Характерът и тялото
Характерът и тялото
„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Всеки да чете от книгата „Божественият и човешкият свят“ каквото желае. (Всички четем, и Учителят чете.)
„Духът Божи“
Човек трябва да знае какво да избира да чете. Аз съм избрал „Правила на любовта“ и „Закон за частите и за цялото“. Интересува ме какво сте избрали. Има една философия в живота. Трябва дълго време да се учим да разбираме. Аз, когато правех своите изследвания, дванайсет години измервах българите, правих научни изследвания, дойдох до известни заключения. Хората не са еднакво построени, нямат еднаква височина, ширина, не е еднаква дължината на ръцете, не са еднакви пръстите, ушите не са еднакво направени, очите не са еднакво направени, устата не са еднакви, краката не са еднакво направени. Но имах сто и петдесет хиляди наблюдения. Забелязах, че честните хора са по един начин построени, справедливите по друг начин, музикалните по друг, художниците по друг, всеки човек е особено построен, толкоз разнообразие има в хората. Хитрите хора, онези, които не са справедливи, по особен начин са построени. Какъвто е човекът, такова е и ухото му. Преобладаващите черти на характера дават и форма на ухото, преобладаващите черти на характера дават и форма на очите, преобладаващите черти на човека дават форма на веждите, преобладаващите черти на човека дават качеството на косата да бъде тънка или дебела. За да бъдат пръстите дълги или къси, зависи от чертите на човека.
Намерих, че крадците имат дълги ръце всякога. Намерих, че убийците имат много къси ръце. Сега няма да се спирам. Понеже крадецът, като мисли да бръкне в някой джоб, праща постоянно кръв в ръката си, мисълта му като работи, ръцете му стават дълги. Сега туй показва ред поколения, които са живели по този начин. По някой път онези, които не разбират закона, по един начин постъпват. Хората с тия дълги ръце, хората в по-новите времена, са станали много сръчни, досетливи, онези хора, които обичат да пооткрадват в съвсем друга малка причина – тези хора обичат да имат всичко в изобилие, те искат да имат изобилно да ядат, да се обличат, всичко искат да имат, изобилно да имат. Забелязва се, че техните слепоочни части са широко развити. Вие ще кажете: „Така Господ го създал.“ Че как го създал така? Защо Господ едного създаде да обича повече, другиго – да обича по-малко? Обаче забелязах, че онези хора, които Бог ги създаде, съвсем други форми имат.
Дойдох да различавам три вида хора. Едни във физическото поле в животинско състояние. Още като го видя, формите са чисто животински, в тях съзнанието не е развито. Колкото в едно животно има съзнание, толкоз и в тях. Онези, духовните хора, справедливите, имат съзнание. Първите хора живеят само за себе си, то е физическият човек. Вторите живеят за другите и третите живеят за Бога. Ето аз как ги различавам: първите, които събират само за себе си, вторите, които събират и за ближните си, и трети, които, каквото им дава Господ, всичко раздават, нищо не оставят за себе си. Тия наричам идеалните хора. Каквото Господ му дал, той нищо не задържа за себе си. Казват: „Човек за себе си трябва да задържи нещо.“ Питам, ако Господ ти подарил едно езеро, колко вода ще задържиш за себе си? Цяла река се влива в езерото и цяла река се излива. Колкото вода се влива, толкова се и излива. Има ли нужда да се осигуряваш с бутилки тук-там с вода, та да не би един ден да се изпари езерото, че ти един ден да останеш на сухо?
Ние, съвременните хора, имаме странни понятия за Бога, мислим, че Господ може да ни остави някъде. Не само това, но забелязах, че има неща невидими. Като правех изследванията, имаше хора – след като ги измервах, цяла седмица ме безпокояха тези хора. Трябваше по десет пъти да си мия ръцете и пак не можех да се освободя. Нещо от тях излиза, не зная на какво да го уподобя. Цяла седмица ми вземаше да се освободя. Някои хора като измервах, нещо хубаво излизаше от тях, като някой цвят. Цвета не можех да определя какъв е. Безцветни са и едните, и другите, само че ухание имат. В едните хора уханието показва, че са добри хора, в другите, че са лоши хора, скрита лошевина има в тях. Още като го бараш, има нещо твърдо в него като кремък. Сега вие искате да бъдете духовни. Представете си, че ще бъдете на преглед като войниците. Войниците ги преглеждат всичко да е наред: копчетата, шинелът, отвън да бъдат изправни. Военачалникът няма да съблича, че нашироко да гледа дрехите. В духовния свят, като преглеждат човека, го събличат гол. Всички обвивки на тялото ги снемат една по една, снемат всички обвивки, докато дойдат до обвивката, която Бог турил. Едничката обвивка, която не разгръщат, тя е обвивката, която Бог е направил около човешката душа. Нея никой не бута. Всичките други обвивки разгръщат, да видят какво има в тях.
Та казвам, когато човек умре, всички тия наслоявания, обвивки, колкото имате, ще ги отворят и каквото намерят, ще го вземат. Единственото нещо, което във вас ще остане, то е само в Божественото вътре. Каквото Бог е турил, то остава за вас. Аз го наричам това постоянният живот, онази обвивка, в която Бог е вложил всичките дарби, всичките чувства, всичкия хубав живот за човека. Другите неща, които ние отпосле придобиваме и наследяваме, всичко туй ще го вземат. Казвам, под думата добро аз разбирам туй, което Бог е вложил в човека; под думата любов аз разбирам туй, което Бог е вложил; под думата знание и мъдрост аз разбирам туй, което Бог е вложил; под думата истина аз разбирам туй, което пак Бог е вложил в човека. Та казвам сега, ние четем това да ни е приятно. По някой път правим неща, не ни е срам от Господа. Сам си правиш нещо, вярваш, че има Господ, но не вярваш, че Той те вижда. После, вярваш, че Той те е видял, но не те е страх от Господа. Господ, когато някой човек прави престъпление, Той се отдалечава надалече, понеже, ако обърне внимание на престъплението, ти ще се стопиш. Той се отдалечава, да носиш последствията. Един ден, когато Господ насочи погледа си към вас, веднага ще почувствате каква е Неговата сила. Ще започне туй, което не е от Него, да се топи във вас, вие ще започнете да се топите, да се топите, докато остане само това, което Той ви е дал.
Питам, кой досега е останал такъв, какъвто е бил на земята? Има ли някой да е останал? Няма никой. Баща ви с брадата остана ли? Майка ви с косата си? Вашият баща и майка, които са заминали, де са? Вие имахте баща с брада. То този баща, брадатият, изчезна, няма го. Къде е баща ви сега? Има една форма в света, която не се мени. Тя е Божествената. Душите са красиви като ангели. Казва: „Баща ти.“ Баща ти като ангел е едно нещо. Баща ти на земята такъв, какъвто е бил, облечен, с брада, с други неща, той е като някой ескимос, облечен с мечи кожи.
Та казвам, в новото учение трябва да снемем мечите кожи, вълчите кожи, лисичите кожи – всичките непотребни работи, които имаме, да ги снемем. Трябва да си освободим ума, сърцето от безполезните тревоги, които имаме. Кой какво казал заради нас, кой какво ни взел, да оставим това. Някой взел десет–петнайсет лева, хиляда лева, десет хиляди лева, злоупотребил. Ако ни съдят по този закон, кой от нас не е взел от онова, което Бог му дал? Да не съдите, за да не бъдете съдени. Който съди, ще го съдят. Понеже Бог ви дал всичко, какво сте направили за Него? Ял си, пил си, живял си само за себе си. Господ ще те повика, ще ти каже: „Аз те пратих на земята, какво направи?“ Сега всинца ви гледам как да ви уподобя. Христос дава един пример, че онзи, който имал един талант, заровил го. Аз сега виждам хора с пет таланта, които са ги заровили. Във времето на Христа петте са работили и двата са работили. Сега виждам в нашите времена хора, които са с пет таланта, и са ги заровили. Виждам хора с един талант, които го разработват. Обърнал се е светът с главата надолу. Едно време тия с единия талант казваха: „Защо ще работим, то нищо не струва? Защо ще си губим времето?“ Сега мнозина казват: „Тази работа, тя ще го съсипе.“ Той се отказва, ще го съсипе тази работа. Сега хората разбират малките работи вече.
Светът в нашите времена ще се оправи, понеже хората са дошли до положението, доволни са от малките работи. Богати хора искат да станат овчари, казват: „Дотегна ми това богатство. Овчар да съм, да ми е свободна главата, да няма кой да ме безпокои, да си взема кривачката и своето кавалче, никой да не ме безпокои.“ Иска живот без безпокойство. Аз наричам този живот на единия талант. Във времето на Христа справедливостта не беше развита. Аз вземам другояче работите. Справедливост във времето на Христа нямаше. Единият талант беше заровен, двата и петте таланта разработваха. Хората служеха на сърцето си. Двата таланта служеха значи на материалния живот. Но Божествения живот във времето на Христа никак не го разбираха. Сега има едно пробуждане. Хората започват да ценят единия талант. То е справедливостта. Всички говорят само за справедливостта.
Та казвам, когато някой дойде при мене и ми иска десет хиляди лева назаем, аз зная, че нему десет хиляди лева не му трябват. Нему му трябват само десет лева. Тогава има един математически закон, отделя трите нули за себе си и за него остават десет лева; три нули за себе си, десет за него. Казвам: „Тебе ти трябват десет лева. С десет лева ще спечелиш повече, отколкото с десет хиляди.“ Казва: „Как тъй?“ Казвам: „Ти ще минеш през гората с десет хиляди лева, там има разбойници, те ще те оберат. Като знаят, че само десет лева имаш, ще се откажат да те обират за десет лева, казват: „Не си струва да се ходи подир него за десет лева.“ Десетте хиляди лева, то е външността на хората. Няма такава голяма цена. Но десетте показва ония възможности, при които човек може да се развива. Едното в дадения случай значи Божествената правда, а едната нула показва правдата, която трябва да възкръсне в нас.
Та казвам, всичките хора страдат по единствената причина, че ушите им не са на място, не са направени както трябва. Когато ухото не е направено така, както трябва, ще страдаш по един начин. Някои страдат, понеже носът не е направен както трябва. Някои страдат, понеже очите им не са направени както трябва. Някои страдат, понеже веждите не са направени както трябва. Някои страдат, понеже космите не са направени както трябва. Космите са по-груби, приемат по-груби енергии. Тия енергии не доставят онова, което душата изисква. Някои хора страдат, понеже ръцете им са много дълги. Други страдат, защото ръцете им са много къси. Някои страдат, защото краката им са по-дебели, на някои хора са много сухи.
Та казвам, хиляди работи има, за които човек страда. Казва: „Защо страдам?“ Страдаш, защото очите ти не са на място, веждите ти не са на място. Еднакво число косми трябва да има на всяка вежда. Вие не сте чели космите на веждите си. На някои хора опадат космите от главата. Мислиш ли, че като опадат космите от главата, че то е нормално? Трябва да вземеш мерки. Защо опадват космите на главата? Или да кажем, косата ти е побеляла, защо побелява? Или да кажем, ти се прегърбиш? Знаеш ли причината за прегърбването каква е? Прегърбва се човек. Или най-после, човешкото лице се набръчква. Защо трябва да се набръчква? Козметика трябва.
Аз говоря за любовта. Та единствената козметическа сила, която поправя човека, е любовта. Любовта, като дойде, ще създаде на всичките хора жилище. Под думата любов разбирам, ще се създаде едно отлично жилище с най-хубавите идеални удобства, дето човек може да живее. Любовта ще донесе най-хубавия хляб, най-хубавата вода, най-хубавите дрехи, най-хубавите обуща, шапки, всичко. Та казвам, под думата Бог разбираме най-хубавото, в което ние можем да живеем и да се радваме на живота.
Та аз често държа едно правило. Желая и вие да го имате. Някой път гледам, някой човек така е нервиран. Разправям му, разправям му, не ме разбира. Дойде някой да ме пита, страда от някаква болест. След като му разправя как да се лекува, ще ме пита за някой свой ближен. Българинът е много щедър. Няма изключение от това правило. Казва: „Имам един съсед, той как да се лекува?“ След това, като кажа за съседа, ще пита за неговата баба, тя страдала. После ще пита за снахата, и тя била болна. После на снахата малкото внуче, че слугата, че Драган. Преди години ме тревожеше това. Сега, щом някой ме попита за себе си, отговарям, но щом ме пита за друг, казвам: „Ще взема грижа, не ми разправяй, че са болни. Колко души са? Ще взема имената.“ Казвам: „Ще ги имам предвид. Като ида вкъщи, като кажа, те ще оздравеят всичките.“ Казва: „Ама ще бъде ли?“ „Ще бъде, ще бъде.“ „Кога?“ „В един ден няма да стане, за някои ще вземе една година, за други пет години, ще вземе десет, петнайсет, двайсет години. Ако след двайсет години не може да оздравее, да дойде при мене.“ Още като ми разправя за слугата си, аз зная ще оздравее ли, или не. Зная защо страда снахата.
Снахата страда за едно кюркче, нямала кюркче от лисича кожа. В моите изследвания срещнах една много красива снаха, оженена. Казва: „Очите ми ще останат отворени.“ Рекох: „Защо ще останат отворени очите ти?“ Казва: „Моят възлюблен ми обеща, като се оженим, ще ми направи едно кюркче от лисича кожа, предницата ще бъде от лисича кожа, от сукно ще бъде кюркчето, а отвсякъде заобиколено с лисича кожа. Но тъй се случиха времената, че не можа да ми направи. Каза ми, че като се оженим, ще ми направи кюркчето.“ Казва: „И досега не ми направи кюркчето. Вече как съм се женила десет години, и кюркче не ми направи. Ще останат очите ми отворени.“ Питам я: „Защо не ти направи?“ Казва: „Ловджия беше. Таман спечели малко пари за едно кюркче, хайде, ще си купи едно чифте. После ми казва: „Ще убия някой вълк или лисица, за идната година ще ти направя.“ Идната година като дойде, погледнеш, ново чифте излязло, него ще купи. Десет години ту едно чифте, ту друго купува, кюркчето не иде.“ Слушайте, не се женете без кюркчето. Кюркчето по-напред да дойде, че тогава се женете. Казвам, не отлагайте, не се женете без кюркче. Кюркчето да дойде, на място да е. Аз разбирам защо искаше тя тази лисица, разбирам какво значи лисица. Тя иска да има гъвкавостта и подвижността на лисичия ум. Лисицата е много умна, много хубави черти има. Много пъти тя не се разправя с кучетата, но опашката ѝ. Като я гонят кучетата, маха опашка на една страна и на другата страна. Тури опашката на една страна, то иде подир опашката, обърне я на другата страна, то гони в тази посока. Те гонят опашката ѝ, тя си върви по пътя. Лисицата направила опашката да страда, но тя никога.
Та казвам, пазете правилата на любовта и закона за частите и цялото. Да имаме любов към Бога, да правим Неговата воля, че онази форма, която намислил, да Му дадем материал да я направи, че очите ни да станат такива, каквито Господ иска, ушите ни да станат такива, каквито Господ иска. Ушите да чуват хубаво, да различават най-хубавите звукове. Очите да виждат най-хубавите лъчи, носът да възприема най-хубавото ухание, устата да вкусва най-хубавите ястия, ръцете да правят най-хубавите работи. Казвам, най-хубавото, което Бог определил, да го турим на себе си. Само така да влезем в новия живот, да носим със себе си Божието благословение.
Знаеш кой е материален човек. При мене дойде един и ми иска пари назаем, имал нужда от сто и десет лева. Давам му сто лева. Казва: „Що не ми дадеш още десет лева? Ти не се нуждаеш.“ Казвам: „Обещал съм на друг десет лева.“ Казва: „Той може без десет лева, на мене ми трябват много.“ Разбиране в нас има такова, ние сме така погълнати в себе си, та като че нашите нужди са най-важните.
Аз съм намерил, че туй, което Бог иска от нас, то е най-важното. Второ, най-важен е нашият ближен. Онова, което аз искам, то е на последно място. Това научете.
„Отче наш“
Дванадесето утринно слово
15 февруари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
На 22 февруари и на 1 март Учителят не дойде.
„В начало бе Словото“
Всеки да чете от книгата „Божественият и човешкият свят“ каквото желае. (Всички четем, и Учителят чете.)
„Духът Божи“
Човек трябва да знае какво да избира да чете. Аз съм избрал „Правила на любовта“ и „Закон за частите и за цялото“. Интересува ме какво сте избрали. Има една философия в живота. Трябва дълго време да се учим да разбираме. Аз, когато правех своите изследвания, дванайсет години измервах българите, правих научни изследвания, дойдох до известни заключения. Хората не са еднакво построени, нямат еднаква височина, ширина, не е еднаква дължината на ръцете, не са еднакви пръстите, ушите не са еднакво направени, очите не са еднакво направени, устата не са еднакви, краката не са еднакво направени. Но имах сто и петдесет хиляди наблюдения. Забелязах, че честните хора са по един начин построени, справедливите по друг начин, музикалните по друг, художниците по друг, всеки човек е особено построен, толкоз разнообразие има в хората. Хитрите хора, онези, които не са справедливи, по особен начин са построени. Какъвто е човекът, такова е и ухото му. Преобладаващите черти на характера дават и форма на ухото, преобладаващите черти на характера дават и форма на очите, преобладаващите черти на човека дават форма на веждите, преобладаващите черти на човека дават качеството на косата да бъде тънка или дебела. За да бъдат пръстите дълги или къси, зависи от чертите на човека.
Намерих, че крадците имат дълги ръце всякога. Намерих, че убийците имат много къси ръце. Сега няма да се спирам. Понеже крадецът, като мисли да бръкне в някой джоб, праща постоянно кръв в ръката си, мисълта му като работи, ръцете му стават дълги. Сега туй показва ред поколения, които са живели по този начин. По някой път онези, които не разбират закона, по един начин постъпват. Хората с тия дълги ръце, хората в по-новите времена, са станали много сръчни, досетливи, онези хора, които обичат да пооткрадват в съвсем друга малка причина – тези хора обичат да имат всичко в изобилие, те искат да имат изобилно да ядат, да се обличат, всичко искат да имат, изобилно да имат. Забелязва се, че техните слепоочни части са широко развити. Вие ще кажете: „Така Господ го създал.“ Че как го създал така? Защо Господ едного създаде да обича повече, другиго – да обича по-малко? Обаче забелязах, че онези хора, които Бог ги създаде, съвсем други форми имат.
Дойдох да различавам три вида хора. Едни във физическото поле в животинско състояние. Още като го видя, формите са чисто животински, в тях съзнанието не е развито. Колкото в едно животно има съзнание, толкоз и в тях. Онези, духовните хора, справедливите, имат съзнание. Първите хора живеят само за себе си, то е физическият човек. Вторите живеят за другите и третите живеят за Бога. Ето аз как ги различавам: първите, които събират само за себе си, вторите, които събират и за ближните си, и трети, които, каквото им дава Господ, всичко раздават, нищо не оставят за себе си. Тия наричам идеалните хора. Каквото Господ му дал, той нищо не задържа за себе си. Казват: „Човек за себе си трябва да задържи нещо.“ Питам, ако Господ ти подарил едно езеро, колко вода ще задържиш за себе си? Цяла река се влива в езерото и цяла река се излива. Колкото вода се влива, толкова се и излива. Има ли нужда да се осигуряваш с бутилки тук-там с вода, та да не би един ден да се изпари езерото, че ти един ден да останеш на сухо?
Ние, съвременните хора, имаме странни понятия за Бога, мислим, че Господ може да ни остави някъде. Не само това, но забелязах, че има неща невидими. Като правех изследванията, имаше хора – след като ги измервах, цяла седмица ме безпокояха тези хора. Трябваше по десет пъти да си мия ръцете и пак не можех да се освободя. Нещо от тях излиза, не зная на какво да го уподобя. Цяла седмица ми вземаше да се освободя. Някои хора като измервах, нещо хубаво излизаше от тях, като някой цвят. Цвета не можех да определя какъв е. Безцветни са и едните, и другите, само че ухание имат. В едните хора уханието показва, че са добри хора, в другите, че са лоши хора, скрита лошевина има в тях. Още като го бараш, има нещо твърдо в него като кремък. Сега вие искате да бъдете духовни. Представете си, че ще бъдете на преглед като войниците. Войниците ги преглеждат всичко да е наред: копчетата, шинелът, отвън да бъдат изправни. Военачалникът няма да съблича, че нашироко да гледа дрехите. В духовния свят, като преглеждат човека, го събличат гол. Всички обвивки на тялото ги снемат една по една, снемат всички обвивки, докато дойдат до обвивката, която Бог турил. Едничката обвивка, която не разгръщат, тя е обвивката, която Бог е направил около човешката душа. Нея никой не бута. Всичките други обвивки разгръщат, да видят какво има в тях.
Та казвам, когато човек умре, всички тия наслоявания, обвивки, колкото имате, ще ги отворят и каквото намерят, ще го вземат. Единственото нещо, което във вас ще остане, то е само в Божественото вътре. Каквото Бог е турил, то остава за вас. Аз го наричам това постоянният живот, онази обвивка, в която Бог е вложил всичките дарби, всичките чувства, всичкия хубав живот за човека. Другите неща, които ние отпосле придобиваме и наследяваме, всичко туй ще го вземат. Казвам, под думата добро аз разбирам туй, което Бог е вложил в човека; под думата любов аз разбирам туй, което Бог е вложил; под думата знание и мъдрост аз разбирам туй, което Бог е вложил; под думата истина аз разбирам туй, което пак Бог е вложил в човека. Та казвам сега, ние четем това да ни е приятно. По някой път правим неща, не ни е срам от Господа. Сам си правиш нещо, вярваш, че има Господ, но не вярваш, че Той те вижда. После, вярваш, че Той те е видял, но не те е страх от Господа. Господ, когато някой човек прави престъпление, Той се отдалечава надалече, понеже, ако обърне внимание на престъплението, ти ще се стопиш. Той се отдалечава, да носиш последствията. Един ден, когато Господ насочи погледа си към вас, веднага ще почувствате каква е Неговата сила. Ще започне туй, което не е от Него, да се топи във вас, вие ще започнете да се топите, да се топите, докато остане само това, което Той ви е дал.
Питам, кой досега е останал такъв, какъвто е бил на земята? Има ли някой да е останал? Няма никой. Баща ви с брадата остана ли? Майка ви с косата си? Вашият баща и майка, които са заминали, де са? Вие имахте баща с брада. То този баща, брадатият, изчезна, няма го. Къде е баща ви сега? Има една форма в света, която не се мени. Тя е Божествената. Душите са красиви като ангели. Казва: „Баща ти.“ Баща ти като ангел е едно нещо. Баща ти на земята такъв, какъвто е бил, облечен, с брада, с други неща, той е като някой ескимос, облечен с мечи кожи.
Та казвам, в новото учение трябва да снемем мечите кожи, вълчите кожи, лисичите кожи – всичките непотребни работи, които имаме, да ги снемем. Трябва да си освободим ума, сърцето от безполезните тревоги, които имаме. Кой какво казал заради нас, кой какво ни взел, да оставим това. Някой взел десет–петнайсет лева, хиляда лева, десет хиляди лева, злоупотребил. Ако ни съдят по този закон, кой от нас не е взел от онова, което Бог му дал? Да не съдите, за да не бъдете съдени. Който съди, ще го съдят. Понеже Бог ви дал всичко, какво сте направили за Него? Ял си, пил си, живял си само за себе си. Господ ще те повика, ще ти каже: „Аз те пратих на земята, какво направи?“ Сега всинца ви гледам как да ви уподобя. Христос дава един пример, че онзи, който имал един талант, заровил го. Аз сега виждам хора с пет таланта, които са ги заровили. Във времето на Христа петте са работили и двата са работили. Сега виждам в нашите времена хора, които са с пет таланта, и са ги заровили. Виждам хора с един талант, които го разработват. Обърнал се е светът с главата надолу. Едно време тия с единия талант казваха: „Защо ще работим, то нищо не струва? Защо ще си губим времето?“ Сега мнозина казват: „Тази работа, тя ще го съсипе.“ Той се отказва, ще го съсипе тази работа. Сега хората разбират малките работи вече.
Светът в нашите времена ще се оправи, понеже хората са дошли до положението, доволни са от малките работи. Богати хора искат да станат овчари, казват: „Дотегна ми това богатство. Овчар да съм, да ми е свободна главата, да няма кой да ме безпокои, да си взема кривачката и своето кавалче, никой да не ме безпокои.“ Иска живот без безпокойство. Аз наричам този живот на единия талант. Във времето на Христа справедливостта не беше развита. Аз вземам другояче работите. Справедливост във времето на Христа нямаше. Единият талант беше заровен, двата и петте таланта разработваха. Хората служеха на сърцето си. Двата таланта служеха значи на материалния живот. Но Божествения живот във времето на Христа никак не го разбираха. Сега има едно пробуждане. Хората започват да ценят единия талант. То е справедливостта. Всички говорят само за справедливостта.
Та казвам, когато някой дойде при мене и ми иска десет хиляди лева назаем, аз зная, че нему десет хиляди лева не му трябват. Нему му трябват само десет лева. Тогава има един математически закон, отделя трите нули за себе си и за него остават десет лева; три нули за себе си, десет за него. Казвам: „Тебе ти трябват десет лева. С десет лева ще спечелиш повече, отколкото с десет хиляди.“ Казва: „Как тъй?“ Казвам: „Ти ще минеш през гората с десет хиляди лева, там има разбойници, те ще те оберат. Като знаят, че само десет лева имаш, ще се откажат да те обират за десет лева, казват: „Не си струва да се ходи подир него за десет лева.“ Десетте хиляди лева, то е външността на хората. Няма такава голяма цена. Но десетте показва ония възможности, при които човек може да се развива. Едното в дадения случай значи Божествената правда, а едната нула показва правдата, която трябва да възкръсне в нас.
Та казвам, всичките хора страдат по единствената причина, че ушите им не са на място, не са направени както трябва. Когато ухото не е направено така, както трябва, ще страдаш по един начин. Някои страдат, понеже носът не е направен както трябва. Някои страдат, понеже очите им не са направени както трябва. Някои страдат, понеже веждите не са направени както трябва. Някои страдат, понеже космите не са направени както трябва. Космите са по-груби, приемат по-груби енергии. Тия енергии не доставят онова, което душата изисква. Някои хора страдат, понеже ръцете им са много дълги. Други страдат, защото ръцете им са много къси. Някои страдат, защото краката им са по-дебели, на някои хора са много сухи.
Та казвам, хиляди работи има, за които човек страда. Казва: „Защо страдам?“ Страдаш, защото очите ти не са на място, веждите ти не са на място. Еднакво число косми трябва да има на всяка вежда. Вие не сте чели космите на веждите си. На някои хора опадат космите от главата. Мислиш ли, че като опадат космите от главата, че то е нормално? Трябва да вземеш мерки. Защо опадват космите на главата? Или да кажем, косата ти е побеляла, защо побелява? Или да кажем, ти се прегърбиш? Знаеш ли причината за прегърбването каква е? Прегърбва се човек. Или най-после, човешкото лице се набръчква. Защо трябва да се набръчква? Козметика трябва.
Аз говоря за любовта. Та единствената козметическа сила, която поправя човека, е любовта. Любовта, като дойде, ще създаде на всичките хора жилище. Под думата любов разбирам, ще се създаде едно отлично жилище с най-хубавите идеални удобства, дето човек може да живее. Любовта ще донесе най-хубавия хляб, най-хубавата вода, най-хубавите дрехи, най-хубавите обуща, шапки, всичко. Та казвам, под думата Бог разбираме най-хубавото, в което ние можем да живеем и да се радваме на живота.
Та аз често държа едно правило. Желая и вие да го имате. Някой път гледам, някой човек така е нервиран. Разправям му, разправям му, не ме разбира. Дойде някой да ме пита, страда от някаква болест. След като му разправя как да се лекува, ще ме пита за някой свой ближен. Българинът е много щедър. Няма изключение от това правило. Казва: „Имам един съсед, той как да се лекува?“ След това, като кажа за съседа, ще пита за неговата баба, тя страдала. После ще пита за снахата, и тя била болна. После на снахата малкото внуче, че слугата, че Драган. Преди години ме тревожеше това. Сега, щом някой ме попита за себе си, отговарям, но щом ме пита за друг, казвам: „Ще взема грижа, не ми разправяй, че са болни. Колко души са? Ще взема имената.“ Казвам: „Ще ги имам предвид. Като ида вкъщи, като кажа, те ще оздравеят всичките.“ Казва: „Ама ще бъде ли?“ „Ще бъде, ще бъде.“ „Кога?“ „В един ден няма да стане, за някои ще вземе една година, за други пет години, ще вземе десет, петнайсет, двайсет години. Ако след двайсет години не може да оздравее, да дойде при мене.“ Още като ми разправя за слугата си, аз зная ще оздравее ли, или не. Зная защо страда снахата.
Снахата страда за едно кюркче, нямала кюркче от лисича кожа. В моите изследвания срещнах една много красива снаха, оженена. Казва: „Очите ми ще останат отворени.“ Рекох: „Защо ще останат отворени очите ти?“ Казва: „Моят възлюблен ми обеща, като се оженим, ще ми направи едно кюркче от лисича кожа, предницата ще бъде от лисича кожа, от сукно ще бъде кюркчето, а отвсякъде заобиколено с лисича кожа. Но тъй се случиха времената, че не можа да ми направи. Каза ми, че като се оженим, ще ми направи кюркчето.“ Казва: „И досега не ми направи кюркчето. Вече как съм се женила десет години, и кюркче не ми направи. Ще останат очите ми отворени.“ Питам я: „Защо не ти направи?“ Казва: „Ловджия беше. Таман спечели малко пари за едно кюркче, хайде, ще си купи едно чифте. После ми казва: „Ще убия някой вълк или лисица, за идната година ще ти направя.“ Идната година като дойде, погледнеш, ново чифте излязло, него ще купи. Десет години ту едно чифте, ту друго купува, кюркчето не иде.“ Слушайте, не се женете без кюркчето. Кюркчето по-напред да дойде, че тогава се женете. Казвам, не отлагайте, не се женете без кюркче. Кюркчето да дойде, на място да е. Аз разбирам защо искаше тя тази лисица, разбирам какво значи лисица. Тя иска да има гъвкавостта и подвижността на лисичия ум. Лисицата е много умна, много хубави черти има. Много пъти тя не се разправя с кучетата, но опашката ѝ. Като я гонят кучетата, маха опашка на една страна и на другата страна. Тури опашката на една страна, то иде подир опашката, обърне я на другата страна, то гони в тази посока. Те гонят опашката ѝ, тя си върви по пътя. Лисицата направила опашката да страда, но тя никога.
Та казвам, пазете правилата на любовта и закона за частите и цялото. Да имаме любов към Бога, да правим Неговата воля, че онази форма, която намислил, да Му дадем материал да я направи, че очите ни да станат такива, каквито Господ иска, ушите ни да станат такива, каквито Господ иска. Ушите да чуват хубаво, да различават най-хубавите звукове. Очите да виждат най-хубавите лъчи, носът да възприема най-хубавото ухание, устата да вкусва най-хубавите ястия, ръцете да правят най-хубавите работи. Казвам, най-хубавото, което Бог определил, да го турим на себе си. Само така да влезем в новия живот, да носим със себе си Божието благословение.
Знаеш кой е материален човек. При мене дойде един и ми иска пари назаем, имал нужда от сто и десет лева. Давам му сто лева. Казва: „Що не ми дадеш още десет лева? Ти не се нуждаеш.“ Казвам: „Обещал съм на друг десет лева.“ Казва: „Той може без десет лева, на мене ми трябват много.“ Разбиране в нас има такова, ние сме така погълнати в себе си, та като че нашите нужди са най-важните.
Аз съм намерил, че туй, което Бог иска от нас, то е най-важното. Второ, най-важен е нашият ближен. Онова, което аз искам, то е на последно място. Това научете.
„Отче наш“
Дванадесето утринно слово
15 февруари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
На 22 февруари и на 1 март Учителят не дойде.