Класация

Любовта иде от Висшите светове Когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от Невидимия свят, които са дошли да ни посетят Под думите Невидим свят не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от Невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение Любовта на нашите приятели от Невидимия свят. Когато един твой приятел от Невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5-6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с Любов. Любовта е закон, който съществува между частите и Цялото. Бог е Любов, т.е. Той е Цялото, затова се проявява между ангелите и между хората като части на Цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката Любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. Изгревите на Слънцето, 22 март 1928 Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако поне един от възвишените ангели на Небето не мисли за тебе, ако един от архангелите, един от светиите не мисли за тебе, ако Бог не мисли за тебе. 32, стр. 82 Любовта в света постоянно се усилва. Тя е свещеният огън, който носи всичко в себе си. Мъже и жени, деца и родители, учители и ученици, слуги и господари - всички отворете капаците на своите сърца! Всички трябва да се проникнат от една обща идея за Бога, да съзнаят, че топлината и светлината на техните сърца иде от Бога. Тя представлява свещеният огън на живота, пред който всеки трябва да събуе своите обуща. Какво представляват нашите сърца? Олтар на Възвишени същества, на Възвишени ангели, които принасят там своята свята жертва пред Бога. Днес учените, които боравят с висшата математика, могат да изчислят силата на огъня, който излиза от нашите сърца. Знаете ли колко енергия се праща на нашата Земя? В едно френско списание са изчислени количеството и теглото на слънчевата светлина, която се изпраща на Земята. Значи и светлината има тежест. Математиците са изчислили, че светлината, която слиза на Земята, е около 160 тона. По същия начин може да се изчислят количеството и теглото на светлината, която се изпраща на Юпитер и на други планети. Освен светлинната енергия, известни са още и по-тънки, с по-деликатни форми енергии. Ангелите, които изпращат светлината от Слънцето, са Разумни същества; те постоянно ни говорят и ние трябва да привикнем на техния език, да ги разбираме. Когато човек се обезсърчи или се отчае, един от тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай. Бог е вложил доста дарби в тебе. ти ще ги разработиш и ще свършиш учението си с успех". „Наистина ли аз имам дарби?" „Да, ти имаш дарби и способности, работи за тяхното развитие!" Не се минава много време и гледаш: този човек се усмихнал, зарадвал се, има на какво да се надява. 18, из „Няма пророк" Аз не говоря за Любовта като Разумна сила, не като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от Разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това. като се погледнеш в огледалото, виждаш, че приличаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен - отвътре, а не само да ме утешаваш - отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам". И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. 126, стр. 37 В света нищо не може да дойде без Божията Любов. Благата не могат да дойдат ни за човешката Любов, ни за ангелската Любов. Без Божията Любов благата не могат да дойдат, най-малкото благо не може да дойде без нея. Може да имаш човешка Любов, и ангелска Любов да имаш, и тя не може да донесе това, което Божията Любов носи. Когато човешката Любов стане проводник на Божията Любов и когато ангелската Любов стане проводник на Божията Любов, тогава нещата се постигат. Когато човешката Любов стане проводник на ангелската и когато ангелската Любов стане проводник на Божествената, нещата се постигат. 61, из „Любов, вяра и надежда" Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на Любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата Любов. Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската Любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската Любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката Любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката Любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката Любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: „Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого". Животинската Любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко. Ако разгледаме думата живот - животинска по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата животинско, обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. За пример: има животни, които проявяват по-висока Любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската Любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и Любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и Любовта им. Човешката Любов обаче обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от Любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата Любов, човек трябва да мине през всички фази на Любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на Любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си. И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската Любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката Любов; щом изчезнат страстите от човешката Любов, човек влиза в ангелската Любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на Любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на Любовта у различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате Любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата Любов - Божията. Ако думата любов не е определена, причината за това е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в Природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата Б. ангелската - с буквата А, човешката - с буквата М, от думата манас, която означава мъж, а животинската - с буквата Ж. Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка Любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска Любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов. 65, стр. 100-101 Ангелската Любов съгражда човешкото сърце чрез топлината. Човешкото сърце има отражение в симпатичната (вегетативната) нервна система - в новата столица, но то има свое специфично място и в мозъка. Трябва да ви представя кое е това място в мозъка, в центъра на мозъка, отдето излизат нишки във всички направления. Следователно ангелската Любов служи като почва, дето Божествената Любов може да расте. Човешката Любов става почва на ангелската Любов. Значи човешката Любов се контролира от ангелската Любов. Ангелската Любов се проявява в твоето сърце. А животинската Любов е почва за човешката Любов. Казвате: „Това е животинска Любов!" Ако няма животинска Любов, човешката не може да се види. Ако човешката Любов не е почва за ангелската, и последната не може да се види. Ако ангелската Любов не е почва за Божествената, и последната не може да се прояви. В човешката Любов материята е по-гъста; в ангелската материята е по-рядка; а в Божествената не само че е рядка, но е хармонизирана. Тъй щото между частиците на тази Любов няма никакъв раздор. За да се възпитат силите в човека, те трябва да са в съгласие. Той трябва да знае как да примирява противоречията. 114, из „Четирите елемента" Когато се научите да носите страданията, вие ще разберете човешката Любов. Когато се научите да се самоотричате, вие се учите на ангелска Любов. Когато дойде да обикнете всички, да не правите разлика между всички, то е Божествена Любов. Но то е далечно нещо. 65, стр. 201 И тъй. Божествената Любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската Любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази Любов, не боледува. Човешката Любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения. Животинската Любов се отличава по това, че лесно забравя. Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който има ангелска Любов в сърцето си, се отличава с топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества. Злото е ограничение, изстиване. Следователно студът произлиза от омразата, а топлината - от Любовта. Дето има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това казвам: щом прекараш някого през животинската Любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката Любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската Любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: „Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота". 12, стр. 88 Ако приложите Любовта, още сега животът ви ще се подобри: ангели ще почнат да ви посещават, и всеки ден ще ви носят по едно писмо от вашия Велик Баща. Той пише: „Радвам се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил". Христос казва: „Голяма е радостта на Небето, когато една душа се обърне към Бога". И аз казвам: голяма е радостта на Небето, когато една душа - мъж или жена - се реши да живее по Великия закон на Любовта. Голяма е радостта и на ангелите, като видят, че една душа е решила да приложи Закона на Великата Любов в живота си. 12, стр. 166 За да дойде човек в света, на Земята, трябва от Невидимия свят двама или трима ангели да донесат човешката душа. Когато са три ангелите, душата е Божествена. Когато са два, тя е ангелска, а когато един ангел я донася, тя е човешка. Тази душа. когато я донасят, е толкоз малка, че когато я носят в пространството, никой да не вижда какво носят. Като дойдат до Земята, те я обикалят три пъти. Там има врата. Намират вратата и влизат през нея. Тази душа ще се въплъти. Занасят я на майката, която подписва, че ще приеме душата. Тя е като малко семенце. Както земята приема семето, така и майката приема душата. 62, стр. 188 Първо трябва да се даде жертва, а после ангелите да дойдат на помощ. Ангелите идват със своята Любов в помощ на силата. После ще дойдат богатството, вярата, честта. Първият принцип, който трябва да се постави за основа в живота, е Любовта. Тя има два израза: висш - духовен, и низш - физически. Ако в духовния свят човек не обича всички, Любовта изчезва. И обратно: ако във физическия свят човек обича всички, Любовта пак изчезва. Значи: във физическия свят ще обичате само Един. Като се говори за висш свят, подразбираме Небето, където живеят Възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да вдигнат Земята. 19. стр. 164 Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато Слънцето изгрява, ние имаме предвид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на Мъдростта и на Любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а Любовта - женския принцип. Или: светлината е мъжкият принцип, а топлината - женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, Разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички Възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си - да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината. Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. 29, стр. 97 Ако един ангел обикне човека по ангелски начин, т.е. с вибрациите на ангелската Любов, този човек непременно ще умре. С други думи казано: този човек ще пристане на ангела. Той ще напусне тялото си и всички хора около него ще кажат: „Бог да прости този човек! Пресели се във вечността". Затова именно ангелите не идват често на Земята, за да не причиняват смърт на хората. Ако трябва да дойдат, те се обличат в човешка форма, за да не причиняват страдания на хората. Казвате: „Добре е и ние да имаме ангелска Любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат". Казвам: не желайте това, защото тази Любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава Любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята Любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни - изобщо чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем е Бога. Целта на Бога обаче не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога, и сега ни изпраща в света - да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно под „сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината. 128, Из „Положителни и отрицателни страни на живота" Любовта е Божественият език. „Ако човек говори с ангелски език, но Любов няма, той е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка" (ап. Павел). Който владее езика на Любовта, само той е готов да буди човешкото съзнание. Всеки човек трябва да изучава този език и да си служи с него. Който владее езика на Любовта като език на Разумната природа, той е силен, велик човек. Не знае ли този език, той е хилав, слаб човек. Като четете Свещеното Писание по механически начин и цитирате различните стихове, вие си служите с човешкия език. Когато започнете да чувствате смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския език. Но има и друг, на който Бог и Природата говорят. Той е Божественият език, който и вие трябва да изучавате. Колкото малко думи да научите, започнете да ги съчетавате, да образувате от тях цели изречения. Научите ли да ги прилагате на място и навреме, вие сте влезли вече в правия път на живота. Това значи да дойде човек до Новата наука, която обяснява нещата по вътрешен път. Следователно, за да дойде до Новата наука на живота. човек трябва да върви постепенно от човешкото към ангелското и от ангелското към Божественото. 96, из „Постоянни и преходни неща" Корените на Божествената Любов са в човешката. Клоните - това е ангелската Любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора. 150, стр. 103

VIII. ТЪРПЕНИЕТО „Велика наука е търпението! Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив.“ (Учителят Петър Дънов) Търпението е Божествено качество! Един мъдрец беше казал: „Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш, да искаш да чакаш – това е Любов!“ Преведено на езика на настоящото изложение, това означава: „Да можеш да проявяваш търпение, да знаеш да проявяваш търпение, да искаш да проявяваш търпение – това е израз на Божествената Любов!“ Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота. Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението... Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието. Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път. Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението.“ Да проявяваш търпение заради Любовта, означава да го правиш заради Бога. Любовта е Неговата най-глъбинна същност. От нея именно се раждат всички добродетели, между които търпението блести със собствена, искряща светлина: „Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта. Дойде ли тя, ти ще получиш вече търпението“ (Учителят П. Дънов). Търпението е признак на разумност, на дълбоко осмисляне на живота и нашето място в него. Древната мъдрост гласи: „Бързай бавно!“ („Festina lente!“ – лат.). Мнозина от нас имат склонност да прибързват – и при взимането на решения, и в действията си. По този повод народът казва: „Бързата кучка слепи ги ражда!“ Не звучи особено изискано, но затова пък е съвсем вярно. Прибързването е антиподът на търпението. То никога не води към благоприятен резултат. Дори и за момента да постигнеш своето, в една по-късна точка от бъдещето ще платиш скъпа цена за това, че не си проявил търпение. Че не си вложил разум в отстояване на търпението, за който процес Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна изтъква: „Търпението е едно от великите качества на разумния живот. Ще търпиш, докато видиш как ще се развият събитията. Няма да бързаш. Всички ще търпят – и ти ще търпиш. Търпението ще го имаш за идеал.“ Търпението, издигнато върху пиедестала на идеал в Словото на Учителя П. Дънов, заема полагащото му се място в палитрата от качества и добродетели на новото човечество. Търпението носи физическо и душевно здраве, богатство на материално и духовно равнище. Всички те са плодове на въплътената в делника Божествена Любов. Само любещият може да бъде търпелив: „Търпение без Любов няма. Търпеливият е здрав. Там, където е търпението, болести няма, немотия няма“ (Учителят П. Дънов). Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им. Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек!“ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.“ И действително – отговорността на извършителя на престъпление, например, не е само негова. Тя е на цялото общество, което е допуснало той да достигне до подобно падение. Затова и обществото заедно с него понася последствията от престъпните му деяния. Последствия, които притежават не само материално, но и кармично измерение. Според Учителя на ББ у нас окултният ученик притежава три сигурни опори, които му помагат да бъде търпелив: „Ученикът може да търпи, защото знае да чака. Ученикът може да търпи, защото разбира. Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.“ Умението да чакаме е рожба на диамантената воля. Умението да разбираме е резултат от въплътената в битието ни Божествена Мъдрост. Умението да подбираме подходящия момент за своите действия означава, че сме слели своята мисъл с тази на Бога и Му предоставяме възможността да се прояви чрез нас. Търпението е задължителен пропуск и за вътрешната, окултна Школа, и за външната – далеч по-мащабната школа на ежедневния живот. Призивът на Учителя П. Дънов звучи актуално за всички окултни ученици от всички епохи и райони на планетата: „Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение!“ В същност това е призив на Мировия Учител като институция, а не като личност, и този факт обуславя неговата универсалност и всеобхватна приложимост. Повторението на понятието „търпение“ на четири пъти в цитираните три кратки, емоционално наситени изречения недвусмислено ни насочва към извода, че култивирането на тази добродетел е от огромна важност за пътя на ученика към духовно-нравственото съвършенство. Търпението върви ръка за ръка с послушанието. Търпеливият следва обмислено и разумно съветите на своя Учител. За него те са изпратени от великия Първоизточник на Космоса и са предадени от Неговия Наместник на Земята за благото и на дадения търсещ по духовния Път, и за Общото благо. Те са правила на разумния живот. Никакви човешки съображения, колебания или интереси не бива да се намесват при следването на тези наставления. Който ги изпълнява търпеливо, с постоянство и разбиране, открива първо своя Учител в материално или духовно изражение извън себе си, а впоследствие – и Учителя, т.е. Божественото, у самия себе си. Истинският окултен ученик се стреми към образеца на Божественото търпение и послушание. Към него именно са отправени словата на Учителя на ББ в България: „Тия правила ще ги учите. Без тях не може да направите нито крачка напред. Ако не се отречете от всичко старо, от баща и майка, не може да влезете в Царството Божие. Това е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.“ Старото е бремето, непосилният товар на веригите, с които сме приковани към земното. Твърде обемисти и тежки са те, за да ни позволят да политнем нагоре, към царството на светлината. Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен удар на меча на волята. Изборът, както винаги, е наш... По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов разговаря със своите последователи за търпението. В обичайния си стил, той илюстрира с ярки, запомнящи се примери своите разсъждения: - Моята палатка има централен кол – казва той – и затова е устойчива на всички ветрове. Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне. Учителят на ББ у нас сравнява връзката с Бога с централния кол на една палатка. Ако той липсва, не можем да издигнем палатката – тя става безполезна. Имаме ли в наличност такъв кол (т.е. здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението. Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна. Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки. Това са случаи, когато нашето търпение бива подложено на сериозно изпитание. За това, какво следва да бъде поведението на окултния ученик в подобна ситуация, са следните думи на Учителя П. Дънов, отправени към събраните около него лагерници: - Някой човек иска да ти говори. Ти казваш: „Не искам да го слушам. Какво може да ми каже той?“ Не, изслушай го. И ако този човек продължи дълго време да ти говори, пак го слушай. Той изпитва твоето търпение. Както и във всички останали случаи, когато търсим превъзходна степен за някое качество или добродетел, образец за съвършено търпение е Бог – нашият Създател. Изразът „Божествено търпение“ вече се е превърнал в нарицателен. Както вече бе посочено по-горе, търпението извира от непресъхващия извор на великата Божествена Любов. Ако любиш истински, ще бъдеш готов на всякакви жертви в името на тази Любов. Търпението е една от тях, при това не най-свидната. Със спокойния си, мелодичен тембър Учителят на Любовта разяснява на белите братя и сестри: - За Бога казват, че е дълготърпелив. Много мъчно се добива търпението. Може да се наклониш, да залитнеш, да паднеш и да станеш, но да стоиш на същото място, да не се отклониш. Като научи човек търпението, по-лесно ще ходи по пътя, трудностите ще се намалят. Човек е подложен на големи изпитания. Търпението е последното стъпало на скръбта, а Любовта е първото стъпало на новия живот (курсивът мой – К.З.). Да постоянстваш в нещо, значи да го постигнеш. Заради Любовта ще проявим търпение. Заради тази вечна, всеобхватна Любов трябва да бъдем готови на всичко! Търпението е желан и достоен принос пред нейния олтар. Има моменти, когато се обезверяваме. Не ни достигат сили и търпение да извършим нещо. Даваме си ясна сметка за важността му, а не успяваме да се мобилизираме. Точно тогава са ни най-нужни стимули, за да дадем най-доброто от себе си и да доведем започнатото до край. Живата Разумна Природа е един от най-добрите учители по търпение. Милиони или дори милиарди години е извайвала тя своите прекрасни форми: океаните, моретата, реките и езерата, планините и горите, равнините и долините, платата и каньоните. И всички те в най-разнообразни и красиви съчетания. И ако това не е подходящ пример за търпение, значи нищо не сме разбрали от духовното познание! Затова и Учителят на ББ в нашата страна използва като образец на търпение именно Живата Разумна Природа: - Ако някой е много тъжен, нека вземе камъни, да ги донесе до мястото, дето ще потрябват. После, като ги погледне, да им каже: „Как прекарвате на едно и също място без движение?“ Да се научи от камъните на търпение. Всичко около нас е предметно учение (курсивът мой – К.З.). Има какво да учите. Най-често проявяваме нетърпение, когато се стремим да постигнем желанията си, да удовлетворим някаква своя потребност. Не са редки случаите, когато – забързани подир някоя натрапчива мисъл, жадуваща материализация – губим мярката и след това плащаме скъпо за това. Затова и Учителят П. Дънов ни съветва да осъществяваме своите планове по метода на малките стъпки – последователно, спокойно, равномерно, търпеливо, без излишни скокове и пренапрягане. Такава е и идеята на следващата му реплика към учениците: - Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж. Днес едно желание като постигнеш, всички други желания ще можеш да постигнеш. Не е трудно да се досетим, че търпението е от особено значение и в най-деликатните взаимоотношения – между мъжа и жената. Влюбваш се и душата ти полита. Търсиш всички възможни начини да изразиш обичта си. Нетърпелив си да я споделиш с всички и, разбира се, на първо място – с нейния обект. Ако той остане безразличен, изгаряш в огъня на несподелените чувства. Светът се срутва върху главата ти. Животът загубва смисъл. Небето помръква и птиците престават да пеят. Звучи погребален марш за твоето смъртно ранено сърце. А какво в същност се е случило? – Бог те е предпазил от една неподходяща за теб връзка. Измъкнал те е от блатото, преди да затънеш безнадеждно в него. Все още не си срещнал човека, когото Той ти е определил за този земен живот. Имай търпение, почакай! Рано или късно, Божията воля винаги бива изпълнена. Неговият план за всекиго от нас и за света като цяло отчита всички възможни фактори и условия, винаги е за доброто на всички същества и затова няма алтернатива. Всеки път когато се опитваме да го заместваме със собствените си желания и прищевки, се отдалечаваме от Истината и неизбежно заплащаме със страдание. Учителят на ББ в България би искал да предпази аудиторията си от тези така често срещани спънки по житейската пътека. Той им казва с прости думи нещо вярно и изпитано в хилядолетния човешки опит: - Влюбва се момата в момъка и се разболява. С това Бог ў казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи?“ По-добре Бог да те мъчи, отколкото момъкът, защото Бог като те мъчи, Той го прави от Любов. С това те спасява. Да, така е – без съмнение! Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно. Подчертаното от Учителя П. Дънов означава още и че вътрешният глас в съзнанието ни следва да бъде толкова ясен и категоричен, толкова звънък и недвусмислен, че като камбана да прогласява във всеки миг на колебание волята на Всевишния, а не нашата. В това направление са и следващите негови разсъждения: - Силата на човека седи в следното: да възприеме Божественото; тогава ще бъде силен (курсивът мой – К.З.). Ако не го възприеме, остава без сила, т.е. ще има обикновени, човешки постижения. Когато вършиш обикновени, човешки работи, ти ще бъдеш една тиква. Ще се въодушевиш от листата си, че са големи. Обаче после твоя плод ще го вземат и ти ще останеш с чувството, че не си постигнал нищо. След това ще дойде сланата и ще те попари. Примерът с тиквата – освен че блести с ярко чувство за хумор и несравнима изобретателност в областта на словесната илюстрация – ни навява на мисълта да се вгледаме откровено и обективно: първо в самите себе си, а после – и около нас, за да открием кой именно се радва на големите си листа, под които се мъдри ... тиква. Вкусен плод и във варено, и в печено състояние, ала не е образец за висока интелектуалност, а още по-малко – за духовни постижения. Първата слана на земните изпитания го попарва и цялото му самочувствие се изпарява, понеже не може да пие повече от чашата на самомнението. Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик: - Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си. Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата. Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем: - Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир (курсивът мой – К.З.). Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си?“ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие?“ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното!“ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.