Писма до Пеньо Киров 036

№14

Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.

Любез. бр. Киров,

На 13 фев[руарий] приех една заповед*59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; ко­ето Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ*60 спрямо Нашия Господ.

Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука*61, и ще се молим заедно и същевре­менно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг

--------------------------

59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този пе­риод, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)

60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на хрис­тиянската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където на­пример ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)