Jump to content
GDD

1936_01_22 Петте врати

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

От книгата "Към извора", Общ окултен клас - петнадесета година, (1935 г. - 1936 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

ПЕТТЕ ВРАТИ

5 ч.

Времето тихо, меко.

Небето ясно, звездно.

"Отче наш"

Прочетоха се темите: "Предназначението на човешките ръце". Някои са писали, че предназначението на човешките ръце е да реализират Божията воля. Този, който е писал така, по-добре е засегнал въпроса. Може да се пише много върху ръцете.

Питам: От какво произтичат несъобразностите в живота? Да кажем, че имате някакво неразположение, минава ви някоя лоша мисъл при сегашното ви състояние, или някое лошо желание, или направите някоя микроскопична лоша постъпка. Понякога се запитвате: "От къде е това?" Когато грешният прави някое престъпление, ние намираме причините, обаче някой път лошите мисли, лошите желания минават през ума и на един светия. Тогава какво ще кажете? Има и случаи на същества, които са били ангели, в една възвишена чистота и разбиране, и по някои съображения напущат своята чистота, напущат небето и влизат в едно стълкновение.

Вземете очите за пример. С очите виждаме. Те са едно велико благо, най-великото благо, но много страдания на човека произтичат от очите му. Вземете ушите. И те са сетива. Те са повод за знания, но и за много нещастия. После – вкусът и пипането. Всички тия сетива са пътища, през които нещастията идват на Земята. Зърнал си нещо, видял си нещо – това е причина за твоите страдания. Ти вървиш по пътя, нямаш никакво страдание, но видиш някой човек, облечен хубаво, и веднага направиш сравнение между себе си и него – и ти става мъчно. Виждаш, че твоите дрехи са по-вехтички, а пък неговите са по-нови. Слушаш някой оратор, той говори хубаво, но като излезеш вън, на теб ти стане мъчно, че ти не можеш да говориш като него. Или вървиш и видиш, че някой човек е седнал и яде нещо хубаво, някоя печена кокошка... Аз ви говоря за неща, достъпни за вас. Казвате: "Защо да се говори за кокошки?" Понеже това е една достъпна идея. Кога е влязло в мода да се ядат печени кокошки? Някой път можем да се спрем върху произхода на това. Кой е бил първият гениален човек, който е почнал да яде кокошки, като един исторически факт? Най-първо поводът за опичането на една кокошка не е бил ни най-малко лош. В началото е нямало никакво престъпление. Ти надзърнеш в някоя каса и видиш, че има пари; но след време от това гледане започва една мисъл и се впрегнат всички чувства; и ти най-после извършиш нещо, което хората смятат за неразумно.

Вземете съвременната техника. С нея се създават някои удобства. Но какви нещастия стават например с някои машини, които се карат с пара! Не че онзи, който е направил машината, има за цел това; той е направил машината за подобрение положението на човечеството. Но тая машина може да се пръсне и може да убие 1, 2, 10 души. Кой е виновен? Значи съществува една възможност в машината да направи едно престъпление. При какви условия? Ако онзи, който кара машината, допусне по-голямо налягане на парата и външната обвивка на котела не може да издържи, парата не излиза по обикновения път и котелът се пръска. А знаете ли какво значи да се пръсне котелът на една парна машина? Цялата гара ще хвръкне! Вие казвате: "Защо е така?" Ще мислиш защо е така! Ти си ограничил парните капки, ти си ограничил тяхната свобода и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили! Ти си ограничил парата, а тя иска свобода – и пръска котела. Какво ще стане като се освободи, тя не му мисли. Какви са били намеренията на онзи, който е събрал парата?

Казваш: "Защо Господ направи света така?" Дай ми един план как трябва Господ да направи света. Очите на човека му бяха потребни, но щом има очи, има възможност да греши. Ушите му бяха потребни, понеже ако нямаше уши, не щеше да добие знанието, човешката реч. Можеше да няма уши, но тогава щеше да дойде по-голямо зло. Да кажем, че ти си една реалност без очи и уши. Как се живее без очи и уши? Без очи ще направиш по-малко престъпления, отколкото с очи, но пак ще ги направиш. Сляп си, вървиш и бутнеш един човек, който пада и умира. Казваш, че не си го видял. Това е неумишлено престъпление, но това не е извинение. Онзи, който има очи и е извършил престъпление, това е вече умишлено, още повече няма извинение. Можеш да извършиш престъпление и без да имаш уши. Глух си; иде зад тебе една каруца, ти нищо не чуваш. Викат ти: "Ще те прегази каруцата!", но ти нищо не слушаш. Кои са причините за неслушането? Причините съществуват, те са се зародили преди хиляди и милиони години и сега се проявяват. Какво трябва да правим? Има един атавизъм в човека. Ти си вегетарианец, но атавизъм има в тебе да ядеш месо. Сега минаваш за въздържател и не пиеш вино, но опиването го има у насекомите още преди милиони години. А преди мухите има още друга, по-дълга история, но да почнем от тях. Най-първо тая муха е дошла до един плод, от който е яла, но тя не е знаела, че този плод може да ферментира и че има ферменти, които опиват. Човешките мисли – също, колкото и да са фини външно, както и човешките чувства – те са изложени на едно малко окисляване, на ръждясване. Всякога може да стане една малка, микроскопична промяна в чувствата. Тази промяна показва, че човешките чувства са неустойчиви. Щом се изменят чувствата ти, това показва, че ти си неустойчив, седиш на една почва, която е неустойчива. Тогава трябва да вземеш мерки, защото ще дойде време, когато цялото здание, в което седиш, ще рухне. Може би сега, в дадения момент няма да рухне, но след 10-20-500-1000 години може да рухне. Може също и някоя твоя мисъл да ръждяса. Сега у вас се ражда мисълта: "Не може ли другояче?" Каква е възможността за другояче? Защото не можем да говорим за неща, които не знаем. Не можем да говорим за неща, които не разбираме. Това, което не разбираш, значи никога не си го опитал. Това, което никога не си го опитал, не можеш да говориш за него. Но това, което веднъж си опитал, можеш да говориш за него.

Има хора, които обичат да крадат моми. Младите момци обичат да крадат моми, старите нямат този навик. Има хора, които крадат книги. Колко пъти в странство, в някоя библиотека, открадват някои ценни ръкописи! Една свещена книга също може да бъде открадната. Английското библейско дружество издало на турски Библията; пратили книгите в Цариград, в митницата. Турците като ги видели, изпокрали всички Библии. Този чиновник взел, онзи чиновник взел по една Библия... И колкото турци са се обърнали към християнството, то е било от откраднатите Библии. Изчезнали са Библиите, но тия, които са ги чели, са се обърнали към Христа. Питам сега: Къде е престъплението? Ще кажете: "Изпокрали са Библиите на Библейското дружество!" Като са ги изпокрали, какво лошо стана? Кражбата е по-малко зло от благото, което е станало, като се обърнаха хиляди турци към светлината! Библейското дружество изгубило 100-200 000 или един-два милиона лири! Какво са два милиона при такова голямо благо? "Но правда трябва да има! Не трябва да се краде!" Казвам: Съгласен съм. Но онзи човек, който се е научил да краде, той отначало е започнал с много добри намерения. Най-първо човек е имал много благородни чувства, като е дошъл при кокошката. Галел я, хранел я, приятно му било. Като снесла кокошката яйца, той гледал, гледал – нещо бяло! Казал: "Чакай да видим!" Пипнал го с ръката, помирисал го, вкусил го – искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила. Ученолюбив човек бил той. После казал: "Чакай да го посварим, да го опитаме." И научил се да яде яйцата. Но искал да знае какво има в кокошката, което снася тия яйца. Значи първоначално не е било така, както сега, но с много научна цел, за Божия слава човек е започнал да яде кокошки.

И вие сега – седите и сте недоволни от живота. Някой от вас е недоволен, че не е здрав; друг е недоволен, че не е учен. Някой е недоволен, че не е добър; друг е недоволен, че не е силен. Всички имате разни видове недоволство. Недоволен е някой, че не е красив; друг – че не е практичен, казва: "Не съм учен, не ми стига умът, не зная как да направя това. Аз съм будала." Хубаво, ония, които не са будали, те са вълци. Които са малко будали, те са тревопасни, а пък които са умни, те са птици.

Сега – изводът. Ще преведете това. Вие искате на основата на вашия настоящ живот да дойдете до разбирането на Божиите пътища. Трябва да се върнете и да изучавате всички ония скрити атавизми, които пораждат престъпленията. Има много работи скрити във вас. Има хиляди, милиони престъпления, скрити във вас, за които Господ не ви е съдил. И понеже Той не иска да ви съди, пратил ви е на Земята, за да ви хване тук. Той не казва, че сте направили престъпление, но ви е турил да се проявите. Той казва: "Вие това направихте ли го?" Вие казвате: "Не го направих!" Той знае, че сте го направили. Той ще ви тури в живота и ще го направите втори път, трети път, и пак ще се оправдаете, че не сте вие причината, а еди-кой си. Питам: Първата жена, която яде ябълката – мислите ли, че тя за пръв път направи това престъпление? Из райската градина тя правеше тия престъпления. Види някоя круша, ябълка – и я откъсне; тук откъсне, там откъсне – и яде. Отде дойде престъплението? Като видя красивата змия с хубавите люспи. Хайде да ви я опиша. Тя била с много пъстри, златни люспи. Обвила се около дървото и почнала да говори на нейния език. Ева се зачудила – как тая змия може да говори на райския език! Попитала я: "Как си дошла тук?" "Дойдох да видя какъв е вашият свят. Но вие, учените хора в Рая, обръщали ли сте внимание от хигиенно гледище каква тайна се крие в този плод?" Ева погледнала ябълката и казала: "Чакай да й видя вкуса!" Най-първо прегрешението на Ева беше в това, че тя седеше в един възвишен свят и мърмореше: "Дотегна ми да живея в този свят, колкото и да е хубав. Искам да сляза в един свят с по-голяма широта." Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. Той беше първият директор на един пансион и Господ прати дъщеря си да я възпитава този директор, като му даде наставления: "Тя е доста умна и разумна. И като свърши училището, ще я назнача на някаква работа." Адам като я погледнал, казал: "Има нещо да стане." Казвам: Това, което Адам направи – вие вървите сега по същия път. Вие седите тук, близо един до друг, побутне ви някой и веднага, по някакъв атавизъм, ставате недоволен. Ако до вас седи някой болен, на вас ви е неприятно. Седи една стара сестра; много е благочестива, за Господа мисли всякога, тя мисли, че е изправна и че не е като другите, но като дойде някой красив брат и седне до нея, тя го погледне, после погледне настрани и си казва: "Мъж имам, стара съм." В какво седи престъплението? За в бъдеще има да правим тия престъпления. В дадения случай в това, че той е седнал тук, няма никакво престъпление, но има една микроскопично малка възможност и ако тя не се избегне, има опасност да стане някоя голяма катастрофа в бъдеще. Една капка не може да направи нищо, но като се съберат хиляди капки на едно място, могат. Първата капка е един повод, но събрани хиляди, милиони капки на едно място, като им се даде известна насока, те могат да извършат престъпление. Ако едно желание в тебе се увеличава, увеличава, това увеличение ще произведе една постъпка, която е престъпление. Следователно като дойде едно желание, какво трябва да правиш? Този младият момък не иска да те изкушава. И той не се изкушава. Седнал е при тебе и си мисли: "Тая калугерка пак е седнала до мене. Нямаше ли някоя млада сестра?" А пък тя си казва: "Много хубаво стана, че Господ го прати при мене!" Старата сестра какво мисли и той какво мисли! Вътрешни разсъждения. Никой отвън не знае какво става отвътре. Те си приказват за Бога, за ангелите, за небето, но в душата на двамата текат два различни процеса. Той си замине, а тя до вечерта все поглежда, представя си го, че е до нея; ходи, погледне се в огледалото и казва: "Стара съм." Изкушение е това!

Това е и за яденето, и за парите, и за службата! Навсякъде може да има един малък повод за изкушение. Кажат ти някоя дума, а ти казваш: "Защо ми я казаха?" И повтаряш думата, и в тебе се зароди едно лошо чувство. Казваш: "Аз ще му кажа, че не е така, както той мисли." И се започва спор. Мнозина искате да влезете в другия свят. В другия свят можете да влезете, но трябва да бъдете умни. С това съзнание, което имате, ако отидете в другия свят, някои от вас нищо няма да видят, защото ако видят нещо, ще паднат в изкушение. Онзи свят е красив, но и в най-красивия свят има възможност за престъпления. Ако влезете в умствения свят, не можете да направите физическо престъпление, но ще можете да направите умствено престъпление. Ако влезете в духовния свят, в света на чувствата, и там не можете да направите физическо престъпление, но можете да направите престъпление в чувствата. Всяко горчиво чувство е едно престъпление. Всяка лоша мисъл е повод за едно престъпление. Всяка лоша постъпка на физическото поле е повод за друго действие, което не е хармонично. Какво трябва да направи човек?

Казвам: Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той! Злото и доброто са неща външни. Човекът е онова, което съзнава в даден случай, че нещо е зло или добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, те показват пътя на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави разлика между добро и зло. Най-първо трябва да разглеждате вашите мисли. Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и вие почнете да се безпокоите. Но в дадения случай тази мисъл е само като една кибритена клечка; в тази кибритена клечка седи една възможност да запалиш огън – да направиш едно добро, но с нея можеш да направиш и едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня или да запалиш и изгориш цяла къща. А с този огън можеш да направиш и хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката! Следователно в човешкия ум и в човешкото сърце всякога има различни възможности. И там е човекът! Човекът е онзи, който разбира възможностите! В дадения случай човекът е онзи, който знае как да употребява клечката. Той трябва да знае, че с тази клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление – добро. Може някой да се спре върху философията: "Не може ли по друг начин?" Може, но в дадения случай, в този път, какво трябва да се прави?

Казвам: Всички вие трябва да бъдете господари на всички свои мисли! Всеки ден ви се дава възможност, изпитват ви! Това, което прекарвате в живота си, е едно изпитание. Бог постоянно изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, турил е човешката слава – много работи! Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти – доколко разбираш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. Какъв е изходният път, какво трябва да прави човек?

В хигиенично отношение, във въздуха, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. Много болести се предават чрез въздуха; много болести се предават чрез водата; много болести се предават чрез храната; много болести се предават чрез пипането. Може една болест да се предаде чрез обонянието. Много болести се предават чрез гледането. Някой път ти може да погледнеш някой болен човек и да заболееш. И едно добро може да се предаде чрез твоя поглед. Да ви приведа един пример.

Христос виждаше състоянието на Петра, когато той му каза: "Господи, всичките да се отрекат от тебе, аз съм готов да положа живота си за тебе. Имам характер, не съм аз от ония Петровци! Аз съм смел, мога да воювам." За да го опита, казва му Христос: "Преди да пропее петелът, три пъти, ще се отречеш от мене." "Как?! Аз да се отрека?" "Три пъти ще се отречеш." Сега, някой от вас може да каже, че Христос е внушил на Петра, че ако Той не беше му внушил това, онзи не щеше да се отрече. Христос му каза, че три пъти ще се отрече, но не му каза начина, Петър не знаеше по кой начин. Петър не попита: "Като се отрека, какъв цяр има за това?" Никак не помисли за цяр. А Христос беше приготвил един цяр за Петра. Той предвиди работата. Какъв беше този цяр? Отрече се Петър, както знаете; и после, на третия път, Христос го погледна. Онзи поглед беше целебен. Като го погледна, дойде в Петра съзнанието. Той съзна, той видя къде седеше причината. Петър беше смел, но от онези смели хора, които са смели, когато имат пари в джоба си, когато имат нож запасан, когато са на власт – много са смели тогава. Но вземете им парите и тия работи, ограничете ги – и те стават крайно страхливи. Ти не трябва да уповаваш на условията. Трябва да знаеш как да ги използваш. И при липсата на тия условия – пак не трябва да се обезсърчаваш. При малките възможности – пак не трябва да се обезсърчаваш. На Земята всякога съществува една малка възможност, ако съзнанието ти не е будно, да си създадеш едно голямо нещастие. Може един човек да е дошъл да направи едно голямо добро. Може с това добро, което искаш да ти направи, той да ти създаде едно голямо зло. Представете си, че един човек ви е донесъл една топла пита, но наблизо има един разбойник, който е гладен. Разбойникът вижда, че си доста силен и за да ти вземе питата, тегли ти един куршум и те утрепва. Ако онзи не беше ти донесъл питата, ти щеше да бъдеш жив. Той е имал добро намерение, но заради тази пита разбойникът те убива. Могат да ти дадат 20 лева и за тези 20 лева да те убият. Често стават сега такива убийства. После, може в някои случаи да се зароди едно състезание. Можете да забележите това при малките деца: като стане да декламира едно дете, след него ще стане и друго. То е хубаво. Но ако детето влезе в една градина и вземе една ябълка, и другото ще влезе. Както за доброто, така и за злото се състезават. Едно дете може да даде повод на 100 деца да направят нещо. Първото няма да го направи майсторски, а най-последното ще го направи най-майсторски.

Никога не допущай в себе си едно изкушение! Най-малките изкушения в света са най-опасни. Ти допускаш например това изкушение: "Този брат или тази сестра ме обиди." Една малка мисъл. Ти казваш: "Не трябваше да го каже това." Или: "Не трябваше да ме погледне така." Става въпрос за погледа! И ще се зароди цял един процес, че този поглед някак си бил накриво, и ще се зароди омраза. "Погледна ме някак си!"

Има четири вида погледи: един, който ражда раздори; друг, който ражда съблазън; трети, с който човек се подхлъзва, и четвърти, с който човек отива към Бога. Трите вида погледи могат да ни отклонят от правия път и да ни турят в съблазън. Само един поглед съществува, който може да ни тури в правия път. Три възможности има. Да кажем, че вие задавате въпрос: "Защо Господ ме направи грозен?" За да не грешиш! "Защо ме направи сприхав?" За да не грешиш! "Защо ме направи богат?" За да грешиш! Защо те направи силен? За да грешиш! Защо те направи светия? За да грешиш! Защо стана грешник? За да се изправиш! Защо направи това прегрешение? За да познаеш слабостта си! Ти казваш: "Другояче не може ли?" Кой е другият начин, кажете вашия проект! Някой идва при мене и казва: "Твоят модел не е хубав." Казвам му: Много добре, направи по-добър модел! Дай модел! Не само да говориш, че моят модел не е добър. От тая кал трябва да направиш нещо. Някой пита: "Защо си се окалял?" Защото не може другояче. Може, някой ще вземе някои малки лопатички и ще направи нещо от калта. Но не зная, дали някой от вас може да направи такъв опит. Бих желал някой да измаже една стая с четка, но без да капне нито една капка върху дрехата му. Ще му дам една хубава копринена дреха; не копринена, но с такъв цвят, по който да личат петната. И да боядиса стаята ми, без да стане петно върху дрехата му. Да измажеш къщата, без да падне върху дрехата ти капка вар! Можеш да туриш друга горна дреха, но не – без да туриш друга дреха. Вие вършите престъпления с едни дрехи и като дойде вечерно време, туряте дрехите на престъплението настрани, облечете се с новите дрехи и излезете. Така е лесно, но с новите дрехи да измажеш къщата, без да се оцапаш! Онзи от вас, който иска да му разкрия малките тайни, аз ще го туря най-първо на този опит: да измаже една къща с копринена дреха, без да капне нито една капка отгоре му. Тогава ще му кажа: Ти си един от учениците, комуто мога да поверя тайните. Ако падне една капка, няма да му ги поверя, понеже от тая капка той ще направи толкова бели, че и мен ще повлекат под съдебна отговорност като интелектуален подбудител на престъплението. Това е един анализ.

Казвам: Престъплението се заражда в ума ви за нищо и никакво. Разправяше ми един български свещеник за своите младини. Казва: "Чудя се на себе си. Вече 50 години съм служил на Господа. Какъв дявол е дошъл в мене сега?" Питам го: Какъв дявол? Той казва: "Едно време имах благодетел. Богат беше. Всичко ми оставяше на разположение, а пък аз – това не исках, онова не исках. Човекът ми го даваше, това ми подаряваше, онова ми подаряваше – аз все не исках, казвах: "Не ми трябват!" И сега съжалявам, че не съм ги взел тия работи!" Какво има сега да се връща в миналото? Това го спъва. Като почнали тия мисли да му минават, явява се една вечер неговият ръководител и му казва: "Едното ти око гледа към земята, а другото – към Бога." И го пипнал с ръката си. И като станал сутринта, имал черно петно там, дето го пипнал, и цял месец стояло това петно. /Учителя посочи от лявата страна на челото над веждите./ Свещеникът беше стар, на 80 години. Казва ми: "Минават и други изкушения. Когато се жених, имаше една по-красива жена и по някой път ми идваше мисъл защо не се ожених за нея." Попски работи! Оженил си се – това е един човешки порядък. Без любовта какво се постига в женитбата? Ти имаш изкушение, казваш: "Защо не я пипнах малко?" Какво има в пипането?

Престъплението седи в това: когато на един човек му дадеш нещо, което не му съответства. Тогава го подлагаш на изкушение. Например бащата и майката често дават на детето, за да не му стане нещо: Бащата пие вино и – хайде, да близне и детето; или малко ракийца – за да не му стане нещо. Момиче ако е, нищо не му става, но на момчето ще даде. Какво трябва да прави бащата? Ти даваш на детето да пие, за да не стане нещо, но щом ти си пил, то е станало вече нещо. Ти пиеш и с това го подлагаш на изкушение. И един ден, като стане то пияница, ти казваш: "Защо Бог допусна това?" Ако ти не беше пил, и детето не щеше да пие. Вие мислите сега, че сте установени. Прави сте. Но установени хора няма, не съм срещал установени хора. Аз имам преценка. Във всяка една постъпка вие не можете да бъдете свободни от греха, понеже вашето съзнание не е будно. Дойде ти едно желание за пари например. При жените, при парите, при плодовете и пр., подбудителната причина е една и съща. Престъпленията идат от благата. Един човек ти поверява няколко милиона; ти вземеш торбата, отвориш я и извадиш един наполеон. Не вземаш повече, толкова ти трябват. Казваш: "Толкова паря има, защо да не взема един наполеон?" Престъплението не седи в този наполеон. Но в бъдеще ще се образува един навик и като срещнеш един човек, който има само един наполеон, ти пак ще го вземеш. И там ще стане престъплението. Онзи, богатият човек, ни най-малко няма да знае, че си взел една златна монета. Но в тебе остава един навик. И може би след 10-15-20, след 1000 години ти ще извършиш едно престъпление, което ще ти коства живота. Та казвам: Колко трябва да бъдем внимателни! Но не да се плашите сега. Казвате: "Като дойде изкушението какво ще стане?" Това, от което се плашите, ще дойде. В този път ще минете през всички изпитания. Няма да остане някое изкушение, някое изпитание, през което да не минете. Не мислете, че ще бъдете пощадени. Всички ще минете през изпитания. Писанието казва: "Който победи..." Това значи: който размишлява докрай!

Вие не знаете какво представляват влюбените хора. Имате много идеална представа за тях. Да ви обясня, то е един прост въпрос. Това е един квартирен въпрос. Тук, на Земята, двама души се скарват кой коя къща да наеме или кой коя къща да купи. В духовния свят също става спор кой каква къща да наеме. Ти срещнеш една красива мома и се влюбиш. Тя е съградена къща, това е квартира; ти, влюбеният, си един миситин [(тур ) – посредник (бел ред.)], някой те е ангажирал да му намериш къща, ти намериш тая къща и отидеш да я препоръчаш. Някой път онзи, в когото си се влюбил, не те обича – значи той не иска да ти даде къща под наем; той пък се е влюбил в друг и иска него да тури под наем. Та влюбеният е онзи, който иска да тури някого в една къща под наем. Тялото е къща. Вие не знаете. Младата мома е една къща. Ти ще туриш този наемател, но господарят идва и казва: "Слушай, защо ми прати този? Той не си плаща наема навреме." И се започва дело за изхвърлянето му навън. Това е безлюбието. Що е безлюбието? Изпъждането на наемателя. И той казва: "Защо ме тури в тая къща да ме пъдят?" Тогава у миситина дойде едно угризение на съвестта – че се е влюбил криво. И любовта не е за тебе – друг се ползва. Вие мислите, че сърцето ви гори. Вашето сърце не гори, вие сте миситин; гори сърцето на някой друг. Това е първата фаза на любовта. Влюбените – това са къщи. Вие сте във физическия свят.

Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят. После идва умственият свят – третата фаза: "Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя. За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят." И най-после завършва се с един жив мотив: "Скръбта и радостта са все едно." Това е в причинния свят – при любовта. Това е вече Божественият свят, дето всички неща се разбират. Трябва да минеш от физическия свят в духовния, в умствения, в причинния и тогава можеш да кажеш, че си изпял песента. Това е разбиране на една песен. Дълбоко разбиране. Това е един модел на песента.

Казвам: Всяка песен, всяко чувство, което едновременно не засяга всички тия светове, не е разбрано. Ако вашето съзнание няма това разбиране, вие всякога ще паднете в изкушение. Няма човек, който да не се е изкушавал. Не е лошото в изкушението, но в неразбирането на нещата. Ти ще видиш красивата мома и ще кажеш: "Отлична е. Хубаво е направена тази къща." Но тази къща аз зная за кого е направена. От Божествено гледище всяка къща е направена специфично за някого. Щом видя красивата мома, по номера чета за кого е направена. Видя друга красива мома – виждам пак за кого е направена. И казвам: "Тая мома не е направена за мен." Виждам друга мома – пак казвам така. И най-после дойда до онова, което е за мене – виждам надписа, чета моя псевдоним. Вземам това, което е за мене. Това не е престъпление. Престъпление е да вземеш онова, което не е за тебе. Някой може да ти отстъпи, става и това.

Вие седите и роптаете. Паднете в едно изкушение; искате да направите някой подвиг и не знаете как да го направите. Ние сме в стълкновение с един порядък. Този порядък е порядък на изпитанията. Светът, в който живеете сега, е свят на изпитания. Ще влезете в друг един свят – на оценка; не само да се изпитвате, но да преценявате нещата. И най-после – трябва да видите, в какво те ще ви послужат.

Когато обикнете някой човек, какво обичате в него? Какво нещо е любовта? Някой път трябва да ви говоря върху любовта. Аз не съм се спрял да говоря върху любовта. Тази любов на Земята какво е? Тук вие се занимавате с кираджийство [(тур ) – наемане, даване под наем (бел. ред )] –