Опорни точки на живота

Най-често използвани думи в беседата: любов, слънце, живот, човек, свят, прояви, голямото, казва, големи, има, всички, може, война, място, пази, днес, хора ,
Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 21 Юни 1942г., (Неделя) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Евангелие от Йоана, 10. глава

Размишление.

Днес повечето хора се стремят към големи неща. Те знаят, че в механическия свят големите неща се смаляват, а в органическия се увеличават; въпреки това, те пак се стремят към голямото. Голямото трябва да се смалява, за да бъде достъпно; малкото трябва да расте и да се уголемява, за да се познае и изучи. Човек се ражда малък и постепенно расте, става голям, за да се познае. Семето, което се посажда в земята, е малко, но след известно време то пораства и от него излиза голямо дърво. През лятото пороите се смаляват, а семената растат, стават големи. Когато човек си въобрази, че е по-голям, отколкото е в действителност, той започва да се смалява. Този процес се извършва незабелязано. За да стане безболезнено, човек трябва да се смалява съзнателно. Като се обръща към Израилския народ, Христос казва: „Не бой се, мало стадо, Отец е благоволил да ти даде царство. Той не казва „не бой се, голямо стадо", но казва „мало стадо".

Като знае закона за смаляването и уголемяването, човек не трябва да се стреми да стане голям. Да се стремиш към голямото, това значи, всеки момент да се натъкваш на противоречия. Всички спорове и недоразумения в живота стават все между големи хора, за големи неща. Когато споровете и недоразуменията престанат, тогава ще дойде любовта. Затова се казва, че любовта иде последна. Живот, който не е озарен от любовта, остава завинаги в тъмнина. Знае се при това, че в тъмнината нищо не расте. Следователно, искате ли да се ползувате от условията на живота, стремете се към любовта, която всичко озарява и повдига.

„Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник". (– 1 ст.). На, какво може да се уподоби крадецът? – На големството в човека. То прави човека вътрешно недоволен и го заставя да краде. В човека има едно голямо същество, което постоянно роптае и критикува. Кой каквото му даде, все недоволно остава. То навсякъде вижда погрешките и казва: Това не е добре направено, не трябва да бъде така. То се спира върху отрицателните прояви в живота и ги критикува. Ако рече да се произнася за света, ще каже, че Бог не го е създал добре, не е предвидил всичко. Голямото има някакъв план за създаването на света, но заставят ли го да приложи своя план, ще се намери в трудно положение – нито знае, какъв е планът му, нито може да го приложи.

Съвременните хора се занимават и с големи, и с малки неща. Първите предпочитат, последните пренебрегват. Очите им се пълнят от големите неща. Ако се съберат някъде, искат да бъдат повече. В този свой стремеж, те си служат с поговорката: „От много глава не боли". Въпреки това, днес ние сме дошли малцина на планината; повечето са останали в низината. Коя е причината за това? – Лошите условия на живота: войната, недостатъчно храна, липса на превозни средства. Човек не е птичка, да разпери криле и да литне тук, да чуе, какво, се говори, и да се върне назад. За физическия свят са нужни физически условия. Не е достатъчно да има човек само подтик – нужни са и материални условия.

Кой е най-силният подтик в живота? – Подтикът на любовта. Той внася светлина в човешкия ум, топлина в човешкото сърце и сила в човешката душа. Когато подтикът на любовта действува в човека, тогава се строят всички велики и красиви неща. Влезе ли любовта във вас, дайте й първо място. Пред любовта всякакъв спор отстъпва. Защо ще спорите с любовта, дали е истинска, или не е истинска? Коя любов е истинска? – Която носи живот и светлина. Колко време трае този живот? – Докато любовта е в човека. За да продължи живота си, човек трябва да пази любовта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно към нея, тя го напуща. Страшно е положението на човека, когото любовта напуща. Щом тя го напусне, животът му се прекратява. Това показва, че между живота и любовта съществува тясна връзка. Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и доволство. Къде е любовта? – Навсякъде. Няма място в света, дето любовта да не присъства. Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Заблуждението на човека се заключава в това, че той търси любовта на специфично място и при специфични условия. Любовта е навсякъде и във всичко.

Мнозина се оплакват от живота си и казват, че любовта не ги е посетила. Причината за това е в самите тях. Те очакват любовта да ги посети, тя да им дойде на гости. Това е невъзможно. Любовта е дошла вече в света. Който я търси, сам трябва да отиде при нея. Мислите ли другояче, вие сами си създавате противоречия. Да очаквате любовта да ви дойде на гости, това е все едно да очаквате слънцето да ви посети. Станете рано и го посрещнете. Отворете прозорците си, и то ще ви озари. Днес и вие излязохте да посрещнете слънцето, но не го видяхте – малък облак го засенчи. Това не е противоречие, защото слънцето изгря и зад облака. Не са страшни облаците, страшно е, ако слънцето изчезне от хоризонта и престане да изгрева. Ако днес не сте го видели, утре ще го видите.

Тази сутрин на върха сте дошли всичко седем души. Числото седем представя дните на седмицата. Бог е създал света в седем деня. Значи, всеки от вас представя по един ден от седмицата – от дните на сътворяването на света. Колкото и да сте малко сега, любовта пак се проявява. Тя се проявява в малките работи; тя се крие зад малките неща. Малката рекичка е проява на голям извор. От големите извори изтичат малки поточета и рекички. В малките прояви на любовта се крие такава сила, каквато и в големите. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно, отколкото много и изведнъж. Изтече ли наведнъж, изворът пресъхва.

Хората искат да видят големите прояви на любовта. Това е невъзможно. Любовта се проявява навсякъде по малко. Който има очи да вижда, ще обхване всичките малки прояви на любовта в едно и ще има пред себе си проявите на великата любов. Тя се проявява във всички същества едновременно. Съберете всички нейни прояви на едно място, за да си съставите ясна представа за любовта. Който не схваща отношенията на всички същества към себе си като отношения на едно цяло, той отрича възможностите на любовта и се запитва: Какво може да направи любовта в мене и какво мога да направя аз в нея? Той не подозира, че проявите на любовта в частите са прояви на Цялото.

Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз". Събират се животни на едно място, събират се и хора, и ангели, и архангели, все в името на любовта. В резултат на тези събирания се твори нещо велико, което ще се види в бъдеще. В работата на любовта се явяват големи или малки облаци, които имат за цел да й препятствуват. Ето, едно малко облаче закри тази сутрин слънцето, и не можахме да го видим. Какво представя облачето? – Сегашната война, в която се бият християнски народи. Ще кажете, че войната е противоречие в живота. Колкото е противоречие облачето за слънцето, толкова е противоречие и войната за хората. Природата допуща войната като естествено последствие на лошия и изопачен човешки живот. Чрез нея ще изтече злото, което се е натрупало в човешките сърца от векове. Ще изтече злото, и слънцето ще се издигне над облаците, ще светне отново и ще изпрати светлината и топлината си по целия свят. Тогава противоречията ще изчезнат, и хората ще разберат, че и без война може. Животът на безлюбието създава войната. Животът на хармонията и на любовта изключва войната. Днес хората се бият за материални работи, кой повече земя да владее, кой да има господството в света. Един ден, когато любовта се прояви в своята пълнота, всички същества – хора, животни и растения ще се ползуват от нейното изобилие. Онези, които са под нивото на човека, ще се ползуват от неговата любов. Човек пък ще се ползува от любовта на онези, които са над него. Любовта е неизчерпаем извор на. сили и на блага.

Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". Значи, аз, малкото, и Отец, Голямото, едно сме. Светът е малкото начало, а Отец – Голямото и Великото Начало. Малкото трябва да расте и да държи връзка с Голямото Начало, с Отца. В това се заключава силата на човека. Както слънцето се движи в кръг, така и любовта се движи в кръг и ни обикаля. Като описва кръг около нас, тя ни опасва със своите връзки и по този начин ни пази от злото. Както сме в кръга на слънцето, така сме и в кръга на любовта. Следователно, докато слънцето е около вас, и вие в него, не се страхувайте от нищо. Знайте, че любовта ви обикаля и пази, както земята пази посетите в нея семена. Който се обезсърчава и мисли, че нищо не може да постигне, той е излязъл от кръга на слънцето и от кръга на любовта. Това е невъзможно. Не може човек да излезе от орбитата на слънцето; още по-невъзможно е да излезе от орбитата на любовта.

Живот, с опорна точка на доброто; живот, с опорна точка на справедливостта; живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта.

– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

1. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, 21 юний, 5. ч. с. 1942 г.

Йоана, 10 гл.

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

СТАР ПРАВОПИС

НАГОРЕ

Вход

Опорни точки на живота

Опорни точки в живота

Опорни точки на живота

Активност