Любов и обич
Любов и обич
„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана за Никодима, човек, който във времето на Христа се е интересувал от новите неща.
„Изгрява слънцето“
Приятно е човек да може да си почине. Някой път слушателите не могат да слушат, понеже са уморени. Има много работи да ги занимават, които не са толкова важни. Някои предмети са много важни. Запример боли те коляното. Слушаш беседата, но в коляното се развива една беседа, съдържанието на беседата е много интересно. Някой път имаш главоболие. Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване. Братя и сестри, като не могат да се споразумеят в главата, започват да се карат. Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има. Карали се две жени селянки, едната на едната страна, другата на другата страна. Едната говори, другата мълчи, едната говори, говори, другата мълчи. Тя казва: „Кажи нещо, мари, ще се пукна.“ Какво ще ѝ каже? Среща те, казва: „Ти си невежа.“ „И ти си невежа. Невежа... простак... некултурен... зелен си още, неузрял...“ После: „Не си духовен...“ Още: „Божествен не си станал...“
В прочетената глава казва, че Никодим се е интересувал от новото. Казва Христос: „Човек на новото не може да влезе в новия живот, ако не се роди изново.“ Сега, първото нещо: роденият не мълчи. Щом се роди той, запее. Като запее, всички го слушат. Роденият винаги започва с песен. Всички се радват. За тази песен бащата и майката правят поменик на детето, че е запяло. Даже на мене са ми разправяли, казват: „Колко хубаво пее това дете.“ Казвам: „Горе от Божествения свят иде, как да не пее.“ То слушало хубавите песни на ангелите, като дойде тук, ще пее. Казват: „Ангелче.“ Действително, ангелче. Но туй е поезия на бащата и майката, те така схващат. Който не е баща и майка, казва: „Това кречетало.“ За майката и бащата е песен, за онези, които не са баща и майка, кречетало е, казват: „Как го търпят?“
Та казвам, мъчен е животът да се разбере без любов и обич. Всеки човек, който иска да разбере живота без любов и без обич, всичките хора му се струват като кречетало, никой не може да говори сладко. То трябва да се говори сладко. В старите българи има някои умни старци. Той има няколко сина, има няколко снахи: стари и по-млади. Но свекърът обича най-младата. Тя е пълничка, с валчесто лице, с малко кафяви очи, спретната. Казва на бабата: „Ще кажеш на младата снаха да замеси хляб.“ Не казва, че иска от старата, но от младата хляб да му омеси. Че коя е старата? Някой път я хука, колко бели направила. Старата знае какво ще направи, младата никаква беля не ти е направила. Новото ще искаш да видиш, то какво ще направи. Младата да замеси хляба. И действително нейната пита е по-сладка. Случва се по някой път, че младата снаха като опече хляба, ако имат болка, хората оздравяват. Някой път старата като направи хляба, заболяват. Тогава българите казват, че едната е късметлия, другата не е. Тогава, който иска да си почива, по-добре да не меси хляба, да не готви, да си почива. Ще я накарат да донесе вода, тя крак ще си счупи, ще направи някаква беля. Само ще я накарат някой път двора да мете, и пак е недоволна защо всякога двора трябва да мете.
Та казвам, сега е същият въпрос. Трябва човек да се роди. Кои са качествата на родения човек? Той трябва да знае три неща: роденият човек от Бога мисли право, чувства право и постъпва право. Защото в човешкия живот три неща играят важна роля: движението, в което се изразява човешката воля, как да ходи човек, учение – втора степен, и работа. Работа, това е най-високото, което човек може да прояви на земята. Той се движи, учи се и работи. Онзи, който не може да се движи, той не може да се учи. Онзи, който не може да се учи, той не може и да работи. Умът трябва да се храни, сърцето трябва да се храни и душата, и тя трябва да се храни. Човек, който не храни ума си, просвета не може да дойде в него. Онзи, който не храни сърцето си, не може да се облагороди сърцето му и онзи, който не храни душата си, той силен не може да бъде. Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато храни ума си, човек е просветен.
Та казвам, просветата не иде от четенето на книги. Човек се ражда с тия възможности. Сега по някой път вие се спъвате, казвате, че сте остарели. Някой път ви заболи кракът, някой път ви заболят ръцете или гърбът. Това не е старост. Заболят те краката да ти кажат, че добър трябва да бъдеш. Заболи те сърцето, казва: „Благороден трябва да бъдеш.“ Заболи те главата, умен трябва да бъдеш. Главата му казва: „Умен трябва да бъдеш.“ Той ходи при този лекар, при онзи лекар да му дадат лекарство да оздравее. Като се просветиш, главоболието ще изчезне. Като се облагородиш, болката в сърцето ще изчезне. Като нахраниш душата си, силен ще станеш, всичко ще върви. Ние, като не разбираме нещата, само се оплакваме, казваме: „Болят ме краката.“ Трябва да храниш краката си, затова са болни. Трябва да храниш сърцето си, затова е болно. Не храниш ума си, болен ставаш.
Какви са новите веяния? Ще кажете, че се събрала млечна киселина в мозъка или че се събрали някакви отрови във венозната кръв, или че мускулите са отслабнали. Има въпроси, които можем много лесно да разрешим. Минете през кое да е село, залаят ви кучета, и вие, като минавате няколко пъти, им хвърляте камъни. Това куче те започне. Този, който хвърля камъни, културен ли е? Казва: „Не си културен.“ Кучето те пита къде отиваш, ти му хвърляш камъни, казваш: „Не е твоя работа.“ Ти си културен човек, разправи му къде отиваш. „Не е твоя работа къде отивам, аз отивам, където аз искам.“ На туй куче, като те залае, хвърли му малко хляб. Някой път и в тях има едно разбиране. Запример, ако хвърлиш прост хляб или геврече, или симид, или бял хляб – различава. Като минава туй куче, и като му дадеш симид, очите му са отворени, весело гледа. Като мине, казва: „Няма ли пак от онези кривите работи, от симида?“
Сега, ако едно куче може да благодари за малкото хляб, защо и човек да не може да благодари за онези хубави мисли, за онези, сладките, думи, които човек може да каже? Аз следя навсякъде съвременните културни хора. Вестниците са крайно некултурни, не пишат право. После, гледам съчинения пишат, казват, много логични. Никак не са логични, не са турени както трябва. Аз може да ви туря краската на едно ядене, но маслото развалено, брашното горчиво. Много хубав цвят може да има. Може да няма такава краска яденето, и да е здравословно.
Та казвам, всяка наша мисъл трябва да има светлина. Казва някой: „Я ми кажи за оня свят.“ Ни най-малко не се интересува за оня свят. Оня свят е този свят и този свят е оня свят. Аз с този свят, ти с оня свят. Но ти в оня свят, като приказваш, ставаш аз, и аз ставам ти. Аз ти говоря на земята, аз съм във физическия свят, в духовния свят си ти. Ти, като говориш от духовния свят, ставаш аз. Аз ставам ти, ти ставаш аз. Каква е разликата? Аз съм във физическия свят, ти си в духовния свят. Аз се качвам в духовния свят, ти слизаш долу. Каква е разликата? В единия случай аз съм на физическото поле, слязъл съм долу. Ти си горе в оня свят, учиш се. Като се научиш в духовния свят, аз съм, който съм се научил, ти си, който си слязъл.
Значи в духовния свят има едно движение – да излезеш из къщи навън и да влезеш. Като влизаш вкъщи, то е този свят. Като излизаш от къщи навън, то е оня свят. Физическият свят, значи, е ограничен свят. Неограничен свят е духовният свят. Тогава ограниченото винаги се включва в неограниченото. Къде е физическият свят навън, и с духовния свят ли е физическият свят? Не, вътре в духовния свят е.
По някой път казваме: умен човек. Де седи неговият ум? В главата му горе. На специфично място човек живее в главата си. Главата е разделена на области. Разумността е поставена на специфично място в мозъка. Щом говорим за неговата добродетел, той живее вече горе, не живее вече по-долу. Туй, което наричаме слънчев възел, то не е в главата. Като кажем, че човек живее във физическото поле, той живее в цялото тяло: чувства ръцете, чувства краката, навсякъде в тялото му е приятно. Значи, когато живееш в тялото, на физическото поле си, когато живееш в сърцето си, ти си в духовния свят, и когато живееш в ума си, ти си в Божествения свят. Ако на физическия свят живееш, даваш предимство но физическото тяло. Физическият свят има предимство, той е на първо място, другите ги туряш на второ място. Някой дава предимство на духовния свят. Мнозина казват: „Имаме благородни чувства.“ Някои дават предимство на ума. Трите неща съединени ведно, човешката мисъл, човешките чувства и човешката душа или волята на човека, те съставят човека. Да кажем, имаш една мисъл. Ако ти не можеш да правиш подбор на своята храна, каква мисъл имаш? Вземете патката, която минава за толкова глупава, знае да избира кои зърна да кълве. Турите ѝ едно кафеено зърно, като го погълне, пусне го. Като ѝ турите едно бобено зърно, познава дали е за ядене, или не. Дайте ѝ царевично зърно, веднага го гълта. Често има хора, като им дадеш кафе, като им дадеш боб, го гълтат, и вследствие на това им става неприятно вътре.
Та сега ще ви дам един пример. Имахме един приятел, който обичаше да държи сказки за спиритизма и съобщението с оня свят, обичаше да доказва, че има духове и може да се съобщава с тях. Държал в Плевен една сказка, събрала се доста голяма публика. След като държал сказката, останал доволен. Един от публиката излиза и казва: „Искам да ти кажа нещо на тайно.“ „Аз, казва, си мисля какво ли ще ми каже.“ Иска да му каже нещо, никой да не го чуе. Казва му: „Ти си голям вагабонтин.“ Тя е една французка дума, голям вагабонтин значи голям скитник, който ходи да заблуждава хората. Казва: „Преряза ме.“ Що ти трябваше да го слушаш? Остави го, кажи му на този: „Не съм разположен да слушам, друг ден ела, че ми разправи.“
Никога не допущайте в ума си думи без съдържание. Питам сега, в какво седи обидността на думата, когато кажат някому свиня? Като кажат някому, че е свиня, може ли да стане свиня? В какво седи обидното на свиня трябва да знаем. Свинята търси разрешението на въпроса чрез носа си. Постоянно, дето иде, все рови нещата, мисли, дето иде, изравя нещата. Заведе някоя свиня при една круша, като изяде крушите, които са окапали, ще започне да рови, и се чуди защо няма още круши. Тя мисли, че може да изрови нещо.
Добре, някой от вас може да постъпи по следния начин. Не ви върви. Искаш да знаеш защо не ти върви. Започнеш да ровиш да се поровиш в миналото. Ако остане да се ровиш в своето минало, не ще прокопсаш. Никакво ровене. Да ровиш да посееш жито, царевица, разбирам. Не се ровѝ в своето минало. Ако нещата се заравят, това показва, че условията не са добри. Често, когато оставяме да се ровим в нашата мисъл, колко пъти забравяме нещата? Ровиш се, ровиш се, нищо не можеш да изровиш. Остане ли да се ровим в миналото дали сме били духовни, или не... Има един речник, който трябва да се изправи. Сега не знаем дали първата свиня, която Господ създаде, беше като сегашните. Мислите ли, че първата свиня е била като сегашните?
Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Започнал да търси обект. Среща един млад момък, повиква го в ателието си и нарисува образа на Христа. Остава доволен и му платил богато. След десет години му дошло наум да нарисува Юда, тръгнал да търси обект, намира друг човек, допаднал му, че може да нарисува Юда. Нарисува Юда. Той му казал: „Господине, преди десет години ти рисува Христа, сега рисуваш Юда Искариотски. Аз съм същият.“ Казвам, за да замязва на Юда Искариотски, той не е живял хубаво. Преди десет години живял приблизително живота на Христа, след десет години живее живота на Юда Искариотски, много просташки живот.
Казвам, мислите, желанията и постъпките, които минават през нас, дават външния облик на живота. Какво ще бъде положението, като те гледа Бог, че целия ден си недоволен, гневен, сериозен? Защо? Или не сте разположени. Какво ти дава повод да се сърдиш? Трябва да се обосновават нещата. Ти се сърдиш. Защо? Не са ти платили толкоз за работата? Може би този човек, на когото си работил, не е богат, толкоз има, толкоз ти дава. Може би да е искрен, този човек, казва: „Струва си“, оценява труда ти.
Има хора, които обичат да имат картини. Една картина някой път струва пет–шест хиляди, някой път десет хиляди, сто, двеста хиляди. В Америка в миналото столетие дадоха едно изложение. Един европейски художник изложил картините си. Малко му дали за картината, той се разгневил и разрязал с нож картината си на две. Американците, като чули, че разрязал картината на две, дали му два пъти повече. Американските богаташи наддавали за нея. Казва: „Трябваше по-рано да я разрежа.“ Но не всякога е така. Тия сравнения не всякога може да поправят човека.
Ще ви приведа още един пример да ви покажа, че разрязването на картината не всякога ползва. Били двама приятели. Оженва се единият, иска да даде урок на своята възлюблена, че трябва да го слуша, че само така ще може да живее. Оженват се, минава котката край него и той я разкъсва. Младата булка казва: „Пропадам. Ако разчекна котката така, какво ли ще стане с мене?“ Десет години живели много добре. Оженва се неговият приятел, но не могат да живеят, карат се. Казва: „Как стана, че вие живеете добре?“ Казва: „Ще ти кажа тайната. Аз разчекнах котката. Тази котка помогна. Оттам насетне моята възлюблена слуша.“ Той отива вечерта, минава котката, разчеква я. Тя му казва: „Закъснял си.“ Ти ще идеш на стари години да играеш на хорото. Като те видят, ще ти се смеят. На стари години не може да играеш като млад. Ако ти на млади години не може да играеш тъй, както трябва, на стари години какво ще направиш? В сегашния живот да знаеш, че те гледа Господ и да те е срам от Господа. Като се разгневиш, да дойдеш на себе си още в първия гняв. Разправя се в Битието: Каин, когато беше недоволен от брата си, мисли как да го претрепе. Пита го Господ: „Защо си така начумерен, къде е брат ти?“ „Че не съм стражар.“ Казва: „Кръвта на брата ти вика постоянно.“ Направиш някоя погрешка, и нещо ти казва: „Не е хубаво това, което го правиш.“
Музикантите всякога обичат тази цигулка, която дава хубав тон. Всеки художник обича хубавите бои, хубавите платна, хубавите четки. Всеки обича един шивач, който добре шие. Всякога обичаме хубавите съчинения, навсякъде обичаме хубавото ядене, което е добре сготвено. А пък ние не сме готови. Казвате: „Не си струва човек да живее хубаво.“ Че няма нещо по-хубаво да храни човек ума си със светли мисли, няма по-хубаво нещо да храни човек сърцето си с благи чувства, няма по-хубаво състояние да си храни душата, тъй както трябва.
Вие като идете в невидимия свят, Господ ще ви каже само две думи: „Как прекарахте живота си на земята?“ Само туй ще ви попита и няма да ви чака да Му разправяте. Щом те попита как си преминал живота на земята, веднага целият живот ще се яви като на филм и няма нищо да разправяш на Господа, животът сам ще разправя. Ти ще видиш всичките пози, и на тайно, което си направил, всичко ще изскочи. Какво ще разправяш на Господа? Ще те прати Господ да коригираш наново този филм. Казва: „Не е направен така, както трябва.“ Понеже малко солчица трябва за яденето, малко пипер трябва. Не може без солчица, не може без пипер. Но половин кило сол в яденето или сто грама пипер е много. Малко сол, с трите пръста ще хванеш, не цяла шепа.
Сега, като идете на небето, Господ ще ви попита как преминахте живота на земята. Какво ще кажете? Ще излязат неща, дето не сте ги сънували. Много пъти човек направи нещо, и го забрави. Разправяше ми един свещеник, казва: „Аз, свещеник, седя и проповядвам на хората, пък по някой път влиза вредна мисъл: що стана поп да ходиш да ръсиш този и онзи за пет–десет пари, що не стана търговец да печелиш пари? Някой път мисля да стана съдия. Ще осъдиш някого, ще вземеш двайсет–трийсет хиляди лева.“ Казвам, махни се от този дявол. Ако вземеш двайсет–трийсет хиляди лева, ще ядеш ли по-сладко? Или ако си търговец или каквото и да е друго, ще ви бъде ли по-добре?
Всичко седи в онези светли мисли, които всеки ден добиваме, онова светло чувство, онези светли постъпки. То е великата радост, те са вечните блага, които славят човека. Всяка светла постъпка те слави. Тя е, която те обича, тя върви с тебе. Една светла мисъл, тя е, която върви с тебе. Те са, като заминаваш за другия свят, те идат като свидетели. Тия, които идат против тебе, те не са които те обичат. Светлите мисли, светлите чувства, те са богатството на човека, те са неговата култура, те са неговата сила. Затова Христос говори, като казва: ако не се родите от вода и Дух. И казва тогава: „Господ толкова възлюби света, че даде Своя Син единороден.“ Аз виждам всеки ден Божията любов. Светът както е направен, както изгрява слънцето, както изгряват звездите, както растат растенията, както текат реките, както духа вятърът, всичко туй за мене е проявление на Божията любов. Онзи, тихият вятър, който милва главите, лицето; онази, тихата светлина, която прониква в очите; онези хубавите плодове, които утоляват жаждата; водата, която утолява жаждата – навсякъде виждам Божиите блага. Някой път забравяме, и търсим къде е Господ.
Разправяше ми един български свещеник, казва: „Аз бях много кибритлия.“ Много благороден свещеник, но кибритлия, в момента може да се разгневи. Този свещеник със своето невъздържание си създал неприятности. Дошъл първият владика във Варна. С него имало един дякон, като служили, направил една малка погрешка в служенето. Свещеникът веднага в олтаря му удря една плесница, че тъй не се служи. Този дякон след време става владика и идва в същата епархия, където бил свещеникът. Двайсет години го мъчил. Не си позволявай да биеш дякона в олтаря.
Научете се да не роптаете. Някой път казвате: „Забравил ме е Господ.“ То е лъжа. Не Господ те е забравил, ти си Го забравил. Туряш своята погрешка на Господа. Единственият, Който не забравя в света, то е Господ. По някой път, ти като Го забравиш, Той си мълчи. Та казвам, научете се да бъдете искрени. Вие сте богати. Аз гледам, хората нямат въздържание. Пътува по пътя, дойде до някоя чешма, веднага тури устата да пие. Не бързайте, постойте десет–петнайсет минути, погледайте водата, и тогава пийте. Погледай я, измий си ръцете, и тогава пий. Порадвай се на водата, няма защо да бързаш. Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината?“ Ти влезеш в градината и не питаш никого. Трябва да имате отношение. Намери първо този стопанин, запознай се първо с него. Или влезеш в някоя библиотека, намери най-хубавата книга и чети. Храната, която оставя в тебе сила, храната, която в тебе оставя топли чувства и която оставя материал за мисълта, тя е добрата храна.
Ако не се родите отново от вода и Дух. Всяка сутрин, като стане човек, трябва да мисли да предизвика светлия образ на Бога. Всяка сутрин, като стане, да предизвика онова топло чувство в сърцето. Всяка сутрин, като става човек, да си представи най-хубавата храна, която Бог му изпраща за неговата душа. Като сте станали днес, да се радвате, че Господ ви е определил една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава храна за душата ви. Да се радвате за тия три блага. Вие в дадения случай забравяте, че мислите за други работи. Като дойде светлата мисъл, като дойде светлото чувство, като дойде светлата постъпка във вашата душа, тогава мислете за други работи, и животът ще бъде уреден.
Човек, който не може да обича, е закъснял. Човек, който не може да люби, е закъснял.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и девето утринно слово
7 юни 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана за Никодима, човек, който във времето на Христа се е интересувал от новите неща.
„Изгрява слънцето“
Приятно е човек да може да си почине. Някой път слушателите не могат да слушат, понеже са уморени. Има много работи да ги занимават, които не са толкова важни. Някои предмети са много важни. Запример боли те коляното. Слушаш беседата, но в коляното се развива една беседа, съдържанието на беседата е много интересно. Някой път имаш главоболие. Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване. Братя и сестри, като не могат да се споразумеят в главата, започват да се карат. Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има. Карали се две жени селянки, едната на едната страна, другата на другата страна. Едната говори, другата мълчи, едната говори, говори, другата мълчи. Тя казва: „Кажи нещо, мари, ще се пукна.“ Какво ще ѝ каже? Среща те, казва: „Ти си невежа.“ „И ти си невежа. Невежа... простак... некултурен... зелен си още, неузрял...“ После: „Не си духовен...“ Още: „Божествен не си станал...“
В прочетената глава казва, че Никодим се е интересувал от новото. Казва Христос: „Човек на новото не може да влезе в новия живот, ако не се роди изново.“ Сега, първото нещо: роденият не мълчи. Щом се роди той, запее. Като запее, всички го слушат. Роденият винаги започва с песен. Всички се радват. За тази песен бащата и майката правят поменик на детето, че е запяло. Даже на мене са ми разправяли, казват: „Колко хубаво пее това дете.“ Казвам: „Горе от Божествения свят иде, как да не пее.“ То слушало хубавите песни на ангелите, като дойде тук, ще пее. Казват: „Ангелче.“ Действително, ангелче. Но туй е поезия на бащата и майката, те така схващат. Който не е баща и майка, казва: „Това кречетало.“ За майката и бащата е песен, за онези, които не са баща и майка, кречетало е, казват: „Как го търпят?“
Та казвам, мъчен е животът да се разбере без любов и обич. Всеки човек, който иска да разбере живота без любов и без обич, всичките хора му се струват като кречетало, никой не може да говори сладко. То трябва да се говори сладко. В старите българи има някои умни старци. Той има няколко сина, има няколко снахи: стари и по-млади. Но свекърът обича най-младата. Тя е пълничка, с валчесто лице, с малко кафяви очи, спретната. Казва на бабата: „Ще кажеш на младата снаха да замеси хляб.“ Не казва, че иска от старата, но от младата хляб да му омеси. Че коя е старата? Някой път я хука, колко бели направила. Старата знае какво ще направи, младата никаква беля не ти е направила. Новото ще искаш да видиш, то какво ще направи. Младата да замеси хляба. И действително нейната пита е по-сладка. Случва се по някой път, че младата снаха като опече хляба, ако имат болка, хората оздравяват. Някой път старата като направи хляба, заболяват. Тогава българите казват, че едната е късметлия, другата не е. Тогава, който иска да си почива, по-добре да не меси хляба, да не готви, да си почива. Ще я накарат да донесе вода, тя крак ще си счупи, ще направи някаква беля. Само ще я накарат някой път двора да мете, и пак е недоволна защо всякога двора трябва да мете.
Та казвам, сега е същият въпрос. Трябва човек да се роди. Кои са качествата на родения човек? Той трябва да знае три неща: роденият човек от Бога мисли право, чувства право и постъпва право. Защото в човешкия живот три неща играят важна роля: движението, в което се изразява човешката воля, как да ходи човек, учение – втора степен, и работа. Работа, това е най-високото, което човек може да прояви на земята. Той се движи, учи се и работи. Онзи, който не може да се движи, той не може да се учи. Онзи, който не може да се учи, той не може и да работи. Умът трябва да се храни, сърцето трябва да се храни и душата, и тя трябва да се храни. Човек, който не храни ума си, просвета не може да дойде в него. Онзи, който не храни сърцето си, не може да се облагороди сърцето му и онзи, който не храни душата си, той силен не може да бъде. Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато храни ума си, човек е просветен.
Та казвам, просветата не иде от четенето на книги. Човек се ражда с тия възможности. Сега по някой път вие се спъвате, казвате, че сте остарели. Някой път ви заболи кракът, някой път ви заболят ръцете или гърбът. Това не е старост. Заболят те краката да ти кажат, че добър трябва да бъдеш. Заболи те сърцето, казва: „Благороден трябва да бъдеш.“ Заболи те главата, умен трябва да бъдеш. Главата му казва: „Умен трябва да бъдеш.“ Той ходи при този лекар, при онзи лекар да му дадат лекарство да оздравее. Като се просветиш, главоболието ще изчезне. Като се облагородиш, болката в сърцето ще изчезне. Като нахраниш душата си, силен ще станеш, всичко ще върви. Ние, като не разбираме нещата, само се оплакваме, казваме: „Болят ме краката.“ Трябва да храниш краката си, затова са болни. Трябва да храниш сърцето си, затова е болно. Не храниш ума си, болен ставаш.
Какви са новите веяния? Ще кажете, че се събрала млечна киселина в мозъка или че се събрали някакви отрови във венозната кръв, или че мускулите са отслабнали. Има въпроси, които можем много лесно да разрешим. Минете през кое да е село, залаят ви кучета, и вие, като минавате няколко пъти, им хвърляте камъни. Това куче те започне. Този, който хвърля камъни, културен ли е? Казва: „Не си културен.“ Кучето те пита къде отиваш, ти му хвърляш камъни, казваш: „Не е твоя работа.“ Ти си културен човек, разправи му къде отиваш. „Не е твоя работа къде отивам, аз отивам, където аз искам.“ На туй куче, като те залае, хвърли му малко хляб. Някой път и в тях има едно разбиране. Запример, ако хвърлиш прост хляб или геврече, или симид, или бял хляб – различава. Като минава туй куче, и като му дадеш симид, очите му са отворени, весело гледа. Като мине, казва: „Няма ли пак от онези кривите работи, от симида?“
Сега, ако едно куче може да благодари за малкото хляб, защо и човек да не може да благодари за онези хубави мисли, за онези, сладките, думи, които човек може да каже? Аз следя навсякъде съвременните културни хора. Вестниците са крайно некултурни, не пишат право. После, гледам съчинения пишат, казват, много логични. Никак не са логични, не са турени както трябва. Аз може да ви туря краската на едно ядене, но маслото развалено, брашното горчиво. Много хубав цвят може да има. Може да няма такава краска яденето, и да е здравословно.
Та казвам, всяка наша мисъл трябва да има светлина. Казва някой: „Я ми кажи за оня свят.“ Ни най-малко не се интересува за оня свят. Оня свят е този свят и този свят е оня свят. Аз с този свят, ти с оня свят. Но ти в оня свят, като приказваш, ставаш аз, и аз ставам ти. Аз ти говоря на земята, аз съм във физическия свят, в духовния свят си ти. Ти, като говориш от духовния свят, ставаш аз. Аз ставам ти, ти ставаш аз. Каква е разликата? Аз съм във физическия свят, ти си в духовния свят. Аз се качвам в духовния свят, ти слизаш долу. Каква е разликата? В единия случай аз съм на физическото поле, слязъл съм долу. Ти си горе в оня свят, учиш се. Като се научиш в духовния свят, аз съм, който съм се научил, ти си, който си слязъл.
Значи в духовния свят има едно движение – да излезеш из къщи навън и да влезеш. Като влизаш вкъщи, то е този свят. Като излизаш от къщи навън, то е оня свят. Физическият свят, значи, е ограничен свят. Неограничен свят е духовният свят. Тогава ограниченото винаги се включва в неограниченото. Къде е физическият свят навън, и с духовния свят ли е физическият свят? Не, вътре в духовния свят е.
По някой път казваме: умен човек. Де седи неговият ум? В главата му горе. На специфично място човек живее в главата си. Главата е разделена на области. Разумността е поставена на специфично място в мозъка. Щом говорим за неговата добродетел, той живее вече горе, не живее вече по-долу. Туй, което наричаме слънчев възел, то не е в главата. Като кажем, че човек живее във физическото поле, той живее в цялото тяло: чувства ръцете, чувства краката, навсякъде в тялото му е приятно. Значи, когато живееш в тялото, на физическото поле си, когато живееш в сърцето си, ти си в духовния свят, и когато живееш в ума си, ти си в Божествения свят. Ако на физическия свят живееш, даваш предимство но физическото тяло. Физическият свят има предимство, той е на първо място, другите ги туряш на второ място. Някой дава предимство на духовния свят. Мнозина казват: „Имаме благородни чувства.“ Някои дават предимство на ума. Трите неща съединени ведно, човешката мисъл, човешките чувства и човешката душа или волята на човека, те съставят човека. Да кажем, имаш една мисъл. Ако ти не можеш да правиш подбор на своята храна, каква мисъл имаш? Вземете патката, която минава за толкова глупава, знае да избира кои зърна да кълве. Турите ѝ едно кафеено зърно, като го погълне, пусне го. Като ѝ турите едно бобено зърно, познава дали е за ядене, или не. Дайте ѝ царевично зърно, веднага го гълта. Често има хора, като им дадеш кафе, като им дадеш боб, го гълтат, и вследствие на това им става неприятно вътре.
Та сега ще ви дам един пример. Имахме един приятел, който обичаше да държи сказки за спиритизма и съобщението с оня свят, обичаше да доказва, че има духове и може да се съобщава с тях. Държал в Плевен една сказка, събрала се доста голяма публика. След като държал сказката, останал доволен. Един от публиката излиза и казва: „Искам да ти кажа нещо на тайно.“ „Аз, казва, си мисля какво ли ще ми каже.“ Иска да му каже нещо, никой да не го чуе. Казва му: „Ти си голям вагабонтин.“ Тя е една французка дума, голям вагабонтин значи голям скитник, който ходи да заблуждава хората. Казва: „Преряза ме.“ Що ти трябваше да го слушаш? Остави го, кажи му на този: „Не съм разположен да слушам, друг ден ела, че ми разправи.“
Никога не допущайте в ума си думи без съдържание. Питам сега, в какво седи обидността на думата, когато кажат някому свиня? Като кажат някому, че е свиня, може ли да стане свиня? В какво седи обидното на свиня трябва да знаем. Свинята търси разрешението на въпроса чрез носа си. Постоянно, дето иде, все рови нещата, мисли, дето иде, изравя нещата. Заведе някоя свиня при една круша, като изяде крушите, които са окапали, ще започне да рови, и се чуди защо няма още круши. Тя мисли, че може да изрови нещо.
Добре, някой от вас може да постъпи по следния начин. Не ви върви. Искаш да знаеш защо не ти върви. Започнеш да ровиш да се поровиш в миналото. Ако остане да се ровиш в своето минало, не ще прокопсаш. Никакво ровене. Да ровиш да посееш жито, царевица, разбирам. Не се ровѝ в своето минало. Ако нещата се заравят, това показва, че условията не са добри. Често, когато оставяме да се ровим в нашата мисъл, колко пъти забравяме нещата? Ровиш се, ровиш се, нищо не можеш да изровиш. Остане ли да се ровим в миналото дали сме били духовни, или не... Има един речник, който трябва да се изправи. Сега не знаем дали първата свиня, която Господ създаде, беше като сегашните. Мислите ли, че първата свиня е била като сегашните?
Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Започнал да търси обект. Среща един млад момък, повиква го в ателието си и нарисува образа на Христа. Остава доволен и му платил богато. След десет години му дошло наум да нарисува Юда, тръгнал да търси обект, намира друг човек, допаднал му, че може да нарисува Юда. Нарисува Юда. Той му казал: „Господине, преди десет години ти рисува Христа, сега рисуваш Юда Искариотски. Аз съм същият.“ Казвам, за да замязва на Юда Искариотски, той не е живял хубаво. Преди десет години живял приблизително живота на Христа, след десет години живее живота на Юда Искариотски, много просташки живот.
Казвам, мислите, желанията и постъпките, които минават през нас, дават външния облик на живота. Какво ще бъде положението, като те гледа Бог, че целия ден си недоволен, гневен, сериозен? Защо? Или не сте разположени. Какво ти дава повод да се сърдиш? Трябва да се обосновават нещата. Ти се сърдиш. Защо? Не са ти платили толкоз за работата? Може би този човек, на когото си работил, не е богат, толкоз има, толкоз ти дава. Може би да е искрен, този човек, казва: „Струва си“, оценява труда ти.
Има хора, които обичат да имат картини. Една картина някой път струва пет–шест хиляди, някой път десет хиляди, сто, двеста хиляди. В Америка в миналото столетие дадоха едно изложение. Един европейски художник изложил картините си. Малко му дали за картината, той се разгневил и разрязал с нож картината си на две. Американците, като чули, че разрязал картината на две, дали му два пъти повече. Американските богаташи наддавали за нея. Казва: „Трябваше по-рано да я разрежа.“ Но не всякога е така. Тия сравнения не всякога може да поправят човека.
Ще ви приведа още един пример да ви покажа, че разрязването на картината не всякога ползва. Били двама приятели. Оженва се единият, иска да даде урок на своята възлюблена, че трябва да го слуша, че само така ще може да живее. Оженват се, минава котката край него и той я разкъсва. Младата булка казва: „Пропадам. Ако разчекна котката така, какво ли ще стане с мене?“ Десет години живели много добре. Оженва се неговият приятел, но не могат да живеят, карат се. Казва: „Как стана, че вие живеете добре?“ Казва: „Ще ти кажа тайната. Аз разчекнах котката. Тази котка помогна. Оттам насетне моята възлюблена слуша.“ Той отива вечерта, минава котката, разчеква я. Тя му казва: „Закъснял си.“ Ти ще идеш на стари години да играеш на хорото. Като те видят, ще ти се смеят. На стари години не може да играеш като млад. Ако ти на млади години не може да играеш тъй, както трябва, на стари години какво ще направиш? В сегашния живот да знаеш, че те гледа Господ и да те е срам от Господа. Като се разгневиш, да дойдеш на себе си още в първия гняв. Разправя се в Битието: Каин, когато беше недоволен от брата си, мисли как да го претрепе. Пита го Господ: „Защо си така начумерен, къде е брат ти?“ „Че не съм стражар.“ Казва: „Кръвта на брата ти вика постоянно.“ Направиш някоя погрешка, и нещо ти казва: „Не е хубаво това, което го правиш.“
Музикантите всякога обичат тази цигулка, която дава хубав тон. Всеки художник обича хубавите бои, хубавите платна, хубавите четки. Всеки обича един шивач, който добре шие. Всякога обичаме хубавите съчинения, навсякъде обичаме хубавото ядене, което е добре сготвено. А пък ние не сме готови. Казвате: „Не си струва човек да живее хубаво.“ Че няма нещо по-хубаво да храни човек ума си със светли мисли, няма по-хубаво нещо да храни човек сърцето си с благи чувства, няма по-хубаво състояние да си храни душата, тъй както трябва.
Вие като идете в невидимия свят, Господ ще ви каже само две думи: „Как прекарахте живота си на земята?“ Само туй ще ви попита и няма да ви чака да Му разправяте. Щом те попита как си преминал живота на земята, веднага целият живот ще се яви като на филм и няма нищо да разправяш на Господа, животът сам ще разправя. Ти ще видиш всичките пози, и на тайно, което си направил, всичко ще изскочи. Какво ще разправяш на Господа? Ще те прати Господ да коригираш наново този филм. Казва: „Не е направен така, както трябва.“ Понеже малко солчица трябва за яденето, малко пипер трябва. Не може без солчица, не може без пипер. Но половин кило сол в яденето или сто грама пипер е много. Малко сол, с трите пръста ще хванеш, не цяла шепа.
Сега, като идете на небето, Господ ще ви попита как преминахте живота на земята. Какво ще кажете? Ще излязат неща, дето не сте ги сънували. Много пъти човек направи нещо, и го забрави. Разправяше ми един свещеник, казва: „Аз, свещеник, седя и проповядвам на хората, пък по някой път влиза вредна мисъл: що стана поп да ходиш да ръсиш този и онзи за пет–десет пари, що не стана търговец да печелиш пари? Някой път мисля да стана съдия. Ще осъдиш някого, ще вземеш двайсет–трийсет хиляди лева.“ Казвам, махни се от този дявол. Ако вземеш двайсет–трийсет хиляди лева, ще ядеш ли по-сладко? Или ако си търговец или каквото и да е друго, ще ви бъде ли по-добре?
Всичко седи в онези светли мисли, които всеки ден добиваме, онова светло чувство, онези светли постъпки. То е великата радост, те са вечните блага, които славят човека. Всяка светла постъпка те слави. Тя е, която те обича, тя върви с тебе. Една светла мисъл, тя е, която върви с тебе. Те са, като заминаваш за другия свят, те идат като свидетели. Тия, които идат против тебе, те не са които те обичат. Светлите мисли, светлите чувства, те са богатството на човека, те са неговата култура, те са неговата сила. Затова Христос говори, като казва: ако не се родите от вода и Дух. И казва тогава: „Господ толкова възлюби света, че даде Своя Син единороден.“ Аз виждам всеки ден Божията любов. Светът както е направен, както изгрява слънцето, както изгряват звездите, както растат растенията, както текат реките, както духа вятърът, всичко туй за мене е проявление на Божията любов. Онзи, тихият вятър, който милва главите, лицето; онази, тихата светлина, която прониква в очите; онези хубавите плодове, които утоляват жаждата; водата, която утолява жаждата – навсякъде виждам Божиите блага. Някой път забравяме, и търсим къде е Господ.
Разправяше ми един български свещеник, казва: „Аз бях много кибритлия.“ Много благороден свещеник, но кибритлия, в момента може да се разгневи. Този свещеник със своето невъздържание си създал неприятности. Дошъл първият владика във Варна. С него имало един дякон, като служили, направил една малка погрешка в служенето. Свещеникът веднага в олтаря му удря една плесница, че тъй не се служи. Този дякон след време става владика и идва в същата епархия, където бил свещеникът. Двайсет години го мъчил. Не си позволявай да биеш дякона в олтаря.
Научете се да не роптаете. Някой път казвате: „Забравил ме е Господ.“ То е лъжа. Не Господ те е забравил, ти си Го забравил. Туряш своята погрешка на Господа. Единственият, Който не забравя в света, то е Господ. По някой път, ти като Го забравиш, Той си мълчи. Та казвам, научете се да бъдете искрени. Вие сте богати. Аз гледам, хората нямат въздържание. Пътува по пътя, дойде до някоя чешма, веднага тури устата да пие. Не бързайте, постойте десет–петнайсет минути, погледайте водата, и тогава пийте. Погледай я, измий си ръцете, и тогава пий. Порадвай се на водата, няма защо да бързаш. Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината?“ Ти влезеш в градината и не питаш никого. Трябва да имате отношение. Намери първо този стопанин, запознай се първо с него. Или влезеш в някоя библиотека, намери най-хубавата книга и чети. Храната, която оставя в тебе сила, храната, която в тебе оставя топли чувства и която оставя материал за мисълта, тя е добрата храна.
Ако не се родите отново от вода и Дух. Всяка сутрин, като стане човек, трябва да мисли да предизвика светлия образ на Бога. Всяка сутрин, като стане, да предизвика онова топло чувство в сърцето. Всяка сутрин, като става човек, да си представи най-хубавата храна, която Бог му изпраща за неговата душа. Като сте станали днес, да се радвате, че Господ ви е определил една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава храна за душата ви. Да се радвате за тия три блага. Вие в дадения случай забравяте, че мислите за други работи. Като дойде светлата мисъл, като дойде светлото чувство, като дойде светлата постъпка във вашата душа, тогава мислете за други работи, и животът ще бъде уреден.
Човек, който не може да обича, е закъснял. Човек, който не може да люби, е закъснял.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и девето утринно слово
7 юни 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев