Право мислене
Право мислене
Право мислене
Често хората говорят за другия свят, но мислят, че ще го разберат, когато отидат там. Да мислите така, това значи, да вярвате, че плодното дърво, което виждате в гората, може да ви последва. В същност, може ли плодното дърво да дойде с вас? Кога може да стане това и по кой начин? Като вкусите плода на дървото, семката може да дойде с вас, но не и самото дърво. Човешката душа е плод на живота. Само тя е в състояние да влезе в другия свят и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади семката и посади. В страданието се крие любовта на онова същество, което изяжда плода. Че в страданието е скрита любовта, това малцина знаят.
Следователно, не можеш да обичаш човек, който не е страдал. Страданието преобразява човека. Който не разбира това, мисли, че и без страдание може. Това е заблуждение, което произтича от статичното положение на човешката мисъл, че човек е форма, която не се изменя. Това е невъзможно. – Защо? – Могат ли панталонките на тригодишното дете да му послужат и в юношеската възраст? Щом порасне, панталонките стават тесни и му причиняват страдание. Само дрехата на любовта може да се стеснява и разширява, т.е. да се нагажда към различните възрасти на човека. Ако носите мисъл, чувство или постъпка, които не се нагаждат към вас, те не са истински. Понеже Бог ни обича, нагажда се към нашите условия. Ако и ние Го обичаме, трябва да се нагодим към Него. Обаче, досега малко хора са се нагаждали към Бога. – Какво виждаме в живота си? – Че Бог се е нагаждал към нашите желания: каквото сме пожелавали, Той го е правил за нас. Целият козмос представя реализирани желания на всички същества – от малките до големите.
Днес Бог иска нещо от нас, не със закон, но доброволно. Бог иска всеки човек да има отличен ум, чрез който Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична душа и отличен дух, чрез които Той да се проявява. Понеже човек още няма правилни отношения към Бога, раждат се ред противоречия в живота. Това виждаме и в отношенията на децата към родителите. Майката се грижи за децата си: облича ги, къпе ги, храни ги, радва им се. Те растат, развиват се, живеят. Обаче, те не отговарят на любовта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синът живеят, казвам: Децата живеят, защото родителите им ги обичат. — Защо родителите умират преждевременно? — Защото децата им не ги обичат.
Ние живеем и се радваме на дълъг живот, когато обичаме Бога. Ако не Го обичаме, животът ни е кратък. В широк смисъл на думата „смърт" подразбирам да възлюбиш Господа и да се освободиш от заблужденията в живота. Да живееш, това значи, да обичаш чисто, безкористно. Светът е създаден само от любов. Всичко видимо е израз на великата любов, на възможностите, които се крият в човешката душа и в човешкия дух. Същото се отнася и за небето. Казано е, че Бог създаде и небето, и земята. Значи, и небето, и земята са създадени от любовта.
Кой е най-важният момент през деня? – Изгряването на слънцето. Има ли ден без слънце? Ако слънцето не изгрее, и ден няма да има. Може ли умът да действа без светлината и сърцето без любовта? Светът, в който умът се проявява, е светлината. Светът, в който сърцето се проявява, е любовта. – Как да мисля? Как да любя? – Това не е твоя работа. Семето пита ли ви, как да расте? То се нуждае само от условия – земя, вода, въздух и светлина. Твоя работа е да го посадиш и полееш. Останалото ще завършат светлината и въздухът. Следователно, тури ума си в полето на светлината и сърцето си – в полето на любовта и не питай, как ще мислиш и как ще любиш. Като не разбират тия закони, мнозина се съмняват, дали ги обича някой, или не ги обича. Какво значи, да те обичат? Да те обича човек, това значи, да не вижда погрешките ти. Тъй щото, не питай, обичат ли те хората; питай, виждат ли погрешките ти. Ако виждат погрешките ти, не те обичат. Ако не ги виждат, обичат те.
Какво представя любовта? Светът на красотата е свят на любовта. Красотата има отношение към светлината. Отсъствието на светлината прави нещата грозни. Ако пътуваш в тъмна нощ, ти се блъскаш, спъваш се и казваш, че светът е грозен. Красив е светът, но светлина трябва, за да видиш истинската му красота. Обикни нещата, и светлината ще дойде. Дето е светлината, там е животът. Майката обича детето си, затова то расте, както цветето расте и се развива на светлината. Ако детето не обича майка си, тя ще умре преждевременно. Детето трябва да знае, че и него очаква същата участ. Ще порасне, ще се ожени, но и неговото дете няма да го обича. Като знаете това, приложете любовта в живота си. Обичайте всичко, което Бог е създал. Само така ще се оправи светът.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото са користолюбиви. Представете си, че един шивач ви е ушил една хубава дреха. Ако сте користолюбив, вие не желаете и други да имат такава дреха. Питат ви, кой шивач ви уши дрехата, не казвате. Къде живее, пак не казвате. Защо мълчите? Искате само вие да бъдете добре облечен. Това няма да ви направи щастлив. Щастието е достояние на всички, а не само на едного. Ако всички са щастливи, и ти ще бъдеш щастлив; ако всички са здрави, и ти ще бъдеш здрав. Когато майката кърми детето си, то расте и се развива правилно. Това дете е здраво. Давай от себе си и на другите, за да бъдат и те здрави. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Ако детето не се храни с млякото на майка си, не може да живее. Понеже то приема млякото на майка си, има живот в себе си. Нещастие е за детето, ако майката няма мляко. Когато майката има мляко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. Болната майка храни детето си с болно мляко, затова и детето не е здраво. Каквото е майката за детето, това са близките ни за нас. Ако не се ползваме от мислите и чувствата на своите близки, нямаме живот в себе си.
„Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие". Новораждането подразбира любовта на Бога към човека, проявена по нов начин. Всеки човек трябва да се роди изново. Какво ще стане с едно плодно дърво ако го извадите от лошата почва и го посадите в по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговите плодове? – Ще се подобри. Това става и с човека, ако го извадим от лошите условия на живота и го поставим при по-добри условия. Това наричаме „новораждане". Бъдещето носи добрите условия за човека. Бъдещето носи условия за преобразуването на човечеството. – Защо се бият сегашните хора? – Защото се стремят към новото. Те искат да преобразят света. Ония, които идат със самолетите над големите градове, казват: Повече светлина е нужна на хората! Отворете големи прозорци на къщите си, отворете покривите си да влезе повече светлина. Така разбират те идването на новата култура и хвърлят бомби.
Както бомбите разрушават физическите къщи на хората, така и Божественото учение разрушава старите форми на човешките мисли, чувства и постъпки. С това Бог обръща вниманието на хората, че е време вече да напуснат старите форми и да създадат нови, красиви форми. В бъдеще ще живеем между хора, които ни обичат и които ние обичаме. В бъдеще децата няма да умират, но и родителите няма да умират. Първото нещо, което се изисква от човека, е да има любов към Бога. – Де е Бог? – Навсякъде, но никъде не може да Го намерите. – Защо? – Не знаете, де и как да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарта във водата. Ако турите захар във вода, в скоро време захарта ще изчезне. Въпреки това, тя е предала едно от качествата си на водата – сладчината. По вкуса на водата познаваме, че в нея има захар. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата.
Говорим за стари и нови форми. Обаче, трябва да се знае, че Божественото начало не се ограничава от външните форми. – Защо? – Защото то само ги е създало. Формите, обаче, ограничават човешкото начало, даже и самия човек. Затова се казва, че формите не правят човека щастлив. Всяка форма е ценна, когато съдържанието й е ценно. Ето защо, дойде ли в ума ви една светла мисъл, в сърцето ви – благородно чувство и във волята ви, – добра постъпка, вие трябва да им дадете подходяща форма, за да намерят мястото, дето могат да се проявят. Значи, съдържанието се нуждае от съответна форма, а формата – от място, дето да се прояви.
Като тръгнахме за планината, видяхте, какво беше времето – облачно, мъгливо и ветровито. Като стигнахме на бивака, яви се слънце, мъглите и вятърът изчезнаха. Сега пак идат мъглите. Ще кажете, че времето се развали. Не е така. Наши приятели от невидимия свят изпратиха отново мъглите, да ни представят красиви картини, да ни забавляват с тях. Разбиране е нужно на сегашните хора – да разбират по нов начин и живота, и природата.
6-то Утринно Слово от Учителя, държано на 21 ноември, 5 ч. с. 1943 г. Витоша
Право мислене
Често хората очакват, като отидат в другия свят, тогава да го разберат. Представете си, като минавате през една гора, виждате едно плодно дърво. Може ли дървото да дойде с вас? По кой начин дървото може да дойде с вас? Плодът му може да дойде, ще изядете плода, а семката, малкото, ще дойде с вас. Човешката душа е плод на живота. Страданията, това е изяждане на плода, за да се извади семката. Страданията, това е любовта на онова същество, което ви яде, това е любовта му към вас.
И в живота хората още не разбират какво нещо е любовта. Любовта е скрита в страданието. Ти не можеш да обичаш някого, ако не е страдал той. От какво произтича заблуждението? Заблуждението произтича от онова статическо положение, човек се огражда в една форма и иска тази форма да не се изменя. А то е невъзможно. Да кажем, вий ушиете едни хубави гащи на едно момченце, то е на три години, но като порасне, те му станат малки и му причиняват страдание. Само любовта носи дреха, която се разширява и се нагажда към възрастта на човека. И ако носите една мисъл, едно чувство, една постъпка, която не се нагажда към вас, тя не е истинска.
Бог, който ни обича, нагажда се към нашите условия. А ние като го обикнем, тогава ние ще се нагаждаме. А сега ние не искаме да се нагодяваме по този начин, както Бог се е нагодявал към нас, каквото ние сме искали, Бог го е направил.
Целият космос е желанията на тези малки същества, каквото са поискали, той го е направил. И сега Бог иска нещо от нас. Не го иска със закон, но ние трябва да предусетим. Първото нещо, човек трябва да се нагоди да има един отличен ум, в който Бог да се прояви. Да има едно отлично сърце, в което Бог да се прояви. Една отлична душа, един отличен дух, в който Бог да се проявява.
Противоречието в какво седи? Майката, като роди едно дете, носи го на ръцете си, детето се радва, но когато майката остарее, дъщерята трябва да носи майка си. Както майката е носила дъщерята, тъй и дъщерята трябва да носи майката. Тук е погрешката, че майката умира. Защо дъщерята живее? Понеже майка й я обича. А защо майката умира? Защото дъщерята не я обича.
Ние живеем, понеже Бог ни обича, а умираме, защото не обичаме Бога. За бъдеще да умираш, значи да възлюбиш Бога, да се освободиш от старите заблуждения. Обикнеш някого, нямаш користолюбие, ти се радваш. Целият свят е създаден само от любов. Всичко видимо е изражение на онази велика любоВ, на онези велики възможности, които очакват човешкия дух и човешката душа. И на земята, и на небето е същото.
На деня най-важен е изгревът на слънцето. Може ли да стане ден без слънцето? Може ли умът да функционира без светлината, или сърцето - без любов? Единственият свят, в който сърцето живее, то е любовта. Вземете във възпитателната система. Имаш едно семе. Ти ли ще му дадеш указание как да расте, какво да стане? Ти му дай условия, посади го, поливай го. Вий питате как да любите. Поставете мисълта на любовта в ума си, поставете чувствата в сърцето си, то ще ти покаже как да любиш. А сега ние се заблуждаваме, съмняваме се дали ни обичаш, или не.
Какво значи да тe обича някой човек? Този, който те обича, да не вижда никаква погрешка в теб.
Понеже в ума ви няма достатъчно светлина, вижда ви се светът грозен. Като пътуваш нощем, ти се блъскаш в това, в онова, казваш - не е хубав светът. А този свят е толкова красив. Закон е туй. Майка ви, която ви е обикнала, вий ще живеете. Ако вий не обичате майка си, тя ще умре. Но туй, което се случи с майка ти, ще се случи и с теб. Ти не обичаш майка си, тя умре. Роди ти се дете, и то няма да те обича. Ние трябва да почнем да обичаме нещата. Тогава ще се оправи светът.
Допуснете, че един добър дрехар ви е направил най-хубавата дреха. Вий сега, за да не направи този дрехар на другите хора такава дреха, искате да умре. Ний искаме само ние да бъдем щастливи в света, а щастието е общо. Щом всички хора бъдат щастливи, ще бъдем щастливи и ние. И щом всички хора са здрави, ще бъдем здрави и ние. Майката, която иска детето й да живее, дава му храна от себе си. "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот." Ако туй дете не взема от млякото на майка си, не може да живее. Детето всмуква млякото на майка си и има живот в себе си. Някой път ние се ползваме от мисълта на хората, от чувствата на хората. Голямо нещастие е, ако една майка роди едно дете и няма мляко да му даде. Когато обикнете някого, с какво ще го храните? Онова дете, на което майката има хубаво мляко, то става здраво и красиво. Ако млякото не е здраво, детето страда.
Раждането почва в света. Туй, което наричате новораждане, то е любовта на Бога в света, която ще се прояви по нов начин. "Човек трябва да се роди изново." Представете си едно дърво, посадено в една лоша почва. Вий ако го извадите и посадите на добра почва, ще се измени ли характерът му? За бъдеще човек ще се избави от неблагоприятните условия и ще се посади в по-добри условия. Ние се намираме в епоха на преобразувания. Тези хора се бият сега. Защо хората хвърлят бомби. От гледището на духовете, като дойдат самолетите, казват: "Тези къщи защо ви са? В тях не се живее." Онези англичани, които идват, мислят, че всички насила седите в тези курници.
Казвам сега, туй учение има приложение, когато дойде Божественият свят и почне да разрушава онези форми на чувствата, онези форми на мислите, на постъпките. Бог ви казва: "Не живейте вече в тези форми." Трябва да създадем красивите форми, в които ще живеем в бъдеще. За бъдеще ще живеем сред хора, които ни обичат и които ние обичаме. За бъдеще децата няма да умират и майките няма да умират.
Първото нещо, в живота се изисква любов към Бога. Бог, който е направил всичко заради нас - той е неизвестен. Ние го търсим навсякъде и никъде не можем да го намерим. Вземете водата и захарта. Захарта е твърда. Ако сприятелите захарта и водата, захарта трябва да умре, ако влезе да живее във водата. Като е влязла във водата да живее захарта, е предала едно качество на водата, което последната нямаше. Сладчината може да се прояви само при мекотата. Божественото начало не е ограничено от тези външни форми. Те са създадени от Божественото начало, без то да се е ограничило. Хората мислят, че като имат пари, къщи, сила, ще бъдат щастливи. Като дойде една хубава мисъл, а ти нямаш подходящо място, или дойде едно хубаво чувство, и ти нямаш място в сърцето си, дойде една хубава постъпка, и ти нямаш подходящо място в душата си, сложиш я в една лоша стая и искаш да се прояви. Като тръгнахме, какво беше времето? Облачно, ветровито, мъгливо. Като излязохме на бивака - никакъв вятър, слънце. След няколко часа после пак дойдоха мъглите. Който не разбира, то са мъгли. Който разбира, то са нашите приятели, които дойдоха да ни покажат ред хубави картини.
Утринно слово
21 ноември 1943 г., неделя
Витоша