Hristo Vatev

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят.“ (Матея 24:22)

Човек, от детинство до старини, все трябва да се учи. Това е естествен метод. Малкото дете, докато се учи от майка си и я слуша, работата върви добре. Когато стане възрастен и остарее, човек започва да мисли, че всичко знае и никого не слуша. Обаче, работите му се влошават. Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят.

Един виден български чорбаджия от село Николаевка, имал едно дете, което често правело пакости. Като виждало, как вършеят по харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи. Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха, изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум. И момчето, от своя страна, викало, кряскало – чувало се в съседните дворове. Една от съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види, какво става. Разбрала, че момчето е причина за това. Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я видяло, то веднага избягало. Майката се ужасила, като видяла счупените чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън. Казвате: Глупава работа, да вкара мисирките в стаята! – Нима и вие не сте вкарвали вашите мисирки в стаята си? Нима не сте чупили стъкла, чаши и чинии? Същите пакости правят и възрастните, само че някога са готови да признаят грешките си, а някога не ги признават.

„И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят." (29 ст.) Някои ще тълкуват тези стихове буквално, както, например, „звездите от небето ще паднат на земята." От гледището на съвременната наука това е абсурд. – Как ще паднат звездите? Възможно ли е слънцето да потъмнее, и луната да не свети? – Да оставим този стих настрана и да дойдем до звездите. Казва се, че тези звезди са хиляди пъти по-големи от слънцето, а слънцето – един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ако тези звезди паднат на земята, де ще се съберат? Значи, това са фигури на речта. Звездите, за които се говори в стиха, не са онези, които Бог е поставил на небето. Като се казва, че слънцето няма да дава светлината си, това е символ. Като се казва, че месечината няма да свети, и силите небесни ще се поколебаят, и това е символ. Който не разбира този вътрешен език, като малкото момче, ще вкара мисирките вътре; ще даде едно тълкуване, че да става, каквото ще. И сега светът е пълен с тълкувания, които не се сбъдват. Обаче, има тълкувания, които се сбъдват. Всяко нещо иде на времето си. Казваме, че някои неща са случайни, когато не сме изчислили точно времето на тяхното сбъдване. Това значи, че ние сме ги очаквали по-рано, а те са дошли по-късно, или, очаквали сме ги по-късно, а са дошли по-рано. В случая, грешката е у нас, в нашите разбирания.

„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." – Кои са тези дни? – Дните на скръбта. – Кои са избраните? – Умните хора. Днес хората считат, че благородникът е избраник. – Не е така. Човек може да е роден царски син и да не носи благородното в кръвта си. Обаче, човек не може да се роди философ, и още от люлката си да се занимава с теорията на Канта, с морала на Толстоя, или с учението на Христа. Той трябва да се учи дълго време, докато дойде до тълкуванията. Следователно, всеки трябва да се учи. Каквото придобие, то е същественото за него. В наследство на никого нищо не се дава. Когато говорим за условия, разбирам, че всички възможности на човека са дадени. Хората не се раждат учени, но се раждат с възможности да бъдат такива. И умни не се раждат, но се раждат с възможности да бъдат умни. Човек не се ражда добър, но с възможности да бъде добър. Всеки човек трябва да работи, да развива вложените възможности в себе си. Само така той ще създаде от себе си това, което възможностите изискват.

„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." – Кои са избраните? – Това са умните хора. Когато умният човек дойде в къщата ви, веднага ще съкрати страданията на вашия дом. Имате болна дъщеря или болен син. Болестта може да продължи дълго време. Могат да минат месеци, да се изразходват големи суми, да се понесат големи страдания, но влезе ли в дома ви умният човек, той ще ви препоръча някакво лекарство и в продължение на една седмица страданията ви ще се съкратят. Търговец си, работите са объркани, имаш да плащаш много полици, поради което положението ти е притеснено. Изведнъж ти дохожда на ум да построиш железница от Чикаго до Буфало. Започваш да я строиш, но нямаш средства да я довършиш, не ти достигат парите. В това време друг милионер строи една линия, с която ще те съсипе. Мислиш, но нищо не ти дохожда на ума, не знаеш как да си помогнеш. Най-после си казваш: Нищо друго не ми остава, освен да си тегля куршума. Не мога да понеса този позор! Затваряш се вкъщи, нищо не казваш на жена си. По цели дни мислиш, като че разрешаваш философски въпроси, а, всъщност, мислиш, как да се самоубиеш: да се отровиш, да се застреляш или да се удавиш – правиш избор. Когато човек иска да се самоубие, и в това проявява тщеславие. Той пише писмо на близките си за причината на самоубийството си – иска да заинтересува окръжаващите. Някой се хвърля от канара, друг се беси, иска тялото му да остане цяло, запазено, като консерва. Казвате, че тези хора са луди. – Не, това е гордост, тщеславие. Те разполагат с чуждо нещо. Господ им е дал тяло, и те казват: Ние ще запазим тялото си неповредено. Затова, именно, ще се бесим. Изобщо, самоубиецът, преди да тури край на живота си, се оправдава с това, че особена мисъл го овладяла и го съсипала. – Съвсем не е така.

Да се върнем към търговеца, който предприел строежа на железницата. Какво става с него? Жена му забелязала, че той е замислен нещо и го запитала: Какъв въпрос разрешаваш? – Това не е женска работа. – Кажи, какво те мъчи, заедно ще разрешим въпроса. Умна била тази жена. Тя виждала в очите му, че той се мъчи, че не може сам да разреши въпроса и търси начин да избяга от мъчнотията. Най-после той казал: Нашето положение е безизходно, съсипани сме. Аз не мога да издържа това безчестие. – Даваш ли ми право, аз да се опитам да спася положението? Тя отишла при един милиардер и му казала: Господине, искам да разменя с вас няколко думи, само за пет минути. – Времето ми е скъпо. – Колкото ви струва времето, ще го платя. Най-после той се съгласил да я приеме и я попитал: С какво мога да ви услужа? Тя отговорила : Ние построихме една железница. Ще ми бъде приятно, вие да бъдете първият пътник, който ще пътува по нея. Само това искаме, вие да минете пръв по новопостроената железница. – На драго сърце, но това пътуване ще ми отнеме най-малко един час. – Колкото време ви отнеме, ще ви го платя. Умна била тази жена. Милиардерът не се сещал, какво се цели с това предложение, но дал съгласието си. След три деня тя дала обява във вестниците, че еди - кой си милиардер ще пътува по новопостроената железница Чикаго – Буфало. Другият предприемач, като прочел обявата, си казал: Значи, този милиардер купува линията. Тогава аз ще фалирам. Веднага той телеграфирал на първия предприемач и го запитал, дали би му продал новопостроената линия за 700 милиона лева. – На драго сърце, отговорил първият. И така, само едно минаване на милиардера по линията, спасило положението на търговеца. Това е една жена от избраните, умна жена, която спасила мъжа си. И той престанал да мисли за самоубийство.

Христос казва: „Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Съвременните хора са фалирали почти във всяко отношение: в религиозно и научно, в обществено и политическо. Военните казват, че в света имало много герои. Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство. Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 500 – 600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика. – Защо? – Защото това, което е морално за българина, не е морално за французина, за англичанина. И това, което е морално за англичанина, не е морално за българина. Има известни принципи, общи за цялото човечество.

Казваш: Аз сам ще си наредя живота. – Че всеки може да нареди живота си, това е наполовина вярно. Човек може да нареди живота си само при разумни условия. Всеки може да си направи къща, но при съграждането й трябва да се вземат предвид много условия: височината й, големината на стаите, качеството на материала и др. После, трябва да се вземат добри майстори и да се предвидят законите, на които се основава градежът. Изобщо, при съграждането на една къща, се изисква голяма разумност. Когато се строят фабрики, болници, училища, железници – навсякъде са нужни разумни хора. Човечеството се нуждае от разумни лекари, свещеници, съдии, адвокати, майки и бащи – все избрани хора, заради които онези дни ще се съкратят.

Сега, като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Така е. Щом изнесеш една велика истина, казват, че не си с ума си. Кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея, било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Разбиране е това! Знаете ли, на какво уподобявам аз това гонение? При доктор Фъргстън, знаменит лекар – психиатър, дошъл един болен, който му казал: Господин докторе, отпред на челото си имам един бръмбар. Ходих при много лекари, но никой не можа да го извади. Ти можеш ли да го извадиш? Лекарят разбрал, че болният нямал никакъв бръмбар в главата си, но ако му каже това, той няма да го повярва и ще отрече знанието му. Тогава лекарят казал на болния: Почакай малко, ще ти направя операция на главата и ще извадя бръмбара. Докато болният се готвел за операцията, лекарят изпратил слугата в градината да улови един бръмбар и да го донесе. След това, той направил един малък разрез на челото му, намокрил бръмбара с малко кръв и го показал на болния. Той казал: Ето бръмбарът! Всички лекари казваха, че няма никакъв бръмбар в главата ми. Сега съм вече свободен. Лекарят пожелал да освободи своя пациент от заблуждението, че изобщо имал бръмбар в главата си, затова му казал, че направената операция не е истинска. Болният му възразил: Господин докторе, аз зная истината - ти извади големия бръмбар, но малкият остана в главата ми. Усещам движението му. Извади и него, защото и той ще порасне като големия.

Казвам: Мъчно се убеждава човек в истината. Както и да му доказваш, по каквито математически закони да я извличаш, в края на краищата, той пак ще ти каже: Големият бръмбар си извадил, но малкият остана вътре. Съмненията на човека нямат край. Всеки има по един бръмбар в главата си и все за него говори. Един страда от стомах – за стомаха си говори. Друг страда от сърце - за сърцето си говори. Кой от каквото страда, за него говори – това е неговият бръмбар. Казваш: Тумор имам в мозъка, усещам, че нещо ме стяга. – Никакъв тумор нямаш. Това е бръмбар, влязъл в главата ти. Бръмбарите са живи мисли, които се натрапват в главата на човека и влияят на нервната му система. Съвременната медицина е констатирала случаи на заболявания, без да има някаква органическа повреда. Например, някой се оплаква от силна болка в ръката, като че има нещо счупено. Всъщност, ръката му е съвършено здрава. Това се дължи на някакво впечатление, което болният е задържал в паметта си и сега се проявява като болка. Някога той е видял човек със счупена ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление. Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи. Това е един от начините за лекуване. Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота. Смъртта иде, когато животът й заповяда. Болестите, страданията са допуснати от живота. Но когато дойдат избраните, болестите и страданията ще се съкратят.

„Заради избраните онези дни ще се съкратят." – Всеки ли ще бъде избран и кога ще го изберат? – Всеки няма да бъде избран, но може да стане избран. Според българската конституция, всеки здрав, разумен, пълнолетен човек може да бъде избираем. Ако не отговаря на тези условия, не го избират. – Кой младеж предстои на набор? – Здравият, разумният, който е навършил 21 година. Ако е болен, или го отлагат временно, или го освобождават от военна служба. Всички здрави и умни деца, навършили седем години, са избираеми за ученици. Всички учители, които са доказали своята способност за преподаване и които имат знания, могат да бъдат избираеми за професори. Ако не отговарят на тези условия, не могат да бъдат избираеми. Като дойдем до Божествения живот, и там има избираеми. Там се избират хора, които гледат на Божествения живот не само като външна проява, но като съвкупност на вътрешни сили, които обединяват и физическия, и духовния живот.

Всички хора се стремят да наредят живота си, да го осмислят. Прав е този стремеж, но ако имат пред вид само физическия живот, само него да осмислят, те ще реализират само една трета от своя стремеж. Физическият живот съставя само една трета от целокупния живот. Ядене и пиене ще има, но това не е всичко. Казваш: Искам да уредя духовния си живот. Ти си дошъл до втората трета на целокупния живот. Обаче, и духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света. Най-после казваш: Искам да постигна Божествения живот. – Ти си дошъл вече до последната трета на целокупния живот. И Божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към любовта. В човека се изявява чувството любов към Бога и в името на тази любов, той е готов да направи всичко, което се изисква от него. Когато човек живее съзнателно и на физическия, и в духовния, и в Божествения свят, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система. Той има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна, трезва. И тогава, като кажем, че някой е избран, имаме предвид човек, в когото физическите, духовните, т.е. сърдечните и умствените сили са в хармония. Избраният е свързан с Бога. Значи, целокупният живот подразбира едно цяло – живот на единицата, в която трите сили са обединени. Тогава човек започва да работи с първата единица. Тази е мярката, по която човек постъпва. При това положение, като се срещнат двама разумни хора, лесно разрешават и най-мъчните въпроси.

Питам: Ако милосърдният човек стане касиер, как ще постъпва? Още първия ден, като дойде някой беден при него, той веднага ще му даде чек от хиляда лева. След него иде втори, трети беден и на всички дава по един чек. Като се върне у дома си, той казва на жена си: Раздадох няколко чека на бедни, направих едно добро дело. – Да, но директорът на банката забелязва, че от касата липсват няколко хиляди лева и го пита, къде са тези пари. – Нужни бяха за нещо. – За какво? – Трябваше да се помогне на няколко бедни хора. – Защо банката е длъжна да им дава? Като си искал да помагаш на бедни, трябваше да вложиш свои пари и от тях да раздаваш. Ти правиш благодеяние с чужди пари. Всички хора, вложили пари в нашата банка, не са богати. Между тях има бедни, вдовици. Какво добро си направил тогава? Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си. Това е само една трета от истината, но не и цялата истина. Парите са една необходимост, едно условие за живота, но всяка необходимост води към друга необходимост. Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват. Парите са внесли най-голямата поквара в света. Те са изопачили характера на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци. Те са внесли отрова в света. От друга страна, парите са благо в живота. Обаче, злото, което парите са причинили, е по-голямо от доброто, което са допринесли на човечеството. Може да не сте съгласни с мене, това не е важно. Наблюдавайте, какво става с всички народи, семейства и общества, които забогатяват. Когато бащата забогатява, синовете и дъщерите започват да живеят в разкош и охолство и, в края на краищата, нищо не излиза от тях. Какво стана с онези богатски синове, на които бащите забогатяха във войната? – Пропаднаха. Изобщо, парите водят към разпуснат живот, към престъпления. Не мислете, че като сте дошли на земята, имате право да живеете, както искате. Има един велик закон в света, който държи еднакво отговорни прости и учени, богати и бедни. Пред този закон всеки еднакво отговаря за делата си. Всеки се съди според съзнанието си. Като не признават съдбата, някои казват за своя близък, че е умрял. – Не е умрял той, но е извикан, дето трябва, да даде отчет за делата си. – Тогава, как ще се оправи светът? – Като дойдат избраните и почнат да помагат на останалите. Много избраници има между хората. Избраният човек не трябва да се подхлъзва, да се поддава на слабости. Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи. Като намествам счупения крак на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му. Моята работа е да наместя крака му, а неговата – да пролива сълзи. Като плаче, той ще се научи да не греши. Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат. Ако ме питат, защо работите на България не вървят добре, отговарям: Малко избраници има. За да се оправят работите й, броят на избраниците трябва да се увеличи най-малко 200–300 пъти.

Мнозина четат вестниците „Факел", „Пастирско слово", в които пишат лошо за мене и за новото учение. Свободни са да пишат, каквото искат, но не знаят, как да пишат. Който иска да пише нещо против мене, нека дойде да се срещнем лице с лице, да не говори зад гърба ми. Аз ще му отговоря на всички въпроси, които го интересуват. Като ги питат, отде знаят тези неща, те отговарят: Ние сами нищо не знаем, но пишем това, което чуваме от хората. – Така постъпват всички хора, водят се все по лъжливи доноси. Някой оратор изнесъл една идея, която хората не разбрали и я предали криво. Поетът написал нещо, вложил една хубава идея, но пак я изнесли криво. Опасността е в приложението на криворазбраните идеи. Какво виждаме най-после? – Всичко се обърнало с главата надолу.

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Развитието на съвременните хора, както и пътят, до който са стигнали, показват, че те се намират пред велика епоха – на всички предстои минаване от едно състояние в друго. Ако кажа на хората, какво има да става, вестниците -веднага ще затръбят против мене, че заплашвам хората, че смущавам духа им. Ако видя, че сто ладии се готвят да влязат в морето да ловят риба, а моят барометър показва буря след 4 – 5 часа, нямам ли право да предупредя тези хора? Ако не им кажа нищо, те ще се намерят на дъното на морето. Ако са влезли вече в морето и им кажа: Скоро на брега! – заплашване ли е това? Ако след две - три години стане земетресение в София, и аз предскажа това, има ли нещо лошо в моето предсказание? Аз искам да предупредя хората, да излязат по това време вън от къщите си, да не ги затрупа.

Мога и да си мълча, но какво ще постигна с мълчанието си? Всички ще останат под развалините. Казвам на управниците: Поправете еди-коя си линия, защото не е сполучливо направена. Утре ще стане голяма катастрофа, от която ще пострадат хиляди хора. – Не ни плаши. Знаеш ли, че работите ни ще останат назад? – По-добре работите ви да останат назад, отколкото вие да пропаднете. В света съществуват разумни закони, които трябва да се спазват. Ако ги престъпите, ще се натъкнете на големи катастрофи. Между евреите имаше много пророци, които им предсказваха, какво ще стане. Ако днес един такъв пророк предскаже на сегашна Европа, че така, както върви и както се развиват събитията в нея, очаква я голяма катастрофа, има ли нещо лошо в това предсказание? Щели да се уплашат европейците. – Нека се уплашат, но да подобрят живота си. Ион отиде в Ниневия да предскаже на жителите, че ако не подобрят живота си, очакват ги големи страдания. Те се стреснаха, разкаяха се, и Бог отмени решението си. Скоро, обаче, те забравиха обещанието си и пак продължиха лошия си живот, заради което бяха наказани. Предсказанието не е заплашване. То напомня на хората за съществуването на разумни закони, които трябва да се спазват. Ако не се спазват, човечеството е осъдено на големи нещастия и страдания.

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят.“ – Кога ще се съкратят онези дни? – Когато човек възприеме и приложи в живота си великия закон на Любовта. Ето защо, който иска да стане истински .човек, да влезе в новата епоха, да се освободи от робството на греха, на страха, на безсмислието, на смъртта, трябва да служи на Любовта. – Как ще познаем истинската любов? – Тя ражда живота. Лъжливата, фалшивата любов ражда смъртта. Лъжливият живот произвежда тъмнина; истинският живот произвежда светлина и свобода. Тази светлина посочва правия път, по който човек трябва да върви. Като влезе в този път, човек се освобождава от страданията, т.е. те излизат на повърхността на живота му и не го измъчват.

Да заживеем вече по нов начин, да влезем в истинския живот, за да познаем Бога. – Кой е създал Господа? – Да се задава такъв въпрос, това не е философия. Как ти дойде на ум да зададеш този въпрос? Чудно е, да се задава въпросът, кой е създал Господа! Ти носиш чек в банката, искаш да ти го изплатят. Първо ще удостовериш своята личност, а след това ще ти се изплати чекът. Следователно, когато питаш, кой създаде Господа, аз подразбирам, че питаш, кой те е създал. Първо ще си отговориш на въпроса, кой те е създал, и после ще питаш, кой е създал Господа. На този въпрос всеки сам ще си отговори. Ако искаш да знаеш, кой те е създал, питай майка си и баща си. Те да питат своите родители, кой ги е създал. Техните родители ще питат своите и т.н. Знаете ли, докъде ще стигнете с този ред на разсъждения? Ще се намерите в положението на онзи цар, който искал да му се разкаже една приказка без край. Повикал всички мъдреци от своята държава и поискал, някой от тях да му разкаже такава приказка. Разказвали му те 5 – 6 дена, но приказките все имали край. Като не могли да го задоволят, той ги набивал и ги изпращал да си вървят. Най-после се явил един мъдрец и му казал: Аз мога да ти разкажа една приказка без край. – Внимавай, че много мъдреци, като тебе, си отидоха бити, та да не пострадаш и ти като тях. – Не, аз ще ти разкажа такава приказка, каквато ти искаш, и започнал: Едно време имало един велик цар, като тебе, който поръчал да се направи един голям хамбар и да се напълни с жито. Като го градили, по невнимание, зидарите оставили една малка дупчица незазидана. Един щурец забелязал малката дупчица, влязъл през нея и си взел едно зрънце. После се върнал, взел второ зрънце и него изнесъл. Пак се върнал, взел трето зрънце и го изнесъл. – Е, после? – Чакай да изнесат всичките зрънца. – Я остави тази работа! Тя няма край. Така и нашият живот е направен от безброй малки зрънца, че ако речем да ги местим от едното на друго, както правел щурецът, няма да ни стигнат милиони години, да разрешим въпроса за живота.

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Мнозина питат: Кой е правият път? – Аз не се интересувам, кой е правият път, кой е православен или евангелист, но питам: Ти от избраните ли си? – Да, от избраните съм. – Тогава ние с тебе можем да се разберем. Казано е: „Заради избраните, онези дни ще се съкратят." – Кои дни? – Дните на недоразумения, на крамоли, на смърт. Тези дни ще се съкратят, т.е. ще изчезнат. Всичко това ще стане заради избраните, умните хора, които разрешават правилно задачите си. В 905 г. в Англия се почувствува едно духовно пробуждане. Такива явления ставали не само в Англия, но в целия свят. На всеки сто години, в известни области, периодически се явяват духовни прояви. Така, в Англия през деня се явявали големи огнени кълба. Учени англичани, журналисти отивали с апаратите си да ги фотографират, но не могли. Щом изваждали апаратите си, огнените кълба се изгубвали. Като ги затваряли, кълбата отново се явявали. След това кълбата се превръщали на големи огнени стълбове. Вечер те се явявали на разстояние около 20 км. При явяване на светлините, настъпвали болести и епидемии; щом изчезвали светлините, болестите се прекратявали. В 905 г., когато се явили огнените кълба в Англия, нямало болести, но хората започнали да се разкайват за грешките си, искали да изправят живота си. През това време, в продължение на 5 – 6 месеца, съдиите нямали работа – никакви дела не се водели. Хората лесно се помирявали, искали да живеят братски. Станало духовно пробуждане между тях. – Защо станало така? – Защото избраните дошли в света. Светлите кълба представят разумността на избраните. Ако днес човек види такова кълбо, ще си отвори очите, за да се увери, ясно ли вижда, или е някаква илюзия. Чудни са хората! Като видят едно светло кълбо, не вярват даже на очите си. Питам: Слънцето не е ли такова светло кълбо? Резултат има това слънце, влияние има то. От него излиза енергия. Животът ни почива на неговата светлина и топлина. Ако слънцето светеше, без да изпраща светлина и топлина, това е друго нещо. Обаче, от неговата светлина и топлина всичко расте и се развива, дава резултат. Ако духът ти е отпаднал, достатъчно е да видиш това светло кълбо, за да се повдигне. Слънцето влияе и на престъпника и го преобразява. Той е готов да служи на Бога. Това не е ли влиянието на слънцето? Ще кажете че това е случайност.

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Всички избрани хора са светещи. Те са като светлите кълба и стълбове. От очите и лицата им излиза мека, приятна светлина. Въпросите – съществува ли Бог, или не, да се женят ли, дали може да се живее без пари. без къщи, са разрешени за тях правилно. За тях съмнения и противоречия не съществуват. Обаче, обикновените хора и до днес питат: Трябва ли да се женим? – Кога не са се женили хората? От осем хиляди години те непрекъснато се женят. Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. – Кой се радва тогава? – Само Божественото се радва. Някога в затворите, така наречени женитби, има големи изтезания, големи страдания. Майката роди дете, и след известно време идат бирниците да й го вземат. Тя плаче, страда, пита, как е възможно да вземат детето й. Най-после се примирява и казва: Така е наредила природата, такава е волята Божия. Ако съдията осъжда на доживотен затвор престъпника, в съдията ли е вината? Който убива и върши престъпления, трябва да бъде готов да носи последствията. Молете се да дойдат избраните, да поставят живота на друга основа, дето всичко ще бъде хиляди пъти по-добро от сегашната женитба. Отношенията между мъжете и жените ще бъдат много по-хубави от сегашните. Днес, ако погледнеш една жена, ще те обвинят в нечистота. – Аз гледам на жената от такава висота, каквато хората не могат да си представят. Жената и мъжът не са плът, те са нещо високо, недосегаемо. Животът на сегашните хора не може да се нарече истински. Хората се нуждаят от любов. Между мъже и жени трябва да има абсолютно безкористна любов. Тогава те няма да говорят за своята любов, но за проявената Божия Любов чрез тях. Всеки трябва да пожелае да постъпва като Бога, да проявява Божията Любов.

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Когато избраните дойдат на земята, със своето ново разбиране за живота, те ще помогнат на хората да разрешат въпросите си правилно. Тогава хората ще знаят, отде са дошли и къде отиват; защо са дошли на земята; какво е предназначението им, и всеки човек ще изпълни своето задължение като майка или баща, като брат или сестра, като учител, свещеник, съдия и др. Те ще си отговорят сами, трябва ли да се женят. Женитбата е временен въпрос, но човек постепенно отива от временното към вечното. Не е важно, дали ще се жениш, или не; важно е, този въпрос да се разреши правилно. Ако майката и бащата раждат, децата им трябва да са разумни. Първо, родителите трябва да са доволни от децата си и да благодарят на Бога, че им е дал добри и разумни деца. Обаче, ако родителите всеки момент съжаляват, че са родили неразумни и непослушни деца, какъв смисъл има тяхната женитба? – Какво ще стане със света, ако хората не се женят? – Да оставим този въпрос настрана. Разумните хора, които идат на земята да живеят по нов начин, се интересуват от своите постъпки, от своя живот. Какво правят другите хора, как разрешават въпросите си, това тях не ги интересува.

Сега, да дойдем до духовната страна на въпроса, до любовта ни към Бога. Всеки трябва да определи отношенията си към Бога. Тази е неговата първа и най-важна работа. Любовта ни към Бога да бъде толкова силна, че нищо да не ни разколебае; толкова дълбока, че никой да не проникне в нея и да я отнеме. Това значи, Бог да живее в нас, и ние да живеем в Него. Ако Бог е в нас, има ли нужда да търсим разрешение на въпросите отвън? Ако слънцето грее силно, има ли нужда да ходиш при дърварите да се молиш за малко дърва, с които да се стоплиш? Излез вън и се грей на слънцето. От кого слънцето е поискало пари за светлината и топлината, които щедро раздава? То дава даром на всички. Ето защо, когато намерите Живия Господ, вие сте намерили Слънцето на живота, което дава даром своята светлина и топлина. Това е реалното, което трябва да ни занимава. Това са избраните хора в света. – Ама аз имам особени философски разбирания. – И моите разбирания са философски. Тогава ще се разберем добре. – И жена ми, и дъщеря ми имат философски разбирания. – Още по-добре, и с тях ще се разберем. Всички хора – свещеници, учители, професори имат особени разбирания. Всички хора са особени; жалко е, че не са избрани. – Аз съм особен човек. – В какво се заключава твоята особеност? – Независим съм, но без да мисля, направих един скандал, за който щях да лежа в участъка. Като видях, че идат стражари, ударих на бяг. Минавайки покрай къщата на моя приятел, скрих се там, докато заминат стражарите. Това било герой! Избягал и се скрил, а другарите му хванали и ги били. Друг се хвали, че дал под съд приятеля си, който му дължал известна сума. Съдът издал изпълнителен лист, и така той си взел парите. Всеки се хвали с нещо, с което се прочул. Всички правят по нещо, но работите им остават все неуредени. Правилно е човек да дава, а не да взима. Така постъпват избраните. Ще кажете, че те трябва само да дават. Абсурд е за тях да взимат. – Вашето твърдение е абсурд. Ще ви докажа това само с няколко думи. Голямата чешма, големият извор постоянно дават. Като дойде жадният да пие, те нищо не му искат. – Защо? – Защото са избрани.

Пресъхвалата чешма, обаче, взима, а не дава. Избраният човек е извор, в който Божественият живот постоянно се влива. Той никога не може да каже, че са го изчерпали. Някой окултист казва: Изчерпаха ме, трябва да се оградя. – Това е слабата страна на окултиста. Не се страхувайте, че ще ви изчерпят. Кого изчерпват? – Който има слаб капитал. Обаче, големият извор няма защо да се плаши. Някой седне до мене и се пита: Няма ли да изчерпя Учителя? – Водата, която изтича от мене, е много голяма, може да те отнесе. По-добре, стой далеч от мене, да не те отнесе моята вода. Ако си извор, който постоянно тече, кой ще те изчерпи? Бъди спокоен, никой не е в състояние да те изчерпи. Това е новото учение. Щом си в него, кажи: Божественият живот изтича от мене. Наистина, всеки човек е извор, от главата и сърцето на когото изтича нещо. То дава благостта и сладчината на човека. Затова обикваме известен човек. Той е бистра вода, сладък извор; приятно ти е да пиеш от него. Някой човек е мътен извор. Ако пиеш от него, ще ти стане тежко и ще се питаш, защо пи от неговата вода. Всички хора не са еднакви извори. Дали виждате това, или не, не е важно.

Казваш: Аз виждам това, но ти не го виждаш. Всъщност, всички хора виждат, но всичко не разбират. Обикновено, младите виждат по-добре от старите. Дядото чете с лупа, а като млад е чел без лупа, добре виждал тогава. – Старият поумнява. – Не е толкова поумнял, по-слабо вижда. За себе си казвам, че мога да чета и с лупа, и без лупа. Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. Бръкнал в джоба си и там ги намерил. Той си казал: Чудно нещо, аз съм чел без очила. Питам: Как е могъл да чете без очила, а сега не може? Следователно, когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина, не може. Като каже, че може да го направи, както каже, така става. Затова и Писанието казва: „Както мисли човек, такъв става."

„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Всички искате да бъдете такива избраници, такива извори, през които да тече Божията Любов. Като потекат, тогава ще се разберем. Всички трябва да бъдем избрани, силни, благородни, мощни, разумни. Аз не взимам тези качества в обикновен смисъл, но в необикновен, в смисъл, на избраните. Желая ви, всички да бъдете избрани.

Желая ви, вашата проявена любов да бъде като Божията Любов.

Проявеният ви живот да бъде като Божия живот.

Вашата проявена светлина да бъде като Божията светлина.

Вашата проявена свобода да бъде като Божията свобода.

11. Беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София.

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

Прочетоха се 10 от работите върху темата: „Разлика и прилика в характерите и философията на Августина и Толстоя“.

Тема за следния път № 26: „Отличителни черти на човешкия дух, на човешката душа и на човешкото тяло“.

Учителя: Да излезе някой от учениците на дъската и да напише четири числа, а именно числата 1, 2, 3, 4 и да отбележи математически, че числото 2 е два пъти по-слабо от едно; числото 3 е три пъти по-слабо от 2 и числото 4 е четири пъти по-слабо от 3.

Ученикът: Ще означим силата на единицата с f. Тогава ще имаме 1; 2; 3; 4 – f/f, f/2, f/6, f/24.

Учителя: Къде се намират най-благоприятните условия?

Ученикът: В единицата.

Учителя: Тъй, единицата представлява пролетта. Енергията през пролетта е най-силна, понеже асимилирането в растенията е най-силно. Енергията през лятото отслабва, тя е два пъти по-слаба. През есента е три пъти по-слаба, а през зимата – четири пъти по-слаба. Това е закон. В единицата физическият свят е най-силен по качество. В единицата чувствата почват да се засилват, а физическият свят е по-слаб. Следователно, когато физическият свят отслабва, чувственият свят се усилва. Законът действа и по-нататък. Когато чувственият свят отслабва, умственият свят става по-силен. Когато пък чувствата са много силни, човек не може да прояви умствена деятелност, там той е слаб. Ако на известно растение турите изобилно вода, то не може да расте, неговото развитие спира, но ако не го поливате, то пак не може да расте. Значи, когато условията за чувствата станат неблагоприятни, колкото по-големи мъчнотии среща човек в чувствата си, толкова по-големи условия има за ума. Следователно, за да се развие човек умствено, той трябва да претърпи едно вътрешно подпушване на своите чувства. И често, когато човек не може да разреши физически най-дълбоките въпроси, той става мистик, религиозен. Някои причисляват това към причинния свят.

В единицата хората се хвалят със своето тяло. Те се раждат материалисти, военни личности и други. Във второто положение, при двойката, те се раждат актьори, хора дадени в чувствата, които постоянно се менят и на които не можеш да разчиташ. В числото три срещаме хора на ума. А след учените идват мистиците и мъдреците.

Представете си, че Ж е светът на животните, а Ч е светът на човека. Светът на животните има 90 градуса наклон към земята, оста им е хоризонтална. Те са поставени хоризонтално на слънчевите лъчи, под ъгъл 180 градуса, и затова възприемат слънчевите лъчи чрез гръбначния мозък.

Те възприемат всички мисли и желания чрез гръбначния мозък. Техният гръбнак е изложен а слънцето и затова нямат благоприятни условия за развитие. У човека, обаче, оста стои перпендикулярно. Понякога и човек прави отклонения. Вие може да съдите за някой човек дали върви в правия път по положението на главата му. Когато той разрешава някои мъчен въпрос и си държи главата нагоре ще знаете, че той ще разреши въпроса лесно и правилно. Наведе ли си, обаче, главата надолу, неговата работа не е добра. По навеждането на главата може да правите математически изчисления, как ще се свърши работата на някой човек. Колкото повече си навежда главата, толкова повече се отдалечава от правилното разрешение на въпроса. Наблюдавайте вашето положение, когато разрешавате някоя мъчна задача и не мислете, че това нещо е произволно. За да разреши човек една задача правилно, винаги трябва да си поставя главата отвесно, или най-малкото с един много малък наклон, само на около един градус. Щом наведеш главата си много надолу, в разрешението на задачата ти вече ще има някакво затруднение. Сега вие може да зададете въпроса: отде произтича този наклон? – Той произтича от вашата животинска природа, която в случая взима надмощие във вас. Можете да правите ред наблюдения. Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване. Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. И тази животинска култура има своите добри страни. Тя е богата с материали, които трябва да се обработват.

Сега, запример, представете си, че ви се яде мед. Такова едно желание е много естествено; не е грешно да ви се яде мед. Минавате покрай една къща с мед, но медът не е ваш. Какво ще се зароди във вас? – Най-малкото, ще се яви у вас желание да вкусите от този мед. Отишло едно дете да купува мед, но забравило как се казва. Питат го: Какво искаш? – Мама ме прати за нещо, но забравих какво беше. – Гледа, гледа, намира кацата с меда, бърка вътре с пръста, изважда го и го туря в устата: От това искам. Питам: такава една постъпка към коя категория ще я подведете? Това дете, като го пращала майка му, не внимавало какво му казва, мислило си друго нещо и забравило името на меда. То мислило да си поиграе из пътя; неговият ум не взимал никакво участие в това, което майка му говорила. Може ли това дете да се счита за интелигентно? И то, преди да види кацата, се намерило пред една мъчнотия. Пред него веднага изпъква майка му, която ще го бие, като се върне в къщи. Страхът заработва в него, то си спомня жуженето на пчелите и в този момент в него се събужда един животински навик, вследствие на който търси начин да намери предмета, който майка му иска. Та казвам: страданията, мъчнотиите в света, които идват, ви заставят като това малко дете да намерите меда. Като не можеш да намериш нещо по естествения път, ще го намериш по обратния път, но с повече страдания, с повече неприятности. Допуснете друго положение. Да кажем, че това дете не беше толкова досетливо и не можеше да намери меда, мислите ли, че като се върне в къщи, ще каже истината на майка си? – Ще излъже. Защо ще я излъже? Интересна е тук психологическата страна на въпроса. Отде се явява в това дете желанието да излъже майка си? Майка му го е родила, отгледала, възпитала, защо то се страхува от нея, та трябва да я лъже? Децата въобще най-много лъжат майка си и баща си. Защо? Ето де се крие причината: когато един учител има погрешен метод на преподаване, нали той го предава и на учениците си? – Предава го. По същия закон, по лъжлив начин майката предава известно свое състояние на детето си и това учение, като се приложи в живота, ще засегне най-първо нея, за да вади тя лошите последствия на своя метод. Въобще у тия деца които лъжат, горната част на главата им е тясна шилеста; съвестта им не е развита. Ще знаете, че при всеки импулс да говорите истината вие развивате известна област на главата си. Запример, ако искате да бъдете смели, ще се развие една малка част от задната страна на черепа. Всички стремежи, които човек има, развиват разни части от мозъка. Въображението, например, прави челото по-голямо.

Във всеки клас трябва да има ученици, у които са развити различни сили и способности. Разнообразие трябва да има! Учениците могат взаимно да си предават и добрите, и лошите качества. Способните ученици предават своя импулс на по-слабите. Някои от учениците пък имат нужда от морални качества. Затова в един клас трябва да има ученици с развити морални качества. Няма нищо по-лошо от еднообразието. Затова едни трябва да бъдат умствено силни, втори да бъдат музикални, трети да бъдат смели, четвърти да обичат Истината и т.н. Всички тия качества се взаимно допълнят. Засега в цялото човечество работи колективният, великият човек чрез своите единици. Един ден той ще ги съедини и ще образува едно цяло. Един ден ще се събере и образува едно отлично, красиво тяло. Вие трябва да привикнете да се анализирате добре. Например, някои от вас обичат да полъгват. Много естествено е, но един възрастен човек трябва да избягва лъжата. Има хора, свършили и по четири факултета, пратиш ги да изследват някой научен факт, те все ще го преувеличат. И виждаме, че техните теории са все криви истини. Много учени хора изопачават научните си данни. Вземете един богослов: за да докаже някоя духовна истина, той първо ще я изопачи. Не, всякога трябва да констатираш една истина тъй, както си е. Няма да изнасилваш един факт, за да докажеш друг. Фактите са свързани, те взаимно се подпомагат.

Най-първо хората нямат искреност. Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. Те, обаче, нямат смелост, у тях е развит страхът. Има много учени хора, много богослови, даже хора на новото учение, които имат страх и вследствие на това не могат да изкажат рязко една истина. Те ще се спрат и наполовина ще я кажат. Някой съдия седи, мисли, прави своята резолюция, но ще каже истината наполовина.

Та първото нещо: ще знаете, че всички хора имат слабости. Затова вие в себе си ще се стремите да разсъждавате правилно. Туй, което градите, то е заради вас. Ако направите една погрешка, тя не е заради мене, вие ще пострадате. Пък ако направите едно добро, то е за ваша полза. Всеки човек причинява или полза, или вреда на себе си, а косвено неговата погрешка може да принесе вреда и на другите. Същото е и с доброто, което той прави: косвено то може да принесе добро и на другите. Запример, ако изкарам сега някой от вас на дъската и му задам един мъчен въпрос, на който не може да отговори, той веднага ще се почувства унизен и засрамен. А като не отговаря, другите ще му се смеят. Не е въпросът, че те знаят повече, нито това дали той знае. Въпросът е да се обясни една истина.

Първото нещо: у вас трябва да се създаде навик да обяснявате Истината в нейните най-малки проявления. Не се стремете да изяснявате великите проблеми в живота. Това е един грамаден капитал. Търсете всякога микроскопическите факти и за тях се дръжте! Малките величини са отлични. Ако един човек го мързи да бръкне с ръката си в джоба, за да даде някому пет стотинки, той никога няма да привикне да дава. От петте стотинки той ще се научи да дава и по-много.

Сега, от този материал, който преминавате, вие още не сте се спрели върху ония окултни положения, които можете да приложите в живота, а трябва да ги прилагате! Запример, трябва да знаете в даден момент дали някой човек ви говори Истината или не. После, правете разлика между вяра и лековерие. Вие не трябва да бъдете лековерни. Например, вие сте тръгнали в един път и някой ви казва: знаете ли, че този път не е правият път? Вие сте тръгнали по крив път. И вие веднага се разколебавате. Защо? – Вие изведнъж приемате тия думи за верни, без да ги проверите. Това е лековерие.

На какво се дължи отклонението на две линии? Как се е образувал ъгълът на отклонението?

Ученикът: – Във физиката има един уред електроскоп, с който се определя ъгълът на отклонението. Когато през лентичките се пусне електричен ток, електричеството в двете лентички, понеже ще бъде положително или отрицателно, ще ги отблъсне и ще се образува ъгъл.

Ако разгледате работата на тия четирима души 1, 2, 3, 4, според както е определена посоката на тяхното действие в чертежа, могат ли те да вършат заедно работа? (– Всеки поотделно може да върши работа, но между тях няма съгласие.)

Сега ние засягаме един закон, който съществува в природата. Какъв е този закон? Да кажем, че имате едно семенце. Какви са неговите възможности? – Да расте нагоре и надолу. То среща надолу едно противоречие – почвата, която му препятства, обаче в нея се образуват коренчетата на това растение. По същия начин се образуват нагоре клонищата.

И тъй, тия противодействащи сили нагоре и надолу образуват цялото дърво. Тъй щото, и противодействащите сили в нашия организъм помагат за растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Ето защо, и във вашето растение непременно трябва да има противоречия. Щом няма противоречия, всяко растене престава. Щом изсъхне едно дърво, и противоречия вече няма. Някои питат: Защо е това противоречие? – Това противоречие е в закона на вашето развитие, временно то ви е необходимо. Някой иска да спре противоречията. Може да ги спре, но ще спре и развитието си. Едно изсъхнало дърво показва миналите противоречия, които са съществували за него, но в плода на това дърво са примирени всичките противоречия; всички сили се събират плода. Следователно в плода на своя духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими. Това е философия.

Сега хората се делят на партии. Някои хора не приемат вашите убеждения, но не се безпокойте от това. Тия хора са едно малко клонче на същото дърво, което ще отиде най-много 3–4 метра далеч от дървото и пак ще се върне назад. Като дойде вятърът, ще се сблъска с друго клонче, което ще го пита: какво искаш от мен? – Нищо не искам, вятърът ме докара тук, сблъскахме се – нищо повече! И тъй, само в плодовете на едно дърво могат да се примирят противоречията. Следователно не се смущавайте от това, как се развива сега външният свят. Трябва да знаете, че вие не можете да измените реда на нещата. Само в плода на дървото вие може да примирите всички противоречия. Затова трябва да се стремите към идеален, духовен живот. Всяко дърво трябва да има плод във вас. И, както казва Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Който има плод, ние познаваме, че той е примирил противоречията, а който няма плод, наричат го безплодно дърво. Това показва, че този човек още не е намерил закона на примирението. Значи, в плода, в доброто, което правиш в света, трябва да примириш всички противоречия на твоя физически, чувствен и умствен живот и да преминеш в причинния свят. Защото противоречията на физическия свят не са противоречия и на умствения свят. Линиите 1, 2, 3, 4 в чертежа показват движението на тесаракта. Когато ъглите се увеличават или намаляват това представлява движението и посоката на тесаракта. Помнете и следното правило: хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни. Силните хора имат най-големи спънки. Колкото по-големи мъчнотии има в живота си, това показва,че природата към вас е по снизходителна. Това дете може да се оплаква, че го държат затворено, обаче то учи. Следователно някой път и природата постъпва спрямо тебе като тази майка: хване те, тури те в някоя стая и ти казва: ще учиш!

Важното за вас е да се стремите чрез плода на вашия живот да примирявате противоречията. И ако ги примирите така, вие сте на прав път. Приложете следното правило: щом направите една погрешка, изправете я веднага! Всяка вечер, като се върнете в къщи, дайте си отчет как сте прекарали деня, какви погрешки сте направили и ги отбележете. Така ще намерите един начин за поправянето им. Който иска да успее в живота, непременно трябва да изправя своите погрешки. Това е цяла наука. Спрямо себе си вие сте много снизходителни, казвате: условията са такива. Или: само аз не съм, който правя погрешки, и другите хора правят погрешки… Оправдавате ли се по този начин, един ден вие ще се намерите в една задънена улица. Защото погрешки в живота има, но трябва да се изправят. Ако някой ви каже, че можете да живеете без погрешки, той не говори истината. Погрешки ще дойдат, въпреки всичкото ви знание; и много да знаете, погрешки пак ще дойдат. Пък ако нямате свои погрешки, чужди погрешки ще ви турят и пак ще ги пренесете. Но спазвайте правилото, което ви казах: всяка вечер ще се отделиш като учител и ще се поставиш като ученик пред този учител. Ще се извикаш пред него и ще кажеш: спри се пред мен! Ти знаеш ли какво прави днес? Питам ви: седели ли сте така на изпит пред себе си? Ученикът ще почне да се оправдава. Учителят, обаче, ще бъде напълно справедлив, ще пита: защо направи тези работи? И ти, като ученик, трябва да си дадеш един правилен, истински отчет, да намериш причините, побужденията, поради които си направил тази погрешка. Щом се покажеш малко снизходителен към себе си, това е вече лицеприятие, ти изгубил. Физическият човек е като дете. Защо майките имат уважение пред децата си? Защото детето гледа майка си дали говори истината или полъгва; щом я хване, че лъже, то вече няма страх от нея.

И тъй, щом вашият обективен ум схване, че вие сте някъде слаб, казва: ти полъгваш. Туй е един неизменен закон в природата. Запример, ако ви туря 50 кг. Злато на гърба и после взема да се моля за вас да преминете една дълбока река благополучно,правилно ли ще е? Питам: уверен ли сте, че с 50 кг злато на гърба си, земята няма да се продъни, няма никаква опасност. Опасността е във водата. Като дойдете в една по-рядка среда, там ще фалирате. Трябва да знаете, че в живота си вие ще минете през една такава дълбока река. При това и мост няма да има. Ще кажете: с лодка. И лодка няма да има. Тогава? Представете си, че носите 50 килограма пясък на гърба си и трябва да минете една река. Какво ви коства да оставите този пясък на брега, да минете реката свободно и като излезете на другия бряг – там пак има пясък, да вземете от него други 50 килограма? И като дойдете до друга река, оставете пясъка, минете реката и после пак си вземете пясък, колкото искате.

Закон е: ще бъдете много взискателни спрямо своите погрешки. Защото, ако не изправите погрешките си, те след време ще ви създадат такива страдания, каквито не сте сънували. Забележете, при правилното страдание на душата на е страхът, който трябва да играе роля, но правото. В света съществува само едно право. Ние не казваме, защо трябва да станат тия неща? Те ще станат, но трябва да се извършат правилно. Ако са погрешно направени, трябва да се изправят. Да кажем, че някои нишки в мозъка трябва да растат на дължина; при това обемът на известни клетки трябва да се увеличи. Туй трябва да стане! Значи това е един бюджет, предвиден от самата природа. И енергията, която е потребна, ще се изпрати да работи във вашия мозък. Допуснете сега, че вашият мозък не може да издържи на този напор, както една жица не може да издържи на силния ток в някоя електрическа инсталация. Какво става тогава? – Жицата изгаря. Има ли между вас някой електротехник, да каже кога изгаря жицата? (– Когато силата на тока мине определения размер и напрежението е по-голямо, отколкото жицата може да издържи.) Следователно човешкият мозък трябва да се инсталира правилно. Там трябва да турите най-добрата жица, не каква и да е, а такава, която може да издържи всички напрежения. Затова, закон е: каквото вършите, трябва да бъде добре направено. И това добре направено дело най-първо ще се отрази върху строежа на тялото.

Та някой път дори изкуствено трябва да си създавате мъчнотии. Забелязано е, че ония деца, които от малки страдат от една, втора, трета и от ред още болести, ако след това им дойде някоя болест, те не умират, а издържат, организмът им става стабилен. Онези деца пък, които никак не са боледували, при първата болест, която им дойде на втората година, заминават за онзи свят, болестта ги задига. Човек, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, а който никак не е боледувал, при първото заболяване още си заминава. Тъй че страданията са калене на организма. Разбирате ли този закон? Това е закон, от който вие не можете да се избавите. Щом мислите съобразно тия закони, и вашата мисъл ще бъде в съгласие с природата. Това съгласие ще даде сила на ума ви, да мислите по-правилно, а при това ще ви избави от много морални терзания. Защото невежеството носи безброй страдания, вземете, запример, една микроскопическа искрица. Тя при дървата не е опасна, но при взривните вещества става опасна – зависи де ще я поставите.

Значи, всяка вечер ще си направите баланс на всичко, което сте прекарали през деня. И ще си поставите един идеал, който искате да постигнете. Човек трябва да работи над себе си! Сега всички хора въобще, особено фаталистите, казват: каквото дойде! Това прилича на ония дървета, които са пуснати в някоя река и тя ги блъска тук-там из водата, докато най после ги изхвърли на брега. Това, обаче, не е разрешение на общите задачи.

И тъй, коя е основната мисъл на тази лекция? Погрешките да се изправят с време.) Първоначално е нямало погрешки. Друго? (Противоречията трябва да се примирят в плодовете, които ще изработим.) Най-първо противоречията произтичат от силите на природата.

Сега, аз бих ви задал да пишете върху следната тема: „Кой е най-добрият начин за запознаване?“ Според вас, кой е най-практичният метод за запознаване с някого? Кога се запознават хората обикновено? (– Когато направим някому добро.) Представете си, че двама души пътуват заедно. Торбата на единия пътник се изпразва и той цели три дни гладува, след което се решава да запита втория: Нямаш ли нещо за ядене? От три дни не съм ял нищо. – Имам. Те започват да приказват, разговарят се. Вторият пътник дава на първия да яде, после си подават и двамата ръка и си казват: Хайде на добър път! Единият тръгва на една страна, другият – на друга. Учениците как се запознават? Някой от тях не знае нищо по математика, а пък учителят ще го изпита. Той казва на един от съучениците си: Я ми разкажи урока по математика, не разбрах как става това нещо! Седнат двамата: единият разправя, другият слуша – и тъй се запознават. Ако и двамата бяха способни, щяха ли да се запознаят. Нямаше. Но ако и двамата се намират пред една обща опасност, например, ако и двамата са гладни или се намират в чужд град, те ще се запознаят. Тогава от тия заключения ние изваждаме следния закон: общите нужди, които се появяват в живота, сближават хората. Тия нужди могат да бъдат от физически, умствен или духовен характер, но те всякога сближават хората. И тъй, щом се появи някоя нужда във вашия живот, трябва да знаете, че тя е на мястото си, тя ще ви сближи с някой човек. Тогава не изпущайте случая. Всяко сближение, станало по един естествен път, е Божествено, и то ще принесе своята полза. Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат.

Ще ви дам едно обяснение на въпроса защо трябва да има мекота между двама души в живота. Представете си, че турят двама души в един сандък, пълен с течност. Сандъкът е закован добре и тъй те пътуват по железницата. Как мислите, като се бълникат вътре, ще излязат ли здрави? Ако са шишета, нали трябва да има стърготини помежду им, за да няма търкане? Щом кажем, че трябва да бъдем меки, ние подразбираме, че сме в сандъка и пътуваме. Щом не пътуваме, може и без мекота. Само шише няма нужда от стърготини, но пращаш ли го с други шишета от един град в друг, непременно трябва да има мекота помежду им. Когато кажем, че трябва да бъдем меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трябва да има нещо, за да не става голямо търкане. (– Ако те са поставени в мляко, ще избият масло.) Тъй, масло ще се избие. Да кажем сега, че онзи, който е направил тенекията, оставил я с много малък отвор и това масло, като се избие, запушва отвора и не може да излезе навън. Какво ще правите тогава? (– Отворът трябва да бъде много голям.) Ето защо, човек трябва да бъде щедър, с голяма уста. Значи щедростта е голяма уста, от която можем лесно да извадим избитото масло.

И тъй, разбрахте вече какво нещо е мекотата и защо е необходима в живота ви. Като ви турят мекота, тогава не питайте: Без тази слама не можем ли? Или не казвайте: Да се махне тази слама! Двама души, които са меки, те сами се поотдалечават един от друг и между тях не се произвежда това търкане. И тогава, щом искате да се скарате с някого или ви дойде някое противоречие в живота, кажете: В сандък съм, чакай да видя дали има стърготини, та да не стане някоя катастрофа с мен. При това вижте дали устата ви е голяма. Ако сте захаросан мед, как ще излезете из тясното гърло? Хората са намерили и в този случай едно изкуство: турят съда във вряла вода, за да се разтопи медът. В живота, обаче, когато устата е малка, медът се изважда много мъчно, понеже там процесът е много сложен.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

31. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 18.V.1924 г. в гр. София

Книги:

* Противоречията като необходимост при всяко растене

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_05_18 Противоречията като необходимост при всяко растене.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

''10. Беседа от Учителя, държана на 18 май, 1924 г. София.''

„Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ *)

Ако днес се зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори. По този въпрос и учените не са на едно мнение. Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др. Обаче, това са само думи. Ще кажат за някого, че е гений, за друг – че е талант. Какво означава думата „гений"? Някои влагат в понятието гений такова качество, каквото не съдържа. От гледището на природата, геният е малко дете, което едва започва да ходи. Малките деца минават за гениални. Като се изправи на краката си, малкото дете казва: Открих закона за ходенето. За да не пада, то се старае да разреши закона на равновесието. То е стъпило на една хоризонтална плоскост и се мъчи да държи тялото си в перпендикулярно положение към тази плоскост. В геометрията тези две плоскости – хоризонталната и перпендикулярната – са в покой, а в живата природа са в движение. Ако попаднеш между тях, ти ще подскачаш, както подскача прахът на барабана.

Съвременните хора се страхуват да си зададат въпроса: Съществува ли Бог, и ако съществува, защо трябва да Го възлюбят? – Защо се страхуват? – За да не се разрушат техните илюзии. Други хора се страхуват да се оглеждат в огледалото. – Защо? – Да не би да видят това, което не очакват. Те си мислят, че са красиви, млади, а като се огледат, виждат, че се лъгали. Хората се страхуват, да не би по някакъв начин да се разколебаят техните установени възгледи. Има нещо реално, неизменно в техните възгледи, но повечето от тях ще претърпят промени. Установените неща са като високи планински върхове. Например, Моисей казва: „Не убивай, не кради, не лъжи." Това са високите върхове на злото, които водят към отрицателния живот. Говори се още за правдата, мъдростта, истината и др. Това са високите върхове на доброто. Говори се за любовта. Но как може да се говори за любовта, като не знаете нейния език? Любовта си има свой специфичен език. При тебе дойде някой и ти говори на български. Казва ти: Аз те любя. Отговаряш: Не те разбирам. Ако те срещне чужденец и ти говори за любов, ще го разбереш ли? Ще му кажеш, че не го разбираш. – Как да не разбираш? Толкова ясно ти говоря. На какъвто език да ти говорят, щом не го разбираш, ще си кажеш истината. Като излезеш вечер и погледнеш към небето, осеяно със звезди, виждаш, че те са ясни, светли, но не разбираш, какво се крие зад тази яснота. Всички неща в природата са в тайна. Погледнеш някого и казваш: Познавам този човек. – Външно го познаваш, но вътрешно, той не ти е познат. Той е космично същество, едно велико владение. На земята той се проявява като шило, което, щом те бодне, казваш: Познавам този човек. – Познаваш го, като шило, но зад него се крие нещо велико. И за нас казват: Виждате ли тия хора? – Виждате ги като върхове, но зад тях се крият велики, мощни сили, които могат да стъпчат малките човечета. Когато големият, космическият човек стъпи върху една къща, веднага става пожар, земетресение. И Ева, като стъпи на една къща, става същото – пожар. Тя всичко превръща на пепел. Космическият човек говори на хората на свой език. И те му отговарят на свой език. Но двете страни не се разбират.

През време на севастополската война, един френски офицер минавал през едно българско село и понеже бил гладен, обърнал се към селяните, на чисто френски език, и им поискал мляко. Един от селяните му отговорил: Не те разбираме. След дълги обяснения, офицерът взел една чаша за вода и започнал да прави с ръката си движения, като че дои крава. Селянинът разбрал, какво иска офицерът, засмял се и казал: Така кажи, да те разберем! Като говориш на френски, не те разбираме. Следователно, като се намериш пред големия, космическия човек, ще му говориш символично, на негов език, да те разбере. Като направиш движение с ръката си, като че доиш крава, всеки ще те разбере. А селянинът се упреква, че простата му българска глава не разбира френски.

Кой създаде това разнообразие на езиците, че хората и до днес не могат да се разберат? Бог ли създаде толкова много езици, или хората? Първоначално, когато хората били разумни и праведни, имало само един език. Значи, хората създадоха голямото разнообразие на езиците. – Кога? – Когато създадоха вавилонската кула. Тогава езиците им се объркаха и те не можаха вече да се разбират. За да дойдат до онова истинско, дълбоко разбиране, хората трябва да възлюбят Господа. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." Като се говори за Господа, някои философи казват: Бог е разумна, мощна сила в природата, която е създала цялата вселена. Питам тези философи: Вие бяхте ли в това време, когато Бог създаваше света? – Не знаем, но предполагаме, че Той е създал света. Ами ако аз кажа, че Бог не е създал света, кое твърдение ще бъде по-вярно? Въпрос е, дали светът е създаден. Той е съществувал всякога, Бог не го е създал. Обаче, в съзнанието на човека се явява въпрос за създаването на света. Бог се проявява в света. Или, светът е отражение на Бога. Той не е зидар, да вземе чука и да удря, да съгражда света. Според хората, създаването на света е механически процес. Те казват: Бог взе пръст, направи от нея човек и му вдъхна дихание на живот. Питам: Кой човек е видял тази пръст? Кой учен я е изследвал, да види, има ли разлика между нея и тази, с която ние работим?

И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Как ще Го възлюбим, щом е казано, че Той живее в непристъпна светлина? Как ще Го възлюбим, когато от детинство са ни Го описвали като страшен, който само наказва хората? – Не говорите истината. За Бога са казвали, че е страшен, но същевременно, че е благ, добър и милостив. Какво ще кажете тогава? Казвам: Страшно е, когато Бог изостави човека. Обаче, благословение е, когато Той го вземе на своя страна. Няма по-страшно нещо за човека, изоставен от Бога. Той се намира в неописуема тъмнина. Това го довежда до отчаяние и той се самоубива. Значи, хората се самоубиват, когато за момент само се почувстват изоставени от Бога. Някой момък се самоубил, защото неговата възлюбена го напуснала. Всъщност, не го изоставила възлюбената му, но Господ го изоставил. Бог е Любов. Следователно, когато любовта те напусне, Бог те е напуснал.

Днес повечето хора живеят само в удоволствия, поради което се натъкват на големи противоречия. Те имат голямо мнение за себе си и мислят, че разбират живота. Навсякъде чувате бащи и майки, свещеници и проповедници да говорят на младите за щастие, да осигурят живота си. Майката казва на дъщеря си: Гледай да се ожениш за богат момък, да живеете добре и охолно. Бащата казва на сина си: Учи, да свършиш добре, да станеш учен човек, да се осигуриш. – Всички учени осигурени ли са, щастливи ли са? Богатите осигурени ли са? Царете осигурени ли са? Няма човек на земята, който да се е осигурил, или да е станал щастлив. – Защо няма щастливи хора на земята? – Защото никой от тях не е намерил същественото в живота. Дето същественото отсъства, там няма живот. – Нали имат знание тези хора? – Те имат такова знание, което не носи живот. Майката носи детето си девет месеца в утробата, но не знае, какви нещастия ще й причини то. Тя не знае, какво се крие в него. Като гледам човека, аз го уподобявам на гърне, което се прави от тесто, пече се, и един ден то се счупва, нищо не остава от него. Българите си служат много с гърнета. Ако искат да сварят боб, леща, коприва, те ги варят в гърнета – там хубаво се сваряват. Гърнето представя външната форма на човека, но човек не е гърне. Той може да живее в колиба, може да живее и в дворец, но същината на човека не е нито в колибата, нито в двореца. Човек може да е учен, може да е прост, но същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота. Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите: те ще ви разберат и ще ви проговорят. Малко хора обръщат внимание на звездите. Те гледат на тях като на нещо несъществено. – Кое е същественото за човека? – Да бъде пълничък, червен, здрав. На Гергьовден българите имат обичай да се теглят, кой колко тежи. Претеглят се, запишат си числото и на следната година пак се теглят. Ако теглото им е по-малко, започват да се безпокоят. Казвам: Същината на човека не е в теглото, което ту се увеличава, ту се намалява. Същината на човека е в неизменното, което не се мери на везни. За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. Вижте, какво постоянство има мравката. Тя носи товар, десетки пъти по-тежък от нея, и докато не го занесе в мравуняка, не отстъпва: пада, става, но не се отказва от товара си. За мравките не съществуват противоречия, нито невъзможни неща.

„Да възлюбиш Господа." Религиозните са дошли до убеждението, че са чада Божии. Обаче, като им се каже, че трябва да възлюбят Господа и да изпълнят Неговата воля, много от тях отстъпват. – Ние правим добрини. - Не е въпрос само в правене на добро. Ще правите добро, но с любов. В този смисъл, доброто е нишка, която съединява човека с Бога. То е контакт на човешката душа с Бога. На научен език казано, доброто е тангентата или - допирателната права на окръжността. Какво представя тангентата, от научно гледище, за нас не е важно.

Ние се интересуваме от нея дотолкова, доколкото можем да я използваме. Важно е, че докато си в кръга на Битието, ти можеш да станеш силен, ако правиш добро. Едно добро дело представя една допирна точка до великия Божествен кръг. Чрез тази точка, именно, ще мине Божествената енергия и ще те повдигне. Колкото по-нагоре се повдига човек, толкова по-лесно разрешава въпросите на живота.

Съвременните хора има да разрешават много въпроси. Всеки ги разрешава по особен начин: младите ги разрешават по един начин, старите – по друг начин. Младите искат да живеят, старите мислят за онзи свят. – Знаете ли, какво представя онзи свят? Били ли сте там? Имате ли писма от вашите заминали за онзи свят? Като замине някой ваш близък в странство, след известно време, получавате писмо от него, праща ви адреса си и желае и вие да му пишете. Всички религиозни говорят за онзи свят, но кой е получил писмо оттам? Дохождат при мене хора, да си кажат скръбта по някой техен близък, който заминал за другия свят. – Имате ли писмо от него? – Нищо нямаме, изгуби се, нищо не знаем, къде отиде. Днес вярващите в целия свят работят за образуване на някакво съобщение между този и онзи свят, да влязат във връзка със своите заминали. Англичанинът Стет, който потъна с парахода „Титаник", трябва да направи съобщение между физическия и духовния свят. – Това ли само ни остава? – Това е необходимо. Като се нареди такова съобщение, голяма част от страданията на хората ще се намалят. – Нужно ли е това съобщение? – То е толкова нужно, колкото и на онзи, слязъл с водолаз на морското дъно, е нужен чист въздух отгоре. – Ами ако няма друг свят? Преди 2000 години съществуваше ли той? Не можем ли да живеем без него? Достатъчен ни е физическият свят. Не ни трябва нито духовен, нито Божествен свят. – Не е така. Божественият свят е извън времето и пространството, затова мислите, че можете и без него. Той е свят извън третото измерение, затова е чужд и неразбран за вас. Според Писанието, тисящи [хиляди] години на земята са като един ден в Божествения свят. От това гледище, двете хиляди години, преди които е живял Христос, могат да се съкратят на два интензивни деня. Това, което става на земята за хиляда години, на небето може да се сгъсти в един ден. И обратно: Това, което става на небето за един ден, на земята може да се разреди за хиляда години. Времето не създава нещата. То само ги хроникира. Времето е било преди човека. Ако ви кажа, че сте живели преди 2000 години, т.е, преди два сгъстени деня, ще повярвате ли? Ще ме питате, защо нищо не помните. – Защо пияният забравя нещата? И вие не помните, защото сте били пияни. Като изтрезнеете, ще си спомните всичко. Тогава ще се разговаряме. Богатството, страстите, властта са питиета, които опияняват човека. Те притъпяват ума му и той нищо не помни.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Ето един важен въпрос за разрешаване. – Как ще Го възлюбим? – Като влезете в контакт с Него, както допирателната до окръжността. За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка. Тази допирна точка подразбира езика на любовта. Всички хора трябва да знаят този език. Вчера дойде при мене един чужденец, който се интересува, на какво се основава моето учение. Казвам му: Това учение не е мое, то е Божествено и се основава на великата Божия Любов, която обхваща всичко. В нея влизат всички народи, всички общества и хора, като органи на великия Божествен организъм. Растенията, животните също са органи на този велик организъм. Има растения и животни по-признателни и благодарни от човека. Всеки може да направи опит, да провери думите ми. Чужденецът ме пита: Ти направи ли този опит? – Каквото съм направил, това важи за мене. Направи и ти този опит, да видиш, че думите ми са верни. Човек може да се разговаря и с растенията. Направи следния опит. Избери едно плодно дръвче, например, ябълка, и в сухо време го поливай с няколко стомни вода. За да разбереш, че наистина то е признателно, остани известно време при дървото, да видиш, какво ще стане. След няколко минути една хубава ябълка ще падне пред тебе. Като направиш опита няколко пъти, ще видиш, че ябълката всякога пуща по един плод за тебе. Този опит не отнема много време. Вместо да ме питате, що е Бог, вземете стомната и полейте ябълката. Щом изпълните тази задача, все едно, че сте изпълнили волята на Бога. Колкото и да е голяма разликата между тебе и ябълката, тя ще ти покаже своята признателност на опит.

Казвате: Възможно ли е Бог, Създателят на вселената, да се занимава с дребни работи? Ще ни показва признателността на ябълката! – Като срещнеш учен човек, какво искаш от него? Ще го помолиш да ти каже само една дума, която не знаеш. Голям учен е той, но ще спре вниманието си върху тебе. Бог се занимава и с големи, и с малки работи. Хората имат голямо мнение за себе си, а се занимават с дребни работи: карат се за къщи, за ниви, за богатство. Те не знаят, че Бог може да ги събере в черупката на един орех или лешник и ще остане още свободно място. Ето колко са големи! В това положение те са щастливи. При наличността на толкова къщи и имоти, съществува жилищна криза. Друг е въпросът, ако се говори за космическия човек. Само да обиколите този човек са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди км път в секунда. Днес Бог е смалил този грамаден човек във формата на едно малко човече, което може свободно да живее в черупката на един лешник.

Всички хора се питат, какъв е смисълът на живота. Казвам: Когато хората се стопят, т. е. се изгубят, тогава ще разберат смисъла на живота. Така се изгубва всяка душа, заминала за другия свят. В първо време, като се освободи от материята, тя се чувства голяма, необятна, но веднага я погват неприятелите. Тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си, че няма живот, че нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, докато се ориентират. Такива души наричаме „тъжни". За да излезе от това състояние, тъжната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов. Той ще възстанови първоначалната й форма. – Кога ще стане това? – Когато тя възлюби Бога. Същото се отнася и до човека на земята. Докато не възлюби Бога, той ще оре и копае, ще чука камъни. Щом Го възлюби, той ще разполага с всички блага на живота.

Днес повечето хора мислят, че могат да разрешат въпросите си без Бога. Обаче, в края на краищата, те дохождат до заключението, че без Бога нищо не се постига. За да разрешиш въпросите си и да се развиваш правилно, ти трябва да възлюбиш Господа, т.е. да теглиш тангента към Него. Някой се оплаква, че останал сираче, без майка и баща. По-велика Майка и по-велик Баща от Бога има ли? Друг се оплаква, че нямал братя и сестри, нямал и приятели. По-добри брат и сестра от Бога има ли? По-верен приятел от Бога има ли? Когато възлюбите Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, Той ще отвори вратата си за сираци, бедни, страдащи, изоставени, измъчени и обременени. Всеки може да тегли тангента към окръжността; всеки може да възлюби Господа и да опита Неговата Любов. Като възлюбиш Господа, иди сам в гората да опиташ силата на Неговата Любов. – Ако ме срещне мечка? – Ще се приближиш до нея, ще я помилваш и ще й кажеш една сладка дума. Тя ще те погледне мило и ще си замине. С това тя иска да каже: Познавам те, защото ти любиш Господа. Досега бях страшна за тебе, защото ти не познаваше Господа. Откак Го познаваш, ти вече не се страхуваш от мене. После тя ще си влезе в гората, а ти ще продължиш своя път.

Като ме слушат, някои си мислят: Този човек говори ли истината? Вие се съмнявате, защото нямате вяра в Бога, не сте Го възлюбили. Ако ви лъжа, нито аз печеля нещо, нито вие. За да ви кажа една малка лъжа, трябват ми пет милиарда години, а аз не искам да си губя времето. – Защо е нужно толкова време за една малка лъжа? – За да измисля една нова лъжа, а не да повтарям вашите. Практично ли е да се губи толкова време? То е все едно, както казват българите, „да гониш Михала." Щом е така, аз предпочитам да говоря истината. Тя е извън времето и пространството. Следователно, истината може да се говори всякога. Това е най-доходното перо за всеки човек. Ако ме питате, какво мога да ви кажа, отговарям: Всякога мога да ви говоря за любовта, за мъдростта и за истината. Само така ще ме познаете, и аз ще ви позная.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Как ? – Не казвам със сърцето си, защото вие още не познавате сърцето. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум." – Този ум, за който се говори в Писанието, и него още не познавате. Вие говорите за някакво сърце и ум, но не ги познавате. Никой не познава своето сърце. Лекарят е виждал сърцето на човека, но физическото, а не онова сърце, с което човек преживява възвишени чувства. До това сърце никой лекар не може да се докосне. Лекарите бъркат само във физическите органи, затова и резултатите на техните изследвания са малки. Сърцето е малка, великолепна къщичка, която малцина познават.

„Да възлюбиш Господа". Това не значи да си създадете някакъв образ за Господа. Първо вие ще мислите за Господа като Любов, а Любовта сама ще създаде образа. – Как ще стане това? – Виждали ли сте, как българите топят восък? Турят го на огъня да се стопи и веднага след това го наливат в студена вода. Като истива, восъкът приема различни форми. По него те обичат да гадаят. Следователно, само любовта може да създаде образ за Бога. Затова се казва, че Бог е Любов. За да разберете любовта, трябва още отсега да изучавате нейния език. За тази цел трябва да се свържете с живата природа, която ще ви остане вярна при всички условия на живота. Ще дойде ден, когато децата, приятелите ще ви оставят; ще заболеете, обаче, природата никога няма да ви остави. – Не трябва ли да правим друга връзка? – Щом връзката ви с някого е човешка, един ден ще се видите изоставени. Обаче, въпросът за връзката на човека е индивидуален, и всеки сам трябва да го разреши. Хората на любовта, мъдростта и истината ще разрешат този въпрос самостоятелно. Ако един човек го разреши правилно, всички хора ще го разрешат.

Следователно, когато един човек се нахрани, всички хора ще се нахранят. Това е закон. Ако има нужда да доказвам, ще си послужа с човешкото тяло. То е общество, образувано от милиарди клетки, които едновременно се хранят. Първо се дава храна на стомаха. Щом се нахрани той, всички клетки ще се нахранят. Ако няма храна за стомаха, всички клетки ще гладуват. Три фактора взимат участие в храненето на човека. Първият фактор е стомахът. Той доставя материалната храна на целия организъм. Вторият фактор е белият дроб, който приема въздуха от устата и чрез него пречиства, т. е. окислява кръвта. Третият фактор е мозъкът, който изпраща енергиите по цялото тяло. – Защо трябва да прави човек добро? – И тук е валиден същият закон. Щом ти направиш едно добро, всички хора ще правят добро. С тебе заедно, цялото човечество, целият космос прави добро. Да направиш едно добро, това е велик, свещен момент в живота на цялото човечество. – Защо? – Защото то се предава на космоса, на цялото човечество, на всички рвзумни същества, както и на Бога. И Бог се интересува от доброто, което човек прави. Доброто, което той е направил, е благо за целия космос. Ако се откажеш от доброто, от любовта или от истината, ти внасяш злото в цялото Битие. Който иска да повдигне човечеството, трябва да прави добро, да даде път на любовта и истината в своя живот. В това отношение, всеки човек е фактор в Битието. В Божествената книга се пише, какво е извършил човек. Голяма е отговорността на човека. Казваш: Аз не съм цар, не съм пръв министър, да нося отговорност. – Ти си по-голям от министър, по-голям и от цар. В който момент правиш добро, всички разумни същества, всички ангели с трепет следят, как ще го направиш. Ако го направиш по всички Божествени правила, те казват: Един от нашите братя на земята направи едно добро на място и по правилата на Божествения живот. Като знаете това, не трябва ли да бъдете изпълнители на такова добро?

Днес повечето хора не успяват в живота си, защото вярват само в науката, очакват тя да ги повдигне. И науката има място, но не навсякъде. Тя поддържа, че само чрез еволюция се постигат нещата. – Това е отчасти вярно. Има една велика наука, според която можеш да постигнеш нещата моментално. Тя е науката на любовта. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего." Любовта е допирна точка, условие, в което се крият всички възможности за постижение. Ако постигаш всичко чрез еволюция, това подразбира проява на Бога в човека, с цел да се изяви съвършеното, възвишеното, Божественото в него. Вън от това, друга еволюция не съществува. А това, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно минавала в различни форми, докато дойде до човешката форма, то не е никаква еволюция. Как ще си обясните грамадната разлика между различните животни, от най-малките до най-големите и до човека? Според мене, еволюцията означава история на човешката душа; как е използвала всички условия и възможности за своето развитие. Доброто е помогнало за разширяване на човешкото съзнание. Така човек е съградил и съгражда своя организъм, чрез който влиза в контакт с великото Битие, т. е. с Божествената природа.

Мнозина ме питат: Кога ще дойде любовта? – Когато бъдете готови. За да приеме любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако любовта дойде днес, човешките тела ще се стопят, няма да издържат на нейните силни токове. Не всички житни зрънца издържат на условията, при които се посяват. Не всички релси издържат на движението на влака. Ето защо, за да издържи на Божествените енергии, човек трябва да има силен стремеж към Бога. Следователно, ние трябва да влезем в контакт с Божествените енергии и да се калим. Всеки трябва да има съзнание, че е някакъв фактор във вселената. Казвате, че това е заблуждение. – Ами ти, като не изпълняваш волята Божия, не се ли заблуждаваш? Казваш: Глупаво е човек да върши добро. – Ами да върши зло, не е ли глупаво? Кое е по-право: Да вършиш добро, или да вършиш зло? – Да правиш добро, това е губене на време. – Като правиш зло, не губиш ли време? Като убиваш хиляди говеда и продаваш кожите им, за да печелиш и нареждаш живота си, това благородно ли е? Да колиш агнета, кокошки, за да храниш децата си, това добро ли е? Говедата казват: Ти одра нашите кожи, но няма да бъдеш щастлив. Агнетата и кокошките казват: Ти ни закла, отне живота ни, но скъпо ще платиш. Ти живееш на гърба на нашите кожи, на нашата кръв, но няма да ти се прости. Можеш и без тази голяма къща, направена на нашия гръб. Казвам: Аз предпочитам да живея в малка колибка, но съществата около мене да бъдат живи, отколкото да живея в палат, спечелен от кожите на животните. Такава е волята Божия. – Никога ли не трябва да ядем месо? – Това се допуща, само когато животното пожелае доброволно да се пожертва за тебе. Има случаи, когато пчелите по никой начин не дават меда си. Какво ще направиш тогава? Ще вземеш внимателно една пита, пълна с мед, и на нейно място ще туриш друга – празна, да могат веднага да продължат работата си.

В древността, когато хората били човекоядци, поддържали един култ между влюбените. Когато момъкът се обяснявал в любов на момата, или тя на него, който изслушвал обяснението, имал право да иска от другия, да отреже парче месо от себе си, около 200 – 300 гр. от лицето, ръката, или крака си и да го опече. Когато изяждал месото, той познавал, дали възлюбеният имал любов към него. Поради този култ, хората през тази епоха били обезобразявани: някой на лицето, друг – на ръката, трети – на крака; всички носели белези по тялото си. Съвременните учени ще кажат, че това е атавизъм. – Не, такава е била обичта на влюбените преди хиляди години. И днес в подсъзнанието на хората е останал спомен от това време, поради което влюбеният казва на своята възлюбена: Ще ми се да те изям. И до днес той помни вкусното месце. И тя казва същото. Питам: Отде иде това желание във влюбените? – От времето, когато и двамата са яли от това месце. Казвам: Ние отдавна сме престанали да ядем от него.

„Да възлюбиш Господа." В тази любов ние ще намерим истинския смисъл на живота. Казвам: Вие трябва да изпитате месцето на своя възлюбен, не по буква, а по дух. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Това е така в духовния свят, но какъв лъжлив култ се е създал от това учение в света? Това, което излиза от устата на човека, е живото слово, което влиза в нас. Твоята възлюбена може да излезе от тялото си и да влезе в твоето, заедно да живеете и да си гугуцате като гълъбчета. Тогава не би имало условия за ревност. Някой иска да се ожени за една мома, но тя му казва: Не искам втори път да се женя – женена съм вече. – За кого? – За своя възлюбен – за духа, който е в мене. При сегашните условия, хората не могат да разрешат правилно брака. – Защо? – Разбиранията им са ограничени. Дето има раздвояване на цялото, всякога има спор. Мъжът и жената представят едно цяло, една единица. Единство е нужно в света. Значи, единицата никога не може да се раздели. – Ами ако моят възлюбен ме обсеби? – Не се страхувай. Дето е любовта, там е и разумността. Няма по-велико нещо от това, да те обича разумен човек. Който те люби, той е готов да ти даде всичко, с което разполага. Ако Бог ви люби, Той ви дава всичко, с което разполага. Той казва: Влезте да живеете в мене, и аз ще влеза във вас. Да се родиш, това значи, Бог да живее в тебе. Ако отидеш при Бога, това значи да умреш. Следователно, ако раждането е правилно, Бог живее в тебе. Ако умирането е правилно, ти отиваш да живееш при Бога. – Аз искам да живея на земята. – Ще живееш, ако си дал място на Бога в себе си. Това значи, да разрешиш правилно задачата на живота. – Умирам. – Значи, ти отиваш при Бога. И това показва, че си разрешил правилно задачата на смъртта. Ако живееш, без да дадеш място на Бога в себе си, ти не си разрешил правилно великата задача на живота. И ако умираш, без да отидеш при Бога, не си разрешил правилно великата задача на смъртта. Това е истинската философия. Всички религиозни разрешават въпроса за живота и смъртта по различни начини. Как го разрешават, не е важно – все някога ще го разрешат правилно. От вас се иска да изучавате религиите.

Сега аз не говоря само за вас. Моята мисъл е не само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава, като по радио, на целия свят. Като се предава моята мисъл, всички свещеници, учени, философи я възприемат. – Защо всички я приемат? – Защото е Божествена, тя не е моя мисъл. Тази мисъл се е родила преди векове, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре. Най-малкият подтик към добро е езикът на Бога. Вие пренебрегвате малките прояви и се стремите към велики работи. Бог ти нашепва: Направи едно добро на тази бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, извадиш последните пет лева и казваш: Не мога да й помогна, тези пет лева трябват и на мене. След един час мога да й дам даже хиляда лева, но сега не мога да дам нито пет лева. – Не, ще извадиш петте лева от джоба си и ще й ги дадеш. В дадения момент, те струват повече от хиляда лева. Всяко нещо е ценно на своето време.

Мнозина идват при мене и ми казват: Ти обичаш еди - кого си повече от нас. Питам ги: Как познахте това? Бих желал да зная, каква е вашата мярка, с която определяте любовта. Тя се схваща по вътрешен път. Наистина, аз се отнасям различно към всички хора: някого ще нахраня, друг ще уча, трети ще вдигна от легло – болен е. Значи, на всеки давам според нуждата. Кого, всъщност, повече обичам? Ще кажете, че милвам някого, защото го обичам повече. – Според мене, милувката е за болния. - Помилвай и мене. – Като се разболееш и стане нужда да те масажирам и превързвам, ще те помилвам. Масажите, превръзките са милване – нищо друго. Ако си здрав, няма защо да те милвам. Изобщо, когато милвам здравия, той се разболява; когато милвам болния, той оздравява. Като говоря на глупавия, той става умен. Това са максими, които трябва да се прилагат.

Две сестри се обичат. Майката се радва и на двете, доволна е от тяхната любов. По едно време един момък се влюбва в по-голямата. Малката започва да завижда на сестра си, недоволна е, ревнува. Като види момъка, избягва го – и тя се влюбила в него. Майката, за да успокои малката, започва да я гали, да я утешава. Ще кажете, че малката е по-добра от голямата. – Щом завижда на сестра си, тя не е по-добра. И обратното се случва: Момъкът се влюбва в малката. Тогава голямата започва да завижда и да се сърди на сестра си. Ще кажете, че малката трябва да отстъпи. – Не, любовта не пита, коя е по-малка, коя – по-голяма. Щом дойде любовта, това показва, че Бог е посетил момата. Като разбере това, момата не иска вече да се жени. – Защо не се жени? – Не е въпросът в женитбата, но в разумното предаване на любовта. Ако мома и момък се срещат и мислят само за женене, те не разбират любовта. Христос казва: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е." От 2000 години хората все се женят, но как? – Без Бога. Женят се без Бога и се развеждат без Бога. Раждат се без Бога, и умират без Бога. Без Бога, разбирам, без Любовта.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце." Като Го възлюбиш, Той ще ти даде ново сърце, на което ще напише своя закон. В това сърце Бог влага всички възможности, които човек трябва да използва. - Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? – Законът на любовта. В този закон се крият велики възможности за пресъздаването на човека. Докато хората разбират живота, както сега, още хиляди години да живеят, няма да стане никакво преобразование в тях. В човешкия живот има всичко, но не и мир. Навсякъде виждате разрушения, затвори, бесилки. Съвременните хора са далеч от мира. Време е вече хората да се въодушевят от доброто, да пращат своите добри мисли по целия свят, да бъдат носители на любовта. Всеки човек трябва да осъзнае, че е важен фактор в Божествения свят. Когато осъзнаят това, хората ще се разберат и ще заживеят братски помежду си. Бог на Любовта ще сближи хората. Бог на Любовта ще сближи народите и ще създаде добри управници. – Кога ще стане това? – Когато хората приложат Божествените принципи в своя живот. Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото.

Съвременните хора искат да бъдат силни, добри, учени, богати – всички да ги почитат. Човек не подозира, че носи вътрешно познание в себе си. Едно е нужно: Само да си спомни, че знае много неща. Същевременно, той е добър, нужни му са само условия да прояви доброто. Ако поставите най-хубавата ябълка и най-хубавото жито при неблагоприятни условия, ще излязат хилави. И най-ученият, лишен от своите пособия, нищо не може да направи. Как ученият ще прояви своето знание и ученост, ако извадите очите му, повредите ушите или отрежете езика, носа му? В бъдеще, човек може да си създаде такова тяло и така да го огради, че никой да не може да го засегне. – Кога ще стане това? – Когато придобиете Божията Любов. Достатъчно е да пожелаете искрено да я придобиете, и тя ще се яви. Представете си, че някой иска да повреди ушите или да извади очите ви. Какво ще направите? Веднага ще станете невидим. Искат да ви затворят – пак ставате невидим. После отново се явявате. Стражарите ще ви гонят, а вие, ту ще изчезвате, ту ще се явявате. Най-после ще кажат: Този човек е неуловим. – Много естествено, той е възлюбил Господа, спазва Неговите закони. Бог живее в него, и той живее в Бога.

Някоя сестра дойде при мене и ми казва: Толкова години те слушам, но не мога да се справя с мъжа си. Той постоянно ме тормози; не мога вече да го понасям. – Много просто, стани невидима. – Не мога, не зная как. – Ще се научиш. И братя се оплакват от жените си. Казвам: Станете невидими. – Не можем още. – Има един начин, по който се разрешава този въпрос. – Кой е този начин? – Да възлюбиш Господа! Само чрез Божията Любов ще станете невидими и отново ще се явявате. Когато мъжът забележи, че жена му ту изчезва, ту се явява, той ще започне да се тревожи, ще иска да я задържи. Тя ще му каже: Слушай, приятелю, аз не съм робиня в тоя дом. Аз съм жива душа, и никой не може да ме докосне. Мъжът започва да се извинява и да я моли, да не го напуща. Като дойдат до това положение, да стават невидими, хората ще си живеят добре, няма да си казват нито една лоша дума. Не струва ли човек да работи върху себе си, да създаде едно съвършено тяло, да бъде свободен? Така, както сега хората разрешават въпросите, винаги ще остават неразрешени. Според мене, няма по-велика наука от любовта. „Да възлюбиш Господа Бога твоего." При това положение, когото срещнеш, ще виждаш Бога в него. – Ти виждаш ли Го? – Аз живея в Бога, и Бог живее в мене. Какво мислят хората за мене, не ме интересува. Някоя оса хвърчи, кацне на ръката и ме ужили. Казвам си: Няма нищо от това. После турям малко сол на болното място и го превързвам. Вървя бос в гората и нещо ме ухапе. Казвам си: Трябваше да бъда по-внимателен. Минавам покрай една канара: духне силен вятър и ме търколи на земята. Мисля си: Няма нищо, трябва да бъда по-внимателен. Казваш, че вятърът те духал. Не, вятърът е на мястото си. Той само проветрява умовете. Що са канарите? – Те са гръбнакът на природата.

Бъдете доволни от това, което Бог е вложил във вас. Бъдете доволни от живота си, от своите мисли и чувства, от своите желания и подтици. Теглете една тангента към великия кръг на живота. – Каква работа да започна? – Какво си работил досега? – Досега бях търговец, но искам да стана проповедник. – Не променяй работата си. Като търговец, ти ще постигнеш повече, отколкото като проповедник. Ще търгуваш честно – нищо повече не се иска от тебе. Друг е проповедник, иска да стане търговец. – Той не знае, че ако стане търговец, ще фалира. Кой каквато работа е започнал, трябва да я свърши. Не променяйте службите си! – Не сме ли свободни да работим, каквото искаме? – Свободни сте, но първо свършете работата, която сте започнали. Като я свършите успешно, тогава мислете за друга работа. Съвременните хора страдат все от неизпълнени обещания. Вземеш пари на заем, обещаваш да ги върнеш скоро, но не спазваш обещанието си. Дават те под съд и после страдаш. Казваш: Ще ти услужа, ще прекопая лозето ти, ще посея нивата ти. Обещаваш и не изпълняваш. Това е човешко. Божественото си служи с друг език: Услужих, прекопах, посях, върнах парите и др. – Какви ще сме в бъдеще? – Това не е важно. Какъв си днес, то е важно. – Ще любя. – Любя – нищо повече. – Няма ли бъдеще? – Няма. Сега ще любиш. Остане ли да любиш после, това е човешко. Ако си любил, любовта остава в тебе. Хората се разбират, когато любят. Тогава и аз ви разбирам, и вие ме разбирате. Каже ли някой, че не ме разбира, аз зная, че той не е любил и не люби. – Разбирам те. – Значи, любил си и любиш.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Защо е нужно това? – За да разбереш смисъла на живота. – Искам да бъда свободен. – Ако любиш Бога и изпълняваш Неговата воля, ще бъдеш свободен. Да бъдеш свободен в пълния смисъл на думата, това значи, да пътуваш по целия свят – до Марс, Юпитер, Венера, Сатурн, Млечния път и като се върнеш на земята, да помагаш на хората. Няма да им разказваш, къде си бил, защото не могат да те разберат. Един ден, когато и те започнат да любят, ще те разберат. Тогава и те ще пътуват по всички планети. Тогава хората ще живеят заедно. Любовта разрешава всички въпроси.

Работете върху себе си, да дадете път на Божественото съзнание. Щом проникне във вас, вие ще живеете без страх и тъмнина. Дето е Бог, никакъв страх не съществува. – Искаме да турим ред и порядък в света. – Искате, защото Бог е носител на реда и порядъка. – Искаме да бъдем разумни. – Искате, защото Бог е разумност. Всички добри и велики работи се дължат на Божия Дух, Който работи в света.

Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего." Христос дойде на земята между хората, страда и пострада. – Защо понесе толкова страдания? – Защото любеше Господа. Той не умря, но възкръсна. Първоначално, Той имаше 500 последователи, а днес има 500 милиона. Значи, един последовател се умножи на един милион. Това показва, че всяко дело, направено в името на Бога, колкото и да е малко, ще принесе в бъдеще своя плод стократно, както Христовото учение принесе и продължава да принася своя плод. В любовта е разрешението на всички въпроси.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего!"

''10. Беседа от Учителя, държана на 18 май, 1924 г. София.''

----

*) Матей 22:37

https://petardanov.com/files/file/535-%7B?%7D/

Тайна молитва

Прочете се резюмето на темата „Аз и Отец Ми едно сме“.

Прочетоха се някои от работите върху темата „Защо човек е недоволен?“

Защо човек е недоволен? Какво е най-краткото определение на недоволството? Кажете го с три думи. Кои са причините за недоволството? Лошо ли е човек да бъде недоволен? Пишете за следващия път върху темата: „Лошо ли е човек да бъде недоволен?“ Вие трябва да разбирате този въпрос малко по-обективно, а не материално.



Този кръг (фиг. 1) е една определена величина в Природата, образувана от безбройното число кръгове, които съществуват. Животът на човека е един определен кръг. Линиите АВ и СD представляват сили, които подтикват този кръг към действие. Първата сила АВ разделя кръга на човешкия живот на две части; втората сила, която означаваме с СD, е в противовес на първата. И тя разделя кръга още на две части. Кръгът е разделен значи на четири равни части. Тия четири равни части на кръга означават четири велики фази, през които минава човешката душа: физическия свят, Астралния свят, Умствения свят и Причинния свят. При сегашните условия човек използва само една четвърт от този кръг. Тия четвъртини означавам с числата 1, 2, 3, 4. Значи вътрешността на човешкото съзнание се отнася както 1 : 4. За обяснение на това аз няма да се впущам в математически подробности, но вие трябва да ги знаете. За да разбирате окултната наука, вие трябва да сте запознати добре с математиката. Всеки от вас трябва да разбира тия факти, които математиците учат, и след туй да пристъпим към по-високо разбиране на живота, към живата математика. Например в геометрията има две проекции, наречени синус и косинус. Математиците наричат косинус тази линия, която съвпада с радиуса, а отвесната линия наричат синус. Имайте предвид, че кръгът е една проекция на сили, проекция на четвъртото измерение. Четвъртото измерение е силово движение във всички посоки. Туй движение е във всички посоки, затова там ще срещнете най-голямото противоречие. Някои от вас може да се заблудят, да мислят, че туй движение е навън. Не, то е вгънато навътре, към центъра. Следователно този център, който се вижда в кръга – това е една вечна спирала, една проекция на сили. Кръгът е проекция в нашия триизмерен свят. Следователно косинуса аз наричам почва на живота, а синусът представлява растението, семето. Щом едно семе се посади в почвата, тя започва да обеднява, а животът на семето се уголемява. Когато почвата обеднява, човек расте. Докато обкръжаващата среда не обеднее, човек не може да израсне. Когато пък обкръжаващата среда забогатява, това показва, че хората обедняват. В туй отношение тялото може да го вземете като почва, в която душата расте. Тялото е косинус, а душата и умът, които растат в него, са синус. Да видим сега дали законът е верен. Щом благоутробието на човека расте, неговият ум спира. Туй показва, че почвата забогатява. Този човек минава през синуса и стига до п, до своя център. Оттук почвата постепенно се смалява. Косинусът е изражение на силите, които работят. Когато тия сили влязат в индивидуалния живот, почвата започва да обеднява, докато синусът се съедини с радиуса и даде плод. Ако животът даде навреме своя плод, той минава вече в Астралния свят. Във физическия свят няма условия да расте животът. В Астралния свят е обратното: синусът, или животът, се смалява и човек започва да остарява, а косинусът се увеличава. Тази почва не е на физическото поле. След като човек мине двете четвърти от кръга, този процес се сменя. Той влиза в Умствения свят и най-после идва в Причинния свят. Оттам отново започва пак същият процес, но в нова форма.

Сега, ако вие бихте разбрали живота в неговата пълнота, тия два процеса, на материалния и на духовния живот, ще съвпаднат – те са еднакви. Както човек расте във физическия свят, така расте и в Умствения свят. Както човек се развива във физическия свят, т. е. какъвто материал там съгражда, такъв ще бъде и неговият ум. Затуй първо вие трябва да имате здраво тяло. То е почва. Някои от вас казват: „Защо ми е тяло?“ – Почва е. Това тяло дава материал на вашия ум да работи. От тази почва ще излезе най-хубавият плод на Умствения свят. Ако имате хилаво тяло, значи имате хилава почва. Някой казва: „Аз съм нервен.“ Нервният човек е без почва, в него почти всичката почва се е превърнала в динамически сили. Той иска всичкият свят да му се подчинява. Той иска да запали света от единия край до другия и никого не може да търпи. Не, на физическия свят материя трябва да имаш, почва трябва да имаш. Ще търпиш! Някой казва: „Не мога да търпя.“ Има ли човек, който може да търпи? Не мисли, че само ти си нервен. Всички хора са нервни. Кой няма тия динамически сили. Нервността е един малък порок. Хубаво е, че имаме нерви, но тия нерви трябва да се контролират. Всичките високоорганизирани хора трябва да се радват, че имат нервна система. Какво му трябва на нервния човек? Забележете, че животът започва с магнетизма. Косинусът на тази окръжност означава едно магнетическо течение, а синусът – електрическо течение. Следователно, когато животът завърши един цикъл до точка п, всичката енергия става електрическа, човек е в едно напрегнато състояние. Някой път, като не знаем този закон, когато човек е складирал тази енергия, ние отидем при него, бутнем го, запалим тази енергия и предизвикаме един взрив. Ние ще направим същата погрешка, ако вземем ябълчно семе и го насадим в малко пръст. По този начин ти предизвикваш един взрив. Това зърно изисква почва, не го лъжи. Туй дърво после ще ти създаде едно нещастие. Ти ще го умориш, но и ти ще умреш. Ти ще бъдеш отговорен за неговия живот.

Така и вие събуждате известно желание в себе си, но трябва да разбирате този основен закон за отглеждане на желанията. Всяко желание в човека е семе. Ако възбудите едно желание и го турите в една паничка, вие сте отговорни пред Божествения закон. Някой казва: „Аз имам желанието на ябълката.“ Имаш ли такова желание, направи си някой голям джобур или някоя голяма каца и там посей семето. Ако имаш паничка, тя е добра само за някое малко растение. Създадеш ли желания, които не можеш да отхранваш, Природата ще те хване за ухото. Тя не обича лъжите. Ти ще излъжеш туй семенце, но то не може да расте в тази паничка. Ако ти посадиш някой дъб в една паничка и му кажеш: „Аз ще ти дам условия за растене“, ти вече си го излъгал. Де ще го посадиш в тази паничка? Де ще се развива той. Сега вие, па и целият свят, минавате за големи философи. От тази именно ваша глупава философия страдате. Защо? Защото най-великите ви желания са посадени в малки панички. Виждам някога – някой турил любовта в една малка паничка и казва: „Учителю, моята любов може ли да израсне?“ Казвам: не може да израсне. Любовта не изисква паничка, но изисква много голям джобур. В тази чашка никаква любов не може да израсне. Някой казва: „Ами най-малката любов не може ли да израсне в тази паничка?“ Най-малката Любов вие не може да я съберете и в най-големия световен джобур. За израстването на най-малката Любов се изисква едно всеобемащо слънце. Някой път искате да турите Любовта във вашето сърце. Колко сърца са разпукани от тази Любов! Вие, при вашите условия, не може да посадите Любовта в сърцето си. Ако я посадите, тя ще разруши сърцето ви. Някой казва: „Аз със сърцето си любя.“ То е тъй, но вие сте чудни във вашите разсъждения. Хората казват, че Слънцето изгрява и залязва. Вярно ли е? Учените хора ни убеждават, че то никога не изгрява и не залязва, но въпреки това ние казваме, че Слънцето изгрява и залязва. Кое е вярно сега? Действително Слънцето изгрява и залязва и действително Слънцето не изгрява и не залязва. Кога изгрява? Кога залязва? Когато Земята се е създала и е започнала да се върти около оста си, Слънцето е започнало да изгрява и да залязва. Когато Земята е била в първообразно състояние, Слънцето никога не е изгрявало и залязвало. Там, дето има гъста материя, има изгрев и залез.

Процесът на изгряване и залязване е процес само на нашия ум. Онези, които се занимават с концентрация на своята мисъл, са минали през следните любопитни наблюдения. Човек посред ден може да концентрира своята мисъл, може да мине от един свят в друг и Слънцето в него изчезва. Той се намира в най-голям мрак, той не вижда Слънцето. Така могат да минат 5-10 минути: човекът усеща в себе си едно непреодолимо движение, стреми се към един Център, някъде към Слънцето. След 10 – 15 минути започва да вижда една Светлина във вид на зора и пред него се явява пак Слънцето, но туй Слънце не е това, което изгрява на нашата Земя. Питам: как ще примирите този факт? Значи, като казваме, че Слънцето изгрява и залязва, това е процес само на мозъка. Сега аналогично на туй наблюдение извеждаме във физиката закона за отражението. Образите на предметите се отразяват в очите в обърнато положение, но ние не виждаме предметите в обърнато положение, а ги виждаме прави. Физиците казват, че според туй впечатление, което приемаме с очите, трябва да виждаме всичките хора все с главата надолу, обаче ние не ги виждаме така. Физиците обясняват причината за това нещо. Онези от вас, които искат да се занимават с този въпрос, могат да го проучат. Всъщност, когато образите се получават в обратното положение, с главата надолу, в реалността така ли е? Не, само отражението е такова. Следователно само по отражение на нас ни се вижда, че Слънцето изгрява и залязва. В действителност образите и предметите се виждат прави. И тъй, когато тялото се смалява, умът се увеличава, когато умът се смалява, тялото се увеличава – имаме обратен процес. Когато сърцето се увеличава, Причинният свят, душата се намалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тялото се увеличава, умът се намалява. Когато умът се смалява, тялото се увеличава. Когато чувствата се увеличават, душата се намалява. Когато чувствата се смаляват, душата се увеличава. Това са закони в Природата. Следователно, когато усещате по някой път, че вашето сърце се е стеснило, вие трябва да знаете, че нищо не сте изгубили. Чудни сте! Някой казва: „Аз изгубих сърцето си.“ Не си го изгубил. Твоето сърце се е смалило в микроскопическа сянка, но твоята душа се е разширила, тя се проявява. Ако чувствате, че сте изгубили ума си, това значи, че енергията ви е минала във физическото ви тяло. Следователно тази енергия само се е видоизменила.

Нищо не се губи в Природата. Ако вашето тяло се развива нормално, умът ви ще се прояви. Когато един Дух се въплъщава на Земята, той най-първо изгубва ума си. Всичките малки деца са изгубили ума си. Те врякат, плачат, не им стига умът как да мърдат ръцете си. Те не могат да се нахранят. Някое от тия деца е било някой философ, някой учен човек, който е учил целия свят, а сега е при майка си – не му стига умът как да си отвори устата. Туй е факт! Защо е така? Защото този учен е вложил всичките си умствени енергии в тялото. Всичко туй е създаване. Той си гради къща. Някой път казваме: „Аз не искам къща, не искам да бъда материалист.“ Какъв искаш да бъдеш? Ако не станеш материалист, не можеш да станеш умствен гений. Материята е необходима като средство, за да повдигне вашия ум. Аз искам да придобиете едно правилно схващане за материята. Тя представлява обмяна, смяна на енергии: физическият свят може да се смени с Умствения. Астралният свят може да се смени с Духовния. И когато тази енергия се сменя, не трябва да ви текат по четири реда сълзи. Вие тогава казвате: „Аз не вярвам в Господа.“ Смяна става! Падат листата на дървото, за да се явят пак идущата година. Ако вие спазите същите условия, по същото време отново ще изгрее Слънцето. Вие ще започнете да никнете, да растете отдолу и на края на лятото ще дадете плод. Няма какво да се плашите. Сърцето пък е дете на душата – тя е почвата за него. Такъв е законът. Ние сме индивиди, растем в косинуса. Следователно, когато почвата се смалява, тия енергии влизат във физическото тяло на индивида. Синусът, като достигне радиуса т, започва да намалява в обратна посока и тогава сърцето започва да расте, т. е. индивидуалността на човека започва да се проявява в Астралния свят.

Това нещо става периодически в живота. В новата раса, която ще дойде в следващата епоха, ние ще минем в числото две. Досега ние слизахме от горе на долу, а отсега нататък отиваме от ляво към дясно. С това движение ще започне Новата култура на сърцето. И тогава ние трябва да пожертваме всичко. Когато казвам, че човек трябва всичко да пожертва, вие не разбирате това нещо. Ти ще пожертваш всичко, за да израсне сърцето ти, понеже силите на това сърце ще дойдат да работят за душата ти. Туй е един процес. Ти не трябва да плачеш. Някои казват: „Ти трябва да пожертваш душата си за своите ближни.“ Аз ще ви кажа един афоризъм: „Когато нахраниш едного, ти нахранваш всички; и когато откажеш прехраната на едного, ти отказваш прехраната на всички.“ Аз ще ви докажа туй. Това е една непонятна мисъл, нали? Ето в какво седи тя, ето какво подразбира. Стомахът е един. Щом нахраниш стомаха, ти нахранваш и милиардите клетки. Чрез един уд ти нахранваш дробовете, мозъка; изобщо на всички удове стомахът дава храна. В морално отношение е същият закон. В Астралния свят – също. Дойде един човек при вас, и аз ви казвам: ако ти нахраниш този човек, ще нахраниш целия свят. В Астралния свят ти си по-голям човек, отколкото във физическия. Там си грамаден, не си тъй дребнав, както си тук. Ако съберете всичките физически хора на Земята в едно, от тях ще направите един астрален човек. Всичките хора, колкото милиарда и да съществуват на Земята, като ги съберете в едно, ще дадат един астрален човек. А пък като съберете всичките астралци в едно, ще направите един умствен човек. Ако съберете всичките умствени хора в едно, ще направите един причинен човек. Такъв е законът. Тогава казваме: ако нахраниш един астралец, ти ще нахраниш всичките. Туй означава жертвата на душата. И всички тия афоризми и противоречия, които изглеждат невъзможни, при известни условия са възможни. При какви условия? – При тези, които Природата е създала. Всички неща са възможни, но не на физическия свят. Те са възможни някъде: или в числото 1, или в числото 2, или в числото 3, или в числото 4. В целия кръг всичко е възможно, но не и в едната четвърт. И тъй, ето защо телата ви трябва да бъдат чисти.

При сегашната еволюция, в която се намира Земята, има изоставена инертна материя на същества, минали преди нас. Хората са всмукали много от тази инертна материя. Те трябва да се освободят от тази материя, да гледат да я изхвърлят. Тя е причината за сегашното падение на хората. Тя е, която създава страданията им. Вие сте чувствали в себе си, като че нещо ви души, мъчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно, да разрушите целия свят. Това се предизвиква от инертната материя във вас. В нея са вложени мислите, желанията на миналите векове. Тази материя трябва да се одухотвори. Затова Божествената енергия трябва да дойде да работи в нас. Само Божественият Дух разбира законите, по които може да преорганизира тази материя. В Него се съдържат соковете, но трябва да се посадят в нея ред мисли, желания и пориви на душата, които да могат да се преработят тъй, както се преработва торът в земята. Същият закон, същото отношение съществува и тук. Ние имаме само една наука. Някой път вие искате да възпитате някой човек. Туй възпитание, както аз го зная, е дресировка. Затова досега то не е дало никакъв съществен резултат. Обаче то ни е създало по-добро разбиране. И то е печалба. Опитността, която сме придобили, вече се наследява. За в бъдеще, който няма тази опитност, не може да се развива. Не мислете, че нищо не сте придобили. Всичко придобито е едно богатство на живота ви. Като влезете в Астралния свят, тогава ще започне вашата истинска култура. Досега вие сте се занимавали само с тялото, със следствията на нещата. Не смесвайте процесите на душата с процесите на сърцето. Душата трябва да обеднее до известна степен, за да се обърне в почва, та да се организира сърцето, да се облагороди, защото плодовете на сърцето трябва да влязат в Божествената житница.

Аз ви говоря за Космическия човек. Туй, което е вярно за целия Космически човек, е вярно и за всеки едного от вас. Вие, като проучвате този закон, може да си послужите с него във вашето развитие.

И тъй, всяка четвърт от кръга е цял кръг. Той е проекция. Втората четвърт е проекция от четвъртото измерение. Третата четвърт спада към петото измерение, а четвъртата – към шестото измерение. Това са проекции на по-висши светове от нашия. Като проекции те ни се виждат другояче, не можем да си ги представим просто. Ако мислите, че целият живот се изразява само във физическото тяло, може да попаднете в една погрешка. Първата четвърт представлява първите седем години от живота и се занимава с физическото тяло. Втората четвърт представлява вторите седем години и се занимава с астралното тяло. Третата четвърт представлява други седем години и се занимава с мозъка. Последната четвърт представлява пак период от седем години и се занимава с причинното тяло. След това пак се повтаря същият процес. Тъй щото на всеки седем години енергиите в човека се трансформират. При това тия седем години пак имат подразделения по месеци. Общият процес е развитие на тялото, но същевременно се развиват обективният ум, наблюдателността, както и другите способности. За всичко това обаче се изисква цяла вечност. Не се обезсърчавайте! Ако някой път станат пертурбации в сърцето ви, печели душата; ако има пертурбации в душата ви, печели сърцето. Душевните пертурбации ни дават идеи. Ако забележите известна дисхармония в душата, сърцето печели. Ако има дисхармония в тялото, умът печели. Не говоря за заболяването, но за онази вътрешна дисхармония, която се явява. При тия пертурбации или тялото печели, или умът печели. Тъй щото вие трябва да си разяснявате разумно ония естествени процеси, които стават във вас. Някой път вие се уплашвате, когато стане във вас една малка пертурбация. Тогава някой дойде и ми каже: „Изгубих вяра, не вярвам вече в Бога.“ Това е лъжливо схващане. Туй, което човек има, не може да се изгуби. Човек може да се спъне, но да се изгуби – никога.

Има окултисти, които казват, че ако човешката душа не се развива правилно, ще се върне в тринадесетата сфера долу: ще дойде в Божествените корени и ще се разруши. Питам: тия адепти ходили ли са в Божествените корени, та да видят как става това. Туй са теории. Не искам да споря с тях, но казвам, че това са техни заблуждения. Има такива процеси наистина, но не са тъй, както те ги представят. И мъчение има, но то не е такова, както се представя. Има и Рай, има и Ад, но и Раят не е такъв, какъвто хората си го представят. Рай и Ад има и в малък размер, и в голям размер. Те не са такива, каквито хората си ги представят. Адът и Раят са два противоположни полюса. Те извършват една велика служба в живота. На Рая съответства Адът, на радостта съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто. Питам тогава онези, които казват: „Как така Бог, Който е съвършен, е допуснал злото в света?“ Злото е излишъкът на нашето развитие. Онази материя, която е останала недиференцирана, която не може да се одухотвори в нас, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. От нея започва да се формира един нисш живот, без разум. Следователно тази инертна материя ни спъва. Някой път си неразположен, неверие имаш, съмнение, готов си да отмъщаваш – инертна материя има в тебе. Защо? – Морков си ял. Турете един малък морков в стомаха на някой, който не вярва, ще видите как ще се почувства. Един от учениците ял морков, пил чай, но цяла нощ се въртял: не може да спи, умира от болка. Излекувахме го, но тази материя трябваше да се изхвърли навън, иначе пискане, охкане щеше да бъде. И то от такова малко парченце. Казвам: тази инертна материя не може да се възприеме – тя е морковът, който произвежда това нещо в стомаха. Има и друга инертна материя, която не може да се изхвърли по тия естествени начини. Някой път казвате: „Запали ми се главата, ще се пръсне от болки!“ – Рициново масло вземи! Чрез всички тия средства: студени бани, топли бани на краката, разтривки – нищо не минава. Я вижте онзи мъж, който е изгубил жена си: разправяйте му, каквото искате – той е непримирим, казва: „Отиде тя!“ Той е изгубил нещо и никой не може да го излекува. Предлагат му да го водят на театър, на забавление, да яде, да пие: нищо не помага – жена му я няма. Не иска да яде. На театър да отиде – не. Всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нещо: изгубил е основното – разумната сила в живота си. Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият приятел, когото имате. Той ви е донесъл несметни богатства. Сега вие казвате: „Как срещнах този несретник?“ – Не, един ден ще познаете закона. Най-лошият ви приятел ви е допринесъл несметно богатство. Такова богатство ви е допринесъл той, че ако продадете и цялата Земя, не бихте могли да му се отплатите.

Такива големи философи сте вие на Земята, че винаги сте недоволни. Вие сте недоволни, понеже знаете много. Като можете да обясните всичко, вие сте недоволни, че няма други философски въпроси, които да разрешавате. Всеки един от вас мисли, че всичко е разрешил. Изпъчи се, казва: „Аз зная това.“ Знае го, но като го заболи коремът, не знае как да се лекува. Дай му малко страдание – не може да се справи. От Невидимия свят всеки ден трябва да ни пълнят главите, но ние не искаме да ни убедят, не се поддаваме. Не че не знаем, но не мислим правилно. Имаме оптическа измама, не виждаме нещата в тяхната естествена величина, заблуждаваме се. Виждаме една малка мравя, представя ни се като цял вол. Казвам: това не е вол, мравя е. „Как мравя, аз виждам, че е много голямо нещо.“ Всеобщата война в Европа се дължи на тази инертна материя, на туй течение, което обхвана човечеството. Сега пък ще минем в друга вълна. Ще се потопим в нея тъй, както в Черното море. Ще се стягате, да бъдете готови. Земята ще нагази тази вълна и ще престои в нея може би ден, два, три, четири, десет, година или най-много десет години. Повече от десет години няма да минат. Ще зависи от това, какво ще бъде съчетанието на този пояс, в който ще влезем. Максимум десет години ще отнеме на Земята, докато мине тази вълна. Хора, които са по-високо организирани, я чувстват тягостно.

Вие сега ще се изпоплашите, ще кажете: „Виж какво казва Учителя!“ Никъде няма да влезем. Това е в реда на нещата. Земята минава в тоя пояс, ще мине през тази вълна и ще замине. Ако вие запазите нужното равновесие, това ще ви причини полза, нищо няма да изгубите, затова трябва да бъдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатеете; ако не сте готови, тя ще ви причини известни страдания. Вие ще мълчите – никому нищо не разправяйте. Учените хора ще ви опровергаят. Това са окултни истини. Съвременната наука не може да говори за тях.

Сега малко музика. Ще направя няколко изяснения. Моето желание е да се върнете към чистотата на музиката, защото има тонове, които, ако се пеят съчетано, означават известен чувствен или мисловен стремеж и т. н. Те още не носят добро за човека – това е преживяване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Някой път и между най-приятните тонове има покварени. От съчетанието на известни тонове човек може да се развали. Обикновената музика е предисловие на чистата музика. (Учителя изсвири на цигулката един чист тон, после един покварен.) В тия, покварените тонове, често има трептения, образуват се големи вълни. Когато при пеене гласът на някой човек трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонът трябва да бъде прям, изразителен. Когато човек се афектира, той пее за другите. Щом иска да печели с пеенето, да подкупва, това не е музика. Дето съществува подкуп, има огрешаване. В тия чувства не се изразява никаква чистота. Някои от силните музикални тонове изразяват страст. Когато цигуларят свири със сила, той изразява ония страстни чувства, които са на физическия свят. Мъжете изобщо са носители на сила.

Изпейте упражнението „Тъги, скърби“. В упражнението често се допущат противоположности. Едно упражнение може да се превърне в песен. За да стане песен, трябва да се преработи. Целта на упражнението е концентриране на ума. Вашият ум трябва да бъде концентриран.

Изпейте сега гамата! Знаете ли защо не може да вземете тона ми? Тонът ми е магнетичен, затова онези, у които преобладава мъжкият принцип, не могат да го вземат. Какъв е тонът фа – мъжки или женски? Тонът до е бащата, ре е синът, ми е неговата възлюблена, а фа е вече роденото детенце. Синът е малко по-мек от баща си. Между бащата и снахата няма хармония. Образуват ли акорд ре и ми? – Не могат. Най-първо ще се стремите да вземате чисти тонове. Всеки един от вас нека си изпява гамата. Има песни, в които съчетанието на чистите тонове не е хубаво. Научете се да пеете тия, чистите тонове. Пейте тия чисти тонове само за себе си. Пеете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тоновете. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантите са създали много малко класически парчета със син цвят. Сегашните музикални парчета имат зелен, портокален, жълт, рядко ще срещнете парче със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак. Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят. Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят.

Аз желая, като пеем нашите песни, да внасяме синия цвят. От вас зависи това. По някой път, като ви слушам, виждам червен цвят, зелен, портокален и се яви дисхармония. Тогава пеенето ви изглежда, като че цепите дърва. Щом дойдете до синия цвят, ще почувствате вдъхновение, ще дойде веселието. Окултната музика започва със синия цвят. Затуй ще се стараете синият и зеленият цвят да бъдат двата преобладаващи цвята в музиката. Жълтият цвят много мъчно се възпроизвежда, по-лесно се възпроизвеждат синият и белият. Синият ще внесе подем, разширение, а белият цвят ще донесе мир. Някои казват успокоение. Не успокоение – то е за умрелите хора, а мирът е за живите хора. Белият цвят ще внесе спокойствие и мир, а синият цвят ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето.

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Тридесета лекция от Учителя

14 май 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

Тайна молитва.

Прочете се резюме от темите: „Най-добрият метод за самообладание“. Прочетоха се няколко от темите: „Най-малката любов, която можем да проявим в ежедневния си живот“.

Каква е разликата между проучването на една идея теоретически и нейното приложение? Под „теория“ разбираме изучаване на нещата в сгъстена форма, без да ги разбираме, а под „приложение“ или „практика“ разбираме изучаване на нещата в разредена форма. Ако вие изучавате водата на целия океан, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика – разредяване на тази вода. И идеите по същия начин имат теория и приложение.

Сега, ще говоря малко върху вашия предстоящ събор. Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея. Защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата. Ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: аз съм млад. Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш на 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва, ама аз съм стар. Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“. Младостта е един символ, или в геометрически смисъл, една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога надясно. Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще ви поставя следното възражение. Пътуваш за някъде, дойдеш до един кръстопът: наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш за Пловдив. Как ще тръгнеш по десния път? Значи, щом си на земята, ще вървиш и наляво, и надясно, това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки.

Добре, да определим по-ясно още сега какво нещо е младият. При точка C имате едно семенце, заровено в почвата. То представлява младия човек, който започва да расте нагоре, като същевременно пуща клонища наляво и надясно, обикаля цялата окръжност. Той е един пилигрим, който същевременно работи и надолу. Такова нещо е младият човек, който расте, пуща клончета и листа нагоре, но няма цветове и плодове. До 33-годишна възраст той расте все нависоко, наляво и надясно. Казва. Знаете ли кой съм аз? Аз пуснах клонища и листа. Какво си ти? – Имаш дебели зелени листа. Той говори само за своите листа и клони.

Старият човек пък е достигнал до границите, до крайния предел на възможността за растене. И като излязат неговите клони навън, започват да увисват надолу. Като погледнете младия, той е гладък, а старият има наоколо си зъбци, т.е. има цветове, има и плодове. Знаете ли защо се образуват тия зъбци? – Те са плодовете. Следователно младият и старият са две фази на един и същ живот. Това са двете полушария на кълбото, а всяко полушарие има своя четвъртинка.

И тъй, като кажете „младите“, трябва да имате една основна идея, не трябва да разглеждате въпроса повърхностно, да казвате, че сте млади. Младият трябва да има една основна идея, която да постигне в живота си. Каква е вашата основна идея? Защо някои от вас се поусмихнаха? Вие погледнете, позасмейте се и после погледнете към земята. Някой погледне към земята, а после вдигне погледа си нагоре. Задавали ли сте си въпроса защо се усмихва човек? Аз ще ви преведа този език. Като казаха на Сара, че ще има син, тя беше на 90-годишна възраст; Сара не повярва на тия думи, скри се зад вратата и се усмихна. Като ѝ казаха, че се е усмихнала, тя отрече това – уплаши се. Защо се усмихна тя? (– Защото се усъмни.) Това са особени психологически моменти. Когато у някой човек се набере много енергия в известни области на мозъка, тогава се образува смехът. Някой път усмивката иде неволно, без да искаме; някой път усмивката е съзнателна. Има няколко вида усмивки, но те са все резултат на известен род енергия, която трябва да се изяви навън.

Но сега на въпроса. Каква е вашата основна идея в дадения случай?

Геометрически ние можем да отбележим единицата с точка, т.е. като преведем математическата единица в геометрическа форма, имаме точката. После, възможностите, които се крият в точката, това е образуването на правата линия, която означаваме с числото 2. От движението на точката се образува правата линия. Триъгълника означаваме с числото 3, квадрата – с числото 4. И тъй, имаме първото движение на единицата: движение в известна посока. Човек като се роди, най-първо в него има желание да расте нагоре, по права линия – имаме движението на точката. От това се определя неговият ръст. След туй се определят възможностите на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля – образува се триъгълникът. Най-после се образува четириъгълникът. Триъгълникът показва посоката на неговия разумен живот.

Ние знаем вече движението на точката, на линията и на плоскостта. Но какво е движението на квадрата, т.е. на числото четири? Каква е посоката на туй движение? – То е в ІV-то измерение. Всички силови линии се движат в противоположност една на друга. Движението в ІV-то измерение е движение навътре. До III-то измерение всички движения са навън, в тях има разширение. Щом дадено тяло достигне своя краен предел на разширение, в него се започва един вътрешен процес на вгъване, при което всичките сили отиват към центъра, отдето са излезли. Когато едно дърво достигне крайния предел на своето развитие, в него се развиват плодовете. Зреенето на плодовете спада към ІV-то измерение. Тогава всички силови линии се обръщат към семката, от която са образувани. Значи, става смаляване на предмета.

Сега, вие ще проверите този закон върху себе си. Мнозина от младите се обезсърчавате и ще се обезсърчавате, ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни, до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния предел, настъпва обратен процес на изпразване. В същност това не е изпразване но един процес на вгъване навътре, към центъра на живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде друга посока на живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота. Някой път вие мислите, че никой не ви обича, че всички ви подозират и хиляди още глупости може да дойдат в ума ви. Защо ще ви мразят хората? Всеки човек е зает със себе си, всеки си има свои страдания, свои мъчнотии. Ти минаваш и си мислиш, че еди-кой си не иска да знае за тебе или пък, че има нещо против тебе. Въпросът не седи тъй: Всеки човек е зает с известни свои неосъществени идеи, с ред заболявания, несгоди, страдания, а също тъй го вълнуват и много непостигнати желания. Обаче, всеки от вас ще преживее такива състояния, но трябва да знаете, че някои ваши мисли ще се реализират може би след хиляди години. Някои ваши желания може да се реализират след един ден, след една година и т.н., но има желания и мисли, за които трябват хиляди години, за да се реализират. Вие хващате една такава мисъл и казвате: искам сега да стане. Не, разберете, че днес няма възможност да се реализира тази идея. Следователно вие трябва да определите кои идеи могат да се реализират в сегашния ви живот и кои в бъдеще.

После, всеки от вас обича да даде съвет на другите хора. Вие често казвате: ама ти не трябва тъй да постъпваш! Как трябва да постъпва, обаче, вие не му казвате. Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър! Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост. Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост. Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост. Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта. Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си? Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание? Или, ако ви туря върху една площ и после я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание? Човек на самообладанието е този, който влада всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовлада, той е изолиран; болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание, това не е самообладание. Ще помните: самообладанието е сила, която изолирва човека от всички противодействащи влияния. Всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях отвън; и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат.

За да можете да работите, най-важното за вас е да разбирате закона на сходството, на подобието. Двама души се събират, но не могат да работят заедно. Защо?– Имат две противоположни идеи, спорят помежду си. Тогава вие младите ще се намерите в следното смешно положение: когато правили баня в един малък градец, останал спорен въпросът с дъски ли да я постелят или с камъни. Решили най-после да я постелят с дъски. Но какви да бъдат дъските: рендосани или не? Цели осем години спорили, въпросът стоял открит и банята оставала недовършена. Най-после идва един архитект и решава въпроса. Как? – Да постелят банята с една рендосана дъска, а другата – нерендосана. И тъй постлали цялата баня. След това той казал на тия хора: които от вас са за рендосаните дъски, да стъпват на рендосаните, а които са за нерендосаните – да стъпват по нерендосаните. По този начин въпросът се разрешил много правилно. И едните са прави, и другите са прави. Рендосаните дъски за една баня са много опасни. Те имат своето преимущество, но имат и своето неудобство. И нерендосаните дъски в банята представляват от една страна преимущество, от друга – неудобство.

Всички вие трябва да прибегнете до музиката, да изучавате кои тонове как си хармонират. Всеки от вас си има по един основен тон. Основният тон на някои от вас е do, на други – re, на трети – mi, на четвърти – la и т.н. Ако някой от вас е do, то кои тонове ще му хармонират?

Ученик: Има три групи тонове, които си хармонират. В началото: do, mi, sol; в средата – la, do, mi; в края – fa, la, do.

Учителя: Следователно, ако вие сте тонът do, ще намерите някой, който има основен тон mi и с него ще можете да си хармонирате. Ако искате още един другар, ще намерите друг, който има основен тон sol. Тези са тоновете в първата октава, а после има втора, трета, четвърта… до осма октава. При сегашното устройство на вашия мозък октавите са повече. В мозъка има 35 000 клавиши, затова при сегашното състояние човек има голяма възможност да се развива музикално. Най-първо вие ще видите към коя октава спадате вие. Да кажем, че вие спадате в първата октава. Значи, вие сте по-близо до материалния свят. Следователно промените няма да бъдат много резки.

Какъв е вашият метод, когато си избирате един приятел? По кои качества го избирате? Може ли някой от вас, според опитността, която има, да ми каже как избира своите приятели? От какви признаци се ръководи? Или кое ви приближава един към друг? (– Ние не се избираме по черти.) Как се сближавате? (– По интуиция, или по общност в идеала, или когато се допълняме.) Вие трябва да изучавате тоновете, та като искате да си изберете някой приятел, трябва да се поставите в едно пасивно състояние, умът ви да е напълно свободен от каквито и да било посторонни, външни мисли, които нарушават равновесието ви. Вземете тона do или re и вижте какво ще почувствате, защото всички тонове в природата са живи. В по-висшите светове вие няма да намерите музиката написана на книги. Там всеки тон е жив и книгата е също жива.

Там всяка нота сама по себе си започва да издава тон. Не е нужно ръцете на някой артист да натиснат нотата, за да почне да звучи. Не, тя сама издава тона си; след нея иде втора, трета и т.н. Също тъй само по себе си става и прекъсване на звука. Там тия тонове са тъй интелигентни, каквито са тук най-големите музикални величини. При това всяка нота знае кога да издаде своя тон. Това е нещо приблизително подобно на фонографа. Като завъртите ключа, плочата се върти сама. То е едно далечно подобие. Всеки тон е свързан с акумулирането на известни сили.

Обикновено двама души с еднородна енергия не могат да се търпят. Например, когато косата на някой човек отпред е малко къдрава, това показва, че в задната част на мозъка той има много положителна енергия. Ако има и друг някой с такава коса, тия двама души не могат да седят на едно място – между тях ще се яви едно отблъскване. Изобщо, всеки се приближава към такова лице, което съдържа енергия, от която вие се нуждаете. Следователно енергията от задната част на главата се уравновесява с енергията от предната част на главата. Предната част е повече магнетична, а задната повече динамична, електрическа. Когато се обидите силно вие ще усетите едро малко разгорещяване в задната част на главата си и когато преживеете едно меко чувство, ще усетите слабо разширение: отпред на главата в центъра на въображението си, като същевременно и под лъжичката си ще усетите едно успокоително състояние. Значи това място под лъжичката е свързано с горната част на главата. Онези от вас, които имат дълги лица, не крушеобразни, те са по-вече динамически натури. Валчестите лица имат повече магнетични, негативни сили в себе си. Те имат активност, но тя е повече въздухообразна. Такива хора са пъргави, но тая пъргавина не е на земята, не прави никакво зло. У тези хора пък, които имат крушообразни лица, преобладава нервната, интелектуалната енергия. Най-първо ще обърнете внимание на косата си. Тя е едно от условията, ако искате да изправите характера си. Щом косата ви почне да става остра, туй показва, че динамическите сили имат преобладаващо влияние във вас. Ако космите ви стават дебели, това показва, че енергията ви, освен динамическа, станала е още и по-груба. Въобще у всички натури, които не могат да се самовладат, в края на краищата тяхната коса става дебела. Не е голяма беда, когато космите на някой човек стават дебели, но той сам ще забележи лошите последствия от тази енергия в своя организъм. Тази динамическа енергия у вас ще ви причини големи страдания. Добре е често да мислите около половин час за някои идейни хора или да четете живота и историята на някой велик човек. Така вие ще разберете дали този човек е велик. Гледайте да схванете неговите добри черти, туй, което е най-хубавото в него. У вас има слабостта да схващате по-лесно отрицателните страни на великите хора. Аз съм срещал някои, като четат Шекспира, например, търсят някаква ексцентрична черта в неговия характер, гледат какво му липсва. И после казват: и на мен липсва нещо. Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде. Важно е да намирате положителните черти.

Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите. Дойде ли той при вас, самообладайте се, не казвайте, че не можете да го търпите. Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите. Това, именно, е самообладание. Закон в природата е, че туй, което не искаш да направиш доброволно, ще ти го наложат. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постъпване и като не изпълниш законите, почва да те ограничава. Казвате: ами ако аз съм един офицер и някой ме удари, не трябва ли да си изтегля ножа и да му кажа, че не съм говедо, а човек? Добре, но ти си полковник или генерал, паднал си в плен, войници те карат и удрят из пътя. Какво ще правиш? Можеш ли да си извадиш ножа? Не можеш. И ние сме в плен от една велика сила в света, срещу която не можем да извадим ножа си. И като не можеш да извадиш ножа си, тогава? Всички хора казват: трябва да докажеш, че си човек. Много добре, но как ще докажеш, че си човек? – По два начина. Единият начин седи в следното: ще го удариш и ще го простреш на земята, докато изгуби съзнание. Вторият начин: ти си много силен, хващаш го за краката и го държиш нагоре като свещ. Погледнеш го и му казваш: мислиш ли сега, че съм баба? Ако ти държиш този човек нагоре във въздуха около 10 минути, какво мнение ще има той за тебе? Мислите ли, че втори път ще си позволи да постъпи пак тъй с вас? Не, като мине втори път покрай вас, ще каже: Господине, познавам ви. Кое е по-хубаво: да го наложиш ли или да го вдигнеш във въздуха? (– Да го вдигнем във въздуха.)

Сега, да приведем тази мисъл. Да вдигнеш някого във въздуха, значи да му повлияеш със своята мисъл, да познае той, че ти си на правата страна, че твоят живот се ръководи от един велик принцип. И ако не си извадиш ножа, това не правиш нито от страх, нито от недоумение, нито от слабост, но от един велик принцип, на който цялото битие се подчинява. Нека знае той, че ти зачиташ този велик принцип. Разбере ли този човек всичко това, и той ще постъпва като тебе. Този метод трябва да се приложи между вас. Всеки от вас трябва да въздейства на другите, като живее по принцип, а не по известни лични съображения или лични схващания. Речете ли да приложите този метод, ще срещнете големи мъчнотии. Ние сме изучавали този закон. Аз зная, трудно е, но не и невъзможно човек да трансформира в дадения случай натрупаната излишна енергия в себе си. Ако успеете да я трансформирате, вие ще се ползвате от нея при работата, която имате да вършите. Ако работите по принцип, каквото започвате, ще успявате. Но ако работите по ваши лични съображения, като млади, работата ви ще бъде като на млади; ако ли пък работите като стари, работата ви ще бъде като на стари. Но ако и като млади живеете по принцип, имате една основна идея във вас, ще имате успех във всичко.

Каква идея трябва да имате? – Две неща са важни за вас, които ви казах тази сутрин. Любовта трябва да бъде почва и основа, която да включва всички възможности. Над тази Любов вашата воля трябва да работи, да реализира възможностите на Любовта. И като влезеш в Любовта, прави всичко, което тя ти диктува. Не философствай, не прави избор. Какво бихте направили вие, ако влезете в Любовта? Щом живеете в Любовта, там вече противоречия няма. В Любовта няма болни и недъгави хора. Вие се намирате при най-здравословни и благоприятни условия, при които човек може да живее. Ти влизаш вече при същества, които могат да те разберат и ти можеш да ги разбереш. Ти можеш да срещнеш човек, който не е учен, но живее ли той в Любовта, не мислете, че е невежа. Той може да не е свършил университет, но е мъдър. Човек, който не живее в Любовта, може да е учен, но това учение е вече голям товар за него. Между хора, които живеят в Любовта, всякога има съгласие. Например, между двама, които се обичат, безразлично е кой от тях ще свири. Единият ще свири, другият ще слуша и ще каже: прекрасно! После другият ще свири, а първият ще слуша. Ако пък нямат любов помежду си, ще спорят. Единият ще каже: аз ще свиря. И другият ще каже: аз ще свиря!

Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувството на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, в който, според сегашните традиции, да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си, друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тия недоволства, тази завист между вас, направете друго нещо. Вие сте 80 души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен най-добрата система е да бъдеш председател само един ден. Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива.

И тъй, ще имате една обща основна идея, която да ви свързва. И пред тази основна идея, пред този основен принцип, да изчезнат всички различия, които сега съществуват помежду ви. Вие не можете да бъдете всички еднакви. Природата ви е създала с различни темпераменти, с различни мисли и желания. Всеки човек е особен, като него няма друг. И туй именно е хубавото. В природата съществува следният закон: в цялото битие вие имате условия да станете всичко, което днес желаете. В цялата вечност имате възможност всичко да спечелите и всичко да изгубите. Като казвам всичко да спечелите, разбирате ме, но като казвам всичко да изгубите, не ме разбирате. Как мислите, не е ли хубаво човек да изгуби всички грехове? Думата „загуба“ има двояко значение. Казвате: Как, да изгубя всичко? Аз не искам да губя! Но голямо щастие е да изгубите всичките си грехове. Какво трябва да спечелиш? – Всички добродетели. Човек никога не печели в греховете. Може ли да кажете, че някой е спечелил 100 000 грехове? В такъв случай ние употребяваме думата „натоварил се“. Защото грехът не става по свободната воля на човека. Той е едно опущение на самия човек, било от незнание, било от невежество – много фактори влизат тогава в живота му и той губи. Следователно, когато човек се натовари, той губи. И за народа казват: с много борчове се е натоварил. А когато човек се сдобие с добродетели, това е печалба.

Та всички ще се научите да мислите правилно и да се изразявате правилно. И когато аз ви говоря за музиката, вие трябва да я изучавате, за да можете да се хармонирате. Музиката докарва в равновесие силите, които действат във вас, за да можете да се хармонирате по-лесно. Не ви препоръчвам музиката за професия, но всеки трябва да пее идейно, за себе си. Като станеш сутрин, изпей си тихичко една песен, да ти е приятно през целия ден, но никой да не те слуша. Това е музика. Когато усвоите това изкуство, ако у вас се зароди излишна енергия, тогава може да проявите музикалното си чувство и навън. Най-първо музикалното чувство трябва да работи вътре, само за вас; след като придобиете опитност, ще изразите тази музика и навън. Ако искате да станете певец, само така ще можете да развиете вашия ларинкс, да взимате вярно тоновете, та който ви чуе, дето и да е, на пътя било, да се спре да ви слуша. А сега, като ви слушам, гърлата ви са като у стари хора. Вие още сега сте млади-остарели, тъй ви виждам. Вие сте почнали да мислите като старите, казвате: много страдаме! Пазете се от това заблуждение, да мислите, че страданията са зло. Страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се. Туй може да проверите в себе си. Всяко страдание носи голямо благо. И не остарявайте преждевременно. Като дойде страданието, значи Бог си е спомнил за вас, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл във вас се заражда борба. Дойде Любовта при вас вие се усъмните. Господ ви казва: „Прегърни, целуни тази стара баба!“ Казваш: не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това? Ти се усъмниш и изведнъж ти дохожда страданието. „Я прегърни това малко, оцапано детенце!“ Ти веднага се намръщиш. Направи това! Ти се оттегляш и страданието дохожда. Духът ти казва: „Вземи тази книга, прочети я“! Ти се уплашиш, казваш: Не е за мене тя! – и пак се оттегляш. Същият глас ти казва: „Иди при онази вдовица, измий дъските ѝ, че са много кални“! Ти пак се оттегляш. И тъй, вие всякога сами се туряте в противоречия, защото искате лесните работи. Не, измий дъските, прочети дадената книга, целуни старата баба, направи всичко, каквото Духът ти казва.

Сега у вас ще се яви друго едно противоречие. Вие казвате: като правим всичко това, какво ще стане с нас. Ами светът като е постъпвал до сега по обратния път, какво е станало с него? Трябва да се приложи правилният и разумният метод в живота. Божествените мисли се отличават със следното качество: когато вие дадете ход на една Божествена мисъл, няма да се намери същество в света, което може да ви осъди. Но питам ви: извършили ли сте вие едно Божествено нещо? Аз ви казвам: в деня, в който изпълните една Божествена мисъл тъй, както аз я разбирам, всички ще ви се усмихнат – и дърветата, и животните, и бръмбарчетата и хората и ще си кажат: много хубаво е това нещо! Някой казва: нека ми каже Духът какво трябва да правя, аз съм готов да изпълня всичко. Но това е само идейно. Приложете на опит доброто и вижте какви резултати ще имате. Голямо щастие за човека е да дойде една Божествена мисъл чрез него и той да я реализира правилно. Ако човек може да изпълни само една Божествена мисъл, аз считам, че той е придобил вече най-голямото богатство. Всяка Божествена мисъл е един скъпоценен камък, който струва милиарди.

Та преди всичко вие ще бъдете бодри, весели, а не отпаднали духом. Старият човек да отпадне духом, разбирам, но за младия това е грях и срам. По някой старите хора са по-весели от младите. Първото нещо: вие трябва да имате весел и бодър дух, та противоречията, които се раждат помежду ви, да не ви спъват. Ако някога се поскарате помежду си и си кажете някоя лоша дума, ето какво да направите: хванете се за ръцете и единия да каже на другия: Аз ти много благодаря за красивите думи! И другият да му каже: И аз ти благодаря, че ми каза една красива истина! А сега какво правите? Най-първо някой твой познат ти каже една похвала: Аз съм много доволен от тебе. Това обаче, не е истина. Не се минава много време и той ти казва: Ти си егоист, ти са такъв-онакъв. Става ти мъчно. Защо? Питам ви: кой от вас е бил толкова щедър, та като е дошъл приятелят му на гости, да му е отстъпил леглото си? Може някои да са направили това, но те са единици. И кой от вас, ако има един доход от 1000 лева е дал 500 лв. на приятеля си? Може да го е направил някой от вас, но то е изключение. Общото е, всеки живее повече за себе си. Това не е идейно. Ако вие мислите за другите толкова, колкото за себе си, вие бихте били хора с идея. Тази трябва да бъде общата идея, която да ви ръководи за в бъдеще. Това да става по свободна воля, по един вътрешен принцип, а не да ви се налага отвън. Даде ли ти някой твой приятел нещо, ще го питаш: от любов ли правиш това или от друга някаква идея? Ако го правиш от любов, после да не ми го споменаваш. Ако му услужваш с пари, а после пращаш други хора да питат кога ще ти ги върне, по-добре нищо не му давай! Ще дадеш и ще забравиш, като че нищо не си дал. Нека помни заради тебе този човек, комуто си услужил.

Сега, вие искате да имате събор. По принцип трябва да има. Питате се кой да присъства на събора. Чудни сте! Вие присъствате на събора на по-старите ви братя и сестри, а не искате да ги приемете на вашия събор. Понеже един ден и вие ще станете стари, трябва да приемете старите в събора си. И обратното: понеже старите един ден ще станат млади, те трябва да дойдат при вас. Тъй щото, ще има и от едната, и от другата страна. Как ще определите според вас кои трябва да присъстват в събора и кои не? Ще кажете: всеки, който не е повече от 45 години, той ще бъде на Младежкия събор. Не, светът може да разсъждава тъй, но между вас това нещо не трябва да става. Принципално ще разсъждавате! И онзи, който ще дойде между вас, той трябва да бъде човек на идеите, той трябва да жертва. Ако не жертва, той сам ще напусне това място. Онзи, който дойде, трябва да е готов на всички жертви. Това е едно от условията. Той трябва да е човек на живите идеи, на опита, да е готов за самопожертване, да е приложил закона на Любовта и да се не колебае насам-нататък. Нека има външни различия между вас, но всички трябва да имате един общ вътрешен принцип. Любовта ви да бъде основа, а волята ви – една динамическа сила, с която да реализирате нещата.

Сега, бих ви попитал: разбрахте ли ме? Това не е морализиране. Това са добрите начини за действия, за да бъдете свободни в света. Вие ще се съберете на вашия конгрес, ще говорите – това е отлично, но трябва и да прилагате. Миналата година вие говорихте за едно списание, и списанието дойде. Старите говориха за един вестник, и той дойде. Хубаво, „Житното зърно“ е посято, но трябва да израсте. И аз желая, щото това „Житно зърно“ да даде хубав плод. Туй трябва да се реализира. Идейност, вътрешно сплотяване трябва да има във вас!

И тази идея трябва да я предадете и на другите младежи в провинцията, иначе ще се разделите. Има само един начин за приложение на идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате. Постъпвате ли така, никой няма да ви осъжда. Всички млади трябва да бъдат смели и решителни в малките работи.

Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

30. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя са 11.V.1924 г. в гр. София

Книги:

* Млади и стари

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_05_11 Млади и стари.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

[Матея 15:9]

„Но напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески."

Има много учения, които показват на човека, как трябва да живее. От дълбока древност до днес съществуват безброй методи, религии, философски системи, които целят да посочат на човека истинския път, в който трябва да ходи. Въпреки това, човек се стреми към нещо свещено, вложено в неговата душа. То е Божественият огън, който никой не може да изгаси. Обаче, сам човек е в състояние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен. Вън от него, никой не е в сила да го направи нещастен. Следователно, ако съвременното човечество е нещастно, причината за това са хората, които го съставят – никой друг. Като говоря за човека, разбирам космичния, първичния човек, от когото сегашният представя малка частица. Космичният човек подразбира съвкупност на всички хора, т.е. цялото човечество.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." По какво се отличават човешките заповеди от Божествените? Човешките заповеди се отнасят до дребните, обикновените прояви на живота, а Божествените – до принципите на живота. Например, човешка заповед е следната: като умре човек, как да го погребат – с колко свещника, в какъв сандък да го турят, колко венци да му купят, къде да го заровят и т.н. И това е хубаво, но е човешко. Идете в дома на някоя домакиня, ще видите, колко заповеди се прилагат там. Всеки дом, всяка домакиня има свои закони и заповеди – все човешки. Вижте, как човек започва да си строи къща. Първо, той изчислява, колко тухли, греди, камъни са нужни; после, определя качеството им. И това е на място, но е човешко. Всеки народ си има свои закони и заповеди: как да се обличат хората, какви къщи да си правят, какви отношения да имат помежду си. Който не изпълни тези заповеди и закони, минава за некултурен. Ако отидеш в Китай, облечен по европейски, ще гледат на тебе с неразположение. Христос засяга отдълбоко същината на Божествените заповеди и учения, защото само чрез тях можем да служим на Бога. Днес хората отделят физическия живот от духовния и ги разглеждат поотделно. Всъщност, един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. Физическият живот се определя от разбиранията на хората. Разбиранията им зависят от тяхната интелигентност, а интелигентността – от техния духовен живот. Разбирането, интелигентността на човека са сили, а степента на една сила зависи от материала, от горивото, които й дават подтик и направление. Колкото по-буйна е водата, толкова по-голяма динамична сила развива тя.

Като говори за човешки и Божествени учения и заповеди, Христос има пред вид условията на истинския живот. Той казва, че в почвата на любовта се крият всички условия за съграждане на истинския живот. Волята е първият орган, чрез който човек може да реализира въжделенията на своята душа. Често хората грешат, защото търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че щастието е в самите тях, в любовта, като първа възможност, вложена в тяхната душа. Дай път на любовта, и ти ще бъдеш щастлив. Как постъпва любещата майка със своето дете? Тя му дава чиста, здравословна храна, добре приготвена. Ако детето е здраво, ще се ползува от тази храна. Ако не е здраво, всички усилия на майката отиват напразно. И обратно: ако детето е здраво и може да използува разумно храната, но майката няма условия да му доставя добра храна, резултатът пак не е добър. Ето защо, когато се говори за волята, подразбирам, че нейните възможности са скрити в любовта. Волята не може да се прояви без любов. Днес повечето хора разрешават въпросите без любов. Те казват: Има закон, който разрешава въпросите. – Какъв е този закон ?

Всеки закон, който не нарушава непреривността на живота, има смисъл да се прилага. Обаче, щом нарушава тази непреривност, той не е истински. Всеки закон, който създава условия за вечния живот, е Божествен. И обратно, закон, който руши основите на живота, е човешки. Човешките закони ограничават хората и водят към смъртта. Като посещавате по-големите градове в България и в Европа, ще видите, как болестите се ширят навред. Ще кажете, че условията са такива. – Не, зад условията се крие друга причина. Хората мислят, че могат да пренебрегнат Божиите закони, без да се натъкнат на лоши последствия. Те се страхуват от последствията за неспазване на човешките закони, а не се страхуват, като не спазват Божиите закони.

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Поради тези учения, светът е разделен на общества и народи, които постоянно враждуват помежду си. Има хора, които са заети единствено със задачата, да внасят омразата между близките си. Мислите ли, че Бог не следи всичко? Мислите ли, че Той не е буден? Съвременните хора мислят, че те могат да направят всичко; че те могат да наредят всички работи. Това е голямо заблуждение. Ако мислите, че в природата не съществува никаква разумност, че всичко е в пълен безпорядък, това е отражение на вашия живот. Вкусът на трескавия е изопачен. Каквото и да му се сготви, всичко му е горчиво, безвкусно. Това показва ли, че на всички храната е горчива ? Даже близките му ядат с приятност, с вкус. Причината за невкусното ядене е само в него. Като мине треската, и на него храната е вкусна. Казват: Човек за човека е вълк. Животът е лош, хората са лоши. – Да, това е така, но само за болните, за трескавите хора. – Но така мислят повечето хора. – Така мислят, защото повечето хора са неспокойни, болезнени. Вижте, как са обтегнати мускулите на лицата им. Очите им са светещи, подвижни, като че ли неприятели ги гонят. Жена срещне мъж и се озърта плахо, да не би той да има лоши намерения. Мъж срещне жена, и той се озърта, да не помисли тя нещо лошо за него. Богатият се озърта, да не би да го следи апаш. Той туря ръцете си в джобовете, да не би да пипне някой кесията му.

– Защо става така? – Защото хората се отказали от Божествените закони. Ако спазваха великия закон на любовта, нямаше да има сила, която да ги сломи. Това може да се провери, да се подложи на опит. Никой не може да направи зло на човек, в сърцето на когото любовта цари. Дето влезе този човек, навсякъде носи благословение. Казваш: Как ще позная този човек ? Може и той да е апаш. Човекът на любовта нито краде, нито него крадат. Той отдалеч познава крадеца. Като разбере, че някой се готви да го сбере, той му пише: Приятелю, зная, че се нуждаеш от средства. Колко пари ти трябват? Той му отговаря: 10 хиляди лева. – Ще получиш парите навреме, без да дохождаш при мене. Питате: Отде има пари този човек? – Той владее магическата пръчица. Щом чукне с нея, той получава всичко, каквото пожелае. Ще кажете, че това е преувеличено. Питам: Царят не владее ли магическата пръчица ? Каквото каже, става. – Трябва да се отвори война! И войната става. Вземе перото и пише: Този затворник да се помилва, онзи затворник да се помилва. И вратата на затвора се отваря. Щом тропне с пръчицата си и пожелае нещо, всичко става. Това не са ли приказки от „Хиляда и една нощ" ? Ако царят си служи с магическата пръчица, защо и човекът на любовта да не си служи с нея? Казва се, че сме нездравомислещи хора. Кой е здравомислещ ? Като се проповядва едно учение, не трябва ли да се опита? По какво ще се познае, че е истинско учение? – По резултатите му. Тогава нека се опитат всички съвременни системи: религиозни, обществени, политически. .Нека първо се направи опит със стотина души, а не с цели общества и народи. Ако едно учение има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ. Ако резултатите не са добри в малкото, т.е. в малцинството, няма да бъдат добри и в болшинството. Така трябва да мислят и да постъпват умните народи.

Да се върнем към стиха; „Напразно ме почитат." Що е почитание? Днес мъжете изискват почитание от жените; учителите – от учениците; военачалникът – от войниците; господарят – от слугите си. Когато жената не почита мъжа си, когато войникът не почита началника си, когато слугата не почита господаря си, това внася крайно възмущение в онези, които са на власт. – Мъжът, военачалникът, господарят. Ако е въпрос за привидно почитание, то лесно се отдава. Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това ? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това? Това е лицемерие. Хората са свикнали на това лицемерие и се радват на външното почитание. Господ казва: Аз не искам външно почитание. Почитанието трябва да излиза от дълбочината на човешкото сърце. Разумни отношения трябва да има между учителя и ученика. Разумни отношения трябва да има между мъже и жени. Разумни отношения трябва да има между офицери и войници. Разумни отношения са нужни навсякъде. Ние .разглеждаме нещата от Божествено становище. Кой е войник? Ще кажете, че не ни са нужни войници. – Не, войници ни трябват. Досега имаше войници, които се биеха на бойното поле. Днес са нужни войници да подържат доброто в света, но без пушки и саби. Те са нужни не само за България, но за целия свят. Това не говоря само аз. Това говори целият разумен свят. Той е турил в действие великия Божи закон – законът на Любовта. Той работи отвътре навън. В умовете и сърцата на всички хора става известна промяна. Всички ще познаят, че Любовта работи в света. Когато ледът започне да се топи и разклаща в основата си, какво показва това? – Пролетта иде! Топлината вече се увеличава.

Мнозина казват, че между хората нямало вътрешна връзка. Това е погрешно твърдение. Днес връзката между хората се усилва, любовта им също. И те се стремят към разумен живот. Те търсят здрава основа. Една основа има – Любовта. Един закон съществува – законът на Любовта. Следователно, когато сегашният живот се постави на основа на любовта, всички останали закони ще се съгласуват с нея. Тогава ще се смущават ли хората от нещо? Ще се безпокоят ли? Ще боледуват ли? Сега хората боледуват, понеже са под постоянно напрежение, страх и безпокойство. Днес няма спокоен човек на земята. И като е буден, и като спи, той е под постоянен страх. И свещеникът, и проповедникът, и военният, и учителят – всички се страхуват. Питам: Като се страхуват хората толкова, къде е тяхната вяра? Казват, че има един Бог в света, всесилен, всемъдър, а при това се страхуват. От какво се страхуват ? Условията били тежки, животът труден, щели да умрат от глад. Може ли детето да се страхува, че ще умре гладно? Щом майката е разумна, детето никога няма да умре от глад. Ако умре, майката е била неразумна. Ако детето се страхува от майка си и баща си, това не ги препоръчва. Когато малкото дете се страхува от по-големия си брат и сестра, това не ги препоръчва. Дето има страх, смущения, там разумността отсъствува. Ще кажете, че законите са разумни и неизменни – зависи за какви закони се говори. Божествените закони са живи сили, които действуват непреривно и неизменно в природата. Човешките закони, обаче, са подложени на постоянни промени.

Ще приведа един случай из живота на египетския фараон Озирис Бен, за когото говорих в една от миналите беседи. Той издал един закон, според който, всеки човек, хванат в престъпление, се осъждал на смърт. И обратно: всеки, който направи едно добро, се възнаграждавал богато. Един беден селянин направил едно престъпление, заради което го затворили и осъдили на смърт. Преди да се изпълни смъртната присъда, той успял да избяга и хукнал по течението на реката Нил. В това време той видял, една млада мома се дави. Веднага се хвърлил във водата и я спасил. Тя била дъщеря на Озирис Бен. Хванали го, когато той изнасял девойката на брега. Как мислите ? Приложило ли се смъртното наказание върху него ? Той бил богато награден за стореното добро. Ето защо казвам, че човек трябва да прави добро. Доброто неутрализира всички престъпления и злини, извършени в миналото. Ако не прави добро, човек се натъква на сторените престъпления в далечното си минало. Ако искаме да възпитаме правилно младото поколение; ако искаме да възпитаме своите братя и сестри, трябва да им дадем добър пример с живота си. Учителят трябва да се отнася със снизхождение и внимание към учениците, а те трябва да го почитат и никога да не го огорчават. Като вижда, как постъпва учителят, ученикът е готов да следва неговия пример. Ако мъжът иска да бъде почитан от жена си, той трябва да бъде нежен, любящ към нея. Ако мъжът е нежен към жената, тя е готова да му даде всичкото уважение и почитание. И господарят трябва да бъде нежен и внимателен към слугата си, за да получи неговото внимание и уважение.

„Напразно ме почитат." И съвременните хора искат почитание, без да бъдат нежни и внимателни към другите.

Тогава да бъдем силни. – Как се изразява силата на човека ? Ако може да вдига тежест от 200 кг., силен ли е той? Физически може да е силен, но не и духовно. Друг пък е силен в друго отношение. Един факир от Индия попаднал в общество на английски офицери, които се забавлявали. Те се обърнали към него, като поискали да им покаже няколко фокуси. Той им направил няколко фокуса, но те не останали доволни, искали да им покаже нещо по-съществено. – Добре, и това мога да направя. Както седите на столовете, така ще останете, без да можете да се мръднете. – Това е невъзможно! – извикали всички. Да заковеш английски офицери на столовете! Обаче, факирът приложил опита и си отишъл. Те се опитвали всякак да станат от местата си, но не могли. Така останали два-три часа приковани на местата си. Най-после се принудили да извикат факира да ги освободи. – Интересно, как ги е приковал ? – Ще кажете, че и това е приказка от „Хиляда и една нощ." Не, последните открития в науката показват, че природата разполага с велики тайни сили, още скрити за човека. Бог е господар на тези сили. Той ни свързва и развързва, когато пожелае.

Питат ме, как ще се оправи светът, и кога ще се оправи. – Аз зная датата, когато светът ще се оправи.

– Кога ще стане това ? – Когато всички хора се превърнат на вода. Ледът и снегът ще се стопят, нищо няма да остане от тях. Тялото на човека ще се пресъздаде, няма да бъде като сегашното. Мислите ли, че тялото на сегашния човек е съвършено ? Тъй както е устроен човешкият организъм, в сравнение с бъдещия, не е съвършен. Още много има да се работи върху него. Ако сравните млекопитаещото с човека, разликата е голяма, но човек има още да се развива. Животното няма чело, нос, брада, което показва, че няма разум, няма и воля. Животните са наблюдателни. Те са будни за дребни работи, не се интересуват за причините и последствията на нещата. Човек има високо чело, нос, брада, които го отличават от животните. Но ако разглеждате хората, ще видите, че и те се различават един от друг. Всеки човек има лице, но голяма е разликата в чертите на лицето на добрия човек и на престъпника. В очите на добрия човек се чете мекота, благост. От тях излиза бяла, приятна светлина. Очите на престъпника излъчват тъмнина. Всичко в него е дисхармонично. Очите са огледало на човека. В тях се отбелязват и физическите, и психическите прояви. Погледът на болния е мътен, раздвоен. Щом оздравее, очите му стават бистри, ясни. Разумният човек се познава и по движенията си, както и по начина, по който си държи главата. Обикновено тя е изправена, което показва сигурност, че уповава на нещо велико. И войникът, преди да попадне в плен, държи главата си изправена. Като пленник, той навежда главата си надолу.

Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат. – Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ?

– Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап. Според Христовото учение, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата. В случая, Христовото учение е приложимо. Ако не го приложиш, очаква те нещо по-лошо. Аз наричам герой този, който, попаднал в плен, може да разположи войниците и да се разговаря с тях приятелски. Ако е в сила да ги застави да приберат ножовете и пушките си и да го почувствуват като свой брат, той е истински герой. – Може ли да стане това?

– Може. То се отнася до онзи, който познава законите. Ако не познава законите, той нищо не може да направи. Добрата домакиня може всичко да прави и то навреме. Истински герой е онзи, който дава път на Божията Любов в себе си. Истински герой е онзи, в ума на когото прониква Божествената светлина. И наистина, през всички времена и епохи, герои са били само ония, в които са работили Божията Любов и Божията Мъдрост. Други герои аз не познавам.

Често ме запитват: Как ще се спаси светът? – Като дадем място на Бога, да живее в нашите сърца и умове. – Как ще познаем, че Бог живее в нас? – Много просто: Ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. Ако апаш се готви да те обере, а ти предварително му дадеш кесията си, Бог живее в тебе. Виждаш, че някой се готви да извърши престъпление. Не го избягвай, но му дай един добър пример. Важно е да познаеш истинския престъпник. Ще кажете, че той се познава по лицето.

– Не, има привидни черти на престъпление. Според мене, истински престъпник е онзи, който не дава възможност на Божествения Дух да се прояви в него. То е начало на всички престъпления. А това не е писано на лицето. Изкуство е да познаеш човека.

Един мъж бил крайно недоволен от жена си. Често си казвал: Няма по-лоша жена от моята. Един ден жена му отишла при един адепт, да се посъветва, как да задоволи мъжа си. Той й помогнал така да се преобрази, че да не я познае мъжът й. Тя се върнала вкъщи, облякла се с нови дрехи, направила си особена прическа и така променена излязла в града, тъкмо когато мъжът й се връщал вкъщи. Той я погледнал, харесал я и се запознал с нея. Започнал се сърдечен разговор между тях. Така те се срещали няколко дни наред. Като се връщал вкъщи, той казвал на жена си: Срещнах една жена – благородна, внимателна и нежна, не е груба като тебе. Влюбих се, искам да се оженя за нея. Ще те моля да ме освободиш.

– Бъди свободен, насила не мога да те задържа. Привидно тя напуснала дома си, за да дойде другата жена. Сега животът им се подобрил, тя била нежна, усмихната. И той разположен, доволен, готов на всякакви жертви. Така живели десет години: тя преобразена, а той влюбен в нея. Най-после, тя отишла пак при адепта, като го помолила да я върне в първия вид, и така се върнала у дома си. Като я видял, мъжът й останал изненадан. Тя била неговата първа жена. Значи, тя хвърлила маската си, под която се криела.

И съвременните хора мислят, че се домогнали до нещо ново, но като хвърлят маската от лицето си и новите дрехи, виждат, че са пак същите. И с маска, и без маска, жената е една и съща. По-лоша ли е била без маска ? Дайте на човека пари, направете му къща, да видите, колко е добър. Обаче, тази добрина е временна. Като му вземете богатството и къщата, той ще се опълчи срещу вас. Като му върнете богатството, той става пак добър и се възхищава от вас. Това не е любов. Любовта се проявява вън от материалните блага.

Христос казва: „Напразно ме почитат." Днес повечето хора започват с човешкото. Като се осигурят, те казват: Нали си имаме дом, жена, деца, нищо друго не ни трябва. Не, започнете с Божествения закон. Вложете любовта в душата си, във всичката й пълнота. Направете следния опит: Изхвърлете страха вън от себе си; бъдете тихи и спокойни и отправете ума си към Бога – Създателят на света. Така свързани с Бога, отправете мисълта си към Марс, Венера, Сатурн, Юпитер, най-после и към Слънцето и се постарайте да разберете, какви са отношенията между тях. После, запитайте се и си отговорете: Защо една от най-големите планети, Юпитер, е поставена между Марс и Сатурн. И най-учените астрономи не могат да отговорят на този въпрос. Как мислите, ако се пренесете на Венера, ще имате ли по-добри условия от досегашните ? Учените астрономи казват, че само на земята има живот. На Венера и на другите планети нямало живот. Защо е така, и те не знаят. Това са учения и заповеди человечески. Според мене, това е мнение на няколко учени; то не е абсолютна истина. Който иска да разбере самата истина, трябва да отиде на Венера, сам да провери, има ли там живот, или няма. Ако един от тези учени отиде на Венера и се върне оттам, той ще разказва своите наблюдения, но никой няма да му вярва. Който слуша, ще каже: Липсва му нещо, дъската му хлопа. Обаче, ако същият учен наблюдава чрез телескоп Венера и каже, че там няма живот, всички ще му вярват. Ако каже, че Слънцето е огнено тяло с висока температура, всички ще се произнесат за него, че е учен, че разказва за последните открития на науката. Това още не е наука. – Кой е ходил на небето, да знае, как са работите там? – Ами когато Христос се възнесе с тялото си пред своите ученици, къде отиде Той? Някои казват, че отишъл при Бога, при Отца си. Други казват, че както Го видели ангелите да слиза и възлиза нагоре, така пак ще слезе на земята. Някои пък казват, че е грешно да се говори за такива работи. Кое не е грешно ? Да се мисли като вас ли ?

Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте това учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." – Защо отиде Христос на небето? – Да разбере нещо за новата земя, която сега се устройва. Той искаше да види новата земя, която Бог създава за своите възлюбени. От 2000 години Христос изследва новата земя – новият Йерусалим, дето ще се преселят праведните. Това означава стихът: „Дето съм аз, там ще бъдете и вие."

Казвате: Това учение още не е доказано. – Фактически то не може да се докаже. Колцина видяха възнесението на Христа? – Само няколко от учениците Му. Едни повярваха, а други се усъмниха в това. Голямо е човешкото съмнение. Някои се запитват: Възнесе ли се, наистина, Христос, или това беше илюзия? Тогава и аз питам: Ти наистина ли живееш, или това е илюзия? Ти наистина ли се храниш, или това е илюзия? Ако те лишат от чувствителността на твоята ръка, или от възможността да виждаш, да чуваш, да вкусваш, как ще докажеш, че ядеш? Значи, вие живеете в един илюзорен свят. Животът ви е пълен с илюзии. Има философи, които вярват само на това, което пипат, виждат или чуват. Някои отиват до крайност: от много философствуване са дошли дотам, че преди да си легнат, пипат леглото си, близките предмети, най-после и себе си, и като се убедят, че всичко това съществува, лягат си спокойно да спят. Като срещнат някой свой приятел, пак ще го пипнат, за да се убедят, че той съществува. Вяра е необходима на човека.

Съвременните хора трябва да имат положителна философия, да стъпват на здрава основа. Иначе, ще се намерят в положението на онази малка ябълка, за която. се говори в един окултен мит. Това се отнася до епохата, когато дърветата и растенията били интелигентни и могли да говорят. Малката ябълка срещнала един адепт и му казала: Искам да ме посадиш на хубаво място, дето намериш за добре. Той се съгласил да изпълни желанието й. Занесъл я на едно високо планинско място и там я посадил. Тя го запитала: Мога ли да стана голяма като планината ? – Можеш. – Мога ли да стигна до Слънцето ? – Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала. Като видяла, че не е висока като планината и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе. Ти не издържа на обещанието си. Както виждаш, аз не съм нито като планината висока, нито мога да достигна Слънцето. – Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката. После да запали огън и да я изгори. Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по планината. – Доволна ли си сега ? – запитал я адептът. –Сега съм по-недоволна от тебе. Върни ме в първото положение. Разбрах, че смисълът на живота не е в големите неща. Предпотопните животни и растения бяха големи, но нямаха интелигентност. Казвам и на ябълката, и на вас: Смисълът на живота е в изпълнение волята на Бога.

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Като ме слушате да говоря, питате: Кажи ни, как трябва да живеем ? – Много просто, бъдете спокойни, не се смущавайте за нищо. Бъдете весели и радостни. – Лесно се говори така, но ние нямаме пари, боледуваме, страдаме. – Забравете всичко. Поне за момент забравете всичко и мислете, че имате пари, че сте здрави. – Искаме да бъдем щастливи. – За да бъдете щастливи, трябва да ви се вземе нещо от това, което имате. Казвал съм ви и друг път, и сега ви казвам: Има ангели, които са готови да сменят своя живот с вашия. Как мислите тогава, нещастни ли сте? Вие очаквате щастието и спасението си някъде отвън, без да подозирате, че това зависи от вас, от вашия ум. Бог е във вас и, ако само за момент повярвате в това, Той ще ви се открие, ще ви даде всички възможности и условия за развитие. – Ако Бог ни се открие, ние трябва да се откажем от живота си, от своите близки и приятели. – Това е неразбиране на живота. Да познаеш Бога, и Той да ти се открие, това е най-голямото благословение за тебе. Ще живееш между близките си, ще работиш с тях заедно и ще се ползуваш от светлината, която Бог ти е дал. Това значи, да намериш истината, която освобождава. Вие седите със своята пръчица всред природата, наблюдавате камъните и дърветата и не знаете, какво да правите. Природата е жива и разумна, пълна с интелигентни същества. Ако знаете техния език, ще влезете в разговор с тях, и те ще ви услужат. – Възможно ли е това? – Възможно е, но трябва да владеете едно изкуство. Какво прави великият цигулар? Той говори на човешките души, и всички го разбират. Беден ли е този човек? Ако изпадне в чужд, непознат град, той ще се спре пред една градина, ще отвори цигулката си и ще засвири. Щом започне да тегли лъка по струните, всички минувачи ще се спрат. Всеки ще извади нещо от джоба си и ще тури в неговата чинийка. После ще засвири хора и танци, и всички ще заиграят. – Защо играят тези хора? – Защото цигуларят говори на езика на техните души, и те го разбират. Природата си служи с различни методи. Когато иска да помогне на човека, тя го поставя актьор в някоя класическа пиеса и ще - не ще, той започва да играе. Кой човек не е играл ? И вие сте играли. Докато играехте, бяхте добри хора. Щом престанахте да играете, изгубихте радостта и веселието си. Няма по-хубаво нещо от играта. Докато учи и работи, човек играе музикално. Това е Божествена игра. И наистина, докато цигуларят тегли лъка по струните, работите му вървят добре. Щом престане да свири, всичко му тръгва назад. Трябва да знаеш, как да свириш и да играеш. Ако знаеш как да говориш и да управляваш езика си, живата природа ще ти отговори. Тя е много отзивчива; даже на камък да седнеш, хлябът ще дойде. Ако говориш разумно, здрав ще бъдеш. За разумния всичко е постижимо. Неразумният, като заболее, търси помощ отвън. Защо някой се лекува мъчно ? – Защото разумната природа очаква деня, когато той ще повярва. Всичко зависи от вашата вяра. Христос казва: „Да бъде според вярата ви!" Аз прибавям: Да бъде според вашата любов, според вашата надежда, според вашата разумност. Какво ви липсва, за да бъдете весели ? Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва. Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на Божественото в себе си. Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот. Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват. Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си.

Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси. Обърнете се вътрешно към Бога. Не казвам да мислите като мене. Мислете според любовта, вложена във вас. Всички, ние, сме работници в света и трябва да подемем великото Божие дело. Работете безкористно, а не като онзи цигулар, който още със започването да свири, мислел само за пари. Като започне да свири, той трябва да се обърне към Бога и да Го пита, свири ли по новия начин – по закона на любовта. И да е свирил някога за пари, сега трябва да се откаже. Той трябва да приложи волята си, за да познае силата на Божията Любов. Как се познава, че той свири по новия начин? – Достатъчно е да влезе в един дом, дето членовете се карат и бият помежду си, и да засвири. Ако всички утихнат и започнат да се вслушват в неговата музика, той е майстор - цигулар. Ако ораторът иска да опита силата на своето красноречие, нека влезе между хора, които постоянно се карат. Ако караницата престане, той е добър оратор, Ако младата жена иска да знае, каква майка ще бъде тя, нека събере 20 – 30 окъсани деца, както казват от кол и въже, без майки и бащи, и се заеме с тяхното възпитание, В продължение на един месец, ако тя вложи нещо в тия деца и събуди тяхната интелигентност, тя ще даде ново направление в живота им. Не може ли да направи това, никаква майка не се очаква от нея. Съвременната жена казва: Да ми се падне един богат мъж, ще видите, какво мога да направя. Мъжът казва: Дайте ми една умна, красива жена, да видите, какво мога да постигна с нея. – Тази жена не е за тебе. Всеки живее първо за себе си, после – за другите. Ще дойде някой да те убеждава, че те обича, че живее за тебе. – Не съм видял човек, който да живее първо за другите, а после за себе си. Всеки живее за себе си; всеки се храни за себе си. Да чакаш друг да те нахрани, ще останеш гладен. Като поканя някого у дома си, гледам как той яде. Той се храни съсредоточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувствува за себе си, мисли за себе си, печели за себе си, казвам: И аз трябва да мисля, да чувствувам и да работя за себе си. След като всички научим този закон, ще намерим начин, как да работим за другите.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди чслозечески." Когато се говори на хората за Божественото, всички се страхуват. Те мислят, че Божественото ще подрони основите на човешкото. Те не знаят, че човешкото ще рухне и без Божественото. – Защо ? – Защото човек непрестанно расте. Колкото и да са красиви дрешките на малкото дете, един ден то ще ги смени с по-големи – то непрекъснато расте. Като расте човек, и възгледите му за живота се разширяват. Колелото се върти, и човек ту се повдига, ту слиза. Един ден Бог ще изпрати един от своите ангели на земята със задачата да извика еди-кой си при Господа, да даде отчет, какво е научил на земята. Освен това, от пансиона, в който е живял и учил, има оплакване против него: учителите и другарите му са нещо недоволни от него. Бог иска да им отговори, защо са недоволни. – Няма да отида при Господа! – Щом е дошъл ангелът да те вземе, ще отидеш, въпреки желанието си. – Как ще тръгнем в Божествения път? Имаме работа на земята, трябва да я свършим. – Чудно нещо! Какво прави майката, като дойде смъртта да я вземе ? – Щом я види, тя й пристава, забравя, че има мъж, деца и тръгва след нея. Значи, като дойде смъртта, всичките работи на човека се оправят. Като дойде Бог, тогава човек отлага часа, иска да свърши всичките си работи. – Не, и на Бога ще пристанеш. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога ? Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов напусне дома си и тръгне с Бога? Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога. – Не е така. Жената напуща дома си от любов към Бога и казва на мъжа си: Не ме интересува вече никакъв мъж. Отивам с Бога, на Него да служа. Зная, че ти ще се грижиш за децата, както аз се грижих за тях. Един запасен офицер ми разказваше една опитност от своя живот. Жена ми ме напусна за един месец. Аз останах сам, с децата, на които правех различни играчки – забавлявах ги добре. В това време направих доста преобразования в къщата си. Като се върна вкъщи, жена ми остана доволна от всичко, което направих. Аз й казах: Когато пожелаеш, можеш пак да ме напуснеш. Този месец беше най-щастливото време в моя живот. Същият офицер ми разказа друга опитност, която имал през време на междусъюзническата война със сърбите. В едно голямо сражение паднали убити много български офицери и войници. След сражението, полковникът извикал офицера и му казал: Иди да извикаш свещеника да дойде веднага да опее и погребе убитите на бойното поле. Офицерът изпълнил възложената му задача: казал на свещеника, че полковникът го вика да опее падналите на бойното поле. Свещеникът отговорил: Сега не мога да дойда, нека утихне всичко, тогава ще изпълня тази за дача. И Христос не може да мине през този огън. – Не, Христос може да мине. Аз ще ти докажа това. Офицерът си казал: Хайде сега на път! Тръгни през тези места, дето огънят е слаб, внимавай да не те засегне куршум и се яви при полковника, да кажеш, какво си направил. Офицерът минал през огъня, без да го засегне нито един куршум и предал отказа на свещеника. Христос може да мине през огъня, а свещеникът не може. Офицерът имаше любов в душата си, затова мина свободно през огъня. Свещеникът, служител на Христа, се страхувал да мине през огъня. Той, който проповядва за Христа, каза: И Христос да е, не може да мине през огъня. В случая, офицерът заслужава похвала. Той показа, че с любовта човек може да мине и през най-големите мъчнотии. Мъчнотиите в живота са картечен огън, през който всеки може да мине. Щом имаш любов, ще минеш през този огън, без да трепнеш.

Турете любовта за основа на своя живот и не се съмнявайте. – Ама любовта не може да оправи живота.

– Не, любовта ще оправи живота. Тя разполага с всички средства и възможности. Разумната воля на човека, т.е. Божественото в него ще оправи света. Бъдете спокойни, не се страхувайте от нищо! Не мислете, кой ще ви гледа на стари години. Забравете всичко, което ви смущава! Забравете старите си години! Живейте като млад човек на 33 години. Мислете, че сте между хора, които се обичат ! На земята няма само хора. Светът е пълен с разумни същества. Слугата на пророк Елисей казваше: „Господарю, ще ни убият, загубени сме! Целият град е обиколен от войска." Елисей се помоли на Господа да отвори очите на слугата му и да види това, което с физическите очи не може да види. Отвориха се очите на слугата му, и той видя цялата гора пълна с въоръжени конници. Следователно, като се отворят очите на хората, и те ще видят, че зад веригата войници, която ги опасва, има друга верига, по-силна и мощна от първата. Трябва ли, прочее, да се страхувате? Ето защо, на вас казвам: Ако нямате вяра, с която да понесете мъчнотиите и да се справите разумно с тях, къде е вашата сила ? Тогава кое ви отличава от другите хора?

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." В бъдеще всички трябва да почитат Бога вътрешно, с онази неизменна, истинска любов и да Му служат непрестанно. Каквото вършите, помнете, че сте под зоркото око на Бога. Изпълнявайте Божия закон. Подчинявайте се на всички закони, които са в съгласие с този закон. – Какво да правим със законите, които са в разрез с Божия закон? – Там сте свободни. Длъжни сте да изпълнявате само Божия закон. И аз се подчинявам само на Божия закон. Ако в България имаше десет души, които се подчиняват абсолютно на Божия закон, мислите ли, че щеше да бъде зле на българския народ ? Аз съм ви казвал и друг път: Нашият живот зависи от небето. Следователно, няма от какво да се страхувате. – Да воюваме ли? – Може да воювате, но ако три-четири години не падне капка дъжд и няма плодородие, как ще воювате? Ако всяка граната се пръсне преди момента, в който трябва да стане това, как ще воювате? Днес не оръжието ще заповядва, но умният, силният човек, зад когото стои живият Господ. Той ще пусне своя силен електрически ток, и всички хора ще паднат с лицето си на земята. Не ще успеят да вдигнат нагоре ни ръце, ни крака – всичко ще забравят.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Време е вече хората на 20 век да обикнат Господа по нов начин. Любовта да бъде закон за всички! Само тогава Христос ще ви се изяви, ще ви бъде истинска подкрепа в живота. Ако небето е на ваша страна, кой може да бъде против вас? Това са общи заключения, които могат да се приложат във всеки дом. Чрез тях мъжът и жената ще бъдат щастливи; братята и сестрите, слугите и господарите също ще бъдат щастливи. Всички хора могат да бъдат щастливи.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Време е да приложим Божия закон, да отхвърлим всички човешки учения, заповеди и предания. Тогава ще дойде новата епоха. Иде вече тази епоха в света! Има хора, които служат на живия Господ, на Неговия велик закон. Този закон ще донесе мир, разбирателство между народите. Ще стопи омразата и делението, което сега съществува между хората.

Какво се иска от сегашните жени и мъже? Жените трябва да отдават нужното почитание на мъжете си, а мъжете да бъдат нежни към жените си; сестрите да отдават нужното почитание към братята си, а братята – своята нежност към сестрите си. Щом тези отношения се внесат между хората, те стъпват вече на нова основа. Нова наука, нова култура е нужна за бъдещите поколения.

9. Беседа от Учителя, държана на 11 май, 1924 г. София.

*Забележка: "Матея 15:9" преместен в началото на текста.

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)

14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

https://petardanov.com/files/file/534-%7B?%7D/

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Тайна молитва

Прочете се темата „Как познах, че имам ум?“

Тема за следния път: „Защо човекът има уста?“

Въпросът „Как познах, че имам ум?“, е отвлечен като предмет. Никой досега не е видял ума, следователно мъчно се говори за него. Но въпросът „Защо човек има уста?“ е лесен за разрешаване. Какво доказателство може да дадете по въпроса защо човек има уста? Най-първо ще отговорите: „Човек има уста, за да яде.“ Туй е право, но това не е цялата истина. В устата се крие и друг един орган – органът за говорене. Устата е създадена, за да изрази разумното в човека. То се изразява чрез езика. Езикът служи още и за това – да изпитва вкуса на нещата. Някои хора чрез устата още и дишат. При всички тия служби на устата за какво обаче най-първо е създадена тя? Ако кажем, че устата ни служи първо за ядене, това не е доказателство, защото било е време, когато не е имало уста. Значи в Природата единственият метод за хранене не е чрез устата. Да се храним чрез устата – това е един специален метод. Ако Природата би накарала човека само да говори, той не би създал устата. Значи най-първо Природата е създала в човека илюзията да яде и той, като видял хубави, вкусни неща, отварял е устата си и с това се е измамил, подкупил се е. Сега ще ви приведа една алегория. Искаш една услуга от някой човек. Ако този човек е женен, той ти казва: „Нямам време – жена, деца имам, зает съм.“ Ако е професор или заема каквато и да е друга длъжност, казва: „Имам работа в училището, в канцеларията, не мога да ти услужа.“ Но ако на този човек ти кажеш следното: „Слушай, услужи ми с това, което те моля. Аз имам един чек от 2000 лева, на тебе ще го дам“ – при такова условие този човек ти казва: „Добре, на твое разположение съм, готов съм да ти услужа.“ Тъй че, при наличността на тия пари, готов е за всякаква услуга, а щом няма пари, и време за услуга няма. Природата, като е създала устата, това подразбира, че предлага на човека един чек от 2000 лева, за да опита той всичко, което е направила. След вкуса е дошло говоренето. В първо време човек е мислел, не е могъл да говори, но след като Природата му е направила устата, заставила го е да говори. Той е знаел какво е нужно да говори, но е трябвало да се помъчи да изговори думите. Природата му казвала: „Аз ще ти дам това, което искаш, само след като му кажеш името, след като го изговориш.“ По този начин именно тя го е заставила да говори. Само така човек е научил имената на всички животни, растения, извори и камъчета в Природата. Следователно устата най-първо е създадена, за да изпита външната страна на Природата, а след това, за да може да изрази разумното в Природата. Това са два важни процеса. Единият процес е отвън навътре, значи от Природата към нас; другият процес е отвътре навън. Тия два процеса съвпадат. Най-първо е създадено сърцето в човека. Сърцето изразява един процес отвън навътре; а да мислиш, значи да живееш отвътре навън. Всеки човек започва да мисли, когато има вече известен образ и когато този образ, със своите впечатления, е оставил дълбоко отражение в него. Тогава човек започва да различава тия образи, започва да ги опитва. В такива случаи се явява умът, който започва да прави разлика между разните образи и предмети, които са му причинили приятност или неприятност, радост или скръб. Приятността и неприятността се предизвикват от физическия свят, а радостта и скръбта – от Духовния свят.

Сега, за да може да се разберат някои неща, човек трябва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво в своите разбирания. Обкръжаващата среда оказва влияние върху човека. Ако вие заобиколите човешкия ум с къщи, с пари, с удоволствия, с градини, с ниви, всичката му философия ще бъде материалистическа. Той ще говори за къщи, за ниви, за градини – за всичко, което е видимо. Такъв човек ще бъде цял естественик. Отнемете ли му къщата, отнемете ли му парите, градините, нивите, да остане без тях, той ще си създаде една отвлечена философия. Следователно Природата употребява два метода за възпитание на човека: най-първо тя дава, а след туй взема. Защо? – За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво.

Аз влизам в тази област, за да ви покажа този велик закон. Вие много пъти си задавате въпроса: „Защо трябва да страдаме?“ Аз ви питам: защо пък да не страдате? Това не е обяснение на въпроса, то е по-скоро отклонение от въпроса. Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе. Ще ви обясня мисълта си картинно. Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра. Туй въже е необходимо за вас. Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате радост. Но представете си, че това въже тежи 4 – 5 килограма и като се качите горе, ви го окачат на гърба. Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост? – Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв. Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам. И двата процеса са процеси на движение в Природата. Вашите очи не са отворени, нямате духовно зрение. Вие виждате нещата с физическите си очи. Защо не виждате нещата духовно? Защо вашите очи не са отворени? – Заради вашия страх. Вие сте много страхливи.

Единственото нещо, което спъва сегашните ученици да прогресират бързо в духовната наука, е страхът. Аз съм срещал малко смели хора в света. Не говоря за смели, за безстрашни само за един момент. Например някой човек може да бъде смел, безстрашен на бойното поле. Там може геройски да влезе в десет най-страшни сражения, но оставете го в обикновения живот – там ще се прояви като най-голям страхливец. Вземете му парите от касата и той вече е под страха за утрешния ден. Страхът е, който ви спъва навсякъде. Този страх влияе върху ума ви, пречи ви да се проявите. Вие имате някое добро желание, но се възпирате да го проявите. Аз наблюдавам следното в много от вас: в някой ученик възникнала някоя добра идея, иска да поговори с мен по този въпрос. Гледам го – засилил се, дойде при мен и току се спре, каже си: „Хайде сега да не занимавам Учителя с такива въпроси!“ Аз го оставям свободен, нищо не му казвам. Друг път дойде да ме занимава цял час с някой дребнав въпрос, който не заслужава да се разглежда. В първия случай той считаше важния въпрос за маловажен, понеже разсъждаваше по човешки. Той мисли, че важният въпрос ще ми отнеме много дълго време. Важните въпроси отнемат най-малко време. Малките въпроси са като циганските тръни – часове отнемат, докато се премахнат. Големият трън лесно се набутва, лесно се хваща с щипците, а речеш ли да хванеш малкия трън с щипците, той се откъсва. Него и с игла не можеш да извадиш. Някои от вас мислят, че лесно се решават малките въпроси. Лъжат се, не е така. Големите погрешки в света много по-лесно се изправят, отколкото малките. Когато кажем, че трябва да поправим малките погрешки, това подразбира, че трябва да се започне една сериозна работа. Например някой път сърцето ми трепне. То не трепва от Любов. Ами от какво? – Трепва от нищо и никакво – от страх. Вие всички се плашите, безпокоите се дали ще спечелите нещо от това, към което се стремите, или не. Дотогава, докато във вас седи идеята, че ще спечелите нещо, че ще можете лесно да влезете в Небето, вие сте на крив път. Ако аз ви говоря, че вие трябва само мене да слушате като Учител, че ако ме слушате, ще отидете на Небето, дето ангели ще ви посрещнат, райските врати ще ви се отворят, няма да остане нито един от вас тука. Защо? Защото това е подкуп. Отде знаете, че ще влезете в Небето? Това, че аз ви го казвам – това може да са голи, външни обещания. Ако ви говоря на Божествен език, няма да ви обещавам нищо. Ще кажа само: елате с мен! Казано и свършено! Ето защо, когато вие разсъждавате за Истината, трябва да разсъждавате извън времето и пространството. Това значи, че онова, което схванете по даден въпрос, трябва да стане моментално.

Един ден една ученичка дойде при мен и ме запита следното: „Учителю, досега съм те запитвала големи работи, но сега искам да ми кажеш една от най-малките добродетели, които трябва да развия в себе си.“ С този неин въпрос ще отговоря на всинца ви: ще гледате да се освободите от страха. Страхът съществува както у всички животни, така и у всички растения. Туй, малкото, което прави сърцето ви да трепва, е страхът. Той спъва всички хора. И първата жена се уплаши. Онзи адепт, който беше на дървото, ¢ каза:“Как, нима няма да си откъснеш от този плод?“ Тя се уплаши и от страх веднага се съгласи и каза: „Ще приема плода.“ Тя не е разсъждавала никак. Всички престъпления в света стават все от страх. Искаш да станеш учен. Защо? – От страх. Искаш да станеш доктор. Защо? – От страх. Засега страхът е само една подбудителна причина, затова нещата не стават правилно. Страхът, като влиза в нас, внася отрова в организма ни, вследствие на което ние не може да използваме разумно знанието. За да се събуди стремеж към знание, има други подбудителни причини. Затуй се казва в Писанието, че на страха трябва да противопоставим най-малката любов. Вие още не сте опитали най-малката любов в света. Онзи, който е опитал най-малката любов, той може да опита и най-голямата Любов. Вие сте на средата: нито сте горе на Небето, нито сте долу на Земята.

Засега ще гледате да се освободите от две неща: от страха и от докачането, от обидата. Ще разглеждате страха от всички положения, понеже той постоянно реагира върху вас, постоянно ви влияе. Причината да се докача човек е пак страхът. Той се плаши, че ще се урони неговият престиж. Някои хора ми казват: „Знаете ли какво говорят за вас?“ – Зная, но не се плаша. Ако се плаша, ще трябва да се разправям с хората. Никой не може да урони вашия престиж. Помнете следното нещо: не е било време и няма и да бъде, когато някой е сполучвал да вземе благото, което Бог е дал някому. Няма нито един пример, дето някой да е успял да вземе благото, комуто и да е. Това е един велик закон! Следователно целият Космос да се вдигне против тебе, цялата Земя и цялата Слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Бог ти е дал. Вие седите на една скала, на един велик закон, но се страхувате, че някой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Бог, Който е създал света, може да се мери с вашите мерки. Не, казвал съм ви и друг път, че у Бога няма обратни решения. У Бога има нещо велико и за най-малкото нещо, което е обещал. Той е всякога буден. Това, което обещае веднъж, всякога го изпълнява. Няма ум, по-буден от Неговия. Значи никой не може да ни лиши от това, което Бог първоначално е обещал да ни даде, затова трябва да бъдем свободни и безстрашливи. У Бога няма страх. Ако вие сте страхливи, това не е от Бога, това е от дявола. Страхът е начало на греха в света. Забелязал съм, че когато учениците дойдат в училището, в първо време се уплашват как и кога ще завършат гимназия. Завършат гимназия, влязат в университета – боят се как ще го изкарат. Завършат университета – сега се плашат как ще си намерят работа. Някой е чиновник, казва си: „Ами ако ме уволнят?“ Страхът царува навсякъде. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавим от тази язва, от тази душевна проказа – страха, ще бъдем хора свободни. Тогава вече можем да говорим за друга философия. Докато страхът не е излязъл от вас, и да ви се каже Истината, вие ще я облечете пак в дрехата на страха. Щом облечете Истината в дрехата на страха, тя се покварява. И Истината може да се поквари. Ако в едно нечисто шише налеете чиста вода, тя все ще има малко мирис, който ще разваля вкуса ¢. За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. Абсолютно свободни и чисти са ония, които са безстрашни. Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всичките векове, а това е ценно качество. Имаш ли страх, може да изневериш на Бога. Щом сгреши човек, после се разкайва. Онзи, който греши, се разкайва. Това е хубаво. По-добре е обаче човек да върши нещата без страх. Туй е едно от най-благородните качества. Не говоря за нахалство, но за безстрашие. Веднъж приемеш едно убеждение, решиш да служиш на Бога – изпълни го. Тогава ще дойде най-малката Любов в тебе.

Зададе ми един мой ученик един малък въпрос, който чул от някой германец, а именно: казвало се, че в човека имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине през нея. Всеки друг, който успявал да мине през тази дупчица, щял да ходи, където иска – по Слънцето, по Луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можеш да излизаш извън тялото си, трябва да изучаваш този закон на смаляването. Аз не ви говоря за този закон, защото сте страхливи, а на страхливи хора нищо не може да се говори. Един ден, когато се освободите от страха, и аз ще ви говоря за това. А сега какво ще ви разправям? Да кажем, че река да ви прекарам през тази малка дупчица. Какво ще стане с вас? – Вие ще се разтреперите от страх, ще се разплачете и аз ще трябва да ви вкарвам пак вътре. Знаете ли колко време ще ми трябва, докато ви вкарам отново в тялото? Това е една алегория. Изисква се човек да бъде абсолютно без страх. За да бъде ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с Любов.

Страхът е качество само на животинския човек. Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. Такъв човек може да е завършил три, четири факултета, обаче животинското го управлява. Сега някой ще каже: „Тогава не трябва да бъдем учени.“ – Не, нищо от това: има учени животни, има и прости животни; има учени хора, има и прости хора, но страхът разваля всичко.

Сега ще турите в себе си принципа: без страх! – Туй ви дадох като мото. Вие мислите, че е много лесно да изхвърлите страха вън от себе си, но трябва да го виждате навсякъде в проявите си и да умеете да се освободите от него. Искам да бъдете свободни. Този въпрос занимава всички ви. Дойде при мене някой и ми казва: „Защо постъпи така еди-коя си сестра?“ – От страх. Чудни сте вие! Главата ми побеля от тия ваши глупави въпроси. „Защо тази сестра така постъпи?“ – От страх. Ами ти защо питаш? – От страх. „Защо не живеем братски?“ – Защото ни е страх. „Защо не се примирим?“ – Защото ни е страх. „Ами кога ще тръгнем правилно към Бога?“ – Когато Любовта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?“ – Когато страхът изчезне от вас. Тъй седи въпросът. Може да имате културата на всичките минали векове, може да имате културата на всичките бъдещи векове – нищо не ще може да направите, ако имате страх. Ако мислите да разберете Божественото по друг начин, лъжете се. Някой път може да ви приведа много авторитети на миналото и настоящето, да видите какво говорят за Любовта, за постигане на Божественото. Апостол Павел казва: „Ако говорим с человечески и ангелски езици, а Любов нямаме, нищо не сме.“ Значи ако бихме имали всичкото знание, което ангелите имат, и знанието, което хората имат, а Любов нямаме, нищо не струваме. Ще бъдем като „кимвал, що дрънка“. Върху този стих никой не се е спрял да размишлява. Той е един символ. Вие ще кажете, че сте ме разбрали. Ще кажете: „Страхът беше досега. Отсега нататък нямаме страх.“ – Не, досега вие изучавахте само резултатите на страха, а самия страх не сте го хванали. Вие трябва да хванете самия страх, разбирате ли? Аз ще ви приведа един пример за поука. Това се е случило преди 60 години във Варненско. Един учител си направил градинка, посадил в нея най-хубавите цветя, искал да даде на децата пример. Отива една сутрин в градината си, вижда едно човешко извержение вътре. Отива втора, трета сутрин – все същото нещо намира. Чуди се как става това нещо, не може да разреши въпроса. Как биха постъпили някои учени хора в този случай? – Ще вземат да изследват състава на това извержение. Няма защо да го изследват. Това извержение е резултат. Задачата е тук да се хване тоя, който хвърля тия извержения в градината. Така постъпил този учител. Улавя виновника, дава му един добър урок и втори път той не се осмелил да влиза в градината без позволение.

Страхът е, който внася тия човешки извержения, тия най-мръсни работи в сърцето. Хитър е той! Но ще го хванем един ден и ще му кажем: „Кой ти дава това право да влизаш в моята градина? Скоро вън от градината!“ Ще му дадем един добър урок. Някой път казвате: „Трябва да се проповядва на хората.“ Но не проповядвате. Защо? – Пак страхът действа у вас. Някой път ви кажа нещо по-силно, но категорично и наблюдавам как ще изтълкувате думите ми. Казвате: „Учителя трябва да каже това нещо малко по-другояче.“ Вие мислите, че аз нося външния ум. Когато кажа една Истина, ще я кажа, както разбирам, а това, как мислят хората, то е друг въпрос. Те нека мислят за себе си, и аз ще мисля за себе си. Има закон, който регулира отношенията. Как трябва да говоря? – Всяка Истина трябва да се каже без страх. Ако искам да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхът: ще кажа това, което не искам. Щом дойде страхът, ще кажа това, което не искам. Щом дойде страхът, човек говори това, което не му е приятно. Когато искаш да кажеш една Истина, страхът ти казва: „Знаеш ли как ще пострадаш?“ Ти трябва да му отговориш: „Именно затова ще я кажа.“ – „Ти нали знаеш, че ще изгубиш положението си?“ – „Именно затова ще я кажа.“ Сега аз не искам да се обърнат хората към Бога от страх. Ако бих говорил от страх, както говорят другите проповедници, друго нещо щеше да направи страхът. Аз говоря от Любов, която не иде от страх. В тази Любов, с която ви говоря, страхът не влиза. Любовта е, която ще оправи света.

Вие трябва да бъдете свободни! Щом кажете: „Това нещо е невъзможно“ – това е страхът, който действа във вас. „Не му е дошло времето“ – страхът действа във вас. Някои от вас се запитват: „Защо Учителя ни е събрал? Ние нищо не разбираме. Защо не е събрал по-учени хора от нас?“ – Защото онези са по-страхливи от вас. Вие сте най-безстрашните хора. Вие мислите, че аз съм толкова будала, та като няма какво да правя, събрал съм, който ми попадне. И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо. Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества. Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен?

Как ще озаглавите тази беседа? – Страхът. И тъй, видяхте, че след всяко страдание има възможност да се повдигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се яви желание да се върнете назад. Представете си, че зданието, в което живеете, гори. Вие ще поискате да бягате, но представете си, че насреща ви излезе един човек с нож в ръка. Ножът е книжен, но вие не знаете това. Уплашите се и хуквате да бягате назад в зданието, където изгаряте. Не трябва да се страхувате. Излезете ли от зданието, което гори, трябва да знаете, че никой не може да ви прободе с нож. Всички ножове, които ви пресрещат пред вратата, са все книжни. Щом къщата ви гори и избягате навън, значи Господ е съдействал да се спасите. Няма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нещо хората може да го правят, но в Божествения свят няма такъв процес. В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние. След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е велик идеал за всички ония напреднали души.

Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!“ Нищо, аз виждам. Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Ще каже някой: „Има и други разбирания.“ Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия никъде не може да намерите. Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъже се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето. По-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото. Тъй сме учили и ние: без страх, в пълният смисъл на думата! От нищо да не ви е страх. Някой път ще кажеш: „Аз не искам да обиждам тази сестра.“ Защо не искаш да я обиждаш? – От страх. „Аз искам да ¢ направя добро.“ Защо? – Пак от страх. Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим като за себе си. Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват. Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание. Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаловият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият – четвърти вид страх. Синият – пети вид страх и т. н. Всичките цветове изявяват различни видове страх. Например ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: „Как можеш да ми вземаш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот. Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен. Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?“ Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат. Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент. Ако се явява у нас синият цвят, значи той действа. Виолетовият цвят пък изразява сила. Всички цветове имат по няколко тълкувания. Например, казах ви, че има жълт цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта. Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение. При хора, у които се развива ясновидството, когато през тях мине някоя опасна умисъл, се явява известна фигура в зелен, червен или портокален цвят. Някои са ме питали какво означава това нещо. Тогава нищо не съм им обяснявал, но сега казвам: това показва, че във вас още господства страхът. Видиш една червена точка. Тя изразява страх. Някой път се повдигнете към Бога и веднага се уплашите. В този момент виждате една синя точка. Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене?“ Това е страх. Човек трябва да бъде свободен.

Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни. Речта ви трябва да бъде много естествена. Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха. Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител. Страхът е негативно качество. При сегашното състояние на хората онези, които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. „Който обича майка си, баща си или имота си повече от Мене, не е за Мен достоен.“ От всичко в света хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти ти причинява страх, мисълта за баща ти ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти ти причинява трети вид страх.

Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя Живот ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.

Размишление

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Двадесет и девета лекция от Учителя

7 май 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

Тема за следния път № 24: „Най-малката любов, която можем да приложим в ежедневния си живот“. Като пишете върху тази тема, ще изнесете нещо, което сте приложили.

Сега у всички има наслоявания. Аз ги наричам неестествени наслоявания, които ви препятстват да схванете правилните прояви в природата. Разбира се, у човека има и правилни прояви, има дни през годината, когато вие мислите добре, идейно и прилагате правилно. Но тия светли дни и минути са много редки. Запример, у вас се случва такова нещо, което често става с любениците. Често по корените на любениците се явяват червейчетата, които прегризват корените им. Любениците израстват, разлистват се и после увяхват, не дават никакъв плод. И вие по същия начин проявите любовта си, покажете се навън, но след това дойде този вътрешен червей, прояжда корена ви и всичко увяхва. Тогава вие казвате: е, такива са условията, такава е природата, няма какво да се прави. Не, не е такава природата.

Вие трябва да се освободите от тия наслоявания по един разумен начин. Запример, ще наблюдавате цвета на лицето си. Ще се проучавате. Нали всички сте хора с висше образование? Това е за ваше добро. Ще вземете едно ваше естествено положение, когато сте здрави, или, когато имате най-добро разположение на духа, когато сте извършил и едно добро дело, от което сте останали доволни от себе си и то ще ви служи като мярка. Вземете едно огледало, погледнете се и забележете положението на вашите мускули. После ще погледнете ръцете си, отгоре и отдолу, каква е кожата им, мека или суха. Обърнете особено внимание на очите си и на цвета на лицето си.

След това направете друг опит – когато сте неразположени, сърдити. Вземете огледалото, огледайте се и в този случай и ще забележите една рязка промяна в лицето си. Такава промяна в лицето става и в естествения развой на човека. Ако някой е влязъл да копае въглища в една мина, той ще изцапа лицето си, ще го очерни, но той знае метод за чистене: ще вземе малко топла вода и сапун, ще се измие и ще излезе навън пак бял. Вие се цапате, по вас полепват известни частици отвън. Вие мислите, че няма наслоявания отвън. Не, всеки ден има такива наслоявания върху всеки човек. Те са малко, но все-таки причиняват голяма вреда на душата ви или върху развитието на вашия ум. Даже много учени хора, много младежи, които са обещавали от ранна възраст да бъдат талантливи и способни, са били завличани от тия утайки и са останали последни в живота.

Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в сиромашия, т.е. туря го във водата и той става чист. Ще кажете: как така? Да, тя го чисти чрез страданията, не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Дето и да се обърне, няма приятел който да му помогне и той живее с постоянната мисъл какво да работи днес, утре, да преживее някак. И от това силно напрежение на мисълта, този прах, който се е полепил върху него, отскача и той се чисти постоянно. А вие, като имате всичко, мислите, че имате много идеи. Не, много наслоявания има върху вас. Тези наслоявания стават по причина на това, че във вас няма тия естествени разположения на духа. Вследствие на тия наслоявания в човека се явява разстройство в стомаха, устата започва да мирише, процесите на дишането не стават правилно, приливите и отливите на кръвта в сърцето се забавят и т.н. Когато човек се нервира, кръвта започва да се събира в задната част на главата, от това личните му чувства се развиват и той прилича на оса. Който го бутне, той го жегне. Този жегне, онзи жегне и по този начин създава ред неприятели около себе си. Или най-малко около такъв човек се образуват две партии с картечен огън. След всичко това ще кажете, че имате идеи. Никакви идеи нямате. Това са все лични чувства. И после тия две групи ще се разделят по на още две, ще станат четири. Така ще се образуват неестествени групички – братята на една страна, сестрите на друга. Това не е братство. Братството почива на съвсем други закони. Има братя по кръв, а не по подобие. Двама души, за да бъдат братя в духовно отношение, те трябва да бъдат с еднородни, с подобни идеи, да имат единство в стремежа си. А сега, ако не се чистите от наслояванията, които имате, те ще прекъснат всичките ви съобщения с живата природа. Ще ви дам едно обяснение. Какво би станало с носа ви, ако нямахте тази течност, която задържа праха? – Всичкият прах би влязъл в дробовете ви и ще запуши бронхите. Но виждате, природата е турила тази лигава течност като филтър. Тъй и всички хора трябва да имат един вътрешен филтър. Казвате някой път: това не ми трябва, онова не ми трябва. Това значи: нямам нужда от тази течност в носа. Да, но като пресъхне тази влага в носа, хората заболяват. Ето защо вие трябва да се отнасяте разумно към себе си и да знаете как да се освобождавате от тия психически наслоявания у вас.

Онзи ден ви зададох един въпрос: как се освобождавате от едно лошо настроение? Какви бяха вашите методи? Да каже някой от вас как се освобождава от едно лошо настроение.

Ученик: Лошото настроение, това са известни енергии, които трябва да се пласират по някакъв начин, било чрез физическа работа, било чрез интелектуална работа.

Аз ще ви обясня психологически причините за лошото настроение. Всяко лошо настроение се създава от съвсем малки причини. Да кажем, че имате един приятел, в когото имате пълна вяра. Докато ти храниш абсолютна вяра към него, и той към тебе, никакво лошо настроение не може да има. Аз говоря за един умен приятел, който разбира сърцето ти, чувствата ти, мислите ти, който се интересува за твоя успех тъй, както и за своя. Вие се разбирате добре, обичате се. Докато се обичате така, никога не може да имате лошо настроение. Но от деня, в който се яви едно малко съмнение към твоя приятел, ти вече ще имаш лошо настроение. Тъй седи фактът. Тогава, как ще поправите това настроение? – Ще отхвърлите настрана съмнението си, и веднага ще дойде хармонията. Следователно това ще знаете като закон и няма да го престъпвате. Вие, като единица, сами за себе си, не можете да живеете. Силното индивидуализиране произлиза от силно развити лични чувства. Когато хората искат да станат единица в света, да живеят само за себе си, те се индивидуализират и сами си създават най-голямото зло, най-голямата отрова. Невъзможно е човек да живее сам за себе си, да бъде единица. Защото единица в света е само Бог, разумният принцип, който е създал всичко и живее за всички. А ти, като се индивидуализираш, започваш да презираш всички същества, които Бог е създал и с които Той живее. Тогава в теб се създава това лошо настроение и ставаш нещастен. Какво означава това състояние? –То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла. Туй е факт, който виждаме навсякъде в живота. Ученият, запример, ще мисли, ще философства, ще критикува и най-после ще се изтрие.

Та първото нещо: ще приложите този закон, който ви показвам. Моето желание сега е да изправите отношенията помежду си: никакви партии! Ако не се изправите, казвам ви, ще оставя класа ви дотогава, докато изправите отношенията си, защото иначе говоренето е безрезултатно. Искам да решите този въпрос. Като дойда следния път в класа, отношенията ви да бъдат оправени. Това е основа, върху която може да работите. Вашият ум и вашето сърце трябва да бъдат в хармония. Изисква се правилна обмяна между силите на ума и тези на сърцето. В тази област, в която сте влезли сега, ако не разберете основното положение на този закон, след време ще имате големи мъчнотии. Пак ще разрешите въпроса, но по-мъчно. Първото нещо: трябва да изправите поведението си. Така ще се зароди в умовете ви, в сърцата ви, във волята ви едно здравословно състояние. Всички тия сили у вас ще работят в хармония и тъй, уравновесени в себе си, по-лесно ще се справяте с външните мъчнотии на живота. Защото трябва да знаете, че в един клас, в какъвто сте, вие имате отношения един спрямо друг. И ако вашите отношения не са правилни, само един от вас е в състояние да причини големи страдания на целия клас. И обратното става: един от класа може да внесе за всички едно велико добро във всяко отношение. Предназначението, което ви е дадено във великия живот, ще се изрази по който и да е начин, само че вие можете да спънете временно вашето развитие. Пък нали всички искате да свършите навреме училището и да бъдете полезни на себе си, на окръжаващите и на обществото? Но ако не знаете този закон – как да се чистите от тия утайки, вие ще се спънете.

– Сега, в какво седи вашата математика? Ако повдигнем в квадрат числото a, какво изменение става с него? Нека каже някой от вас.

Ученик: Увеличава се неговото измерение. Ако a е линия, a² вече е плоскост.

– Значи a² показва повишение, но това повишение може да бъде във възходяща степен, а може да бъде и в низходяща степен. Да допуснем, че a представлява разумно същество, което се движи в права линия. Значи, то има само едно измерение или живее само на една линия. При a² то живее в една плоскост, в един квадрат. Какво придобива това същество в този квадрат?

Ученик: Съзнанието му се разширява. Като се движило в права линия, то виждало пред себе си само една точка, а сега вижда цяла линия.

Ще ви дам едно обяснение за движенията на телата в първото измерение.

Имате кръга C. По него се движат две същества A и B, които се срещат. Могат ли да се разминат? – Не могат. Съществото A ще каже на B: Ще се върнеш назад! B ще каже: Не, ти ще се върнеш. Какво ще направят най-после? – Ще се скарат. Това, обаче, не разрешава въпроса. Това е положението, когато имате някакъв спор и не искате да се примирите. Казвам тогава: вие сте гора от първото измерение, не искате да отстъпите. Но да кажем, че тия същества трябва да се разминат. Как ще се разминат, можете ли да кажете? Тия две същества имат нужда от учител, който може да ги избави от това положение. Ще ви обясня. Тия две същества се срещат лице с лице. Едното казва: Искам да мина на противоположната страна. Отстъпи! – Не мога. Тогава? – Нека B се върне назад! – Те не могат да се обърнат назад. Освен да тръгнат с гърбовете си назад. Тогава те ще се допрат на другата страна с гърбовете си и пак ще се скарат (II). Този кръг трябва да се огъне, да се направи един мост (1).

Тогава едното същество ще мине под моста (2), а другото същество ще мине отгоре (3). Като се разминат така после първото същество ще излезе отдолу. Този кръг, значи, трябва да измени своето естество. Едното същество трябва да се смири, да влезе под моста, за да могат да се разминат. Много от вашите спорове са от тази категория. Срещнете се, никой не иска да се върне. Направете мост: единият от вас ще мине отгоре, а другият отдолу. Безразлично е кой ще мине отгоре и кой отдолу.

Тази идея още не ви е ясна. Кръгът ще се отвори, едното същество ще влезе вътре и после пак ще се затвори (I), а другото същество ще мине отгоре (II). Този е единственият начин, ако те искат да живеят разумно. Друг начин няма. Непременно трябва да има едно огъване на кръга, да се образуват два пътя: единият нагоре, другият надолу. Значи, орбитата на живота ви по някой път трябва да се измени. Това е една необходимост. Кръгът ще се отвори, за да влезе един от вас, после пак ще се затвори и вие ще се разминете. Като се срещнете пак, този кръг отново ще се отвори. И тъй, с това движение на кръга в съзнанието на тия същества се образува идеята за второто измерение, а то ще бъде едно откритие за тях. С това те ще считат, че е станала известна промяна в техния свят.

Следователно, ако в живота ви стане някаква промяна, считайте, че сте под моста. Или допуснете, че едно същество се намира в тъмнина. Ще обясня закона психологически. Какво показва тъмнината? – Че това същество B е влязло в кръга и се намира в един безизходен път. Но това ще трае само, докато съществото A мине на другата страна на кръга. Тогава съществото B пак ще излезе отгоре и ще бъде в светлина. Някой път вие усещате, че съзнанието ви се помрачава – това е временно, само докато минете този път отдолу. И всички лоши настроения, които имате, произлизат все от тия промени в кръга. Дойде ли ви едно мрачно настроение, ще знаете, че има друго едно същество, което минава отгоре. Единият трябва да мине отдолу, а другият – отгоре. Онзи, който страда, той минава отдолу, а който се радва, минава отгоре. И тъй, когато вие сте радостни, трябва да знаете, че друг някой страда. Ти се радваш, но под тебе има едно същество, което въздиша и казва: „По-скоро минавай!“ Ти няма да се спираш на този мост да кажеш: „Не се мърдам оттук.“ Не, ще минеш това място, колкото може по-скоро, та да може и другото същество да излезе отгоре. Затова хората, които скърбят и страдат, отварят път на други, за да се радват.

Въпросът ни беше за психическото наслояване. Щом изправиш отношенията си спрямо хората, това наслояване, което се е образувало от гъстата материя, от постоянните утайки във вас, се вдига. Първото правило: ще спазвате закона за примирението! Черната краска, която се образува около лицата ви, показва, че във вас има едно негативно течение. Ако вземем черната краска, според както се определя във физиката, тя поглъща всичко в себе си. Значи всичко потъва в нея, следователно тя е негативна. И бялата краска е негативна, но тя отблъсква всичко. Едната възприема всичко, а другата връща всичко назад. Затова, ако искате да въздействате на черната краска, непременно трябва да й поставите контраст – ще турите бялата краска, нищо повече! На кое чувство трябва да противопоставите алтруизма? – (На егоизма.) Не, не вземайте тук егоизма, егоизмът е на чисто индивидуална почва. Човек казва: „Аз съм човек и като такъв имам право да мисля нещо особено.“ Това е егоизъм – превишаване на своето право. Алчността седи в това, когато някой изисква да бъде обичан от всички. Не си правете илюзия да мислите, че някой ученик може да бъде обичан от целия клас, това е немислимо. Половината от класа може да го обича, трите четвърти – също, но целият клас да го обича, това е немислимо. Всякога в един клас от 100 души ще има най-малко 10 души, които ще бъдат на противоположния полюс, при особено мнение. И когато всички са радостни, весели и скачат, тия 10 души са неразположени, недоволни. Защо? Защото са под моста. Другите ще се радват. Защо? – Минават отгоре. Обаче законът се изменя. Когато тези 90 души слязат под моста, онези 10 души са весели и радостни. Какво трябва да се направи за уравновесяване на състоянията? Когато 90-те са щастливи, те трябва да отделят десятък от своето щастие, да го дадат на своите недоволни братя, да станат и те щастливи. Те са недоволни, защото имат в случая недоимък, намират се при особени условия. Вие сте изпитвали това състояние. Седнете, запример, да учите, решавате някоя задача, но умът ви е разсеян. Правите опит да се концентрирате, минава час, два, три, докато най-после дойде едно разположение, при което можете да учите. Ето защо, за да изработите характер в себе си, вие трябва да разбирате законите на живата природа. Човек не може всякога да учи, както не може всякога и да сее. В Египет, дето има най-благоприятни условия, може да се сее два пъти в годината, а тук може да се сее само един път в годината. Тъй и вие трябва да разбирате законите на мисълта. Също тъй трябва да разбирате и законите на чувствата. Има между вас, които искат да имат всякога добро разположение. Не, закони има за всичко. Когато сте във физическия свят, има закони, които определят вашата мисъл, вашето чувстване и разположение.

Сега аз нямам нищо против, ако между вас има едно естествено разделение. То е добре дошло. Но забелязвам помежду ви друго едно нежелателно деление. И естествениците правят редица класификации на животните, но в природата такива класификации не съществуват. Кой е естественият белег, който отличава едно животно от друго?

Ще ви задам следния въпрос: за да има хармония между двама души, какви черти трябва да имат те? Запример, вие искате да имате един приятел. Как ще го придобиете? (– Трябва да се поставим в пасивно положение по отношение него или да станем за него почва, върху която той да расте.) Но как познавате към кого трябва да се отнасяте така? Вие не можете да правите всекиго ваш приятел. Как познавате кого именно може да изберете за приятел? Все-таки вие си имате едно правило, но сега не ви иде на ум. Аз ще ви кажа. В присъствието на онзи, който ще ви бъде приятел, вие чувствате една приятност, свободни сте. Вие изпитвате свобода на сърцето, на ума и на волята. Ако и той се усеща също тъй свободен при вас, колкото минава времето, вие ставате все по-добри приятели и нищо не може да ви раздели. Каквито препятствия и да се явят между вас, вие ще издържите. Това е правило. Но щом има едно малко търкане помежду ви, може да има приятелство, но само за година, две и след това ще изчезне. По този закон, за да бъдат двама души приятели, ако са мъже, единият трябва да върви по мъжка линия, а другият – по женска. Ако са сестри – пак същия закон. Едната сестра трябва да върви по бащина линия, а другата – по майчина линия. Ако и двете вървят по бащина линия, запознанство може да има, но и спор ще има. Дълго приятелство, обаче, не може да има. Такъв е законът. Тогава работи осморката – (8). Горната линия е женска, а долната – мъжка.

Или, това можем да уподобим на мозъка в човека, който има две полушария: ляво и дясно. Енергиите от лявото полушарие се проявяват през дясната страна на човека. Човек е разделен на два полюса. Лявата страна в него върви по женска линия, а дясната – по мъжка. Онзи, който разбира закона, ще има предвид тези течения. Да кажем, че някой върви по мъжка линия, коя част от мозъка си ще се докоснете до него? (– лявата част.) Значи, той ще ви тури отляво на себе си и в такъв случай, по отношение него, ще работите повече с вашите чувства; ако пък е от дясната страна, ще работите повече с вашия ум. Ако някой върви по женска линия, той ще ви докосне от дясната ви страна. Мислите ли, че е случайно, дето някои ходят от лявата ви страна, а други от дясната? – Не е случайно. Енергиите от дясното полушарие минават през лявата ръка. Това е един сложен закон. Затова, като дойдете до окултната наука, вие трябва да знаете как да владеете мозъка си и как да го поляризирате. Вие трябва да знаете кога ще действате с лявата част на вашия мозък и кога с дясната. Ако не разбирате законите, ще се намерите в голяма мъчнотия. Ако ги разбирате, един път ще минете в дясното полушарие, друг път в лявото. Трябва да мените състоянията на мозъка си. Тази е една от причините, дето хората не могат да живеят добре. Това съм намерил в своите изследвания.

Сега, запример, всички се оплакват, че няма хармония. Как ще има хармония? Във вас се натрупват излишни енергии, които вие не знаете как да изразходвате. И тогава тя се изразходва в съмнение или в гняв, или в необуздана страст, или в боксиране. Тази енергия трябва да се изразходва по някакъв начин. Природата е много взискателна, тя не обича да се задържат нейните енергии. Тя дава толкова, колкото е потребно, а излишъкът ще го вземе и ще ти създаде неприятност. Този закон е верен. Богатите хора искат да се осигурят. Имат един, два, три, четири милиона лева, но освен че не могат да се осигурят, техният живот се влошава. Идеята да се осигурят е хубава, но това е качество на човешкия дух. Щом човек разбира законите на духа, той е осигурен.

Например, във вашия клас понякога заболяват някои от другарите ви, но вие оставате безучастни към тях. Вие не обичате да си помагате. Туй не е добра черта у вас. Не, като се разболее някой, вие даже трябва да изучавате причините защо вашият приятел е болен и с какво може да му помогнете. Така може да внесете едно микроскопическо подобрение в него. То е достатъчно. Утре и вие може да се разболеете. Всеки е изложен на заболяване. Сега трябва да се учите не само на вежливост, но и да развивате вашите алтруистични чувства. Когато човек се изолира, често се започва една борба. Например, някой път вие се стремите да изолирате някого от класа. И какво става? Започват да говорят против него, че той е малко смахнат, че не върви с другите заедно. И той започва да усеща, че го изолирват и остава сам. Болшинството иска да му наложи правилото, че той трябва да се подчинява на същия кодекс, на който и те. Той, горкият, пъшка, превива се, но следи какво правят. Един ден и той образува партия. Тогава друг ще се намери виновен. Тъй че все ще намерят някого виновен. И тогава, каквото става в класа, всичката вина се слага върху него. Той може да е най-изправният, но каквото и да направи, класът не вижда добро в него. Ако рече да направи добро, ще кажат: оставете го, той е лицемер. И той се намира в чудо. Тогава или трябва да намери път, по които да се примири, или трябва да избяга.

Такива неща се случват във всички училища. Учителят намрази някого и този ученик, колкото и добре да му отговаря, той все двойки му туря. Това е психологически закон. Учителят вижда, че ученикът е горделив и така иска за го смири. Това е крив начин на въздействие. Този ученик се озлобява повече. Да кажем, някой ученик мисли, че знае много. Туй не е само негов грях. Всички ученици си мислят, че знаят много. Какво трябва да направи учителят в такъв случай? Ако е учител по математика, нека извади този ученик пред дъската и да му даде една мъчна задача, а той да си мълчи. И тогава този ученик, като решава задачата, ще види, че има нещо, което той не знае. Ще каже: не можах да я реша. Ако път той действително иска да знае много, у него ще се роди стимул да учи повече.

Та сега, на първа ръка, вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това, да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Запример, аз бих могъл да накарам всички да се обичате. Знаете ли как? И то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Един ден ви хване с щипците си и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора, музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. Сега, аз виждам тази ваша майка иде със своите щипци, улавя ви, туря ви в ретортата и казва: аз работя сега, искам, като влезете в тази реторта, да стане нещо от вас. Защото някои, като влязат в тази реторта, наместо да се пречистят, изгарят и излизат като пепел. Тя ги погледа, погледа, чуди се какво да ги прави, иска да оживи тази пепел. Тъй че за вас е по-добре да се стопите и да излезете благополучно от ретортата.

Това е законът на подмладяването, тъй го наричам аз. Когато човек изхвърли от ума, сърцето и душата си всички отрицателни мисли, желания, които разрешават той се подмладява.

И тъй, какво качество желаете да придобиете в този клас? Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? (– Прошката.) Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих. И ако имате пари, още този момент ще платите. (– Това няма ли да бъде лъжа?) – Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: един наш брат забравил да си плати на гостилницата. Можеш ли да платиш ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще патите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз. Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено. И ние можем да употребим този начин.

Сега аз зная, че всички сте изложени на мъчнотии, затова взаимното помагане е необходимо за вас при сегашните условия. Ако се случи някоя сестра да се забатачи материално, тогава сестрите ще постъпят по същия начин. Пък ако сестрите не могат да оправят работата, нека дойдат братята. Все-таки трябва да намерят един изходен път. Това е Божествено. Ако вие работите така, ще имате съдействието на живата природа, на невидимия свят, на светиите, на ангелите, на всички напреднали същества. Те ще ви съдействат. Нищо няма да изгубите; напротив, ще спечелите. Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голямата сиромашия и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи. Все трябва да има някой да го подкрепи. Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден, случай да се пожертва за него. Тогава той ще има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека. Тогава той може да учи, всичко може да направи. Изгуби ли тази вътрешна вяра, той мяза на една оскубана пуйка. Този закон работи навсякъде. Дето и да сте, все ще почувствате нужда от вътрешна вяра.

Та отношенията, които сега ви свързват, работят за вашето бъдеще. Разбира се, аз ви привеждам този пример, да постъпвате така от добра воля, по закона на любовта. Защото, ако това стане като един механически закон за вас, нищо няма да ви ползва. Ако всичко това влезе като импулс към великата Божия Любов, тогава ще имате добри резултати. Ето къде може да приложите тази Божествена наука. След това ще се заемем да проучим и други положения, при други условия. Засега, колкото малко и да съм ви предал от окултната наука, вие сте дошли до едно опасно място. Запример между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано. Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използвате вашата добрина. В една от лекциите си, нали разделих хората на две категории: на добри и лоши – добри, които правят добро и добри, които правят лошо. Вие сте станали от добрите, които правят лошо. Вие пак работите нещо, само че в низходяща степен. Ако всички отивате към центъра на земята, питам ви тогава: кой ще ходи към слънцето? Окръжаващите ви хора чакат само да видят някоя слабост във вас и да кажат: те се събраха в този клас, но какво излезе? И при всяко ваше заболяване или неразположение на духа те казват: ето до какъв край води това нещо! Като мисли много, човек става негоден за живота. Не, ще станете годни за живота. Онези, които разсъждават така, те не разбират законите на живота, те не разбират законите на природата, че и природата има свои закони, които няма да измени заради нас. Железарят, докато не сгорещи желязото, нищо не може да направи от него. Затова и природата, за да направи нещо от вас, ще ви тури в пещта, ще ви нагорещи и след това, като разберете какво ви е необходимо тя ще ви тури във водата си и ще ви кали. Тя няма да ви остави като баби, ще ви закали. Но казвам: ще минете през известни процеси. Някой път ще чувствате сте слаби; някой път ще чувствате, че сте много силни но не уповавайте на това. Силата не седи нито в другото състояние; нито в мекотата, нито в твърдостта. Това са само преходни състояния на естеството на вашето развитие. Какво разбрахте сега? Как ще се разминавате по пътя?

Колко начина имате за чистене на къщата си? (– С метла.) Добър метод ли е метлата? (– Не, защото прахът пак пада долу.)

Сега ще ви наведа на мисълта, да разберете какво трябва да правите. Да кажем, че имате слуга. За да работи добре на нивата ви, какво трябва на вашия слуга? – Трябва да го храните. Ако не го храните, може ли да работи? – Не може. Значи, трябва да храните добре слугата си. После, ако някой работи на нивата и не му плащате, ще ви работи ли? – Няма. Но най-същественото не е заплатата. Същественото за вашия слуга е храната. Тя е най-необходимото условие за онзи, който работи. Ами вас кой ще храни? (– Някой наш приятел.) Законът е верен в този случай. После трябва да спазвате следния закон: вие храните едно хубаво чувство към някого. Но трябва да знаете, че в това чувство не трябва да има никакво раздвояване. Две мнения да няма за него. В даден случай вие трябва да знаете обичате ли някого или не го обичате. Чувството ви към него трябва да бъде строго определено. Ако го обичаш, да знаеш, че го обичаш; и ако не го обичаш, пак да знаеш. Категоричен да бъдеш в чувствата си! Няма по-лошо нещо от това да не знаеш какви са чувствата ти в даден случай и да считаш някога омразата за любов, а любовта за омраза. Аз взимам думата „любов“ като необходима сила в живота. Например, взимам чашата, отивам при извора, измивам я хубаво, напълвам я и я занасям на моя приятел. В дадения случай аз зная, че тази вода е тъй чиста, както ако е налята за мене. Това значи да зная какви са моите чувства към някого. Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба. Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл.

Сега, на какво е подобна водата? – На живота. Значи, в даден случай животът като сила е подобен на водата. Това, което можем да дадем някому от добрия си живот, то е тази чаша с чистата вода. А сега, например, дойде ви някой на гости, казвате му аз имам високо мнение за вас, но след като той излезе и дойде друг, казвате: той не е толкова даровит. Не, ще казваш истината на приятеля си, който и да е той. Няма да я намалиш или увеличиш пред него, а зад гърба му да говориш друго. Зад гърба му нищо няма да казваш. Само така ще се образуват добри отношения между вас. Няма нищо по-лошо от това, когато говориш нещо лошо зад гърба на някого. Пък ако не можете да кажете нещо добро за един човек, мълчете. Така трябва да бъде между вас. Ако искате да кажете за някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това, кажете му го по най-мекия начин. Кажете му: Искам да ти кажа нещо, но няма да се обидиш. Като му го казвате, да не се страхувате. Ако намерите за необходимо, ще му кажете истината в най-мека форма и тогава тя ще принесе полза. Тъй ще се образуват интимни, благородни отношения между вас, защото само те могат да бъдат трайни.

Сега аз бих желал следното нещо от вас. В този клас вие сте 87 души. Искам да се разделите на 8 групи по на десетина души, и тогава всяка група да кореспондира с някой град от провинцията. Сега вие се занимавате само със себе си, концентрирате се, съзерцавате и т.н. Аз се радвам, че се концентрирате, но много мислите за себе си, а другите се оплакват, че не им се праща нищо от София. Казвате: еди-коя си сестра сме упълномощили за това. Питам ви: какво може да направи само една сестра? Ще се разпределите помежду си и ще пишете на всички градове: Варна, Сливен, Русе… Да се образува между вас една връзка, да има постоянна обмяна. Започнете да работите така за един месец само и ще видите как ще се домогнете до известни практически правила. Нали искате практическа работа? После можете да разширите още повече вашата деятелност. Ще пишете на някои от кръжоците из провинцията, ще обменяте мисли с тях. Не мислете, че това е изгубено време – нищо няма да изгубите, а ще спечелите. Тия писма са ценни. При това, учениците от провинцията ще се насърчат. Чрез това кореспондиране много от идеите, които се прокарват в беседите и лекциите, ще се възобновят. Вие, софиянци, сте най-много и на вас най-много се дава. Трябва да знаете, че комуто много се дава, от него много се иска. Ще се събирате всеки месец и ще обещаете да пишете редовно през това време. Като мине месецът, свободни сте. После пак ще вземете ангажимент за още един месец, но за друг някой град. Като обещаете веднъж, ще бъдете точни.

Тази работа е без пари. Ако ви се плаща, аз мога да накарам всички да работите. Ако кажа някому: ти ще кореспондираш с Варна, ще ти се плаща 2000 лева месечно – как мислиш, няма ли да бъдеш точен? Ще напишеш не една беседа, а десет дори. Пишеш, но защо? – Парички има. Пък и сега има пари. Каквото добро направи човек, то е повече от пари. Колцина души от провинцията се оплакват, че не им пишете! При това, някои от вас трябва да отидат в провинцията, да посетят класовете. Там, в провинцията, вървят съвсем нередовно. Разправяше ми една ученичка какво правят учениците от провинцията. Те се шегуват, смеят се, а малко работят. Шеги може да правите вън, но в класа не е позволено това. Двама или трима от вас ще отидете някъде в провинцията. Това ще внесе нова струя в тях. Всеки от вас трябва да отиде между тях, да поседи малко, да им поговори и да се върне. Той ще бъде добре дошъл.

Сега, вие си поразмислете за това и се разделете на групи. Всеки от вас да напише по едно насърчително писмо. Може да направи извадки от някоя беседа.

Извадете само есенцията и им я пратете. Те ще са благодарни. А сега, като нямат нещо по-важно, с което да се занимават, правят си смешки учениците. Във Варна имаше един учител, който се страхуваше от жаби. Учениците му турят един ден в чекмеджето 4–5 жаби. Учителят виза в клас, отваря чекмеджето, жабите изкачат навън. Той се уплашва и избягва. Всички ученици се смеят. Учителят наказал целия клас, но виновниците не се уловили. Учениците били солидарни, не се изказали.

И тъй, повече трябва да се работи за провинцията. Не искам да употребите всичкото си време, но само част от свободното.

Най-първо от всички ви се изисква музикална работа и музикална хармония.

Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

29. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 4.V.1924 г. в гр. София.

Книги:

* Психически наслоявания. Закон за примирение

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_05_04 Психически наслоявания. Закон за примирение.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

„Ако просите нещо в мое име, аз ще ви го направя.” ( Йоана 14:14)

Интересно е, че ние, съвременните хора, които живеем в 20 век – век на светлина и знание, имаме нужда да ни се обясняват най-елементарни работи. При това, не само простите хора се нуждаят от обяснения, но даже учени и философи имат някога нужда от обяснения на елементарни работи. Обясненията са необходимост даже и в самата природа. Вземете например, физиологията. Що е физиология? – Наука, която се занимава със службата на отделните органи, както в човешкия организъм, така и във всички останали организми. Кой човек, като тури ръката си на сърцето, не усеща, че то бие? Това не е достатъчно. Всеки се запитва, защо бие сърцето, каква е неговата служба в организма ? Тези въпроси са създали физиологията. Било е време, когато хората не са знаели нищо за кръвообращението, но днес и малките деца знаят това. Някои учени казват, че сърцето е причина за разнасяне на кръвта по цялото тяло. Вярно е, че сърцето изкарва кръвта навън, и тя се разнася по цялото тяло. Обаче, тези учени не знаят, че зад сърцето има друга сила, която го заставя да работи. Учените казват, че като се свива и разпуща, сърцето тласка кръвта навън, и тя се разнася по цялото тяло. Коя е причината за това свиване и разпущане ? Какви закони го управляват ? Казвате: Това не е наша работа. Ние знаем, че сърцето тласка кръвта навън, и тя се разнася по цялото тяло, повече не се интересуваме. – Тогава и аз няма да говоря за функцията на сърцето. Ще оставя този въпрос необяснен.

Като запитвам някои хора, кое е същественото в техния живот, те веднага отговарят: Парите. – Защо парите са същественото? – Защото, като имаш пари, ще си купиш къща, нива, лозе, ще бъдеш почитан от всички. Допуснете, че всички хора са еднакво богати, имат еднакво количество пари, къщи, ниви. Какво ще спечелят от това ? Каква цена ще имат тогава парите ? Каква цена ще има богатството? Зад парите стои друга сила, а парите, сами по себе си, са средство, условие, чрез което се проявява другата сила. Щом изчезне тази сила, и парите ще изчезнат. Силата, която стои зад парите, е общественият организъм, който ги е турил в действие.

Днес всички хора питат, как може да се оправи светът. Религиозните казват, че светът ще се оправи чрез вярата в Бога. – Кой не вярва в Бога? Държавниците казват, че светът ще се оправи, когато в държавата се наложи пълен ред и порядък. – Кога в държавата не е имало ред и порядък ? Военните казват, че войската трябва да бъде силна, да се справя с външните неприятели.

– Кога не е имало войски? Кога не е имало офицери и войници? Първият генерал в света е бил Адам. Отличен генерал бил Адам, но бил гол, нямал дрехи, нямал и еполети, както сегашните генерали. Бог го пратил на бойното поле да реши един важен морален въпрос, но той пропаднал, не могъл да го реши правилно. Затова Бог го изпъдил от райската градина, пратил го в света, там да се учи. – Какво представя райската градина ? – Щом е градина, в нея се отглеждат хубави дървета. – Ако е така, и днес може да съществува такава райска градина. Все ще се намери един градинар, който може да насади най-хубавите плодни дръвчета и да ги отглежда с любов. Обаче, една е райската градина. Това показва, че вън от дърветата има нещо друго, което обикновеният градинар не може да предаде.

„Ако попросите нещо в мое име, аз ще ви го направя.” Питате: Защо трябва да просим в името на Христа ? Друго нещо не можем ли да направим, непременно ли трябва да просим? В друго име не можем ли да просим?

– Аз ще ви обясня, защо трябва да се проси в името на Христа. Ако моето обяснение ви хареса, ще го приемете; ако не ви хареса, можете да го разкритикувате. Ти си българин, искаш да отидеш, например, в Англия. Нужна ти е известна сума. Какво ще направиш ? – Ще внесеш в българската народна банка стойността на сумата 200 - 300 златни лири, и тя ще ти издаде един чек, с който можеш да заминеш. Значи, ще се помолиш на българската народна банка да ти отвори път за Англия. С този чек ти можеш да отидеш в Англия и там, в някоя английска банка, ще изтеглиш сумата, която си внесъл в България. Иначе, там няма да те кредитират. Дойде един учен човек да ви говори върху известен въпрос, но вие не го вярвате. Защо не вярвате? – Той няма чек, издаден от банката. И аз, като ви говоря, взимам един стих от Писанието. Той представя чек, издаден от Божествената банка. Като видите чека, искате или не, ще го признаете и ще го изплатите. Ето защо, когато някой говори върху известен въпрос, все ще цитира, какво са казали видни учени по същия въпрос, та покрай тях, и той минава. Постоянно слушате да цитират, какво казал Кант, какво казал Лаплас, Спенсер и т. н. Религиозните цитират, какво казал Исайя, Христос и др. Хубави неща са казали учените и философите; хубави неща са казали пророците и Христос.

Досега аз не съм чул някой учен или пророк да е казал нещо лошо. Лошото е в хората, че те разбират работите криво. – Защо е така ? – Ако говориш на глухия, той няма да те разбере. Той се мъчи по движенията ти да те разбере, но, в края на краищата, ще изопачи истината. Той нищо не чува и казва: Чух и разбрах, какво се говори. Друг някой е сляп. Той казва: С очите си видях всичко. – Нищо не си видял. За да разбере човек великата истина, всичките му сетива, всичките му органи трябва да функционират правилно. Те трябва да функционират не по правилата на държавата или църквата, по каноните на някоя религия, не по разбирането на философа, проповедника или учения, но по онези вътрешни закони и правила, написани в самия човек. Следователно, има един вечен, абсолютен авторитет, на когото всички разчитаме. От този авторитет, именно, черпят всички учени. Ние се отнасяме с уважение към тези учени, които черпят от този авторитет. Тогава физиологът дава правилни обяснения за функциите на човешкия организъм. – Каква е задачата на физиолога? – Да ни покаже, че при известни отклонения и нарушения на праведния живот, функциите на организма се изменят. Щом функциите на организма се изменят и станат дисхармонични, човек трябва да вземе мерки, за да възстанови първоначалната хармония в организма.

Това иска и природата. Тя е разумна. Някои учени поддържат идеята, че трябва да подчиним природата, да й заповядваме. Това е най-голямото безумие, което може да се очаква от тези учени. Природата ще им покаже, че те не са прави. Тя казва: Главите ви трябва да узреят. В нашите очи, природата е най-разумното, най-реалното проявление на Бога. Тя няма само външна, видима страна, но и вътрешна, скрита от погледа на обикновения човек. Например, някой пиянствува и, за оправдание, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила. – Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие! Това е инстинкт, вложен от природата. – Природата никога не влага такива инстинкти в човека. Един инстинкт е вложила тя в него – желанието му да пие чиста, хубава вода. Това е подтикът на разумното, Божествено начало в човека. Природата е създала само едно питие – водата. Щом е така, не казвайте, че пиянството е нейно изобретение. Вън от водата, всички питиета са човешки изобретения. За да разберем природата, ние трябва да я обикнем, да влезем във връзка с нея, както детето е във връзка с майка си. Ще кажете, че първо трябва да обичате Господа, а после природата. – Съгласен съм, но питам: Хората обичат ли Господа? Какво ще кажат патриарсите и владиците, служители на Бога, с корона на глава, обичат ли Господа? – Ама ние имаме благословението на Господа, ние сме свързани с Него. – Щом е така, нека някой от сегашните владици и патриарси тури ръката си върху главата на болни и ги изцели. – Това е било във времето на Христа, Той имал тази сила. Това не е наш прерогатив. – Кой е ваш прерогатив? Да опопвате хората, да ги венчавате и развенчавате ли?

Сега, като ме слушате да говоря така, казвате: Ето, колко неблагочестиво говори, как уронва името на духовенството. – Аз се застъпвам за Божието име. Човек не се ражда поп, но човек, да мисли право. Щом съм дошъл на земята, трябва да ви говоря истината. Ако не направя това, аз не съм никакъв проповедник. Който проповядва, трябва да освети името на Бога, Който ни е дал ум, сърце и воля да Го славим и осветяваме. И на владиката ще кажа: Братко, ти си дошъл на земята като брат на човечеството. Бог не те е направил владика. Като чета в архивата на човечеството, никъде не е писано, че Бог е кръстил попове и владици. Те са кръстени от хората. Казват за някого, че е виден проповедник. – Възможно е, но той не се е родил виден проповедник. Той е ученик, дошъл на земята да изпълнява волята Божия. Това е правото разбиране на живота. Питам: Духовенството на православната църква почитано ли е от народа ? – Ще каже духовенството, че това е сектантство; дяволи са влезли между хората и ги учат да не почитат духовенството. – Не е така. Аз мога да им кажа, кои са причините за това. Ако си взел пари на заем от сто места и не ги връщаш на хората, кой е виновен, че не те почитат ? – Вината е в самия тебе. Ако си прав, аз няма да те защищавам. Според новото учение, аз не защищавам праведни хора. – Но хората трябва да ме почитат. – Това е тяхна работа. Аз не се занимавам с този въпрос. Единственото важно нещо за мене и за вас е да изпълним волята Божия.

Христос казва: „Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направя.” – Какво трябва да просим ? – Ето важният въпрос. Някои просят пари от Христа, други просят здраве, трети – обществено положение и т. н. Военният ще проси от Христа да укрепи мишците му, че като влезе между неприятеля, да го победи и след това да го възнаградят. Проповедникът ще проси от Христа красноречие, та като го слушат, да кажат: Умен е този човек, глава има. – Кои хора, които са говорили и проповядвали, не са били умни ? Това са хора, които говорят логично, свързано. Свързано говорят, но не всякога свързаните думи носят истината. – Аз искам да бъда красив. – Защо искаш да бъдеш красив? Аз зная причината, но не казвам. Всички хора просят ненужни неща, а нужното, същественото за тях, оставят настрана. Ще кажете, че животът е реален; трябва да живеете, да го използувате. Съгласен съм с вас. Това желание е общо за всички живи същества, не само за хората. То е тяхно право. Да живеят, това е закон. То е право за всички живи същества, но как трябва да се живее ? Това е първата наука, която трябва да се изучава. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът”. – Мислите ли, че лесно се живее ? Животът се нуждае от много обяснения.

Вие мислите, че за да се живее, са нужни много знания. – Човек може да живее и без много знания. Къде се е учило житното зърно, как да расте и да се развива? Къде е учило то, веднага да се приспособява към новите условия и само да върши работата си? То не се е учило нито от майка си, нито от видни философи, но, въпреки това, щом попадне в земята, веднага започва да расте и да се разклонява. Житното зърно знае какво да прави, а вие, като се натъкнете на известни научни факти, казвате: Така е направил Господ. Значи, убиеш един човек и казваш: Така е рекъл Господ. Заколиш една овца и казваш: Така е рекъл Господ. Невежа си. Щом приемеш, че за всичко Бог е рекъл така да бъде, трябва ли да ходиш на училище ? След това казваме: Бог е направил света така, че едни да бъдат учени, други – прости; едни богати, други – бедни; едни праведни, а други – грешници. Ако се разсъждава така, ще се създаде цяла каша. След това ще кажете: Така рекъл Бог. – Това не е философия, не е разсъждение. Това са изопачени човешки мисли, които ни заблуждават. Не казвам, че това става умишлено. В дъното на душата си, духовниците искат да кажат истината, но не смеят. В кой човек не се явява едно благородно желание ? Казваш: Искам да дам 5,000 лв. на една бедна вдовица. Не след много време казваш: Какво ще правят тогава родителите ми? Така желанието си остава в тебе нереализирано. Искаш да прочетеш произведенията на един отличен писател, но после се отказваш от него, под предлог, че нямаш време. Някой иска да се помоли на Бога. После си казва: Това не е културно, това са архаични останки. Отказваш се да се молиш. Аз съм виждал, как се молят на Бога умни, учени, културни хора. Някой седи в затвора, но и там се - моли и казва: Моля ти се, братко, не ме бий! Питат го: Ти молиш ли се на Бога? – Не се моля. – Добре, сега ще се молиш на нас. Бедният се моли на банкера, да му даде пари на заем. Ученикът се моли на учителя си, да го вдигне на урок, да поправи двойката. Всички се молят. – На кого? – На когото не трябва. Те не знаят, как да се молят.

Съвременните хора минават за много културни. Те казват, че не трябва да се молят. – На кого не трябва да се молим? – На хората. – А на кого да се молим? – На Бога. – Значи, на Божественото не трябва да се турят никакви граници. То е като светлината и въздуха. – Ние ще се молим на Бога. – Да, но Бог не се нуждае от нашата молитва. Под „молитва” се разбират разумни отношения. Следователно, ще се молиш, когато разбереш и познаеш Бога. Ще се обърнеш към Него и ще кажеш: Господи, Ти, Който си направил света, дай ми повече светлина, да го изучавам. Ако искаш да изучаваш анатомията, пак към Него ще се обърнеш. Искаш да изучаваш астрономията, пак към Него ще се обърнеш.

– Ама за астрономията трябвало телескоп. Кажи: Господи, дай ми такава тръба, чрез която да виждам всичко в света. – Сегашните астрономи знаят много неща. – Какво знаят те? Че имало водород, кислород и още много елементи на Слънцето. – Каква е температурата му, в какво състояние се намира – не знаят. Чета една научна статия, в която учените спорят върху температурата на Слънцето и дават различни сведения. Коя температура е истинската? Може нещо да е вярно, а може и да не е вярно. Други учени казват, че Слънцето нямало никаква топлина. То било твърдо тяло, динамически акумулатор, който събира енергията от пространството и, като динамична сила, я изпраща на земята и на другите планети. Тъй щото, светлината и топлината не идват от Слънцето, но се образуват на земята от енергията, която иде от него. Това не е противоречие, но факт. Действително, енергията иде от видимото Слънце, но светлината и топлината се образуват на земята. – Как се образува светлината? – Ще се помолиш на Бога, и светлината ще се яви. Тя се образува в нас, а не отвън. Виждали ли сте светлината отвън? Как ще си обясните състоянието на човека, който, при ясен слънчев ден, казва: Тъмно ми е. Някой учи при запалена електрическа лампа и казва на майка си: Тъмно ми е, мамо, в мозъка. Значи, има друга светлина в мозъка, която ни е необходима. Тази мисъл е отвлечена, философска. Българинът е практичен, не обича дълго време да му говориш философски. Той казва: Не ми говори много. Кажи ми изведнъж, какво искаш. Българинът е бърз, в малко време иска да свърши много работа. Ако отидете в селата, ще го видите, как работи през лятото. Той работи усилено, иска всичката си работа да свърши изведнъж. Гледаш, от пресилена работа, или се хлъцнал, или се навехнал, или се изсипал. После казва: Урочасай съм нещо. – Защо е пострадал ? – Защото, за да икономиса времето, вдига тежки, големи снопове. Разбира се, като вдига тежки снопове, все ще му хлъцне нещо. Аз не съм срещнал нито един човек, на когото нещо да не е хлъцнало. Говоря в преносен смисъл. Тогава всички хора са неразположени и казват: Майка ми така ме родила. – Не, майка ви така не ви е родила. – Какъв е цярът на това? – Малки снопчета ще връзвате на нивите и няма да се пресилвате в работата. Казват: Малко трябва да се работи. – Аз не казвам да не се работи, но да не се пресилвате в работата. Богатият казва, че не иска да работи. Кой ще работи тогава? – Бедният. Значи, богатият ще почива, а бедният ще работи. Това е старото учение, турено в нова форма. Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости.

Това, което ви говорих, е предисловие към един разказ. Египетският фараон Озирис Бен, излязъл един ден из града и срещнал един войник със скъсани дрехи. Той го запитал: От коя дружина си ти ? Защо си толкова окъсан? –- Беден съм, не ми вървят работите. – Аз мога да ти помогна, кажи, какво искаш. – Наистина ли говориш ? – Каквото искаш, ще ти дам и ще се убедиш, че ти говоря сериозно. – Искам един здрав, хубав, издържлив нож, че като се упражнявам с него, началникът ми да бъде доволен от мене. Той му дал такъв нож и си заминал. По-нататък срещнал един учен, който живеел в едно от жилищата на египетските храмове. Фараонът запитал и него: Къде отиваш? – Изпъдиха ме от школата поради моето незнание. – Какво искаш? Аз мога да ти помогна. – Искам да ми дадеш знание да разбирам тайните на природата. Само така ще си пробия път. – Ще придобиеш това знание. Фараонът срещнал и трети човек, когото също запитал: От какво имаш нужда? Каквото искаш, ще ти дам. – Искам да владея законите на топлината, че когато хората ме измъчват, така да ги нагорещя, да не смеят да ме докоснат. – Иди у дома си и ще придобиеш тази сила. Най-после, фараонът срещнал и четвърти човек, най-умният от предишните, и го запитал: Какво искаш от мене? – Господарю, аз те познавам. Аз съм честен и справедлив. Това, което искам, ще използувам разумно; няма да злоупотребя с него. Искам най-малкото – една пръчица. Като чукна с нея, да получа, каквото искам. Ако съм гладен и чукна с пръчицата, да се сложи пред мене трапеза с различни яденета. Като замръкна някъде в тъмна нощ, в дъжд и буря, и няма къде да се подслоня, да чукна с пръчицата и пред мене да се открие една колибка за подслон. Фараонът му казал: Понеже си най-умен от всички, ще ти дам тази пръчица, но няма да злоупотребиш с нея. – И действително, пръчицата разрешава всичко. Четвъртият бил млад ученик от школата. С желанието да има пръчицата, той издържал своя изпит. Той обичал една мома – Елтамар, най-красивата и най-умна египтянка, която казвала, че ще се ожени само за царския син. Младият ученик се явил пред нея и казал: Аз съм твоя избраник, искам да се оженя за тебе. Тя му отговорила: Докажи това!

Питам: Вие как ще разрешите този въпрос? Аз зная, как ще го разрешите. Елтамар имала свой пробен камък, а именно: Ако този, който има изкуството да направи един палат, пожелае да остане с нея заедно, той не може да бъде нейният избраник. Или ако сложи трапеза и пожелае да яде заедно с нея, той не може да бъде нейният избраник. Той казал: Аз зная свойствата на тази пръчица. Тя била гладна. Чукнал той с пръчицата, и трапезата се явила. Тя седнала да яде, а той веднага изчезнал и я оставил сама да яде. Вечерта нямало къде да се спрат да пренощуват. Той пак чукнал с пръчицата си и пред тях се открила хубава колибка, с меко, хубаво легло. Той веднага изчезнал, а нея оставил сама да си почине. Доволна от неговата обхода, тя си казала: Този е моят избраник.

Като заключение на разказа, казвам: Всеки, който иска да дели благата с вас, той не е вашият избраник. Днес мъжът казва: Да разделя благата с жена си. Жената казва: Да разделя благата с мъжа си. Докато казват така, те не са един за друг. Това скарва хората и разваля любовта им. За да се разберат, единият трябва да влезе вътре, другият да излезе вън. Това са двата свята – обективен или външен, и субективен или вътрешен, за които и до днес още философите спорят, кой от двата свята е реалният. Едни философи казват, че реално е само това, което можем да пипнем. Повечето хора, като тези философи, вярват на ръката си. Следователно, щом не могат да пипнат нещо, то не е реално. Мислиш ли, че ако пипнеш човека, ти си го хванал ? Колкото и да го пипаш, той е далеч от тебе, не можеш да го хванеш. Сянка хваща ли се? – Не се хваща. Хората са направени от материя, която се топи, като леда и снега. Тази е причината, дето хората умират. Достатъчно е да се изложите на Божествената светлина, за да се стопите. Който се страхува, не може да издържи на тази светлина. Той е осъден на смърт. За да издържа, човек трябва коренно да се преобрази: нов мозък, ново сърце, нова воля му са нужни. Под „нови” разбирам – от друг състав. Ето защо, като се казва, че религията не е за всички, имам пред вид хора, направени от лед и сняг.

Аз проповядвам една религия само за хора, които любят Бога. От човек, който не люби Бога, нищо не може да стане. Какво ще стане с цветето, което не се огрява от слънцето? – Нищо не може да стане. – Какво ще стане с човека, който не яде здравословна храна? Какво ще стане с човека, който не пие чиста вода? Какво ще стане с човека, който не диша чист въздух? Пренесете тези неща в психичния живот и помислете, на какво ще уподобите храната, водата, въздуха и светлината? Кой от двата живота – физическият, или психическият е истински? – И двата живота имат своето предназначение. За вас е важно да прилагате следния духовен закон: Благото, което ви давам, да го използувате сами. Река ли и аз да взема участие, да го деля с вас, всичко е загубено. Майката спазва този закон. Когато направи нещо на детето си, тя се въздържа да не направи същото и за себе си. Тя се радва, че детето й само ще използува даденото благо от нея. Жалко е, че не всички майки спазват този закон. Щом не го спазват, те развалят всичко, което Бог е определил за тях.

Христос казва: „Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направя.” Това, което и ние ще ви направим, се отнася до сегашния ви живот. Ние проповядваме за настоящето, а не за бъдещето. – Нали има задгробен живот? – Задгробният живот е измислица, такъв живот не съществува. Според някои, задгробният живот бил по-реален от видимия живот на земята. Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един живот, без никакви прекъсвания. Знаете ли на какво прилича физическият живот ? На стомна, която постоянно овлажнява. Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това, те казват: Велик е животът. Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната. Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот. Щом се пробие стомната, животът ще потече като чешмичка. Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка. Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на стомната.

И тъй, животът е само един, той не може да бъде материален. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос. Само в Бога има живот – никъде другаде. Следователно, животът е само един, без всякакви ограничения. Ако животът се проявява само в материята, той не е целокупният живот, който ние разбираме. Като се развали черупката, т. е. физическото тяло на човека, казвате: Баща ми умря, приятелят ми умря. Чудни са хората, като казват, че някой умрял. Повикайте един ясновидец да чуете, какво ще ви каже. При умрелия той го вижда жив, как гледа тялото си и се смее. – Къде е собственикът на тялото?–Отвън. Той гледа, че тялото му се руши, както гори къща, и казва: Нека гори, аз ще си направя по-хубава. Хората казват: Умря човекът, изгоря къщата му! – и започват да плачат. – Кой умря? – Аз не съм умрял и не мога да умра – казва собственикът на тялото. Първото заблуждение в хората е, че се убедили в проповедите на свещениците, че ще умрат. – Защо умира човек? – Защото греши. И Бог каза на Адама: „В който ден престъпиш великите закони на живата природа, ще изгубиш живота си.” Това наричат хората смърт. А Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” – Кой е вечният живот? – Под „вечен живот” се разбира не само небесният, но и земният – целокупният живот.

Мнозина питат, отде получавам пари. Някои казват – от Америка, други – от болшевиците, от Русия. В заключение, и едните, и другите ей казват: Ако е за пари, и ние можем да проповядваме. Аз пък казвам: Нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица и, като огладнея, чукна с нея – веднага дойде хлябът. Чукна втори път – дойде една ябълка или круша. После пак чукна, и всичко това се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата, и пред мене се явява чаша вода. – Отде имаш тази пръчица? Аз зная, отде е тя. – Къде спиш? – Като се мръкне, и дойде време, за спане, чукна с пръчицата, и леглото се явява. Сутрин чукна пак, и леглото се прибира. Както виждате, моята къщичка постоянно се явява и изчезва – не я давам под наем. Който не разбира този закон, казва: Да си направя една къщичка, да я дам под наем, че да се осигуря. – Смисълът на живота не е в осигуряването.

„Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направи”, – казва Христос. Желая всички да имате тази пръчица, и с нея да просите в името на Христа. Вечер дойде, чукнеш с пръчицата, и къщичката се явява. Сутрин пак чукнеш, и къщичката изчезва. Целия ден ти си свободен, работиш, разхождаш се, не мислиш за къщичката. Така могат да живеят всички. Казвате: Това е хубаво, но прилича на приказка от „Хиляда и една нощ.” – Не, един ден така ще бъде. Това почива на един от великите закони на Битието. Според него, щастието и блаженството на човека се придобиват моментално. И нещастието иде в един момент. Някой се отчаял от живота, и туря край – самоубил се. – Защо се самоубил ?– Нямал средства да живее, объркал работите си. Ще кажете, че сиромашията е причина за отчаянието на човека. – Не е всякога така. Има случаи в живота, когато синове на американски милиардери се самоубиват. Дъщерята или синът пише на баща си: Турям край на живота си, не намирам смисъл да живея. Значи, и богат, и беден се отчайват от живота и се самоубиват. Много причини има за самоубийството. Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и радостта иде. Питам: Ако имате тази малка пръчица, няма ли да разрешите всички въпроси изведнъж? Например, имаш да плащаш на някого. Срещаш кредитора си, и той казва: Помниш ли, че ми дължиш сто хиляди лева? – Да, зная това. – И 50 хиляди лева лихва, стават 150,000 лв. Кога ще ги платиш? – Още сега мога да ги платя, Чукнеш с пръчицата, и се яви чек от 150,000 лв. Казвам: Вземи чека и си получи парите. – Хубаво е това, но дайте ни тази пръчица. – Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате името на Бога, както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му, както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките бубулечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложено живот.

Питам: Какво щеше да представя човечеството, ако във всички хора беше вложен този висок морал? Такова учение сектанство ли е? Разделя ли то хората? Ако българите ме бяха послушали, аз бих чукнал с пръчицата си, и щях да им оправя всички объркани работи. Но сега няма да го направя. – Защо ?– Защото те не са готови да просят в името на Христа. Нека страдат, за да разберат, че има един Господ в света; че има една абсолютна правда. Ние не поддържаме престъпленията. Аз не искам да съдя никого. Като видя, че някой върши убийство, няма да го питам, защо убива човека, но като си замине, ще отида при убития, ще го разтърся и ще му кажа: Стани, иди си вкъщи. Като се изправи на краката си, той ме пита: Да съдя ли убиеца? – Не, забрави всичко. Като видя, че кредиторът хваща своя длъжник за гушата, ще му кажа: Чакай, какво искаш от този човек? – Дължи ми той. – Колко ти дължи ? – 50 хиляди лева. – Ето, вземи тези пари и пусни човека на свобода. – Добър, благороден човек си ти. – Като хванеш друг длъжник, който не може да ти плати, ела пак при мене. Това е Божественото учение, което трябва да дойде в света. Всеки трябва да отвори ума и сърцето си, да плаща за своя ближен. Всеки трябва да помага. Който иска да върши волята Божия, трябва да плаща.” Това значи да владееш магическата пръчица. Тази пръчица се е проповядвала във всички школи. И когато тя дойде, светът ще се оправи. Тогава земеделецът няма да оре нивата си с волове, но ще махне с пръчицата, и нивата ще се изоре. После, ще махне с пръчицата си, и житото ще се посее, ще израсте, ще върже, ще узрее и ще се ожъне. Ще си вземе, колкото жито му е нужно. Излишъкът ще си отиде, отдето е дошъл. Няма да го остави на нивата, мравките да го разнасят. Казвате: Това са залъгалки. – Да, Бог е създал този свят за залъгване на хората. – Защо ?– Понеже небесният свят е толкова сериозен, че ангелите, за да си починат, от време - навреме слизат на земята, между хората, да се забавляват. Ние сме техни залъгалки. Те слушат нашите спорове върху религиозни и научни въпроси и се смеят. Като се върнат на небето, питат ги: Какво правят учените хора на земята ? – Занимават се, учат, развиват се.

„Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направя.” Това е великият закон на любовта, която Христос проповядваше. Бог се проявява в любовта. Следователно, когато дойдем в контакт с Бога, с Неговия ум, сърце, воля, душа и дух, каквото пожелаем, можем да го направим. Христос казва: „И по-големи чудеса от мене ще правите.” Във времето на Христа нямаше условия за големи чудеса. Ще кажете: Да се говори така, това е светотатство. – Кога ще правим и ние такива чудеса? – Когато се научите да осветявате Божието име; когато имате магическата пръчица. Ако дадем още днес на някого тази пръчица, той веднага ще напусне службата си. Ако е чиновник, той ще отиде в канцеларията, ще чукне с пръчицата, и в един момент ще свърши не само своята работа, но и тази на своите другари. Като дойде началникът, ще види, че всички чиновници седят без работа – свършили всичко. Ще даде друга работа, и нея веднага свършват. Чиновниците се чудят, какво става с тях. Казват: Колко сме работни днес! Изкуство е, така да чукнеш с пръчицата, че никой да не те види. Чиновниците ще заспят, и в това време ти ще чукнеш с пръчицата. Като свършат работата, ще им кажеш: Хайде да поговорим за новото учение и за великите работи в света. Има смисъл да се освободят хората от работа, но да използуват времето си разумно, не да ядат и пият. Тогава мъжът и жената в къщи ще се радват на пръчицата, като на Божествено благо. В нея е бъдещата наука, която всички ще изучават. – Може ли да се придобие тази пръчица? – Може, но за това е нужна абсолютна вяра. В миналото някои са прекарвали по 30 – 40 години в горите, други са живели в пустините, но и там не са намерили пръчицата. Сега хората трябва да живеят в света, там да придобият истинското знание. Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител, съдия, войник и др. Страданията – това е гъстата материя, в която дойде Мойсей да изведе израелския народ. В тази материя той направи чудеса. Следователно, всеки, който може да извади човечеството от материалния живот, т. е. от гъстата материя, и той ще прави такива чудеса, каквито не сте виждали. Наистина, сегашният учен свят се съмнява в чудесата; ще пита, как е възможно да стават днес такива чудеса. – Много просто, ще чукнеш с пръчицата си, и, каквото пожелаеш, ще го направиш. – Как става това нещо? – Както стават нещата в приказката. – Може да е илюзия. – Чукна с пръчицата си, занасям този човек на слънцето и след малко го връщам. После го питам, какво има на слънцето, а той мълчи, не се издава, не иска да мине за смахнат. Не само един учен, но и десет учени да отидат на слънцето, няма да смеят да кажат, че са ходили там. Не само това, но и да им сложат трапеза,, пак нищо няма да кажат. – Защо не смеят да кажат, какво са видели? Защото общественото мнение не е в съгласие с това, което може да се постигне чрез пръчицата. Според тях, това е в разрез със законите на природата. Ако го приемат, в техните разбирания ще стане голям преврат. Всички ще питат, как можем да живеем, без да орем и копаем. Ще станем много мързеливи. – Не, и тогава ще работите.

Казвам: Хората още не са работили. Досега те само се мъчили и трудили. Отсега нататък ще работят. Сега те спорят, карат се, бият се. Тогава ще живеят в мир; лицата им ще бъдат светли, красиви. И каквото пожелаят в името на Христа, ще им се даде. Просете това, за което ви говоря. Нали вярвате в Христа ? Днес има 500 милиона християни, между които сте и вие. На вас е познато това учение. Просете в името на Христа! Обърнете се към Бога, към живия Господ, Който през всичките векове е пращал учени хора, да просвещават невежите. Аз вярвам във всички учени хора – физиолози, астрономи, биолози, държавници, изпращани все от Бога със специална мисия. Художници, скулптори, музиканти са дошли на земята да помагат на човечеството. Това са все таланти. Не всеки може да бъде музикант, художник или учен. Следователно, и най-малката дарба, която имате, то е малката пръчица. Употребете я на място. Изправянето на света става от малките работи. Било е време в развитието на човечеството, когато майките и бащите изяждали своите деца. И това е било култура! Било е време, когато и децата са изяждали своите родители. Но да оставим това настрана. Колко пъти, и до днес, майката казва на децата си: Изядохте ме! Значи, някакъв далечен спомен се събужда в нея. В тази далечна епоха на месоядство и человекоядство, хората са минали през големи страдания, които постепенно са повдигали тяхното съзнание.

В далечното минало, в епохата на человекоядството, един голям, учен адепт донесъл на земята едно житно зърно. Тогава хората се ядели едни други. Житното зърно казало на хората: Аз нося нова култура. Ще премахна месоядството и ще се пожертвувам за храна на човечеството. Хората го приели с благодарност, като благословение, изпратено от Бога. В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на земята – то е зърното на любовта. Христос слиза сега на земята и носи това житно зърно. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие. Всички същества ще заживеят разумно. Дали вярвате в това, не е важно. Христос е започнал да сее това зърно. То расте само под лъчите на любовта. Тя иде като принцип, който ще се приеме от всички разумни същества. Това зрънце расте само под лъчите на Божествената светлина и топлина. То ще черпи от земята соковете на безсмъртието, То ще донесе вечния живот. Сегашните растения носят смъртта, а новите житни зрънца, които Христос носи, са носители на безсмъртието. Те представят дърво-. то на живота.

Иде време, когато дървото на живота ще бъде посято. Христос иде на земята, да донесе дървото на живота, т. е. магическата пръчица. Жива е тази пръчица. Тя ще расте нагоре и ще се огрява от Божествената светлина и топлина. Тогава стихът: „Каквото попросите в мое име, аз ще ви го дам” – ще се реализира. Така казва Христос.

8. Беседа от Учителя, държана на 4 май, 1924 г. София.

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)

14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

https://petardanov.com/files/file/533-%7B?%7D/

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Тайна молитва

Прочетоха се някои теми върху „Службата на търпението и самообладанието“.

Тема за следния път: „Как познах, че имам ум?“

Като пишете върху тази тема, няма да ми разправяте как са познали другите хора, че имат ум, но ще кажете вие как сте познали.

Ще ви дам и още една тема: „Защо човек е недоволен?“

Сега аз ще ви задам един въпрос и ще ви отговоря на него. Този въпрос е следният: защо хората не могат да се научат? Защо не се учат? Има нещо, което им препятства. Например у всинца ви има желание да бъдете добри. В дъното на душата си всички искате да бъдете добри, но не успявате в това, защото мислите, че сте добри. И действително някога сте били добри, но сега не сте. Какво е Добро и зло, това трябва да се докаже. Доброто и злото не са неща, които могат да се виждат. Някой казва, че е добър. По какво се отличава добрият човек? Това трябва да се докаже научно.

В миналата си беседа ви говорих за добрите и лошите хора. Казвам: едните са добри, които правят добро, а вторите са добри, които правят зло. И едните, и другите са добри. Втората категория са лошите хора, които нито добро правят, нито зло правят. Законът е такъв. В първата категория е началото, когато казваме, че някой човек е и добър, и лош – това показва, че той започва да живее. Следователно човек, като започва да живее, едновременно става и добър, и лош. Тия две сили – зло и Добро – са творчески. Те вървят в две противоположни посоки. Вие може да ме запитате: „Защо човека, който прави и Добро, и зло, не го считат за лош човек, а минава за добър?“ – Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без Добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създават от злото, а клоните се създават от Доброто. Значи едната сила работи в по-гъстата материя, а другата – в по-рядката. Ако тия две сили вървят по една крива линия, и то така, че всичката им енергия да се използва постепенно, то при това свое движение те ще се приближат, ще се срещнат, без да се произведе между тях някаква експлозия. От движението им се образува един кръг. Обаче ако човек е задържал в себе си тия сили, то щом те се срещнат, ще произведат експлозия. Следователно, като се срещнат добрият и лошият човек, те образуват взрив, защото са две положителни сили. Всеки човек, който не прави Добро, става лош човек; всеки човек, който не прави зло, става добър човек. Такъв е законът. Енергията може да се превръща. Този закон проверяваме в самата Природа. Сегашните растения са били някога минерали, които са живеели в почвата, не са имали клони. След време те са се поляризирали. Половината от тях са израсли и са дали клони, превърнали са се в растение, при което другата половина от тия кристали е останала в почвата във вид на корени. По-нататък, при по-благоприятни условия за развитие на това растение, колкото повече се e развивала неговата интелигентност, то е успяло да се превърне в животно, като e изваждало корените си навън от земята.

По същия закон всичките Велики Учители, които идват в света, всички религии, които съществуват – това са все школи, в които човек трябва да научи начина, онова истинско изкуство – как трябва да живее. За да живее човек правилно, трябва му наука. Не мислете, че е лесно да направите Добро. Това е цяло изкуство. Вие искате някой път да ме нагостите хубаво. Дойда във вашата къща, вие замесите тесто и го сложите пред мен в паницата и ми кажете: „Заповядайте, ние тъй сме навикнали да ядем тестото – сурово.“ Добре, дойда друг път в къщата ви и вие ми сложите печен хляб, а не суров, както по-рано. Питам: кое е по-разумно сега – сурово тесто ли да ядем, или да го опечем? Кажете ми кой е начинът за ядене в Природата. Българите, когато хранят прасета или кучета, замесват им малко кашица от брашно или трици – за тях много готвене не трябва. Кой е истинският начин за приготвяне на храната? – Всички трябва да се ползваме от методите на Природата.

Сега, разбира се, аз не говоря за тази Природа, в която ние сме оставили своите излишъци, не говоря за Природата, която е създадена от мъртвите тела на милиарди и милиарди същества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната Природа е създадена от останките на миналите същества – върху тия мъртви тела растат сега крушите, ябълките и другите плодове. Следователно ние се храним само с мъртви същества. При такова положение може ли да бъдем безсмъртни? – Никога. След време, когато започнем да образуваме храната си от слънчевите лъчи, ще бъдем безсмъртни. Дотогава, докато изваждаме за храна сокове от Земята, ще умираме, смърт ще има за нас. Един ден ние ще имаме растения, които ще възприемат енергия направо от Слънцето. Хляба също ще приемаме направо от Слънцето. Само тогава ние ще имаме възможност да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се изисква голямо усилие. Човек, след като е приел един обяд, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната.За вас, които ме слушате тук – всичко това е недостъпно при сегашните условия за вашия ум. Каквото и да ви казвам, няма да го разберете, все ще си изгубя времето. Ще кажете: „Как е възможно човек да възприема храната си от Слънцето?“ Христос на едно място в Писанието казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате Живот в себе си.“ Той не казва: ако не ядете плодове – круши, ябълки и други, но казва: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, нямате Живот в себе си.“ Следователно под плът и кръв Той подразбира Живота, който излиза от този Център. Ако от този Център не възприемате Живота, вие не може да имате Вечния живот в себе си. По някой път тия центрове се проектират. Например по някой път енергиите на Слънцето са негативни. Под думата негативни разбирам, че силите на Слънцето се стремят към центъра на Земята. В такъв случай умът на човека е във възходяща степен и тогава той твори Доброто. Обаче в някои хора полюсът е друг – умът им се стреми към центъра на Земята, а сърцето им се стреми към центъра на Слънцето – към Доброто. Ако се съберат двама души, на които сърцата се стремят към центъра на Земята, а умовете им се стремят към центъра на Слънцето, те няма да направят нищо. В тях и злото ще се усили, и Доброто ще се усили. Сърцето всякога е по-силно от ума. Ако искате да имате приятел, трябва да изберете човек, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето. Ако усещате, че вашите сили на сърцето са насочени към центъра на Земята, търсете приятел, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето. Човекът има два центъра – например центровете А и В. Да кажем, че на центъра А влияе Земята, а на центъра В – Слънцето. Когато се движим към А, т. е. към центъра на Земята, ние тогава сме по-активни; когато се движим към центъра на Слънцето, ние сме по-пасивни. Следователно дотогава, докато се движите в посока А, към Земята, ще знаете, че ще бъдете по-активни към злото, т. е. възможностите да направите зло са по-големи, отколкото възможностите да направите Добро. Когато се движите към центъра на Слънцето или когато се стремите към Бога, възможностите за правене на Добро са повече, отколкото възможностите за правене на зло.

Бог е Великият Център, към Когото трябва да се стремим. Светът всякога показва центъра на Земята. Следователно от желанието, което имате в даден момент, се определя и посоката на движението ви: към центъра на Земята ли се движите, или към центъра на Слънцето. Човек, който иска да има къщи, ниви и много други богатства, той не може да бъде добър. Знаете ли защо не може да бъде добър човек? Той ще си направи една-две къщи, ще тури в тях кираджии и ще се кара всеки ден с тях, че наема не му плащали, че развалили това-онова. Или ще има няколко декара земя, ще пазари хора да я обработват, но те ще гледат да го използват, а с това ще го предизвикат да се сърди, да се кара. После гледаш – друго някое желание се явило. Това е много естествено! Някои от вас ще ми възразят: „Как, не трябва ли да имаме къщи, ниви?“ Дали трябва да имате къщи, ниви, или да нямате – това е друг въпрос. Кой от вас е без къща? Аз бих желал да видя някой от вас без къща. Ще кажете: „Ние искаме направена къща.“ Вие не говорите Истината! Кой от вас няма тяло? Ако нямахте къща, нямаше да бъдете тук, на Земята. Всеки си има по една къщица. Аз ги виждам. Едни къщи са по-малки, други – по-големи, едни прозорци и врати са по-големи, други – по-малки; различни входове за гости си имат. Ще дойде ден, когато от този материал, от който хората днес могат да направят само едно село, ще направят сто такива села. Днес обаче хората, поради това, че нямат техника, нямат умение, разпиляват материалите. Тук се проявява глупостта на човешкия ум. Глупавият човек върши много глупости.

След всичко това, от научно гледище, как трябва да разсъждаваме върху тия въпроси? Някои казват: „Ние не трябва да мислим за утрешния ден, но за днешния само.“ Какво означава това да мислиш за днешния ден? – Днешният ден показва целокупността, която е у човека. Днешният ден показва, че най-първо трябва да се добие един талант, който да владее времето и пространството. Мислите ли, че един знаменит цигулар може да мисли за своята прехрана тъй, както вас. Той взема цигулката си, весел е човекът, посвири два-три часа и току-виж – изкарал прехраната си за една година. Вие работите цяла година по шест до осем часа дневно и едва се прехранвате. Друг някой е знаменит хирург. Направи една операция, вземе най-малко 50 – 60 000 лева за нея и си изкара прехраната за една цяла година. Вие, които нямате нито едно от тия изкуства, казвате: „Господ е определил за нас да се трудим, да се мъчим и така да изкарваме прехраната си.“ Где е писано, че ние трябва да се трудим? След като създаде Бог първия човек, постави го в Рая и му каза: „Ти ще живееш тук като царски син. Ще наглеждаш всички дървета и цветя в градината, ще се радваш на всичко хубаво тук.“ Но Адам престъпи великия Божи закон, съгреши пред Него и Бог го изпъди от Рая, като му каза: „Отсега нататък с труд и пот на челото си ще си изкарваш прехраната – много ще ореш и копаеш земята, но малко приход ще ти дава тя.“ Така че, щом престъпиш великия Божи закон, много ще работиш, малко ще придобиваш. От това изваждам едно правило. Когато някои ме питат: „Трябва ли да ни лекува лекар?“, аз отговарям: ако сте грешни, лекари ще ви лекуват. Грешния човек лекар го лекува, праведния – Светлината. Следователно всеки, който се лекува от лекар, е грешен човек – нищо повече! Това е факт! Всички ония, които са престъпили великия Божи закон, са пострадали. Защо? – Злото е в услугата, която вие правите. Когато дяволът извел Христа на покрива на храма, какво Му казал? – „Хвърли се отгоре, ще Ти дам всичките царства тук, на Земята.“ Христос противопоставил ли се е на дявола? Той му казал: „Махни се, сатана, оттук!“ Христос не се уплаши. Той не се даде в услуга на дявола, защото знаеше, че злото, като сила извън нас, не цапа човека. Когато злото се възприеме вътре в човека, тогава е опасно. Но дяволът казал на Христа: „Хвърли се долу, нали Писанието казва, че Господ ще прати ангели да Те поемат на ръце!“ Христос му отговорил: „Понеже съм се научил да вървя все нагоре, не искам да слизам към Земята.“ Когато и на теб някой ти каже: „Ти се посвети вече, я се хвърли от тази височина!“, ти ще му отговориш : „Аз съм се научил да се качвам нагоре, не слизам долу.“ Това ще имате като правило: няма да слизате долу по волята на света!

Изобщо, в чисто морално отношение се зараждат противоречиви въпроси. В даден случай те могат да бъдат верни, в даден случай могат да не бъдат верни. Тия условия, които сега имате, са благоприятни за вашето развитие. Втори път те няма да се повторят, защото два еднакви момента в Природата не съвпадат. Този, който изостане веднъж от пътя на своето развитие, пак ще влезе в Царството Божие, но знаете ли как? Апостол Павел казва: „Като главня в огън.“ Това значи, че всичко ще бъде изгубено, ще се превърнем на главня в огън. Който върви правилно по пътя си, ще бъде като злато, което излиза от огъня – такова богатство ще представлява той. Вие трябва да се стремите да използвате енергията, която се накопява във вашия организъм, за ваше добро. Трябва да знаете, че около вас има отрицателни сили, на чието влияние може да се поддадете и да пострадате. Идете при някой болен, който е силно концентрирал мисълта си върху болестта, че гърдите го болят: ще забележите, че ако сте слаба натура, тази силна мисъл на болния ще ви се натрапи и след малко ще усетите, че и вас ви болят гърдите. За да се освободите от това чуждо влияние, вие ще си кажете: „Не, туй е болестта на болния, едно отражение от неговата мисъл.“ Мнозина от вас страдат по отражение. Срещнете се с някой човек, който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скръбен, тъжен. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако заедно с него и вие скърбите и не можете да се повдигнете, какво печели той, какво печелите и вие? – Нищо. Напротив, скръбта се увеличава. Това значи 1 + 1 = 2, т. е. един грош плюс един грош, стават два гроша – значи скръбта се увеличава. Този брат, който усеща голямата скръб в сърцето си, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Някой казва: „Трябва да се изповядаш!“ Защо? – За да се направи една хирургическа операция, да се пререже нагноясалия цирей. Някои казват: „Ама аз не искам да се изповядвам.“ – Ще се изповядаш и оттатък ще минеш. Дойде докторът, вземе ножа и реже. Ти плачеш, викаш – той си продължава работата. Като се яви някой духовен цирей, същата хирургическа операция трябва да се направи и тук.

Мнозина от вас страдате по единствената причина, че криете циреите си. Не, циреят е един вътрешен недъг, който трябва да излезе навън и да се пререже. Онези от вас, които искат за в бъдеще да се повдигнат, да станат поети, музиканти, художници или каквото и да е друго, не трябва да имат циреи. Отрицателните качества в света не правят човека положителен. Туй трябва да го знаете. Много нещо може да внесете в характера на един човек с отрицателни качества, но да внесете в него един талант – това е невъзможно. Следователно вие ще се стремите да превръщате енергията, да я трансформирате. Как? – Ще намерите един ваш приятел, сърцето на когото се движи в противоположна посока на вашата. Той ще ви подейства. Тогава между сърцето на един лош човек и сърцето на един добър човек има допирни точки, както между корените и клоните на растенията, вследствие на което става и растенето. Тъй щото лошите и добрите хора всякога се допират. Вие може да живеете с най-лошия човек, стига вие да сте добър. Вие ще бъдете едно допълнение за него. Много от учениците са дошли до една фаза, дето, стълкновят ли се с този закон, те се спъват. Защо? Защото в ученичеството те се срещат с разни електрични и магнетични течения. Мимоходом ще ви припомня във връзка с това един закон от физиката, според който всеки лъч, който пада от по-рядка в по-гъста среда, се пречупва. Това пречупване става вследствие на различно гъстите вълни, които изпълват цялото пространство и се движат из него. За нашето око изглежда, че тия лъчи се пречупват, но всъщност те само се отклоняват от пътя си. В Природата няма пречупване на лъчите, има само изкривяване, отклоняване. Криви линии обаче съществуват в Природата. Когато има криви линии, тогава казваме, че е станало малко пречупване, или по-право – отклонение. Гъстата среда, която се движи в нас, произвежда тия пречупвания. Всичко в света се движи. Туй движение, което отклонява нашата мисъл, създава едно грубо пречупване. Този прелом показва, че е имало силно движение, което отклонява от правия път както нашия ум, така и нашето сърце. Следователно какво трябва да правим в такъв случай? – Да се повдигнем по мисъл и по чувства към Бога, защото не само едно течение ще ни срещне – много течения се прекръстосват в Природата. Да излезете благополучно от тия течения – за това се изисква една велика наука. Щом слизаш надолу, трябва да си намериш едно подходящо течение.

Когато говорим за Любовта, подразбираме едно велико течение. Когато говорим за Мъдростта, подразбираме пак такова течение. Когато говорим за Правдата, подразбираме същото. Когато говорим за Добродетелта, подразбираме пак едно велико течение. Когато говорим за Милосърдието, подразбираме същото. Това са символи, които означават известна среда, в която действат определени закони. Щом влезеш в тази среда, ти имаш вече всичко. Ти ще влезеш в туй течение и ще вървиш преспокойно, тъй както не се безпокоиш къде ще те заведат параходът или тренът, в които си влязъл. Параходът или тренът ще те заведат на едно определено място. Затуй ще се стремите към познаване на законите. Няма да отхвърлите сегашния живот. Злото в него ви е потребно дотогава, докато придобиете новото. Не искам да кажете: „Отсега вече ние ще живеем по новия начин, не ни трябват вече къщи, не ни трябват дрехи.“ Не, трябват ви още. Казвате: „Ние можем да се задоволим с малко.“ Аз не съм срещнал досега човек, който да се задоволи с малко. Това, че можете да се откажете от нещо, не е още доказателство, че вие изобщо се задоволявате с малко. Туй е само един малък опит, а за да се уверите в нещо, трябват ви много опити. Следователно вие трябва да държите стария си живот дотогава, докато опитате, че новите методи наистина дават по-добри резултати. Тогава ще заместите старото с новото. Така е в Природата. Природата например какво прави? Обърнете се към нея и вижте методите ¢! Когато си охлузиш ръката, най-първо над нараненото място се образува една грапава, червена, неприятна наглед кожица. Природата я туря за първа превръзка. Под тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. След това тя разпаря първата кожица и остава долната, хубавата. И разумната майка тъй прави.

При сегашните неблагоприятни условия, при които живеете, трябва да знаете, че лошото, което дяволът ви туря отгоре, е първата превръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и, когато създадете новите условия, старата превръзка сама по себе си ще падне. Дяволът, като види това нещо, ще каже: „Разумни са тия хора!“ Вие казвате: „Ние не искаме дяволска превръзка.“ – Не, трябва ви такава превръзка! Ами какво лошо има в това, че дяволът те превързал? Христос казваше на всеки, когото дяволът е превързал, че не трябва да хвърля тази превръзка, докато не се създаде отдолу нова. Щом се създаде новата, жената и мъжът хвърлят старата превръзка и казват: „Свободни сме вече!“ Да, свободни сте от превръзката на дявола. Ето защо вие не трябва да се оплаквате от първата си превръзка. Питате: „Да хвърлим ли тази превръзка?“ Казвам: не още – кожата отдолу не се е приготвила. Като се образува новата, лесно се хвърля старата. С други думи казано: не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете при тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си. Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, които са превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. Това виждаме в цялата история на човечеството. От ония, които са живели в разкош, малко велики хора са излезли. Аз поне не зная нито един велик човек, който да е живял в разкош. Някой от вас може да ми приведе за пример живота на Авраам. Знаете ли какъв беше животът на Авраам? – Авраам нямаше деца, но след като Господ му даде едно дете, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си в жертва!“ И какво мислите? Той изпълни Волята Божия. После проследете живота на Яков! Той стана праотец на евреите, но много пати главата му – какви ли мъчнотии нямаше! Той взе благословението на брат си, но цели четиринайсет години трябваше да странства, да служи на две жени, и след като се върна при брат си, трябваше да плаща данък три години. През какви тежки закони на смирение трябваше да го прекара Господ! Всичките знаменити пророци, всички велики ангели на Небето са минали през неблагоприятни условия на живота.

Писанието казва: „Когото Бог обича, поставя го при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни.“ Ако сега имате неблагоприятни условия, то е, защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. Ако мислеше да ви лиши от туй благо, Той щеше да ви даде доброто още първоначално. Затуй всеки, като слиза от Небето, питат го: „Какво искаш, доброто на Земята или доброто на Небето.“ Ако каже, че иска доброто на Земята, дават му го още на Земята. Но едно трябва да знаете – че тук, на Земята, няма условия за добро, за щастие. Тук има само движение. Например, за да ви дадат богатство, трябва да заемете един виден пост, да станете пръв министър в България или в Англия. Само така ще видите какви тайни има, скрити в това богатство. Ще получите едно, две и повече заплашителни писма за живота си. Не само това, но какви ли не опити за отравяне, какви ли не заговори ще правят против вас. И в България, и в Англия, и в Америка – навсякъде си служат с едни и същи средства. При такова едно богатство човек трябва да се страхува. Питам: при такъв живот може ли да имате щастие? Това щастие е привидно. Най-щастливи хора са били светиите. Те излизат из гората, от нищо не ги е страх. Турят си на огъня едно гърне с житце, хапнат си преспокойно, нищо не ги плаши. Казват за някого: „Той е толкова свят човек, че и въшка не убива – оставя ги свободно да лазят по него.“ Човек, който оставя да го ядат въшките, не е свят човек, не е светия. Аз уподобявам лошите мисли, желания и действия на човека на въшки и бълхи. Ако вие имате тия неща, не сте светии, а сте обикновени хора.

Всички ще се учите! Учение ви трябва! Туй учение, което имате, следвайте го, но сериозно учение ви трябва. Като имате някаква болест, най-първо ще се определите в себе си: на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грешен, ще викате един, два и десет доктори дори, докато най-после ви помогнат. Ако служите на Бога, нито един лекар няма да викате. Не се плашете! Болестта за вас има съвсем друго предназначение. Ще ви кажа едно правило: в света Бог всичко е предвидил. Абсолютно всичко става за Добро. Туй трябва да го знаете. Не мислете, че Господ е намислил да направи някому зло или да му изпрати някакво нещастие. Злото идва, защото вие мислите, че ще ви сполети някакво зло, та привиквате тия сили.

Не се заблуждавайте да мислите дали Господ знае колко тухли влизат в постройката на вашето здание. Аз ще ви обясня как седи тази работа. Онази Божествена материя, която влиза в образуването на тия тухли, е жива и за тази материя се държи сметка. Бог знае за всяка една частица в нас: знае колко атома, колко йони има в нас, знае силата ни, знае всичко. Но колко тухли има в нашето здание, за това Той не иска да знае, не се интересува. Това, да знаем колко тухли има в едно здание, предстои нам. От материята, която има на разположение, от законите, които знае за съчетанието на материята, Бог всякога може да определи колко тухли са влезли в дадено здание. Освен това според законите на материята, ако вие затворите в една форма едно кило вода, тя не ще може да се задържи: тя не ще може да се задържи повече от 1-2-3-4-5-10 години. Тази форма ще се пръсне. Значи колко време ще се задържи тази вода в съда, това е точно определено: нито една минута повече не ще можете да я задържите. Нещата са точно определени. От този закон учените ще видят, че материята се изменя. След години Земята няма да бъде в това състояние, в което я намираме днес. Материята на Земята става по-рядка, защото Земята се повдига нагоре и влиза в друго течение, което изменя състава ¢, а с това и движението на нейните части. По същия начин и вашата душа, която е турена във вашия организъм като една затворена форма, има определен път, определена работа, която трябва да извърши. Всеки от вас трябва да се стреми да извърши работата, която му е дадена. Някой ще каже: „Аз не мога да извърша голяма работа.“ От вас не се изисква голяма работа. Господ не се интересува от големи работи. Ако Му разправят големи работи, например от какво са направени звездите, планетите, изобщо цялата Вселена, Бог не иска да слуша, но ако ти направиш едно малко Добро, каквото никой друг не може да направи, Бог ще се заинтересува от това. Бог се интересува от малките работи. Ако някой от вас е цар на България и като такъв направи някое голямо Добро, Господ за това не иска да знае, но ако направи едно малко Добро на някоя бедна вдовица, за това Бог се интересува. Той не се нуждае от големи хора и от големи работи. Никъде в Писанието не е казано, че са блажени царете, князете или богатите, а се казва: блажени са децата, сиромасите, гонените, онеправданите и т. н. Князете, царете са величия само на Земята, на материалния свят, но не и на Небето. На Небето царе и князе няма. В Невидимия свят нещата не са, както в материалния свят. По този закон вие ще се стремите да използвате разумно енергията, която е вложена във вас. Не влагайте отрицателни мисли в ума си, не питайте защо това е направено така, а не иначе, но гледайте как Бог работи. Това не е лесна работа.

Най-първо вие трябва да започнете с успоредните линии. Например какво означават две успоредни линии? – Те означават път, движение. Ако сънуваш някога, че тъчеш на стан, какво означава това? – Платът, който тъчеш, означава животът. Преди години бях в Стара Загора и там една жена ми разправяше следното: „Сънувах, че ми дадоха стан и бял памук да тъка платно. Идва в това време при мен един от Великите Учители и ми казва: „Ще тъчеш!“ Започнах да тъка платното, но го напуснах. Така стана и в живота ми. Заинтересувах се от Новото учение, следвах го и после го напуснах. Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби. От тази голяма скръб отново се обърнах към Господа. Една вечер се явява при мене Христос, донася ми същия по-раншен стан и ми казва: „Туй платно беше добре започнато. Ако можеш да го довършиш, ти ще излезеш благополучно в живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трябва добре да обработвате живота, който сте започнали. Неуспехът, погрешките се дължат на вас. Няма да напущате вашия стан, няма да плащате на друг да тъче заради вас. Някой казва: „Нека потъче друг заради мене!“ – Не, ти сам ще си свършиш започнатата работа! Ако някой е добър майстор и иска да ти помогне, нека ти насуче цевите, но ти сам ще си тъчеш. Не оставяй други да тъкат заради тебе. Това е лош навик. Всеки сам трябва да си тъче. Накараш ли други хора да тъкат заради тебе, работата е развалена вече. Спазвайте тия закони! Те са важни за вашето развитие. Не мислете, че ще намерите друг метод за развитието си. Този е един от най-простите.

Вие трябва да прилагате разумно методите на Природата. Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано за другите работи и самата Природа. Ще работите така, докато съградите в себе си един солиден характер. Докато не съградите Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото. Вие хвърляте човешкото, а нямате още Божественото създадено, и оставате сухи кости. Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре, докато се засили. Когато всичко във вас стане Божествено, тогава всяка велика превръзка сама по себе си пада, или по-право – превръща се в Божествена.

Сега помнете едно правило: при всяка беседа, която ви държа, и доброто у вас се увеличава, и страданията ви се увеличават. Едновременно с това и радостта ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите. Щом сте влезли в този път и не работите, няма да ви се помогне. Това не зависи от мен. От Невидимия свят се интересуват за вас, държат ви за всичко сметка. Следователно всяка вечер идват при вас и разглеждат как сте завършили деня. Тъй щото, ако речете да се оплаквате от нещо, не забравяйте, че ви наблюдават. По някой път вие мълчите, външно не се проявявате; аз виждам вътрешното ви състояние, но държа очите си превързани, като че не виждам. Някога снемам превръзката си и тогава виждам всичко. Вие трябва да живеете чист, абсолютно чист живот. Само чистият човек може да познае Чистотата, само той може да познае чистия човек. Нечистият не може да познае чистия човек. Чудни са някои хора, които запитват какъв е Учителя. Ако си чист, ще ме познаеш. Всеки познава подобния си. Това е закон в света! Чистият ще познае чистия, любещият ще познае любещия, мъдрият ще познае мъдрия, силният ще познае силния, праведният ще познае праведния и т. н. Това са закони, в които няма изключение за никого. Трябва да се познавате, да се обичате. Няма закон, чрез който да се определя как да се люби. Не е било време, когато да се е заповядвало на Любовта. Бог не се подчинява на никакъв закон! Любовта е от Бога. Според закона на Любовта, който аз познавам, не е било време, когато Бог не е обичал някого в този век. И в миналите, и в бъдещите векове Бог всякога е един и същ, изобилен в своята Любов. Неговата Любов се е спирала само тогава, когато нашата воля му е противодействала. Спирането на Божествената Любов произвежда страданията в света.

Засега от вас не се изисква много. Колкото знаете, прилагайте го. Някога ще ви дам една задача: да направите най-малкото Добро. Как мислите, какво трябва да бъде това Добро? – Това Добро с пари не става; с дрехи, с обуща не става; с имоти, с къщи, с ниви – не става. Днес вие разбирате, че за да се направи Добро, трябва да имате пари; ако нямате пари, а искате да направите Добро, ще вземете отнякъде назаем. Всеки, който помага с пари, мисли, че е добър човек. Това ни най-малко не е Добро. Доброто в света не е създадено от материя. Доброто не седи нито в сиромашията, нито в богатството, Доброто не седи нито в учението, нито в глупостта. Защото, ако си учен, ти можеш да направиш много Добро, но можеш да направиш и много зло. Ако си глупав, ти пак можеш да направиш много Добро, но можеш да направиш и много зло. Същото нещо може да се каже и в случай, когато си богат, когато си силен и т. н.

Тъй както ви схващам, вие още живеете във външния живот и, доколкото ви виждам, вие очаквате доброто да дойде отвън. Има три категории влияния върху вас. Първото влияние е на света. Той ви влияе и вие не можете да се избавите от него. Второто влияние е на вашата плът, на вашето тяло. Плътта казва: „Аз искам хляб, вода, жадна съм.“ Иска ли нещо плътта, тя ще те прати през седем баира, но трябва да ¢ го доставиш. Като каже: „Хляб искам!“, ще те накара цял ден да работиш за хляб. Третото влияние е влиянието на дявола. Светът, плътта и дяволът – това са трите фактора, които днес човечеството е опорочило. Дяволът работи вече във вашия ум. След като направиш много глупости, той казва: „Понеже не излезе умен, както ти казвах, затова пострада. Не трябваше само ти да крадеш, но трябваше другите да накараш да крадат. Не трябваше само ти да убиваш, но трябваше и другите да убиват – и тях да турят в дранголника, а ти да минеш за праведен.“

Плътта пък казва тъй: „Ако слушаше мен – да ядеш и да пиеш, щеше да бъдеш снажен, силен, здрав. Но тъй като не ме слушаш, като постиш, не съм отговорна, няма какво да ти правя.“

Светът казва: „Ти трябваше да се запознаеш с всички окръжающи, силни на деня, за да ти помагат.“ Всеки един от тия три фактора си има метод за постигане на своята крайна цел. Идете в света, идете при плътта, идете при дявола: навсякъде ще имате едни и същи крайни резултати. Вие ще гледате да превъзмогнете тия три изкушения, тия три слабости. Няма да ги отхвърлите, но ще ги заместите. Кое може да замести света според вас? – На мястото на дявола ще турим Христа! На мястото на плътта ще турим Духа. На мястото на света ще турим Царството Божие. Царството Божие, Духът Божи и Любовта на Христа – това са трите нови фактора, трите метода, с които можем да работим и да се повдигаме нагоре.

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Двадесет и осма лекция от Учителя

30 април 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Прочете се резюме от темите: „Приспособление на човешката душа“.

Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Най-добрият метод за самообладание“.

Учителя: Да излезе един от вас на черната дъска! Ще се постараем да развием заедно тази тема, която е изразена чрез този чертеж. Кажете ми, кой е по-силен: който прави зло или който прави добро? Който се качва на планината или който слиза?

Ученикът: Който се качва на планината. Учителя: Изразете тогава това нещо на математически език. Отбележете качването на планината със стрелката 1. Обяснете как разбирате това?

Ученикът: Законът във физиката е следният: има една крайна точка, до която може да достигне едно движещо се тяло. И когато в движението си нагоре тялото достигне своята крайна точка, то е изгубило всичката си кинетическа енергия; енергията му вече се превръща в потенциална. От тази точка то започва да слиза надолу и събира наново своята енергия. За геометрично представяне на движенията може да служи следната координатна система: тя представлява две взаимно перпендикулярни оси, които се пресичат в точка O, която се избира за начало на координатната система. Началото определя посоките върху двете оси. Надясно от точка O по хоризонталната ос посоките се смятат положителни (+X), а на ляво – отрицателни (−X). Нагоре по оста посоката е положителна (+Y), а надолу – отрицателна (−Y).

Учителя: Тогава, може ли да се определи, като слизаме и като се качваме, колко енергия се губи? Или, за да извършим едно добро, колко енергия трябва да употребим?

Ученикът: Енергията е пропорционална на височината. По-висше добро изисква повече сила и обратно.

Учителя: Да кажем, че от +Y пада едно тяло и върви по права линия, но, ако има голямо съпротивление, то прави известно отклонение.

Ученикът: Зависи от и от тежестта на тялото. Ако пуснем една перушинка отгоре във въздуха, тя пада по крива линия, а не по права.

Учителя: Представете си, че пущаме от точката +Y две тела. Едното тежи 10 кг., а другото – 1 кг. Какво ще стане?

Ученикът: Във физиката съществува следният закон: всички тела в безвъздушното пространство падат с еднаква скорост, а във въздуха леките тела падат по-бавно, тежките – по-бързо.

Учителя: Добре, като имате предвид, че едно тяло при преминаването си в по-гъста материя прави по-голямо отклонение, същият закон ще приложите и във вашия живот. Да кажем, че днес имате отлично настроение, радостни, весели сте. То представлява движение нагоре. Но утре това движение се сменя и във вас се заражда скръбно състояние – то е движение надолу. Вие забравяте старото положение и взимате обратно движение – назад. От това ще заключите, че средата, в която се движите, е по-силна от вашата воля. Следователно тя ви заставя да се върнете назад.

Ученикът: Ако допуснем една най-висока точка, до която човек може да достигне в движението си нагоре, и една най-ниска точка, до която той може да слезе, тогава смяната на тия състояния – качване и слизане – може да се обясни със следния геометрически чертеж:

Да приемем, че дадена точка M (стр. 152) се движи по кръга. В точка A още няма радост, а само условия за нейната проява (OA – 1.) Това е косинус. Когато точката M тръгне по кръга, проекцията на радиус-вектора OM върху оста OX се намалява, а проекцията му върху оста OY расте. Щом точката достигне B, косинусът е равен на нула, а синусът е добил своята най-голяма стойност, равен е на 1. От този миг започва обратният процес: радостта се намалява, синусът намалява, а косинусът расте. Оттам правилото гласи: когато синусът расте, косинусът намалява, и обратното: когато косинусът расте, синусът намалява.

Учителя: Тогава, какво мислите, как се образуват състоянията у вас, сами по себе си ли идат?

Ученикът: Аз мисля, че човек пътува през различни среди и възприема различни влияния; на това се дължат разните състояния.

Учителя: Друг някой да каже как определят в психологията състоянията на човека?

Ученик: Зависи от това, кое в съзнанието на човека е меродавно в дадения момент: дали то е нещо предметно, дали е една емоция, една мисъл или един волев импулс, според което и състоянието на съзнанието получава един или друг тон, една или друга окраска или сила.

Учителя: Често хората се запитват какво е физическото състояние на някой човек. Ние трябва да започнем от видимото към невидимото. Какво подразбира това?

Ученикът: Дали известен човек е здрав или болен и какво е неговото материално състояние.

Учителя: Значи, това подразбира дали той си има парици, ниви и т.н. И според това, колко къщи и колко ниви има, ще определите какво е неговото материално състояние. Ако има 100 декара земя, две къщи и еди-колко си приход, казвате, че материалното му състояние е добро. После запитвате какво е здравословното му състояние, тялото му. След това се интересувате от умственото му състояние и най-после от духовното му състояние. И тъй, физическото състояние се определя от богатството на органическите сили в човека; умственото състояние се определя от богатството на мислите, а духовното състояние се определя от богатството на чувствата. Всяко състояние може да се измени. Как? Да кажем, че вие имате 100 000 лева капитал. Това е вашето състояние. Имате и един съдружник, който няма нито пет пари, но е умен. Вие му давате капитала си и го правите съучастник в печалбата. Обаче, след като търгувате една година, изгубвате 50 000 лева от вашия капитал. Вашето състояние се е изменило, нали? (– Да.) С колко? (– С петдесет на сто.) Значи, два пъти се е намалило, и при това, загубвате и печалбата. По колко се пада всекиму? Вие имате 50 000 лева загуба от капитала, при това загубени са и 5 000 лева от печалбата.

Ученикът: Загубата е 50 на сто и още 5 000.

Учителя: Как ще определите състоянието на вашия съдружник? Той нищо не е имал, следователно с какво се е изменило неговото състояние в сравнение с общия капитал?

Ученикът: С 2 500 лева от загубата, която трябвало да получат.

Учителя: Втората година пък загубвате и другите 50 000 лева от капитала и още 5 000 от печалбата. Тогава вашето състояние съвсем ще се измени, ще загубите вашето разположение. С колко ще се измени разположението на другия? – С 5 000 лева ще се измени. Единият е загубил съвършено всичко, а другият само 5 000 лева за години. Следователно състоянието и на двамата се е изменило. Онзи, който е загубил 100-те хиляди лева, цялата нощ няма да спи, ще се разхожда нервен, възбуден, а съдружникът, който не е внесъл нищо, е по-спокоен. Защо? Защото нищо не е изгубил. Той е изгубил само част от своя труд. Първият губи 100 на сто, а вторият губи само очакваната печалба. Това е физически закон – слизане надолу. Обратният закон е качването нагоре. Да кажем, че те имат първата година 100 000 лв. капитал и 10 000 лв. печалба; втората година имат още 10 000 лв. печалба. Сега материалното състояние и на двамата се подобрява във възходяща степен. Този закон важи еднакво за всички. Щом влезете в едно общество, все ще вложите известен капитал, т.е. при сегашните условия все ще бъдете съдружник някому – или с капитала, или с труда си. При сегашните условия никой не може да бъде свободен. Ако нямаш нито пет пари, но си умен, ще ти кажат: ела при мене, ти си умен човек; аз имам капитал, а ти – ум, ще започнем да работим заедно. И при този капитал или ще спечелите, или ще загубите. Туй е сега кармически закон: родил си се в известен период, правил си грехове, престъпления, без да мислиш, че се държи сметка за всичко. Не мислете, че като сте дошли тук, няма да плащате. Ами тази загуба? Знаете ли колко енергия е вложена във вашето физическо тяло, колко енергия е изразходвана за създаване на вашето сърце, колко за вашия ум, колко за вашата воля? Всичката тази енергия е точно изчислена. Следователно загубата, която има в този период, ще се изчисли и след 50 000 години ще ви намерят, било като англичанин някъде, като французин или какъвто и да е и ще ви кажат: вие като българин дължите, имате да плащате 500 000 лева и трябва да ги платите. Имате един такъв кармически дълг. Какво ще се случи при изплащането на този дълг? – Ще се родите сляп, сакат, хилав човек и през целия си живот само ще плащате.

Сега, аз искам да ви наведа на най-добрия метод за самообладание. Ще се спрете, ще кажете: трябва да се плаща! Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто. Вие не размишлявате върху този закон и като ви дойде някое страдание, казвате: аз се докачам. Спри се, кажи си: не, аз имам да мисля върху по-важна работа, трябва да отговарям за своите дългове. Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето честолюбие, когато имам предоставена по-важна работа? Знаете ли на какво мяза докачението на хората? Господарката праща своя слуга – едно малко момче – да купи мляко в едно котле. Друго момче го замерва с камъни. То оставя котлето и отива да го гони. Други деца минават, бутват котлето и млякото се разлива. Момчето се връща в къщи и господарката му го набива. Казвам: това момче не може да стигне този, който го ударил, защото краката на последния са дълги, а се връща в къщи, и пак него бият. И всеки човек в света, който се спира да защитава честта си между хора, които нямат никакъв морал, всякога ще намери млякото си разсипано, другарчетата му ще го бият, и господарката му също ще го бие. Този закон е верен. Понеже вие се разправяхте с другите за себе си, господарката ви пита: ти защо остави млякото на пътя?

Сега, вие мислите, че щом влезете в окултната наука, тя ще ви освободи от всичките ви погрешки. Не, тази наука може да ви даде отличен метод как да живеете по-добре. Вижте в чертежа (стр.156): единият полукръг от едната страна означава радостите, които се увеличават, а от другата страна в другия полукръг са означени скърбите, които също се увеличават.

Точката B представлява едно възходяще състояние, което е излязло благодарение на основата AC. Точките B и A взимаме за двама приятели. Приятелят A влага капитала, той е основата AO, а B печели, без да има капитал. A е почвата, а B расте върху него. Следователно в дадения момент трябва да знаете, че когато вие се сдружите, един от вас ще бъде почва, а другият растението, т.е. единият е пасивен – почвата и основата, върху която другият ще расте; последният ще бъде активен. След време енергията B, като дойде до своя максимум, минава в противоположната страна и активността на B ще бъде превърната в пасивност, върху която A ще почне да расте. Когато човек не изпълнява Божествения закон, той слиза в долната страна на кръга и трябва да се повърне пак нагоре. Запример, някой път вас ви сполетят нещастия, имате идеи, които не постигате. Вие сте турени като почва: друг някой печели, а вие трябва да чакате да се свърши този кръг. След време условията ще се сменят. Като се повдигне той, и вашето повдигане ще дойде. Тогава той ще стане почва, а вие ще растете.

Тия смени стават постоянно. Дойде ли ви някоя скръб ще знаете, че в това време сте почва. В това отношение в природата съществува следният закон: върху всяка скръб някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати. Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в радост.

Казва Христос: „Сега скръб имате в света“. Това значи: „Сега сте почва, но аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост“. Голямата погрешка, която забелязвам във вас, т.е. не погрешка, но едно неразбиране на закона, то е, че вие всякога искате да бъдете големци, да растете все нагоре. Не може така, вашият растеж ще се спре. Така е и в природата. До 25 юни всичко расте, а после всяко растене спира. То значи, че енергиите се прекратяват. Пък вземете и вашето тяло: докато сте малко дете, вие растете нагоре, но не стигате до слънцето. Израствате най-много един и половина-два метра. После това растене спира и се пренася в другите полета: във вашия мозък, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. Щом физическото растене спре, онзи, който не разбира законите, удря само на ядене и пиене и казва: ние остаряхме, нека поне си отядем и отпием, това ще ни остане. Онзи пък, който разбира закона, започва да учи. Затова старите хора повече четат, повече учат, а младите са много разсеяни, освен ако младият се е родил някой гений. Та едно скръбно състояние представлява в природата един плюс. В известен случай то може да означава зло. Значи, в известна епоха злото е плюс, то има надмощие, а в друга епоха доброто е плюс, то има надмощие.

(– Нали човек дружи с много хора?) – Не, в даден случай човек може да дружи само с едного, а другите оказват само известно влияние върху него. Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? (– Със Слънцето.) Да, Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного, а другите оказват влияние върху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи.

Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял.

Нека разгледаме сега триъгълника ACB.

Кой е човекът, който прави добро? – Най-добрият е този, който представлява триъгълника ACB. В такъв случай триъгълникът DOE представлява най-лошия човек. Тези двама души са активни, показват движение. Те са от една съща категория. Освен тях ние имаме още: най-добър лош човек и най-добър добър човек; и двамата са активни, също образуват една категория. Най-после имаме и трета категория хора, а именно: най-лошият добър човек, който не прави добро и най-лошият лош човек, който не прави зло. Тези хора са негативни. Но този, който не прави зло, е по-добър, въздържа се от злото; а онзи, който не прави добро, е по-лош в случая.

Ученикът: Това нещо можем да означим по следния начин: добър, не прави добро – Д. Н. Д. (+ −). Той е добър човек, значи плюс (+), обаче не прави добро минус (−). За другия човек казваме: лош, който не прави зло – Л. Н. 3. (−+). Това значи: той е лош минус (−), обаче не прави зло, значи плюс (+).

Учителят: Сега да приложим закона. Да кажем, че в дадения случай вие правите добро. После вашето състояние се сменя и казвате: не искам да правя добро. Някога става и обратното. Например имате един престъпник, който убива сина на някой гражданин и го осъждат на смърт, понеже прави зло, лош човек е той. Питам: може ли да се измени неговата съдба? – Може. Ето при какъв случай: този престъпник избягва от затвора, минава покрай една река и вижда, че царската дъщеря се дави. Той се хвърля и я избавя. В това време го хващат. Питам: ще приложат ли смъртното наказание върху него? (– Няма.) Да, няма да го приложат, понеже той спасява дъщерята на царя. Значи неговото наказание се анулира. Това се случва в живота. Затова някой човек, като извърши едно престъпление, трябва да извърши и едно добро, т.е. той трябва да избави царската дъщеря, за да не приложат върху него смъртното наказание. Най-първо той е направил едно престъпление, минус (−), а после е направил едно добро, плюс (+), компенсира се. Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява. Всяко страдание в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш. Затова именно вие трябва да се стремите да използвате за добро всичките условия, които ви се дават. Те са за вас плюс. Ако този престъпник каже: нека се дави царската дъщеря, няма да я спася! – присъдата му ще се приложи,

И тъй, от всички ви се изисква приложение. Това засега е само теория. В това отношение, когато разглеждате вашите състояния, трябва да бъдете много внимателни. Защото всяко състояние може моментално да се измени. Вие често забелязвате в класа, че някой от вас не е разположен. Вие си казвате: Нека си носи той! – и не се интересувате за него, отминавате си. Но няма да мине дълго време и това състояние ще се върне върху вас. Затова, като ученици от такъв един клас у всички ви трябва да има стремеж като видите, че някой от вас е морално разклатен, да се яви у вас желание да му помогнете. Не всички, но един трябва да му помогне в случая (– В какво седи това морално помагане?) Във вас още няма това чувство, аз го наричам „любвеобилност“ – да желаете доброто някому, без да го познавате, да му изпращате хубави мисли. Любвеобилността мога да уподобя на разположението, което има някое растение, което расте покрай водата. Засега, ето как вие се познавате. Казвате: Този е един от братята! – Вие не можете бъдете взаимно толкова любвеобилни. Вие мислите всякога само за себе си, само за своето добро. Където и а ходите, мислите само за своята личност. Не, човек трябва да има и други мисли. Той трябва да мисли само 50 на сто за себе си – това трябва да е един максимум, и 50 на сто за окръжаващите го, ако иска да изпълни Божия закон. Човек не трябва да занемарява себе си, но не може да занемари и своите ближни. Вследствие на това се зараждат боледувания. Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Често майката казва: аз не искам вече тия деца. И бащата казва същото. И ако няма някой техен роднина да ги подкрепи, току видиш едното дете заминало, другото заминало и т.н. Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. Същият закон е среща и в един клас. Всякога трябва да имате любов помежду си; аз не говоря за вашите временни проявления и промени на чувствата, но за ония правилни чувства за висша любов, които трябва да храните един към друг. Проявявайте Божественото във вас, това, което е благородно и възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство. Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока радост. Никой не знае това, само вие го знаете.

Та първото нещо: трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: той си има карма, нека си я носи! Не, този цирей трябва да излезе от него, той има нечиста кръв. Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания. Този човек може да има една рана, но не я лекува. Ти казваш: Карма е това! Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма, да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този закон. Щом не се стремите нагоре, иде повръщането назад. Някой казва: Нагоре, докато стигна до B. Но забележете: стремлението към доброто никога не може да се спре. Процесът към доброто е вечен. И ако някой се спре в пътя си от доброто, за това има друга някаква причина. Доброто е безкрайно; тази причина е извън него. Допуснете, че някой човек е искал в първо време да стане филантроп, да помага на човечеството. Това е пътят му нагоре към доброто. Обаче, вън от него друга една мисъл му влияе и у него се заражда желание да стане пръв министър в България. Туй ще спре неговата филантропия и той ще се повърне назад. Този човек, като държавник вече, не може да има стремеж към Бога. И всички общественици вървят надолу. Щом станеш политик, ти непременно ще се върнеш надолу, но и като се връщаш, т.е. като слизаш, трябва да разбираш законите. Защото може да слизаш разумно, може да слизаш и неразумно. Запример, гнева аз наричам дипломация. Човек, който се гневи, той е пръв министър. В момента, когато се разгневи, всички ги е страх от него. Когато майката се разгневи, всички се сгушват: и бащата, и децата се страхуват. След един-два часа обаче тя вече е грохнала, разболява се, слязла е вече от висотата на своето министерство, не е пръв министър, а уволнен министър в оставка.

Та някой път и вие казвате: искаме да бъдем министри, царе. Питам: кой от вас не е ставал цар за 5–10 минути? Нали знаете онзи разказ за циганина, който носил гърне с мляко и си въобразявал, че станал цар и заповядвал на света. Въобразявал си всичко това и подскочил от радост, но гърнето паднало на земята, счупило се и млякото се разляло. Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемите големи блага и подскочите от радост, но паднете на земята и се намерите в един реален свят.

Има ред закони обаче, които регулират живота. Можем да изчислим математически какви са възможностите, за да може един човек да стане цар, например. Да кажем, че в България има 4 милиона хора, които имат нужда от цар. Значи, възможността за всеки един от тия 4 милиона да стане цар е 1 / 4 000 000. Тъй щото, най-близките цели на всеки човек засега са определени. Всички могат да бъдат добри, но всички не могат да бъдат богати. Ако всички хора рекат да станат добри, има възможност, но ако всички хора се стремят да станат богати, няма възможност за това. Искат ли да станат богати, ще се яви едно състезание и ще се роди злото. Но ако всички пожелаят доброто, няма да се яви състезание, понеже тази възможност съществува за всички.

Сега, изваждам друго правило: ако у вас някой път се зароди едно лошо желание, това показва, че вие се стремите към неща, които спадат към изключенията. В такъв случай у вас ще се зароди омраза, съмнение, недоволство. Те са спътници на непостигнати желания. Затова ще желаете Любовта – тя е постижима за всички. Ще желаете Мъдростта – тя е постижима за всички. Ще желаете Истината – тя е постижима за всички. Ще желаете Добродетелта – тя е постижима за всички. Ще желаете Правдата – тя е постижима за всички. В този живот това е постижимо.

Да бъдеш мъдър човек не значи да бъдеш учен. Всеки може да бъде мъдър, но учени хора могат да бъдат малцина. Затова всички се стремете да бъдете мъдри, но не се стремете да бъдете непременно учени. Мъдростта е постижима за всички. Всички не може да бъдете красиви, защото красотата е нещо, което лесно може да изгубите. Тя не е постижима за всички. Да бъдете красиви, това не зависи от вас, но душата ви може да бъде изпълнена с любов. Това зависи от вас. Всички можете да добиете Любовта. Тия неща не се добиват с векове, но моментално. Мъдрият човек е много досетлив, внимателен към всичко. Дето и да се намери, всякога ще знае как да постъпи и ще се прояви скромно. Той е много практичен. Ако се намери в университет, той ще си отвори пътя, ще вземе инициатива за това, за онова, и така професорите ще го обикнат. На мъдрия човек всички професори искат да услужат. Той ги разбира и те го разбират. А онзи, който не е мъдър, на него показват вратата на университета и му казват: тук не е място за слуги. Има случаи, дето слуги са заемали мястото на професори, изучили са цялата материя на професора. Един ден професорът не идва, слугата заема мястото му, държи встъпителна лекция по всички правила. И когато професорът дохожда, слугата казва: „Извинете, аз държах лекцията вместо Вас.“ Професорът му отговаря: „Много добре си направил, станал си мой заместник.“ У този слуга няма амбиция, но професорът се компрометира. Туй се казва мъдър човек. Такъв човек след време може да стане учен. Най-напред човек трябва да бъде мъдър. Мъдър ли е, всичко се добива. Учението е извор на Мъдростта.

Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

28. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 27.ІV.1924 г. в гр. София.

Книги:

* Съграждане на доброто

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_04_27 Съграждане на доброто.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

Казва му Исус: „Аз ще дойда и ще го изцеля."*

Можете ли да си представите свят, в който хората да са крайно щастливи, да нямат нужда един от друг? Ако съществува такъв свят, какви ще бъдат отношенията между хората? Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират. Интересно е, отде е дошла в умовете на хората мисълта за щастие. За да търсят хората щастие, тази мисъл все е дошла отнякъде. И онези хора, които поддържат мисълта за бъдещ живот, както и тези, които го отричат, еднакво мечтаят за едно щастливо общество. За какво щастие говорят тези хора, които живеят на земята, и на всяка стъпка се натъкват на страдания и смърт? Умрял вол може ли да се съживи? От камъка може ли да стане дърво? Какъв живот очаквате от изсъхналото дърво? От жабата става ли човек? На тези въпроси аз няма да отговоря, нека религиозните сами си отговорят.

Съвременните хора имат два противоположни възгледа за живота: положителен и отрицателен. Ето защо, когато говориш на някого за наука, за религия, за морал, той ще схване отрицателната страна на това, което му се говори – такъв е неговият възглед. Друг, който има положителен възглед за живота, каквото и да му се говори, все положителното вижда. Ти, който отричаш науката, като се разболее дъщеря ти, веднага викаш лекар. Ако не беше се разболяла, нямаше да се интересуваш нито от лекаря, нито от медицината. Отричаш религията, църквата, но като направиш едно голямо престъпление, сам отиваш в черква да се помолиш, да ти олекне малко. Когато се намери в затруднение, човек започва да се интересува от всичко, което по-рано не го е интересувало. – Защо се проповядва на хората и какво им се проповядва? – Обикновено, на хората се говори и проповядва за онова, което им липсва. Като проповядваме на хората за любовта, ние подразбираме, че те живеят в безлюбие. Когато им се проповядва за мъдростта, ние подразбираме, че те живеят в невежество. Когато им се говори за истината, подразбираме, че те са в света на безправието и ограничението. Когато им говорим за доброто, подразбираме, че те служат на злото. И обратно, когато се говори на хората за омразата, подразбираме любовта; когато им се говори за глупостта и невежеството, подразбираме мъдростта; когато им се говори за робството и ограничението, подразбираме истината; когато им се говори за злото, разбираме доброто. Много естествено, умният никога не говори за умни работи – той говори все за глупави работи. Човекът на любовта никога не говори за любовта – той говори все за безлюбието. Добрият никога не говори за доброто – той говори само за злото. – Защо е така ? – Защото животът на земята е построен между контрасти. Как ще примирите тези противоречия ?

Като ме слушате да говоря така, вие можете да останете на особено мнение – нямам нищо против това. Аз констатирам фактите, както са в действителност. Като изучавам хората, аз дохождам до следното заключение: в съвременното общество не може да оставите двама добри хора на едно място. – Защо? – Защото всеки ще иска да се прояви самостоятелно; всеки ще иска да се даде на него крепостен акт. Всъщност, те трябва или да се слеят, да станат един човек, или да се разделят. Едно ще знаете: според законите на разумната природа, крепостен акт се издава само на един човек. Един крепостен акт съществува в цялата природа. На земята законите са други. Тук може да издават крепостен акт на всеки човек. Обаче, вземе ли всеки по един крепостен акт, непременно ще се яви лъжата. Цялото, в широк смисъл на думата, не може да се дели на части. То е единно и неделимо. – Какво общо има крепостният акт с нашия живот? За нас това е противоречие. – И противоречие да е, то трябва да се разреши. Ако не се разреши, противоречието ще раздели хората, ще ги отдалечи един от друг. – Нали се проповядва на хората? Не могат ли да се справят с противоречията ? – Там е въпросът, много проповедници има в света, но, въпреки това, всеки остава на особено мнение. Банкерът и търговецът говорят на свой език. Те казват: Нашите интереси, нашата работа изисква особена будност. Дойдем ли до паричните въпроси, там лихвата ще бъде на пръв план. Търговецът на платове казва: Моят интерес ми диктува да продавам платовете си скъпо. Учителят, свещеникът, лекарят се проявяват, всеки според интереса си, и се оправдават с условията на живота.

И тъй, от гледището на положителната философия, вън от човека никакви условия не съществуват. Условията не са нищо друго, освен блага, дадени на човечеството. Като не разбрали благата и не могли да ги използуват разумно, хората ги превърнали в условия. Условията влияят само на нечестни хора, които играят на въже. Затова, някой казва: Ако ти постъпиш така, аз ще постъпя другояче. Значи, между тях съществуват условия. Обаче, между двама добри хора условията никога не могат да им влияят. Следователно, дето съществуват условия, там е злото. Такива хора говорят за любовта, а омразата е основа на техния живот; говорят за мъдростта, а глупостта е основа на живота им; говорят за истината, а турят лъжата за основа; говорят за правдата, а прилагат безправието; говорят за доброто, а си служат със злото. Те казват, че доброто не разрешава въпросите на живота. – Това е ограничено разбиране. Когато се казва „не убий", това подразбира отричане от злото. Под „не убий" разбираме, не отнемай живота на кое - и да е живо същество. Животът е даден от Бога. Като отнемаш живота на човека, ти накърняваш и неговата душа. Като отнемеш благото на човека, той умира. Като го лишиш от вода, въздух и светлина, той пак умира. Следователно, не лишавай човека от великите блага на живота – от хляба, водата, въздуха и светлината. Това подразбират в широк смисъл думите „не убий!" Човек сам може да се лиши от благата, но и други могат да го лишат. Един окултен закон гласи: Благото, дадено от Бога, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си. Остави ли други да го пазят, той се лишава от него – губи смисъла на живота. Сам ще пазиш своето благо! Сам ще пазиш своето свещено право и своето разбиране! Съвременните хора страдат, защото нямат свещено разбиране. Има три вида разбирания: материални, духовни и Божествени. Последните аз наричам „свещени разбирания."

В седмия стих на прочетената глава е казано: „Аз ще дойда и ще го изцеля." При Христа идвали идейни хора, които говорели за любов, за мъдрост, за истина и, въпреки това, страдали. Ето едно противоречие, в което се намирал Христос. При Христа идвали и болни, страдащи, беснуеми, които той излекувал. Като четете Евангелието, казвате: Много болни излекувал Христос. Какво ни ползва това, че преди 2 000 години Христос излекувал толкова болни ? – Важно е, кой ги излекувал. Вие вярвате ли в това? – Ти можеш ли да го докажеш? – И вие минавате за вярващи. Можете ли да докажете, че Христос лекувал беснуеми и страдащи? Всичко се доказва на опит. Химикът взима ретортата, туря в нея известни съединения и получава водород и кислород, на които лесно доказва свойствата. С опит лесно се доказват свойствата на елементите. Каже ли някой, че и без опит трябва да вярваме, той не говори логично. И онзи, който говори истината, иска да му се вярва. Казваш: Вярвам, но от моята вяра нищо не излиза. Питат ме, вярвам ли, че Христос е възкръснал? Казвам: Ако вярвахте, че наистина, Христос е възкръснал, нямаше да има войни, нямаше да има никакви затвори. Понеже има войни, има и затвори, за вас Христос не е възкръснал. Вашите затвори показват, че Христос е още в гроба. Вярно е, че Христос е още в гроба. Вярно е, че Христос от 2 000 години е погребан, затова хората Му пеят, да стане от гроба. Аз поставям въпроса ребром: Възкръснал ли е Христос за вас? Вие няма да следвате моята логика, защото ще охлузите гърба си. Аз искам да вървите по пътя на своята логика и свободно да разсъждавате.

„Аз ще дойда и ще го изцеля." Стотникът казва: „Детето ми лежи дома разслабено, и се мъчи. Кажи само

реч, и то ще оздравее." Христос му отговаря: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Стотникът е бил умен човек, не искал да отнема времето на Христа. Той Му казва: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът вярвал в силата на разумното Слово, а вие, съвременните хора, казвате, че нещата не стават само с дума. – Съгласен съм с вас, но кажете ми, с какво стават нещата, щом с думи не стават? Кажете ми един начин, по който стават работите. – С работа всичко става. – Определете ми, какво нещо е работата. – Копането, орането на земята е работа. – Всъщност, работа ли е това? Да рисуваш с четка, работа ли е това ? Да шиеш или плетеш, работа ли е това ? Чудни са хората! Според мене, копането, орането, шиенето не е работа. Изобщо, на земята работа няма. Единственият, Който работи в света, е Бог. И ангелите даже не работят. А хората, дошли на земята, си въобразяват, че работят. Те казват: Ние сме хора благородни, разумни, много работим. – Как работите? Аз виждам, че затворите са пълни с престъпници, навсякъде виждам голям разврат и поквара, а хората казват, че са работили. – Аз, като се моля, не работя ли? – Казано е, наистина, че молитвата е работа, но аз намирам, че вашата молитва още не е работа. Знаете ли, на какво прилича вашата молитва ?

Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време, някъде във варненско. Един евреин пътувал през една гора. Той носел със себе си чанта, пълна със злато. Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво, да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време, той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите. Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим. Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: Хайде, върви пред мене, и продължи пътя си! – Ами парите ? – Върви и и ни дума повече! – Как така? Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра. – Няма защо да се чудиш. Да се моля, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Довиждане! Така постъпват и светски, и религиозни хора. Като се молят в гората, вдъхват доверие, изглеждат светии. Щом им дадеш чантата с парите си да я пазят, те изваждат револвер и казват: Хайде, продължавай пътя си. Ако говориш много, ще опиташ револвера.

Днес всички хора се поздравяват с „Христос възкресе." Един беден руснак казал: „Ест деньги, Христос возкрес! Нег денег, смертию смерть." Бедният българин пък казва: „Щом има козунаци и агънце, Христос възкресе! Щом няма козунаци и агънце, смертию смерты"

Една студентка ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка. Едно бедно семейство, нейни съседи, си купили едно агне за Великден, което бащата се готвел да заколи. Момиченцето му, ученичка в трето отделение, като видяло, че бащата вдига нож, започнало да плаче и да се моли: Татко, не коли агнето, нека си живее. – Какви са тези глупости! Кой те научи да говориш така ? Аз купих агнето за Великден, да си хапнем, да разберем, че Христос възкръснал. – Моля ти се, татко, не го коли! Нали и Христа така прободоха с копие? Защо ще колиш агнето? Ти не си разбойник. Ядосан, бащата набил детето, бутнал го настрана и заклал агнето. Детето започна да плаче още по-неутешимо. Като видях тази случка, аз извиках момиченцето при себе си и казах: Не плачи! Ето какво ми каза агънцето за тебе: Малкото момиченце има добро сърце. Аз му благодаря, че поплака за мене. Грехът е на бащата, не е на нея. Момиченцето се утеши и престана да плаче.

Казвам: Две хиляди години след Христа, бащата-християнин и неговото дете, още непросветено, водят спор, трябва ли да се колят животните. Питам: Кой постъпва по-благородно – бащата - християнин, или неговото още непросветено дете? Кой има по-голяма човещина ? Кой прояви по-голямо съзнание ? Дълг е на съвременните християни да възпитават младите, да живеят добре. Старите развалиха младото поколение, те трябва да го изправят, да го поставят в правия път. – Училището, обществото ще ги възпита. – Ако родителите не им предадат истинските Божии закони, отвън никой не може да им помогне. Кой научи бубата да се превръща на какавида и да тъче своята коприна ? Кой научи паяка да тъче своята паяжина? Кой научи пчелата да събира нектар от цветята и да прави мед ? След всичко това, ще дойдат видни педагози да учат хората, как да живеят. Това е морализиране, което нищо не допринася. Ще дойдат богословите да убеждават хората, че Христос възкръснал. Казвам: Ние вярваме само в Любовта. Понеже Бог е Любов, дето е Любовта, там е възкресението. Дето Любовта отсъства, там няма никакво възкресение.

Често се говори за нас, че нямаме правилна логика. – Аз не съм съгласен с това. Според мене, съвременната логика е като тази на конете. Аз искам да накарам хората да мислят по нов начин, нова логика им препоръчвам. Лекарите ни се сърдят, че не се лекуваме по техните методи. Ние се лекуваме, но по методите на живата природа. Малко ли болни има в света? Значи, имат достатъчно работа. Трябва ли целият свят, всички хора да боледуват? Ако всички хора боледуват, кой ще ги гледа ? Къде ще намерят легла за всички ? Да се лекуват хората по болниците, това не е смисълът на лекуването. Това е временен метод, за облекчаване страданията на хората. Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на лекуване. Те имат по-високо предназначение: да научат хората да живеят правилно; да прилагат законите на разумната природа. В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне по един път в седмицата и ще ги учат, как да живеят, как да подобрят живота си. Така ще работят и свещениците, и проповедниците, и учителите. Нови методи на възпитание са нужни. Нова наука, нов живот е нужен на хората.

Иде нова епоха в света, когато от хората на сегашния ред и порядък ще остане само един представител. В бъдеще, за да си представят хората, какво нещо е война, ще дават представления. Само на сцената ще стават сражения, но не и в действителния живот. Войниците ще бъдат въоръжени с книжни саби, пушки и ножове. Щом се даде знак, войната ще започне: на която от двете страни се счупят, или по-право, скъсат оръжията, тя ще бъде победена. На победителите ще дават по един кръст за храброст и с това войната ще се свърши. Коя от двете войни е по-добра: тази на сцената, или сегашната, която става на бойните полета ? Ще кажете, че е глупаво да се воюва с книжни пушки и ножове. – Не е глупаво, това е представление на война. Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората. Подло е да проповядваш едно учение без да си убеден в него. Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си. Като човек, ти трябва да се отличаваш от другите живи същества. Кое е отличителното качество на човека?

Съществуват няколко вида живот: живот на минералите и кристалите, на растенията, на животните, на хората, на ангелите и най-после Божествен живот. Всеки живот има свои отличителни качества. Като човек, ти трябва да намериш начин да живееш разумно.

Кое е отличителното качество на човека ? Едни казват, че мисълта е същественото качество на човека. Други пък казват, че същественото качество на човека е да чувства. – Да, но то е качество и на животните, и на растенията. Единственото нещо, което отличава човека е не само да мисли, но да носи поне една свещена мисъл в ума си. Това значи: каквото мисли и върши човек, да е в съгласие със законите на Бога, на ангелите и на живата природа. Под „жива природа" ние разбираме себе си, а не целокупното човечество. Следователно, всяка постъпка трябва да се разглежда от три страни: дали е съгласна със законите и правилата на целокупното човечество, на ангелите и на Бога. Това е правата философия на живота. Много философи има в света, разни философии сте чели в живота си, но в сравнение с истинската философия, те са празни, без съдържание. Днес всеки може да философства, но истинският философ се отличава по правилните заключения и изводи в своите знания. В тях няма нищо фалшиво. Неговите знания са абсолютно проверени. Философия, която се занимава с непроверени знания, не е истинска. Тя е играчка, забава за хората. Христос казва на стотника: „Аз ще дойда". За да тръгне човек в новия път на живота, който сега се проповядва, както и в пътя на възкресението, трябва да изучава новата философия. Според нас, възкресението е друго нещо, не както го разбират богословите. При възкресението животът минава от една фаза в друга, дето смъртта се изключва. Такъв е законът. Човек живее 50% и умира 50%. Значи, колкото е възможно да живее, толкова е възможно и да умре. Обаче, при възкресението законът е друг: там се изключва смъртта. Аз не разглеждам физическата смърт. – Защо ? – Защото тя е резултат на духовните процеси в човека. Обаче, не всички живи същества умират физически. Например, гъсеницата, която се превръща в какавида, не умира. Тя само се е трансформирала. От човешко гледище, под „смърт" разбираме спиране на живота. Там, дето става трансформиране, това наричаме минаване от смърт в живот, т. е. минаване от един живот в друг, И Христос говори за това трансформиране. Съвременните хора, които живеят в закона на смъртта, това разбират. Онези, които живеят съобразно законите на живата природа, непременно ще дойдат до възкресението. Щом дойдат до това разбиране, ще възприемат методите на Божествената наука. Така трябва да живеят всички хора. – Как, по какъв начин?

Имаш жена, деца, приятели. Какви трябва да бъдат отношенията ти към тях? Какви трябва да бъдат отношенията ти към майка ти, баща ти, към братята и сестрите ти? Ами какви трябва да бъдат към животните и растенията? Това е велика наука, която трябва да се изучава. Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома, и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър. Той е щастлив в семейството си, радва се на децата си. Приятелят му, обаче, си остава беден – не му върви в живота. Казвате: Приятелят му трябва да го назначи на добра работа, да докаже своето приятелство. – Това не е достатъчно. Ако той запази същите отношения и чувства към приятеля си, каквито е имал по-рано, това наричам идеална любов. Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон се отнася и до отношенията между братя и сестри, между родители и деца. Истинската любов е вечна и неизменна.

Питам: Защо единият приятел останал беден, а другият забогатял ? Това е научен въпрос, който се обуславя от различни причини. Казвате, че единият бил по-умен, по-енергичен, по-пъргав. Как ще си обясните, защо един човек е по-енергичен и по-бърз от друг? За да си отговорите на този въпрос, ще си послужите с науката. Кои тела се движат по-бързо: които са по-близо до Слънцето, или които са по-далеч от него? Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. – Защо е така? – Защото изтича от центъра на любовта. Следователно, светлината е еманация на любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на любовта. Мощна е любовта. Ето защо, когато мъдростта и истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека. Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. И Христос, като говорил на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва. Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е любовта. Като изучавам новите, прогресивни движения, виждам, че и в тях има заблуждения. Те мислят, че могат да се домогнат до мъдростта и истината без любовта. Това е най-голямото заблуждение, в което те изпадат. Не говоря за обикновената любов, която, вместо да помага на човека, го събаря. Аз имам пред вид Божията Любов, която повдига всички живи същества. Някой ученик се оплаква, че не му върви в училището и търси помощ от някой приятел или приятелка. Докато очаква на външна помощ, той нищо няма да направи. Такъв пример имаме в живота на Адам. Той беше поставен в райската градина, там да реши една важна задача. Но Адам каза: Сам не мога да реша задачата си. Искам да имам един приятел или приятелка, заедно да решим задачата. Даде му се една приятелка, но, вместо да решат правилно задачата, те сгрешиха, заради което ги изпъдиха от училището. Изпратиха ги вън, в света, там да решават задачите си. Това не изключва отношенията между хората. За да бъдат свободни, мъжете и жените трябва да се върнат в центъра на любовта, от която са излезли. Само така те ще се познаят и обновят. Само така ще разберат, какво значи отношение между души.

Стотникът дойде при Христа и Му каза: „Господи, речи само реч." Исус му отговори: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Каква е била задачата на Христа, като Учител ? – Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си.

Ще ви предам накратко една малка басня, от която вие сами да извадите известна поука. Изпратили една делегация при животните, да ги покани на угощение, дето ще се раздават блага според техните нужди. Делегацията отишла първо при мишката. Като я поканили на угощението, обещали й голяма служба. Мишката помислила малко и отговорила: Отказвам се от угощението. Господарят ми е турил пред моята дупка един капан с парче пастърма в него. Искам да опитам пастърмата, никога не съм яла такова нещо. Трябва да стоя пред дупката, да издебна момента, когато господарят не е вкъщи. Останала мишката в дупката си, но скъпо платила за своята лакомия. Делегацията отишла при гъсеницата и я поканила да дойде на угощението, дето ще получи нова, хубава дрешка. Гъсеницата веднага отговорила: Не мога да дойда на угощението, защото чакам вече пролетта. Дървото, близо до мене, се разлиства, и аз искам да опитам сочните, млади листенца. И тя платила скъпо за своята лакомия. В същото време господарят на това дърво излязъл да очисти гъсениците по дърветата. Така изчистил и гъсеницата, която бързала да опита младите, сочни листенца. И хората имат разбирания, като тези на мишката и гъсеницата. За какъв идеал може да се говори при такива разбирания и желания?

Като говоря за Бога, мнозина се запитват: Може ли ние, обикновените хора, да имаме връзка с Бога, Великият създател на света ? Питам: Ако не можете да се свържете с Бога, с кого друг ще влезете в общение ? – С хората. – Каква е задачата на хората? Нали всички хора трябва да имат общение с Бога? Както храната, водата, въздухът и светлината са необходими за нас, такава необходимост е Бог за нашия физически и духовен живот. Щом Бог е такава необходимост за нашите души, трябва ли, ако ви поканят да влезете в средата на любовта, да се откажете, като мишката? И за какво се отказала тя? За парче пастърма. Или ще се откажете, като гъсеницата, която предпочела листата на дървото. Онзи, който е турил капана с пастърмата пред вашата дупка, няма да ви остави да я опитате. И онзи, който отглежда дърветата, няма да ви остави да изядете листата им. Ако се опитате да ги изядете, ще платите с живота си.

Един италианец ми разправяше един интересен, научен опит, който той сам направил. Под един стъклен капак той турил 26 червея и ги наблюдавал, как се изяждат един друг. Един след друг червеите изчезвали, докато останали само шест. После останали пет, четири, три. Един ден той видял, че под звънеца останали само два червея, най-изхранените. След два-три дена останал само един. Италианецът си казал: Сега аз ще се справя с тебе. Опекъл червея и го изял. Питам: Кой спечелил от този опит? Червеите, затворени под капака, разрешиха ли нещо? Те знаят, че трябва да живеят и се изядоха един-друг. Най-после италианецът казал на последния червей: Сега ти ще се пожертваш за мене.

Сега съвременните хора философстват под стъкления капак и казват: Ние разрешаваме важни въпроси – социални, религиозни, семейни. – Да, като италианеца, който наблюдавал червеите. И вие, като се изядете един-друг, ще остане последният от вас, най-големият и изхранен. Тогава италианецът ще му каже: Искам да видя, кой е този герой, който изяде 25 червея. Аз ще го опитам. Такъв е краят на съвременната философия.

Казва му Исус: „Ще дойда и ще го изцеля." И сега иде Христос на земята, но няма да ни опече, както италианецът опекъл червея. Друго е учението на Христа. За да се възприеме това учение, у всички хора трябва да се пробуди Божественото съзнание. То ще разреши въпроса. Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип? Дето действа този принцип, всичко се нарежда добре. Не говоря само за българите. Всички славяни трябва да бъдат силни със своя ум, със своето сърце и воля. Знаете ли, каква сила представя човешката мисъл ? Жалко е, че днес тя е насочена само към разрушения. Десетки години преди Световната война, вестниците постоянно пишеха за война. Често хората казват: Грешни сме, грешни, докато станат грешни. Други казват: Не вярваме в Бога, няма Бог. Както казваш, така става. За тях, наистина, няма Бог. Следователно, всички отрицателни прояви в човешкия живот са създадени по изкуствен начин. При това положение, щастливи ли са хората ? Последният червей, който изял всичките червеи, щастлив ли бил? Но най-големият, гигант-червей, италианецът, казва: Аз турих под стъклен капак 26 червея, да ги наблюдавам, да видя тяхната сила. Най-после доказах, че аз съм най-силен. В случая, аз уподобявам италианеца на смъртта. Ще кажете, че той е лош човек. – Не е лош, но той представя смъртта. Тя поставя човека под стъклен капак и го наблюдава. Някои си представят смъртта като човек, с коса в ръка; дето мине, всичко коси. Щом остане последният човек-гигант, тя казва: Сега аз ще те опитам. Това е факт. Кажете ми, где са вашите дядо и баба ? Не ги ли изяде този италианец ? Има ли човек на земята, който да не е изяден? Всеки е поставен под стъклен капак за наблюдение, след което ще бъде изяден.

Христос казва: „Аз ще дойда." Христос дойде на земята да освободи хората от техните заблуждения. Той посочи истинския път на живота – пътят на любовта. Общественото, политическото и духовното положение на народите зависи, именно, от спазването на този закон и правилното отношение към него. Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Той отиде при болния, защото Го повикаха. Питам всички болни: Повикаха ли Христа? Не говоря за здравите, защото те не се нуждаят от лекар. Болните и до днес не са повикали Христа, т. е. не са пожелали да приложат любовта. Любовта трябва да се изучава като наука, а не само да се говори за нея. За любовта са писали и пишат и поети, и философи, но светът не се е оправил. Любовта трябва да се прилага, а не само да се възпява. Може да се жените, да раждате деца, да ставате майки и бащи, но ако не приложите любовта, нищо няма да постигнете. Свещен е пътят на любовта. Като следваш този път, първо ще възлюбиш Бога, а после своя ближен, като себе си.

Казваш за някого: Красив е този човек. – В какво се вижда красотата му? – В очите. – Красотата на очите е временна. Днес той има красиви очи, но знаете ли, колко време е работил, докато ги създаде? Сегашната форма на човека е по-красива от тази в миналото. Бъдещата ще е още по-красива. Обаче, истинската красота на човека е в неговата душа. Красотата на човека не е във външната му форма. Има известни вътрешни качества в него, които го правят красив. Едно от тях е разумността. Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте, как говори онзи, в когото любовта присъства. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

Христовото учение, т. е. учението за Любовта не е за обикновените хора. То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове. Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това учение. Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това учение. Болните могат да се ползуват от силата на Христа, но те не са готови да приложат любовта. Христос имаше сила в себе си, с която изцеляваше болни. Затова стотникът го молеше: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И ние, съвременните хора, казваме: Само една дума на Христа може да излекува болния. – Да, така е, това е вярно за Христа, защото Той живее в закона на любовта. Ако живееш в любовта, и ти само с една дума ще излекуваш болния. – За мене това е невъзможно. – Докато мислиш, че е невъзможно, ще бъде невъзможно. В момента, когато кажеш, че това е възможно, ще бъде така. Има ли по-голяма сила от Божията? Следователно, щом влезеш в средата на любовта, ти ще станеш едно с всички живи същества – с растенията, животните и хората. Тогава ще видиш, че любовта се проявява и в най-малките частици на материята. Във всяка частичка на материята има живот.

„Аз ще дойда и ще го изцеля." Значи, в Христа има доброто желание да помогне. Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на земята, както е дошъл преди 2 000 години. Те се питат: Кой е Христос? – Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос. Той не е в формата, понеже тя се мени. През всичките векове, Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни. Мравките имат едно схващане за света; червеите имат друго схващане; рибите имат особено схващане. Обаче, схващанията на хората за света е съвършено различно от тези на ангелите. Ето защо, като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса, като Любов. Някои казват, че Христос нямал смелостта да каже, че е Син Божи. – Не е така, това е неразбиране. Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост. Каква смелост трябва да има онзи, който върви в Божествения път ? Според мене, само страхливият може да бъде смел. Той върви смело, разчита на револвера. Щом му вземеш револвера, смелостта му изчезва. Смелостта е нещо външно, а упованието на любовта е вътрешна сила. Когато човекът на любовта се приближава към тебе, още отдалеч умът ти се прояснява. Пред него твоята сабя и пушка се стопяват. Ако Христос слезе днес на земята, всички пушки и топове, всички щикове ще се стопят. Няма да остане парче желязо нестопено. – Ами като се стопи всичкото желязо, с какво ще се бием ? От това гледище, казвам: Праведен е онзи, който може да издържи на 35 милиона градуса топлина. Мъдър е онзи, който може да издържи на пет милиарда единици светлина. Ако един човек издържа на 35 милиона градуса топлина и на пет милиарда единици светлина, с какво ще го биете? Вие искате да дойде Христос на земята, но знаете ли, какво ще стане тогава? Цялата земя ще се възпламени и ще изгори. Огън носи Той със себе си. Той не е онзи Христос от Палестина. Тогава евреите разпнаха Исус, а Христос си отиде. Той казва на съвременните християни, че ще слезе на земята с 35 милиона градуса топлина и с пет милиарда единици светлина. Тогава да му мислят вярващите! Ще възразите, че това са небивалици, приказки от „Хиляда и една нощ." Прочетете 24 глава от Евангелието на Матея и ще видите, че още тогава Той е предсказал това.

Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Днес е изпратена една делегация от земята с молба, да дойде Христос на земята, да изцели човечеството. Сега иде Христос! Приемете в умовете и сърцата си свещената мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: При всички условия на живота, аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта. Този е идеалът на човешката душа. Това да стане по свобода, а не чрез заповеди. Само така душата ви ще се разшири, и духът ще се възвиси. Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света. Страдащият и болният трябва да знаят, че има Един приятел в света, верен при всички условия на живота. Той всякога ни помага. Той ще хване болния за ръка, ще го потупа и ще каже: „Аз ще те изцеля." Значи; има Един Човек в света, на когото всички можете да разчитате. Чрез Него Бог се проявява.

И тъй, ако ви питат, в какво се състои Новото учение, кажете: Любовта ми към моите родители, братя и сестри, към приятелите ми да бъде една и съща при всички условия на живота. Тя никога не се изменя, нито се променя. Тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще дойда и ще ви изцеля".

7. Беседа от Учителя, държана на 27 април, (Великден) 1924 г. София.

* Матея 8:7.

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)

14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

https://petardanov.com/files/file/532-%7B?%7D/

Тайна молитва



Прочете се темата „Аз и Отец Ми едно сме“.

Тема за следния път: „Службата на търпението и самообладанието.“

Сега ще ви запитам: кои са най-добрите и кои са най-лошите хора в света? – Най-лошите хора в света са тия, които нито Добро правят, нито зло правят. Добрите хора в света са тия, които и Добро правят, и зло правят. Значи има две категории хора.

Първата категория:

Н Д – не прави Добро;

Н З – не прави зло.

Втората категория:

П Д – прави Добро;

П З – прави зло.

Тези, които не правят Добро, слизат от Бога и отиват към Земята. Законът е такъв: не могат да ги търпят горе. Тези пък, които не правят зло, отиват нагоре и се срещат с първите – имат противоположно движение с тях. Първите имат движението п, вторите – движението m.



Втората категория хора са тия, които правят Добро. Тяхното движение е нагоре, във възходяща степен. Те са добрите хора, които отиват към Бога. Тия пък, които правят зло, отиват към центъра на Земята. Тези две движения ще се срещнат. Едните ще минат през центъра на Земята, ще образуват един кръг и после ще се срещнат с тия, които правят Добро. Хората, които правят зло по необходимост, привидно са лоши. Но тия, които не правят зло и не правят Добро, са най-лошите хора. Сега някой казва: „Ако е така, да станем лоши.“ Добре, нямам нищо против, стани лош, но ще слизаш към центъра на Земята, към гъстата материя. Ти ще слизаш надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можеш да издържиш повече. Тази горещина ще те застави да минеш нагоре, да излезеш от центъра на Земята и да се качиш нагоре, да минеш в противоположната страна. Движението на лошите хора е противоположно на движението на добрите хора – теченията са обратни. Следователно всякога, когато означавате лошия човек, изразявате движението му със следната формула:

Формулата за изразяване на добрия човек е следната:


Тия неща са само философски разсъждения, в които има ред противоречия. Ние ще оставим привидните противоречия. Противоречия съществуват в Природата, но не се старайте да примирите тия противоречия. Вие никога няма да ги примирите. Ако речете да примирите противоречията, вие ще изгубите смисъла на живота.

Бог е създал най-противоречиви същества на Земята и те всички живеят, размножават се, изяждат се, взаимно се унищожават и пак се пази равновесие. Чудни са хората, като запитват: „Защо Бог, като е създал ангелите, е създал и такива хора?“ Хората мислят, че Господ ги е създал. Не ги е създал Господ – те сами се създадоха. Казва Господ: „Да стане това!“ – и то става. „Да стане онова!“ – и то става. Всичко, каквото е казал Господ, е станало.

И тъй, в Природата съществуват привидните противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи. За глупавите хора съществува противоречие, съществува зло, но тия неща са висши задачи в света. Тия задачи по някой път се явяват в дома, по някой път се явяват в обществото, а по някой път се явяват и в самите нас – навсякъде може да се явят. Онзи, който не иска да разрешава правилно задачите си, в него се заражда мисълта да ги изличи от себе си, т. е. да се самоубие. Човек, който иска да се самоубие, изличава задачите от себе си, не иска да ги решава. Обаче и сто пъти да се самоубиваш, никога не можеш да заличиш задачите си. Пак ще те хванат тук, на Земята, и ще ти кажат: „Ще ги решаваш – нищо повече!“ Десет, сто, хиляди години ще те държат на Земята, но най-после ще решиш зададените задачи. Може да си послужиш с всички философски теории, може да си послужиш с всички противоречиви възгледи, но в края на краищата пак ще трябва да решиш задачите си. Такъв е законът на великото Божествено училище.

Вие, като ученици, трябва да разбирате този велик, безпощаден закон в света. Той не е монархически закон, но е закон на Абсолютна Справедливост. Ако мислите по този начин, ако вярвате в този закон, ще получите едно облекчение в себе си. В света съществуват две противоречиви мнения: или че Бог е Абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Бог е Абсолютна Правда, че Бог е безграничен, всемъдър, всесилен, че всичко, което е създал в света, го е предвидил предварително, че няма никакви случайности в света, вие сте на правата страна. Бог е взел всичко предвид, направил е подробно своите изчисления. На много от висшите, от интелигентните същества Бог е дал ред задачи да направят подробни изчисления, та по този начин да вземат и те участие в създаването на света. Най-после Бог е дал ред задачи за разрешаване на човешките духове, които са въплътени тук, на Земята – изобщо на цялата човешка раса в нейната целокупност. Ние трябва да възприемем този закон, да го опитаме, и ще получим облекчение, ще разберем защо Господ е направил света така, а не иначе. И тогава, преди да питаш защо Господ е направил така света, аз ще те питам: защо колиш и ядеш тази кокошка? Отговаряш: „Така е наредил Господ.“ Добре, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено от Бога да ядеш кокошката, защо твоят брат не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Как тъй Бог е създал едного да яде кокошка, а другиго – да яде трева? Не, отговорът на този въпрос не е правилен. Бог е предвидил всичко до най-малки подробности. Като възприемем закона на Абсолютната Божествена справедливост и разумност, ще оставим противоречията да си съществуват – те са необходими. Те са били една необходимост в нашето минало; те са една необходимост и за нашето настояще, и за нашето бъдеще. Те са явления, които ни подтикват към свобода и за в бъдеще.

Изобщо противоречията, които съществуват в света, са потребни.

Сега тия мисли, тия явления на противоречия смущават и стари, и млади. Имате брат, който се проявява по особен начин, и вие казвате: „Защо трябва да има тази черта?“ Не питайте защо той има тази черта в характера си. Остави го свободен, не се занимавай с него! Казваш: „Ама аз искам той да бъде съвършен!“ Не се занимавай с неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай със съвършенството на другите хора! Всеки лично трябва да се занимава със своето съвършенство.

Единственото нещо, което нам е позволено да дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие. Гледате, че някое дете плаче. Вие изваждате от джоба си една ябълка и му я давате. В продължение на 5 – 10 минути то престава да плаче. Ето с колко малко нещо може да доставите една радост. Както виждате, за човека е достатъчно пет минути щастие. Знаете ли колко струва щастието на човека? – Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. След като ви направят за пет минути щастливи, започвате да мислите за бъдещето си и разваляте вашето щастие. Пет минути щастие ви е достатъчно. Потърсиш ли повече щастие, ще изгубиш и малкото.

Следователно вие в Школата не може да имате успех без правилно разбиране, без правилна философия. Нямате ли тия неща, вие всякога ще се ожесточите. Като не разбирате нещата, постоянно ще питате: „Защо Учителя ни говори така? Защо си мръдна ръката? Защо спрямо еди-кого си има такава обхода, а спрямо мен – друга?“

Чудни сте! Ами как трябва да ви говоря най-после? Казвам ли ви как трябва вие да ми говорите? Като дойде някой от вас при мене, казвам ли му: чакай, няма да си мърдаш устата, няма да я отваряш, очите си няма да отваряш и т. н. Не, оставям този човек свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже защо е дошъл, а по какъв начин ще каже, то е негова работа. Нас ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо от баща ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме как са нашите и ще го изпратим. Най-после ние още нямаме една установена форма – да знаем кой е правилният начин да говорим: как трябва да държим очите си, устата си и т. н. Кой от вас знае правилните действия при говоренето?

Сега например аз държа ръката в джоба си. Ще ви кажа защо я държа в джоба си. Отишъл съм в дюкяна и съм купил нещо. Значи бъркам сега в джоба си, за да ви дам нещо. Изобщо бащата държи ръката си в джоба, когато е купил или смокини, или друго нещо, и го вади оттам. Това обаче не е истинското обяснение на въпроса. Аз мога да туря ръката си в джоба и случайно. Истинската причина за това нещо е скрита дълбоко в човека. Някой пък туря ръката си отзад на гърба. Друг движи или само лявата си ръка, или и двете си ръце нагоре в знак на очакване и казва: „Тази работа няма ли да се свърши!“ После сваля ръцете си долу и казва: „Изгубихме работата. Ами сега?“ Той туря ръката на челото си, започва да мисли. След това си туря ръката на гърба, казва: „Тази работа може да стане“ – кураж си дава. Турянето на ръката на гърба – това е скритост, подъл начин на пристъпване. Онзи, който иска да те прободе с нож, скрива ножа зад гърба си и ти казва: „Добре дошъл!“ И тъй, както не очакваш, мушне те изведнъж с ножа си. Този, който държи ръката си отзад, има нещо скрито. Един оратор, който държи ръката си отзад, на гърба си, пък крие някаква мисъл. Ако речем да обясним всичките движения на хората, ще си изпокъсате космите на главата от ужас. Ако се изтълкува всяко ваше движение, не ще може да си намерите място. Невежество, тъмнина трябва да има! Невежеството е благословение за сегашното човечество. Някой път тия движения в нас са неволни – те са изостанали навици от нашето минало. Някой път например ти се разгневиш, вдигнеш ръка, започнеш да удряш наляво, надясно. Защо? – По стар навик. Всяко движение има свой вътрешен смисъл.

И тъй, туй, което на първо място разделя хората в света – това са техните материални отношения, които сега съществуват. По никой начин обаче не се старайте да задоволите който и да е човек, нито пък себе си! Старайте се да дадете на човека само за пет минути едно веселие, едно щастие. Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: „Да имам един декар земя, ще бъда щастлив.“ Дадеш му един декар земя. Щастлив ли е? Не, сега казва: „Да имам два, три, четири, пет декара – разбирам.“ Дай му и цялата Земя, пак един ден ще бъде нещастен. Тогава той ще започне да мисли за Месечината – как да отиде на нея. Като не може да отиде на Месечината, ще бъде недоволен, че не може да я завладее. Щом тази празнина, която съществува в нас, не може да се запълни от Земята, то даже да турим в нея и Месечината, и Слънцето, и цялата Слънчева система, тя пак няма да се запълни. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя, като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнота – чувстваш, че всичко в теб е празно. Изгубиш ли Любовта, нямаш Светлина, нямаш сила и казваш: „Едно време можех да мисля, но сега съм станал идиот, остарял съм.“ – Не, не си остарял, но ти искаш по един физически начин да запълниш тази празнота в живота си, тръгнал си по крив път. Не можеш да заставиш никого да те люби. Любовта е една велика сила в живота, която не се подчинява на никакъв закон. Това трябва да го знаете! Бог следователно не се подчинява на никакъв закон. Ти не можеш да искаш Любов. Не търсете Любов. Който търси Любов, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? – И Светлината не можеш да търсиш. Любовта ще те търси. Светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие, които търсите Любовта, не можете да я намерите; всички вие, които търсите Светлината, не можете да я намерите. Но при всички ония от вас, които са готови да излязат вън от къщи, като изгрее Слънцето – светлината и топлината му сами ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готово сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата Истина!

И вие, като ученици, ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите Знание. Някой казва: „Аз търся знание.“ Там е погрешката ви. Не търсете Знанието. Вие никога няма да го намерите. Бъдете готови обаче да възприемете Знанието. Знанието вие няма да го създадете – всеки само ще го възприеме. То е създадено отдавна. През него са минали ангелите, то ни е останало в наследство от тях. По-висши същества от нас са го създали. На които е речникът, те ще ви пратят Знанието, те ще ви научат на всичко, а вие само бъдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате – за тях то е старо, за тях е играчка. Когато хората на Земята направят някое велико откритие, когато някой учен създаде някоя нова теория или открие нещо, това в ангелския свят е остаряло, там никой вече не говори за това велико откритие. Те казват: „Не е голяма философия това откритие!“ За самите ангели има смисъл това, което те сами откриват. Така седи въпросът.

И тъй, казах ви: Любовта не я търсете, а бъдете готови да я приемете – тя ще дойде при вас. Светлината, знанието – също. Не ги търсете, те сами ще дойдат при вас. Това са положения, закони, при които вие трябва да приготвите вашия ум и вашето сърце, за да може разумно да се ползвате от тия закони. Същото се отнася и до писателската ви проява. Някой казва: „Аз искам да напиша една хубава статия.“ – Не се напрягай! Ти сам няма да създадеш нищо. Мисълта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемеш. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го поставиш в Земята, отдето след време ще изникне. Ще дойдат тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдат ли, ти и да копаеш, какво ще изникне? – Нищо няма да изникне, напразно ще копаеш.

Сега, като ви говоря върху този предмет, някои от вас казват: „Учителю, двайсет години вече откак работя в това направление, но от мен нищо няма да стане. Аз не станах по-добър човек.“ – Ти няма да бъдеш никога добър. Добрината е плод на Божествената Любов. Следователно, ако си възприел Божествената Любов, Добрината ще дойде. Щом нямаш Добрина, значи не си възприел Любовта и пътят, по който си тръгнал, е лош. Цели двайсет години си вървял по този път и не си възприел Любовта. „Какво да правя тогава?“ Казвам ти: бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще станеш добър – след пет минути ще имаш плод и с това ще се свърши всичката философия.

Днес ви говоря върху този закон, но вие, като отидете в дома си, ще започнете пак по старому: ще вземете някой стих от Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите това, което чухте тук. Вие ще постъпите също както онзи поет, който се възхитил от Природата, от едно нейно кътче, и написал: „Прекрасни, величествени канари!“ Аз казвам: от човешко гледище те могат да бъдат прекрасни, но не и от Божествено гледище.

Всичко това, което срещате в живота, в Природата, е необходимо за вас, за да се възстанови помежду ви хармонията. Противоречията вие няма да разрешавате. Даже няма да се стараете да си въздействате един на друг, защото, щом въздействаш комуто и да е, и на теб ще въздействат. И всеки, който се е опитал да изправи някой лош човек, сам е станал лош. Законът е такъв. Ще ви приведа примера с точилото и ножа. Точилото, на което острят ножовете, печели ли нещо? Ножът, който се остри на точилото, печели ли нещо? Не, нито точилото печели, нито ножът печели. И който точи, и когото точат – все губят. Да точиш и да те точат, това не е добрина. В това няма никаква философия. Да бъдеш острило за ножовете, в това няма никаква добрина. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Това значи: „Аз съм точило и, който дойде при мене, ще го наточа, за да стане по-остър. Точиш ли, не си от големите философи. И този, който точи, и тогова, когото точат, дават оръжие в ръцете на лошите хора, заставят ги да правят престъпление. Но някой път, като седя в събранието, наблюдавам какво става между вас. Гледам – двамина от вас говорят върху нещо, а друг се концентрирал, мисли за Бога. Виждам как дяволът се разхожда помежду вас и казва: „Слушай, ти размишляваш за Бога, а тия двамата те смущават. Я ги бутни, посмушкай ги малко!“ Ти се обърнеш към тях, смушкаш ги. Дяволът сега казва на тях: „Как се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповядва!“ И тия двамата се нахвърлят върху него. Става пререкание между всички. Едните говорят и другите говорят, но до никакво заключение не се дохожда. В тия спорове няма никаква философия. Ти трябва да оставиш тия двамата – нека си говорят зад гърба ти. Ти си свърши работата – и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Аз не говоря за света, аз говоря за разумните хора.

Така трябва да постъпваме всички – по един разумен начин. Аз не съм намерил по-правилен път от този, за който ви говоря. Аз съм го опитал и съм получил добри резултати. Вие можете да постъпите и по друг начин, но резултатът ще бъде, какъвто е резултатът от точилото и ножа. Резултатите, които ние имаме, трябва да бъдат като резултата от посятото зрънце – то трябва да изникне, да цъфне и да даде плод. При този резултат, при този закон последствията са следните: растението пораства, но почвата обеднява. След това пък става друга компенсация: това дърво наесен хвърля листата си, които изгниват, и по този начин наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: „Идущата година ще ти пратя нов кредит.“ Дървото ¢ отговаря: „Благодаря ти, аз ще си свърша работата и след това ще ти върна всичкия кредит назад.“ Значи навсякъде в Природата съществува законът на компенсацията, на вземане и даване. Това е правилният път. Следователно ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрешава въпросите. Светът има тия отношения, по този начин се управлява той. Целият свят се управлява с ножа и точилото. Всички вие сте живели само с ножа и точилото. Този метод си отживя времето. Вторият метод, който трябва сега да приложите, е методът на растението и почвата. Третият метод е методът на животните. И най-после – четвъртият метод е методът на човека.

Аз ще се спра на първите два метода, тях ще обясня, засега те са важни. Вторите два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножът губи, и точилото губи. При втория метод, при метода на дървото и почвата, отношенията са други. Дървото, което трябва да расте, да се развива в своя обем, най-напред взема. След това връща непотребното обратно на земята, за да не губи тя. А тъй, на пръв поглед, тия отношения не се забелязват. От Божествено гледище приятно е да гледа човек на противоречията в живота. Да кажем, че двама братя са глухи и си приказват високо. Някой друг ги слуша и се пита: „Защо толкова викат тия хора?“ Те говорят високо, защото са глухи. Необходимо е за тях да говорят високо.

Да допуснем сега, че двамата братя дойдат вкъщи и продължават да говорят високо. Кой е правилният начин да се отнесете с тях: да ги изпъдите на улицата или вие да излезете на улицата, а тях да ги оставите вкъщи да се разправят. Първият начин – да ги изпъдите, е методът на точилото и ножа. Вие ще се освободите от тях, но те ще се наточат насреща ви и ще кажат: „Безобразник, изпъди ни от къщи.“ Ако постъпите по втория начин, ще кажете: „Братя, бъдете спокойни, разговаряйте се, аз ще изляза вън, имам работа, скоро ще се върна, а през това време вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си.“ Този е методът на растенето и почвата. Този метод е практичен, но мъчен за приложение. Теоретически е тъй, но има вътрешно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотреби с него. В действителния живот не е лесна работа да се разправяш с хората. Има един момент, когато човек е поставен почти на върха на някое острило, дето няма никакво измерване, и ако съзнанието му не е будно, той всеки момент може да падне долу, всякога може да изгуби равновесие. И тогава казва: „Аз съзнавам, че съм направил погрешка, паднал съм.“ След като падне, започва да философства: „Не направих добре.“ Работата е в това време, за дадения момент, съзнанието ви да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употребите втория метод.

Най-първо съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всяка слабост, която ще се яви у вас и която ще ви хвърли в погрешка. В човека има много слабости. Предизвикването на известна слабост у вас иде отвън. Например вие вървите по улицата, решавате нещо, и току изведнъж някой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажем, че вие сте проповедник, отивате някъде да проповядвате, но изведнъж ви спира някой и вие се разгневявате, скарате се с този човек. Вие продължавате по-нататък пътя си, но вече нямате вдъхновение, изгубили сте Любовта. Не, будно съзнание трябва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всяка друга философия е излишна. Аз мога да ви представя ред автори, които са препоръчвали разни методи за самообладание, но тия методи не са дали нищо досега. Защо? Защото у хората днес липсва Любовта. Вземете например въпроса за вегетарианството. Има философи, които цели петнайсет години наред са били вегетарианци и след петнайсет години прояждат месо, като опровергават по-раншните си убеждения. Защо? Защото съзнанието у тях не е будно. Те нямат Любов. Следователно човек всякога може да стане вегетарианец и отново да стане месоядец. Кога? – Щом изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядат месо, се стремят към центъра на Земята. Такова е движението им. Те не могат да бъдат вегетарианци. Всеки, който се стреми към Слънцето, той е плодоядец или вегетарианец. Месоядец си, но искаш да станеш вегетарианец. Измени стремлението си към Слънцето и ще станеш вегетарианец. Измениш ли отново стремлението си към центъра на Земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Същият закон се отнася и до растенията, и до птиците. Има и растения, и птици месоядци. Аз разрешавам въпроса принципиално. Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към Слънцето. Към Слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. От там ще възприемаш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички обкръжаващи те същества – от най-малките до най-големите. И тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш Добро. Принципиално тъй съм определил аз кои хора са месоядци, и кои – плодоядци. Всички месоядци отиват към центъра на Земята, имат стремеж надолу: някои повече, някои по-малко. Такъв човек може да ви говори за идеи, за Бога, но това за него са второстепенни работи. Неговият вътрешен стремеж е към центъра на Земята. У този човек съзнанието не е будно. Той е в постоянна борба със себе си. Има месоядци, които за в бъдеще ще станат вегетарианци, има и вегетарианци, които за в бъдеще ще станат месоядци. Било е време в културата на човечеството, когато децата изяждали родителите си. Това било привилегия за тях. Те не чакали да умрат родителите им от собствената си смърт, но като наближавала смъртта им, давали голямо угощение, на което опичали родителите си и ги изяждали. Че това е било така, се потвърждава от факта, дето често в днешно време майката казва на децата си: „Изядохте ме!“ Бащата също им казва: „Изядохте ме!“ Отде са останали тия изрази? Майката и бащата не могат да изкажат тия думи, ако не са ядени някога от децата си. Това е факт! Това са изостанали неща от архивите на миналото. И какво очаквате от едно човечество, бащите и майките на което са били изяждани от своите синове и дъщери? Колко има да работи това човечество! Защо са яли родителите си? Защото са се стремили към центъра на Земята.

Тогава помнете следното нещо: не примирявайте противоречията в света! Знаете, че всичко в света работи за хармония с Доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. Не се опитвайте да внесете тишина в морето. То няма да утихне. Попитайте морето защо шуми. То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „Дядо ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали дядото, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум?“ – „Пратиха ме да посетя децата, да ги видя.“ – „Кой те прати?“ – „Светлината и топлината ме пратиха.“ Кой е крив най-после, че морето вдига шум? Морето не е криво, вълните не са криви, вятърът също не е крив. Кой е крив тогава?

Да изпеем сега упражнението Ходи, ходи...

Ходи, ходи, ходи,

за водата ходи

сутринната роса

през речица бистра,

през пътека чиста.

За дома си носи

таз водица бистра,

за цветенца мили,

нейните дечица.

Думата ходи има смисъл – тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса – това е ясна идея. Росата, като минава през небесното пространство, минава и през водицата.

Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език. Много свещени езици са измрели. Свещеният еврейски език, на който е писано Евангелието, е умрял, свещеният санскритски език е умрял. Всички свещени езици са измрели. Останали са живи само обикновените, простите езици.

Вие ще се стремите да бъдете свободни в душата си, да не се смущавате от нищо. Например, ако река да извадя едного от вас да напише едно предложение, което после другите да поправят, той ще се върне вкъщи разтревожен и цяла нощ няма да спи. Ще си каже: „Как тъй, мен да ме поправят?“ Чудни сте вие! Че езикът, на който говорите, не е така съвършен, има нужда от поправяне. Като дойдете в бъдещето, езикът ще бъде по-добър, но засега и такъв, какъвто е, той е добър. Езикът на българите е отличен засега. И езикът е претърпял известни промени. В някои отношения сегашният език е спечелил, а в някои отношения е изгубил, но загубата и печалбата се компенсират. За в бъдеще езикът ще претърпи още по-голяма промяна.

И тъй, ще се стремите да бъдете свободни от всякакви предубеждения, от всякакви предразсъдъци. Човек трябва спокойно да работи, за да придобие смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа.

Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка? Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз!“ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“

Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение:



Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята. Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически. Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението. Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Двадесет и седма лекция от Учителя

23 април 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Размишление.

Прочете се резюме от темите: „Целта на съвременната наука“. Прочетоха се няколко от темите: „Приспособление на човешката душа“.

Как определяте вие думата „диференциране“? Или, как разбирате видоизменението на материята, минаването ѝ от едно по-просто състояние към по-сложно?

Ако знанието не се прилага, то е опасно за душата. Всяка материя, която се влага в човешкия организъм, а именно в човешкия ум и в човешкото сърце и не се използва, след време и тя става опасна. Ако имате едно желание, което не можете да реализирате, това желание започва да ви измъчва.

Сега, в какво седи видоизменението на материята? Често ние казваме, че човек се видоизменя. Как се видоизменя? Да допуснем, че някой от вас е мислил, че трябва да бъде добър, учтив спрямо всички. След време, обаче, той изменя този си възглед и казва: човек трябва да бъде и малко груб. Тогава, каква е разликата между учтивостта и грубостта?

Да допуснем, че учтивостта представлява точката A, а грубостта точката B. Те изразяват два метода в живота. Някой казва, че работата не върви само с учтивост. Мислите ли, че ако употребите грубостта, резултатът от нея ще бъде по-добър от този на учтивостта? Ако прекарате една година живота си в учтиви обноски, а следната година в груби, резултатите ще се анулират и вие ще дойдете пак в първоначалното си състояние – ще образувате един кръг в живота си, т.е. нищо няма да придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите. Това, което ще придобиете в A, в B ще го изхарчите. Грубият човек всякога харчи. Например, той ще удари някого, но с всеки удар предава своята енергия и по този начин я изгубва. Наблюдавайте това нещо в живота. Проследете един много силен човек, който бие 10–20 души. Ще видите, че след това той отслабва, изгубва силата си. Нежните, учтивите хора на вид са слаби, но след време те заякват.

Следователно, когато ние казваме, че нежността или учтивостта са за предпочитане, разбираме, че това са методи за уякчаване на човешкия характер. Когато човек има излишна енергия, той трябва да знае по какъв начин да я предаде. Защото човешката енергия има обратни движения: ако удариш някого в носа, и той ще ви удари в носа. Ударете някого в лицето, и той ще ви удари в лицето. Някой път има изключение, но почти всякога в света се прилага законът „око за око, зъб за зъб“. Ето защо вие трябва да намерите разумно приложение на всичко това, което е заложено във вас. Запример, от три години насам ви са предадени толкова лекции. Аз бих желал да извадите от лекциите на първата година един метод за приложение. Допуснете сега, че извадя едного от вас на таблата да изясни какво нещо е живата точка.

По какво се отличават живите точки от мъртвите? Аз разбирам, че всяка точка има форма. Всяка енергия в своето първо проявление образува една малка точка. Така и всяка малка светлинка, която се образува в пространството, се проявява като една малка точка. Какво направление взима тази точка?

Допуснете, че от планинския връх A тече вода надолу и прониква в почвата C, отдето при B се във вид на капка, след нея втора, трета и т.н. Всички тия капки образуват една права линия, която не представлява друго, освен един ручей или една река, т.е. една жива струя.

Да кажем, че имате един приятел, който живее във Варна. Вие проектирате мисълта си към него. Как ще се прояви тази мисъл в пространството? Какво направление ще вземе тя, по права линия ли ще се движи или ще вземе друго направление? Как ще я види този, у кого е развито шестото чувство? (– Мисълта ще се движи по крива линия, дъгообразно.) Допуснете, че поставям едного от вас на единия край на салона, а другиго на другия край, и вие мислите нещо един за друг. Какво ще бъдат линиите, които излизат от вас, прави или криви? Представете си, че в същото време и аз мисля за вас, като същевременно отправям мисълта си и към друго същество нагоре. Каква посока ще има мисълта ми тогава? Кажете ми, как си представяте мисълта? Най-първо, за да мога да мисля за когото и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Трябва да ви представя в ума си в миниатюр, да ви държа там малко време като едно микроскопическо човече, съотношението на което да е напълно същото с вашия образ, докато напълно оживеете в ума ми. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта ми за вас е по-силна. Значи, докато не оживеете в ума ми, не мога да мисля за вас. След това ще проектирам своята мисъл към вас. И обратно; ако пък вие мислите за мене, по същия начин ще си представите моя образ в една микроскопическа форма в ума си, за да се образува връзка между мен и вас. Веднъж тази връзка създадена, мисълта вече може да се предава. Как си представлявате мисълта, материална ли е или не? (– Материална.) Мисълта, която съм проектирал към едного от вас, могат да схванат и всички останали. Да кажем, че 100–200 души се намират в разни пунктове. Ако аз проектирам мисълта си само към едного от тия 200 души, а другите са чувствителни, те ще схванат моята мисъл. Какво показва това? – Че мисълта върви вълнообразно. Тя върви по права линия към вас, като същевременно се и разширява, поради което мнозина могат да я схванат. (– Има ли разлика между този, който я приема направо и тези, които я долавят косвено?) – Има разлика. Първият я долавя по-интензивно.

В дадения случай това може да се представи по следния начин: да допуснем, че на линията AD са наредени около стотина души. Мисълта, обаче, се изпраща по направление от C към B. Мисъл към B ще бъде много силна, понеже е централна, а другата, която ще отиде до точките AD, ще бъде по-слаба. Тази точка ще представлява брегове, дето мисълта ще се поляризира.

Вие можете да правите малки опити за възприемане на мисли по телепатически начин. Трябва да имате поне една малка опитност в това отношение. Някои от вас, които си хармонират по темперамент, по сърце и по ум, може да си изпращат мисли и да си отбелязват резултатите. Да кажем, че искате да изпратите една мисъл на някой ваш приятел в 9 ч. вечерта. Вие трябва да му кажете, че между 8 и 10 ч. вечерта ще му изпратите една мисъл, за да се концентрира и той малко, но няма да му кажете точно часа. Така ще видите дали той е схванал точно времето и дали е възприел мисълта. Нали сте имали такива опитности? Седите някой път у дома си и веднага ви дойде на ума някаква мисъл. Например, дали сте обещание някому да го посетите в 5 ч. след обед, но ви дойдат гости и вие пропуснете времето. Веднага ви дойде мисълта, че в 5 часа трябваше да бъдете при един ваш познат. Изваждате часовника си и виждате, че сте закъснели. Това подсещане за вашето обещание е неговата мисъл, проектирана към вас. Взимате шапката си и излизате навън. Вие сте имали такива случаи, нали?

Същото нещо се случва и в друго отношение. Някой път вие водите добър, религиозен живот, но после почвате да се съмнявате в него и казвате: този път не е хубав трябва да се живее по-нашироко. И тръгвате по широкия път. После пак проблясва в ума ви мисълта за първия живот и казвате: не, не може да се живее. Питам ви: отде е дошла тази мисъл у вас? От някои ваш приятел, който живее заедно с вас, но седи по високо от вас и вижда вашето положение. Той ви казва: пътят ти не е прав! Може да е някои ваш приятел от извънземния ви живот, който именно проектира тази мисъл към вас, внушава ви я. Законът е същия. Сега, при тия наблюдения може да забележите и следните явления: като мислите често, ще забележите светли, ярки точки, които се явяват наляво и после отиват към дясно и се изгубват. Когато точките вървят отляво към дясно, мисълта, която се проектира към вас, е от възходяща степен. Тази мисъл е полезна. А когато тази светла точка върви отдясно към ляво, тя е в низходяща степен. Тази мисъл е опасна и безполезна за вас, затова трябва да мислите. Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите с положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. Запример, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен, и вие ще заболеете. Законът е следният: ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение. Вие можете, обаче, да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувства по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания.

Допуснете, че линията AB представлява известна плоскост. През това място може да са минавали хиляди хора. Ние насаждаме на тази плоскост няколко хиляди малки зрънца от глог. След няколко години ще можете ли да минете тъй лесно през това място? – Не. То ще бъде един здрав плет. По същия закон всяка добра мисъл може да укрепи слабите места в човека. Добрите мисли могат да се насаждат тъй, както се садят семенцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост. После, не е достатъчно да помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва да бъде постоянна и силна върху това, което искате да реализирате. Ще мислите дълго време, докато мисълта ви почне да расте. Тогава във вас ще се роди желание да посадите втора, трета, четвърта, пета мисъл и т.н. Затова, именно, всички трябва да насаждате в себе си всеки ден по една добра мисъл. Като говорим сега за добрите мисли, кажете ми една реална добра мисъл от ваше гледище, която може да се реализира в сегашното ви съзнание. (– Да добием воля, търпение, точност.) Да, но волята е сила, тя представлява един сложен процес. Волята е сглобена от ред сили. Търпението също тъй е сглобено от ред сили. Търпелив ли се ражда човек? Не, той не се ражда търпелив, но после добива търпението.

И тъй, започнете с малките опити! Аз бих ви препоръчал като ученици да започнете с музикалните тонове. Вземете основния тон do. Пейте го, докато останете доволни от себе си. Всеки ден се упражнявайте върху тоновете do, mi, sol, do. От чисто музикално гледище, от колко качества зависи правотата на един тон? Колко качества има всеки тон? (– Височина, сила и тембър.) Да, всеки тон трябва да бъде ясен и чист.

Задача. Сега от всички, без разлика, искам да изучите гамата много правилно, не като музиканти, но да се научите да взимате тоновете правилно. Това ще бъде за вас едно упражнение. Да кажем, че ви накарам да вземете тона sol или la. Искам да го вземете изведнъж. Може да направите погрешка, това нищо не значи. Ние сега не обръщаме внимание на погрешките. В туй отношение вие не можете да се възпитавате без музика, не можете да изработвате характер. Музиката е мощно средство за възпитание на човешкия характер. Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Туй трябва да знаете! Тя указва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката предизвиква правилното дишане.

Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети. Мисли ли така, това разваля работата. Той трябва да пее за себе си. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това, да пея за себе си и сам да се слушам.

Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. Може да ви разбере само този човек, който разбира себе си. Това е закон. Някой говори високо. Защо? – Иска да накара еди-кого си да го разбере. – Празна работа! Тъй не се приказва. Най-първо ще видиш, ако този човек разбира себе си, ако може да говори на себе си, той и вас ще разбере. Тогава ще кажеш: ето един човек, с когото можем да се разберем. Двама души, които могат да говорят на себе си, мога? да се разберат помежду си. Този е правилният начин, по който могат да се създадат правилни отношения за разбиране между хората. Ако вие не можете да говорите на себе си, всички усилия са напразни, всякога ще има вътрешни недоразбирания. Тогава ще се извинявате, ще казвате: ама аз не исках да кажа това. Какво искаше да кажеш? Ако изпея един тон криво, ще взема цигулката, тя ще ме поправи. Цигулката, разбира се, е един голям майстор, учител е тя, ще те поправи. Добрите учители по музика не се измъчват да говорят много на учениците, но им казват само: слушайте цигулката! Най-първо цигулката говори, а после учителят пее. И в природата е същото: най-първо природата ни говори чрез физическите явления. Нейният говор е грубият елемент. Всички явления, които стават в природата, това са инструменти, чрез които тя иска да ни поправи. И наистина, природата всякога ни поправя. Следователно страданията в света не са нищо друго, освен поправки на известни наши мисли и чувства. Всяка мисъл или чувство в природата е една хармонична сила, която действа. Не вземеш ли една мисъл правилно, тя ти казва: не е така! Тогава Божественият лък започва да свири по цигулката един, два, три и повече пъти, докато най-после се поправите. Втория път ще ви изпитам всички да пеете. Някои от вас ще се срамуват, ще кажат: ама как ще пеем? Аз искам да пеете за себе си; ако е за други, мен това не ме интересува. Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си, един по един, после по двама, по трима, по четирима и т.н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки; ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взима тоновете колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържем тия упражнения по музика с ред други упражнения.

Сега вие ще кажете: това е проста работа, аз зная ли какво нещо е do, re, mi…? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пение е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате тъй наречените трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се взимат съвсем другояче. А сега певците, като не могат да взимат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. „Трели“ значи нещо, което трепти, звучи.

Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове, за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т.н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя. Вие всякога не почвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други по-слаб и в тях се вижда слепоочната кухина. У добрите музиканти челото при слепите очи е запълнено. В душата на всеки човек, обаче, този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс, те стават добри певци; у други музикалността е свързана с техния ум, те стават композитори – у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това, с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.

Сега, ще изучавате влиянието на мислите, като правите за целта ред опити. Всяка проектирана мисъл излиза като струя и се движи из пространството вълнообразно. Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да съдите за какво мисли вашият приятел. Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора. Затова именно трябва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва да бъде активна.

Опит. Тези от вас, които имат време, нека направят следния опит. Посадете си от семе едно цвете от луковичните, зюмбюлче или някое лале, и го наблюдавайте. Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта си към него, да израсте добре. Туряйте си ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл. Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии. Всяка сутрин слагайте ръцете си и проектирайте мисълта си само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете да се развива по естествен път. После, вижте кое от тия цветя ще върви по-добре. Нека няколко души от класа направят този опит. Ще употребявате за опита всяка сутрин по 2–3 минути. Този опит няма да ангажира напълно ума ви, да мислите само за цветето. Ще му изпратите една добра мисъл и ще го забравите. От този малък опит ще видите какво влияние оказва мисълта ви.

Вие трябва да приложите в живота си окултната наука. Ще срещнете ред мъчнотии, но това да не ви спира. Тъй както сте събрани в класа, с различни темпераменти, като не знаете как да се отнасяте един към друг, как да се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете да пласирате.

Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления. Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни. Понякога Втори курс взима надмощие. Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи бастун! Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса. Те могат да се боксират или за един бастун или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго. Туй не вършат госпожиците, а господата. Някой път виждам, че и вие се боксирате. Туй ви изнасям като факт, защото у вас често се заражда излишна енергия, но тя трябва да се пласира разумно. Ако човек не може да я пласира разумно, природата сама ще си вземе излишното. Природата не търпи нищо излишно. Тогава ще се яви някоя болест. Например, някой яде по цял ден. Природата в този случай казва: вземете му тази енергия, не трябва да яде толкова много. И какво става? – Разболява се. Някой пък прахосва излишната си енергия в харчене, пръскане пари надясно-наляво. Природата казва: не трябват толкова пари на този човек, вземете му ги. Природата обича точност: туй, което тя дава днес, трябва да го употребиш веднага, още същия ден. Тя не търпи нито излишък, нито недоимък. Е нея всичко е хармонично. Като свършиш работата си, тя казва: почини си сега малко, няма какво да мислиш за утрешния ден. Той ще се погрижи за теб.

Та сега ще се справяте с излишната енергия, която се заражда във вас. Някои имат излишна енергия в едно отношение, а недоимък в друго. Например, някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха. Дето върви, все се страхува. Набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит. Нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне. Този опит може да се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия. Гневът също тъй е набиране на излишна енергия. Центърът му е зад ушите. По същия начин нека онзи, който е много разположен, да си тури ръцете на това място и гневът веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме от човека, веднага започва едно свиване на мускулите. И след 5–10 минути, като мине гневното състояние, човек казва: Извини, аз не: бях в духа си, нервен съм. Това е много проста работа, набрала се в тебе излишна енергия, която трябва да дадеш. Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото и по този начин всички тия хора ще се хармонират. А сега, като няма какво да работите, излишната енергия все трябва да излезе навън по някакъв начин и затова, по някой път стават тия малки експлозии. Ще направим една работилница за трансформиране на излишните енергии във вас. Аз мисля, че тогава колелото ще се движи прекрасно: всеки, който има излишна енергия, ще работи по един час на ден. Колко души има в класа? (– Осемдесет.) Значи, осемдесет часа работа, всеки час по десет лева, осемстотин лева на ден. Това не е малко.

Сега аз ще приложа този метод, но най-първо у вас трябва да се образува едно стабилно състояние, защото някой път при трансформиране на силите стават големи взривове. Всеки, който не спазва правилата, може да предизвика експлозия. Ако не внимавате, някой път само с един поглед може да запалите тази набрала се енергия у другия и той да кипне. Понякога един поглед е една запалка. Другият казва: защо ме гледаш така? То значи, че запалката е турена. Не мислете, че онези хора, които не разбират окултната наука, не ви наблюдават. Те, като намерят една ваша слаба страна, отиват да си донесат кибрита. Вие веднага се запалвате и тогава те казват: в училището му мръднала малко дъската. От ученика се изисква да бъде като Сократа: при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него. Да се усмихне малко и да си каже: Няма го майсторът! – нищо повече. „Ама дъската ти мръднала“. – Няма го майсторът! Така ти неутрализираш неговата мисъл. „Ама ти си вагабонт.“ – Няма го майсторът! Щом си чист, тъй ще кажеш. Сегашният свят – вестникарите, разбират този закон и турят различни фитили: и химически, и физически – все фитили са това. Казвам: умни, учени хора са те, но отдавна са учили.

В положителната наука всеки трябва да трансформира излишната си енергия правилно. Има естествен начин как да трансформирате енергията си. После, и на столовете ще се нареждате съобразно този закон. Та ще правим опити, 1–2–3 и повече, да видим какви ще бъдат резултатите.

Кои са основните мисли от тази лекция? Понеже тя е от практическо приложение, за следния път изнесете основните мисли от нея. Защото не можем да вървим напред, докато нямаме първите опити. Те са микроскопически опити, които можете да правите между другата си работа. Тези опити ще бъдат за вас даже едно приятно занимание.

В друга лекция ще говорим за числата. Имате, например, числата 2 + 1 = 3 и 3 + 1 = 4 и т.н. Като се прибавя единица при числата 2 и 3, един и същ резултат ли ще се получи? (– Не, различни резултати.) Така е и в живата природа. Тази жива единица, като действа при условията 2 и при условията 3, резултатите биват различни.

Как ще обясните, например, че 2 + 1 = 3? Единицата, това е почвата. Двете, това е семката, която расте. Трите, това е плодът на тази семка. Следователно в живата математика единицата показва условията или силите в почвата. При това математически може да се изчисли какъв резултат могат да дадат тия сили. Числото 3 означава енергията, която е извадена от почвата. Това е само едно обяснение, но има и друго. Например единицата, това е киселина, двете – основа, а трите – солта. Солта е завършеният плод. Тъй щото, когато боравим с живата математика, трябва да знаем какво означават символите на числата, които те подразбират, и тогава вече можем да работим в тази област.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

27. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 20.ІV.1924 г. в гр. София.

Книги:

* Предаване на мислите. Музикалност

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_04_20 Предаване на мислите. Музикалност.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

"Просете, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори."*)

„Просете, търсете и хлопайте!" Просяците разбират смисъла на думата „прося". Майките, загубили своите синове, разбират смисъла на думата „търся". Закъснелите пътници, които хлопат по хотелите, разбират смисъла на думата „хлопам". В тези думи Христос е предал една идея, която не е напълно изразена чрез тях. И на еврейски тази идея не е изразена, както трябва. Какво се разбира под думата „прося"? – Искам нещо. Просенето показва, че на човека му липсва нещо. Не само хората просят, но и животните, както и растенията. Просенето е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо. Какво просят растенията? – Светлина и влага. Като пренесем този процес в човешкия живот, виждаме, че човек, в едно отношение, е като растението. – Какво му липсва тогава? – Липсва му нещо съществено, не само днес, но още от създаването на света. От осем хиляди години, цялата човешка култура е насочена към търсенето. Всички философски системи, всички религии, целият обществен живот са насочени към търсене, с цел да доставят на хората това, което им липсва. Религията ни говори за един живот, извън някъде; незнаен, непонятен. Някога ни го представят като този на земята. Както и да описват другия живот, все ще го опишат в същите форми, както и земният. И философите, които търсят смисъла на нещата, искат да проникнат в дълбокия смисъл на живота. И те ни запознават с онзи свят. Изобщо, в религията се изучава закона на просенето. И богомолците изучават този закон. Те просят, с цел да постигнат нещо. Значи, религиозните просят, а философите търсят, ровят в природата, изучават я и казват: Ние ще ви покажем истината. Според мене, най-умни са онези, които хлопат. В това отношение, децата знаят най-добре това изкуство. На какво ли не хлопат те – на дъски, на тенекии. В хлопането човек проявява своята воля. Само разумното хлопа, търси и проси. Какво означава думата „просете" на български? Ако махнете буквата „п", остава „росете." Ако махнете следните две букви, ще остане „сете." На български „сете" подразбира, да се досети човек за нещо, да разбере това, което му се говори. Или човек се досеща, какъв е дълбокият вътрешен смисъл на нещата. Аз свързвам думата „прося" със закона на обичта. Търсенето свързвам със закона на мъдростта, а хлопането – със закона на истината. Да просиш, да търсиш и да хлопаш, това са вътрешни, психологически прояви на човешката душа. Това не са само думи. Като кажеш една дума, тя трябва да изявява своя вътрешен смисъл.

„Просете, търсете и хлопайте!" Като говоря върху този стих, някои ще кажат: Искаме да чуем нещо съществено. – Аз бих желал да чуя от някой философ, кое е същественото в живота. Българинът ще каже: Същественото е да бъдеш българин. Англичанинът ще каже, че същественото е да бъдеш англичанин. Обаче, същественото не е нито да бъдеш българин, нито да бъдеш англичанин. Това е само една форма, един стремеж. Под „съществено" разбирам неизменния идеал на човешката душа. – Кое е същественото, според вас? – Да изкарвам прехраната си. – Яденето съществено нещо ли е? Днес много спорове се водят за яденето. Например, явява се спор, месо ли да яде човек, или растителна храна, главно плодове. По този въпрос учените са на различни мнения. Те доказват, какви елементи се съдържат в месната храна, какви – в растителната и оттам вадят заключение за ползата от едната или другата храна. – Какво ще придобиете като месоядци или като вегетарианци? Месоядците казват, че месната храна дава повече сила. Вегетарианците казват, че растителната храна предава повече мекота на човека. – Това ли е същественото, да станеш по-силен, или по-мек? И овцата, която е по-мека, умира; и вълкът, като силен, също умира. В края на краищата, дохождат микробите, червеите и изяждат и овцата, и вълка, и човека. Тези, които проповядват месоядството, или вегетарианството, имат друга някаква идея зад тях. Как разбирате думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си"? Тъй щото, ако въпросът за месоядството или вегетарианството се разглежда по буква, той ще доведе до катастрофални резултати. От такива резултати страда цялото човечество.

„Просете, и ще ви се даде." Питам: Ако човек проси цял живот, какво ще придобие? Придобива ли той нещо съществено? – Не, пак просяк си остава. – Като прося, все ще получа нещо. – Обработил ли си даденото? Ученикът иска от Учителя си да го осведоми върху тайните сили на природата, но ако не обработи силите, вложени в него, той не би могъл да се ползва от силите на природата. Следователно, просенето има смисъл само при любовта. Ще просиш от онзи, когото обичаш, и като ти даде нещо, ще го обработиш. Така ти ще се свържеш с този човек. В живота съществува механическа връзка между хората, както са свързани дъските на кацата с обръчи; съществува и органическа връзка – между мисли и чувства; най-после, съществува връзка и между човешките души. Важно е, с какво е свързан човек. Ако е свързан с железен обръч, това е едно нещо – механическо свързване. Ако е свързан, както клетките в растенията, това е органическо свързване. Така се свързват човешките мисли и чувства. Ако двама души са свързани в мислите и чувствата си, те непременно ще се обичат. Външно не се вижда никаква връзка; всъщност, те са свързани вътрешно, затова се обичат.

Преди години, като правех разходката си, видях двама души, вързали с въже едно малко теле и го водят. Веднага след тях тича една крава. Спрях се да разбера, защо кравата тича сама. Казах си: Тя тича след теленцето си, свързана е с него. Как ще си обясните вие това? Какво съзнание има кравата?

Често ни се казва: Защо се занимавате с отвлечени въпроси? Дайте ни нещо съществено, реално. – Кое е реално в живота, видимото ли? Чудни са хората, които казват, че само видимото е реално. Реално е не само това, което виждаме и опитваме със своите сетива, но и това, което можем да подложим на вътрешен опит – не само чрез своя ум и сърце, не само чрез своята душа, но и онова, което можем да проверим чрез своя дух. Реалното, до което човек се домогва, по външен или вътрешен път, му дава мощ и сила.

Ще приведа един разказ от древността. Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител. Учителят му го превърнал първо в кокошка. Тя живяла известно време при своя господар, на когото снасяла яйца. Като престанала да снася, един ден децата на господаря казали на баща си: Татко, мазничка е тази кокошка. Не можем ли да опитаме вкуса на нейното месце? Бащата решил да я заколи: хванал я и я заклал. Пръв бащата искал да опита вкуса на нейното месо. Като го опитал, Азман Бера оживял в корема му и започнал да рови. Бащата станал от масата, започнал да вика, да крещи, не могъл да си обясни, как така кокошката оживяла в корема му. А кокошката си ходела в корема и ровела. Най-после, той повърнал, и кокошката излязла от устата му и проговорила: Втори път да не колите кокошки. Разбрахте ли, какви са последствията на клането? Който се опита да ме заколи, така ще ровя в корема му. Разчуло се навсякъде, че кокошката ровела в корема на господаря си. Един ден тя се изгубила, отишла при Учителя си. Той й казал: Добре разреши задачата си.

Сега аз мога да ви обясня този въпрос от научно гледище. В случая, закланата кокошка представя опасен микроб. Има неща в живота, които не можем да ядем. Те са отрова, която, щом влезе в организма на човека, ще го умъртви. В този смисъл, отровата не е нищо друго, освен излишъците на живите същества, на които отнемате живота. Те искат да ви кажат, че нямате право да отнемате живота им. Тяхното място не е във вашия корем.

След първия изпит, Учителят на Азман Бера му дал втори изпит – превърнал го на овца и го пратил в дома на един богат човек. Господарката била добра жена. Тя редовно взимала млякото и вълната на овцата и била доволна от нея. Обаче, един ден господарят й казал: Днес ще заколя овцата, искам да я опитам. Купих я доста скъпо, хранех я добре, затова искам пръв аз да вкуся от нейното месце. И този път овцата оживяла в корема на своя господар и започнала да се движи на една, на друга страна. Той се надул толкова много, че не могъл да си намери място и започнал да вика, да се тръшка по земята, докато най-после я повърнал. Овцата се изправила на краката си и проговорила: Господарю, аз не съм от тези овце, които можеш да ядеш. Достатъчно беше, че ти давах млякото и вълната. Ти трябваше да ме оставиш да си живея свободно. Ще кажете, че това са приказки, залъгалки. – Възможно е да е така, но кажете ми нещо, което да не е залъгалка. Преди няколко деня четох едно хубаво описание на Рилската пустиня, от виден български писател. Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на планината." Мисля си: Да пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на планината, разбирам, но да пише, че оросяват хребета, това не подхожда. Обаче, турчинът ще каже, че така дошло на калема. Значи, и това е залъгване.

Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Просенето подразбира интензивно желание на човека да разбере дълбокия смисъл на живота. Като го разбере, той трябва да изучи законите, които поддържат живота. Детето на една майка заболява. Уплашена, тя веднага вика лекар. – И това не е лошо, но понякога лекарят влошава положението на болния. Чрез инжекции той внася в нежния детски организъм отрова, с която той не може да се справи. В резултат на това лекуване, детето умира. И без инжекциите, кръвта на това дете е нечиста. Причина за неговата нечиста кръв е майката. Ако тя водеше чист живот, ако мислите и желанията й бяха чисти, тя щеше да предаде своята чиста кръв и на детето си. Тогава, при всички условия на живота, детето щеше да издържа. Чистата кръв подразбира здрав, силен организъм. Има майки, пред които и смъртта отстъпва. От каквато болест и да заболее детето на такава майка, тя казва на смъртта: Слушай, нямаш право да вземеш детето ми. Смъртта се покланя пред нея и си заминава. Смъртта е съвкупност от безброй микроскопически същества. Тя отстъпва пред любовта на майката. Ако любовта на майката е слаба, смъртта взема детето й. Майката поплаче известно време, докато се примири. Най-после тя казва: Такава била волята Божия. – Не, това не е волята Божия. Детето е заболяло поради изверженията на тези малки същества, попаднали в кръвта му. Щом няма сила, която да им се противопостави, те се размножават все повече и повече, докато отнемат живота на детето. Обичта на майката е в състояние да предотврати всякаква болест, даже смъртта. Ще кажете, че майката обича детето си и плаче за него.

Какво представя плачът? Кой човек плаче? – Слабият. Някой държи пушката си, отдалеч се пази и минава за герой. – Това не е геройство. И съвременните хора искат с пушката да минат за герои. – Това не са герои, но страхливци. Кой от сегашните хора не е страхлив? Събрали се на бойното поле две неприятелски войски: и едните, и другите страхливци. Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст. Друг, паднал убит, провъзгласяват го за герой. – И това не е геройство. Аз наричам герой онзи, който се бори със смъртта и я победи. Някой свършил два факултета, минава за учен, за голям герой. Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой. Свършил съм два факултета, но условията на живота ме изненадаха и сега съм принуден да прося. И тръгва той да проси. – Свършил си два факултета, но те е страх. – Що е сиромашията? – Който е свършил два факултета, трябва да знае да свири. С гъдулката си в ръка, той никога няма да остане гладен. Щом мине през някое село, ще събере младите и ще почне да им свири. На втория и третия ден те вече сами ще почнат да го търсят. Който е свършил два факултета, трябва да знае още и да лекува. Като влезе в някое село, да лекува болните. Ще гладува ли този човек? Много болести има между хората. Учените им турят латински имена. Например: диабет, диспепсия и др. Знаете ли, какво е диспепсията? При тази болест човек се чувства крайно притеснен – тежко е състоянието му, защото храната не може да се смели. При такова състояние, човек става песимист. Това не е за осъждане. Всички хора все имат по едно слабо място в организма си.

Казвам: Човек трябва да учи, да се справя с мъчнотиите си. Какво предназначение има училището? – Да развива ума на детето, да дава знание на младите, да направи ума им пластичен, пъргав, за да разбира законите на живата природа. Училището не трябва да дава само теоретични познания, но и да прилага наученото. Теорията и практиката вървят паралелно. С науката заедно ще върви и религията. Нейното предназначение е да ни запознае с живите сили на Любовта. Казано е, че има само един Бог, Който е създал света. Щом Бог е създал света, Той е най-умният, най-великият. Като признаваме, че Той е създал света, какво повече може да искаме от Него? Ако в света съществува известна дисхармония, тя не се дължи на Бога. Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли да отдадеш причината на Бога? Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? – Не, волята на Бога не е в боледуването на човека. Следователно, ние се нуждаем от един вътрешен морал, чрез който да познаваме, кои неща са верни, и кои не са. Морал има и в обществения, и в политическия живот. Когато някой лъже много, казват, че е прекалил, минал границата. И в лъжата има мярка, има граница. Русите казват: „И в безпорядъка има порядък." Значи, за всяко нещо има мярка, докъде може да се простира. От обществения живот не може да се изисква велик морал. И в търговията има морал, но не всякога се прилага. Кой търговец може да приложи Христовия морал? Кой търговец може да обича ближния си и да му продава като на себе си? И в науката, между учените, има известен морал. Кой учен е толкова съвестен, че може да прилага Христовия морал в отношенията си към другите учени? Като излезе нова, научна теория, първо трябва да се провери, всички учени да се изкажат добросъвестно за нея. А днес какво става? Щом се яви една теория от запад, веднага нашите учени я приемат и прилагат. Те я считат авторитетна. Не се минава много време, пак някой учен от запад намира, че в тази теория трябва да стане известна промяна. Веднага учените се съгласяват. Най-после, и българските учени отстъпват от първото положение и приемат новото. След време друг учен внася известна промяна в теорията и отново всички се съгласяват с него. Значи, тази теория, която провъзгласиха за абсолютно вярна, претърпява ред промени. Така всички хора отстъпват от една позиция на друга. Питам: На коя позиция ще се спрете най-после? Абсолютният морал, абсолютната истина са написани в човешката душа. Следователно, за всеки даден случай, човек може да се справи с написаното в себе си и да се произнесе, дали една научна теория е вярна, или не.

Дръжте в ума си следното правило: Всеки здравомислещ човек, всеки човек с добре развити чувства, всеки истински вярващ, могат да познаят, дали една теория е вярна, или не; дали едно верую е истинско. В това отношение, всеки може да направи един опит. Вземете една хубава ябълка, завийте я в книга и дайте я на един свой приятел. Ако той може да запази спокойно, пасивно състояние, ще възприеме известни енергии, които излизат от ябълката и ще каже: Ябълката е здрава, добра за ядене. Това се възприема по хармонията, по доброто разположение, което приятелят ви придобил. Научно той не може да обясни този факт, но вътрешно го схваща. Като разреже ябълката, приятелят ви ще провери, че наистина, тя е външно хубава и приятна на вкус. Като направите този опит няколко пъти, ще се убедите в истинността на моите думи. Значи, една ябълка внася хармония във вас, а друга ябълка – дисхармония. Ако първият опит излезе несполучлив, направете втори, трети, деветдесет и девет опита. Така именно ще разберете, има ли изключение в това правило. Сполучливите опити ще турите на една страна, а несполучливите – на друга. Докато се основавате на този закон, той всякога ще ви ръководи правилно. Това показва, че човек не е оставен на произвола на съдбата си. В ума на човека е вложена поне една Божествена, светла идея. Ако човек сам не помрачава своя ум, нито изопачава своето сърце, Божествената светлина ще го изведе на спасителния бряг. Като говоря за Божествената светлина, аз гледам на нея като на жива светлина. Зад всекиго от вас, аз виждам по едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, наблюдава, грижи се за вас, да не се провалите някъде. Нали и вие се грижите и за най-малкото плодно дръвче, посадено в градината ви. – Плодното дръвче съзнава ли тази грижа? – Може да я съзнава, може и да не я съзнава. Знае се, че и дърветата, и цветята познават, кой ги обича. За да познаете, дали даден човек има светъл ум, добро сърце и благородна воля, послужете си с едно цвете, като пробен камък. Например, посадете едно нежно цвете в саксия и го дръжте в стаята си. Ако цветето вирее и се развива добре при вас, вие сте благороден човек, с добро сърце и светъл ум. Но ако изсъхне от вашите мисли и желания, вие не сте добър човек. Ето защо, аз препоръчвам на всеки от вас, да си обработва една малка цветна градинка. Цветята ще му послужат като пробен камък, да познае, както себе си, така и своите близки. Ако цветята в градината изсъхват при тебе, колко повече хората ще изсъхват. Те са по-деликатни от цветята. Имаш дъщеря, красива, млада мома, свършила университета. Дойде при тебе млад момък, свършил два факултета, иска да се жени за дъщеря ти. За да го разбереш какъв е, дай му едно цвете в саксия, той да го гледа, да се грижи за него. Не му казвай, защо му даваш цветето, но виж, в какво състояние ще бъде то след един месец. Ако цветето изсъхне, кажи му: Господине, не мога да ти дам дъщеря си. Той може да обещава, че ще се грижи за нея, ще я гледа като писано яйце, но ти не му вярвай. Ама щял да страда; и това да не те смущава. Бог не е създал дъщеря ти, това красиво цвете, за човек, който може в един месец да я съсипе. Цветето опита характера на момъка. Служете си с този метод и в бъдеще. Като дойде шестата раса, така ще се изпитват не само младите моми и момци, но и управниците. Който иска да управлява, ще му дадат да отгледа едно цвете. Това не е обидно. Благородство се иска от човека. Когато човек иска да управлява, трябва да прояви живота на своята душа – своя вътрешен живот. Нека всички почувстват, че при тях стои човек с висок морал и благородна душа.

Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Какво трябва да просите? – Да се всели във вас великата Божия Любов, която ще ви направи истински човеци. Без тази любов никой не може да се развива правилно. Същото се отнася и до природата, до нейните форми. Във всяка животинска форма, в която любовта не действа правилно, има отражение върху черепа. За да проверите този закон, изучавайте сравнителната анатомия. Ще видите, че между черепа на месоядните и тревопасните има разлика. В черепа на вълка, например, има известно изопачаване, което се дължи на неговата жестокост. В змията отклонението е по-голямо, в жабата – още по-голямо. Когато змията хване една жаба, крякането й се чува на половин километър разстояние. Тя иска да каже, че насилието е лошо нещо. – Лошо е насилието, наистина, но когато гълта мравките, тя не мисли, че прави насилие. Като чуете, как кряка жабата, казвате: Горката жаба! Аз пък казвам: Горките мравки! Но и мравките си служат с насилие. Те крадат готовата храна на другите животни. Те са първокласни крадци. Когато една мравка открадне нещо, веднага съобщава на другите. Всички, една след друга, тръгват да крадат. Учените казват, че главата на мравката, в сравнение с тялото й, е много голяма. – Наистина, голяма е главата на мравката. Какво означава това? – Вие сами ще си отговорите.

„Търсете!" – казва Христос. Наука, знание се придобиват чрез търсене. Какво търсят учените? Каква е тяхната задача? – Да помагат на човечеството. Казват за някой лекар: Отличен хирург е, голям специалист. – Това не е нещо ново. Хирурзи са съществували хиляди години преди него. Има животни, които майсторски правят операции. Преди години бях в Търново. Една сутрин излязох на двора и седнах пред масата да пия чай. Пред мене, в една кутия, имаше захар. Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче. Аз я наблюдавах. След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина. Мисля си: В кое училище и при кои професори се е учила осата да прави хирургически операции? Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си. Когато кракът ми стъпи някъде, ти трябва да бъдеш далеч от мене. Не отстъпиш ли, главата ти ще отиде.

Мисля си: Ако осата беше стъпила върху пчела, нямаше да й откъсне главата.

Защо ви давам тези примери? На какви мисли могат да ви наведат? Искам да обърна вниманието ви върху грубостта в живата природа. Божият Дух работи усилено в цялата природа, за да облагороди и смекчи тази грубост. Тя прониква в органическото царство, във всички живи същества. Всеки човек е опитал тази грубост в себе си. Достатъчно е да го поставят при трудни условия, за да я прояви. Когато мъчат, тормозят някого, той е мек, кротичък. Рече ли той да тормози другите, тогава се вижда неговата грубост. За да познаете човека, дайте му пари, власт и сила. Само тогава ще познаете, колко е мек и благороден. Само при богатството ще познаеш, доколко човек е умен. При силата и властта ще познаеш неговото благородство и човещина.

„Търсете, и ще намерите." Търсенето има отношение към Божията Мъдрост, към истинското знание, което трябва да се приложи в живота. Нещастията в съвременния живот се дължат на неприлагане на истинското знание, в неприлагане законите на Божията Мъдрост. Цялата европейска култура ще мине през големи изпитания: ще стане голямо пресяване на досегашните възгледи и разбирания. Всички заблуди, съмнения и подозрения ще се пресеят и ще остане чистото. На земята ще останат само героите – хора със светли умове, с чисти и благородни сърца, със силна и възвишена воля. Те ще останат над ситото. Живата природа отново ще ги посади. С тях ще започне новата култура, която ще създаде новите хора. Ние не поддържаме онази религия, която казва, че спасението е за всички. Не, спасението е само за благородните и разумни хора, които вършат волята Божия. Спасението не е за престъпниците. Как ще влезе престъпникът в Царството Божие? Той веднага ще извади своя револвер и ще почне да стреля. Може ли такъв човек да остане там? Как ще влезе в Царството Божие онзи критикар? Той ще критикува всичко, което види, и ще внася смут между останалите. Мястото на такъв човек не е там. Човекът на съмнението и подозрението, на охолния живот, не може да престъпи прага на Царството Божие. И да влезе там, той ще се съмнява във всичко и ще мисли само за ядене и пиене. Виждате един едър, пълен човек, тежи 100–120 кг. Казвате за него: Добър е той, обича семейството си, жена си и децата си, и те го обичат. – Обичат го, докато е жив. Щом умре, гледат по-скоро да се освободят от него. Тогава червеите си казват последната дума. Те се нареждат около него и започват да го благославят. Знаете ли, какво е положението на този човек в гроба? Докато сте живи, казвате: Да ядем и да пием! – Да, вие ядете и пиете, и за нищо друго не мислите. Чудна философия!

Преди 25 години познавах един ученик от Варненската гимназия, който беше беден, но и в училището не му вървеше. И по характер не беше изправен: каквото вземеше от съучениците си, нищо не връщаше. Случило се, че гладувал три деня, отникъде нищо не получил. Най-после си казал: Ще отида в гостилницата на Шишко – дебел, здрав, добродушен човек, да се наям добре. Поръчва една, втора, трета порция – яде момчето, не се шегува. Шишко му поднася порциите, гледа го весел, разположен и си мисли: Навярно е получил наследство отнякъде, доста пари ще паднат от него. Момчето продължава да яде. Най-после става от масата и тръгва да си отива. – Чакай, ти се нахрани добре, сега плащай! – Нямам пари, не мога да платя. – Така ли? Като си нямал пари, не можа ли да изядеш само една порция? Ти изяде десет порции, и не мислиш да плащаш. Чакай, ще ти дам да разбереш, кой е Шишко. Хваща го и му удря един бой, да помни, как се яде без пари. Обаче, като излязъл от гостилницата, ученикът си казал: Набиха ме, но се наядох до насита. Такава е философията на повечето хора. Те казват: Поне ще се наядем в този живот. Ще се наядете, но един ден ще ви хване смъртта и ще ви затвори в земята. Знаете ли, какво ви очаква там? Поне ядохме и пихме. – Това не е философия. Това не е правилно разбиране на живота.

Казвам: От всички се иска да живеят разумно. Дали живеете така, или не, природата е записала всичко това на главата: на окото, на ухото, на носа, на устата, на пръстите. Човек е написана книга. Тялото на човека показва цялата негова история, всички перипетии, през които е минал. Засега тази наука е скрита. – Опасна наука е тя. – Опасна е за онези, които не я разбират. Питате, как се познават хората. – Те се познават по външната си форма. Как се познава вълкът? – По главата, устата, зъбите и ноктите. Как се познава овцата? – Също по главата и по копитата. По какво се познават птиците? – По същите признаци и по клюна. Това не е достатъчно. На орела клюнът е завит. Питате, защо ноктите на едни птици са остри, а на други – тъпи? За някоя птица казвате, че е благородна. Но да не попаднете в ноктите й! Аз съм наблюдавал такова благородство. Една година, като бях в Русенско, през една хубава майска сутрин си правех разходката. На едно дръвче видях един кос - свири. По едно време песента изчезна. Погледнах нагоре и видях - един сокол задигнал птичката. Ето какво представя живата природа. Като не разбирате, защо иде този сокол, вие казвате: Сокол грабна птичето! – Така е, но какво ще кажете, когато това става между хора, които минават за културни, за християни, учени? И то сега, в 20-ти век! Когато става между прости хора, за тях ще се намери оправдание. Но как ще се извинят учените професори, които учат другите на морал? Как ще оправдаят те своите грешки и престъпления? Ще кажат, може би, че са слаби, че имат недостатъци, пороци. Съгласен съм с това, но слабият трябва да бъде смел и решителен, да изповяда погрешките си и да има желание да ги изправи. Нека имат доблестта на Сократа. Един физиогномист, като наблюдавал Сократа, казал му: Ти имаш известни слабости в характера. Сократ му отговорил: Това беше едно време, но с волята си аз успях да преодолея своите слабости. И наистина, за да се убеди сам в това, той се оженил за Ксантипа, за да види, дали ще може да се справи с нейния характер. Като го запитвали, защо не се оженил за друга жена, Сократ отговарял: Ксантипа е мой добър професор. Ако мога да издържа нейния характер и прояви, за мене ще бъде лесно да се справя с всичките си мъчнотии и противоречия.

Мнозина от вас са в положението на Сократа, доброволно са поели своите мъчнотии. Ако ги преодолеете, вие сте силни хора. Христос казва: „Търсете, и ще намерите." Кого търсите? – Своя възлюбен. Той хлопа някъде отгоре, но вие не го виждате. И детето хлопа. Кога? – Когато е останало вън. Някога и мъжът хлопа. Защо хлопа той? – Жената знае. Тя гледа на него, като на малко дете и го пита, какво иска, но той мълчи. Жената казва: Кажи, какво искаш; готова съм да направя всичко за тебе. Днес съм готова да изпълня само същественото ти желание, не всички. Утре ще изпълня друго твое желание. Това значи благородна и умна жена. Това е жена с воля, с разумно сърце и добър ум. В огъня на Божествената Любов се коват всички благородни постъпки. Имаш един приятел, малко сприхав. Приложи същото отношение и към него. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш търпелив, но не като овцата. Няма по-велика черта в човешкия характер от търпението. Обаче, само разумният търпи; само онзи, който е изпълнен с любов, който има силна воля. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Можете да си представите, какво дълготърпение има Бог, Който, след като е дал всички блага и условия на хората, вижда техните грешки и престъпления и мълчи. Той работи разумно, планомерно, докато изведе всички хора на щастлив край. Той е намислил да преобрази земята и да пренесе своите добри и послушни деца на друга планета.

Казвате: Дотегна ни вече тази земя! – Колко години сте учили и ще учите на тази земя! Десет хиляди години, прекарани на земята, това са десет Божествени дни. Един Божествен ден е равен на хиляда години на земята. Ако си живял 365 хиляди години на земята, това се равнява на една Божествена година. Много ли е това? Понякога ние си служим с измерването на мравките. За тях годината е много дълга. Пространството за тях е също много голямо. Ако слънцето употребява 200 милиона години за едно обръщане около своя център, тогава на колко ще се равнява една наша година? – На една 200 милионна част от слънчевата година. Ето защо, когато те сполетят неволи и нещастия, изисква се трезв ум, търпеливо сърце, силна воля, за да могат да се понасят. Ще срещнете в живота прости, но търпеливи хора. Например, лекарят казва на болния, че трябва да го упои, за да му направи операция. Не, и без упойка може. Той седне на стола, тури ръката си на масата, окото му не трепва. Лекарят реже, а болният не охка. Той чувства болка, но издържа. Има болни – вярващи, които по десет пъти на ден се молят, но едва видят ножа в ръката на лекаря и почват да викат. Могат да се молят, но търпение нямат.

Търпеливият е изучавал търпението с години, не го е придобил изведнъж. – Той не е чувствителен, затова търпи. – Не, характер има този човек. Търпеливите хора, както и онези, които издържат на мъчнотии, имат правилен череп. Търпеливият става от операционната маса и благодари на лекаря за сполучливата операция. Той има самообладание. Някой, като му направят операция, едва се окопитил от болките, започва да критикува лекаря; да говори лоши работи по негов адрес. Той забравя даже да благодари. Природата постоянно прави операции. И съвременният строй прави такива операции. Ние се намираме на един несигурен параход и трябва да се стремим, час по-скоро да излезем на спасителния бряг. – Кой е този бряг? – Божията Любов. Само любовта осмисля живота. Без любов няма живот. Какво прави младият момък, като се влюби? По цели часове той обикаля къщата на своята възлюбена. Минава един - два - три пъти, въздъхва и си отминава. Върне се вкъщи, вземе перото и напише едно стихотворение. Защо този момък обикаля къщата на момата? Защото има да взима нещо от нея. Когато човек има да дава, той не смее да мине през улицата на своя кредитор, не иска да чуе за него. Казват му: Да минем през тази улица. – Не искам, не обичам тази улица, нещо ме притеснява. Обаче, ние можем да живеем в този свят, защото има поне Един, Който ни обича. И заради Него, като младия момък, можем да обикаляме по няколко пъти къщата Му. Заслужава човек да обича! Това наричам аз религия. Който обича, той има религия; той е религиозен. Когато животното обича, и то има религия. И то служи на един идеал. Това наричам религия в широк смисъл на думата.

„Просете, и ще ви се даде! Търсете, и ще намерите! Хлопайте, и ще ви се отвори!" Ще кажете: Лесно се говори, но мъчно се живее в сегашния свят. – Съгласен съм с вас. Да живееш, и за това са нужни методи. Дайте едно дърво на майстора и вижте, какво ще направи той. Дайте дърво на онзи, който не може да работи, и ще видите, че той нищо няма да направи. Майсторът ще изкара, какъвто предмет искате: маса, стол, етажерка. Другият ще развали дървото. Следователно, неразумният, поставен при най-добри условия, всичко разваля. Разумният, и при най-лоши условия, все ще изкара нещо.

Христос казва: „Просете!" – От кого да просите? – От Божията Любов. – „Търсете!" – От кого да търсиме? – От Божията Мъдрост. – Какво да търсим? – Светлината и знанието. – „Хлопайте!" – При кого да хлопаме? – Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата. Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата. Търсенето свързвам с мъдростта, която носи светлина и знание в истинския смисъл на думата. Хлопането свързвам с истината, която освобождава човека от всички ограничения. Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и ограничението. Достатъчно е при мъчнотиите си човек да се вслушва в себе си, за да чуе тихият глас на истината, който му казва: Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения. Някой мисли, че е свободен. – Не, ти си свободен, само когато любиш. Ако не приложиш любовта вън от себе си, да обикнеш знанието и светлината и не помагаш на хората в ученето, ти не си свободен. Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш да разбереш и приложиш свободата. Под „плод" разбирам свобода, защото само свободата дава плодове. Онзи, на когото торбата е пълна с плодове, само той е свободен. Щом торбата на човека е празна, краката му отслабват при пътуването. Такъв човек не е свободен.

Кой човек е свободен? – Който има храна. Следователно, само онзи ще има тази храна, който е свързан с Бога чрез любовта, мъдростта и истината. Мъчно е човек да разбере значението на думата „свързан." Затова хората питат: Как е свързан човек? – Ти ще се свържеш с великите Божии закони, когато престанеш да мислиш за себе си и за своите нещастия. Да мислиш за себе си, това всеки знае. Мислете, обаче, за великото и възвишеното в света. Мислете за Бога, Който, като гледа човешките грешки и страдания, понася ги с търпение и с желание, всичко да изправи. Като знаете това, стремете се и вие, по същия начин да изправите живота си. Изправяйте кривите си постъпки, изправяйте кривите си мисли и чувства. Ще кажете, че това е за религиозните хора, те са тихи, кротки, като Божи кравички. – Да, Божи кравички са, но трябва да имат знанието на Азман Бера.

Пазете се от отрицателните прояви в живота. Такива са: страхът, подозрението, съмнението. Страхът е опасен, защото винаги се придружава от лъжата. Дето има лъжа, там има и страх. И обратно, дето е страхът, там е и лъжата. Дето има страх и лъжа, там няма култура. Аз говоря за вътрешния страх. Казват за паяка, че е смел, безстрашен. Не, той е много страхлив. Един ден наблюдавам един паяк, направил паяжината в една дупка. По едно време той улови една мравка. След нея дойде втора мравка, но не влезе в мрежата. Тя хвана една от нишките на паяжината и постепенно разкъса цялата мрежа. След това тя влезе в дупката на паяка. От страх, той започна да бяга, да се крие, но не използва шестте си крачета, а само четирите. И той се спря на едно място. Тази мравка освободи първата, която беше жертва на паяка, и му каза: Нямаш право да ядеш мравки! Достатъчно ти са мухите. Ние сме войнствени. Като наблюдавах това, казах си: Ето една умна мравка. Тя искаше да каже на паяка, че нещастията в света идат, когато умът е насочен към престъпления. Това се дължи на изопачените човешки мисли. След всичко това, хората се държат за един обикновен морал. В 1917 година ме викаха в столичното градоначалство. Градоначалникът ми каза: За тебе се говори, че си пипал ръцете на жените. И така да е, човещина е. Питам: Какво лошо има в това, да пипнеш ръката на една жена? Аз сам казвам: Зависи, какви са ръцете на този, който пипа. Ако ръцете и сърцето му са нечисти, той трябва да мисли, има ли право да пипа. Но ако аз съм хирург и пипна ръката на една жена, която страда, има ли нещо лошо в това? Зависи, с какви намерения пипа човек. Ако мисълта ми е користолюбива, нечиста, престъпно е да пипам ръката на когото и да е. Когато мисълта ми е чиста, безкористна и насочена към единствената цел, да помагам на хората, в това няма нищо престъпно. Какво лошо има в това, да хванете ръката на една болна сестра? Аз гледам на жената като на своя сестра. В нея аз виждам духовното, Божественото начало, излязло от Бога. В нея виждам душата, а не тялото. Душата не може да се хваща; нищо не може да я опетни. Нищо не е в състояние да опетни душата нито на мъжа, нито на жената. Човек може да опетни очите си, езика, сърцето, ума си, цялото си тяло, но душата си – никога! Душата си остава вечно чиста, каквато Бог я създал. Целият ад да се вдигне, пак не може да опетни душата. И учените не могат да я опетнят.

„Просете, търсете и хлопайте!" Кой проси, кой търси и кой хлопа? – Само душата и духът. Умът и сърцето са слуги на душата и на духа. Значи, душата проси, а духът търси. Синът, роден от Бога, хлопа. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави." Да бъдеш роден от Бога, това е най-възвишеното състояние, през което трябва да минат всички живи същества. Само роденият от Бога има абсолютен, висок морал. Той изключва всякаква лъжа. Човешката душа и човешкият дух никога не лъжат. Те са свободни от този порок. Ако е въпрос за лъжа, търсете я в ума и сърцето. Да мислиш, че душата и духът грешат, това значи да не разбираш Божиите пътища, да не разбираш Божията любов. Щом съзнаваш, че душата и духът са чисти, свободни от всякакъв грях и престъпление, ти си свободен да правиш всичко, каквото искаш. Ти обичаш истината и се подчиняваш само на Бога, Който живее в тебе. Един закон съществува в света – законът на любовта, и всички се подчиняват на него. Това казват духът и душата.

Като говоря по този начин, някои са готови да изопачат думите ми и да създадат цяла анархия около себе си. Питам: Това, което съществува в света, не е ли анархия? Посетете участъците в България; посетете бойните полета и ми кажете, какво правят хората там? Това не е за упрек. Ще кажете, че то е необходимо за благото на нашия народ. – Кой не мисли така? Според мене, така мислят глупавите хора. Умните, които изявяват душата и духа си, мислят само едно: Че в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина можем да живеем в абсолютна хармония. Благодарение на това, възвишените същества от другите планети идват да ни помагат. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Кривите учения и възгледи на хората не са ли приказка от 1001 нощ? Нещо по-здраво, по-трезво се иска от учените хора. – Ние имаме своя наука. – Това още не е наука. Да се измислят отровни газове, да унищожават хиляди хора, това наука ли е? Пчелите знаят това изкуство отпреди хиляди години. Те носят отровата в себе си. И змията носи отрова в себе си. Достатъчно е да те ухапе една кобра, за да те изпрати веднага на оня свят. И рибата, още преди хиляди години, разполага с електрическа батерия, с електрически лампи, с цел да убива своя противник. И след това, хората казват: Ние имаме култура. – Отговарям: Ако вашата култура не е по-висока от рибешката, тя нищо не струва. Ако и вие не сте по-културни от змиите, нямате право да говорите за култура. Ако и вие се изтребвате като рибите, като змиите, като паяците, като вълците, как ще говорите за култура? Как ще говорите за християнство? Какви управници са тези, които ръководят съдбините на своя народ, които го просвещават, а дават простор на лъжата, на непроверени факти. Какво може да очаквате от такива хора? Ако главата се вмирише, цялото тяло се вмирисва. Ще кажете, че човек е слаб, че все някъде ще сгреши. Обаче, като осъзнае грешката си, ще се изповяда пред себе си, като пред Бога, и сам ще я изправи.

Казвам: Великият Божи закон работи вече в света. Виждам, че Бог е отворил две големи книги. Съдба иде за всеки човек. "Няма да остане нито един човек в културна Европа, който да не бъде съден. И праведни, и грешни – всички ще бъдат съдени. Няма да остане престъпник в света, който да не бъде съден. – Като отидем на онзи свят, там ще ни съдят. – Не, още на земята ще ви съдят. Ако ви оставят да отидете на онзи свят с греховете си, вие съвсем ще го опетните. На онзи свят Бог не съди никого. Казвате, че Христос ще съди хората. – Да, Христос иде вече на земята. Журите са определени вече. Съдба иде на света. Едно нещо ще разберете всички: Има правда в света! Тогава ще проверите, че моите думи са верни. Достатъчно са играли своята роля религиите на лъжата! Достатъчно са съществували обществените форми на лъжа! Достатъчно се ширили в света отношенията на лъжа! Достатъчно любов на лъжа! Онова, което осквернява човека, е лъжата. Който лъже, сам опозорява себе си – своя ум, сърце и воля. Може ли да живеем без лъжа? – Може, разбира се. Който има душа и дух, може без лъжа. Който няма душа и дух, той е свободен, може да лъже, колкото иска.

Днес аз говоря на хора, които имат душа и дух. Ваше свещено право е да не лъжете. Приложете това право в живота си. Първото свещено право е да прославите Бога на земята – Бога на виделината. Следователно, всички трябва да застанете на страната на Бога и да кажете: Има един Господ, Когото ние познаваме и прославяме Неговото име. Има един Господ на Любовта, и ние сме на Негова страна. Има един Господ на Мъдростта, и ние сме на Негова страна. Има един Господ на Истината, и ние сме на Негова страна. Един е Живият Господ, и ние сме на Негова страна. Този Господ сближава хората, а не ги разединява. Така трябва да проповядват свещениците и проповедниците. Ще кажете, че говоря против духовенството. Не говоря против духовенството, но говоря против лъжата, която съществува в света от хиляди години. Дето и да се обърнеш, навсякъде лъжа. Виждам един паяк се скрил в една дупка, стои смирено. Да, той чака да мине край него една муха, да хвърли паяжината си върху нея, да я омотае. Близо някъде в тревата лежи един поет, възхищава се от природата, пише някакво стихотворение: Велика майка природа! – Велика е природата, но без лъжа, без картечници, без паяжини и мрежи!

Като говоря така, някои казват: Това сме слушали много пъти, искаме нещо ново. Ето новото, което ще ви кажа: Докато не осъзнаете, че имате душа и дух, които ни ръководят; докато не просите Любовта, докато не търсите Мъдростта и докато не хлопате за Истината, вие всякога ще бъдете роби, всякога ще страдате и ще се мъчите. Щом осъзнаете, че душата и духът ви сочат правия път на живота, щом приложите Любовта, Мъдростта и Истината, вие ще почувствате онази вътрешна свобода в себе си, онзи вътрешен мир, за които сте мечтали цял живот. Аз ви говоря малко строго, ораторски, за да набия тези мисли в съзнанието ви. Не обичам този тон, но понякога той се налага. Според мене, този тон е слаб. – Защо е слаб? – Защото мислите, върху които ви говоря, сами по себе си, са мощни. Те работят в природата и преобразяват нещата. Светлината иде без шум, защото, сама по себе си, е силна. Някога аз говоря с езика на гърма и на росните капки, но силата не е нито в гърма, нито в росните капки. Силата е в Разумното Слово, което работи чрез Божия Дух.

И тъй, вярвайте във вашата душа, във вашия дух, които Бог е вложил във вас. Бъдете верни на Бога, без лъжа и без измама. И тогава, като просите, Любовта ще дойде. Като търсите, Мъдростта ще ви отговори. Като хлопате, Истината ще ви отвори.

''6. Беседа от Учителя, държана на 20 април, 1924 г. София.''

----

* Матей 7:7

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)

14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

https://petardanov.com/files/file/531-%7B?%7D/

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Тайна молитва

Прочете се резюмето „Качествата на новия човек“.

На дъската е написано зададеното от миналия път мото „Аз и Отец Ми едно сме“.

Всички съгласни ли сте с това мото?

Сега бих ви запитал: по какво се отличава човешкият ум от ума на животните? При сегашното развитие на човека в човешкия ум едновременно има две движения. Първото движение е към материята. Такова движение има и у животните. Второто движение е противоположно на първото – то е движение нагоре. Туй движение много малко се забелязва у животните. За да се даде този горен подтик на ума, който назовават човешки разум, непременно трябва да се прояви съзнателното чувство в човека. Умът върви по права линия, а движението на сърцето е противоположно на движението на ума в човека. Когато сърцето се облагородява, носът на човека се разширява. Някой път носът надебелява, но ние не подразбираме туй под надебеляване – ние говорим за отверстията на носа. Важното е какви са ноздрите. Някой нос е дебел, но ноздрите му са много малки. При това някой нос може да е подут, но това още не говори за благородство на сърцето. Българите казват: „Надул му се носът.“ Тъй че, когато на един човек носът се надуе – разшири се или надебелява, това значи, че сърцето на този човек не действа правилно, хармонично. Колкото и да се старае човек да прикрие това, носът го издава. Това показва, че в Природата няма никаква лъжа. Всички хора, както и всички животни, от най-малките до най-големите, имат слабост да прикриват, да замаскирват своите недостатъци и грешки. Вследствие на тази им слабост у всички същества се забелязва лъжата. Това е най-старото изкуство, което са научили всичките животни – от най-малките до най-големите.

Сега аз ви говоря като на съзнателни души. Вие не можете да разберете тази дълбока философия, ако не може да нагодите правилно вашите отношения спрямо Божествените закони, т. е. да съзнаете, че вие сте пред лицето на едно Разумно същество, което следи постъпките ви и ги одобрява или не ги одобрява в даден случай. Туй Същество не следи само какво сте казали, но следи и какво мислите, какво чувствате. Това разумно същество следи всички ваши чувства и мисли, които вие проектирате в Чувствения и в Умствения свят. Този разумен свят не може да бъде индиферентен към онова, което вие проявявате. Вие ще кажете: „Ние сме свободни да вършим, каквото искаме.“ Аз бих ви навел много примери, от които да видите, че не сте свободни да вършите, каквото искате, но ще ви наведа сега само един пример. Ако вашето дете излезе на улицата и види една овца, умряла от 3 – 4 дена, вмирисала се, и то ви я донесе в стаята, какво ще му кажете. Туй дете може да каже на баща си и на майка си: „Донесох тази овца в стаята, защото имам право и аз да правя своите научни изследвания.“ Как ще погледнат родителите му на тази постъпка? Разбира се, че няма да бъдат доволни. Когато ние говорим за свобода, разбираме абсолютно разумен човешки живот. Само при Разумния живот може да се говори за Свобода. Всички разумни същества са свободни – никой не ги ограничава, никого не ограничават. За едно разумно същество е унизително да ограничи когото и да е. Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по себе си се ограничава, и като не разбира законите, хвърля вината на другите хора. Казва, че те го ограничават. Ако вие се хвърлите от една висока скала и си навехнете крака, ще бъдете ли свободни да ходите? – Няма да можете. Кой е причината за това ви ограничение? – Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгоре и сте си навехнали крака. Следователно в Умствения свят човек сам може да навехне ума си. И сега, за да може умът ви да се развива правилно, трябва да имате Любов към Бога. Има една любов, която хората проявяват към Бога, но тя ги затъпява. Тази любов е придружена със страх. От тази любов страда целият свят. Вие обичате едно същество, но същевременно искате да обсебите това същество, само вие да разполагате с него, затова се безпокоите да не ви го вземе някой. Някоя майка има дете: обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се да не му стане нещо – няма му доверие. Следователно и ние често придаваме такива слабости и на Бога. Когато направим някаква погрешка, ние мислим, че и Бог е като нас – веднага ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек!

Следователно Бог, Който е толкова далече от нас, разбира тия закони. Той се е отдалечил, скрил се е далече от нас именно защото разбира законите – не иска да хвърли никаква сянка върху нас. Забележете: всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторите на това, което вършите. Защо мислите така? Защото Бог се скрива така, че вие не Го чувствате никак. Тогава какво нещо е угризението на съвестта? Какво нещо е вътрешната радост, която се явява, като направим някое Добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появява, проговори ни и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направим някое Добро, Бог веднага се появи като една светлинка и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е чисто Божественото влияние в човека, на което всички духове се подчиняват. Това е Бог, Който проговаря в душите на всички същества и моментално се оттегля. Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка радост и мислите, че самата постъпка, която сте направили, ви радва. Не, Бог в дадения случай одобрява постъпката ви. За да може човешкият ум да израсне, непременно човек трябва да се развива нормално. Нормалното развитие седи в това, че неговите добри постъпки трябва да бъдат повече от неговите погрешки. Ако направиш три погрешки през деня, трябва да направиш пет добрини. Тъй щото всякога да ви остава един малък излишък. Всеки ден човек трябва да свършва с плюс. Това трябва да ви бъде като правило в живота.

Вие сте написали изречението „Аз и Отец Ми едно сме.“ Какво разбирате от това? Аз желая да напишете нещо върху изречението „Аз и Отец Ми едно сме.“ Пишете обаче не това, какво са казали другите, но какво вие разбирате. Това ще бъде за вас една научна задача. Аз – това е животинското, това е ограниченият човек. Отец – това е Вечността, която е дала условия на Аз-а да се развива, да расте. Стремежът нагоре е Божествен процес. Такъв стремеж нагоре има във всички същества. Дори и най-малките същества разбират, че са нещо индивидуално, затова и те искат да живеят.

Сега, за да може да напишете нещо върху темата „Аз и Отец Ми едно сме“, прочетете какво са писали някои философи върху Аз-а и след това изложете вашето мнение върху зададената тема.

И тъй, човек при сегашните условия на живота трябва да има едновременно две посоки на движение в душата си: да върви по права линия, значи да има дълбочина, но да има и широчина в своите чувства. Какво образуват двете ноздри на човека? – Те образуват буквата ф. Разбира се, туй обяснение няма нищо общо със сегашния практически живот на хората. При сегашния практически живот колкото по-малко чувства имат хората, толкова по-лесно се справят с живота. Колкото повече чувства имат, толкова по-мъчно се справят. Знаете ли защо? Защото богатите хора, които имат повече средства, повече богатства, имат и повече затруднения, отколкото хора с малки средства, които живеят икономично и минават живота си по-добре. Тия хора, които имат изобилни чувства, са хора с голям замах, живеят нашироко, разпиляват всичкото си имане и към края на живота си започват да слизат надолу, да живеят в носа си и съжаляват, че са живели за Бога. Познавах едно време един проповедник, човек с добре развито чело, богато надарен, но той живя богато, изпохарчи всичко и след това слезе да живее в носа си и казваше: „Едно време, когато хората си уреждаха работите, аз пасях на патриката магарето.“ Започна след това търговия, но тя се забатачи и той разпиля всичкото си имане. От проповедник да станеш търговец – това значи да слизаш от горе на долу. Да се качваш от долу на горе разбирам, но да слизаш от горе на долу – това е всякога опасно. Проповедник, който става търговец, деградира; търговец, който става проповедник, се облагородява. Следователно вие имате в себе си две сили, с които трябва да работите: вашия ум и вашето сърце. Светлината всякога трябва да озарява ума ви, да бъде негова спътница, а пък топлината трябва да бъде спътница на вашето сърце – нищо повече. И тогава във вашия слънчев възел или в сърцето си всякога ще усещате една малка приятна топлинка. Никога не трябва да усещате студенина в сърцето си и тъмнина в ума си. Щом дойде мрак в ума ви и студенина в сърцето ви, раждат се най-противоречиви чувства, най-противоречиви мисли в живота.

Аз ви говорих вече за разумното сърце. Когато се намирате в туй велико противоречие на живота, а неизбежно ще се намерите в него, понеже живеете в тази гъста материя, тогава винаги ще се обръщате към вашето разумно сърце и ще разберете, че във вас е заложено нещо Добро. Туй Добро няма да го търсите отвън – то е вътре във вас. Отвън ще търсите само стимул. Основата, семената ще търсите вътре в себе си, затуй човек трябва да има вяра в своето разумно сърце и вяра в своя ум. Да добиете вяра в своя ум и вяра в своето сърце – това са задачи за всеки човек. Докато добием тази вяра, има други опасности, но ние трябва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашият ум говори криво по някой път, той предава отвън какво е чул, без да го провери. Ти ще подложиш всичко това на една критична преценка и тогава ще действаш. Този ум е като малките деца – той послъгва. Сърцето също обича да послъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума си, ще ги изслушате, ще сравните казаното от двете места и, след като имате общи доказателства, ще приемете фактите тъй, както ви се предават.

Сега в съвременната математика вие събирате например числата 2 и 3 и казвате: 2 + 3 = 5. Можете ли да съберете числата 2 и 3? Числата 2 и 3 не може да ги съберете. Защо? – Числата – това са идеи. А вие не можете да събирате идеите. Ако съберете вашите кокошки в курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могат да се събират и без вас. Често птичките, кокошките се събират сами на едно място. Ние казваме: „Събрахме нашите кокошки.“ Събирането е една случайност в света. Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3 – това са факти, идеи. Вие като ги събирате, правите само един превод. Отде намерихте, че 2 + 3 = 5? Може ли от 2 и 3 да произлезе 5? Вие ще ми възразите: „Как да не може?“ Аз имам 2 кокошки, купувам още 3, нали правят 5 кокошки. Всяка от тях ще снесе по едно яйце на ден, значи ще имам 5 яйца. Отде знаете това? Туй са само предположения.

Тогава какво трябва да разбираме под думата събиране? Под събиране вие разбирате да събереш пари в кесията си, да събереш хора на едно място, но можеш ли да събереш техните сърца и умове? Може ли да съберете два ума на едно място? Може ли да съберете две сърца на едно място? Може ли да съберете две души на едно място? Вие ще кажете: „Как не? Аз мога да ги събера. Например трима души и четирима души правят седем души.“ Тия хора, тия души, които вие мислите, че събирате, те представляват известна идея. В действителност можете ли да ги съберете? Хубаво, имате един книжен лев и един сребърен лев. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжният лев е равен на сребърния, но те са разнородни, а само еднородните неща се събират. Един златен лев плюс един златен лев правят два златни лева. Тогава ще ви задам, като на учени хора, следния въпрос, да видим как ще го обясните. Например:



Когато събираме единица с единица, получават се 2 единици. Когато пък умножаваме единица на единица, получава се пак единица. Когато събираме две единици с две единици, получаваме четири единици. Когато умножаваме две единици на две единици, получаваме четири единици. Как ще обясните сега защо във втория случай и при събирането, и при умножението на двете единици получаваме един и същи резултат? Числото 2 показва, че единицата се е намалила. Когато събирате единица с единица, тя се намалява. Когато пък умножавате единица с единица, тя си остава една и съща – нито се увеличава, нито се намалява. Значи при събирането единицата всякога се намалява. После имаме следния процес: 1 – 1 = 0. Тук единицата иде в своето естествено състояние. Сега няма да се спирам да ви обяснявам тия неща, защото не искам да ви забърквам. Числото две по-голямо ли е от единицата? Числата, както се изучават при сегашните условия, нямат практическо приложение. Ако ви кажа, че две единици са по-малко от единицата, тогава ще ме питате: „Как, един грош по-голям ли е от два гроша?“ Тия неща, които ви казвам, са верни само при съзнателния живот, при онази висша математика. В обикновената математика работите са съвсем други.

Сега да попеем малко, за да променим мисълта, да изменим малко философските размишления! Вие трябва да мислите, трябва да се спрете върху мисълта защо във физическия свят единицата е по-малка от другите числа? Има ред формули, които трябва да приложим, за да докажем, че действително единицата във висшия свят е по-голяма от останалите числа. Това е цяла философия. За да ви докажа това, трябва да ви държа една цяла лекция. Не мислете, че сме разрешили въпроса, като чухте, че когато единицата се събира, се намалява. Това е твърдение, но то още не е доказано, а трябва да се докаже!

Пеенето обаче не върви. Да изпеем едно ново упражнение: Светъл ден, Божи ден!

(Учителя свири, всички пеят.)

Светъл ден, светъл ден, ден, ден, ден.

Весел ден, весел ден, ден, ден, ден.

Божи ден, Божи ден, ден, ден, ден.

Какво липсва на това упражнение? То по смисъл е завършено, но по музика не е завършено.

Да изпеем сега друго упражнение: Тъги, скърби.

Тъги, скърби вдигай, слагай, право върви (2).

Не се спъвай, всичко вдигай, слагай, право върви (2).

Върви, върви, върви, право върви (3).

Върви, върви, върви, право върви, върви, върви, право върви!

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Двадесет и шеста лекция от Учителя

16 април 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

Тайна молитва.

Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Целите на съвременната наука“.

Сега ще ви задам една тема, върху която искам да работите самостоятелно. Тя ще бъде: „Най-добрият метод за самообладание“. (23 тема.) Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за самообладание. Всеки ще се изкаже самостоятелно. Каквото напише, ще го приложи.

При изучаване на природата трябва да спазвате най-малко две правила: 1) природата всякога си служи с картини, с образи; 2) тя пристъпва от видимото към невидимото, т.е. от това, което е близко до човешкия дух, към онова, което е далеч от него. Следователно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от природата, тъй както си е – без никакви коментарии, както децата, и вижте какво впечатление ще произведе тази картина върху вас. Може да възразите: защо трябва да се постъпи така? По следния прост закон: ако вие поставите едно житно зърно в земята, трябва ли то да философства? Това житно зърно най-напред се опитва да разбере почвата. И после какво прави? – Спуща своите корени надолу. То иска само да разбере почвата, никакви коментари не прави следователно, като спусне своите корени долу, първият процес е почнат. Значи житното зърно е схванало добре задачата си. Второто желание на житното зърно е да разбере туй, което е над почвата отгоре. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може да разберете вътрешния смисъл на този образ, защото образите на природата са живи.

Всеки от вас представлява един образ. По тяло вие сте живи образи. Вие какво правите, обаче? Срещнете един ваш приятел и веднага искате да го разберете. Не, не се старайте към това! Оставете този образ, или тялото на вашия приятел да направи известно впечатление върху вас, както правят децата. Този е най-простият начин за разбиране на даден образ и най-естественият път за придобиване на истинско знание. Оставите ли вашата философия на обективния ум да вземе надмощие във вас, той ще ви тури в един крив път и вие ще направите една грешка. Съвременните учени хора тук, именно, правят погрешка: те искат да обяснят философски какви са крайните цели на природата. Как ще я разберат? Че те още не разбират природата, те още не са приложили нейните дълбоки закони, те не са проникнали в нейните вътрешни образи. Запитайте съвременните психолози, които говорят за човешката душа, за човешкия интелект, за човешкото сърце, как познават този ум, това сърце, тази душа, те не ще могат да ви кажат нищо положително, както не знаят де се намира човешкият ум. Те казват: умът на човека е в мозъка.

Да, но на кое място е концентриран той? Де е човешкото сърце, също не знаят. Аз ви казах, че когато природата иска да определи какъв е умът на някой човек, тя го определя по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата. След това тя определя посоката на сърцето. Посоката на сърцето е точно диаметрално противоположна на тая на ума. Да кажем, че линията AB представлява движението на ума. Тогава движението на сърцето ще бъде линията CD. Вие може да проверите това, като погледнете носа на когото и да е. Онези хора, у които интелектуалният стремеж е по-силен, носът им долу е по-сплеснат, те нямат широк нос. Такива хора мислят повече, а по-малко чувстват. На други носът е по-къс, но по-широк, те мислят по-малко, а чувстват повече. Като казвам, че някои хора много мислят, не значи, че могат да реализират всичко. Мисъл е това, което може да се реализира. И чувствата също тъй трябва да се реализират. Не е въпросът човек само да чувства. Знаете ли на какво мяза чувстването? Представете си, че аз съм готвач, готвя ядене, а вие дойдете при мене, приближите се около тенджерата и започвате да миришете, като си въобразявате само, че ядете. В същност ядете ли? Не, яденето не е реализирано. С такова чувство човек може ли да живее? Вие само чувствате парата, която излиза из тенджерата, но в устата ви нищо не влиза. Така могат да се хранят само умрелите хора, а живият човек трябва да вкуси от яденето. Този закон трябва да се приложи еднакво и към сърцето, и към ума. Някой казва: аз мисля. Питам: какъв е обектът на вашата мисъл? Може ли твоята мисъл да се приложи?

Сега вие как можете да приложите това учение? Допуснете, че някой човек има рана на крака си и казва: не мога да ходя. Онзи човек, който разбира закона, като го чуе да се оплаква от болка на крака, ще му даде цяр, ще го излекува и той ще бъде способен да ходи. Добре, да кажем, че двама от класа не могат да се разберат. Тогава, какъв ще бъде вашият цяр? Нали сте интелектуални типове, казвате, че трябва да живеете братски, да се спогаждате, да бъдете идейни типове, да имате стремеж към доброто и т.н. Всичко това е хубаво, но тия двама съученици са скарани, въпреки техните идеи. Дойде единият, другият обърне гърба си към него, казва: аз съм зает сега, имам някаква мисъл. Каква мисъл има? – Да си обръща гърба. Единият да си обръща дясната страна, а другият – лявата. Каква философия има в това? Виждали ли сте какво правят петлите? – Единият се надига, и другият се надига, казва: Ти мислиш, че аз съм толкова прост! Това, което правят хората, правят и петлите, и в тях има известно разсъждение. Тук, обаче, няма никаква философия. Това са известни навици, но щом дойдем до разумното разбиране на природата, ние трябва да направим един опит със себе си. Ето защо ви казвам да пишете върху темата: „Най-добрият метод за самообладание“. Но искам да напишете нещо, което вие сте изживели. То ще бъде един ценен принос. Всеки от вас нали има някакъв свой метод? Ще си напишете вашите методи за самообладание. Всички сили, които природата е турила в действие, имат свои определени посоки. Единственото нещо, което се изисква от вас, е следното: никога не поставяйте пречка на природата, когато действа във вас, за да не се спънете. Природата, която действа върху вас, е жива. Мнозина казват: няма по-добра учителка от природата. Поне аз не съм намерил по-добра учителка от нея. Ако вие я слушате, тя може да ви даде ценни внушения и ценни упътвания, може да изправи почти всичките ваши погрешки, да направи живота ви на земята разумен, даже и щастлив. У всички ви има следната погрешка: четете един роман, писан от някой си автор, който възпроизвежда живота на един герой. Този герой ви харесва толкова много, че вие искате да му подражавате. Но като го подражавате, не излиза така успешно, както в романа. Всички автори, които пишат романи, излагат в романа само художествени картини, но това не са опити, които те сами са правили. Никой автор не е правил опита върху себе си. Той само си въобразява и казва: героят трябва да живее тъй или иначе, да се пожертва. Героинята също тъй трябва да пожертва живота си и т.н. Но всичко това са само въображаеми картини, образи, които много рядко се случват в действителния живот.

Най-първо вие ще отделите реалните неща от нереалните, да знаете колко от това, което мислите в даден момент, може да реализирате. Сега, запример, говорим за търпението. Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим идеалното търпение? Аз ще ви кажа. Знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение? Какъв ще бъде числителят на търпението? Знаменател имате вече, направете изчисление, да видите какъв ще бъде и числителят на търпението. И числителят ще бъде колкото знаменателя. Значи, ще имаме дробта: 100 000 000 / 100 000 000. Изчислете сега какъв ще бъде числителят на вашето търпение. Как мислите, колко ще бъде вашият числител? (– Единица.) Не може да бъде единица. Ще ви дам упътвания за това. Търпението на най-малкото същество в света е 1 / 100 000 000 част от цялото. Най-малката клетчица, която започва първоначално живота си, има за числител единица. Сега вие, естествениците, ще намерите колко милиона форми имат съществата, и в коя форма се намирате вие. Като намерите това, ще определите и вашия числител най-първо по форма. Сега аз говоря за онази единица енергия, вложена в най-проста форма на клетката: 400 000 / 100 000 000 = 4 / 1000 = 1 / 250.

Това означава сегашният ви знаменател. Органически е тъй.

Сега, вие как схващате търпението? Как бихте го определили? Каква сила е търпението у човека? За какво служи то? Търпението има две страни: едното е съзнателното, разумното търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за разумното търпение в което взимат участие умът, сърцето и волята. При това търпение човек е свободен. Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е абсолютно свободен, той може да носи само неволи, т.е. тогава той търпи ограничения. В тия случаи търпението му се налага. И вие сега сте търпеливи, седите на тия столове, но това ви се налага, то не е търпение. В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. Един художник може да бъде търпелив; или един математик работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може да му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но той намира удоволствие в самата работа. При всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва. Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби равновесието си. Ограниченият човек всякога изгубва равновесието си – това вече не е търпение. Търпеливият човек има мир в себе си. Той всякога е тих и спокоен. Затуй, когато говорите за търпението, само така трябва да го разбирате; само така можете да имате добри резултати. Запример, някой път трябва да видите дали може да издържате изпитанията и доколко ги издържате. Да кажем, имате някоя неприятност, недоволни сте от нещо. Запитайте се защо сте недоволни от известно положение на работата. Няма по-лошо нещо от недоволството. Знаете ли, че за да бъдете в тази стая, за вас са работили и небето, и земята, и ангели с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас за да ви турят в тази стая, да ви дадат тия знания а вие сте недоволни, казвате си: как, аз съм ограничен. Питам: де другаде може да бъдете в дадения случай.

Ще направя мисълта си по-ясна. Представете си една бурна нощ, навсякъде вън е навалял голям сняг. Къде може да бъдете по това време? Вън от стаята сине може да бъдете. Само стаята ви е единственото място, дето може да бъдете. Ще кажете: аз мога да изляза. Можеш, но къде ще идеш? Следователно човек трябва да излезе из тия условия на ограничение само тогава, когато намери духовния път. Птиците, запример, с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли да прехвръкват известни пространства свободно, да отиват от едно място на друго. И вие трябва да приложите този закон. Като имате известна спънка в живота си, вие дълго време трябва да работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? – Хиляди години, цели поколения е работила, докато измислила това нещо и го приложила в живота. Следователно, понеже сегашните птици са работили много в миналото, днес по-лесно разрешават своите работи. И вие сега имате по-добри условия, отколкото в миналото. За онези, които не са работили върху търпението в миналите векове, се изисква повече време; за вас се изисква по-малко време, но не мислете, че ще можете да го добиете за един или за два часа. Да кажем, че някой път вие сте недоволни. Кажете си: сега аз ще бъда търпелив. Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? – Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. Вие може да кажете: Как ще си помисля тъй, когато работите ми не са уредени? А, не са уредени! Разбира се, в сегашния обществен строй, всякога ще ви противопоставят тази философия, всякога може да ви изкарат из релсите. Вие може да си кажете: Като вляза в обществения живот, аз ще мога да търпя всичко. Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: то не може така, ами да живеем като хората. Тогава слагате новата философия настрана и казвате: тази философия, това учение, няма приложение. Не, има приложение. Всички вие се занимавате сега само с невъзможности. Във вашия ум седи идеята, че тези неща са невъзможни. Във вашия ум седи друга една погрешна идея. Казвате, ние сме млади, имаме известна енергия, нека си поживеем малко, та като остареем, тогава ще прилагаме тия неща. Не, какво ще бъде детето като порасне, това се познава отрано. Може да направите опит. Пуснете едно малко дете да пъпли и по неговото пъплене аз ще ви кажа какъв човек ще стане. Гениалното дете пъпли особено. То не ходи като другите деца, но си туря ръцете по особен начин. В него има особени прийоми.

Тъй щото, отсега вие трябва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната свобода, да не се ограничавате. Вие трябва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете простор на вашата душа, да прояви всичките си дарби и способности, както са заложени в нея от природата. Не трябва да се ограничавате един друг. Аз съм срещал често в селата индивиди и от двата пола, които са много досетливи. Запример, някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката в къщи, а само децата ѝ. Тя веднага започва работа: помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово. Досетлива е тази мома не чака разпореждане. Тя вижда от какво има нужда тази къща иго сторва. И жената като, дойде отвън, благодарна е. А ви всякога чакате да ви дават разпореждания, като на войници. Не, вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициативата. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал. Запример, сега в класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже и възлагате един на друг. Събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както в света, и отново се събирате, втори, трети, четвърти път и пак работите ви не се уреждат. Досетливост, едно малко отпушване трябва. Това са практически внушения, които са потребни за сегашното ви развитие. Мъчнотиите, които ще срещате сега, нищо не значат, те са неизбежни. Има известни спънки в живота, които вие трябва да преодолеете, и в това ще се яви вашата наука.

Сега, кой от всички в класа ви минава за най-търпелив? Според вас, търпеливият човек има ли някакви външни признаци? Аз бих искал да зная как познавате, кой е търпелив и кой не. (– Търпеливият е външно спокоен.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трябва да има друга някоя черта. Аз ще ви кажа как да познавате търпеливия човек. Ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една радост, от него лъха пролетен аромат. Има някои хора, които се смеят, но вие усещате, че те не са весели. Който е весел по сърце, вие чувствате да лъха от него свежест. Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир; на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно. Отлично качество е това! Запример, ако не сте му донесли на време някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т.н. Той ще ви посрещне, като че на време сте му донесли книгата и пак ще бъде весел. А вие как постъпвате? Да допуснем сега, че един ваш приятел ви даде обещание да дойде у вас точно в 9 часа. Вие го чакате, изваждате часовника разхождате се неспокойно. Мине една минута от определения час и сърцето ви се стегне мине още една минута, минат три минути, вие вече излизате от себе си. Тропнете с крак, кажете: Ето един човек, който не държи думата си! Но представете си, че приятелят ви има туй изкуство да връща часовника назад. Вие гледате часовника си, минава един час. След един час приятелят ви идва. Ти казваш: Знаеш ли, че си закъснял един час! Той казва: Я си извади часовника! Ти го изваждаш! поглеждаш го. Приятелят ти казва: Аз съм обещал да дойда в 9 часа. Ти поглеждаш своя часовник и какво да видиш? – Часът е точно 9. Търпението не върви съобразно часовника на света. И действително, когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна земята в своето движение. Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи, търпението е най-разумното качество на човешката душа. Следователно търпеливият може да бъде точно на време, дето е обещал да отиде, но ако другият допусне, че той няма да дойде на време, това е престъпление от негова страна. Ако имам един търпелив приятел, аз няма да гледам часовника си, зная като правило, че той ще дойде точно навреме.

Сега ще опитате вашето търпение. Необходимо е да се самонаблюдавате. Аз наричам тия опити психологически маневри. Заемете се някой път с един предмет или с една задача, която не можете да решите. Оставете задачата малко настрана, поговорете си по друг въпрос и после я извадете. Ама да не блъснете книгата! Не, разгледайте този предмет или тази задача тихо и спокойно. Може да мине ден, два, три дена, но пак се върнете към нея. Чрез търпение вие ще успеете във всичко.

Първото нещо: ще се учите да бъдете търпеливи. Като придобиете туй качество, ще видите, че то е едно от най-ценните качества в живота на човека. Без търпение вие не може да се мръднете нито крачка напред. Не е достатъчно само човек да добие знание, но той трябва и да го задържи. Не е достатъчно само да добие добродетели, но той трябва да има сили да ги задържи. Трябва да знаете, че нещата се задържат само чрез разумно търпение. Човек трябва да има присъствие на духа.

Та вие ще пристъпите към развиване на това разумно търпение. Сами си задавайте упражнения. Да кажем, че вие се разсърдите на някой ваш приятел и му тропнете с крак. Като се приберете в себе си, ще си кажете: аз ще си дам едно упражнение за търпение. Какво упражнение бихте си дали? Как бихте се наказали? Вие ще кажете: Как, аз да си наложа наказание! Че какво лошо съм направил? Тропнал съм с крак. Представете си, че вие сте войник под команда и вашият офицер види, че тропате с крак и ви казва: Ще си събуете обущата, ще вземете един котел с вода и бос ще минете от единия край на града до другия и после ще се върнете. Няма ли да направите това? Ще го направите. И втори път, като ви кажат да тропнете с крак, вие какво ще кажете? – Ти носил ли си бос през града котел, пълен с вода? Че това става постоянно в обществения живот. Така хората се възпитават един други. Защо трябва да чакате някой командир да ви каже да вземете котела? Ние ще заповядваме сами на себе си.

За в бъдеще аз бих препоръчал на онези от вас, които нямат търпение и тропат с крак, да си кажат; слушай, във вторник ще работиш на нивата без пари. И това трябва да приложите. Като тропате тъй с крака си, всеки ден ще работите по два часа без пари. Щом впрегнете неразумното у човека на работа, то не тропа вече. Ако имаме възможност, добре беше да направим една градина, в която да работят специално тези, които тропат с крак. Кой как влезе, да знае, че тази градина е само за онези, които тропат. И тогава градината ще я наречем „градината, в която се учи търпението“. Всеки нетърпелив ще си има специално място. Ще знаем как прогресира търпението. Всеки ще сее известни продукти, от които, като израснат, ще разберем дали сте придобили търпение или не. Ако картошките станат много хубави, търпението върви добре; ако картошките не станат, още ще копаете. Съответствие има в това, защото хармоничните действия в човека се предават и на почвата, предават се и на растителното царство. Ако един човек работи с търпение и радост, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа да се освободи от работата си час по-скоро. Следователно всичко в живота се определя от търпението и вътрешното разположение на духа. Най-хубавият метод за придобиване на търпението е работата. За да стане търпелив, човек не трябва да се труди и мъчи, но да работи разумно.

Сега може да изпитаме когото и да е от вас, да видим колко е търпелив. Ето де може да се изпита вашето търпение. Допуснете, че са ви дошли двама много добри приятели, с които се разговаряте. Идва трети и ви пришепва на ухото: Иди донеси вода! Ако сте търпелив вие ще кажете на приятелите си: Извинете ме, имам една малка работа, ще я свърша и ще се върна при вас. Вие се поразговорете малко сами, докато дойда. При сегашните условия вие ще кажете: Сега ли намери да ме караш на работа? Разумният човек трябва да бъде всякога учтив към близките си. Идете, донесете вода и пак се върнете, като че ли всичко е било в ред и порядък. Такива поне са методите на живата природа. Тя работи неуморно и по този начин възпитава всички хора. Като ви дойде някоя неприятност, бъдете весели, свършете си работата и после пак си приказвайте. Всяка друга философия няма да ви ползва. Вие може да си философствате да бъдете търпеливи, това да приложите, онова да приложите и т.н. Прекрасно е всичко това, но една добра постъпка, направена на време, е много по-ценна от много философски теории. Теориите са хубави, с тях може да се занимаваме, когато нямаме работа. Но щом дойдем до живота, за да добием търпение, трябва приложение. Ако всички вие бихте имали това търпение, не щяха да се раждат тия противоречия, които сега съществуват във вас.

Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

26. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 13.IV.1924 г. в гр. София.

Книги:

* Търпение

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_04_13 Търпение.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

„Още малко и няма да ме виждате ; и още малко, и пак ще ме видите, защото аз при Отца отхождам"*).

При сегашното си развитие, животът е едно голямо противоречие, с което не можем да се примирим и на което не може да се намери цяр. От хиляди години великите умове на човечеството се занимават с великата задача, да намерят цяр за това противоречие. Не че абсолютно няма цяр, но както няма цяр за всички болести, така няма цяр и за всички противоречия. Ето защо, всички се питат, защо и как е влязло противоречието в живота. Всички хора искат да бъдат щастливи. Това е естествен, вътрешен стремеж в човека. Всички хора искат да осигурят съществуването си на земята. Като наблюдавате хората, виждате, че всеки живее така, като че хиляди години му предстоят да живее на земята. Той е толкова сигурен, толкова убеден в това, като че никой не може да го измести. Обаче, днес го срещаш здрав, разположен, а утре чуеш, че заминал за онзи свят. Една малка причина го отнесла: или паднал лошо, или ял мъчносмилаема храна, или имал слабо сърце. Казват: Замина човекът за другия свят. Всички търсят щастие, но въпреки това, се натъкват на различни философски системи, които убеждават хората, че на земята няма щастие. Щом е така, защо трябва да насочвате своите сили и енергии в път, който не ви обещава щастие? И паякът, който изплита добре своята мрежа, стои със седмици на едно място, без да хване нито една мушица. С какво търпение очаква той да му падне отнякъде една муха! Обикаля той мрежата си, поправя я. Майстор е паякът. Питам: Какво мисли паякът, не разбира ли, че времето е неподходящо, че няма мухи ? Той си мисли, че все ще му падне нещо. Той е търговец без купувачи. Има такива търговци. Седне някой в дюкяна си и чака клиенти. Той се пита: Толкова време чакам, най-малко 30 души трябваше да дойдат в дюкяна ми. Колко лекари седят и очакват пациенти. Лекарят минава за благодетел на човечеството: лекува болни, помага им. Но все пак очаква, дано дойде някой, да спечели нещо. Ако не дойде нито един болен, той пак се пита: Къде отидоха болните, защо ги няма? Той не мисли толкова за тях, колкото за себе си – да изкара по някакъв начин прехраната си. На физическия свят реалността е в яденето.

Съвременните хора говорят за някакъв морал, но те го нямат. Истинският морал е неизменен. Мойсей казва: Не лъжи, не кради, не убивай, не прелюбодействувай и т. н. В какво се заключава кражбата, убийството? – Какво да не крадеш, какво да не убиваш, Мойсей не е обяснил. Под „не убивай" разбирам: Не отнемай на кое-да е живо същество условията, при които Бог го е поставил да живее. Вие мислите, че в света съществува голям безпорядък и търсите начин, да внесете нов порядък, нов морал. Какъв е вашият морал ? – Безморалие. Някой вземе пари на заем от съседа си, обещава му голяма лихва, но после не дава нито лихвата, нито взетата сума. Младият момък, като се жени, обещава на своята възлюбена въздушни кули: на ръце ще я носи, в коприна ще я облича, с файтон ще я разхожда; слуги ще й прислужват. Нарича и ангел, свой спасител. Но щом се оженят, положението се изменя. Коя е причината за промяната в човешките състояния ? Защо човек се изменя така бързо ? – Защото няма здрава основа в живота си. Под „здрава основа" разбирам тази, която при всички условия остава неизменна. Човек се нуждае от истински, жив морал, от жива разумна сила, която да обхваща целокупния живот.

Религиозните, учените и философите често разглеждат въпроса за Бога, но, в същност, какво е тяхното понятие за Бога? Кой учен или философ е дал истинско понятие за Бога? Какви ли не дефиниции са дали за Него! Ако има някой, който е дал всички блага на човечеството, това е Бог. Въпреки това, Той е най-малко познат на хората, и към Него е отправена най-малката благодарност. Най-големите престъпления се вършат в Негово име. Христос казва: „Иде час и сега е, когато всеки, който убие един вярващ, ще мисли, че служба принася на Бога." Това е криво разбиране за вътрешния смисъл на живота.

Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате." Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления. Днес, когато се вършат големи престъпления в света, искат да ме убедят, че хората са правоверни. Какво означават думите „няма да ме виждате" ? Това показва, че слънцето на живота залязва. Когато слънцето залезе, тогава излизат нощните птици и животни. Обаче, тогава всички пойни птички заспиват. „И още малко, и ще ме видите." Какво ще видите? – Изгревът на Божествения ден – на великото и разумното в света. Това означава времето, когато човек разбере и съзнае, че животът има смисъл; когато той се закваси от разумния, Божествен живот. Седели ли сте под слънчевите лъчи? От хиляди години слънцето говори на нашите уши, но ние не можем да разберем неговия разумен говор. Кой учен човек е разбрал този говор ? Човек е създал фонографа и се хвали със своето изобретение. Какво би казал той, ако можеше да създаде една машина, която да възприема звуковете в пространството? Ако можеше да направи това, той щеше да схваща, какво му се говори от разумния свят. Откак е създадено слънцето, то все говори, но и най-големите учени не могат да разберат неговия език, затова те казват, че слънцето не говори. – Не, слънцето говори, но няма хора, които да го разбират. Когато някой ваш приятел ви говори, а вашето ухо не е достатъчно развито, вие чувате само шум. Колкото повече се приближавате до приятеля си, или колкото повече се развива ухото ви, вие започвате да различавате звуковете на разумната Божествена реч. И българите се смущават, че излизаме рано сутрин на разходка. Аз искам да ви науча на езика на светлината. Тя е езикът на природата, чрез която слънцето ни говори. Когато хората научат езика на слънцето, тогава ще дойде новата култура. Там е спасението на човечеството. Не можем ли да разберем езика на светлината, ние постоянно ще страдаме, ще боледуваме, ще ни затварят, ще ни убиват. – Защо става това ? – Защото хората още не разбират разумния език. Знаете ли, как действува една блага дума? Велика сила се крие в нея. Всеки може да каже една блага дума. Някой се гневи на съседа си, че му дължи 2,000 лв. и му се заканва, че ще го убие. – Чакай, приятелю, какво има? – Този ми дължи 1,000 лв. – Аз ще ти платя вместо него. Като получи парите, той омеква и казва: Малко се разгневих, извини ме. Човещина е. – Ако е въпрос само за 1,000 лв., давам ти 2,000 лв. Този приятел струва повече от 2,000 лв., защо ще го убиваш? – Това не е моя работа, аз си искам парите. Днес всички хора говорят за морал, жалят Христа, че се измъчил на кръста. Мъже и жени плачат за Христа, а не искат да знаят, че техен брат умира за 1,000 лв. Друг пък гние в затвора. За този Христос, който страда там, не мислят. Те казват: Това е в реда на нещата, или тъй рекъл Господ. – Не, това ние казваме, Бог не е рекъл така. – Защо става всичко това? – От неразбиране на великия Божествен език.

Един от древните царе решил да направи едно угощение, на което поканил представители на всички животни. Това било преди хиляди години, когато птиците и животните говорели като хората и живеели братски с тях. Най-напред поканили вълка на гости и пред него сложили едно добре опечено агънце – той много обичал агънцата. А на трапезата, пред овцата, сложили малко трева. Представителка на змиите била една голяма боа. Пред нея турили една печена жаба, гълъб и мишка. Пред гълъба сложили в една чинийка житни зрънца. Дошъл и песнопоецът славей – пред него сложили мушички. Славеят си казал: Така ставаш певец. Умен трябва да бъдеш! Като нахранили, царят запитал всеки поотделно, защо яде такава храна. Като запитал вълка, защо яде агнета, той отговорил: Тази храна се добива най-лесно. Искам да имам свободно време за работа. Хвана агнето и всичко свършва в един момент. Попитал същото и змията. Тя казала: Аз ям жаби, защото, според нашите учени, в тях крие такава енергия, необходима за поддържане на нашия живот. – Защо ядете гълъбчета ? – В тях има енергия, която разширява нашата мисъл. – Защо ядете мишки? – И те ни дават особена енергия. Най-после, царят запитал овцата: - Защо се храниш с трева? – Като няма какво да се яде, ще се храним с трева. Оттук-оттам ни гонят, принудихме се да ядем най-простата храна, да не ни преследват. Само така можем да живеем в мир. Като дошъл ред до гълъба, царят го запитал, защо се храни с житни зрънца. – Когато слязох от небето, казаха ми да се храня само с житни зрънца. Те са храната на любовта и на чистотата. Един ден, когато хората започнат да живеят като нас, тогава ще настане мир по цялата земя. Този разказ е алегоричен.

Съвременните хора търсят начин да оправят живота си. Те не искат да отстъпят от своите възгледи, защото всеки мисли, че неговата философия е най права. – Прави са вашите възгледи, но един от най-важните е, каква трябва да бъде вашата храна. Христос е дал пълен отговор за това. Той казва: „Не само с хляб ще се храни човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога." Следователно, истинска храна е Словото Божие. Преди две хиляди години Христос е изказал това, но въпросът още не е разрешен. Всеки се пита: Как можем да се храним със Словото, излязло от Божията уста ? Вие били ли сте при Господа, да знаете, кое е Словото, което излиза от устата на Бога? Това е най-великото, дадено от Бога преди хиляди години. Питам: Не излиза ли най-красивото нещо от човешката уста? Не очакваме ли най-сладките думи от човешката уста? Кое ни радва в майките и бащите, в братята и сестрите, в поетите и музикантите ? Не е ли тяхната красива, разумна реч ? Няма човек, който да не обича сладката дума. Не само хората, но и животните, като се срещат, разговарят се и си разменят по една сладка дума. Те се вслушват в гласа на интуицията и но нея вървят. Ако си гладувал три деня и срещнеш човек, който ти предложи малко хляб и плодове от своите, какво ще кажеш? Той ти предлага да седнете заедно и да си хапнете. Ще си размените по няколко сладки думи и, като се нахраните, ще се разделите. Ще помните ли този ден ? Не само че ще го помните, но той ще остане един от великите дни в живота ви.

Какво правят съвременните хора, като се срещнат ? Първата им работа е да се критикуват. Ако разберат, че не са с еднакви религиозни или политически разбирания, веднага започват да спорят, кой е на правата страна. И до днес още религиозните спорят върху християнството. Кой е основният принцип на християнството? Малцина имат ясна представа за това. Онези, които си отговорили на този въпрос, са в разумния свят, между разумните същества, не са на земята. Те живеят според Христовото учение. Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате". Има хора, които от 2,000 години не са виждали Христа и дълго време още няма да Го виждат. Същото се отнася и до някои народи. – Защо е така ? – Проследете историята на християнските народи, сами ще разберете това. Вижте, какви жестокости проявиха християните в последната война. Цели четири години се биха без почивка. Те нямаха време даже мъртвите си да погребат. И това са християнски народи! Едно време, когато се биеха варварите, от време - навреме си даваха почивка и, след като погребваха мъртвите, отново се биеха. Каква е разликата между варварските и християнските народи? Как се биеха евреите? Те избиваха населението на цял град и над избитите прекарваха дикани. Цели четири години, ден и нощ, се биеха съвременните християнски народи, с желание всеки да победи, да покаже своето юначество. Приложиха ли те Христовото учение? Постъпиха ли като ученици на Христа?

„Иде час и сега е, когато всеки, който ви убие, ще счита, че принася служба Богу." Днес, в 20 век, хората продължават да се убиват. Като ги питат, защо правят това, те се оправдават с условията. Такива били времената и условията, че не могло без война. – Кой е казал това? Кой е дал живот на човека? – Не зная, кой му е дал живот, но зная за себе си, че съм роден в България. – България ли е дала живот на българина? – Майка ми ме е родила, тя ми е дала живот. – Представи си, че се отнеме храната, водата, въздуха, светлината и топлината в природата, тогава ще видиш, може ли майка ти да те роди. Трябва да знаете същността на нещата. Бог е дал живот на всички живи същества, следователно, никой няма право да отнема този живот. Бог е Любов, която ражда живота. На тази Любов ще посветите живота си и на нея ще служите. Религиозните очакват да дойде Христос на земята и да възкреси мъртвите. Ще дойде Христос на земята и ще произнесе думите „Бог е Любов." Само Любовта е в сила да възкреси мъртвите. – Тогава да дойде Христос по-скоро. – Ще дойде, но ще намери ли хора, които ще повярват, че Бог е Любов? Ето, слънцето, което всеки ден изгрява, ми говори, че Бог е Любов. От хиляди години го познавам и слушам неговите думи. Аз слушам, какво ми говори слънцето, а не, какво ми казват богословите. Аз не слушам и пророците, макар че се разговарям с тях. Като срещна Исайя, казвам му: Ела, приятелю, да кажеш нещо. В миналото много говори, кажи и сега нещо. – Много говорих, но още не е дошло време да се изпълни пророчеството ми. – Вярно ли е, че се разговаряш с пророците? – Разговарям се с тях, защото те и днес са на земята. Вие сте ги турили горе някъде и само разисквате, кой какво е казал. И апостолите са на земята. Апостол Павел, апостол Петър и сега работят, проповядват Христовото учение. Те са носители на любовта. Ако мислите, че те имат корона на главата си, много се лъжете. Те минават като обикновени работници, които прилагат любовта. Не само те, но всички апостоли, всички добри християни работят в света и прилагат Христовото учение. Ако не е така, как ще разберете стиха от Писанието, дето е казано: „Идете и проповядвайте Словото Божие, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място е казано: „Ако опазите Словото ми, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."

Мнозина казват: Ако приемем християнството по нов начин, нашите умове ще се объркат. Чудни са хората, като мислят така. Че техните умове никога не са били оправени! В какво се заключава нормалният човешки ум ? Какво ще кажете за жестокостта на хората ? Къде е нормалността им? В жестокостта ли? Аз съм срещал безверници с по-меко и добро сърце, отколкото във вярващите. Това се дължи на доброто естество на човека. Макар и безверници, те проявяват своето добро сърце. Някой казва, че не вярва в Бога, но като види, че човек се дави, веднага се хвърля във водата, да го спаси. Защо го спасява, като не вярва в нищо? Той казва: Дави се човекът, трябва да му помогна. Това показва, че в човека има нещо добро, което всякога може да се изяви. Тази е добрата страна в човека. Срещал съм вярващи, които повече философствуват, а по-малко вършат добро. Благодарение на това философствуване, хората се отдалечили от пътя на истината.

Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате." Нека всички свещеници и проповедници от целия свят, отговорят на въпроса: Виждали ли са Христа? Знаят ли, какво означава Духът Христов? Вятър ли е той? Според мене, Духът е Разумното, Великото Начало, Което носи всички блага в живота. Аз Го виждам във всички хора, дето Той работи неуморно. Той слиза до човека и отново се качва. Казано е: „Духът на истината ще ви научи на всичко." Питате: Той всякога ли говори истината ? – Да, Той носи не обикновената, а абсолютната истина. Всеки, който говори абсолютната истина, е готов да сподели с брата си всичките си блага. Не говоря да споделяте благата си с онзи, който има къщи, ниви, дрехи. Аз имам пред вид бедния, който няма нищо. Щом имам два чифта обувки, две дрехи, ще дам едната на онзи, който е лишен, който живее в мизерия. Това изисква любовта. Не чакай да ти искат, но като разбереш, че някой се нуждае, пръв ти пристъпи към него и му дай, каквото имаш. Това е великото и красивото в живота. Това изисква Бог от нас. Ако Той носеше нашия ум, ако се гневеше като нас и ако нямаше любов в себе си, Той би затворил небесата за човека; би затворил пътя към всички блага; би изпъдил хората от земята. – Какво ще стане тогава ? – Всякакъв живот щеше да се прекрати. Обаче, в Бога има велика любов. Аз виждам, как хората отиват при Бога. Те се изправят на молитва, после коленичат и казват: Не виждаш ли, Господи, какво вършат с нас? Обраха ни. - Колко ви взеха? – Десет хиляди лева. – Дайте му 10,000 лв. – казва Господ – и да си върви. Друг се моли: Господи, аз бях проповедник, но ме изпъдиха от църквата. – Не се безпокой, аз пак ще те назнача. – Добро да е мястото, Господи. – Всички майки и бащи все се оплакват, и Господ ги назначава. Не съм срещал човек, който да каже: Господи, благодаря Ти за благото, което си ми дал. – За какво се молят хората? – Те постоянно се оплакват, че това нямали, онова нямали. Казвам: Велик е Бог! Той изведнъж приема мисълта на всички и казва: Дайте на тези хора, каквото им е нужно. Колкото по-лоши са хората, толкова повече Бог казва: Дайте им, дайте им! Колкото по-лоши са хората, толкова повече - богатство им дава Господ. Те едва могат да го носят.

Като наблюдават живота на хората, някои християни се питат: Защо този човек е толкова богат? Защо има толкова много къщи? – Какво искаш ти: да имаш една къщичка на земята, или горе на небето? Да имаш голямо богатство на земята, или да имаш светъл ум, благородно сърце и диамантена воля, да успяваш във всичко. Ако имаш десет къщи, и всеки ден се караш с наемателите си, на прав път ли си? Кое предпочиташ: богатство, или светъл ум? – Светъл ум, разбира се. Чистото сърце се възприема от хора с чисти сърца. Аз бих желал да проповядвам на хора с добри сърца. Ако е за философствуване, и аз зная да изопачавам нещата. Обаче, зная, че няма човек на земята, който, като изопачил Божествената Истина, да е успял в живота си. В цялата окултна история, от незапомнени времена, от как свят светува, няма нито един човек, нито един ангел, който да е изопачил Истината и да е придобил нещо ценно. В Божествения свят най-малката лъжа или най-малкото зло носят най-лоши последствия. Ето защо, всякога помнете, че Бог е Любов. Само така ще се ползувате от благата на живота. От 8,000 години човечеството си служи с насилие, за постигане на благата. Обаче, насилието нищо не е допринесло. Приложете любовта и влезте във връзка с Божествената мъдрост. Като ставате сутрин от сън, кажете си: Господи, покажи ни, как да използуваме деня. Колкото по-искрено се молите на Господа, толкова по-ясно ще се открие пред вас целият план за прекарване на деня. Ще чуеш един тих глас да ти говори: Посети днес няколко бедни вдовици, няколко сирачета. Занеси им нещо за ядене. Каквото ти каже Господ, трябва да го изпълниш. Казваш: Господи, зает съм: правя научни изследвания, имам да решавам сериозни задачи. Нямам време да ходя при вдовици и сирачета. Щом се отказваш да изпълниш волята Божия, нищо няма да постигнеш. Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат. Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия. Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота.

Помнете: Любовта носи живота. Тя внася разширение в човека. Мъдростта носи светлина и знание. Тя внася хармония в живота. Истината носи свобода за човешката душа. Който не разбира трите велики закона – на любовта, мъдростта и истината, започва да философствува върху живота, светлината и свободата и дохожда до своеобразни заключения. Аз не съм против философствуването. Нека всеки мисли по свой начин, но добре е да си създадете една положителна философия за живота. Тогава математикът ще се занимава със своите формули и изчисления, но ще ги прилага в живота. Какъв математик е този, който не може да изчисли, какво го очаква след една година? Това е най-малкото, което той може да предскаже. Духът работи в хората, и те трябва да използуват условията, които той им дава. Казвате: Всичко се дава даром. – Даром се дава, но усилия са нужни за това. Изследвайте мозъка на великите и гениални хора, да видите, как е организиран той. Мозъкът им не е като на обикновените хора. Това показва, че те са работили много, за да го организират и обработят. Мозъчните клетки на добрите и праведни хора се различават от клетките на грешните и лоши хора. Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на човек, който е престъпил Божиите закони и намирам голямо деформиране на клетките й. Дали този човек е роден престъпник, или отпосле се е отклонил от правия път, не е важно. Клетките му се различават от тези на праведния и добър човек. Погледът му също се различава. Изобщо, от грешните и престъпни хора се разнася смрад надалеч. Като дойде някой престъпник при мене от него излиза такъв смрад, че едва го издържам. Ще кажете, че престъпленията се скриват. – Няма нищо скрито-покрито в света. Престъпленията отдалеч миришат. От тялото, както от ума и сърцето на чистите и праведните излиза голямо благоухание. Те носят живот на хората. Те са живи, динамични сили, проводници на Бога. Божият Дух се проявява чрез хората. За да предават Словото Му, те трябва да бъдат смели, безстрашни. – Какво ще говорят на хората ? – Ще говорят за Божията Любов, за възприемане на Божествените сили. С други думи казано: Не се противопоставяйте на Божествените сили, на това, което Бог е вложил във вас. Тогава, като срещнете някой религиозен, кажете му: Братко, да си подадем ръка в името на Бога и да се разберем. Радвам се, че и ти, и аз вярваме в Христа, като Син на Бога, като проводник на Неговата Любов.

Питате: По колко трябва да се плаща за проповядването на Словото ? – Колко плащаха на Христа ? Колко плащат на Христовите последователи? – Ако проповядваме без пари, как ще живеем ? – Ами Христос как живя, как се прехранваше? Ще кажете, че Христос имал сила. – Че и вие, като последователи и ученици на Христа, можете да бъдете силни. Щом искате да проповядвате на хората, вие трябва да им дадете пример на безкористие. Не казвам, че на свещениците не трябва да се плаща. Ако аз кажа това, значи, изнасилвам положението. Свещеникът сам трябва да каже: Братя, аз искам да работя безкористно, по любов, както Бог е определил. Мислите ли, че като работи човек безкористно, ще умре гладен? Направете този опит, да видите, как работи законът. Силата на човека е в прилагане на любовта. Като обичаш някого, той е готов да даде последната си хапка за тебе. Това се отнася и до животните. И те проявяват любовта си към хората.

Ще ви приведа един пример. Когато отиваме на Витоша, минаваме през село Драгалевци. Едно селско куче се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше. Качваше се с нас на планината и там прекарваше целия ден. Като се връщахме, и то с нас тръгваше. Щом слезехме в селото, кучето си оставаше там, а ние продължаваме пътя си. Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си. Между коларя и коня се завързала такава дружба, че не могли един без друг. По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува. Пък и конят бил стар, не могъл да работи, та и той гладувал заедно с господаря си. Като гледал страданията на коня, коларят го потупвал нежно и му казвал: Их, братко, и двамата сме осъдени на страдания! Един лен коларят впрегнал колата и се отправил в една гостилница, дано някой от клиентите да го потърси за работа. Влязъл в гостилницата, поогледал се, никой не го повикал, и пак излязъл. Пред коня си видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо. – Какво има? – запитал коларят. – Този кон е мой; той ми спаси живота през войната. Можеш ли да ми го продадеш ? Ще ти дам, колкото искаш. – Не, този кон е единственият ми приятел, с когото споделям всичко. Не го давам! Как разрешил въпроса офицерът? Той казал на коларя: В такъв случай, ти и конят ще дойдете да живеете при мене. Така осигурили животът си и коларят, и конят.

Сега и Христос казва: „Елате при мене и вие, и вашият кон, да живеем всички заедно. Чистосърдечни хора са нужни днес. Всички, които любят Бога – православни, евангелисти, католици, теософи, каквито и да са те, трябва да си подадат ръка в името на своя Велик Баща, Който им говори чрез езика на светлината. Тогава ще дойде новата епоха в света. Тогава ангели ще слизат на земята. Велики Учители ще дойдат между хората, и сухите науки, като сухи кости, ще се облекат в плът и ще оживеят.

„И още малко, и ще ме видите." И днес казва Христос: „Още малко, и ще ме видите. Защо ще ме видите? - Защото аз отивам при Отца си, и Отец ми е Любов." Тази Любов прониква в цялото Битие. Отсега нататък, Отец ще се проявява. Това се казва и в Откровението: „Чух цялото създание да хвали Бога." Със своята Любов Той примирява всички противоречия. Всяко същество, което чуе гласа на Любовта, ще каже: Един си, Ти, Господи! Една е Твоята Любов! Една е Твоята Мъдрост! Една е Твоята Истина! Ти ще ни дадеш свободата.

„Още малко, и ще ме видите." Знаете ли, какъв тържествен ден е да видите Христа? Знаете ли, колко тържествен за вас е денят, когато видите майка си, която не сте виждали 20 години ? С голям трепет очаква дъщерята своята майка. С голям трепет очаква синът онзи ден, когато ще види своя изгубен баща. Ще кажете, че голям е трепетът на младия момък, когато види своята възлюбена. Да, но този трепет не е траен; той се изменя. Възлюбена, в правия смисъл на думата, е само душата, на която сърцето никога не изменя. Ние трябва да живеем като души, а не като тела. Голямо е съмнението на човека. Какви ли съмнения не са прониквали в човешкото сърце! Какви ли съмнения не са отправяли хората и към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: Не се съмнявай, пред тебе стои човек, който може да ти каже истината. Опитай ме, но не ме човъркай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. Аз съм готов да споделя всичко с тебе; да пожертвувам всичко за тебе, без да осиромашея. Казвам, че няма да осиромашея, защото зная, че Великият Божи Дух работи в мене. Казват: Какво говори този човек? – Аз зная, че говоря абсолютната Истина. Аз свидетелствувам за Божията Истина и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна. Същото се отнася и до любовта, през всичките векове. Хората могат да се обличат с каквито искат дрехи, но дрехата на любовта е една и съща.

Мнозина ме питат, как гледам на държавата. Чуден въпрос! Представете си, че пътувам с параход, несполучливо направен. Заедно с мене пътуват около 1000 души. Повдига се буря. Параходът се люлее, всеки момент може да потъне. Ние сме всред морето. Какво ще правим? Трябва ли да се бием помежду си? Единственото нещо, което можем да направим, е да се молим на Бога да стигнем благополучно на брега. Щом се видя вън от опасността, ще кажа: На такъв параход втори път не се качвам. И на сегашните народи казвам същото. И вие се намирате в такива несигурни параходи. Молете се да излезете благополучно на брега. Втори път не влизайте в такива параходи. Има един единствен, здраво направен параход. Има една държава в света, която се налага на всички. Тя се управлява по три велики закона: по закона на Божията Любов, по закона на Божията Мъдрост и по закона на Божията Истина. От тези закони произлизат други два: Законът на Правдата и законът на Добродетелта. Това е кодексът на тази единствена държава. По него тя се управлява.

„Още малко, и ще ме видите, защото аз отивам при Отца си." Тази държава иде вече в света. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще проверите, дали думите ми са верни. Бог иде в света! С грамадна сила ще бъде разтърсена цялата земя. Всички народи ще се разтърсят. Умовете и сърцата на хората ще се обърнат, и те ще започнат да мислят и да чувствуват правилно. Всички хора ще станат кротки. Знаете, че слонът е лош, когато се раздразни. С хобота си той може така да те подхвърли, че нищо да не остане от тебе. За да го укротят, индусите го обръщат няколко пъти с корема нагоре, след което той става кротък, безопасен. Метод е това. Така постъпва и Господ с хората. Като ги обърне няколко пъти с корема нагоре, те стават кротки като агънца. Иде великата Любов в света! Тя ще организира сърцата на всички хора. Днес всички хора, всички учени – англичани, руснаци, французи чувствуват, че иде нещо велико, красиво. Ето защо, всички трябва да бъдем готови. Смело да приемем Божията Истина и да я приложим в живота си; да проявим беззаветната Божия Любов към всички хора, към всички живи същества. Да възприемем Божията Мъдрост, носителка на знание и светлина. Да се радваме на свободата на новия ден – за всички хора, за всички животни и растения. Само така ще познаем, че Христос царува в света. Тогава и хора, и животни ще си отдъхнат и ще кажат: Благодарим, че Бог царува на земята! Тогава ще се чуе новият химн, който някога Йоан е чул. На земята ще се пее нова песен – песента на необятната Божия Любов. Когато хората се срещат, ще си кажат: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина царуват на земята!

Бог царува на земята! Това значи, да заживеят всички хора по братски.

5. Беседа от Учителя, държана на 13 април, 1924 г. София.

----

*) Йоана, 16:16.

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)

14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

https://petardanov.com/files/file/530-%7B?%7D/

Тайна молитва

Прочетоха се няколко теми върху „Качествата на новия човек“.

Всяка мисъл има свое приложение. Думата приложение е ясна. Мислите могат да бъдат отделни, разхвърляни, тъй както са отделни и разхвърляни нишките, преди да се е изтъкал от тях какъвто и да е плат. Може да имате най-хубавите нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки те ще бъдат разхвърляни тук-таме из материята. Питам: тия нишки ще ви ползват ли? – Не. Ако дойде една разумна сила и така сплете тия нишки, че образува от тях един плат, този плат ще може вече да се използва за вашето тяло, за вашата къща. На същия закон се подчиняват и човешките мисли. Докато са разхвърляни, те не ни ползват нищо; изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те вече са една материя, която може да се използва в живота.

Сега някои казват: „Трябва да мислим!“ Да мислим, значи да предем. Добре, но ако през целия си живот правим само конци, какво сме научили? Казваш: „Жената преде.“ Какво от това? Каква полза имате от тия нишки? Тези нишки трябва да се изтъкат.

Мнозина от младите и старите се страхуват да влязат в някоя окултна школа, защото щели да се приравнят с другите и нямало да могат да мислят. Кой е крив за това, че човек не може да мисли? Ако вие сложите мед пред една муха, тя ще отиде ли при меда? – Ще отиде. Като види още отдалече меда, мисли ли да отиде при него, или нещо я привлича. Никаква мисъл не я ръководи към меда, освен желанието ¢ да си вкуси от него. Тя може да се удави в този мед, може крилцата ¢ да залепнат и да умре, но въпреки всичко това ще отиде към меда. Така е и с всяка разхвърляна мисъл, затова мислите трябва да се изтъкат. Как ще се изтъкат? – Има закони за това. Тия закони трябва да се разбират, а при разбирането има и методи за приложение.

Да кажем, че имате една величина А. Тази величина може да е една неподвижна точка, която чака подтик отвън, за да се движи, а може да е и една жива топка, която има подтик за движение отвътре. Да кажем, че тази величина може да се движи в известна посока, например към посоката В. Какво може да направи тази величина в движението си към В? Къде ще бъде следното положение на тази точка А? – Щом тази величина дойде до В, тя ще се обърне назад.

Сега няма да се впущам в обяснение на механическите закони, понеже живите закони на Природата се отличават от механическите, а съзнателните закони на Живата природа се различават от живите закони. В тия закони има градация. Допуснете, че А е един вол, който живее в София, а В представлява пашата му някъде горе по Витоша. Този вол прекарва цяло лято на паша и не мисли за София. Значи той се намира в движение към В. Но дохожда зимата, цялата местност се покрива със сняг. Едва тогава му дохожда наум, че трябва да се върне в София. Следователно от В той трябва да се върне назад.

Значи величината А се движи от величината В назад към София. Можете ли математически да определите например след колко време величината А ще се върне обратно в София? За решението на тази задача имат значение условията, а също и времето, през което ще се върне този вол. Този вол ще се върне в София, когато падне сняг и покрие цялата местност. И наистина, тъкмо така става. Същото нещо прилагаме и по отношение на човека. Той е същата величина, която слиза от Невидимия свят А във видимия, физическия свят В, дето остава на паша. Той прекарва на Земята 40-50 години: яде, пие, забравя за онзи свят. Обаче щом снегът падне, дохожда смъртта. Тази величина от В се връща пак в А, в първоначалното си състояние. Тъй че човек най-напред се движи от горе на долу, а после от долу на горе. Там, откъдето започва движението, положението на тази точка наричаме горе. Силата, която движи известна величина, е отгоре. Следователно силата, която е заставила човека да се движи, е отгоре. Изминатият път АВ може да е път на един вол, може да е път и на един човек, но резултатите ще се различават. Ако величината А е един вол, който е дошъл до В, той през цялото лято само ще пасе и за нищо няма да мисли. Ако пък е един човек, който слиза на Земята, процесът на движението за него ще е по-сложен. Туй движение по посока АВ представлява задачи за решение от висшата математика на живота. Можете ли вие например математически да определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за паша на Витоша. Той все ще вземе една посока, но откъде ще тръгне: дали от южната, източната, западната или северната страна? Освен това можете ли да определите математически где ще спре? – Може. Онези, които разбират законите и правилата за решението на тия задачи, ще могат да ги решат. Също така математически може да се определи кога ще се роди някой човек на Земята, какво е способен да извърши и какво ще извърши.

Следователно главната мисъл в нашия живот е да се разберат вътрешните закони, по които се гради и развива разумният живот. Аз наричам разумен живот онзи, когато човек е в състояние сам да премахне някоя своя болест. Такъв човек според мен е разумен човек. Всеки човек, който не може да премахне някоя своя болест, не е разумен и следователно разумният живот не е в него. Великата сила, която лекува хората, иде отвътре. Великата сила, която прави хората разумни, също иде отвътре. Любовта, която може да повдигне човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи за Любовта. Отвън съществуват само поводи за Знанието. Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре. А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят.

Питам ви: в какво седи една права мисъл според вас? Допуснете, че накарам един от учениците да начертае на дъската един триъгълник и да опише колко положения може да заеме този триъгълник, т. е. какви възможности се крият в него. Колко положения може да заема този триъгълник? Как се явява в Живата природа той?



Да вземем например един равнобедрен триъгълник А¹В¹С¹ (фиг. 1). Правата А1В1 е движението на величината А¹ към В¹. Обяснете какви са качествата на този равнобедрен триъгълник! Той е остроъгълен триъгълник и в него страната А¹В¹ = В¹С¹ , а страната А¹С¹ е по-малка. Добре, но сега ви питам: кои са били условията, които са направили този триъгълник остроъгълен? Ако в човешкото сърце и в човешкия ум е имало повече сили, триъгълникът се развива повече на височина и става равнобедрен, т. е. триъгълник със слабо телосложение.


Ако пък имате по-ниския триъгълник А² В² С², той показва, че условията, при които се е родил, са били по-неблагоприятни (фиг. 2). Материята, в която се е развивал, е била по-гъста. Давленията са били по-силни, значи този триъгълник изразява по-силно телосложение. В този случай тялото се развива за сметка на всичко, а умът и сърцето са като условия за развиване на тялото. Тялото е господарят, то заповядва на ума и на сърцето, а в първия, равнобедрения триъгълник, сърцето и умът заповядват на тялото. Следователно в сърцето и в ума на човека има в еднаква степен егоизъм, затова двете бедра в равнобедрения триъгълник са равни. Това показва, че за да бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва да има хармония. Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете: „Сърцето трябва да се подчини на ума.“ – Не, на Земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а отпосле – умът. Вие може да мислите, че вече разбирате тия триъгълници. Не, в тях има движения. Представете си, че един от тия триъгълници се движи около своята ос с известна бързина. Това движение може да има известна посока, но може да има и второ движение, точно противоположно на първото. Посоката и дължината на тия движения може да се определят. Да допуснем, че силата на вашите чувства е два пъти по-голяма от силата на вашите мисли (фиг. 3). Тогава ще имате отношението 2:1. Ако пък вашите чувства са два пъти по-слаби от вашите мисли, какво ще бъде отношението в този случай? Отношението ще бъде 1:2. Как мислите, ако вашите чувства са два пъти по-силни от вашите мисли, колко от вашите мисли ще могат да бъдат реализирани? Всякога след реализирането на две желания ще дойде една мисъл. След като се реализират две желания, човек се изтощава и чувствата му отслабват. Тогава законът се сменя: умът става два пъти по-силен от сърцето. Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си.



Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една баница – ти трябва да му направиш тази баница, колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това свое желание, в теб ще се развие едно благородно качество. Някой ти поиска някаква малка услуга – направи я! Ама може да се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т. н. Не, ние говорим само за възможностите. Когато няма абсолютно никаква възможност, това вече е изключение. Законът за невъзможностите е друг. Мъртвият човек живее в невъзможности и затова отива в гроба. Умрелият човек мълчи, не се проявява, казва: „Не мога.“ Но когато отидем при живия човек, той говори. Живият човек трябва да говори, а мъртвият – да мълчи. Сега има хора, умрели поради нямане на Любов. Казва някой: „Аз не мога да любя.“ Казвам: мъртъв си, затова ще мълчиш, ще изучаваш философията на мълчанието. Мълчанието е законът на мъртвите. Трябва да научиш закона на мълчанието! Мъртвите само ще мълчат в почвата, докато съберат енергия да израснат отново. Сега, разбира се, аз не говоря за естествената смърт, но аз говоря за онова вътрешно бездействие, когато човек не се интересува абсолютно от нищо.

Допуснете, че аз ви дам една задача в Школата. Какво ще правите? Трябва да сте готови! Вие още не сте имали задачи. Едва сега ще пристъпим към задачите. Например ще раздразним едного от вас. Ще пратим десет души да го набият, тъй да го масажират, че да го предизвикат да се раздразни. След туй ще искаме от него, точно математически, след пет минути да бъде весел, всичко да забрави, като че нищо не е било. Но да не бъде весел само привидно, а и вътрешно. Така ще направим с един, с двама, с трима и с повече. Други пък ще изпитаме по друг начин. После ще направим и друг опит. Ще ви свикаме на събрание и, без да знаете, изведнъж ще запалим салона. Тъй ще видим колко сте смели. Сега говорим: „Трябва да сме смели, решителни, в случай на някое нещастие не трябва да се бяга и т. н.“ Ще направим опита, без да знаете. Тогава, каквото мислите, ще бъде? Вие всинца може да бъдете герои, да седите спокойно, без всякакъв страх, но може и всинца да избягате навън – не се знае. Това е само предположение. Предположението не е знание. Докато нещата не се опитат, те не се знаят. Например аз може да мисля, че съм герой, но на геройство на думи само аз не разчитам. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавам някоя задача, аз предварително си правя един малък опит. Сега например наблюдавах как се проявиха някои от вас на последната екскурзия. Времето е облачно, вали дъжд, но ние вървим. У мнозина минава мисълта: „Уж пролетна екскурзия, времето трябваше да бъде хубаво, а то вали, ще се простудим – не си струва да се излагаме така на дъжда, да отидем по-добре на хижата, да се изсушим.“ Това е много правилно, но това са човешки разсъждения. Казвам: добре, като дойдат всички, ако искат, да отидем на хижата, но ако не се съгласят, ще отидем на нашето място, ще накладем огън и ще се изсушим там. Ако отидем на хижата, какво ще спечелим? Ние постоянно сме пред очите на хората, всички ни следят, затова, като отидем там, ще дойдат и други екскурзианти и няма да бъдем свободни. Казват: „Вали дъжд, може да се простудим, духа вятър.“ Значи дъждът и вятърът ви плашат. Ако един малък дъжд и вятър могат да ни плашат и не можем да ги издържим, какви екскурзианти можем да бъдем, какъв характер имаме. Не, спокойни ще бъдете. Гледам – някой потреперва, студено му е. Казвам: няма нищо, ще се стоплите.

И Природата в туй отношение е много умна! Аз я познавам, аз съм запознат с нея. Много умна и много досетлива е Природата. Тя има всички методи, за да изпита човека. И какво беше времето през целия ден? Току изведнъж се поправи времето, небето се отвори. Всички казват: „Оправи се времето!“ Мина се половин час, отново заваля дъждът. Всички казват: „Сега вече ще ни накваси.“ Мина се още половин час, времето пак се оправи. Така целия ден времето си игра с нас – ту дъжд, ту слънце. Ние, като виждахме, че завалява дъжд, мислехме, че няма повече да се оправи времето. Обаче не мина половин час, то пак се промени. Та в света има един разумен закон, който ръководи нещата. От опит трябва да го научим. Щом го научим, ще добием тази вяра. Аз наричам тази вяра вяра в законите на Живата природа, вяра в законите на разумния човешки живот и най-вече вяра в законите на Божествената Любов. Придобием ли тази вяра, тогава ще разберем дълбокия смисъл на Божествения живот. Това са три области, които трябва да се изследват. Вие най-първо трябва да изучавате законите на Живата природа. Имате да изучавате една отлична област, богата с разнообразие. Всичките възможности има човек да изучава Живата природа, без да се умори. После ще изучаваме разумния човешки живот. И когато най-после дойдем до Божествената Любов, това е финалът на всичките науки, които ние можем отчасти да изучаваме.

Сега всички вие учите, но трябва да тъчете вашите мисли. Ако вашите мисли са разхвърляни, ще ги тъчете. Всеки ден ще мислиш. Ако станеш материалист, ще кажеш: „Аз съм един от по-ниските триъгълници.“ Станеш ли много чувствителен и започнеш ли да философстваш, ще кажеш: „Аз станах сега по-заострен, по-висок триъгълник.“ Тогава идеалът ти ще бъде да станеш един равностранен триъгълник. Чувствата ти трябва да бъдат хармонични, изобщо волята ти, умът и сърцето ти трябва да бъдат хармонични. Всичко това е лесно за говорене, но е мъчно за изпълнение, ала може да се постигне. Желанието ни да постигнем туй състояние трябва да ни движи в живота. Казвам: на всинца ви трябва благородство в обходата ви. Аз ви наблюдавам – вие не вярвате в погледа на човека. Казвате: „Той не ме погледна хубаво.“ Защо не вярвате? – Има нещо лошо в погледа ви. Погледът трябва да бъде точно определен. Обходата ви към всички хора трябва да бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас – нищо повече! Тъй ученикът трябва да си създаде истински отношения. Ако не можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час от деня трябва да бъдете примерни в обходата си. Ще си кажете: „Един час от деня аз ще се обхождам с другите тъй, както със себе си.“ Като се мине този час, слез от сцената, върни се към стария начин на обхода. Утре пак един час. Всеки ден увеличавай по пет минути. Туй са много приятни опити. Условията, при които сега живеем, постоянно ни изваждат из релсите и ние се спираме, изгубваме този вътрешен импулс и стремеж да се учим, да се облагородяваме, и ставаме индиферентни, като казваме: „Остаряхме вече, нашето се свърши, за друго прераждане ще остане.“ – „Трай, коню, за зелена трева!“ Ти не знаеш какво ще бъде другото ти прераждане. Това е предположение. Знаеш ли точно математически каква ще бъде идущата ти възможност? Сегашното ти положение е най-важното. От сегашното положение по-важно няма. Следващото ти положение като дойде, тогава то ще бъде най-важно. Трябва да знаете, че следващото ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава. Представете си, че величината А, волът, няма храна в София. Какво трябва да прави? Той трябва да се прероди в В, т. е. на Витоша, и там да живее. Той живее в София, но слама няма, сено няма – трябва да излезе вън от София. Ако този вол каже: „Аз не мога да напусна София, ще остана да живея в нея, София е отличен град“, какво ще стане с него? – Краката му ще почнат да се преплитат. Той непременно ще трябва да излезе на паша по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота. Ако вие, които сте дошли в условията В, както вола, не пасете, няма да можете да се развивате правилно.

Сега да преведа смисъла на този символ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислиш, ако не туряш тия нишки в едно, ако не събираш тази енергия в себе си, какво друго ще работиш? Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и за в бъдеще да я обработвате. Тия са задачите, с които вие трябва да се занимавате и да ги решавате не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува. Аз мога да дам един метод, по който да се обхождате помежду си, но знаете ли на какво ще мязате? – Всички ще бъдете еднообразни. Еднообразието е много смешно нещо. Всички вие трябва да бъдете разнообразни. Какъвто поздрав дадеш ти, да няма подобен на твоя. Ти да се отличаваш от другите. Всички да бъдете тъй различни помежду си, както са различни листата на едно и също дърво. Нека има нещо еднакво, но то да се състои в това, че действа един и същи принцип, обаче в отделните ви прояви да има разнообразие. Между всички ни трябва да има обща нишка, която да ни свързва действията. Някой от вас, като поздравява, може да направи един реверанс, друг – едва да се поклони, трети – да се усмихне, четвърти – да даде едно цветенце или една смокиня, или един портокал, или една картичка, или една кърпичка: хиляди начини има, по които човек може да изяви учтивостта си към своя брат. Може да занесеш на своя брат нещо много малко – една теменужка. Какво от това? Ти с тази теменужка изразяваш известно чувство. Аз ви говоря това нещо като на ученици. Под ученици на една окултна школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят. Няма по-опасно нещо в духовната наука от еднообразието, което аз считам за начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. Допуснете, че имате едно стихотворение от Петко Славейков. Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това стихотворение. Какво ще научите от тази декламация? Достатъчно е един, двама, трима, до десетина души най-много да го декламират, но да слушате сто души наред да го декламират, нито ще можете да издържите, нито има смисъл. Това е губене на време.

Опасността е в повторението. Например често казваме: „Да бъдем добри!“ Не се мине много време, пак повтаряме: „Да бъдем добри!“ Хубаво, да бъдем добри, но как? В какво седи добротата? – Е, добри трябва да бъдем! Според мен за Доброто човек трябва да мисли най-малко. Не трябва да си индиферентен, но да се проявяваш като добър човек, без да мислиш, че трябва да си добър. Започнеш ли да мислиш, че ще направиш някое Добро, ти няма да го направиш. Не мисли, а прави Доброто. Започнеш ли да мислиш за Любовта, ти няма да я проявиш. Не мислете, че умните хора много обичат. Поне моята опитност е такава: умните хора много малко обичат. Умният човек е много умен, но за себе си.

Аз ви говорих за разумното сърце. То се проявява при съвсем особени условия. Аз съм наблюдавал хора, които отричат Бога, казват, че няма Господ, че трябва да отмъщаваш и т. н. Но същият този човек, като минава покрай реката, вижда, че някой се дави, и веднага се хвърля във водата и го изважда. Казват му: „Ти казваше, че няма Господ, защо извади този човек от водата?“ – „Е, будала съм бил.“ Значи, ако би спрял: да разсъждава дали да го спаси, или не, би казал: „Нека се удави!“ Той го спасява, защото в този момент в него заговаря нещо възвишено и благородно от миналото. Неговият минал живот му казва: „Тази философия не струва, не е права.“ Ето защо той влиза във водата, спасява човека и с това изпълнява Волята Божия. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото ни. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие и не подозирате даже какво велико нещо има, заложено в известни души. Дайте на човека благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявят в Доброто, трябва да минат през много тежки изпитания. Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество.

Приложение ви трябва сега! Трябва да се научите всички да мислите правилно, да знаете как да преплитате нишките във вашата мисъл.

Сега как бихте постъпили един спрямо друг? Аз бих ви казал как постъпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за косите, набиете се и след това настъпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате в дома си с пръснати глави. Някога пък само единият пострадва. Аз съм наблюдавал такива случаи. Как идва примирението? Върнат се в дома си, но не се мине много време и единият размисли върху станалото, пък си каже: „Пръснах му главата, но не направих добре.“ Не се мине много време и вторият казва същото. И двамата съжаляват, подадат си ръка и си простят взаимно. Това нещо постоянно става с хората. Този начин е стар метод и вие сега трябва да се освободите от него. И ще се освободите. Новият живот е без вързани глави – това е най-хубавото нещо. Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една светла мисъл за него; старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му, и ако видите в него нещо лошо, кажете: „Той беше добър човек, има нещо добро, заложено в него.“

Ако бих ви дал една задача, как бихте я разрешили? Да кажем, че се раздават три премии: една премия за ума, друга – за сърцето, и трета – за волята. Коя от трите ще изберете? Ако сте инженер и градите къща, какво ще ви трябва? – Ум. Ако сте работник и копаете на лозето или орете на нивата, какво ще ви трябва? – Воля, сила. Тъй че, ако сте инженер, ще изберете премията за ума. Ако сте работник, ще изберете премията за волята. Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте един пример!

Мнозина от вас трябва да проучват живота на актьорите. Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена. След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля. Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва да знае как се проявява тя. Например вие искате да се учите на търпение. Седнете пред огледалото, вземете една игла и я забийте в ръката си. Наблюдавайте колко време няма да мръдне нито един мускул на вашето лице. Следете няма ли да ви потекат сълзи. Трябва да знаете, че физическите страдания са предговор, приготовление, за да издържите на душевните, на моралните страдания, които са по-тежки. Например тия от вас, които не могат да търпят, ще ги накарам да направят няколко екскурзии. Аз ще избера за тази цел дъждовни, ветровити дни и тогава ще ви накарам да направите тия екскурзии. Ще отидете на екскурзия и ще видите, че като се върнете, ще бъдете отлично разположени. Най-малко за една седмица няма да мислите да се карате с никого. Природата е майстор да трансформира енергиите в човека. Някой път например вятърът вее или от изток, или от запад, или от север, или от юг и ни донася дъждовните капки, които падат върху човека, внасят известни топлинни енергии в човека и по такъв начин обновяват организма му.

Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък. Известна част на нашето тяло гладува и вследствие на това се явява известно неразположение. Ние страдаме от душевен глад. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. Казваме: „Няма нито един човек, който да ме разбира. Не съм намерил досега нито един истински брат. Самотен съм в света.“ Значи все липсва нещо на човека. Где ще намери това, което му липсва? – Той може да го намери само в Живата природа. Тя има всичко. Действително тия мисли не са нищо друго освен шишове, които аз познавам. Много добре съм запознат с тях. Някога при случай аз мога да ви покажа образи и форми на тия шишове. Те представляват цяла култура. Ще кажете: „Такъв е животът, съдба е това! Ще се примирим с необходимостта на нещата.“ – Не, тази философия не разрешава въпросите. Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можем да го изправим. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божият Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно и трите неща: необходимост, Свобода и Божествен Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира Свободата и който не разбира Божествения Промисъл, всякога ще се намери в едно противоречие. Освен тази никаква друга философия в живота ви не може да работи.

Да направим едно малко упражнение!

Ще ви дам предварително едно обяснение: ако поставите дланта на лявата си ръка върху дясната или обратно, какво ще почувствате? Една топлина. Защо? Защото се срещат две противоположни енергии. На горната страна на човешката ръка се набира положително електричество, затова тя е космата. Долната страна на ръката, дланта, е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество. Сега допрете двете длани на ръцете си и наблюдавайте какво ще почувствате в себе си?

Цялата опасност за вас, съвременните ученици, седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителя.“ Да, но никой от вас не е направил ни най-малкия опит. Като ви дам някое правило, вие започвате да го разправяте тук-там, но за себе си не го прилагате. Например турете двата си палеца върху брадата. Турете след това ноктите на двата си палеца под брадата и ще забележите, че имате в двата случая два противоположни резултата върху вашата воля. Туй, което можеш да направиш в дадения случай, не седи в самите палци, а зависи от силата, от енергията, която можеш да прекараш през своите палци. Ръката е проводник на сили. Доколкото можеш да прекараш, да проектираш през твоите палци известна сила към известна част на тялото си, дотолкова ще можеш да направиш едно упражнение. С туй упражнение може да не постигнеш целта, която гониш – нищо от това. Все пак обаче то ще е една придобивка за каляване на волята. Защо някога няма да постигнете резултат? Защото много от вас са нервни и тази нервност се проявява несъзнателно и пречи при упражнението. Например започвате да си мърдате единия крак, да се чешете, да се движите насам-нататък. Искате ли да направите някое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всичките си органи, тъй че за 5 – 10 минути те да бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути няма да шавнете, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. Ще дойде някой през това време, ще иска да ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тих и спокоен, като че този човек не съществува. Ще кажете: „Възможно ли е това?“ – Възможно е, има хора, които не се поддават на слабости. Вие ще се повдигнете по-горе от причините, които искат да ви извадят от нормалното ви състояние.

Да допуснем, че аз съм турил главата си във водата, правя някакво наблюдение, а някой в това време ме пита: „Какво има във водата, какво виждаш там?“ Питам: ако аз река да му отговоря, какво ще стане с мен? Нали тази вода ще нахлуе веднага в устата ми? Аз ще мълча и ще наблюдавам, няма да му се обаждам. Като си извадя главата извън водата, тогава ще му разправям. Докато си във водата, ще мълчиш, ще правиш наблюденията си, но щом излезеш, тогава ще отговаряш. Отговаряш ли, докато си във водата, това не е философия. В дадения случай не трябва да знаеш да говориш, но да мълчиш. Има случаи, когато може да говориш, но има случаи, когато трябва да мълчиш. Казваш: „Всякога мога да говоря.“ – Не, приятелю, има моменти, когато не трябва да кажеш нито дума. Ще мълчиш, ще правиш наблюдения само. Излезеш ли отгоре, над водата, тогава можеш да говориш. Ще ми възразите: „Ами ако този човек се разсърди, че не му отговаряме?“ Според мен в света съществува само един човек. Всичко друго е илюзия. Следователно, щом е тъй, аз ще кажа: в света съществува само един човек и зная, че от този човек зависи всичко. Тогава кой може да ви се сърди? В Бога има ли сръдня, я ми кажете? Казват, че Господ се сърди. Тъй са писали пророците, но аз питам: Бог сърди ли се? – Не, Бог никога не се сърди. Само ние, хората на Земята, се сърдим за нищо и никакво. Дойде някой твой приятел, каже ти: „Знаеш ли какво говори еди-кой си за теб?“ Казваш: „Не зная.“ – „Еди-кой си казва, че си говорил някои лоши работи по негов адрес.“ – „Не, не е вярно това.“ – „Тъй ли, чакай, аз ще му кажа!“ Разсърдят се двамата. Дойде друг и ти каже: „Знаеш ли, че къщата ти изгоря!“ – „Не, не е изгоряла.“ Всеки ден хората ни лъжат, а ние им вярваме. Ти ще кажеш тъй: „Моята къща никога не изгаря. Моят брат никога не може да каже нещо лошо за мен.“ Приятел за приятел никога не може да каже лоша дума. Аз не зная нито едно изключение от това правило. Ако има само едно изключение, този човек не ти е приятел. Следователно в това отношение ти ще бъдеш спокоен.

Светът, в който живеем, е създаден заради нас. Ние живеем в най-добри условия. При сегашното си развитие при по-добри условия от тия не можем да бъдем: толкова сме могли да подобрим пътищата. Трябва да знаете, че при тези условия този живот, който прекарвате, е най-добрият. Сега някой от вас казва: „Еди-кой си не трябваше да ни казва така.“ Ами как? – „Трябваше другояче да ми каже.“ – Не, това са наши умувания, наши разсъждения. Той ти каза точно това, което трябваше. Вие се спъвате от тия неща, но за ученик, който разбира нещата, това е една положителна философия. Казвате: „Не трябва тъй да ни говори!“ Ами как? Ами аз как, по кой начин трябваше да ви говоря тази вечер? Вие казвате например: „Този човек трябваше да ни говори по-малко – колкото да ни обясни някои неща.“ Какво значи по-малко говорене? Може да говорим повече, може да говорим и по-малко.

Да допуснем, че имаме едно семе, попаднало на камениста почва. Колко ще израсне това семе нагоре? Малко ще израсте. Защо? – Няма условия. Следователно това семе говори малко. Допуснете сега другата възможност: това семенце е попаднало на богата почва. Какво ще стане с него? – То ще стане дълго, ще има дълга и широка реч. Значи многото говорене подразбира богата почва, благоприятни условия. Малкото говорене подразбира нямане на условия. Тъй че да говорим много или малко – това не зависи от нас. Някой път говорим много, защото има условия; друг път говорим малко, защото няма условия. Някой път чувствата се проявяват повече, защото има условия, някой път не се проявяват, защото няма условия. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да чувстваме, каквото искаме. Ще кажете: „Тогава где е свободата?“ Абсолютна свобода в света няма. Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да чувстваме, както искаме, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна. Например детето мисли тъй, както мислят майка му и баща му, с малко видоизменение. Като кого мисли малкото вълче? – То мисли като майка си, като баща си. Баща му може да е бил по-голям герой от него: може да е давил, да е ял повече овци от него, но и вълчето постъпва като баща си, макар и по-малко да се проявява в геройството си. Като кого мисли малкото агънце? – И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото семенце? – Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила ябълката. Следователно ние мислим това, което са мислили другите хора преди нас. Някой казва: „Аз мисля, идея имам!“ Я ми кажете една нова мисъл, една нова идея, каквато никой друг досега не е помислял? – Няма такива мисли. Това, което наричате нова мисъл, нова идея, ще видите, че и други са я мислили, само че у вас тя се явява с едно малко видоизменение. В сегашните условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашите мисли, нашите чувства и нашата воля са относителни. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част. Капелмайсторът като даде такт, всички започват да свирят и се сливат в една обща хармония. А сега един свири по един начин, друг – по втори, трети – съвсем иначе: цяла неразбория се създава. Този капелмайстор трябва да чака няколко години, докато музикантите му се научат да свирят хубаво. Не е лесно да се научат хората да мислят и постъпват идейно.

Когато дойде време да се образува един клас, в който да се учат хората, всякога ще има мъчнотии. Затуй аз зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвам: за даден случай не изисквайте повече от това, което е възможно. Ще ви обясня какво нещо е възможност. Срещна един овчар, който има половин пита хляб. Най-голямата възможност в дадения случай е този овчар да ми даде половината от своята пита на мое разположение. Ако сме двама приятели и имаме един хляб, тогава на всеки един ще се падне по половина; ако сме четирима – по четвърт; ако сме осем души, ще ни се падне по една осминка. Следователно туй е, което ни се пада в дадения случай. Толкова ти се пада – за толкова ще претендираш. Условията обаче може всякога да се менят, няма да бъдат все едни и същи. Но в дадения случай, в дадения момент използвайте условията, каквито са, не роптайте против тях. След това моментът може да бъде по-богат. В Природата всякога има приливи и отливи. Ако в един момент има отлив, в друг момент ще има прилив. Т. е. ако в един момент условията са неблагоприятни, в друг момент ще бъдат благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон. Два щастливи момента не може да следват един след друг. Това е пак закон. Следователно, ако имате едно хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което ще дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са закони. Вие не изисквайте да дойдат условията преждевременно. Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот.“ Много искаш! Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо.“ Щастието е една секунда, кратковременно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. Бъди доволен от туй, което иде!

Аз ще направя сега един опит. Ще ви предам мислено една мисъл, да видим колцина от вас може да я хванат. Следващата сряда ще видим колцина от вас са я възприели. Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе във вас едно движение. Вие няма да знаете какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта. Вие може да направите много движения, но ще гледате дали ще направите туй движение, което съответства на тази мисъл. Туй е само един опит. Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта. Ако доловите мисълта, ще бъдете по-близо до Божия закон. Туй е всичко. Сега вие си мислите: „Коя ли е мисълта?“ Тя е проектирана вече. После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма да ви обяснявам това движение. Аз наричам туй движение едно от свещените движения. У човека има много движения, които са свещени. Тези движения човек проявава при особени случаи. Някой път човек направи някакво движение, с което причинява благоговение в другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека. Някой казва на някого: „Този човек ми изпрати веднъж един ангелски поглед. Но един път беше това!“ Някой пък си помръдне само ръката. Но свещено движение е това! Грациозни движения има в човека, но те много рядко се случват. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.

За следния път ще напишете на черната дъска едно мото, един лозунг и едно изречение, с което всички да сте съгласни. Ще си изберете един от учениците, който да напише хубаво, красиво това мото на дъската.

Размишление

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Двадесет и пета лекция от Учителя

9 април 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

Тайна молитва.

Прочете се резюме от темите: „Възможностите на човешката душа“

За следния път ще пишете върху тема № 21: „Целите на съвременната наука“.

След това ще пишете върху тема № 22: „Приспособление на човешката душа“.

Природата има свои методи за нареждане на нещата. Например, по-твърдите вещества падат долу, по-леките остават отгоре и по този начин се нареждат. Когато говорим за приспособление, разбираме този естествен метод за нареждане. За да се хармонизирате, вие трябва да намерите нивото на окръжаващата ви среда и да знаете какво положение да вземете по отношение на нея. Ако искате да бъдете на повърхността, трябва да бъдете едно от леките масла. Тогава, дето и да ви турят, нищо не ще може да ви задържи долу, вие всякога ще изплувате на повърхността. И когато ние говорим за духовния живот, всякога разбираме именно това състояние на душата, в което тя може да изплува на повърхността на живота. Тъй че вие ще разсъждавате философски. Какво разбирате под думата „приспособление“? Може да философствате колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхността. Същото нещо е и в духовния живот: когато човек се повдига в една по-висша среда, когато човешките мисли и желания напреднат, то и душата на човека функционира правилно. Всеки от вас трябва да прави такива опити, да следи своите състояния. По този начин вие може да измените едно ваше настроение.

Защо иде лошото настроение? Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е. в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб. Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате. Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан. Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи. Това е страдание на тялото. Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания. Защо идват страданията и радостите? И затова трябва да си дадете отчет. По този начин вие ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. И най-после, след тези размишления вие ще дойдете до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това аз наричам положение на Духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги изменяте. Запример, има атлети, на които, ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само да свият пръстите си и халката се счупва. Лесно се освобождават те от такъв род страдания.

Първото нещо за вас: вие трябва да се справяте със страданията на тялото. Запример,както сте сега в зданието, ако дойде някой и каже изведнъж: „Пожар!“ – какво ще направите? Вие няма и да помислите, ще хукнете да бягате. Защо трябва да бягате? Спрете се, помислете малко. Има ли повод за бягане? Ами еди-кой си казал. Та що от това? Този повод не иде от тебе. Някой ти пошепнал нещо и ти веднага изкачат навън, но виждаш, че няма никакъв пожар. Всяко действие или всяка мисъл, или всяко желание в нас трябва да произлиза от дълбочината на нашия дух, отвътре. Ако нещо отвътре ми каже, че има пожар, аз ще го послушам; но ако някой отвън ми пошепне, че има пожар, аз няма да го послушам, докато не проверя. Това е нашепване от обикновения ум.

Та всички вие виждате какво несъгласие съществува помежду ви. Аз наблюдавам вашите тела, виждам, че те не си хармонират. Това не е по ваша вина, но някои от вас са по-интензивни, а някои – по-малко. Тия от вас, които са изучавали електричеството, знаят, че ако се пусне силен електрически ток през слаба жица, тя ще изгори. Значи, жицата трябва да съответства на напрежението на електрическия ток, иначе той произвежда разрушение. Затова и вие трябва да постъпвате много внимателно, както към себе си, така и към другите. Запример, някой път искате да ви се каже някоя истина. Може да ви се каже тази истина, но ако се пусне един такъв силен ток – защото истините са свързани с голямо напрежение – тогава мислите ви ще се превърнат на сили, които ще минат през вашата нервна система; вие не ще можете да издържите и ще произведат съответен ефект.

Аз съм ви привеждал няколко пъти примера за онзи евангелски проповедник, който се молил на Бога да му се отдаде случай да изпита какво нещо е посещението на Духа. Той сам разправяше тази своя опитност. Цели 10 години се молил за това нещо и най-после една вечер имал такова посещение. Но когато Духът дошъл, той легнал по корем и викал: „Стига, Господи, ще се стопя!“ Какво разбрал той от тази своя опитност? Ето защо в окултната наука казват: трябва да изучавате силите на природата и да не си играете с тях. Те не са играчка. Това са динамически сили, с които човек трябва да бъде много внимателен. Те са свещени работи, не са област в която може да пипате както искате. И Мойсей който беше посветен в Египет в тайните на Бялото Братство дълго време трябваше да седи в пустинята, и тогава едва му се разкриха някои тайни при къпината. Той чу глас, който му каза: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. Следователно, когато вие се доближавате до тия свещени области, трябва да бъдете чисти. Чистотата не изключва живота, но го осмисля. Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа, на мъже и на жени, на млади и стари, е чистотата. Докато човек е чист, всеки може да го обича; стане ли нечист, всеки го отхвърля. Това може да го проверите. Следователно чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас разумната Любов. Вън от чистотата любов и разумност не могат да съществуват. Туй е едно качество, което всички трябва да имате. Ако го нямате, трябва да го придобиете. Като ученици вие трябва да бъдете чисти. Не казвайте, че не можете да бъдете чисти. Можете да бъдете чисти! Че то е ваше право, гражданско право. Само по философски път на мисълта вие сте дошли до онова погрешно схващане, че не можете да бъдете чисти. Вие се заблуждавате от окръжаващата ви среда. Вашите погрешки не могат да ви направят нечисти. Докато аз действам принципално, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога и чрез тази любов да обичам всички, аз имам чистота в себе си. Но почна ли да се съмнявам дали има Бог, дали хората са искрени, чистотата изчезва.

Та ще знаете: когато страдате – това е тялото което страда. Някой дойде при мене, казва ми: сърцето ме стяга. Това е тялото, което страда. Почни да разсъждаваш върху страданията. Поразчепкай ги малко! Да кажем, че някой те хванал за ръката и те стиска силно. Защо прави това? Опасява се от тебе. Ти пък го хвани по-силно. Той стиска, и ти стискай. Аз съм виждал някои майки да постъпват така с децата си. Детето я ухапе, тя го хване за ухото с ноктите си. То стиска, и майката стиска, докато най-после то заплаче – боли го. Щом това тяло те хапе, и ти стискай. Кажи му: не хапи и няма да плачеш – нищо повече. Тъй трябва да говорите на тялото си. То е разумно и трябва да разбере, че ние сме господари, а не то – нищо повече! „Ама то страда!“ – Ние ще отмахнем тия страдания. „Радва се!“ – И ние ще вземем участие в тази радост. Тъй е. И скръбта, и радостта трябва да имат своя стойност. И скръбта, и радостта трябва да бъдат разумни.

Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши! Как, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне. Чудна работа! Това страдание се отнася до тялото. Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата. Ако го издържиш, ще почнеш да се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с разумните същества. По-рано ти беше безчувствен, чакаше да ти заколят една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка! Или запитваше: агнето заклахте ли? А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала! Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно днес страданията са едно благо за нас, което природата употребява. Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете.

И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост. Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл.

Сега, колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна душа, тя ще констатира една натегнатост. Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални. Аз ги наричам неорганически, механически, връзки по необходимост. Това става и в света. Някой път, по необходимост, се събират хора от противоположни лагери и създават помежду си отношения, като че живеят в съгласие. Но в школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може ой 10 20 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения. Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени „вътрешни изпитания“, за да се приготвят за живота, да разбират законите на природата и да изпълняват волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля.

Трябва да знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е чистотата. Ако искате да бъдете обичани, чистота ви е необходима. Ако искате да бъдете запазени от болести, чистотата ви е необходима. Тази идея трябва тъй да залегне у вас, да знаете, че друг път няма. И сега, аз бих желал онези от вас, които правят опити, да бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та да може по този начин един на друг да си помагате. Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила да помогнете комуто и да е.

Следователно ще изучавате приспособленията, т.е. условията на живота. Ще изучавате и свойствата на елементите. Ако ставате твърди и жестоки в себе си, трябва да знаете, че имате много неорганическо желязо. Ако въображението, или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т.е. имате повече сребро в кръвта си. Ако мислите, че сте някой голям философ или гений, много неорганическо злато е влязло в кръвта ви. Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко. Природата не търпи излишък. Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо – всичко това е точно определено. Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в кръвта му. В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им. Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив, по-твърд – повече издържа. Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението. Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно.

Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение. Трябва да знаете какво е това неразположение и как се лекува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лекува лесно, но има и такива състояния, които траят по-дълго време: може би час, два, ден, седмица, месец, а понякога и година. В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице подобно на вас, една близка вам душа, която може да ви помогне. Все ще намерите един ваш приятел, който има отлично състояние, разположение на духа, който ви разбира, влиза в положението ви, обича ви и с него ще дружите. Няма да дружите с някой песимист. И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на душата си. Ще дружите с този човек, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее. Човек може да се нарани и в духовно отношение. Тогава се раждат състояния на душевна болезненост. Те се раждат и у млади, и у стари. Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все-пак могат да се лекуват. Ще потърсите, значи, само един такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен един приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази душа, сродна на вас. Разчитайте на нея само заради чистотата и добродетелите ѝ. Ако тази душа ви бъде приятел в пълния смисъл на думата, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото ще се лекуват още по-лесно. Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате. Те ще ви поставят на изпит. В светския дух има едно разположение да разчепкват идеите на хората, да видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам си правят заключенията. Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат да говорят за теб и да казват: оставете този човек, той е голям философ! Ще гледат доколко можеш да издържаш. Ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече, и тогава те ще изменят своето разположение. Но изгубиш ли равновесието си, те ще кажат: разбрахме колко си силен. Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат да си играят. Един ученик от окултната школа може да стане обект за присмех на другите хора, но той трябва да се пази от това. Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях.

Та ще се привикнете да влизате в положението на другите. Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите. Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния. Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате. Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие. Може да направите един опит, 2–10–15 опити и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва. Продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо.

Сега природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал. Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се! Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости. Ти не разчитай на този господин, не си осигурен. Утре ще се намериш пред нова мъчнотия. Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб. Затова, човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната. Неговата прехрана се намира в живата природа.

Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания. И природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правят големи опити. Тя допуща да се правят само малки опити. Големи опити могат да правят само напредналите души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити.

След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към периферията, ще искате да бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас. Тия около мен не са такива, каквито си мислех. Но закон е: човек не може да бяга от себе си. Това състояние се дължи, според мен, на набиране на известна енергия, която не може да се асимилира от окръжаващата ви среда. И тия енергии причиняват туй болезнено състояние у човека. Запример, аз забелязвам в класа много от вас имат силно развити лични чувства, вследствие на което се заражда голям индивидуализъм – всеки мисли само за себе си. Вие говорите за духовен живот, но личният елемент е на първо място. Дето и да ходите, личният елемент изпъква несъзнателно във вас. Но понеже се проявява и моралът, вие казвате: аз искам да бъда откровен, трябва да говоря истината. В същност и тук личните чувства може да ви заставят да изнесете недостатъците някому във форма на истина. И този човек, обаче, ти казва същото, докато най-после се скарвате. То е, защото вие не се изказвате чрез закона на добродетелта. Ти изнасяш неговите недостатъци като някакъв дефект. Въпросът не седи така, аз ще ви дам по това обяснение. Да допуснем, че вие сте един работник, когото наемат да работи на лозето. Вие копаете донякъде хубаво, но случва се нещо през деня, дойде ви някоя мисъл, която ви отклонява от работата, и вие оставяте 20–30 чукана неизкопани. Вие, обаче, мислите, че лозето е прекопано и си отивате. Аз минавам, разглеждам работата ви и виждам, че лозето е недоизкопано. Какво трябва да направя? – Трябва да довърша вашата работа. Ако забележа вашата погрешка в книгата си, ще кажа: ти не прекопа всички чукани, направил си една голяма погрешка. Подобава ли ти да вършиш такива неща? Започна ли да те морализирам, това не е разрешение на въпроса. Щом съм видял твоята погрешка, трябва да я изправя – нищо повече!

Сега вие готови ли сте да прекопаете тия 30 чукана на приятеля си? Няма нищо по-лесно от това да прекопаеш 30 чукана. Но във вас ще се зароди друга мисъл, запитвате: какво ще стане, ако всеки от нас остави по 30 чукана неизкопани? Нима целият клас все чукани ще копаете? – Изключение е то, у едного само ще се случи това нещо. Правилото е следното: ще довършиш работата на приятеля си! Ако постъпвате тъй, когато видите някакъв дефект у когото и да е, няма да бързате да му го казвате. Не е хубаво да изнасяш дефектите на хората. Аз зная, ти задържаш тази погрешка в душата си, но проучи най-първо де седи вината, защо този твой приятел или познат има тази погрешка, кои са причините да има той този недостатък и т.н. Проучи я издълбоко! След като проучиш дълбоко причините, ще разбереш законите, защо и за какво този човек греши и как можеш да му помогнеш. Само така ще постъпиш по един приятелски начин. Да допуснем, че днес някой между вас е весел, но на втория ден той изпадне духом, става песимист, отчайва се. Минава някой покрай него, казва му: какво си се отчаял? Не, това не е лекуване. Ти, като минеш покрай своя приятел! даже не забелязвай, че той е песимист, считай, че е весел. После, постепенно проучи причините и последствията за неговото състояние и след това пристъпи да му разправяш какво да прави. Нека се минат един, два, три, четири и повече дни и тогава, ако искаш да му направиш бележка, направи я; пък ако мине без бележка, още по-добре. Аз мисля, че този е истинският път, с който може да си служите. Това са начини, методи.

Някои казват: да направим това, да бъдем герои! Добре, подложете, например, на опит вашия страх, дали ще можете да се освободите от него. Нека ви изпитат! Вие седите в къщи, някой дойде отвън и ви казва: стаята ви гори! Ще видите дали ще запазите хладнокръвие. Вие трябва да бъдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите де гори, ще проучите положението, няма да бягате веднага навън. Ти можеш да загасиш този пожар. Знаете ли защо аз ви говоря за пожара? Ами гневът е най-ужасният пожар в човека! След едно разгневяване човек всякога боледува, много клетки пострадват в организма му и той се усеща неразположен. Човек трябва да изправи много мисли в себе си, да се повдигне. Засега у всички ви стават пожари. Тулумбите ви с вода трябва винаги да бъдат готови. В Америка всички колегии, всички университети имат такива тулумби. В случай на пожар всеки студент знае как да употреби тулумбите, за да помогне. После, във всеки пансион, който има 3–4 етажа, също така всеки пансионер знае де се намират тулумбите. Ако пожарът е голям, че не можете да го изгасите и става опасен за живота ви, ще ви покажат де са стълбите, през които можете да избягате на улицата. Предупреждават ви, как да постъпите. По същия начин «вие трябва да знаете де са вашите тулумбички. Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да влада себе си, когато съзнанието му е будно! Можеш ли да се справиш с един пожар, след това усещаш в себе си приятност, че си използвал правилно тази енергия, че си я превърнал в добро. Така човек започва да се чувства силен. Това са малки опити, които може да правите във вашите лаборатории. Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата си, за да го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава, остра сабя, направена, обаче, от книга, и му развързват очите. Той вижда пред себе си човек със сабя, който иска да го промуши. Ако е страхлив и почне да бяга, всичко е свършено, не го приемат в ложата си, но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден. След това го приемат. Някой път нему се струва, че сабята излиза от другата страна на тялото му и се попипва. Така и природата понякога прави такива опити. Ако иска да ви изпита, приготвя такива книжни ножове. Няма да бягате, ще знаете, че това е книжен нож. Най-първо ще проучавате вашите страдания, към кой род спадат. Има много страдания, които са само като метод, начин за уякчаване на вашите добродетели, за калене на волята ви.

Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив. Хора без любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война. В Македония имало сражение. Като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал да не извика, но мълчал – честолюбието му не допущало да се покаже страхлив. Мислил си: какво ще кажат войниците и другите офицери за мене? Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел. Той го запитва: страх ли те е? – Не ме е страх. Обаче и двамата треперят. Това не е безстрашие. Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделяли на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.

Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята – това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя – смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота. Защото животът без чистота остава всякога неразбран. И ако вие искате да бъдете разбрани, да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате абсолютна чистота. Чистотата, това е гражданско право за всяка душа, за всеки един от вас.

Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!

25. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 6.IV.1924 г. в гр. София

Книги:

* Добрата страна на страданията. Чистотата

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_04_06 Добрата страна на страданията. Чистотата.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но кажи само реч, и ще оздравее момчето ми."*)

Две положения са важни в живота: отрицателното и положителното. Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично. Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в речта, която може да каже. Следователно, и нашата сила не е в тялото, нито в ръста, нито в пълнотата ни, нито в нашето богатство, но в разумността, която проявяваме в своя живот. Всеки човек, какъвто и да е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля. Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната. Ако болният не използва тези елементи, колкото лекари да го лекуват, техните усилия ще бъдат безполезни. Ораторът или проповедникът, колкото и да са велики, без тези елементи нищо не струват. И те дължат величието и силата си на тях. Ще възразите, че светлината е външен елемент. Обаче, ние говорим за вътрешната сила на светлината, за това, което тя произвежда в съзнанието на човека.

Какъв е смисълът на сегашния ни живот? – Всеки има свой идеал и според него се определя и смисълът на живота му. Всички същества, от най-големите до най-малките, имат свои стремежи, свои цели. Въпреки това, никой не може без светлина. Пътуваш вечер през една тъмна, мрачна нощ, всеки момент може да объркаш пътя си. Далеч някъде виждаш една малка светлинка. Единствената цел, която имаш в този момент, това е малката светлинка. Ти се отправяш към нея. Какво ще стане с тебе, ако тази светлинка изчезне моментално? Спираш се изненадан, не знаеш, коя посока да поемеш. Стоиш и чакаш, дано отново блесне светлинката. Щом се появи, ти пак тръгваш. Следователно, смисълът на живота, особено в тъмната, мрачна нощ, е светлината, която свети някъде далеч на хоризонта. – Коя е причината за явяването и изчезването на светлината? – Зависи или от мястото, или от самия човек. Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. Това са положения, които всеки е опитал.

И рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но кажи само реч." Само една дума искал стотникът от Христа. Питам: Кое е онова, което повдига човека? Кое е важно за вас: каквото вие мислите за мене, или това, което другите хора мислят? Над всичко е важна онази Божествена светлина и топлина, онзи жив хляб, онази небесна манна. Те слизат до човека, те създават условия за живот в него. Питат ме, какво мисля за Христа. – Какво мисля за Христа? Че и хората, от две хиляди години мислят нещо за Христа. Отворете книгите, да видите, какво са писали и пишат за Христа. Всички тълкуват въпроса, кой е Христос, дали, наистина, е Син Божи. Половината човечество е на едно мнение, другата половина – на друго мнение. Едни-други се убеждават и не могат да се убедят. И едните доказват въпроса, и другите го доказват, но в доказателствата им има нещо криво. Това, което Христос внесе в живота, то е разумната любов, т.е. любовта в Божествения живот. Любовта е достояние за всяка душа. Явиха се различни тълкуватели на Христовото учение, но не засегнаха същественото. Те се занимаваха с неговата външност, с каква тога бил облечен, на какъв кръст бил разпнат и т.н. Мнозина и до днес още носят този кръст на врата си, особено в трудни моменти, когато отиват на бойното поле, когато боледуват. Въпреки това, кръстът не им помага: много войници умряха на бойното поле. Ако те бяха приели любовта в себе си, нито един от тях нямаше да умре.

„Кажи само реч." Под „реч" стотникът разбира разумното. Неговото момче е болно. От какво? Съвременните хора не са ли болни? Чудно ви се вижда това, нали? Каква по-страшна болест има от неразбирането? Днес хората един с друг не се разбират. – Защо? – Болни са те. Кой ще слугува на тези болни. Необходимо е да влезе разумността между тях. Наша задача е да покажем на хората истинския път за лекуване. Нужна им е светлина, чист въздух, чиста вода и здравословна храна. Това са четири елемента, които, правилно преведени в духовния живот, ще разрешат всички важни въпроси. Днес съществуват различни течения в живота, които го обясняват от различни гледища, с различна светлина. Добре е човек да се занимава с всичко, но той трябва да разрешава основно въпросите. Той трябва да изхожда от една здрава, непоколебима основа. Щом нощта е тъмна, мрачна, той се нуждае от една малка светлинка, към която да се стреми. Неговата посока трябва да бъде точно определена. И вие трябва да знаете, че вън от разумната любов, животът няма никакъв смисъл. Човешката любов сте опитали вече. Майките от години раждат, но коя майка е доволна от своите синове и дъщери? Хората са живели за своето отечество, издигали са велики империи. Това е светът, който те са съградили, но коя империя е доволна от тази любов? Империята не е в състояние да задоволи любовта. Това показва, че и досега хората се скитат в илюзиите на живота, далеч от същественото. Тази е причината за вътрешния страх в човека. Всеки се стреми да се осигури по някакъв начин. Според мене, най-малко трябва да се мисли за осигуряване. Разумните хора няма защо да се осигуряват. Ако всички хора биха живели по Божествените закони, за всички щеше да има достатъчно. Богата е земята, тя разполага с неизчерпаеми енергии. Тя напълно би задоволила нуждите на цялото човечество. Обаче, неразумният човешки живот е разделил хората на лагери: на богати и бедни, на учени и прости. Действително, има разлика между учени и прости, но срещал съм учени, лишени от права, трезва мисъл, както и такива, със здрава, положителна мисъл.

„Господи, кажи само реч." И вие често се намирате в безизходно положение, като този стотник. Към кого ще се обърнете? Ще кажат, че сте малодушни, че търсите помощ отвън. Кой човек не се нуждае от помощта на разумните хора? Аз не съм срещал човек, който сам да разрешава задачите си. Някой се моли на Бога, но за него казват, че е глупав. Казвам: Глупав е, защото се моли на Бога. Ами ако се моли на човек, като тебе, не е ли глупав? Това не показва, че не трябва да се молиш на човек. Ще се молиш на брата си, и той ще се моли на тебе. Това е в реда на нещата. По-добре е, преди да ни се моли нашият брат, да разберем нуждите му и да ги задоволим.

Сега вие искате да заповядвате на любовта и казвате на ближния си: Ти трябва да ме обичаш. – Няма закон в света, който да регулира любовта. Единствената сила в света, която не се подчинява на никакви закони, това е разумната Божия Любов. Всичко, което осмисля живота, това е разумната любов. Тя прави хората безсмъртни. Който възприема любовта, той влиза в рамките на Божествения живот, дето всичко е хармония, дето няма смърт. Под „смърт" разбирам всичко онова, което ограничава човешките мисли и чувства. Привидно, човек може да е спокоен, да се мисли свободен, но вътрешно той се терзае. Някой външно е спокоен, но в стомаха нещо го гложди – вътрешно е неспокоен. Тази болка може да го заведе на онзи свят. Лекарят констатира, че този човек има тумор в стомаха и трябва да го оперират. Сигурен ли е той, че след операцията ще оздравее? За другиго казват, че има тумор в мозъка. И него трябва да оперират. Сигурен ли е той, че като извадят тумора, ще оздравее? Бръкне ли лекарят в мозъка, всичко се свършва с този човек. Той може да остане жив, но разумното го няма вече. Лекарите и досега продължават да бъркат в светите места на човека. Те са бъркали и в гърдите, и в стомаха, и в мозъка, и в очите, и в ушите на човека. Няма тайно място в човешкия организъм, дето лекарите не са бъркали. И след това говорят за морал! После всички се питат, къде е човекът. Човешкото тяло е къща, но човекът не е там. Обаче, има едно място, дето лекарите не могат да бъркат. То е свещеният храм на човешката душа. Когато се прави операция на човека, святото в него, т.е. неговата душа, излиза навън. Когато разпнаха Христа, Божественото, т.е. Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам. Много естествено, Божественото не могат да разпнат. Никой не може да се докосне до Него. То прави човека силен, мощен. Всички хора се подчиняват на Божественото Начало в себе си. Затова в Писанието се казва, че двоеумният е раздвоен в своите пътища. – Защо е така? – Божественото не е в него. Такъв човек едно говори, друго разбира. Говори за Любовта, а крие в себе си нещо користно. Това не е любов. Любовта подразбира единство в целокупния живот. Единството осмисля живота. То го прави красив. Дето има единство в музикалните тонове, там има хармония. Дето има единство в мислите, чувствата и постъпките, там има хармония. Ако имаше единство в целия живот, той щеше да има друг израз.

Две неща спъват човешкия живот; те са го спъвали в миналото, спъват го и сега. Едното е, че хората не устояват на своите обещания – верността към Бога. Другото е, че не устояват на своя велик идеал. Ще ви приведа един разказ от египетската история. Някога, фараонът Хаки Бал искал да изпита верността на своите поданици, също и на своите слуги. Една вечер той извикал тайно при себе си, един от верните си поданици, Озирис Бен, и му казал: Искам да те поставя временно да управляваш държавата вместо мене, без да подозират това моите поданици. Ще управляваш, както намираш за добре. Ще разполагаш, както знаеш, с всичко, което имам. Питам: Колко верни поданици може да има един цар? Ако остави един да управлява вместо него, да разполага с всичката му власт и богатство, без да злоупотреби с тях, как би постъпил той? Озирис Бен е постъпил разумно. След една година царят се върнал, и Озирис Бен му предал всичко в изправност. В ума и сърцето на този верен поданик не се явила никаква мисъл, никакво желание за обсебване на царския трон. Той стои по-високо даже от своя цар. Той си казва: Това място не е мое, то принадлежи на друг. Като заел мястото си, Хаки Бал си казал: Намерих един верен човек в света. На него всякога мога да разчитам. И аз ви казвам: Този идеален образ на истински човек е от мъжки пол.

Сега ще приведа друг разказ, пак из египетския живот, дето се разказва за една идеална жена – египтянка. Тя живяла във времето на Рамсез Салу – египетски фараон. Наричала се Елтамар, най-бедната мома в Египет. Същевременно, тя била толкова благородна, умна и красива, че обърнала внимание на младия фараон, Рамсез. Той се влюбил и пожелал да се ожени за нея. Тя му отговорила: Аз мога да се оженя за най-умния човек, макар и беден. В моите очи ти не минаваш за толкова умен. Ако не намеря такъв човек, няма да се оженя. Такъв трябва да бъде идеалът на човешката душа. Следователно, ако и вие имате верността на Озирис Бен и идеала на Елтамар, съвременният свят щеше да бъде съвсем друг, в сравнение със сегашния.

Днес всички говорят за Христа, за Неговата любов, а какви ли не измислици, изопачени неща се пишат във вестниците. Едва чуят нещо от мене и бързат да го предадат в изопачен вид. Защо изопачават думите ми? – Защото само външно, механически ги разбират. И след това, пак продължават да говорят за Христа, за Бога. Ние не говорим за Бога, а за Любовта. Без любовта никой не може да разбере Бога. Като обичаш някого, ти си готов на всички жертви за него; наричаш го с най-хубавите имена. Ако не го обичаш, не си готов на никаква жертва, не виждаш нищо хубаво в него. Само любовта разкрива нещата. Тази е причината, дето човек греши по отношение на любовта. Любовта с нищо не се подкупва. Ако момата иска да привлече момъка чрез външната си красота, тя се лъже. Ако богатият момък иска да привлече красивата мома със своето богатство, той се лъже. Ако ученият иска да те привлече със своето знание, а светията със своите добродетели, и двамата са на крив път. Единственото нещо, което може да привлече човека и да преобрази неговия живот, това е великата, разумна любов, която действа вътре, в самия човек. Тя се проявява или по пътя на необходимостта – пътят на човешкото минало, или по пътя на сегашния живот, или по пътя на бъдещето. Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. Значи, миналото, настоящето и бъдещето са трите посоки на Любовта. В закона на необходимостта има мъчение. Колко моми и момци са осакатени от човешката любов! Колко млади хора срещате с изгорени лица от ревност! Колко сърца е промушила ревността със своя нож! И тази любов минава за чиста! Не, в закона на необходимостта няма истинска любов. За да излезеш от тази любов, трябва да живееш в настоящето, дето работи Божественият Промисъл. В тази любов всички хора влизат като членове на едно семейство; всички са под закрилата на Божия Дух. От тази любов ще влезеш в закона на свободата, дето всички хора, всички живи същества имат еднакво право на живот. Всяко живо същество има право да живее. „Речи само реч". Това са думи, изказани не от евреин, който изпълнява Мойсеевия закон, а от езичник, в душата на когото имало светлина, който разбирал великата истина на живота. И вие трябва да разбирате Христовото учение и да го прилагате. Ще го прилагате трояко: по закона на необходимостта, по закона на Божия Промисъл и по закона на свободата. Роден си, например, в християнски народ. Такава е вярата на баща ти и майка ти. Следователно, по необходимост, и ти ще бъдеш християнин. Можеш, като християнин, да виждаш навсякъде Божия Промисъл. И най-после казваш: Ще живея като Христа, по закона на свободата. Не е достатъчно само да разбираш Христовото учение, но да живееш според него. – Как е живял Христос? – Той е живял според закона на Любовта и изпълнявал волята на Отца.

Христос казва: Готов съм да положа живота си за Бога и да изпълнявам всичко, което Той желае.

От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят. Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на кацата. Ако няма обръчи, които да съединят дъските на кацата, нищо не може да стане. Докато обръчите на кацата са здрави, те я стягат добре. Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата. Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи. Достатъчно е да се пръснат те по лицето на земята, за да не остане нищо от тях. Колко деликатни пръсти на млади хора са разпръснати по земята! Казвате: Трябва да се стремим към добър живот. Кой ще ни помогне в това? Ще кажете, че християнството е в състояние да ни помогне. – Защо? – Защото то изключва смъртта. Безсмъртието се постига само чрез закона на любовта. Ако в тебе се роди желание за отмъщение, или мразиш някого, то е все едно да се тровиш, да страдаш от проказа, която рязяжда живота ти. В средните векове алхимиците са търсили жизнения елексир, чрез който да продължат живота си. Няма сила, по-велика, по-мощна от любовта. Тя ражда живота и го продължава, внася мир в човека. Ако любовта не работи еднакво във всички хора, тя не е истинска. Като знаете това, не мислете, че любовта ще дойде само чрез един човек. Впрочем, един човек я донесе, но всички хора ще я проповядват. Сега всички хора отиват срещу „Възкресение Христово" в църква, със запалени свещи, и чакат да каже свещеникът: „Христос възкресе." Следователно, когато и ангелите кажат: „Христос възкресе", и вие трябва да запалите своите свещи. Запалената свещ е Божественият Дух. Когато Той дойде на земята, когато човешкото сърце възприеме Божественото в себе си, само тогава може да запалите свещите си. Това се изисква още сега от всички християнски народи.

Като говоря за живота, аз не го отричам в неговите съвършени прояви. Не казвам, че онзи, който е придобил любовта, не трябва да се занимава с наука, музика, с изкуство. Не, той ще учи всичко и лесно ще разбира. В Божията Любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта. Често ме питат, какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Новото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата. Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и да е област на науката, все ще се намери някой да се обиди. Лекарят ще каже: Това учение по-високо ли е от медицината? Според мене, истинският лекар трябва да знае много повече от това, което практикува. – Кога ще го научи? – Когато стане ученик на живата природа. Малко лекари изучават живата природа. Казвате: Кога не е имало лекари? Та те не познават ли още живата природа? – Да, от памтивека има лекари. И онези от тях, които са свързани с живата природа, се раждат лекари. Те идват с готово знание. Същото се отнася и до учените: астрономи, естественици, математици. Следователно, човек трябва да започне с това, което е вложено в неговата душа; да бъде верен на онези дарби, сили и способности, вложени в него. Това значи, да носи човек в себе си вътрешна наука, вътрешно знание. С това знание човек ще изучава себе си, живата природа и любовта. Който се учи по този начин, той е на правия път. Срещнеш ли такъв човек, веднага ще се разбереш с него: нито ти ще му говориш много, нито той на тебе. Трябва ли добрият художник да ти разказва, как рисува? Достатъчно е да видиш, как четката се движи в ръката му, за да разбереш неговото изкуство.

Приятно е да гледаш, как рисува този художник. Приятно е да слушаш чистите и нежни тонове на цигулката, в ръцете на опитния цигулар. Като чуеш, как скърца лъкът в ръката на цигуларя, ти запушваш ушите си и бягаш далеч от него. – Защо не останеш да послушаш? – Не взима чисти тонове. След четири - пет години, като се научи да свири добре, тогава аз ще го слушам. Има умни хора в света, но и те още не разсъждават правилно. И хората, живели 2000 години след Христа, се осмеляват да ме питат, вярвам ли в Бога. Как да не вярвам в Бога! Аз живея в Него. – Ами в любовта вярваш ли? – Щом живея в Бога, естествено, че вярвам и в любовта. – Още в какво вярваш? – Вярвам в човека. – Още? – Вярвам и в живата природа. – Във друго нещо вярваш ли? – Не зная в какво още може да се вярва. Ако ви кажа, че и в друго вярвам, няма да бъде истина. Вън от истината всичко е лъжа. Няма лъжа в света, на която не може да се открие опашката. Една българска пословица казва: „На лъжата краката са къси." Кой човек се е облагородил с лъжата? Какво е допринесла лъжата на хората? Истината повдига хората, а лъжата ги понижава.

Има един закон, който изключва насилието и облагородява човека. Казват, че аз съм хипнотизирвал хората. Чудно нещо! Хипнотизирането е насилие, а аз проповядвам любовта, която изключва всяко насилие, всякакъв хипнотизъм. Ако е вярно, че аз хипнотизирвам, първо щях да хипнотизирам онези, които говорят против мене. А както виждате, те са свободни да говорят против мене, каквото искат. Какво ще говорят за мене? Аз оставям хората свободни, понеже служа на любовта.

Мнозина казват, че ние се занимаваме с духове. Какво зло има в духовете? Всички хора на земята са все въплътени духове, излезли от Бога. Под „дух" разбирам разумното начало в човека. За нас се говори, че сме викали духове. Запитали една жена, как вика духовете. Тя отговорила: Хвърлям едно въже във въздуха и на него закачвам някой дух. – Не, не е този правият начин. Жената се е пошегувала. Нашите братя, обезплътени духове, идват при нас по закона на любовта. Достатъчно е да ги обикнете, за да дойдат при вас. Казано е в Писанието: Викайте Бога, Който е Дух, чрез закона на любовта. Щом се отправите към Бога, към Великия Дух, Той веднага ще ви се отзове. Без Бога няма мисъл, няма чувства, няма действия. Благодарение на Него, нашият живот се изправя. Любовта – ето базата, върху която стъпваме, като основа на нашия живот. Други ни упрекват, че сме били против църквата, против държавата. Не е така. Ние цитираме стиха: „Всяка власт е от Бога дадена." Ще кажете, че и вие зачитате властта. Щом е така, ще ви изпитат и в това направление. – Как ще ни изпитат? – Както изпитват професора, който иска да заеме катедра в университета. Преди да стъпи на катедрата, той представя диплома и научните си трудове. И цветът има свои признаци, свои отличителни белези. Така и властта, която зачитате, трябва да има отличителни белези, че е от Бога дадена. Аз съм казвал много пъти и сега казвам: Съществува една държава в света; тя е Божията държава и на нея трябва да се подчиняваме.

В Господнята молитва е казано: „Защото е Твое царството и силата, завинаги". Прочетете седма глава от Данаила, дето е казано: „Бог въздига народите. Той им дава власт да управляват." Обаче, ние не правим въпрос за държавите. Ние се интересуваме от любовта, понеже тя разрешава всички въпроси, всички противоречия. Ако имаш любов, ти ще разрешиш всички въпроси. Като не разбират любовта, някои казват: Този е военен, той си служи с оръжие. – Какво е предназначението на военния? Според мене, предназначението му е да пази реда и порядъка в живота. Че е воювал, това е една случайност. Какво е предназначението на лекаря? – Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е случайност. Лекуването и воюването са случайности. И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя си. Животът не почива на случайности, но на любовта. Вложете любовта в живота си, за да разрешите основно всички въпроси.

„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът разбирал, че разумното Слово на Христа ще въздейства върху момчето му и ще го излекува. Статистически е доказано, че болестите се явяват и изчезват периодически. Определено е, колко болни ще оздравеят и колко няма да оздравеят. Изчислено е, всяка година, колко параходи ще потънат, колко къщи ще изгорят, колко деца ще се родят, колко хора ще умрат. Тези числа, в продължение на период от 20 години, постепенно се увеличават, след което започват да намаляват. Има един закон, според който събитията стават периодически. – Защо потъват параходите? – Защото не са взети под съображение някои неща. – Защо изгарят къщите? – Защото не са взети предвид някои предпазителни мерки. Всички нещастия се дължат на нарушение на известни закони. Болестите показват, че хората не спазват закона на любовта. Казано е: „В който ден ядеш от забранения плод, непременно ще умреш." Значи, преди да беше нарушен този закон, смърт не съществуваше. Смъртта дойде след непослушанието на първите човеци. Те не изпълниха Божия закон. Следователно, дето любовта отсъства, там има нарушение на великите Божии закони. Тази е причината за вътрешната празнота, която хората усещат. Дето любовта отсъства, там съмнението и подозрението се ширят. Слушаш някой да ти говори и се питаш: Говори ли този човек истината, или не? Всеки може да разбере, кой говори истината. Няма скрито - покрито в света. И в човека, и в животните е вложено едно чувство, с което те проверяват нещата.

Великата истина, към която се стремим, не е само за хората, но за всички живи същества. При сегашните условия на живота, две неща се искат от човека: любов и разумност. Разумният лесно си създава приятели. Достатъчно е да прости задълженията на своите длъжници, за да ги направи свои приятели. Обаче, неразумният жертва висшето за нисшето. Той дава под съд длъжниците си, осъжда ги и така си създава неприятели. Ако оставите животът да се развива разумно и естествено, вие бихте придобили дълбок вътрешен мир в себе си. Някой се мъчи да докаже, съществува ли Господ, или не. Каква полза от това доказателство? Каквото и да е доказателството ви, Бог съществува. Представи си, че доказваш на слепия, че Бог съществува, че има блага в света. Каква полза от тия блага, ако нямате сетива, с които да ги възприемете? Казваш на слепия, че има светлина, а той не я вижда. Какво е нужно на слепия? – Да развива зрението си. Аз не говоря само за външните сетива. Ако е въпрос само за тях, как ще възприемете Божията Любов? Как ще почувствате Божиите блага? В човека има едно особено сетиво, особено чувство, чрез което той може да възприеме Божията Любов, Божиите блага. Това чувство не е еднакво развито у всички хора. Тази е причината, задето говориш на някого за Бога, а той или нищо не разбира, или друго нещо разбира. Когато Божественото чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен. Христос казва: „В последните дни ще го възкреся." – Кои са последните дни? – Когато това чувство се разцъфти, както пъпката на слънчевата светлина, ти ще направиш първата вдишка, ще възприемеш Божествения живот. Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си. Щом излезе вън от нея и направи първата вдишка, то се разцъфтява. Значи, съществуването и животът на човека зависят от първата вдишка. Ако дете се роди и не заплаче, то е мъртво. То трябва да направи първата вдишка, да стане реакция в него и да започне новият живот. В първата вдишка се крие съзнанието на човека.

Като говоря на хората за Божията Любов, те ме питат: Ти говорил ли си с Христа, говорил ли си с Бога? – Чудни са хората! Ако им кажа, че съм говорил, ще кажат, че не съм с всичкия си ум. Как ще си обясните тогава думите на Христа, Който казва: „Идете и проповядвайте моето Слово, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място казва: „Ако вие пребъдвате в мене и изпълнявате моите заповеди, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Значи, животът, сам по себе си, не е нещо реално; той е израз на Божия Дух. В този смисъл, всички хора трябва да станат духовни, да придобият Божията радост, Божията интелигентност; да разберат живата природа; да влязат в Божествения живот. Само така, животът на сегашните хора ще се преобрази.

Като не разбират смисъла на живота, хората сами се тровят. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли, при такива състояния, човек да бъде здрав? Той се нуждае от вътрешно преобразуване, от нова, чиста среда. Като влезе в тази среда, там той намира истинската почивка. Тази среда е Божията Любов. В нея човек се чувства свободен, от никого необезпокояван. Какво по-голямо благо от това: да живееш в Божията среда; да се разговаряш с Бога; да изпълняваш Неговата воля. Какво по-велико от това: да живееш с разумни същества; да разбираш разумната природа, и тя да ти отговаря.

Днес всички се питат, какъв е смисълът на живота. – Да живеете в съгласие с живата природа; да живеете в съгласие с разумните същества; да живеете в съгласие с Бога на любовта – ето смисълът на живота.

4. Беседа от Учителя, държана на 6 април, 1924 г. София.

----

* Матей 8:8

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)

14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

https://petardanov.com/files/file/529-%7B?%7D/

Десет минути мълчание.

Тема за следния път: „Качествата на новия човек.“

Всяка работа или всяко предприятие в света не трябва да почива на една колеблива основа, а на една здрава основа. Под думите здрава основа разбирам основа, която не се мени, която остава една и съща при всичките условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие, като живеете на Земята, основата ви е здрава. Значи вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт върху каква основа ще турите живота си?

И тъй, Земята не е истинската основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: „Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.“ Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш – и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави. Или трябва да знае да плува, или трябва да се учи да плува? Питам: в кое училище е учило изкуството на плуването онова малко патенце, което, щом се измъти, и знае да плува? Преди хиляди години то е научило това изкуство. Тъй щото вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние го наричаме Божествен Дух, Който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз него го наричам разумното сърце – тогава моите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения.

Може да направите един прост опит. Ако вие мислите с вашата глава, трябва да мислите дълго време, трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече върху известен въпрос, докато дойдете до известни заключения. Да кажем сега, че вие си зададете въпроса какво ще бъде времето в понеделник. Нашият ум започва да разсъждава и казва: „Хубаво ще бъде.“ Добре, ще проверите. После ще запитате: „Дали времето ще бъде абсолютно ясно, или наполовина ясно; дали ще бъде само облачно, или дъждовно“ и т. н. Ще си зададете въпроса ясно в ума. При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно. Че времето ще бъде хубаво, това е предположение. Но ако вие запитате вашето разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждение. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу, под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може да каже: „Времето ще бъде еди-какво си.“ Запитайте се например как ще прекарате тази година живота си – добре ли, или не? Ако отговорите с ума си, той ще ви даде или най-хубавите проекти, или някой път може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да преминете по-благополучно.

Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои – по-късно. Дойде ти едно подбуждение, една добра мисъл да направиш някому добро. Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философстваш. Казваш си: „Имам пари, но ми трябват днес. Хайде, друг ден ще направя това добро.“ Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнението на ония хубави Божествени чувства. Следователно ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва – трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. За това Добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане – то е една малка услуга. Едно дете паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти коства да го вземеш, да го занесеш у дома си и да му помогнеш? – Ще изгубиш само половин час. Казваш: „Аз имам важна работа.“

Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим, че искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас – всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото Небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света. С тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземате целия товар на света. Аз съм ви говорил и друг път, че всяка една добра мисъл е свързана с хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъл, Бог не е предвидил това. Той е предвидил всичко, но вие губите условията. При всяко неизпълнение на добрата мисъл вие се понижавате, вие потъвате, при което и животът ви става по-труден. С отказването да изпълните каквато и да е добра мисъл вие всякога се понижавате. Средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т. е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце.

Как познаваме, че в нас действа разумното сърце? Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото Добро, ти усещаш вътрешното доволство в себе си, като че си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото Добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш Доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Да кажем, че един човек се дави във водата. Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това Добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога. Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствам действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? – Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото!“ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него. Явява му се един ангел и му казва, че всички негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат. Следователно, ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: „Размишляваше Давид в сърцето си“ – значи той размишляваше с това разумно сърце.

Туй е, което сега се изисква от всички. Във втория стадий на вашия живот вече се изисква обхода, т. е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. Например искаш да направиш бележка някому. Направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш? Осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията? Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както спрямо себе си? Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов. Когато поправяме грешките на който и да е брат, трябва да ги поправяме с Любов, та той да почувства, че ние правим това нещо от Любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка.

Първото нещо, което сега липсва на хората, е благородството. Например в тази Школа някой път се карате за столове. Някой ме пита: „Ние нямаме ли право да седнем напред да слушаме? Питам: кой е по-благороден – който сяда отпред, или който сяда отзад? Ако си човекът, който може да отвори устата си и да каже една любовна дума, да изпълни Волята Божия, седни на първия стол! Ако си човекът, който може да каже най-грубата дума, седни най-последен! И да те викат напред, кажи: „Братя, аз не съм за първото място. Аз ще седя отзад и постепенно ще идвам към първите столове.“ Казвате: „Да седнем отпред!“ Да седнете отпред аз ще се радвам, но трябва да знаете, че аз чета тия първи редове. Те трябва да бъдат редове на Божествената Любов, така че кой как ви срещне, от вас да излиза онази благост, онази нежност, онази сила да си помагате един на друг. Вие сега ще ми кажете: „Да, но това са нашите наследствени черти.“ – Това е една лъжа. Наследствените черти са ваша измислица. Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ги е вложил още когато ви е създавал, още когато сте излезли от Бога. Следователно във всеки един случай ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши. Аз съм казвал и друг път що е зло. Злото всякога произтича от отказването ни да вършим Добро. Злото е ненаправено Добро. Да допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо. Това е много естествено. Как ще изгладят тази обида? Ако единият от тях си каже: „Чакай, аз ще постъпя според моето разумно сърце.“ И другият казва в себе си: „И аз ще постъпя според моето разумно сърце.“ Постъпят ли и двамата така, спорът веднага ще бъде изгладен. Ами че какво има да делите? Какво има да делите в този свят? Не е ли най-хубаво да имате Божествената Любов? Онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни – това е Бог, Който се е ограничил, за да живее в нас. Има Един Бог в света, Който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил – да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Оттам произтича смъртта. Ние всеки ден и умираме, и възкръсваме. Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас? Ако вие се подчините на този Божествен закон, то който човек и да срещнете на пътя, и най-лошият да е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него. Ще кажете: „Познах Го!“ У лошите хора Бог е скрит надълбоко. Тия хора са лоши, защото не живеят добре. Когато се развалят пътищата в една държава, кой е виновен – пътищата или хората? Хората не поправят пътищата. И тъй, при сегашните условия на живота ние със своето непослушание на този велик вътрешен закон сме дошли до такова положение, че целият съвременен християнски свят страда. И тъй, изисква се мекота на нравите! Един господин е казал, че от лицата на тукашните школници свети смъртта. Не, аз не зная дали смъртта може да свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва да дишат смърт, а трябва да дишат живот.

Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност. За вас трябва коренна обнова. Ние трябва да имаме характера на Авраам. Авраам беше бездетен. Според закона на евреите наследството трябваше да остане на едного от неговите слуги или на едного от неговите синове от робините му. Обаче Бог му каза, че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраам? – Исаак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраам: „Ще принесеш сина си в жертва.“ Ако вие бяхте на мястото на Авраам, щяхте да кажете: „Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша.“ Авраам обаче не направи така. Каза: „Да бъде Волята Божия!“ Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато вдигна ножа, Господ му каза: „Познах, ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.“ Ето една похвална черта на Авраам! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение.

Разбира се, вие ще приложите това Учение кой на което място се намира в живота. Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраам, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, за да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари – отиде си вкъщи, стисне си главата – отчае се. Не стискайте главата си! Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте, имате непослушна дъщеря. Не ¢ се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте какво да правите. Може да минат ден, два, три, четири – ще дойде най-добрият отговор какво трябва да направите. Учител си, слуга си някъде, ученик си – каквото и положение да заемаш, не бързай.

Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че онези, които имат вяра, всякога се спасяват. Около двеста и петдесет-триста души офицери били осъдени от болшевиките на смъртно наказание. Отиват при един от тях. Питат го: „Вярваш ли в Бога?“ – „Не вярвам.“ Теглят му куршума. Убиват го. Отиват при втори, трети, четвърти и все ги питат: „Вярвате ли в Бога?“ – „Не вярваме.“ Най-после запитват един от тях: „Ами ти вярваш ли в Бога?“ – „Да, вярвам!“ – И се прекръства. „Най-после – намери се един да вярва в Бога. Хайде навън, не заслужаваш да те убием.“ Пущат го на свобода. Защо? – Господ пошепва на този, който убива: „Пусни този, той е Мой човек!“ Този човек вярва в своето разумно сърце, слуша своя вътрешен глас. Аз мога да ви приведа още много примери за съветите на разумното сърце, но тия примери имат сила в своето приложение. Аз зная колко е мъчно човек да приложи едно правило! Когато човек се разгневи, веднага идва съмнението, колебанието.

Във всичко в света може да се усъмните, но в Бога – никога! Бъдете готови да се жертвате заради тази велика Любов – заради Господа, Който съизволява да се ограничи, да дойде да живее в нас! Бъдете готови в дадения случай всичко да пожертвате заради Него! С това се е отличил Христос: „Дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който Ме е пратил“, казва Христос. Най-после, когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: „Аз ще направя всичко, което Отец Ми е казал.“ Христос имаше знание, имаше и сила. Той казваше: „Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и да Ме освободят? – Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това ще бъде за благото на Моите братя.“ Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? – В послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа! Този Христос, Който днес живее в сърцата и душите на 500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Той е достатъчно силен и Неговата сила ще се развие още повече. С тази сила можем да разполагаме и ние. Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде дадено.“ В кое име? – В името на Божията Любов, в името на това разумно сърце, което е в нас. Ако имаш разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него.

Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване на почит един на друг. Това е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате; лекции може да държите, морал на хората може да четете, можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добрите навици са това, на което може да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете как трябваше да постъпя. Ще ми кажете: „Трябваше да бъдеш по-мекичък.“ Щом ми четеш морал, значи имаш добър навик, знаеш как да постъпваш. Щом можеш да ми четеш морал, значи разбираш от добрите навици. Защо да не можеш да постъпиш така и ти? Всички знаем как трябва да постъпваме? Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим! И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил да живее в нас. Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас!

Аз ви слушах преди лекцията, един брат каза: „Братя, да се помолим!“ Аз бих желал само един от вас да се помоли, а не всички. Един от вас би свършил цялата работа. Един трен колко души машинисти изисква? – Един. Ако всички станат машинисти, ще има караница. Един машинист е нужен! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насядат във вагоните – и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли; този лост ще се съобрази с великия Божествен закон, а всички други ще стоят във вагоните тихо и спокойно. Вие ще кажете: „Ама да не направи той някаква погрешка.“ Историята, която ние знаем от хиляди години, показва, че всички онези, които са се ръководили от своето разумно сърце, са постъпвали разумно. Те никога не са създали някаква катастрофа. И затова псалмопевецът казва:“Млад бях и остарях, но не видях праведният да проси. Не видях човек с разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.“ Ако някой път праведниците са били излагани на поругание, то е било по простата причина да помогнат на своите братя.

И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към Този, живия Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Единственият Учител в света! Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: „Господи, с Твоето име, с което Ти си знаен само горе, на Небето, да бъде Твоята воля.“

Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всички славяни те са най-груби. Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане ви трябва. За да се огладите, ще се надпреварвате в Божествената Любов. Тази Любов ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер. Най-първо ще започнете с добрата обхода. Аз постоянно слушам да казват някои от вас: „Учителя спрямо някои е по-благосклонен, а спрямо други – не. Вие разсъждавате плътски. Ние не можем да бъдем благосклонни по лице. Божествената Любов действа еднакво към всички хора. Към всички хора Бог действа еднакво, но не всички хора еднакво проявяват Божията Любов. Следователно вашите души се различават по това, че някои са по-готови и затова Господ по-силно се проявява към тях. Обаче всички трябва да знаете, че имате една и съща възможност. Както Бог действа спрямо един ангел, тъй действа и спрямо един човек; тъй действа и спрямо растението, тъй действа и спрямо последното камъче – без никаква разлика. Аз не говоря за външния, за физическия свят. Аз говоря за живите камъни, за живите растения, защото на Небето и растенията говорят, и камъните говорят – и са живи.

Та всички трябва да проявявате вашите добри навици! И аз бих желал да изчезнат грубостта, хокането между вас. С това се нарушава Божията Любов. Всички хора се оплакват, казват: „Любов ни трябва.“ Ами че Любовта е между вас! Любовта е вътре във вас, проявете я само! Ами че кой е крив, ако вие имате един затворен кран и водата не може да тече през него? Водата ли е крива, или вие? – Отворете крана и вашето разумно сърце веднага ще проектира тия извори навън.

Първата черта и за младите, и за старите е да се надпреварват в отдаване на почит. Ученици, които не могат да се почитат един друг, не могат да почитат и учителя си. Ученици, които не живеят помежду си добре, не почитат и своя учител. Господ казва, че не е доволен от онези, които не Го слушат.

Сърцата на всички трябва да са готови да изпълняват Волята Божия. Всички трябва да изпълнят Волята Божия от Любов. Неговото царство ще дойде! Тогава всички ще се веселим. Това можем да го направим още тази вечер. Не, тази вечер е ден! Ние можем да обърнем вечерта на ден.

Сега искам да остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как да се обхождат другите с него. Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Не, всеки един от вас от свое гледище да разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, това е съдене. Вие можете да изправите всички ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба Си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, ново раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия Дух. Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел. Това може да стане още тази вечер. Този въпрос може да разрешите още тази вечер. Онези, които са готови, да не отлагат. Пък онези, които не са готови – когато им дойде времето. Които са готови, моментално могат да разрешат този въпрос.

Размишление

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Двадесет и четвърта лекция от Учителя
2 април 1924 г., София

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),

Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Разумният живот". Лекции на младежкия окултен клас от Учителя. Година III (1923–1924).

Издание на Просветния комитет, София, 1925-1926 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Размишление.

Прочетоха се пет от темите „Възможностите на душата“.

Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото? Вие може да разисквате помежду си този въпрос. Аз ще ви хвърля малко светлина.

Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.

При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.

Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия.

Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш.

Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.

Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.

Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.

Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.

Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.

И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.

Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.

Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!“ – ще се въздържаш. „Направи това!“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.

Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.

У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.

Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.

Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.

В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.

Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите.

Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“

И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!“ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици?“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.

И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (– Да.)

Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.

Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.

Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.

Да не ме разбирате криво. Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.

Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.

Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

24. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 30.III.1924 г. в гр. София.

Книги:

* Добрите навици

Лекции на МОК (Младежки окултен клас. Година III (1923–1924). Томове I, II, III, IV и V. София, 1927)

32 беседи от 21 октомври 1923 г. до 25 май 1924 г.

1924_03_30 Добрите навици.pdf

Аудио - чете Корнелия Даскалова

От книгата "Който дойде при мене", Беседи от Учителя, изнасяни в периода от 16 март 1924 г. до 1 ноември 1925 г. Издание на просветния комитет, 1950. 238 с. София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

неделна беседа

Щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен 100 пенязи; улови го, и го давеше и казваше: „Плати ми, що ми си длъжен.“ (Матея 18:28)

В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят. Той се отнася само за онези, който разбират живота.

Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност?

В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това. Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас. Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.

Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи. Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.

В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд. Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон? И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.

И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта. Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща? – Здрави, добре опечени. От качеството на тухлите зависи здравината на къщата. Важно е още, как майсторът ще спои тухлите, да няма празнини между тях. И хората са живи тухли и камъни, които влизат като градивен материал във великото Божествено здание. Щом е така, те трябва да бъдат доброкачествени, да се използуват на място. С други думи казано: Човек трябва да бъде изправен към Божествените закони. – Не се ли допущат никакви грешки? – В душата не се позволяват никакви грешки. Не е позволено да гледаш, как брат ти се моли да го почакаш малко, докато плати дълга си, а ти го даваш под съд и го осъждаш. Той се моли на колене пред тебе. Не трябва ли да му простиш ? Христос казва да му простиш. – Защо? – Защото Бог прощава на него. Животът, на който се радвате, не е ли от Бога ? Тялото, умът и сърцето ви не са ли от Бога? Водата, въздухът и светлината, с които разполагате, не са ли от Бога ? Какво сте платили за тях?

Мнозина ме питат, кой ме храни. Чудни са хората! Господ ме храни. Ами вас, кой ви храни? – Ние сами си изкарваме прехраната. – Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е квадратна лъжа. Колко плащате за водата? Даром ви се дава. Колко плащате за въздуха ? – Даром ви се дава. Колко плащате за хляба ? – И той се дава даром, само че хората са му турили цена. Голямо изобилие има в природата, всичко се дава даром. Съвременните хора са изопачили живота си и постоянно питат, кой ме храни. – Господ ме храни. Той има определен бюджет и за вас, и за мене; също и за малките мушици и насекоми, които са толкова нищожни за вас. В книгата на Бога е определен специален бюджет за прехраната на всяко живо същество. Казвате: Какъв е този ум, който е предвидил всичко? – Това е Божественият ум. Той схваща нещата правилно и ги нарежда абсолютно разумно. Славно и велико е, когато виждаме, как Бог е наредил всичко в пълен ред и порядък, и как се грижи за нас. Той ни храни, а хората ме питат, отде взимам пари. Господ не е създал парите. Те са човешко изобретение. Аз отговарям: От Бога взимам храната. Мога да отида при един свой брат и да му кажа: Братко, Баща ми каза, че при тебе е оставил един хляб. Бъди тъй добър, в името на нашия Баща, да ми дадеш парче от този хляб. – Може. И този мой брат ме поканва и угощава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: Братко, можеш ли да ме нагостиш ? При тебе са оставени баница, сирене, ябълки. Той не казва нищо за хляба. Казвам му: Братко, за тебе имам и хляб, и баница, и ябълки. Ето, заповядай, вземи си, каквото искаш. Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с думите: Когато искаш, пак ела. Такова трябва да бъде отношението между хората. Това е великата истина.

Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние. Не мислете, че земята е изоставена. Милиони очи са насочени към нея; те следят всяка човешка постъпка. Няма нещо, което може да избегне от Божиите очи. Там, в тайните съдилища, в тайните участъци и казарми тези очи гледат и всичко виждат. Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде. Той е Господар, Той е Царят в света. Бог е единственият Цар в света. Той е направил света, следователно, земята е Негова, и ние сме Негови. Той е Баща. – На кого ? – На онези синове, които Го разбират.

Сега ще ви приведа накратко един разказ, да видите, как се изпитва нашия живот. Един от древните прочути царе имал единствен син, когото много обичал. Той сам искал да му намери мома, за която да го ожени. Царят бил умен, добър и намислил сам да тръгне из царството си, по градове и села, да търси достойна мома за сина си. Преоблякъл се и тръгнал на път. Като обикалял градовете и селата, попаднал в едно бедно село и влязъл в къщата на една бедна вдовица, която имала само една дъщеря. Още на вратата момата го посрещнала, поканила го да влезе вътре да си почине. – Де е майка ти? – На работа. – Можеш ли да ми дадеш нещо за ядене? Гладен съм, цял ден не съм ял. – Ето, заповядай тази питка. Майка ми я остави за мене и отиде да работи – нищо друго нямам. Радвам се, че мога да ти предложа поне тази питка. Царят взел питката, отчупил си парче от нея и започнал да яде. В това време той се разговарял с младото момиче и видял, че то било много умно. На тръгване, царят дал една кутийка на момичето и казал: Ще отвориш кутийката, когато дойде майка ти и, каквото намерите вътре, то е за вас. Вътре имало един хубав пръстен. Вечерта, като се върнала майката, дъщеря й разказала, как я посетил един беден човек, когото тя нахранила с питката. И от благодарност той оставил тази кутийка, с условие, да я отворят, когато майката се върне вкъщи. Майката отворила кутийката и останала учудена – вътре имало един хубав, скъп пръстен. Какво станало после? След една седмица извикали момата в царския дворец, да заеме едно от най-високите места. Така и Бог някога посещава хората, изучава ги, да види, как живеят и как постъпват. Един ден ще се спре и във вашия дом. Питам: Ще остави ли Той кутийката с пръстена в дома ви?

Какво представя пръстенът ? – Той може да се изтълкува различно. Всеки човек, дошъл на земята, има един такъв пръстен, с който душата е свързана. – С кого е свързана тя? – С Божествения Дух. Това представя пръстенът. Значи, душата е царската дъщеря, която ще се ожени за красивия царски син, т.е. за Духа.

Да се върнем към стиха, в който се говори за неблагодарния слуга. Съвременните хора, които гледат философски на нещата, казват: Всичко е вятър, празна работа, няма защо да се прощава. – Не, не е така. Има празни работи в живота, но всичко не е вятър. – Всичко изтича като водата. – Има вода в света, но всичко не е вода; всичко не изтича като водата. – Всичко е земя. – Има земя, много неща са като земята, но всичко не е земя. – Огън е това. – Има огън в света, но всичко не е огън. Значи, всичко в света не е земя, не е вода, не е въздух, нито е огън. – Какво е тогава? – Има нещо, на което хората не знаят името. Питате: Въздухът има ли граница ? – Няма граница. Учените и досега още не са определили, отде идат нещата и докъде стигат. – Водата има ли граници? – И това не е определено. – Защо? – Защото водата на океаните може да се пренесе в пространството и да се излее на друго място, например, в България. Какво ще кажете тогава? Ще кажете, че тази вода е българска. – Не е българска, но е вода на Атлантическия океан. Така се разнасят водите по целия свят: В Русия, в Германия, в Франция, в България – навсякъде се разнася тя. Земята пък е сбор от останките на милиарди малки живи същества. Днес те представят почвата. Някои от тези малки същества са живели в България, в нея умрели и така образували българската почва. После учените се произнасят по свой начин за образуването на земната кора, на скалите. – Всичко не е пръст, нито скали. Какво, всъщност, е земята ? Това не се знае, обаче, ние изучаваме проявите на земята. Това, което ни дава земята, нейните блага, са резултат на великата разумна Божия Любов, която организира всичко в света. Връзката, която съществува между хората, е резултат на Божията Любов. Тя съществува, изобщо, между всички живи същества. Наблюдавайте птичките, например, които не са толкова разумни, като хората, но съберат се женска и мъжка птичка, направят си гнездо, снасят яйца и ги излюпват. След време двете птички хвъркват заедно със своите малки, отиват на друго място. Значи, и между тях работи същата Разумност. И птичките живеят разумно. Карат ли се те? Не се карат – любовта ги свързва. Обаче, в домовете на хората, често мъжът и жената се карат, спорят за нещо. Казвам: Птичките разбират живота по-добре, отколкото разумните хора. Те разрешават семейния въпрос по-добре от хората. Не казвам за всички хора, но повечето от тях още не са разрешили семейния въпрос. Един английски статистик казва: В града Лондон има само 250 щастливи семейства; 3000 семейства донякъде живеят добре, а на останалите – Бог да им е на помощ! Както виждате, малък е процентът на щастливите хора.

Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство. Според мене, братството е основа на живота. Във всеки дом има братя и сестри. Те са основа на дома. Това е единството в природата. Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си.

„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ? Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения. Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.

Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога. Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.

Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си. Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай. Спри се и му помогни.

Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече.

На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува. Учените обясняват произхода на снега. Те казват: Паднал е дълбок сняг. – Така е, но този сняг има едно свойство: той вкочанясва, парализира човешките ръце. Достатъчно е да постоиш три-четири деня вън на снега, да замръзнат ръцете ти, да се парализира всякаква твоя дейност. След това ти не си в състояние да свършиш каква и да е работа. Такова нещо е омразата. Тя е снегът в човешкия живот. Тя не е много опасна. Има закони, които се справят с нея, но ние ще очакваме времето й. Не се плашете от този сняг. Вярвайте в Бога, Който живее във всички. Аз вярвам, че в сърцата на всички хора има нещо добро. Казваш за нещо: Хубаво е това, но интересите ми не позволяват да го приема.; Значи, той признава, че има нещо добро, но не може да го приеме.

Казано е: „По-скоро камила ще влезе в иглени уши, отколкото богатият в Царството Божие". Казвам: Богатият не може да възприеме свободните идеи. – Защо? - Той съзнава, че в тях има нещо добро, но интересите не му позволяват това. Един ден, когато осиромашее, той пръв ще стане свободомислещ, пръв ще приеме социализма. Като беден, той казва: Да се разделят богатствата между хората. Като богат, той казва: Не може да се раздели богатството между хората. Значи, като богат, снегът е паднал около него. Щом осиромашее, снегът се е стопил, и той казва: Да разделим земята помежду си. – Как ще я разделите? – Разумност се иска за това. Във всички прояви на живота е нужна разумност. Ако синовете искат да разделят помежду си богатството на баща си, ще се оправи ли животът им? Няма да се оправи. Всеки брат ще иска да си продаде имането и да го изяде. С това нищо не се постига. Синовете трябва да се сплотят около баща си, да работят задружно и да изкарват прехраната си с общ труд. Трудът на всички хора трябва да се използува за общото благо.

Съвременните хора имат един и същ стремеж, всички искат да бъдат щастливи. Обаче, какво виждаме в притчата? Истинският господар прощава 10,000 лева дълг на слугата си. Същият слуга хваща своя съслужител, който му дължи само 60 лева, и го дава под съд. Той не подозира, че има Един, Който следи всичко. Онзи, който не вижда това, казва: Несправедливи са хората, животът не е добре нареден. Те казват, че царете са лоши, но грешката не е в царете. Ето един отличен цар, който е постъпил справедливо. Той прощава 10,000 таланта на своя слуга. Лошият човек не е в лицето на царя, но в простия слуга, който хваща своя брат за гушата, не му прощава даже 60-те лева и го туря в затвор. Къде е погрешката: в царя, или в слугата ? – В слугата. – Защо днес в света има повече слуги, отколкото господари? – За да се поправят. Ако при това отнасяне на слугите към своите братя вадим заключение за неправдата в света, питам: Защо има толкова болни хора на земята? Казвам: Има болни на земята, защото хората не живеят хигиенично. Христос казва: „Да не съблазняваме едного от тези малките." Това е закон. Ако вярващите прилагат Христовото учение, без съмнение и подозрение, всеки ще си бъде на мястото. Ако имаш един кон, можеш ли да измениш неговото естество ? Конят, дето и да е, все кон си остава. И аз да се моля, и целият свят да се моли за него, все кон ще си остане, Естеството на коня е такова, че при сегашните условия, той не може да се измени – пак кон ще си остане. Обаче, аз мога да се отнасям с него добре, като приятел: всеки ден ще го реша, ще го чистя и ще го карам на работа. Вечер, като се върне от работа, добре ще го приема. Така ще се отнасям и с овцете, и с воловете си. Ако с животните се отнасям добре, колко повече със своите братя, подобни на мене. Всеки човек може да се отнася с близките си добре. Богатият не може да направи слугите си богати, но може да се отнася с тях братски, т.е. по човешки. Ако и слугите се отнасят с господаря си добре, ако са честни, и на господаря, и на тях ще бъде добре.

Какво са донесли сегашните хора със своите съмнения? – Нещастия, страдания и болести. Днес има толкова болести в света, че лекарите не знаят, как да ги кръщават. Неврастенията, в различните си видове, е толкова разпространена, че не знаят, какви имена да им дадат. Един германски лекар, който изследвал нервните болести в Америка, намерил 400 различни вида и, като ги кръщавал, не могъл да намери толкова различни имена. Най-после, той ги нарекъл с общото име „американичи". На какво се дължи неврастенията? – На неестествения човешки живот, лишен от Божественото. Когато изгуби връзката си с Божественото, човек става неврастеник. Изобщо, когато човек се лиши от нещо съществено, той става неврастеник. Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям. Страшно е да лишиш човека от любовта, като храна за неговата душа. Тази истина е позната на всички хора. Следователно, когато човек се лиши от същественото в живота, нервната му система се разстройва. Какъв е цярът за това ? Само Божията Любов е в състояние да лекува неврастенията. Щом Божията Любов посети болния, той моментално оздравява.

Съществуват няколко начина за лекуване на болните. Единият начин е лекуване от природата. Оставете болния на природата, няма да се мине много време, и той ще оздравее. Този начин е най-добрият. Вторият начин е лекуване от лекар. Ще дойде лекарят, ще препоръча някакво лекарство, и след известно време болният се подобрява. Обаче, има и трети начин на лекуване – Божествен. Там болният оздравява моментално. Ще кажете, че тук действува вярата. В една книга за лекуване по Божествен начин се разказва следния пример. Една англичанка боледувала цели дванадесет години и станала почти инвалид. Лекували я видни лекари. Тя изгубила всякаква вяра за оздравяване. Отчаяна и обезсърчена, един ден й попаднала в ръцете една книга за лекуване по Божествен начин. Там се казвало, че който повярва в Бога и приеме Неговата Любов, може да се излекува от всякаква болест. Тя си казала: От този момент посвещавам живота си в служене на Бога. Приемам Божията Любов за. основа на живота си. Казала, и станала от леглото. Като се върнал мъжът й вкъщи, той я заварил здрава и на крака. Веднага той разбрал, че е станало някакво чудо.

Сега, като ме слушате, казвате: Това са приказки от „Хиляда и една нощ." – Не са приказки, това са изключителни случаи в живота. Такива случаи са описани и в Стария, и в Новия Завет. Така се лекуват само онези хора, които с голямо търпение са очаквали своето изцеряване. Те са били вътрешно подготвени. Трябвало е само един подтик отвън, за да се излекуват. Христос им казвал: „Да бъде според вярата ви!" Такъв е случаят с жената, която боледувала 12 години от кръвотечение; с онзи, който е боледувал 38 години; със сина на онази майка, когото Христос възкресил. Този ден в Израил били умрели много синове, но Христос възкресил само един.– Защо? – Той е бил готов. И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да приемат моментално Божията Любов. – Тогава ние ще отидем в горите, там да се подвизаваме. – Гората, това е животът между хората. Ще отидеш между хората, и там ще се подвизаваш. В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях ? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. Проследете историята на човечеството и ще видите, че е така. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него. Докато римляните служеха искрено и с любов на своите богове, Рим беше велика империя. Той заповядваше на целия свят. Но когато Рим стана велика държава и почна да избива своите граждани християни, тя се отдалечи от Божието лице и изчезна като държава. Докато Египет пазеше своите свещени идеали и служеше верно на своите богове, той беше велик. Щом наруши светостта на идеалите си; щом се отдалечи от своите разумни и добри хора, Египет пропадна. Това става и днес с всички народи.

Величието на елин народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високо духовни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители, както на своя народ, така и на цялото човечество. Всички спорове и недоразумения между държавите представят едно болезнено състояние, през което те неизбежно минават. Божият Дух работи във всички християнски народи. Тази е причината, дето те търсят път – да живеят разумно и в любов. Казвам: Не е дошло още времето за това. – Защо? – Защото не се е стопил още всичкият сняг; омразата още се шири в света. Когато Божият Дух стопи омразата в света, тогава Бог ще слезе на земята. Докато Бог не слезе на земята, светът няма да се оправи. Докато Божият Дух не дойде между хората, всичките им усилия ще бъдат напразни. Следователно, когато Божият Дух дойде, Той ще внесе своята светлина, топлина и сила между нас.

По какво се познава слизането на Духа между хората? – Когато злото се увеличава, когато болестите и неправдата между хората се увеличават, Духът е далеч от тях. Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората. Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си. – Прави са те, и това е възможно. Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение. Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."

Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля. Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.

Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ? – Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ? – Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие. С насилието ти вредиш първо на себе си.

„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят. Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си. Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.

Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък? Защо умря? – Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе. Знаете ли името на българите на небето? Това име е важно. И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят. Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат. Добри хора са нужни на света.

Аз не говоря за външния свят, но за онези разумни хора – дето и да са те – в църквата, в обществото, които служат на Бога с любов. Нека те отворят сърцата си и кажат: Господи, ние Ти служим с любов. Постъпвай с нас, както желаеш. Това е било Христовото учение преди 2,000 години, това е Христовото учение сега. Всички светии, всички добри хора по целия свят ще проповядват учението на Любовта. Аз желая Ормузд-дей да прости на всички и да остави по една кутийка с хубав, скъп пръстен за вашата дъщеря. И като отворите кутийката, да вземете този пръстен в знак на връзка с Бога. Само така животът ви ще се осмисли.

3. Беседа от Учителя, държана на 30 март, 1924 г. София.

https://petardanov.com/files/file/528-%7B?%7D/

Двадесет минути мълчание.

Мълчанието в Природата е процес на събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат, когато говорят, другите мълчат, когато разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено: когато човек само възприема – нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо – то е най-висшето нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата му страна. Най-висшето у човека е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човека. Това са контрасти. Малцина са ония, които разбират контрастите. Например вземете такъв един контраст. Поетът казва: „Вън беше зима студена, сняг се сипеше на парцали, нощта беше тъмна, бурна, а в малката къщица свещица бледа една мъжделей.“ Какво ви интересува днес, че зимата била студена, че нощта била тъмна, облачна, че снегът се сипел на парцали? В това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми. От него може да се образува известен ритъм, но това са само голи факти: „Беше зима студена.“ Поетът описва една далечна епоха на живота. Ако той би описал живота такъв, какъвто си е, духовните хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писал тази поезия, духовните хора са били лоши. Следователно той казва в прикрита форма: „Беше зима студена.“ Значи животът на хората е бил студен. Всеки е бил затворен в себе си, всеки е живял един егоистичен живот. Поетът не казва, че хората са били лоши, но казва: „Беше зима студена.“ И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който той е вложил в поезията си. Нощта е била тъмна. Значи хората много малко са разсъждавали. Тъмнина е имало в човешките умове. Бурята пък показва, че хората са обичали да се карат помежду си. Запалената свещ в малката къщица показва някой човек, който се е сгушил и си мисли: „Как ще прекарам този живот?“

Сега някой ще пита какъв е езикът на поета? Някои поети обичат да описват зимата. Те са майстори на това. То е навик, останал от минали, далечни епохи, през които са живели. Те описват много хубаво зимата. Някои поети пък описват полето. Тия поети са живели в епохи, когато хората са били добри. Някои възпяват птичките, песните, любовта. Това показва, че тогава животът на хората не е бил като този на животните. Следователно в поезията имаме две фази: едната, наречена минорна поезия, когато човек се е скрил в себе си, окайва се, че се е родил в такива лоши времена. Другата – мажорна, експанзивна, когато човек казва: „Струва си да се живее!“ И тъй, туй, което е станало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?“ Всеки един от вас по настоящето може да разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи. Да кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето си да обгърнете целия свят, да помагате на всички, да правите благодеяния, да се жертвате за народа си, проектирате планове за повдигане на бедните и т. н. Но изведнъж, в един момент, всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнявате в Бога, в себе си; искате, ако ви е възможно, да отсечете главите на всичките хора, да унищожите целия свят. Питам: от где дойде това нещо? Коя е причината, че се сменят тия състояния? Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния. Това са атавистични архиви.

Аз ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде. Ще кажете: „Че как тъй?“ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек. Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата!“ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек!“ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите. Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого. Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. В Англия, в Америка или другаде това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да повдигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие.

Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: „Слънцето грее заради мене.“ Защо? Господ, Който е направил Слънцето, като го види чрез мене, казва: „Аз направих това Слънце.“ И аз казвам: аз го направих. Да кажа, че не съм го направил, това значи да отричам реалността на нещата. Ти разсъждаваш като човек, като материално същество, като отделна личност, а не като същество, което е свързано с Бога. „Аз го направих вътре в тебе“ – говори Господ. Господ каже: „Аз направих Слънцето.“ Ти ще кажеш: „Слънцето грее за мене.“ Това е хубавото, това е правилният отговор. Затова Бог е направил Слънцето – да грее заради тебе. Излизаш денем и казваш: „Обича ли ме Господ?“ Този е най-глупавият въпрос. Щом те грее Слънцето, Той те обича. Господ казва: „Аз направих туй Слънце да грее заради тебе.“ И тъй, в живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: „Вселената Аз я създадох“, ще знаеш, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божи, който говори. Тогава ти ще кажеш: „Заради мене, Господи!“ Това е изяснение. Бог заради тебе е направил тази Вселена. Ти ще го потвърдиш. Сега ще дойдат философите, ще ти казват: „Ами, заради тебе Господ ще мисли, заради теб, малкото човече!“

Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на Земята? – Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.

Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!“ Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо – аз ли съм най-големият грешник?“ – Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото да мислите по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо нещо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш; не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в Природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като Природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен е от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана.“

Следователно вие трябва дълбоко да разбирате вътрешния език на живота. От неразбирането се зараждат съмнения. Имало е епохи на големи съмнения и тия минали епохи и сега се проявяват понякога. Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход. Омразата – това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти започваш да учиш проявите на това изкуство. Някои го прилагат често. Омразата съществува в света. Изобщо всички неща, които човек твърди, съществуват. Дойде омразата – виж защо съществува тя в света. Дойде неверието – проучи и него. Някои хора са проучили тия неща, минали са ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви някоя странна мисъл, вие казвате: „Каква странна мисъл!“ За този, който не знае, тази мисъл е странна, но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъл, минала е хиляди пъти през неговия ум. Умният ученик или умният човек избира онова, което е нему потребно.

Всички хора, всички ученици правят две главни погрешки. Някои изпъждат злото, а туй зло се загнездва в тях. Някои приемат Доброто и то се загнездва в тях. Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл – остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш да я изпъдиш. Белята ще си намериш – няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! По същия закон и двете ще влязат – и Доброто, и злото. При злото ще се скриеш да гледаш, при Доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. Сега, когато у някого се яви Доброто, някоя добра мисъл, той казва: „Не съм готов за тази мисъл.“ Кога ще бъдете готови? Да допуснем, че у вас дойде мисълта да раздадете 100 000 лева на бедните хора. Ти казваш: „Трябва да продам всичкото си имане и едва ли ще мога да изкарам 50 000 лева. Как може това?“ Е, тази мисъл е от дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадат къщата – нищо повече! Законът е такъв. Няма Добро или зло, което, като е дошло при вас и не спазвате закона, да мине незабелязано. И злото е неизбежно, и Доброто е неизбежно. Ако се противиш на злото, то ще дойде. Ако не приемаш Доброто, то ще избяга. Вие имате тука две обратни действия. Ако приемете злото, имате обратно действие – то си заминава. Ако не приемете Доброто, пак имате обратно действие – и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно действие – то остава. Ако приемете Доброто, и то остава във вашия живот. Като ви дойде мисъл да раздадете имането си, подпишете се отдолу: „Съгласен съм да дам 100 000 лева на бедните. Аз ги раздавам на бедните.“ Кажете ли така, някой човек вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате.

Сега у вас ще се яви една слабост – ще вземете да се шегувате с всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всякога го бият. При разискването на Божиите мисли шега да няма! Вие трябва да знаете, че за да се реализира една мисъл в света, тя трябва да мине през много хора. Тя ще мине през хиляди хора, докато дойде до онзи човек, който е най-способен да я реализира. Кръгообразни връзки има в мислите. Една мисъл може да е минала през една верига от десет-двайсет хиляди души, докато един я реализира. Другите ще бъдат на тила, той ще бъде на фронта. Ще излезе на фронта и ще изпълни тази мисъл. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото човечество взема участие. Значи, ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели. За нас е важно да се извърши нещо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дете, може да е някой професор, някой цар – който и да е, но ще го извърши този, който е най-способен в дадения случай. Кой ще бъде този човек, не се знае: този най-способен може да е и в някаква колиба, може да е някой царски син, а може и да е най-добрият – но във всеки случай ще е човек, който най-добре знае. Великите мисли, които минават през ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: „Каква странна мисъл ми дойде снощи в главата – искаше ми се да стана цар.“ Ами че в какво седи царуването на един човек? – Като станеш цар, да освободиш хората от злото – това разбирам под царуване. „Да царува Господ и да се весели Земята, да бъде Волята на Бога!“ Това значи: като се възцари най-силният, най-добрият, той ще тури ред и порядък в света и всичките хора ще бъдат свободни. Когато ти дойде мисълта да станеш цар, кажи: „Да се възцари Божията Правда!“ Кажи това и потвърди. „Искам да се възцари Божията Правда!“ – Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: „Това аз не съм го мислил – цар да стана.“ Обикновен цар всеки може да стане. Има царе в света по кръв, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещеният цар на Бога Живаго.“ Така нарича Писанието всички избрани и с това подразбира духовните сили в човешкия живот. Да кажем, че някои от вас ги повикат да се молят за някого да оздравее. Ти кажеш: „Чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго.“ Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек: ти се моли, моли, подпиши се, но мълчи и провери. Когато оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили. Слабост има у всички, които още не са се подписали. Казват: „Дойде ни мисъл, че еди-кой си брат щял да оздравее.“ Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човешкото. Ти ще се задълбочиш в себе си, ще туриш в действие Божественото и ще се подпишеш. С това едновременно ще вземеш участие в живота на този болен. Ако вие бяхте работили по този начин, половината болни, които имате, не биха съществували. Кашлицата показва, че в Умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грях на един човек, но общо престъпление на всички хора. И тогава по-слабите натури ще се засегнат от кашлица. Все трябва злото да се излее през някъде. Тези, които кашлят, през тях злото излиза навън.

Сега вие мислите за другия свят, но не сте готови за него, защото ви е страх. Комуто и да кажа, че утре ще замине за онзи свят, непременно ще му потекат сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако им кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Някой казва: „Искам да умра.“ – Не, това не е вярно. Когато кажеш, че искаш да умреш, то значи да си готов да отидеш в другия свят и да ти е приятно това. Трябва да имате разбиране на нещата. Онзи, който умира по този начин, ще го повикат в онзи свят, но няма да го заравят, свещеници няма да го опяват. Вие ще си заминете тъй, както е заминал пророк Илия. Ще кажете: „Аз заминавам за далечна страна.“ Заминете ли така, никой няма да знае къде сте и гроба ви никой няма да знае. Това значи отиване в онзи свят. А сега заминаването в онзи свят е голяма мъчнотия. Защо? Защото хората имат връзки. Като отидете с тия връзки в другия свят, няма да мине много време, и вие пак ще се върнете в този свят. Ще престоите там 40 – 50 години и от онзи свят ще ви кажат: „Хайде сега на Земята! Тук нямате работа.“ Като стоите без работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратят на работа на Земята. Ще дойдат при вас трима ангели, не от много големите, ще ви вземат на ръце, ще ви донесат около Земята, ще ви приспят, като прекарат няколко пъти ръцете си над вас. След това ще ви прекарат през една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведат до Земята, ще намерят вратата, ще дойдат при майка ви, която ви чака, и ще се върнат назад. След девет месеца ще се явите на този свят.

Учениците на Божествената школа трябва да бъдат смели и решителни, да не се боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията – защо и какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй: дойде ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате някое хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Понесете тия мисли – това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. Мине ти лоша мисъл да откраднеш нещо, кажи си: „Цялата Земя е моя, къде ще туря тази вещ?“ Ако Бог живее в нас, и Земята е наша, и Вселената е създадена за нас, и Слънцето грее за нас. Щом е така, отде ще се родят изкушенията и съблазните. Разсъждавате ли така, вие ще имате един правилен растеж. При такива разсъждения може да се зародят онези противоположни мисли: „Това е залъгване, това е губене на време.“ – Не, философските изследвания тука, на Земята – те са губене на време. Вън от това разбиране всичко друго е губене на време. Всеки човек, когато умира, усеща, че всичко е изгубено. Идете при някой умиращ и го попитайте: „Доволен ли си от своя живот?“ Какво ще ви каже? – „Дано ми върне Господ живота, другояче ще живея.“ Ние все уреждаме живота си, а животът си остава неуреден. Не, животът за ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата. Идва един беден, който не ви познава, и ви иска хиляда лева назаем. Този човек в едно минало съществувание ви е приел в дома си, дал ви е 10 000 лева назаем, но вие сте задържали парите, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минават хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнат с лихвите, колко трябва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: „Не признавам.“ – Не, вие трябва да го повикате и да му кажете: „Аз ви дължа още 10 000 лева. Ще си изплатя дълга.“ Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъж, два пъти, десет пъти, докато му върнете парите.

Каква е вашата философия? Вие казвате: „Ако речем тъй да даваме, къде ще му иде краят?“ Трябва да знаете обаче, че при вас ще дойдат да искат пари само онези, които имат да вземат от вас – и то ни повече, ни по-малко. В Божествения живот няма нищо случайно. Има известни хора, на които ние дължим нещо. Има други хора пък, на които ние трябва да направим една услуга. Те са ни направили едно Добро някога, без да са ни взели нещо. Когато вземеш от някого нещо и се подпишеш на полицата, той по закона те хваща. Друг някой направи едно Добро, но казва: „Аз не искам нищо, от Любов направих това.“ Този човек, комуто е направено това Добро в този живот, дохожда и по същия закон направя едно Добро по Любов на същия човек. По Любов ще ти направят едно Добро, по Любов ще отговориш. Следователно има два вида правене на Добро: едните от хората работят по задължение, а другите – по Любов. Такива трябва да са вътрешните ви разбирания; така трябва да разсъждавате, за да се освободите от дребнавостите на живота. Някои от вас страдат, защо? – Парички нямат. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от нямане на идеи – безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.

Разправяше ми един евангелски проповедник един действителен пример от своя живот. Той бил проповедник в Русе, но живеел в едно близко село. Един ден, преди Великден, отивал в Русе; придружавал го един селянин. Селянинът карал една крава и едно теле. Проповедникът искал да го обърне към Бога и почнал да му разправя как Христос дошъл на Земята, как искал да спаси човеците и т. н. Селянинът казал: „Приятелю, хубави неща разправяш, не съм срещал друг човек като тебе. И нашите свещеници все такива неща разправят, но не изпълняват. Виж дрехите ми как са скъсани! Цървулите, шапката ми – също; пък и деца имам. Карам тази крава в града да я продам. Ето, Великден иде, нямам нито пет пари; търсих работа, но не намерих. „Чувам – казва проповедникът – един глас, който ми казва: ти имаш нов костюм, затова ще дадеш дрехите си на този селянин.“ Проповедникът седи цяла нощ и се бори да даде ли дрехите си на селянина, или да не ги дава. „Отде се намери тази беля из пътя, та трябваше да му проповядвам?“ Но става рано сутринта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулите си, отива и ги занася на селянина. Селянинът остава много благодарен. Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото учение. Ако всичките проповедници бяха като тебе, светът щеше да се оправи.“

Ние говорим да се оправи светът, но трябва да сме готови да дадем новите си дрехи. Бори се цели 24 часа, но трябва да ги дадеш. И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ да му покаже какво да прави. Той проповядва, пък се моли Бог да му каже да даде ли дрехите си, или не. Казвате: „Ама може някой дявол да ни лъже.“ Толкова дяволи са те лъгали, нека те излъже и още един дявол, но дай дрехите си на един беден. По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава. Човек трябва да бъде последователен на онова, което проповядва. Ние трябва да приложим онова, което проповядваме. То е най-вярното. Всеки човек трябва да прилага. Аз трябва да прилагам тъй, както разбирам; аз трябва да бъда последователен в себе си, за да бъда доволен. Ще си кажете: „Аз искам да мисля добро за хората. Аз искам да бъда доволен от себе си, че съм приложил закона на Любовта – тъй го разбирам.“ Туй е хубавото, красивото в света.

Сега всички вие трябва да бъдете последователни със самите вас, с вашия Дух. Вашият Дух е Духът на Господа, който работи у всинца ви. И всяка добра мисъл, която мине през вас, подпишете я! А всяка лоша мисъл, която мине през вас – наблюдавайте я само и се учете от нея. От лошите мисли ще се учите, на добрите ще се подписвате.

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Двадесет и трета лекция от Учителя

26 март 1924 г., София