Спомен от търновските събори - 1922 г.
Спомен от търновските събори - 1922 г.
На един от търновските събори, след беседата, Учителят нареди да се съберем на групи, по симпатия – кой където обича – със задача, да се коментират въпроси, които вълнуват някои от групата; да се изучават песни, братски песни, или ако някой може да изнесе сказка върху науката, философията, окултизма. Аз се приобщих към една група млади братя. Групата се оформи и Учителят дойде при нас. Ние му отворихме път и го наобиколихме. Той каза:
Аз мога мъртви да възкресявам. В моя власт е това. Аз мога да лекувам всички болести, и неизлечими, власт имам. В моя власт е това. Но каква полза?
Представете си едно прасенце, така оваляно в калта, само очичките му блестят и го издават, че е животинче и го отделят от околната среда. Аз вземам едно корито, топла вода, сапун. Вземам това прасенце и го измивам така, че кожата му да побелее и козината му да стане сребристо бяла, и то стане чудно хубаво, красиво, мило. Но като го пусна, къде мислите, ще иде? – Ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля, ще стане неузнаваемо. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил?
Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се пренесе по етера по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата – на каква степен на развитие е болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил – всичко това се протоколира. Тогава ще го излекувам. Наново ще дойдат да го прегледат и да установят, какви органически повреди са настъпили и това ще запишат. Ще дойдат журналисти от всяка държава, ще опишат всичко това, което става, и ще информират своя народ: болни, придружаващи болните, водачи на колите, лекари, журналисти, любители, любопитни, любознателни. Ще идат и тези, които съм излекувал, да носят подаръци от благодарност.
Тук ще се събере многохиляден народ. Милинкаджии ще носят закуски, бозаджии, ще се построят палатки за скара, за кебапи и пържоли, закусвални, пивници; ще има музиканти, циркове, борци, търговци и всевъзможни зрелища. Това ще бъде един истински ориенталски панаир. И аз ще продължавам да лекувам. Излекуваните ще бъдат на възраст 35 – 40 – 45 години. Като ги излекувам, ще кажат: "Ние живяхме 50 години, но животът измина много бързо; колко ни остава да живеем още? Да живеем още 10 – 20 – 30 години, но те ще изминат като утре. Колко е кратък животът." И ще кажат: "Дайте сега да ядем, да пием, да се веселим, да се удоволстваме, да се наситим, защото утре ще умрем. Трябва да се наживеем." И ще се впуснат наново настървени страстно в разни оргии. А неизлечимите болести са именно от такъв разпуснат живот. Като ги излекувам, те наново с по-голяма стръв и сила ще се впуснат в такъв живот и наново от този разгулен живот тези болести ще се явят и ще ги завлекат в гроба.
Тогава питам: Има ли полза от жертвата, която бих направил?
В миналото Архимед е казал: "Дайте ми една опорна точка, да сложа моя лост, и с него ще изместя орбитата на земята."
Аз пък казвам като Архимед: Дайте ми опорна точка, да поставя моя лост, и с него ще изместя орбитата на живота.
Опорната точка, която търся, това сте вие – учениците. А моят лост, това е моето учение. Когато вие приемете моето учение, ще приемете и силите, които носи това учение.
Вие ще внесете това учение в света. Ще го направите ясно и достойно за света. Всички ще видят, че то носи радост, здраве, блага, знание, любов и смисъл. Ще видят, че животът е велик; и за човека, че го очакват светли бъднини. Хиляди ще тръгнат след вас. И така светът ще тръгне в нов, светъл път.
(Някои от младите казаха: Учителю, Вашите коси са прошарени, на възраст сте, а ние сме млади, неуки, невежи. Кога ще усвоим Вашето учение, за да приемем силата, която то носи? Кога ще станем силни, влиятелни, за да тръгне народът след нас?)
Учителят каза: Дайте ми прилежни ученици, които да учат, да прилагат. Ако трябва време, и 100, и 120 години, и повече ще остана на земята, в моя власт е да продължа живота си. Дайте ми ученици!
Тази опитност описва брат Георги Радев Овчаров от Ямбол, сега живущ във Варна.
август 1922 г., В. Търнов