На отворено и на затворено
На отворено и на затворено
СТАР ПРАВОПИС 
Аз вземам като предмет на тази си беседа думите: „На затворено и на отворено.“ Казват за някого: „Той е отворен човек.“ За другиго казват: „Той е затворен човек.“ На отворено живеят свободните хора, а на затворено живеят затворниците. Обаче думата затворено има и друг смисъл. Ако думата затворено подразбира ред и порядък, тогава ние живеем в Бога, ние сме на затворено. Следователно, като живеем в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина, в Божията Правда и в Божията Добродетел, ние сме затворени, ограничени сме. От това гледище думата отворено означава, че живеем извън Любовта.
Следователно човек трябва да разбира живота дълбоко, трябва да разбира вътрешния смисъл на нещата. Той не се е явил тук като случайно същество: той има смисъл, цел в живота. Човек може да се е родил българин, може да се е родил французин, може да се е родил англичанин, американец или какъвто и да е – това не е смисълът на живота, защото първите хора не бяха нито българи, нито англичани, нито американци. Ами какви бяха тогава? Бог създаде двама души – и нищо повече. Тъй че отделните индивиди, общества и народи играят съвсем друга роля в икономията на Природата, а не както хората разбират. И всеки индивид на Земята от това гледище играе известна роля вътре в Природата. Всеки човек е на своето място. Всеки индивид, който е дошъл на Земята и у когото има съзнание, трябва да схване своето предназначение в живота и да го изпълни. Най-първо той трябва да знае отношенията си към Бога. Да определим отношенията си към Бога – този е важният въпрос, който ни предстои. Нашата Земя най-първо е разрешила отношенията си към Слънцето и чрез това се е самоопределила. Тя е определила своята орбита и с това ни е дала възможност да се явим. Ако Земята промени отношенията си към Слънцето, целият органически свят в нея ще се измени. Следователно от нейното самоопределение зависи какво ще бъде и нашето определение. Някой ще каже, че може да живее и без да се самоопределя. Не, докато не се самоопределиш, не можеш да живееш. Съзнателно или несъзнателно, ние ще се самоопределим. Рибите живеят във водата, но рибата се е самоопределила безсъзнателно. Същевременно окултната наука гласи, че душата на рибата не живее във водата, а живее извън водата. Значи горе колективно рибата се е определила в каква среда да се движи. Дърветата по същия закон са се самоопределили. Половината от техния живот е в почвата, половината – във въздуха. Хората са се самоопределили да живеят по Бога и всички трябва да живеем по Бога. На нас не ни трябва само едно голо верую за Бога: на нас не ни трябва само едно формално спазване на Божия закон от страх, но всеки човек трябва да бъде закон за себе си! Този закон в него трябва да бъде свещен както когато е сам, така и когато е вън. Не трябва човек в дома си да има един закон, а вън в света – друг закон.
Един закон трябва да има навсякъде! Този закон трябва да бъде свещен, той трябва да бъде закон на Любовта. Любов¬та – това е най-великият закон в света, от който произтичат всички закони. Защо? – Понеже Любовта определя Живота. Пък самият живот определя условията. Искаш да се храниш: животът те заставя да работиш, животът те заставя да дишаш, животът те заставя да мислиш – животът те заставя да вършиш всичко това. Животът не е едно просто движение. Движението е резултат на самия живот, а животът произтича от Любовта. Тя е нещо разумно, велико! Ето защо в живота ние трябва да виждаме онова свещено проявление на Бога. Кое се проявява във всяко живо същество? – Разумното. Всяко същество, колкото малко и да е, когато го настъпиш, чувства известна болка. Например настъпиш една малка мравя, една малка пеперудка. Тя те погледне и казва: „Недей, и аз искам да живея, колкото и да съм малка!“
И тъй, от вашето самоопределение зависи бъдещето на цялото човечество. Човечеството – това са разумни души, въплътени на Земята. За в бъдеще вашите тела ще се изменят. Някои от вас сте сега жени, други сте мъже. Това е само една форма на живота. Целокупността на Живота още не се е проявила. Каква форма може да имате след хиляда години? – Не знаете. Някои казват: „То се свърши вече с живота!“ Това свършване, което вие подразбирате, е много повърхностно. Въпросът с това не се разрешава. Някой ученик от първо отделение казва: „Свърши се вече!“ – Какво се е свършило? – „Свърши се първо отделение.“ После ще започне второ. Като свърши второ отделение, казва: „Свърши се!“ Какво се свърши? – Второ отделение. Но след това ще завърши трето, четвърто отделение и т.н. След като завърши всичките отделения, всичките класове, свършва ли се въпросът? Не, това, което вие считате за свършване, представлява един непрекъснат процес.
Учението е един вечен процес на онази Божествена Мъдрост, която душата очаква, за което се радва и в която постоянно се разкрива. В човека има нещо, което постоянно трепти. В човека има много желания, които не могат да се реализират на Земята. Много от тия желания в продължение на хиляди години не могат да се осъществят. Човек има желание да стане цар на цялата Земя и да заповядва на всичко: като каже на плодовете да зреят, да зреят; като каже на ветровете да спрат, да спрат; като им каже да духат, да духат; като каже на небето да има дъжд, да има; да стане буря или да се роди жито и т.н. – изобщо, каквото каже, да стане. Всеки от вас има скрито в себе си това желание. Борбата днес в света е за осъществяване на това желание. Хората днес искат да бъдат големи. Добре, да допуснем, че ви дадат цялата Земя. Тогава пък във вас ще се яви друго желание – да заповядвате на Слънцето да грее. Ако и цялото Слънце ви дадат, ще се роди друго желание – да владеете и цялата Вселена. Питам: вие можете ли да се задоволите с тия неща? Ако човек има днес 1 000 лева, после 2 000 лева, 3 000, 10 000 лева, милион, пак не ще е доволен. В Америка имало един богаташ, който имал хиляда милиарди. Можете ли да си представите колко злато са хиляда милиарди? Този човек усеща ли благото на това богатство? – Не. Един от американските милиардери казва така: „Трите лева, които спечелих първия път със своя труд, ми причиниха много по-голяма радост в душата, отколкото милионите, които се втичат в моята каса, без да ги усетя, без да вземе моето съзнание участие в припечелването им.“ Следователно този ден, в който сме се събрали да подишаме чист въздух, тези, малките блага, които имаме, струват повече, отколкото хилядите блага на цялата Земя.
Представете си, че вие сте господар на цялата Земя и тия един милиард и половина хора ви гракат всеки ден, искат това-онова от вас. Какво ще бъде положението ви? Вие не ще можете да спите, ще станете неврастеник. Наистина, да бъде човек цар, това е нещо велико! Знаете ли какво нещо е да бъде човек цар? За да бъде човек цар, трябва да бъде най-разумен, трябва да бъде изпълнен с Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. Царят трябва да бъде като един океан, като един извор, който постоянно да излива, да изпраща своето благословение тъй, както Слънцето изпраща своята топлина и светлина. Слънцето, като мине от изток към запад, и ни оставя хилядите си блага. Какво иска от нас? – Нищо. Представете си обаче, че след като залязва Слънцето всяка вечер, дойдат ония негови агенти, както има такива в обществената безопасност, и ви кажат: „Ще платите толкова хиляди лева за изразходваните от вас калории светлина и топлина!“ Какъв ще бъде вашият хал? Но Слънцето си минава и заминава и неговите агенти не идват. Ако пък дойдат агентите му, казват: „Имахте ли достатъчно светлина?“ – „Нямахме.“ – „Е, нищо, утре ще ви дадем повече.“ Вие ги запитате: „Ами колко да ви заплатим?“ – „Даром даваме.“ – „Какво искате от нас тогава?“ – „Да служите на Бога и да Го обичате.“
И тъй, Бог иска от нас да Му служим доброволно и съзнателно. Туй съзнателно служене на Бога подразбира всички по-дребни същества от нас да познаят, че ние действително служим на Бога. И мравките, и птичките, и дърветата, и изворите – всички да знаят, че служим на Бога. Дето и да минем, да оправим пътя, да служим съзнателно на Бога. Да служим тъй, както Бог служи, както Слънцето служи, както звездите служат, както Земята служи. Ние сме призовани на Земята само за това – да служим. Един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, когато умовете им се просветят – те и сега са просветени, но не са проявени – така ще служат на Бога: от Любов и съзнателно. Има някои хора – богати, но скъперници. Трябва да ги натиснеш, за да излезе нещо от тях. Има големи извори с вода, някъде дълбоко скрити в земята, и някой път трябва да стане катаклизъм, земетресение, да се пукне канарата над тях, за да вземат да бликат. С хиляди години се е събирала тази вода. Казват хората: „Какъв хубав извор.“ Казвам: да, от колко хиляди години тази вода се е събирала там! Тия скъперници на Земята са също такива големи извори, които трябва да разпукнеш, за да излезе нещо от тях. Ще ги пропука Господ: ще видите, че и в техните сърца се крие нещо хубаво. Един ден от сърцата на хората според Божието благоволение ще се разкрие нещо хубаво. Таи се нещо хубаво и в тях, но хубавото още не се проявява. Дълбоко в душата на всеки човек има скрито нещо ценно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царството Божие на Земята между нас и ние ще се разберем. В това отношение именно знанието, което имаме, опитността, която носим със себе си, ще ни помагат.
Сега между хората има спор дали за първи път се явяват на Земята. Човек е излязъл някога от Бога. Кога? – В далечното минало той е излязъл от Бога и в далечното бъдеще пак ще се върне при Бога. Знаете ли как ще се върне при Бога? Когато се върне, велико посрещане ще бъде! Ще го посрещнат там с песни и свирни. Такова посрещане ще бъде, каквото в света никога не може да стане! В сърцата на всички, които го посрещат, ще блика Божествената Любов. Бог ще се прояви като Светлина. Тогава ще се оправдаят сегашните ни страдания. Ще разберем, че днешните ни страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която ще се открие за нашите души. Следователно ние живеем за Бога. Като живеем за Бога, то и Бог като живее във всички хора, всичко, което Той създава, е красиво. Като служим на Бога, ние косвено изпълняваме Волята Му. Всички расте¬ния и животни и всички народи изпълняват Божията воля спо¬ред великия Божествен план. Казвам: първото нещо за всинца ви е да се яви във вас онова велико съзнание за онази вътрешна благодарност: да се радвате, че сте дошли на Земята. Този момент е най-важен. Слушам, някой казва: „Защо ли съм се родил на Земята? По-добре да не бях се раждал!“ – Хубаво, да допуснем, че е така, но родил си се веднъж. Какво трябва да правиш? Казва някой: „Сиромах съм се родил.“ – Не е вярно, ти мислиш само, че си сиромах. – „Нито пет пари нямам!“ – Не, имаш две очи, които струват най-малко 10 милиона лева. Ако ти дадат 10 милиона лева за очите, ще ги дадеш ли? Хем 10 милиона златни, звонкови монети. Пък самият живот – то е нещо неоценимо! Онова, което трепти в нас, тази радост, която усещаме, с пари не може да се купи. Тя е изблик на Божествената Любов. Това е Бог, Който живее в нас и се проявява. Следователно ние не можем да спрем този велик изблик на Бога. Ако ние не искаме да проявим Бога доброволно, Той най-после сам ще се прояви. Такъв е законът. Когато един клон се откаже от дървото и не иска да работи, какво става с него? – Изсъхва. Когато цялото дърво се откаже да работи, и то изсъхва. На мястото на това дърво ще дойде друго и тогава, в края на краищата, Бог ще се прояви. Тъй че ако някой каже, че не иска да живее, ще изсъхне като това дърво. Ако пък каже, че иска да живее, туй дърво ще расте, ще придобие интелигентност, сила.
Всичко онова, което искате, ще ви се даде. Това е Божественото учение за всички. Така трябва да схващат всички хора положението. Вземете например войниците. От тях може да научите един добър урок. Кой човек, като стане войник, иска да забогатява? У нас, българите, дават на войниците по 6 лева месечно – даром служат. И наистина, те искат само да служат. Богатството, което ние търсим, се придобива отвътре. Богатството на човека е неговото сърце, неговата душа, неговият дух. Богатството на човека седи в знанието, което той може да придобие и с което може да си служи. Всичко, каквото искате на Земята, принадлежи на Бога. Щом ние обичаме Бога, можем да разполагаме с всичко Негово. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има. Съвременните хора могат да проверят този закон. Ако те биха живели по Бога, любовно, гладни години за тях нямаше да има, болести нямаше да има, земетресения, катаклизми нямаше да има. Забележете, гладните години, морът – всичко това са резултати от нарушението на онзи велик Божествен закон на Любовта, която ражда хармонията. Някои от вас може да кажат, че ние не сме умни хора. Погрешката е ваша. Умен може да бъде всеки, който живее по Бога. И всеки, който наруши Божия закон, може да оглупее.
И тьй, първото нещо, което трябва да почувства всеки от вас, като си ляга вечер, е да бъде в съгласие с общия пулс на Живата Природа. Има едно ритмическо движение на живота – вдигане и слагане, прилив и отлив, с което движение човек трябва да бъде в съгласие. Сутрин, като станеш, туй движение ще те подеме нагоре-надолу така, както майката люлее детето си. Ето защо всяка вечер всеки от вас трябва да знае в съгласие ли е неговият живот с това общо разумно движение, което Бог е вложил в него. И сутрин, като стане, трябва да почне пак същия живот. Направете опит и ще видите каква голяма разлика ще има тогава в живота ви в сравнение с днешния. Мъчнотиите няма да изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите. Всичките ви спънки ще бъдат благословение. Те ще ви донесат радост и веселие. Тия неща са се проповядвали от хиляди години насам и днес пак се проповядват.
Един велик проповедник в Америка запитва един артист от театъра: „Защо вие, когато представяте всякакви небивалици, карате хората да плачат в театъра, а когато ние проповядваме велики Истини, никой не плаче?“ Казва му артистът: „Вие проповядвате Истината като лъжа, а ние проповядваме лъжата като истина.“ Така и вие сега проповядвате Господа. Казвате: „Я има Господ, я няма.“ Ти ще проповядваш тази Истина смело, без колебание, ще бъдеш верен на себе си. Ще проповядваш туй, което си опитал; ще проповядваш туй, което е открито в душата ти като Истина. Ще проповядваш като този артист. Този артист представя например, че някой умира. Той преживява това като истина и така го представя. Този артист, който представя сцени на умиране, по-скоро умира. Като представяш, че някой умира, все ще преживееш нещо от неговото състояние. Не е лесна работа това!
Някои хора търсят лесния път. В света лесен път няма. Казвал съм и друг път: ако изберете най-мъчния път, той е най-лесният път, а най-лесният път е най-мъчният път. Да кажеш, че лесният път е най-мъчният път, това е едно противоречие повидимому. Всички съвременни хора страдат все от лесния път. Аз ще ви приведа едно малко сравнение. Допуснете, че в съвременните училища, тъй както са наредени у нас и на Запад, някой българин отива в странство и без да е следвал, купува си един диплом за инженер или за архитект. Не, знания с пари не се купуват. Човек трябва да работи, за да придобие знания. Не работи ли, получава ли знанието без усилие, ще го познаят. Ще му дадат да построи някоя линия. Първия път, преди да се е проявил, ще му повярват, че знае, но след като построи една-две линии, никой няма да му вярва. Ще му кажат: „Ти нищо не знаеш! Диплом имаш, но дипломът не съответства на знанието, което имаш.“ Друг някой може да е следвал медицина, но след като измори няколко хиляди души, знаете ли на какво ще замяза неговата медицина? Тя ще мяза на медицината на онзи средновековен лекар, който лекувал болните си по особен метод. Той ги лекувал, като им пущал кръв и отгоре им давал да пият топла вода. Всеки ден, за да изтече лошата им кръв, пущал по малко кръв. Цели 23 години наред лекувал само по този начин, но нито един от пациентите си не могъл да излекува. Запитва се най-после сам: „Как така моето лекарство не спаси нито един болен?“ Отговаря си: „Е, нима другите лекари ги спасяват?“
Не, туй е залъгване, туй е заблуждение. Ние не лекуваме хората с пущане на кръв. В човека трябва да се внесе нещо ново. Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора – това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Срещнеш един добър човек – той е цяр. Добрият човек, святият човек ще те лекува, без да знаеш, че се лекуваш при него. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора. Свещениците трябва да бъдат най-добрите хора. Съдиите трябва да бъдат най-добрите хора. Офицерите трябва да бъдат най-добрите хора. Войниците трябва да бъдат най-добрите хора. Навсякъде, във всички съсловия се изискват най-добрите, най-умните хора. Казвам: като турим всички тия хора на тяхното място, ще имаме ред и порядък, какъвто светът изисква. Най-добри, най-умни, най-благородни хора се искат! Добре, но отде ще дойдат тия добри хора? – От Небето. Та и вие от Небето дойдохте. И вие ще бъдете от най-добрите.
Трябва да дойдат сега други някои и да ви напомнят, че сте дошли от Небето. Вие сте забравили това. На какво мяза вашата работа? Една много красива слугиня от някое село се пазарила в града, при една много взискателна господарка. Тя била много угледно момиче. Накичила се един ден, излиза на пазара, намира своя възлюбен и забравя, че я чакат за хляб, че гювеч има на фурната. Господарката я чака, но няма я още. Иде господарят, чака и той, няма я още. Лягат си вече, но слугинята все я няма. Едва след полунощ се връща тя. И хората мязат на тази слугиня. Някой стане търговец, казва: „Искам да се осигуря!“ Господ го пратил на Земята, чака го, а той тьрговец станал, за осигуряване мисли. Търговията не е твоя работа. Теб Господ не те е пратил търговец да ставаш. Ти си пратен тук, на Земята, да служиш на Бога, Волята Му да извършиш. Търговията е нещо последно, нещо вметнато в живота ти. Най-първото нещо като съзнателен човек е, че трябва да служиш на една велика идея. Тогава Господ не живее в теб. Ще Му служиш, ще се вдъхновяваш и всеки ден ще слушаш Гласа Му. Този глас е толкова хубав, толкова красив, толкова благ,толкова тих, че като го възприемеш и разбереш, умът ти се разширява, просветлява, сърцето ти се облагородява и от тебе изчезва оня дух на униние. Ти се повдигнеш, казваш си: „Има за какво да се живее!“ Не е ли този Господ в тебе, ще дойде смъртта и ще кажат хората: „Млад и зелен умря!“ – Да, без Бога зелен умира, а с Бога вечно живее.
Та сега искам всички да сте на закрито. Аз вярвам, че тази вечер ние сме на закрито. Отгоре ни има поставена една завеса. Казват: „Вие сте били на открито.“ – Не, нашият покрив беше от стъкло, а отдолу сме на зелената трева. Много хубав салон имаме тука. Ние трябва да благодарим на Бога, че Той ни е дал осветление без пари. За такова осветление в София за една вечер, само за два часа, вземат 4-5 хиляди лева. И при това даже и не е такова осветление. Ние тук ще благодарим на служителите на този салон, които са били толкоз добри, че ни го предлагат даром. Както виждате, днес салонът е много добре отоплен и осветен, пречистен е добре. Аз вярвам, че вие ще благодарите на тези, които са помислили за вас. Тъй също ние трябва да благодарим на Бога за живота, който ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за ума, който ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за доброто сърце, което ни е дал. Трябва да благодарим на Бога и за това, че ни е събрал тука. Трябва да благодарим на Бога, че е изпратил Своите светли духове да ни ръководят в пътя на живота ни. Да благодарим, че Той ни окриля със Своята Любов да живеем в Него, да Го познаваме и да Му служим.
Сега коя е основната мисъл, която трябва да носите със себе си? – На закрито и на открито. Когато правиш Добро – крий го, а когато правиш зло – открий го, нека знаят всички! Това е закон. Сегашните хора, когато правят Добро, откриват го. Обратното трябва да бъде! Когато правиш Добро, скрий го, никой да не го знае – туй е велик закон в света. Нека само Бог те знае. Когато правиш зло, нека те знаят всички хора, за да се изправиш. Следователно лошото в живота да бъде открито за хората, а добрият живот да бъде открит за Бога.
И тъй, ние седим на открито пред хората. Хората могат да кажат много лоши работи за нас. Прави са. На открито да ни ги кажат! На закрито пък Бог ще ни каже много хубави неща. Хората ще кажат едно, Господ ще каже друго. Когато хората говорят нещо лошо за вас, вие ще кажете: „Това е на открито!“ Когато Бог вътре във вас ви каже хубавото, великото, ще кажете: „Това е на закрито!“ Тази е мисълта, която искам тази вечер да остане в ума ви.
23 август, неделя, 18 ч.
Начало: 18:00
СТАР ПРАВОПИС