Чист и светъл!
Чист и светъл! / Чистъ и свѣтълъ!
Чист и светъл!
СТАР ПРАВОПИС 
На кого се слага трапеза - на сития или гладния?
На кого трябва да се говори?
На вас, младите, ще кажа: - Потребна ви е чистота! Чистотата и святостта не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т.е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирам аз чистота в широк смисъл на думата.
Вие като млади приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си чрез топлината, а тялото си чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон! Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина.
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя състоянията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата.
Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че се е родил, за да умре, че ще отиде в земята и от него нищо няма да остане, какъвто и да е този човек, учен или прост, той е една стара баба, той е един пигмей. Онзи човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Казвам: Всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора. За пример допуснете, че вие гледате в продължение на 4-5 часа право в слънцето. Знаете ли какво ще стане с очите ви? (- Ще заболеят.) Да, така е. Това значи да не знае човек как да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете от слънцето в някоя тъмна изба и прекарате там дълго време, какво ще стане с вас? Какво ще стане с вашите очи? - В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете.
Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл "смъртта", това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. "Новораждането", това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание.
Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделееща светлинка. Това не е само една алегория, но факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва.
И тъй, за вас като млади великото, идейното в живота ви е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: "Само чистите по сърце ще видят Бога." Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом Животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде светлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и чисти.
Например сега хората идат тук с известно предубеждение и си казват: "Тези хора не са като нас." Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различават например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказваха ми един случай за една жена, която намерила нейде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4-5 години същата жена среща в гората една мечка, която веднага се приближава към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което тя преди 4-5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека?
Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в света, трябва да носи чистота и светлина. Жената трябва да носи чистотата. Докато една жена е "девица", "дева", докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.
Под "чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа.
Всяко нещо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всяко нещо, което се оцапва, е нечистота, а всяко нещо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни, е чистота.
Под "светлина" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина. Всяко нещо, което изгасва, е тъмнина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина.
Вие, младите, пазете идвала на вашата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав.
Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
Знание без светлина остава неразбрано.
Здраве без чистота е непостижимо.
Имате ли чистота, вие сте богати.
Имате ли светлина, вие сте пак богати.
5 април 1926 г., понеделник, 14 ч.
Беседа, държана от Учителя по желанието на ученичките от Втора софийска девическа гимназия на празника на залесяването
Чистъ и свѣтълъ!
СТАР ПРАВОПИС На кого се слага трапеза — на сития или гладния?
На кого трѣбва да се говори?
На васъ, младитѣ, ще кажа: потрѣбна ви е чистота! Чистотата и святостьта не сѫ нѣщо външно, тѣ сѫ вѫтрешни качества на човѣка. Тѣ сѫ качества на душата. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, всѣкога трѣбва да бѫдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирамъ азъ чистота въ широкъ смисъль на думата.
Вие, като млади, приложете следното правило въ живота си: пазете ума си чрезъ свѣтлината, сърцето и душата си — чрезъ топлината, а тѣлото си — чрезъ чистотата! Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
И тъй, тамъ, дето се забелезва известна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата.
Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия. Това подразбира, че човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своето съзнание. Той трѣбва да има една свещена идея въ живота си! Човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре, че ще отиде въ земята и отъ него нищо нѣма да остане, какъвто и да е този човѣкъ, ученъ или простъ, той е една стара баба, той е единъ пигмей. Онзи човѣкъ, който мисли, че ще живѣе вѣчно, той е разуменъ, гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: всички вие сте се родили, за да живѣете, затова трѣбва да се стремитѣ къмъ онѣзи закони, които създаватъ Вѣчния Животъ, а Вѣчния Животъ е разуменъ, той е само за разумнитѣ хора. Запримѣръ, допуснете, че вие гледате въ продължение на 4—5 часа право въ слънцето. Знаете ли какво ще стане съ очитѣ ви? (—Ще заболѣятъ). Да, така е. Това значи да не знае човѣкъ, какъ да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете отъ слънцето въ нѣкоя тъмна изба и прекарате тамъ дълго време, какво ще стане съ васъ? Какво ще стане съ вашитѣ очи? — Въ първия случай има опасность да ослепѣете, а въ втория случай — да се разболѣете.
Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание.
Човѣкътъ, разгледанъ самъ по себе си, е свѣтлина. Всички велики хора, които сѫ живѣли и които живѣятъ въ свѣта, иматъ развито въ себе си едно шесто чувство, чрезъ което тѣ виждатъ човѣка не тъй, както го виждаме външно, но като свѣтяща свѣщь, отъ което излиза една мека, приятна свѣтлина. Всички добри хора сѫ свѣтящи, а всички лоши хора, всички, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ тъмни. Отъ тѣхъ излиза една едва мъжделеюща свѣтлинка. Това не е само една алегория, но фактъ. Когато човѣкъ е добъръ, здравъ, отъ него излизатъ приятни краски. Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва.
И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно. Щомъ Животътъ се прояви, ѝ Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти.
Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ. Животътъ по сѫщина е единъ и сѫщъ. По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го къмъ себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала въ гората на свобода. Следъ 4—5 години сѫщата жена среща въ гората една мечка, която веднага се приближава къмъ нея, лѣга предъ краката ѝ и почва да ги ближе. Тази жена познала въ мечката онова малко мече, което тя преди 4—5 години кърмила. Ако въ животнитѣ има интелигентность, признателность, какво остава до по-висшитѣ сѫщества? Какво остава до човѣка?
Ето защо, казвамъ: бѫдещето поколѣние, което иде въ свѣта, трѣбва да носи чистота и свѣтлина. Жената трѣбва да носи чистотата. Докато една жена е „дѣвица”, „дѣва”, докато е чиста, тя е силна, мощна. Въ чистотата седи и красотата. Въ чистотата се крие още и младостьта, постоянството, както и моралниятъ устой на човѣка. Изгуби ли човѣкъ чистотата и свѣтлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето. Човѣкъ безъ чистота въ живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, въ чувства, въ мисли и действия, ще бѫдете силни, крѣпки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще провѣрите тия мои думи въ живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на свѣтлината.
Подъ „чистота” азъ не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно. Тази обща чистота на клеткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Чистотата е резултатъ на едно вѫтрешно усилие на духа.
Всѣко нѣщо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всѣко нѣщо, което се оцапва е нечистота, а всѣко нѣщо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни е чистота.
Подъ „свѣтлина” азъ не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина. Всѣко нѣщо, което може да се изгаси не е свѣтлина. Всѣко нѣщо, което изгасва е тъмнина, а всѣко нѣщо, което не може да се изгаси е свѣтлина.
Вие, младитѣ, пазете идеала на вашата душа и къмъ него се стремете — чисти и свѣтли! Дойде ли чистотата, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ.
Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина.
Знание безъ свѣтлина остава неразбрано.
Здраве безъ чистота е непостижимо.
Имате ли чистота, вие сте богати.
Имате ли свѣтлина, вие сте пакъ богати.
Беседа, държана отъ Учителя по желанието на ученичкитѣ отъ II соф. девическа гимназия на празника на „залѣсяването”.
5. IV понедѣлникъ, 1926 г.
2 ч. сл. обѣдъ
***
Текста е преписан точно от печатното издание:
ЧИСТЪ И СВѢТЪЛЪ!, Второ издание, София - 1936 г.