Двата закона
Двата закона
''Лекция от Учителя, държана на 2 ноември, 1924 г.''
Сега, какво искате да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание.
Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича?“ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество.
Това са закони, които действуват в малкото. Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има. Шут ще бъдеш.
В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив. Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си?“ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин. Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от него.
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?“ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?)- Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
(Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си?) - Трябва да пази връзката си. Нищо повече!
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос. Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре. Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света?“ - „Мога ли да излеза вън от света?“ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен. „В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия!“ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов. И всеки един си има мярка и с нея мери нещата. А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста. Той казва: „Такава слава повече не искам.“
Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота. Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка.
Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
''Лекция от Учителя, държана на 2 ноември, 1924 г.''
Сега, какво искате да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание.
Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича?“ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество.
Това са закони, които действуват в малкото. Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има. Шут ще бъдеш.
В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив. Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си?“ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин. Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от него.
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?“ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?)- Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
(Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си?) - Трябва да пази връзката си. Нищо повече!
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос. Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре. Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света?“ - „Мога ли да излеза вън от света?“ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен. „В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия!“ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов. И всеки един си има мярка и с нея мери нещата. А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста. Той казва: „Такава слава повече не искам.“
Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота. Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка.
Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
''Лекция от Учителя, държана на 2 ноември, 1924 г.''