Мисли от г-н П. Дънов
Мисли от г-н П. Дънов
Душата обладава целия гръден кош, обаче пребъдва под лъжичката, гдето се усещат удоволствията.
В главата е Духът.
В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали да ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир.
Земята е едно училище и място, гдето духът черпи сили и опитности. Който живее добре, той е учен человек, макар че е прост, според нашето разбиране. Затова и ние трябва да се научим добре да живеем.
Който ни нагрубява, той е забулен в нещо, затова защо да му се сърдиш за грубата му обноска или за това, че не те разбира? Най-мъчното нещо е да търпиш. И този, който може да търпи, е велик човек.
Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство. Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи
Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат. (Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното си мляко. Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.)
Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си.
Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева.
Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас. При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните. Трети път се прозял, започнал за манастирите, управлението и политиката. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил).
В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.
Когато на някого ще се даде ясновидство, при замижаване ще види едни конусообразни форми, на върха с топчица и закривени във вид на запетая, да се въртят в кръг, едни от тях са бели, други черни, това са два духа - бял и черен, които се борят кой да ни завладее. В тоя момент ние да се не месим в тая борба, защото можем да станем жертва, а само да помагаме на светлия дух, като се молим Богу, той да излезе победител. В края, когато белият дух вземе връх в борбата, ще ни обвие в една светла материя и това е знак, че ни е обзел.
Когато ядем с благодарение , ние сме използували всичко онова, което сме яли. Щом сме доволни от сготвеното, даже малко да забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, "праната" изчезва, и ние нищо не сме се ползували. Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено и стани, сам си дотъкми на вкус. "Праната" е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. Комуто раната се заздрави лесно, той има по-голямо количество прана. И обратно, който е беден на нбя, бавно му заздравява раната. Има закон, чрез който върху каквато и да е голяма рана, като си туриш ръката, моментално заздравява.
Благодари на Господа, когато ядеш, защото ти е дал възможност да се наситиш и събереш нови сили и да продължиш живота си на земята. Благодари, когато изчетеш някоя книга, защото ти е дал възможност да събереш нови знания.
Благодари, когато откъснеш едно цветенце и го помиришеш, защото те е насладил. И за всичко, за всичко благодари!
Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзиждане духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може да се проявява, понеже няма от где да черпи сили.
Духовният свят се представлява като мираж - приближават към него и той изчезва от погледите им, не го намират и казват, че няма духовен свят. При няколко такива опити те разумяват, че другаде е същността на нещата, и ще се върнат по-нататък не за миража, а за самата същност. Същото нещо става, когато гледаме нещата в огледала.
Амин!
9 април 1914 г. Бургас
В главата е Духът.
В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали да ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир.
Земята е едно училище и място, гдето духът черпи сили и опитности. Който живее добре, той е учен человек, макар че е прост, според нашето разбиране. Затова и ние трябва да се научим добре да живеем.
Който ни нагрубява, той е забулен в нещо, затова защо да му се сърдиш за грубата му обноска или за това, че не те разбира? Най-мъчното нещо е да търпиш. И този, който може да търпи, е велик човек.
Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство. Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи
Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат. (Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното си мляко. Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.)
Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си.
Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева.
Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас. При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните. Трети път се прозял, започнал за манастирите, управлението и политиката. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил).
В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.
Когато на някого ще се даде ясновидство, при замижаване ще види едни конусообразни форми, на върха с топчица и закривени във вид на запетая, да се въртят в кръг, едни от тях са бели, други черни, това са два духа - бял и черен, които се борят кой да ни завладее. В тоя момент ние да се не месим в тая борба, защото можем да станем жертва, а само да помагаме на светлия дух, като се молим Богу, той да излезе победител. В края, когато белият дух вземе връх в борбата, ще ни обвие в една светла материя и това е знак, че ни е обзел.
Когато ядем с благодарение , ние сме използували всичко онова, което сме яли. Щом сме доволни от сготвеното, даже малко да забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, "праната" изчезва, и ние нищо не сме се ползували. Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено и стани, сам си дотъкми на вкус. "Праната" е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. Комуто раната се заздрави лесно, той има по-голямо количество прана. И обратно, който е беден на нбя, бавно му заздравява раната. Има закон, чрез който върху каквато и да е голяма рана, като си туриш ръката, моментално заздравява.
Благодари на Господа, когато ядеш, защото ти е дал възможност да се наситиш и събереш нови сили и да продължиш живота си на земята. Благодари, когато изчетеш някоя книга, защото ти е дал възможност да събереш нови знания.
Благодари, когато откъснеш едно цветенце и го помиришеш, защото те е насладил. И за всичко, за всичко благодари!
Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзиждане духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може да се проявява, понеже няма от где да черпи сили.
Духовният свят се представлява като мираж - приближават към него и той изчезва от погледите им, не го намират и казват, че няма духовен свят. При няколко такива опити те разумяват, че другаде е същността на нещата, и ще се върнат по-нататък не за миража, а за самата същност. Същото нещо става, когато гледаме нещата в огледала.
Амин!
9 април 1914 г. Бургас