Действие и противодействие
Действие и противодействие
Действие и противодействие
СТАР ПРАВОПИС 
Девета лекция
10 януари 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Чете се резюме на темата „Най-умният бръмбар“.
Чете се темата „За какво мислят птиците?”
За следния път пишете върху темата „Най-полезното растение“.
Представете си, че две същества се намират на двата бряга на голяма, бързотечна река, широка един километър. Как могат да се срещнат тези две същества? – Като минат през моста на тази река. Ако реката е много тясна, няма нужда от мост. Те лесно могат да я прескочат. Но понеже тя е много широка, мостът е необходим. Следователно малките мъчнотии лесно се преодоляват, а за големите се изисква мост. Ако срещне малка рекичка на пътя си, човек веднага я прескача, не търси никакъв мост. Дойде ли до голяма река, той започва да търси мост. Малките и големите реки представляват малки и големи мъчнотии в живота. Човек лесно се справя с малките мъчнотии. Обаче дойде ли до голямата мъчнотия, той започва да търси мост. – Не, никакъв мост не е нужен. Ще дойде човек до мъчнотията, ще огледа обстановката и ще се върне назад, за да намери друг път за преминаването ѝ. Когато двама души се намират на двата бряга на една широка и дълбока река, по-добре е да не се срещат. Съвременните хора са майстори в извършването на престъпления. За да не прибягват често към престъпления, Провидението ги е поставило на далечно разстояние едни от други: да не се срещат, да не си пакостят. Когато добрите хора се намират на голямо разстояние едни от други, те ще намерят естествен път да се срещнат. За да преминат препятствията, те няма да търсят мост, но ще се качат на някой планински връх и оттам ще слязат.
Кога се ражда злото в човека? – Когато не може да постигне желанията си. Щом не може да постигне желанията си, той започва да се разочарова и в него се раждат лоши мисли и чувства. Очите му започват да потъват, образуват долини. Лошите мисли и желания парализират мозъчните клетки, вследствие на което енергиите в мозъка не вървят нагоре, а слизат надолу, в низходяща посока. Енергиите в човешкия мозък се разделят на три главни области: първата област е зад ушите, дето функционират низшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на челото – това е човешкият живот. Третата област обхваща енергиите в горната част на мозъка, дето функционират висшите морални чувства. Тази област може да се уподоби на рая в човека. Следователно, когато човек противодейства на своите морални чувства, енергията от тази област слиза долу, зад ушите, в ада. За да не става това, човек трябва да дава ход на своите добри желания, а не да ги подпушва.
Пазете следното правило: никога не противодействайте на вашите добри мисли и желания. Противодействайте на своите лоши мисли и желания, на своите лоши наклонности. Какво представляват злото и Доброто? – Те са енергии, които действат навсякъде в Природата. Като работите с Доброто, вие неизбежно ще познаете и злото. Днес човек е поставен на полюса на Доброто, с него да работи. Единственият негов стремеж трябва да е насочен към Доброто. Докато проявява Доброто, човек всякога има условия да се развива правилно, постепенно да навлиза в идеите на новата култура, на новия живот. Щом не проявява Доброто, той не може да се развива правилно, вследствие на което осакатява ума, сърцето и волята си. В резултат на това неговата енергия се складира в областта зад ушите. Ако търсите този човек, вие ще го намерите или на игрищата, да се проявява като пехливан, или по кръчмите. Красотата на човешкия живот се заключава в мисълта на човека. Няма по-красиво нещо в живота на човека от неговата мисъл. Няма по-красиво нещо в живота на птицата от чувството ѝ към цветовете и към музиката. Тази е причината, поради която някои птици пеят хубаво и са напъстрени красиво, с разноцветни пера.
Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно изречение. Първата дума да започва с буквата Д, втората с буквата О, а третата с буквата Ч. Състави се изречението Духът обича Чистотата. Подчистота тук се разбира чистотата на мисълта. Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист. След това можете да го предадете в музикална форма:
Тъй изразена, мелодията показва, че Духът стои далече някъде и може само да се идеализира. Като се пее горната мелодия, може да се приглася само с думата Дух. По този начин Духът се приближава към човека.
Като ученици вие трябва да си служите с музиката за трансформиране на енергиите. Щом забележите известен застой на енергиите си, започнете да пеете, да отпушите центровете си, за да потече енергията през тях. Например някой казва, че не е музикален. По този начин той сам се подпушва. Когато някой не се проявява в музикално отношение, това още не значи, че той не е музикален. Музиката у него е в потенциално състояние, а у други – в кинетическо. Дали музиката в човека е в потенциално, или в кинетическо състояние, той трябва да се стреми към нея. Със своя стремеж той ще помогне и на онези, които се проявяват в музиката. Много певци и музиканти дължат своя талант на хора, които не са проявени като музиканти, но носят музиката в себе си. Ако скъсат връзката си с тези хора, те изгубват таланта си. Това става не само с музикантите, но и с поетите и писателите. Все трябва да има някой човек или предмет, който да ги вдъхновява: Природата със своите планини, гори, реки, морета, цветя. Човек все трябва да има някакъв външен подтик, който да го импулсира. Зад всичко това седи нещо далечно. Зад човека, зад човешкия Дух седи Бог. Когато поетът се разочарова от живота на Земята, той отлетява към Небето. Оттам той пак слиза до човешкия живот, дето отново започва да търси красиви форми. Красивите форми са носители на красиви идеи. Ако красивата форма се разруши, с нея заедно изчезва всякаква субективна и обективна мисъл. Всъщност нищо в света не изчезва, нито се разрушава или създава, но само се видоизменя.
Упражнение: Всички, наредени в кръг и изправени, поемат един канап. Един от учениците държи края на канапа, който се предава от един на друг. Кълбото се развива, докато обиколи всички ученици. Всеки ученик хваща канапа с две ръце и го поставя пред гърдите си. Дясната ръка се изнася в диагонал напред, а лявата – надолу, колкото канапът позволява. Ритмично клякане, при което дясната ръка се спуща. Клякането се ускорява постепенно. Двете ръце се издигат нагоре. Бързо и ритмично клякане, при което и двете ръце се спущат до земята. Дясната ръка се изнася напред, а после и двете ръце се вдигат нагоре. Бързо, ритмично клякане, при което и двете ръце се спущат до земята.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
10 януари 1926 г.
10 януари 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Чете се резюме на темата „Най-умният бръмбар“.
Чете се темата „За какво мислят птиците?”
За следния път пишете върху темата „Най-полезното растение“.
Представете си, че две същества се намират на двата бряга на голяма, бързотечна река, широка един километър. Как могат да се срещнат тези две същества? – Като минат през моста на тази река. Ако реката е много тясна, няма нужда от мост. Те лесно могат да я прескочат. Но понеже тя е много широка, мостът е необходим. Следователно малките мъчнотии лесно се преодоляват, а за големите се изисква мост. Ако срещне малка рекичка на пътя си, човек веднага я прескача, не търси никакъв мост. Дойде ли до голяма река, той започва да търси мост. Малките и големите реки представляват малки и големи мъчнотии в живота. Човек лесно се справя с малките мъчнотии. Обаче дойде ли до голямата мъчнотия, той започва да търси мост. – Не, никакъв мост не е нужен. Ще дойде човек до мъчнотията, ще огледа обстановката и ще се върне назад, за да намери друг път за преминаването ѝ. Когато двама души се намират на двата бряга на една широка и дълбока река, по-добре е да не се срещат. Съвременните хора са майстори в извършването на престъпления. За да не прибягват често към престъпления, Провидението ги е поставило на далечно разстояние едни от други: да не се срещат, да не си пакостят. Когато добрите хора се намират на голямо разстояние едни от други, те ще намерят естествен път да се срещнат. За да преминат препятствията, те няма да търсят мост, но ще се качат на някой планински връх и оттам ще слязат.
Кога се ражда злото в човека? – Когато не може да постигне желанията си. Щом не може да постигне желанията си, той започва да се разочарова и в него се раждат лоши мисли и чувства. Очите му започват да потъват, образуват долини. Лошите мисли и желания парализират мозъчните клетки, вследствие на което енергиите в мозъка не вървят нагоре, а слизат надолу, в низходяща посока. Енергиите в човешкия мозък се разделят на три главни области: първата област е зад ушите, дето функционират низшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на челото – това е човешкият живот. Третата област обхваща енергиите в горната част на мозъка, дето функционират висшите морални чувства. Тази област може да се уподоби на рая в човека. Следователно, когато човек противодейства на своите морални чувства, енергията от тази област слиза долу, зад ушите, в ада. За да не става това, човек трябва да дава ход на своите добри желания, а не да ги подпушва.
Пазете следното правило: никога не противодействайте на вашите добри мисли и желания. Противодействайте на своите лоши мисли и желания, на своите лоши наклонности. Какво представляват злото и Доброто? – Те са енергии, които действат навсякъде в Природата. Като работите с Доброто, вие неизбежно ще познаете и злото. Днес човек е поставен на полюса на Доброто, с него да работи. Единственият негов стремеж трябва да е насочен към Доброто. Докато проявява Доброто, човек всякога има условия да се развива правилно, постепенно да навлиза в идеите на новата култура, на новия живот. Щом не проявява Доброто, той не може да се развива правилно, вследствие на което осакатява ума, сърцето и волята си. В резултат на това неговата енергия се складира в областта зад ушите. Ако търсите този човек, вие ще го намерите или на игрищата, да се проявява като пехливан, или по кръчмите. Красотата на човешкия живот се заключава в мисълта на човека. Няма по-красиво нещо в живота на човека от неговата мисъл. Няма по-красиво нещо в живота на птицата от чувството ѝ към цветовете и към музиката. Тази е причината, поради която някои птици пеят хубаво и са напъстрени красиво, с разноцветни пера.
Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно изречение. Първата дума да започва с буквата Д, втората с буквата О, а третата с буквата Ч. Състави се изречението Духът обича Чистотата. Подчистота тук се разбира чистотата на мисълта. Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист. След това можете да го предадете в музикална форма:
Тъй изразена, мелодията показва, че Духът стои далече някъде и може само да се идеализира. Като се пее горната мелодия, може да се приглася само с думата Дух. По този начин Духът се приближава към човека.
Като ученици вие трябва да си служите с музиката за трансформиране на енергиите. Щом забележите известен застой на енергиите си, започнете да пеете, да отпушите центровете си, за да потече енергията през тях. Например някой казва, че не е музикален. По този начин той сам се подпушва. Когато някой не се проявява в музикално отношение, това още не значи, че той не е музикален. Музиката у него е в потенциално състояние, а у други – в кинетическо. Дали музиката в човека е в потенциално, или в кинетическо състояние, той трябва да се стреми към нея. Със своя стремеж той ще помогне и на онези, които се проявяват в музиката. Много певци и музиканти дължат своя талант на хора, които не са проявени като музиканти, но носят музиката в себе си. Ако скъсат връзката си с тези хора, те изгубват таланта си. Това става не само с музикантите, но и с поетите и писателите. Все трябва да има някой човек или предмет, който да ги вдъхновява: Природата със своите планини, гори, реки, морета, цветя. Човек все трябва да има някакъв външен подтик, който да го импулсира. Зад всичко това седи нещо далечно. Зад човека, зад човешкия Дух седи Бог. Когато поетът се разочарова от живота на Земята, той отлетява към Небето. Оттам той пак слиза до човешкия живот, дето отново започва да търси красиви форми. Красивите форми са носители на красиви идеи. Ако красивата форма се разруши, с нея заедно изчезва всякаква субективна и обективна мисъл. Всъщност нищо в света не изчезва, нито се разрушава или създава, но само се видоизменя.
Упражнение: Всички, наредени в кръг и изправени, поемат един канап. Един от учениците държи края на канапа, който се предава от един на друг. Кълбото се развива, докато обиколи всички ученици. Всеки ученик хваща канапа с две ръце и го поставя пред гърдите си. Дясната ръка се изнася в диагонал напред, а лявата – надолу, колкото канапът позволява. Ритмично клякане, при което дясната ръка се спуща. Клякането се ускорява постепенно. Двете ръце се издигат нагоре. Бързо и ритмично клякане, при което и двете ръце се спущат до земята. Дясната ръка се изнася напред, а после и двете ръце се вдигат нагоре. Бързо, ритмично клякане, при което и двете ръце се спущат до земята.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
10 януари 1926 г.
Действие и противодействие
СТАР ПРАВОПИС
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Прочете се резюмето от темата „Най-умният бръмбар". Четоха се темите „За какво мислят птиците".
Темата за следующия път „Най-полезното растение".
Представете си, че две разумни същества се намират на два бряга. Туй разстояние между тях е цял километър и отдолу има вода, и тази вода е бързотечна. Тези две същества трябва да се срещнат. Какво трябва да правят? (Мост ) Ако това място е по-тясно и могат да го прекрачат, ще мислят ли за мост?
Следователно малките мъчнотии ние ги прескачаме. Ако човек дойде до някоя рекичка, прескача я, не мисли да туря мост, а щом дойде до някоя голяма река, туря мост. Не е ли това един дефект в човешкия характер? Да допуснем, че реката е много бързотечна и широка и вие дойдете. Най-обективното в дадения случай кое е? Да се върнете назад, да търсите други някой път, да заобикаляте. Нищо повече. Всеки трябва да се върне назад. Туй показва, че и двамата са избрали един лош път. И А, и В са избрали крив път. Двама лоши хора са те, които мислят да извършат едно престъпление. Туй е място на престъпление. Да ги съединим с мост, значи да извършим престъпление. И всички сегашни хора са майстори да правят престъпления. За да бъдете добри, трябва да минете отгоре, трябва да има някой планински връх.
Сега този закон вътре в живота действа. Когато дълго време човек не може да постигне едно свое желание, почне да се образува такава долина вътре в него. Почнат да потъват очите му. Щом човек е разочарован в едно, второ, трето, четвърто, в него се заражда една лоша мисъл. Природата не се церемони. Развалянето на тези мостове, тези празнини зависят все от лошите желания. Лошите желания развалят. Всяка една лоша мисъл, която може да се всади във вашия ум, в дадена област тя може да парализира вашите клетки. Лошите мисли парализират известни мозъчни центрове. И енергиите на мозъка тогава вървят по обратен път.
Ако това вземем да представлява човешката глава, тука „Н" е небето, тука е човешкият живот „Ч". А тука „А" е адът. Адът е при ушите. Щом вие противодействате на вашите морални сили, тези клетки престават да работят и тази енергия слиза долу в „А". Такъв човек ще прояви най-лошия характер. Следователно на всяко едно добро желание, което се подбужда в човешката душа, трябва да му се даде място. Трябва да се даде простор на клетките на човешкия мозък, да могат да работят. Изобщо трябва да пазите туй правило. Не реагирайте върху вашите добри желания. Всякога реагирайте върху вашите лоши желания. Против вашите лоши склонности реагирайте, защото тази енергия на тези ваши лоши желания ще премине.
И злото, и доброто са енергии, които действат в природата. Щом се запознаете с доброто, ще се запознаете и със злото. Понеже сега човек е поставен на полюса на доброто, той трябва да прояви доброто, неговото желание трябва да е само да прояви доброто. Тъй може да имаме една нова култура. Тъй може да се развивате правилно. У едни хора умът е осакатен, чувствата болни и всичко добро, а са останали само тези животински инстинкти на „А". Те стават или пехливани – да се борят по игрищата, или имат лошия навик да седят все из кръчмите и да пият, изобщо с празни работи се занимават.
Красотата на един човек е в неговата мисъл. В птиците има чувство за хубавото, чувството за цветовете е развито, разбират. От чисто френологическо гледище центърът за красивото е развит, центърът за музиката у някои от тях, наблюдателността, после много са страхливи. Страхът са развили до съвършенство. При най-малкия шум избягват. Геройство няма у тях. Само когато дойде да защитят малките си, показват геройство.
От вас има ли някой поет, да каже три думи, но намясто, хубави думи. Едната да започва с „д", другата – с „о" и третата – с „ч" и да ги свърже тези три думи? (Духът обича чистотата.) Сега изпейте ги. Чистотата, разбираме моралната чистота, чистотата в мисълта. Духът обича чистота. Е, може ли тогава „Дух обичен и чист", можем ли да дадем още по-хармонична постройка на това предложение.
Дух о – би – чен и чист.
Дух о – би
Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух.
Тъй както е тази мелодия, показва, че Духът е нещо далечно, идеализираме го. (Учителят приглася на горната мелодия с баса – Дух, Дух...) Сега Духът идва по-близко, как ще го схванете? При известни условия музиката трябва да се употребява, за да се трансформира човешката енергия. Някъде има – не може, но някъде може. Там, където може да се трансформира, спрете се и направете едно музикално упражнение, за да прекарате своята енергия. Понеже има един център, на който се е спряла – прекарайте. Вие, като си турите – някой от вас казват, аз не съм музикален. Музикални сте. Само че в едни музиката е вътре, в потенциално състояние, а в други – в кинетическо. Ако не се проявявате музикално, не може да потиснете музикалното чувство у вас. Чрез стремежа си към музиката може да се даде подтик, стремеж на тези, които се проявяват. Има певици и свирци, които дължат своя талант на други индивиди, които сега не се проявяват, но са талантливи. Те внасят тази енергия. Ако тези лица ги напуснат, те изгубват таланта си. Тъй е с много писатели, всички поети, въобще трябва да има някой, който да ги вдъхновява. Планината ли ще бъде, цветята ли ще бъдат, реката ли ще бъде, отечеството ли – но зад всичко това седи нещо по-далечно.
Зад човека седи най-после Бог. И зад човешкия дух има нещо по-далечно. Поетът всякога се разочарова от живота и отлита към небето, но той се спира до човешкия живот, до тази последна форма, която е понятна за него. Красивите форми, това са носители на красивите идеи. Щом се разрушат формите, никаква обективна или субективна мисъл не може да се създаде. Всяка обективна или субективна мисъл има зародиш в известна Божествена форма, която съществува. Има неща в нас, които могат да се разрушат, но има неща, които ще останат. Всъщност нищо не се разрушава, трансформира се само.
Станете сега, наредете се на кръг. (Всички ученици се нареждат в кръг. Учителят подава края на един канап, който бързо минава от ръка в ръка и развива от едно кълбо, докато канапът обиколи всички и всеки задържа по малко, колкото ширината на гърдите.)
1. Дясната ръка косо напред, а лявата надолу, колкото позволява канапът. (Всички държат с двете ръце канапа.) Ритмично клякане, при което дясната ръка се спуща до земята, клякането се ускорява.
2. Двете ръце нагоре. Бързо, но ритмично клякане, при което и двете ръце пак се спущат до земята.
3. Дясната ръка напред, ръцете нагоре. Бързо ритмично клякане, както горе.
(Общо весело разположение, смях и оживление.)
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Девета лекция
на Младежкия окултен клас
10 януари 1926 г., неделя, 20 часа
София – Изгрев
Размишление
Прочете се резюмето от темата „Най-умният бръмбар". Четоха се темите „За какво мислят птиците".
Темата за следующия път „Най-полезното растение".
Представете си, че две разумни същества се намират на два бряга. Туй разстояние между тях е цял километър и отдолу има вода, и тази вода е бързотечна. Тези две същества трябва да се срещнат. Какво трябва да правят? (Мост ) Ако това място е по-тясно и могат да го прекрачат, ще мислят ли за мост?
Следователно малките мъчнотии ние ги прескачаме. Ако човек дойде до някоя рекичка, прескача я, не мисли да туря мост, а щом дойде до някоя голяма река, туря мост. Не е ли това един дефект в човешкия характер? Да допуснем, че реката е много бързотечна и широка и вие дойдете. Най-обективното в дадения случай кое е? Да се върнете назад, да търсите други някой път, да заобикаляте. Нищо повече. Всеки трябва да се върне назад. Туй показва, че и двамата са избрали един лош път. И А, и В са избрали крив път. Двама лоши хора са те, които мислят да извършат едно престъпление. Туй е място на престъпление. Да ги съединим с мост, значи да извършим престъпление. И всички сегашни хора са майстори да правят престъпления. За да бъдете добри, трябва да минете отгоре, трябва да има някой планински връх.
Сега този закон вътре в живота действа. Когато дълго време човек не може да постигне едно свое желание, почне да се образува такава долина вътре в него. Почнат да потъват очите му. Щом човек е разочарован в едно, второ, трето, четвърто, в него се заражда една лоша мисъл. Природата не се церемони. Развалянето на тези мостове, тези празнини зависят все от лошите желания. Лошите желания развалят. Всяка една лоша мисъл, която може да се всади във вашия ум, в дадена област тя може да парализира вашите клетки. Лошите мисли парализират известни мозъчни центрове. И енергиите на мозъка тогава вървят по обратен път.
Ако това вземем да представлява човешката глава, тука „Н" е небето, тука е човешкият живот „Ч". А тука „А" е адът. Адът е при ушите. Щом вие противодействате на вашите морални сили, тези клетки престават да работят и тази енергия слиза долу в „А". Такъв човек ще прояви най-лошия характер. Следователно на всяко едно добро желание, което се подбужда в човешката душа, трябва да му се даде място. Трябва да се даде простор на клетките на човешкия мозък, да могат да работят. Изобщо трябва да пазите туй правило. Не реагирайте върху вашите добри желания. Всякога реагирайте върху вашите лоши желания. Против вашите лоши склонности реагирайте, защото тази енергия на тези ваши лоши желания ще премине.
И злото, и доброто са енергии, които действат в природата. Щом се запознаете с доброто, ще се запознаете и със злото. Понеже сега човек е поставен на полюса на доброто, той трябва да прояви доброто, неговото желание трябва да е само да прояви доброто. Тъй може да имаме една нова култура. Тъй може да се развивате правилно. У едни хора умът е осакатен, чувствата болни и всичко добро, а са останали само тези животински инстинкти на „А". Те стават или пехливани – да се борят по игрищата, или имат лошия навик да седят все из кръчмите и да пият, изобщо с празни работи се занимават.
Красотата на един човек е в неговата мисъл. В птиците има чувство за хубавото, чувството за цветовете е развито, разбират. От чисто френологическо гледище центърът за красивото е развит, центърът за музиката у някои от тях, наблюдателността, после много са страхливи. Страхът са развили до съвършенство. При най-малкия шум избягват. Геройство няма у тях. Само когато дойде да защитят малките си, показват геройство.
От вас има ли някой поет, да каже три думи, но намясто, хубави думи. Едната да започва с „д", другата – с „о" и третата – с „ч" и да ги свърже тези три думи? (Духът обича чистотата.) Сега изпейте ги. Чистотата, разбираме моралната чистота, чистотата в мисълта. Духът обича чистота. Е, може ли тогава „Дух обичен и чист", можем ли да дадем още по-хармонична постройка на това предложение.
Дух о – би – чен и чист.
Дух о – би
Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух.
Тъй както е тази мелодия, показва, че Духът е нещо далечно, идеализираме го. (Учителят приглася на горната мелодия с баса – Дух, Дух...) Сега Духът идва по-близко, как ще го схванете? При известни условия музиката трябва да се употребява, за да се трансформира човешката енергия. Някъде има – не може, но някъде може. Там, където може да се трансформира, спрете се и направете едно музикално упражнение, за да прекарате своята енергия. Понеже има един център, на който се е спряла – прекарайте. Вие, като си турите – някой от вас казват, аз не съм музикален. Музикални сте. Само че в едни музиката е вътре, в потенциално състояние, а в други – в кинетическо. Ако не се проявявате музикално, не може да потиснете музикалното чувство у вас. Чрез стремежа си към музиката може да се даде подтик, стремеж на тези, които се проявяват. Има певици и свирци, които дължат своя талант на други индивиди, които сега не се проявяват, но са талантливи. Те внасят тази енергия. Ако тези лица ги напуснат, те изгубват таланта си. Тъй е с много писатели, всички поети, въобще трябва да има някой, който да ги вдъхновява. Планината ли ще бъде, цветята ли ще бъдат, реката ли ще бъде, отечеството ли – но зад всичко това седи нещо по-далечно.
Зад човека седи най-после Бог. И зад човешкия дух има нещо по-далечно. Поетът всякога се разочарова от живота и отлита към небето, но той се спира до човешкия живот, до тази последна форма, която е понятна за него. Красивите форми, това са носители на красивите идеи. Щом се разрушат формите, никаква обективна или субективна мисъл не може да се създаде. Всяка обективна или субективна мисъл има зародиш в известна Божествена форма, която съществува. Има неща в нас, които могат да се разрушат, но има неща, които ще останат. Всъщност нищо не се разрушава, трансформира се само.
Станете сега, наредете се на кръг. (Всички ученици се нареждат в кръг. Учителят подава края на един канап, който бързо минава от ръка в ръка и развива от едно кълбо, докато канапът обиколи всички и всеки задържа по малко, колкото ширината на гърдите.)
1. Дясната ръка косо напред, а лявата надолу, колкото позволява канапът. (Всички държат с двете ръце канапа.) Ритмично клякане, при което дясната ръка се спуща до земята, клякането се ускорява.
2. Двете ръце нагоре. Бързо, но ритмично клякане, при което и двете ръце пак се спущат до земята.
3. Дясната ръка напред, ръцете нагоре. Бързо ритмично клякане, както горе.
(Общо весело разположение, смях и оживление.)
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Девета лекция
на Младежкия окултен клас
10 януари 1926 г., неделя, 20 часа
София – Изгрев