Моето верую

Най-често използвани думи в беседата: сега, бог, любов, може, човек, има, сърце, казва, даде, иска, аз, молите, всички, кажете, казвате, знаете, хора ,
Клас на Добродетелите , София, 12 Септември 1924г., (Петък) 11:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Лекция от Учителя, държана на 12 септември, 1924 г.

''12 септември 1924 г., петък, 11 часа сутринта, ул. „Опълченска", № 66''

''Присъстват: Паша, Сотирка, Мика, Савка.''

За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят?“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?“ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.

Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив!“ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно. И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.

Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без да се смали.

Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си. И това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече! Ще научиш, ще дойде време.

Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира. Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.

Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти? Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно. Ето философията. И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него. И тогава казва: „Научих как се живее.“

Двама вървят заедно. Мълчат. Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую. Твоята теория за Бога каква е?

Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ пред вас? Знаете ли защо? - За да не повторите нейната погрешка.

Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това? - За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.

Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят?“ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство?“ Сега приложението. Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.

Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните. И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!“ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга?“ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега!“ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави?“ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.

Коя мисъл остана сега у вас? - Което Бог иска, то ще стане.

(Всички прави с Учителя направихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме следните думи:

„Любовта разкрива Бога в нас.“)

Този триъгълник горе (фиг. 1) е двоен. На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест. Шест образува два триъгълника. Сега ви трябва една киселина.

„Добрата молитва“

Лекция от Учителя, държана на 12 септември, 1924 г.

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

НАГОРЕ

Вход

Моето верую

Моето верую

Моето верую

Активност