Jump to content

Борис Георгиев – „Странстващият пастир“


Hristo Vatev

В писмо до приятеля си Йордан Ковачев от Пловдив Борис споделя творческите си вълнения по време на създаването на картината „Странстващият пастир“:

„След заминаването ми от България прекарах два месеца в планините на Абруци (Сев. Италия). Тук, благодарение на уединението и самовглъбяването, можах да изработя НАЙ-ЗНАЧИТЕЛНОТО СИ ПРОИЗВЕДЕНИЕ – „Странстващия пастир“. Исках да изобразя идеята за един възвишен образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие, такъв, какъвто си го представят поетът, мислителят и пантеистично настроените хора. Това е образ-символ на абсолютната и етична идея, закон на Любовта. Нейнота сила чувстват и всички безсловесни същества, изправени пред мистерията на смъртта. Това е пастирът с маслинения венец на мира. Това не е Ницшевия Заратустра, който слиза от планините с камшик, а Заратустра, чиято мъдрост е изписана в кротката му усмивка и очите, отразяващи небесния лазур. Символ на вечна надежда е огромната дъга, която обгръща всички страдащи същества.“

From the category:

Борис Георги­ев (1888-1962)

· 134 images
  • 134 images
  • 3 image comments

Photo Information


Recommended Comments

Няма коментари.

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...