Платното
Платното
Добрата молитва
Трябва да запазите това, което ви е дадено. Животът ви е даден, трябва да го пазите. Умът ви е даден и човек трябва да знае как да употреби ума си. То е велико изкуство. Когато една жена изпреде вълната, изтъче плата, трябва да знае как да пази този плат от молците. Тя може да е работила много добре, дрехата може да е скроена много добре, но ако не знае да я пази от молците, непременно ще развалят всичко. Много пъти човешките работи се развалят от молците. Вие работите, но оставяте молците да развалят всичко. Сега изтълкувайте какво са молците? - Това са недостатъците, които хората имат. Те са живи. Например вие виждате някой път недостатъците на друг човек. Но недостатъците на другите не ползват другиго. Те ме ползват дотолкова, доколкото мога да извадя поука. Ако на някой човек му се изгубят парите, нищо не ме ползва, ако той страда, нищо не ме ползва. Но страданията на другите хора може да ме ползват в едно отношение: ако аз извадя поука. Бъдещият живот, щастието на човека зависи от онова, Великото съзнание.
Тази екскурзия дойдохте да се качите горе на Мусала. Като се върнете от туй посещение на Мусала, какво ще остане във вашия ум? Забележете, топлината издържате, а студа не можете. То е външната страна.
В живота трябва да дадете образци. В света сега трябват образци. Може да се говори за хубави неща, за красиви работи, но трябва да се разбират, да се дадат образци. Може да проповядваме Новото Учение, но трябва да се дадат образци. Можем да говорим за Божествения живот, но и за него трябва да се дадат образци. Най-малките усилия Бог ги благославя. Всички именно трябва да работите в туй направление. Молитвата е усилия за човешката душа да бъде свързана постоянно с Бог. Ако някой от вас запита: "Защо трябва да се моля?", да се свържеш с Бог, тъй както растенията са свързани със слънцето, светлината, топлината и с влагата. По някой път слънцето ги напуща привидно само. Светлината на слънцето обгръща растенията. По същия закон Божествената светлина трябва да обгръща човека.
Вие кога се съберете на едно място, за какво говорите най-вече? Човек ще ви разбере какво сте не по това какво сте учили, но за какво се разговаряте. За какво се разговаряте сега? Какво занимава ума ви? (Кой влязъл в хижата и кой не. Дали ще дойде Учителят, или няма да дойде. Ако стои в неговата палатка, какво прави. Ако има някой с него, какво говори с тях.) Аз ви гледам, опити имам. Една сестра искаше да й говоря нещо, тук беше се спряла, другите нямат търпение. Тълкувам: Дяволът ги мъчи, дяволът ви мъчи, вие не можете да мислите хубаво. Всеки един от вас трябва да има желание да действа за повдигането на душата си. Абсолютно никаква мисъл не трябва да се крие. Няма по-отрицателно нещо от това да мислиш лошо. Лошото е водено от дявола. Всички ония хора, които са действали зле, които са чувствали зле, които са мислили зле, те са се стопили, станали са пръст в земята. А онзи, който е служил на Бога с всичкото си сърце, той се е повдигнал и може да стане крилат ангел - служител на Бога.
Казвам сега: Именно от вас се изисква чистота на вашите мисли. Щом един човек започва да живее нечист живот, очите стават мътни, устата започва да се изкривява, започва да се деформира. Някой път вие сами не се харесвате, като се гледате на огледалото. Защо не се харесвате? Казвате: "Лицето не е хубаво." Има нещо, което не е красиво, ако вашата душа още не е красива, ако вашият дух не е красив.
Лицето може да бъде красиво. Кажеш: "Очите не са хубави." Трябва да дойдете до дъното на нещата.
Сега тук ставаше разправия на учениците на Новото Учение какво може да направят. Когато човек е предаден да върши волята Божия, който иска да разбира живота, напълно трябва да върши това и всеки ден каквото мисли, каквото чувства, каквото действа, да бъде в съгласие с волята Божия. И млади, и стари така да действат, защото волята Божия изразява целокупния живот. Всичко взема в себе си.
На всички трябва търпение, разумно търпение. Аз съм говорил много пъти: Търпение, търпение. Сега не е лошо да мислите, защото туй е важно: да мислиш дали светлината, като изгрее слънцето, ще влезе вкъщи. Светлината ще влезе, щом прозорците са отворени. Тя не иска да се молиш. Ако къщата е добре направена, светлината непременно ще влезе.
Сега ще се пазите всички от молците. Как ще се пазите от молците? Нафталин. В духовния свят нафталинът какво е? - Вяра трябва. Щом човек има непреодолима, жива вяра, молец не влиза, защото, ако аз нося дрехата си постоянно, молец може ли да я развали? Но ако я оставя в сандъка да стои мъртва дрехата, молци излизат. Когато човек има живата вяра, молците как ще изядат дрехата? В духовния свят каквато дреха човек има, на гърба си трябва да я носи. Той всичко трябва да носи, ще помните. Тия мисли са необходими за вас. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят. В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни."
Аз забелязвам една черта, че сте много егоисти. Някой като седне на едно място, не се мърда, като забие колци, с девет чифта биволи не можеш да го извадиш. Всеки гледа някой да стане, че той да седне. Онзи не излиза, гледа целия ден да не би някой да седне на неговото място. Страх ви е отвън като излезете, да не изстинете. То е заблуждение. Не изстива човек.
За в бъдеще да се повдигнете, или съзнанието у вас да се повдигне, да си отстъпвате взаимно, не да използвате, а да ползвате. Сега всеки един от вас очаква да му донесат чай. Аз по някой път не искам да ми давате. Лошо е. Казвате: "Виж Учителя, това ти сложат, онова." Ами че аз разсъждавам другояче. Ако ти си малко дете, майка ти ще те носи на ръце, ще те повива, ще те развива. Туй дете не е ли учител за майка си? Но този учител един ден израства. Той слиза от ръцете на майка си. Този процес става обратен после, че Учителят на стари години, той слага на майка си. Всички ние във външните неща трябва да видим един живот на опростяване. Да се стремим към закона на жертвата. Защото услуга дават на един човек от туй, което му е нужно, от излишъка, от изобилието, което имаш. Вие всички сте добри, но забравяте. Забелязвам във всички хора един и същи навик. На някое дете напълнят джоба с орехи. Поискайте му и кажете: "Дай" - не дава. То мисли за утре, не дава. Майката казва:" Моето ангелче." Ангелче без крила е това дете, което държи тези орехи. Туй дете след половин час да раздаде тези орехи. Оттам трябва да започнете всички. Като дойдете на екскурзия, като идете някъде, като дойдат на гости хората, трябва да им покажете добър пример. Но ще се молите. Човек трябва да види пример. Дълго време човек трябва да се моли, защото има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги положите на тихите слънчеви лъчи - буци, подутини, може да видите действително след 1-2-3 месеца тия подутини, буци ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бог, дойде ли Божествената светлина, ония буци, които има, постепенно ще изчезнат и човек идва в здравословно състояние.
Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър. Такъв е Божественият закон.
Отче наш
Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? (Нямаше.) Искам да извлека закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътеки, хлъзгаво става, може да падне някой, в езерото може да се намери някой. (Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: "Мога." Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар. Например някой сто килограма жито пренася, друг няколко килограма не може, глада носят, а житото не могат да носят.
Всеки човек има и силни, и слаби страни. Сега ще си турите едно мото, оставям този образ, да кажете: "Можем да се качим горе на Мусала." Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остава по нещо от всяка една екскурзия. Всички можем да направим нещо хубаво.
Доволни ли сте от хижата? Другите екскурзианти пуснахте ли ги вътре?
Тъй че нещата трябва да се задържат. Всеки ден идват все хубави неща. Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислехте, че ще имате хубаво, ясно време, така бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах, ще си вземете хубави фанели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност. Някои се оплакват от беднотията си. Сегашното състояние аз го изяснявам по следующия начин. Някой човек е беден, има много да дава, всеки ден отвлича ума и не може да направи добро на страдающите. Много е зает с даване и вземане. Някой пък много печели, че като брои парите, не му остава време за другите. Вие много пари броите и много полици изплащате, че не ви остава време да се занимавате с другите. Когато уравните бюджета, ще имате това предвид: по-малко трябва да печелите, пък и да не правите и много борчове. Онези, които работят с онази малка лампичка, като я насочат някъде, пробиват желязо, като насочат този пламък, образуват се няколко хиляди градуса, пробива дупки. Когато работи човек с Божията Любов, пробива всичко навсякъде. Някъде пък трябват дупки да се пробият. Дяволът турил големи стени, трябва да пробием дупки в тези стени.
Беседа, държана при първото езеро под Мусала
на 12-ти юли, 1925 г., Петровден, 21 ч.
Трябва да запазите това, което ви е дадено. Животът ви е даден, трябва да го пазите. Умът ви е даден и човек трябва да знае как да употреби ума си. То е велико изкуство. Когато една жена изпреде вълната, изтъче плата, трябва да знае как да пази този плат от молците. Тя може да е работила много добре, дрехата може да е скроена много добре, но ако не знае да я пази от молците, непременно ще развалят всичко. Много пъти човешките работи се развалят от молците. Вие работите, но оставяте молците да развалят всичко. Сега изтълкувайте какво са молците? - Това са недостатъците, които хората имат. Те са живи. Например вие виждате някой път недостатъците на друг човек. Но недостатъците на другите не ползват другиго. Те ме ползват дотолкова, доколкото мога да извадя поука. Ако на някой човек му се изгубят парите, нищо не ме ползва, ако той страда, нищо не ме ползва. Но страданията на другите хора може да ме ползват в едно отношение: ако аз извадя поука. Бъдещият живот, щастието на човека зависи от онова, Великото съзнание.
Тази екскурзия дойдохте да се качите горе на Мусала. Като се върнете от туй посещение на Мусала, какво ще остане във вашия ум? Забележете, топлината издържате, а студа не можете. То е външната страна.
В живота трябва да дадете образци. В света сега трябват образци. Може да се говори за хубави неща, за красиви работи, но трябва да се разбират, да се дадат образци. Може да проповядваме Новото Учение, но трябва да се дадат образци. Можем да говорим за Божествения живот, но и за него трябва да се дадат образци. Най-малките усилия Бог ги благославя. Всички именно трябва да работите в туй направление. Молитвата е усилия за човешката душа да бъде свързана постоянно с Бог. Ако някой от вас запита: "Защо трябва да се моля?", да се свържеш с Бог, тъй както растенията са свързани със слънцето, светлината, топлината и с влагата. По някой път слънцето ги напуща привидно само. Светлината на слънцето обгръща растенията. По същия закон Божествената светлина трябва да обгръща човека.
Вие кога се съберете на едно място, за какво говорите най-вече? Човек ще ви разбере какво сте не по това какво сте учили, но за какво се разговаряте. За какво се разговаряте сега? Какво занимава ума ви? (Кой влязъл в хижата и кой не. Дали ще дойде Учителят, или няма да дойде. Ако стои в неговата палатка, какво прави. Ако има някой с него, какво говори с тях.) Аз ви гледам, опити имам. Една сестра искаше да й говоря нещо, тук беше се спряла, другите нямат търпение. Тълкувам: Дяволът ги мъчи, дяволът ви мъчи, вие не можете да мислите хубаво. Всеки един от вас трябва да има желание да действа за повдигането на душата си. Абсолютно никаква мисъл не трябва да се крие. Няма по-отрицателно нещо от това да мислиш лошо. Лошото е водено от дявола. Всички ония хора, които са действали зле, които са чувствали зле, които са мислили зле, те са се стопили, станали са пръст в земята. А онзи, който е служил на Бога с всичкото си сърце, той се е повдигнал и може да стане крилат ангел - служител на Бога.
Казвам сега: Именно от вас се изисква чистота на вашите мисли. Щом един човек започва да живее нечист живот, очите стават мътни, устата започва да се изкривява, започва да се деформира. Някой път вие сами не се харесвате, като се гледате на огледалото. Защо не се харесвате? Казвате: "Лицето не е хубаво." Има нещо, което не е красиво, ако вашата душа още не е красива, ако вашият дух не е красив.
Лицето може да бъде красиво. Кажеш: "Очите не са хубави." Трябва да дойдете до дъното на нещата.
Сега тук ставаше разправия на учениците на Новото Учение какво може да направят. Когато човек е предаден да върши волята Божия, който иска да разбира живота, напълно трябва да върши това и всеки ден каквото мисли, каквото чувства, каквото действа, да бъде в съгласие с волята Божия. И млади, и стари така да действат, защото волята Божия изразява целокупния живот. Всичко взема в себе си.
На всички трябва търпение, разумно търпение. Аз съм говорил много пъти: Търпение, търпение. Сега не е лошо да мислите, защото туй е важно: да мислиш дали светлината, като изгрее слънцето, ще влезе вкъщи. Светлината ще влезе, щом прозорците са отворени. Тя не иска да се молиш. Ако къщата е добре направена, светлината непременно ще влезе.
Сега ще се пазите всички от молците. Как ще се пазите от молците? Нафталин. В духовния свят нафталинът какво е? - Вяра трябва. Щом човек има непреодолима, жива вяра, молец не влиза, защото, ако аз нося дрехата си постоянно, молец може ли да я развали? Но ако я оставя в сандъка да стои мъртва дрехата, молци излизат. Когато човек има живата вяра, молците как ще изядат дрехата? В духовния свят каквато дреха човек има, на гърба си трябва да я носи. Той всичко трябва да носи, ще помните. Тия мисли са необходими за вас. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят. В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни."
Аз забелязвам една черта, че сте много егоисти. Някой като седне на едно място, не се мърда, като забие колци, с девет чифта биволи не можеш да го извадиш. Всеки гледа някой да стане, че той да седне. Онзи не излиза, гледа целия ден да не би някой да седне на неговото място. Страх ви е отвън като излезете, да не изстинете. То е заблуждение. Не изстива човек.
За в бъдеще да се повдигнете, или съзнанието у вас да се повдигне, да си отстъпвате взаимно, не да използвате, а да ползвате. Сега всеки един от вас очаква да му донесат чай. Аз по някой път не искам да ми давате. Лошо е. Казвате: "Виж Учителя, това ти сложат, онова." Ами че аз разсъждавам другояче. Ако ти си малко дете, майка ти ще те носи на ръце, ще те повива, ще те развива. Туй дете не е ли учител за майка си? Но този учител един ден израства. Той слиза от ръцете на майка си. Този процес става обратен после, че Учителят на стари години, той слага на майка си. Всички ние във външните неща трябва да видим един живот на опростяване. Да се стремим към закона на жертвата. Защото услуга дават на един човек от туй, което му е нужно, от излишъка, от изобилието, което имаш. Вие всички сте добри, но забравяте. Забелязвам във всички хора един и същи навик. На някое дете напълнят джоба с орехи. Поискайте му и кажете: "Дай" - не дава. То мисли за утре, не дава. Майката казва:" Моето ангелче." Ангелче без крила е това дете, което държи тези орехи. Туй дете след половин час да раздаде тези орехи. Оттам трябва да започнете всички. Като дойдете на екскурзия, като идете някъде, като дойдат на гости хората, трябва да им покажете добър пример. Но ще се молите. Човек трябва да види пример. Дълго време човек трябва да се моли, защото има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги положите на тихите слънчеви лъчи - буци, подутини, може да видите действително след 1-2-3 месеца тия подутини, буци ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бог, дойде ли Божествената светлина, ония буци, които има, постепенно ще изчезнат и човек идва в здравословно състояние.
Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър. Такъв е Божественият закон.
Отче наш
Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? (Нямаше.) Искам да извлека закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътеки, хлъзгаво става, може да падне някой, в езерото може да се намери някой. (Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: "Мога." Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар. Например някой сто килограма жито пренася, друг няколко килограма не може, глада носят, а житото не могат да носят.
Всеки човек има и силни, и слаби страни. Сега ще си турите едно мото, оставям този образ, да кажете: "Можем да се качим горе на Мусала." Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остава по нещо от всяка една екскурзия. Всички можем да направим нещо хубаво.
Доволни ли сте от хижата? Другите екскурзианти пуснахте ли ги вътре?
Тъй че нещата трябва да се задържат. Всеки ден идват все хубави неща. Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислехте, че ще имате хубаво, ясно време, така бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах, ще си вземете хубави фанели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност. Някои се оплакват от беднотията си. Сегашното състояние аз го изяснявам по следующия начин. Някой човек е беден, има много да дава, всеки ден отвлича ума и не може да направи добро на страдающите. Много е зает с даване и вземане. Някой пък много печели, че като брои парите, не му остава време за другите. Вие много пари броите и много полици изплащате, че не ви остава време да се занимавате с другите. Когато уравните бюджета, ще имате това предвид: по-малко трябва да печелите, пък и да не правите и много борчове. Онези, които работят с онази малка лампичка, като я насочат някъде, пробиват желязо, като насочат този пламък, образуват се няколко хиляди градуса, пробива дупки. Когато работи човек с Божията Любов, пробива всичко навсякъде. Някъде пък трябват дупки да се пробият. Дяволът турил големи стени, трябва да пробием дупки в тези стени.
Беседа, държана при първото езеро под Мусала
на 12-ти юли, 1925 г., Петровден, 21 ч.