01 - 46. ИЗЧЕЗНАЛАТА БЯЛА РИЗА

[GDD]

46. ИЗЧЕЗНАЛАТА БЯЛА РИЗА

Било есен, ръмял дъжд. На градината нямало никой. Пазачът брат Васил отсъствал. Отишъл някъде по работа. Нали е валяло дъжд? Кой ще тръгне по дъждовно време да посещава братската градина? Въпреки дъжда, в градината пристигнал непознат човек с просто селско облекло и ямурлук. Никой не го посрещнал. Той събрал трески и запалил огън на камъните пред вратата на мазето. В едно канче си варял чай. Току-що се разгорял огънят, от канчето се издигала пара и ето, пристигнал пазачът, брат Васил. Като видял непознатия, веднага се развикал и го изгонил с думите: "Я такива не приемем, отгдето си дошъл, там да си идеш. " Непознатият въздъхнал, прибрал вещите си, разлял канчето с непитата топла вода и напуснал градината огорчен. Там нямало място за нощуване на закъснелия пътник, въпреки че имало две стаи, салон и маза. Място имало, но сърце нямало. Сърце имало, но и мързел имало, понеже, след като си замине пътникът, е трябвало да се почисти и разтреби. Та мързелът излязъл по-голям от човешкото сърце.

Каква била изненадата на пазача, когато на следния ден отключил сандъчето си за дрехи и видял, че една тъкана бяла домашна риза липсва, а на нейно място намерил парче платно с отрязани дупки само за ръцете. А сандъчето било заключено. Седи брат Васил пред сандъчето и гледа платното с двете отрязани дупки, където трябва да бъдат зашити два ръкава за риза. Гледа и се чуди. Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава. А къде му е бялата домашно тъкана риза, която е обличал само на Петровден, на събора и на съборните дни през месец август?

Знае брат Васил, че всеки бял брат трябва да има бяла риза и да я облича по празници и по съборни дни. А сега, без риза, какъв бял брат ще бъде? Пред него зеят само дупките в оставеното платно, премрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му. Някой в него плаче. Плаче за загубения висок идеал и за откраднатата риза на белия брат.

Дълги години брат Васил съжаляваше за този случай. В сандъка си под ключ държеше като скъпа реликва плата с отрязаните дупки, да му напомнят за необикновения гост и за разлятото канче топла вода, ненапито от жадния пътник. Този пътник бе един от необикновените посетители на братската градина.

Неизследими са пътищата Господни и необикновени са пътеките човешки. А колко са поучителни делата човешки и проявленията Господни.