Възкресение
Възкресение
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
Някой кораб потъва. Аз, не че не съчувствам, но казвам на тия братя, които заминават: “Освободете се, излезте вън от тялото си и вземете знамето нагоре, знамето на Любовта.” Развейте горе знамето на Любовта. Вас пращаме мисионери сега, проповядвайте сега в България. Казват: “Горкият човек умря!” Не, ние го пратихме за мисионер. Всички, които заминават сега, стават мисионери. Които са вързани, развързваме ги, за да отидат на работа. Казваме им – ще работите. Това е правият път. А тия, които остават на земята, не трябва да чакат времето, когато умрат, та тогава да отидат горе да работят, а трябва да работят тук, тук да развеят знамето на Любовта. Тук-там ще намерите някоя душа, на която ще помогнете. Има нажалени, наскърбени, натъжени души. Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? – Те са оставили тука робошките, онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите.
Ако някой те попита: “Как да повярвам в онзи свят?” – ще кажеш: “Аз ида оттам.” Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж. Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага. Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко. Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините си и вие виждате. Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви. Там, и хубавото и дяволското се размесват във вас, и умът ви се разбърква. Вие като минавате през тази зона трябва да имате будно съзнание. Ще замрежите очите си и тъй ще минете.
Тъй че, всяка вечер вие ходите и се връщате от онзи свят. Въздушната власт със своя кинематограф ви размътва умовете. Онзи свят вие ще донесете в тоя свят. Всеки един човек има съобщение с онзи свят. Ако няма съобщение, той не може да живее.
И между животните има ясновидци – те виждат духове. Гледаш някоя котка наближава някое кюше, вторачила се там, като че вижда нещо. Наежила се -вижда нещо. Ти гледаш – няма никой. Как ще си обясниш това? – Ясновидка е тя, вижда нещо. И конят е ясновидец. Често той вижда засадата, която ти не виждаш. Оставиш ли се на коня, той няма да те преведе през пътя на засадата, а ще те преведе през друго място. Мишките и плъховете също са ясновидци. Когато ще потъне някой кораб, всички мишки и плъхове изскачат предварително; преди да се разберат хората, мишките и плъховете са навън. Как узнават те това нещо? – Ясновидци са те. Когато видиш, че плъховете се разбягват от някой кораб, ти нямай доверие в този параход. Плъхът е ясновидец – вижда, че корабът ще потъне, а човекът не знае това нещо.
Всеки един от вас може да узнае това нещо предварително – щом идеш до един кораб и се готвиш да влезеш в него, но сърцето ти се стяга, не влизай в него. Остави билета си и се върни. Щом отиваш до един кораб и сърцето ти е отворено, весело, тогава си купи билет и влез в кораба. Това е общо правило, то се отнася до всички случаи в живота, а не само до случая с парахода. Отиваш на станцията, искаш да заминаваш за някъде, но сърцето ти се стяга. Вземи си багажа и се върни назад. Като ви се стяга сърцето идат катастрофите в живота. Животните се подчиняват на това вътрешно чувство, а човек не се подчинява. Човек казва: “Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм си взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората? Какво ще помислят?”
Тук имаме една мома от Македония, наречена Султана. Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през планината. Като вървяла, вътре в себе си чула един глас – не пътувай, спри се на това място и не мърдай. Спряла се там и стои. Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда. И на сутринта какво вижда – ако би направила две крачки, щяла да падне в пропастта!
Когато чуеш този вътрешен глас да ти казва: “Спри се!”, спри се и нищо повече! Не философствай, намираш се две крачки пред пропастта! Ние казваме: “Защо да се спра, да ме духа вятърът, да ме вали дъждът цяла нощ?” По-добре е да те кваси дъждът, отколкото да паднеш в пропастта. Дъжд, вятър – ти ще спреш и ще се молиш. Сутринта Господ ще ти каже: “Не по този път, а по тази пътека трябва да вървиш!”
Това трябва на всинца ви. Всинца имате добри желания, но знайте, че в света има шпиони, не само видими, но и невидими. Тъкмо ще направиш нещо добро и ще дойде някой веднага и ще ти каже: “Не, не прави това!” Не, Божия глас ще послушаш. И в старо време е казано – нашата борба не е с плът и кръв. Духовете не са хиляда, не са и един милион, но повече духове има. Има князе на 200 милиона войници; има князе на 400 милиона войници; има князе на 800 милиона войници и т. н. Ще се молиш на Бога. Това са милиарди духове, които, като те налегнат, че като почнат да ти шушукат със своята артилерия – ш-ш-ш-ш-ш... Отвсякъде шушукат – и отгоре, и отдолу. Християнинът трябва да бъде като един екипиран кораб, да има всички приспособления за пътуване. Вълните ще го блъскат, но корабът да си върви. Турците казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно да ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина. Аз я четох.”
Последната новина е – “Бог е Любов.” Всяка друга новина е стара новина. “Бог е Любов”, в която няма никаква промяна, никаква измяна. Бог е животът, в който няма смърт. Това е новото, което аз зная, а всичко друго е стара новина. Някой от тия духове ще ти подшушне: “Да, но въпреки това, хора са умирали!” Не, ти не слушай това. Ти си го слушал милиони пъти. Новото, което трябва да знаеш, е, че Бог е Живот. Най-новото е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни. Умни сте, само че дяволът във вас е глупав.
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?
Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.
Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия.
Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?“ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: “Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката.” Тоя вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: “Аз не мога да дойда при тебе.” И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е, когато започвате с Името Божие.
Някои казват: кога ще се оправи светът? Лесно ще се оправи, когато му дойде времето. Постъпиш ли така с един, ще тръгнат след тебе и втори, и трети и четвърти, и колкото повече вървиш нататък, все повече и повече ще се увеличават, ще станат 50, 100, 1000, 10 000, 100 000, 200 000 и т.н. За една година ще станат цяла армия. Най-голямата армия в света. И ако всеки един, който е излекуван, тръгне след вас, в скоро време ще се съберат цели армии. И само така може да се оправи светът. Това се нарича мобилизация!
Ще влезете в света и ще почнете да мобилизирате. Ще отидете при някой болен и ще го лекувате. Най-първо ще го излекуваш физически. После ще го научиш да чете. За един час ще изучи цялата азбука... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае да срича. На другия ден ще мине I-во отделение, след това ІІ-ро отделение, след това Ш-то отделение и на четвъртия ден IV-то отделение. След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета. Ние говорим за онези, които са възприемчиви. Този, който е възприемчив, само той си припомня. Че колко пъти той е свършил университет? Аз ще му кажа: “Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря. Спомняш ли си?” – Спомням си. “А пък преди две прераждания ти свърши университет в еди-кой си град. Спомняш ли си това? След туй умря.” Той ще каже: “Да, спомням си...”
“И когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.” Ще ви научи, значи ще ви припомни. Ще ви научи на всичко, ще ви научи на Силата Божия.
Ние само ви припомняме нещата, които сте забравили.
Беседа*, говорена от Учителя на 21 април 1925 год.,
III ден на Великден, вторник, 1 часа след обед, в София на улица „Опълченска“ №66,
Преписано от оригинала, донесен от бр. П. Епитропов, Бургас, 28 май 1925 г., Възнесение.
* Тази беседа не е отбелязана в нито един от каталозите и не е издавана досега. Може да се причисли към вида извънредни беседи. Ако се съди по различните каталози, в интервала от 15 април до 14 юни 1925 г. не са четени беседи. Причините за този факт не се отбелязват никъде. Беседа със заглавие “Възкресение” е четена на 22.02.1928 г., публикувана в книгата “Малки и големи придобивки” (ООК, г. VII, т. 2, изд. 1936 г.). Друга беседа със същото заглавие е четена на 30.10.1932 г., публикувана в книгата “Думи на правда” (НБ XVI серия, т. 2, изд. 1996 г., ИК “Сила и живот”).
Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
Някой кораб потъва. Аз, не че не съчувствам, но казвам на тия братя, които заминават: “Освободете се, излезте вън от тялото си и вземете знамето нагоре, знамето на Любовта.” Развейте горе знамето на Любовта. Вас пращаме мисионери сега, проповядвайте сега в България. Казват: “Горкият човек умря!” Не, ние го пратихме за мисионер. Всички, които заминават сега, стават мисионери. Които са вързани, развързваме ги, за да отидат на работа. Казваме им – ще работите. Това е правият път. А тия, които остават на земята, не трябва да чакат времето, когато умрат, та тогава да отидат горе да работят, а трябва да работят тук, тук да развеят знамето на Любовта. Тук-там ще намерите някоя душа, на която ще помогнете. Има нажалени, наскърбени, натъжени души. Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? – Те са оставили тука робошките, онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите.
Ако някой те попита: “Как да повярвам в онзи свят?” – ще кажеш: “Аз ида оттам.” Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж. Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага. Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко. Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините си и вие виждате. Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви. Там, и хубавото и дяволското се размесват във вас, и умът ви се разбърква. Вие като минавате през тази зона трябва да имате будно съзнание. Ще замрежите очите си и тъй ще минете.
Тъй че, всяка вечер вие ходите и се връщате от онзи свят. Въздушната власт със своя кинематограф ви размътва умовете. Онзи свят вие ще донесете в тоя свят. Всеки един човек има съобщение с онзи свят. Ако няма съобщение, той не може да живее.
И между животните има ясновидци – те виждат духове. Гледаш някоя котка наближава някое кюше, вторачила се там, като че вижда нещо. Наежила се -вижда нещо. Ти гледаш – няма никой. Как ще си обясниш това? – Ясновидка е тя, вижда нещо. И конят е ясновидец. Често той вижда засадата, която ти не виждаш. Оставиш ли се на коня, той няма да те преведе през пътя на засадата, а ще те преведе през друго място. Мишките и плъховете също са ясновидци. Когато ще потъне някой кораб, всички мишки и плъхове изскачат предварително; преди да се разберат хората, мишките и плъховете са навън. Как узнават те това нещо? – Ясновидци са те. Когато видиш, че плъховете се разбягват от някой кораб, ти нямай доверие в този параход. Плъхът е ясновидец – вижда, че корабът ще потъне, а човекът не знае това нещо.
Всеки един от вас може да узнае това нещо предварително – щом идеш до един кораб и се готвиш да влезеш в него, но сърцето ти се стяга, не влизай в него. Остави билета си и се върни. Щом отиваш до един кораб и сърцето ти е отворено, весело, тогава си купи билет и влез в кораба. Това е общо правило, то се отнася до всички случаи в живота, а не само до случая с парахода. Отиваш на станцията, искаш да заминаваш за някъде, но сърцето ти се стяга. Вземи си багажа и се върни назад. Като ви се стяга сърцето идат катастрофите в живота. Животните се подчиняват на това вътрешно чувство, а човек не се подчинява. Човек казва: “Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм си взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората? Какво ще помислят?”
Тук имаме една мома от Македония, наречена Султана. Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през планината. Като вървяла, вътре в себе си чула един глас – не пътувай, спри се на това място и не мърдай. Спряла се там и стои. Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда. И на сутринта какво вижда – ако би направила две крачки, щяла да падне в пропастта!
Когато чуеш този вътрешен глас да ти казва: “Спри се!”, спри се и нищо повече! Не философствай, намираш се две крачки пред пропастта! Ние казваме: “Защо да се спра, да ме духа вятърът, да ме вали дъждът цяла нощ?” По-добре е да те кваси дъждът, отколкото да паднеш в пропастта. Дъжд, вятър – ти ще спреш и ще се молиш. Сутринта Господ ще ти каже: “Не по този път, а по тази пътека трябва да вървиш!”
Това трябва на всинца ви. Всинца имате добри желания, но знайте, че в света има шпиони, не само видими, но и невидими. Тъкмо ще направиш нещо добро и ще дойде някой веднага и ще ти каже: “Не, не прави това!” Не, Божия глас ще послушаш. И в старо време е казано – нашата борба не е с плът и кръв. Духовете не са хиляда, не са и един милион, но повече духове има. Има князе на 200 милиона войници; има князе на 400 милиона войници; има князе на 800 милиона войници и т. н. Ще се молиш на Бога. Това са милиарди духове, които, като те налегнат, че като почнат да ти шушукат със своята артилерия – ш-ш-ш-ш-ш... Отвсякъде шушукат – и отгоре, и отдолу. Християнинът трябва да бъде като един екипиран кораб, да има всички приспособления за пътуване. Вълните ще го блъскат, но корабът да си върви. Турците казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно да ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина. Аз я четох.”
Последната новина е – “Бог е Любов.” Всяка друга новина е стара новина. “Бог е Любов”, в която няма никаква промяна, никаква измяна. Бог е животът, в който няма смърт. Това е новото, което аз зная, а всичко друго е стара новина. Някой от тия духове ще ти подшушне: “Да, но въпреки това, хора са умирали!” Не, ти не слушай това. Ти си го слушал милиони пъти. Новото, което трябва да знаеш, е, че Бог е Живот. Най-новото е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни. Умни сте, само че дяволът във вас е глупав.
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?
Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.
Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия.
Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?“ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: “Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката.” Тоя вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: “Аз не мога да дойда при тебе.” И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е, когато започвате с Името Божие.
Някои казват: кога ще се оправи светът? Лесно ще се оправи, когато му дойде времето. Постъпиш ли така с един, ще тръгнат след тебе и втори, и трети и четвърти, и колкото повече вървиш нататък, все повече и повече ще се увеличават, ще станат 50, 100, 1000, 10 000, 100 000, 200 000 и т.н. За една година ще станат цяла армия. Най-голямата армия в света. И ако всеки един, който е излекуван, тръгне след вас, в скоро време ще се съберат цели армии. И само така може да се оправи светът. Това се нарича мобилизация!
Ще влезете в света и ще почнете да мобилизирате. Ще отидете при някой болен и ще го лекувате. Най-първо ще го излекуваш физически. После ще го научиш да чете. За един час ще изучи цялата азбука... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае да срича. На другия ден ще мине I-во отделение, след това ІІ-ро отделение, след това Ш-то отделение и на четвъртия ден IV-то отделение. След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета. Ние говорим за онези, които са възприемчиви. Този, който е възприемчив, само той си припомня. Че колко пъти той е свършил университет? Аз ще му кажа: “Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря. Спомняш ли си?” – Спомням си. “А пък преди две прераждания ти свърши университет в еди-кой си град. Спомняш ли си това? След туй умря.” Той ще каже: “Да, спомням си...”
“И когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.” Ще ви научи, значи ще ви припомни. Ще ви научи на всичко, ще ви научи на Силата Божия.
Ние само ви припомняме нещата, които сте забравили.
Беседа*, говорена от Учителя на 21 април 1925 год.,
III ден на Великден, вторник, 1 часа след обед, в София на улица „Опълченска“ №66,
Преписано от оригинала, донесен от бр. П. Епитропов, Бургас, 28 май 1925 г., Възнесение.
* Тази беседа не е отбелязана в нито един от каталозите и не е издавана досега. Може да се причисли към вида извънредни беседи. Ако се съди по различните каталози, в интервала от 15 април до 14 юни 1925 г. не са четени беседи. Причините за този факт не се отбелязват никъде. Беседа със заглавие “Възкресение” е четена на 22.02.1928 г., публикувана в книгата “Малки и големи придобивки” (ООК, г. VII, т. 2, изд. 1936 г.). Друга беседа със същото заглавие е четена на 30.10.1932 г., публикувана в книгата “Думи на правда” (НБ XVI серия, т. 2, изд. 1996 г., ИК “Сила и живот”).