Песента на блудния син
Песента на блудния син
Отче наш
Аз мога да любя
Изпейте „Росна капко“. Вземете песента „Сине мой, пази живота“.
(Направихме следните упражнения: ръцете успоредно напред пред гърдите. Допиране на пръстите, ръцете настрани. Няколко пъти се повтаря.
Лявата ръка пред дясната, движи се по дясната и настрани. Дясната пред лявата, движи се по лявата и пред гърдите настрани. Няколко пъти.
Ръцете над главата успоредно нагоре. Сваляне на ръцете до темето на главата, допиране на пръстите на темето и те са едни срещу други. Няколко пъти. Обливане накрая.)
Има три подбуди, които подбуждат човешкото съзнание: подбуда на физическото поле – предметите на физическия свят; предметите на духовния свят и предметите на Божествения свят. Ако не се подбуди нашето съзнание, тогава външният свят, духовният свят и Божественият свят остават безпредметни или казано съзнанието не е пробудено. Някой път нас не ни интересува живота. Да кажем, един човек е богат, добре облечен, но стомахът му е разстроен, неразположен е. Щом стомахът е добре, пее и свири. Ако бях художник, щях да нарисувам стомаха много красив, не да изпъкне, но художествена красота има в стомаха. Ако съзнанието е пробудено в духовния свят, гърдите имат особено устройство. Ако съзнанието е пробудено в Божествения свят, главата има особено устройство. Божественият свят строи главата; духовният свят – гърдите, раменете; а пък физическият свят строи стомаха. Оставете тия въпроси, когато казват, че стомахът е желание, да яде и пие. Това не е стомах. Защото хранене има и в ангелите. Те се хранят, само че в храната им няма никакъв излишък, както е [в] човекът. Казвам: първо физическият живот трябва да се отличава с едно отлично тяло, със здрави мускули, със здрави кости и със здрав стомах. Духовният свят в нас трябва да се отличава със здрави гърди. Да ти е приятна всяка вдишка и издишка, да ти прави удоволствие. Божественият свят вече става понятен със зрението, слуха, обонянието, вкусването, после пипането. Те са сЎ усети, с които Божественият свят си служи. Красивият човек има отлично съзнание да вижда във всяко нещо красота. Сега много малко виждаме. Говорим за духовния свят, говорим за физическия свят, за Божествения, но нямаме усет. Не че нямаме усет, но не можем да направим разлика. Някой път хората стават духовни, казват: „Трябва да бъдем чисти, трябва да бъдем свети“. Но святостта произтича от разумността. Онзи, който свети, е разумен. Тия лампи светят, показва една разумност, която [е] направила тия лампи. Същества, които не са разумни, нямат светлина. Сега ако Слънцето свети, показва, че в Слънцето са работили разумни същества. Казваме, че Бог е работил – най-разумното същество в света. Той направил Земята с всичката нейна красота, направил Слънцето и Месечината за времена и години. Или казано: Слънцето да има отношение вътре към съзнанието, към човешкия ум. Ако Слънцето няма отношение към нашето съзнание, тогава ние сме в едно спящо състояние. Сега, вечерно време всички като си легнете, нямате всички тази опитност. Като си легнете, мислите, че физическият човек спи. Ако у вас е развито духовното зрение, вие ще видите, един спи, и друг седи прав и го гледа. Някой път го гледа, оставя го и си заминава. След като се върне, пак гледа, казва: „Хайде да вляза“. Влезе вътре, събудят се и двамата, станат. Преди човек да е излязъл навън, той трябва да се спогоди, казва: „Ти ме чакай, аз ще изляза навън, имам работа“. Той като остане, ще почисти стомаха, почисти гърдите, че като дойде другият, да намери чисто. Който няма туй знание, казва: „Спи“. Като излезе, той забравя, той не вижда. Всяка вечер като се отделя, се чуди, казва: „Чудна работа, другояче не можеше ли да бъде?“ Вие не сте имали опитността да седите на кревата си и вие да видите далеч някой предмет ясен. Запример в духовния свят на десет километра виждаш, както на сто метра предметите ясни. Във физическия свят на сто километра е невидимо, в духовния свят е видимо. С един далекоглед нали стават видими далечните предмети.
Сега старайте се по възможност да намалите вашите тревоги. Снощи нали имаше тревога, изгасиха всичките лампи. В туй бурното време, в мъглата, някой аероплан може да се е заблудил. Какво знаем? При тревогата загасиха лампите, някаква опасност зад облаците има. Изваждам заключението – някой път в нашия живот имаме смущения. Има някаква причина, нападне те някаква лоша мисъл. Някой аероплан дойде, търси. Затуй някой път в духовния свят загасват свещите, защото като те намери, че свети, бомби хвърлят. В духовния свят отдавна има загасване. Всичките свещи изгасиш, седиш, чакаш, докато мине злото. Се трябва да имат хората нещо, на което да разчитат. Кое е това, на което вие може да разчитате? Един художник знае да рисува, бръква, взема четките си. Някой е скулптор, знае как да удря със своя чук, да извае една статуя, или някой знае да пее, развит е гласът му, пее. Колцина от вас може да пеете хубаво. Като станете на 45 години, казвате, че не ви се пее вече. Малките деца плачат, старите се връщат, по-възрастните, отлагат за после. Едвам [на] някои светлината се е увеличила, те търсят веселие, да си попеят, да се повеселят, да поиграят. Считат някои пеенето и веселието – не е в реда на нещата. Религиозните хора искат да бъдат сериозни, замислени за оня свят, като че оня свят е за големи тъги. Не е така. То е процес на чистене. То е временно състояние на Земята, докато се очисти съзнанието от разни лоши изпарения, да стане Небето ясно, предметите да бъдат ясни.
Ти ако не можеш да пишеш а, ти товар не можеш да носиш. Започнеш да товариш магарето, щом го натовариш, като му кацне една муха, то не иска да я носи, търкаля се на земята. Някой път е натоварено с грозде, отиде гроздето. Да се освободи от една муха, отиде гроздето. Защо не може да носи мухата? Аз уважавам това магаре, казва: „Аз конска муха не искам да нося по никой начин“, реве. Ако не е натоварено, ако няма юлар, реве. Като замине мухата, престане, като че пее. Тази муха усеща, като че по особен начин и тя е музикална, научила е магарето да плаче. Конските мухи набрали се на коня по 200-300. На магарето, ако една кацне, цяла олелия дига.
Казвам: създавайте хубави образи в съзнанието и задържайте хубавите образи. Хубаво е някой път да видиш очи, през които гледа Божествената светлина. Хубаво е да чуеш хубавите звуци на онзи, който пее. Хубаво е да чувстваш уханието на цветята или полюляването на вятър, или една мелодия сутрин е приятно да слушаш. Хубаво е да вкусиш сладките работи, да вкусваш някои плодове и да остане в тебе хубавото впечатление. Хубаво е по някой път да чувстваш гладката повърхност на някой скъпоценен камък. Той ти предава нещо от силата, която съдържа в себе си. Всички неща, всички вещи съдържат скрита сила в себе си. Ако човек знае, ще може да се ползва. Вие като се срещате, в какво седи запознаването. Запознаването един с друг е като срещнеш човека, да можеш в приятеля си да откриеш една хубава черта, която никога не си я забелязал. Има красиви движения – да знае как да си държи очите. Има едни очи много отворени, други много затворени. Има отворени очи, които са красиви. Като срещате всеки ден, да откривате по една хубава черта в баща си, в брата си, в слугите си, навсякъде. И в дърветата да откриваш, и в животните. Ние казваме: „Да се помолим, да се обърнем към Бога“. Съзнанието ни оперира с много дълги вълни, следствие на това започваме да заспиваме, ставаме еднообразни. Седим, седим, не се интересуваме от нищо и заспиваме. В Европа има – които искат да се концентрират, упражняват се в концентриране на мисълта, искат да минат от този свят в онзи свят, да заспят будни, но като се концентрират, заспиват. Изгуби се съзнанието, като минава от физическия свят в духовния, съзнанието не е будно, следователно не може да се види границата. Заспива на границата. Следователно не знае къде е духовния свят, кога е бил в духовния свят и кога се е върнал. Вечерно време може би вие сте имали такива сънища: гони ви някой, бягате, влизате в една къща, видите не е вашата, втора, трета, има къщи високи, но на няколко етажа, най-после влезеш в една къща в една стая, затвориш вратата и се събудиш. Тия къщи са телата на хората. Тия тела в духовния свят са жилища по няколко етажа, по 4-5 етажа. Така направени, влизаш в едно тяло, в друго. Доста умни са хората. Понеже в духовния свят като излезеш из тялото, има един тънък конец, с който си свързан с къщата, другояче ще се загубиш, не може да се върнеш в тялото, опасно е да те стреснат. В стряскането може да се преплетат две нишки и тогава хората се умопобъркват. Хубаво е по жичката, както се качват в аероплана, помогнеш да се върне в тялото. Някой казва: „Много зная“. Тепърва има да учите. Туй, което знаете, е смешно. При голямото богатство, което има, ние още не сме опитали Божествените блага, седим дряхли*.
Седя снощи и се занимавам. Изведнъж нахлу страх, бягат, гледам тия хора как бягат, крият се, мислят – бомбите нападат. Мислят, 100-200 аероплана нападат, идат, носят бомби от по 1000-2000-3000 кила една бомба. То е ужасно да падне една бомба от 2000 кила. Те бягат да се крият. Хората трябва да се молят да се прекрати войната, нищо повече. Не е Волята Божия. В християнския живот всички трябва да се молят. Те искат свещениците да се молят, да победят. Не да победят, но да се вразумят хората. Казвате: „Кога ще се свърши войната?“ Когато всички пожелаем да се свърши войната. Войната ние я образуваме, не я образува Господ. Ние създаваме условия за войната. Условия за войната ние създадохме. Будно трябва да бъде съзнанието ви. Този живот, който живеем, в какво трябва да се отличава? Човек трябва да се отличава със своето здраве. Човек трябва да се отличава със своите добри чувства. При най-лошите условия да има добри чувства. Човек да се отличава със своята мисъл, със своята трезва мисъл. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Има две неща невъзможни в света – една овца никога не може да изяде един вълк. То е невъзможно. За мене невъзможно е един вълк да опасе една нива. Вълкът може да изяде овцата и овцата може да опасе нивата. То е нещо възможно. Добрият човек не може да изяде лошия, но лошият може да изяде добрия. Сега на физическото поле, ако хората биха се яли един друг, ужасно щеше да бъде. Няма по-лоша храна от човешкото месо, но и човешкото месо е много по-вкусно от свинското. Но е опасно, понеже клетките на човешкия организъм са толкова индивидуални, че ще ти струва много скъпо да ги пазиш. Ако ядеш, стражари ще ти трябват, да ги пазиш на работа. При най-удобния случай напускат тялото. За сега човешката мисъл – туй, което е говорил Христос – човешката мисъл може да се приеме като храна и добрите човешки чувства и те може да се приемат. Тия трептения може да ги възприемеш. Те са най-подходящи. Най-подходящата храна за добрия живот е човешката мисъл, най-подходящата храна за добрия живот са човешките чувства. Казва Христос: „Ако пиете кръвта Ми“. То са чувствата. Тази енергия е, която иде чрез чувствата. Ти като обичаш някого, той оживява и добър става, и весел става. Като мислиш добре за него, очите светват, приятно му е. Хубаво е да изпращаме добрите мисли, да станем проводници на човешките мисли, да станем проводници на мисълта на ангелите, да станем проводници на Божията мисъл. Затуй трябва да станете музикални. Без музика светът не може да се подигне.
Тук аз имам една песен: „Тъги, скърби са богатство“. Да я изпееш с мисъл и чувство, от тази песен да изкараш храна. След като изпееш песента, да се нахраниш. Тъгата при, като те опари, има едно движение, оттегляш се. Може тъй да изпееш песента, че да показва, че тялото е студено (Изпяхме „Тъги, скърби...“.) Съзнанието не е пробудено, ако е пробудено съзнанието, по-хубаво ще пеете. Бих ви дал едно правило: като пеете, всеки да я пее, докато ви стане приятно. Да я изпеете по особен начин, да я харесате. Сега, тъй както пеете, не върви. Трябва да бъдем всички виртуози. Трудно е да се пее. Тук не може да се поправят погрешките. Като си сам – може, но при колективното мъчно се поправят погрешките. Само онзи, който има хубаво ухо, развито, той може да коригира. Ако не е развито ухото, речеш да коригираш, отиде. Гледам в хора, спират се, спират се, не могат да се научат. Според моите правила, не спирай никога! Изпейте хубаво, да дават внимание. В пеенето трябва да бъдете свободни. Щом вземат да ви коригират, отиде работата. То е натрупване, хубаво е, не е лошо. Даровитият музикант, той като обърне очите, трябва да ме погледне, че да разбера. Нямате музикална обхода. Като се обърнеш, да се поусмихнеш весело. Като се намръщи човек, не е музикално. В музиката може да си взел тона. Казва, че не си взел тона вярно. Но в даден случай в песента, когато се пее, може да си взел по-високо или по-ниско. Като вземете по-високо, изхождате от разни пунктове. Ако изхождате от един и същ пункт, има хармония. Трябва да се вземе тонът верен. При вземането на тона, веднага в слънчевия възел трябва да чувстваш една малка топлина, една приятност. Тази приятност иде в гърлото, покачва се на челото, горе на главата – една приятна топлина. Тогава тонът е верен. Не да ви кажа, че вие не знаете, то отиде вече. Вие глас имате, само трябва да се нагласите. Цигулката е хубава, струните са хубави, лъкът е хубав, само трябва да се нагласиш, да можеш да свириш. Сега искам да станете певци. Ще кажете: „Калудов отиде“. Сега ще го изслушат, капелмайстор беше. Той пее една песен, ще му дадат една песен, да изпее. Ще го спрат, и ако не може да изпее, ще го почакат и любезно казват: „Какво ще пееш?“ Той ще пее, ще пее тази песен: „Тъги, скърби са богатство“. Ще държи изпит на тази песен. Той тук мина, съпроводиха го. Казвам: ще пееш песента „Тъги, скърби са богатство“ в живота. Там ще пееш. Даже някоя сестра го видяла, че се поусмихнал, не зная как. Може би ясновидците да са видели. Хората като умрат, се усмихват. Някой път разправят, че този човек много хубаво пее. Имах един познат американец, който ми казваше: „Аз много обичам да пея и мислех, че много хубаво пея“. В Америка излиза, в една гора, и там излязло и момичето на един професор, младо момиче. „Като чуло че пея, хукнало да бяга.“ Казва: „Чух един дивак в гората, ревеше“. Този брат толкова години ви пее и ако беше развита във вас музиката, трябваше да стане златен, музикално злато има. Сега доста кал натрупва. Гледам, горкият, току се чисти, чисти. Знаете колко лоша е музикалната кал. Много мъчно се чисти музикалната кал.
Ще ви свиря песента на блудния син. Като се разкаял, казва Писанието, като дошъл на себе си, пял. Пил, изгубил музиката. Казва: „На колко наемници баща ми може да ми даде храна?! Ще стана да ида при баща си и ще му кажа: отче, съгреших на Небето и пред тебе“. Сега тамам тази песен трябва да се пее. Всичките народи в Европа са блудните синове, трябва да се върнат при Баща Си и да кажат: „Съгрешихме пред Небето и пред Господа. Не сме достойни да бъдем Твои синове, но ни направи като наемници“. Сега търсят кой има право. Изяденото и изпитото е хубаво. Трябва да се върнем, да започнем новия живот. Ние да даваме началото. Сега ще ви свиря малко от песента на блудния син. Аз отдавна не съм я свирил, има повече от 30 години. Мъчна е за свирене. (Учителя свири) – той се изповядва при баща си. (Свири по-живо и весело.) Свърши се увеселението, ядоха, пиха, веселиха се. (Учителя пя „Давай, давай“.) Като станете сутрин, кажете: „Аз ще пея“. (Пее: „Аз ще пея, аз ще пея, аз ще пея и то навред. Кой как ме чуе, сърцето му да трепне. Аз ще пея. Всеки кой ме чуе, сърцето му да трепне. Не само да трепне, но и да се запали и света да озари. Аз ще пея за Любовта на моя Баща, да се весели Той в моя живот, че аз добре живея и пея, че аз добре живея и пея. Аз живея и добре пея, това трябва всеки да знае. Отсега нататък за в бъдеще така ще бъде. Аз ще пея и ще живея, че всеки кой ме види, весел да стане и сладко да си хапне. Аз ще пея и ще живея, та всеки кой как ме види, да подскочи и да се зарадва, че аз му пея. Аз пея и добре живея. Обущата ми ще бъдат чисти и дрехите без петно. Никаква погрешка няма да има в моята връзка. Лицето ми ще бъде чисто, без гурели и под ноктите ми няма да има никаква кал. Ще бъдат чисти ръцете ми, мекички. Кой как ги пипне, приятно да му стане на сърцето“.) Тъй станете сутрин и си пейте. (Пее: „Колко са добри моите ръце, които Бог създаде. Аз може да се хваля със своите ръце. Аз може да се похваля с моите крака, че ходят в правия път. Аз може да се похваля с моите очи, че хубаво виждат красотата и премахват всичките злини в света“.) Тъй ще пеете. Аз пея сега на себе си. Ха да остане за друг път. Музикалните гении ни дадоха едни концерт, да благодарим на тях, че присъстваха.
Да се отворят гласовете ни да запеем. Мислите ни да пеят, сърцето ни да пее и душата ни да пее. Само така ще се разберем.
Добрата молитва
11-та лекция от Учителя, държана на 2.ХII.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
Аз мога да любя
Изпейте „Росна капко“. Вземете песента „Сине мой, пази живота“.
(Направихме следните упражнения: ръцете успоредно напред пред гърдите. Допиране на пръстите, ръцете настрани. Няколко пъти се повтаря.
Лявата ръка пред дясната, движи се по дясната и настрани. Дясната пред лявата, движи се по лявата и пред гърдите настрани. Няколко пъти.
Ръцете над главата успоредно нагоре. Сваляне на ръцете до темето на главата, допиране на пръстите на темето и те са едни срещу други. Няколко пъти. Обливане накрая.)
Има три подбуди, които подбуждат човешкото съзнание: подбуда на физическото поле – предметите на физическия свят; предметите на духовния свят и предметите на Божествения свят. Ако не се подбуди нашето съзнание, тогава външният свят, духовният свят и Божественият свят остават безпредметни или казано съзнанието не е пробудено. Някой път нас не ни интересува живота. Да кажем, един човек е богат, добре облечен, но стомахът му е разстроен, неразположен е. Щом стомахът е добре, пее и свири. Ако бях художник, щях да нарисувам стомаха много красив, не да изпъкне, но художествена красота има в стомаха. Ако съзнанието е пробудено в духовния свят, гърдите имат особено устройство. Ако съзнанието е пробудено в Божествения свят, главата има особено устройство. Божественият свят строи главата; духовният свят – гърдите, раменете; а пък физическият свят строи стомаха. Оставете тия въпроси, когато казват, че стомахът е желание, да яде и пие. Това не е стомах. Защото хранене има и в ангелите. Те се хранят, само че в храната им няма никакъв излишък, както е [в] човекът. Казвам: първо физическият живот трябва да се отличава с едно отлично тяло, със здрави мускули, със здрави кости и със здрав стомах. Духовният свят в нас трябва да се отличава със здрави гърди. Да ти е приятна всяка вдишка и издишка, да ти прави удоволствие. Божественият свят вече става понятен със зрението, слуха, обонянието, вкусването, после пипането. Те са сЎ усети, с които Божественият свят си служи. Красивият човек има отлично съзнание да вижда във всяко нещо красота. Сега много малко виждаме. Говорим за духовния свят, говорим за физическия свят, за Божествения, но нямаме усет. Не че нямаме усет, но не можем да направим разлика. Някой път хората стават духовни, казват: „Трябва да бъдем чисти, трябва да бъдем свети“. Но святостта произтича от разумността. Онзи, който свети, е разумен. Тия лампи светят, показва една разумност, която [е] направила тия лампи. Същества, които не са разумни, нямат светлина. Сега ако Слънцето свети, показва, че в Слънцето са работили разумни същества. Казваме, че Бог е работил – най-разумното същество в света. Той направил Земята с всичката нейна красота, направил Слънцето и Месечината за времена и години. Или казано: Слънцето да има отношение вътре към съзнанието, към човешкия ум. Ако Слънцето няма отношение към нашето съзнание, тогава ние сме в едно спящо състояние. Сега, вечерно време всички като си легнете, нямате всички тази опитност. Като си легнете, мислите, че физическият човек спи. Ако у вас е развито духовното зрение, вие ще видите, един спи, и друг седи прав и го гледа. Някой път го гледа, оставя го и си заминава. След като се върне, пак гледа, казва: „Хайде да вляза“. Влезе вътре, събудят се и двамата, станат. Преди човек да е излязъл навън, той трябва да се спогоди, казва: „Ти ме чакай, аз ще изляза навън, имам работа“. Той като остане, ще почисти стомаха, почисти гърдите, че като дойде другият, да намери чисто. Който няма туй знание, казва: „Спи“. Като излезе, той забравя, той не вижда. Всяка вечер като се отделя, се чуди, казва: „Чудна работа, другояче не можеше ли да бъде?“ Вие не сте имали опитността да седите на кревата си и вие да видите далеч някой предмет ясен. Запример в духовния свят на десет километра виждаш, както на сто метра предметите ясни. Във физическия свят на сто километра е невидимо, в духовния свят е видимо. С един далекоглед нали стават видими далечните предмети.
Сега старайте се по възможност да намалите вашите тревоги. Снощи нали имаше тревога, изгасиха всичките лампи. В туй бурното време, в мъглата, някой аероплан може да се е заблудил. Какво знаем? При тревогата загасиха лампите, някаква опасност зад облаците има. Изваждам заключението – някой път в нашия живот имаме смущения. Има някаква причина, нападне те някаква лоша мисъл. Някой аероплан дойде, търси. Затуй някой път в духовния свят загасват свещите, защото като те намери, че свети, бомби хвърлят. В духовния свят отдавна има загасване. Всичките свещи изгасиш, седиш, чакаш, докато мине злото. Се трябва да имат хората нещо, на което да разчитат. Кое е това, на което вие може да разчитате? Един художник знае да рисува, бръква, взема четките си. Някой е скулптор, знае как да удря със своя чук, да извае една статуя, или някой знае да пее, развит е гласът му, пее. Колцина от вас може да пеете хубаво. Като станете на 45 години, казвате, че не ви се пее вече. Малките деца плачат, старите се връщат, по-възрастните, отлагат за после. Едвам [на] някои светлината се е увеличила, те търсят веселие, да си попеят, да се повеселят, да поиграят. Считат някои пеенето и веселието – не е в реда на нещата. Религиозните хора искат да бъдат сериозни, замислени за оня свят, като че оня свят е за големи тъги. Не е така. То е процес на чистене. То е временно състояние на Земята, докато се очисти съзнанието от разни лоши изпарения, да стане Небето ясно, предметите да бъдат ясни.
Ти ако не можеш да пишеш а, ти товар не можеш да носиш. Започнеш да товариш магарето, щом го натовариш, като му кацне една муха, то не иска да я носи, търкаля се на земята. Някой път е натоварено с грозде, отиде гроздето. Да се освободи от една муха, отиде гроздето. Защо не може да носи мухата? Аз уважавам това магаре, казва: „Аз конска муха не искам да нося по никой начин“, реве. Ако не е натоварено, ако няма юлар, реве. Като замине мухата, престане, като че пее. Тази муха усеща, като че по особен начин и тя е музикална, научила е магарето да плаче. Конските мухи набрали се на коня по 200-300. На магарето, ако една кацне, цяла олелия дига.
Казвам: създавайте хубави образи в съзнанието и задържайте хубавите образи. Хубаво е някой път да видиш очи, през които гледа Божествената светлина. Хубаво е да чуеш хубавите звуци на онзи, който пее. Хубаво е да чувстваш уханието на цветята или полюляването на вятър, или една мелодия сутрин е приятно да слушаш. Хубаво е да вкусиш сладките работи, да вкусваш някои плодове и да остане в тебе хубавото впечатление. Хубаво е по някой път да чувстваш гладката повърхност на някой скъпоценен камък. Той ти предава нещо от силата, която съдържа в себе си. Всички неща, всички вещи съдържат скрита сила в себе си. Ако човек знае, ще може да се ползва. Вие като се срещате, в какво седи запознаването. Запознаването един с друг е като срещнеш човека, да можеш в приятеля си да откриеш една хубава черта, която никога не си я забелязал. Има красиви движения – да знае как да си държи очите. Има едни очи много отворени, други много затворени. Има отворени очи, които са красиви. Като срещате всеки ден, да откривате по една хубава черта в баща си, в брата си, в слугите си, навсякъде. И в дърветата да откриваш, и в животните. Ние казваме: „Да се помолим, да се обърнем към Бога“. Съзнанието ни оперира с много дълги вълни, следствие на това започваме да заспиваме, ставаме еднообразни. Седим, седим, не се интересуваме от нищо и заспиваме. В Европа има – които искат да се концентрират, упражняват се в концентриране на мисълта, искат да минат от този свят в онзи свят, да заспят будни, но като се концентрират, заспиват. Изгуби се съзнанието, като минава от физическия свят в духовния, съзнанието не е будно, следователно не може да се види границата. Заспива на границата. Следователно не знае къде е духовния свят, кога е бил в духовния свят и кога се е върнал. Вечерно време може би вие сте имали такива сънища: гони ви някой, бягате, влизате в една къща, видите не е вашата, втора, трета, има къщи високи, но на няколко етажа, най-после влезеш в една къща в една стая, затвориш вратата и се събудиш. Тия къщи са телата на хората. Тия тела в духовния свят са жилища по няколко етажа, по 4-5 етажа. Така направени, влизаш в едно тяло, в друго. Доста умни са хората. Понеже в духовния свят като излезеш из тялото, има един тънък конец, с който си свързан с къщата, другояче ще се загубиш, не може да се върнеш в тялото, опасно е да те стреснат. В стряскането може да се преплетат две нишки и тогава хората се умопобъркват. Хубаво е по жичката, както се качват в аероплана, помогнеш да се върне в тялото. Някой казва: „Много зная“. Тепърва има да учите. Туй, което знаете, е смешно. При голямото богатство, което има, ние още не сме опитали Божествените блага, седим дряхли*.
Седя снощи и се занимавам. Изведнъж нахлу страх, бягат, гледам тия хора как бягат, крият се, мислят – бомбите нападат. Мислят, 100-200 аероплана нападат, идат, носят бомби от по 1000-2000-3000 кила една бомба. То е ужасно да падне една бомба от 2000 кила. Те бягат да се крият. Хората трябва да се молят да се прекрати войната, нищо повече. Не е Волята Божия. В християнския живот всички трябва да се молят. Те искат свещениците да се молят, да победят. Не да победят, но да се вразумят хората. Казвате: „Кога ще се свърши войната?“ Когато всички пожелаем да се свърши войната. Войната ние я образуваме, не я образува Господ. Ние създаваме условия за войната. Условия за войната ние създадохме. Будно трябва да бъде съзнанието ви. Този живот, който живеем, в какво трябва да се отличава? Човек трябва да се отличава със своето здраве. Човек трябва да се отличава със своите добри чувства. При най-лошите условия да има добри чувства. Човек да се отличава със своята мисъл, със своята трезва мисъл. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Има две неща невъзможни в света – една овца никога не може да изяде един вълк. То е невъзможно. За мене невъзможно е един вълк да опасе една нива. Вълкът може да изяде овцата и овцата може да опасе нивата. То е нещо възможно. Добрият човек не може да изяде лошия, но лошият може да изяде добрия. Сега на физическото поле, ако хората биха се яли един друг, ужасно щеше да бъде. Няма по-лоша храна от човешкото месо, но и човешкото месо е много по-вкусно от свинското. Но е опасно, понеже клетките на човешкия организъм са толкова индивидуални, че ще ти струва много скъпо да ги пазиш. Ако ядеш, стражари ще ти трябват, да ги пазиш на работа. При най-удобния случай напускат тялото. За сега човешката мисъл – туй, което е говорил Христос – човешката мисъл може да се приеме като храна и добрите човешки чувства и те може да се приемат. Тия трептения може да ги възприемеш. Те са най-подходящи. Най-подходящата храна за добрия живот е човешката мисъл, най-подходящата храна за добрия живот са човешките чувства. Казва Христос: „Ако пиете кръвта Ми“. То са чувствата. Тази енергия е, която иде чрез чувствата. Ти като обичаш някого, той оживява и добър става, и весел става. Като мислиш добре за него, очите светват, приятно му е. Хубаво е да изпращаме добрите мисли, да станем проводници на човешките мисли, да станем проводници на мисълта на ангелите, да станем проводници на Божията мисъл. Затуй трябва да станете музикални. Без музика светът не може да се подигне.
Тук аз имам една песен: „Тъги, скърби са богатство“. Да я изпееш с мисъл и чувство, от тази песен да изкараш храна. След като изпееш песента, да се нахраниш. Тъгата при, като те опари, има едно движение, оттегляш се. Може тъй да изпееш песента, че да показва, че тялото е студено (Изпяхме „Тъги, скърби...“.) Съзнанието не е пробудено, ако е пробудено съзнанието, по-хубаво ще пеете. Бих ви дал едно правило: като пеете, всеки да я пее, докато ви стане приятно. Да я изпеете по особен начин, да я харесате. Сега, тъй както пеете, не върви. Трябва да бъдем всички виртуози. Трудно е да се пее. Тук не може да се поправят погрешките. Като си сам – може, но при колективното мъчно се поправят погрешките. Само онзи, който има хубаво ухо, развито, той може да коригира. Ако не е развито ухото, речеш да коригираш, отиде. Гледам в хора, спират се, спират се, не могат да се научат. Според моите правила, не спирай никога! Изпейте хубаво, да дават внимание. В пеенето трябва да бъдете свободни. Щом вземат да ви коригират, отиде работата. То е натрупване, хубаво е, не е лошо. Даровитият музикант, той като обърне очите, трябва да ме погледне, че да разбера. Нямате музикална обхода. Като се обърнеш, да се поусмихнеш весело. Като се намръщи човек, не е музикално. В музиката може да си взел тона. Казва, че не си взел тона вярно. Но в даден случай в песента, когато се пее, може да си взел по-високо или по-ниско. Като вземете по-високо, изхождате от разни пунктове. Ако изхождате от един и същ пункт, има хармония. Трябва да се вземе тонът верен. При вземането на тона, веднага в слънчевия възел трябва да чувстваш една малка топлина, една приятност. Тази приятност иде в гърлото, покачва се на челото, горе на главата – една приятна топлина. Тогава тонът е верен. Не да ви кажа, че вие не знаете, то отиде вече. Вие глас имате, само трябва да се нагласите. Цигулката е хубава, струните са хубави, лъкът е хубав, само трябва да се нагласиш, да можеш да свириш. Сега искам да станете певци. Ще кажете: „Калудов отиде“. Сега ще го изслушат, капелмайстор беше. Той пее една песен, ще му дадат една песен, да изпее. Ще го спрат, и ако не може да изпее, ще го почакат и любезно казват: „Какво ще пееш?“ Той ще пее, ще пее тази песен: „Тъги, скърби са богатство“. Ще държи изпит на тази песен. Той тук мина, съпроводиха го. Казвам: ще пееш песента „Тъги, скърби са богатство“ в живота. Там ще пееш. Даже някоя сестра го видяла, че се поусмихнал, не зная как. Може би ясновидците да са видели. Хората като умрат, се усмихват. Някой път разправят, че този човек много хубаво пее. Имах един познат американец, който ми казваше: „Аз много обичам да пея и мислех, че много хубаво пея“. В Америка излиза, в една гора, и там излязло и момичето на един професор, младо момиче. „Като чуло че пея, хукнало да бяга.“ Казва: „Чух един дивак в гората, ревеше“. Този брат толкова години ви пее и ако беше развита във вас музиката, трябваше да стане златен, музикално злато има. Сега доста кал натрупва. Гледам, горкият, току се чисти, чисти. Знаете колко лоша е музикалната кал. Много мъчно се чисти музикалната кал.
Ще ви свиря песента на блудния син. Като се разкаял, казва Писанието, като дошъл на себе си, пял. Пил, изгубил музиката. Казва: „На колко наемници баща ми може да ми даде храна?! Ще стана да ида при баща си и ще му кажа: отче, съгреших на Небето и пред тебе“. Сега тамам тази песен трябва да се пее. Всичките народи в Европа са блудните синове, трябва да се върнат при Баща Си и да кажат: „Съгрешихме пред Небето и пред Господа. Не сме достойни да бъдем Твои синове, но ни направи като наемници“. Сега търсят кой има право. Изяденото и изпитото е хубаво. Трябва да се върнем, да започнем новия живот. Ние да даваме началото. Сега ще ви свиря малко от песента на блудния син. Аз отдавна не съм я свирил, има повече от 30 години. Мъчна е за свирене. (Учителя свири) – той се изповядва при баща си. (Свири по-живо и весело.) Свърши се увеселението, ядоха, пиха, веселиха се. (Учителя пя „Давай, давай“.) Като станете сутрин, кажете: „Аз ще пея“. (Пее: „Аз ще пея, аз ще пея, аз ще пея и то навред. Кой как ме чуе, сърцето му да трепне. Аз ще пея. Всеки кой ме чуе, сърцето му да трепне. Не само да трепне, но и да се запали и света да озари. Аз ще пея за Любовта на моя Баща, да се весели Той в моя живот, че аз добре живея и пея, че аз добре живея и пея. Аз живея и добре пея, това трябва всеки да знае. Отсега нататък за в бъдеще така ще бъде. Аз ще пея и ще живея, че всеки кой ме види, весел да стане и сладко да си хапне. Аз ще пея и ще живея, та всеки кой как ме види, да подскочи и да се зарадва, че аз му пея. Аз пея и добре живея. Обущата ми ще бъдат чисти и дрехите без петно. Никаква погрешка няма да има в моята връзка. Лицето ми ще бъде чисто, без гурели и под ноктите ми няма да има никаква кал. Ще бъдат чисти ръцете ми, мекички. Кой как ги пипне, приятно да му стане на сърцето“.) Тъй станете сутрин и си пейте. (Пее: „Колко са добри моите ръце, които Бог създаде. Аз може да се хваля със своите ръце. Аз може да се похваля с моите крака, че ходят в правия път. Аз може да се похваля с моите очи, че хубаво виждат красотата и премахват всичките злини в света“.) Тъй ще пеете. Аз пея сега на себе си. Ха да остане за друг път. Музикалните гении ни дадоха едни концерт, да благодарим на тях, че присъстваха.
Да се отворят гласовете ни да запеем. Мислите ни да пеят, сърцето ни да пее и душата ни да пее. Само така ще се разберем.
Добрата молитва
11-та лекция от Учителя, държана на 2.ХII.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.