Jump to content

Hristo Vatev

Усърден работник
  • Мнения

    8,311
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    192

Мнения публикувано от Hristo Vatev


  1. Наряди правени от русенската група в общия окултен клас - 1967 - 1970


    Наряди правени от русенската група в общия окултен клас - 1967 - 1970


     


  2. Отъ книгата, "Единственото богатство". Общъ окултенъ класъ. XIX година (1939–1940). Томъ I (лекции 1–23).

    Първо издание. София,

    Издателска кѫща „Жануа-98“, 1999

    Отъ книгата "Къмъ обѣтованата земя", Общъ окултенъ класъ. Година 19, т.1, (1939 − 1940)

    Издателска кѫща „АЛФА-ДАРЪ“ − София, 1999 г.

     

    Музикална задача

     

    5 ч сутриньта

    (Врѣмето мъгливо. Небето лѣко покрито.)

    „Отче нашъ“

    „Давай, давай“

    „Духътъ Божи“

    Има нѣкои работи, които трѣбва да се повтарятъ. Казватъ: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невѣжеството. Та, желателно е много работи да не се повтарятъ. Навсѣкѫдѣ, въ  всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуватъ много. Докато човѣкъ е младъ, има идеалъ, взема участие въ живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свѣтъ. Той мисли за другия свѣтъ, но е недоволенъ. Нѣкой пѫть старитѣ сѫ недоволни отъ младитѣ. Не че сѫ недоволни отъ слабостьта на младитѣ, но понеже тѣ не могатъ да участвуватъ въ живота на младитѣ, ставатъ недоволни. Животътъ на младитѣ е естественъ.

     

    Има три пѫтища, три пѫтища, по които човѣкъ върви – три училища. Физическиятъ пѫть е пѫть на физическото тѣло, за клеткитѣ, за желанията на Земята. Тѣ сѫ естествени. Нѣкой пѫть ние се нахвърляме на свѣтския животъ. Това трѣбва да оставимъ. Най-първо майката казва на дѣтето си: „Ти нѣма да дружишъ съ това дѣте, съ онова дѣте.“ А пъкъ послѣ го праща на училище и му казва: „Ще дружишъ съ всички дѣца въ училището.“ Вториятъ пѫть е пѫть на човѣшкото сърдце. Човѣкъ трѣбва да избере този пѫть, за да може да се развива човѣшкото сърдце. Третиятъ пѫть е пѫть на човѣшкия умъ. И той си има пѫтища. Всѣки пѫть си има своитѣ упражнения. И Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Какъ бихтѣ прѣвели тѣзи думи? Какво мѣсто ще дадете на „пѫтя“? Въ даденъ случай той произтича отъ мѫдростьта. Христосъ казва: „Новиятъ пѫть е пѫть на Божествената мѫдрость.“ Той казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. Пѫтьтъ, но който вѣрва; и вие трѣбва да трѫгнете по него. Въ  втората часть Христосъ казва: „Азъ съмъ Истината“. То е зенитътъ. Началото е пѫтьтъ. Знанието, свѣтлината сѫ пѫтьтъ. Сега, знанието не е само отъ единъ свѣтъ. Нѣкои хора сѫ учили за физическия свѣтъ само. Въ човѣшкото тѣло областьта при веждитѣ, долната область на челото, е физическиятъ свѣтъ. Срѣдната часть на челото е духовниятъ свѣтъ. А горната му часть е Божествениятъ свѣтъ. Умътъ въ долната область отговаря на физическия свѣтъ; умътъ въ срѣдната область отговаря на духовния свѣтъ; и умътъ на горната область отговаря на Божествения свѣтъ. Човѣкъ има и три вида чувства: чувства на физическия свѣтъ, духовния свѣтъ и Божествения свѣтъ.

    Когато човѣкъ е правилно развитъ – когато тритѣ тѣзи свѣта сѫ правилно застѫпени – той има една пропорция въ главата. Има извѣстни отношения между частитѣ на главата. Теглишъ една линия отъ ушната дупка хоризонтално. a – проницателность, b – милосърдие, c – благоговѣние, d – твърдость. И отъ тая линия се тегли отвесно нагорѣ, додѣто дойде до височината на главата. Тая отвѣсна линия показва какъ сѫ застѫпени способноститѣ въ човѣшката глава. Въ цѣлото човѣчество въ единъ вѣкъ главата се повдига нагорѣ съ една десета отъ милиметъра. Отъ друга страна главата се развива и напрѣдъ (черепътъ).

     

    Физическиятъ свѣтъ има физическа материя и физически сили, които трѣбва да се изучаватъ. И духовниятъ свѣтъ си има духовна материя, духовни сили, които трѣбва да се изучаватъ. И Божествениятъ свѣтъ си има Божествена материя и Божествени сили, които трѣбва да се изучаватъ. Индуситѣ я наричатъ „акаша“. А пъкъ българитѣ иматъ думата „каша“. Значи, нѣщо забѫркано и не се знае какво е. По нѣкой пѫть вие се намирате въ едно противорѣчие, заболѣва кракътъ ви. Вие не разбирате законитѣ на физическата материя. Нѣкой пѫть вие искате да лѣкувате нѣкой човѣкъ, но не знаете какъ да го лѣкувате. Има си начинъ за лѣкуване. Хората ще му турятъ компреси, ще му направятъ разтривки съ масло, спиртъ, ще му наложатъ тѣсто съ вощина, съ трици и пр. Но всичкитѣ болѣсти произтичатъ отъ това, че човѣкъ изгубва физическата топлина на тѣлото си. Тогава болѣститѣ идватъ. Болѣститѣ произтичатъ отъ 3 причини. Има болѣсти, които произтичатъ отъ постѫпкитѣ на хората въ  физическия свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ чувствения свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ мислитѣ на човѣка. Всички нервни разстройства, които иматъ хората, се дължатъ на това, че мислитѣ не сѫ въ хармония. Не искамъ да ви занимавамъ съ болѣзнени работи. Но понеже сте доста напрѣднали, вие сте като затворени езера. И нѣмате излазъ. Ходите, ходите, искате да направите нѣщо. Тази насъбрана енергия въ  васъ трѣбва да излѣзе навѫнъ.

     

    Най-първо сѫ проповѣдвали на хората, че трѣбва да се пазите отъ свѣта. Нѣма какво да се пазите отъ свѣта. Ако е за пазене, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ васъ, а не ние отъ свѣта. А сега казватъ обратното. Не, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ насъ. Казватъ: „Пазѣте се отъ дявола.“ Не, дяволътъ трѣбва да се пази отъ насъ! Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ дявола, ти си страхливъ. А пъкъ щомъ дяволътъ трѣбва да се пази отъ тебе, той е слабъ. Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ него, той е по-силенъ отъ тебе. А щомъ той се пази отъ тебе, той е по-слабъ отъ тебе. Ние сме по-силни отъ дявола. Това го имайте прѣдвидъ! Само че дяволътъ нѣкѫдѣ е по-майсторъ: той е майсторъ въ лъжитѣ. Като дойде, образува единъ долапъ, както паяка, който хваща нѣкоя муха. Но съ хитрина, не съ  сила. Сега не искамъ да ви говоря много за дявола, защото не трѣбва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забѫркалъ една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора сѫ виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забѫркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е правъ. Самъ се е забѫркалъ той въ една каша и търси сега причината отвънъ.

    Да оставимъ сега дявола. Той си върши много добрѣ работата. Азъ му харесвамъ една черта: много е прилеженъ, нѣма сѫщество по-прилежно отъ него. Ако го изпѫдишъ отъ вратата, той влиза прѣзъ комина. Ако го изпѫдишъ отъ комина, той ще влѣзе прѣзъ нѣкоя малка дупчица. Сто пѫти да го изпѫдишъ, пакъ ще дойде. Ще каже: „Добъръ день, какъ сте?“ Той е много учтивъ. И е много слабъ. Много ще те хвали. Всѣки, който много хвали, е много малъкъ. Ще те запали отъ четиритѣхъ страни. Че ще горишъ. Той има да взема нѣщо отъ тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениаленъ. Като тебе сѫщество нѣма въ свѣта. Не съмъ виждалъ като тебе.“ И слѣдъ като си свърши своята работа, да каже: „По-голѣмъ серсеминъ отъ тебе не съмъ виждалъ.“ Ще те накара нѣкой пѫть да направишъ нѣщо и ще ти каже: „Нѣма нищо, помѫчи се. Направи на хората нѣкоя църква, оттукъ-оттамъ вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обралъ, нѣма нищо – ще направишъ църква! Ще станатъ хората по-добри.“ А пъкъ щомъ направишъ църква, той ще вдигне адвокати, сѫдии да те хванатъ и да те турятъ натѣсно. Слѣдъ това ще те озлоби и ще каже: „Не разбиратъ хората каквото правишъ.“ Това сѫ негови прийоми. Дяволътъ, като направи погрѣшка, счита, че е направилъ добро. И като направи добро, счита, че е направилъ погрѣшка. И когато похвали нѣкого, той послѣ казва: „За тѣзи похвали азъ ще му натрия носа.“ И за да си изкупи грѣха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направилъ най-голѣмото добро. То сѫ негови разбирания. Да не му кажете сега това.

     

    Та казвамъ: Вие трѣбва да развивате въ себе си физическитѣ сили. Човѣкъ до стари години има какво да развива въ тѣлото си. И ако вие бихте слѣдвали законитѣ на природата, човѣкъ би живѣлъ много естествено. Сега крайниятъ прѣдѣлъ е 120 години. Има 12 зодии. Значи въ  всѣка зодия по 10 години, тѣ сѫ 120 години. Но човѣкъ не може да направи единъ крѫгъ. Но живѣятъ нѣкои само единъ мѣсецъ, нѣкои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почватъ да мислятъ, че сѫ остарѣли и казватъ, че трѣбва да вървятъ за другия свѣтъ; нѣматъ съ какво да се занимаватъ повѣче на физическото поле.

    Та казвамъ: Трѣбва да имате винаги съ какво да се занимавате. На първо мѣсто, турѣте силитѣ на тѣлото си въ естествено положение. На второ мѣсто не губѣте силитѣ на сърдцето си, не губѣте усѣта. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. Послѣ, не губѣте вашитѣ хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъль, радвайте се на нея. Като почувствувашъ малко повѣче сила или имашъ приятно чувство, или нѣкоя хубава мисъль, да се радвашъ. Да се радвашъ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Защото, като влѣзете въ другия свѣтъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви вървятъ съ васъ. Вие въ другия свѣтъ ще видите, че физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ, но вие ще имате само картини на физическия свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ ще се затвори, но ще имате картини за физическия свѣтъ.

    Сега нѣкой пѫть вие се смущавате, като че нѣмате какво да правите на Земята. Напримѣръ единъ актьоръ може да изпѫлнява много работи, може да се мълви за много работи. Но единъ слушатель, който отива на театъръ, ще вземе билетъ, ще сѣдне и ще гледа какъ актьорътъ си играе ролята. Или даватъ опера. Операта е свѣтътъ. То е нѣщо подобно. То е за свѣта. Свѣта азъ наричамъ хора […]. И то е за възпитание. Искатъ да прѣдставятъ живота въ операта или въ драмата. Прѣдставятъ живота, въ дѣйствителность както не е въ живота. Публиката като гледа, прѣдставлението дѣйствува възпитателно. Религиознитѣ хора, които не разбиратъ широкия планъ, който има БОГЪ, мислятъ, че всичко, което се върши въ свѣта, е грѣшно. Грѣхътъ го има навсѣкѫдѣ. И въ свѣта, и у духовнитѣ хора, и между ангелитѣ. То е нѣщо индивидуално. Всѣки може да направи една погрѣшка. И да се радвате, че можете да направите една погрѣшка. Това показва, че сте свободни. Като пѣешъ, можешъ да направишъ погрѣшка. Можешъ да вземешъ единъ тонъ съ половинъ тонъ погрѣшно. Като се качвашъ, може да вземешъ погрѣшно; и като слизашъ. Но това не значи нищо. Една погрѣшка не е погрѣшка. Тя е само единъ контрастъ. Всѣка погрѣшка е само единъ стимулъ, за да разбирашъ работитѣ по-добрѣ.

    Та казвамъ: Между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на взаимно почитане и уважение. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да уважава другитѣ, да уважава въ другитѣ това, което БОГЪ имъ е далъ. Въ живота зачитайте тѣлото на единъ човѣкъ, което БОГЪ му е далъ; зачитайте сърдцето, което БОГЪ му е далъ; зачитайте неговия умъ. Въ новата култура трѣбва да се зачитатъ хората. И не се мѣсѣте много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко нѣща има да се изправятъ. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснемъ, че вие сте единъ касиеръ въ нѣкоя банка. Прѣзъ васъ сѫ минали днесъ 100–200 души. Колко пѫти можете да изгубите своето равновѣсие. Или сте въ пощата и продавашъ марки. Или сте бакалинъ и раздавашъ захарь. Колко пѫти можете да изгубите равновѣсието. Или може да си адвокатъ, учитель, майка. Като майка колко пѫти ще изгубишъ своето равновѣсие! Дѣтето ни най-малко не влиза въ твоето положение. То изисква, настоява. Десеть пѫти може да плаче, ще те вдигне. Никакъ не гледа, че ти може да си уморенъ. Религиознитѣ и духовнитѣ хора сѫ по-чувствителни и въ тѣхъ страданията сѫ по-интензивни. Та, чувствителностьта трѣбва да върви съразмѣрно; човѣкъ не трѣбва да развива много своята чувствителность. Щомъ се е развила много чувствителностьта, той трѣбва да знае какъ да пази своето сърдце.  Много страдания идатъ отъ прѣкомѣрната чувствителность. Напримѣръ нѣкой не те е погледналъ добрѣ. И ти казвашъ, че той е станалъ студенъ.

    Но да се повърнемъ къмъ въпроса: топълъ и студенъ. Хладината е приятна, но и студътъ си има своята служба. Но много болѣсти се дължатъ на студа. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тѣло И слѣдъ това се свивате. Тогава ви турятъ топли компреси, разтриватъ ви и като ви турятъ топли компреси, васъ ви е приятно. Каква е философията на тая приятность? Когато имате едно възпаление отвънъ, отвънъ е топло, но ако вѫтрѣ е студено? Въ пространството между молекулитѣ на тѣлото вѫтрѣ сѫществува студъ. И слѣдователно, когато се туря топлината, за да проникне въ това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тѣлото има. И щомъ се запѫлни това пространство съ топлина, васъ компресътъ вѣче ви е приятенъ. Щомъ се стопятъ всички ледове и се прѣвърнатъ на вода, казвате: „Не искамъ вѣче компресъ. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по нѣкой пѫть чувствата на човѣка могатъ да се заледятъ. Тогава усѣщате една голѣма неприятность. Тогава трѣбва да турите топлина.

    Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че чрѣзъ закона на Любовьта, чрѣзъ закона на Обичьта ние влагаме нормална топлина, която тѣлото изисква. Ти трѣбва да обичашъ, защото иначе ще изгубишъ своята топлина. А пъкъ щомъ изгубишъ топлината на духовното си тѣло, ти не можешъ да имашъ добро разположение на сърдцето И умътъ си има своята топлина. Докато умътъ има тази свѣтлина, която трѣбва да има, той има и нормална топлина. Щомъ свѣтлината се намали, ще се намали и топлината му. Всѣка мисъль, която е права, тя носи свѣтлина; всѣко чувство, което е право, носи топлина вѫтрѣшна. Тази топлина я наричатъ „миръ“, „радость“, какво ли не. Но казвамъ, че то е топлина. Азъ вземамъ думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значатъ понятнитѣ думи. Ако вие влѣзете въ единъ театъръ и кажете: „Любовь“, ще кажатъ, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожаръ!“, тогава всички разбиратъ какво значи тази дума. Думата „пожаръ“ е мощна сила. Та, ние нѣмаме за любовьта дума, силна като думата „пожаръ“. Като ви кажатъ „любовь“, вие казвате: „Праздна работа е любовьта, тя е играчка.“ Но ако кажешъ нѣкому „страдания, мѫчение“, онзи почва да трѣпери. Като кажатъ „мѫчение“, ти разбирашъ тая дума.

    Страданието е само сѣнка на любовьта, само сѣнка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тѣло Всѣко едно страдание възстановява вѫтрѣшната топлина. Безъ страдание хората щѣха да изстинатъ, щѣха да замръзнатъ, щѣха да се вкочанятъ. Искате да не страдате. За да не страдашъ, трѣбва да излѣзешъ отъ физическия свѣтъ. А пъкъ да отидете на онзи свѣтъ не сте готови. Тамъ нѣма да ви приематъ въ училището. И за слуги нѣма да ви приематъ. Могатъ да ви приематъ за слуги. Въ  Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива въ другия свѣтъ. Тя не знаела да чете. На една маса сѣдѣли 24 старци, облѣчени въ бѣли дрѣхи. На масата имало книги. И тѣ пишели. Тя казала: „Какво правите тукъ?“ Тя искала да знае тѣ какво правятъ. Тѣ ѝ казали: „Бабо, знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная.“ „Тогава тукъ вода ще носишъ.“ Значи, вода ще носи, отъ А, Б ще почне. „Нѣма да се мѣсишъ въ тази работа, която ние правимъ, но ще учишъ А, Б.“

    Физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтове сѫ свързани. Въ новата култура ще има едно равновѣсие. Сега духовниятъ човѣкъ трѣбва да стане по-сериозенъ. Сериозностьта не зависи отъ неговитѣ мускули. Но духовниятъ свѣтъ трѣбва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свѣтъ. И физическиятъ свѣтъ си има своя красота. И Божествениятъ свѣтъ си има своя красота.

    Тѣзи три свѣта съставляватъ една цѣлокупность. Ако ти нѣмашъ красотата на физичѣското тѣло, ще липсва нѣщо на духовното ти тѣло. Ако нѣмашъ красота на духовното ти тѣло, ще липсва нѣщо на умственото ти тѣло. Здравето трѣбва да бѫде въ тѣлото, чувствата и мисъльта. И тогазъ казваме: свѣтли мисли, топли чувства и силни постѫпки. Тѣзи нѣща ще ви сѫ потрѣбни.

    Искате да живѣете. Какво значи това? Съ колкото повѣче хора, съ душитѣ на хората, влѣзете въ  връзка и се запознаете, толкозъ по-добрѣ. Ако не влѣзете въ  връзка съ човѣшкитѣ умове, не може да имате добро разположение. Ако не влѣзете въ  връзка съ човѣшкитѣ сърдца, сѫщо не може да имате добро разположение. Сѫщо така, ако не влѣзете въ  връзка съ човѣшкитѣ тѣла. Ще забѣлѣжите, че щомъ се доближавате до извѣстни хора, вие ги обичате, понеже отъ тѣхнитѣ тѣла излиза топлина и тѣзи хора ви сѫ приятни. А пъкъ нѣкои хора сѫ много бѣдни. Тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ хора, а пъкъ тѣ сами сѫ бѣдни.

    Човѣкъ, който иска да помага на БОГА, на другитѣ, трѣбва да бѫде богатъ и по тѣло, и по сърдце, и по умъ! А пъкъ който не е богатъ, той трѣбва да работи, за да забогатѣе. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“

     

    Чрѣзъ физическото си тѣло ще влѣземъ въ съобщение съ хората на Земята. Трѣбва да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. А пъкъ съ духовното тѣло ще влѣземъ въ  връзка съ душитѣ имъ – значи чрѣзъ нашето сърдце.  Ако нашето сърдце не е развито, нѣма да можемъ да влѣземъ въ общение съ душитѣ на хората. А пъкъ ако умътъ ни не е въ съотвѣтното състояние, нѣма да може да влѣземъ въ  връзка съ духоветѣ на хората. Подъ „духове“ разбирамъ най-високото положение, чиститѣ, напрѣднали души, съвършенитѣ души. Подъ „духъ“ азъ разбирамъ една душа, която е завършила своето развитие, а пъкъ подъ „душа“ разбирамъ душа, която служи на човѣчеството. Подъ „духъ“ разбирамъ душа, която чертае бѫдещето на хората. Духътъ е, който чертае бѫдещето. А пъкъ душата е, която реализира това, което духътъ чертае. А пъкъ умътъ и сърдцето сѫ, които прилагатъ вѣче това, което е вѣче начертано.

    Като говоримъ за музика, трѣбва да знаемъ, че има различни методи. Вие, старитѣ сестри, пѣете ли? Младитѣ да пѣятъ. Има нѣкое врѣме, когато хората не могатъ да пѣятъ, напримѣръ, когато ядатъ или когато спятъ. Когато обвинили едного, че е голѣмъ пияница, единъ казалъ: „Грѣшка имате, азъ го зная, че е трѣзвенъ човѣкъ: когато спи никакъ не пие.“ Сега, тѣ сѫ основни нѣща, които трѣбва да ги вземете прѣдвидъ. Тѣ сѫ за сегашното ви възпитание.

    Трѣбва да работите. Има други нѣща, които постепенно ще ви се разкриятъ. На всѣкиго единъ отъ васъ, споредъ степеньта на развитието му, ако е готовъ, ще му се разкрива. Тѣ сѫ вѫтрѣшни, духовни придобивки, които сѫ специално само за васъ. Всѣка ваша придобивка ще я държите. Не ходѣте да се хвалите съ нея, понеже могатъ да ви я откраднатъ. Ти си видѣлъ нѣщо въ духовния свѣтъ и ходишъ да разправяшъ, а онзи казва: „Ти каквото си видѣлъ, такива работи нѣма.“ Не разправяйте. Ти мислишъ, че цѣлиятъ свѣтъ знае тѣзи работи.

    Песеньта „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ е пѣсень за ума. „Махаръ Бену“ е пѣсень за сърдцето, а пъкъ „Давай, давай“ е за тѣлото И строежътъ имъ е особенъ. Има особенъ строежъ на пѣснитѣ. Въ  „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ имате прима, послѣ има кварта. Послѣ нагорѣ отива секунда. Послѣ пакъ секунда и терца. Какво означава въ музиката една терца? Терцата дава една мекота на единъ тонъ. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мѫжка линия. Тя е мощна. Когато нѣкой е болѣнъ, дава се кварта. Послѣ имате квинти. Квинти и терци си приличатъ. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне.

    Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пѣешъ, не само трѣбва да събудишъ твоя музикаленъ центъръ тукъ, на челото, но трѣбва да събудишъ и редъ чувства, които сѫ свързани съ музиката. Ако чувствата ти не взематъ участие, ти не можешъ да пѣешъ. И ако събудишъ тия чувства отгорѣ и пѣешъ правилно, веднага ще почувствувашъ една малка топлина подъ лъжичката, едно разположение и ставашъ веселъ. „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ започва съ ре. Но ако можехте да пѣете съ по-високъ гласъ, ако можехте да приемате двѣ и половина октави, азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да почвате тая пѣсень съ  солъ. Тукъ почва съ ре. Ако е басистъ нѣкой, може да пѣе отъ долно солъ. Другъ може да пѣе отъ срѣдно солъ. А нѣкои отъ васъ може да изпѣятъ отъ горно солъ. (Изпѣ се тази пѣсень, като се почна отъ срѣдно „солъ“; втори пѫть се почна, като се почна отъ долно „солъ“; слѣдъ това се изпѣ, [както] е нотирана, отъ „ре“.) Ре е движение.

    Когато ставате сутриньта, правѣте си едно музикално упражнение. Приготвѣте си за сутриньта единъ музикаленъ репертоаръ, вашъ. Вземѣте си една дума. И по нея си съчинѣте една мелодия. Тѣзи пѣсни сѫ модели, по които трѣбва да си композирате пѣсни. Всѣка пѣсень си има своето врѣме. Понеже всички не можете да бѫдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пѣете. И грѣхота е, ако не пѣете. На всѣки човѣкъ БОГЪ е далъ гласъ. И като не пѣе, грѣхота е. Органътъ на гласа, ларинксътъ, е най-хубавиятъ инструментъ, който човѣкъ има. А пъкъ цигулката знаете ли колко е своенравна? Нѣкой пѫть скрибуца, че и тонъ не може да издава. (Учительтъ свири на цигулката и пѣе: „сила, усѣтъ, мисъль“ и всички съ него изпѣха тия думи съ разнообразни извивки.)

    Вие не можете да бѫдете голѣми артисти на сцената, но ще се учите да пѣете. И като изпѣете нѣщо, втори пѫть по-хубаво ще пѣешъ. Въ думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, съ които си натоваренъ. А означава товаръ. Имашъ товаръ, но Божественъ товаръ – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носишъ тѣзи несгоди на живота.

    Или може да изпѣете: „пѫть, истина, животъ!“ (Учительтъ изпѣ нѣколко пѫти тѣзи думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира.

     

    „Добрата молитва“

     

    6.15 ч сутриньта

     

    (На полѣната направихме упражненията

     

    13-а школна лекция на Общия окултенъ класъ,

    държана отъ Учителя на 27. декември 1939 г.,

    София – Изгревъ.


  3. "Когато според Часовника, който малко или много показва каква е  съдбата на човека в Космосичното му развитие, настане една специфична връзка между Сатурн и Юпитер, тогава настават онези светли моменти в съдбата на човечеството, в които хората с  мисълта си разкриват / разбират миналото. И ако търсим в историята на човечеството онези моменти, когато са започвали епохи на духовно-културно възраждане, на едно ново навлизане на минали духовни импулси  в живота на човека, както например при започване на Ренесанса, то ще намерим, че тези импулси са изцяло във взаимовръзка с една специфична закономерност между Юпитер и Сатурн."
     
    Рудолф Щайнер, из лекция от 27. Юли 1923 г., Дорнах.
     
    Обични приятели,
     
    откакто хората сме загубили директната си връзка с духовния свят и възприемаме посланията на светлите същества посредсвом езика на звездите, астрологията, за нас играят двете външни планети Сатурн и Юпитер една решаваща роля в нашия духовно-културно-научно-икономически обществен живот. Уран, Нептун и Плутон имат едно по-скоро психично влияние, не директно видимо, тъй както и тяхната физическа светлина за нас не е видима, докато светлината на Сатурн и Юпитер ни достига директно и за това можем да кажем, че по тяхното движение можем да съдим за процесите, които стават в материално-обществения ни живот, във външния, видимия, установения строй на обществото. Те определят външната култура, установените начини на мислене и световиждане и как хората ще устроят живота си според това световиждане, според актуалния признат мироглед. Може да се каже, че Сатурн и Юпитер са шефовете в Слънчевата система по отношение на нашия земен живот.
     
    За да стане по-унагледено, ще приведа още как Учителя представя принципите на тези две влияния.
    Принципът на Сатурн е онази сила, която ограничава, която сгъстява всичко, а принципът на Юпитер е онази сила, която разширява и освобождава. Юпитер се изявява като идеалистичен импулс, който иска всичко да расте, да се развива, Сатурн поставя крайната граница докъде всичко това може да се разпростре в даден участък на времето.
     
    Аналогия с човешкото тяло: Силата на Юпитер разделя клетките на човешкото тяло максимално една от друга, отделя максимално електроните от атомното ядро- ако само тази сила би действала върху нас, клетките на нашето тяло биха се разпръснали в пространството. Тази сила Учителя нарича вътрешно напрежение. Сатурновото влияние държи клетките на нашето тяло заедно, ограничава ги в едно цяло- но ако беше само тази сила, ние щяхме да изчезнем в точката. Тази сила Учителя нарича външно налягане.
     
    В равновесието между двете се проявява живота на физическия свят. Същото нещо разгледано в обществения живот: чрез Юпитер достигат до нас онези мисли, които изразяват Духовните Истини, онези Истини, в които някога сме живели като чисто духовни същности, но без самосъзнание. Тези Истини, тези мисли предизвикват в човешката душа импулс, да въдвори всичко това в обществения живот, да реформира обществения живот според един висок идеал. Ако работеше само тази сила в организирането на обществения ни живот, то  този като такъв би се разпаднал и всеки индивид в свободния си импулс би искал да наложи своя идеал на другите. Би настанала анархия. Силата на Сатурн дава материалните ограничения, които се явяват като карма от миналото- ако само тази сила би ни влияла, то живота на земята би бил едно абсолютно робство на материята без никаква свобода и творчество. Живота ни би бил един затвор.
     
    В равновесието между тези две влияния се създават онези условия, чрез които човечеството крачи напред и Царството Божие стъпка по стъпка идва на земята.
     
    Сатурн прави своите обръщания на интервали от около 28 - 30 години, докато Юпитер обикаля Слънцето и Земята за около 12 години. От това се получава, че горе долу всеки 20 години тези двама Шефа са в съвпад, т.е. от гледна точка на Земята се намират на едно и също място на небето, както е в момента. В тези моменти те представляват не две сили, но едно Цяло спрямо нас. Това е една фаза, когато известен импулс, влязал преди 20 години в обществото, вече е достатъчно обработен- сега работата по него приключва и ще дойде съответно един нов такъв импулс за следващите 20 години, с който сега ще започнем да работим. Старите мъдреци са наричали тази констилация между Юпитер и Сатурн Кралски Съвпад.
     
    От 2000-ната година до днес имахме една определена програма: след съвпада в последните градуси на Телец (точния аспект беше на 28. Май 2000) имахме за задача да устроим материаллния си живот (Телец, Земя). Но не само през последните 20 години....
     
    Всеки 20 години кралския съвпад се мести 123 градуса по зодиака спрямо предишната му позиция преди 20 години (това е средната стойност; иначе един път може да отиде до 138 градуса по нататък, след още 20 години само 102 градуса и след това 125 градуса напред и след това 118 гр. и тн, но като се тегли чертата средната стойност е 123 градуса). Това създава едни тригонови връзки! Това означава, че кралския съвпад се състои винаги в един и същ елемент. След съвпада през Януари 1842 в първите градуси на Козирог (точния аспект е на 26.1.1842) съвпада е винаги в земни знаци: Козирог +123 гр. = Дева + 123 гр. = Телец + 123 гр. = Козирог и тн. Тъй като точното отстояние на "срещата" не е точно 120 градуса средна стойност, ами 123 градуса средна стойност, т.е. има към тригона още 3 градуса, се образува един ритъм, в който 10 (или понякога само 9, но рядко) последователни съвпада се състоят в един и същи елемент, след което сменят елемента за следващите около 200 години.
     
    С това явление Духовния свят ни показва, че обществения ни живот върви на едни ритми/епохи от по 200 години (+/- 20). В голямата епоха на Рибите (около 2160 години), в която сега се намираме*, тези епохи започват винаги с 200 години водна епоха. Т.е. последователността на елементите е Вода - Огън - Земя - Въздух. Така в една голяма епоха от 2160 години общественото ни развитие върви на едни цикли от по 800 години, всеки от които има по една епоха от 200 години за всеки елемент. Всяка една такава епоха се явява от 2 до 3 пъти в една голяма епоха.
     
    Последните 178 години (от 1842 насам) бяха кулминацията на материално-научното развитие на човека, на стремежа да увладеем физическия свят и  съответно на материализма (елемент Земя). За да не се "удавим" в този материализъм и окончателно да загубим връзката си с Духовния Свят, се инкарнираха в тази епоха редица духовни посветени тъй както и големи Учители, начело с Учителя и Щайнер, чрез които Христос за пореден път се жертва за нас и ни спаси от удавяне.
    През тази вълнуваща 2020 година Юпитер и Сатурн почти през цялото време са в съвпад, повидимому в Козирог. Но аспекта е все още сходящ- т.е. точния аспект предстои още, Юпитер все още не е настигнал Сатурн, така да се каже. На 12. Януари 2020 беше точния съвпад между Сатурн и Плутон в 23-ия градус на Козирог. Плутон е освен друго и причинител на Вируси, масови инфекции, отрови, пандемии. Т.е. в периода на сключване на този аспект още през 2019 е възникнал добре познатия ни вече нов вирус, а когато и Юпитер достигна 23-ия градус на Козирог на 15. Март 2020, то това явление започна да модерира / влияе / променя / определя обществения ни живот. Малко преди това, докато Юпитер наближаваше, започна добре познатата ни пандемия (Плутон) свързана с ограничения (Сатурн) в обществения ни живот (Юпитер). Това е последния импулс в тази земна епоха към преорганизиране на обществения ни живот. Или по-точно: остатък от това, което е трябвало да преорганизираме през последните 200 години и не сме успяли, т.е. натрупало се е като карма и сега в последния момент го наваксваме преди събитието....
     
    Събитието е точния аспект на съвпада, който все е още не се е състоял и предстои. Три дена преди да се случи обаче, Сатурн напуска окончателно Козирог на 18. Декември 2020 и влиза във Водолей,  с което силно ограничаващото му влияние ще приключи. Два дена след това, на 20. Декември 2020, и Юпитер напуска окончателно Козирога и влиза във Водолей и на 21. Декември в точно 20:20 часа (за София, съответно за целия часови пояс, в който е София) се случва нещо епохално: точния съвпад на Юпитер и Сатурн се случва в 0°29'10" (0 градуса 29 минути и 10 секунди на градуса), т.е. в 1ви градус на Водолей- след около 800 години отново започва една епоха от 200 години, в която кралския съвпад ще е винаги във въздушни знаци*. Това събитие не само става точно в 1вия градус на Водолей,  където идеалистичния импулс на Водолея е най-силен, но и съвпада с годишното имум цели, със зимното слнъцестоене, където сме в "полунощ" на живота, в най-дългата нощ, символизираща най-голямото отдалечаване на хората от Духовното, най-дълбокото слизане в материята (по отношение на обществения ни живот). Съответно кралския съвпад съвпада с влизането на Слънцето в Козирог, най-обществения знак. Това прави предстоящето събитие не едно на 800 години, ами едно по рода си!
     
    Преди 2000 години нашите души и нашето съзнание достигнаха до най-дълбокото си слизане в материята и Христовия Импулс ни даде пътя на горе. Но това докато се отрази и върху обществения ни живот, във външния живот в материята, трае време. Т.е. въпреки пристигането на Христа, обществения живот продължаваше да слиза надолу. От предстоящата констилация след две седмици аз лично чета, че сега се достига най-сетне и имум цели в обществения ни живот и идва един нов Христов Импулс в полето на мисълта (въздушни знаци), който ще обърне посоката.
     
    Последния въздушен кралски съвпад през миналата 200-годишна въздушна епоха беше също във Водолей през 1405 година. Той бележи края на Средновековието и начало на Възраждането, на Ренесанса. Тези последни 200 години въздушна епоха преди началото на Ренесанса са били много динамични, вдъхновяващи и силни. Например точно в този период у нас възниква и се развива едно от най-мощните движения на езотеричното християнство съществували въобще: Богомилите. Те разпространяват в най-чиста форма Учението и по този начин и Духа на Христа по цяла Европа. С Духовните Истини те изцяло повлияват посоката на развитие на Култура, Наука, Икономика, та даже отчасти и на религията. С това те изиграват една решаваща роля за идването на Ренесанса. Един от техните ученици в края на тази въздушна епоха приема символичното име Кристиан Розенкройц и продължава тяхното дело. Това всичкото става, докато Юпитер и Сатурн се "срещат" във въздушните знаци. През 1425 година, 20 години след последния въздушен съвпад през 1405 година, е първият кралски съвпад отново във воден знак (Скорпион) и това бележи началото на Ренесанса и началото на един нов цикъл от 800 години в развитието на нашия духовно-културно-обществен живот. Последния кралски съвпад от този цикъл ще е отново във Водолей през 2199 година (точния аспект ще е на 8. Април 2199), след което някъде през 2219 година ще е първия кралски съвпад отново във воден знак, с което сегашния цикъл от 800 години ще приключи.
     
    Т.е. за нас започва на 21.12.2020 в 20:20 часа началото на края на настоящия 800-годишен цикъл. Ние сме буквално на прага на една епоха, в която силни идеалистични импулси наистина ще  намерят стабилна почва в обществения живот. Досега в земната епоха тези импулси имаха огромно пречки- гъстата материя не се раздвижва лесно. Но сега обществения ни живот навлиза в една по-лека среда, въздушната, където всяка една мисъл, всеки един духовен импулс ще се материализира много по-лесно.
    Братя и сестри, ние имаме уникалната възможност да се подвизаваме в една епоха, къде конкретната работа за идването на културата на Любовта, Братството и Свободата започва.
     
    През последните 200 години имахме за задача да овладеем физическия план, а сега ще имаме за задача да овладеем менталния. Мислите ни ще станат по-ясни и по-силни, но и ще носим по-голяма отговорност какво мислим. Досега най-важно в обществото беше, какви материални условия има, а сега мислите ще бъдат повече ценени. Разбира се това няма да стане от днес за утре, но още от самото начало ще се усети. В тази си инкарнация всичи ние, тъй както и нашите предци, за които знаем нещо, сме живели само в земната епоха. След две семици влизаме във въздушната- въпреки че директно няма да стане веднага нещо съществено, все пак ще се усети новия свеж "въздух". Даже още в деня преди това, на 20.12, съвпада вече ще е във Водолей. Така те излизат и от съвпада си с Плутон, вследствие на което през пролетта драматичната пандемия ще отшуми.
    През 2021 ще имаме един нов капитал на свобода с нашите идеалистични мисли до повлияваме реално обществения живот. За това е и много важно да крепим свещени мисли за живота, да виждаме в добра светлина развитието на човечеството и по този начин да подкрепим цялото.
    В тази епоха мислите ще станат за нас толкова реални, колкото и външните предмети и ясновиждането ще се яви у много хора чрез светлите мисли и връзката им с Христа в един нов здрав и чист вид.
     
    Тъй като е епоха на по-голяма свобода, е и епоха на по-големи възможности- както за грешки, така и за правене на добро и духовно израстване.
    За това е и много важно, всички, които са пробудени и са свързани с Христа, да зе подвизават активно и да се молят за всички хора на земята.
     
    За това ви каня всички на 21.12.2020 в 20:20 часа заедно да отправим нашата молитва към Христа за пробуждането на човешките души и за свързването им с Него.
    На приятелите в немско-говорящите кръгове, които също ще участват, дадох за целта Красивата Молитва - нека я кажем с будно съзнание, да преживеем всеки един стих, да оживее в нас като картина, и да сме в този момент готови да го изпълним напълно. Но и всеки може да си каже допълнително или пък само нещо друго. Важното е в този момент да сме будни и свързани с Господа, за да се прати един светъл импулс по Земята, който да докосне всяка нуждаеща се душа. Т.е. всеки може да си направи такъв наряд, какъвто най-много съответства на неговата душа. Всеки един от вас може да препрати поканата свободно и на други.
     
    Обични приятели,
    блажени сме, че сме сега на земята!
    Ще се радвам да срещнем в Духа след две седмици!
     
    Сърдечни поздрави на всички,
    Светослав
     
     
     
    * Когато в града зазорява, на планинския връх Слънцето вече изгрява. Така е и с епохата на Водолея- тя сега е за човечеството, което като цяло все още е в епохата на Рибите, в своето зазоряване, но за всички пробудени които имат Словото- за тях вече е дошла :-)
     
    * Поради ексцентричното движение на кралския съвпад по Зодиака, през последната земна епоха имаше едно изключение: през 1981 (1.1.1981) година вместо да е в Дева, той беше в първа декада на Везни. След това отново се връща през 2000 година в земните. Т.е. въпреки това изключение епохата енергийно се е била земна, но 1981 - 2000 е имало една подготовка, едно разбутване, за да може сега след две седмици окончателно да започне въздушната епоха.

  4. Темата е публикувана в фейсбук - https://www.facebook.com/groups/1591519654392984/permalink/2780026435542294/
     
    Темата за автентичния вид на мелодията, тоналности и броя на тактовете в Паневритмията събужда дискусии. Получавам разтревожени писма от сестри и братя с музикантски въпроси по нейния запис от 1939г. Едновременно с това ми бе предаден оригинален щим, ръкопис на 2- ра цигулка, свирен от Мария Златева. Щимът е написан от д-р Филип Стоицев, но в него няма разлики с архивния запис и той дава отговор на тези въпроси:
    1. Броят на тактовете в упр. 6,7,8 е 41 такта. Ре-тата в мелодията, с които завършват фразите, са удължени и легатирани с още едно Ре в съседния такт. Това второ Ре липсва в оркестрацията на композитора Димитър Грива от Монте Карло 1973г. Но в първата му оркестрация, писана заедно с Учителя 1944, тези тактове ги има и Сан Зи е 41 такта. В архивния запис от 1939г също са 41 такта. Броят на тактовете е: 19 + 11+ 11. Уточнявам, че в щима на Мария Златева на мястото на това Ре се вижда Фа#, защото щимът не е от мелодията (1 ва цигулка), а е от 2 -ра цигулка.
    2. Евера се повтаря два пъти. Така е отбелязано в щима на М. Златева. Повторението ѝ започва от 21. такт („Птички хвъркат“). Неправилно е повторението да се започва 4 такта по-рано: от „Въздух благодат“. Правилното е от 21-ви такт.
    3. Тоналността на „Колко сме доволни“ в щима на М. Златева е СОЛ Мажор, както е нотирана мелодията в учебника по Паневритмия от 1938г. В учебника от 1941 г тоналността е променена на До мажор, но в архивния запис не звучи До, а Сол мажор. Приемам Сол мажор за оригиналната тоналност.
    4. „Има ли ауфтакт в АУМ?“ – в щима на М. Златева първата нота е ауфтакт, четвъртина. Да, има ауфтакт. Обяснението ми към брат Георги Стойчев е: наистина в архивния запис тази първа нота звучи твърде дълго, почти цял такт. Но от музикална гледна точка една слаба неударена сричка никога не се нотира дълго в случая с пълен такт, (с половина с точка), щом по-нататък се нотира по-кратко (четвъртина). Да не забравяме, че архивното изпълнение е ДИРИЖИРАНО, то е написано за голям оркестър. Има много оркестрови причини един диригент да удължи началния си жест: за по-добра координация, за изчистване на тона, или за да придаде по-тежък характер на пиесата. Изпълнението с оркестър зависи изцяло от жеста на диригента! Щом има диригент оркестърът не е свободен в интерпретацията си. Тя се базира на субективното диригентско решение. При по-малък камерен състав, както се свири днес, координацията е по-лесна и е между музикантите. При всички положения- Аум започва с четвъртина нота и в щима на М Златева, и в двете книги за Паневритмията от 1938г и 1941г.
    5. Защо някои пиеси звучат в друга тоналност?
    а) указът на министъра на пропагандата в нацистка Германия Йозеф Гьобелс тонът „ла“ да се настрои от 432 на 440 херца e въведен пролетта на същата година: 1939г., но той не се налага веднага, а постепенно. Самите диригенти не можаха да ми отговорят кога точно българските оркестри са приели тези 440 Hz. Със сигурност години по-късно, което обяснява защо архивният запис не звучи "темперирано" спрямо днешното ни Ла.
    б) нали не забравяме, че в състава на оркестъра от 1939г свирят по-тромави и още неусъвършенствани инструменти- флигорни, басфлигорна? Например Тромбоните се настройват на Си бемол на малка октава, а не на Ла от първа октава, защото това е техния базов тон: Си бемол. По принцип медните свирят по лесно в бемолни тоналности, а не в до мажор, ре мажор, сол мажор-тоналностите на мелодията на Паневритмията. Това обаче е в контраст със струнните инструменти: цигулка, виола, чело, контрабас. На тях най-удобни са им диезните тоналности: Сол мажор, Ре мажор , Ла мажор, Ми мажор, понеже имат такива струни: Сол, Ре, Ла, Ми, (+ До за виола и чело). Така че, нотирането на една партитура се съобразява с това кои инструменти преобладават и къде им е удобно. Песента „Мисли“ в учебниците е нотирана в Ре мажор. Но в записа звучи почти половин тон по-високо- в Ми бемол мажор. Така е и с някои други упражнения. Обръщам внимание на това за онзи, който иска да акомпанира заедно с архивния запис! Песента „Мисли“ е в Ми бемол мажор.
    Напълно е възможно някои от упражненията да са нотирани половин тон по-високо в архивната партитура. Причината е техническа: така става лесно за медните духови. Този проблем не се среща никъде другаде, а само тук, поради големия брой флигорни, тромбони, корни, които са по- трудноподвижни инструменти и някъде "киксуват". Интересно ще бъде да зърнем тоналностите в архивната партитура. Но всичко това са изпълнителски подробности, наложили се само за този запис.
    Прилагам въпросните страници от щима на Мария Златева и, ако има други неясноти, пишете моля в коментари, или на лични, ще ги обсъдим.
    Относно движенията, предложих следното: нека след намирането на партитурата, или след общо съгласие по темата, да се събере една комисия от изследователи и хора с дългогодишен опит и да се уточнят стъпките. Дискусията им може да се излъчи по групите он лайн, или на запис и да се приеме единно решение.
    .......................
    Междувременно аз поръчах още една 5- та тонрежисьорска експертиза от доайен на българския звукозапис, един от стожерите на БНР, осъществил хиляди записи на Радиото, концерти и плочи за Балкантон, г-н Стефан Владков. Той познава звука на всички зали в София, и повечето зали в България. Преди да стане тонрежисьор към Радиото е бил първи цигулар в оркестъра на Саша Попов. Пише изследване за акустиката на зала България. След като чу архивния запис, ми каза следното: „Записът не е правен навън! Не е правен и в концертна зала, или професионално студио, а в голяма стая в домашна обстановка, с много суха акустика, практически без реверберация. Вероятно с кондензаторен или въгленов микрофон.“
    Да, около 1939-40 г софийското Радио е записвало с кондензаторен микрофон и аз имам негова снимка от друг камерен запис. Тезата на г-н Владков потвърждава и моята, че архивната Паневритмия е записана в Салона на Изгрева. Относно добрата акустика на Салона певицата Цветана Лиляна- Табакова споделя в своя реплика към Учителя, че тя е била отчетлива и изненадващо ясна. Точно поради липсата на реверберация (ехо), думите на Учителя са се чували добре и са достигали до най-отдалечения край на залата. 
     
    Снимка на микрофона, с който се е записвало 1939/40 год в Радио София.
     
    129968326_10218367482607711_2017869056704129447_n.jpg
     
     
    Паневритмия. Упражнението Аум има четвъртина ауфтакта. Изпълнява се 4 пъти.
     
    130169678_10218365688482859_5873435483085313337_n.jpg
     
     
    Евера се изпълнява 2 два пъти.
    Щим на 2 -ра цигулка, написан от д-р Ф. Стоицев и свирен от Мария Златева.
     
    129665282_10218365676922570_7288862110441869456_n.jpg
     
    Паневритмия, упр. 6, 7, 8, . Щим на 2- ра цигулка, свирен от Мария Златева.
     
    129309695_10218365675282529_2349517574616398527_n.jpg
     
     
    Щим на 2 ра цигулка от Паневритмията, написан от д-р Филип Стоицев (подпис) и свирен от Мария Златева. Ръкопис.
    129369035_10218365668962371_4778200462287155590_o.jpg

  5. Image_001.jpg

    Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер.

    Хронология

    Превод от различни антропософски източници: Преслав Павлов

    Увод

    Уважаеми читатели,

    В предстоящите страници ще се запознаете в хронологичен ред с най-значимите дати от биографията на д-р Рудолф Щайнер, който е един забележителен човешки дух, роден през 1861 г. и живял по времето на Учителя Петър Дънов (1864–1944), до началото на 1925 г. Д-р Щайнер е може би единственият духовен ръководител, за когото Учителя заявява, че върши много ценна работа за Бялата Ложа и за идващата епоха на Водолея – за бъдещата (шеста) славянска културна епоха.

    Целта на тази кратка биографична хронология е да предизвика интерес в българските читатели относно антропософията и личността на Рудолф Щайнер, чиято работа, наред със заветите на Учителя Петър Дънов, представлява не само незаменимо средство за ориентиране и истинско развитие на човешкото съзнание в условията на съвременния живот, но и бележи един съвършено нов етап по отношение постепенното възходящо развитие на човешкия морал, светоглед и свръхсетивни способности, вследствие на индивидуално и колективно приложените антропософски знания, които изграждат новите човешки духовно-възприемателни органи, позволяващи на ученика постепенно да преодолее ограниченията на материално-сетивното и да придобие осъзнато Свободата.

    Роден като австриец и притежаващ немско самосъзнание, като дете Рудолф Щайнер отраства сред хърватско-словенските общности на някогашната Австро-Унгария, а по-късно се жени за рускинята с немски етнически корени Мари фон Сиверс (1867–1948). Докато изнася езотеричните си беседи, д-р Щайнер е винаги заобиколен от много млади руснаци интересуващи се от духовната наука, която Щайнер нарича антропософия. Този близък контакт със славянството съпътства Рудолф Щайнер през целия му земен живот, но това е само физическото измерение на връзката му със славянството, защото бъдещата духовна култура на (шестата) славянска култура, благодарение на която човечеството ще продължи своята духовна еволюция, ще се развива именно в славянските народи, а българите, както ни разкрива Учителя Петър Дънов, ще имат ролята на мая в нейния разцвет и прогрес.

    Учителя Дънов окуражава много от своите ученици да изучават антропософската духовна наука, предадена на човечеството като скъп дар от духовния свят именно чрез д-р Рудолф Щайнер. В България един от първите хора изучаващи сериозно антропософията е Боян Боев (1883–1963), но примерът му бива последван и от много други ученици на Учителя. Някои от тях са: Методи Константинов, Стефан Касабов, Георги Радев и Влад Пашов, които четат д-р Щайнер в оригинал, превеждат негови книги и лекции и пишат статии върху тях.

    Друг интересен факт е, че през 1942 г. Димо Даскалов (1907–1989), патронът на Антропософското общество в България, се среща с Учителя Петър Дънов. Среща ги не друг, а Боян Боев, който е приятел с Димо Даскалов. На тази среща, която се състои на Седемте рилски езера, Димо Даскалов получава духовната повеля от Учителя да преведе колкото се може повече от работите на Рудолф Щайнер на български език и така да направи достъпно за българите неговото учение. (Бел. – В биографията на Димо Даскалов годината на тази среща е посочена като 1944 г., но през тази година Учителя Петър Дънов не отива на Рилските езера. Заради бомбардировките в София Учителя пребивава по това време в близкото до София с. Мърчаево, а през месец август се

    изкачва, заедно със свои ученици, на Витоша в района на връх Острец и не посещава циркуса на Седемте рилски езера).

    Факт е обаче, че Димо Даскалов успява да преведе през остатъка от живота си голямо количество антропософска литература. Започвайки от 1945 г., чак до края на земния си път през 1989 г., той превежда около 70 тома от събраните съчинения на д-р Щайнер, които се явяват фундаментът за оформянето и изграждането на българската антропософска общност. Благодарение на неговия самоотвержен преводачески труд, съпътстван с огромни лишения и жертви, ние, можем да изучаваме и прилагаме антропософията в дълбочина на роден език. През всичките тези години на усилена преводаческа дейност Димо Даскалов държи портретите на Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов на работното си писалище и се среща периодично с Боян Боев, с когото другарува до края на неговия живот през 1963 г.

    Боян Боев, ученикът най-близо до Учителя, се среща с Учителя Петър Дънов именно благодарение на заръка получена директно от Рудолф Щайнер, която е, че Учителят на Боян Боев е в България. Това знаем не само от писмените спомени за личната среща между Боян Боев и Рудолф Щайнер в Нюрнберг през юни 1908 г., по време на лекциите за Апокалипсиса на Йоан, когато Боян Боев е бил все още студент, но също така и от личните писма на Боян Боев, писани през 1909–1918 г. и запазени в архива на д-р Рудолф Щайнер. Тези писма съдържат въпроси на Боян Боев относно духовните Учители и вероятно са били свързани с този разговор за духовния Учител от България. В тези писма до Щайнер Боян Боев прави и косвени догадки за това кой е Учителя Петър Дънов (1916 г.). За съжаление досега не са открити писмените отговори на Рудолф Щайнер, както и целият архив на Боян Боев. Така или иначе е видно, че през годините, в които Боян Боев вече е бил част от обкръжението на Учителя Петър Дънов, е имало кореспонденция между него и Рудолф Щайнер, или с Мари Щайнер от негово име. Боян Боев също така поддържа кореспонденция и с други членове на Антропософското общество.

    Малко известен факт е, че през 20-те години на миналия век има две покани изпратени от България за евритмични представления в София, за лекции на Рудолф Щайнер и за основаване на клон на Антропософското общество в България. Те биват отклонени от Рудолф Щайнер, а по- късно и от Мари Щайнер, под претекста, че в България работи Петър Дънов. Това е известно от спомените на Йорген Смит (1916–1991г.), член на борда на Антропософското общество в Дорнах от края на 30-те години на 20-ти век, които бяха потвърдени от него през 1989 г. (бел. непубликувани спомени на Йорген Смит).

    В заключение може да се обобщи, че най-вече благодарение на Боян Боев словото и делото на Учителя Петър Дънов стават известни на Рудолф Щайнер и на Мари Щайнер, но този факт никога не е бил обект на публичност от страна на Антропософското общество. Двете духовни течения в лицето на Антропософското общество и българското Бяло Братство се развиват паралелно във времето – едното в Централна и Западна Европа (в т.нар. от Щайнер Западен стар свят), а другото в Източна Европа (Източен стар свят). Заслужава да се отбележи, че по времето на Учителя, както и след това, в общество Бяло Братство духовната наука антропософия е била обект на изучаване от учениците, който са се стремили към по-научно задълбочен подход в изследването на духовното, на езотеричното, на Доброто, на Божественото.

    Надявам се читателите да намерят за интересни изложените в следващите страници факти от живота на Рудолф Щайнер, чрез които да успеят да се приближат до неговата личност. Прераждането на неговата индивидуалност, по собствените му думи от 1922 г., би трябвало да се е осъществило в Америка през 2002 г. и най-вероятно той ще трябва да се противопостави на съвременното Антропософско общество.

     

    Каква е ролята на българите,

    развиващи съзнанието си благодарение на антропософията?

     

    Преди да приключа с този увод ще се спра на един интересен и специфичен въпрос. Каква е ролята на българите, работещи чрез антропософията? Защо е необходим този въпрос? Заради специфичната позиция, в която ние, българите, можем да се окажем. От една страна сме фундаментално позиционирани като душевен генотип, и като език и култура, да усетим и възприемем съвременните духовни процеси, а от друга – чрез изучаването и опознаването на инструментариума на духовната наука антропософия да ги разберем и осъзнаем.

    Знаем от Рудолф Щайнер (том 237 от събраните му съчинения), че има две категории човешки души – стари и млади души. Старите души са първите, които започват да се прераждат на Земята още в края на Лемурийския период, т.е. след отделянето на Луната от Земята. Младите души се завръщат на Земята едва през по-късния Атлантски период. Старите души имат повече прераждания на Земята и за тях е характерно, че приемат Христос по-скоро не интелектуално, а с душата си, с чувство, с интуиция и усет. Те имат едно по-вродено усещане за Христовото същество, защото са Го преживявали на Земята по-дълго време, благодарение на повечето си прераждания. Младите души нямат това изградено усещане и достигат до Христос анализирайки отговорите на екзистенциалните въпроси, които си поставят. Те имат едно по- материално усещане за живота, защото на душевно ниво Христос им е по-далечен, по- абстрактен и по-непонятен, затова и те основно използват интелекта си, за да Го разберат.

    Въпреки различията, към началото на 19-ти век, докато са пребивавали още в отвъдното, преди да се преродят на Земята, една обща част от тези две групи души, изживява едни много силни имагинативни образи на Христос и неговата жертва на Голгота. Това поражда много силен стремеж в душите им да разберат тайната на Христовото същество. Точно с тази кармична обремененост идват истинските антропософи на Земята. Те търсят новото разбиране за Христос, което на практика им бива предоставено благодарение на Антропософия (духовното същество стоящо зад науката антропософия). Така появата на антропософията се оказва кармически предопределена в началото на 20-ти век, когато е трябвало да се преродят всички тези души, преживели имагинативните образи на Христос в свръхсетивния свят. Рудолф Щайнер от своя страна се превръща в инструмента, чрез който се дава форма на тази езотерична мъдрост.

    Българите са една категория стари души, които изостават с навлизането на Аза в астралните им тела. Това се получава като своеобразно последствие от факта, че те започват да се прераждат като едни от първите физически хора на Земята точно след отделянето на Луната от Земята през Лемурийския период (може би и затова Учителя Петър Дънов заявява, че българин е категория човек, и че българите са най-древните хора на Земята). При българите се наблюдава едно специфично астрално тяло, което е малко по-отделено от физическото и етерното тяло от една страна и Аза от друга. Това е особено силно изразено по време на сън, когато Азът и астралното тяло са отделени. Азовете при българите не са напълно обхванати от астралните им тела. Поради тази свръхсетивна конфигурация на фините им тела, при българите се наблюдава една особеност в тяхното възприемане на духовния свят. Те чувстват и преживяват Бог-Отец в Природата, т.е. висшите духовни йерархии, които се стремят да издигат и развиват заобикалящата ни среда. Това е Доброто в природата, в минералния, растителния и животинския свят. От друга страна чувстват Злото – нисшите йерархии, които внасят изоставането, падението и греха. Така

    Българите са една особена категория хора, които чувстват и преживяват напрежението и борбата между Доброто и Злото в заобикалящата ги среда в живота.

    Естествено възниква въпросът каква е ролята на засега малкото българи, работещи задълбочено с антропософията? На база вече споменатото можем да твърдим, че тази категория българи са хора, които са изключително облагодетелствани през 20-ти и 21-ви век да бъдат в състояние от една страна да имат разбирането за Христовото същество, благодарение на антропософията, а от друга – да усещат Христос като духовно присъствие в заобикалящата ги природа. Така тези българи се оказват една категория хора, която има нужните условия, за да преодолее материалните изкушения и заблуждения, които целенасочено биват внасяни в човешкото съзнание чрез системните атаки на ариманични духове. Тези българи имат вродената душевно- интелектуална способност за разпознаването и разбирането на Христовото същество и затова точно те биха възприели и разбрали по-адекватно за съвремието ни както Христовото същество, така и Неговото вече разгръщащо се етерно пришествие.

    Благодарим Ви за вниманието и приятно четене!

    Преслав Павлов април 2020 г.

    София

    Бележка – „думите в италик с кавички“ са цитати на Рудолф Щайнер.

     

    Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер. Хронология

    23 юни 1829 – В Герас, провинция Долна Австрия е роден бащата на Рудолф Щайнер – Йоханес Щайнер.

    8 май 1834 – В Хорн, Долна Австрия, е родена Франциска Блий – майката на Рудолф Щайнер.

    Моята майка и моят баща бяха деца на великолепна Долна Австрия – гориста провинция на север от р. Дунав.“

    16 май 1860 – Йоханес Щайнер и Франциска Блий встъпват в граждански брак.

    27 февруари 1861 – В Долни Кралевец, Хърватия – близо до границата с Унгария, където бащата Йохан Щайнер работи като телеграфист за Южните Австрийски Железници, се ражда Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Рудолф Щайнер е покръстен два дни по-късно. Продължават да съществуват спорове за рождената му дата – 25-ти или 27-ми като за час на раждане се сочи 23:15 ч. местно време. Съществува мнение, че въпреки, че е кръстен по-късно в кръщелното свидетелство e вписана коректната дата на раждане, т.е. 27 февруари. Английския астролог Алан Лео запитва лично Рудолф Щайнер, за да му построи хороскоп и получава датата 27 февруари Съществуват специални биографични изследвания по темата.

    Лятото на 1862 – Семейството се мести в Мьодлинг, Долна Австрия, заради новата месторабота на бащата Йоханес Щайнер.

    1863 – Семейството се мести в Потчах, Долна Австрия, близо до границата със Стирия, където Йоханес Щайнер става началник на гара Земеринг. „Гледка простираща се до планините… величествени върхове в далечината и прекрасен чар на природата в непосредствена близост.“

    15 ноември 1864 – Ражда се Леополдин – сестрата на Рудолф Щайнер. Тя работи като шивачка и прекарва целия си живот при своите родители.

    28 юли 1866 – Ражда се Густав – глухонемият брат на Рудолф Щайнер.

    1867 – Рудолф Щайнер започва да учи в селското училище. Последва неразбирателство между баща му и училищния директор, чиято съпруга несправедливо обвинява момчето, че причинява безредие. В резултат на това Рудолф Щайнер е спрян от училище и започва да учи от дома си.

    1868 – Ключова опитност. Неизвестно за семейството, една леля умира в отдалечен град. Седейки в чакалнята на гарата, Рудолф Щайнер вижда нейната „форма“, която разговаря с него и го моли за помощ. „С настъпването на тази опитност започна един нов душевен живот за момчето, живот, в който не само външните дървета и планини му говореха, но и също световете съществуващи отвъд тях. От този момент нататък момчето започна да живее с духовете на природата…“

    1869 – Семейството се мести в спокойното и провинциално селце Нойдьорфл, близо до Винер Нойщат в днешна Унгария. Там Рудолф Щайнер посещава местното селско училище. Поради неправилността“ на неговото писане и произношение, той трябва да посещава допълнителни уроци.

    1870 – Благодарение на книга, дадена му от неговия учител Хайнрих Гангл, Рудолф Щайнер открива геометрията: „Да обхвана нещо чисто в духа си ми носеше вътрешно щастие. Чрез геометрията аз опознах за пръв път щастието.“ Същият учител му позволява да рисува, докато другите ученици продължават да се упражняват в четене и писане. „Един артистичен елемент“ навлиза в неговото образование.

    1871 – Въпреки, че родителите му не са религиозни, Рудолф Щайнер се превръща в „дете на църквата“ и любимец на свещеника Франц Марац, който, според думите на Щайнер, е „един невероятен образ“. Щайнер също така свидетелства: „Когато достигнах 10-11 годишна възраст, сред всички, които тогава познавах, той [Франц Марац] беше значително най- отличаващият се.“ Освен многото други факти, Марац запознава Рудолф Щайнер и с хелиоцентричната космология на Коперник. Като момче, в близост до олтара, Рудолф Щайнер служи на меси, погребения и шествия. В края на годината след един инцидент, в който той се отървава от побой, баща му забранява църковните посещения.

    1872 – Рудолф Щайнер се премества в намиращото се на седем километра от дома му гимназиално училище във Винер Нойщат. Това разстояние той изминава пеш всеки ден независимо от естеството на метеорологичните условия. Във Винер Нoйщат Рудолф Щайнер се запознава с немската литература благодарение на лекаря Карл Хикел. Също така той се запознава и с теорията на електричеството и телеграфа. Четенето му се отдава, но това не важи за правописа. През първите две години изпитва трудности, но след това се превръща в „добър ученик“.

    1873-75 – С помощта на своите учители, или пък самостоятелно, Рудолф Щайнер придобива много на брой чудесни опитности свързани с различните науки и математиката. Извън училище той се занимава самостоятелно с аналитична геометрия, тригонометрия, диференциални уравнения и изчисления.

    1876 – Рудолф Щайнер започва да преподава на други ученици, за да им помага и също така изучава от своя баща изкуството на книговезването. Отделно от това самостоятелно изучава и стенография.

    1877 – Рудолф Щайнер се запознава с труда на Имануел Кант Критика на чистия разум, който многократно чете и започва собственото си изследване на този трактат. Щайнер открива и прочита Всеобща световна история на Карл фон Ротек.

    1878 – Разширено изучава тогавашната съвременна психология и философия.

    1879 – Завършва гимназията с отличие. Неговият баща е преместен на работа в Инцерсдорф, близо до Виена. Рудолф Щайнер използва своето първо посещение във Виена, за да „закупи значително количество философска литература“ – Кант (1724–1804), Фихте (1762–1814), Шелинг (1775–1854) и Хегел (1770–1831), както и няколко истории на философията. Неговата цел е да открие пътя от Аза към природата.

    Октомври 1878–1883 – Рудолф Щайнер започва обучението си във Висшето Техническо Училище във Виена, за да изучава математика*, химия*, физика*, биология* (* - основните предмети, които записва, за да започне следването си), минералогия, ботаника, зоология, геология и механика и става студент благодарение на университетската си стипендия. Също така посещава и лекции по история и литература, докато едновременно с това продължава жадно да чете различни философските трудове. Неговите двама любими преподаватели в колежа са преподавателят по немски език и литература Карл Юлиус Шрьоер (1825–1900) и лекторът по физика Едмунд Райтлингер (1830–1882). Щайнер посещава лекции по естетика на Роберт фон Цимерман (1824–1898) и по философия на Франц Брентано (1838–1917). През тази година започва своето приятелство с Мориц Цитер (1861–1921), който финансово подпомага Щайнер, докато той живее в Берлин. Щайнер се запознава с изследвания на Гьоте и прочита за пръв път Фауст.

     

    1880 – Рудолф Щайнер посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер, които са посветени на Шилер (1759–1805) и Гьоте (1749–1832), като Шрьоер се превръща в негов ментор. „Вследствие на забележителното стечение на обстоятелствата“ Рудолф Щайнер се запознава с Феликс Когуцки (1833–1909), „билкар“ и лечител, който може „да вижда дълбоко в тайните на природата“. Рудолф Щайнер се среща и учи от този „пратеник на Учителя“ през цялото време, докато живее във Виена и го посещава неколкократно в родния му град Трумау.

    Януари 1881 – „Не спах и за момент. Бях зает с философски проблеми до около 00:30 сутринта. След това най-накрая се отпуснах в леглото. Всички мои усилия през последната година бяха насочени спрямо истинността на твърдението на Шелинг: „У всеки човек се таи една тайна, чудесната способност да се отдръпне от потока на времето – да се отдели от самоопределящото се от всичко идващо към него отвън – да се вглъби в най-дълбоката си същност, в неизменната форма на Вечността и да погледна така към себе си“. „Вярвам и все още съм твърдо убеден в това, че аз открих тази способност у себе си. От дълго време се бях свързал с това. Сега цялата идеалистична философия стоеше пред мен променена. Какво е една безсънна нощ в сравнение с това?“ Рудолф Щайнер започва да комуникира с водещите мислители за съвремието си и те му изпращат книги, които той жадно чете. Юли месец: „Аз не съм един от онези, които се гмурват в деня като животно в човешка форма. Аз се стремя към една специфична цел, към една идеалистична цел – познанието за истината! Това не може да бъде постигнато между другото. Изисква се най-големият стремеж в света, освободен от всякакъв егоизъм и същевременно от всякакво примирение.“ Август: Щайнер записва за пръв път размишления, които по-късно ще станат част от книгата му Философия на свободата. „Стремежът към абсолютното: този човешки копнеж е свобода.“ Той също така се стреми да дефинира и „философията на селянина“, описвайки мироглед му като на човек, който живее близо до земята по стария традиционен начин.

    1881–1882 – Билкарят Феликс Когуцки се разкрива пред Щайнер като пратеник на друга, по- висша в посвещението личност, която инструктира Рудолф Щайнер да проникне по-дълбоко във философията на Фихте и да усъвършенства съвременното научно мислене. По този начин Рудолф Щайнер успява по правилен начин да се подготви и да навлезе в сферата на Духа. Този Учител (за когото се смята, че е Християн Розенкройц) осведомява Щайнер и за двойствената природа на времето (еволюционна и инволюционна). Това продължава до 1882 година.

    1882 – С помощта на Карл Юлиус Шрьоер Рудолф Щайнер е помолен от Йозеф Кюршнер (1853– 1902) да редактира научните работи на Гьоте за списанието Германска национална литература, което бива издавано от самият Кюршнер. Щайнер пише Една възможна критика на теориите за атомизма и я изпраща на Фридрих Теодор Фишер (1807–1887), чиито трудове е изучавал по-рано.

    1883 – Природата и творчеството на Гьоте са му представени от Шрьоер с блестящ ентусиазъм, но самият свят на идеите, който за Шрьоер е действителната движеща сила на мировите дела, му изглежда само като сянка на истинския духовен свят и така Щайнер преминава от идеята за субективния идеализъм на Шрьоер към идеята за „обективния идеализъм". Предприема обширни, и то най-вече в областта на оптиката, естествено-научни изследвания в лабораторията на преподавателя си Райтлингер. Тези изследвания му дават увереността, че светлината сама по себе си, в смисъла на Гьоте, представлява свръхсетивна реалност, а цветовете са сетивни явления „вътре в светлината". Напуска Висшето Техническо Училище във Виена без да полага държавен изпит, продължава да работи по публикуването на научните творби на Гьоте и започва работа като частен учител.

    1884 – Първият том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1) е готов през март. Рудолф Щайнер изнася лекции върху научния подход на Гьоте и Лесинг. През юли той започва работа в дома на вносителя на памук Ладислаус Шпехт и съпругата му Паулине като наставник на четирите им момчета. Той ще живее в дома им до 1890 г. Успява да доведе проблемното 11-годишно момче на семейство Шпехт – Ото Шпехт, което се счита за неспособно да бъде обучавано, до успешното му завършване на гимназията, което е последвано и от придобиване на медицинско образование. Щайнер завършва едно фундаментално педагогическо и терапевтично изследване, и разработва своите педагогически възгледи и методи благодарение на наблюденията си върху ученика си Ото Шпехт. Занимава се с философията на Едуард фон Хартман и особено с неговия труд Феноменология на моралното съзнание. По това време той се запознава със семейния лекар на семейство Шпехт – Йозеф Бройер (1842–1925), който е съавтор със Зигмунд Фройд (1856–1939) при публикуването на книгата Изследвания върху хистерията.

    1885 – Докато продължава да редактира работите на Гьоте, Рудолф Щайнер чете задълбочено съвременни философи като Едуард фон Хартман (1842–1906), Йоханес Фолкелт (1848–1930), Рихард Вале (1857–1935) и др.

    1886 – Посещава често къщата на семейство Фер и възниква близко приятелство между него и Радегунде Фер (1868–1903) – най-малката дъщеря на доктора на философските и юридическите науки Йозеф Едуард ФерМесец май: Рудолф Щайнер изпраща на Кюршнер ръкописа на Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте – с особено позоваване на Шилер (GA 2), която бива публикувана през октомври и намира широко разпространение. Щайнер се запознава с поетесата Мари Ойгени дел Граци (1864–1931) и в нейна чест пише Природата и нашите идеали. Рудолф Щайнер посещава нейния салон, където се запознава с много свещеници, теолози и философи, които стават негови приятели. Междувременно директорът на архива на Гьоте във Ваймар моли за неговото сътрудничество при публикуването на Гьотевите трудове в изданието Софи, най-вече относно проучванията на цветовете.

    1887 – В началото на годината Рудолф Щайнер е много болен. През годината неговото здраве постепенно се подобрява и той се превръща в човек предимно на „писмената кореспонденция“, като пише есета и участва в австрийския културен живот. През август-септември излиза от печат вторият му том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1).

    1888 – Януари-юли: Рудолф Щайнер става редактор на журнала Германски седмичник. Той стартира по-интензивни лекционни цикли и изнася лекцията Гьоте като бащата на новата естетика (виж. GA 30). Щайнер се запознава и става много близък приятел с Фридрих Екщайн (1861–1939) – австрийски енциклопедист, меценат, теософ, писател, философ на символизма, алхимик, музикант и вегетарианец. Фридрих Екщайн го въвежда в различни духовни движения (включително и в теософското), като двамата заедно медитират и тълкуват различни езотерични и алхимични текстове.

    1889 – За първи път чете Фридрих Ницше (1844–1900) и неговия труд Отвъд доброто и злото. Той отново се сблъсква с теософията и в теософските кръгове около Мари Ланг (1858–1934) научава за Елена Блаватска (1831–1891). Също тук се запознава и с добре известни личности от австрийския обществен живот, както и с езотерици като Франц Хартман (1838–1912) и Карл Лайниген-Билигхайм (преводач на Трансценденталната вселена от К.Г. Харисън). През този

    период за пръв път чете книгите Езотеричният будизъм на А.П. Синет (1840–1921) и Светлина по пътя на Мейбъл Колинс (1851–1927). Започва и да пътува повече, посещавайки Будапеща, Ваймар и Берлин, където се запознава с философа Едуард фон Хартман. Коледния период на 1889 г. Рудолф Щайнер прекарва с приятели в Херманщат, Зибенбург (съвременен Сибиу, Румъния). Там, в Карпатските планини, се е установил голям немски етнос още през 12-ти век. По думите на Щайнер тук за първи път му се разкрива духовната структура на Приказка за зелената змия и красивата лилия на Гьоте. В този период Рудолф Щайнер има много съкровени преживявания, които обаче споделя много оскъдно в автобиографията си. Смята се, че тук той преминава следващо ниво на посвещение. Този път от Учителя Исус.

    1888-89 – „Това беше изпитателен период за душата ми, докато се взирах в християнството… Аз успях да прогресирам върху еволюцията на християнството единствено чрез съзерцанието в смисъла на духовното възприятие… Съзнателното разбиране на истинското християнство започна да изгрява в мен към края на века. Това семе продължи да се развива. Изпитанието на моята душа се случи скоро преди началото на 20- ти век. Това беше решително за развитието на душата ми, така че аз стоях духовно изправен пред Мистерията на Голгота в дълбоко и тържествуващо празнуване на познанието.“

    1890 – Рудолф Щайнер завършва третия том на GA 1. Започва своята докторска дисертация, която по-късно ще се превърне в Истина и наука (GA 3). Запознава се с поетесата феминистка Роза Майредер (1858–1938), с която ще обменя своите най-съкровени разсъждения. През септември Щайнер се мести във Ваймар, за да продължи работата си в архива на Гьоте.

    1891 – Излиза от печат редактирания от Кюршнер том трети от поредицата за Гьоте. По това време Рудолф Щайнер редактира изследванията на Гьоте върху минералите, както и научните изследвания в издание Софи. Рудолф Щайнер се запознава с Лудвиг Леснер (1845–1896) от издателство Кота, който го моли за книга свързана с основните въпроси на метафизиката. Благодарение на тази среща по-късно се появява книгата Философия на свободата (GA 4), която обаче няма да бъде издадена от Кота, а от Емил Фелбер (1866–1932). През октомври Рудолф Щайнер взема устната защита на своя докторат по философия, математика и механика в университета в Росток, Германия. По-късно му е присъдена научната степен доктор по философия от Хайнрих фон Щайн, а темата на дисертацията му е „Основният въпрос на епистемологията, със специално внимание към наукоучението на Фихте“. През ноември във Виена той изнася за първи път лекция, свързана с Гьотевата приказка.

    1892 – Рудолф Щайнер продължава работата си в архива на Гьоте и Шилер, а също и върху Философия на свободата (GA 4). Неговата дисертация е публикувана под заглавието Истина и наука (GA 3). Щайнер се заема да пише въведения към книги на събраните съчинения на Артур Шопенхауер (1788–1860) и Жан Пол (1763–1825) за издателство Кота. В края на годината той започва да живее съвместно с Анна Ойнике (1853–1911) – вдовица с четири дъщери и един син. Щайнер се сприятелява с Ото Ерик Хартлебен (1864–1905), с когото споделя общи литературни интереси.

    1893 – Рудолф Щайнер започва да пише много прегледи, рецензии, ревюта и статии за най- различни издания. През март изнася лекция на тема Хипнотизма във връзка със спиритуализма. През септември е завършен четвърти том от изданията на Кюршнер. През ноември излиза Философия на свободата (GA 4). Също така тази година той се запознава и с анархиста Джон Хенри Макей (1864–1933) и с Макс Щирнер (1806–1856) – немски философ, ляв хегелианец и теоретик на анархизма, който оказва силно влияние върху възгледите на Ницше.

     

    1894 – Рудолф Щайнер се запознава със сестрата на Ницше (1844–1900), Елизабет Фьорстер Нищше, и започва да чете все още непубликувания Антихрист. Запознава се и с Ернст Хекел (1834–1919). През есента започва да пише книгата Ницше, борец срещу своето време (GA 5).

    1895 – Май: Излиза книгата Ницше, борец срещу своето време.

    1896: 22-ри януари – Рудолф Щайнер вижда Фридрих Ницше за пръв и последен път. Работи в архивите на Ницше, Гьоте и Шилер, и приключва работата си в тях към края на годината. Влиза в конфликт с Елизабет Ницше и така връзката му с архива на Ницше бива прекъсната.

    1897 – Рудолф Щайнер приключва ръкописа Светогледът на Гьоте (GA 6). Премества се в Берлин с Анна Ойнике и започва редакторска дейност за Литературно списание. От сега нататък Щайнер ще пише многобройни прегледи, рецензии, ревюта, литературни и философски статии и др. Започва и лекционна дейност към Свободното литературно общество. През септември той посещава конгреса на ционистите в Базел. През 1894–1906 г. се ангажира в наказателния процес във Франция по делото Драйфус и защитава висшия офицер от френската армия с елзаско- еврейски произход Алфред Драйфус, който несправедливо е заподозрян в шпионаж в полза на Германия и изпратен на заточение на Дяволския остров (Карибите) във Френска Гвиана. Вярва в невинността на Драйфус и си навлича гнева на антисемитите, пишейки за него в Литературно списание. Изнася пет доклада по делото Драйфус до 1898 г. Решително отхвърля ционизма – желанието на определени кръгове за създаване на еврейска държава в Палестина. В този период, около 36-тата му година, се случва дълбок обрат в душевния му живот – от една страна значително се изостря вниманието му към разумността на външен свят, а от друга страна медитацията все повече и повече се превръща в жизнена необходимост на душата му.

    1898 – Чрез работата си като редактор Рудолф Щайнер активно участва в берлинския политически, артистичен и театрален живот. Сприятелява се с Джон Хенри Макей (1864–1933) и с поета Лудвиг Якобовски (1868–1900). Присъединява се към кръга от писатели, артисти и учени на Якобовски, който е наречен Идващите и там изнася лекции до 1903 г. Щайнер също така изнася лекции и пред Сдружението за училищна педагогика. Той пише статия по случай 150 години от рождението на Гьоте. Лекцията е озаглавена Тайното откровение на Гьоте и анализира Гьотевата Приказка за зелената змия и красивата лилия.

    1899 – Рудолф Щайнер започва да работи като преподавател в Общообразователното училище за работещи, което е основано от Вилхелм Либкнехт (1826–1900) и до 1904 г. изнася както отделни лекции, така и цели лекционни цикли. Завършва трудовете Литература и духовен живот през деветнадесети век, Индивидуализъм и философия, Хекел и неговите опоненти, Поезия в съвремието и започва да работи над това, което петнадесет години по-късно ще се превърне в Загадките на философията (GA 18). Щайнер се среща с много артисти и писатели, сред които Кате Колвиц (1867–1945), Стефан Цвайг (1881–1942) и Райнер Мария Рилке (1875– 1926). На 31-ви октомври сключва брак с Анна Ойнике.

    1900 – „Аз мислех, че смяната на века ще донесе нова светлина на човечеството. Изглежда, че отделянето на човешката мисъл и воля от духа се е увеличило. Промяна или завръщане в посоката на развитие на човешката еволюция ми изглежда необходимост.“ С посвещение на Ернст Хекел, през март е публикувана втората част на Поглед на света и живота през деветнадесети век, която по-късно ще се обособи като Загадките на философията. Продължава да изнася лекции пред Сдружението по училищна педагогика и го оглавява след смъртта на Якобовски. Изнася лекция пред около 7000 печатари по повод юбилей на Гутенберг  – бащата на съвременното книгопечатане. През септември Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция в кръга Теософска библиотека, помещаващ се в техния дом.

     

    Неговата първа лекция е за Ницше, а втората му лекция е озаглавена Тайното откровение на Гьоте. На 6-ти октомври започва лекционен цикъл свързан с мистицизма, който по-късно ще се превърне в Мистицизмът и връзката му с Модернизма (GA 7). Ноември: Изнася своята първа лекция във федерацията „Джордано Бруно“, която е основана от Вилхелм Бьолше, а вторият съосновател е философът Бруно Виле. Щайнер остро критикува Бьолше заради „еснафщина“, но пък адмирира Бруно Виле. Лекциите му във федерацията продължават до май 1905 г. Той говори за Джордано Бруно и тогавашния Рим, фокусирайки се върху важността на монизма и философията на Тома АквинскиНоември-декември: „Мари фон Сиверс (1867–1948) се появява в публиката“.

    1901 – Рудолф Щайнер има продължителни финансови затруднения и неговите ранни приятели Мориц Цитер и Роза Майредер го подпомагат. През октомври в Теософска библиотека той започва лекционния цикъл Християнството като мистичен факт (по-късно издаден в 8-ми том на събрания съчинения – GA 8). През ноември в Хамбург по покана на Вилхелм Хубе- Шлайден (1846–1916) той изнася своята първа теософска лекция върху приказката на Гьоте. Посещава чаената сбирка в дома на граф и графиня Брокдорф по време, на която се чества основаването на Теософското общество. Щайнер изнася лекционен цикъл От Буда към Христос пред кръга Идващите. На 17-ти ноември Мари фон Сиверс пита Рудолф Щайнер дали Теософията не се нуждае от западно-християнско духовно течение, за да допълни източните акценти. „Въпросът беше поставен. Сега следвайки духовните закони аз можех да започна да отговарям“. През декември Рудолф Щайнер пише за първи път своя статия за едно теософско издание. В края на годината семейство Брокдорф и вероятно Вилхелм Хубе-Шлайден молят Рудолф Щайнер да се присъедини към Теософското общество и да поеме ръководството на Германската секция. Рудолф Щайнер приема с условието, че Мари фон Сиверс, която е в Италия по това време, ще работи с него.

    1902 – В началото на януари, заедно с Роза Люксембург (1870–1919), Рудолф Щайнер участва в откриването на Училището за работници в Шпандау. На 17-ти януари Рудолф Щайнер се присъединява към Теософското общество. През април е поканен да стане Главен секретар на германската секция на Теософското общество, като междувременно той е работел за нейното изграждане. През юли посещава теософския конгрес в Лондон. Запознава се с Бертрам Кийтли (1860–1949) и с Дж.Р.С. Мийд (1863–1933), А.П. Синет, Ани Безант (1847–1933) и други. През септември бива издаден цикълът Християнството като мистичен факт (GA 8). През октомври, пред около 300 души в Сградата на Джордано Бруно (общество посветено на Дж. Бруно), Рудолф Щайнер дава своята първа публична лекция по Теософия на тема Монизъм и Теософия. Между 19-ти и 21-ви октомври немската теософска секция провежда своята първа сбирка; Рудолф Щайнер е неин Генерален секретар, а Ани Безант също участва. Лекциите на Щайнер са свързани с практичното изследване на кармата. На 23-ти октомври Ани Безант представя Рудолф Щайнер пред Езотеричното училище на Теософското общество. На 25-ви октомври Щайнер започва серия седмични лекции под названието Полето на Теософията. През тази година Рудолф Щайнер среща за първи път Ита Вегман (1876–1943), която по-късно, в края на живота му, ще стане негов близък сътрудник.

    1903 – Рудолф Щайнер започва поредица от около 300 лекции и семинари. През май излиза първия брой на списание Луцифер. През юни посещава Лондон за първата среща на Федерацията на европейските секции на Теософското общество, където се запознава с полковник Хенри Олкът (1832–1907). Рудолф Щайнер започва да пише Теософия (GA 9). Анна (Ойнике) Щайнер напуска Рудолф Щайнер и макар да нямат официален развод те не поддържат семейни отношения след това.

    1904 – Рудолф Щайнер продължава да изнася, общо около 90, лекции в Колежа на работниците и на други места, а в цяла Германия изнася около 140 лекции пред теософската аудитория през тази година. През февруари се среща с Карл Унгер (1878–1929), който по-късно ще стане член на Управителния съвет на Антропософското общество (1913). През март се запознава с Михаел Бауер (1871–1929), християнски мистик, който в бъдеще също ще членува в Управителния съвет. През май излиза от печат Теософия (GA 9) с посвещение: На духа на Джордано Бруно. Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават Лондон за срещи с Ани Безант. През юни Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават срещата на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Амстердам. През юли Щайнер започва поредица статии в списанието Луцифер-Гнозис, които по-късно ще се превърнат в Как се постигат познания за висшите светове (GA 10) и в Космична памет (GA 11). През септември Ани Безант посещава Германия. През декември Щайнер изнася лекции за Свободните масони. Той споменава високите нива на масонството идващи от Джон Яркър (1833–1913) и представени от Теодор Ройс (1855–1923) и Карл Келнер (1851–1905) като едно празно пространство „в което може да бъде поставен един добър образ“.

    1905 – През тази година Щайнер ще прекрати своята не-теософска лекционна практика. Подкрепян от Мари фон Сиверс дейността на Щайнер за теософски лекции ще се увеличи значително – както по отношение на публичните лекции, така и в затворения кръг на Теософското общество. „Германското Теософско движение е от изключително значение“. Щайнер препоръчва да се четат Фихте, Якоб Бьоме (1575–1624), Ангелус Силезиус (1624–1677). Той започва да внася християнски теми в Теософията. Също започва да работи с лекари (Феликс Пайперс и Лудвиг Ньол). През юли той е в Лондон за Федерацията на европейските секции, където посещава лекция на Ани Безант: „Рядко съм виждал г-жа Безант да говори толкова проникновено и сърдечно, …чрез г-жа Безант аз намерих пътя до Блаватска“. Септември- октомври Рудолф Щайнер изнася курс от 31 лекции пред малък езотеричен клас. През октомври се провежда годишната среща на Германската секция на Теософското общество, която секция продължава да бъде малка на брой. Рудолф Щайнер отчита, че все пак членовете са нараснали от 121 на 377. През ноември, търсейки да изградят едно духовно „продължение“, Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс участват в Мемфис-Мизраим, масонска церемония. Те плащат по 45 марки за индивидуалното си членство. „Вчера ти видя колко малко е останало от миналите езоретични институцииНие се срещаме само с „рамка“, …понастоящем зад нея няма нищо. Духовните сили са се оттеглили напълно.“, пише Щайнер на Мари фон Сиверс.

    1906 – Разрастване на теософската дейност. Рудолф Щайнер изнася 245 лекции и едва 44 от тях са в Берлин. Лекционните цикли биват изнасяни в Париж, Лайпциг, Щутгарт, Мюнхен. Духовната работа също се усилва. Рудолф Щайнер започва писането на Въведение в Тайната наука (GA 13). През януари той получава разрешение и патент да ръководи клон на духовно общество наречено Мистика Атерна от Ордена на древните свободни масони Мемфис-Мизраим. Това ще се превърне в Когнитивна култова секция (Мизраим служба) на Езотеричното училище (справка GA 265). През това време Щайнер се запознава с Алберт Швайцер (1875–1965). През май е в Париж и се запознава с Едуард Шуре (1841–1929). Много руснаци посещават неговите лекции, сред тях са: Константин Балмонт (1867–1942), Дмитрий Мережковски (1865–1941), Зинаида Хипиус (1869–1945) и Маргарита Волошина (1882–1973). Рудолф Щайнер посещава Федерацията на европейските секции на Теософското общество, на която за последен път присъства полковник Олкът. Щайнер прекарва края на годината във Венеция и Рим, където помага за превода на Ключ към теософията на Блаватска.

    1907 – Разраства се Теософско общество, следващо розенкройцерската директива за представяне на духа в света – в образованието, социалните въпроси, науката и изкуството. През февруари Олкът умира в Адяр. Преди смъртта си той указва, че Учителите желаят Ани Безант да го наследи – следват множество интриги. Рудолф Щайнер подкрепя кандидатурата на Безант. Април-май, подготовка за конгреса на Федерацията на европейските секции на Теософското общество – това е голямото събрание на Мюнхенския конгрес, на който Ани Безант присъства. Щайнер решава да раздели Източното от Западното езотерично училище. Той отделя своето езотерично училище от Теософското общество (Щайнер и Безант са в хармония по този въпрос). Щайнер прави своите първи лекционни турове в Австрия и Унгария. Това лято той е в Италия. През септември Щайнер посещава Едуард Шуре в Бар, Франция, който ще напише въведение към френското издание на Християнството като мистичен факт. Рудолф Щайнер пише автобиографично изложение, известно като Документа от Бар. В списанието Луцифер- Гнозис се появява статията Възпитанието на детето.

    1908 – Движението се разраства и вече има 1150 члена. Лекционната дейност се разраства. Щайнер прави своя първи голям лекционен тур в Холандия и Скандинавия, като също така посещава Неапол и Сицилия. Темите са: Евангелието на Йоан, Откровението на Йоан, Египет, наука, философия и логика. Луцифер-Гнозис спира да бъде издавано. В Берлин Мари фон Сиверс, заедно с Йохана Мюке (1864–1949), основава издателство Философско-Теософско (след 1915 Философско-Антропософско), което е предназначено да издава работите на Рудолф Щайнер. Щайнер изнася лекционните цикли Евангелие на Йоан (GA 103) и Откровението на Йоан (GA 104).

    1909 – Излиза от печат Въведение в Тайната наука (GA 13). Пътуване и лекционна дейност. Духовните изследвания на Рудолф Щайнер се разширяват и включват: полярността Луцифер- Ариман, работата на великите исторически личности, Майтрея Буда и Бодисатвите, Духовна икономия (GA 109), Работата на духовните йерархии (GA 110). Щайнер задълбочава изследванията си в областта на евангелията, изнасяйки цикъла Евангелието на Лука (GA 114), където за първи път говори за двете деца Исус. Запознава се и става приятел с Кристиян Моргенщерн (1871–1914). През април поставя основополагащия камък на модела Малш, който по-късно ще се превърне в Първия Гьотеанум. През май конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество се провежда в Будапеща. Рудолф Щайнер получава теософския медал за литературен принос Subba Row за книгата си Как се постигат познания за висшите светове (GA 10). През това време Чарлз Ледбитер (1854–1934) открива Джуди Кришнамурти (1895–1986) и го обявява за бъдещия Миров Учител, носителя на Майтрея Буда и „отново проявяващ се Христос“. През октомври Рудолф Щайнер изнася плодотворни лекции за Антропософията, които неуспешно опитва да преработи през следващите години в незавършената си книга Антропософия (GA 45).

    1910 – Нови лекционни цикли: Проявяването на Христос в етера (GA 118), Мисията на душите на народите (GA 121), Окултна история (GA 126), еволюционното развитие на етерните познавателни способности. Щайнер продължава своите евангелски изследвания с Евангелието на Матей (GA 123). На 22-ри януари умира баща му. През април прави едномесечно пътуване в Италия, включвайки Рим, Монте Касино и Сицилия в списъка на местата за посещение. Щайнер отново посещава Скандинавия. Юли-август пише своята първа мистерийна драма Вратата на посвещението (GA 14). През ноември изнася цикъла лекции Психософия (GA 115). През декември той заявява участие в за Международния конгрес по философия в Болоня с тема: Психологични основи и епистологична рамка на Теософията.

    1911 – Кризата в Теософското общество се задълбочава. През януари Ордена на изгряващото Слънце, който по-късно ще се преименува на Ордена на звездата на Изтока, е основан за нарочения за Миров Учител – Кришнамурти. По същото време Мари фон Сиверс се разболява тежко. Малко на брой лекции са изнесени през това време, но са поставени важни нови основи. През март в Прага Щайнер се запознава с Франц Кафка (1883–1924) и Хуго Бергман (1883–1975). През април Щайнер представя своята работа на Международния конгрес по философия в Болоня. Той пише втората мистерийна драма Изпитанието на душата (GA 14). Докато Мари фон Сиверс се възстановява, Щайнер започва работа върху Календар 1912/1913, който ще съдържа медитациите Календар на душата. На 19-ти март Анна (Ойнике) Щайнер се самоубива. Рудолф Щайнер официално става вдовец. През септември Щайнер посещава Айнзиделн – родното място на Парацелз. През декември Фридрих Рителмайер (1872–1938), бъдещият основател на Християнската общност, се запознава с Рудолф Щайнер. Основава се и Строителният комитет, който ще ръководи построяването на Първия Гьотеанум първоначално планиран за Мюнхен. Също се основава независимо движение Независима асоциация, която на следващата година ще прерасне в Антропософско общество. Лекционните цикли включват: Окултна психология (GA 128), Чудесата на света (GA 129), От Исус към Христос (GA 131). Други теми са: езотеричното християнство, Християн Розенкройц, Духовното ръководство на човечеството [GA 15], сетивния свят и духовния свят.

    1912 – Въпреки продължаващата и задълбочаваща се криза в Теософското общество, Щайнер е изключително плодотворен: Календар 1912/1913 е издаден; създадена е Евритмията; написани са третата мистерийна драма Пазачът на прага (GA 14) и Път към себепознание (GA 16). Обновените теми включват: живот между смъртта и новото раждане, карма и прераждане. Други лекционни цикли включват: Духовните същества в небесните тела и царството на природата (GA 136), Човешкото същество в светлината на окултизма, теософията и философията (GA 137), Евангелие от Марк (GA 139), Бхагавадгита и писмата на Павел (GA 142). На 8 май Рудолф Щайнер отпразнува Деня на Белия лотос, деня на кончината на Блаватска, който той е отбелязвал през последните десет години. Този е и последният път. През август Рудолф Щайнер предлага Независимата асоциация да се нарече Антропософско общество. През септември се състои първият курс по евритмия. През октомври Рудолф Щайнер отклонява припознаването на ложата на Теософското общество, посветена на Звездата на Изтока, и решава да изключи всички членове на Теософското общество, които принадлежат на този орден. Заедно с Мари фон Сиверс той посещава за първи път Дорнах, близо до Базел, Швейцария, и те стоят на хълма, където ще бъде издигнат Гьотеанума. През ноември ложата на Теософското общество е открита директно с мандат от Адяр (Ани Безант). През декември се състои събрание на Германската секция, на която се решава, че членовете на Ордена на Звездата на Изтока не могат да принадлежат на Теософското общество. На 28-ми декември се състои неофициалното основаване на Антропософското общество в Берлин.

    1913 – Изключване на Германската секция от Теософското общество. 2-3 февруари – събрание за официалното основаване на Антропософското общество. Членове на Управителния съвет са: Мари фон Сиверс (1867–1948), Михаел Бауер (1871–1929), Карл Унгер (1878–1929). На 20-ти септември се поставя основополагащия камък на Първия Гьотеанум в Дорнах. Строенето на сградата започва веднага след това. Третата мистерийна драма Събуждането на душата (GA 14) е завършена. Също така са изнесени лекционните цикли: Прагът на духовния свят (GA 147), Езотеричното значение на Бхагавадгита (GA 146) (който бива посетен от руския философ Николай Бердяев (1874–1948)), Мистерии на Изтока и Християнството (GA 144), Резултати от езотеричното развитие (GA 145), Петото евангелие (GA 148). През май Рудолф Щайнер е в Лондон и Париж, където антропософската му работа продължава.

    1914 – Строителството на Гьотеанума продължава. В него участват строители от седемнадесет националности. Състои се общо събрание на Антропософското общество. През май Рудолф Щайнер посещава Париж и катедралата в Шартър. На 1 август е обявена войната, която ще се превърне в Първата световна война. „Сега катастрофата се случи.“ Рудолф Щайнер се завръща в Германия от Дорнах – впоследствие ще има многократни пътувания и в двете посоки. Написва последната глава на Загадките на философията (GA 18). Изнася лекционните цикли: Човешка и космична мисъл (GA 151), Вътрешната същност на човека между смърт и едно ново раждане (GA 153), Окултно четене и окултно чуване (GA 156). На 24-ти декември Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс сключват брак.

    1915 – Строителството на Гьотеанума продължава. Темата живот след смъртта се превръща в основна. Написва Мисли по време на война (GA 24). Лекционни цикли: Тайната на смъртта (GA 159), Обединението на човечеството чрез Христовия импулс (GA 165).

    1916 – Рудолф Щайнер започва съвместна работа с Едит Марион (1872–1924) върху скулптурата Представителят на човечеството. Той също работи с алхимика Александър фон Бернус (1880–1965). Пише Загадки на човечеството (GA 20). Лекционни цикли: Необходимост и свобода в световната история и човешките действия (GA 166), Минало и настояще в човешкия дух (GA 167), Карма на човешкото призвание (GA 172), Карма на неистината (GA 173).

    1917 – Революция в Русия. Съединените Щати влизат в световната война. Строителството на Гьотеанума продължава. Рудолф Щайнер очертава идеите за троичната същност на човешкото същество в публична лекция на 15-ти март и говори за троичната същност на социалния организъм (май-юни, с помощта на Ото фон Лерхенфелд и Лудвиг Полцер-Ходиц, в два документа наречени Меморандум, които са разпространени по високите етажи на обществото). Август-септември: Рудолф Щайнер пише Загадките на душата (GA 20) и коментари по Химичната сватба на Християн Розенкройц за Александър фон Бернус. Лекционни цикли: Карма на материализма (GA 176), Духовни предпоставки на външния свят – падането на духовете в мрака (GA 177).

    1918 – На 18-ти март се подписва военното примирие. „Сега всичко наистина ще навлезе в хаос! Това, което е необходимо е културно обновление“. Юни: Рудолф Щайнер посещава замъка Карлщайн близо до Прага (замъка на Граала). Лекционни цикли: От симптом до реалност в модерната история (GA 185). В средата на ноември Емил Молт (1876–1936), собственик на цигарената компания Валдорф-Астория има идеята да основе училище за своите деца и децата на своите работници.

    1919 – Фокус върху троичния социален организъм: изморителни пътувания, многобройни лекции, срещи и публикации. По същото време се оформя нова обществена сцена за представяне на Антропософията, благодарение на развиващото се културно обновление след войната. Следващите години ще бъдат плодотворни за развитието на педагогиката, медицината, фармакологията и земеделието. На 27-ми януари на събрание относно троичния социален организъм, Щайнер заявява: „Ние първо трябва с парите, които имаме да основем свободни училища, които да дадат на хората това, от което се нуждаят.“ През февруари в Цюрих е първото публично евритмично представление. На 6-ти март като вестникарска статия излиза Обръщение към Германския народ (GA 24). През април излиза Относно социалната реформа (GA 23). Рудолф Щайнер е помолен да поеме ръководството на училището основано в цигарената фабрика Валдорф-Астория. Рудолф Щайнер започва да говори за обновление на образованието. На 30-ти май е избрана и закупена сграда за бъдещото Валдорфско училище.

     

    Август-септември: Рудолф Щайнер изнася лекционен курс пред валдорфските учители Основите на човешкия опит (или Изучаване на човека) (GA 293). На 7-ми септември се открива първото Валдорфско училище. Около края на декември започва първият научен цикъл наречен Курсът за светлината (GA 320).

    1920 – Процъфтява развитието на Валдофското училище. Нови инициативи свързани с троичния социален организъм. Основават се компании с ограничена отговорност с цел вливане на духовни ценности в икономическия живот. Рудолф Щайнер се фокусира и върху науките. Следват лекциите: Въведение в Антропософската медицина (GA 312), Топлината на границите на положителната и негативна материалност (GA 321), Граници на познание на природата (GA 322), Изкуплението на мисленето (GA 74). През февруари Йоханес Вернер Клайн (1898–1984) – по-късно съучредител на Християнската общност – моли Рудолф Щайнер за възможността за религиозно обновление под името Йоанова църква. През март Рудолф Щайнер изнася първия курс за лекари и студенти по медицина. През април студент богослов отново моли Щайнер за религиозно обновление. 27.септември – 16.октомври: изнася Антропософски университетски курс. През декември е изнесен цикълът Търсенето на новата Изида – Божествената София (GA 202).

    1921 – Рудолф Щайнер продължава своята интензивна работа свързана с културното обновление, включително и трудната борба за популяризиране на троичния социален организъм. Университетски изкуства, научни, теологични и медицински курсове следват един след друг: Курс по астрономия (GA 323), Наблюдение, математика и научен експеримент (GA 324), Втори медицински курс (GA 313). През юни и септември-октомври Рудолф Щайнер изнася първите два цикъла за свещеници (GA 342 и GA 343). Младежкото движение се разраства и набира сила. Започват да излизат периодични издания: Трите (през януари) и под редакторството на Алберт Щефен (1884–1963), седмичникът Гьотеанум (през август). През февруари-март Рудолф Щайнер прави първото си пътуване извън Германия след края на войната, за да посети Холандия. На 7-ми април Щайнер получава писмо относно религиозното обновление и на 22-23 май се съгласява да изрази едно по-практично отношение по тази тема. През юни е открит клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, който е под ръководството на д-р Ита Вегман. През август се открива химико-фармацефтичната лаборатория в Арлесхайм ръководена от Оскар Шмидел (1887–1959) и д-р Ита Вегман. Клинико-терапевтичният институт е открит и в Щутгарт се ръководи от д-р Лудвиг Ньол (1872–1930). Също така е открита и изследователска лаборатория в Дорнах с ръководители Еренфрид Пфайфер (1899–1961) и Гюнтер Ваксмут (1893–1963). В периода ноември-декември Рудолф Щайнер посещава Норвегия.

    1922 – Първото полугодие е изключително наситено с публични лекции, които са посетени от хиляди хора. През втората половина на годината Рудолф Щайнер намалява значително обществените си беседи и се съсредоточава върху антропософското общество, заявявайки:

    Обществото е заспало“. Обществото е прекалено „слабо“ за това, което се очаква от него. Създадените през 1920 г. фирми с идеална цел се провалят и са закрити. През януари, с помощта на агент-посредник, Рудолф Щайнер предприема тур в около 12 германски града, като беседите му са придружени от евритмични представления. За две седмици той говори пред повече от 2000 души. През април изнася Университетски курс в Хага. Посещава и Англия. През юни е във Виена за Източно-Западния конгрес. През август-септември Щайнер е отново в Оксфорд, Англия, на конференция свързана с образованието. Завръщайки се в Дорнах, той издава лекциите Философия, Космология и Религия (GA 215) и изнася Третия пасторски курс (GA 344). На 16-ти септември е основана Християнската общност. През октомври-ноември е в Холандия и Англия. Обръща се и към младежта чрез Младежкия курс (GA 217). През декември изнася

    лекционните цикли: Основи на природната наука (GA 326) и Човечеството и света на звездите: Духовното общуване на човечеството (GA 219). На 31-ви декември пожар унищожава Гьотеанума.

    1923 – Въпреки пожара Рудолф Щайнер продължава да работи неуморно. Много тежка година изпълнена с раздори, апатия и разединение. Има конфликти между старите и младите възгледи в обществото. Необходим е призив за събуждане и Рудолф Щайнер отговаря с обновена лекционна жизненост. Негов фокус са: духовното съдържание на човешкия живот, науката за посвещението, годишния цикъл и изграждане на общността. За основа на артистичното училище той създава серия пастелни скици. Лекционни цикли са: Антропософското движение и науката за посвещението (GA 227), Четирите сезона и архангелите (GA 229), Хармония на креативното слово (GA 230), Свръхсетивния човек (GA 231)

    – последният цикъл е изнесен в Холандия по повод основаването на местното Антропософско общество. На 10 ноември в отговор на неуспешния мюнхенски опит за атентат, организиран му от Хитлер и Лудендорф, Рудолф Щайнер окончателно напуска Германия и Берлин като премества Философско-антропософското издателство в Дорнах. На 9-ти декември, в списанието Гьотеанум, Щайнер започва работа по своята автобиография Пътят на моя живот (GA 28), като сериите от статии ще продължат да излизат ежеседмично до самата му смърт. В края на декември и началото на януари Рудолф Щайнер основава наново Антропософското общество, което наброява 12 000 членове по света и поема неговото ръководство. Новите членове в Управителния съвет са: Мари Щайнер, Ита Вегман, Алберт Щефен, Елизабет Фреде (1879–1943) и Гюнтер Вахсмут (за справка GA 260). Следват лекциите: Мистерийно познание и мистерийни центрове (GA 232), Световна история в светлината на Антропософията (GA 233). На 25-ти декември е положен Основополагащия камък в сърцата на членовете под формата на медитация – Медитация на Основополагащия камък.

    1924 – На 1-ви януари Рудолф Щайнер поема задачата да реформира вече основаното и оглавено от него ново антропософско общество. В следобедните часове на същия ден е направен опит да бъде отровен чрез сладки по време на чаено парти. Процесът по реформация започва със седмичното издание Какво се случва в Антропософското общество, в което Рудолф Щайнер пише своите Писма до членовете (GA 39) и Антропософски водещи мисли (GA 26). Следващата стъпка е създаването на новия езотеричен клас Първи клас на Университета по духовна наука, който е трябвало, ако Рудолф Щайнер бе живял по-дълго, да се развие в още два класа за по-напреднали. Тогава идва и новият език на Антропософията – практичен, феноменологичен и директен. Рудолф Щайнер създава модела за Втория Гьотеанум. Той започва серията от лекции Кармични връзки (GA 235-240). Също така, отговаряйки на нуждите на обществото, той създава Биодинамичното земеделие и Лечебната педагогика. След средата на годината се появяват слухове относно неговото здравословно състояние. Лекциите през януари- февруари са: Антропософия (GA 234), Евритмията като визуално пеене (GA 278); през юни се реализира Аграрният курс (GA 327); юни-юли: Евритмията като визуален език (GA 279), Лечебна педагогика (GA 317); през август в Англия е Второто международно лятно училище – Правилни и неправилни пътища в духовното изследване (GA 243); през септември Пастори и лекари (GA 318). На 26-ти септември Рудолф Щайнер за първи път отлага лекция. На 28-ти септември Рудолф Щайнер изнася своята последна лекция. На 29-ти септември той се оттегля в своето студио в дърводелската работилница; сега той е вече много болен. Обгрижван от Ита Вегман, той продължава да работи, пишейки своите седмични издания на АвтобиографиятаПисмата до членовете и Антропософските ръководни мисли.

    1925 – Рудолф Щайнер продължава да работи, но здравето му продължава да се влошава. Той приключва Практична медицина (GA 27) заедно с Ита Вегман. На 30-ти март, около 10 часа сутринта, Рудолф Щайнер напуска този свят.


  6. НАРЯД ПРАВИЯТ ПЪТ


    НАРЯД

    ПРАВИЯТ ПЪТ

    (За учениците на Всемирното Бяло Братство за 1930/31 година)

    Упражненията почват от 4.30 часа сутринта всеки неделен ден.

    Първо четириседмичие

    ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯ МИР

    I седмица, 21 септември - неделя

    1. Молитвата на Данаила (Данаил гл.2 от ст.19-23 включително, без последния ред).
    2. Добрата молитва.
    3. Ев. от Йоана гл. 1, цялата.
    4. Размишление върху Лозинката:

    „Желае, Господи, душата ми, във всичката своя пълнота да дойде Твоя Мир в моето сърце и в сърцата на всички, за да носим Мир и радост на всички страждающи, на всички онези, които Те чакат и да извършим всичко на земята, за Твоя слава. Благослови, Господи, нашето дело, което сега предприемаме, да е за слава на Името Ти на земята. Да бъде, Господи, тъй, както си казал: „Мир ви оставям, Моя Мир ви давам."

    (В размишлението ще се молим на Бога да ни се даде начин да бъдем разумни, да носим мир навсякъде, както е казано в Писанието: „Имайте мир с всички човеци." Човек трябва да се намира в мир с всички добри хора. Не само да дойде мир, но като дойде, да можем да мислим, да работим и да постигнем.)

    Молитва на Царството.

    Гимнастическите упражнения.

    II седмица, 28 септемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 2 цялата.

    III седмица, 5 октомврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 3.

    IV седмица, 12 октомври - неделя

    Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 4.

    Второ четириседмичие

    ЗА ИДВАНИЕТО НА БОЖИЯТА СВЕТЛИНА

    I седмица, 19 октомврий - неделя

    1. Молитвата на Данаила.
    2. Добрата молитва.
    3. Ев. от Иоанна гл.5
    4. Размишление върху Лозинката:
      „Да дойде Твоята Светлина, Господи, и да възсияе Лицето Ти върху нас, както Ти си казал: „Аз съм Светлината на света", така Твоето Слово да бъде светлина за нас. Така да просветнат делата ни пред света, че като ги видат человеците, да прославят Тебе."
      (Да имаме светлина, необходима за всяка една работа. За да знаем как да направим нещо и да сме доволни, необходимо е светлина. Така да ни изпълни светлината, че във всичките работи да можем да възприемем и мислим доброто.)
    5. Пътя на живота.
    6. Гимнастическите упражнения.
       

      II седмица, 26 октомврий - неделя

       

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 6.

    III седмица, 2 ноемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 7.

    IV седмица, 9 ноемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 8.

    Третото четириседмичие

    ЗА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ

    I седмица, 16 ноемврий - неделя

     

    1. Молитвата на Данаила.
    2. Добрата молитва.
    3. Ев. от Иоанна гл. 9.
    4. Размишление върху Лозинката:
      „Господи, да дойде Твоето Милосърдие върху нас, защото си казал, че Ти си благ. милосърд и благоутробен и да бъдем ние подобие на Тебе, Господи, така че аз и всички да познаем, че Ти си многомилостивия и благоутробния Господ, Който спасяваш всички."
       
      (Ако в душите ни не проникне Божието милосърдие, ние ще имаме едно състояние на закоравяване, няма да имаме лекота и не ще можем да учим и да работим.)
    5. Молитвата на Духа.
    6. Гимнастическите упражнения.

    II седмица, 23 ноемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 10.

    III седмица, 30 ноемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 11.

    IV седмица, 7 декемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 12.

    Четвърто четириседмичие

    ЗА СЪШЕСТВИЕТО НА БОЖИЯ ДУХ

    I седмица, 14 декемврий - неделя

    1. Молитвата на Данаила.
    2. Добрата молитва.
    3. Ев. от Иоанна гл. 13.
    4. Размишление върху Лозинката:
      „Да се изпълни, Господи, Словото Ти, което както си казал: „Стойте в Ерусалим, докато се изпълните с Духа Святаго." Ние стоим пред Твоето лице, Господи, и молим Ти се, изпълни ни с Твоя Свят Дух, за да носим благата вест на Твоето Слово на всички, които Те очакват.
    5. Молитвата Лозинката.
    6. Гимнастически упражнения.

      II седмица, 21 декемврий - неделя

       

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 14.

    III седмица, 28 декемврий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 15.

    IV седмица, 4 януарий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 16.

    Пето четириседмичие

    ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО

    I седмица, 11 януарий - неделя

    1. Молитвата на Данаила.
    2. Добрата молитва.
    3. Ев. от Иоанна гл. 17.
    4. Размишление върху Лозинката:
      „Господи, понеже Ти си направил човека по образ и подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни, за да пазим всякога това велико благо, което си ни дал, за да бъдем всякога здрави ние и всички и да Те славим задружно през всичките векове. Ние се молим живота и здравето, които си ни дал, да ги употребим заТвоята слава на земята."
       
      (Ще искаме светлина върху вътрешната страна, на която почива живота и здравето.)
    5. Молитва на Триединния Бог.
    6. Гимнастическите упражнения.

      II седмица, 18 януарий - неделя

    Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 18.

    III седмица, 25 януарий - неделя

    Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 19.

    IV седмица, 1 февруарий - неделя

    Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 20.

    Шесто четириседмичие

    ВЪРХУ КРАСИВОТО И ДОБРОТО В ЖИВОТА

    I седмица, 8 февруарий - неделя

    1. Молитвата на Данаила.
    2. Добрата молитва.
    3. Евангелие от Иоанна гл. 21.
    4. Размишление върху Лозинката:
      „Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които си внесъл в нас. Молим ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето Лице, за да бъде всичко това в мен и във всички за Твоя слава".
    5. Отче наш.
    6. Гимнастическите упражнения.

    II седмица, 15 февруарий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Матея гл. 7.

    III седмица, 22 февруарий - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Матея гл. 8.

    IV седмица, 1 март - неделя

    Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Ев. Матея гл. 5.
    Горното е за първото полугодие. През второто полугодие ще се повтори същото, като се почне от 8 март 1931 година.
    Почивка (пост) последния петък на всеки месец - 35 часа. За четене през годината: беседите 8 серия; четиритях евангелия и от другите части (книги) на Библията.
    Изгрев, 30 Август 1930 год.

     


  7. Списанието в PDF

    Година 4, Брой 5

    (ноември 1925 г. - март 1926 г.)

    I. ОБЩ ОТДЕЛ

    1. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ — Христос в нас — Разбиране и прилагане. Статия от X

    2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор

    3. ЧАНГ-КИАЙ (Превод)

    4. АНГЕЛСКА АЗБУКА (по Маргарита Хогингер)

    5. СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ. Сказка, държана в Софийския Университет от италианския пълномощен министър в София, г. Сабино Ринела, в навечерието на 14.II.1926

    6. ЗЕМНАТА ТВЪРД И ЗЕМНАТА АТМОСФЕРА. От Хелмут Кноуер, превела от немски г-ца И. Т-ска

    7. БОГОМИЛСТВОТО НЕ Е ЕРЕС. Статия от Ив.. Илюстрация: село Богомила (Македония)

    8. МИСТИЦИЗМЪТ НА ГОГОЛЯ. Статия от П. Списаревски

    II. СПЕЦИAЛЕН ОТДEЛ

    9. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно училище. От Б. Боев

    10. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски

    III. РАЗНИ

    11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ

    12. КНИЖНИНА (с илюстрация)

    13. ВЕСТИ


  8. Списанието в PDF

    Година 4, Брой 2-3

    (април-май 1925 г.)

    I. ОБЩ ОТДЕЛ

    1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X

    (Илюстрация: Рабиндранат Тагор).

    2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски

    3. Виделината. Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Белев

    4. Д-р Рудолф Щайнер. (с портрета му). От редакцията.

    5. Д-р Рудолф Щайнер. Статия от Б. Боев.

    6. Опожареният храм в Дорнах и значението му. От Едуард Шюре (с илюстрация).

    7. Щайнер от астрологическо гледище. (с хороскопа му).

    8. Фотография на невидимото. (илюстрация).

    9. О duchovni sebeléčení. Статия от Premysl Pitter. (на чешки език – може да се прочете от приложения PDF)

    10. За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев).

    11. Апостол Павел като мистик и окултист. (прод. от кн. 1)

    12. Великата катастрофа през периода. 1926—1932 г.

    II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ

    13. Въпросите по възпитанието. — Ново свободно училище. Статия от Б. Боев (с 6 илюстрации).

    14. Окултна биология. Новата органическа сила. (с 7 микро-фотографски снимки).

    15. Астрология. (продължение от кн. 1).

    16. Кабала. Ключът на книгата „Зоар“ (силюстр.) ...... 53.

    17. Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от проф. О. Рьомер (с 8 илюстрации).

    III. РАЗНИ

    18. Духовна опитност.

    19. Вести.

    Приложение:

    20. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. от Д-р Р. Щайнер


  9. Развити теми от младежкия окултен клас Варна от 1923 до 1926г


    Развити теми от младежкия окултен клас Варна от 1923 до 1926г

     

    Това са даваните тeми в беседите от МОК

     

    http://beinsa.bg/list_MOK.php

     

     


     


  10. ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА ПЕТЪР ДЪНОВ – УЧИТЕЛЯ:


    ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА ПЕТЪР ДЪНОВ – УЧИТЕЛЯ:
    ОПИТ ЗА БИБЛИОГРАФСКА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
    И РЕКОНСТРУКЦИЯ
    ЦВЕТАНКА ПАНЧЕВА, ЛЮДМИЛА Т. ДИМИТРОВА


     


  11. Георги Томалевски

    СЪЗВЕЗДИЯ

     

    Есета върху словото на Учителя

     

    Беинса Дуно

    * * *

    София 1997

    *

    Георги Христов ТОМАЛЕВСКИ (1897-1988)

     

    СЪЗВЕЗДИЯ. Есета върху словото на Учителя Беинса Дуно

     

    Първо българско издание

    Издателство „Бяло Братство“, София, 1997 г.

    * * *

    © Тодор Момчилов, художник на корицата

     

    © Общество „Бяло Братство“

    © Издателство „Бяло Братство“, София, 1997

×