Jump to content

1923_02_18 Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Йордан Стоянов

Дойдох да изпълня (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Поучаваше ги". Недѣлни бесѣди (1923).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето.

Не дойдохъ да разруша, но да изпълня

„Да не мислите, че азъ дойдохъ да разруша закона или пророците: не дойдохъ да разруша, но да изпълня“. (Матея 5:17)

Ще прочета нѣколко стиха отъ 5 глава отъ Евангелието на Матея, отъ 17 до 27 стихъ.

(17) Да не мислите че азъ дойдохъ да разруша закона или пророцитѣ: не дойдохъ да разруша, но да изпълня. (18) Защото истина ви казвамъ: Доклѣ да прѣмине небето и земята, една рѣска или една точка отъ закона нѣма да прѣмине дори се всичко не сбѫде. (19) И тъй, който наруши една отъ най-малкитѣ тѣзи заповѣди, и научи така человѣцитѣ, най-малъкъ ще се нарече въ царството небесно; а който стори и научи, той ще великъ да се нарече въ царството небесно. (20) Защото казвамъ ви че ако вашата правда не надмине правдата на книжницитѣ и Фарисеитѣ, нѣма да влѣзете въ царството небесно.

(21) Чули сте че е речено на староврѣменнитѣ: „Не убивай; и който убие ще бѫде повиненъ на сѫдъ.“ (22) А пъкъ азъ ви казвамъ че всѣки който се гнѣви на брата си безъ причина ще бѫде повиненъ на сѫдъ; и който рече на брата си: Рака, повиненъ ще е за прѣдъ събора; а който му рече: Безумне, ще бѫде повиненъ за пъкъла огненъ. (23) И тъй, ако принесешъ дара си на олтаря, и тамъ се усѣтишъ че братъ ти има нѣщо на тебе, (24) остави дара си тамъ прѣдъ олтаря, и иди, първомъ се примири съ брата си, и тогазъ ела та принесъ дара си. (25) Спогодявай се съ противника си скоро, додѣ си на пѫтя съ него, да не би противникътъ ти да те прѣдаде сѫднику, а сѫдникътъ те прѣдаде на слугата, и те хвърлятъ въ тъмница. (26) Истина ти казвамъ: Нѣма да излѣзешъ отъ тамъ доклѣ не отдадешъ най-послѣдния кодрантъ.

Ще говоря върху 17-стихъ. „Да не мислите, че азъ дойдохъ да разруша закона или пророците: Не дойдохъ да разруша, но да изпълня“.

Този стихъ включва три основни идеи. Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали? На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена.

Пророцитѣ, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човѣка, т.е. пророкътъ е човѣкътъ, който се стреми да схване една Божествена мисъль, да я прѣдаде на свой езикъ, да я направи достѫпна на своитѣ ближни.

И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е. Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?

И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь. Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ. Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони. Всѣка фамилия си има свои закони. Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ. Нѣма домъ, дѣто да нѣма свои закони. Нѣма общество, което да нѣма свои закони, но работата е, че тия закони не сѫ тъй постоянни, както законитѣ на природата. Слѣдователно, тѣ иматъ врѣменно уподоблѣние.

Сега, Христосъ нѣкѫдѣ засѣга Моисѣевия законъ, въ който имаше нареждания, какъ трѣбваше да живѣятъ евреитѣ, обаче, Христосъ тукъ въ другъ смисълъ засѣга законитѣ, спорѣдъ които трѣбва да живѣятъ хората – спорѣдъ законитѣ на живата природа. Когато ние прѣстѫпваме тия закони, въ тѣлото ни се зараждатъ всички болести. Всички съврѣменни болести се дължатъ на прѣстѫпването на тия закони. Най-първо, отъ нередовното ядене се разваля стомаха ни. Отъ нередовнитѣ чувства или отъ неправилното проявлѣние на чувствата, се демагнетизирва слънчевия възелъ, и вслѣдствие на това, въ дихателната система се явява едно стеснение, поражда се бронхитъ, или задушаване, или охтика. Слѣдъ туй, отъ неправилната употрѣба на нервната енергия, нервната система се изтощава, и се добиватъ съврѣменнитѣ нервни болести, главно неврастения. Затуй Христосъ казва: „Не дойдохъ да разруша закона.“ Важно е приложението на закона въ фамилията, въ домоветѣ, а не въ църквата. Законътъ трѣбва да царува въ домоветѣ вѫтрѣ. Нали когато ще се роди едно дѣте, майката ще трѣбва да разбира онзи великъ законъ, какво направлѣние, какъвъ наклонъ да даде на този животъ. Първиятъ наклонъ, който майката даде на дѣтето си, той опрѣдѣля неговата бѫдеща сѫдба. Сега ще кажете: какъ тъй? Е, прѣдставете си, че азъ държа една площъ, и ѝ дамъ единъ малъкъ наклонъ, и вие слизате по него, ще можете да слизате тъй прѣспокойно. Но ако дамъ единъ такъвъ силенъ, голѣмъ наклонъ, какво ще стане съ васъ? – Цѣла една катастрофа. Слѣдователно, всѣки единъ животъ върви по една площъ, и въ него е важенъ този моментъ, първиятъ потикъ, който майката дава на своето дѣте. Не само това, но важенъ е моментътъ, когато ще се даде една проповѣдъ, когато човѣкъ се обръща къмъ Бога. Важенъ е наклонътъ въ този моментъ. Важно е, когато четете нѣкоя книга по философия или каквото и да е друго, какъвъ е наклонътъ, при който ще възприемате една мисъль. Слѣдователно, важно е какъвъ наклонъ сте взели въ този моментъ, защото всички тия мисли вървятъ по нѣкакви закони.

Сега, ние говоримъ за мисълта. Тя видима ли е? Не, но тя си има свои резултати. Мисълта се изразява въ онова разумното проявлѣние на живота. Онова дѣте, което е интелигентно, може да взѣме цигулката да свири; мисълта въ него ще върви правилно, послѣдователно. Човѣкъ може да взѣме да направи една кола, да напише една книга, да изсвири едно парче, ако е художникъ – да нарисува една картина. Туй показва, че разумниятъ законъ дѣйствува въ реалния, въ видимия свѣтъ. Да допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго. Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира. Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли!“ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ. Той е, че свѣта има абсолютенъ редъ и порѣдъкъ. Това е първото нещо. Туй го отричатъ философитѣ. Песимиститѣ казватъ, че този свѣтъ е единъ отъ най-лошитѣ свѣтове. Възможно е. Оптимиститѣ казватъ, че този свѣтъ е единъ отъ най-добритѣ свѣтове, по-добъръ свѣтъ отъ него нѣма. Възможно е. Олагели – и едното и другото е възможно. Но нашиятъ свѣтъ, нашата земя е само едно звено отъ всички свѣтове. Земята е единъ свѣтъ отъ най-низкитѣ свѣтове, тя не е отъ висшитѣ свѣтове. Ние сме още отдолу. Този свѣтъ е само едно приготовлѣние, отлична лаборатория е. И когато нѣкой човѣкъ стане много своенравенъ въ Божествения свѣтъ, и не иска да се подчинява на Божественитѣ закони, изпращатъ го тукъ на земята. Тукъ има даже нѣкои арахангели. Седятъ горѣ тѣ, искатъ да подигнатъ бунтъ, и Господь казва: „Изпратете го долу на земята“. Дойде тукъ, оковатъ го въ материята, започне да ходи той тукъ-таме, маха главата си, туй каже, онуй каже, никой не го слуша. „Не върви живота“, казва той. Вие казвате: „Нали е арахангелъ“! Да, той е като единъ генералъ. Докато има войници, казва: „Напредъ!“ – Изважда ножа си, силенъ е. Но като нѣма войници, остава самъ, и какво може да направи. – Нищо. Да, арахангелъ е, докато има сили задъ себе си, и тогава може да ги управлява, всичко става. Но, като извади ножа си и каже „Напредъ“, а тѣ не го слушатъ, какво може да стане? Слѣдователно, всички наши постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни. Защо? – Защото нашиятъ животъ не зависи отъ насъ. Има една велика сила, която е вложила живота въ насъ, и тя държи сметка за всичко. Отъ нея всичко зависи. Нѣкой казва: „Азъ мога да живѣя, както искамъ“. Не, много се лъжете, не можете да живѣете, както искате. Че не можете да живѣете, както искате, ще видите, че утрѣ тази сила ще ви хване, и ще каже: „Хванете този голѣмъ генералъ, турете го тукъ вѫтрѣ въ гроба!“ И започва тогава живата природа да дѣйствува, дѣре кожата му, отъ тукъ вземе, отъ тамъ вземе, и слѣдъ 5–6 години виждате, останали само голи кости. Кѫдѣ е генералътъ, кѫдѣ е отишълъ той? Не само генералътъ е тамъ, но какви патриарси, какви адепти, какви брамини, какви пророци има! Кѫдѣ сѫ отишли тѣ? И въ туй отношение има единъ великъ законъ, който постѫпва еднакво справедливо къмъ всички пророци, царе, оголва ги всички тия хора. Ама царь е той! Още по-добре, той е мазничъкъ, доведѣте го тукъ, той повече ще плати. По сѫщия начинъ ще смъкнатъ нѣкому кожата, както и на последния беднякъ. Питамъ тогава: Каква разлика има между бедния и богатия, когато смъртьта ги хване? За смъртьта ние имаме едно особенно, смешно понятие. Споредъ индуската философия, смъртьта е Богъ, една Божествена сила, която разполага съ всички закони. Тя казва: „Доведете тукъ този непокорния!“ Съблечете го. „Хайде сега върви си по пѫтя“!

Христосъ, Който познава закона, казва: „Азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня“.

Сега, ние като влѣземъ въ този пѫть, мислимъ, че можемъ да пристѫпимъ закона. Не. Ако единъ правѣдникъ прѣяде, по сѫщия начинъ ще го боли карема, както единъ грѣшникъ. Ами че правѣдниятъ въ какво трѣбва да се проявява? Правѣдниятъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае какъ да яде, да се задоволѣва съ малко, и да знае какъ прѣвръща тази енергия отъ туй малкото. Ние съврѣменнитѣ хора много работимъ, малко печелимъ. И почти цѣлиятъ ни животъ сега е прѣвърнатъ къмъ това стремление да си изкараме прѣхраната, както и птицитѣ. Ние и птицитѣ въ туй отношение си мязаме. Гледашъ нѣкое врабче, ходи цѣлъ день, тукъ кацне, тамъ кацне, на плета кацне и ти казвашъ: „Колко е свободно то!“ Да, но то цѣлъ день ходи, гледа, гдѣ да намѣри храна да се наяде. Вечерьта казва: „Слава Богу мина деня, намерихъ си малко храница“. На другия день, то пакъ си търси храна. Казвашъ: „Колко хубаво гледа!“ Гледа хубаво, търси си храна. Да кажемъ, вие сте агентъ на нѣкое осигурително дружество. Ставате сутринь, казвате си: „Господи помилуй, кого да осигуря днесъ? А, ще отида при този тамъ Петко Драгановъ, той е богатъ, ще го осигуря за 50–60,000 лева.“ И отивашъ да го убѣждавашъ, търсишъ прѣхрана за себе си и за дѣцата си. Не е лошо. На другия день, пакъ ставашъ, казвашъ: „Господи помилуй“. Имашъ нѣкоя възлюблена, вземешъ перото, драсъ-драсъ, написвашъ нещо – поетъ си. Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той да мисли. Чакай, дойде му наумъ нещо, взѣме Библията, прочете нѣкой стихъ, ще проповѣдва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го? Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ? Ама тъй казва Христосъ. Добре, ако вѣрвате въ думитѣ на Христа, вие не трѣбва да грѣшите. Вие не вѣрвате въ думитѣ на Христа, затова грѣшите. Ако човѣкъ само единъ пѫть е билъ въ ада, то, като дойде на земята, изведнъжъ ще се освободи отъ всичко, и ще каже: „Туй, което видѣхъ, слѣдъ тия мѫчения, които минахъ, не искамъ нищо, нито паритѣ нито кѫщитѣ, нищо не искамъ“. Ще кажете: „Ама то е праздна работа!“ Сега, има евангелиски проповѣдници, които доказватъ колко милиона години ще стои човѣкъ въ пъкъла, колко врѣме ще страда. И започватъ: Ако човѣкъ влѣзе въ пъкъла, то, нѣма да му се простятъ грѣховетѣ, докато не се изпари всичката вода на океана, като се приеме, че само по една капка вода се изпарява на годината. Той съветникъ ли беше на Господа? Казвамъ: „Ти не разбирашъ Писанието“. Защо твърдятъ тѣ това? Защото въ Писанието тамъ Богъ казалъ на еврейския народъ: За вечни врѣмена ще ви изхвърля отъ лицето си. Какво означава това „Вечно“? Значи веки-вековъ. Минатъ се 200–500–600 години, дойде единъ пророкъ, казва: „Израиле, обърни се къмъ мене“. Дойде другъ пророкъ, казва: „За вечни врѣмена ще ви изхвърля отъ лицето си“. Въ веки вековъ. Какво значи това 10,000 години? Ние не сме съветници на Бога, и нѣмаме право да казваме, кой колко ще бѫде наказанъ. Не е въпросътъ за наказанията. Има законъ, който хваща човѣка. Туй трѣбва да го знаете. Човѣкъ вѫтрѣ въ една минута може да приживѣе хиляди години страдания. Тъй щото страданията, наказанията не се опрѣдѣлятъ отъ врѣмето.

Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль. Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме. Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ?“ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ. Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.

Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни. Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща. И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е. Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.

И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва да се дадатъ специални условия, за да се проявятъ неговитѣ способности. Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“. И сега се иска много малко, за да се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ.

Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“. Тази философия поддържатъ тѣ. Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава. И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ си на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо? – Заразили се. Казвамъ: „Ако единъ день славѣятъ се храни само съ зрънца, ще има по-хубавъ гласъ, отколкото сега“. Така и нашитѣ певици, които иматъ хубавъ гласъ, ако пиятъ винце, това-онова, нѣма ли да се развали тѣхния гласъ? Казвамъ: „Ако една певица иска да запази своя гласъ, не трѣбва да яде нищо кисело, лютиво, да не яде месо, да не пие никакво винце или какво и да е друго питие“. Една певица за да пѣе добре, трѣбва да има възвишени, благородни чувства, да ѝ се даде потикъ.

Сега, Христосъ казва: „Не дойдохъ да разруша, но да изпълня закона да науча хората какъ трѣбва да живѣятъ.“ Питамъ сега нашитѣ философи: Отъ 2,000 години заели ли сѫ се тѣ да кажатъ въ какво седи изпълнението на този законъ? Мислите ли, че ако съврѣменниятъ християнски свѣтъ биха се заели да направятъ единъ опитъ да приложатъ Христовото учение, нѣмаше да иматъ резултатъ? Туй не е упрекъ. Гръцката църква и римската църква се спориха съ хиляди години за единъ символъ: отъ гдѣ произтича Духъ Святи, и още не сѫ го разрѣшили. Католицитѣ сѫ канонизирали едни светии, православнитѣ не приематъ тѣхнитѣ, тѣ сѫ канонизирали други – има споръ между тѣхъ. Въ туй не седи въпроса. Христосъ не е дошълъ да канонизира светиитѣ. Това не е за упрекъ, но казвамъ, че Христовото учение е обществено учение, то е, за да научи всички души какъ да живѣятъ разумно, да създаде добри домове, да научи всички братя и сестри, слуги и господари, майки и бащи, да живѣятъ всички по закона на Любовьта, Мѫдростьта. Слугата да е доволенъ отъ работата си, и същеврѣменно да е независимъ. Да работи съвестно и въ работата си да каже: „Господарю, азъ съмъ готовъ да се жертвувамъ заради тебѣ, но да лъжа, да крада заради тебѣ, това не мога да го направя. Ти можешъ да ме изпъдишъ, но азъ искамъ да бѫда свободенъ. Всѣко нещо което е право, мога да го изпълня“.

Сега, като се явяватъ тия въпроси, ето какво трѣбваше да направи християнския свѣтъ. Ако всички християни, ако всички свещенници, проповѣдници, както отъ православната, така и отъ евангелиската и католическата църква се съберѣха, за да намѣрятъ единъ начинъ, единъ методъ, за единъ месѣцъ да се обърнатъ всички къмъ Господа, и да кажатъ: „Господи, дай Твоята сила, да изявимъ на свѣта какъ трѣбва да се живѣе“. Тъй трѣбваше да направи духовенството, когато прѣдстоеше на християнския свѣтъ да воюва. Щѣха ли да имъ забранятъ, ако тѣ изпратиха едно писмо до духовенството на цѣлия свѣтъ съ съдържание: всички ние еди-кой си день ще се съберемъ, ще се обърнемъ къмъ Господа да се молимъ да отклони тази война. Щѣше ли да има война тогава? – Нѣмаше да има. А какво стана? Евангелскитѣ проповѣдници въ Америка тръгнаха съ своя народъ, английскитѣ проповѣдници – съ Англия, браминитѣ тамъ, германскитѣ съ Германия, ходжитѣ – съ Турция, българитѣ – съ България, всички взѣха участие. Питамъ сега: Гдѣ е тукъ законътъ, гдѣ е пророкътъ, гдѣ е разумното изпълнение на закона, на волята Божия? – Нѣма го. И казватъ духовницитѣ: „Ние не сме въ състояние да спремъ войната“. Да, вѣрно е, тѣ не сѫ въ състояние, но сѫ въ състояние да се молятъ на Бога. Господь щѣше да спре войната. Чрѣзъ това тѣ щѣха да иматъ единъ живъ опитъ. И туй, което разяжда съврѣменното човѣчество, то е, че навсѣкѫдѣ въ християнския свѣтъ съврѣменното духовенство има една слабость, че не иска да признае своитѣ погрѣшки. Азъ казвамъ: „Най-напрѣдъ духовенството трѣбва да признае своитѣ погрѣшки, да ги изповѣда.“ Умниятъ трѣбва да признае погрѣшката си. Той трѣбва да каже: „Азъ направихъ една погрѣшка“. Ами ако азъ съмъ единъ касиеръ, и направя едно погрѣшно начисление, и дамъ на нѣкой човѣкъ 10,000 лв. по-малко, отколкото има да взима, не трѣбва ли да пратя да повикатъ този господинъ, и да му кажа: „Господине, азъ направихъ една погрѣшка въ своитѣ изчисления, далъ съмъ ви 10,000 лв. по-малко, взѣмете си паритѣ, извинете ме!“ Умниятъ човѣкъ трѣбва да признае своите грѣшки. Е, ние, които искаме да служимъ на Бога, не трѣбва ли да признаемъ своитѣ погрѣшки? Хубаво, единъ народъ се познава по своето духовенство. И тъй, като влѣзешъ между единъ народъ, ще глѣдашъ какви сѫ неговитѣ духовници, неговитѣ учители, неговитѣ управници. Всички тия духовници, всички тия учители, всички тия управляющи, могатъ ли да бѫдатъ по-добри? – Могатъ.

Сега, една лоша чърта, която има у българитѣ, тя е, че българинътъ е фаталистъ. Той казва: „Тази работа нѣма да я бѫде, нѣма да върви“. И не върви тази работа. Той е развилъ въ себе си туй чувство да схваща лошитѣ моменти. Той не разбира още закона, че може да противодѣйствува. Затова казва: „Туй дѣте трѣбва да умре, тъй му е писано“. И умира дѣтето. Че азъ мога да уморя всѣки едного отъ васъ. Какъ? – Като не му дамъ 40–50 дни да яде. И какъ да не умре? – Ще умре, и оттатъкъ ще мине.

И Христосъ сега казва: „Азъ дойдохъ да изпълня закона“. А този законъ на Любовьта сега трѣбва да се проповѣдва, трѣбва да се изпълни между всички духовници. А сега, между всички духовници има споръ, тѣ признаватъ, че има единъ Христосъ, че Той е Синъ Божий, но не изпълняватъ Неговата воля. И при туй положение, хората не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога, колективно тѣ не сѫ се молили, и днесъ, тѣ още не могатъ да се рѣшатъ, да кажатъ: „Господи, ела ни на помощь“! Ами че духовницитѣ сѫ канали. Тѣ не виждатъ, че свѣтътъ може да се разруши, и казватъ: че Господь само чрѣзъ тѣхъ трѣбва да проговори. А азъ казвамъ сега, че Господь никога не е говорилъ чрѣзъ духовенството. Тѣ ще ме извинятъ, но така е. Въ старата еврейска църква пророцитѣ всѣкога сѫ излизали отъ простия народъ. Които сѫ ставали пророци, все отъ народа сѫ излизали и къмъ никакво племе не сѫ прѣнадлѣжели. Имало е пророци отъ говедаритѣ. Казва единъ пророкъ „Господь ме взе отъ говедата и пророкъ ме направи.“ Той е билъ говедаръ, но умътъ му не билъ говедарски. Опасностьта на духовницитѣ е тамъ, не че тѣ иматъ зла умисълъ, но като се вдаватъ на общественъ животъ, не могатъ да схванатъ волята Божия, не могатъ да разбератъ Божествения законъ. Ами че азъ не съмъ ли правилъ опити съ себе си? Съ себе си правя опити. Кесията ми е пълна. Дойде единъ – дамъ му; дойде другъ – дамъ му; дойде трети – дамъ му, изпразни се кесията ми, и после казвамъ: „Ами за мене нѣма“. Но, законътъ казва: „Дай!“ Ами нали вѣрвашъ? – Да, но и за себе си трѣбва да мислишъ. Щомъ мислишъ за себе си, и ти ставашъ като другитѣ хора. Трѣбва да се изпълни закона! Е, хубаво, азъ съмъ здравъ, взѣма мотиката си, отида на лозето, копая, и пакъ си изкарвамъ своята прѣхрана. И у насъ трѣбва да има убѣждението, всички да имаме по единъ занаятъ, да бѫдемъ готови на всѣка една работа. А сега ние се събираме и мислимъ, кой е правѣденъ човѣкъ. Писанието казва: Въ свѣта нѣма правѣденъ човѣкъ. Правѣденъ човѣкъ е само онзи, у когото Богъ живѣе, или който е съединенъ съ Бога. И когато азъ употрѣбявамъ думата Богъ, не разбирамъ този Богъ, когото вие търсите на небето, но този Господь, Който ви дава дѣца, дъщери и синове, който урежда работитѣ ти. Когато си боленъ, помолишъ Му се, Той ти помогне, оздравѣешъ. Нѣкой пѫть си уреждашъ работитѣ, не могатъ да се урѣдятъ, Господь ти ги урежда. Дѣтето ти е малко глупаво, помолишъ се, почне да се вразумѣва. Една вѫтрѣшна сила е Той, но хората не я знаятъ. Има една сила въ свѣта, която може да опитате. Всѣки единъ отъ васъ може да опита тази сила.

Сега, нѣкои ще кажатъ: ама въ такива заблуждѣния!… Не, това не е фатализъмъ. Ако ти си единъ уменъ човѣкъ, Господь ще ти говори по единъ начинъ. Има друга една опасность, дѣто нѣкои казватъ: „Духътъ ми проговори“. Духътъ Божий и твоятъ духъ сѫ едно и сѫщо нещо. Ти и Духътъ Божий, едноврѣменно, сте едно и сѫщо нещо, само че ти като мислишъ, че си отдѣлно нещо отъ Бога, тамъ се заблуждавашъ. Понеже, като си малъкъ, искашъ да проявишъ силата на Бога. Въ туй малкото нещо, което си ти, въ този малкия умъ ти не можешъ да си като Бога. Много мѫчно е човѣкъ да бѫде като Бога. А можемъ да бѫдемъ като Бога въ едно нещо. Вие опитвали ли сте да обичате хората? Правили ли сте такива опити? И тъй, първиятъ законъ, който ние хората трѣбва да приложимъ, той е слѣдующиятъ: ние трѣбва най-първо да обичаме Бога съ сърдцата си, съ ума си, съ душата си и съ силата си. Защо трѣбва да обичаме Бога? – За да познаемъ себе си. Това е първиятъ законъ. И азъ обуславямъ този законъ тъй. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да се грѣе дълго врѣме на слънцето. Само така той ще се прояви, ще прояви своята енергия, и ще се съзнае. И онзи, който не се е грялъ на слънцето, той човѣкъ не може да стане. И тия хора, който слънцето не ги грѣе, тѣ ставатъ малки, малки, смаляватъ се, джуджета ставатъ, а тия, който сѫ грети, тѣ се разширяватъ. Сега, тази промяна трѣбва да стане въ насъ. Ние трѣбва да любимъ Бога, за да познаемъ себе си. Познаемъ ли себе си, ще съзнаемъ своите задължения въ свѣта, и ще станемъ носитѣли на тази велика Божествена мисъль. Какъ ще се грѣемъ въ нашия съврѣмененъ животъ? Ако ние сме въ връзка съ този живия, великия Господь, ние нѣма да страдаме отъ неврастения; каквито мѫчнотии и да имаме, всѣкога ще се разрѣшатъ добре, по единъ разуменъ начинъ. Азъ не казвамъ, че този Господь е като обикновенитѣ хора. Онзи, когото тази свѣтлина е озарила, този човѣкъ е много благороденъ, той е толкова скроменъ, толкова уменъ. Не мислете, че този човѣкъ все молитви ще прави, все на Бога ще се моли. Нѣкой пѫть отиваме на Витоша, който ни срещатъ запитватъ ни: Да се молите ли отивате? – Да дишаме чистъ въздухъ. Чудни сѫ хората! Ами че азъ си дигамъ рѫцѣтѣ не само когато се моля. Може да си правя упражнение, може да си късамъ круши. Не мислете, че когато си дигнемъ рѫцѣтѣ, все Господа търсимъ. Гдѣ е Той? Нагорѣ ли е? Не, не, човѣкъ и безъ да си дига рѫцѣтѣ нагорѣ, той ще намѣри Господа. Той е едно дълбоко съзнание. Когато срѣщна такъвъ единъ човѣкъ, той и безъ да си дигне рѫцѣтѣ нагорѣ, ще позная, че е съ Бога. Срещамъ единъ човѣкъ, който три дни не е ялъ, азъ съмъ ялъ вчера, ще му кажа: „Братко, ела съ мене въ тази гостилница“, и ще седнемъ двамата заедно на една маса, азъ ще го питамъ отъ кѫдѣ е, той ще ме пита отъ кѫдѣ съмъ, приятелски, братски ще се разговаряме, и ще минемъ. Нѣкой казва: „Разговарятъ се“. Азъ ще ви дамъ начинъ какъ да се разговаряте. Срещна нѣкого, кара една каруца, изпотилъ се, нѣма да го попитамъ: гдѣ е ходилъ, откѫдѣ иде, защото и той самъ нѣма да ми каже, но ще хвана каруцата му отъ другата страна, ще теглимъ двамата каруцата, ще се изпотя и азъ хубаво, и тогава ще го питашъ: Братко, кога тръгна отъ града? Той ще има доверие сега въ мене, и като стигнемъ до кѫщата му ще ме покани у дома си, и ще ме нахрани. Така ще постъпя, а не да му казвамъ: Ти си се изпотилъ, нѣма ли да си купишъ още единъ конъ? Не е въпросътъ въ това, покажи вниманието си къмъ брата си, покажи, че го обичашъ. И тогава ще кажемъ: Какъ да ходимъ въ църква? Ето, азъ бихъ желалъ по този начинъ да влизатъ хората въ църква. Влезѣшъ въ дома си, жена ти не е наготвила, не се сърди, но взѣми, наготви ти, и кажи: „Азъ се радвамъ, че ти не си наготвила, та да мога да ти помогна. Ела, Марийке, да ядемъ.“ Жената дошла въ кѫщи, намѣрила, че мѫжътъ ѝ не сготвилъ, сърди се. Нека сготви тя, и да не се сърди. Тъй е то, туй е новото учение, тъй трѣбва да го покажемъ на опитъ. Ами че, вместо да седи и да се моли: Господи, Господи, излей Духа си върху насъ, благослови ни! А, благослови ни! Я да се опретна азъ, че да кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“. „Ами какъ си се измѣнилъ тъй?“ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель. „Приятель ли?“ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение?“ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това.

Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ? Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи. Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.

Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи. Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“. Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.

И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?“ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная. Ахъ той, той… нарежда тя“. Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея. Проповѣдникътъ казва: „Зная го азъ моето събрание, не го бива него“. Азъ казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва да отхвърлимъ“. Ние сме въ състояние да подобримъ нашия животъ, и Богъ иска да го подобримъ. Писанието казва: Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърдцето си, приемете го. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще изпълните моя законъ“. „Както азъ бяхъ послушенъ на учението на моя Учитель, така и вие, ако ме любите, ако ме слушате, приемете моето учение, изпълнете моя законъ“. Туй е съ което сега може да се направи единъ малъкъ опитъ въ хората на новото учение. И тогава ще имаме новъ типъ хора. Новото учение ще ни даде новъ типъ хора. Лицето ви трѣбва да е малко продълговато, да не е валчесто като месѣчина. Защото, за сега имаме три типа хора: единиятъ типъ е на месѣчината, тѣ сѫ хора сангвиници, иматъ лице валчесто, очи сини, вежди тънки, страни пълнички, рѫце пълни, веселички сѫ, похапватъ си добре. Вториятъ типъ хора сѫ съ продълговати лица, мускулѣсти, енергични, съ дебели сключени вежди, коси черни, остри, рѫцѣ мускулѣсти, тѣ сѫ като военни, като ходятъ навсѣкѫдѣ енергия пръскатъ. Третиятъ типъ сѫ хора съ крушообразни лица, съ хубави чела, съ тънки коси, съ кафѣви очи, нежни, деликатни, поетични, живѣятъ въ единъ особѣнъ свѣтъ, и за тѣхъ казватъ: „Тия хора не сѫ за земята“, Не сѫ за земята, разбира се. Четвъртиятъ типъ, това сѫ флегматичнитѣ, пълни като бурета, съ дебели устни, съ широкъ носъ, рѫцѣтѣ си носятъ отпуснато, и за тѣхъ казватъ: „Свѣтътъ да изгори, тѣ не искатъ да знаятъ“. Това сѫ то до сега четири типа. Има другъ единъ типъ идеаленъ, тѣ сѫ хора съ единъ такъвъ живъ миловидѣнъ погледъ, съ такива подвижни души, и като тѣ срещнатъ, вдъхватъ ти доверие, и щомъ си въ тѣхно присъствие, тѣ ти казватъ: „Не бой се, твоите работи ще се уредятъ, знаемъ отъ какво имате нужда, знаемъ, че въ дома си не сте добре, знаемъ, ще ни извините, знаемъ, че жена ви се е карала, извинете ни, искаме да ви услужимъ, приемете тѣзи пари, когато можете, върнете ни ги, ако пъкъ имате нужда, ние ще ви услужимъ. Когато имате нѣкаква нужда, заповѣдайте. Работитѣ ви ще се урѣдятъ, имайте вѣра, не бойте се. Има много такива приятели като насъ, все ще подпишатъ такава една полица“. Азъ нѣкога съмъ ви обѣщавалъ да ви опиша тия хора. Въ тѣхъ има една особена красота, тѣ ти вдъхватъ особѣни мисли, тѣ сѫ хората на Любовьта, Мѫдростьта, Истината и добротата, всичко това въ тѣхъ диша, и тѣ казватъ: „Може, може, всичко за ближнитѣ“. Слѣдователно, ние всички трѣбва да се стрѣмимъ да образуваме този новъ типъ въ себе си. И Павелъ казва:, че този новиятъ човѣкъ е заченатъ, но ние искаме да го задушимъ. Щомъ дойде у насъ възвишеното, благородното, ние казваме: „Я го отхвърли, ехъ че си станалъ глупавъ“! Не, остави туй възвишеното да се прояви въ тебѣ. Ще дойде единъ новъ животъ въ твоето съзнание, и ти ще познаешъ Бога, нѣма да се съмнѣвашъ и ще оправишъ живота си. Азъ правя опити, и се чудя на това крайно подозрѣние въ съврѣменнитѣ хора. Ще влѣзе нѣкой въ трамвая, другъ го побутне, той се поглежда „Извинете“, казва, „бутнахъ ви“. Като виждамъ, че нѣкой се съмнѣва, казвамъ му: „Братко, ако имашъ нещо изгубѣно, азъ ще го платя“. Той се извинѣва. Ама наистина, какъ ще ми се довѣри той, та ще покажа своята честностъ? Бръкне въ джоба си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него. Какъ ще му докажа, че не съмъ я взѣлъ. Потърси, потърси казвамъ му: „Приятелю, извинете ме, тука е“. Да се не плаши този човѣкъ. Навсѣкѫдѣ страхъ! Азъ съмъ опитвалъ другъ единъ въпросъ. Ако вашиятъ умъ е буденъ, ако вие мислитѣ, нѣма да има нещо въ това учение, което да може да ви изненада. Нѣкой пѫть казвамъ: „Тия неща сѫ мѫчни въ приложението си, понеже въ природата има извѣстни сили, които противодѣйствуватъ. И тия сили произтичатъ пакъ отъ хората. Има хора въ свѣта, които сѫ колективно съединени, и като не желаятъ да дойде доброто въ свѣта, противодѣйствуватъ“. Запримѣръ, взѣметѣ гърцитѣ, тѣ желаятъ, щото отъ България нищо да не стане. Туй е една колективна мисъль. И българитѣ трѣбва постоянно да се бранятъ отъ тия мисли. Има народи, които несъзнателно си пращатъ лоши мисли, и всѣкога трѣбва да се пазятъ единъ отъ другъ. Затуй всѣки единъ народъ трѣбва да бѫде духовенъ, да има мощна сила, за да отблъсква, да отпраща назадъ. И ако ние живѣемъ въ Името Божие, въ Неговата Правда, нѣма да има сила въ свѣта, която да може да ни победи. И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, а да изпълна закона“. И всичкитѣ народи трѣбва да съзнаятъ туй, и духовницитѣ трѣбва да го съзнаятъ, и свѣтътъ да го съзнае, понеже пакъ казвамъ: „Рѣшено е, и указъ има издадѣнъ отъ невидимия свѣтъ и Небесниятъ Царь е изпратилъ прокламации до всички, и ангелитѣ сѫ взѣли разпорѣждания, че за въ бѫдеще, всички лоши хора ще се намѣрятъ въ затвора.“ „Нека го знаятъ всички това!“ За въ бѫдеще има шансъ да живѣятъ само добритѣ и благороднитѣ хора. Само тѣ ще останатъ на земята. Нѣма да има изключения. Туй ще го опитатѣ. Не се лъжете! Врѣмето на злото мина, ще прѣстанатъ прѣстѫпленията. Решено е и свършено е. Въ Божиитѣ решѣния нѣма обратни процеси. Слѣдователно, този свѣтъ Господь ще го прѣкара деветь пѫти прѣзъ огъня, но святъ ще стане Този огънь ще бѫде разуменъ огънь. Хората ще поумнѣятъ. Въ тѣхъ ще се роди особѣно съзнание. Тѣ вече съзнаватъ това, въ всички хора има хубави желания. И вие не трѣбва да бѫдете страхливи. На всички духовници, свещеници въ България трѣбва да имъ се говори. Само по този начинъ ще се подигне българскиятъ народъ. Нека се даде на българскиятъ народъ единъ Господь на благородството, че да имъ се отворятъ сърдцата, да покажатъ своя характеръ. Туй е благородство! Туй е българската църква! Нека излѣзатъ всички попове владици, които и да сѫ тѣ, добре дошли ще сѫ, нека пожелаятъ да се подобри църквата, но не само привидно. Азъ съмъ за Царството Божие. Нѣкой казва: „За църквата трѣбва да сме“. Не, азъ съмъ за българския народъ. Народътъ е, който е създалъ църквата. Той е църквата. Всички народи сѫ църквата. Всички тия сѫщества, които сѫ свързани съ насъ и работятъ, тѣ създаватъ църквата, а всички свещеници и владици отъ народа излязоха. Слѣдователно, тамъ е, въ всѣки единъ народъ Богъ живѣе и се проявява. Туй трѣбва да го съзнаемъ, и трѣбва да се молимъ, за да се подигне народа. Това е общата идея, която трѣбва да съзнаемъ. Казватъ нѣкои: „Ти правовѣренъ ли си, ти българинъ ли си?“ Казвамъ: „Азъ съмъ опрѣдѣлилъ какво нещо е българинътъ.“ Четири качества трѣбва да има той. Може да четете нѣкои отъ бесѣдитѣ ми, ще видитѣ какви сѫ тия качества.

Азъ бихъ желалъ да се създаде у българина този новия типъ, а той може да се създаде, защото българинътъ има добро сърдце. Той има единъ практиченъ умъ, излъжешъ ли го единъ пѫть, и светия да си, въ нищо не ти вѣрва вече. Българинътъ е много практиченъ. Той пита: Туй учение, което проповѣдвашъ, съ пари ли го проповѣдвашъ или безъ пари, за себе си ли го проповѣдвашъ или за другитѣ? Той казва: „Щомъ е безъ пари, щомъ е за благото на другитѣ, тукъ има нещо друго, азъ ще си помисля“. Кажешъ ли му, че проповѣдвашъ за пари и за себе си, той казва: „Тогава туй учение и азъ мога да го проповѣдвамъ“. Той е много практиченъ и неговата философия не се лъже. Затуй ние трѣбва да бѫдемъ искрени и честни. Първото нещо е да бѫдемъ чистосърдечни. Отъ всички онѣзи, които ме слушате се изисква абсолютна чистота, искреностъ, свѣтлина, никакво двоумение, никакво двоеличие, никакво користолюбие! Трѣбва да бѫдемъ образци на единъ великъ, възвишенъ моралъ. Нищо да не ни съблазнява. И млади и стари, да бѫдемъ единъ образецъ! И тогава нѣма да има стари. Туй трѣбва да бѫде идеалъ на младото поколение: Вѣра непоколебима, любовь безкористна, воля диамантна, прѣдъ която и смъртьта, и всички неволи въ този свѣтъ отстѫпватъ. Това е живиятъ Христосъ. Хора иска Той! Той ги има, но и васъ кани сега. Васъ кани Той, и ако вие не дойдете, други ще дойдатъ. Но ако всички изведнъжъ дойдатъ? Защо да не подѣмемъ тази работа изведнъжъ? Хиляди и милиони хора има, вдовици и сираци има, какъ ще имъ помогнемъ на тѣхъ? Ако всички ние съединимъ сърдцата си въ едно, ако всички съединимъ умоветѣ си въ едно и кажемъ: Този живиятъ Господь да дойде на помощь! – Въ единъ день ще оправимъ България, и въ всѣки градъ, въ всѣко село ще има миръ и радость, ще има свобода въ душитѣ на всички. Души трѣбватъ сега, сърдца трѣбватъ! Не да се надхитряваме, но да си отдаваме почитание единъ на другъ, ще се надпрѣварваме въ отдаване на почитание единъ къмъ другъ.

Слѣдователно, ние не идемъ да разрушимъ закона, а да изпълнимъ този великъ законъ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината. Това трѣбва да се всади въ всѣки единъ умъ, и казвамъ: Провѣретѣ тази истина. Ако нѣкой отъ васъ не вѣрва, направете само единъ опитъ съ моитѣ думи, за да се убедите въ тѣхъ. Направете само единъ опитъ, но искрено го направете. Вие, които ме слушате, за да се убедите въ истинностьта на думитѣ ми, направете единъ опитъ, не два опита, само единъ опитъ, давамъ ви позволѣние. Направете опита, и резултатътъ ще зависи отъ вашата вѣрностъ. Този опитъ е слѣдующиятъ: Разболѣетѣ се, на умиране сте, кажетѣ си така: „Ако думитѣ на онзи човѣкъ, който ни проповѣдва тамъ, сѫ Божествени, въ името на тия думи, Господи, повърни ми здравето, азъ ще слушамъ, ще ти служа“. Или, нѣкой отъ васъ се забатачилъ въ много борчове може да го осѫдятъ на 10 години затворъ, и кѫщи, всичко да изгуби, нека каже: Ако учението на онзи Учитель, който говори въ името на Любовьта е Божествено, истинно, нека Господь ме освободи отъ тази бѣля, азъ ще посвѣтя живота си за служене на Бога. Ще има резултатъ, ако издържите думитѣ си, ако посвѣтите живота си на Бога, но речете ли да върнете назадъ, два пѫти по-зле ще е за васъ, отъ васъ нищо нѣма да остане, ще бѫдете пометени. Направите ли опита искренно, ще имате едно доказателство, че азъ говоря една велика, жива истина, която съмъ провѣрилъ. Живъ е Този Господь, може и други да направятъ този опитъ, но ще бѫдете искрени, искрени, искрени, чистосърдечни въ душата си. Азъ искамъ да познаете този Господь, който ви е пратилъ, да видите, че Той е живъ, и иска да се развивате. Не искамъ да ви проповѣдвамъ, че има Господь или нѣма Господь. Азъ говоря едно велико учение. Туй учение днесъ може да го провѣрите. Азъ съмъ го провѣрявалъ, съ мене заедно сѫ го провѣрявали и други, и вие всѣки день можете да го провѣрите. Въ мене нѣма какво да се съмнявате. Чудни сѫ хората! Азъ не съмъ взѣлъ днесъ никого на сила да му казвамъ: „Ти ще вѣрвашъ.“ Не, оставилъ съмъ всѣки свободенъ, ако иска да слѣдва. Казалъ ли съмъ нѣкому: Не, тукъ ще подпишешъ. Ако обичате, абсолютно свободни сте и вие, искамъ и азъ да бѫда свободенъ. Нѣма какво да ви критикувамъ, нито вие мене да критикувате. Азъ влизамъ въ вашето положение, имате голѣми мѫчнотии. Ние ще ги повѣримъ на Този великъ Господь на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината. Той е въ състояние да ни освободи отъ всички тия страдания, отъ които главата ни е побелѣла. Иначе, може още дълги години да робуваме, нѣма нищо по-лошо отъ смъртьта. Какво ни очаква още? Нѣма по-велико нещо отъ това, да живѣешъ въ миръ и Любовь съ Бога. То е едно общение. То е нещо толкова велико, за което нѣма думи въ човѣшкия езикъ, съ които да може да се изрази. Половинъ часъ животъ прѣкаранъ съ Бога, струва повече отъ милиони години прѣкарани тукъ на земята. То е нещо много велико. Тамъ ще разберешъ великия смисълъ на живота, въ него ще се отвори Битието, тамъ ще видимъ каква връзка сѫществува между всички сѫщества, отъ най-долнитѣ до най-висшитѣ, каква хармония, какво пение има между тѣхнитѣ души. Ще видимъ колко велико е Божието и ще кажемъ: Струва човѣкъ да пренесе всички страдания, всички мѫчнотии, за да си подигне живота, да слави Господа съ този си животъ, съ сърдцето си, съ ума си, съ душата.

И азъ бихъ желалъ вие така да разберете днесъ. Този великиятъ Христосъ. Христосъ днесъ е великъ, за въ бѫдеще ще бѫде още по-великъ, увѣличава се Неговата сила.

Христосъ казва: „Не се заблуждавайте, никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го привлѣче“. Това е великото учение. Богъ на Любовьта е, Който може да го привлѣче.

И Христосъ казва: „Само азъ мога да ви покажа пѫтя за Отца“. Това е новото учение. Ако вашиятъ Богъ ви е привлѣкалъ къмъ Отца, и ако Христосъ ви е показалъ пѫтя къмъ Отца, вие сте отъ онѣзи, които ще разберете новото учение, ще наследитѣ Царството Божие. Не бойте се, вървете напредъ!

Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ. Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта. Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява. И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“. Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.

19-та Бесѣда, държана на 18 февруарий, 1923 година. 10.30 ч. с. недѣля.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Поучаваше ги". Беседи от Учителя, София, издание от 1949.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Дойдох да изпълня

„Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня.“ (Матея 5:17)

Този стих съдържа три основни положения, които се определят с думите: закон, пророк и изпълнявам. Законът се отнася към твърдата материя. На философски език казано: Законът се отнася към онази реалност, която е вече проявена.

Под "пророк" разбираме разумното, Божественото начало в човека. Той е онзи човек, който се стреми да схване Божествените мисли, да ги направи достъпни на другите.

"Не дойдох да разруша, но да изпълня." Не дойдох да разруша закона, т. е. Божественото в своята първична проява. Светът започва със закон, като пръв подтик за проява на човешкия дух в известна посока. Каква ще разберете, ако ви пуснат в пространството, в тази безпределност, дето трябва да се движите с бързината на светлината? Изчислено е, че само за пресичането, т. е. за минаването през нашата слънчева система, от единия до другия й край, са нужни около 36,000 години. Какво ще разберете от тази разходка? Знаете ли, колко слънца има във вселената? Според някои, те са около 100 милиона. Според изчисленията на някои учени, за да минеш от една система до друга, най-близка до слънчевата, са нужни около 90 милиона години. Може ли да си представите, какво грамадно, необятно е това разстояние? Лесно се говори на думи, че една вселена се състои от 100 милиона слънца. И друга някоя вселена се състои също от сто милиона слънца. Разбирате ли, какви са тези слънца и какво съдържат в себе си?

Днес хората седят и си играят като деца. Слушаш ги да казват: Има Господ; няма Господ. Така те си задават един важен въпрос и бързо го решават. Други се питат взаимно: Можеш ли да докажеш, че Бог съществува? Мога. Можеш ли да докажеш, че Бог не съществува? И това мога. Значи, ти можеш да докажеш и едното, и другото. Ето философската страна на това доказателство. Двама души седят пред масата, със запалена свещ, и спорят, има ли светлина, или няма. Има светлина. Можеш ли да докажеш това? Мога. Можеш ли да докажеш, че няма светлина? – Мога. Веднага изгасваш свещта. Можеш ли да докажеш отново, че има светлина? Мога. Пак запалваш свещта. Значи, има Господ, има светлина; няма Господ, няма светлина. Това е най-бързото доказателство. Така постъпват учените хора. Ученият духне в ума ти, загаси светлината и казва: Няма Господ. Разбира се, че няма Господ, тъмнина е в теб. Дойде друг философ, запали свещта, в ума ти влезе светлина, и ти казваш: Има Господ. Това е философия на философите. Много философи говорят за субективното, трансценденталното, но и те не знаят, какво представя трансценденталното. Когато Бог създаваше вселената, вие знаехте ли, каква беше земята? Имаше ли други планети около нея? Бяхте ли съветници на Бога? От едно малко камъче, геологът описва някогашното състояние на земята. Каквото и да се каже за нея, това са предположения, хипотези. Турците казват: "Олабелир" – възможно е. Това не е упрек, но искам да зная, на какво почива вашата философия.

Спасението на хората е в това: да се научат правилно да мислят. Един турски султан обещал да даде голяма награда на онзи, който му каже същинска лъжа, която той да признае за такава. Извървели се един след друг дервиши пред султана да му разказват лъжи, една от друга по-големи. Първият дервиш казал: Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце и, като се търкулна то, от него излезе една камила. Султанът казал: Олабелир – възможно е. Идва друг дервиш и казва: Султан ефенди, едно време, баща ми, като воювал с московците, изтръгнал един косъм от брадата си, турил го на Дунава и направил един голям мост от него. – Олабелир, казва пак султанът. Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. Той казал: Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците, и моят баща му дал този кюп, пълен със злато. Султанът, като го слушал, си мислел: Ако кажа олабелир, ще трябва, по закона, да му платя; затова той казал: Бу яландър – това е невъзможно. Така и ние, когато не ни засяга някоя истина, казваме: Възможно е. Но когато се отнася до нас, тогава казваме: Това не може да бъде! – защото ще трябва да плащаме.

Някога вие гледате на законите като на методи за развитие на вашия живот и намирате известно подобие между човешките и природните закони. Всяко семейство си има свои закови. Там бащата и майката, създават законите. Няма дом, няма общество и държава без закони. Обаче, тези закони не са постоянни, както природните. Някъде Христос прави сравнение между законите на Моисея и Своите, отдето се вижда, че Христовите закони, т. е. законите на Любовта са закони на великата разумна природа. Когато престъпва тези закони, човек непременно заболява. Тази е причината за всички болести. Например, неправилното хранене причинява разстройство на стомаха. Изопачените чувства внасят разстройство в дихателната система. Благодарение на неправилните чувства, човек заболява от бронхит, задух, туберкулоза. Поради неправилно отнасяне към нервната система, явяват се различни нервни разстройства, специално неврастения.

Христос казва: "Не дойдох да разруша закона, но дойдох да изпълня." Къде трябва да се изпълни законът? Първо в дома, а после в църквата. Когато се роди дете, първо майката трябва да знае, какво направление трябва да му даде. Направлението или наклонът – нагоре, или надолу, по който детето тръгва, определя неговата бъдеща съдба. Ако наклонът е слаб, човек може да слиза спокойно, без да пострада. Ако наклонът е голям, очаква го катастрофа. Същото се отнася и за възлизането нагоре. От значение за детето е първият подтик, който майката внася в него. От това зависи, накъде ще тръгне детето – нагоре, или надолу. Важен е наклонът,който човек дава на своите мисли и чувства. Един момент решава съдбата ви. Следователно, дали една мисъл ще вземе възходяща или низходяща посока, това се определя от специални закони.

Като говорим за мисълта, питам: Вижда ли се тя? Сама по себе си, мисълта е невидима, но резултатите, т.е, нейните прояви са видими. Тя се изразява чрез разумността. Виждате едно интелигентно дете. То свири добре на цигулка и, като го слушате, забелязвате, че между мисълта и свиренето му има известна връзка. Каквато последователност има в мисълта му, такава последователност се забелязва и в свиренето. Човек може да кара кола, да пише книги, да свири, да рисува, но във всичко ще изяви своята разумност. Каквото носи човек в себе си, това изявява навън. Отивате в един дом, дето нещастията се трупат едно след друго. Имат три деца, и всички умират. Защо умират? Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница?

В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно.

Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си. Да, но има един основен закон в живота, с който не може да си играете. В света съществува абсолютен ред и порядък. Философите отричат този закон. Песимистите също го отричат и казват, че светът е лош. Възможно е. Оптимистите казват, че по-добър свят от нашия не съществува. И това е възможно. Обаче, нашият свят е малка частица от големия свят. Земята е един от нисшите светове, в сравнение с другите светове. Тя е под тях. Животът на земята приготвя човека за по-велик живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити. Земята е изправително заведение. Когато някой дух в духовния свят стане много своенравен и не иска да се подчинява и изпълнява Божествените закони, изпращат го на земята да се смири. Когато някой дух от онзи свят не се подчинява на Божествените закони, изпращат го на земята да се възпитава. Щом слезе на земята, веднага го обличат в материята и го ограничават. Той ходи тук-там с наведена глава, говори, но никой не го слуша. Най-после той казва: Работата не върви. На небето е бил архангел, а тук минава за обикновен човек. В духовния свят думата му се изпълнявала, както на генерала. Какво прави генералът? Докато има войници, вади сабята си и казва: Напред! Щом го напуснат войниците, никаква сила няма. И архангелът, докато има войници, силен е. Вади сабята и командва: Напред! Щом войниците се откажат да го слушат, колкото и да казва напред, той остава сам. Следователно, докато сме разумни, всички ни се подчиняват. Много естествено, животът ни не зависи от нас.

Животът е велика сила, вложена в нас. Тя държи сметка за всичко. От нея зависи нашата свобода. Казваш: Мога да живея, както искам. Лъжеш се, не можеш да живееш, както искаш. Утре тази сила те хване за гърлото и казва: Турете този генерал в гроба, там да опита силата си. Тук живата природа продължава да работи: дере кожата на генерала, докато един ден останат от него само сухи кости. – Де отиде генералът? – Дето отиват всички хора. Там има царе и патриарси, пророци и светии, адепти и брамини. Законът на справедливостта постъпва еднакво с всички хора: оголва ги сваля горната им дреха, освобождава ги от излишния товар. Че си бил цар или патриарх, тя не иска да знае. Колкото по-висока длъжност си заемал на земята, толкова повече ще плащаш. Смъртта еднакво одира кожата и на царя, и на последния просяк. Тя не прави разлика между богат и беден, учен и прост. Според индусите, смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват. Като срещне непокорен човек, тя казва: Доведете го при мене! Съблечете го и го пуснете да си отиде.

Христос казва: "Аз не дойдох да разруша, но да изпълня." Мнозина, влезли в новия път, мислят, че могат да пристъпват законите. Не, ако праведният преяде, ще го боли коремът също, както и грешника, когато преяжда. – В какво трябва да се проявява праведният? – Първо, той трябва да бъде умен, да знае, как да яде; да се задоволява с малко храна; да използува енергията и на най-малкото количество храна. Сега хората работят много, а малко печелят. Почти целият живот на човека е зает с мисълта, как да изкара прехраната си. В това отношение, те са като птиците. Гледаш едно врабче, по цял ден то хвърчи и подскача. Тук кацне, там кацне, на плета кацне. Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това врабче! Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си. Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко храница! На другия ден то пак си търси храна. Наблюдаваш врабчето и си казваш: Колко умно гледа това врабче! Да, умно гледа, търси си храна.

Ти си агент на едно осигурително дружество. Ставаш рано и си казваш: Господи, помогни ми! Кажи ми, кого да осигуря днес. Като помислиш малко, решиш да отидеш при един богат човек, да го осигуриш за 50 – 60 хиляди лева. Като намериш такъв, убеждаваш го да се осигури. Всъщност, ти сам си осигуряваш прехраната. Не е лошо да се осигуряваш, но на другата сутрин пак се молиш: Господи, помогни ми и днес да осигуря някого. Ако си поет, ставаш рано сутрин, написваш писмо на възлюбената си и мислиш, че си осигурен. Ако си проповедник, рано сутринта почваш да мислиш, каква проповед ще държиш. Взимаш Библията, отваряш я тук-там, намериш някой стих и решаваш по него да говориш. Четеш стиха: "Ако ке се покаете ..." Започваш да говориш, като че ти си най-големият праведник. Значи, другите да се покаят. Ами ако ти не се покаеш? В Америка има много проповедници, между които – доста ексцентрични. Един проповядва пред много слушатели: Трябва да живеете добре, както Бог изисква; ако не, ще слезете на дъното на ада. Една моя баба не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада. Един от слушателите, като чул тези думи, станал и тръгнал да си отива. Стой, къде отиваш? – попитал проповедникът. Отивам в ада. Няма ли да пратиш много здраве на баба си? Питам: Ходил ли е проповедникът в ада? Само онзи може да говори за ада, който е ходил там. Опитал ли е той ада? Знае ли, какъв огън има там? – Така го описва Христос. Според мен, ако вие, наистина, вярвате в Христа, няма да грешите. Понеже грешите, вие не вярвате в Него. Ако човек само веднъж е влязъл в ада, като дойде на земята, ще се освободи от всичко временно, преходно и ще каже: След като минах толкова мъчения и страдания в ада, нищо повече не искам; нито пари, нито къщи, нито имоти – нищо не искам. Някои евалгелски проповедници определят, колко хиляди години ще стои човек в ада и през какви страдания ще мине. Докато му се простят греховете, ще минат толкова години, колкото е нужно да се изпари водата от океана, като на година се изпарява по една капка вода. Този проповедник участвувал ли е в работата на Господ? Той не разбира Писанието, а говори за големи работи. На какво базира той проповедта си? На думите от Писанието, дето Бог казва на еврейския народ: За вечни времена ще ви отстраня от лицето си. Какво означава думата "вечно"? – Във веки веков. След време дохожда един пророк и предава думите на Господ: "Израиле, обърни се към мене!" Значи, единият пророк говори едно, а другият – друго. – Кой пророк е бил с Господ, да знае, какво мисли Той? Ние нямаме право да тълкуваме думите на Господ, да казваме, кой колко ще бъде наказан. Не е въпрос за наказанието, но има закон, който хваща човека. Законът наказва, а не Бог. Това трябва да знаете всички. Някога, в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. Значи, страданията и наказанията не се определят от времето.

Христос казва: "Докато небето и земята не преминат, този закон няма да се измени." Ние трябва да спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие. Всички хора – мъже и жени, трябва да знаят този закон. На него се основава бъдещето общество. "Една рязка няма да се измени от този закон", казва Писанието. Как може да се изпълни законът? От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. Същевременно, ще прилагате и мъдростта. За да изпълниш закона, трябва не само да обичаш, но и мъдър да бъдеш. Днес повечето хора се поляризират, т.е. раздвояват се. Правилно ли е това? Една майка има две дъщери. Към едната е по-благосклонна. Облича я по-добре, готова е на всякакви жертви за нея. Към другата е по-невнимателна, поради което събужда в нея горчиви чувства. Втората дъщеря изменя разположението си към майката. Коя е причината за това? Има някаква вътрешна причина. Правилно е, когато човек води религиозен живот, в сърцето и ума му да стават промени. Докато мислиш, че някой може да ти отнеме щастието, ти не си свободен. Щастието на човека зависи от самия него. Щастието се дължи на вътрешната връзка на човека с Бога, Който живее в него. В този смисъл, никой не може да ти отнеме щастието. Под "Бог в човека" разбираме онази вътрешна светлина, която озарява човешкия ум. Той започва да мисли, че има една велика, интелигентна сила в света, която направлява човешкия живот. Тази сила е Божественото начало в човека. То всякога напътва човека в истината. Който служи на това начало, никога не страда. Искаш, например, да пътуваш за Бургас. Нещо отвътре ти казва: Отложи пътуването си. Параходът ще претърпи катастрофа. Слушай този глас. Готвиш се да отидеш на театър. Нещо ти казва: Не отивай, тази вечер театърът ще изгори. Слушай този глас. Каквото казва Божественото, всичко се сбъдва. Човешкото сърце е в ръцете на Божественото начало. То може да направи с него, каквото иска.

Мнозина мислят, че са самостоятелни. Много се лъжат. Бих желал да видя един самостоятелен човек. Когато държавата обяви война, кой човек ще прояви своята самостоятелност, да каже, че не иска да воюва? Човек може да воюва или по убеждение, или по необходимост. Някой гладувал четири-пет дена. На пътя вижда торба с хляб. Може ли да се въздържи, да не вземе от хляба? Колко хора могат да издържат на глада? Има и такива, но малко са. Колко слаби, дребни случаи има в живота, дето човек може да прояви воля, въздържание, но не проявява. Даже културни хора не могат да издържат, когато някой не ги поздрави, или не окаже внимание към тях. Срещнеш приятеля си, който, зает в мисълта си, не те поздравява. Ти го погледнеш, искаш да го поздравиш, но той не те вижда. На тебе ти става мъчно. Защо не влезеш в положението на приятеля си? – Зает е човекът. Колко пъти и аз съм бил замислен. Срещат ме, поздравяват ме, но аз не ги виждам, не отговарям на поздравите им. Всеки има нещо, което го мъчи, или е зает с някаква мисъл. Не гледайте криво на тези работи. Казваш: Този човек не ме гледа с добро око. Лъжеш се. Той даже не мисли за теб в този момент. Той има да взима отнякъде 10,000 лева, с които ще си плати една полица. Понеже не му ги връщат, той се мъчи. Ти го поздравиш, а той не ти отговаря. Казваш, че ти се сърди нещо. Не, той си има някаква беля на главата. Друг си навехнал крака, боли го. Ти го поздравиш и си мислиш, защо е неразположен той към теб. Боли го крак. Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон. Ако и майката не е вярна на този закон, ще даде лош наклон на своето дете. След това ще дойдат различни заведения да изправят живота на това дете, да изправят неговия наклон. Как ще се изправи това дете? Как ще го изправиш, като не знаеш причините за това? Всяко престъпление си има своя причина. Причината за престъпленията у всички хора не е еднаква. При това, трябва да се знае, кое е престъпно, и кое не; да разбираш изтънко човешката душа и нейните нужди. Ние сме дошли до положение, да се дават специфични условия за развитието на всеки човек. Само така ще се проявят неговите дарби и способности. Ние живеем в така наречения "век на огъня." Днес се иска малко нещо от човека, за да се прояви скритият огън в него.

Дошло е време, да се пробуди у нас разумното начало, за да започнем да изучаваме себе си и да приложим Великия Божи закон. Ще кажете, че сте дошли до известни познания. Възможно е, но тези знания не са достатъчни. Животът ще се измени, ще стане по-сложен, ще се нуждае от повече знания. Какво е положението на сегашните млекопитаещи? Едно време са били господари, сега са слуги. Едно време черните са били господари, сега са слуги на белите. Иде нова раса, на която белите ще слугуват. Всяка раса е дала нещо от себе си. Бялата раса е направила много повече от черната и жълта раси. Следната раса – расата на Любовта, ще даде най-много. Тя ще се представя от благородни, светли души. Тя ще донесе новата култура на земята. Хората ще се познават, ще живеят братски помежду си. Тогава, като пътуваш от един град в друг, няма да вадиш разрешение, да се записваш, но ще пътуваш свободно. Никой няма да те пита, отде идеш и къде отиваш. В който град отидеш, ще имаш най-малко десет души приятели, които ще те поканят. Всеки ще счита за привилегия, че си влязъл в неговия дом.

Сега, като отидеш в един град, веднага търсиш хотел, там да нощуваш. Хората на новата раса ще се хранят изключително с растителна храна. Там няма да се говори за месна храна. Съвременните учени говорят за месото, като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна, но по-вредна храна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните животни. Като ги колят, те изпитват особен страх, който образува в организма им известни токсини. Хората, като ядат месото на тревопасните, приемат тези токсини в организма си и започват да боледуват, особено от неврастения. И лекарите признават това, но казват: Съвременният човек не може още без месо. Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. Каква е разликата между тревопасното и месоядното животно? Например, лисицата е по-умна, по-хитра от овцата. Какво ще кажете тогава за слона, който е вегетарианец? По-глупав ли е от лисицата? По-малко интелигентен ли е от нея? Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от лисицата. Ще кажете, че славеят, първият певец, се храни с мушици. Аз пък ще изнеса гълъба, който всякога е бил вегетарианец. Той се храни само със зрънца, но по никой начин не стои по-долу от славея. Гълъбът се взима за символ на чистота. Птиците, които се хранят с мушици, имат разбиране и философия като хората. Обаче, гълъбът има друго разбиране. Той казва: И със зрънца може да се храниш. Гълъбът показва на опит преимуществото на вегетарианството пред месоядството. Славеят, който се храни с мушици, както пее на дървото, така може да падне на земята и да умре. – Защо? – Заразил се от нещо. Ако славеят се хранеше само със зрънца, щеше да пее по-добре, отколкото сега. Ако една певица започне да пие, да яде много месо, непременно ще развали гласа си. За да пее добре, певицата трябва да има добри, благородни чувства. Те внасят подтик, импулс към възвишеното. Ето защо, певицата не трябва да се храни с месо, да пие, да пуши, да яде кисело или лютиво.

Христос казва: "Не дойдох да разруша закона, но дойдох да изпълня." Това значи: Дойдох да науча хората, как да живеят правилно. Питам философите и учените: Кой от тях, от две хиляди години досега, се решил да направи опит, да покаже на хората, как може да се изпълни този закон? Мислите ли, че ако християните направят опит да приложат Христовото учение, няма да имат резултат? Гръцката и римска църкви и до днес още спорят върху въпроса за произхода на Светия Дух. Какво са постигнали с този спор? Католиците признават едни светии, православните – други, но и това не разрешава въпросите. Христос не е дошъл да издигне едни светии над други. Неговото учение е обществено. То се стреми да научи всички хора да живеят разумно; да създаде добри домове, дето майки и бащи, синове и дъщери, господари и слуги да живеят помежду си по закона на любовта и мъдростта. Слугата да е независим и да работи добросъвестно, с любов. Тогава той може да каже на господаря си: Господарю, готов съм да направя всичко за теб, но само онова, което е право. Вън от правото,нищо не мога да изпълня. Искам да работя по свобода и с любов.

"Дойдох да изпълня закона". От гледището на този закон, казвам: Нека всички християнски свещеници и проповедници решат само за един месец да приложат Христовото учение, да покажат на хората, как трябва да се живее. Кой щеше да им забрани, ако с едно писмо се обърнеха към всички духовенства в целия свят, да се отправят към Бог с молба да се отклони войната? Щеше ли да има война? – Нямаше да има, разбира се. Какво стана, всъщност? Английските проповедници тръгнаха с Англия, американските тръгнаха с Америка, германските – с Германия, ходжите – с Турция, българските свещеници – с България. Всички благословиха оръжието и взеха участие във войната. Питам: Де остана законът? Де остана пророкът? Де остана разумното изпълнение на Божията воля? Следователно, духовенството казва: Ние не сме в състояние да спрем войната. – Прави са, те не са в състояние да спрат войната, но са в състояние да се молят. Ако се молеха на Бог, Той щеше да спре войната. Така те щяха да имат жив опит.

Коя е причината за разяждане на съвременното общество, на съвременното човечество? – Непризнаване на погрешките. Първо, духовенството трябва да признае своите грешки, да се изповяда. Умният пръв трябва да признае грешките си. Ако си касиер и направиш едно погрешно изчисление, дадеш на някого 10,000 лв. повече, отколкото има да взима, няма ли да го извикаш да си признаеш грешката? Ще кажеш, че си му дал 10,000 лв. повече и ще ги вземеш назад. Ако искате да служите на Бога, не трябва ли да си признаете грешките? Всеки народ се познава по своето духовенство. Като влезеш между един народ, ще гледаш, какви са неговите духовници, учители и управници. Те могат ли да бъдат по-добри, отколкото са сега? Българинът има една слабост – той е фаталист. Още със започване на известна работа, той казва: Тази работа няма да върви. И наистина,,. работата не върви. Той развил в себе си чувството, да схваща неблагоприятните моменти в живота, но не е разбрал закона, че може да им противодейства. Като заболее детето му, българинът казва: Писано е на това дете да умре. То не може да живее. И наистина, детето умира. Така може да умориш всеки човек. Ако не дадеш на човека да яде 40 дена, той непременно ще умре. За да не умре, ще му дадеш да яде.

Христос казва: "Аз дойдох да изпълня закона." Кой закон? Законът на Любовта. Този закон трябва да се проповядва, да се изпълни от всички духовници. Те признават, че има един Христос, че е Син Божи, но не изпълняват Неговата воля. И религиозните хора още не могат да се обърнат към Бога. Те още не са се молили колективно на Бога. И до днес още хората не се решават да се обърнат за помощ към Бога. Духовниците са канали, проводници на Бога, но не изпълняват тази служба. Те казват, че Бог говори чрез тях, но така ли е, всъщност? Аз казвам, че Бог никога не е говорил чрез духовенството. Нека не се обиждат те, но така е. Старите пророци, чрез които Бог е говорил, са излизали от народа, от прости овчари и говедари. Един от пророците казва за себе си: "Бог ме взе от говедата и ме направи пророк." Той бил говедар, но умът му не е бил говедарски. Вината в духовенството е там, че, като се предават на несъщественото в живота, не могат да възприемат Божията воля и не могат да изпълнят Божия закон. Аз съм правил ред опити да видя, как работи Божият закон. Кесията ми е пълна. Дойде при мене един, иска нещо, дам му. Дойде втори, и на него дам- дойде трети – също. Гледам – кесията ми празна. Законът казва : Дай! Но за мен нищо не остана. Нещо отвътре ми казва: Нали вярваш? Вярвам, но и за себе си трябва да помисля. Щом мислиш за себе си, и ти ставаш като другите хора. Законът трябва да се изпълни! Как изпълняваш закона? Понеже съм здрав, взимам мотиката и отивам на лозето да копая. До вечерта си изкарвам прехраната. Всички трябва да държим мисълта – да научим по един занаят, да сме готови за всякаква работа. Сега хората се събират и обсъждат въпроса, кой е прав и кой – крив. Казано е: Няма праведен човек. Праведен е само онзи, у когото Бог живее, или който е свързан с Бога. Под "Бог" аз не разбирам този, когото вие търсите вън от себе си. Аз говоря за онзи Бог, Който дава всички блага на живота; Който дава добри синове и дъщери; Който урежда работите на хората. Болен си. Помолиш се на този Господ и в скоро време оздравяваш. Объркаш работите си. Помолиш Му се, и Той ги оправя. Аз разглеждам Бога като вътрешна сила, която хората не познават. Всеки може да опита тази сила в себе си. Ще кажете, че това е заблуждение, фатализъм. Не, това не е заблуждение, нито фатализъм. Ако си умен, Бог ще ти говори по особен начин. Но ще се пазиш от вътрешни заблуждения. Някога Духът ти говори; някога твоят дух говори, а някога други духове ти говорят. Ти и Духът Божи сте едно и също нещо. Но като мислиш, че си нещо различно от Бога, ти сам се заблуждаваш. Заблуждението ти е там, че, като малко човече, искаш да проявиш сила като Божията. Не, човешкият ум не може да се сравнява с Божия. Може да бъдеш и като Бог, но само в едно – в любовта: Да обичаш Господа с всичката си душа и да обичаш ближния си като себе си. Кой от вас се опитвал да обича хората? Правили ли сте опити в това отношение?

Първият закон, който трябва да приложим: "Да възлюбим Бог с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." – Защо трябва да обичаме Господа? За да познаем себе си. Казвам: Дълго време трябва да се грее човек на слънцето. Само така той ще прояви своята енергия и ще се познае. Който не се е грял на слънцето, не може да стане истински човек; който не се грее, постепенно се смалява. Следователно, ако искаш да се разшириш, грей се на слънцето. Затова е казано: "Познай себе си." Аз казвам: "Възлюби Бога!" Щом познаеш себе си, ти ще осъзнаеш и своите задължения. Ще станеш носител на великата Божия мисъл. Като се греете на слънцето, вие ще се свържете с живия Господ. Няма да страдате от никакви болести, от никаква неврастения. Каквито мъчнотии да имате, ще ги разрешавате разумно. Грейте се на Божието слънце, да ви озари Неговата светлина. Когото е озарила тази светлина, направила го е добър, умен и справедлив. Това не значи, че той само се моли. Неговият живот, сам по себе си, е молитва. Като отиваме на Витоша, срещат ни хора и ни питат: Да се молите ли отивате? Отиваме да дишаме чист въздух. Чудни са хората! Като гледат, че си вдигаме ръцете нагоре, те мислят, че се молим. Аз вдигам ръцете си, като правя упражнения; вдигам ръцете си и когато късам плодове. Не мислете, че когато вдигам ръце, все на Бога се моля. Де е Бог? Горе ли е? И без да вдига ръцете си нагоре, човек може да намери Господа. Де ще Го намери? Дълбоко в себе си, като съзнание. Като срещна човек с такова съзнание, и без да вдига ръцете си нагоре, аз познавам, че той е свързан с Бога.

Срещам един човек, който е гладувал три дена. Казвам: Братко, ела с мене. Ще отидем в близката гостилница да се нахраним. Аз ще го питам, откъде е; той ще пита, откъде съм и така ще станем приятели. Който ни гледа, ще каже: Колко хубаво се разговарят тези – като братя. Ако искате, ще ви дам начин, как да се разговаряте и вие. Срещаш едного, който кара една кола, целият изпотен. Не го питай, откъде иде и накъде отива, но застани отзад на колата и бутай. Конят е слаб, мъчно тегли колата. Така ще помогнеш и на него, и на коня. Като се изпотиш добре, питай го: Братко, кога тръгна от града? Сега той има доверие в тебе и ще ти разкаже всичко. Като стигнете до къщата му, той ще те покани; заедно ще си починете и ще се нахраните. А така, само да разпитващ човека, без да му помогнеш, това не е правилно. Услужи на човека, покажи внимание към него, за да спечелиш доверието му. Това значи, да отиваш на църква. Връщаш се от работа, и ако жена ти не е наготвила, не се сърди, но помогни й заедно да наготвите. Кажи й: Радвам се, че и аз можах да ти помогна. Дали мъжът, или жената ще сготви, не е важно. Който е свободен, той ще готви. Това изисква новото учение. То е учение на опит. А тъй, цял ден да се молиш, това не е молитва. Господи, благослови ни, излей Духа Си върху нас! Много ще чакаш това благословение. Запретни ръкави и кажи: Господи, искам да покажа, че си жив. Ще работя заради Теб, заради Твоето име. Който те види на работа, ще каже: Какво става с теб? Колко си се изменил! Да, днес ме посети един добър мой приятел. Той ми говори за едно ново учение. – Какво е това ново учение? – Един ден, като работим заедно, ще ти разкажа нещо за новото учение. Казвам: Ако не работите в духа на новото учение, няма да го разберете. Ако само говорите, това е дресировка, не е възпитание.

Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като куче. Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт.

Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност. Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето естество, и човек тогава се намира в опасност. Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден, да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото учение. Щом го приложат, тогава всички хора ще се помирят. Не е въпрос, какво е говорил Бог в миналото. Важно е, какво говори днес. За мене, Господ е жив, и Христос не е Този, Когото познавахте в миналото. Това може да се докаже. Едно време разпнаха Христа на кръста, и учениците Му се разбягаха. Сега Христос е великан, мощна сила. Има 500 милиона последователи, а горе, на небето, около Него има 144 хиляди души, завършили своята земна еволюция. Ако с тези 144 хиляди души Христос приложи силата си, в каква и да е посока, Той е в състояние да стопи всичко. Ако със своята сила Христос насочи мисълта си към кой да е народ, Той пак ще стопи всичко. Пред лицето Божие,пред Христовата мисъл всичко се стопява, всичко се превръща на вода.

Като ме слушат да говоря така, казват, че това социално учение може да се приложи. – Според мене, всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на база на любовта, т.е. върху вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват, само ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почва, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко да - вирее. Нека признаем, че всички съвременни партии, всичка социални учения, имат нещо идеално, макар че имат и някои неприложими неща. Едно е важно, че всички съвременни идеи могат да се приложат на основа на Христовото учение. Значи, майките, бащите могат да приложат Христовото учение в домовете си. Как? Достатъчно е да знаят, какъв наклон да дадат на детето си. Това става още при раждането на детето. Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. Същевременно, тя може да спре развитието на човека. Още като бременна, жената трябва да бъде смела и решителна, да живее без страх. Умът й трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. Тя трябва да бъде оптимистка. Да казва на детето, докато е още в утробата й: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно. Може ли страхливата бременна жена да внесе нещо велико и благородно в своето дете? Може ли, бащата, който прекарва по цели нощи в ядене и пиене, в разпуснат живот, да предаде нещо добро на детето си? Нека младото поколение да знае това.

Казваш: Човек не трябва да се жени. И това не разрешава въпросите. Едно е важно: Всеки иска да обича и да бъде обичан. Иначе, не искаш да се жениш, а въртиш любов. И това не разрешава въпросите. Всички, без изключение, трябва да изпълнят закона, да изпълнят волята Божия. Изпълнението на волята Божия е необходимо за всички, без разлика, като свещен, абсолютен закон. По този закон не се мисли. – Защо? – Защото той включва всички останали закони. Как ще изпълним Божията воля? Ще правите опити. Учението на Любовта е учение на опит. Има много сили в природата, върху които също не може да се мисли. Ще вървиш в съгласие с тези сили – нищо повече. Природата разполага с блага, които изпраща на хората, без да ги пита, искат, или не искат. Тя ни освобождава чрез тези блага. Значи, природата е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. Като ни дава изобилно въздух, вода, светлина и храна, тя ни освобождава. Лошото е, че вие още не знаете правилния метод за възприемане на тези елементи. Например, има особен начин за възприемане и обработване на твърдата храна от човека. Кой е този начин, няма да го кажа сега. Той е за учени хора. Ако аз обработвам един декар земя по свой начин, а друг – сто декара по обикновен начин, житото, което ще даде моя декар, ще съдържа повече енергия и прана от тази на житото от стоте декара. Има начини, чрез които човек може да пести време и енергия, да си служи с тях при особени случаи. Но тези начини още не се знаят. Като не знаят това, хората казват: Така е наредил Бог. – Не, вие сте се отбили от естествения път на развитието си. Поради вашите грешки, животът ви станал толкова тежък, че не можете свободно да си починете.

Христос казва: "Аз не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня." Та и вие, разбирайте, какво ви говоря. Онези от вас, които са готови, нека направим една стъпка напред. Да спрем на едно място, това не е печалба. Първата стъпка е велика, втората стъпка е още по-велика. Сега разполагаме с пет сетива, трябва да развием шестото. Станете пророци, отдалеч да предвиждате това, което има да ви се случи. Да слушаме гласа на Бога, когато ни говори! Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия глас? Можем. Няма по-благ, по-мек глас от гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. И тогава, с който човек влезеш в разговор, ще проникнеш в дълбочината на неговата душа, ще разбереш неговите мисли и чувства и ще бъдеш готов да му помагаш. При това положение, всички хора ще си услужват. Сега всеки живее само за себе си. Според мене, който вярва в Бог, той е в състояние да приложи Христовото учение. Той е в състояние да изпълни закона. Като знаете това, не очаквайте спасението отвън – спасението и силата са в Бога. Още днес, всеки може да бъде силен. Казвал съм ви и пак ви казвам: Не търсете велики неща, но започнете с малките опити. Ако направиш микроскопическо подобрение в своя дом, това е един опит. Това значи, да живееш по Христовия закон. Ако майката отиде на работа, дъщерята ще остане вкъщи да готви, да чисти и, като се върне от работа, тя ще я посрещне и ще каже: Заповядай, майко, да си починеш. Ще й даде топла вода да си измие краката, дрехи – да се преоблече и ще седнат двете да се нахранят. Като се върне бащата от работа, синът ще го посрещне и ще каже: Татко, свърших всичката работа. Ела да се умиеш, преоблечеш и да седнем да ядем. Така жената ще посреща мъжа си, и мъжът – жена си. Това изисква Божията Любов. Сега, мъже и жени, седят като стари аристократи, и очакват един на друг. Жената казва: Чудно, защо се забави мъжът! Зная го аз него, той лесно се захласва. И мъжът, като очаква жена си, сърди се, че не се е върнала от пазара, не е сготвила навреме. И проповедникът не е доволен от своето събрание. Казвам: У всички има известни вярвания и заблуждения, които трябва да се турят настрана. Вие сте в състояние да подобрите живота си. Бог изисква това от вас. Казано е в Писанието: "Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето, но вслушайте се в него."

Христос казва: "Ако ме любите, ще изпълните Моя закон. Както аз изпълних закона на Моя Учител, тъй и вие, ако ме любите, ще приемете моето учение и ще изпълните моя закон." Това може да се провери, да се направи един малък опит. Само така, новото ще създаде нов тип човек. Лицата на бъдещите хора, ще са продълговати, а не като месечината. Познаваме пет типа хора: единият тип е на луната. Те са сангвиници, с лице валчесто, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си хапват. Вторият тип са с продълговати лица, мускулести, енергични, със сключени вежди.Косите им са черни, остри, ръцете мускулести. Те стъпват твърдо, енергично, като военни. Третият тип имат крушообразно лице, хубаво чело, кестенява коса, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични; те живеят във висок свят. За тях се казва, че не са за земята. Четвъртият тип са флегматични, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях се казва: Светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеални хора, с жив, миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие в човека. Като те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата. Те са готови да услужат на всеки страдащ. При свободно време, ще се спра повече върху този тип. Това са хора на любовта, мъдростта, истината и добротата. Стремете се към този нов тип. И апостол Павел говори за зачеването на новия човек. Лошо е, че едва се е заченал, и хората искат да го задушат. Щом проявиш благородното и възвишеното в себе си, всички казват: Защо си станал толкова глупав? Откажи се от благородството. Ти започваш да се смущаваш. – Не се смущавай. Дай път на благородното и възвишеното в себе си. Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе, да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват. Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота. – Мъчно се прилага доброто. – Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват. Има хора, които действуват колективно против доброто. Има народи, които несъзнателно си отправят лоши мисли, и едни-други се спъват, едни от други се пазят. Ето защо, всеки народ трябва да бъде духовен, да знае законите, как да отблъсва злото и отрицателното в живота. Който живее за името Божие, за Неговата Правда, няма сила в света, която може да го победи.

"Не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня." Всички духовници, всички народи, целият свят трябва да осъзнаят това и да изпълнят закона. Издаден е указ от невидимия свят, прокламация от Небесния Цар, до всички хора, до всички общества и народи със следното съдържание: Да се затворят всички лоши хора по лицето на земята! Това всички трябва да знаят. Бъдещето носи добри условия за живот само за добрите и благородните. Само те ще останат на земята. Това ще опитате всички. Казано и свършено: Времето на злото мина. Край на всички престъпления! В Божиите решения няма обратни процеси. Бог ще прекара света десет пъти през огън, но ще го пречисти. Разумен е този огън. От него хората ще поумнеят; в тях ще се роди ново съзнание. И на свещениците трябва да се говори в този дух. Само така ще се повдигне съзнанието на българския народ. Само така ще познаят истинския Бог. Само така ще проявят своя характер, своето благородство. Нека всички свещеници, всички българи излязат да проповядват, да повдигнат църквата, но не привидно. Аз съм за Царството Божие. – Трябва да държим за църквата. – Аз държа за българския народ. Той е създал църквата. Следователно, народът е църквата. Всеки народ представя църквата. Всички разумни същества, свързани с нас като работници, те създават църквата. Отде излязоха свещениците и владиците? – От народа. Бог живее и се изявява чрез народа. Да се молим за неговото повдигане! Питат ме: Ти българин ли си? Ти православен ли си? Аз съм определил вече качествата на българина. Според мене, българинът трябва да бъде добър, умен, честен и справедлив.

Желая, в българина да се роди новият човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. Той е практичен, доверчив, но излъжеш ли го веднъж, и светия да си, няма вече да ти вярва. Като те срещне, ще те пита: С пари ли работиш, или без пари? С пари ли проповядваш, или без пари? Ако разбере, че проповядваш без пари, той казва: Виж, ще си помисля малко. Ако проповядваш с пари, това и аз мога да направя.

Сега аз се обръщам към всички, които ме слушате, и казвам: От вас се иска абсолютна чистота, искреност, доброта и справедливост. Никакво двуличие, никакво користолюбие, никакво раздвояване! Бъдете образци на новия възвишен морал. Млади и стари, от нищо не се съблазнявайте. Бъдете образци! Ето идеалът и на млади, и на стари. От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта.

Днес Христос търси нови хора. Той кани и вас, да се проникнете от новото. Ако вие не се отзовете на тази покана, други ще дойдат. – Ами ако всички се отзоват? – Има работа за всички. Милиони хора страдат днес, и ние трябва да им помогнем. – Как? – Нека всички съединят умовете и сърцата си и кажат: Господи, ела ни на помощ! Щом Бог отговори на молитвата ви, България ще се оправи в един ден. Във всички градове и села ще настане радост и веселие, мир и свобода. Христос търси души и сърца. Не е въпрос да се надхитрявате, но да си отдавате почит и уважение едни на други.

Казвам: Ние не идем да разрушаваме, но да изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. – Какъв опит да направим? – Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. Ако объркаш сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми да си оправя сметките. Ще посветя живота си в служене на Бога. Ако обещаете, без да изпълните, положението ви ще се влоши, и от вас нищо няма да излезе. Направете опита искрено, за да се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил. Който направи опита искрено, чистосърдечно, сам ще се убеди, че Господ е жив. Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите ми. Аз не искам да ви убеждавам, има ли Бог, или не. Аз проповядвам едно велико учение, което може да се опита. Аз съм го проверявал много пъти; с мене заедно са го проверявали и други; и вие можете да го проверите. Не се съмнявайте в мен. Аз не съм викал никого насила и не искам да ви заставя насила да вярвате. Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви, разбирам, мъчнотиите ви и нямам намерение да ви критикувам. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и,Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това, да живее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Това значи, да разбереш смисъла на живота, и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на небето, да разбереш хармонията на душата. След това ще кажеш: Струва човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото име с всичкия си ум, сърце, сила я душа.

Желая" ви днес, да познаете великия Христос, Който ще стане в бъдеще още по-велик.

Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече." Христос показва пътя на душите към Любовта. Ако вашият Бог ви е привлякъл към Отца, и ако Христос ви е показал пътя към Любовта, вие сте от онези, които разбирате новото учение. Вие ще наследите Царството Божие. Не бойте се, вървете напред!

Желая на всички,; Бог да ви привлече към себе си, и Христос да ви покаже пътя към Любовта. Тогава вие ще влезете в шестата раса, ще се повдигнете, ще придобиете диамантена воля. Ще станете мили като светлината, нежни като водата, чисти като кристал. Ще славите Бога на Любовта и ще носите радост навсякъде.

Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина." Бог е Дух на Любовта, Дух на Мъдростта, Дух на Истината не само за един човек, но за всички народи на земята, които слушат гласа на Бога, които живеят в Неговата свобода.

6. Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1923, г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...