Четирите правила
Четирите правила
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
Кое е най-важното в живота? – Познаването. Без познаване на нещата животът не може да се прояви. Съвременните хора познават живота чрез раждането и чрез смъртта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртта. Тя е резултат на човешките погрешки и престъпления. – Кога греши човек? – Когато не спазва известни правила и закони, установени от разумната, жива природа. Като не разбира законите на живота, човек се стреми към несъществени, непотребни неща. Той възприема такова верую, което всеки момент му изневерява. Това не е истинско верую. Вярваш в Бога на думи, но щом се натъкнеш на изпитание, веруюто не ти помага. Истинското верую е това, което има отношение не само към хората, но и към животните и растенията. В това верую човек живее и се движи, без да го съзнава. Единственото нещо, в което всички хора вярват, е светлината. Тя се възприема само чрез очите. Като влиза в очите му, тя милва и гали човешката душа. Няма друга сила в природата, която може да милва и гали, както светлината. Щом напусне човека, той изпада в тъмнина, и мъчнотиите го следват. Учените дават различни обяснения за светлината и топлината, както музикантите обясняват тоновете. Те определят трептенията на всеки тон, неговата височина, сила и мекота, без да подозират, че всеки тон има отношение към живота. Пеете гамата „до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тон на живота и неговата първа проява. Посяването на семката в земята и изникването ѝ представя тона „до”. Докато поникне, семката минава през известни мъчнотии и борба. Затова се казва, че животът е борба, движение, подтик.
И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на светлината, която носи мир и разширяване на човешката душа. Тя е първата храна, с която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си. Всеки трябва да знае, как да възприема светлината и да я предава. Както светлината, така и музиката е храна за човешката душа. Кой не се е наслаждавал от хубавото свирене? Голяма е насладата, която човек получава от свиренето и слушането на цигулка. В ръцете на добрия музикант цигулката говори. Цигулката представя човешката душа, а лъкът – човешката воля. Всеки трябва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, как е направена, колко струва и т. н. Ти имаш цигулка и ще свириш на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза от цигулката, е животът. Ще държиш цигулката правилно, ще движиш лъка добре и ще напипваш местата на тоновете точно, всеки тон да бъде чист, ясен и мек. Ще работиш върху ухото си, да го развиваш. Казват за някого, че свири добре. Разумният свят не се задоволява само с един цигулар. Всички хора трябва да свирят добре. Който влезе в оркестъра, трябва да свири добре. Животът е велик симфоничен оркестър, в който всеки музикант трябва да бъде господар на своя инструмент. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът на човека не са нагласени, както трябва, никакъв тон не могат да произведат. Всеки инструмент има свой основен тон. Следователно, умът, сърцето, волята, душата и духът също имат свой основен тон, който всеки трябва да знае. Това е необходимо за хармонията, както в целокупния живот, така и в индивидуалния.
Това са философски въпроси, които заслужават вниманието на всеки човек. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човека, но не само на теория. Теория без практика нищо не представя. Какъв смисъл имат научните теории за яденето, ако сам не ядеш и не опиташ яденето? Ще ти разказват, кои са органите на храносмилателната система, как се възприема храната, как се дъвче, гълта, смила в стомаха, всмуква в червата, а не ти дават да хапнеш нещо и да опиташ този процес в себе си? Който яде, той знае, какво означават думите „днес ядох сладко, с охота”. Който яде с охота и разположение, той е попаднал на основния тон на храненето. Той зависи от основния тон на светлината. Ако не вземете правилно основния тон на светлината, която слиза от Божествения свят, не можете да попаднете на останалите основни тонове в живота. Ако при дневната светлина се спъваш в работите си, този ден нищо не можеш да постигнеш. Ако цигуларят излезе на сцената и започне да напипва местата на тоновете, той не е добър цигулар. Гениалният цигулар има добре развита интуиция, знае точно местата на тоновете. По отношение на цигулката си той е ясновидец; вижда, къде се намира всеки тон и правилно го взима. Преди да стъпи кракът му на сцената, той е разполагал с инструмента си и го владеял.
Помнете: Без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Първият орган за възприемане на светлината е окото. Който не може да си служи с очите и да ги владее, не възприема правилно светлината и не може да се ползва от нея. Нощните и дневните животни се различават по начина, по който възприемат светлината. В първите очите са широко отворени, а във вторите не са толкова отворени. Съвременните хора не възприемат нужното количество светлина. Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения и сърдечния им живот. Чувате някой да казва: Имам знание, но само за себе си. Това показва, че светлината на този човек е малка, колкото е светлината на една – две свещи. Той си служи със светлината на свещи, направени от хора, а не със светлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременните хора са създадени, но още не са устроени. Първо е създадено небето, затова трябва първо да се устрои. След това иде устройването на земята. – Трябва да живеем! – Това значи създаване на новите условия, устройване на вътрешния живот в човека. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста”.
Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всичките възможности на живота”. Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш най-малката работа: ще отваряш и затваряш клепачите си на време. След това ще се оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свято почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става. Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става. Някои ангели пожелаха да хванат и помилват светлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичаш, преди да си обичан. Единствен Бог е в състояние да накара човека да обича. Как ще обичаш, като не знаеш, какво нещо е обичта? Първо трябва да си опитал обичта и после да я проявиш навън. Като опитваш обичта, ти взимаш нещо от нея, оценяваш го и после го прилагаш към другите. Обичта иде от любовта, а казано е, че Бог е Любов. Когато Бог изпраща Любовта си към тебе, ти трябва да бъдеш тих и спокоен, да се отвориш за нея. Като възприемеш любовта, с нея заедно иде и светлината.
И тъй, първата проява на любовта е светлината. Щом влезе в човека, светлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че няма по-красиво, по-ценно нещо от светлината. Без светлината светът е затворен за нас. Щом дойде светлината, целият свят се разкрива пред нас, и ние го изучаваме. Както изучавате цветята по уханието им, плодовете по техния вкус, така и външният и вътрешният свят се разкриват за вас според степента на светлината на вашето съзнание. Колкото повече човек разтваря ума и сърцето си за светлината, толкова повече любов има в себе си. Любещият обича и цветята, и плодовете, и животните. Той разбира скрития смисъл в живота. Като влезе котка в неговия дом, той не я пъди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влезе в един дом? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. С това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприемат, да бъде всичко с любов и постоянство, с чистота и безкористие. Всяко животно има свой език, който трябва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората към себе си, с което ги учи на щедрост. Тя казва: Работникът трябва да бъде чист, любещ, щедър. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение.
Вторият член от веруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всеки да си каже: Вярвам във въздуха, който вдишвам и издишвам. Този процес е свързан с човешката мисъл. Не можеш да мислиш право, ако не дишаш правилно. Понеже мисълта е свързана със светлината, ти не можеш да възприемаш светлината правилно, ако не дишаш дълбоко. Човек е потопен в светлината и трябва да се ползва от реда и порядъка, който съществува в нея. Излагайте се на светлината, да гали и милва клетките на вашия организъм. Така ще дишате чистия и свеж въздух. Вслушвайте се в песента на светлината, за да се научите да пеете като нея. Няма по-красива песен от песента на светлината. Затова е казано, че Бог е Любов, Бог е Виделина, Бог е Светлина.
Съвременните хора говорят за любовта, песни ѝ пеят, но, в края на краищата, се измъчват и страдат. – Защо страдат? – Гладни са. Гладът е на мястото си, когато човек започва да мисли за работа. Първата мисъл на гладния е да се нахрани. Щом се нахрани, той започва да работи. Самият процес на хранене, който се изразява в отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човек да знае, колко пъти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядеш и ще броиш, колко хапки си изял. Ще дишаш и ще броиш, колко вдишки и издишки правиш в минута. Ако не дишаш правилно, и животът не се проявява правилно. Въздухът е носител на Божествената топлина, чрез която се изявява животът. Светлината и въздухът представят среда, опорни точки, върху които е съграден небесният живот.
Третият член от веруюто на живота гласи: Вярвам във водата, носителка на живота. Водата е условие, а не среда, както светлината и въздухът. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея. И днес водата не е среда за него, но условие. Единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и ръчна вода, но онази, която е в пространството, т. е. в невидимия, в етерния свят. На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на пари. В каквото състояние и да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори и не поддържа горенето, и един обем кислород, който поддържа горенето, а сам не гори. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът се запалва и гори. Значи, дето е любовта, там всякога има горене. Приятни са светлината, пламъкът и топлината на това горене. Понеже любовта ражда живота, затова и животът сам по себе си е горене. Ако в мислите и чувствата на човека няма Божествена топлина, водата не прониква в него. Топлината е влага, която прониква в Битието, а оттам и в живота на всички живи същества, с цел да ги научи, как да живеят.
Мнозина казват, че знаят, как се пие вода, как се яде хляб. В същност, малцина знаят това. Изкуство е да знаеш, как да пиеш вода. Школа е нужна за това. Някой вдигне чашата с вода, приближи я до устата си и наведнъж я изпие. Така не се пие вода. Ще вземеш чашата с водата, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемеш водата вътрешно, за пречистване. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно, всеки ден по три пъти – сутрин, на обед и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате светлината и въздуха. Това значи да бъдете здрави,, разположени, доволни.
Четвъртият член на веруюто на живота гласи: Яж хляб с благодарност, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бъдеш здрав и щастлив. Съвременните хора се стремят, именно, към това, да бъдат здрави, бодри, да живеят дълго време на земята. Това значи хармоничен живот. И сегашният живот на хората не е лош, но пътят, по който вървят, е удължен. Ако не бяха сгрешили, пътят им щеше да бъде по-къс и с по-малко мъчнотии и изпитания. Добре е да попадне човек в късия път, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работиш, ще пътуваш по-дълго време и, в края на краищата, пак ще свършиш университет. Ако не го свършиш за четири или пет години, ще свършиш за 50 години.
Един млад момък прекарал младенческия си живот, както и годините на своята зрялост, във веселие, в ядене и пиене, в разходки с приятели и приятелки. Като станал на 70 години, опомнил се, видял, че изгубил годините за работа и учене, но не се отчаял. Макар и на тази възраст, той се записал в един от европейските университети и започнал усърдно да учи. На 120 годишната си възраст той свършил вече няколко факултета, и така завършил образованието си на земята. Той прекарал 50 години в университета, но учил с любов и придобил знание, което било подкрепено с опитностите на неговия живот.
И тъй, има хора, които се домогват до истинското знание в срок от четири години; има хора, които придобиват това знание в продължение на 50 и повече години. От човека зависи да придобие знанието си в къс или дълъг период от време. Да придобиеш знание в четири години, това значи да свириш на четирите струни на цигулката като виден майстор цигулар. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станеш добър цигулар. Ще свириш най-малко по три часа на ден, да разработиш пръстите си, да придобиеш необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трябва да работите съзнателно, да използвате външните и вътрешните условия и възможности. От човека се иска усилие, труд и работа. Само така той може да развие своите дарби и способности. Първо светлината му иде на помощ. Тя взима участие в обработване на инертната материя в неговия организъм. С други думи казано: светлината взима участие в преустройване на човешкия организъм. Както съществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Например, азотът е инертен газ, който трябва да се преработи. Окултната наука търси метод за превръщането на неактивния, инертен азот в активен. По своята инертност азотът минава за голям консерватор. На него се дължи падението на хората и на ангелите. За да се справим с него, трябва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, без да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете под неговото влияние. Като пеете, вие ще се вслушвате в тоновете, а не те във вас. При това, ще се ползвате от тях и при лекуването си. Ако ви боли ръка, крак, не търсете лекар, но започнете да пеете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестта? – Да научи хората да работят. Понеже богатите малко работят, болестите идат върху тях като възпитателно средство – да станат работливи и щедри. Значи, болестта е за богатия, а здравето – за бедния. Щом заболееш, кажи: Аз съм беден, искам да работя, да бъда здрав. Като разбере, че няма какво да вземе от тебе, болестта ще те напусне и ще влезе в някой богат. За богатия болестта е подтик да отвори сърцето си, да стане щедър. Здравето е подтик за бедния да поддържа разположението му към работата. Първоначално богатият е бил беден; като работил, станал богат. Щом престанал да работи, започнал да боледува. Следователно, ако богатият не боледува, не е богат. Когато богатият е здрав, казваме, че се намира на крив път. Ако бедният е здрав, казваме, че е на прав път. Щом заболее, той е на крив път вече. Значи, болестта е процес на разтоваряне. Тя напада богатите, за да ги разтовари. Бедният трябва да бъде здрав, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бедния, а болестта – право на богатия. Ако боледуваш и разбереш значението на болестта, ще раздадеш богатството си правилно и ще започнеш да работиш. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човека. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно.
Като се говори за болестите, ние нямаме пред вид статическите болести, които оставят утайки в човешкия организъм. Ние говорим за онези болести, които обновяват човека и внасят нови подтици в него. Толстой боледувал три-четири пъти през живота си и след всяко боледуване дохождал до ново прозрение, придобивал нови възгледи. Той беше богат човек, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работеше за цялото човечество. – Защо хората не приеха неговите идеи? – Защото не бяха готови. Днес насилието работи в света, а не любовта. Обаче, всички се убеждават постепенно, че насилието не може да оправи света. Човек трябва да възприема нещата естествено, без насилие, както приема светлината, въздуха, водата и хляба. Всяко нещо, прието с любов, внася радост и разположение в човека. Приемайте всичко с любов и свобода. Предавайте всичко с любов и свобода. Това създава човека, който благодари за светлината, за въздуха, за водата и за хляба, които получава на всяко време и навсякъде. Така той уталожва и външната, и вътрешната си жажда. Някои утоляват жаждата си с вино или ракия. Вместо да я утолят, т я усилват. Жаждата се гаси с живата вода, с водата на любовта. Виното, в малко количество употребено, помага при храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. На здравите хора обаче, препоръчват сладко, неферментирало вино.
Запишете си четирите члена от веруюто на живота: Вярвам в силата на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Вярвам в първото Божие благо – светлината, чрез която е създаден светът. Вярвам във въздуха – проводник на живота, който обвива цялата земя. Вярвам във водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човешката душа. Вярвам в хляба, който носи материал за съграждане на моята бъдеща сграда. Който не разбира смисъла на светлината, въздуха, водата и хляба, казва, че вярва в Христа. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за себе си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. С други думи казано: Който яде живия хляб, той е умен, добър и силен. – Кой е умен човек? – Който може да управлява цялото човечество. – Кой е добър? – Който поддържа това управление. – Кой е силен? – Който поддържа реда и порядъка и на умните, и на добрите. Следователно, ако не си най-умен, най-добър и най-силен, ти не можеш да поддържаш Божествения ред на нещата. Бог разчита на светлината на нашия ум, на доброто в нашето сърце и на силата в нашата воля. Апостол Павел казва: „В моята слабост се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силният е слаб. Обикновено Бог е на страната на слабия. – Какво се иска от човека? – Да използва благата на живота: светлината и топлината, въздуха, водата и хляба. Чрез тях той се домогва до истинското знание. Само така той може да бъде умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне. Любовта определя отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство с хора, които не обичате. Приятелят ви трябва да носи светлина в своя ум. Дето няма светлина, топлина и сила, т. е. разумност, доброта и сила, хората се бият, карат се и постоянно воюват помежду си.
Днес всички се питат, кога ще се свърши войната. Войната няма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е в самия човек. Докато злото е господар на човека, той постоянно ще воюва. Във всеки дом има война: от една страна, мъжът и жената воюват помежду си; от друга страна, децата воюват. Двама млади се оженили по любов. От време на време мъжът си позволявал да удря на жена си по една – две плесници. Тя търпяла две години. Обаче, един ден решила да даде добър урок на мъжа. Тъкмо се готвел да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плесница. Той премълчал, не казал нищо, но не си позволил вече да вдигне ръка върху нея. Той разбрал, че с плесници работите не се нареждат. Една плесница може да се понесе, но повече не се позволяват. Ако плесниците могат да оправят света, пръв Бог би си послужил с тях в рая. Когато Адам и Ева сгрешиха, Бог не ги би, но ги търсеше цял ден и, след като намери Адама, запита го: Адаме, къде си? Защо се криеш? – Убоях се, Господи, от Тебе и се скрих. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ям от забранения плод. Бог нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде от забранения плод? – Змията ме излъга. Аз мислех, че всичко, което Си създал, е чисто и си служи с истината. Бог изслуша и двамата и каза: Нали ви заповядах да не ядете от дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трябва да ядете от плодовете му. В това се заключава вашата погрешка. Преди да изпълните съвета на змията, трябваше да изпълните моята заповед. Ако бяхте отишли двамата до забраненото дърво, нямаше да сгрешите. Ева отиде сама и се подаде на думите на змията.
И тъй, всяко нещо, което правите, трябва да бъде проникнато от любов. За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога. Ако обичате някого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти, как да постъпите. Бог е любов, следователно, Той ще ви научи, как да обичате. Какво трябва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете светлина в ума му, топлина в сърцето му и сила, т. е. живот в душата му. От светлината, топлината и живота ще създадете тялото, в което вашият възлюблен ще дойде да живее. Който няма поне една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка, които да му послужат за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа”. Не можеш да възлюбиш Господа, ако не си възлюбил светлината, въздуха, водата и хляба. Без тях няма живот, без тях не може да се изяви любовта. Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама. В духовния свят човек диша етер, а не въздух. Той си изработва ново, етерно тяло, чрез което се приспособява към условията на духовния свят. Докато е на земята, човек диша с дробове, нагодени за въздуха. С физическите си дробове той не може да направи стъпка напред или нагоре към духовния свят. Съвременните учени говорят за луната, но и там човек не може да живее с физическото си тяло. Друго по-фино тяло е нужно за луната.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. – Кога говори човек? –Когато има светлина. Значи, можеш да говориш само за това, което виждаш. Можеш да говориш, само когато възприемаш светлината, въздуха, водата и хляба. Не е достатъчно само да възприемаш тези елементи, но трябва да ги възлюбиш. Тогава една част от тях остава в организма ти като условие за развитието ти, а друга част излиза навън като условие за проява на любовта, която си приел. В заключение на това казвам: Приемай и предавай всичко с любов. Яж с любов, за да растеш и да се развиваш правилно. Ако не ядеш с любов, ти сам ще се отровиш. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. – Къде ще намерите този хляб? – Във всичко, което Бог е дал за храна на човека. Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб за който Христос говори. Приеми го с благодарност и любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел.
И тъй, приемайте благата с любов и предавайте ги с любов. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да приема и предава нещата без любов. Обичаш някого искаш да го целунеш, но нямаш любов в себе си. Не целувай без любов. Ако имаш любов, ще целуваш, както целуват светлината, въздухът, водата и хлябът. Като прониква светлината в мозъка, топлината в слънчевия възел, въздухът в дробовете и водата в стомаха, това е вътрешен, съзнателен процес на любовта. Приемайте светлината с любов, за да освободите ума си от ограниченията и тежестите на живота. Приемайте въздуха с любов, за да освободите сърцето си от горчивите и зли чувства. Приемайте водата с любов, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хляба с любов, за да имате здрав стомах. Радвайте се, когато приемате и предавате нещата с любов.
Време е вече да изучавате светлината, въздуха, водата и хляба музикално, да създадете песни за тях. Нещата стават ясни и разбрани, когато се възпеят. Докато не се научите да пеете и свирите на светлината, на въздуха, на водата и на хляба, не бихте могли нито да учите, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хляб. Съвременните хора не са дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислят, че като отидат на другия свят, всичко ще научат. Не е така. И да отидете на онзи свят, преди всичко, трябва да сте придобили изкуството да се ползвате от светлината и въздуха като превозни средства. Без превозни средства никъде не можеш да отидеш. Превозно средство за ангелския свят са светлината и въздухът; за разумния човешки свят превозно средство е водата, за доброто – хлябът. Къде ще отидеш без превозни средства? Къде ще отидеш без крака, без ръце, без очи, уши, уста и нос? Без очи не можеш да възприемаш светлината; без уши не можеш да възприемаш звука, без уста не можеш да говориш, без нос не можеш да възприемаш миризмите и вкуса на предметите.
Какво представят светлината, въздухът, водата и хлябът? – Те са ръцете и краката на Бога. Светлината е дясната ръка на Бога, а въздухът – лявата. Водата е десният крак на Бога, а хлябът – левият. Любовта е главата на Бога. Щом познавате проявите на Божията глава, на Божиите ръце и крака, вие сте във връзка с Божествения организъм, на който представяте удове. Разчитайте на светлината, на въздуха, на водата и на хляба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любов. Те носят живот, здраве и радост за всички живи същества. Кой не е опитал живата светлина, живия въздух, живата вода и живия хляб? Те носят Божието благословение. Дето присъства Бог, там няма противоречия, няма страдания, няма смърт.
Днес небето е чисто, ясно, без облаци. Това показва, че трябва да живеете в любовта, проявена чрез светлината и въздуха; свържете приятелство с водата и хляба. Този е начинът, по който можете да прекарате поне един ден в любовта. Направете опит още днес да проявите любовта, както сте я възприели. Да живееш в светлината и въздуха и да се запознаеш с водата и с хляба, това значи да говориш с езика на любовта. Мъчно се разбира този език, но без него животът няма съдържание и смисъл. С други думи казано: Без светлина, без въздух, без вода и без хляб любовта не може да се разбере. Те са четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи същества. И най-малкото семе се нуждае от светлина, въздух, вода и почва. Дайте му тези елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни от тях и ще израсте, ще цъфне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освен да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния живот, за изобилната светлина и за изобилната сила, които ви са дадени. Те ще ви направят умни, добри и силни.
И тъй, възприемайте светлината, въздуха, водата и хляба така, както приемате живота. Божественият живот нека тече във всяка ваша мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. Това значи, да проявите Бога в себе си. Казано е в Писанието: „Да се весели Бог в нас и ние в Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбил си истината в човека”.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!” Съдбата е в ръцете на Бога, а човек трябва да прощава на ближния си. Това е пътят към любовта. Задачата на човека е да прощава и да се изправя. Каквато погрешка да е направил с ръцете, краката, очите, ушит или устата си, той трябва да я изправи. Любовта е единственият път за изправяне на погрешките. Любовта е единственият път за освобождаване на човека от ограниченията и заблужденията. Само свободният може да се ползва разумно от светлината, от въздуха, от водата и от хляба.
Работете съзнателно върху себе си и осветявайте името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете вътрешен мир. Така ще се радвате на Божието благословение.
18. Беседа от Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрев.
Кое е най-важното в живота? – Познаването. Без познаване на нещата животът не може да се прояви. Съвременните хора познават живота чрез раждането и чрез смъртта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртта. Тя е резултат на човешките погрешки и престъпления. – Кога греши човек? – Когато не спазва известни правила и закони, установени от разумната, жива природа. Като не разбира законите на живота, човек се стреми към несъществени, непотребни неща. Той възприема такова верую, което всеки момент му изневерява. Това не е истинско верую. Вярваш в Бога на думи, но щом се натъкнеш на изпитание, веруюто не ти помага. Истинското верую е това, което има отношение не само към хората, но и към животните и растенията. В това верую човек живее и се движи, без да го съзнава. Единственото нещо, в което всички хора вярват, е светлината. Тя се възприема само чрез очите. Като влиза в очите му, тя милва и гали човешката душа. Няма друга сила в природата, която може да милва и гали, както светлината. Щом напусне човека, той изпада в тъмнина, и мъчнотиите го следват. Учените дават различни обяснения за светлината и топлината, както музикантите обясняват тоновете. Те определят трептенията на всеки тон, неговата височина, сила и мекота, без да подозират, че всеки тон има отношение към живота. Пеете гамата „до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тон на живота и неговата първа проява. Посяването на семката в земята и изникването ѝ представя тона „до”. Докато поникне, семката минава през известни мъчнотии и борба. Затова се казва, че животът е борба, движение, подтик.
И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на светлината, която носи мир и разширяване на човешката душа. Тя е първата храна, с която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си. Всеки трябва да знае, как да възприема светлината и да я предава. Както светлината, така и музиката е храна за човешката душа. Кой не се е наслаждавал от хубавото свирене? Голяма е насладата, която човек получава от свиренето и слушането на цигулка. В ръцете на добрия музикант цигулката говори. Цигулката представя човешката душа, а лъкът – човешката воля. Всеки трябва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, как е направена, колко струва и т. н. Ти имаш цигулка и ще свириш на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза от цигулката, е животът. Ще държиш цигулката правилно, ще движиш лъка добре и ще напипваш местата на тоновете точно, всеки тон да бъде чист, ясен и мек. Ще работиш върху ухото си, да го развиваш. Казват за някого, че свири добре. Разумният свят не се задоволява само с един цигулар. Всички хора трябва да свирят добре. Който влезе в оркестъра, трябва да свири добре. Животът е велик симфоничен оркестър, в който всеки музикант трябва да бъде господар на своя инструмент. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът на човека не са нагласени, както трябва, никакъв тон не могат да произведат. Всеки инструмент има свой основен тон. Следователно, умът, сърцето, волята, душата и духът също имат свой основен тон, който всеки трябва да знае. Това е необходимо за хармонията, както в целокупния живот, така и в индивидуалния.
Това са философски въпроси, които заслужават вниманието на всеки човек. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човека, но не само на теория. Теория без практика нищо не представя. Какъв смисъл имат научните теории за яденето, ако сам не ядеш и не опиташ яденето? Ще ти разказват, кои са органите на храносмилателната система, как се възприема храната, как се дъвче, гълта, смила в стомаха, всмуква в червата, а не ти дават да хапнеш нещо и да опиташ този процес в себе си? Който яде, той знае, какво означават думите „днес ядох сладко, с охота”. Който яде с охота и разположение, той е попаднал на основния тон на храненето. Той зависи от основния тон на светлината. Ако не вземете правилно основния тон на светлината, която слиза от Божествения свят, не можете да попаднете на останалите основни тонове в живота. Ако при дневната светлина се спъваш в работите си, този ден нищо не можеш да постигнеш. Ако цигуларят излезе на сцената и започне да напипва местата на тоновете, той не е добър цигулар. Гениалният цигулар има добре развита интуиция, знае точно местата на тоновете. По отношение на цигулката си той е ясновидец; вижда, къде се намира всеки тон и правилно го взима. Преди да стъпи кракът му на сцената, той е разполагал с инструмента си и го владеял.
Помнете: Без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Първият орган за възприемане на светлината е окото. Който не може да си служи с очите и да ги владее, не възприема правилно светлината и не може да се ползва от нея. Нощните и дневните животни се различават по начина, по който възприемат светлината. В първите очите са широко отворени, а във вторите не са толкова отворени. Съвременните хора не възприемат нужното количество светлина. Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения и сърдечния им живот. Чувате някой да казва: Имам знание, но само за себе си. Това показва, че светлината на този човек е малка, колкото е светлината на една – две свещи. Той си служи със светлината на свещи, направени от хора, а не със светлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременните хора са създадени, но още не са устроени. Първо е създадено небето, затова трябва първо да се устрои. След това иде устройването на земята. – Трябва да живеем! – Това значи създаване на новите условия, устройване на вътрешния живот в човека. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста”.
Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всичките възможности на живота”. Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш най-малката работа: ще отваряш и затваряш клепачите си на време. След това ще се оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свято почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става. Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става. Някои ангели пожелаха да хванат и помилват светлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичаш, преди да си обичан. Единствен Бог е в състояние да накара човека да обича. Как ще обичаш, като не знаеш, какво нещо е обичта? Първо трябва да си опитал обичта и после да я проявиш навън. Като опитваш обичта, ти взимаш нещо от нея, оценяваш го и после го прилагаш към другите. Обичта иде от любовта, а казано е, че Бог е Любов. Когато Бог изпраща Любовта си към тебе, ти трябва да бъдеш тих и спокоен, да се отвориш за нея. Като възприемеш любовта, с нея заедно иде и светлината.
И тъй, първата проява на любовта е светлината. Щом влезе в човека, светлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че няма по-красиво, по-ценно нещо от светлината. Без светлината светът е затворен за нас. Щом дойде светлината, целият свят се разкрива пред нас, и ние го изучаваме. Както изучавате цветята по уханието им, плодовете по техния вкус, така и външният и вътрешният свят се разкриват за вас според степента на светлината на вашето съзнание. Колкото повече човек разтваря ума и сърцето си за светлината, толкова повече любов има в себе си. Любещият обича и цветята, и плодовете, и животните. Той разбира скрития смисъл в живота. Като влезе котка в неговия дом, той не я пъди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влезе в един дом? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. С това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприемат, да бъде всичко с любов и постоянство, с чистота и безкористие. Всяко животно има свой език, който трябва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората към себе си, с което ги учи на щедрост. Тя казва: Работникът трябва да бъде чист, любещ, щедър. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение.
Вторият член от веруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всеки да си каже: Вярвам във въздуха, който вдишвам и издишвам. Този процес е свързан с човешката мисъл. Не можеш да мислиш право, ако не дишаш правилно. Понеже мисълта е свързана със светлината, ти не можеш да възприемаш светлината правилно, ако не дишаш дълбоко. Човек е потопен в светлината и трябва да се ползва от реда и порядъка, който съществува в нея. Излагайте се на светлината, да гали и милва клетките на вашия организъм. Така ще дишате чистия и свеж въздух. Вслушвайте се в песента на светлината, за да се научите да пеете като нея. Няма по-красива песен от песента на светлината. Затова е казано, че Бог е Любов, Бог е Виделина, Бог е Светлина.
Съвременните хора говорят за любовта, песни ѝ пеят, но, в края на краищата, се измъчват и страдат. – Защо страдат? – Гладни са. Гладът е на мястото си, когато човек започва да мисли за работа. Първата мисъл на гладния е да се нахрани. Щом се нахрани, той започва да работи. Самият процес на хранене, който се изразява в отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човек да знае, колко пъти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядеш и ще броиш, колко хапки си изял. Ще дишаш и ще броиш, колко вдишки и издишки правиш в минута. Ако не дишаш правилно, и животът не се проявява правилно. Въздухът е носител на Божествената топлина, чрез която се изявява животът. Светлината и въздухът представят среда, опорни точки, върху които е съграден небесният живот.
Третият член от веруюто на живота гласи: Вярвам във водата, носителка на живота. Водата е условие, а не среда, както светлината и въздухът. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея. И днес водата не е среда за него, но условие. Единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и ръчна вода, но онази, която е в пространството, т. е. в невидимия, в етерния свят. На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на пари. В каквото състояние и да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори и не поддържа горенето, и един обем кислород, който поддържа горенето, а сам не гори. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът се запалва и гори. Значи, дето е любовта, там всякога има горене. Приятни са светлината, пламъкът и топлината на това горене. Понеже любовта ражда живота, затова и животът сам по себе си е горене. Ако в мислите и чувствата на човека няма Божествена топлина, водата не прониква в него. Топлината е влага, която прониква в Битието, а оттам и в живота на всички живи същества, с цел да ги научи, как да живеят.
Мнозина казват, че знаят, как се пие вода, как се яде хляб. В същност, малцина знаят това. Изкуство е да знаеш, как да пиеш вода. Школа е нужна за това. Някой вдигне чашата с вода, приближи я до устата си и наведнъж я изпие. Така не се пие вода. Ще вземеш чашата с водата, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемеш водата вътрешно, за пречистване. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно, всеки ден по три пъти – сутрин, на обед и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате светлината и въздуха. Това значи да бъдете здрави,, разположени, доволни.
Четвъртият член на веруюто на живота гласи: Яж хляб с благодарност, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бъдеш здрав и щастлив. Съвременните хора се стремят, именно, към това, да бъдат здрави, бодри, да живеят дълго време на земята. Това значи хармоничен живот. И сегашният живот на хората не е лош, но пътят, по който вървят, е удължен. Ако не бяха сгрешили, пътят им щеше да бъде по-къс и с по-малко мъчнотии и изпитания. Добре е да попадне човек в късия път, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работиш, ще пътуваш по-дълго време и, в края на краищата, пак ще свършиш университет. Ако не го свършиш за четири или пет години, ще свършиш за 50 години.
Един млад момък прекарал младенческия си живот, както и годините на своята зрялост, във веселие, в ядене и пиене, в разходки с приятели и приятелки. Като станал на 70 години, опомнил се, видял, че изгубил годините за работа и учене, но не се отчаял. Макар и на тази възраст, той се записал в един от европейските университети и започнал усърдно да учи. На 120 годишната си възраст той свършил вече няколко факултета, и така завършил образованието си на земята. Той прекарал 50 години в университета, но учил с любов и придобил знание, което било подкрепено с опитностите на неговия живот.
И тъй, има хора, които се домогват до истинското знание в срок от четири години; има хора, които придобиват това знание в продължение на 50 и повече години. От човека зависи да придобие знанието си в къс или дълъг период от време. Да придобиеш знание в четири години, това значи да свириш на четирите струни на цигулката като виден майстор цигулар. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станеш добър цигулар. Ще свириш най-малко по три часа на ден, да разработиш пръстите си, да придобиеш необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трябва да работите съзнателно, да използвате външните и вътрешните условия и възможности. От човека се иска усилие, труд и работа. Само така той може да развие своите дарби и способности. Първо светлината му иде на помощ. Тя взима участие в обработване на инертната материя в неговия организъм. С други думи казано: светлината взима участие в преустройване на човешкия организъм. Както съществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Например, азотът е инертен газ, който трябва да се преработи. Окултната наука търси метод за превръщането на неактивния, инертен азот в активен. По своята инертност азотът минава за голям консерватор. На него се дължи падението на хората и на ангелите. За да се справим с него, трябва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, без да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете под неговото влияние. Като пеете, вие ще се вслушвате в тоновете, а не те във вас. При това, ще се ползвате от тях и при лекуването си. Ако ви боли ръка, крак, не търсете лекар, но започнете да пеете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестта? – Да научи хората да работят. Понеже богатите малко работят, болестите идат върху тях като възпитателно средство – да станат работливи и щедри. Значи, болестта е за богатия, а здравето – за бедния. Щом заболееш, кажи: Аз съм беден, искам да работя, да бъда здрав. Като разбере, че няма какво да вземе от тебе, болестта ще те напусне и ще влезе в някой богат. За богатия болестта е подтик да отвори сърцето си, да стане щедър. Здравето е подтик за бедния да поддържа разположението му към работата. Първоначално богатият е бил беден; като работил, станал богат. Щом престанал да работи, започнал да боледува. Следователно, ако богатият не боледува, не е богат. Когато богатият е здрав, казваме, че се намира на крив път. Ако бедният е здрав, казваме, че е на прав път. Щом заболее, той е на крив път вече. Значи, болестта е процес на разтоваряне. Тя напада богатите, за да ги разтовари. Бедният трябва да бъде здрав, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бедния, а болестта – право на богатия. Ако боледуваш и разбереш значението на болестта, ще раздадеш богатството си правилно и ще започнеш да работиш. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човека. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно.
Като се говори за болестите, ние нямаме пред вид статическите болести, които оставят утайки в човешкия организъм. Ние говорим за онези болести, които обновяват човека и внасят нови подтици в него. Толстой боледувал три-четири пъти през живота си и след всяко боледуване дохождал до ново прозрение, придобивал нови възгледи. Той беше богат човек, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работеше за цялото човечество. – Защо хората не приеха неговите идеи? – Защото не бяха готови. Днес насилието работи в света, а не любовта. Обаче, всички се убеждават постепенно, че насилието не може да оправи света. Човек трябва да възприема нещата естествено, без насилие, както приема светлината, въздуха, водата и хляба. Всяко нещо, прието с любов, внася радост и разположение в човека. Приемайте всичко с любов и свобода. Предавайте всичко с любов и свобода. Това създава човека, който благодари за светлината, за въздуха, за водата и за хляба, които получава на всяко време и навсякъде. Така той уталожва и външната, и вътрешната си жажда. Някои утоляват жаждата си с вино или ракия. Вместо да я утолят, т я усилват. Жаждата се гаси с живата вода, с водата на любовта. Виното, в малко количество употребено, помага при храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. На здравите хора обаче, препоръчват сладко, неферментирало вино.
Запишете си четирите члена от веруюто на живота: Вярвам в силата на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Вярвам в първото Божие благо – светлината, чрез която е създаден светът. Вярвам във въздуха – проводник на живота, който обвива цялата земя. Вярвам във водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човешката душа. Вярвам в хляба, който носи материал за съграждане на моята бъдеща сграда. Който не разбира смисъла на светлината, въздуха, водата и хляба, казва, че вярва в Христа. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за себе си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. С други думи казано: Който яде живия хляб, той е умен, добър и силен. – Кой е умен човек? – Който може да управлява цялото човечество. – Кой е добър? – Който поддържа това управление. – Кой е силен? – Който поддържа реда и порядъка и на умните, и на добрите. Следователно, ако не си най-умен, най-добър и най-силен, ти не можеш да поддържаш Божествения ред на нещата. Бог разчита на светлината на нашия ум, на доброто в нашето сърце и на силата в нашата воля. Апостол Павел казва: „В моята слабост се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силният е слаб. Обикновено Бог е на страната на слабия. – Какво се иска от човека? – Да използва благата на живота: светлината и топлината, въздуха, водата и хляба. Чрез тях той се домогва до истинското знание. Само така той може да бъде умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне. Любовта определя отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство с хора, които не обичате. Приятелят ви трябва да носи светлина в своя ум. Дето няма светлина, топлина и сила, т. е. разумност, доброта и сила, хората се бият, карат се и постоянно воюват помежду си.
Днес всички се питат, кога ще се свърши войната. Войната няма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е в самия човек. Докато злото е господар на човека, той постоянно ще воюва. Във всеки дом има война: от една страна, мъжът и жената воюват помежду си; от друга страна, децата воюват. Двама млади се оженили по любов. От време на време мъжът си позволявал да удря на жена си по една – две плесници. Тя търпяла две години. Обаче, един ден решила да даде добър урок на мъжа. Тъкмо се готвел да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плесница. Той премълчал, не казал нищо, но не си позволил вече да вдигне ръка върху нея. Той разбрал, че с плесници работите не се нареждат. Една плесница може да се понесе, но повече не се позволяват. Ако плесниците могат да оправят света, пръв Бог би си послужил с тях в рая. Когато Адам и Ева сгрешиха, Бог не ги би, но ги търсеше цял ден и, след като намери Адама, запита го: Адаме, къде си? Защо се криеш? – Убоях се, Господи, от Тебе и се скрих. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ям от забранения плод. Бог нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде от забранения плод? – Змията ме излъга. Аз мислех, че всичко, което Си създал, е чисто и си служи с истината. Бог изслуша и двамата и каза: Нали ви заповядах да не ядете от дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трябва да ядете от плодовете му. В това се заключава вашата погрешка. Преди да изпълните съвета на змията, трябваше да изпълните моята заповед. Ако бяхте отишли двамата до забраненото дърво, нямаше да сгрешите. Ева отиде сама и се подаде на думите на змията.
И тъй, всяко нещо, което правите, трябва да бъде проникнато от любов. За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога. Ако обичате някого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти, как да постъпите. Бог е любов, следователно, Той ще ви научи, как да обичате. Какво трябва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете светлина в ума му, топлина в сърцето му и сила, т. е. живот в душата му. От светлината, топлината и живота ще създадете тялото, в което вашият възлюблен ще дойде да живее. Който няма поне една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка, които да му послужат за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа”. Не можеш да възлюбиш Господа, ако не си възлюбил светлината, въздуха, водата и хляба. Без тях няма живот, без тях не може да се изяви любовта. Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама. В духовния свят човек диша етер, а не въздух. Той си изработва ново, етерно тяло, чрез което се приспособява към условията на духовния свят. Докато е на земята, човек диша с дробове, нагодени за въздуха. С физическите си дробове той не може да направи стъпка напред или нагоре към духовния свят. Съвременните учени говорят за луната, но и там човек не може да живее с физическото си тяло. Друго по-фино тяло е нужно за луната.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. – Кога говори човек? –Когато има светлина. Значи, можеш да говориш само за това, което виждаш. Можеш да говориш, само когато възприемаш светлината, въздуха, водата и хляба. Не е достатъчно само да възприемаш тези елементи, но трябва да ги възлюбиш. Тогава една част от тях остава в организма ти като условие за развитието ти, а друга част излиза навън като условие за проява на любовта, която си приел. В заключение на това казвам: Приемай и предавай всичко с любов. Яж с любов, за да растеш и да се развиваш правилно. Ако не ядеш с любов, ти сам ще се отровиш. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. – Къде ще намерите този хляб? – Във всичко, което Бог е дал за храна на човека. Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб за който Христос говори. Приеми го с благодарност и любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел.
И тъй, приемайте благата с любов и предавайте ги с любов. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да приема и предава нещата без любов. Обичаш някого искаш да го целунеш, но нямаш любов в себе си. Не целувай без любов. Ако имаш любов, ще целуваш, както целуват светлината, въздухът, водата и хлябът. Като прониква светлината в мозъка, топлината в слънчевия възел, въздухът в дробовете и водата в стомаха, това е вътрешен, съзнателен процес на любовта. Приемайте светлината с любов, за да освободите ума си от ограниченията и тежестите на живота. Приемайте въздуха с любов, за да освободите сърцето си от горчивите и зли чувства. Приемайте водата с любов, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хляба с любов, за да имате здрав стомах. Радвайте се, когато приемате и предавате нещата с любов.
Време е вече да изучавате светлината, въздуха, водата и хляба музикално, да създадете песни за тях. Нещата стават ясни и разбрани, когато се възпеят. Докато не се научите да пеете и свирите на светлината, на въздуха, на водата и на хляба, не бихте могли нито да учите, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хляб. Съвременните хора не са дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислят, че като отидат на другия свят, всичко ще научат. Не е така. И да отидете на онзи свят, преди всичко, трябва да сте придобили изкуството да се ползвате от светлината и въздуха като превозни средства. Без превозни средства никъде не можеш да отидеш. Превозно средство за ангелския свят са светлината и въздухът; за разумния човешки свят превозно средство е водата, за доброто – хлябът. Къде ще отидеш без превозни средства? Къде ще отидеш без крака, без ръце, без очи, уши, уста и нос? Без очи не можеш да възприемаш светлината; без уши не можеш да възприемаш звука, без уста не можеш да говориш, без нос не можеш да възприемаш миризмите и вкуса на предметите.
Какво представят светлината, въздухът, водата и хлябът? – Те са ръцете и краката на Бога. Светлината е дясната ръка на Бога, а въздухът – лявата. Водата е десният крак на Бога, а хлябът – левият. Любовта е главата на Бога. Щом познавате проявите на Божията глава, на Божиите ръце и крака, вие сте във връзка с Божествения организъм, на който представяте удове. Разчитайте на светлината, на въздуха, на водата и на хляба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любов. Те носят живот, здраве и радост за всички живи същества. Кой не е опитал живата светлина, живия въздух, живата вода и живия хляб? Те носят Божието благословение. Дето присъства Бог, там няма противоречия, няма страдания, няма смърт.
Днес небето е чисто, ясно, без облаци. Това показва, че трябва да живеете в любовта, проявена чрез светлината и въздуха; свържете приятелство с водата и хляба. Този е начинът, по който можете да прекарате поне един ден в любовта. Направете опит още днес да проявите любовта, както сте я възприели. Да живееш в светлината и въздуха и да се запознаеш с водата и с хляба, това значи да говориш с езика на любовта. Мъчно се разбира този език, но без него животът няма съдържание и смисъл. С други думи казано: Без светлина, без въздух, без вода и без хляб любовта не може да се разбере. Те са четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи същества. И най-малкото семе се нуждае от светлина, въздух, вода и почва. Дайте му тези елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни от тях и ще израсте, ще цъфне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освен да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния живот, за изобилната светлина и за изобилната сила, които ви са дадени. Те ще ви направят умни, добри и силни.
И тъй, възприемайте светлината, въздуха, водата и хляба така, както приемате живота. Божественият живот нека тече във всяка ваша мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. Това значи, да проявите Бога в себе си. Казано е в Писанието: „Да се весели Бог в нас и ние в Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбил си истината в човека”.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!” Съдбата е в ръцете на Бога, а човек трябва да прощава на ближния си. Това е пътят към любовта. Задачата на човека е да прощава и да се изправя. Каквато погрешка да е направил с ръцете, краката, очите, ушит или устата си, той трябва да я изправи. Любовта е единственият път за изправяне на погрешките. Любовта е единственият път за освобождаване на човека от ограниченията и заблужденията. Само свободният може да се ползва разумно от светлината, от въздуха, от водата и от хляба.
Работете съзнателно върху себе си и осветявайте името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете вътрешен мир. Така ще се радвате на Божието благословение.
18. Беседа от Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрев.