Jump to content
valiamaria

1941_11_19 Повече спокойствие

Recommended Posts

От книгата, "Буден ум и будно сърце". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том I (лекции 1–21).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Повече спокойствие

„Добрата молитва“

„Изгрява Слънцето“

Какво е потребно зимно време? Зимно време се изучава вътрешният живот. Духовният живот е зима. Човек като потрепери, треперенето е духовно. Направиш някаква погрешка или радост – треперене има. Сега седите и казвате: „Ние сме религиозни хора, обикновените хора обичат науката.“ Какво е религия? Религията е наука за сърцето, за вътрешния живот. Науката е за външния, физическия живот. Някои казват: „Нас външното не ни трябва, вътрешното ни трябва.“ Както ни е потребно сърцето, потребен ни е умът, потребно ни е тялото.

Сега трябва един метод за изучаване. Толкоз време четете Евангелието, Библията и нито един от вас не се е заел да извади правила за живота. Във всяка наука ги има. Човек има слаб характер, слаба воля. В Евангелието има правила как да се усили волята. Някой обича да се колебае, съмнява се, дали е туй или не. В Евангелието има правила как да се премахне съмнението.

Сега всички сте оставили и казвате: „Духът като дойде у нас, всичко ще нареди.“ Но то е физическо схващане. Човек трябва да работи. Ако сте в училище, трябва учители. Някои от вас се готвят за оня свят. Не трябва само да идете и да видите университета, но да го следвате. Колко ученици има? Ако ученикът влезе и излезе от училището, нищо няма да научи. Учение се изисква. Сега всичките религиозни хора имат един страх, като влязат там, да не им турят слаба бележка, да не ги накажат. Но то не е наука, то не е оня свят. Оня свят не зная как да го кръстим.

За пример, всички вие имате един навик – да съдите. Малко хора ще намерите да не съдят. Всеки съди, казва: „Той не живее добре.“ Че отде знаеш, че той не живее добре? Казваш: „Овца.“ Овцата както живее, много добре разбира. И вълкът, и той живее добре. От наше гледище вълкът не живее добре. Но вълкът сам по себе си живее добре. Ако не живееше добре, Господ нямаше да го държи на земята, щеше да го изчисти. Понеже го е оставил да живее, значи той си живее доста добре. Или някой казва, че той е вълк. Я го виж, какво прилежание има – 10–15 кошари ще обиколи, каква инициатива има, да намери нещо, да вземе. Ще прегледа кошарите как са заградени, имат ли страж, овчарят буден ли е или не. Учен човек е, казва: „Чакай да видя!“ Щом намери, че овчарят е в спящо състояние, ще му вземе едно агне, да види дали ще разбере дали е учен или не. Някой път вземе, овчарят като прочете овцете, вижда, че една е изгубена. Казва вълкът: „Учен човек е, знае да чете, познава овцете.“

Вие по някой път изгубите някоя хубава мисъл и не знаете: някой вълк я задигнал. И в духовния свят има доста вълци. Сега вие вземете алегорично. Алегория какво значи?

Вчера една госпожа от София тръгнала, дошла тук да ме пита къде е мъжът ѝ. Казва: „Кажи ми къде е мъжът ми?“ Заминал за оня свят и ме пита как е там. Рекох: „Много е недоволен.“ – „Че защо е недоволен?“ – „Защото и ти си недоволна. Ти тук си недоволна, той там е недоволен.“ Казвам: „Колко деца имате?“ – „Две.“ – „Какви?“ – „Женски.“ Казвам: Там е всичката погрешка.

Хората искат да знаят за оня свят. Може ли да има свят там, дето няма светлина? Щом говорим за оня свят, значи светлина има. Сега трябва да изучаваме светлината от Земята. Може да изучаваме каква е светлината. Вечерно време сравнявам каква е дневната светлина. Дневната светлина е хиляди пъти по-силна, отколкото вечерната светлина, която имаме. Казвам: Светлината, която ние имаме при сегашното състояние, много работи ние не ги довиждаме. На една вощеница можете ли да вдявате игла? Трябват много силни очи, за да можете да вденете. Някои даже и при най-силната светлина не могат да вдянат.

Учените хора се интересуват какво ще стане след милиони години със Земята. То са учени работи, какво ще стане със Земята. Със Земята ще стане това, което ще стане с малките деца. Земята е възрастна, ще стане една хубава мома, красива мома и след туй според законите на физическия свят и тя ще остарее, ще стане баба. Когато стане баба, ще останат само децата да живеят на нея, пък онези възрастните ще се изселят на някоя друга планета, защото при бабите остават само малките деца да ги забавляват.

Сега и вие искате като остареете, да имате внучета, да ви занимават. Бабите обичат много внучетата. Човек като започне да остарява, започват да го интересуват мебелите вкъщи, столчетата, после обичат всичко да им е наред, не обичат да ходят навън, да стават, обичат да седят на едно място. Колкото повече седи старият на едно място, загазва. Старият трябва да вземе книгата, да чете. Трябва да има университет за старите хора, гимназии, да учат. Сега сме пратили децата да учат. Много добре е, и те трябва да работят. Децата да се упражняват повече, да играят, а на старите им трябва повече учение. Пък старите се учат на какво? На обикновени новини се учат. Дали му знак за отличие, че го окачили на гърба му, той само се върти, иска да види кръста. Понеже не може да го види, пипа го само. Този кръст е турен не на място.

Знаете ли, опасна работа е, когато престане човек да мисли. Често ние ослепяваме, оглушаваме от бездействие. Човек започва да мисли, че отива за другия свят. Каква е мисълта за другия свят? Хич не мислѝ за оня свят, мислѝ за тоя свят да си свършиш работата. Ако те искат от оня свят, нека пратят автомобил, да те вземат. Ти мислиш дали ще дойде или няма да дойде. Смущаваш ума си. И в оня свят да идете, и там се изисква работа. Сега не зная как хората мислят за оня свят. И там има работа, както и тук, няма да седиш празен. Сега понеже сте в този свят, който ние може да разберем. Да допуснем, че две моми спорят коя е по-хубава, по-красива. Какво ще излезе от спора? Или може да спорите кой вярва по-право. Какво ще излезе от вашето верую? Казва: „Аз само да порасна!“ Какво като пораснеш? Аз съм давал едно от правилата: че слабите стават силни, а силните стават слаби в живота. Този е същият закон.

1941-11-19-05_fig1.png

(фиг. 8.1) Младият, докато дойде до перпендикуляра, е много силен. Като дойде до точката B, е най-силен, но щом дойде в C, отслабва, остарява, слиза – то е земният живот. Незнайното е другият свят. Туй полушарие е земното полушарие. Другото, което не се вижда, е духовното полушарие. Старият започва постепенно да отслабва. Защо отслабва? Най-първо, не се храни на свят. Започва да става мързелив, не си сдъвква храната, прекарва я през устата и я глътне. Не става така, на стари години трябва да дъвче. Къде продал зъбите си, аз зная причините. Всеки човек, който обича много момите, той изгубва зъбите си. Не е лошо сега, но всяко нещо има свои граници. Обичта си има свои граници. Ако повишиш температурата на пещта на 700–800 градуса, може да се стопи външната покривка. Ще турим такава температура, която е необходима и полезна в дадения случай.

Та, казвам, първото нещо: Трябва едно разбиране. Сегашното безпокойство, което имаме, то е крайно вредно. Ние страдаме от безпокойство. Безпокойството е проказа. Седиш някой път и казваш: „Ще ида в оня свят, какво ли ще правя там?“ Не се разсъждава така. Ти тук не си се научил да живееш, че там ще живееш? Първото отделение не си свършил, интересуваш се какво учат в гимназията, в университета. Ти свършѝ отделенията, после ще мислиш за гимназията и университета.

Най-първото нещо е: трябва да намалеете безпокойството колкото се може. То е едно изключение. Защо ще смущаваме Господа с нашето безпокойство, че това нямаме, онова нямаме, когато Той всичко ти е дал? „Задушавам се.“ Задушаваш се, не работиш, не дишаш. „Недовиждам.“ Кой ти е крив? Господ ти е дал очи, кой ти е крив? „Недочувам.“ Кой ти е крив? „Препънах си крака.“ Кой ти е крив? Всички тия работи показват, че не си Го слушал. Като не Го слушаме, Той ни остави. Остави ни, докато най-после закъсаме. Казва: „Доведете го, това непослушно дете!“ Той ни повика и казва: „Защо не слушаш?“ Щом не слушаш, ето какво ще стане с теб. Като идеш при Бога, няма да те съди. Ще те пита: „Как си?“ – „Добре съм.“ Нищо няма да ти каже. Казва: „Изпратете го на Земята, дайте му един лош господар, да го възпитава. Юнак да е господарят му, той да го учи.“ Дойдеш на Земята и ти какво ще правиш при лошия господар на Земята?

Казвам: Ние сами може да си създадем лошите условия. Така като се безпокоим, се демагнетизираме. Станем някой път отвратителни на хората, образува се една отрицателна енергия, която отблъсква хората от нас. Трябва да бъдеш весел. Целият свят е пълен с богатства. Благодари! Ти се безпокоиш за нищо и никакво целия ден. Като станеш сутрин, кажи: „Никакво безпокойство!“ Сега се интересувате какво ще стане с хората. Оставете това. Че валяло сняг – нека си вали. Че валяло дъжд – нека си вали. Че реките текат – нека си текат. Че се бият хората – нека се бият. Нищо няма да стане. Какво ще стане, като се бият? Вие вземате страна. Хубаво, ако двама братя се бият, коя страна ще вземете? Да кажем, единият е по-силен, другият е по-слаб. Слабият да се подчинява на силния. Той търси правото. Да остави брата си, той да му даде правото. Като дойдем до Бога, не трябва да търсим своето си право. Че в Бога няма желание ние да търсим правото. Той ни е дал правото. Той защитава нашето право.

Правото е: ти никога не допущай в ума си една нечиста мисъл, никога не допускай! Те ще дойдат – дръж ги отвън, вътре в себе си не ги допускай. Ако ти не допущаш нечисти мисли, ако ти не допущаш нечисти чувства, ако ти не допущаш нечисти постъпки, ти ще бъдеш свободен. Няма изключение в това правило.

Та, казвам: Това е практичната страна. Казвате: „Така се говори.“ Не така се говори, но така е. Тебе Господ те е пратил. Какво трябва да се прави на Земята? Вие търсите нещо реално. Какво ще занесем в онзи свят? Ако ти не обичаш хората, ако ти не обичаш знанието, ако ти не обичаш да работиш, ако ти не обичаш да се обличаш, ако ти не обичаш да ядеш и т.н., какво ще дадеш? С какво ще се похвалите? Казвате: „Защо ми е този живот?“ Ами че какво трябва да ви дадат? Казвате: „Тия старини защо ми са?“ – Ами какво да ви дадат? „Тия младини защо ми са?“ Като млад – лошо, като стар – лошо, като възрастен – лошо, какво искаме тогава? Казва: „Баща ми не беше на свят, майка ми, сестра ми.“ Да допуснем, че не са на свят – какво трябва да се прави? Че то с добрите хора всеки може да живее. Но да живееш между опърничавите, то е цяло изкуство. Наблюдавайте туй, което става в света. То е Божия работа. Тия работи, които стават сега, оставете ги. Не се безпокойте с тях. В себе си кажи: „Всичко е за добро.“ Побеждават германците – за добро [е], губят русите – за добро е. Ами че един, който е сиромах, и друг, който е богат, и двамата печелят. Единият, който губи, разтоварва се, няма какво да се безпокоим. Като осиромашееш, няма какво да се безпокоиш. В света желаем хората да бъдат умни и благата, които Бог е дал, да ги използуваме.

Най-първо, всеки от вас трябва да използува главата си, да използува сърцето си, богатствата си да използува. Един ден ще оставим тялото си и като един дух ще отидем. С туй тяло няма да отидем в оня свят. Но с туй тяло знание трябва да се печели. На Земята кои моми се харесват на момците? Които са красиви, които са умни, пълни с магнетизъм, енергични, че може да свършат всяка работа. Тази мома, която е хилава, която очаква момъкът да свърши всяка работа за нея, не става тази работа така. Той желае тя да работи. Тъй, както досега е вървял светът, много добре е. Досега беше равно, но сега иде стръмното. (Учителят показва линията MB на чертежа.) Ще се изменят начините. Прав не може да вървиш по стръмното; после, не трябва да бързаме.

Сега, първото нещо се изисква: да имате спокойствие.

После, когато цигуларят знае добре да свири, той е спокоен, но когато не знае, безпокои се. Когато богатият работи, има богатство, не се безпокои. Когато богатият не работи, оставя другите хора да му уреждат работите, той всякога ще осиромашее. Всички онези богати, които са работили, те са станали богати; които са оставили другите да им уреждат работите, са осиромашали. Не оставяйте работите ви други да ги направят. Едно от правилата: Не оставяйте вашия ум другите да го оправят, не оставяйте вашето сърце хората да го оправят и най-после, не оставяйте вашето тяло хората да го оправят. Вие сами оправяйте ума си, сърцето си и тялото си. То е ваше право. Другите хора да бъдат спомагателно средство.

Сега някои ще кажат: „Да сме малко по-млади!“ Като бяхте млади, другояче мислехте, като станете стари, другояче мислите. Човек трябва да мисли всякога еднакво. Ние считаме, че еднакво не може да се мисли. Апостол Павел казва: „Като бяхме деца, разсъждавахме като деца; като станахме възрастни, започнахме да разсъждаваме като възрастни.“ Каква е разликата между един възрастен човек и детето? Сега ти къде си бил? Във вашето детинство вие къде бяхте? Когато бяхте на една година, къде бяхте? Човек постепенно се събужда в живота. Вие сте минали в една зона, когато нещата са били незнайни за вас, тъмна зона е тя. Вследствие на това, от много малко неща сте се интересували. Децата се интересуват от много малко работи. Детето иска да знае много малко работи. Като го оставят, взема книжката, интересуват го много малко работи. За никаква философия не иска да знае. Колкото възраства, увеличава се светлината в живота, започват да го интересуват много работи в живота.

Да ви дам едно правило: Когато вземеш хляб, първо измий си ръцете и след като вземеш хляба, винаги благодари на Бога. Ако искаш да бъдеш здрав, винаги благодари на Бога! Погледни яденето, като е сготвено, и пак благодари. Всяка хапка да приемаш с благодарение. Тази храна ще даде ония хранителни сокове, ще влязат в тялото и ще дойде мисълта и чувствата. Ти седиш и мислиш, че яденето нищо не струва. Благодари! Ти в годината веднъж благодариш и цели 360 дни си недоволен, че туй не е станало, онуй не е станало. Станеш педагог – възпитаваш хората. Имаш слуги – този набиеш, онзи набиеш, най-после слугите се съберат и те набият хубаво. Като имаш слуги, дръж ги, да знаят, че имат умен господар. Да кажат: „При такъв господар се живее.“ Ако си учител, баща или майка, да кажат: „Като учителя ми няма, като майка ми няма, като сестра ми няма, като брат ми няма.“

Аз чувам тук, на Изгрева, ходят и казват: „Ние не живеем добре.“ Идете в света, какво седите тука? Казвате: „Дотегна ни.“ Идете в света! С този свят аз не правя никаква разлика. Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, щото прати Своя Единороден Син.“ Този свят, от който вие се страхувате, Бог го възлюби. Трябва да идем да работим в света, не да го вземем за собственост. Понеже Господ го е възлюбил, ще идем да помагаме на Господа, да върви Неговата работа. Ние ще идем в света и искаме господари да станем. В света господари има.

Казва: „В света като идем, да дадем право.“ Кому да дадем право? Двама пехливани се борят на игрището, и двамата ги почитат, всички ги гледат. Като се хванат, единият гътне другия. На този, който победил, всички ръкопляскат, на другия, победения, няма туй уважение. Втори път се борят, трети път се борят, все го побеждава. Казва: „Ти нищо не струваш.“

Най-първо, вие пехливанина не сте го съборили. Вие имате един голям пехливанин, с когото се борите, не сте го съборили. Дойде дяволът, гътне те. Мислиш ли, че човек, когото дяволът 10 пъти го е гътнал, ще иде в небето? „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Но който победи докрай, той ще влезе в царството Божие. В царството Божие искат хора герои. Децата се учат, децата слушат. На едно дете казваш и то всичко слуша. Готово е на всичко. Казваш на един възрастен – казва: „Това не ми приляга, онова не ми приляга.“ Децата имат разположение. Децата се отличават с крайна любознателност, много са любознателни. После, нямат злонамереност. Бият се и скоро си прощават. Казва: „Аз хванах само косата, да видя дали яко се държи на главата, и разтърсих.“ То хваща за косата, то са антени, разтърсва главата. По някой път е хубаво не само с гребен, но и с ръка да си вчешете косата. Вкъщи го направете да ви не виждат, понамагнетисайте главата си. Вие седите и държите главата си свещено, не я барате.

Та, казвам: В човека има известни сили, които трябва да се регулират. Та, казвам: Има ред философии от ред години, от хиляди години са дадени и те остарели. Новите времена изискват нещо ново. Ти си остарял – започни да мислиш защо си остарял. „Хората, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Един стар човек може да се обнови. Казвате сега: „Я да направим един опит!“ Може да се подмладиш. Започнете да намалявате тревогите и ще се подмладите. Във всичките работи да виждате добрата страна, да се не тревожите. Започнете всеки ден да намалявате по една тревога и в 365 деня да намалите 365 тревоги, които сега ви смущават, да се изключат. Да допуснем, че нямате въглища, имате 100 кила въглища. Казвате: „Какво ще правим ние, ще умрем?“ Няма да умреш, ще станеш по-як. Че животните с какви въглища се топлят? Мечките отдавна разрешиха въпроса. Човек сега се безпокои какво ще стане с него. Една нова философия трябва.

Тази работа, която ви казвам, е много трудна, понеже някои от вас сте много страхливи. Макар и религиозни, пак сте страхливи. Страхът е допустим. „Начало на мъдростта е страх господен.“ Страх от Господа, но страх от другиго – не! Ако има един страх, да остане по отношение на Божественото в нас. Сега мнозина от вас страдате. Лекарите дават палиативни средства. Ще те лекува, след 5–6 месеца ще дойде пак главоболието. Но главоболието може да го премахнеш, коремоболието може да го премахнеш. Не дружете с ревматични хора. От здравия човек вземи съвет, от болния не вземай.

Сега, защо има да се безпокоим ние? Бог, Който е направил света, вниманието му е съсредоточено, иска всички да живеем добре, какво има да се безпокоим? После, правила кой не е турил? Много от правилата са наши. Да кажем, в тебе се зароди чувството на тщеславие, искаш да вземеш 100 километра. Но това ще те изтощи. 10–15 километра е достатъчно. Ти искаш да се пъчиш. 100 километра да си изходил, какво ще добиеш? 100 километра на ден мускулите не могат да издържат. Ако ходиш 10–15 километра на ден съзнателно, ти ще си помогнеш много повече, отколкото ако изходиш 100 километра.

Та, казвам: Като се срещате, какво трябва да правите? Аз искам [да ми кажете] сега, като се срещате, за какво си говорите? Пред мене вече е решено, произходът на всички болести и несгоди, зная от какво произтичат. Щом премахнеш препятствията, болестите изчезват. Ако се постави Любовта за основа, ако се постави Знанието за градеж и Истината за обхода, всичко ще се уреди в света.

Сега питате: „Кого да обичаме?“ Ще обичате всички. Под думите обичай всички какво разбирате? Ти си пратен на Земята да дадеш. Давай, давай, нищо повече! На никого не давай повече, отколкото трябва. Дай му туй, което му е определено. Не вземай дажбата на двама души да дадеш на други, когото обичаш – на всеки дай това, което е определено. Ако си пратен да вземеш, вземи тогава, колкото ти трябва. То са двата начина: да вземате колкото трябва и да давате колкото трябва.

Дойде някой човек и ти окаже една услуга – поблагодари му в себе си. Сега ние изобщо никак не благодарим. Ако благодарим, то е само привидно. Ние, като направим нещо на другите, искаме да ни благодарят. Не очаквай да ти благодарят. На когото правят услуга, той трябва да благодари. Онзи, който прави, не трябва да очаква нищо. То е губене на време, да очаква услуга. Да кажем, някой човек страда, боледува, лекува го един лекар. В болката той не може да благодари, но като оздравее, да благодари. За всяка една малка услуга, която хората ни правят, ние трябва да благодарим. Защото тия хора, които са дошли да ни помагат, са изпратени от Бога. Ако аз ви говоря, аз ви говоря заради Него. Другояче какво ще седя да си губя времето? Ако някой път пея или свиря или правя нещо друго, считам, че за Него го правя и ми е приятно, понеже изпълнявам една работа. Като помагам на вас, помагам на себе си.

Ти като обичаш хората, като ги любиш, ти научаваш две неща: с обичта ти ще възпиташ сърцето си, като даваш, възпитаваш ума си. Следователно това са два фактора, които възпитават човешкия ум и човешкото сърце. По-добър възпитател за ума от Любовта няма и от Обичта за сърцето по-добър възпитател няма. По-добър възпитател от човешкия дух за вас няма.

Та, всички онези от вас, които са готови, не избягвайте мъчнотиите в живота. Ако избегнеш една мъчнотия, ще се натъкнеш на друга. Минаваш по пътя и много пъти заобикаляш един камък. Вземи този камък и го премести. То е характерна черта. Ако всичките хора биха премествали камъните по пътя си, пътят щеше да бъде чист.

Сега вие пъплите нагоре от M към B. Трябва да бъдете спокойни. Може да кажете: „Нима ние сме нетърпеливи?“ Туй търпение, в което се намирате, е много тънко, много слабо, то всякога носи неволята. Търпеливият човек е силен. Под думата търпение разбираме: ти си господар на условията, при които живееш, и външните условия, и вътрешните възможности ги разбираш добре. Можеш лесно да се справиш.

Та, казвам: Щом знаете признаците на едно болезнено състояние, по-лесно може да се лекувате. Щом почнеш да се нервираш, ще дойде едно болезнено състояние. Електрическите и магнетическите течения не стават правилно. Вземи мерки за безпокойството. Всякога гледай да утихнеш. Представи си, че си пред лицето на Бога. Повика те Господ и ти казва: „Защо се сърдиш?“ Казваш: „Той не си свършил работата.“ Ти не си изпратен инспектор на труда. Не се произнасяйте кой живее добре. Аз трябва да се произнеса за себе си, аз да живея добре. Аз като уредя да живея добре, тогава дали другите живеят добре, то е второстепенен въпрос. Не дали той знае това – аз зная ли това.

Много работи има, които ние не знаем. Представете си, че вие сте слуга при един лош господар. Как щяхте да се справите с него? Какъв метод бихте избрали? Лошевината на този господар може да произтича от това, че неговите лични чувства са развити повече. Щом нарушиш нещо, веднага ще си подигне пръста. Или има известни убеждения – той е фанатик, онова, в което той вярва, не трябва да му правят никакви възражения. После, той може да е толкова активен, че не търпи никакво възражение. Какво възражение ще му правиш, той е като някоя хала, като някой трен. Като върви, на пътя му не трябва да седиш. Най-малко на два метра от пътя му, да не дойдеш в стълкновение с него.

По някой път вие се опълчвате против Бога. Напушиш се в себе си: „Защо да е така?“ Ти знаеш ли, той може да те блъсне и да се свърши с тебе! Не се сърдете на Господа! Не казвайте като Йона. Йон отиде за една длъжност и оправдан беше да се сърди. Казва: „Още 40 дена и Ниневия ще погине!“ После не погина, казва: „Излъга ме, Господи, станах лъжец!“ Ти имаш малко въглища и казваш: как Господ да не помисли, че ти имаш малко въглища. Ти караш Господа за въглища за тебе да мисли. То е срамота. Или: дажбата била малка, как Господ да допусне 400 грама хляб? Ти [си] голям човек. В Америка като идете, една филия по 50 грама дават – и на обяд толкоз, и на вечеря 50 грама, стига им. Те ядат повече картошки, месо и други неща. Българинът яде хляб повече.

Един българин отишъл на гости в един грък. Гърците режат тънки филии. Казва гъркът: „Режи ги тънкофай.“ Българинът, като ял, ги надиплял, и казвал: „На мене ги прави диплофай!“ Видял гъркът, че и тънко да ги реже, не върви.

Някои идат, искат да ми направят услуга. Казвам: Ще ме научите на лош навик. Днес ще ми услужиш, утре ще ми услужиш, ще свикна. Утре не дойде никой, няма какво да ми услужва. Услугата да бъде изключение. Ако ме е срам денем да ида за вода, вечерно време, когато никой няма да ме види, ще ида да си напълня стомната. Да разчитам на себе си. Да няма нищо, което да ме дразни. Първото нещо, казвам: Ще се научите Любовта да ви бъде основа. На себе си кажи: „Добре е“ и благодарѝ. Щом си в стълкновение с невидимия свят, триене има. Ножът се точи, но се изхабява. Щом не влизаш в стълкновение с невидимия свят, питай ги, те са умни, ще ти обяснят. Кажи: „Господи, имам една погрешка, да ми се покаже погрешката.“ Щом ти се покаже погрешката, поправѝ я.

Сега турете си: спокойствие! Помнете всичко. Щом излезете, ще дойде изкушението. Някой те бутне, ти викнеш. Оставете този навик! Десет души да те бутнат, ти се оттегли. Оттеглете се тихо, няма нищо. Или, седнал си някъде, казваш: обрали ти магнетизма, кражба на магнетизъм има, демагнетизирал си се. Големият извор не може да се демагнетизира. Не се плашете от демагнетизиране. Малките изворчета може да се демагнетизират – обмяна става. Има изключения, но турете закона: при всяко допиране с хората става обмяна. Тъй както сте много, никой не може да бъде онеправдан. Тук има разни течения, но в края на краищата всичките течения се урегулират.

Ако оставяте нещата сами да се оправят, по-добре е. Един цвят, който е клюмнал, погледнеш след половин час, сам се изправил. Не ходи ти да го подпираш – може да повредиш цветето. Цветето знае как да се подигне. Казвам: Оставете работите сами по себе си да се оправят. Оставете Любовта да оправи работите. Оставете Истината да оправи работите.

Сега вие възлизате по тази окръжност. И когато човек дойде на върха, може да има понятие. Когато е на високия връх, когато е възрастен, на когото умът е в апогея си, в най-високата точка на неговото сърце, той е на високия връх и вижда ясно нещата. Щом вече слиза надолу, той слиза да помага, той е стар. Старият трябва да слиза да помага. Той се качва нагоре да поеме Божието благословение. Като слиза надолу, той иска да помага. На малките деца бащата и майката помагат. Ако бащата и майката не вземаха грижа за децата, какво ще стане с тях? Децата трябва да имат всичкото уважение и почитание към родителите си.

От толкоз години ви говоря за съзнанието, вие не сте извадили правила от беседите. Има закони и правила как трябва да се живее. Вие казвате: „Учителят казва това.“ Това е казано, но казаното не ползува. Аз ви казвам: Идната година ще бъдете здрави. Ако вие уповавате само на тия думи и нищо не правите, тия думи няма да подействуват. Идната година ще бъдете здрави, но ако по 10 минути дишате сутрин, на обяд и вечер. Ако при яденето не бързате и дъвчете добре храната, идната година ще бъдете здрави. Ако всяка вечер измивате краката си с топла вода, ще бъдете здрави. Ако никак не се тревожите в годината или само веднъж в годината се разтревожите, ще бъдете здрави. Не по 10 пъти на ден да се тревожите, но веднъж в годината, то е на място. Без тревога не може.

Тревога какво значи? Тревога значи мога. Тревога е мога. Щом се тревожиш, можеш. Ще превърнеш тревогата в мога. Щом се разтревожиш, имай си една мотика, вземи мотиката и иди в градината, започни да копаеш – няма никаква тревога! Ако имаш тревога, вземи мъчни задачи и решавай, или започни да свириш, да пееш и тревогата ще изчезне.

Та, казвам: По някой път пейте тази песен, „Изгрява Слънцето“, тя започва от си. То значи да идете на обяд, който Бог ти е дал. Да посрещате Слънцето – на обяд ще идеш, при туй ядене, пейте тази песен. „Сила жива“ започва от ре. След като си изял обяда, трябва работа. Всеки един от вас, като стане, нека пее „Изгрява Слънцето“, на себе си да пее. (Учителят пее „Изгрява Слънцето“.) Ако някои от вас искате да развиете някоя добродетел, пейте от ла. Песента „Фир-фюр-фен“ е за зреющите плодове. Една песен дава възможност една хубава мисъл да се развие. Тогава пееш тази песен, тя ще ти достави известна енергия, която е необходима. Всяка мисъл може да се развива и да зрее при известни условия.

Казвам: В музиката има не само правила, но песните започват от разни тонове. Всеки тон става като условие да се достави тази необходима храна за мислите и за чувствата. Или „Махар Бену Аба“, започва от сол. То е за онзи човек, който иска да се облече, да цъфне, да бъде здрав, то е песен за здравето, за красотата. Сол е тон за красотата. Искаш да бъдеш красив – ще пееш песни от сол. Като дойдеш до сол, да ти е приятно, да виждаш красота в него. Сега някой път пеете. Аз ако бях поет, щях да пея за един овчар, как един млад овчар изкарва своето стадо пролетно време в планината. Щях да пея как звуците се чуват, как овцете ходят. Ще направя, че като идат овцете, започват да говорят на гората. Казва:

„Добър ден, мои сестрички.“

– „Ние идем при вас на гости.

Понеже сте ни поканили на гости,

дойдохме ние при вас с нашия овчар.

Той свири, ние идем.

Добър ден, ние дойдохме при вас,

дето въздухът е чист,

дето водата хубаво извира,

дето Слънцето грее.

Ще ни направи удоволствие

да живеем с вас.“

Няма да кажат, че тревата е проста. Тревата ще представя като млади моми, тези същества казват: „Заповядайте, заповядайте!“ Целия ден тези овци и тия поляни духовно ще се разговарят.

Сега вие ще кажете: „Дали тези работи са верни?“ Туй, което Бог е направил, е всякога живо. Бог взе пръст в ръцете си и направи човека. Сега не знаем как го е направил. Направил го е така. И казва: като направи човека като скулптор, чрез носа му вдъхна дихание и той стана жива душа. От мъртвата, неорганическа пръст оживя човекът. Бог каза, и другите неща станаха. Като каза, и със Словото се организираха. Човек е вече организиран съзнателно, влиза вече Божественият живот. Нещо влиза от диханието, нещо влиза, една малка частица.

Казвам: Ние трябва да работим над онова, което Бог е вложил в нас, да го не изгубим. Дотогава, докато имаме тази частица, имаме радост, чувствуваш топлина в симпатичната нервна система. Щом го изгубиш, сърцето започва да става студено. Тогава човек не може да се развива правилно. Тогава е неопределима Любовта. Като дойде вътре тази светлина, дръжте мисълта си. Макар да е тъмно, трябва да знаете, че Бог вижда и в тъмно. Макар да сте болен, нищо не значи, вярата на човек при каквито и да сте мъчнотии, страх дойде, недоумение, нищо да не бъде в състояние да го разклати. Колкото става по-трудно, голяма вяра да имаме и да се радваме, че вършим волята Божия. Съзнателно да я вършим.

Какво е човешкото естество? Дойде един при мене, втори, трети, четвърти, пети, всичките имам пред вид. Човешкото започва да ги критикува, казва: „Аз се изморих!“ Ни най-малко! Всеки казва: „Кажи ми това, кажи ми онова.“ Дошла тази госпожа и ме пита къде е мъжът ѝ. Ни в клин, ни в ръкав. Нищо не плаща, пита. Вие, като говорите на телефона, трябва да платите. Казва: „Къде е мъжът ми?“ Казвам: „На оня свят.“ Изведнъж човешкото казва: „Че аз слуга ли съм, да ида да търся мъжа ѝ?“ Казвам ѝ: „Знаеш защо умрял мъжът ти? Ти имаш две момичета, ти нямаше момче. Ти взе всичката сила, той остана без сила, затова умря.“ Когато в едно семейство има само момичета, бащата умира по-рано. Когато са само момчета, майката умира по-рано. Общо правило, казвам: В семейството трябва да има едно момче и едно момиче. Тогава връзката е силна. Ако децата обичат майка си, майката остава. Майката ако обича децата си, децата не умират.

Не искам да засягам този въпрос, той е много болен въпрос. Но хората от безлюбие умират. Синовете казват: „Да си замине старият, да се освободим от него, да може да си поживеем.“ Да си замине, да си замине и най-после човекът си заминава. И за майката казват: „Да си замине, да си замине“ и тя си заминава. Не трябва ние да решаваме да си заминем. Когато ще ги събират, да ги събират. Ние не трябва да се месим кой трябва да си отива. Когато да идват, да идват по волята Божия и когато ще си заминават, да си заминават по волята Божия.

Много хора умират преждевременно и много хора се раждат преждевременно. В тази неразбория някой живее 5 години, някой – 10, някой – 15. Ако всички биха правили по волята Божия, най-малко щяха да живеят по 60 години. То горе, на върха, ще станете възрастни на 60 години. [вж. фиг. 8.1] Защото някои сте на 45 години, не сте дошли на върха. Някои сте на 75 години, едва сте се помръднали, до 120 има още 45 години, още млади сте. Дойдат прадедите, искат да те убедят, че ти си остарял. Кажи: „Млад съм, не съм за вас.“ На Земята не съм свършил училището, много работи има да уча. Няма какво да бързаме да идем на оня свят. Като иде човек на оня свят, пак ще иска да дойде тук.

Първото правило: Сега започнете да намалявате безпокойството. Аз ви казвам само веднъж на ден да се безпокоите, и то към обяд. Сутрин като станете, никакво безпокойство! Стани и благодари на Бога. Обед като дойде, малко безпокойство. После го намалете, че в седмицата веднъж да се безпокоите, после – веднъж в месеца, докато достигнете веднъж в годината. Ще кажеш: „Днес малко ще се безпокоя, ще се покарам.“ Трябва да имате метод. Щом дойде безпокойството, запейте! Ха сега изпейте „Изгрява Слънцето“. (Всички пяхме.)

Сега, едно правило: За 10 деня наред ще затворите дясната си ноздра, ще поемете въздух и ще броите до 10. Ще държите въздуха, ще затворите двете ноздри и ще броите пак до 10. Ще затворите лявата ноздра и ще издишате и ще броите до 10. Това ще го правите 3 пъти на ден. Които нямат време, два пъти – сутрин и вечер. За 10 дена наред по 10 пъти ще дишате.

Като пеете, ще пеете от сърце. Ще се концентрирате, да забравите всичко наоколо, само песента. За нищо друго да не мислите. Сега изпейте „Тъги, скърби“. (Изпяхме.) Да се разделите на групи по 10 души и едни да пеят една песен, други – друга. Ако 10 са много, да се разделят. Да се изучат песните хубаво. Всеки от вас да проучи песента и той да я изпее по свой маниер. Всеки като пее, да е сам доволен. Най-първо се пее по правила, после всеки ще пее тъй, както разбира. Сега ако вземем думите „Красив е животът на нашата душа“, какъв глас ще турим? От кой тон да започнем? Каква интонация да дадем на песента? В красивия живот и Слънцето играе роля. Може ли сол да вземем, или ла да вземем? Може ми да вземем. „Красив е животът на нашата душа“, я го изпейте! (Учителят пее „Красив е животът на нашата душа“. Изпя го по разни начини.)

Изпейте „Светъл ден“. (Изпяхме го.) Има едно правило, трябва да се знае: Бъди твърд, смел, имай една воля и да знаеш да мълчиш. Евангелски е турено: „Хлопай, искай, търси!“ Хлопането е физическо, търсенето, усилие трябва, движение има. Искай вътре в себе си. Туй, което искаш, искай го за себе си. Хлопай. Като ти отворят, онова, което ти е потребно, искай. Но което не ти е потребно, не го искай. Искайте всякога онова, което е необходимо в дадения случай. Онази вдишка, която е необходима, поеми въздуха и благодари на Бога, дишай. Онази мисъл, която е необходима, приеми. Онова желание, което е необходимо, приеми, но от пожеланието се пазете. Желанията са Божествени, пожеланията са човешки. Безпредметни са пожеланията. Желаеш да пееш, пей. Желаеш да се разхождаш, разхождай се. За пожеланието обаче има закон. За желанието закон няма. Казва тогава: „Не пожелай!“

Първото нещо: да пожелаем да имаме едно чувство на голяма признателност, на голяма благодарност, която произтича от любовта. Да е благодарен човек. Да кажем, гледаш небето. Да си благодарен, туй, което виждаш, то е велико благоволение. Да благодариш на Бога, че си в един параход, разхожда те дълго време в пространството. Даром те разхожда и храна ти дал, и облекло, всичко даром ти дал, какво има да съжаляваш? На разходка си в пространството, ще държиш бележки, изучаваш звездите, Слънцето, Земята, всичко, което е направено. Пък ние седим и мислим какво да правим, като умрем къде ще идем.

Няма умиране. Жив си, от живота си излязъл и пак в живота ще се върнеш. Ти като се отдалечиш от Бога, умираш. Всички хора умират, понеже са в дисхармония с Бога. Под думата Бог разбираме: щом влезем в дисхармония с Божията любов, ти умираш. Най-голямата сиромашия е в безлюбието. В любовта, това са истинските условия. Като се научим да обичаме както трябва, Той ще те оживи. То е новото в света! Да обича човек тъй, както разбира вътре. Като обича някой, да му не туряме правила. Никой да му не прави бележки. Да обича както знае.

Помнете, че всеки един от вас си има път, както Земята си има, както Месечината си има, както звездите си имат. Всеки да върви по своя си път, там е спасението. Пътя, който Бог ни определил, по него да вървим!

„Отче наш“

8-а лекция от XXI година

на Общия окултен клас (1941–1942),

държана от Учителя

на 19.ХI.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×