Минало, настояще и бъдеще
Минало, настояще и бъдеще
"Отче наш" "Аз мога да любя"
Кое бе важно в миналата лекция ? (Каза се.) За пример, ако ви дадат една тема, как е излязла думата "събиране", думата "събаряне" – защото двете думи имат един произход. Имате събиране, после събаряне. Не само това, но и друга дума е излязла: "събиране", "събаряне" и "съграждане", пак е същото. Може да ви се вижда странно. Всички неща, които не могат да се обяснят, са странни неща. Вземете например дъската, която има две измерения. Тази дъска, както е поставена, има три измерения, а всъщност има две измерения, тя е плоска. Напишете една фигура и някои неща се виждат горе, други долу. Не е вярно. На плоскостта нещата не могат да бъдат горе и долу. Вие в плоскостта влагате понятията, които са извън плоскостта. Горе и долу са понятия извън плоскостта. За пример понятията: събирам, събарям, съграждам – те са понятия извън обикновения живот. Каквото ще съберем, каквото ще съградим и съборим, те са неща извън обикновения живот. По какво се различават реалните неща? Що е реалност? вземете думата "ям". Животните ядат и всички същества казват "ям". Какво разбирате? Една определена идея. Яденето през колко врати влиза? През една врата влиза. Сега на вас ви се вижда странно. Ако може да обясните процеса на яденето, много работи ще ви станат ясни. Даже психолозите, които са свършили, не разбират това. Казват: Храната влиза вътре, смила се в стомаха. Но процеса на смилането те не са обяснили. За пример, ако счукаме захар в чутурата, храносмилане ли е това? Ако вземем, че е смляна, храносмилане ли е ? Ти за да ядеш една храна, как е станало, че си я обикнал? Отгде знаеш, че тази храна ти е потребна? Виждаш една ябълка, искаш да направиш опит да ядеш. Считате, че е дадено, както е дадено на Михалчев. От колко букви се състои думата "ям"? Българска дума ли е? "Ям", има на турски, и е "иерум". Как е дошла природата да тури такова разнообразие в яденето? Всичките животни, и най-малките, знаят как да ядат. От най-малките до човека има голямо разнообразие в яденето. Човек трябва да има ножове, вилици, чинии, печене, смилане на воденица. Сутрин трябва да яде, на обяд трябва да яде, лягаш, пак трябва да ядеш. Някой път и на сън сънуваш, че ядеш. След като се наядеш, иде ти някаква светла идея. Без ядене няма светли идеи. За пример, като се изучава кокошката, се изучава много по-добре, отколкото един бръмбар. Кокошката понеже я ядеш, интересуваш се. Но в яденето е станало голямо нарушение, затова е дошла смъртта. Първоначално яденето не е било унаследено. Всичкото нещастие иде от унаследеното ядене. Първоначално яденето е било хармонично, а сега е дисхармонично. Няма човек, който, след като е ял, да не умре. Имахме един наш приятел, който се бе отровил и едва го спасихме. Четири-пет пъти се изпоти, докато му мине. Отровата подействала, стомахът не работи, свиване станало на капилярните съдове. Благодарение че повърнал отровата. В мисълта всичките процеси – на мислене, чувстване и постъпки – са унаследени. Трябва да се освободим от унаследеното ядене, трябва да се освободим от унаследената мисъл, трябва да се освободим от унаследеното чувствуване и трябва да се освободим от унаследените постъпки. Те са спомагателни, от тях трябва да се освободим. Сега работата е как да се освободим. Сегашното ядене оставя някакъв излишък. Този излишък носи отровата, в тънките черва и се образуват отрови. То е смъртта, която човек има, като яде какъвто и да е плод, каквато и да е храна – туй, което остава. От излишъка на храната се образуват отрови, от които хората умират. В първия човек туй го е нямало. Сега, какъв е бил първият човек, няма да ви разправям. В първия човек никакви излишъци не са оставали. В онзи човек, който е направен по образ и подобие на Бога, никакви излишъци не са оставали в неговите тънки черва. В него яденето е било тъй чисто, както когато турите чиста вода в едно шише, като излеете водата, шишето е пак чисто. Щом турите мътна вода в шишето, вече виждате утайки. Днес се набират утайки, утре утайки, докато цялото шише потъмнее. Сега, това не е ставало само в яденето, но и в мисленето. Днес туриш една нечиста мисъл, утре друга нечиста мисъл. Вие не правите разлика между мислите. Каквато мисъл да дойде, вие й давате ход, добре дошла, добре дошла, събираш, събираш на горния етаж на къщата и колкото и да е як, най-после се събаря. И нашите утайки лесно се събират и огънали са се тези греди от тежестта. Всяко огъване има някаква тежест. Образувала се е дисхармония.
Сега, трябва да има приложение. Да допуснем, дават ви едно шише с черно мастило, не знаете да четете, не знаете да пишете, защо ви е черно мастило?Ще го отворите тук-там, ще се нацапате. На бялата дреха остава черно петно. Вие съжалявате, че са нацапали вашата бяла дреха. Но ако вземете туй мастило да напишете писмо до някой ваш приятел или да напишете някаква поезия, като погледнете написаното, и стане ви драго. Учен човек сте. Но ако направите с мастило петно, не ви е драго. Сега черният цвят по кой начин ще го направите? Пиши. Защо някой път пишете тънко, някой път дебело? Твърдите хора натискат много, ако вие изучавате моя характер, по това как съм написал една дума, много ще се излъжете. Този тебешир е упорит. Който да го хване, все ще напише нещо. Някъде тънко, някъде дебело пишат. Как можете да напишете буквата "И"? Коя е причината, че пишете "И"? Коя е причината, че пишете? Храната е активна. Храната, която сме яли, ще остави сила. Като не ядеш десет дена, хич няма да натискаш да пишеш тънко. На български имаме глагола "ПИЙ". Когато се изучава природата, как се е научил човек да ходи? Как му е дошло на ум да ходи? Най-първо той се движи много мъчно. Той не знае как да ходи по полето, не е знаял как да ходи по върховете. От после се е научил и по полето после се е научил да ходи. Най-първо той е живял в едно място, като се хързулил, като се подплъзнал, дошло му на ум да върви. Вие разглеждате живота така както сега сте се научили, а то е унаследено. Хиляди поколения са учили като тебе да ходят, и ти се радваш сега. Твоите деди и прадеди те не са знаели да ходят, както ти ходиш. Докато те научат този процес на ходенето, са мислили, мислили, правили са опити, докато се научат да ходят, даже ако бихте разсъждавали как сме се научили да ходим, много неща ще научите. Казвате, лесна работа е. Няма никаква философия.
Коя е основната идея в педагогиката? Казват да се възпита човешката душа. Има ли човек душа и как ще я възпита? "Питая" какво означава? "Питая" значи хранене. Пи-тая – туй, което пи, като го пиеш, то прониква някъде. Как ще "питаеш" една душа, тя стомах има ли? Освен трябва да кажеш, че трябва да учиш душата да диша. Тялото ли яде, или душата яде? Млекопитаещите ходят на четири крака, човек ходи на два крака. Когато млекопитаещите са се научили да ходят на четири крака, земята е била в друго положение. Когато човек се е научил да ходи и се е изправил на ръцете си, оста на земята не е била както сега. Миналото нас не ни ползва. Онези от вас, които са учили филологията на български, "НИ" какво значи? И англичаните казват "НИ". "НИ" е понятие. Понятието на миналото е вторично. Минали неща са времето, което не си видял. Слънцето е изгряло, този ден е минал. Денят не си видял, слънцето не си видял. Извадил си вторична идея, че нещо е минало. Когато се мие човек, нали водата минава? Някой път можеш в леген да туриш водата. Вземеш я, виждаш я и после я хвърляш. Тя потече някъде, къде протича водата? Нагоре може ли да тече? Тече туй, което е надолу, тогава идеята на миналото е нещо, което е отишло надолу, бъдещето е нагоре, а настоящето е наравно. Аз бих изразил тази идея така:
Защо българинът пише така бъдеще? Да оставим това. Минало, бъдеще и настояще. Това представя един стол. Българинът като седне на стола, има вече минало, бъдеще и настояще. Краката ви са минало, скута ви е настояще, бъдещето сте вие, които седите. Няма го: Защо седим? - да изразим идеята на миналото, в настояще и бъдеще. Кое е по-голямо: миналото ли е по-голямо или бъдещето? Миналото ли има повече възможности или бъдещето. От кръста нагоре човек има по-големи възможности. Вие по някой път това може да го изразите по този начин на децата, като ги учите що е минало, бъдеще и настояще. Като седне човек, краката означават минало, скута означава настояще, а бъдещето,то е изправеният човек, който мисли. Миналото ние свързваме с по-напредналите животни, по-елементарен живот е миналото. Миналото и бъдещето са две възможности в настоящето. В еврейски език настояще няма. Евреите имат идея за минало и за бъдеще. Те считат, че има неща, които са останали, то е миналото. Туй, което не е станало, е бъдеще - преходно положение няма. Евреинът голям материалист е. Миналото е човешко, бъдещето е на духовете, а Божественото го няма никъде. То е преходно състояние, като градус. Хората миналото виждат, бъдещето виждат, а настоящето го няма. Настоящето е да дадеш възможност да направиш един опит. Там, гдето можеш да направиш един опит, една мисъл може да ти стане ясна, то е настояще. Там, гдето може едно чувство и една постъпка да ти станат ясни, то е настояще. След като си разрешил този въпрос, вече не се занимава умът ти. То е минало. Всяка мисъл, с която умът ти не се занимава, е минало. Въпросът е разрешен – остава пак един друг въпрос. И в бъдещето нещата са неразрешени, и в настоящето стават понятни, а в архивата отиват разрешените въпроси. Което е поставено в една библиотека, е минало или бъдеще? Туй, което не ви интересува, какво е? Туй, което не ви интересува, е минало. Туй, което много ви интересува, е настояще. Нещо само гледате, че мечтаете, то е само бъдеще. Туй, което ви интересува, яденето, е настояще. След като се наядеш, започва процесът на смилането и ти трябва да спреш да ядеш, за да може храносмилането да стане правилно. Ако ние разчитаме само на нашето храносмилане, което имаме, с него бихме свършили живота, но понеже има повече от 30 милиарда клетки, и те трябва да ядат. Та ти трябват 5-6 часа да излезеш от тялото, те да могат свободно да се наядат. Ти трябва 5-6 часа да не ги безпокоиш. И те като се наядат ще бъдат свободни за работа, тогава господарят да дойде и 30 милиарда същества трябва да станат да работят заради него. След като се уморят, пак трябва да ги оставиш да се нахранят. Някой път казвате: Не ми се мисли. Човек трябва най-малко три пъти да яде на ден и често трябва да ходите в странство. Природата е странство, ще странствуваш в нея. Тъй като по-често излизаш, ще бъдеш по-здрав. Не оставяйте в една неразрешена задача. Неразрешените идеи, неразрешените чувства и неразрешените постъпки са най-голямата спънка за човешкия живот. Много философи има, които оставят неразрешени въпроси. Вземете въглената киселина, която е отровна за човека. Въглената киселина за растенията е едно благо и те в замяна на въглената киселина дават (на човека) кислород, образува се една обмяна, тогава аз вадя едно заключение. Вие започвате да се тровите. Обмяна между растителното царство и тебе, разумният човек, няма правилно. Ти си изпосякъл растенията, тази въглена киселина, която трови, няма кой да я погълне, кой да я преработи. Тя остава необработена и няма кой да ти даде кислород. Кислородът трябва да ти се даде в замяна. Казвам: Според новите тежнения трябва да се обнови растителното царство, за да бъдат хората здрави. Боледуването на растението е боледуването и на хората. Здравината на растенията е здравина на хората. От растенията иде храната на хората в двояко отношение. И те предоставят и храна, и кислород, който е необходим. Те превръщат въглената киселина. Та казвам: Мъчните въпроси ги оставете на растенията да ги разрешат. След като ги разрешат, вие можете да подемете тяхната работа. Растенията са доста умни, не са глупави. Те разбират химия много добре. Човек не може да направи сладка ябълка с аромат и вкус, както едно растение може да я направи. После някой път да се облечеш като едно животно; ако вземете растенията, с много хубави цветове са облечени. Вижте и пеперудите с какви хубави дрехи са. Те взеха от растенията това. Те са пионери на човешката култура. При възпитанието може да се направи опит, ако вземете една или две години да се занимавате с карамфили, те ще внесат едно качество у вас. Ако се занимавате с череши и ги обработвате, те ще внесат друго качество, ако обработвате сливи или други растения, всяко растение ще внесе особено качество във вас. Като дойдоха сливите на земята, те помогнаха на човека. Като дойдоха черешите на земята, те усилиха живота на земята. Човек съвсем беше загазил. Идването на всички плодни дървета е един знаменателен процес. Съвременните педагози трябва да използуват влиянието на плодните дървета. Те се отразяват върху характера на човека. Ние изолираме нашето възпитание и само за небето мислим, за Бога, за светиите. Растенията са деца на ангелите, ако се занимаваш с растенията, ти се занимаваш с ангелите, ако се занимаваш с животните, ти се занимаваш с херувимите, серафимите. Ако нямаш обхода със скъпоценните камъни – скъпоценните камъни са деца на херувимите и серафимите. Разглеждали ли сте един скъпоценен камък? Най-първо засега растенията имат нужда от вода, въздух и светлина. Вие казвате, че светлината е продукт. Светлината е връзка с едно от напредналите същества. Топлината е във връзка с напреднали същества. Силата сама по себе си е извор на напреднали същества. Човек на земята живее от подаръци. Всяко нещо, което иде, е подарък, и човек не е доволен от подаръците, които му се дават. Най-първо за възпитанието, аз бих ви препоръчал следното: Когато вие сте неразположени духом, не ви се живее, идете в гората и прегърнете някое дърво. Кажете му: Я ме научи какво трябва да правя, и вижте туй дърво какъв хубав съвет ще ви даде. Прегърнете едно черешово дърво, както (ще прегърнете) човек. Някой път искате да целувате, аз бих ви препоръчал да целувате черешата. Иди, целуни я веднъж, два, три пъти и питай какво трябва да правиш. Веднага тя ще ти даде отличен съвет. Това няма да разправяте на никого. Вие направете опит да видите вярно ли е, може да е лъжа, проверете го. Като направите 10-20 опита, ще видите какво се крие. Човек като беше в рая му беше заповядано да се храни с дървото на живота. Той съвсем друг човек беше. Когато започна да яде от дървото на познание добро и зло, дойдоха унаследените работи. Тази храна не е естествена за хората. Добро и зло е неестествена храна. Тя е храна на боговете, не е за хората. Малките деца трябва да се хранят с майчиното мляко. Дайте на някое дете твърда храна и то за 2-3 месеца ще умре, ще го пратите на другия свят. Най-хубавата храна е майчиното мляко. Дълго време човек трябва да се храни с него, той прибързвал да се храни с твърда храна и унаследил всичките неестествени работи, които съществуват. Направете опита. Прегърнете някоя череша, не да ви види някой, защото ще ви счита за смахнати. Намерете някое дърво, обърнете се да няма никой, то е тайна, иначе веднага ще пишат вестниците, че прегръщате дърветата и ги целувате. Един професор може да изгуби реномето си, достатъчно е да целуне една череша, за да го считат, че не е с ума си. Когато правите опита, никой да не ви вижда. Аз намирам сядането на камъните за здравословно, но не на студените камъни; камъни, които са изложени на южната страна, които са нагряти от слънцето. На тях можеш да седнеш. Камъни, на които много хора не са ходили. Камъни, които са гряти от слънцето, са се стоплили и отлично настроение дават, те не са студени, не са коравосърдечни, както ги мислите. Има камъни, които са добре организирани. Като седнеш на камъка, той ти дава. Като опреш гърба си до някое дърво, ще кажеш, че то се подпира. Но целуването няма да го разбереш. Природата е ревнива. Ако искаш да знаеш здрав ли си или не, целуни едно дърво – като го целунеш, ако туй дърво расте, здрав си, ако туй дърво заболее, не си здрав. Престъпници има, след като убият някой човек и си турят гърба на някоя дърво, дървото умира. В растенията туй понятие за убийство го няма, дърветата са чисти, цветята са чисти. Ако някой престъпник се добере до някое растение, ще изсъхне цвета. Сега аз ви разправям тия работи, да имате ясна представа за природата. Растителното царство представя един особен цвят, от който ние се ползуваме чрезмерно много, защото ако цялата земя е обраснала с гори, не е здравословно, но и ако растителното царство намалява както сега, и то не е здравословно. Навсякъде трябва да се препоръчва да се посеят най-малко 4-5 растения, това здравословно действува. Посети едно лозе, посети някое дърво. Цветята и те упражняват влияние. Уханието на цветята събужда човешкия ум, уханието действува върху човешката разумност. Много благотворно действува уханието. Ако знаеш как да възприемеш уханието на някой цвят, ако знаеш как да гледаш, ако знаеш как да слушаш, ако знаеш как да ядеш, ти си здрав. Здравето е обусловено от очите, никога в природата да не виждаш дисонанси – като видиш дисонанс, веднага да го превърнеш.
В първия образ има голяма алчност. Голяма алчност има за събиране. Този човек 10 пъти повече взема, отколкото дава. В този /3/ чувствата са подтиснати, живее в едно общество, където сърцето му не е свободно, вече има една кръвоносна система, която не е здравословна. Има черти, които показват разните характери. Челото показва човешката разумност, областта на носа показва човешкото сърце, а областта на брадата показва човешката воля. Когато долната част се издава, то е животинско състояние. Този принцип показва, че животното е възпитано донякъде. Сега на вас ви предстои една голяма работа върху себе си, да влагате вашите мисли, да се разговаряте с тях, да влагате вашите чувства, да се разговаряте с тях; да влагате вашите постъпки и да се разговаряте с тях. Това е цяла наука. Това ще стане, като се запознаете с растителното царство, с минералите, със скъпоценните камъни. Ще имате една ясна представа за ума си и за сърцето си.
Сега бих желал да направите опита. Някои от вас, които обичат, нека целунат едно дърво. Изберете си една слива, една череша и три пъти я целунете: веднъж за слънцето, веднъж за месечината и веднъж за Юпитер. Спрете се при числото 3, нататък не отивайте. Да видите каква опитност ще имате. Ако сте имали едно мъчно състояние на ума, ще видите ще се смени ли, или ако сте имали болезнено състояние на стомаха, ще се смени ли. Опитът трябва да почива на нещо реално. Ако правиш опит и няма резултати или наполовина има само, не си ги направил както трябва. Природата е отзивчива за всички опити, които са разумни. Всяко разумно нещо носи благословение на човека. Помага. Затуй искам да ви кажа към растенията да имате много добра обхода. Никога да се не сърдиш на едно растение. Като минаваш през гората, блъсне те някое клонче, не е виновато то. Ти се разгневиш, счупиш клона. Да имате приятелство с растенията, като минете някъде да имате много добро разположение. Всичките растения имат много добро разположение, много любовно разположение. Ако имаха възможност, тия същества щяха да говорят, да ви поздравляват и да ви пожелаят доброто. Всичко, каквото имат, са готови да ти дадат. Много щедри са, любвеобилни са. Затуй именно от тях трябва да се учите. Трябва да учите правилна обхода, както те имат.
Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
3. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 9.ІХ.1942 г. Петък – 5 ч. с.
София – Изгрев
Кое бе важно в миналата лекция ? (Каза се.) За пример, ако ви дадат една тема, как е излязла думата "събиране", думата "събаряне" – защото двете думи имат един произход. Имате събиране, после събаряне. Не само това, но и друга дума е излязла: "събиране", "събаряне" и "съграждане", пак е същото. Може да ви се вижда странно. Всички неща, които не могат да се обяснят, са странни неща. Вземете например дъската, която има две измерения. Тази дъска, както е поставена, има три измерения, а всъщност има две измерения, тя е плоска. Напишете една фигура и някои неща се виждат горе, други долу. Не е вярно. На плоскостта нещата не могат да бъдат горе и долу. Вие в плоскостта влагате понятията, които са извън плоскостта. Горе и долу са понятия извън плоскостта. За пример понятията: събирам, събарям, съграждам – те са понятия извън обикновения живот. Каквото ще съберем, каквото ще съградим и съборим, те са неща извън обикновения живот. По какво се различават реалните неща? Що е реалност? вземете думата "ям". Животните ядат и всички същества казват "ям". Какво разбирате? Една определена идея. Яденето през колко врати влиза? През една врата влиза. Сега на вас ви се вижда странно. Ако може да обясните процеса на яденето, много работи ще ви станат ясни. Даже психолозите, които са свършили, не разбират това. Казват: Храната влиза вътре, смила се в стомаха. Но процеса на смилането те не са обяснили. За пример, ако счукаме захар в чутурата, храносмилане ли е това? Ако вземем, че е смляна, храносмилане ли е ? Ти за да ядеш една храна, как е станало, че си я обикнал? Отгде знаеш, че тази храна ти е потребна? Виждаш една ябълка, искаш да направиш опит да ядеш. Считате, че е дадено, както е дадено на Михалчев. От колко букви се състои думата "ям"? Българска дума ли е? "Ям", има на турски, и е "иерум". Как е дошла природата да тури такова разнообразие в яденето? Всичките животни, и най-малките, знаят как да ядат. От най-малките до човека има голямо разнообразие в яденето. Човек трябва да има ножове, вилици, чинии, печене, смилане на воденица. Сутрин трябва да яде, на обяд трябва да яде, лягаш, пак трябва да ядеш. Някой път и на сън сънуваш, че ядеш. След като се наядеш, иде ти някаква светла идея. Без ядене няма светли идеи. За пример, като се изучава кокошката, се изучава много по-добре, отколкото един бръмбар. Кокошката понеже я ядеш, интересуваш се. Но в яденето е станало голямо нарушение, затова е дошла смъртта. Първоначално яденето не е било унаследено. Всичкото нещастие иде от унаследеното ядене. Първоначално яденето е било хармонично, а сега е дисхармонично. Няма човек, който, след като е ял, да не умре. Имахме един наш приятел, който се бе отровил и едва го спасихме. Четири-пет пъти се изпоти, докато му мине. Отровата подействала, стомахът не работи, свиване станало на капилярните съдове. Благодарение че повърнал отровата. В мисълта всичките процеси – на мислене, чувстване и постъпки – са унаследени. Трябва да се освободим от унаследеното ядене, трябва да се освободим от унаследената мисъл, трябва да се освободим от унаследеното чувствуване и трябва да се освободим от унаследените постъпки. Те са спомагателни, от тях трябва да се освободим. Сега работата е как да се освободим. Сегашното ядене оставя някакъв излишък. Този излишък носи отровата, в тънките черва и се образуват отрови. То е смъртта, която човек има, като яде какъвто и да е плод, каквато и да е храна – туй, което остава. От излишъка на храната се образуват отрови, от които хората умират. В първия човек туй го е нямало. Сега, какъв е бил първият човек, няма да ви разправям. В първия човек никакви излишъци не са оставали. В онзи човек, който е направен по образ и подобие на Бога, никакви излишъци не са оставали в неговите тънки черва. В него яденето е било тъй чисто, както когато турите чиста вода в едно шише, като излеете водата, шишето е пак чисто. Щом турите мътна вода в шишето, вече виждате утайки. Днес се набират утайки, утре утайки, докато цялото шише потъмнее. Сега, това не е ставало само в яденето, но и в мисленето. Днес туриш една нечиста мисъл, утре друга нечиста мисъл. Вие не правите разлика между мислите. Каквато мисъл да дойде, вие й давате ход, добре дошла, добре дошла, събираш, събираш на горния етаж на къщата и колкото и да е як, най-после се събаря. И нашите утайки лесно се събират и огънали са се тези греди от тежестта. Всяко огъване има някаква тежест. Образувала се е дисхармония.
Сега, трябва да има приложение. Да допуснем, дават ви едно шише с черно мастило, не знаете да четете, не знаете да пишете, защо ви е черно мастило?Ще го отворите тук-там, ще се нацапате. На бялата дреха остава черно петно. Вие съжалявате, че са нацапали вашата бяла дреха. Но ако вземете туй мастило да напишете писмо до някой ваш приятел или да напишете някаква поезия, като погледнете написаното, и стане ви драго. Учен човек сте. Но ако направите с мастило петно, не ви е драго. Сега черният цвят по кой начин ще го направите? Пиши. Защо някой път пишете тънко, някой път дебело? Твърдите хора натискат много, ако вие изучавате моя характер, по това как съм написал една дума, много ще се излъжете. Този тебешир е упорит. Който да го хване, все ще напише нещо. Някъде тънко, някъде дебело пишат. Как можете да напишете буквата "И"? Коя е причината, че пишете "И"? Коя е причината, че пишете? Храната е активна. Храната, която сме яли, ще остави сила. Като не ядеш десет дена, хич няма да натискаш да пишеш тънко. На български имаме глагола "ПИЙ". Когато се изучава природата, как се е научил човек да ходи? Как му е дошло на ум да ходи? Най-първо той се движи много мъчно. Той не знае как да ходи по полето, не е знаял как да ходи по върховете. От после се е научил и по полето после се е научил да ходи. Най-първо той е живял в едно място, като се хързулил, като се подплъзнал, дошло му на ум да върви. Вие разглеждате живота така както сега сте се научили, а то е унаследено. Хиляди поколения са учили като тебе да ходят, и ти се радваш сега. Твоите деди и прадеди те не са знаели да ходят, както ти ходиш. Докато те научат този процес на ходенето, са мислили, мислили, правили са опити, докато се научат да ходят, даже ако бихте разсъждавали как сме се научили да ходим, много неща ще научите. Казвате, лесна работа е. Няма никаква философия.
Коя е основната идея в педагогиката? Казват да се възпита човешката душа. Има ли човек душа и как ще я възпита? "Питая" какво означава? "Питая" значи хранене. Пи-тая – туй, което пи, като го пиеш, то прониква някъде. Как ще "питаеш" една душа, тя стомах има ли? Освен трябва да кажеш, че трябва да учиш душата да диша. Тялото ли яде, или душата яде? Млекопитаещите ходят на четири крака, човек ходи на два крака. Когато млекопитаещите са се научили да ходят на четири крака, земята е била в друго положение. Когато човек се е научил да ходи и се е изправил на ръцете си, оста на земята не е била както сега. Миналото нас не ни ползва. Онези от вас, които са учили филологията на български, "НИ" какво значи? И англичаните казват "НИ". "НИ" е понятие. Понятието на миналото е вторично. Минали неща са времето, което не си видял. Слънцето е изгряло, този ден е минал. Денят не си видял, слънцето не си видял. Извадил си вторична идея, че нещо е минало. Когато се мие човек, нали водата минава? Някой път можеш в леген да туриш водата. Вземеш я, виждаш я и после я хвърляш. Тя потече някъде, къде протича водата? Нагоре може ли да тече? Тече туй, което е надолу, тогава идеята на миналото е нещо, което е отишло надолу, бъдещето е нагоре, а настоящето е наравно. Аз бих изразил тази идея така:
Защо българинът пише така бъдеще? Да оставим това. Минало, бъдеще и настояще. Това представя един стол. Българинът като седне на стола, има вече минало, бъдеще и настояще. Краката ви са минало, скута ви е настояще, бъдещето сте вие, които седите. Няма го: Защо седим? - да изразим идеята на миналото, в настояще и бъдеще. Кое е по-голямо: миналото ли е по-голямо или бъдещето? Миналото ли има повече възможности или бъдещето. От кръста нагоре човек има по-големи възможности. Вие по някой път това може да го изразите по този начин на децата, като ги учите що е минало, бъдеще и настояще. Като седне човек, краката означават минало, скута означава настояще, а бъдещето,то е изправеният човек, който мисли. Миналото ние свързваме с по-напредналите животни, по-елементарен живот е миналото. Миналото и бъдещето са две възможности в настоящето. В еврейски език настояще няма. Евреите имат идея за минало и за бъдеще. Те считат, че има неща, които са останали, то е миналото. Туй, което не е станало, е бъдеще - преходно положение няма. Евреинът голям материалист е. Миналото е човешко, бъдещето е на духовете, а Божественото го няма никъде. То е преходно състояние, като градус. Хората миналото виждат, бъдещето виждат, а настоящето го няма. Настоящето е да дадеш възможност да направиш един опит. Там, гдето можеш да направиш един опит, една мисъл може да ти стане ясна, то е настояще. Там, гдето може едно чувство и една постъпка да ти станат ясни, то е настояще. След като си разрешил този въпрос, вече не се занимава умът ти. То е минало. Всяка мисъл, с която умът ти не се занимава, е минало. Въпросът е разрешен – остава пак един друг въпрос. И в бъдещето нещата са неразрешени, и в настоящето стават понятни, а в архивата отиват разрешените въпроси. Което е поставено в една библиотека, е минало или бъдеще? Туй, което не ви интересува, какво е? Туй, което не ви интересува, е минало. Туй, което много ви интересува, е настояще. Нещо само гледате, че мечтаете, то е само бъдеще. Туй, което ви интересува, яденето, е настояще. След като се наядеш, започва процесът на смилането и ти трябва да спреш да ядеш, за да може храносмилането да стане правилно. Ако ние разчитаме само на нашето храносмилане, което имаме, с него бихме свършили живота, но понеже има повече от 30 милиарда клетки, и те трябва да ядат. Та ти трябват 5-6 часа да излезеш от тялото, те да могат свободно да се наядат. Ти трябва 5-6 часа да не ги безпокоиш. И те като се наядат ще бъдат свободни за работа, тогава господарят да дойде и 30 милиарда същества трябва да станат да работят заради него. След като се уморят, пак трябва да ги оставиш да се нахранят. Някой път казвате: Не ми се мисли. Човек трябва най-малко три пъти да яде на ден и често трябва да ходите в странство. Природата е странство, ще странствуваш в нея. Тъй като по-често излизаш, ще бъдеш по-здрав. Не оставяйте в една неразрешена задача. Неразрешените идеи, неразрешените чувства и неразрешените постъпки са най-голямата спънка за човешкия живот. Много философи има, които оставят неразрешени въпроси. Вземете въглената киселина, която е отровна за човека. Въглената киселина за растенията е едно благо и те в замяна на въглената киселина дават (на човека) кислород, образува се една обмяна, тогава аз вадя едно заключение. Вие започвате да се тровите. Обмяна между растителното царство и тебе, разумният човек, няма правилно. Ти си изпосякъл растенията, тази въглена киселина, която трови, няма кой да я погълне, кой да я преработи. Тя остава необработена и няма кой да ти даде кислород. Кислородът трябва да ти се даде в замяна. Казвам: Според новите тежнения трябва да се обнови растителното царство, за да бъдат хората здрави. Боледуването на растението е боледуването и на хората. Здравината на растенията е здравина на хората. От растенията иде храната на хората в двояко отношение. И те предоставят и храна, и кислород, който е необходим. Те превръщат въглената киселина. Та казвам: Мъчните въпроси ги оставете на растенията да ги разрешат. След като ги разрешат, вие можете да подемете тяхната работа. Растенията са доста умни, не са глупави. Те разбират химия много добре. Човек не може да направи сладка ябълка с аромат и вкус, както едно растение може да я направи. После някой път да се облечеш като едно животно; ако вземете растенията, с много хубави цветове са облечени. Вижте и пеперудите с какви хубави дрехи са. Те взеха от растенията това. Те са пионери на човешката култура. При възпитанието може да се направи опит, ако вземете една или две години да се занимавате с карамфили, те ще внесат едно качество у вас. Ако се занимавате с череши и ги обработвате, те ще внесат друго качество, ако обработвате сливи или други растения, всяко растение ще внесе особено качество във вас. Като дойдоха сливите на земята, те помогнаха на човека. Като дойдоха черешите на земята, те усилиха живота на земята. Човек съвсем беше загазил. Идването на всички плодни дървета е един знаменателен процес. Съвременните педагози трябва да използуват влиянието на плодните дървета. Те се отразяват върху характера на човека. Ние изолираме нашето възпитание и само за небето мислим, за Бога, за светиите. Растенията са деца на ангелите, ако се занимаваш с растенията, ти се занимаваш с ангелите, ако се занимаваш с животните, ти се занимаваш с херувимите, серафимите. Ако нямаш обхода със скъпоценните камъни – скъпоценните камъни са деца на херувимите и серафимите. Разглеждали ли сте един скъпоценен камък? Най-първо засега растенията имат нужда от вода, въздух и светлина. Вие казвате, че светлината е продукт. Светлината е връзка с едно от напредналите същества. Топлината е във връзка с напреднали същества. Силата сама по себе си е извор на напреднали същества. Човек на земята живее от подаръци. Всяко нещо, което иде, е подарък, и човек не е доволен от подаръците, които му се дават. Най-първо за възпитанието, аз бих ви препоръчал следното: Когато вие сте неразположени духом, не ви се живее, идете в гората и прегърнете някое дърво. Кажете му: Я ме научи какво трябва да правя, и вижте туй дърво какъв хубав съвет ще ви даде. Прегърнете едно черешово дърво, както (ще прегърнете) човек. Някой път искате да целувате, аз бих ви препоръчал да целувате черешата. Иди, целуни я веднъж, два, три пъти и питай какво трябва да правиш. Веднага тя ще ти даде отличен съвет. Това няма да разправяте на никого. Вие направете опит да видите вярно ли е, може да е лъжа, проверете го. Като направите 10-20 опита, ще видите какво се крие. Човек като беше в рая му беше заповядано да се храни с дървото на живота. Той съвсем друг човек беше. Когато започна да яде от дървото на познание добро и зло, дойдоха унаследените работи. Тази храна не е естествена за хората. Добро и зло е неестествена храна. Тя е храна на боговете, не е за хората. Малките деца трябва да се хранят с майчиното мляко. Дайте на някое дете твърда храна и то за 2-3 месеца ще умре, ще го пратите на другия свят. Най-хубавата храна е майчиното мляко. Дълго време човек трябва да се храни с него, той прибързвал да се храни с твърда храна и унаследил всичките неестествени работи, които съществуват. Направете опита. Прегърнете някоя череша, не да ви види някой, защото ще ви счита за смахнати. Намерете някое дърво, обърнете се да няма никой, то е тайна, иначе веднага ще пишат вестниците, че прегръщате дърветата и ги целувате. Един професор може да изгуби реномето си, достатъчно е да целуне една череша, за да го считат, че не е с ума си. Когато правите опита, никой да не ви вижда. Аз намирам сядането на камъните за здравословно, но не на студените камъни; камъни, които са изложени на южната страна, които са нагряти от слънцето. На тях можеш да седнеш. Камъни, на които много хора не са ходили. Камъни, които са гряти от слънцето, са се стоплили и отлично настроение дават, те не са студени, не са коравосърдечни, както ги мислите. Има камъни, които са добре организирани. Като седнеш на камъка, той ти дава. Като опреш гърба си до някое дърво, ще кажеш, че то се подпира. Но целуването няма да го разбереш. Природата е ревнива. Ако искаш да знаеш здрав ли си или не, целуни едно дърво – като го целунеш, ако туй дърво расте, здрав си, ако туй дърво заболее, не си здрав. Престъпници има, след като убият някой човек и си турят гърба на някоя дърво, дървото умира. В растенията туй понятие за убийство го няма, дърветата са чисти, цветята са чисти. Ако някой престъпник се добере до някое растение, ще изсъхне цвета. Сега аз ви разправям тия работи, да имате ясна представа за природата. Растителното царство представя един особен цвят, от който ние се ползуваме чрезмерно много, защото ако цялата земя е обраснала с гори, не е здравословно, но и ако растителното царство намалява както сега, и то не е здравословно. Навсякъде трябва да се препоръчва да се посеят най-малко 4-5 растения, това здравословно действува. Посети едно лозе, посети някое дърво. Цветята и те упражняват влияние. Уханието на цветята събужда човешкия ум, уханието действува върху човешката разумност. Много благотворно действува уханието. Ако знаеш как да възприемеш уханието на някой цвят, ако знаеш как да гледаш, ако знаеш как да слушаш, ако знаеш как да ядеш, ти си здрав. Здравето е обусловено от очите, никога в природата да не виждаш дисонанси – като видиш дисонанс, веднага да го превърнеш.
В първия образ има голяма алчност. Голяма алчност има за събиране. Този човек 10 пъти повече взема, отколкото дава. В този /3/ чувствата са подтиснати, живее в едно общество, където сърцето му не е свободно, вече има една кръвоносна система, която не е здравословна. Има черти, които показват разните характери. Челото показва човешката разумност, областта на носа показва човешкото сърце, а областта на брадата показва човешката воля. Когато долната част се издава, то е животинско състояние. Този принцип показва, че животното е възпитано донякъде. Сега на вас ви предстои една голяма работа върху себе си, да влагате вашите мисли, да се разговаряте с тях, да влагате вашите чувства, да се разговаряте с тях; да влагате вашите постъпки и да се разговаряте с тях. Това е цяла наука. Това ще стане, като се запознаете с растителното царство, с минералите, със скъпоценните камъни. Ще имате една ясна представа за ума си и за сърцето си.
Сега бих желал да направите опита. Някои от вас, които обичат, нека целунат едно дърво. Изберете си една слива, една череша и три пъти я целунете: веднъж за слънцето, веднъж за месечината и веднъж за Юпитер. Спрете се при числото 3, нататък не отивайте. Да видите каква опитност ще имате. Ако сте имали едно мъчно състояние на ума, ще видите ще се смени ли, или ако сте имали болезнено състояние на стомаха, ще се смени ли. Опитът трябва да почива на нещо реално. Ако правиш опит и няма резултати или наполовина има само, не си ги направил както трябва. Природата е отзивчива за всички опити, които са разумни. Всяко разумно нещо носи благословение на човека. Помага. Затуй искам да ви кажа към растенията да имате много добра обхода. Никога да се не сърдиш на едно растение. Като минаваш през гората, блъсне те някое клонче, не е виновато то. Ти се разгневиш, счупиш клона. Да имате приятелство с растенията, като минете някъде да имате много добро разположение. Всичките растения имат много добро разположение, много любовно разположение. Ако имаха възможност, тия същества щяха да говорят, да ви поздравляват и да ви пожелаят доброто. Всичко, каквото имат, са готови да ти дадат. Много щедри са, любвеобилни са. Затуй именно от тях трябва да се учите. Трябва да учите правилна обхода, както те имат.
Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
3. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 9.ІХ.1942 г. Петък – 5 ч. с.
София – Изгрев