Кое е полезно и кое не е
Кое е полезно и кое не е
Тайна молитва
Прочетоха се темите върху "Ползата от цветята".
Най-първо, когато описвате един предмет, ще се опирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: Цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение; вие не сте преживели, вие си представяте. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? - Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи от тях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя за вас са неприятни. Мислете конкретно, вярно, да схващате отношенията, които съществуват в природата, туй, което въображението може да развие. Ще мислите кое е полезно и кое не е. За пример, вие ако минете покрай една градина, във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не може да се ползвате. Окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле; нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното си тяло. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, че те приготовляват материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление, да образуват оная форма, в която духът ще може да се пресели и да живее. Сега, поетът отива в една крайност, естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та ще съберете поета и естественика на едно и ще ги разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1, ще ги съберете -101, и ще ги разделите на две, значи 50 1/2.
Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои не са, също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. За пример конкретно да може да опишете цвета и плодовете на ябълката, на слънчогледа, на лозата. Ако човек би постъпил тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и биха го затворили в лудницата. Тази свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава покрай някое село, прави големи пакости, но понеже същата служи да напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: "Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тези мухоловки! Отвори си венчето, а вътре на дъното има една киселина, дойде някое насекомо, тури си хобота и почва да смуче, затвори се венчето. И после как ще пишете "Цвете мило, цвете красно"...? Има цветя, които не са мили. Ще описвате общото принципно и ще бъдете конкретни в разсъжденията си. Трябва да мислите здраво, да се научите да търсите в природата, защото тя никога не лъже.
За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят-петлистни и шестлистни. Вземете и опишете динята, пъпеша, черешата, те са петлистни - по какво се отличават. Всички петлистни цветя действуват разхлабително на стомаха. На шестлистните влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите. Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кора, то е признак, че тя е сладка. После може да я познаете жълта ли е или червена, навън има написано. Може да знаете с положителност, с математическа вероятност. На 100 случая ако отгатнеш 75%, то е знание, ако отгатнеш 10%, то не е знание, но 60% е знание.
Ще развивате у вас естествено и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи, оставете го за други ден, прочетете го; и ако пак не ви се харесва, махнете го. Сега някой път може да имате желание с малко думи да пишете. Не е нито в многото думи, нито в малкото. За пример как ще изразите това предложение? Може да кажете тъй: "Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: "Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Ще кажете: "Пих вода, нахраних се." Ако кажете: "Много съм гладен, много съм жаден", то те са слаби думи. Но ако кажете: "Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например, ако кажете: "Много ви обичам", то значи, че с тая дума "много" или "по" ограничавам любовта си. Но за да се изразите: "Аз се страхувам много", това може, защото означава състояние на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата "чух го"; ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не прибавиш "аз" - "аз го чух." На български казваме: "Аз го чух с ушите си!" Каква роля играят тук ушите? - Това значи, че никакво съмнение не може да съществува.
Тайна молитва
27 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
Прочетоха се темите върху "Ползата от цветята".
Най-първо, когато описвате един предмет, ще се опирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: Цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение; вие не сте преживели, вие си представяте. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? - Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи от тях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя за вас са неприятни. Мислете конкретно, вярно, да схващате отношенията, които съществуват в природата, туй, което въображението може да развие. Ще мислите кое е полезно и кое не е. За пример, вие ако минете покрай една градина, във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не може да се ползвате. Окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле; нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното си тяло. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, че те приготовляват материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление, да образуват оная форма, в която духът ще може да се пресели и да живее. Сега, поетът отива в една крайност, естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та ще съберете поета и естественика на едно и ще ги разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1, ще ги съберете -101, и ще ги разделите на две, значи 50 1/2.
Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои не са, също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. За пример конкретно да може да опишете цвета и плодовете на ябълката, на слънчогледа, на лозата. Ако човек би постъпил тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и биха го затворили в лудницата. Тази свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава покрай някое село, прави големи пакости, но понеже същата служи да напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: "Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тези мухоловки! Отвори си венчето, а вътре на дъното има една киселина, дойде някое насекомо, тури си хобота и почва да смуче, затвори се венчето. И после как ще пишете "Цвете мило, цвете красно"...? Има цветя, които не са мили. Ще описвате общото принципно и ще бъдете конкретни в разсъжденията си. Трябва да мислите здраво, да се научите да търсите в природата, защото тя никога не лъже.
За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят-петлистни и шестлистни. Вземете и опишете динята, пъпеша, черешата, те са петлистни - по какво се отличават. Всички петлистни цветя действуват разхлабително на стомаха. На шестлистните влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите. Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кора, то е признак, че тя е сладка. После може да я познаете жълта ли е или червена, навън има написано. Може да знаете с положителност, с математическа вероятност. На 100 случая ако отгатнеш 75%, то е знание, ако отгатнеш 10%, то не е знание, но 60% е знание.
Ще развивате у вас естествено и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи, оставете го за други ден, прочетете го; и ако пак не ви се харесва, махнете го. Сега някой път може да имате желание с малко думи да пишете. Не е нито в многото думи, нито в малкото. За пример как ще изразите това предложение? Може да кажете тъй: "Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: "Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Ще кажете: "Пих вода, нахраних се." Ако кажете: "Много съм гладен, много съм жаден", то те са слаби думи. Но ако кажете: "Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например, ако кажете: "Много ви обичам", то значи, че с тая дума "много" или "по" ограничавам любовта си. Но за да се изразите: "Аз се страхувам много", това може, защото означава състояние на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата "чух го"; ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не прибавиш "аз" - "аз го чух." На български казваме: "Аз го чух с ушите си!" Каква роля играят тук ушите? - Това значи, че никакво съмнение не може да съществува.
Тайна молитва
27 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София