1931_09_22 Законът на безсмъртието

[Albena]

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието"
Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя
от разшифровки на стенограми.

ЗАКОНЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО¹

Трудов ден, 5 часа сутринта, в салона.

       Тази година ще се размишлява върху всички Божествени добродетели, които работят за повдигането на човека.

       Молитва: Добрата молитва
       Молитва на Царството
       Отче наш

       Има един нов начин за разбиране на Словото. Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания. Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действа правилно върху него. И затова, за всеки даден случай, за всеки даден момент, всеки от вас трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът. Мнозина от вас имат повърхностни понятия за живота. Простотата седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно. Ти изпитваш вкуса или приятността на едно ядене в даден случай, не когато изядеш всичкото ядене, но когато си го изял правилно. Можеш да хапнеш само една хапка и да изпиташ по-голяма наслада, отколкото ако изядеш всичкото ядене наведнъж. Насладата седи винаги в малкото. Малкото с Любов се възнаграждава, а многото без любов се наказва.

       Сега, както виждате, аз съм хубаво облечен пред вас. (В бяло облекло)² С това облекло аз съм предметно учение за вас. Това аз правя нарочно. Казвате: „Как се е облякъл Учителят.“ Но това облекло най-първо не е мое. Както виждате то е плетено от бяла вълна. Значи, най-първо то е работено от овцете. Значи овцете, като ядоха и пиха дълго време, най-после с голям труд изработиха тази вълна върху себе си. После други добри хора я остригаха. След това ние я купихме, но вече определена и приготвена от някои добри сестри. Наши някои добри сестри пък показаха изкуството да плетат. След всички аз облякох тази дреха да я рекламирам.

       Сега това е външната страна. Рекох, всеки човек винаги трябва да бъде празнично облечен. Кое представя празничното облекло на човека? Това са хубавите свещени мисли, хубавите свещени чувства и хубавите свещени постъпки. Ако той няма такива хубави свещени мисли, чувства и постъпки, той е облечен с дрипели. Какво ви коства да имате такива празнични облекла? Тези мисли, чувства и постъпки няма да ги вземете отнякъде насила, ще ги вземете като мене, в случая от някоя бяла овца. Когато вълната на някои овце е бяла, това показва, че те са живели чист живот. Бялото на човека например показва, че той е дошъл до една фаза на правилно разбиране. Значи той е близо до безсмъртието.

       Аз считам, че човекът, докато не дойде до безсмъртието, той не може да бъде свободен. Можете да знаете всичко в света, можете да имате цяла една философия в себе си, но не сте ли безсмъртни, вие сте под влиянието на един господар, който постоянно ще ви тормози, ще ви измъчва. Какво ще спечелите от това? Каквото спечелите, този господар ще дойде един ден и ще вземе всичко каквото имате: месцето, езика, костите и вие ще останете без нищо. Той ще постъпи с вас, както постъпва кръчмарят с някои пияници. Той взима всичко и оставя децата на произвола на съдбата. По същия начин и смъртта, като дойде, и тя взима всичко. Тя ще си направи от вас едно прелестно угощение: от рибиците, от трътката, от мозъка, от сърцето, от всичко най-хубаво и ще ви остави отвън да плачете, че сте си изгубили своята къща. Това е положението, когато душата не е облечена в своите чисти мисли, в своите чисти чувства и в своите свещени постъпки. Такова е положението на всеки умрял и на всеки, който живее на Земята.

       Човек може да бъде облечен с бели дрехи отвън, но вътре, ако не е облечен в бяло, той нищо не придобива. Ти можеш да бъдеш облечена в бяла булчинска копринена дреха, с булчински венец на главата, но ако сърцето ти отвътре се свива, ти носиш някаква лъжа в себе си. Младата булка седи при своя възлюбен, казва, че го обича, а в същност никак не го обича. Тя седи у дома си и се моли, не е чисто сърцето ѝ. И нейният възлюбен може да стои под венец, но и той се моли, не е свободен, сърцето му не е чисто, свива се нещо. Каква връзка може да има тогава между душите?

       Рекох, във всички отношения хората играят такава една роля. Те играят на представление, минават за чисти. Ще дойде ден, когато и вие ще се венчаете, даже и да не искате. Няма да остане нито един от вас, който да не се венчае. Всички ще се венчаят. Вие много пъти сте се венчавали, но аз ви виждам в миналите ви венчавания. Вие сте били със скъсани дрехи. Роклята ви отвън е била копринена, а отвътре копривена.

       Сега това е реалността на живота, която трябва да разбирате. Човек не трябва да се плаши, но да победи. Вие не трябва да мязате на онзи гръцки поп, който казал един ден на слугата си: „Стояне, ужасно ще бъде положението на онези, които не изпълняват Словото Божие. В онзи свят ще има триене и търкане и скърцане със зъби.“ Този поп бил на около седемдесет-осемдесет години. Слугата му казал: „Дядо попе, ми поне няма какво да се плашиш, ти нямаш зъби, няма с какво да триеш, няма с какво да се мъчиш.“

       Като говоря така, мнозина казват: „Кой знае дали е така или не.“ Мъчението не е само в онзи свят, както вие го разбирате. Всички вие живеете и в ада, и на небето. Всеки ден ту в ада ви турят, ту на Небето. Всеки ден сте ту между ангелите, ту между падналите духове. Адът е място на безлюбие, Небето е място на Любов. Какво е Небето? – Място на Любов. Какво е адът? – Място на безлюбие. Значи в ада никой не притежава свой живот, всеки иска да вземе живота на другиго. Защо стават убийствата? Защото искат да вземат живота на друг някой, те да живеят. Затова именно убиват и агнето. Защо ходите на чешмата? Вие ходите на чешмата, защото нямате вода в себе си. Ако бихте имали вода в себе си, не бихте ходили на чешмата за вода.

       Та като говори Христос за лозената пръчка, той обяснява смисъла и значението ѝ. Оттук се вижда, че има едно отношение, по което ние приличаме на Бога. Обаче Бог се отличава от всички живи същества по едно качество. Няма същество в този смисъл, което да прилича на Бога, макар че в Писанието е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.“ Има нещо, по което Бог се отличава. То е следното – аз ще го туря в една много строго научна форма и вие ще размишлявате върху него: Цялото пребъдва във всички свои части, всичките части пребъдват в цялото. Всичките части не могат да пребъдват в една част и една част не може да пребъдва във всички части. Цялото има еднакви отношения към всички части. Като казвам една част, аз разбирам човешката душа. На механически език, често се говори за част, но под част трябва да се разбира душа. Като се говори за душа, ще разбираме това, дето има съзнание, дето има разумност. Тъй щото на физическия свят се казва „част“, а в духовния свят се казва „душа“. Частта едновременно не може да има отношение към всички части, т.е. съзнанието на човека не може да бъде будно. Да имаш отношение към всички значи всички тия същества да са едновременно в твоето съзнание. Някои казват: „Аз имам отношение към всички хора.“ Питам: в съзнанието си държите ли образите на всички тия хора? Съзнавате ли техните интереси? Имате ли техните интереси така присърце, както вашия? Вие казвате: „Аз мисля за всички.“ За кои всички? За един или за някои ваши приятели? Не, да мислите за всички, това подразбира да имате интересите не само на хората, но и на всички живи същества. Вие имате известни отношения към някои същества. Но Божественото съзнание, Божествения Дух има предвид всички същества, които Той е създал, Той всички ги съзнава. Той съзнава интересите на всички тези същества и им дава живот.

       И когато съгрешим, ние прекъсваме този път на Божественото съзнание и умираме. Нашите грехове стават причина на нашата смърт. Щом съгрешим, ние поставяме преграда между Божествения живот и нашия. Така [се] отделяме от Божествения Живот и си причиняваме смърт. Тогава Божествените течения не минават през нас и в съзнанието си ние чувстваме, че сме изгубили нещо много важно. Всеки от нас е проверил това нещо. Когато имате един приятел, когото обичате, към когото имате едно добро разположение, обаче някога една много малка причина е в състояние да предизвика една малка раздяла, една преграда се явява. Вие тогава чувствате, че хубавата връзка, която имате, хубавото, възвишеното чувство, което сте имали към него, изчезва. То е заминало някъде. Или вие сте имали отношение към Бога, чувствали сте Неговото присъствие, Неговата връзка и каквото сте попросили в Негово име, Той винаги ви е давал. Но един ден, за една много малка причина, която с микроскоп трябва да я търсите някъде, вие чувствате, че Божият Дух го няма у вас. Вие се молите, плачете, но сърцето ви мяза като на един кимвал, който дрънка. Разликата между първото и второто състояние е подобно на свиренето на пиано от двама души, които не знаят да свирят. Единият свири определено, от неговите ръце излиза някаква мелодия, нещо приятно. Онзи пък, който не знае да свири, дрънка, но от ръцете му излиза само шум, тук-там ще попадне на някаква случайна мелодия.

       Та основното нещо, което трябва да имате предвид, е следното, казвате: „Какво нещо е Небето?“ Небето е изплетено само от Божествени мисли, то е изплетено от мислите на херувимите и на серафимите, и на всички възвишени същества. Небето е изплетено от мислите на всички светии, на всички праведни хора. Всичките праведни хора, всичките техни мисли, желания и постъпки съвкупно съставляват външната страна на Небето. Ако влезете в Небето и срещнете едно от тези разумни същества, по какво ще ги познаете? – Ако сте праведник, ще имате правилно отношение към това същество. То ще ви покани у дома си, ще ви нагости, ще ви даде братски прием. Но ако види, че желанията, чувствата и постъпките ви са оцапани, това същество ще търси някаква възможност да ви изпрати повторно на Земята, да се очистите. В духовно отношение Земята представлява един Велик университет. Това е едната страна на въпроса. Но според философския жаргон или според богословския жаргон Земята е място за утешение. Не, Земята е един от най-великите университети, тя не е място за щастие, но е място за знание. Който дойде на Земята, ще се стегне да учи. На Земята има ограничения. Човек не може да вземе един предмет и да го научи, трябва да работи с години върху него.

       Преди няколко дни иде една сестра при мене и ме пита нещо. Рекох: „Ти си добра, трудолюбива, досетлива си, весела си. По предмета на веселията имаш шест, по предмета на трудолюбието имаш шест, по предмета на досетливостта имаш шест, но по търпение имаш единица. Едва сега почваш да учиш този предмет – търпение. Ти външно се показваш търпелива, но слаба си, по този предмет имаш единица.“ Тя се чуди как да не е търпелива.

       Сега мнозина от вас, които ме слушате да говоря, понеже съм развивал пред вас много научни въпроси, и вие мислите, че много знаете. Запример някои от вас говорят върху астрологията, други – върху хиромантията, трети – върху физиогномията, четвърти – върху морала, други пък говорят за онзи свят, за ангелите и т.н. и мислят, че всичко това го знаят. Та когато аз говоря за ангелите например, аз имам една строго определена идея. Аз никога не говоря за неща, с които по-напред не съм говорил. За мене всички неща, с които говоря, са живи – ангелите са живи, те са обикновени хора като мене. Някога ангелът е с брада, някога без брада. Някога са като малките деца, а някога като младите момци, някога са като старци, някога – като млада булка с венец на главата. Някога са като млади моми – те се явяват в разни форми. Вие можете да се заблуждавате от външната форма на ангелите. Те имат една постоянна мисъл и с нищо не може да ги излъжете. Никой в света не може да излъже един ангел, освен ако той сам се излъже. Този закон е верен и по отношение на вас. Вас никой не може да ви излъже, освен ако не се излъжете вие самите.

       Вземете запример младата мома, която е родена от майка си чиста, непокварена. Дойде ѝ една мисъл да се ожени и тя започва да мисли за някой момък. Защо? Тя вече сама се лъже. Тя се жени по едната причина – да стане щастлива с него. „Зяй, коньо, за зелена трева.“ Тя самата е нещастна, а ще се жени за него, да стане щастлива. Това никъде го няма по света. И той, който е нещастен, ще се жени за някоя мома, да стане щастлив. Питам: как е възможно едно нещастно същество, с едно щастливо същество да се оженят и да станат и двамата щастливи? Казвате: „Да се оженят, че да си разделят щастието.“ Хубаво, това е много благородно, възлюбеният да раздели щастието си с възлюбената. Но тогава и нещастието си трябва да разделят. Питам: ако нещастието влезе в щастието, то остава ли си пак щастие? Това щастие вече се опетнява. Това е така като закон. Рекох, момата, която отива при своя възлюбен, тя трябва да бъде щастлива не с него, но без него. Мома, която не е щастлива без своя възлюбен, тя не може да бъде щастлива и с него. И възлюбен, който не е щастлив без своята възлюбена, той не може да бъде щастлив и с нея. Сега, аз мога да ви докажа това, но то е една аксиома.

       Всички трябва да знаете това. Ако вие бяхте щастливи, защо се ражда ревността у вас? Всички сте имали възлюбени на Земята, но те са заминали от Земята. Защо са заминали възлюбените на някои от вас? Понеже вие сте ги ревнували. Та и вие ще заминете по същите причини. Някой става много ревностен, но хората започват да му завиждат, че бил много ревностен към Бога и тогава Бог го взима. Някой станал много учен, но хората почват да му завиждат и Бог го взима. По тази причина именно всички хора заминават. Като свършат всички училището на Земята, взимат го, не го оставят тука. Като отидете на онзи свят, там ще приложите науката, която сте учили на Земята. Там ще намерите хора, които ще ви разбират.

       Тъй щото, духовният свят е свят на приложение, там ще приложите всичко, каквото сте учили на Земята. Вие сте учили например какво нещо е Любовта. Като отидете на онзи свят, там ще го приложите. На Земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение. Казвате: „Как е възможно да няма приложение на Земята?“ Рекох, за да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в Любовта, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си и т.н. Само така той може да приложи това, което е учил.

       Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта. Който иска да бъде млад, който иска да има живот в себе си, той трябва да носи Любовта в себе си. Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта. Велик е само онзи човек, който има Мъдростта в себе си. Следователно в Божествения свят Любовта, Мъдростта и Истината представят Бога, представят идеалния човек. Мъдростта представя неговия образ, неговия лик, хубаво облечения човек, Любовта представя сърцето на човека. Истината представя външната форма на човека, лицето му, краката му. Истината е външният израз на човека. Значи, Любовта, Мъдростта и Истината представят един човек, изтъкан от тези три добродетели. Всеки човек е изтъкан от Любовта, но за да бъде човек съвършен, за да бъде безсмъртен, той трябва да бъде изтъкан от Любовта, от Мъдростта, от нейната фина материя, и от Истината. Само така човек може да се развива вътрешно.

       Тези неща са непостижими само с мисълта. Те са непостижими за един човешки живот. Но те са постижими за един безсмъртен живот. Това е смисълът на живота. Смисълът на живота е в безсмъртието, в стремежа на безсмъртието. Смисълът на живота е във вечното развитие, във вечното придобиване на знания, във вечното знание на това, което Бог е създал. Смисълът на живота е в стремежа на вечната свобода, в която ние се стремим да бъдем силни. Смисълът на живота седи в това да бъдем неограничени. Или с други думи казано: Смисълът на живота е в стремежа ни да пребъдваме в Бога и Той да пребъдва в нас. Който и да е от вас, ако иска да намери смисъла на живота, той трябва да пребъдва в Бога и Бог да пребъдва в него. Само така той може да познае себе си, да познава Бога и да познава окръжаващите го.

       Ако вие пребъдвате в Бога и Бог пребъдва във вас, всичките ви окръжаващи същества ще ви бъдат близки, понеже чрез всяко едно същество Бог ще ви говори и вие ще го познавате, виждате. Същевременно във всяко едно същество вие ще виждате себе си. Когато аз мина през гората и видя едно дърво, става ми много приятно, аз чета в него своята история, казвам си: Едно време и аз живях тука. Бях на гости във формата на тия дървета. Срещна една птица, казвам си: Едно време и аз бях между тях. Срещна едно млекопитаещо и казвам си: Едно време и аз бях между тях, в тяхната форма. Като видя една риба, казвам си: И между тях бях едно време, зная животинския им ум. И Бог е там, живее между тях. Аз вече излязох оттам, не съм риба, но Бог още пребъдва между рибите.

       Същевременно Бог пребъдва и в мене и аз пребъдвам в Бога, но вече не пребъдвам в растенията. Засега кой от вас знае какво мислят растенията, като минем например покрай тях? Или някога минете покрай някой кон, гледате, той си маха главата, мисли нещо той. Можете ли специфично да определите какво мисли той, какво е неговото съзнание? Представете си, че до този кон седи един ангел. Какво ще кажете на това? Ако вие имате правилни отношения към този кон, след като той ви е работил цял ден, като се върне при вас, вие ще кажете: „Този кон цял ден го карах на работа, гледам, че иска малко зобчица или малко вода да пие.“ Дадете му и от едното, и от другото, после виждате, че цял ден не е бил свободен, затова го освобождавате, пущате го малко на свобода. А тъй, който не разбира, пита: „Какво ли казва този кон?“ Той казва, че е гладен, че е жаден. Така се разбужда и вашето съзнание, и [на] животните. Тогава ти му донасяш зоб, донасяш му вода и го пущаш на свобода.

       Същият закон се прилага и по отношение към вас. Ако ти не си бил слуга на един възвишен дух, както конят е бил на тебе, и той няма да може да влезе в положението ти. Ангелите запример някога не могат да влязат във вашето положение, не разбират вашия живот. Запример ти можеш да проливаш четири реда сълзи, но един ангел дойде при тебе, погледне те, той мисли, че някакъв извор извира. И като престанеш да плачеш, той се чуди де остана изворът, защо престана да извира той. На него му е чудно, като види, че тези сълзи престават. Той си казва: „Защо ли пресъхна този извор?“ И тогава му става тъжно за извора, че е престанал да тече. Питам: Защо текат чешмите? – Те плачат.

       Сега, като ви говоря така, аз не искам да ви убеждавам. Да ви убеждавам, това значи да ви говоря лъжи, да ви лъжа. Вие сами трябва да съзнавате нещата. Ако река да ви убеждавам, нищо няма да излезе от вас. Всеки, който иска да убеди хората, да вярват в него, той ги лъже. Все едно, не могат да го разберат. Ти можеш да убедиш в нещо само онзи човек, който гледа на нещата както ти гледаш. Защото в даден случай, когато аз убеждавам някого, той може да си каже: „Този човек иска да ме сметне нещо.“ И ако аз искам да убедя някого, това подразбира, че аз мисля, какво той е невеж,³ че той води един непорядъчен живот, искам да го заставя да води порядъчен живот. Но има едно учение вън от греха. Нека сега пристъпим да говорим за Любовта без нейните сенки. Казвате: „Ние [не] живеем в Любовта.“ Това е отрицателно. Да говорим за Любовта – Любов без сянка.

       Рекох, при сегашното си състояние, вие мислите как да прекарате живота си. Как ще го прекарате? После, мислите като отидете в онзи свят, ще видите ли Христа или няма да Го видите. Чудна работа, та нима мислите, че досега не сте Го видели? Нали вярвате в Христа? Вие искате да Го видите в онзи свят? Нямам нищо против това, но това е един богословски жаргон, това е един философски жаргон. Това е една вероятност. Как ще видите Христа? Ако сте грешен, вие ще видите Христа разпнат на кръста, между умрелите. Това е вашето състояние. Този е вашият Христос. Вашият Христос умрял вече, той е закован, а Вашата душа е робиня вътре. Вие казвате: „Горкият Христос!“ Той не е горкият. Вие създадохте тези гвоздеи, с които заковахте Христа, вашия Христос. И когато вие почнете да живеете чист и светъл живот, вашето сърце ще почне да разтопява гвоздеите и един ден Той ще почне да бута тук-там да освобождава ръцете си, краката си. Така вие ще имате едно мистично разбиране за Христа. А сега имате едно механическо разбиране. Вие считате Христа като обикновен човек. Някога вие казвате: „Познавам Христа.“ После казвате: „Познавам Учителя.“ Не, вие не ме познавате. Това, което съм аз, това е Любовта, която е в мене. Това е онази Велика Божествена Любов, която е създала света. Онова, което съм аз, това е Мъдростта, която е създала Вселената. Онова, което съм аз, това е Истината, която е дала всичката свобода в света. И ако вие това не съзнавате, не ме познавате.

       Това сте и Вие. Ако вие в даден случай не съзнавате Любовта, в своята Велика проява в живота, която съществува в живота на всички планети, която съществува във всички слънца по целия космос, вие не можете да знаете какво нещо е Любовта. За всеки даден случай всеки импулс на Любовта е минал през някъде, той все е дошъл отнякъде. Това е една вълна, която понякога иде сама. Това е едно състояние. Тази вълна най-първо носи образа на Любовта, тя носи нещо радостно. Ние имаме едно смътно понятие за Любовта, но зад тази Любов седят всички възвишени и разумни същества, които още от вечността са постигнали безсмъртие. Те постоянно ни нашепват: „И ти можеш да бъдеш безсмъртен като нас, ако любиш Бога.“

       Сега аз ще ви приведа един случай, за една далечна сестра, която досега три пъти се женила, три пъти е била под венчало. Два пъти се венчавала с поп, единият – без поп, а сега иска и трети път да се венчае. Гледам я аз и си казвам: Един път се женила, народила няколко деца, но мъжът ѝ изпъдил. След това се оженила втори път, но той умрял. Намерила и трети мъж, един млад момък с валчесто лице, човек на удоволствието и ми казва: „Намерих този човек, искам да живея с него.“ Рекох, ти с първия мъж не можа да живееш, че с този ли мислиш да живееш? Той ще ти даде един добър урок, какъвто не си се надявала. „Е, аз да се оженя за него, че каквото ще да става, ти само ми помогни.“ Хубаво, ще ти помогна да се ожениш. Ти ще се ожениш, но няма да имаш деца и той ще те разиграва така, че всичко ще изгубиш. На себе си казвам това, разбира се. Ожени се тя, идва при мене един ден, оплаква ми се. Рекох, колко мъже трябва да има една жена? Ти имаше един мъж и две деца, защо ти трябваше и трети мъж? В един живот един мъж ти стига. За втория живот търси втори мъж.

       Аз свързвам този въпрос с въпроса за женитбата. Мене не ме интересува какво правят хората, но казвам: Един човек, който мени своето верую няколко пъти в себе си, той е човек, който се жени няколко пъти. Ти имаш едно верую, не трябва да се жениш, не трябва да търсиш друго верую, не трябва да търсиш друг бог. И най-после и последното верую напусна тази жена. Рекох, ти ще имаш един Господ, Когото никога няма да напуснеш.

       Сега ще обясня мисълта си с още един пример. Тази неделя дойдоха при мен един господин със свои две роднини, госпожици, сестри. Едната е музикантка, даже професорка по музика, красива, интелигентна мома. Тя е способна, даровита, много нещо може да излезе от нея. Един ден преди да стане професорка, тя се сгодила за един авиатор във Варна и два дни преди сватбата си, която щяла да стане във Варна, тя отива при него. Той се качва този ден на аероплан, но пада от аероплана. На другия ден го донасят мъртъв в дома му и в деня, когато тя щяла да бъде булка, с бяла булска рокля, тя беше в черно облекло, пред тялото на своя годеник. Сега тя ме пита защо стана така. Рекох ѝ: „Ти беше сгодена за музиката, не трябваше да се сгодяваш за друг, нито трябваше да се жениш. Ти имаш намерение да се жениш, но трябва да бъдеш внимателна.“ Тя ме погледна тъжно. „Вторият, за когото ще се жениш, трябва да бъде човек, който да не умира.“ Тя започна да се смее. Рекох ѝ: „Докато ти се жениш за човек, който умира, той все ще падне от някой аероплан, или от някой автомобил, или някоя керемида ще падне върху главата му и после ще го оплакваш. Ти ще намериш един, който, като падне от аероплан, да не умира; ти ще намериш един, който, като го захвърли автомобил, нищо да не му става, или пък керемида като падне върху главата му, да мисли, че пясък е паднал.“ Тя почна да се смее. „Ти по-добре дръж музиката, Бог те е поставил като музикантка да пееш и да свириш на хората, че после, като се жениш, ще намериш безсмъртен човек. Ти не трябва да правиш погрешката на Кубелик⁴, който, като не беше доволен от голямата си слава и от богатството, които придобиваше от музиката, стана търговец, но от търговията нищо не сполучи, фабриката фалира и Господ отново го изпрати да свири на хората. Ще свириш, нищо повече.“

       Ти си изпратен да свириш, или ти си изпратен като готвач – ще готвиш, докато научиш урока си. Или ти имаш лош мъж. Не е лошото там. Ти си в един Велик университет, той е твой професор, ще учиш от него. Ако ти при този професор не можеш да научиш това неразумно същество в себе си – твоята дебела глава, ще дойде друг професор. Ако твоето търпение не ти помогне да разбереш този професор, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Ако този дявол можеш да научиш, ти ще влезеш в Царството Божие.

       И на апостола Павла дадоха един дявол, един трън да го учи и да го мъчи през целия му живот. Защо? Той беше много нервен, много сприхав, същевременно и много страхлив човек, като евреин. Да ме извини за тези думи, той сега не е такъв. За да го направи Господ смел и решителен, даде му един трън, да се мъчи и да се моли. Господ му каза: „Моята благодат се показва в [твоята] немощ.“ Аз те зная, че си страхлив, затова ти дадох този трън. Апостол Павел беше и много тщеславен, голям националист. Той казваше за християните: „Всички тези хора трябва да се изчистят, развалиха нравите и порядките в света.“ Като го срещна Христос му каза: „Ти трябва да напуснеш своя национализъм, трябва да напуснеш своя еврейски народ и ще отидеш между други народи да им проповядваш. Ти ще напуснеш и своето старо верую. Защо ме гониш сега?“ Та Бог му остави този дух в него заради многото му знание, да се не възгордее, да не изгуби своето търпение. Затова именно му остави този дявол, да го мъчи. И той казваше: „За добро е.“

       Дойде един дявол у вас. Кажѐте: „За добро е.“ Дойде една лоша мисъл, кажѐте: „За добро е.“ Дойде едно страдание, кажѐте: „За добро е.“ Всякога казвайте, че е за добро, за да можете да победите. Другояче, вие ще критикувате и Бога. „Защо ми е този дявол?“ Той дойде по единствената причина, че нямате Любов в себе си, нямате Мъдрост в себе си, нямате Истина в себе си.

       Сега аз ви говоря принципиално, не ви говоря като на Иван, на Петко, на Стоян, аз ви говоря на ти. Аз и ти, това са местоимения, които са достояние на всички същества. Всяко същество може да каже аз, всяко същество може да каже ти, той – това са свещени имена на Бога. Най-първо казваме: „Ти, Който си създал всичко.“ Не казвам другояче, но: „Ти, Господи, Който си създал всичко.“ Ти – това е силна дума. Ще кажете: „На български език е обикновена дума.“ Но онова, което е в ти, е важно. Ти, Който преживяваш всички мъчнотии, Който си извор, начало на всичко в света. Това значи ти. Двете черти на буквата „Т“ показват онзи всесилният, който превъзмогва всичко, което е невъзможно за другите, за Бога е възможно.

       Като кажем Аз, това значи: Онзи, който първоначално е родил нещата, дал им е първия образ. Като кажеш за себе си аз, ще се запиташ можеш ли да дадеш образ на всички неща в света? Значи Аз е онзи, който е създал всичката красота, всичката хармония, всичкия ред и порядък в нещата. Ти казваш за себе си – аз, лесно е да кажеш това, лесно е да се произнесеш за нещата, без да разбираш вътрешния смисъл на това аз. Когато Бог каже Аз, това подразбира: „Виж, всички тия неща Аз ги създадох.“ И когато Бог се обръща към нас, Той ни казва – ти, когото Аз съм създал и в когото Аз живея, виж, всичко това Аз съм направил, гледай и се учи от него.“ Тогава Бог ни казва на ти. „Ти иди да служиш на Бога, за да разбереш великата Истина на Бога.“

       Вие, без да служите на Бога, искате Бог всичко да ви даде. Вие мязате на някоя царска или княжеска дъщеря, която очаква на слуги да ѝ шетат и прислужват. В Царството Божие на Небето царските синове и дъщери не шетат, но Бог ги изпраща на Земята със скъсани дрехи, те да шетат на другите.

       Та всички сега трябва да се учите. Първото нещо, което трябва да научите, е да научите какво нещо е Любовта. Среща ме един, прави ми упрек, казва ми: „Учителю, ти нямаш вече към мене любов, както първоначално. Ти не ме обичаш, както по-рано.“ Питам: От де позна, че не те обичам вече, както по-рано. Рекох, моята Любов към тебе се измени по единствената причина, че ти ме петниш в сърцето си. Ако ти ме обичаш, ти никога не би допуснал в ума си, в сърцето си никаква нечиста мисъл или чувство в сърцето си. Аз целия си живот няма да мисля само за тебе. Ако мислиш, че само за тебе трябва да мисля, ти не разбираш живота. През целия си живот аз мисля за образа на това, което Бог е създал и ако ти не можеш да пожертваш живота си за Бога, да Му служиш, аз не мога да те обичам. И ако ти живееш един дребнав живот, от сутрин до вечер мислиш само за себе си, аз не мога да живея само за тебе. Ти нищо не си ми дал. Ако някой иска да живея само за него, питам: Какво ми е дал той? Той нищо не ми е дал. Аз нямам право да изисквам от него да ме обича. Единственото, което аз мога да изисквам, то е от себе си, да проявявам живота, да проявявам Любовта.

       Когато аз казвам, че обичам някого, това значи, че аз проявявам Любовта, която е в мене. Когато обичам другите хора, аз искам да им покажа с каква Любов Бог ме обича. И с Любовта, с която Той ме обича, с тази Любов и аз обичам хората. Това е учението на Христа. Той казва: „Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Аз не искам да кажа, че като моята Любов няма. Не, това не е вярно. Като Божията Любов няма друга, а като моята, като вашата, аз зная какво нещо е вашата любов, зная какво нещо е любовта на хората. Докато ви се усмихвам, вие ми се усмихвате. Щом престана аз да се усмихвам и да давам и вие преставате да се усмихвате. Това е бакалска работа. Докато аз давам на бакалина пари и той ми дава захар, ориз и други продукти. Той се изправя пред мене и казва: „Интересите не ми позволяват, кредит нямаш, криза има, това-онова“, и започва да те гледа със свити вежди. Той вече не е свободен и аз в очите му не съм тъй благороден човек. Казвате: „Той не може ли да го направи заради Господа?“ Ако Господ живее в мене, моят джоб ще бъде всякога пълен. Щом Господ не живее в мене, и джобът ми се изпразва. Когато моята глава е пълна със свещени мисли, Господ живее в мене. Щом се изпразни, и Господ Го няма там. Докато моето сърце е пълно със свещени мисли, Бог е там. Щом се изпразни, и Бог не е там. Докато аз съм пълен със свещени постъпки, и Бог е там. Когато не правя такива постъпки, Бог Го няма там. Тази е мисълта, която трябва да държите в ума си. Всичко друго е едно голямо заблуждение.

       Сега аз говоря за живота, както той се проявява в момента. Има един момент, в който ти си нещастен, но следния момент, той е вече моментът на щастие. Твоите страдания може да са само за един момент. Следния момент те очаква едно голямо щастие. Ако ти си нещастен, но кажеш, че Бог живее в тебе и ако разбереш Божията Любов, веднага състоянието ти ще се измени. Всички имат тази опитност. И най-големият нещастник само с една дума може да го направиш щастлив.

       Разправяше ми един познат следния случай: Една мома била сгодена за един момък, когото обичала, но той бил убит някъде и тя не могла да се утеши по никой начин. Почернила се много и по цял ден и нощ тъгувала по него, за своя възлюбен. Нищо не било в състояние да я утеши. Един ден един неин приятел намира този, когото тя обичала, завежда го при нея, но маскиран, да не го познае и ѝ казва: „Слушай, аз намерих този, когото ти обичаш, ти ще го видиш в лицето на друг един, той може напълно да замести твоя възлюбен, като него е добър.“ – „Не, не, нищо не е в състояние да го замести. Аз не мога да забравя своя възлюбен.“ Тя си мисли за своя възлюбен и си гледа надолу. Веднага този си снел маската и тя вижда в неговото лице своя възлюбен. Веднага очите ѝ светват, радостта ѝ се възвръща и състоянието ѝ веднага се изменя. Значи, той бил жив, не бил умрял.

       Значи и вие сте като тези плачущи възлюбени. За Господа плачете, заминал е някъде вашият Господ. Това показва доколко хората са суеверни като мислят, че Господ е заминал някъде и че Господ може да ги е забравил. Има един философски, един богословски жаргон, според който се казва, че Бог може да ви забрави, но в Бога има следното качество: Той никога не може да ви забрави. Когато Бог се представя, че ви е забравил, тогава Той най-много мисли за вас. И когато Бог мисли за вас повече, отколкото трябва, тогава Той ви създава най-големи нещастия. Вие всички сте нещастни по единствената причина, че Той мисли за вас повече, отколкото трябва. На вашия език е казано: Вие страдате много, понеже вие въздействате на Бога. Като Му въздействате, вие спирате Неговата Любов, спирате Неговата мисъл, спирате Неговата свобода, която Той мисли да прояви към вас. Вследствие на това, по този закон вие ставате нещастни. Повярвайте, че Бог ви обича и тъгата ви веднага ще изчезне. Повярвайте, че свободата, която Бог има, и вие ще имате; повярвайте, че знанието, което Бог има, и вие ще имате; и веднага ще ви олекне. Та онези от вас, които са готови, приложете това. Аз не искам да ви проповядвам.

       Днес е ден на труда, аз го наричам ден на занимание. Едни от вас да изучават търпението, други ще изучават смелостта, трети ще изучават безстрашието, четвърти – Любовта, пети – вярата, надеждата, после – милосърдието, кротостта, въздържанието, други пък ще изучават благоразумието и т.н. Други ще изучават музиката, поезията, кой каквото му иде отръки, ще го изучава отсега нататък. И когато изучите всички тези предмети, тогава вашият външен облик ще се измени. Защото като ви гледам, на някои от вас очите са по-големи, отколкото трябва, на други са по-малки, отколкото трябва. Нито на едного от вас, нито в другите страни, било в Америка или другаде, не съм срещал човек, на когото очите или устата да са такива, каквито трябва. Следователно идеалът на човека трябва да е да има очи такива, каквито трябва да бъдат. Аз да ви кажа какви трябва да бъдат очите на човека. Очите ти трябва да бъдат такива, че като погледнеш света, всички противоречия, които са в тебе, моментално да изчезват, да видиш, че всичко в света е примирено. Това значи да имаш очи, каквито трябва. А пък устата ти трябва да бъде такава, че каквото говориш, да си доволен от себе си. Каквото кажеш, каквито думи изговориш, сам да се наслаждаваш, да чуваш говора на всички същества. Като говориш, като че чуваш говора на всички същества. Или другояче казано: като почнеш да говориш, цялото създание, всички да млъкнат. Когато аз говоря както трябва, тогава Слънцето и звездите, и планетите ще се спрат в пътя си да ме изслушат, да чуят какво говоря – за един миг е само това, но то показва, че моята уста е точно такава, каквато трябва. Питам: Кой от вас може да спре всички планети, Слънцето, Луната и звездите от пътя им да го слушат? Един ваш приятел може да ви слуша, но това уста ли е? Не е уста.

       Та рекох, не само очите и устата на човека трябва да бъдат идеални, но и ръцете, и краката. Всичко в човека трябва да бъде идеално, докато дойде до образа на идеалния⁵ човек. Като погледне на ръцете си, да се зарадва, че има една безсмъртна ръка. Като погледне [устата] си в огледалото, да знае, че има една безсмъртна уста, като погледне очите си, ушите си, краката си, космите си, да знае, че всичко това в него е безсмъртие. Нито един косъм да не пада от него. Това значи безсмъртие. Всяка една твоя мисъл, всяко едно твое чувство да минава и заминава, да тече и пак към тебе да се връщат. Това значи безсмъртен човек, който е свободен от всички неволи на своя живот. Това е великият идеал, към който ние се стремим.

       Сега колко неща трябва да останат във вашия ум? Първо, никой да се не годява за човек, който умира. Като дойде някой при вас, питайте го ще умре ли или не. Не се годявайте, нито се женете за смъртни хора, но женете се само за безсмъртни. И в Стария завет е прокарана тази идея. Не се ангажирайте да служите при господар, който умира. Не отивайте да се учите при учител, който умира, не отивайте да се учите при музикант, който умира. Не отивайте да се учите при учител по художество, който умира. Това е идейното. Аз ви говоря какъв идеал трябва да имате. Този трябва да бъде вашият висок идеал. Не отивайте да се молите на един господар, който всеки може да ви го вземе. Не отивайте да служите на една мисъл или на едно чувство, което всеки може да ви вземе. Вашата мисъл трябва да бъде толкова висока, че нищо в света да не е в състояние да ви я затули.

       Гледам една вечер идва един евангелски проповедник, носи Библия под мишница, доволен, че ходил някъде да проповядва, че обърнал един човек към Бога. Рекох, само ония, които купуват и продават стари дрехи, те ги обръщат. Само вехтошарите, които купуват стари дрехи, ги обръщат, за да ги продадат на други за нови. Рекох, не приятелю, смисълът не седи в обръщането, но в новораждането. Ако ти не можеш да заченеш някого в утробата си и да го носиш девет месеца като майка, ако не го родиш в Любовта, в Мъдростта и в Истината, светът не се нуждае от такова обръщане, но се нуждае от новораждане. Всеки може да обръща хората. И аз мога да обръщам касата. Който знае да обръща, нека обърне Земята. Не обръщайте нито вашите мисли, нито вашите желания, нито вашите постъпки. Раждайте ги във всичката онази чистота и светлост, в която Бог живее.

       Тази година аз я наричам година Божествена. Искам от вас да родите поне по няколко мисли, по няколко чувства и по няколко постъпки, които да са безсмъртни. Това е идеята сега, която ви оставям. Всички други работи, били те политически или някои други, те са второстепенни. В света хората искат това, което те не знаят. Това е едно занимание. Сегашният живот си върви много добре в едно направление само. Но истинският живот и смисълът на този живот вие ще разберете само тогава, когато разберете Любовта и Любовта ви да остане безсмъртна. Този живот ще разберете само тогава, когато знанието, което имате, стане безсмъртно. Истината ще разберете само тогава, когато имате една безсмъртна Истина. И тогава, като станете безсмъртни, мога да ви говоря нейните закони. Ще ви говоря като на безсмъртни. Сега аз ви говоря понякога като на хора смъртни.

       Мнозина са идвали при мене и ме гледат някак особено, защото аз съм човек на крайните промени. Някой път ме види някой – човек с брада вижда пред себе си и казва: „Простичък човек е този. Дреме си там, седи си и лъже хората.“ Не, той не ме познава. Казва: „Ти сега какво мислиш?“ Аз мисля това, което и ти мислиш. Ти мислиш, че аз те лъжа. И аз мисля, че ти ме лъжеш. Ти мислиш, че аз съм един невежа и аз мисля, че и ти си един невежа. Когато мълча, аз съм много сериозен. Вие не сте ми виждали опакото. Аз, казвам, в мен няма противоречие. Щом човек слезе между хората, аз казвам: Хубаво, ти като си дошъл сега при мене, кое ти дава право да мислиш така за мене. От де ти дойде сега тази мисъл? Ти идеш при мене с едно подозрение. Психологическо обяснение има този въпрос. Кое ти дава право да мислиш за мене така лошо? Да съм ти откраднал пари – не съм. Да съм погледнал жена ти лошо – не съм. Да съм направил някаква пакост на жена ти, на децата ти – не съм. Не съм ощетил никак твоите търговски взимания-давания. Тогава кое ти дава повод да мислиш за мене така лошо? От де дойде в тебе тази мисъл? Разправи ми това. – „Хората казват.“ То е друг въпрос какво хората казват. Тогава ти не си свободен. Всеки човек, който се води по ума на хората, той не е свободен. Ти си тогава един роб, един престъпник, който си продал човешката свобода за нищо и никакво отвън. Скоро да видя гърба ти отвън. Иначе ще взема бастуна си. Рекох, ти не трябва да презираш Името Божие. Когато дойдеш при мене, ти трябва да питаш Бога и да дойдеш в името на онази Любов, която живее в тебе. Тази Любов Бог е вложил в тебе. Не се води от това какво са казали Иван, Стоян, Петко. Нито трябва да вярваш и на това, което аз ти кажа. Ти и тогава можеш да бъдеш на кривата посока. Ти трябва да се ръководиш от онова дълбоко разбиране за Истината, която Бог е вложил в тебе. Иначе ти ще бъдеш на крива посока.

       Сега можете да ме питате защо съм толкова груб, защо така грубо постъпвам. Рекох, ти внесе смрад в моя свещен дом. Ако аз взема едно човешко извержение и го хвърля в лицето ти, ти как ще ме гледаш? Можеш ли да ме гледаш с Любов? Рекох му: „Ти хвърли извержения в лицето ми, разбираш ли това?“ Аз гледам така сериозно на въпроса. Не трябва да отидеш при човека със своите нечисти мисли, но с Любов. Дойдеш ли при мене с човешки извержения – вън скоро. Всичко това трябва да се изхвърли навън.

       Сега казвам: Любовта, която иде, трябва да има следните качества: Любовта не петни никого, Знанието не заблуждава никого, Истината не поробва никого. Това е едно качество, което трябва да знаете. Всеки, който петни, няма Любов; всеки, който те заблуждава, знание не може да ти даде. И всеки, който те заробва, той не ти мисли доброто. Това не се отнася само до вас. Това трябва да бъдат аксиоми, които трябва да приложите за в бъдеще, ако искате да бъдете благоугодни на Бога.

       Аз ви показвам един път. Не можем да бъдем благоугодни на Бога, ако така не мислите. Аз не мога да петня Господа, да лъжа, че Господ не ми е дал това или онова. Не, Господ ми е дал повече, отколкото ми трябва и отколкото аз мога да използвам. Аз не сравнявам Бога с никого, подобен на Него няма. Втори като Него няма. Следователно ако за Бога си съставя криво понятие, аз петня онзи свещен образ, онова свещено знание, онзи свещен живот, онази свещена свобода. Всичко онова, което ни петни в едно или в друго отношение, трябва да изчезне от нашата душа.

       Казвате: „Кога ще дойде Духът?“ Духът ще дойде, когато ти престанеш да петниш Любовта, Мъдростта, Истината. Тогава ти ще станеш човек, тогава ти ще възрастнеш. Рекох, могат да дойдат хиляди пророци, хиляди учени в света, могат да се съградят хиляди чешми и извори в света, но докато през тях не тече Божествената Любов, Божественото Знание, Божествената Свобода, всички тези извори не са истински. Истински извор е този, от който като пиеш, ставаш безсмъртен. Истинско Знание е само това, от което като го придобиваш, ставаш безсмъртен. Истинска свобода е само онази, която като придобиеш, ставаш безсмъртен.

       Сега вие трябва да се освободите от вашите стари възгледи, които имате. Аз не обичам да освобождавам хората, те сами трябва да се освобождават. Аз ви давам един нож, с който да отрежете онова въже, с което сте вързани. Развържете тази верига, която ви спъва, изхвърлете всичко онова, което ви спъва, станете и излезте навън. Този нож е Словото Божие. Това е едно общо правило. И досега още чувам на някои от вас веригите да дрънкат и казват: „Учителю, освободи ни, моля ти се!“ Рекох, не, аз не обичам да освобождавам мързеливи хора.

       Ножът е Словото Божие. Казва се: „В начало бе Словото. И всичко чрез Него стана.“ Това Слово е вътре във вашите души. Вземете този нож и отрежете всички окови, всички вериги на робство, които са сковали свободата ви, които са сковали познанията ви, които са сковали вашия живот. Всичко това, вие сами може да разкъсате. Казвате: „Какъв ще бъде тогава нашият живот?“ Тогава именно животът ви ще бъде такъв, какъвто трябва. Вие ще обикнете всички. С това подразбирам: вие ще обикнете Бога и Бог ще ви обикне. И тогава този Бог, Който живее във вас, като Го обикнете с всичката си душа и с всичката си сила, вие ще обикнете и всички останали, както обичате и Него. Вие тогава ще бъдете едно и ще прекарате живота на безсмъртието. И тогава в този Велик университет на Земята ще прекарате един щастлив живот. Тогава няма да имате страдания, защото страданията ще ви бъдат нещо приятно.

22 септемврий 1931 година

________________________________________________________

      ¹ Беседата фигурира в каталозите като непечатана извънредна. Публикува се за пръв път.
       ² Забележка на стенографката.
       ³ Какво той е невеж – че той е невеж.
       ⁴ Ян Кубелик – (1880 г. – 1940 г.) чешки цигулар и композитор.
       ⁵ Идеалния – задраскано и заменено със: съвършения.