Двете посоки
Двете посоки
Двете посоки
СТАР ПРАВОПИС 
6 лекция на I Мл. ок. клас
5.IV.1922 г.
сряда, 7 ч.в.
Тайна молитва.
Забележете, в природата: всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на слънцето и в този стремеж застава право; но, като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки. Сега този закон ще го видите и у младите. Той ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее.
Сега в школата, в която сте влезли, ще се научите да превръщате едно течение в друго. Ако не научите този закон, да променяте теченията, за пример, имате едно неприятно настроение; то е настроението на стар човек; имате едно приятно настроение, то е настроението на един добър, на един млад човек. Туй го дръжте в ума си. Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби. А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза. Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд. Сега разбрахте ли добре? Е, тогава да видим как сте го разбрали. От неделя ще почнете да отбелязвате. Вие само ще отбележите явлението, което става във вас, а причините са далече. Вие само ще наблюдавате промените, които стават вътре във вас, дълбоко във вашето съзнание. Вие съзнавате, че сте се изменили; значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защото, това, което не се изменя, то прави наблюденията. Чрез тия наблюдения, докато дойдете до вътрешното ваше състояние, което не се мени, което наблюдава другите състояния, а то само остава неизменно. Пък, който има повече време, да отбележи и времето какво е; може отвън да е ясно, облачно, дъжд, вятър ли е имало, а който няма време, може да отбележи само промените на състоянието си, вляво ли е било или вдясно. Няма да се смущавате; ще кажете: „Вляво“ или под нулата, и над нулата. Вляво е под нулата, а вдясно е над нулата. Движение към корените или движение към клонищата. Да не ви смущава вашето състояние в ляво, само най-резките промени. Ако няма такива, няма да пишете. Всички неприятни състояния са вляво, а всички приятни състояния са вдясно. Нали ще се самонаблюдавате, без да се критикувате? Защото критика в природата, това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Сега ние наричаме всички критици в туй отношение психологически гъсеници. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика. За пример, вие направите една погрешка, казвате: „Какъв лош човек съм аз“: Ее – ти си направил две злини: една, че си я направил и не я изправяш, и после казваш, че си лош човек. Ще кажеш: погрешка имам, и тази погрешка трябва да я изправиш. Че си много лош човек, то е от лукаваго; то е едно качулче. Някой път може да кажеш, че си много добър човек; това е друго качулче.
Сега един ученик на окултната школа трябва да се научи да върви в пътя, без да го хвалят. Защото ти по един начин се укоряваш, а по друго се похваляваш. Но това нищо не помага. Укори и похвали, те са за децата. Там са на място. Когато казвам похвали и укори, кога се дават? Сега да бъда ясен, защото в моя ум седи една строго определена мисъл, без никакво колебание. Тя е следующата: Ние никога нямаме право да произнасяме своето мнение върху една картина, която не е завършена! И знаете, когато някой художник изрисува първоначално плана на своята картина, някой може да се хване за корема и ще каже: „Това художник ли е? Това са детински работи!“ Но като погледне картината, когато е вече завършена, ще каже: „Това е отлично нещо!“ И тъй той дава две мнения за една и съща картина. Чакай, когато се завърши работата, тогава дай мнението си! Ще имате търпение във вас да се завърши работата на някого; не давайте мнението си преди да е завършена работата! Туй значи да не се критикуваме.
Сега, вторият път искам да напишете по една дума. Но гледайте да не се случат по две еднакви думи. Работата ви ще бъде само една дума. Само една дума ще напишете.
С какво е започнал човешкият език? – Със съюзите е започнал. Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните. Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите. Те не се губят. Сс-сс-сс. Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч?
Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи. Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение. То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно. Ще ви хванем, като дадете думите. То е първият изпит. Без да знаете ще се определите: вляво ли вървите повече или вдясно. Тъй.
(Учителят показва листа с чертаните от Него символи). Знаете ли какво е туй определение? То е движение. Какви движения стават във вас? По тия движения всички, които сте писали, това показва движението на вашите мисли. Всичко може да изчезне, но това не изчезва. Те са знаци, които съществуват в природата. Всеки един знак, накривяването на клона означава известна идея. На някои веждите са като на младо дърво, а на някои – като на старо дърво. Законът е много верен. Всякъде тия черти може да ги има. Те означават движения, какви са били теченията, какво е било положението. И, следователно, ние знаем сега оригинала, от где сте черпили; не какво е писал, ами знаем оригинала, от где е черпен и как е дошел до тази мисъл. Има много мисли, които са минали през хиляди форми. Една мисъл е минала през един мозък, два, три и т.н.
Нека имаме една тайна молитва!
Сега, ако се учите хубаво, ще ви запознаем със строежа на реките, образуванията на канарите, с природата. Да имате идейни схващания, да може да четете този език. Една трудна задача, но някои от тези символи може да ви дадат нови идеи. Пътувате някога, нямате книги да четете, като идете в гората, на някоя канара, като знаете тези символи, и ще ви бъде приятно да живеете, няма да усещате скука; а който не разбира живота. По-хубаво е да четеш някоя книга на някой поет, музикант или държавник, но нямаш тия книги.
– Без страх!
– Без тъмнина!
Ще ви дам следующия път един план на работа.
5.IV.1922 г.
сряда, 7 ч.в.
Тайна молитва.
Забележете, в природата: всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на слънцето и в този стремеж застава право; но, като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки. Сега този закон ще го видите и у младите. Той ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее.
Сега в школата, в която сте влезли, ще се научите да превръщате едно течение в друго. Ако не научите този закон, да променяте теченията, за пример, имате едно неприятно настроение; то е настроението на стар човек; имате едно приятно настроение, то е настроението на един добър, на един млад човек. Туй го дръжте в ума си. Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби. А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза. Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд. Сега разбрахте ли добре? Е, тогава да видим как сте го разбрали. От неделя ще почнете да отбелязвате. Вие само ще отбележите явлението, което става във вас, а причините са далече. Вие само ще наблюдавате промените, които стават вътре във вас, дълбоко във вашето съзнание. Вие съзнавате, че сте се изменили; значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защото, това, което не се изменя, то прави наблюденията. Чрез тия наблюдения, докато дойдете до вътрешното ваше състояние, което не се мени, което наблюдава другите състояния, а то само остава неизменно. Пък, който има повече време, да отбележи и времето какво е; може отвън да е ясно, облачно, дъжд, вятър ли е имало, а който няма време, може да отбележи само промените на състоянието си, вляво ли е било или вдясно. Няма да се смущавате; ще кажете: „Вляво“ или под нулата, и над нулата. Вляво е под нулата, а вдясно е над нулата. Движение към корените или движение към клонищата. Да не ви смущава вашето състояние в ляво, само най-резките промени. Ако няма такива, няма да пишете. Всички неприятни състояния са вляво, а всички приятни състояния са вдясно. Нали ще се самонаблюдавате, без да се критикувате? Защото критика в природата, това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Сега ние наричаме всички критици в туй отношение психологически гъсеници. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика. За пример, вие направите една погрешка, казвате: „Какъв лош човек съм аз“: Ее – ти си направил две злини: една, че си я направил и не я изправяш, и после казваш, че си лош човек. Ще кажеш: погрешка имам, и тази погрешка трябва да я изправиш. Че си много лош човек, то е от лукаваго; то е едно качулче. Някой път може да кажеш, че си много добър човек; това е друго качулче.
Сега един ученик на окултната школа трябва да се научи да върви в пътя, без да го хвалят. Защото ти по един начин се укоряваш, а по друго се похваляваш. Но това нищо не помага. Укори и похвали, те са за децата. Там са на място. Когато казвам похвали и укори, кога се дават? Сега да бъда ясен, защото в моя ум седи една строго определена мисъл, без никакво колебание. Тя е следующата: Ние никога нямаме право да произнасяме своето мнение върху една картина, която не е завършена! И знаете, когато някой художник изрисува първоначално плана на своята картина, някой може да се хване за корема и ще каже: „Това художник ли е? Това са детински работи!“ Но като погледне картината, когато е вече завършена, ще каже: „Това е отлично нещо!“ И тъй той дава две мнения за една и съща картина. Чакай, когато се завърши работата, тогава дай мнението си! Ще имате търпение във вас да се завърши работата на някого; не давайте мнението си преди да е завършена работата! Туй значи да не се критикуваме.
Сега, вторият път искам да напишете по една дума. Но гледайте да не се случат по две еднакви думи. Работата ви ще бъде само една дума. Само една дума ще напишете.
С какво е започнал човешкият език? – Със съюзите е започнал. Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните. Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите. Те не се губят. Сс-сс-сс. Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч?
Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи. Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение. То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно. Ще ви хванем, като дадете думите. То е първият изпит. Без да знаете ще се определите: вляво ли вървите повече или вдясно. Тъй.
(Учителят показва листа с чертаните от Него символи). Знаете ли какво е туй определение? То е движение. Какви движения стават във вас? По тия движения всички, които сте писали, това показва движението на вашите мисли. Всичко може да изчезне, но това не изчезва. Те са знаци, които съществуват в природата. Всеки един знак, накривяването на клона означава известна идея. На някои веждите са като на младо дърво, а на някои – като на старо дърво. Законът е много верен. Всякъде тия черти може да ги има. Те означават движения, какви са били теченията, какво е било положението. И, следователно, ние знаем сега оригинала, от где сте черпили; не какво е писал, ами знаем оригинала, от где е черпен и как е дошел до тази мисъл. Има много мисли, които са минали през хиляди форми. Една мисъл е минала през един мозък, два, три и т.н.
Нека имаме една тайна молитва!
Сега, ако се учите хубаво, ще ви запознаем със строежа на реките, образуванията на канарите, с природата. Да имате идейни схващания, да може да четете този език. Една трудна задача, но някои от тези символи може да ви дадат нови идеи. Пътувате някога, нямате книги да четете, като идете в гората, на някоя канара, като знаете тези символи, и ще ви бъде приятно да живеете, няма да усещате скука; а който не разбира живота. По-хубаво е да четеш някоя книга на някой поет, музикант или държавник, но нямаш тия книги.
– Без страх!
– Без тъмнина!
Ще ви дам следующия път един план на работа.
Двете посоки
СТАР ПРАВОПИС
Шеста лекция
5 април 1922 г., сряда, 19:00, София
Тайна молитва.
Като влезете сред Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно. По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!"; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си. Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите аз имам строго определена мисъл, тя е следната: човек няма право да дава мнението си за една картина, докато не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина!" - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена.
Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите.
Сега, вторият път искам да напишете по една дума. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. После ще направим опит от написаните думи да съставим едно изречение; по този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите - наляво или надясно. Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение.
По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в Природата - всяко изкривяване на клона на едно дърво например изразява известна идея. Веждите на човека също изразяват известна идея: веждите на много хора са като клоните на някое младо дърво, а на други хора са увиснали като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото когато прочетете нещо, написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал; също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми.
И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете с езика на Природата, като предварително се спрете върху реките, долините, канарите, планините като елементи на този език. Това е трудна задача, но като пристъпвате постепенно към символите в Природата, вие ще се обогатите с ред нови, възвишени идеи; като започнете да разбирате символите на Природата, ще четете по тях и ще се обогатявате със знания. Тръгвате на екскурзия по планината, но не сте взели със себе си никаква книга. Ако не знаете да четете от Природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху някоя канара, ту върху някой извор и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира Живота и Природата, той навсякъде и от всичко ще се отегчава. В такъв случай вместо да се отегчавате, по-добре занимавайте се с произведенията на някой велик поет, музикант или художник.
Тайна молитва.
Учителя поздравява с думите: Без страх, учениците отговарят: Без тъмнина.
5 април 1922 г., сряда, 19:00, София
Тайна молитва.
Като влезете сред Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно. По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!"; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си. Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите аз имам строго определена мисъл, тя е следната: човек няма право да дава мнението си за една картина, докато не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина!" - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена.
Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите.
Сега, вторият път искам да напишете по една дума. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. После ще направим опит от написаните думи да съставим едно изречение; по този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите - наляво или надясно. Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение.
По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в Природата - всяко изкривяване на клона на едно дърво например изразява известна идея. Веждите на човека също изразяват известна идея: веждите на много хора са като клоните на някое младо дърво, а на други хора са увиснали като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото когато прочетете нещо, написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал; също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми.
И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете с езика на Природата, като предварително се спрете върху реките, долините, канарите, планините като елементи на този език. Това е трудна задача, но като пристъпвате постепенно към символите в Природата, вие ще се обогатите с ред нови, възвишени идеи; като започнете да разбирате символите на Природата, ще четете по тях и ще се обогатявате със знания. Тръгвате на екскурзия по планината, но не сте взели със себе си никаква книга. Ако не знаете да четете от Природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху някоя канара, ту върху някой извор и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира Живота и Природата, той навсякъде и от всичко ще се отегчава. В такъв случай вместо да се отегчавате, по-добре занимавайте се с произведенията на някой велик поет, музикант или художник.
Тайна молитва.
Учителя поздравява с думите: Без страх, учениците отговарят: Без тъмнина.