Jump to content
Albena

1939_04_23 Новото в живота

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Любовта дава живот". Неделни беседи (1938–1939). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Новото в живота

Отче наш.

Ще прочета част от шестата глава от Евангелието на Лука, от 12–39 стих.

Духът Божи.

Мъчно е човек да премине живота с всички негови противоречия, които изпъкват. Животът, тъй както е, той не може да се примири с нищо. Защо ние искаме да примирим това, което не може да се примири? И после събираме това, което не може да се събере. Да разширим това, което не може да се разшири. Има неща, които нито се увеличават, нито се намаляват. Ти не можеш да увеличиш любовта, нито да я намалиш. Туй е наше тълкуване. Има нещо, за което се безпокоим и ние влизаме в живота, но не ни влизат в работата. Ти се безпокоиш, дали слънцето ще изгрее или ще залезе. То е негова работа. Ти се безпокоиш и казваш: „Слънцето няма да изгрее.“ Лъжеш се, ще изгрее. Ти мислиш, че слънцето няма да залезе, казвам: Ти се лъжеш, ще залезе това слънце, ще има залез. Ти мислиш, че радост няма да имаш в живота. Лъжеш се, ще имаш радост. Ти мислиш, че скръб няма да имаш в живота, лъжеш се, ще имаш скръб. Ти мислиш, че вечно ще живееш, лъжеш се. Ама ти мислиш, че ще умреш, пак се лъжеш. Тия работи са извън вашата възможност. Дали ще живееш вечно, туй не е ваша работа. И дали ще умреш, то пак не е ваша работа. Защото думите „живот“ и „смърт“, хората обясняват по своему. И прави са. Ако вземете едно научно обяснение за живота или вземете едно религиозно обяснение за живота, това са две различни схващания. Има нещо вероятно.

Та сега се иска да не се безпокоиш за онова, което не ти влиза в работа и да не се радваш за онова, което не ти влиза в работа. Мисли само за това, което се отнася само до тебе. Като казваме: „се отнася само до тебе“, има една лъжлива философия. Казвате: „Човек не трябва да мисли за другите.“ Но другите хора, това са условия, възможности, заради него. Ти трябва да вземеш в съображение, че всички хора около теб са условия и възможности в дадения случай. И ти, в даден случай, и ти си възможност и условие за другите. Ти това не можеш да го избегнеш. Ако мислиш, че ти сам можеш да живееш, независимо от другите хора, ти се лъжеш, пък ако мислиш, че си свързан, зависим си от тях, пак се лъжеш. Какво нещо сега е лъжата? Лъжата е туй, което не е истина. Какво нещо е истината? Туй, което е. Когато ти мислиш, че в скръбта ще намериш радост, това е лъжа. И когато мислиш, че в радостта ще намериш скръб и то е лъжа. Това са неща, които… Трябва да се освободите от вашите детински възгледи. Те са били полезни за вас като форми на вашето развитие, но новият живот, възрастния живот, изисква малко други схващания. Не да се откажете от миналото. Ти не може да се откажеш от него. Сегашните хора не знаят какво нещо е миналото, какво нещо е бъдещето и какво нещо е настоящето. Аз представям миналото. Всичките хора, миналото представят човешките народи. Бъдещето представя възвишените същества, духовете, а настоящето, това е Бог. Тъй както сега живеете, то е Бог. Вие в Бога живеете. Сега мнозина казват, какво ще бъде със света? Настоящият свят ще бъде точно това, което Бог е определил. То е Негова работа. Ще има ли мир? То е Негова работа. Ще воюват ли хората? То е Негова работа. Ще се бият ли? То е Негова работа. Ще се обичат ли? И то е работа на Бога, не е ваша работа. Всичките тия народи и хората решават един въпрос, който не се отнася до тях. Искат да уредят света сега. Ще видят доколко могат да го уредят. Тъй както искат да го уредят, не се урежда. Човек иска да уреди живота си, като яде. Той се заблуждава. Защото в яденето, колкото е възможно да живееш от яденето, толкова и от яденето ще умреш. Казват, гладни ще умрем. Но и сити ще умрете. Някой казва, че без парички е голямо страдание. Но и с парите пак страдание ще имаш. Та често ние ще претърпим онова, като онзи търновски адвокат, който носел два кобура и пътувал от Търново за Севлиево. На пътя имало едно място дето се криели разбойници. Хващат го и казват: „Защо носиш тия кобури?“ – „За зор-заман.“ – „От този зор-заман има ли по-голям?“ – Питат: „Пари носиш ли?“ – „Не.“ Взели, че го набили, че не носи пари в себе си, взели му и кобурите. И всички вие сте въоръжени с два кобура, само че пари не носите и бой ще ядете. Сега разбирайте ме, то е една философия на онези разбойници. Те разбират така, това не е максима в живота. Но всякога една максима, когато човек не разбира правилно нещата, тъй както са създадени, той ще дойде в едно противоречие със себе си и ще пострада. Та сега Христос е дал противоречието на двоякия живот. От какво зависи щастието? Казвате, радвайте се. На какво да се радват? Ония, които нямат никакви блага, Той ги облажава. Казва: „Кой каквото направи за в бъдеще, ще има. А пък които сега имат, който сега е богат, за в бъдеще няма да има.“ Казвам: Когато се чете учението Христово се среща едно противоречие, понеже то не съвпада със сегашното наше разбиране. Той казва „Любете враговете си.“ Кой ти е враг? Враг е онзи, който ти сам си създал. Този човек тебе ти е направил една услуга. Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш. По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази. И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш?“ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща?“ – „Няма?“ – „Ниви има ли?“ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело?“ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така?“ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя?“ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш. Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може. Тази погрешка не я повтаряй втори път.

Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон. Всички постъпвате евангелски. Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя?“ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих!“ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем. Той не знае какво нещо е наемател. Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.

Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи. Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило. Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.

Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш. И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон. Ти ядеш, без да присъства твоя ум. Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.

Та казвам сега на хората: Кой е правоверен? Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят. Туй е физическото поле. Кой е правоверен? Който, като диша за въздуха, благодари. Той е правоверен. След туй иде неговата глава, на човека, неговата нервна система, която представя Божествения свят. Всяка една хубава мисъл, която влезе в ума ти, ти да благодариш на Бога заради нея. Ти тогава силен ще станеш. Сега хубавите мисли идат, ние мислим, че те всякога вървят. И така не се ползваме. Всяка една мисъл, която прониква в твоя ум, тя е едно условие за една възможност, за твоето повдигане в света. Ти я приеми и благодари на Бога заради нея. Тя изведнъж няма да поправи всичко. Но в дадения случай, тя ще поправи туй, което трябва. Казвам: Знаете ли в един час какво става на земята? Колко хора се раждат в един час? В един час се раждат 5000 и умират 4600. Следователно, имаме едно изобилие от 400, които остават. 5000 се раждат, а 4600 умират. В един час 5000 хиляди майки раждат и знаеш, те като раждат какви страдания имат, на косъм е животът им. И след туй знаете, че още 4600 майки плачат за онези, които са заминали. Имате близо 9600 майки, които плачат. Едните намират щастието, а другите, загубват. Казвам: Законът какъв е? Ти си ял храна. Докато се смели тази храна има опасност. Ако ядеш и не мислиш, може да се задавиш. Много хора се задавят. Пак ще ви приведа един пример. Няколко наши приятели отиват на гости в гр. Пловдив. Сестрата ги почерпила с вишнево сладко. Когато единият взема сладкото, започват да се шегуват, да се смеят и единият се задавя. Сестрата била доста сръчна, бръкнала в гърлото му и извадила залостената вишна. Когато ядеш, не се смей, мисли. Като гълташ, не се смей, благодари на Бога. Сериозна работа е като ядеш. Може да иде в кривото гърло и ще се свърши. Казвам: Ние, религиозните хора имаме едно вярване, казваме: „Бог си знае работата.“

Той си знае работата, но ние трябва да оставим нашата работа. Знаеш на какво мяза това? Професорът или учителят в гимназията си знаят работата, те преподават да кажем по математика или по геометрия, по ботаника или по зоология, по който и да е предмет. Но онзи ученик, който не е слушал, когато учителят преподава, не си е научил урока, казва: „Много учен е той.“ Но ако той не учи, какво ще го ползва учеността на неговия учител? Той като се учи, тогава ще се ползва от знанието, което учителят има. Ако ние вярваме, че Бог е Всемъдър, Той направил това всичко, много добре, че Той ни е преподал един добър урок и казва: „Ще се учиш много добре да ядеш и ще благодариш за яденето.“ Ти не го правиш. Вие правили ли сте изчисления в едно ядене, колко пъти трябва да сдъвквате храната? Колко дъвкания трябва за една хапка? Ако ви попитат, колко пъти сте дъвкали? Ако ви дадат едно яйце да го изядете, на колко пъти ще го сдъвквате? Казвате: „Празна работа, няма какво да чета.“ Не е празна работа. Вижте онзи музикант, който свири, как си заучил първо нотите, после клавишите, като заучи всичко това, после затваря книгата, но вече пръстите му знаят всичко наизуст. Ако не знаеш нотите къде се, какво ще направиш? Един, който е вещ знае къде се турят тия ноти и мисли върху това. Другият като иде, безразборно си туря пръстите. В единия има голям дисонанс, а в другия ще има хармония. На едного хората ще плащат, а пък другия ще го освиркват. Та казвам сега: Във физическия свят най-първо ние имаме онези твърдите вещества. Най-първо ние имаме работа с въглерод и водород в стомаха. А в дробовете имаме работа с кислород, водород и азот. И най-после в нашия умствен свят имаме работа с трептенията на светлината, която иде от далечното пространство, иде в нашия мозък. Само мозъкът знае как да я възприеме и знае как да я тури в действие.

Казвам: Ние сме един свят, който трябва да изучаваме. Мнозина от вас мислят да идат в другия свят, да изучат сегашния свят. Питам: Онзи свят къде е? Вие като умрете, ще живеете в главите на хората, в техните мисли. Сега мислите, че небето, че онзи свят е горе. Децата може така да мислят. Всичко, което виждате: слънцето изгрява и залязва, това е физическият свят, то не е духовният свят. Един автор сега, наскоро писал, че едно време войната била едноизмерна, само по права линия се биели хората. После тази война става двуизмерна. Имало площ, в която хората се биели с кавалерия, пехота, сега станала триизмерна. Бият се под водата, над водата и във въздуха. Сега живеем в един свят, войната е прогресирала, от едноизмерна и двуизмерна е станала триизмерна. Било е време, когато религиозните възгледи били едноизмерни. После станали двуизмерни, а сега са триизмерни. Едноизмерният свят има свои закони. Двуизмерният свят има свои закони и триизмерният свят. Вярванията и те си имат закони.

Та вие сега се смирете, че Христос тъй казал: „Люби.“ Как да любиш? Ти ще търсиш любовта отвън. Вие търсите любовта отвън да любите. Хубава е то. Но онзи, който търси да го обичат, той ще се натъкне на голяма мъчнотия. Той не е господар на условията. Да те обичат хората, не си господар. Имаш един свят, който е толкоз изменчив. Той е лотарийна игра. Вземеш един билет и може да кажеш, че ще спечелиш или не. Колко ще спечелиш? Някой път едва ще вземеш парите. Някой път след 10 години, след като си похарчил 10 хиляди, пак ще ти се паднат толкоз, колкото си похарчил. Ти си имал идеята да вземеш билет и да спечелиш 500 хиляди лева. Може ли да ми кажете, при какви условия може да се спечелят? Който знае закона, той трябва да има знания, той може да спечели 500 хиляди лева. Онези, които поставят да изваждат билетите, той ще те намерят какви са техните трептения на ръцете, на тяхното естество. И тогава той ще се съобрази с техните трептения. И когато дойдат, той ще дойде да извади трептенията с неговия билет и той ще спечели. Които очакват от невидимия свят да дойдат духовете, като че в другия свят няма друга работа, ами се занимават с лотарийни билети. При това аз се чудя, защо ще вземат някои да ходят да вземат лотарийни билети? Развийте в себе си онова чувство да помирисвате къде е златото. Златото има миризма, мирише като карамфилчето. Като тръгнеш мирише, израснало някъде. Изкопай го, на един метър е, извади го и ще го вземеш. Хем звонково, няма да ти дадат книжни пари. Някой ще каже: „Кой ще ходи да търси тия пари?“ Туй е нова наука. Нова вяра, която може да се реализира. Сега тия неща аз ви ги навеждам само за изяснения. Вие търсите вашето щастие там, дето не трябва. Доста пари има оставени някъде. Някой от вас, ако разбирате Божия закон на физическото поле, някъде провидението е оставило за вас 20 хиляди долара, при някой американец. От тук ще вземете билет, ще идете в Америка и ще го намерите. Трябва да обичате този човек и като го обикнете, този човек ще ви даде 20 хиляди долара. Привеждам онзи пример за онази млада американка и за един голям скъперник в Ню Йорк. Ходило известно дружество да му иска, пък той им дал едва 100 долара. Той може да даде 10, 20 хиляди, но дава само 100. Отива при него една млада американка, влиза, усмихва му се, поглежда го в очите и изведнъж, смекчава се, намира трептенията на сърцето му. Той казва: „Какво обичате?“ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара?“ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице. Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра. Искаш да имаш туй, което Христос е имал.

Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра. Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете?“ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив. Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.

В разумната мисъл, в разумното чувство и в разумната воля и благодарност, това е щастието на човека.

Добрата молитва.

Двайсет и шеста неделна беседа държана от Учителя на 23 април 1939 год., неделя 10 ч.

София – Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×