Jump to content
valiamaria

1941_06_20 Скръб и радост

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата,"Живот, светлина и сила", Младежки окултен клас. Двадесета година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Скръб и радост

„Отче наш“

„Фир-фюр-фен“

Какви бяха положенията на миналата лекция?

Вие на теория сте напред, но на опит много назад сте останали. Като кажа единица, какво означава единицата? Или числото две какво означава? Представете си, че числото едно представя едно посадено семе или едно житено зрънце, един кон и тъй нататък.

Та казвам същественото, какво е едно? Имате едно пиано – доста сложна единица е. За да разбереш пианото, за да свириш на него, е сложна работа. Казвате: „Зная го, клавиши има.“ Това не е пиано, това е външната страна. Или казвате за една песен. Една песен, това е сложна работа. Някои мислят, че единицата е проста работа или двете е проста работа.

Какво означава две? Да координираш два крака, да се справиш с двете. Как ще се справиш, с два крака как ще се справиш? Представете си, че човек би ходил с изкуствени крака. Как ще ги нагласи? Вие искате равенство, да вървите заедно. Две числа, две успоредни линии или два крака може ли да ги туриш да вървят едновременно, паралелно? Невъзможно е. Две никога не може да го координираш – едното като отива напред, другото остава назад. Казвате: „Братство и равенство.“ Как ще турите братство и равенство? Едното отива напред, другото остава назад, как ще ги примирите? Или вие сте недоволен.

Сега младият какво казва? Вие нямате идея какво нещо е млад човек. Младият е хилав човек, старият е хилав човек. А пък човек е туй, което употребява двата полюса, те са млад и стар, те са два полюса, северен и южен полюс. Човек не знае какво нещо е северен полюс и какво нещо е южен полюс. Това са два рода енергии, които слизат от слънцето, обикалят земята в две противоположни направления. Всеки от вас има северен и южен полюс. Когато енергиите не са координирани, не можете да се съберете в кожата. Някой път сте неразположен, гневлив – не знаете причината. Вие мислите, че сте били гладни. Не сте яли, но това е само повод. Една клечка кибрит може да е само повод за един пожар, но клечката не прави пожара. Трябва да има основа за пожара. Ако на огнището нямаш дърва и други неща, какво щеше да направи клечката? Ще цъкне, ще блесне и ще се свърши. Но ако има дърва, координирани с други работи, може да стане един голям пожар.

Вие казвате сега, че тия работи ги знаете в живота си. Хубаво, какво подразбирате под думата зная? Знаете ли, че човек, като дойде до философията, се обърква? Докато не мисли философски, знанието само по себе си е едно добро. Аз може да определя какво нещо е знанието – че зная нещо. Ти може да знаеш и без да знаеш, че знаеш нещо. Дадат ти да опиташ нещо, казваш: „Сладко.“ Какво е, не знаеш. В тъмното вечер ви дам една бучка захар. Какво е сладкото? Опишете го какво е. Как ще го опишете вие вечерно време? Сладко е, но сладкото съставя същността на този предмет, на това тяло, което дошло в съприкосновение с езика. Ако денем опитаме захарта и ако тази захар е от цвекло, ще кажете: „От цвекло е.“ Ако сладкото е от череша, ще опитате черешата или сливата, или ябълката. Сладчината, която влиза в състава на разните плодове, ако ви дам, ще я опитате по разни начини. Ще кажете: „Има противоречие.“ Черешата ли направи сладчината, или сладчината направи черешата сладка?

Идвате до онзи въпрос: кокошката ли създаде яйцето, или яйцето създаде кокошката. Как са решили философите този въпрос? Кое съществуваше по-рано? Че философите ако разрешат този въпрос, светът пак ще си върви по същия начин. Какво сте разрешили? То е едно наше субективно схващане. Ние мислим, че този въпрос е разрешен. Едно дърво расте хиляди години и дава плодове.

Сега разрешаваме въпроса. Казва: „Той разрешил един въпрос.“ Изнамерили нещо, казва: „Създали нещо.“ Нищо не е създадено. В себе си е създадено, в природата всички неща са създадени. Или казва някой, че учителят научил учениците. Научил ги той – нищо не ги е научил. Човек се ражда научен. Учителят само снема опаковката – той се показва. Посаждам едно цвете, аз ли го карам да расте? Аз го оставям, то без моята помощ расте. В какво седи разликата? Че при моето съдействие малко, микроскопически, се подобрява неговото положение.

Толкоз години като съм ви проповядвал, какво сте научили, какво се ползвате от това, което съм ви говорил? Много работи съм ви говорил, какво се ползвате? Някои искат да знаят има ли хора на месечината. Хора отдавна има на месечината. Казва: „Открили ли са ги?“ Дали са ги открили, или не, но хората си живеят. Хората на месечината питат дали има хора на земята. И там има неверници, които казват, че няма хора на земята. На месечината мислят, че тук хората са, като говеда, много прости. Казват: „Не искаме да се съобщаваме, понеже ни мислят за много нискокултурни.“ Това са теории, хипотези. Хората на месечината не са слезли да видят има ли хора на земята, или не. Хората на земята не са се качили да видят има ли хора на месечината, или не.

Кои са доказателствата, че има хора на месечината? За мене това е една очевидна истина. Не може да мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Не можеш да мислиш за месечината, ако месечината не мисли заради тебе. Това е закон. Дали го приемат, не е важно. Няма какво да доказваме. Не може да мисля за слънцето, ако то не мисли за мене. И слънцето не може да мисли заради мене, ако аз не мисля заради него. Вие ще кажете, че се давало голяма цена. Нещата ги говоря, тъй както са. Запример вие сега искате да се представите учени хора, да си оправите работите. Как ще ги оправите? Да кажем, техник сте… Или учител сте – искате да възпитавате душите на децата. Вие душата виждали ли сте? Никога не сте виждали някоя душа извън тялото. Душата в тялото я виждаме, но извън тялото някоя душа виждали ли сте? Каква е душата извън тялото?

Имате една математическа точка, какво пространство завзема? Никакво пространство не завзема. Една точка, за да стане точка, трябва да я умножиш четири пъти сама на себе си. Тогава завзема едно пространство, което не може да се измери. Тази точка, като се движи, образува една права линия.

Това е пак една илюзия. Тази линия не е така дълга. Между две точки може да се тегли само една права линия, [която] завзема вече едно пространство с едно измерение. Сега как ще обясните? Как е възможно туй, което е безпространствено, да образува пространство?

Сега душата сама по себе си не е триизмерна, тя не може да се проектира, тя не може да проектира своите действия, тя сама не е в нашия свят. Тя на физическото поле не е душа. Тя е в съприкосновение с физическия свят, но не живее във физическия свят, тя живее в съвсем друг свят, в друго измерение. Сега тия понятия може да ги обърнете, казвате: „Трябва да се живее на земята.“ Но всякога ще дойдеш до едно противоречие. Имаш приятел, който те обича, ти го чувстваш. По какво познаваш, че той те обича? Кои са признаците на обичта? Този приятел, щом те види отдалече, излезе от къщи, посрещне те, хване те за ръцете, поздрави те. То е един от признаците, че те обича.

Но представете си, че един ден ти идеш, и той седи на прозореца, гледа те – не те поздравява. Чудиш се как тъй той да не те посрещне. По-напред те посрещаше отвън, сега седи на прозореца, държи си ръката, че не те поздравява. Седи само и те гледа. Ти се чудиш. Как ще си обясниш това положение? Но виждаш, че той спи. При прозореца седи, но е заспал. Седи и спи прав на прозореца. Може ли човек, който спи, да дойде да те посреща? Ти отдалече гледаш и се чудиш каква е причината. Сега то е само едно обяснение. Ти си мислиш да не ти се е разсърдил нещо. Възможно е.

В какво седи сръднята? Аз ще ви кажа какво нещо е сръднята. Когато имате две успоредни линии, това не е сръдня. То е приятелство, успоредно вървят. Когато имате X, то е сръдня. Човек, като се разсърди, той си обръща гърба. След като се разсърди някой, обърне гръб. Като има приятелство, обърне се с лице към тебе. Вие имате буквата X, която показва законите да примириш двама души, които се сърдят. Как ще ги примириш сега? Ще ги прекараш в друго измерение. Тези двете части на буквата X, като ги прекарате в друго измерение, вие ще ги примирите. Тогава ще се обърнат така: II.

Да ви го кажа другояче. Вие имате една ръкавица. Може ли ръкавицата от дясната ръка да я туриш на лявата? Аз може да направя ръкавицата от дясната ръка да приляга на лявата. Ще я обърна наопаки и като я обърна, тя приляга. Всеки може да направи опит. Една ръкавица, като [я] обърнеш наопаки, приляга вече на другата ръка. Тогава може лявата ръкавица да стане на дясната ръка и ръкавицата от дясната ръка да стане на лявата. Наопаки трябва да се обърне. Ако ви ги донеса наопаки, вие трябва да ги обърнете наново, за да станат в първото състояние.

Казвам: когато двама души не се разбират, те са обърнати наопаки. Какво значи опаки? В друго измерение. Един човек обича да яде – той е на физическото поле. Друг обича да се моли – той е в четвъртото измерение. Този, който се моли, той не е на физическото поле. Вие сега казвате тъй: „Близо да сме.“ Какво означава близо? Каква е разликата между духовната близост и физическата близост? Вие може да поставите два цвята близо във физическия свят. Ако живите тела са наблизо или са раздалечени, каква е разликата? Каква е разликата на физическото поле, ако е далече или близо едно растение от друго? Ако са наблизо, нависоко растат. Ако са надалече, надебело растат, геометрически.

Сега да ви обясня онзи закон да се ползвате от нещата. Вие искате да бъдете близо. Тогава, ако сте много близо, нависоко ще растете и двамата. Ако сте надалече, надебело ще растете. Ще кажете: „Ние искаме да станем дебели.“ Трябва надалече да сте. Ако искате дебели да станете, надалече да сте. По някой път има мода – тънки искат да бъдат. Наблизо трябва да бъдете. Колкото сте [по-]наблизо, [по-]нависоко ще растеш. Ако искате високи и тънки да бъдете, наблизо да сте. Ако искате тантурести да сте, надалече трябва да сте. Защото тънкия ум на разсъждение трябва да приложиш във физическото поле, хилядите начини и форми, които може да се образуват. Вие трябва да разбирате качествата и свойствата на физическия свят.

На съвременните хора мисълта им не е правилна. Ако мисълта не е правилна, тя ще се отрази по един начин върху организма, в координирането на клетките и костите. Ако чувствата не са правилни, ще се роди второ разстройство. Ако волята на човека не е възпитана, ще има трето разстройство. От тия три разстройства, дисхармонии, се раждат разни болести. Някой път човек, като върви, ще забележи, че има някакво разстройство в него. Някой човек, като върви, обича да се клати на една и друга страна като гемия. Някой стъпва бавно, с големи крачки. Някой прави малки и бързи крачки. Защо човек има такъв вървеж? Мисълта е такава. Когато работите са добре установени, че няма какво да го смущава, човек тръгне полека, има висока идея в себе си. Големите хора, владиците, те вървят така. Мислят, че на земята и небето работата им е уредена. Той тръгне полека, бавно.

Направете едно сравнение. Как ви се вижда? Че този човек полека се движи. Но той много бързо се движи. Накъдето погледне, иска всички да обърнат внимание на него. Той върви полека, защото иска целият свят да обърне внимание на него, че той минава. Ако мине бързо, никой няма да го види. Той върви много полека, всеки да го види. Астрологически бих определил бързото пътуване [така] – нещата, когато са близо, бързо пътуват. Но ако едно тяло е толкоз надалече, че едва след двайсет години ще забележим, че се подвижило – например в една звезда, след много години ще видиш, станало една малка промяна – нас ни се струва, че тия звезди не се движат. Те имат голяма бързина, с която се движат, но понеже са надалече, нас ни се струва, че много медлено се движат.

Та казвам, вие разглеждате живота само от ваше гледище. Вие мислите, [че] животът е добър, когато на вас ви е добре. То е отчасти така. Ако вие сега боледувате, лош ли е светът? Светът станал ли е лош? Каква е разликата? Как ще определите болестта? Ако вземете един човек, преди да е бил болен, [и] го претеглите и като е болен го претеглите, каква ще бъде разликата? Каква е разликата между болния и здравия? Ако боледува три месеца – като здрав да допуснем, че бил шейсет и пет килограма – като боледува три месеца, ще тежи ли толкоз, колкото е бил? Лекарите диагнози правят.

Аз бих турил: като ви заболи главата, трябва да се претеглите, да видите тежестта. Вас ви боли главата и не знаете колко тежите. Че трябва да се правят наблюдения. Има много важни работи, които вие не наблюдавате. Вие не сте се теглили, когато сте в едно здраво състояние. Усещате се много приятно – претеглете се, да видите колко тежите. Някой път вие мислите светло, хубаво – претеглете се и си запишете колко тежите. Някой път сте неразположен – пак се претеглете и си запишете. Някой път се усещате смел и решителен, пак се претеглете. Вие не правите наблюдения, нямате данни. Казва: „Аз съм добър.“ Афиф е тази работа. Ти си добър, но не знаеш какви са свойствата и качествата, каква тежест има човек, когато е здрав.

После, когато мисълта ви е светла, погледнете лицето си. Като художник рисувате – очите ви са другояче поставени. Когато човек мисли правилно, другояче са поставени очите, отворът на очите е особен, устата е малко другояче поставена, носът също е особено поставен. Някои части на лицето са особено поставени.

Вие нямате тия наблюдения. Като имате тия наблюдения, още отдалече ще забележите някакво заболяване и ще вземете мерки преди десет–петнайсет дни, за да се предпазите от едно болезнено състояние, което може да дойде. Даже ония блага, които природата ви е дала, вие не знаете да ги пазите. Вие живеете безразборно, не знаете да запазите хубавите линии, постоянно се тревожите, сърдите се като деца своенравни. Искате да оправите света. Света няма да го оправите. Ако със сръдня се оправя светът… Сега някой казва: „Сръднята е много полезна за някои други хора.“ Има същества в света, на които им трябва енергия. То дойде – ще те бутне малко, ще те разсърди. Като се разсърдиш, ще те издои като крава. След туй пак ще те остави. После пак ще дойде, пак ще те издои. Така периодически идва да те дои. Сръднята е доене на крава. Всички вие като се сърдите, някой отвън ви дои. Вие мислите, че сте направили нещо – хванат ви, вземат ви.

Хората така безразборно живеят. Говорят за вяра, говорят за любов. Те са неща, които нямат никаква наука. Че каква е тази любов? След три–четири дена любовта я няма. Под думата любов ние разбираме една сила в света, която никога не се мени, сила, на която може да разчиташ. Ти считаш, че някого обичаш. То са човешки понятия. Да кажем, че ти живееш добре или живееш зле. Сам съзнаваш своето щастие или своето нещастие. Не че съзнаваш, но като живееш добре, ти си в хармония с цялото, цялото се изявява като хармония. Щом не живееш в хармония, ти раждаш противоречията, понеже хармонията на цялото не може да се отрази в тебе. Ти мислиш, че природата се е изменила, пък тя не се е изменила. Като се блъсне слабият предмет в силния, кой страда? Слабият. Силният като мине по пътя и замине, слабият е блъснат, паднал е на земята, ще трябва да си изтърси дрехата.

Казвам: какво трябва да изучавате в аритметиката? Какво означава събиране, процесът на изваждането, процесът на умножението и процесът на делението [какво означават]? Кога два предмета се събират?

Когато ученикът отива в училището, какъв процес става – събиране ли е, или умножение? Когато отива в училището, какво прави? Като излезе от къщи, какво прави? Влезе в училището – събиране има. Излезе из училището – изваждане има. Учи добре, постоянно придобива – то е умножение. После турят го да дели – запознава се с приятели, деление почва. Вие делите. Какъв е процесът на делението? Защо делите? Искаме да извадим от една крина. Колко трябва да извадим? Туй, което отделяме, може да го отделим за нивата, може да отделя да дам или [да на]правя нещо. Държа една сказка. Колко думи трябва да кажа? Като изляза в туй деление, ще имам една реч.

Казвам, колко неща има, за които трябва да се разсъждава. Сега много хора живеят безразборно. В миналото хиляди пъти повече безразборно са живели. В миналото безразборността била непонятна, сега става понятна. Сега вие искате да създадете вашето щастие в света. Щастието съществува, но вие трябва да изучавате неговите закони. Щастието на един певец зависи от неговия глас, но зависи от разположението на неговата мисъл, от разположението на неговото сърце и от разположението на неговата воля, на неговия организъм. Казвам: в какво седи разположението на мисълта? Трябва човек да има достатъчно светлина, жива светлина трябва да има. Под думата светлина разбирам светлина, която да мисли заради тебе. Ти, който мислиш за светлината, тя да мисли заради тебе. Според мене светлината мисли заради мене и аз мисля заради нея. Тя е жива, тя не е трептения, както казват, че била толкоз билиона трептения. Трептенията са превозните средства на светлината, тя се превозва с много бързи превозни средства. Светлината не е трептение, светлината е нещо живо. Като дойде до тебе, внася нещо хубаво, което някога си очаквал. Тя носи всичките блага в себе си. Тя, с превозните средства като дойде, ще ти даде и пак после ще си замине. Казва: „Пак ще те посетя.“ Тя постоянно те посещава. Сега ще кажете: „Как може светлината да говори?“

Определете ми кое е онова, което заставя човека да говори. Аз ви питам, как може човек да говори? Определете ми онова, което заставя човека да говори. Вие мислите, че знаете какво нещо е говорът – онази сила, която подвижва твоя език да се огъва нагоре-надолу, да подпира ту гърлото, ту опира небцето, ту устните се допират, ту се отварят. Има една сила, която подтиква. Коя е тази сила? То е разумното, този човек с разумните начини работи. Мисълта не излиза по една права линия. За да излезе мисълта, тя не върви по една права линия, тя върви по една толкоз сложна крива линия. Който не знае да мисли, той влиза в стълкновение с всичките предмети, които съществуват в света. Представете си, че се движите между десет хиляди хора, които са един до друг. Има по един метър разстояние. Представете си, че имате длъжността да минете покрай всичките, без да се докоснете до някого, без да се блъснете. Всички се движат един около друг.

Казвам: в природата имаме един сложен въпрос. Вие говорите за доброто. Доброто е живо. Милосърдието, и то е живо. Любовта, това е най-живото нещо в света. Любовта е най-великото нещо […], което се е проявило в света. По-велико от любовта няма. Ако ние започнем да разсъждаваме по този начин, нашата нервна система не е в състояние да издържи на тия напрежения. Постепенно – трябва да си почивате и по-интензивно да мислите за любовта само. Като мислиш – ще престанеш да мислиш, значи онова, което излязло от нея, ще [го] обработваш. При второто мислене [тя] пак ще ти даде материал. Някой ако постоянно мисли за любовта, какво би станало?

Седите и мислите вие дали някой ви обича. Хубаво, казвам, че ви обича. Какво ще излезе от това? Ако вие се убедите, че едно куче ви обича, какво ще добиете от кучето? Туй куче ще ви забавлява. Не мисля, че е лошо. Много хора има, които потупват кучето по главата. То скочи, ходи край тях, обикаля, седне. Но какво ще ви допринесе едно куче, след като знаете, че ви обича, и то знае, че го обичате? Щом го обичате, ще му дадете хляб, ще го погалите.

Всичко туй са външни признаци. Зад кучето седи нещо по-разумно. От кучето вие трябва да се запознаете с другото, вие трябва да съзнаете защо кучето е станало куче. Думата куче – Божествен ли е произходът [ѝ] или човешки? Писанието казва, че Бог направил всичките животни и ги турил при Адама, който им турил имена. Всичките имена, които сега съществуват, са Адамови. Каквото име Адам турил, това останало. Не казва Господ, че всичките имена, които турил, са добри имена. Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien. Разнообразие има в имената. Произходът на думата куче показва едно същество от астралния свят, същество на чувствата, [което] разбира живота в ядене и пиене.

Кучето в своя характер е нечистоплътно. Единствената [му] хубава черта е, че то, като се привърже, приятелство държи. Като обикне господаря си, го обича на свят. Има кучета, които след десет години могат да познаят господаря си, не забравят. Но в друго отношение кучето е нечистоплътно. Понеже по еволюцията, която минало, минало е то един път, и от чисто еволюционно гледище тази енергия […] е скрита в кучето или [в] тази душа, която не е пробудена, кучешката душа. Ку значи искам, кой е значи. Или този слог значи нещо. Онзи другият слог казва чини ми се, че то е потребно. Аз искам или ми се струва, че туй, което искам, е необходимо заради мене. Щом ти искаш, щом се счита, че е необходимо, ти си в състояние на едно куче. Кучето е мярка. Трябва да опиташ работите.

Често кучетата допринасят нещо, понеже облагородяват хората, които са груби. Които имат кучета, придобиват малко техните качества. Ние казваме, че кучетата са груби, но хората са много по-груби от кучетата. Кучетата са много груби. От привързаност ще се хвърли на когото и да е. От любов към господаря се хвърля към когото и да е. Човек е още по-груб. Казваме, че кучетата са груби. Към господаря си кучето няма престореност, лицемерие няма. Като дойде към другите, показва лицемерие. Като дойде до господаря си, той ще го помилва и то казва: „Като мене няма кой да те обича.“ Това е психологически.

Сега вие мислите, че тази душа е малкият кръг, в който тя живее. Има доста хубави понятия и схващания. Казвам, когато изучаваме живота, трябва да изучаваме онзи материал, вложен в кучето, от който може да се ползваме. Има нещо в кучето, от което човек може да се ползва, защото, ако тия животни не бяха потребни на човешкото развитие, те не биха се създали.

Растенията са потребни за човека – човек трябва да ги проучва. Ако иска да изучава законите на дълговечността, човек трябва да изучава растенията. Ако иска да добие красотата – да изучава растенията. После, растенията, като растат, вие не сте се вслушвали – те издават музика. Тревите, като растат, издават музика. Пукането на цветята – цветята като цъфтят, образуват известни музикални тонове. Цветята разбират доста хубаво музика. В света, в който живеят, пеят. Когато са облечени, това е най-хубавата музика.

Но казвам, тия неща за нас са непонятни. Ние сме дошли само до обикновените работи, вследствие на това имаме противоречие, постоянно страдаме вътрешно. Страдаме по единствената причина, че не сме в хармония с битието. Търсиш в света само своето си благо. Мислиш, че като на тебе е добре, всичко е добро. То е тъй, но не е тъй. Онзи човек, като търси своето благо, трябва да търси благото и на другите. Дотолкоз, доколкото търсиш благото не само на тебе, но и на своите ближни, ти ще намериш и своето си благо. То е правилността на живота. Щом служиш само на себе си, ще разбираш живота само от едно лично гледище.

Ако вземем сега лицето на човека, тази мярка, челото показва как човек мисли, каква е неговата мисъл. Ако вземете областта на носа, показва как чувства. Скулите показват какво той е чувствал. Брадата показва онова, което той е свършил на физическото поле. Та засега ние сме далече – брадата изглежда малка, защото ние сме далече. Тези части са равни, но понеже отдалече гледаме някой предмет, перспективно се гледа по-малък. Като разглеждаме лицето, показва се, че едната част е поголяма от другата. Очите са малки, но то е перспективно така. Но очите имат определена големина. По отношение очите на един вол вашите очи са малки, но има същества, на които очите са много големи.

Сега да се повърнем. Не може да мислиш за това, което не мисли за тебе. Слънцето мисли за нас, луната мисли за нас, всичките звезди мислят за нас, затуй ние мислим. Когато на човека започва да се пробужда съзнанието, за колкото повече същества мисли, толкоз повече се разширява съзнанието му. За колкото по-малко звезди мисли, на по-ниска степен е. Щом не мислиш за месечината, зная, че не си религиозен човек. Щом не мислиш за слънцето, не си обществен човек. Щом не мислиш за земята, ти не се интересуваш от своя си живот. Земята е нашият живот, слънцето е общественият живот, месечината е религиозният живот. За мене месечината е моята глава, моят мозък е месечината. Месечината ще играе ролята на месечината, слънцето ще играе ролята на слънцето. Другояче поставям работите. Астролозите говорят за Сатурн, за Венера, но моят Сатурн влиза в мене – отстрани на главата е. Търсят го в главата, то е по отражение. Сатурн на кое място в небето е? Той е в постоянно движение в пространството. Понеже цялата слънчева система се движи, не може да го поставят някъде в пространството. В пространството постоянно се мести и вътре в мозъка пак се мести. Сега законът е същ.

Някой казва: „Има ли Господ, или не?“ Щом не мислиш за Господа, Той не мисли заради тебе. Щом ти мислиш заради Него, и Той мисли заради тебе. По закона туй може да го проверите. Щом мислим за едно нещо, и то мисли заради нас. Щом не може да мислите за един предмет, този предмет не е в съприкосновение с вас. Ако няма нещо разумно, което да ви свързва, не може да мислите заради него. Може да направите опит. Когато сте в театъра, ако вие концентрирате ума си върху някой човек, вие сте горе, [на] балкона, и като започнете да мислите заради него, той ще започне да се обръща, да гледа. Щом мислите заради него, той, без да знае, обърне се и погледне. Най-после, ако мисълта ви е силна, той даже ще ви намери, ще ви погледне, ще ви поздрави и пак ще се обърне.

Та казвам, всички неща, които вие ги чувствате – някой е мислил заради вас. Понеже цял свят мисли, ние не може да се избавим от мисълта на човечеството. Постоянно мислят хората и всичко ще мине през нас, не може да се избавите от мислите на хората. Добри и лоши мисли минават през вас. Не изведнъж, но хилядите години, които ще бъдете на земята, всичките човешки мисли ще преминат през вас. Вие трябва да бъдете готови да използвате добрите и лошите мисли.

Вие мислите ли, че светът е лош? Бог, Който е Разумен, Който направил света, че извън Него няма нищо – всичките тия неща, които считате лоши, по отношение на Него не са. В края на краищата каквото ние можем да направим, ще го направим, пък каквото ние не можем да направим, ще остане заради Него. В края, когато се заключава една епоха, Бог примирява всичките неща, хармонизира ги. Тогава всички познават, че няма като Него Съвършен, Разумен. Всичките противоречия, които идат, Бог ги примирява, хармонира ги, за да може да живее вътре. Този, Който хармонизира всичко в света, за да може да живее добре, това е Бог. Този, Който хармонира всичко в света вътре във вас, то е Бог. Вие се обезсърчавате – то сте вие. Туй, което постоянно ви насърчава и хармонира нещата, то е Господ или природата. Казвам: това са същества разумни, които имат отношение към вас, поправят живота ви. Разумното в света е това, което постоянно ви помага във всички области. Разумността е нещо всестранно.

Та казвам: така трябва да мислите. Всяко нещо, което правите, каквото и да е, и най-малките неща в света, имат еднаква стойност. Някой път вървиш по пътя – ако знаеш да дигнеш някое камъче и да го занесеш някъде, може да поправиш работата. Някой път може да попречиш на работата. Вземеш някое камъче, туриш го, дето не трябва, ще объркаш работата. Някой път взема камъче, туря го на място, поправям работата. Като туря камъчето, като че подписвам [молба] на мой приятел и казвам: „Моля, направете ми тази услуга.“ Като го туря, оставям записка, казвам: „Моля, бъдете така добър – имам нужда.“ Той прочете.

Целият свят е една разумна написана книга. Вие при тази разумната, написаната, книга ходите и казвате: „Не зная какво ще се прави, в този свят как ще се живее.“ Как ще живеете на друго място? По някой път стяга те главата. Турите ръка на челото. Какво означава? Вие, без да знаете, си помагате на себе си. Щом туриш ръката на челото, какво означава? Казваш: „Господи, ела ми на помощ.“ Той е най-разумният. Казваш: „Помогнете ми, дайте ми малко.“ Като туриш ръката, те ви отговарят. Не се минава половин час, паднете в едно летаргическо състояние, после ви просветне – ще разрешите задачата. Всичко в света е разумно, трябва да се изучават законите.

Затуй казвам: като дойдете в противоречие, радвайте се. Когато дойде скръбта, пак се радвайте. Защото във вашата скръб ще се прояви разумността на Бога. Когато вие се радвате, от тия радости вие ще дадете на по-бедните. Вие се радвайте. От вашата радост се ползват по-нисшите същества. Ние трябва да се радваме, защото, като се радваме ние, по-нисшите същества се ползват. Ако ние не се радваме, тяхното положение се влошава. Затуй трябва да се радваме, да помагаме на по-нисшите.

А пък ние трябва да скърбим, за да ни помогнат. Като се радваме, ние помагаме. Когато ние скърбим, други ни помагат. Когато ние се радваме, ние помагаме.

Тъй гледам на въпроса. Трябва да скърбим и да се радваме, за да ни помагат и да помагаме.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Тридесет и втора лекция на младежкия клас

20 юни 1941 г., петък, 5 ч. сутринта

София – Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×