Живите числа

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, свят, съзнание, рая, адам, числа, земя, живот, тъмнина, светлина, число, смърт, време, ден, полюс, противоречия ,
Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 25 Юни 1942г., (Четвъртък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Често се говори за числата, освен като числени стойности, още и като живи величини. Живите числа се делят на категории : от 1 – 10 са числа от Божествения свят;, от 10 –100 – от ангелския свят; от 100–1,000 – от човешкия свят; от 1,000 – 10,000–от животинския свят; от 10,000 –100,000 – от растителния свят и от 100,000 – 1,000,000 – от минералния свят.

Мислете върху живите числа и върху значението им в живота. Под думите „живи числа" разбираме такива числа, които, за всеки даден случай, могат да услугват на човека. Числата имат значение, не само когато определят някаква числена стойност, но и когато определят посоката на нещата. Не е все едно, дали единицата е надясно, наляво, нагоре или надолу от човека. Ако е надясно, тя означава изгрев, наляво – залез, нагоре – зенит, а надолу – полунощ. Четирите посоки на физическия свят – изгрев, залез, зенит и полунощ не са само механически точки или положения, но те представят още и четири процеси, фази или състояния, през които минава съзнанието. От това гледище, ако кажем, че някой човек е отишъл наляво, имаме пред вид залез на слънцето.

Ще прочета 1. глава от Битието.

„В начало създаде Бог небето и земята". (–1 ст.).– При числото едно Бог създаде небето и земята – първата стъпка надясно.

„А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата". (– 2 ст.). – При числото две земята е била неустроена и пуста първата стъпка наляво.

И рече Бог: „Да бъде виделина !" – и стана виделина. ( – 3 ст.). – При числото три се явява светлина – първата стъпка нагоре – зенитът на слънцето. При това състояние, в съзнанието на човека проблясва идеята, че е създаден по образ и подобие на Бога.

„И видя Бог виделината, че беше добро; и различи Бог виделината от тъмнината". (– 4 ст.). При числото четири човек съзнава, че виделината е добро нещо. Това число представя службата, която човек трябва да върши. То е число на служенето.

„И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи". (– 5 ст.). – В съзнанието на човека има светлина и тъмнина – ден и нощ. Денят означава дева, младост, а нощта – покой, старост. В числото пет се е родила първо девата, младостта. Денят дава условия за проява на дейността, на енергията ; нощта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощта означава още старост, т. е. примиряване на човека с противоречията. Старостта е крайният предел на противоречията. Следователно, за да се примири с противоречията в живота, човек трябва да остарее. Между младостта и старостта има известен период от време. Ето защо, за да се примири с противоречията, човек непременно трябва да мине по-къс или по-дълъг период от време. Примиряването, справянето с противоречията или разрешаването им не става изведнъж.

Какъв смисъл имат за вас прочетените стихове? Какво отношение имат те към сегашния ви живот? Ако знаете, как Бог е създал и устроил небето и земята, ще знаете, как да създадете и вашия външен и вътрешен свят. Това знание се крие в живите числа. Питагор е открил на учениците си значението на живите числа само от 1–4, а на вас се откри значението и на числото пет, защото времената са усилни. Бъдете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие в бъдеще. Това, което днес ви се откри, представя пътя, по който идат Божиите благословения. Вие трябва да изучавате този път и да го следвате.

Ден и нощ, светлина и тъмнина. Тъмнината е свързана със страшни неща: със змии, с тигри, с лъвове, със земетресения, със смърт. Светлината и тъмнината са процеси, които стават в съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси губят смисъла си. Също така и процесите смърт и живот не са само външни, механически, но и вътрешни, съзнателни процеси, Казват за някого, че е умрял. Това не е механически процес, но органически. Той е посаден в земята, и след време ще израсте, т. е. ще възкръсне. Ако не умре, човек не може да възкръсне. Смърт и възкресение са два процеса, които стават в съзнанието на човека. Който е умрял, само той има възможност да възкръсне; който не е умрял, не може да възкръсне. Да умреш, това значи, да минеш през най-страшните противоречия и тогава да възкръснеш. Йон прекара три дена в утробата на кита и след това възкръсна. Когато Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, той се отказа, видя му се страшно. Но, като прекара три дена в утробата на кита, видя, че има нещо по-страшно от задачата, която Бог му възложи. Поглъщането на Йон от кита не е обикновена смърт, но минаване, от светлина в тъмнина. Това е все едно да паднеш отвисоко в някоя пропаст. Обратният процес е изкачване, излизане на светлина, или възкресение.

Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от плодовете на забраненото дърво, ще умреш". Бог заповяда на Адам да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповед. Бог заповяда на Йон да отиде в Ниневия да проповядва, но и той не изпълни заповедта. И двамата изгубиха добрите условия на живота и влязоха в смъртта. Адам напусна рая, а Йон влезе в утробата на кита. И двамата минаха от светлина в тъмнина, от живот в смърт. За една ябълка Адам и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела в себе си. Който яде от плодовете на тази ябълка, непременно ще умре. За да се спаси, той трябва да повърне. Адам пристъпи Божията заповед и се скри. Дълго време Бог го търсеше в рая, но Адам мълчеше – за пръв път той приложи мълчанието. Най-после Бог го намери и го запита: Адаме, защо се криеш? – Убоях се, Господи, от лицето Ти. Разговорът между Бога и Адам е разговор на душата със своя Създател.

Излизането на Адам от рая представя началото на човешкия живот, а връщането му в рая – краят на този живот. Влезе ли човек отново в рая, страданията престават за него, и той влиза в новия живот – в живота на веселието и на радостта. Раят на земята се намира в полюсите – в северния и в южния полюс. Мъжът живее на северния полюс, а жената – на южния. Значи, раят на Адама се намира на северния полюс, а раят на Ева – на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният – духовния. Това са символи, чрез които си служим за изяснение на известни идеи.

Като се говори за рая, в ума на човека изпъква, като контраст, понятието за ада, за греха. За него не трябва да се мисли и да се говори много. Защо? – Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите няколко пъти през ръцете си, и тя става нечиста. След това трябва да я перете. Не се чисти лесно грехът. Той е кал, която крие произхода си в далечното минало. Само Провидението е в състояние да я премахне. Само Провидението е в състояние да изработи нещо ценно от нея. Големи знания трябва да притежава човек, за да освободи съзнанието си от петната на греховната кал. Кажеш ли една обидна дума на някого, или отправиш към него крив поглед, трябва да направиш големи усилия, докато освободиш съзнанието си от тъмнината, която го е засенчила. За да се справи с греха, човек трябва да повдигне съзнанието си и да влезе в новия живот.

Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да го критикувате. Задачата на човека е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човек.

– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

4. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 25 юни, 1942 г. 5 ч. с.

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

СТАР ПРАВОПИС

НАГОРЕ

Вход

Живите числа

Живите числа

Живите числа

Активност