Jump to content

Писма на французина Мишел Моние

Hristo Vatev

119 прегледа

Здравейте, приятели.
Мои приятели ми изпратиха две писма на французина Мишел Моние, който живее около Тулуза.
Ако има хора, които се интересуват да се свържат с него, той ще се радва и очаква. Това му е имейла mounie-michel@wanadoo.fr
Благодаря много на Росица Василева за изпратените писма както и на Мария Майсторова.
----------------------
С радост се обръщам към вас с идеята си за създаване на братска група в Тулуза и Южна Франция, под духовната егида на приятели от Франция и Европа, и приятели от България, приобщени към Великото Небесно Братство, които да се срещат редовно на определено място, за да се окуражават взаимно, да се подкрепят в пътя за повдигане на Душите в името на Божията Любов и да празнуват Красотата на Живота.
-----------------------------
Добър ден, Росита,
Вие правите истинска анкета !
Питате ме: "Кога и как открихте Учението на Учителя Петър Дънов ?"
Тогава, когато играехме Паневритмия, през многото лета, в Райската клисура (Col du Paradis), (около 1956/60 г. , бях юноша), и даже по-рано... В Райската клисура имаше лагер за размишление върху "катарските проучвания" и общо за духовните течения с Деода Роше, един от инициаторите за публикуване във Франция на проучванията за катарите.... Ние играехме Паневритмия, в контакт с хора, които ни обясняваха смисъла, като Мария Христова, после Анна Бертоли, която, продължавайки делото на баща си в Париж, издаваше тримесечното парижко списание „Житно зърно”... Деода Роше, близък до антропософското движение, беше отворен за всичко и ни приобщи към Учението на Учителя Дънов. Той беше публикувал материали за Петър Дънов в своето списание за катарски проучвания ( Cahiers d'études cathares), от 1950/55 ? Моите родители, духовно пробудени, с изпитана вяра- както биха ви казали семейство Гобо- бяха набързо абонирани, заедно с антропософските списания, Триади, и за парижкото „Житно зърно”... Баща ми много антропософ, майка ми повече по Учителя Дънов... Те редовно ни четяха текстове... Дори и да оценявах антропософските текстове, аз с радост откривах текстовете от „Житно зърно”, и малко по малко други текстове на Дънов, които достигаха заедно с тях, по-късно това щеше да бъде "Учението за Новия живот", издаден от "Courrier du Livre", и много текстове за живота на Учителя...
После заминах да следвам "висше" образование, но не исках да приема, че университетската мисъл, тази от света, която вече пренебрегваше всякаква духовност в полза на Кантианството и Фройдизма, може до такава степен да греши... Преподавах философия в частен лицей в Родез, Югозападна Франция...
Трябваше да дочакам моите 30/33 години и личните си семейни изпитания, включително един развод, за да измоля отново от Бог да ме постави на Своя път:
Напускайни "официалното" образование, отидох в Оаза, близо до Бове, през 1979/80-82 (3 години) в едно училище на Щайнер, където се срещнах с текстовете на Р. Щайнер и където разказвах и илюстрирах Персевал – богомил, без да го знае - на младежи на 14 години... (Освен това преподавах история и философия на по-големите, които се явяваха на матура.) Бях прекъснал всякакъв контакт с "дъновизма" от 15 години, но знаех, че парижкото „Житно зърно” все така съществува, даже бях забелязал в тяхното списание реклама за танцуване на Паневритмия от пролетта, в парка Сен-Клу в Париж. Но не и обърнах внимание... И докато се молех, както описах по-горе, аз питах Бог дали да отида там, дали е нещо сериозно, исках да получа знак и в следващите дни, може би на следващия, доколкото си спомням (!) получих в Лабоасиер, близо до Бове, списанието „Житно зърно” и поканата да се присъединя към тях, всяка неделя сутрин, несъмнено чрез посредничеството на майка ми, която им бе препратила, още преди няколко месеца, моя адрес !.. Това беше исканият знак. Цяла потъпкана важна част от моята история избликваше отново!...
Оттогава се присъединих към нашите "български дъновисти", сред които Анна Бертоли и няколко парижки приятели и поднових четенето на Словото на Учителя и неговото Учение. По това време давах частни уроци по философия за възрастни. Дипломиран, влязох в официалното образование в държавния Лицей, този път в Родез, като се мъчех да намеря равновесие между разни видове материализъм и духовността, което не беше лесно. Срещата със семейство Гобо, при които моите родители отидоха да играят Паневритмия, после срещата с Величка, притежаваща чиста и дълбока вяра, поддържаха стремежите ми, докато течаха последните ми години в лицея, сред младежи, завоювани от материализма... И докато предвиждах официално пенсиониране, започнах да изграждам това размишление върху катарското богомилство, (където разбрах, че има само едно движение/течение, на Христос, дошло да се прояви чрез българското посредничество в цяла Европа, откъдето са залозите на тази история). После дойде това „Въведение в историята на европейските страни”, в което използвам моите философски и „дъновистки” подходи... И точно там направих толкова изумителни открития, за един западноевропеец, че разбрах, че днес ние имаме тежки отговорности към нашите народи ! Откъдето дойде и моята инициатива/ постъпка, каквото и да ми струва тя, в едно обкръжение, тъй малко отворено, тук, към всякаква духовност !
Виждате в заключение, скъпа Росита, че аз със сигурност непрестанно съм бил потопен, без да го зная, в Учението на Учителя, може би даже още от зачатието си : баща ми и майка ми вече са имали, преди войната, трима синове. При завръщането му преждевременно от войната, където е бил пленник, а после болен и върнат в родината, моят баща и моята майка дали обет да обичат и да служат на Бога, откъдето е тяхната връзка след войната с всякакви духовни движения, сред които движението на Деода (този, който дава на Бога) Роше... Може би тогава те са ми дали от своята духовност. Обичам да си мисля и това, че като зародиш, а после бебе, родено на 3 февруари 1944, в Лораге, аз следователно съм съществувал по време на последните 2 години от живота на Учителя (като ембрион, после като бебе) и може би смътно съм усетил няколко думи ! И фактически винаги съм търсил в преподаването си Истината, от което със сигурност нещата ми не ставаха по-лесни !
И може би точно затова съм готов да приема учението на Любовта ! Додявам ви, Росита, с моите споделени тайни... !
Прегръщам ви, проведете една хубава Конференция във Варна и нека всичко да се изпълни по волята на Бога,
За да имаме Неговото благословение !
Ваш Мишел.
Вие ми говорите за "Учението на Учителя Петър Дънов" : Учението на Учителя за мен е Новото Учение на Бога...
Бог да ви благослови.
 
--------------------------
 
/цитат от друго писмо на Мишел/:
Роден съм през февруари 1944 г. в Окситания, Южна Франция, близо до Каркасон и Монсегюр. Семейството ми беше близко с Деода Роше, един от създателите на интереса към катарите (френските богомили) и основател на Обществото за Катарски проучвания през 1950 г. В Арк, Деода Роше и моите родители организираха през лятото, в Райската клисура, лагер за Катарски проучвания. Там се четяха, освен антропософски текстове, и парижкото „Житно зърно” на Ана Бертоли, и познаваха Мария Христова, и се танцуваше Паневритмия ! И аз я играх, на 12 г., през 1956, и още много години, в базовия лагер, както и на върха на близката планина, по изгрев, след половин час ходене между ароматни дървета и храсти ! Играл съм Паневритмияи в Парка Сен-Клу в Париж с приятелите от Житно зърно през 1979-1982, а по-късно и с моите приятели Жан-Луи и Арлет Гобо през 1990-1995 и по-късно, близо до Гап. В Париж се запознах и с антропософите и няколко години преподавах във Валдорфско училище /1979-1982/

ОТ 1970 Г ЖИВЕЯ В РОДЕЗ, БЛИЗО ДО ТУЛУЗА. БЯХ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ В ЛИЦЕЯ В РОДЕЗ, КЪДЕТО ИЗРАЗЯВАХ ЧАСТ ОТ ДУХОВНАТА МИСЪЛ, СЕГА СЪМ ПЕНСИОНЕР И ПИСАТЕЛ /А СЪЩО И ГРАДИНАР!/ ОБРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ РАЦИОНАЛИЗМА НА ФРАНЦУЗИТЕ И ЕВРОПЕЙЦИТЕ, ИЗДАДОХ

КНИГАТА „КАТАРСКОТО БОГОМИЛСКО ХРИСТИЯНСТВО - ОСНОВА НА НАШИТЕ (ЕВРОПЕЙСКИ) КУЛТУРИ, ОСНОВА НА НАШАТА ИСТОРИЯ В СВЕТЛИНАТА НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙ-СКИТЕ И СЛАВЯНСКИТЕ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ), В КОЯТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ИСТИНАТА ЗА КАТАРСКОТО БОГОМИЛСТВО, ЗА НЕГОВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД И ОБЩОЧОВЕШКО ЗНАЧЕНИЕ. КНИГАТА /616 СТР./ БЕШЕ ПРЕВЕДЕНА ОТ МОЯТА ПРИЯТЕЛКА НЕВЯНА КЕРЕМЕДЧИЕВА, /ПОСЛЕДОВАТЕЛКА НА УЧИТЕЛЯ/ И ИЗДАДЕНА В БЪЛГАРИЯ В 4 ЧАСТИ ПРЕЗ 2013-2016 Г.

И съвсем скоро завърших първите 2 тома от една трилогия /1250 стр/ - „Въведение в историята на европейските народи” от 1000 г. до наши дни /минавайки през Френската революция/. Откъдето се вижда колко силно християнското богомилско движение е просветило нашите европейски култури, поставило е началото за създаване на Комуните /общините/ и Гилдиите – солидарни, братски и свободолюбиви, които са били първите места за занаятчийска, земеделска и технологична дейност, и за освобождение от крепостничеството, подготвяйки великия Ренесанс, дал на цяла Европа висок идеал, който ще завладее Новия Свят...
Но последвалите теократични репресии довеждат до отклоняване /изкривяване/ на мечтаната Френска Революция – достатъчно е да се видят Тетрадките за жалби и желания на Генералните щати от 1789 г. - които слагат край на мечтания идеал за комуни и чрез прекалена намеса на държавата и материалистично държавно образование, абстрактно отделено от великото Цяло, лишават съвестта на европейците от всякаква връзка с Божественото... Откъдето следват днешните лутания, световните войни и покварата на неравенството: нашият Епилог за необходимостта от идеята за Бог, за бъдещото Училище и за Комуните на бъдещето, и Приложението, за истината за Жълтите жилетки, свидетелстват за съвременното звучене на нашия анализ... (Третият том, посветен на Фландрия, Нидерландия, Обединеното кралство и Италия, включващо италианския Ренесанс, е в процес на завършване).
Сега става дума за пробудените Души, осъзнали, че тази вътрешна опитност за Божественото е не само напълно възможна, но е жизнена и необходима, не само за нас самите, но и за възстановяване на обществата и на всякаква реална култура – да се обединят по места и по целия свят, независимо от тяхната религиозна или духовна принадлежност, и да работят за възстановяване на Любовта на Земята...
Божията Любов и Светлина да благословят всички нас и да благословят това начинание за обединение братско и солидарно...
Ваш Мишел Муние
Послепис
((Не обичам много тези презентации, където трябва да говориш толкова много за себе си…
Възможно е да се препращат по имейл и безплатно първите 2 тома на „Въведение в историята на европейските народи” придружени с бележка, посочваща по-специалните пасажи за четене ... (Цялото е за четене само в по необходимост или проявен интерес – определена глава или пасаж).
Всички заинтересовани лица, и особено от Югозападна и от Южна Франция, са поканени и призовани да се свържат с мен на адрес michelmounie@gmail.com ( ?) Отговорниците на хуманистични и духовни групи от областта също са поканени... Ние ще започнем нашата първа среща, несъмнено в Тулуза или околностите, с малка презентация, кратък дебат, няколко песни, четене на хубав текст от Дънов, 6-те хубави упражнения за космично хармонизиране (като молитва) илинякоя хубава молитва от участниците, които го пожелаят, и скромна трапеза на тревата, ако времето е хубаво, където всеки може да донесе нещо вкусно за ядене и хубаво за пеене и ще се разделим с довиждане, изпълнено с любов, вяра и надежда... Може да се насочим към вземане на колективни решения... (Може също един ден за наша радост и за хармонизиране с Всемирните закони да наблюдаваме и да играем Паневритмия, подкрепени от някои приятели от Братството на Дънов и владеещи Паневритмията. )


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари.

×