Устойчиви връзки
Устойчиви връзки
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
Ако на съвременните хора се зададе въпроса, доволни ли са от живота, какво ще отговорят? Всички хора искат да бъдат здрави, весели и красиви, да бъдат добре облечени, да имат хубави жилища. Мислите ли, че ако имате тези неща, животът ви ще бъде добър? Мнозина не мислят по този въпрос, те искат да имат всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малките бръмбари и щурци, които се крият в своите дупчици и се задоволяват с тях? Какво ще кажете за дърветата, които с години стоят заровени в земята? Не само това, но дойде един ден някой човек, замахне с брадвата си и ги отсече едно по едно. След всичко това ги туряте в огъня, да горят. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да късате цветята, това не е Божия работа. Бог ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човека да се гневи, да не иска да работи и да учи?
Малко хора си дават отчет за своя живот и за проявите си и постоянно си мислят, че ако в този свят не са добре, поне на онзи свят ще бъдат добре. Те си представят онзи свят като този. Старите българи имаха особена представа за онзи свят. Те мислеха, че като замине някой от близките им за онзи свят, там ще го посрещнат всички негови познати от земята. Затова, като умре някой техен близък, селянин или гражданин, всичките им познати, които имат покойници, ще се изредят при умрелия, да пращат много поздрави на техния покойник. Как ще носи поздравите им, не мислят по това. Преди всичко, умрелият не знае, къде е адът, или раят, не знае езика на онзи свят, а ще носи поздрави от земята. Както на земята човек трябва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувства, така и на онзи свят трябва да притежава тези способности. Ако човек не може да ходи, в кой свят ще бъде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувства, в кой свят е той? Ще кажете, че това са дребни работи. Не са дребни неща те. При това, трябва да знаете, че Бог се занимава и с дребни неща. Това, за което човек никога не помисля, Бог за него именно, мисли. Повечето хора мислят, че парите движат живота. Всъщност така ли е? Можете ли да купите живота с пари? Никакви милиони не могат да откупят един живот. Дойде ли смъртта, парите са безсилни. Храната, водата, въздухът и светлината дават на човека повече, отколкото парите. Те го повдигат, обновяват, подмладяват. Това с пари не се постига. Цената на парите зависи от светлината. Ако няма светлина, парите не се виждат. Щом не се виждат, те нямат никаква цена. Обаче, дойде ли светлината, парите стават видими. Щом са видими, те стават ценни. Ценно е това, което прави човека вътрешно и външно доволен. Ще кажете, че без пари не може. Съгласен съм, без пари не може, без хляб не може, но без кое не може, нито един момент? Без въздух, без светлина, без вода може ли? Ако няма светлина, човек не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никак не вижда? Някои мислят, че очите са нужни само за земята, а не и за онзи свят. И там човек трябва да вижда. С какви очи ще си служи, това е друг въпрос. Важно е, че и там е нужна светлина, да вижда, къде ходи. Като отиде на онзи свят, първата работа е да видят, как се движи човек, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпреки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, как стъпва човек. Правилно е да стъпва първо на пръстите, а после на петата. Който не спазва този закон, стъпва първо на петата, после на пръстите. Така той вдига голям шум, разтърсва пода, дето стъпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигат голям шум около себе си и изразходват напразно енергията си. Животът не е само буря, нито само гръмотевици. Ако е само гръмотевици, хората ще се изпоплашат и изпокрият в миши дупки. Много хора се страхуват от гръмотевици, палят свещи, молят се, без да подозират, че гръмотевиците действат обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нещата. Дъждът е плачът на природата, а бурите и гръмотевиците – нейният гняв. Защо плаче природата? – Защото децата й не я разбират. Като им се разсърди и види, че пак не я разбират, тя поплаче малко и се отдалечи от тях, като казва: Пак ще ви навестя. Щом се отдалечи, хората започват да я подражават: викат, кряскат, сърдят се, съмняват се едни в други. Но работите не се нареждат нито с кряскане, нито с недоволство, нито със съмнение и подозрение, нито с плач.
Преди години, вестниците писаха за един интересен случай, който станал на Софийския пазар. Един селянин, от близките села, донесъл едно каче с чисто, прясно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облечени, и го запитали, колко иска за маслото. – Еди-колко си, казал селянинът. Те му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третият е свещеник в село. Той е добър човек, ще плати останалата сума. Ето, вземи този плик, на който е написан адреса на свещеника, и ще получиш парите си. Те турили в плика 50 лв. за свещеника и му написали, да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроен. Като получил писмото, свещеникът го прочел, взел парите и завел селянина в черковата, да му чете. Турил епатрихила на главата му и започнал да чете. Селянинът се навел, коленичил и слушал, какво чете свещеникът. Молитвата продължила 15-20 минути, докато най-после селянинът се обадил под епатрихила: Отче, тази работа с четене няма да се нареди. Като чул, че говори несвързани работи, свещеникът продължил да чете още молитви. Селянинът пак проговорил: Отче, тук никакви молитви не помагат, пари трябва да дадеш.
Някои хора искат да разрешават важни въпроси с молитви. Какво става? Четат молитви една след друга, но, в края на краищата, въпросите остават неразрешени. Животът се нуждае от добри и разумни хора. Нямо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазън. Ако нямаше пари в писмото, свещеникът нямаше да чете молитви и нямаше да се изложи.
Много хора, като свещеника, четат молитви върху главата на някой човек, дано се нареди работата им добре. Например, някой си купува лотариен билет и ако не е вярващ, очаква на щастието, да спечели нещо; ако е вярващ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде част от печалбата на бедните. Преди години дойде при мене един познат, да ме моли, да му кажа, кой билет е пълен, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щял да даде на Братството 50 хиляди лева. Казах му, че ако Братството се нуждае от пари, то ще вземе пълния билет, няма да чака на него. – Сиромах човек съм, да си помогна на положението. – Сиромах си, но днес си по-добре, отколкото, ако станеш богат. Богатството ще те заслепи и ще се откажеш да служиш на Бога.
Чудни са сегашните хора. Те разполагат с големи богатства, но не ги ценят. Мозъкът, сърцето, тялото, които им са дадени, с никакви пари не могат да се купят. Те струват милиарди. След всичко това, някой казва: Какво струва човекът? От пръст е направен, в пръст ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, от каква пръст е направен човек. Не знаете, какви елементи има в тази пръст и как са съчетани те. Скъпо струва човек. Сложен е неговият организъм. Някои хора са недоволни, искат да бъдат красиви. Добре е да бъде човек красив, но красотата е опасна. Само умният, добрият, любещият могат да бъдат красиви. Който се учи, който обича истината, само той може да бъде красив. Няма ли тези качества, човек не може да бъде красив. Интересно е, че човек е недоволен от грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовта, но не постъпва според техните закони. Всеки иска да бъде обичан, и като намери някой да го обича, злоупотребява с него. Любовта е светлина. Какво взимате от нея? Отваряте се за светлината и оставяте свободно да влезе във вас. Каквото ви даде тя, вие сте доволни от нея. Трябва ли, тогава, да искате от онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрез светлите слънчеви лъчи, във вас влизат разумни същества, които ви носят нещо ценно. Всяко същество се представя чрез специален цвят – син, червен, жълт, зелен, портокалов и т. н. Приемайте цветовете им и благодарете за тях. Не очаквайте да дойдат при вас ангели, да ви донесат благата на живота. Каквото ви донесат, малко или голямо благо, бъдете доволни от него. Ангелите са същества на мисълта. Те не могат да се спират при вас с часове и да ви занимават. Те минават и заминават край вас, както светлината. Те се движат с бързината на светлината, никой не може да ги стигне, нито те могат да се спират на обикновени разговори. Който има светли и възвишени мисли, може да следва ангелите със своята мисъл. Има ли някой от вас опитността, да е изпратил една светла мисъл в ангелския свят, която да се е върнала след известно време? Много мисли, чувства и постъпки на хората ги осакатяват. Който иска да се освободи от тях, нека се погледне в огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. След това нарисувайте такива линии, които да ви предадат онази красота и любов, към които се стреми вашата душа.
Истинският човек е художник, скулптор, музикант. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначален образ, за който е казано в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Човек има очи. Защо? – Да изразяват възвишената мисъл на Бога. Чрез тях той трябва да я възприема и да се учи от нея. Който не може да възприема тази мисъл, постоянно се натъква на горчиви неща и се обезсърчава. И горчивите, и сладките неща са на място. И природата си служи с тях. Когато лекува човека, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работите. Ако някой не може да приеме направо горчивия хап, природата го покрива отгоре с нещо сладко. Така постъпват лекарите с децата. Има два вида живот: единият е отвън сладък, отвътре горчив; другият е отвътре сладък, отвън горчив. Дали отвън, или отвътре е горчив, горчевината е неизбежна. Земният живот е отвън сладък, отвътре горчив. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртта на човека представя вътрешната горчевина на живота. Има един живот, който и отвън, и отвътре е сладък. Това е Божественият живот, в който любовта царува. Какви са условията на този живот? – Първото условие е светлината. Който живее в светлина, животът му е сладък и външно, и вътрешно. Човек е създаден от светлина. Защо да не живее в собствената си среда? Светлината води към доброто, а тъмнината – към злото.
Кое е дошло по-рано в света: доброто или злото? Доброто е проявена реалност на нещата, а злото – сянка на тази реалност. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клоните на дървото, а злото – корените. Те смучат хранителни сокове от земята и ги изпращат в стъблото и клоните. Сладките, вкусни плодове се раждат на клоните. Между доброто и злото съществува такова отношение, каквото между корените и клоните на дървото. Те взаимно си помагат. Често хората свързват лошите постъпки със злото. Всъщност, те не са идентични. Злото влиза в лошите постъпки и престъпления на хората, за да ги изяви навън, но то се различава от тях. И доброто влиза в лошите постъпки, за да ги изправи, но то е само условие за тях. Злото е кислородът на лошите постъпки и погрешки, то усилва проявите им. Като влезе доброто между тях, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотът регулира буйното действие на кислорода във въздуха, и човек може свободно да диша. Кое е по-добро: с огън да се живее, или без огън? Огънят, сам по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатите му са добри.
Едно се иска от човека – да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напред. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има светли мисли, чувства и постъпки, всякога може да Го види. Животът е построен върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Бог вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бъдещият живот на човека се определя от това, което е писано в неговата книга. Според писаното се определя кредитът на човека. Ако нищо не е написано в книгата, или, ако писаното не е светло, кредитът на човека се отнема. Може да е писано малко, но светлина има в него. Тази светлина, именно, определя човешкия живот. Малко ще знаеш, но добре и правилно ще го прилагаш. Как ще постъпиш, ако видиш, че две мравки се борят за една трошица? Едната казва, че първа видяла трошицата; и другата казва същото. Ти си съдия. Как ще разрешиш спора? На коя от двете мравки ще отдадеш правото? На онази ли, която първа видяла трошицата? Не, джобовете на съдията трябва да бъдат пълни с трошици и дето срещне недоимък, да хвърля. Трябва ли хората да спорят за една трошица и да обвиняват Господа в несправедливо раздаване на благата?
Кой човек е добър? Може ли да наречете добър онзи човек, след посещението на когото говедата ви започват едно след друго да умират? Добър човек ли е онзи, ако, след неговото идване във вашия дом, плодните дървета започват да съхнат? Този човек носи нещо користно в себе си. Той не е искрен към домакините, в чиято къща влиза. В това отношение, той прилича на онази мома, която дава вид, че не иска да се жени, а същевременно скрито поглежда към момъка, който я интересува. Какво ще й даде този момък, ако той сам не е полезен на себе си? Който не е полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. Да бъде някой полезен на себе си и на ближния си, това значи, да е доволен от живота. Щом е доволен от живота, той е готов да служи на Бога. Пръв Бог е дал пример за служене. Той е служил на хората, повдигал ги е, за да израстнат, и така ги е учил, и те да служат. Въпреки това, когато накарат човека да служи, той е недоволен, счита себе си за господар. Нежеланието на човека да слугува е причина за страданията му. Той иска да бъде щастлив, богат, да се ползва от изобилието на живота, но други да работят за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, изпрели и тъкали, а той облича готовите дрехи и се докарва пред хората. Виждате някой, облечен с нови дрехи, с копринена риза, бяла връзка, със сребърни или златни копчета, върви напред, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има някакво значение, което човек не знае. И пръстенът на ръката на младата мома или на младия момък има някакво значение. Той е символ за свързване. Добре е човек да разбира значението на нещата, като символи, в които се крие нещо.
Кое е по-важно за човека: да бъде добре облечен, или да бъде здрав? – Здравето е над всичко. Здравето на човека зависи от светлината на Божествената мисъл. Дето е светлината, там са и благата; щом изчезне светлината, и благата изчезват. Дето е топлината, там е животът; щом изчезне топлината, смъртта иде. Дето е силата, там е здравето; щом изчезне силата, болестта иде. Когато е здрав, човек се ползва от всички блага на живота. Светлината, топлината и силата са средства, пътища, чрез които възвишените същества се проявяват и пращат подаръци на хората. На някого дават пари, а на другиго – едно житно зърно. Разумният се радва повече на житното зърно, отколкото на парите. Житното зърно се размножава и храни целия свят. Ако има жито, с парите можеш да си купиш, колкото искаш; ако няма жито, парите нищо не струват. Житото се яде, а парите не се ядат. Парите не дават нищо от себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, къде е силата му. Ако го обработвате, в продължение на десет години можете да станете богат човек. Малко е житното зърно, но цял свят храни.
Всяка светла мисъл, всяко светло чувство и всяка светла постъпка са като житните зрънца. Малки са те, но всесилни. Те носят благо за целия свят. Като отидете на онзи свят, ще ви питат: Носите ли поне един от плодовете на ума, на сърцето и на волята си? Там и най-малките плодове се ценят. Ако им занесете големи неща, те няма да им обърнат внимание. За тях големите неща не са важни. Ще каже някой, че иска да стане голям, велик човек. Кой човек е голям? – Който разполага с големи възможности за правене на добро. Определено е, колко голям може да бъде човек. Като дете, човек постепенно расте, дохожда до известна възраст, и растенето спира. След това отново се смалява. Значи, човек започва с малкото, в средата на живота си е голям, израсъл, и накрая пак се смалява. Това са фази на един и същ живот.
В какво се заключава цената на живота? – В умението да привлича благата към себе си. Този живот е ценен и полезен. Кой ум е полезен? – Който привлича Божествените мисли. Кое сърце е полезно? – Което привлича Божествените чувства. Коя воля е полезна? – Която привлича Божествените постъпки. Ако няма привличане в живота, човек не може да постигне нищо, нито може да направи нещо полезно. Правете това, което разумните същества правят. Вие искате всякога да бъдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чист хоризонт. Ако всеки ден сте весели и радостни, небето ще бъде всякога светло, ясно и ще настане суша. Ако всеки ден сте скръбни, небето всякога ще бъде облачно и постоянно ще вали дъжд. Човек трябва да знае, кога да бъде небето му ясно и кога – облачно.
Стремете се към светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете сами доволни от живота си. Не очаквайте хората да ви харесват и да бъдат доволни от вас. Вие сами трябва да бъдете доволни от себе си. Само онзи е доволен от себе си, който носи музиката в душата си. Той е доволен от пението си, разбира, кои тонове са чисти и кои не са. Щом разбира и своите, и чуждите погрешки, той е истински музикант. За него не само пението е музика, но и мисълта, и чувстването, и говорът. Стремете се навсякъде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си в музика, вие не можете да се свържете с природата и да се ползвате направо от нейните блага.
Преди да се свърже с природата, човек трябва да се е свързал със своя Създател, да Го познава. Някой живее десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видял. Това е невъзможно. Как можеш да не познаваш въздуха и светлината, в които си потопен? Бог е Дух. Бог е светлина. Следователно, Той е навсякъде и във всичко, не може да не Го познаваш. Учените Го търсят по небето, по звездите – в големите неща. Те не подозират, че Той се крие в малките, микроскопически неща. И в големите ще Го намерите, но и в малките – трябва да знаете да търсите. Някои Го търсят в сенките на нещата, но и там не е. Той е в реалните неща, а не в техните сенки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърцето и душата ви. Реалното прави човека доволен и щастлив.
И тъй, за да бъдеш доволен, приемай всякога Божествените мисли с разположение. Те са същественото в човешкия живот, защото са вечни. Избягвай временните неща и се стреми към вечните. Например, парите са временни, светлината е вечна. Човек се нуждае главно от хляб, вода, въздух и светлина, а не от пари. Парите идат най-после, като резултат на нещо. Те са слуги на вечните неща. Следователно, не обръщай внимание на парите, като на резултат в човешкия живот. Човек се нуждае и от любов. Ако имате любов, парите ще дойдат сами по себе си. Който няма пари, любовта му е малка. Който има любов, всякога ще намира по един наполеон в джоба си. Любовта носи живота, а животът е свързан със златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се към Божествения живот, да мине през вас и да ви остави ценното, което носи в себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото.
Веселието на Бога е проявената светлина. Радостта на човешката душа е също така проявена светлина. „Бог се весели, човек се радва" е казано в Писанието.
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
19. Беседа от Учителя, държана на 26 август, 5 ч. с, 1942 г. София – Изгрев
Ако на съвременните хора се зададе въпроса, доволни ли са от живота, какво ще отговорят? Всички хора искат да бъдат здрави, весели и красиви, да бъдат добре облечени, да имат хубави жилища. Мислите ли, че ако имате тези неща, животът ви ще бъде добър? Мнозина не мислят по този въпрос, те искат да имат всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малките бръмбари и щурци, които се крият в своите дупчици и се задоволяват с тях? Какво ще кажете за дърветата, които с години стоят заровени в земята? Не само това, но дойде един ден някой човек, замахне с брадвата си и ги отсече едно по едно. След всичко това ги туряте в огъня, да горят. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да късате цветята, това не е Божия работа. Бог ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човека да се гневи, да не иска да работи и да учи?
Малко хора си дават отчет за своя живот и за проявите си и постоянно си мислят, че ако в този свят не са добре, поне на онзи свят ще бъдат добре. Те си представят онзи свят като този. Старите българи имаха особена представа за онзи свят. Те мислеха, че като замине някой от близките им за онзи свят, там ще го посрещнат всички негови познати от земята. Затова, като умре някой техен близък, селянин или гражданин, всичките им познати, които имат покойници, ще се изредят при умрелия, да пращат много поздрави на техния покойник. Как ще носи поздравите им, не мислят по това. Преди всичко, умрелият не знае, къде е адът, или раят, не знае езика на онзи свят, а ще носи поздрави от земята. Както на земята човек трябва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувства, така и на онзи свят трябва да притежава тези способности. Ако човек не може да ходи, в кой свят ще бъде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувства, в кой свят е той? Ще кажете, че това са дребни работи. Не са дребни неща те. При това, трябва да знаете, че Бог се занимава и с дребни неща. Това, за което човек никога не помисля, Бог за него именно, мисли. Повечето хора мислят, че парите движат живота. Всъщност така ли е? Можете ли да купите живота с пари? Никакви милиони не могат да откупят един живот. Дойде ли смъртта, парите са безсилни. Храната, водата, въздухът и светлината дават на човека повече, отколкото парите. Те го повдигат, обновяват, подмладяват. Това с пари не се постига. Цената на парите зависи от светлината. Ако няма светлина, парите не се виждат. Щом не се виждат, те нямат никаква цена. Обаче, дойде ли светлината, парите стават видими. Щом са видими, те стават ценни. Ценно е това, което прави човека вътрешно и външно доволен. Ще кажете, че без пари не може. Съгласен съм, без пари не може, без хляб не може, но без кое не може, нито един момент? Без въздух, без светлина, без вода може ли? Ако няма светлина, човек не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никак не вижда? Някои мислят, че очите са нужни само за земята, а не и за онзи свят. И там човек трябва да вижда. С какви очи ще си служи, това е друг въпрос. Важно е, че и там е нужна светлина, да вижда, къде ходи. Като отиде на онзи свят, първата работа е да видят, как се движи човек, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпреки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, как стъпва човек. Правилно е да стъпва първо на пръстите, а после на петата. Който не спазва този закон, стъпва първо на петата, после на пръстите. Така той вдига голям шум, разтърсва пода, дето стъпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигат голям шум около себе си и изразходват напразно енергията си. Животът не е само буря, нито само гръмотевици. Ако е само гръмотевици, хората ще се изпоплашат и изпокрият в миши дупки. Много хора се страхуват от гръмотевици, палят свещи, молят се, без да подозират, че гръмотевиците действат обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нещата. Дъждът е плачът на природата, а бурите и гръмотевиците – нейният гняв. Защо плаче природата? – Защото децата й не я разбират. Като им се разсърди и види, че пак не я разбират, тя поплаче малко и се отдалечи от тях, като казва: Пак ще ви навестя. Щом се отдалечи, хората започват да я подражават: викат, кряскат, сърдят се, съмняват се едни в други. Но работите не се нареждат нито с кряскане, нито с недоволство, нито със съмнение и подозрение, нито с плач.
Преди години, вестниците писаха за един интересен случай, който станал на Софийския пазар. Един селянин, от близките села, донесъл едно каче с чисто, прясно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облечени, и го запитали, колко иска за маслото. – Еди-колко си, казал селянинът. Те му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третият е свещеник в село. Той е добър човек, ще плати останалата сума. Ето, вземи този плик, на който е написан адреса на свещеника, и ще получиш парите си. Те турили в плика 50 лв. за свещеника и му написали, да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроен. Като получил писмото, свещеникът го прочел, взел парите и завел селянина в черковата, да му чете. Турил епатрихила на главата му и започнал да чете. Селянинът се навел, коленичил и слушал, какво чете свещеникът. Молитвата продължила 15-20 минути, докато най-после селянинът се обадил под епатрихила: Отче, тази работа с четене няма да се нареди. Като чул, че говори несвързани работи, свещеникът продължил да чете още молитви. Селянинът пак проговорил: Отче, тук никакви молитви не помагат, пари трябва да дадеш.
Някои хора искат да разрешават важни въпроси с молитви. Какво става? Четат молитви една след друга, но, в края на краищата, въпросите остават неразрешени. Животът се нуждае от добри и разумни хора. Нямо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазън. Ако нямаше пари в писмото, свещеникът нямаше да чете молитви и нямаше да се изложи.
Много хора, като свещеника, четат молитви върху главата на някой човек, дано се нареди работата им добре. Например, някой си купува лотариен билет и ако не е вярващ, очаква на щастието, да спечели нещо; ако е вярващ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде част от печалбата на бедните. Преди години дойде при мене един познат, да ме моли, да му кажа, кой билет е пълен, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щял да даде на Братството 50 хиляди лева. Казах му, че ако Братството се нуждае от пари, то ще вземе пълния билет, няма да чака на него. – Сиромах човек съм, да си помогна на положението. – Сиромах си, но днес си по-добре, отколкото, ако станеш богат. Богатството ще те заслепи и ще се откажеш да служиш на Бога.
Чудни са сегашните хора. Те разполагат с големи богатства, но не ги ценят. Мозъкът, сърцето, тялото, които им са дадени, с никакви пари не могат да се купят. Те струват милиарди. След всичко това, някой казва: Какво струва човекът? От пръст е направен, в пръст ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, от каква пръст е направен човек. Не знаете, какви елементи има в тази пръст и как са съчетани те. Скъпо струва човек. Сложен е неговият организъм. Някои хора са недоволни, искат да бъдат красиви. Добре е да бъде човек красив, но красотата е опасна. Само умният, добрият, любещият могат да бъдат красиви. Който се учи, който обича истината, само той може да бъде красив. Няма ли тези качества, човек не може да бъде красив. Интересно е, че човек е недоволен от грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовта, но не постъпва според техните закони. Всеки иска да бъде обичан, и като намери някой да го обича, злоупотребява с него. Любовта е светлина. Какво взимате от нея? Отваряте се за светлината и оставяте свободно да влезе във вас. Каквото ви даде тя, вие сте доволни от нея. Трябва ли, тогава, да искате от онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрез светлите слънчеви лъчи, във вас влизат разумни същества, които ви носят нещо ценно. Всяко същество се представя чрез специален цвят – син, червен, жълт, зелен, портокалов и т. н. Приемайте цветовете им и благодарете за тях. Не очаквайте да дойдат при вас ангели, да ви донесат благата на живота. Каквото ви донесат, малко или голямо благо, бъдете доволни от него. Ангелите са същества на мисълта. Те не могат да се спират при вас с часове и да ви занимават. Те минават и заминават край вас, както светлината. Те се движат с бързината на светлината, никой не може да ги стигне, нито те могат да се спират на обикновени разговори. Който има светли и възвишени мисли, може да следва ангелите със своята мисъл. Има ли някой от вас опитността, да е изпратил една светла мисъл в ангелския свят, която да се е върнала след известно време? Много мисли, чувства и постъпки на хората ги осакатяват. Който иска да се освободи от тях, нека се погледне в огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. След това нарисувайте такива линии, които да ви предадат онази красота и любов, към които се стреми вашата душа.
Истинският човек е художник, скулптор, музикант. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначален образ, за който е казано в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Човек има очи. Защо? – Да изразяват възвишената мисъл на Бога. Чрез тях той трябва да я възприема и да се учи от нея. Който не може да възприема тази мисъл, постоянно се натъква на горчиви неща и се обезсърчава. И горчивите, и сладките неща са на място. И природата си служи с тях. Когато лекува човека, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работите. Ако някой не може да приеме направо горчивия хап, природата го покрива отгоре с нещо сладко. Така постъпват лекарите с децата. Има два вида живот: единият е отвън сладък, отвътре горчив; другият е отвътре сладък, отвън горчив. Дали отвън, или отвътре е горчив, горчевината е неизбежна. Земният живот е отвън сладък, отвътре горчив. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртта на човека представя вътрешната горчевина на живота. Има един живот, който и отвън, и отвътре е сладък. Това е Божественият живот, в който любовта царува. Какви са условията на този живот? – Първото условие е светлината. Който живее в светлина, животът му е сладък и външно, и вътрешно. Човек е създаден от светлина. Защо да не живее в собствената си среда? Светлината води към доброто, а тъмнината – към злото.
Кое е дошло по-рано в света: доброто или злото? Доброто е проявена реалност на нещата, а злото – сянка на тази реалност. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клоните на дървото, а злото – корените. Те смучат хранителни сокове от земята и ги изпращат в стъблото и клоните. Сладките, вкусни плодове се раждат на клоните. Между доброто и злото съществува такова отношение, каквото между корените и клоните на дървото. Те взаимно си помагат. Често хората свързват лошите постъпки със злото. Всъщност, те не са идентични. Злото влиза в лошите постъпки и престъпления на хората, за да ги изяви навън, но то се различава от тях. И доброто влиза в лошите постъпки, за да ги изправи, но то е само условие за тях. Злото е кислородът на лошите постъпки и погрешки, то усилва проявите им. Като влезе доброто между тях, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотът регулира буйното действие на кислорода във въздуха, и човек може свободно да диша. Кое е по-добро: с огън да се живее, или без огън? Огънят, сам по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатите му са добри.
Едно се иска от човека – да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напред. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има светли мисли, чувства и постъпки, всякога може да Го види. Животът е построен върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Бог вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бъдещият живот на човека се определя от това, което е писано в неговата книга. Според писаното се определя кредитът на човека. Ако нищо не е написано в книгата, или, ако писаното не е светло, кредитът на човека се отнема. Може да е писано малко, но светлина има в него. Тази светлина, именно, определя човешкия живот. Малко ще знаеш, но добре и правилно ще го прилагаш. Как ще постъпиш, ако видиш, че две мравки се борят за една трошица? Едната казва, че първа видяла трошицата; и другата казва същото. Ти си съдия. Как ще разрешиш спора? На коя от двете мравки ще отдадеш правото? На онази ли, която първа видяла трошицата? Не, джобовете на съдията трябва да бъдат пълни с трошици и дето срещне недоимък, да хвърля. Трябва ли хората да спорят за една трошица и да обвиняват Господа в несправедливо раздаване на благата?
Кой човек е добър? Може ли да наречете добър онзи човек, след посещението на когото говедата ви започват едно след друго да умират? Добър човек ли е онзи, ако, след неговото идване във вашия дом, плодните дървета започват да съхнат? Този човек носи нещо користно в себе си. Той не е искрен към домакините, в чиято къща влиза. В това отношение, той прилича на онази мома, която дава вид, че не иска да се жени, а същевременно скрито поглежда към момъка, който я интересува. Какво ще й даде този момък, ако той сам не е полезен на себе си? Който не е полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. Да бъде някой полезен на себе си и на ближния си, това значи, да е доволен от живота. Щом е доволен от живота, той е готов да служи на Бога. Пръв Бог е дал пример за служене. Той е служил на хората, повдигал ги е, за да израстнат, и така ги е учил, и те да служат. Въпреки това, когато накарат човека да служи, той е недоволен, счита себе си за господар. Нежеланието на човека да слугува е причина за страданията му. Той иска да бъде щастлив, богат, да се ползва от изобилието на живота, но други да работят за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, изпрели и тъкали, а той облича готовите дрехи и се докарва пред хората. Виждате някой, облечен с нови дрехи, с копринена риза, бяла връзка, със сребърни или златни копчета, върви напред, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има някакво значение, което човек не знае. И пръстенът на ръката на младата мома или на младия момък има някакво значение. Той е символ за свързване. Добре е човек да разбира значението на нещата, като символи, в които се крие нещо.
Кое е по-важно за човека: да бъде добре облечен, или да бъде здрав? – Здравето е над всичко. Здравето на човека зависи от светлината на Божествената мисъл. Дето е светлината, там са и благата; щом изчезне светлината, и благата изчезват. Дето е топлината, там е животът; щом изчезне топлината, смъртта иде. Дето е силата, там е здравето; щом изчезне силата, болестта иде. Когато е здрав, човек се ползва от всички блага на живота. Светлината, топлината и силата са средства, пътища, чрез които възвишените същества се проявяват и пращат подаръци на хората. На някого дават пари, а на другиго – едно житно зърно. Разумният се радва повече на житното зърно, отколкото на парите. Житното зърно се размножава и храни целия свят. Ако има жито, с парите можеш да си купиш, колкото искаш; ако няма жито, парите нищо не струват. Житото се яде, а парите не се ядат. Парите не дават нищо от себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, къде е силата му. Ако го обработвате, в продължение на десет години можете да станете богат човек. Малко е житното зърно, но цял свят храни.
Всяка светла мисъл, всяко светло чувство и всяка светла постъпка са като житните зрънца. Малки са те, но всесилни. Те носят благо за целия свят. Като отидете на онзи свят, ще ви питат: Носите ли поне един от плодовете на ума, на сърцето и на волята си? Там и най-малките плодове се ценят. Ако им занесете големи неща, те няма да им обърнат внимание. За тях големите неща не са важни. Ще каже някой, че иска да стане голям, велик човек. Кой човек е голям? – Който разполага с големи възможности за правене на добро. Определено е, колко голям може да бъде човек. Като дете, човек постепенно расте, дохожда до известна възраст, и растенето спира. След това отново се смалява. Значи, човек започва с малкото, в средата на живота си е голям, израсъл, и накрая пак се смалява. Това са фази на един и същ живот.
В какво се заключава цената на живота? – В умението да привлича благата към себе си. Този живот е ценен и полезен. Кой ум е полезен? – Който привлича Божествените мисли. Кое сърце е полезно? – Което привлича Божествените чувства. Коя воля е полезна? – Която привлича Божествените постъпки. Ако няма привличане в живота, човек не може да постигне нищо, нито може да направи нещо полезно. Правете това, което разумните същества правят. Вие искате всякога да бъдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чист хоризонт. Ако всеки ден сте весели и радостни, небето ще бъде всякога светло, ясно и ще настане суша. Ако всеки ден сте скръбни, небето всякога ще бъде облачно и постоянно ще вали дъжд. Човек трябва да знае, кога да бъде небето му ясно и кога – облачно.
Стремете се към светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете сами доволни от живота си. Не очаквайте хората да ви харесват и да бъдат доволни от вас. Вие сами трябва да бъдете доволни от себе си. Само онзи е доволен от себе си, който носи музиката в душата си. Той е доволен от пението си, разбира, кои тонове са чисти и кои не са. Щом разбира и своите, и чуждите погрешки, той е истински музикант. За него не само пението е музика, но и мисълта, и чувстването, и говорът. Стремете се навсякъде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си в музика, вие не можете да се свържете с природата и да се ползвате направо от нейните блага.
Преди да се свърже с природата, човек трябва да се е свързал със своя Създател, да Го познава. Някой живее десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видял. Това е невъзможно. Как можеш да не познаваш въздуха и светлината, в които си потопен? Бог е Дух. Бог е светлина. Следователно, Той е навсякъде и във всичко, не може да не Го познаваш. Учените Го търсят по небето, по звездите – в големите неща. Те не подозират, че Той се крие в малките, микроскопически неща. И в големите ще Го намерите, но и в малките – трябва да знаете да търсите. Някои Го търсят в сенките на нещата, но и там не е. Той е в реалните неща, а не в техните сенки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърцето и душата ви. Реалното прави човека доволен и щастлив.
И тъй, за да бъдеш доволен, приемай всякога Божествените мисли с разположение. Те са същественото в човешкия живот, защото са вечни. Избягвай временните неща и се стреми към вечните. Например, парите са временни, светлината е вечна. Човек се нуждае главно от хляб, вода, въздух и светлина, а не от пари. Парите идат най-после, като резултат на нещо. Те са слуги на вечните неща. Следователно, не обръщай внимание на парите, като на резултат в човешкия живот. Човек се нуждае и от любов. Ако имате любов, парите ще дойдат сами по себе си. Който няма пари, любовта му е малка. Който има любов, всякога ще намира по един наполеон в джоба си. Любовта носи живота, а животът е свързан със златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се към Божествения живот, да мине през вас и да ви остави ценното, което носи в себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото.
Веселието на Бога е проявената светлина. Радостта на човешката душа е също така проявена светлина. „Бог се весели, човек се радва" е казано в Писанието.
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
19. Беседа от Учителя, държана на 26 август, 5 ч. с, 1942 г. София – Изгрев
СТАР ПРАВОПИС