Защо ви помагам?
Защо ви помагам?
В това събрание ни се каза следното от г-н Дънов:
Тази година ще започнем работа. Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа. Има много условия, при които може опитът да излезе сполучлив. Във всякой един опит борбата е отвън, а хармонията – вътре. Непременно ние ще имаме борба отвън, но вътре, между нас и в нас, не трябва да има борба, защото няма да има никакъв резултат. Има известен ред, който е даден от горе и с който ние ще започнем. Не е нужно, излишно е от наша страна старание да поправяме Евангелието - теософи, православни и прочие, защото всяко учение е добро, но хората може да го приложат за зло. Ние трябва да пазим да не би в този чист източник, който Господ ни изпраща, ние да не пращаме нечистота. За нашата нечистота трябва да имаме друг канал. Трябва да сме чисти, защото и тия, които са над нас, и те ще се отдръпнат. Най-напред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа. Ако ли не, ще настъпят раздори по въпроси, каквито са кой ще бъде глава, кой пръв и кой последен. Господ е близо, но Той не казва повече от един път.
Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме.
Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви. Има дявол между вас, или го изпъдете, или ще го изпъдя най-сетне. Защо се борите помежду си? Идете вън, в света, спорете там и се борете колкото желаете. Защо се спирате един други? Защото, ако не се съгласите, небето ще изолира всякой, който е в неприятност и свада.
След като се прочете редът, по който ще се държат дните, определени за размишление, г-н Дънов продължи:
И като знаете, че петъкът действа с розовата краска, съботата с виолетовата краска и неделята – с портокалената, ще се съобразявате да направлявате вашата деятелност под ръководството на Духа у вас. Всички имате спънки, които се дължат на дисхармонията, и законът, който ще приложим през тази година, е да бъдем безкористни, т.е. да не желаем чуждото. Вие сте изгубили своето и аз ви посочвам пътя, за да го намерите. И защо ви помагам аз? Защото искам да помогна на други хора, които са подир вас, а вие сте запушили пътя, а щом помогна вам, отпушвате пътя за другите. Следователно или вървете напред, или останете отзад. И ако не сторите нито едното, нито другото, правите непростим грях. Законът е ясен. Отправете сега ума си към Господа, Който сега ви говори, защото аз не ви говоря, а Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи. Всякой един от вас има по един черв* и този черв е, който искам да отстраним. С този урок за краските ние правим опит, който небето е решило и позволило. Бялото Братство е, което прави този опит, и то е, което ще ви помага. Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките вери и школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща.
Вие трябва да обичате всички хора и да почитате всички убеждения, и заради любовта, която имате към Господа, не ги закачайте. Успехът на този народ ще зависи как вие работите. Не заставайте на въпроса, кои сме ние. Вий сте този човек, който държи махалото и изкарва водата нагоре. Кой съм? – Човек, който вдига и слага махалото. Въпросът е сега Искате ли да бъдете човека, който вдига и слага махалото? Прочие, нашата работа е да вдигаме и слагаме махалото. А и вярно е, че телесно, духовно и материално вий трябва да се подобрите.
2 септември 1912 г, неделя
Първо събрание подир тазгодишната среща на Веригата във В.Търново
Тази година ще започнем работа. Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа. Има много условия, при които може опитът да излезе сполучлив. Във всякой един опит борбата е отвън, а хармонията – вътре. Непременно ние ще имаме борба отвън, но вътре, между нас и в нас, не трябва да има борба, защото няма да има никакъв резултат. Има известен ред, който е даден от горе и с който ние ще започнем. Не е нужно, излишно е от наша страна старание да поправяме Евангелието - теософи, православни и прочие, защото всяко учение е добро, но хората може да го приложат за зло. Ние трябва да пазим да не би в този чист източник, който Господ ни изпраща, ние да не пращаме нечистота. За нашата нечистота трябва да имаме друг канал. Трябва да сме чисти, защото и тия, които са над нас, и те ще се отдръпнат. Най-напред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа. Ако ли не, ще настъпят раздори по въпроси, каквито са кой ще бъде глава, кой пръв и кой последен. Господ е близо, но Той не казва повече от един път.
Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме.
Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви. Има дявол между вас, или го изпъдете, или ще го изпъдя най-сетне. Защо се борите помежду си? Идете вън, в света, спорете там и се борете колкото желаете. Защо се спирате един други? Защото, ако не се съгласите, небето ще изолира всякой, който е в неприятност и свада.
След като се прочете редът, по който ще се държат дните, определени за размишление, г-н Дънов продължи:
И като знаете, че петъкът действа с розовата краска, съботата с виолетовата краска и неделята – с портокалената, ще се съобразявате да направлявате вашата деятелност под ръководството на Духа у вас. Всички имате спънки, които се дължат на дисхармонията, и законът, който ще приложим през тази година, е да бъдем безкористни, т.е. да не желаем чуждото. Вие сте изгубили своето и аз ви посочвам пътя, за да го намерите. И защо ви помагам аз? Защото искам да помогна на други хора, които са подир вас, а вие сте запушили пътя, а щом помогна вам, отпушвате пътя за другите. Следователно или вървете напред, или останете отзад. И ако не сторите нито едното, нито другото, правите непростим грях. Законът е ясен. Отправете сега ума си към Господа, Който сега ви говори, защото аз не ви говоря, а Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи. Всякой един от вас има по един черв* и този черв е, който искам да отстраним. С този урок за краските ние правим опит, който небето е решило и позволило. Бялото Братство е, което прави този опит, и то е, което ще ви помага. Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките вери и школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща.
Вие трябва да обичате всички хора и да почитате всички убеждения, и заради любовта, която имате към Господа, не ги закачайте. Успехът на този народ ще зависи как вие работите. Не заставайте на въпроса, кои сме ние. Вий сте този човек, който държи махалото и изкарва водата нагоре. Кой съм? – Човек, който вдига и слага махалото. Въпросът е сега Искате ли да бъдете човека, който вдига и слага махалото? Прочие, нашата работа е да вдигаме и слагаме махалото. А и вярно е, че телесно, духовно и материално вий трябва да се подобрите.
2 септември 1912 г, неделя
Първо събрание подир тазгодишната среща на Веригата във В.Търново