Силовите линии в природата
Силовите линии в природата
СТАР ПРАВОПИС 
СИЛОВИТЕ ЛИНИИ В ПРИРОДАТА
Седма лекция от Учителя
21 ноември 1923 г., София
Тайна молитва
Прочетоха се някои от темите „Отличителните черти на целомъдрието и благоразумието“.
Прочете се резюмето от темите „Киселите и сладките храни“.
За идущия път ще имате темата „Разлика между гордост и тщеславие“
На десет теми една трябва да бъде отрицателна. Ще разгледате тщеславието и гордостта като две положителни прояви на човека в низходяща степен или като две отрицателни качества на неговия характер. Когато в човешкия организъм се появи някой цирей, в какво съотношение е този цирей към човека?
Сега например англичаните казват: „The proud flesh.“ Това значи: човешката плът е такова нещо, че с какъвто мехлем и да я мажеш, не се лекува. Такова нещо е и човешката гордост: на никакъв морал, на никакъв съвет, на никакво разсъждение не се поддава. Тя казва: „Аз сама за себе си живея.“ В българския език думите горд и тщеславен започват с буквите Г и Ш . Тщeславният човек обича рекламите. Буквата Ш е знак за размножение. Тщеславният обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта – общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине, всички го знаят.
Думата горд на български има две значения. Горд човек е този, който пази своето достойнство. Думата горд започва да се развива във възходяща степен. Тя еволюира и добива добро значение. В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността. Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни. Онези, които казват: „Аз пет пари не давам за общественото мнение“, са горделиви.
Сега, да кажем, че А (фиг.1) е главната монада, т. е. висшето съзнание. В е малкото съзнание, което казва: „Аз не искам да зная какво мисли А.“ Как мислите, правилно ли е разрешението на въпроса? Във всяко едно общество има отделни разсъждения на индивида, има и общи разсъждения. Например един народ трябва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква през един народ, минава като един индивид. Туй, което е колективно, което е множество на Земята, на Небето минава за единица. Българският народ в Божествения свят се представлява от един човек. А някои народи в Божествения свят нямат още свой представител. Значи въпросът не е в множеството. Сега каквито качества има А, има ги и В, само че в по-малък размер. Всяка една монада изобщо има три проявления. Монадата А се проявява като един съзнателен, мислещ Живот в своето висше произхождение. Тя е първото произхождение на този висш Живот. След туй имате АВ. То изразява живота на тази монада в един астрален свят. Тук се развиват чувствата на тази монада. Най-после имате третото проявление на тази висша монада. То е ВС. Това проявление представлява един чисто материален, физически живот. Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите например сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, ще имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот, без да имат толкова голяма интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат участие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. Ако преживявате вашия Божествен живот, умът ви всякога ще се съсредоточава към посоката на сърцето. Ако преживявате вашия чувствен живот, ще бъдете съсредоточени повече към главата си, ще мислите повече; защото само онези хора, които мислят много, са чувствителни. Тяхната мисъл е насочена към начините, по които биха могли да удовлетворят своите чувства. Ако преживявате вашия физически живот, постоянно ще мислите за тялото си. Например при най-малкото заболяване всяка една част от тялото ви ще ви интересува много. Идете на един бал, на един концерт – там ще видите всичките тия типове на преживяване. Следователно тия три типа имат три различни понятия, три различни схващания за живота. Защо е така? – Защото всеки тип разглежда нещата през особена призма. Например един човек, у когото чувствителността е развита, той си има своя особена призма.
Не мислете, че когато вие мислите за Духовния свят, та можете прямо да гледате на нещата. Вашият ум все ще гледа през някаква призма. Тази призма може да представлява знанието на друго някое същество, по-високо от вас. Умът на един човек може да бъде като призма за друг човек. Вие можете да гледате нещата през ума на някой човек. Имаме един такъв пример, той е следният: един от американските професори, музикант и учител по музика, предава на една своя ученичка и забелязва, че когато ученичката е на прозореца към пътя, а той свири на пианото, вижда кой минава. Щом тя се отдалечи от прозореца, нищо не вижда. Това значи, че неговият ум и умът на тази млада мома имат един и същи фокус. Затова и при ясновидството казват, че трябва да се създаде известна среда, за да се вижда. Трябва да се намери човек, чрез ума на когото да виждаме. Какво може да ни ползва такова виждане? Да допуснем, че през ума на някого може да видите какво става в Духовния свят. Ако вие надникнете в Духовния свят, ще видите, че и той има три проявления. Например вие може да надникнете само във физическата страна на Духовния свят, във външните му прояви. Тия три проявления са проявления на един и същи живот.
Съвременните учени хора начертаят една линия, която в началото е крива, а към края се изправя, и казват: „Това е крива линия, а това е права линия.“ Добре, кои са причините за изкривяването на линиите и кои са причините за изправянето на линиите? Ние казваме: правата линия е най-късото разстояние между две точки, а кривата линия показва, че е срещнала ред препятствия по пътя си. Когато ние имаме ред препятствия, тогава обичаме кривата линия. След това тия учени хора начертават и втора, и трета такива линии. Тия линии са три типа хора, три пътя, по които те се движат. Тия линии са една в друга. Горната представлявя пътя на един човек, който разсъждава дълбоко, умно, умерено, разсъдливо, благоразумно и не бърза. Неговият темперамент е донякъде холеричен. Втората линия изразява втория тип: човек сангвиник, бърз, еластичен, експанзивен, който обещава всичко, но и половината от обещанията си не изпълнява. На обещания е пръв, но като дойде до изпълнение, казва: „Обещах, но не мога да изпълня.“ А третата линия, третият тип, е човек сметкаджия.
На всички хора Природата е турила на техния организъм по един знак. Ако вие изучавате организмите под микроскоп, ще видите, че силовите линии в тях имат определени пътища. Както ние мислим и чувстваме, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни. Познаването на тази наука може да ни ползва, ако искаме да изправим своя организъм. Например срещаме много млади и стари хора, които се прегърбват. Защо се прегърбва човек? Когато се крие човек, какво прави? – Прегърбва се. В прегърбването има някакъв замисъл – крие се човек някъде. Щом започнем да се крием в нашата мисъл или в нашия чувствен живот, ние започваме да се прегърбваме, докато най-после съвсем се изкривим. Някои ще отдадат туй изкривяване на съвсем други причини. Всеки трябва да гледа гърбът му да е прав. Има изкривяване и на краката. Често гледате: токовете на някого изкривени, кракът му също изкривен. Защо става това? Има една свещена област, която аз не искам да разкривам. Кракът някой път може да се изкриви в ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост. Това показва, че в движението на силовите линии на мисълта има дефекти, тези линии не вървят хармонично. Щом започнат обущата ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект. От обущата си може да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и да е друго.
Други случаи: допуснете, че някой мъж туря шапката си малко накриво или я хваща отгоре и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това са все признаци. Аз забелязах, че преди да дойде Всеобщата война 3 , имаше една мода да сплескват шапките отпред, а отзад оставаха вдигнати. Какво означаваше това? Понеже отпред на челото е милосърдието, хората казваха: „Милосърдието на хората трябва да се сплеска, да се спити. На този свят не му трябва милосърдие.“ И хората опитаха тази своя философия. Милосърдието се сплеска, но се намериха в трудно положение. По същия закон, когато милосърдието се развива, развива се и горната част на челото. Истинската база на умствения живот е милосърдието. Някои хора искат да възпитават, да развиват ума. Те са приложили хиляди системи досега, но въпреки това умственият живот не върви по правилен път. Събудете в един човек милосърдието, ще събудите в него и правата посока към умствен живот. Милосърдието се намира в центъра на челото. Милосърдието е център, към който хората трябва да се стремят. В умствения живот милосърдието има най-силно влияние. Няма друго чувство, друга способност, която да има такова силно влияние върху ума, каквото има милосърдието, затова челото трябва да расте съразмерно. Горната му част трябва да се издига нагоре. От чисто идеално гледище вие трябва да оставяте милосърдието да прояви резултатите си в ума. Тъй както днес някои схващат милосърдието, то е безидейно. Например гледаш, че някой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие в света, когато човек схваща правилно нещата, той има еднакво разположение към всички живи същества. Затова първото нещо в умствения живот е милосърдието.
Човек на главата си има три центъра, които играят важна роля: милосърдие, Любов към Бога и твърдост. Милосърдието е качество, което свързва човека с висшите същества, у които няма страсти. Вторият център е висшето чувство у човека – Любов към Бога. То го свързва със същества, които произлизат от първичната Светлина. Третото чувство представлява твърдостта у човека – един от главните стълбове на неговата воля. То го съединява със съществата, които разполагат със силите в Природата. Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота. Имало е случай, когато някой го бие, пукне му главата, но той издържа, нищо не казва. В него търпението е силно развито. Не всички хора са еднакво търпеливи. Твърд трябва да бъде човек, за да бъде търпелив. Когато разумните същества ви разглеждат, те разглеждат само движението, пътищата на силовите линии във вас, а не се занимават с вашата външна страна. Когато вляза в една къща, аз не изучавам хората, кой какъв е наглед, но разглеждам как е направен прозорецът му. Гледам каква е големината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му. После, гледам как е направил вратата си, какви са стълбите, по които се качва, гледам още какво е разпределението на стаите. Туй характеризира човека! Къщата му е една книга и по тази книга ти ще го познаеш какъв е. Когато едно висше същество иска да изучи характера на някое човешко същество, като влезе в тялото му, поглежда какви са прозорците му, т. е. какви са очите му, какъв размер имат и т. н.
Да кажем, че това (фиг.2) изразява окото и лъчите, които излизат от него. Това око е живо. То има хоризонтално движение. Един французин изучавал тъй наречения боваризъм – наука, която определя хората по очите – главно по този лъч, който излиза от очите, по неговото направление. Човек, у когото светлината, която излиза от окото, има направление в две страни, е материалист. Някой път лъчът, който излиза от окото, има движение нагоре към Слънцето, от двете страни на окото. Някой път човек погледне – погледът му е надолу. От това нещо вие трябва да се пазите. Всеки ден трябва да се оглеждате, да наблюдавате движението на силовите линии на очите си, понеже очите изразяват най-висшето нещо в човека. Във видимия човек няма по-изразително нещо от човешкото око. Единственото нещо, което не се мени, е човешкото око. По очите може да познаеш какво мисли човек: той не може да те излъже, няма скрито-покрито. И децата знаят този закон. Като направят една погрешка, те си затварят очите, да не ги вижда майка им, защото знаят, че тя ще ги познае. Те правят и друго нещо: турят ръката на очите си – не че ги е срам, но тъй, привидно, си турят маска. Вие съзнавате този факт. Когато направите някаква погрешка в Духовния свят, във вас има желание да си закриете духовните очи, затова сърцето ви се свива. Божествената Светлина, или Светлината на по-висшите същества, тогава не реагира върху вас и вие усещате в себе си един недоимък. В такъв случай най-главното за вас е да изправите погрешката си. Всяка погрешка ще ви застави да си затворите очите. Щом си затвориш очите, ти се лишаваш от Божественото благо.
Погрешките не са нищо друго, освен спънка, за да се лишиш от Божествените блага. Някой казва: „Защо трябва да изправя погрешката си?“ Защото една погрешка може да съкрати твоя живот. Една погрешка може да повреди твоя ум, твоето сърце, твоята воля. Ако имаш музикални способности, ще ги изгубиш, ако имаш художествени способности, ще ги изгубиш. Какъвто и недостатък, каквато и грешка да имаш, трябва да ги махнеш. Туй е научната, вътрешната страна на въпроса защо трябва да изправяме живота вътре в себе си. Всяка една погрешка трябва да се констатира точно, защото Небето не обича преувеличаване. Онези, които преувеличават и намаляват, те лъжат. Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си – точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш, ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това – да си признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие.
Не се плашете от вашите погрешки. Няма същество в света, което да не е грешило. Като изключим Бога, всички други същества са грешили. Единственото същество, което не е грешило, е Бог. Той е Абсолютен. Всички, които са излезли от Него, са минали през погрешките. Те знаят какво е погрешка. Погрешката не е морален недъг. Грехът е друго. Погрешката и грехът са две различни идеи. Грехът е нещо умишлено, той е престъпване на известен закон, който Бог е турил, а погрешките произтичат от невнимание. Затова ще се стараете да поправите погрешките си.
Един от недъзите у хората, както и у учениците, е този, че те виждат погрешките на другите. Ако започнете да виждате много погрешките на хората, да знаете, че сте на опасен път. И ако не ги виждате, пак сте на опасен път, защото погрешките на другите хора са училище за нас. Една погрешка, която си видял у другите, можеш да я използваш, за да изправиш себе си. Ако не я видиш, ще минеш през същия път. Например в един голям клас като вашия трябва да се балансират силите, които действат. Най-първо трябва да се балансират вашите мозъчни сили. На второ положение трябва да се балансират вашите сърдечни сили. И на трето положение трябва да се балансират вашите физически сили, силите на тялото. Двама души може да се отблъснат. Как? Ако вие сте положителен и се приближите към мен, но и моята ръка е пълна с положителна енергия, какво ще стане? – Щом се приближите, веднага ще усетите едно стесняване. Между двете ръце има една борба. Може да сте имали такава опитност. Приближиш се до някого, ръката започва да те сърби. Ти усещаш сърбеж и той усеща сърбеж. Едва търпите и гледате да се преместите оттам. Вие искате да си дадете отчет за тия неща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази област е много важна за проучване, но вие мязате още на онези, любопитните деца. Знаете ли какви деца сте? Има един разказ от древността, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света. Явила се депутация пред царя и казала: „Голяма неправда е само мъжете да управляват. Искаме и ние да вземем участие в управлението.“ – „На драго сърце – казал царят, – но ще ви дам едно малко изпитание.“ Дал им една затворена сфера и казал: „Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете.“ Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден жените се запитали: „Какво ли има вътре? Да я отворим или да не я отворим?“ Най-после решили да я отворят. Отворили я, но каквото било скрито в сферата, изскочило навън. Такива сме и ние – като децата. Всякога искаме да влезем вътре. Природата има много такива сфери и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва.
Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадат нещо, не го държите затворено. Като отидеш при царя и върнеш сферата, той ще ти каже: „Отвори сферата!“ Но преди той да ти е казал, не я отваряй! Значи в Природата има закони, които трябва да се изпълняват. Когато Природата каже: „Няма да отваряш!“, ще слушаш, ще чакаш, ще търпиш, няма да бързаш. После тя казва: „Сега отвори!“ – Ще отвориш. Ние всякога отваряме нещата без време. И от това се раждат всичките страдания и заблуждения. Казват за някого: „Той е отличен човек, като него няма втори в целия свят.“ Не се минава един месец, казват: „Ние се излъгахме, той бил лош човек.“ След един месец пак казват: „Не, той бил добър, аз съм се излъгал.“ Не правете бързи заключения! Аз мога да бъда и добър, и лош. Ако съм бирник, пратен при вас да събирам държавните пари, нали като приложа закона, ще бъда лош човек? Длъжност изпълнявам! Ако съм чиновник на държавата, изпратен при вас да давам пари на бедните, нали ще бъда добър човек? Хубаво, в този случай добрината моя ли е? Тогава вашите зъби са най-виновни. Кажете ми кого сте посрещнали добре? Казвате: „Ние сме отлични хора!“ Да, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчните семки и всичко живо в света какво могат да кажат за вашите зъби! По някой път мъжът може да каже какво нещо са зъбите на жената. И жената може да каже какво нещо са зъбите на мъжа. Питам сега: кой е виновен? Зъбите ли са виновни, или ние сме виновни? Ние можем да извадим зъбите на един човек, но злото пак не се поправя. Злото не е в зъбите. Друго предназначение имат зъбите. Злото в зъбите е дошло вторично, когато човек ги е употребил в това направление – за зло. На много от нашите органи ние сме изопачили службата. Това сме направили с очите, с езика, с носа, с ушите. Ухото не е направено да подслушва. Ухото не е направено за шпионство. То е създадено да придобиеш с него Мъдрост. Езикът не е за злословене, но да благославяш, да говориш разумно; а за това, че ти с него можеш да изкажеш и най-лошите работи, езикът не е виновен.
Като ученици никога не отлагайте! Вие всякога трябва да имате един силен стремеж. Пазете се от следното: не казвайте, че знаете, но кажете: „Ние се учим!“ Знанието е нещо преходно. Туй, което сега знаеш, ще видиш, че след време не го знаеш. Туй, което сега не знаеш, ще видиш, че след време го знаеш. Тия хора, които много знаят, много грешат. Истинският човек, или ученикът, трябва да казва: „Аз ще се уча!“ Това е правото положение. Това е мисълта, в която няма никакво раздвояване – уча се! И да е погрешка, и да не е погрешка – уча се, от всичко се уча. Ако добре свиря и ако лошо свиря – всичкото е една наука: изпитвам и едното, и другото положение.
Размишление
Седма лекция от Учителя
21 ноември 1923 г., София
Седма лекция от Учителя
21 ноември 1923 г., София
Тайна молитва
Прочетоха се някои от темите „Отличителните черти на целомъдрието и благоразумието“.
Прочете се резюмето от темите „Киселите и сладките храни“.
За идущия път ще имате темата „Разлика между гордост и тщеславие“
На десет теми една трябва да бъде отрицателна. Ще разгледате тщеславието и гордостта като две положителни прояви на човека в низходяща степен или като две отрицателни качества на неговия характер. Когато в човешкия организъм се появи някой цирей, в какво съотношение е този цирей към човека?
Сега например англичаните казват: „The proud flesh.“ Това значи: човешката плът е такова нещо, че с какъвто мехлем и да я мажеш, не се лекува. Такова нещо е и човешката гордост: на никакъв морал, на никакъв съвет, на никакво разсъждение не се поддава. Тя казва: „Аз сама за себе си живея.“ В българския език думите горд и тщеславен започват с буквите Г и Ш . Тщeславният човек обича рекламите. Буквата Ш е знак за размножение. Тщеславният обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта – общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине, всички го знаят.
Думата горд на български има две значения. Горд човек е този, който пази своето достойнство. Думата горд започва да се развива във възходяща степен. Тя еволюира и добива добро значение. В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността. Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни. Онези, които казват: „Аз пет пари не давам за общественото мнение“, са горделиви.
Сега, да кажем, че А (фиг.1) е главната монада, т. е. висшето съзнание. В е малкото съзнание, което казва: „Аз не искам да зная какво мисли А.“ Как мислите, правилно ли е разрешението на въпроса? Във всяко едно общество има отделни разсъждения на индивида, има и общи разсъждения. Например един народ трябва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква през един народ, минава като един индивид. Туй, което е колективно, което е множество на Земята, на Небето минава за единица. Българският народ в Божествения свят се представлява от един човек. А някои народи в Божествения свят нямат още свой представител. Значи въпросът не е в множеството. Сега каквито качества има А, има ги и В, само че в по-малък размер. Всяка една монада изобщо има три проявления. Монадата А се проявява като един съзнателен, мислещ Живот в своето висше произхождение. Тя е първото произхождение на този висш Живот. След туй имате АВ. То изразява живота на тази монада в един астрален свят. Тук се развиват чувствата на тази монада. Най-после имате третото проявление на тази висша монада. То е ВС. Това проявление представлява един чисто материален, физически живот. Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите например сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, ще имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот, без да имат толкова голяма интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат участие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. Ако преживявате вашия Божествен живот, умът ви всякога ще се съсредоточава към посоката на сърцето. Ако преживявате вашия чувствен живот, ще бъдете съсредоточени повече към главата си, ще мислите повече; защото само онези хора, които мислят много, са чувствителни. Тяхната мисъл е насочена към начините, по които биха могли да удовлетворят своите чувства. Ако преживявате вашия физически живот, постоянно ще мислите за тялото си. Например при най-малкото заболяване всяка една част от тялото ви ще ви интересува много. Идете на един бал, на един концерт – там ще видите всичките тия типове на преживяване. Следователно тия три типа имат три различни понятия, три различни схващания за живота. Защо е така? – Защото всеки тип разглежда нещата през особена призма. Например един човек, у когото чувствителността е развита, той си има своя особена призма.
Не мислете, че когато вие мислите за Духовния свят, та можете прямо да гледате на нещата. Вашият ум все ще гледа през някаква призма. Тази призма може да представлява знанието на друго някое същество, по-високо от вас. Умът на един човек може да бъде като призма за друг човек. Вие можете да гледате нещата през ума на някой човек. Имаме един такъв пример, той е следният: един от американските професори, музикант и учител по музика, предава на една своя ученичка и забелязва, че когато ученичката е на прозореца към пътя, а той свири на пианото, вижда кой минава. Щом тя се отдалечи от прозореца, нищо не вижда. Това значи, че неговият ум и умът на тази млада мома имат един и същи фокус. Затова и при ясновидството казват, че трябва да се създаде известна среда, за да се вижда. Трябва да се намери човек, чрез ума на когото да виждаме. Какво може да ни ползва такова виждане? Да допуснем, че през ума на някого може да видите какво става в Духовния свят. Ако вие надникнете в Духовния свят, ще видите, че и той има три проявления. Например вие може да надникнете само във физическата страна на Духовния свят, във външните му прояви. Тия три проявления са проявления на един и същи живот.
Съвременните учени хора начертаят една линия, която в началото е крива, а към края се изправя, и казват: „Това е крива линия, а това е права линия.“ Добре, кои са причините за изкривяването на линиите и кои са причините за изправянето на линиите? Ние казваме: правата линия е най-късото разстояние между две точки, а кривата линия показва, че е срещнала ред препятствия по пътя си. Когато ние имаме ред препятствия, тогава обичаме кривата линия. След това тия учени хора начертават и втора, и трета такива линии. Тия линии са три типа хора, три пътя, по които те се движат. Тия линии са една в друга. Горната представлявя пътя на един човек, който разсъждава дълбоко, умно, умерено, разсъдливо, благоразумно и не бърза. Неговият темперамент е донякъде холеричен. Втората линия изразява втория тип: човек сангвиник, бърз, еластичен, експанзивен, който обещава всичко, но и половината от обещанията си не изпълнява. На обещания е пръв, но като дойде до изпълнение, казва: „Обещах, но не мога да изпълня.“ А третата линия, третият тип, е човек сметкаджия.
На всички хора Природата е турила на техния организъм по един знак. Ако вие изучавате организмите под микроскоп, ще видите, че силовите линии в тях имат определени пътища. Както ние мислим и чувстваме, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни. Познаването на тази наука може да ни ползва, ако искаме да изправим своя организъм. Например срещаме много млади и стари хора, които се прегърбват. Защо се прегърбва човек? Когато се крие човек, какво прави? – Прегърбва се. В прегърбването има някакъв замисъл – крие се човек някъде. Щом започнем да се крием в нашата мисъл или в нашия чувствен живот, ние започваме да се прегърбваме, докато най-после съвсем се изкривим. Някои ще отдадат туй изкривяване на съвсем други причини. Всеки трябва да гледа гърбът му да е прав. Има изкривяване и на краката. Често гледате: токовете на някого изкривени, кракът му също изкривен. Защо става това? Има една свещена област, която аз не искам да разкривам. Кракът някой път може да се изкриви в ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост. Това показва, че в движението на силовите линии на мисълта има дефекти, тези линии не вървят хармонично. Щом започнат обущата ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект. От обущата си може да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и да е друго.
Други случаи: допуснете, че някой мъж туря шапката си малко накриво или я хваща отгоре и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това са все признаци. Аз забелязах, че преди да дойде Всеобщата война 3 , имаше една мода да сплескват шапките отпред, а отзад оставаха вдигнати. Какво означаваше това? Понеже отпред на челото е милосърдието, хората казваха: „Милосърдието на хората трябва да се сплеска, да се спити. На този свят не му трябва милосърдие.“ И хората опитаха тази своя философия. Милосърдието се сплеска, но се намериха в трудно положение. По същия закон, когато милосърдието се развива, развива се и горната част на челото. Истинската база на умствения живот е милосърдието. Някои хора искат да възпитават, да развиват ума. Те са приложили хиляди системи досега, но въпреки това умственият живот не върви по правилен път. Събудете в един човек милосърдието, ще събудите в него и правата посока към умствен живот. Милосърдието се намира в центъра на челото. Милосърдието е център, към който хората трябва да се стремят. В умствения живот милосърдието има най-силно влияние. Няма друго чувство, друга способност, която да има такова силно влияние върху ума, каквото има милосърдието, затова челото трябва да расте съразмерно. Горната му част трябва да се издига нагоре. От чисто идеално гледище вие трябва да оставяте милосърдието да прояви резултатите си в ума. Тъй както днес някои схващат милосърдието, то е безидейно. Например гледаш, че някой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие в света, когато човек схваща правилно нещата, той има еднакво разположение към всички живи същества. Затова първото нещо в умствения живот е милосърдието.
Човек на главата си има три центъра, които играят важна роля: милосърдие, Любов към Бога и твърдост. Милосърдието е качество, което свързва човека с висшите същества, у които няма страсти. Вторият център е висшето чувство у човека – Любов към Бога. То го свързва със същества, които произлизат от първичната Светлина. Третото чувство представлява твърдостта у човека – един от главните стълбове на неговата воля. То го съединява със съществата, които разполагат със силите в Природата. Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота. Имало е случай, когато някой го бие, пукне му главата, но той издържа, нищо не казва. В него търпението е силно развито. Не всички хора са еднакво търпеливи. Твърд трябва да бъде човек, за да бъде търпелив. Когато разумните същества ви разглеждат, те разглеждат само движението, пътищата на силовите линии във вас, а не се занимават с вашата външна страна. Когато вляза в една къща, аз не изучавам хората, кой какъв е наглед, но разглеждам как е направен прозорецът му. Гледам каква е големината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му. После, гледам как е направил вратата си, какви са стълбите, по които се качва, гледам още какво е разпределението на стаите. Туй характеризира човека! Къщата му е една книга и по тази книга ти ще го познаеш какъв е. Когато едно висше същество иска да изучи характера на някое човешко същество, като влезе в тялото му, поглежда какви са прозорците му, т. е. какви са очите му, какъв размер имат и т. н.
Да кажем, че това (фиг.2) изразява окото и лъчите, които излизат от него. Това око е живо. То има хоризонтално движение. Един французин изучавал тъй наречения боваризъм – наука, която определя хората по очите – главно по този лъч, който излиза от очите, по неговото направление. Човек, у когото светлината, която излиза от окото, има направление в две страни, е материалист. Някой път лъчът, който излиза от окото, има движение нагоре към Слънцето, от двете страни на окото. Някой път човек погледне – погледът му е надолу. От това нещо вие трябва да се пазите. Всеки ден трябва да се оглеждате, да наблюдавате движението на силовите линии на очите си, понеже очите изразяват най-висшето нещо в човека. Във видимия човек няма по-изразително нещо от човешкото око. Единственото нещо, което не се мени, е човешкото око. По очите може да познаеш какво мисли човек: той не може да те излъже, няма скрито-покрито. И децата знаят този закон. Като направят една погрешка, те си затварят очите, да не ги вижда майка им, защото знаят, че тя ще ги познае. Те правят и друго нещо: турят ръката на очите си – не че ги е срам, но тъй, привидно, си турят маска. Вие съзнавате този факт. Когато направите някаква погрешка в Духовния свят, във вас има желание да си закриете духовните очи, затова сърцето ви се свива. Божествената Светлина, или Светлината на по-висшите същества, тогава не реагира върху вас и вие усещате в себе си един недоимък. В такъв случай най-главното за вас е да изправите погрешката си. Всяка погрешка ще ви застави да си затворите очите. Щом си затвориш очите, ти се лишаваш от Божественото благо.
Погрешките не са нищо друго, освен спънка, за да се лишиш от Божествените блага. Някой казва: „Защо трябва да изправя погрешката си?“ Защото една погрешка може да съкрати твоя живот. Една погрешка може да повреди твоя ум, твоето сърце, твоята воля. Ако имаш музикални способности, ще ги изгубиш, ако имаш художествени способности, ще ги изгубиш. Какъвто и недостатък, каквато и грешка да имаш, трябва да ги махнеш. Туй е научната, вътрешната страна на въпроса защо трябва да изправяме живота вътре в себе си. Всяка една погрешка трябва да се констатира точно, защото Небето не обича преувеличаване. Онези, които преувеличават и намаляват, те лъжат. Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си – точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш, ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това – да си признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие.
Не се плашете от вашите погрешки. Няма същество в света, което да не е грешило. Като изключим Бога, всички други същества са грешили. Единственото същество, което не е грешило, е Бог. Той е Абсолютен. Всички, които са излезли от Него, са минали през погрешките. Те знаят какво е погрешка. Погрешката не е морален недъг. Грехът е друго. Погрешката и грехът са две различни идеи. Грехът е нещо умишлено, той е престъпване на известен закон, който Бог е турил, а погрешките произтичат от невнимание. Затова ще се стараете да поправите погрешките си.
Един от недъзите у хората, както и у учениците, е този, че те виждат погрешките на другите. Ако започнете да виждате много погрешките на хората, да знаете, че сте на опасен път. И ако не ги виждате, пак сте на опасен път, защото погрешките на другите хора са училище за нас. Една погрешка, която си видял у другите, можеш да я използваш, за да изправиш себе си. Ако не я видиш, ще минеш през същия път. Например в един голям клас като вашия трябва да се балансират силите, които действат. Най-първо трябва да се балансират вашите мозъчни сили. На второ положение трябва да се балансират вашите сърдечни сили. И на трето положение трябва да се балансират вашите физически сили, силите на тялото. Двама души може да се отблъснат. Как? Ако вие сте положителен и се приближите към мен, но и моята ръка е пълна с положителна енергия, какво ще стане? – Щом се приближите, веднага ще усетите едно стесняване. Между двете ръце има една борба. Може да сте имали такава опитност. Приближиш се до някого, ръката започва да те сърби. Ти усещаш сърбеж и той усеща сърбеж. Едва търпите и гледате да се преместите оттам. Вие искате да си дадете отчет за тия неща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази област е много важна за проучване, но вие мязате още на онези, любопитните деца. Знаете ли какви деца сте? Има един разказ от древността, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света. Явила се депутация пред царя и казала: „Голяма неправда е само мъжете да управляват. Искаме и ние да вземем участие в управлението.“ – „На драго сърце – казал царят, – но ще ви дам едно малко изпитание.“ Дал им една затворена сфера и казал: „Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете.“ Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден жените се запитали: „Какво ли има вътре? Да я отворим или да не я отворим?“ Най-после решили да я отворят. Отворили я, но каквото било скрито в сферата, изскочило навън. Такива сме и ние – като децата. Всякога искаме да влезем вътре. Природата има много такива сфери и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва.
Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадат нещо, не го държите затворено. Като отидеш при царя и върнеш сферата, той ще ти каже: „Отвори сферата!“ Но преди той да ти е казал, не я отваряй! Значи в Природата има закони, които трябва да се изпълняват. Когато Природата каже: „Няма да отваряш!“, ще слушаш, ще чакаш, ще търпиш, няма да бързаш. После тя казва: „Сега отвори!“ – Ще отвориш. Ние всякога отваряме нещата без време. И от това се раждат всичките страдания и заблуждения. Казват за някого: „Той е отличен човек, като него няма втори в целия свят.“ Не се минава един месец, казват: „Ние се излъгахме, той бил лош човек.“ След един месец пак казват: „Не, той бил добър, аз съм се излъгал.“ Не правете бързи заключения! Аз мога да бъда и добър, и лош. Ако съм бирник, пратен при вас да събирам държавните пари, нали като приложа закона, ще бъда лош човек? Длъжност изпълнявам! Ако съм чиновник на държавата, изпратен при вас да давам пари на бедните, нали ще бъда добър човек? Хубаво, в този случай добрината моя ли е? Тогава вашите зъби са най-виновни. Кажете ми кого сте посрещнали добре? Казвате: „Ние сме отлични хора!“ Да, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчните семки и всичко живо в света какво могат да кажат за вашите зъби! По някой път мъжът може да каже какво нещо са зъбите на жената. И жената може да каже какво нещо са зъбите на мъжа. Питам сега: кой е виновен? Зъбите ли са виновни, или ние сме виновни? Ние можем да извадим зъбите на един човек, но злото пак не се поправя. Злото не е в зъбите. Друго предназначение имат зъбите. Злото в зъбите е дошло вторично, когато човек ги е употребил в това направление – за зло. На много от нашите органи ние сме изопачили службата. Това сме направили с очите, с езика, с носа, с ушите. Ухото не е направено да подслушва. Ухото не е направено за шпионство. То е създадено да придобиеш с него Мъдрост. Езикът не е за злословене, но да благославяш, да говориш разумно; а за това, че ти с него можеш да изкажеш и най-лошите работи, езикът не е виновен.
Като ученици никога не отлагайте! Вие всякога трябва да имате един силен стремеж. Пазете се от следното: не казвайте, че знаете, но кажете: „Ние се учим!“ Знанието е нещо преходно. Туй, което сега знаеш, ще видиш, че след време не го знаеш. Туй, което сега не знаеш, ще видиш, че след време го знаеш. Тия хора, които много знаят, много грешат. Истинският човек, или ученикът, трябва да казва: „Аз ще се уча!“ Това е правото положение. Това е мисълта, в която няма никакво раздвояване – уча се! И да е погрешка, и да не е погрешка – уча се, от всичко се уча. Ако добре свиря и ако лошо свиря – всичкото е една наука: изпитвам и едното, и другото положение.
Размишление
Седма лекция от Учителя
21 ноември 1923 г., София
СТАР ПРАВОПИС