Превезло, стени и дъно
Превезло, стени и дъно
Отче наш
Имате ли тема зададена? – Имаме. Как сте я развили?
Прочете се темата.
реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят?&tema2=Как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?#result_T794">Как се прави доброто в материалния свят, реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят?&tema2=Как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?#result_T794">Пишете върху следната тема: реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят?&tema2=Как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?#result_T794">Как се прави доброто в материалния свят, реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят? реалния и идеалния свят?#result_T794">Или второто, реалния и идеалния свят?#result_T794">как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?
Един много философски въпрос. Дали може да напишете нещо, е друг въпрос, като мислите върху него, ще бъде добре. То ще бъде козметика. Като капне няколко капки, ще замирише на хубаво.
Геометрически изразени са материалният свят, реалният и идеалният. Материалният свят е да пълниш кофата, реалният свят е да носиш кофата, а пък идеалният свят – изпиваш кофата, каквото си турил,да го изпиеш. Това е геометрически представено. Това е само едната страна. Светът има три допирни точки. Всяка идея, всяко чувство, всяка постъпка има три допирни точки. Когато тия допирни точки не се явяват в съзнанието, човек не може да произведе една мисъл, не може да произведе едно чувство, една постъпка, неправилни са постъпките. Всякога, когато се изгубват трите подбудителни причини у човека, всякога неговата мисъл, неговото чувство, неговата постъпка са неправилни, погрешни. Туй, което не виждаш, туй което не слушаш, туй което не помирисваш – това са трите неща: помирисване, слушане и гледане. Имаме две други неща: ядене и пиене. Дуализмът в света се дължи на това, че липсва третият елемент. Погрешките произтичат от яденето и пиенето, защото имаме само две, няма го третото. Погрешката става в яденето и пиенето. Ева сбърка не когато видя плода, но когато го пипна и изяде, нямаше допирна точка. Кое липсва в яденето? В яденето когато липсва любовта, всякога може да стане погрешка. При всяко ядене, което става без любов, може да стане погрешка. Кога човек яде с погрешка? Когато му дават рициново масло, то е за поправка, не е за ядене. Когато му дават горчиви хапове, е същото. Следователно всяка мисъл, в която Любовта не присъства, винаги произвежда помрачение. Във всяко чувство, в което Любовта не присъства, се появява изстудяване. Във всяка постъпка, в която не присъства Любовта, се ражда насилие.
Геометрически като погледнете, линията "А" е успоредна на линията "Б", линията "С" е успоредна на линията " Д". Тия двете линии, които са неуспоредни – С и А, образуват едно течение и като слезете, ще се намерите в един конус с вода, те се пресичат. Като слизаш по тия линии, образува се една пресечка, където хората се намират в затворен кръг, следователно този ъгъл трябва да се подигне. Само така може да живееш в туй положение. Тия линии са подвижни. Изискват се ред математически доказателства, как се образувало движението. Трябва да се яви едно чувство, една постъпка. Не е лесна работа да образуваш една мисъл; да дадеш ход на една мисъл. Не е лесна работа да дадеш ход на едно чувство. Не е лесна работа да дадеш ход на една постъпка. Като дадеш ход на мисълта, винаги ще се яви светлина. Като дадеш ход на чувствата, винаги има омекване, топлина има. Топлината е свързана с мекотата. Светлината е свързана с широтата. Дето има светлина, има широта, всякога светът е широк. Там, дето има постъпки, там се явява силата. Всякога, дето има постъпки, има сблъскване. Хората се сблъскват в движението. Ако светът, в който се движиш, не е широк, винаги ще дойде сблъскване. В един свят на движение ти не може да вървиш в права линия. Допуснете сега, че има да дадете хиляда лева някому. По колко начина може да се издължиш? Ще кажеш: Нямам пари. Човекът казва: Аз искам да ми платиш. – Нямам. – То е друг въпрос. – Трябва да ми платиш. Както аз ти дадох парите, трябва да ги върнеш назад. Как аз имах да ти дам, а ти нямаш да ми върнеш. Това е невъзможно, юридически не е право. Аз, като искаше ти, имах, ти сега, като взе от мене, казваш, че нямаш. Не говориш истината. Имаш, само че не искаш да дадеш нищо повече. Някой път казвате: Аз мога да го направя. Ти си можел да вземеш парите на заем, а не можеш да ги платиш. Значи имал си сила да идеш да ги вземеш, сега не ти останало сила да ги платиш. Няма никаква логика в това. Там, дето има изтичане, има и втичане. В природата е така. Там дето има изтичане има и втичане, не може да има изтичане и да няма втичане, не може да има втичане, без да има изтичане. Те са неща невъзможни. Кога човек трябва да каже "Аз не мога", и кога човек трябва да каже "Мога"? При какви условия можеш да кажеш "Аз мога" и при какви условия можеш да кажеш "Аз не мога"? Много лесна работа. Всякога, като вземеш пари на заем, кажи: Аз мога да ги върна. Аз мога да ги платя. А преди да си взел парите, кажи: Аз не мога да правя дългове. Всякога направения дълг мога да го платя. Всякога можеш да кажеш: Аз не мога да правя дългове. Да казваш, че не можеш да платиш, логически не е право. Нито математическо отношение има, нито геометрическа проекция има, нито е материално, нито е реално, нито е идеално. Ще кажеш: Не мога да правя дългове, нищо повече. Казвате: Как да не мога да правя дългове? Една кофа, която няма вода, може ли да я изпразниш? Какво ще изпразниш от празната кофа? Може ли да изпразниш празната кофа? Дългът е напълнена кофа, която може да изпразниш. Що е дългът? Дългът е пълна кофа. Да я платиш, значи да я изпразниш. Не си направил дълг, празна е кофата. Какво ще изпразниш, няма какво да изпразваш, защото няма нищо в нея. Вие туряте идеята, че пълната кофа не може да изпразните, пълната кофа не може да подигнете. Представете си, че аз ви казвам тъй, идеално ви говоря. Казвам: Изпразнете тази кофа. Няма нищо, няма дръжка отгоре, пълна е с вода. Как ще хванеш тази кофа, като няма превезло? Ти гледаш, няма никаква кофа. Как ще хванеш, как ще изпразниш идеалната кофа? Казвате идеално: Аз ви обичам. То е празна кофа. Вярвайте в тия работи. Казва: Обичам ви, пък то нито превезло има, нито кофа има. В нея има някаква проекция, 6 която няма никаква реалност. Туй не е решение на задачата. Представете си, че вие идвате при мене с една идеална кофа. Вземам, че ви наливам масло. Къде ще иде маслото? – В земята. Вие ми поднасяте една идеална кофа, наливам маслото и после казвате, че нищо нямате, ще се извинявате, че кофата била пробита. В съвременния свят, ако се разгледат научно всичките идеи на хората, ще се види колко неща са неизяснени. Често светът е пълен само с идеални кофи. Пълен е с материални кофи и е пълен с реални кофи. Сега, каква е материалната кофа, каква е идеалната кофа и каква е реалната кофа? Аз да ви представя: идеалната кофа е превезло без кофа. Реалната кофа е с превезло и със стени на кофата, но без дъно. Материалната кофа е с дръжка, с дъно и със стени – и трите свята в едно. Дъното е материалното; периферията на кофата – реалното, а дръжката на кофата – идеалното. Що е превезлото? – Идеалната страна на кофата. Стените, това са реалното, дъното, това е материалното. Без превезло, без стени и без дъно нещата са непонятни. Имате една нова обстановка, едно ново обяснение на материалния, реалния и идеалния свят. Някой път казвате: Неразрешен въпрос. Някой път мъчнотията е в идеалния свят, че дръжка няма кофата. Някой път мъчнотията е в реалния свят – стени няма кофата. Някой път мъчнотията е, че дъно няма кофата. И дръжката е потребна, и стените са потребни, и дъното е потребно. Когато в идеалния свят на мен ми казвате, че нещо не може да го направите, аз мисля, че вашата кофа няма дръжка. Казвате, че в реалния свят не може да го направите. В моя ум седи идеята, че стени няма кофата. Казвате: в материалния свят не може да го направя – дъно няма кофата. Казвам: Тогава ще идеш в идеалния свят да си купиш една дръжка на кофата. Когато казваш, че в реалния свят не може да го направиш, казвам да съградиш стените на кофата. Когато казваш, че в материалния свят не може да го направиш, за да го направиш, дъно ще туриш. Много лесна работа е. Ето дъното, ето стените, ето и дръжката. /Учителят начерта/.
Ето реалния свят. Това е един цвят. Корените са в материалния свят. Стъблото е в реалния свят, а цветът в идеалния свят. Това съществува в природата. На всяко цвете корените представят материалния свят. Стъблото, което израства нагоре, това е реалният свят, там текат соковете. Идеалният свят е дето се събират нещата, това е цветът и плодът. Всяко житено зърно, всеки ябълчен плод показва разрешението на задачата. Погледнеш ябълката, задачата е разрешена. За тебе остава да изядеш ябълката – да изпразниш кофата. Кой от вас не може да изяде една ябълка? Откъснеш една ябълка, изядеш я, ти изпразваш кофата. Ако нямаше никакъв плод на дървото, не може да изпразниш никаква кофа. Туй, което природата прави, и аз може да го направя. Туй, което природата не прави, и аз не мога да го направя. Или, англичаните имат едно изречение, което, преведено, значи: Каквото хората могат да направят, и аз мога да направя, каквото всичките не могат да направят, и аз не мога да направя. Казвате: Аз не мога да разреша тази задача. Какво разбирате под думите не "може да разрешиш задачата"? Понеже кофата или превезло, или стени, или дъно няма. Когато кажете, "Аз това не мога да направя", едно от тия три неща в дадения случай се подразбира: или че дъно кофата няма, или стени няма, или превезло няма. Защото превезлото трябва да има къде да я хванеш. Стените са потребни, за да се хване превезлото, а дъното е необходимо, за да се захванат стените и да се образува една кофа. Вие сега решавате въпроса, може ли да донесеш вода без кофа? Представете си, че на вашата кофа дъното е направено от лед, представете си, че стените са направени от желязо, а пък превезлото е направено от злато. Като дойде най-малката топлина, дъното ще се стопи. И кофата ви ще остане без дъно, ледът се е стопил. Желязото до 400 градуса може да издържа. Като го сгорещите повече и то ще се стопи, ще остане златото. А то ще се стопи над 1200 градуса. Когато се увеличават мъчнотиите в живота, най-първо дъното отива, понеже е от лед. В реалния свят при 400 градуса стените отиват. В идеалния свят при няколко хиляди градуса и дръжката ще изчезне. В моя ум, когато дъното на кофата изчезва, седи, че топлината е малка, но на нея ледът не може да издържи. Стените са по-издържливи. На 400 градуса и те се разтопяват, не издържат. А само дръжката остава. Понеже дъното на кофата ви е направено от лед, ако е жаден човек, ще стопи дъното и ще изпие водата. Кофата ви ще остане без дъно. Ако иска да се бие с хората наоколо, оръжие му трябва, желязо е потребно. Ще употреби желязото и ще остане само дръжката; понеже му трябват пари да си купи дрехи, ще иде и ще даде дръжката. В идеалния свят обират, дръжките вземат, в реалния свят се бият, желязото вземат; в материалния свят водата пият и дъното отива. Имате ясна представа какво е идеален свят, дето дръжките отиват. Но това е едната страна. Когато въпросът се разрешава, ако сте в идеалния свят, турете дръжките. Щом турите дръжките, създаваш идеалния свят; щом туриш желязото, създаваш реалния свят. Щом туриш дъното, създаваш материалния свят. За туй има една поговорка: От парите никога не харчи от майката. Майката е дъното, направено от лед. Лихвите на парите харчи, майката никога не харчи. Като похарчиш майката, всичко ще престане. Не сечи дървото, реалното не сечи. Чакай дървото да се разлисти, да даде плод; не отсичай реалното. Хората правят погрешка, като отсичат едно дърво. Те нарушават реалния свят. Идеалното изисква да вземеш плода и да не чупиш клоните. Щом чупиш клонищата, нарушаваш идеалния свят. Щом сечеш дървото, нарушаваш реалния свят. Щом го изтръгваш, разрушаваш материалния свят. Да изтръгнеш нещо, значи да разрушиш материалния свят. Щом отсичаме, разрушаваме реалния свят. Щом ги чупиш, разрушаваме материалния свят. Значи, не чупи, не сечи, не изтръгвай! Онази притча сега се разрешава, дето дошъл слугата и казвал на господаря: Нали сяхме хубаво семе, кой посял плевелите? Да ги изтръгнем ли? – Не ги изтръгвайте, оставете ги да узреят. Не позволявам изтръгване. Туй, което се изтъргва, нищо не излиза. Когато една идея не ви е понятна, или превезло няма, или стени няма, или дъно няма. Щом има превезло, щом има стени и щом има дъно, тази кофа е разбрана, тази идея е понятна.
Сега проверете вашите кофи имат ли превезла, стени имат ли и дъно имат ли. Сега нали казваме, че човек трябва да бъде хладнокръвен. Защо трябва да бъде хладнокръвен човек? – За да не се стопи дъното му. Ако човек не е хладнокръвен, ако е горещ, веднага ще се стопи дъното. Ако воюваш, непременно стените на кофите ще идат. Не воювай, нищо повече. "Вой" какво значи? – "вие". Кучето вие по някой път. Неразбрана работа е. Предсказва някое нещастие. "Бой". "Бой се" значи да си смел. Да се боиш от войната. Защото трябва да знаеш, че като удариш противника си, и той ще те удари. На един юнак някой му казва: Знаеш ли че ме обиди? Знаеш ли, че онзи, който ме обижда, го наказвам? – Как го наказваш? Онзи удря плесница на юнака. Този юнак, като му ударил плесница, другият се търколил на земята. Казвам му: Всеки, който не знае как да бие, аз го уча. Аз те уча как да биеш. Като удариш някого и не може да го търколиш, хич не удряй. Казва: Защо ме бие? – Защото не знаеш как да биеш. Аз те уча как да биеш. Като удариш една плесница, да търколиш човека. Не започвайте да разрешавате задача, която не може да разрешите. Намерете някой, който може да я разреши. Или практически казано: Винаги започвайте с леките работи. Започни със задача, която е най-лека, която можеш 101 % да я разрешиш. Започни с това, което може да направиш, да бъдеш силен. Започни тия работи, които може да направиш. Ти казваш: Аз това не мога да направя, аз онова не мога да направя. Съзнаваш едно противоречие в себе си. Земята е направена не аз да я нося, тя сама се върти. Въпросът за движението на земята не трябва да разрешаваме. Въпросът за греенето на слънцето няма какво да разрешаваме. Но отношението ни към слънцето може да разрешаваме. Като съм на земята, какво трябва да правя? – Може да разрешавам. Понеже съм на земята, какво трябва да правя? – Трябва да правя нещо, понеже имам отношение към слънцето, трябва да зная какво трябва да правя.
Вие сега дръжте кофата в ума си. Да имате една ясна представа, графическа представа за неща, които са отвлечени, които може да приложите в живота. Трите свята, съединени в едно. Свят, който е материален, реален и идеален, е разбран свят. Свят, който е само материален, е неразбран. Свят, който е само реален, и той е неразбран. Свят, който е само идеален, и той е неразбран. Имаш само превезло, какво ще разбереш? Имаш само стени на кофата, какво ще разбереш? Или имаш само дъно на кофата, какво ще разбереш? Съединени в едно, вече имате една идея, която може да разберете. Едно цвете, което има корени, стъбло и цвят, то е разбрано цвете. Всяко дърво, което няма корени, което няма стъбло и което няма цвят и плод, то е неразбрано. Всяко дърво, което не дава плод, отсича се. Зад тия изречения трябва да разбирате съдържанието. Казано е "дърво без корен". Казват: Това е дърво без корени. Какви са дърветата без корени?
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
16. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 5.ІІ.1943 г. Петък – 5 ч. с. София – Изгрев
Имате ли тема зададена? – Имаме. Как сте я развили?
Прочете се темата.
реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят?&tema2=Как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?#result_T794">Как се прави доброто в материалния свят, реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят?&tema2=Как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?#result_T794">Пишете върху следната тема: реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят?&tema2=Как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?#result_T794">Как се прави доброто в материалния свят, реалния и идеалния свят?#result_T794">в реалния и в идеалния свят? реалния и идеалния свят?#result_T794">Или второто, реалния и идеалния свят?#result_T794">как се поправят погрешките в материалния, реалния и идеалния свят?
Един много философски въпрос. Дали може да напишете нещо, е друг въпрос, като мислите върху него, ще бъде добре. То ще бъде козметика. Като капне няколко капки, ще замирише на хубаво.
Геометрически изразени са материалният свят, реалният и идеалният. Материалният свят е да пълниш кофата, реалният свят е да носиш кофата, а пък идеалният свят – изпиваш кофата, каквото си турил,да го изпиеш. Това е геометрически представено. Това е само едната страна. Светът има три допирни точки. Всяка идея, всяко чувство, всяка постъпка има три допирни точки. Когато тия допирни точки не се явяват в съзнанието, човек не може да произведе една мисъл, не може да произведе едно чувство, една постъпка, неправилни са постъпките. Всякога, когато се изгубват трите подбудителни причини у човека, всякога неговата мисъл, неговото чувство, неговата постъпка са неправилни, погрешни. Туй, което не виждаш, туй което не слушаш, туй което не помирисваш – това са трите неща: помирисване, слушане и гледане. Имаме две други неща: ядене и пиене. Дуализмът в света се дължи на това, че липсва третият елемент. Погрешките произтичат от яденето и пиенето, защото имаме само две, няма го третото. Погрешката става в яденето и пиенето. Ева сбърка не когато видя плода, но когато го пипна и изяде, нямаше допирна точка. Кое липсва в яденето? В яденето когато липсва любовта, всякога може да стане погрешка. При всяко ядене, което става без любов, може да стане погрешка. Кога човек яде с погрешка? Когато му дават рициново масло, то е за поправка, не е за ядене. Когато му дават горчиви хапове, е същото. Следователно всяка мисъл, в която Любовта не присъства, винаги произвежда помрачение. Във всяко чувство, в което Любовта не присъства, се появява изстудяване. Във всяка постъпка, в която не присъства Любовта, се ражда насилие.
Геометрически като погледнете, линията "А" е успоредна на линията "Б", линията "С" е успоредна на линията " Д". Тия двете линии, които са неуспоредни – С и А, образуват едно течение и като слезете, ще се намерите в един конус с вода, те се пресичат. Като слизаш по тия линии, образува се една пресечка, където хората се намират в затворен кръг, следователно този ъгъл трябва да се подигне. Само така може да живееш в туй положение. Тия линии са подвижни. Изискват се ред математически доказателства, как се образувало движението. Трябва да се яви едно чувство, една постъпка. Не е лесна работа да образуваш една мисъл; да дадеш ход на една мисъл. Не е лесна работа да дадеш ход на едно чувство. Не е лесна работа да дадеш ход на една постъпка. Като дадеш ход на мисълта, винаги ще се яви светлина. Като дадеш ход на чувствата, винаги има омекване, топлина има. Топлината е свързана с мекотата. Светлината е свързана с широтата. Дето има светлина, има широта, всякога светът е широк. Там, дето има постъпки, там се явява силата. Всякога, дето има постъпки, има сблъскване. Хората се сблъскват в движението. Ако светът, в който се движиш, не е широк, винаги ще дойде сблъскване. В един свят на движение ти не може да вървиш в права линия. Допуснете сега, че има да дадете хиляда лева някому. По колко начина може да се издължиш? Ще кажеш: Нямам пари. Човекът казва: Аз искам да ми платиш. – Нямам. – То е друг въпрос. – Трябва да ми платиш. Както аз ти дадох парите, трябва да ги върнеш назад. Как аз имах да ти дам, а ти нямаш да ми върнеш. Това е невъзможно, юридически не е право. Аз, като искаше ти, имах, ти сега, като взе от мене, казваш, че нямаш. Не говориш истината. Имаш, само че не искаш да дадеш нищо повече. Някой път казвате: Аз мога да го направя. Ти си можел да вземеш парите на заем, а не можеш да ги платиш. Значи имал си сила да идеш да ги вземеш, сега не ти останало сила да ги платиш. Няма никаква логика в това. Там, дето има изтичане, има и втичане. В природата е така. Там дето има изтичане има и втичане, не може да има изтичане и да няма втичане, не може да има втичане, без да има изтичане. Те са неща невъзможни. Кога човек трябва да каже "Аз не мога", и кога човек трябва да каже "Мога"? При какви условия можеш да кажеш "Аз мога" и при какви условия можеш да кажеш "Аз не мога"? Много лесна работа. Всякога, като вземеш пари на заем, кажи: Аз мога да ги върна. Аз мога да ги платя. А преди да си взел парите, кажи: Аз не мога да правя дългове. Всякога направения дълг мога да го платя. Всякога можеш да кажеш: Аз не мога да правя дългове. Да казваш, че не можеш да платиш, логически не е право. Нито математическо отношение има, нито геометрическа проекция има, нито е материално, нито е реално, нито е идеално. Ще кажеш: Не мога да правя дългове, нищо повече. Казвате: Как да не мога да правя дългове? Една кофа, която няма вода, може ли да я изпразниш? Какво ще изпразниш от празната кофа? Може ли да изпразниш празната кофа? Дългът е напълнена кофа, която може да изпразниш. Що е дългът? Дългът е пълна кофа. Да я платиш, значи да я изпразниш. Не си направил дълг, празна е кофата. Какво ще изпразниш, няма какво да изпразваш, защото няма нищо в нея. Вие туряте идеята, че пълната кофа не може да изпразните, пълната кофа не може да подигнете. Представете си, че аз ви казвам тъй, идеално ви говоря. Казвам: Изпразнете тази кофа. Няма нищо, няма дръжка отгоре, пълна е с вода. Как ще хванеш тази кофа, като няма превезло? Ти гледаш, няма никаква кофа. Как ще хванеш, как ще изпразниш идеалната кофа? Казвате идеално: Аз ви обичам. То е празна кофа. Вярвайте в тия работи. Казва: Обичам ви, пък то нито превезло има, нито кофа има. В нея има някаква проекция, 6 която няма никаква реалност. Туй не е решение на задачата. Представете си, че вие идвате при мене с една идеална кофа. Вземам, че ви наливам масло. Къде ще иде маслото? – В земята. Вие ми поднасяте една идеална кофа, наливам маслото и после казвате, че нищо нямате, ще се извинявате, че кофата била пробита. В съвременния свят, ако се разгледат научно всичките идеи на хората, ще се види колко неща са неизяснени. Често светът е пълен само с идеални кофи. Пълен е с материални кофи и е пълен с реални кофи. Сега, каква е материалната кофа, каква е идеалната кофа и каква е реалната кофа? Аз да ви представя: идеалната кофа е превезло без кофа. Реалната кофа е с превезло и със стени на кофата, но без дъно. Материалната кофа е с дръжка, с дъно и със стени – и трите свята в едно. Дъното е материалното; периферията на кофата – реалното, а дръжката на кофата – идеалното. Що е превезлото? – Идеалната страна на кофата. Стените, това са реалното, дъното, това е материалното. Без превезло, без стени и без дъно нещата са непонятни. Имате една нова обстановка, едно ново обяснение на материалния, реалния и идеалния свят. Някой път казвате: Неразрешен въпрос. Някой път мъчнотията е в идеалния свят, че дръжка няма кофата. Някой път мъчнотията е в реалния свят – стени няма кофата. Някой път мъчнотията е, че дъно няма кофата. И дръжката е потребна, и стените са потребни, и дъното е потребно. Когато в идеалния свят на мен ми казвате, че нещо не може да го направите, аз мисля, че вашата кофа няма дръжка. Казвате, че в реалния свят не може да го направите. В моя ум седи идеята, че стени няма кофата. Казвате: в материалния свят не може да го направя – дъно няма кофата. Казвам: Тогава ще идеш в идеалния свят да си купиш една дръжка на кофата. Когато казваш, че в реалния свят не може да го направиш, казвам да съградиш стените на кофата. Когато казваш, че в материалния свят не може да го направиш, за да го направиш, дъно ще туриш. Много лесна работа е. Ето дъното, ето стените, ето и дръжката. /Учителят начерта/.
Ето реалния свят. Това е един цвят. Корените са в материалния свят. Стъблото е в реалния свят, а цветът в идеалния свят. Това съществува в природата. На всяко цвете корените представят материалния свят. Стъблото, което израства нагоре, това е реалният свят, там текат соковете. Идеалният свят е дето се събират нещата, това е цветът и плодът. Всяко житено зърно, всеки ябълчен плод показва разрешението на задачата. Погледнеш ябълката, задачата е разрешена. За тебе остава да изядеш ябълката – да изпразниш кофата. Кой от вас не може да изяде една ябълка? Откъснеш една ябълка, изядеш я, ти изпразваш кофата. Ако нямаше никакъв плод на дървото, не може да изпразниш никаква кофа. Туй, което природата прави, и аз може да го направя. Туй, което природата не прави, и аз не мога да го направя. Или, англичаните имат едно изречение, което, преведено, значи: Каквото хората могат да направят, и аз мога да направя, каквото всичките не могат да направят, и аз не мога да направя. Казвате: Аз не мога да разреша тази задача. Какво разбирате под думите не "може да разрешиш задачата"? Понеже кофата или превезло, или стени, или дъно няма. Когато кажете, "Аз това не мога да направя", едно от тия три неща в дадения случай се подразбира: или че дъно кофата няма, или стени няма, или превезло няма. Защото превезлото трябва да има къде да я хванеш. Стените са потребни, за да се хване превезлото, а дъното е необходимо, за да се захванат стените и да се образува една кофа. Вие сега решавате въпроса, може ли да донесеш вода без кофа? Представете си, че на вашата кофа дъното е направено от лед, представете си, че стените са направени от желязо, а пък превезлото е направено от злато. Като дойде най-малката топлина, дъното ще се стопи. И кофата ви ще остане без дъно, ледът се е стопил. Желязото до 400 градуса може да издържа. Като го сгорещите повече и то ще се стопи, ще остане златото. А то ще се стопи над 1200 градуса. Когато се увеличават мъчнотиите в живота, най-първо дъното отива, понеже е от лед. В реалния свят при 400 градуса стените отиват. В идеалния свят при няколко хиляди градуса и дръжката ще изчезне. В моя ум, когато дъното на кофата изчезва, седи, че топлината е малка, но на нея ледът не може да издържи. Стените са по-издържливи. На 400 градуса и те се разтопяват, не издържат. А само дръжката остава. Понеже дъното на кофата ви е направено от лед, ако е жаден човек, ще стопи дъното и ще изпие водата. Кофата ви ще остане без дъно. Ако иска да се бие с хората наоколо, оръжие му трябва, желязо е потребно. Ще употреби желязото и ще остане само дръжката; понеже му трябват пари да си купи дрехи, ще иде и ще даде дръжката. В идеалния свят обират, дръжките вземат, в реалния свят се бият, желязото вземат; в материалния свят водата пият и дъното отива. Имате ясна представа какво е идеален свят, дето дръжките отиват. Но това е едната страна. Когато въпросът се разрешава, ако сте в идеалния свят, турете дръжките. Щом турите дръжките, създаваш идеалния свят; щом туриш желязото, създаваш реалния свят. Щом туриш дъното, създаваш материалния свят. За туй има една поговорка: От парите никога не харчи от майката. Майката е дъното, направено от лед. Лихвите на парите харчи, майката никога не харчи. Като похарчиш майката, всичко ще престане. Не сечи дървото, реалното не сечи. Чакай дървото да се разлисти, да даде плод; не отсичай реалното. Хората правят погрешка, като отсичат едно дърво. Те нарушават реалния свят. Идеалното изисква да вземеш плода и да не чупиш клоните. Щом чупиш клонищата, нарушаваш идеалния свят. Щом сечеш дървото, нарушаваш реалния свят. Щом го изтръгваш, разрушаваш материалния свят. Да изтръгнеш нещо, значи да разрушиш материалния свят. Щом отсичаме, разрушаваме реалния свят. Щом ги чупиш, разрушаваме материалния свят. Значи, не чупи, не сечи, не изтръгвай! Онази притча сега се разрешава, дето дошъл слугата и казвал на господаря: Нали сяхме хубаво семе, кой посял плевелите? Да ги изтръгнем ли? – Не ги изтръгвайте, оставете ги да узреят. Не позволявам изтръгване. Туй, което се изтъргва, нищо не излиза. Когато една идея не ви е понятна, или превезло няма, или стени няма, или дъно няма. Щом има превезло, щом има стени и щом има дъно, тази кофа е разбрана, тази идея е понятна.
Сега проверете вашите кофи имат ли превезла, стени имат ли и дъно имат ли. Сега нали казваме, че човек трябва да бъде хладнокръвен. Защо трябва да бъде хладнокръвен човек? – За да не се стопи дъното му. Ако човек не е хладнокръвен, ако е горещ, веднага ще се стопи дъното. Ако воюваш, непременно стените на кофите ще идат. Не воювай, нищо повече. "Вой" какво значи? – "вие". Кучето вие по някой път. Неразбрана работа е. Предсказва някое нещастие. "Бой". "Бой се" значи да си смел. Да се боиш от войната. Защото трябва да знаеш, че като удариш противника си, и той ще те удари. На един юнак някой му казва: Знаеш ли че ме обиди? Знаеш ли, че онзи, който ме обижда, го наказвам? – Как го наказваш? Онзи удря плесница на юнака. Този юнак, като му ударил плесница, другият се търколил на земята. Казвам му: Всеки, който не знае как да бие, аз го уча. Аз те уча как да биеш. Като удариш някого и не може да го търколиш, хич не удряй. Казва: Защо ме бие? – Защото не знаеш как да биеш. Аз те уча как да биеш. Като удариш една плесница, да търколиш човека. Не започвайте да разрешавате задача, която не може да разрешите. Намерете някой, който може да я разреши. Или практически казано: Винаги започвайте с леките работи. Започни със задача, която е най-лека, която можеш 101 % да я разрешиш. Започни с това, което може да направиш, да бъдеш силен. Започни тия работи, които може да направиш. Ти казваш: Аз това не мога да направя, аз онова не мога да направя. Съзнаваш едно противоречие в себе си. Земята е направена не аз да я нося, тя сама се върти. Въпросът за движението на земята не трябва да разрешаваме. Въпросът за греенето на слънцето няма какво да разрешаваме. Но отношението ни към слънцето може да разрешаваме. Като съм на земята, какво трябва да правя? – Може да разрешавам. Понеже съм на земята, какво трябва да правя? – Трябва да правя нещо, понеже имам отношение към слънцето, трябва да зная какво трябва да правя.
Вие сега дръжте кофата в ума си. Да имате една ясна представа, графическа представа за неща, които са отвлечени, които може да приложите в живота. Трите свята, съединени в едно. Свят, който е материален, реален и идеален, е разбран свят. Свят, който е само материален, е неразбран. Свят, който е само реален, и той е неразбран. Свят, който е само идеален, и той е неразбран. Имаш само превезло, какво ще разбереш? Имаш само стени на кофата, какво ще разбереш? Или имаш само дъно на кофата, какво ще разбереш? Съединени в едно, вече имате една идея, която може да разберете. Едно цвете, което има корени, стъбло и цвят, то е разбрано цвете. Всяко дърво, което няма корени, което няма стъбло и което няма цвят и плод, то е неразбрано. Всяко дърво, което не дава плод, отсича се. Зад тия изречения трябва да разбирате съдържанието. Казано е "дърво без корен". Казват: Това е дърво без корени. Какви са дърветата без корени?
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
16. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 5.ІІ.1943 г. Петък – 5 ч. с. София – Изгрев