Jump to content
valiamaria

1941_10_08 Малкият подтик

Recommended Posts

От книгата, "Буден ум и будно сърце". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том I (лекции 1–21).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Малкият подтик

„Отче наш“

„Светъл лъч отгоре слиза“

(Направихме упражнението с ръцете и дишането.)

Големи и малки работи в света. Кои са стремежите на малките деца? Малките деца винаги искат да станат големи. Малкото дете, като се гледа, иска да бъде като дядо си. Мисли, че като стане като дядо си, ще бъде по-щастливо, нещо ще придобие. Като дойде до положението на дядо си, вижда, че тази работа не е обмислена. Вижда, че в младини е подвижно, радостно. Като стане като дядо си, краката го болят, замислен е, ставите не може да подига, не може да спи. Яде – стомахът му е лош, глава го боли, гърди го болят. Пътят, по който дядо му е минал, и туй дете ще мине по същия път.

1941-10-08-05_fig1.png

Казвам: Има една младост, която е нормална, има една младост, която е анормална. Има една старост, която е нормална, има анормална старост. (фиг. 2.1) Вие казвате, че сте остарели. По какво се познава, че човек е остарял? Какви са качествата на остарелия човек? Като кажем, че плодът е остарял, значи е узрял. Младият плод [е този], който е завързал, а който е остарял, е узрял. Ако този плод не слезе от дървото, ако не капне, той ще изгние. Ако не пада от дървото, зелен е. Старият трябва да се държи за дървото, докато дойде господарят му. Някой стар плод си позволява да слезе от дървото, преди господарят да дойде. Той прави една погрешка. По някой път и младите падат.

Това са аналогии, разсъждения. Някои хора казват: „Животът не е такъв.“ Такъв е сегашният живот. Сегашният живот може да бъде нормален, може да бъде анормален. За пример, някой път пеете стари български песни, които представят една стара епоха, когато българите са страдали и са създали тъжните песни. Казвам: Няма да ги пеем – за нас тази епоха е минала. Но има хора, които живеят в епохата на старите българи и на тях им допада. Те още не са се освободили от тия, старите времена.

Та, сега мнозина отивате към старост, но не знаете как да се върнете назад. Нали сегашните автомобили имат движение напред и назад. Вие сте се учили все напред да вървите, назад не можете да се върнете. Трябва да има и заден ход. Казва някой: „Аз не се връщам назад.“ Ти, като казваш, че не се връщаш назад, ти си в положението на една река, която слиза от планински връх – тя не може да се върне. Ти казваш: „Аз не искам да се върна.“ Ако земята се обърне и този склон се обърне към посоката, към която отиваш и ако тя стане по-висока от посоката, от която си излязъл, тогава можеш да се върнеш назад. Ако си в положението на водата, не зная дали не можеш да се върнеш.

Много пъти говорим за живота, но животът има няколко състояния. Има едно състояние на живота, което е твърдо като лед. Има едно състояние на живота, което е като водата, течно. Има друго, въздухообразно, и още едно, етерно състояние. Ако се намериш в положението на живота, който е като въздуха, този живот не може да го спреш някъде. Щом намери някъде малка дупчица, излиза навън. Ако е в етерно състояние, никъде не може да го затвориш, на него не може да разчиташ. Трябва да имаш неговата подвижност.

Някой път казвате, че сте изгубили нещо. Вие мислите, че като имате една добродетел в себе си, вие сте господар на тази добродетел. Тази добродетел вие трябва да я употребявате – тогава тя е с вас. Щом вие не я употребявате, тя си заминава. И с мислите е така. Ако имаш една мисъл и мислиш да я употребиш, тя остава с тебе. Ако престанеш да мислиш и кажеш: „Когато дойде времето на мисълта“, тогава мисълта си е заминала.

Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи. Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя?“ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш. Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“

Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме? Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе. Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“

Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени?“ Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша. Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.

Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори? Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате? Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува? Да ви говоря за нещо реално в света. Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.

Как ще се помолиш? Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е. Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.

Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено. Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш. Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.

Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи. Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи. Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.

Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме? Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил. В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.

Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите? Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите. Който не знае, потъва.

Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава. Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си. Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.

Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние. Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо. Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.

Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото. Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот. Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството на живота. Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен.

Ний сме се отдалечили от Бога. Казваме, че можем да живеем. Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха!“ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.

Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота. Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това. Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.

Дойде някой, разправя за своята опитност. Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота. Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.

Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас? Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце. Ами ако няма кой да те носи на ръце?

Сега животът седи другояче. Ние на Земята сме изпратени да се учим. Какво трябва да правим? Един ученик, който е в първо отделение, не знае ли какво трябва да прави? Той се приготовлява да му се открият буквите. Открива се буквата „а“. Учителят ще намери някакъв разказ, да открие буквата, че тази буква да занимае ума на детето. Като напишеш буквата „а“, пита на какво мяза. На един ченгел. Учителят открива първата буква като ченгел, който детето трябва да хване. Казва: „Този ченгел само с един край е отворен, а с другия е свързан с торбата. Каквото хваща, в торбата го туря вътре. „а“-то означава торба, в която туряш.“ Сега, по този начин могат да се обяснят буквите на децата.

Буквите не са създадени произволно. Като произнесеш а, а-то е отворено, диханието излиза. Ако искате да бъдете здрави, никога не трябва да задебелявате буквите. Като станеш сутрин, най-първо произнеси гласните букви. В българския език може да се упражнявате с гласните букви, да кажеш: а, о, и, е, я, у. Ще бъдеш свободен, ще дадеш ход на дробовете си вътре.

Ти казваш: „Аз с такива детински работи не се [наемам].“ Целият живот е направен все от детински работи. Речеш да шиеш с иглата – тия малките бодове не са ли детински работи? Речеш да пишеш – не е ли детинска работа? Аз ви казвам… Какво ви казвам? Аз ви казвам, че ако се учите, ще се научите, ако не се учите, няма да се научите. Ако се научите, силен човек ще станете, щастлив ще бъдете. Ако не се научите, много ще ви тегли главата. Аз така зная. Ще напишеш аз. Какво значи аз? Аз значи човека, който ви казва, че трябва да учите.

1941-10-08-05_fig2.png

Какво значи на български вила? (фиг. 2.2) У – вила, с която, като набучи нещо, вдигне го нагоре. Ч значи чашка, с която гребва вода и пие. И в дадения случай показва как трябва да намери светлината, посоката на движението. Учи човекът, който започва работа елементарно, после ще придобиеш храна, ще я туриш в себе си и след като си починеш, ще тръгнеш на работа. Учение значи да опиташ света, който Бог е създал, да опиташ силата, която съществува в света. Това е предназначението. Имаш крака, имаш ръце – ще започнеш да ги изучаваш. Когато човек сяда на пианото, почва да свири с единия пръст. Щом стане майстор, свири с двете ръце. Онзи, който свири с двете ръце, с десетте пръсти, е майстор. Онзи, който свири с един пръст, той е новак в живота.

Ако вие знаете как да се подмладите… Покажете ми един опит, какви бяхте преди 20 години. Вие може да ми разправяте вашата история, но веднага да ми представите какви сте били… Кажеш: „Станете млад!“ и вие да станете млад, [като] едно момче на 15 години или на 21 години – може ли туй да го направите? Я станете на 21 години или на 15 години! Това е знание. Сега си станал стар и не знаеш как да се подмладиш. Този процес на остаряването дошъл незабелязано. Още като млад тебе започват да ти внушават идеята, че ще остарееш. Майка ти ти внушава, баща ти ти внушава: „Ще растеш и ще остарееш.“ Като малък всички те поощряват, носят те от едно място на друго. Като пораснеш, виждаш, че си изходил един път, не знаеш да се върнеш. Хората те пренесли от едно място.

Ние сме остарели без да искаме. Писанието казва: „Ония, които чакат Господа, ще се подмладят. Онези, които не Го чакат, ще остареят.“ Щом остарявате и не се подмладявате, показва, че не търсите Господа. Щом Го търсиш, вечно ще се подмладяваш. Това е стремежът към Бога. Не трябва да бъдете стари. В света, освен Бога, няма друг стар. Правото е на Бога да бъде стар. А за нас, хората, вечно трябва да бъдем млади – това е нашето предназначение. Който иска да остарее, той не разбира какво нещо е животът. Като остарееш без знание, ще дойде страданието, животът ще изгуби смисъл. Да допуснем, че вие сте станали богат, имате къща. Хората не се нуждаят от вашата къща, не се нуждаят от вашите пари, не се нуждаят от вашето знание. Какво ще бъде положението?

В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа. Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми?“ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме? Слънцето остава непонятно.

Та, казвам: Животът, който всеки ден идва, всяка една мисъл, всяко едно чувство, това са лъчи от Този, Който ни е дал живот.

Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът. Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот. Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.

Или вие искате да се изявите. Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут. Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост. Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става. Само животът е, който произвежда тия явления в света.

Направете опит с малко барут. Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка. Анекдот има такъв.

Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората. Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш?“, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас. Вие върнахте, дадохте живот на този човек.

Та, казвам: Разчитайте на онова, [с] което разполагате в себе си. Разчитайте на вашия ум, който Бог ви е дал, разчитайте на вашето сърце, което Бог ви е дал, разчитайте на вашето тяло, което Бог ви е дал. Да разчитаме на ония средства, които Бог ни дава в нашите ръце – в нас са те.

После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено. Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота? Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.

Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате? Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината. Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил. Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил. Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“

Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога. Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: „Какво да обичаме?“ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си. Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.

Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта. Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили. Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.

Как ще изтълкувате този стих? Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва?“ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави. Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.

Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем. Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса. Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.

Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там. Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи. Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.

Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот. Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш?“ – „В града.“ – „Колко струва сламата?“ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата?“ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата?“ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“

Ние все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава. Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай. Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата – значи 350 лева. В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева – нищо няма да изгубиш.

Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане?“ Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде. Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.

Младите остаряват. Трябва да напуснем този порядък. Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа. Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.

Изпейте една песен. (Изпяхме „Давай, давай“.) Да я изпеем така: „Вземай, вземай, всичко вземай“. Сега, даването ли или вземането е важно? Да дадеш първо на нивата – после ще вземеш. Даването предшествува вземането. Когато не си давал, как искаш да вземеш?

Какъв е този процес? В цялата лекция аз говоря, че ние сме дошли до положението с най-малката подбудителна причина да работим. Един поглед, една малка дума да ти даде подтик. „Аз това направих“ – казвате. Най-малкият подтик е Божествен. Божественото е най-малкият незабележим подтик, на който трябва да се подчиняваме. С кряскане, със сила всички се подчиняваме, но на този, малкия подтик, ние не отговаряме. Но трябва да бъдем много досетливи. Гледам, хората са недосетливи. Идвали са хората и виждам колко са недосетливи. Идва един и ми казва: „Имам жена, деца.“ Правя един опит: на него дам един хляб и той казва: „Ами за жена ми, за децата ми?“ То е лакомия. На него давам хляба. Ако той разбере Божественото, той може да нахрани с него и жена си, и децата си. Като ви давам хляба, трябва да го разпределите с другите. И малките работи са силни. Едно житено зърно, в 10 години като се сее, има условие да стане по-голямо, отколкото е Земята. Пропорционално като се развива.

Чудното е, че ние казваме, че Бог е всесилен, а ние досега не сме могли да приложим Божествената динамична любов. Че Любовта и нас ще ни подмлади, ще внесе освежаване в нашата мисъл! Любовта е, която ще направи хората, като любят, красиви да станат, богати да станат, здрави да станат. Любовта като сила прави всичко в света. Следователно приеми Този, [с] Който с най-малките усилия всичко може да постигнете.

Цял един живот човек трябва да изучава една област. Да кажем, той е геолог, много добър геолог може да стане. Но той, освен геология, много други отрасли може да изучи с малките подтици. Защото не е само геологията, която трябва да знаем. Бог обича разнообразието в нас, разнообразието в нашите умове, разнообразието в нашите сърца, разнообразието в телата ни.

Някой, гледаш, пожълтял. Защо е пожълтял? Кръвообращението не е право. Някой път има известни петна по ноктите – нервната система не е в изправно положение. Някой път ноктите са набраздени – стомашната система не върви добре. Някой път ноктите са обърнати нагоре, някой път са завъртени надолу, като на граблива птица. Като се завъртят така, имаш навиците на грабливите животни. Когато ноктите са обърнати нагоре, опак ставаш. Та, казвам: Трябва да държиш ноктите си в изправно положение, трябва да държиш краката си в изправно положение. Някой път станеш кожа и кости, сух, малко вода имаш – значи чувствата са изгубили от своята красота. Много влажен си станал – и то не е лошо. Казвам: Постепенно като станеш космат, може ръцете ти да са закоравели. На някой ръцете от много работа закоравяват. Как ще се явим пред Господа? Красиви трябва да бъдем. Като идем в онзи свят, ще ни дадат дреха за красотата. Може да ни дадат един отличен ум. Очите трябва да бъдат най-хубави, носът трябва да бъде най-хубав, устата трябва да бъдат най-хубави, ушите трябва да бъдат най-хубави. Има какво да работим.

Като погледнем към животните, виждаме, че каквото беше тяхното знание, такъв образ си създадоха. Понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, той има велико бъдеще. Ние сме още до средата на този живот. Много има да се работи.

По някой път имате идеята: как можете да обичате всичките? Всичките са на едно място. Как ще обичаш тялото си? Че някой път ти си пристрастен. Станеш сутрин, измиеш лицето си, ръцете си, а не си миеш краката. Ще си измиеш и краката. Някой път кръста не миеш. Някой път гърдите само миеш. Не става така. Като станеш сутринта, всичко ще измиеш. Римляните са знаели тази работа. Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава. След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“

Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни. Тия, малките подбуждения, те са важни. Малките подбуждения в нас са създали този тласък. Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава. Малкият тласък в живота е вечно подвижен. Големите тласъци изведнъж може да се спрат.

Носете в ума туй вечното обновяване. Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш. На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.

Човек трябва да забрави обикновения си живот и да не се занимава с такива малки неща. Да дойде онова, великото в света, което подмладява.Човек трябва да забрави своето нещастие, че онова не е постигнал, че това не е постигнал. Да забрави и постоянно да си казва: „Ще се подмладя.“ Всяка сутрин да забравим старото и да възприемем новото.

Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

2-ра лекция от XXI година

на Общия окултен клас (1941–1942),

държана от Учителя

на 8.Х.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×