Hristo Vatev

Изгревът - Том 17

9.IV.1929 год., вторник, с. Крепча. Събудих се в пет без нещо. Хубав спомен от нещо. Разположение приятно. Светлина има в ума ми, сърцето чисто, с добри пожелания, душата ми се ширеше и свързваше с всички светли ратници за възраждането на човечеството. Измих се и сладко си засвирих. „В начало бе Словото", „Изгрей, ти, мое слънце", „Махар Бену" и „Ще се развеселя". Снощи четох на лягане нещо за музиканта, че когато двойникът на музиканта преминава в цигулката, той е добър музикантин, то инструментът оживява, тоновете меки, приятни. А музикант, чийто двойник не преминава в инструмента, той е един от празните, обикновените музиканти. Тази заран четох нещо „Разделено царство". Всяко царство, разделено против себе си, няма да успее; и дом, разделен против себе си, не ще успее. Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее. Четох също за двата принципа: Първо - материалния и второ - духовния, Божествения. Животът на земята е затова създаден, да завладее вторият принцип, Божественият, всичко и тогава да се заживее във вечна хармония във вечния живот. Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява. Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта. Храних се къде 4 ч. Ще си лягам къде 11 ч. Искаше ми се да продължа писането - дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати, на събаряне, а челиците са прави и ненаведени. 10.IV.1929 год., сряда, с. Крепча. Станах от сън къде 5 1/2 ч. Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда. Изкарах часа във II отделение и пратих Бейтулата заедно с III и IV да отидат за пясък, за да се доизмаже училището. Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една нива от Етар Османов. И започнах да чета 2 гл. от „Посланията към Римляните". 11 .IV.1929., четвъртък. След учебните часове потеглих за Цар-Асен, в 6 ч. бях вече тамо. Вечерта спах у Неделчо Николов, Дошел бе Пантелей Пенев от Хайдар, запознах се с Хумбаджиева от гр. Попово, учителка засега в Цар-Асен. Стела Атанасова са сърдити с всичките колеги, така, освен с Цона, с която и дружи. Стояхме докъде 11 ч и си легнахме. През нощта спах хубаво. „О". Събудих се късно и заради многото спане на чорбаджиите, то и ази лежах, без да стана. След това станах, облякох се, четох нещо из Евангелието и тогава се обадих. След утринната закуска - пържени порязаници, - отидохме на училище. Зданието старо, неудобно, но в проект имат да си строят ново училище, Фотографирах Недялковото отделение, на Стефана Димитрова Станкова и на Хумбаджиева. На обед - пак у Недялкови. Следобед ходих при г-ца Стела, Говори ми, че била много близка с попа, че бил интелигентен и пр. и пр. Оплаква се от Недялко и госпожата му и от всичките. Свири ми серенадата от Тузели. Присъствувах в час по пеене, Фотографирах отделението на Цона като и Стела е вътре. Присъствувах в час при Цона по пеене. След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме. В 6 ч и 10 потеглих. Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох. 13.IV.1929, събота. Тежко ми бе от умората. Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр. Легнахме в 2 ч. среднощ. 14.IV.1929 год., неделя. След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах. Сутринта отидохме по скалите - на монастиря. Ферад Мурадов, Петър Иванов и Осман - каруцарят им. Те останаха много доволни от разходката си. Аз фотографирах надписа над монастиря. Изтулихме на мазата прозорците и през деня работихме картички и проявявахме стъклата, Фотографирах Дилкините сестрини момичета - моми от Костанденец. Вечерта след икиндия, след като изпратих Петра и другите, ходих комисия за едно убито теле. Вечерта, следствие влиянията, се появи у мен неудържима енергия низша - похотна, като се зле отрази върху ми. Спах недобре, „о". 15.IV.1929., понеделник. Деня прекарах тежко и лоши мисли и груби чувства. 16.IV.1929., вторник. Лоши състояния, крахове, тежки минути, в лоша атмосфера от вълчи мисли и странни чувства „о" „о" „о" през деня и вечерта „о" „о". 17.IV.1929., [сряда]. Тая заран дъжд валеше, но се преобърна на големи парцали от сняг. И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голям. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ. Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие. 18.IV.[1929 год.], четвъртък. Станах от стаята, в която спах, в 51/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг. Вънка замръзнало -студено е. Небето бяло със зимни облаци, само на изток е прошарено с малки разяснения. Слънцето отпечатва първите си лъчи на изтока. Спомен от [сън се е] запазил в паметта ми. Сънувах, че сме братството на една планина. Там беше и Учителят, но аз като, че не Го бях видял. Сестра Спиридонова и Еленка X. Григорова ми бяха събеседниците. Малко, 6 - 7-годишно момченце, красиво - левент, е около нази - играе си. Аз направих един предговор на разговор по въпроса за женитба, че трябва вече да се ожени човек, че да си има едно дете. А Еленка ме задочно погледна, като в погледа й прочетох това, което тя из уста или говори - че не е хубаво като нази хора да се женят. А Спиридонова отговори, че минало времето да се съединяват нашите братя, защото въплощаващите духове - светлите, напредналите, са вече на земята родени, та сега, ако се съединим, то въплотеното ще бъде някой обикновен негодяй, а не светъл напреднал дух, който ще даде нещо на човечеството. Ще се обвържеш да служиш на нисш дух. След това трябваше да излезем от тамо. Еленка и Спиридонова решиха да отидат за вода и то през една голяма стръмнина, много голяма надолу. Пътеката е лъкатушна, за да се отиде на буйна бистра вода. Аз останах горе и започнах да скитам по едни стръмни скали. Качих се нейде на дърво голямо, обаче то било проядено, чурдисало в дънеря - клещица бе то - габрово. Тъкмо стъпих на него и ето то припращя и се залюля да пада и аз се хвърлих от него и можах да скоча на един голям блок камък. След като се върнаха Еленка и Спиридонова, разказах им случката си, но като че това бе пред Учителя, Който ми каза, че на такива места трябва да се внимава много. Отидох в канцеларията, запалих печката и се измих хубаво и свърших наряда си. Вчера получих от Георги Събев писмо, в което ме предупреждава, че се продава 150 кв. метра място на Изгрева, та да го купим, и сега си мисля, че много хубаво ще сторим това място да го вземем. 24.IV.1929 год., Сряда. До обед учих. След това отидох в Опака и поисках от Янко Сиврев 2000 лева, за да потегля за София и Годеч и с. Равна, където е сестрата Еленка учителка. Янко ми даде 2000 лева. Върнах се късно и си легнах. Първото посягане и пътуване, т. е. първият проект за отиване започна с благоприятно. 25.IV.1929., четвъртък. До обед не учих, а приключвах някои канцеларски работи. Потеглих си за село. Стигнах късно, къде 8 ч. Ходих у Рали Арнаудов. Отидох си, нахраних се и си легнах. 26.IV.[1929 год., петък]. Станах, приготвих се и потеглих за пощаджийската каруца, но той ме измамил, оставил ме. До Попово пеш отидох. На Бобчев, обущаря, турих едни токове гумени и със Сандю се видяхме, той ми даде още 3 абоната за „Водолей" и в 1 ч. с бързия потеглих за София. Вечерта в 11 ч. бяхме в София. Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч. за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, за къде отиваш?" - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стъмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. Надеящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов. Понеже бях изморен, то в 11 ч. и нещо поисках да си лягаме. Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна. 27.IV.1929год., събота. Описах го в по-първото описание. 28.IV.1929 год., неделя. Станахме от сън (заедно спах с Анастас поп Христов в Туден - Годечко). Еленка, госпожата и двете им деца спаха в друго едно легло - креват, но обратна посока. Поп Христов с госпожата отпътува, а ние с Еленка потеглихме за Равна, като се разговаряхме по важни въпроси из опитността си в живота. Все повече и повече се изкачвахме нагоре - бавно и се разговаряхме. Ето ни в селото. Разположено на източен склон, на високо бърдо, предпланина на Западния Балкан и недалеч е от него Петроханският проход. От селото се открива чудна гледка: на югоизток - Витоша, Рила, на запад - цял низ от планини на Западна България. Къщиците на селото са хубавички. Училището, където отседнахме, е същевременно и квартира на Еленка. Канцелария с източен прозорец - от него се вижда далеч на изток и югоизточните балкани от това място. Еленка тури да вари картофена супа. Приказвахме, хубави въпроси ни интересуваха. Стаята-канцелария и квартира на сестрата - е идеално почистена, легло с чисто, идеално бяла покривка, измазана хубаво с киреч. Покъщнината - провизии в училищния шкаф и всичко хубаво. Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя западен български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име. Сръбската граница е на час от тука. Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря. Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче". Легнахме пак къде 11 ч . 29.IV.1929., понеделник. Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега. Обаче прекалено ще е да стоя, аз трябва да си ходя, защото съм на чужда къща. Еленка се приготви. Излязох да я изпратя донейде. Изпратих я до половината път. Кога се завърнах, заварих ги като закусват. Госпожата ме много задочно изгледа, като каза: „Защо се забавихте толкова?" Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман. Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя. Много услужлив човек. Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 - 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман. Стигнах на гарата, влакът бе на гарата, но на ума ми даже не дойде да си взема билет или да бързам. Кога потегли влакът, мен ми дойде на ума да питам за София кога има влак. Чаках тамо цели 7 часа, мокър малко, цигулката, кутията - също. Краката, обущата, крачолите - само кал. Влязох в бюфета, пих два чая и стоях навън, като четох беседата „Как ти се отвориха очите" от 9 серия, 7 книжка. И що ли не мисли ми минаха през главата и радостно ми стана, задето останах на гарата да чакам толкова време. В 5 ч. се качих на влака, обаче забравих чадъра на Поп Христов в бюфета. Вечерта спах у Савов на свободно легло. 30.IV.1929 год., вторник. Отидох след наряда - който направихме заедно в Стойнината стая с брат Савов. Чуден изгрев имаше. Чухме пожарникарския сигнал в момента на изгрева, а то горяло Народното събрание. Та след наряда отидох на Изгрева. До вечерта не можах да се срещна с Учителя, Той питал дали си е дошла Еленка. Спах на брат Стоицев в стаята - Пловдивските стаи. Станахме рано. Има школа тая сутрин. Заучва се песента „Нева санзу". След школата аз потеглих за Василовския хан, за да посрещна Еленка. В 16 ч тя слезе. Отнесохме багажа й в Петковата бакалница и цял ден бяхме в града. Вечерта си отидохме на Изгрев, Учителят веднага дойде да види Еленка. Тя му изяви, че ще й увеличат персонала и че трябва да бъдем предвидливи и да се вземат мерки да отида аз в нейното село, за да се подвизаваме и да няма неприятности с чужди хора. Учителят каза, че работата остава Пеню да реши и да напусне Крепча. II: „да реши да дойде в Равна, и III: да се действува да стане преместването, но каза, че „от Пеню зависи". Стояхме с Еленка до късно, докъде 11 - 12 ч. 2.V.1929 год., четвъртък. Младите братя заедно с Учителя потеглиха за Витоша на екскурзия. Но понеже бях обещал на Еленка, че ще я съпроводя в града, за да си уреди сметките с една жена, от която има да дири известни суми, та не отидох на Витоша. Учителят през деня е питал няколко пъти за Еленка, защо не е дошла. Еленка намери на Савов слугиня - дъщерята на въпросната жена, която заведохме у Савов. Дойде с нази и Петър Арабаджиев, директорът на Осман-пазарската реалка. Еленка от Савови си ходи до Янкова и след дълго чакане, където беше и Никола Иванов, у Георгиеви, си потеглихме за Изгрева, след закупуване на продукти. 3.V.1929., петък, Изгрев. Станах от сън. Снощи стояхме с брат Петър Арабаджиев и Боян Боев заедно със сестрата Еленка в нейната барака. Брат Боев още с влизането си започна: „Поздравявам ви от бивака. Днес Учителят малко говори, но съдържателно, което отсега има практическо значение. Ученикът трябва да не обвинява условията никога, защото, ако каже, че условията са виновни, то значи, че той е роб на условията, а условията са господари. Ако ли пък обвини хората, че те са виновни за неговото прегрешение или отклонение, то значи той е слуга на хората, а той от тях не трябва да зависи. Когато изпаднете в униние, във вътрешна борба, трябва да не казваме, че „аз ще се боря", но остави Бога да се бори вътре в тебе. Призови Него и работата ще се уреди. Победа та тогава е сигур[но] на твоя страна, а ако ли тебе си туряш, то ще бъдеш победен. III. Понеже чешмичката на бивака е зациментирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева. IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод." Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде. Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки. 4.V.1929 год., събота, Изгрев. Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали. Купихме козунаци и храна за 2 ^ 3 дни. Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и за подир брега покрай купела - изворчето горното. И аз започнах да събирам и и хвърлям камъни. След това Учителят взема една кирка и отиде горе, на големия извор и почна да копае с кирката, да накопава чакъл за брега. И така копае с все сила, замахва като някой вещ работник по копачеството. Изпърво аз си помислих: защо Учителят ме накара да нареждам и подпирам брега, обаче като почнах да събирам камъните от водата и да ги хвърлям, дойде ми една мисъл - защото Учителят каза в петък сутринта: „Научете се да правите преводи на нещата и явленията." И сега, при влачащите се камъни от водата, аз ги вземам и турям в ред и порядък - брегът стана красив. От разхвърляните безразборно изоставени каменаци от водата, стана нещо красиво. Това ме наведе на мисълта, че така са и хората разхвърляни от водата на живота, но трябва мощните светли духове да им покажат пътя, да ги подредят, и тогава те ще образуват нещо красиво. Учителят с примера Си ме наведе на една мисъл, то е: Той всяка година поправя чешмичката, а хората все я развалят. Той се не отчайва, а все я поправя и още по-хубаво я направя. „Не е важно ще трае или не, но важното е ти да го направиш. Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо." 5.V.1929 год., неделя, Изгрев. Станахме на наряд. В 10 ч. - беседа. Чете се Добрата молитва. „Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос възкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе - истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия. 6.V.1929., понеделник, Изгрев. Станахме в 4 ч. Еленка дойде и ме раздигна тревожно, като ми каза, че Учителят заминали и братята, но аз й казах, че ето след няколко минути и аз съм готов. Потеглихме заедно след нея и си вървяхме бавно и разговаряхме. Чак при Симеоново стигнахме Дядо Благо. След това изминахме. Настигнахме Учителя и братята на бивака. Учителят си закусваше, също и пристигащите братя и сестри. Мила, хубава картина. От разни страни се сбира народ. Любезните братя се разтичали, насъбрали дърва. Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска. Отседнах при брата Боев. Сестра Витанова отрязала козунак носи. Георгьовците черпят с бонбони. Всеки гледа да ти даде нещичко. На обед се наредихме по нареждане от Учителя на голям кръг. След това Учителят даде гимнастически упражнения 4 -5 вида, които каза да се употребяват при новото възпитание - за учителите важно. След това Учителят покани: „Кой иска да направи една жертва?" Аз изявих желание. Накара ме да легна на земята, да се облегна, ръцете си турях под главата. Извика след това шестима братя, по трима от от едната страна, с по два пръста да ме дигнат във въздуха. Кога ме издигнаха и сложиха на земята, Учителят каза: „Ако имате силна мисъл, то ще го дигнете и ще го оставите във въздуха, без да го подпирате, и той ще стои, но се изисква хармонична мисъл - единомислие между всички, които го вдигат, и силни мисли," Този опит след това го правиха и сестри. Гимнастически упражнения, дадени от Учителя: 1. I. Ръцете в рамената прегънати с пръстите и после се обтягат напред, като се произнася: „Слушам." II. Произнася се: „Ставам." Ш. Произнася се: „Здрав съм." IV. Произнася се: „Силен съм." Движат се живо в кръг, а после, по възможност - все по-силно. 2. Двете ръце горе. После встрани - долу и т. н. в кръг. 3. Слушането: С дясната ръка първо се повдига отпред до ухото на височина, после се обтяга встрани с дланта нагоре и после се туря, като че слушаш. Това се прави и с лявата. Това упражнение се повтаря много пъти. 4. Седнали с прострени крака. Ръцете се простират напред, да достигнат пръстите на краката. Повдигат се встрани на височина с рамото, сгъват се надолу, като птичка крилата си, като че нещо се взима с ръце под мишца и покрай раменете отпред, с пръстите нагоре, се издигат нагоре над главата с дланите напред и пак същото отначало. „Скръбта е несвършена работа." „Мъчението - почване на една работа." Всеки човек - една идея на Бога. Не скърбете за неосъществимите идеи. „Вам е нужно да разберете живота, а не да реализирате идеите си." Душите, които се обичат и мразят, всякога се движат в един кръг. За обяснение Учителят нареди 3 братя и 3 сестри, като си опряха гърбовете и след това под команда тръгваме напред и се завъртаме в кръг, и се срещаме всеки с другаря си. Пак се обръщаме и опираме гърбовете и наново потегляме, и пак се срещаме. След това ни накара да се хванем и да се поразтърсим - това показва скарването в живота, след това се хващаме с десните ръце като за „здрасти" и се разминаваме и пак се срещаме. „Бога никой нигде не Го е видял, но когато душите се обичат, Бог е между тях." „Бог е съвършен в Своите прояви." Когато двама души се мразят, то небето ги поставя в такова положение, щото единият непременно да има нужда от другия, за да се примирят. Друго упражнение: Наредени в кръг. Ръцете се поставят отпред с пръстите един срещу друг, с дланите надолу. Започва се крачка с десния крак, после левия: 2 ^ 3. Като ръцете при качването се отстраняват настрани обратно пак до 3. След това се почва пак да се брои до 4 и пак назад. После пак до 5 и обратно назад се повръщат. Крачките - и така до 10. Като все по едно се прибавя. Други [упражнения]: Ръцете встрани като крила, трептение като с криле и почва ситно тропане - движение напред няколко метра и после все с тропане ситно бързо пак назад - обратно значи и все ръцете трептят - това много пъти. 7.V.1929 год., вторник Преди обед дадох пари на Петра да ни вземе билети за операта „Травиата", а за вечерта - за „Майстор Солней" от Ибсена. Следобед Еленка се среща с Учителя, Който разбрал, че тя ще ходи в града и я поощрил, като й казал: „Върви!" Понеже преглеждах цигулката й, за да открия причината на бръмченето, но не успях. Дойде Кръстю, също не успя. Закъсняхме за града. Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна. Но успяхме и влязохме. С по 50 лева билети. А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика. Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Елена Йовович. Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира. Станах рано. Ходих на чешмичката за вода. След това - школа. Първо Добрата молитва. Размишление. Чете 5 гл. от Матея, 21. стих. Нито запалят свещ и я турят под шиника. Съзнанието на съвременното човечество е дошло до една преходна точка. „ Чувствата - това са едно състоянише на млекопитающите." Мисълта - това е птица. „В истинския живот трябва едно дълбоко преобразувание, ще знаеш, че живееш в разумен свят." 9.V.1929 г., четвъртък. Станах и набързо наметнат, дотичах да събудя Еленка. Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път. Приготвихме се и потеглихме. Вървяхме си бавно и при Симеоново настигнахме Учителя. Оттамо нагоре Учителят говореше и наименуваше всяко място за почивки с име специално. Каза: Крива лъка, Зеленка, Тиганче [?], Крив път, Безименна спирка, Почикягово и най-после бивака с името „Ел Шадай" - Място на Бога. Учителят каза, че ще има време да си направим по една баня с топла вода по един чайник. Братът Боев бе дошел нанапред и затоплил вода, така че Учителят взема дрехи и чайника и отиде да се облее и преоблече. Това стори и братът Боев. Бяхме тамо братът Ковачев -Стара Загора, Иванов - Варна, Добрев - Сливен, Дойнов, Дойнова, Янкова, Еленка, Мика Тодорова, брат Атанас и още някои. На обед, след като се чете молитва, събрахме се около Учителя. Пяхме „Благата песен". След туй - „Нева санзу" и „Давай, давай". Имаше размишление и после прочетохме всеки по един стих от Евангелието. Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей Йосифов, а Йосиф Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл. от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си. Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една трънка на бивака. Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот. Преоблякох се и ми наляха от Учителевия термос вода гореща, която изпих, защото започнах да кашлям от простиване на гърлото от силния бяг и дишането през устата. Еленка ми даде кърпата си и си огънах врата и Боев, Еленка и аз си потеглихме бавно за града, като се разговаряхме на разни теми. 10.V.1929., петък. Ходихме с Еленка у Янков, после във финансово управление и най-после за гардероба на Учителя, който се взема от Еленка. Изпоразсърдихме се с продавачите за лакомията им. Еленка се много разтревожи, понеже я оскърбих: едно - че не подбрала добър гардероб, друго - че той пукнат и че е много скъп и понеже тя е пазила в тайна, кога го избирала, то аз я оставих да се по-натъкне на хора, да разбере, че са вълци. Та тя се съвсем събори от кахър, но й умина. Вечерта Учителят и тя дойдоха в нейната барака. Говорихме с Учителя по ред въпроси за моето преместване там - в Равна. Но Учителят не отсече, а каза: „Утре ще видим." Стояхме до късно. 11.V.1929 год., събота. Станахме и след наряда Учителят говори на едни ученички, че трябва рано да се става през май, защото въздействува много благотворно. Отидохме с Еленка и натоварихме гардероба и аз с файтона го докарах и предадох Учителю. Взема си сбогом и отидох да я изпратя за Годеч. На обед се нахранихме в Елени поляни. В 5 ч тя си потегли. Аз отидох у Гената Стоянова да видя Донка Радева. Поутеших я. Това са спирките за почивка от с. Симеоново по пътеката по долината в посока „Ел Шадай" - Бивака. Всяка спирка има характерна обстановка и Учителят й дава съответно име. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Вечерта Учителят ми каза, че въпросът за изместването е личен, трябва да наблюдавам себе си, да нямам никакви противоречия в себе си, само така да се реша да ида. Първом трябва да се попитам за Славата Божия ли е, после - за благото на моята душа ли е и за благото на цялото човечество ли е. А не да е за моето лично благо. В 10 и 20 вечерта потеглих от София с бързия. Понеже бях изморен, то цяла нощ дрямах. В Попово бях в 8 ч. сутринта. 12.V.1929 г., неделя. Със Станю Цонев си отидох във Водица. Рали Петров даде 80 лева за „Житно зърно" и ги изпратих до Колю Нанков до „Оборище" № 24. Ходих при Ради на Иткоолу - болно бе тежко. 13.V.1929 г., понеделник. Станах в 4 ч. Препича. Приятна утрина вън бе небето. Слънцето изгря на Сопот. Приятно бе пътуването от прохладната утрина и хилядите песни на птичките. А тук, в Кеччънджията, от двете страни люлякът се синнал и аромат, благоухае. Децата отдалеч се завтекоха да ме поздравяват. Разпуснахме ги до събота по случай 1000-годишнината от Симеон и 50-годишнината от Освобождението на България от турците. 14.V.1929 г., вторник. Станах рано и потеглих за моя изгрев. Облачно бе, поваляваше. Но изгрев пак имаше. След това заваля дъжд и приятно ми бе. След наряда прочетох „Кога ражда'', 8 книжка от 11 серия. Но през деня ми бе тежко, като, че бях много изморен. 15.V.1929 г., сряда. Излязох още рано и след молитва, без да правя упражнения, започнах да пиша писмо на Еленка. До 8 ч го написах и слязох да го предам на общината. Писах нещо по отношение мъката ми по тоя край, че реших да се разделя вече с него. И интересния си сън от преди, и ред други хубави работи. През деня работих картичките на Цар Асеновските колеги и ученици. Вечерта занесох у Ангелови брашно за хляб. Свирих докъде 10 1/2 ч. и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък. Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми. Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби. Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене. След това четох I-та книжка от „Житно зърно": I. „Първата буква в Божествената азбука"; II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата"; Ш. „Слънцето на живота от из книгата „Рабби бен Аор" и Свещеното „Сега"; IV. „Из моите спомени в Комлиен" от Сидер; V. „Чада Божии" от Мара Белчева. След като се нахраних за сутрин и обед в 11 1/2, защото сега слязох от гората, то Енчо и Неджибаа се разговаряха за нещо си, а ето, на сестрата Станка майка й и още две Ковачевки дойдоха в училище. Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен. Потеглих от Крепча в 5 и 25. Вървях много бавно и четох беседата „Умовете им" от 9-а серия 9. книжка. Цялата природа, приятната зеленина, буйната и приятна сега млада зеленина и чудните песни на птичките - всичко това ме радваше и задълбочаваше в прочетеното от Учителя: „Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него. Давали ход само на положителните сили вътре в себе си, той ще вижда само проявата на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто." Стигнах в Цар-Асен къде 7 ч. Намерих Цона и Стела заедно. Цона след малко си отиде, а ние останахме на разговор докъде 9 ч и повече. Отидох да спя у бр. Ив. Петров и тамо спах. 17.[V.1929 год.], петък. Станах от сън у брата Иван Петров Иваницов - Цар-Асен (спомен от „о"). Направихме наряда. Дойде и дядо Недю, поплака си още с влизането, защото баба Недюйца си вече заминала. Говорихме по много въпроси. След това нахранихме се и вземах си апарата, портретите и тръгнах да ги разнеса по училището. Обядвах у Недялко Николов. Потеглих за Водица къде 1 ч. В 3 бях в прогимназията, фотографирах прогимназиалните ученици. Ходих у Петко Арабаджиев да фотографирам децата му и си отидох. Дъжд валя много добър и зарадва всичките хора, защото всички вече плачеха и се чудеха, че ще мрат гладни от суша. 18.V.[1929 год.], събота. Станах в 4 1/2 и потеглих за Крепча. Калта по Сопот ме много измъчваше. Но в гората приятно бе пътуването. Прохлада, птичи песни и благоухание от младата растителност и в Крепчанската алия* аромат от разцъфтялата се люляка. До обед учих 3 часа и следобед - още един във II отделение, за да ги позасиля, защото от 26 април не съм влизал в часове, понеже бях къде София. До вечерта четох това, що пощата ми донесе. „Училищен преглед", „Училищна управа" и новоизпратеното ми списание „Бразди". Проявих стъклата. Петковото и Дядо Недювото не станали. Прах се до 11 ч. и легнах, като се чувствувах много изморен. Спомних си, че срещу събота съм сънувал сън, че сме с Тодорчо Стоименов негде си в планина ли, в София ли, в една коптора, изградена от пръти и измазана. Та аз си мечтаех да имам при братята на Изгрева една стаичка, а Тодорчо ми каза, че подофицерите, които са членове на „Родна защита", ще дойдат през юний и ще ни изгонят целия тамо лагер. Разпуснахме децата за Коч-байрам до 25 включително - до идущата събота. 19.IV.1929год. Станах къде 4 1/2. Нещо ми тежи, не ми се мърда, криво мие, спи ми се... Направих наряда и гимнастиките, от които се посмени състоянието ми. Свирих след това „Отец Паисий", като цяла сутрин душата ми пее и седнах да напиша това. Лотарийните билети № 107139, 107140 са вземати от Попово на съюзния празник. А от Петя Стефанова от Ковачевец вземах лотарийния билет 142923. 20.V.1929 год. Станах от сън и се изкачих на височината горе на изгрева си. Колко приятно бе всичко! Небето ясно. Птичките пееха омайно с хиляди чудновати гласове, на които и най-хубавият човешки концерт не може да даде имитация. От всичко лъхаше живот, младост, освежително благоухание. Човек се чувствува в дома си, в дома на Отца си, където всичко е в ред и порядък, и от микроба до човека, във всичко кипи буен живот. Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч. и слязох. Турците имаха байрам. Гледах гьореш. Не ми харесва това състезание. Вечерта ходих да си отскубя чесън от Ангелови и тамо вечерях. *алия -тучна местност, с много растителност. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 21.V.1929 год., вторник Станах и започнах да се готвя за Попово. Измих, избръснах се и приготвих това-онова и хайде. Но прочетох от III серия това, което Небето ми даде: стр. 29 из беседата „Раждането". „Трябва да се застъпвате за Господа и да кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра." И както след тия страдания Христос възкръсна, и вие ще възкръснете - ще научите закона на безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: „Защо не ги виждаме?" Възкръсналият възкръсналия може да види, както музикантът музиканта може да разбере и т. н. Трябва да имате тази способност да разбирате, и затова именно стоите на земята. И тъй, Христос се яви сега, Той живее, Той е между вас, Той работи, работи във всинца ви. И туй, което хората наричат „възкресение", то е раждане: тъй наричат в християнството възкресението - ще излезе из гроба. Вие всинца за мен сте гробове - някои по-големи, някои по-малки. Питате: „Кога ще възкръснем?" Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги отмахне. Под думата „възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението." Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко. Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев, Сапунджиев, Мисирджиев и някои учителки само видях. Вечерта пристигнах у Сандюви. Разговаряхме се по важни въпроси из Учителевите беседи. 22.V.1929 год., с. Паламарци. Станахме от сън. Измих се и след това четох из III серия нещо, слуша и Сандю из беседата „Солта". За храната, въздуха, водата и т. н. и после „Справяне с мъчнотиите"- резюме на специалния клас. Нахранихме се със Сандю и той потегли за Попово, а аз - за прогимназията. Тамо присъствувах на урок по пеене при Поп-Маринова. На обед обядвахме у Васил Острев заедно с Раднев. Потеглих си за Крепча през Опака, Четох из Опаченските участъци резюмето „Свещената връзка" и 8 глава от Посланието към Римляните - и то е отлично по форма, съдържание и смисъл. Вечерта се отбих у Недю Христов; за първи път Недю ми откри, че той желае да говори по въпроси из хубавото в живота, върху окултизма, и разменихме хубави мисли за Учителя и същността на Учението Му и хорската мълва по него вследствие попските клюки. Видях се тамо с Янко и Стефанка, без да се отбивам, и потеглих за Крепча. Кирушка решила днес вече да се сгоди за Стою Атанасов. Като пристигнах в 10 ч, запалих примуса, за да стопля вода, и проявих 3 стъкла и в 11 и половина, след като се изкъпах и преоблякох, си легнах. 23.V.1929 год., Крепча. Събудих се, като слънцето вече тъкмо на изгрев. Тежко ми бе, че не станах навреме и не си бях доспал. Донесоха ми пощата, дойде окръжно, с което се съобщава, че на 6 юний свършваме учебните занятия, а на 9 - утра. Ходих за лапад и си сварих манджа за обед. Свирих и след това започнах да чета резюмето „Добрата почва" от 3.III.1929 год., неделна беседа, Изгрева. Прочетох го уж бавно, за да отпечатам всяка жива мисъл в паметта си, но тежко ми бе, мен ми се приспиваше и пак [се] пробуждах и дочетох, но нищо не запомних. Нахраних се и след това легнах да си отспя. Спал съм с промеждутъци 3 - 4 часа, като ставах да промивам копиращите се картичка на Санду и паламарските учители. Към 4 ч наново започнах да чета горното резюме, вече с ясна памет и отпочиналост. Водих си и бележки. Четох след това вестник „Живот". 24.V.1929 год., Свети Кирил и Методий. Станах от сън. Ето, хубаво се разсъмнало. Вземах вестниците „Живот", евангелието, тефтеря и III серия, балтоня, цигулката и потеглих за гората - изгрева си. Излязох и ето, слънцето изгря. Всичко бе тъй тихо, тъй тихо. Нито лист да трепне, тук-таме се чуваше птича песен, не е като други сутрини - в хорови птичи песни и ветренен полъх. Мен не съвсем ми бе весело. И аз чувствувах нещо тъжничко. След молитва и гимнастическите упражнения - свирих и почнах да чета от Евангелието II послание към Коринтяните, 7 глава, 149, стих, от Ш серия. След това намерих в гората хубаво място за слънчева баня и се преместих. Небето бе ясно, времето тихо. Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала няма дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза. Жена много приказлива и общителна. По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят. Бащата и майката заспаха, а тя, легнала, продължаваше още цели часове да разправя ред истории за живота си и изобщо за себе си. Целият гръб пламна в огън, след като слязох днес от гората и се изкъпах. Слънцето ме изгорило. Вечерта не можах да спя, едно - от болящия ме гръб, а друго - от разговарящата се жена. 25.V.1929., събота. Станахме, като завика ходжата на минарето. Измиха се гостите и потеглиха за Горско-Абланово, а аз останах да си свърша утринния наряд. По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч. за Опака. Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща. Стигнах при Стефанкини, у която ме чакаше Янко. Влязох за няколко минута и потеглихме с Янко за Сптахлар, Минахме през Зариево. Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение. Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров. Направих им 2 снимки, в едната съм и аз. След това отидохме в с. Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме. В 10 ч, късно, стигнахме в Спахлар у Янкови. Бяха заспали домашните му, но станаха и опържиха яйца и вечеряхме, та си легнахме. Сънувал съм, че се качвам по една църква, където щях да падна уж и жив нямаше да остана. 26.V.1929., неделя. Станах и започнах да чета нещо, после дойде Янко и аз бях принуден да не чета резюмето, което бях започнал да чета. Излязохме да обиколим селото, но ето, намерихме се с г-н Савов и го отведохме до Филбегер. После с Янко се върнахме в Спахлар. Вземахме си багажа и потеглихме за Ярдъм. Тамо ходихме у Люба. Пенева и още един колега. Направихме и в Ярдъм 2 снимки. Вечерта преспахме у Социна, като аз спах у Мишо Михайлов. 27.V.1929 год., понеделник. Станахме и си дойдохме. Изпратих на Еленка едно надве-натри писано писмо, нямаше време. По обед получихме писмо от Еленка, което закъсняло около 11 дни. 28.V.1929 год., вторник. Станах и ходих на изгрева; ръмеше дъждец, но не опасен. Четох тамо и си дойдох после. Бях започнал да пиша писмо на Сестрата Еленка с молив, обаче заръмя дъжд и подмокри хартията, та даже се поизцапа, и се принудих да сляза в училището и тамо да продължа, но много хора ме безпокоят с искането на децата си да им помагам в работата, та не можах да пиша и писмо. През деня работих картички за Ярдъм и Водишката прогимназия и други някои. Към обед ми се искаше да продължа писмото си, но не успях. Вечерта Атимина дойде при мен да се изповяда, какво, че в качеството си на свидетел по злоупотребени пари от Мустафа Хасанджик с фалшиви документи, то Мустафа Хасанджик го съветва да се съгласи, че той вземал пари и че те са купили дирек за някакъв си трон [?] и ред други. Аз го посъветвах да говори истината. Легнах след 10 ч. Този ден, в бързането си за изгрева, сутринта не си бях умил лицето. 29.V.1929 г., сряда. Станах рано и хайде в гората заедно с мастило, перо и хартия. След молитва, без да правя упражненията, започнах да пиша на Еленка. Бях радостен в душата си. Отново почна да ръми дъждец, обаче аз си бях вземал платнището и го метнах на колибата отгоре и започнах под него да пиша надълго и широко за ред състояния, като за изходна точка бях вземал нещо из Ш серия върху „Раждането" на страница 21, в смисъл, тъй както жена кога ражда, е в мъка и за да се роди една Божествена идея, то човек претърпява известни страдания. Писах надълго и широко. Радвах се, че пиша това писмо, но се двоумях дали ще я завари, понеже тя по-рано ще свърши учебната година и веднага ще отпътува за София. Писах й, че аз непременно ще отида тамо и да не се безпокои. Слязох след завършването му и бързах да не пропусна пощата. Запечатах го с червен восък и изпратих на общината. Изпратих до Депа Георгиева 15 картички по 8 лева, до Васил Острев в Паламарци - 7 и до Сандю в Попово - 5. Тоя ден съм в почивка 48 часа. Започнах днес пак да приготвям картички за поръчки, копирането ставаше бавно, понеже небето бе шарено облачно. Следобед, тъкмо изкарвах часовете, ето, Янко Сиврев иде. Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем. Приготвих се и потеглихме с Янко, като занесох едно кило мляко, една консерва пържени патладжани и малко вече захванал да мухлясва хляб, защото нямах други. Аз въпреки че бях в почивка - трябваше да наруша, защото да не ям, пред компанията ще обърна внимание, което си няма смисъл и недобри последствия. После направихме 4 снимки. Децата донесли една дълга стълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи. След това им свирих с цигулката песничката „Ратайче" и те пяха, за да я заучат. Дойдохме в училището, направихме по един чай, свирихме, пяхме и те към 10 ч. си отидоха, а аз започнах да проявявам стъклата. Четох и писах нещо в тефтеря от III серия и си легнах чак в 12 ч. 30 май 1929 год., четвъртък. Станах от сън. Донесох една стомна вода, измих се и в канцеларията направих наряда. След това четох нещо из трета серия. Ходих на общината и от тамо ходих на оглед комисия по определяне щети. Писах протоколите. Получих писмо, с което Любленската колегия ме кани да отида на разходка в Басаново, те ме чакат с децата си. Обещах, но понеже миналата нощ Опаченските ме забавиха много със стоянето си, а след излизането проявявах снимките до 12 ч. и не си бях доспал, та ми тежеше. Следобед, понеже бях в почивка, легнах и спах до 4 ч. Станах и с цигулката потеглих за Басаново, но тамо срещнах турчин, който ми съобщи, че учителите заминали вече за Люблен. Дадох цигулката си на непознатия турчин, за да я предаде на общината в Крепча, и потеглих за Опака. У Стефанкини заварих господин Савов заедно с още някои. Говорихме нещо по Кирушкина годеж за Стою, и тя беше тамо. След това господин Савов и Ефтим отидоха в училището да си гледат работата, а аз, Митю, Недю и Янко отпътувахме за Цветини, защото тя е знаела песента „Ратайче", за да ми я изпее, понеже господин Савов схваща, че има една грешка в пеенето, но той не може да ми я каже коя е. А Раднев така ми я е предал. Ходихме у Георги Цонев, защото Цвета тамо я заварихме. Като се върнахме, отбихме се у Стефанкини. След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка. Останах на вечеря. Присъствуваха Коцето, госпожата му, Марийка Ив., Митю, Янко, Стефанка. Говорихме, пяхме и в 12 ч. си потеглих за Крепча, като ги поразсърдих, защото не останах да спя у Янкови или Митюви. Дойдох си в 1 ч. и легнах къде 2 ч., защото топлих вода, за да се измия. 31.май 1929 год., петък. Станах. Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си. Заприготвях се за господин Славов. Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др. А за Стефанка и Янко говорихме, че Янко си е груб материалист - грубиянин, който знае само шеги, а нещо друго - нищо. Стефанка казала, че Янко вече й предлагал, но тя се чудела още. Но тя не разбира, че Янко само я използува за дружина и общене, а всъщност той не ще я вземе. Добро момиче, но до крайност наивно, което диагноза на болестта си не може да определи. След това се разсъблече господин Савов, изми се хубаво и легна да си поспи. Чете вестници и „Свободно възпитание" и остана да спи в Крепча. Говорихме по много въпроси. Той си разправи историята на баща си, на дядо си, на сина си. За жените изобщо, че са жени слабохарактерни и податливи и ред др. 1 юни 1929 год. Станах къде къде 6 ч от сън. Измих се хубаво и закусихме. След това изпратих господин Славов до Бош-пунар [бунар] към Юренджик и се върнах. Не влязох на занятия, а попълвах таблиците. На обед получих от Стиляна Русева картичка и писмо от Никола Мисирджиев. Николовият адрес е: Nikola Stoianoff, Missirdjieff, Calle "Inglotera" 251, Villa del Serro Montediolle, R. del Uruguay. Искаше ми се да си отида, но пък канцеларската работа ме спираше. Д. Лазаровски ме изнасилва да си ходим. Най-после съгласих се и потеглихме. Времето бе облачно и се готвеше да вали. Вчера също валя. От някъде нагоре започна да вали издребно. Пътувахме за Дядови Ганчови. Разговорихме се из пътя за господин Дънова и учението изобщо. При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши. Говорихме вечерта повече от час със сестрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите. Тя каза, че всички да я оставят, то тя не ще се откаже. Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите. Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко. 2.VI.1929 год., с. Ковачевец. Станах на присъмване. Изчистих си обущата с четката, която ми даде Марийка. Измих се и след молитва [се] приготвих за път. Дойде Цветанка и донесе рубашката. Броих й за нея и за долните гащи 140 лева за работата и през сестра си отидох във Водица. У дома бе кака, батю, Иван. Нахранихме се и аз излязох към общината. Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви. Ходих у Рали Петров. Там бе и Колю Иванов Стоянов. Говорихме дълго. Излязох и се срещнах при общината със свяка Събя. Той ми каза, че Георги да прави, да струва, да забогатее, да се жени за богаташка, да не очаква от дома си, защото той (Георги) писал да му изпратят 10 000 лева, за да си купи място за къща. След това отидох у тях. Батю Пеню ми се изплака, че го поставят на деликатно положение, защото братята му са с образование, а той - без. Работи, а един ден братята братски ще делят, каквото закрепи до смъртта на баща си. Значи, братята му да му определят ще ли му оставят нещо. Храних се за обед у тях. Отидох си и с апарата отидох у Рали Петров и фотографирах дядото на Гроздана. Говорихме, че Слав, инспекторът, когато аз съм отишъл в София, в Попово той се присмял, че аз съм отишъл при белите сестри и др, подобни. От сутринта времето бе облачно, а следобед - ясно и хубаво. Вечерта след заспиване станах и за малко „о". 3.VI.1929 год., понеделник Станах и се приготвих за Крепча. Добри Бобев ме срещна на вратничката и ми се оплака, че кончето му било болно. Прегледах го и той замина за доктора. Аз пътувах бавно. Небето на изток бе примреженос тъмни облаци, затова изгрев не видях. Тези дни, тази седмица изпитвам известна мъка. Скука ми е нещо. Не съм спокоен. Изпитвам известна празнота. Не мога да се възрадвам ей тъй, както аз искам. Раздвоение в мен и то защо? - защото си мисля на какъв край ще я докарам, като се сбера с Еленка. Дали бих устоял Иосифски на поста си - брат истински, любящ я да бъда вечно, или нещо друго се крие в събирането ни. Дали с това изместване върша волятга Божия. Дали с изместването ми няма като Йона да бягам оттамо, където Бог ме е поставил. Учителят предостави аз, каквото реша, всичко „да бъде за славата Божия". Без вътрешно раздвоение. Аз се чудя това мое раздвоение на какво се дължи. Дали е глас Божий, който вика: „Иди!" - и защо се задава този въпрос? Така си мисля, и все си мисля - и моля Бога да ми освети пътя за най-правилното разрешение на тая задача. Да я разреша по Божествено, а не по човешки. Защото, досега всичкият ми минал живот е бил ръководен от Бога - с Божий пръст ми е показвано какво да правя, а не аз каквото съм мислил. И аз ще работя за най-правилното разрешение на тая задача. Аз виждам, че близки и познати ще ме упрекнат много, задето не искам да си отида във Водица или да остана в Крепча, но нека стане така, както Най-Великият ни ръководител - Бог, нареди. Аз искам да изпълня Неговата свята воля. Влизам в час. Часът е 12 1/2. На втория час, къде 10 1/2, усетих силно напрежение „о" и след това въпреки това в мен се усети един изблик на радост и веселост. Нахраних се в 12 ч и сега, вече 12 1/2, свирих някои песни из песнарката. Като че имаше нещо много хубаво да получа. Като че очаквам нещо много ценно. Като че далеч от мен става, гласи се нещо хубаво и аз долавям вълните на това добро. Мисълта ми е за изгрева, и като че сестрата Еленка е вече днес тамо и се готви и стана нещо за мен самия. Очаквам. Часът е 1 без 20. Донесоха ми пощата. Нищо особено. 4.VI. 1929 год., вторник. Наряда свърших в стаята. След това четох из III серия 163 страница. Учителите отидоха на разходка с децата, а аз останах да работя канцеларска работа. Започнах да копирам за Опаченската колегия картички. По обед, след храна, и след като ходих в Яндол да тъкмя Маджир Асана и Ангела за нивите, тъкмо мислях да си поспя и ето, дойдоха Иван Бонев, Стефан Друмев и Христо Бачоваров от Люблен. Дойдоха и деца, пратеници на Гарчиновската колегия, да ме видят тука ли съм, че да дойдат с децата си. Но отпосле отказаха да сторят това и ми се поразсърдили, задето аз отказах да отида при тях. Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово. Качихме се при монастирчето. Направихме една снимка обща и после Иван Сиврев фотографирах, Христо Бачоваров и меня си - поотделно. Вечерта ги проявих. Хранихме се всички колеги заедно, свирих им. Пяхме и Асен и Сиврев си отидоха, а Любленските останаха да пренощуват при мен. Легнахме в 12 ч. Станахме, след като слънцето бе изгряло. Измихме се и ази, без да затопля млякото, изпратих хората си без закуска, за което имах вътрешно противоречие. Нагости си гостите тогава ги отпрати. Вземах апарата и отидох да правя снимка на Ангела и Салян Юсеина, но не стана, понеже не бяха готови. Иска ми се да отпътувам за Церовец, за да си взема сумите, които Пеню - учителят, ми дължи. Потеглих къде 10 и в 11 без 20 бях в Гърчиново. Направих снимки на учениците заедно, на всяка учителка по 2 отделения. Потеглих след това за Церовец. В 12 и 20 в Церовец бях у Пенюви. Приготвиха ми нещо за обед. Говорихме по разни въпроси. Понеже бяха скарани Пеню и госпожата му с Ружа Енчева, то отидох у Ружа Енчева да занеса и ней снимките, които миналата година правихме тук, в Крепча, Пеню не досъбрал парите, които му предоставих да събере. Така че 80 лева остава да събира. След като говорихме по ред въпроси, вземах си сбогом и потеглих за Гърчиново. Чакаха ме Надежда и Павлина, откъдето отидохме в Горско-Абланово. Отидохме у Калинкини. Тамо бяха Васил, районният турски учител, госпожата на Асен, сестрата на Калинка от Шумен, с детето си дошла. Вечерта дойдоха зъболекарят К. Мянков заедно с жена си. Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше. Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина. Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово. Трябваше да не се съглася на поканата им. А аз -мекушав, те поканиха, аз отказах, но при настойчивото искане се съгласих да ги придружа. По вечерта нещо особено не се говори. Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада. И тя майсторски се подмазва и флиртува, като си познава и признава, че я задирят. Гледаха по карти. Най-после, след 1 ч. отидохме с Васил да пренощуваме у тях. 6.VI.1929 год., четвъртък. Станахме къде 5 1/2 ч. Измихме се и отпътувахме у Калинкини. Те спяха. Разбудихме ги и станаха. Измиха се и закусихме със сирене, мляко, хляб, бисквити. След това им гледах на ръката. Направих им снимка и потеглихме за Гърчиново. Из пътя пяхме „Ний сме славейчета горски". Разделихме се при „Кавак-дермен". В училището колегите бяха влезли в час и изпитваха за изпити. Децата наизлязоха, щом ме видяха, че пристигам. Аз уреждах нещо из ведомостите на заплатите на учителите. Раздадоха се свидетелствата на учениците. Строиха се по отделения, вънка пяха „Амин" и след това изпяха няколко турски песни и после български и всички вземаха сбогом „здрасти" с мен и си разотидоха по домовете. Аз след това се пообядвах и легнах да спя. Спал съм къде 4 часа. Дойде от Гърчиново ученик с писмо от учителките, които ми съобщават колко картички да им изработя. Проявих след това в мазата снимките и стоплих вода, та се изкъпах. Започна ситен дъждец да вали следобед. Освежи се въздухът. Духом чувствувам нещо тежко, защото се тревожех за Еленка как е и защо не ми е писала нищо. Пощата вчера нищо ми не донесъл. Чудя се как да постъпя със заминаването си за София. Но все очаквам Еленка да каже как да направя. Ето, днес не съм чел нищо от III серия, ни от Евангелието. А трябва да се учи и прилага това, което ни дава Учителят, защото без духовна храна, без Бога пуст е животът и празнота усеща човек в душата си. Свирих нещо с цигулката. Павлина ми повърна нотите. Сега е вече 3 ч. Дъжд не вали, но е облачно. Умът и сърцето ми се въздигат към Бога и искам да попълня празнотата, която душата ми гнети. И все, да остана тук, у дома това лято, на домашни и познати ще е добре, но на мен не ще е добре. Аз трябва да замина за София и тамо да бъда при братята, при Учителя всеки ден по нещо ново да получавам, защото каква полза да ходя тук ей-тъй, както вчера и днес из света да те отрупват с ред мисли и недобри пожелания. Там, където има думи на живот, тамо е нашето жилище, там е нашият дом. Които слушат Словото Божие и го изпълняват, те са ми братя, сестри и майка тука в живота, и таило при тях да бъда аз и тамо да дружа и работя. Работих картички на Гърчиновци и Горско-Аблановци. Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно. Само вода бях станал от пот и цялото ми тяло трепереше. Дойдоха Асен и Ив. Сиврев от Горско[-Абланово] за заплата в Опака и заедно се върнахме. Вечерня закуска направихме заедно и те си отидоха. Дойде и Боню Кънев, който бе ходил в Попово. 8.VI.1929 год., събота, с. Крепча. Работих годишния рапорт. От 11 ч. до 1 ч. спах. Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя. Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е два, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджийката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе. И този поп, млад горд, говори надуто, иска да изпъкне, като млад интелигент, изпъкващ дърдорко, обича да говори, но не толкова насаме, отколкото на всеослушание, пред хора иска да говори, за да оценят хората, и като говори пред тях, не оставя от да ги запита: „Ама не е ли тъй, както говоря?" Разделихме се, като аз му казах, че все ще се срещнем и ще говорим, а той си и каза, че трябва да има и слушатели. Но мъка изпитвах, че го не срязах още при първите му думи, какво, че започва с критика, с думите, какво че Господин Дънов бил развален елемент. Даже аз долових, че той си служи с лъжа. Каза, какво, че лятос Русева била при Учителя, когато той бил ходил при него, а всъщност Русева Стиляна лятос никога не е ходила при Учителя, защото тя самата не е и в братството засега, камо ли е била при Него. Каза, че с Ковачевския поп били си приказвали и той по-рано пред мен го обвинил, но сега си дръпва думата назад, защото Ковачевският му казал, че когато той отишел у Дядови Ганчо Цокев, то аз и Русева сме излезли из една плевня, „дето сме се били скрили двамата" и това го изрече с особен тон с присмех и изгледа присъствуващите, с цел да потвърди, че той има факти, че Дъновистите са развратници; и след това, аз съм бил спорил с него поп много неверни работи и т. н. Трябваше още от тия му подчертани думи да го отрежа и му подчертая, че той лъже и говори, без да познава и да е проверил това, което Ковачевският поп му казал и т. н. Разделихме се. Мъка изпълни душата ми за тия тесногръди попове. Те, водителите на духовно гладния и жаден народ български, нямат храна и пития да задоволят народа, отиват и му говорят какво нещо била сектата на Дънова, четат му беседите, не виждат хубавите и прехубавите мисли на Учителя, и четат, но очилата им изглежда са многоцветни, та всичко боядисват на попско и лошо. Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече. Покривалото още стои на лицето им и не виждат истинското, великото, мощното, не виждат слънцето на живота, под чиито лъчи възраства всичко здраво и чисто и дава плод, а лошото се разлага и деформира. Вечерта, докато си отида, се срещнах със Ст. Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен. 10.VI.1929 год., понеделник. Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му. Копаха ни по за 30 лева, задето аз съм им плащал техните ниви 9 год. на бирника и общината. Вечерта докопахме на стъмняване нивата. Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко. 11 .VL1929 год., вторник. Станах и като излязох, ето Найчо потегля за Попово и заедно с него стигнах в Попово. Отбих се на Бончо. Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза. Продадох на Санду беседите 6, 7, 8, 9 и 10 за него и за Васил Острев. Броих на И. Качев за сметалото и читалото 1450 лева поръчах на секретар-бирника един печат и за училищното настоятелство и един за препоръчани писма. Рали Арнаудов бе тамо, Петър Иванов, Иван Старев си идеше от София. Ходих при Славов за сверка на таблиците 46-тях. Пита ме какво Цона и Стефанка и Янко и ме помоли да се науча и му съобщя. Потеглих си с раницата, като платих и на кума 300 лв. за материал и го фотографирах. Стигнах в Чатал-дере. Изпрах си потника, партенките, кърпите и поспах и ето, захвана да се опитва да вали, а през деня бе нетърпима топлина. Заваля. Отбих се на кантона. Ето, Павлов, Милиева и Поп-Маринова идели за заплатите, но Петър Ниделчов им казва, че няма пари. Павлов след първия дъжд си потегли, а ние останахме на разговор и валеше. Мина автомобил и се качихме вътре; те слязоха, а аз слязох в Опака и после се научих, че Стефанка си отишла в Ковачевец. И си дойдох в Крепча. 12.VI.1929 год., сряда. Четох, спах и по разходки излязох. Само дообгербвах някои книжа, книжки и ведомости. Вечерта дойде Янко Сиврев на гости в Крепча. Дошел да ме кани да отида в Опака за днес, та да идем у Стефанкини на гости, за да видим дали вече се е сгодила за Цокеолу, Той си каза, че тя му обещала и че той й обещал, но сега Цокев я извикал по телефона да си потегля за Ковачевец и тя скришом си потеглила, но все пак се видели и разделили. Вечерта се хранихме заедно Димитър, Енчо, Янко и аз с две консерви и макарони. В 11 ч. си легнахме. 13,VI.[1929 год.], четвъртък, Възкресение. Станахме. Говорихме с Янко. Аз свирих, после аз му отказах да го придружа за Ковачевец. Той, след като пи едно кафе, си замина. Аз направих една попара и се запътихме за Церовец на сбор. На Осман Кьор Амедов с каруцата потеглихме. В Гърчиново срещнахме Павлина и Надежда, които отиваха на разходки на ядене, компания, да се хранят из Кавак-Дерменя. В Церовец ни направиха хубав прием. Времето бе много топло. Дойдоха в Лубен Енчев и от Сваленик 7 колеги заедно с Веса Конова. Вечерта на стъмняване си дойдохме. Мъка изпитвах, задето Еленка ми се не обажда. Все ми е криво нещо. Тук ми се не стои, в София да отида - нямам място къде да се установя. Трябваше да си бях вземал едно място досега, та да не се моля на братя и сестри, да се срамя, кога ме канят тъй любезно и братски: „Заповядай, брат, не се стеснявай, бъди като у дома си" и т. н. Но нали трябва да бъдем предвидливи, та да [не] притискаме нашите си хора, защото всеки от тях има нещо сериозно да учи, има нещо, което го занимава, да чете, да размишлява за ред важни въпроси из хубавите беседи на Учителя, а като сме събрани по много наедно, то се смущаваме и не може да има постоянство и прилежност в работата. Аз искам да отида сега в София и понеже има кой да ми показва, то ще свиря на цигулка, да вървя по-напред къде 4-та-5-а позиция. Трябва да се учат чужди езици, щото ще са необходими. Стенографията сега ми е много необходима, но ето, още отлагам, защото тук време ми не остава и у дома пък съвсем няма да бъда свободен, вътрешно, да гледам старата си майка да работи и братята си, а аз да уча. Просто техните мисли не мога издържа, също и на околни, от такова стоене и занимаване. Затова аз трябва да отпътувам за София. Там имам условията да уча, само барака нямам, где глава да подслоня, но ще я наредя все по някой начин. Времето тече, а аз все отлагам. Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нека идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме!" А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му. Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва]. След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето". Но много ми бе мъчно за нещо. Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня" от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз. Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой." „Хората от новото учение могат да излязат от затвора." „Ние трябва да имаме определено верую ще кажете: „Има защо да се живее." „Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята. „Най-първо трябва да образуваме вътрешна връзка. Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш." „Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна. Той ще стане мощен и силен." Вечерта отидох в Опака. Стефанка вече заминала по Цокеолу. Янко се тревожи, че я пропуснал. Вечерта разправяше ред приключения Янко за нея и любовта си, т. е. разврата си с нея. Че тя му се отдавала всецяло. Спели заедно, и ред други приключения с учителки... Не спах добре, защото не мога да спя с човек. 15.VI.[1929 год.], събота. След като лежах по неволя докато слънцето изгрее, станахме, изчистихме се измихме. Закусихме с маслини и хляб и отидохме в прогимназията. Дойде и Мянкова от Горско-Абланово при Марийка Иванова. Говорихме много. Митю дойде и ми плати портретите. Марийка обеща да стори това и тя. Поръчах на шофьора да ми донесе [от] Иван Калчев от Попово една „G" корда за цигулката ми. Щях да фотографирам Недьовото семейство, но баджанакът му си отишъл за Шумен и детето му се поболяло. Като раздадоха тефтерчетата на децата, си тръгнахме с Янко надолу към пощата. Ходихме у Недюви да разпишем раздавателната книга. Отидохме на пощата и после отидохме у Марийкини. За пръв път влязох в къщата й. Похапнах си сирене. Черпи и с локуми. Говорихме докъде 11 ч. Отидохме на пощата. Дойде и пощата. Получих 3 броя „Житно зърно", фотографирах двамата пощаджии, Добри и Камбура, пред Ангеловата къща - пощата, и си потеглих. Заваля дъжд. Аз си хвърлих палтото и рубашката. Покрих с рубашката едина дисаг, на Добря писмата да не се мокрят, и свих палтото под мишца и реших да ме мокри и къпе дъждът и действително, много приятно бе. Отдавна не бе валял такъв хубав дъжд. Следобед валя пак дъжд и от трескавицата убило вола на Мюмюн Кьосе Османова. На Ефраим синът се малко повредил и една жена Гърчиновкая убила светкавицата. Вечерта ходих късно у Ангелови да се храня, понеже нарочно бяха сварили за мене бакла с мляко. Легнах си къде 11 ч. 16.VI.1929 год., неделя. Станах, кога ходжата завика. Изкъпах се и преоблякох. Нарядът ми бе приятен и продължи повече, по настроение. Четох от Евангелието „Към Ефесяните", 5-а глава - много важна и поучителна, и от III серия, и след това закусих с мляко - попара. Сварих си ошав. Спах на 2 пъти до обед и писах, каквото имам да пиша по канцеларската работа. Деня прекарах следобед добре. Вечерта свирих, но не с хубаво приятно настроение. Луната наполовина вече пълна. Светеше; след свирнята съм задрямал на прозореца. Станах измих се и „о" и започнах да пиша това. Не съм добре разположен, даже съвсем не. Станах, като се съмнало. Даже не съм чул ходжата, кога е викал. Измих се и след това - наряда, В паметта ми все тия неуредени книжа по сметководството. Веднага след упражненията започнах да приготовлявам отчетните книжа. Това продължи къде 10 ч. Изпрах си рубашката и един чифт долни дрехи. Избръснах се, „о" и след това се изкъпах и ми се приспа. Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега. Но работата ме придържа още. Неуредици с касиера и затова не мога да напусна, защото главният отчет трябва да се приготви. Четох сега „Към Ефесяните", 6-а глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна. До вечерта четох III серия и си водих хубави бележки. Постоянно мисълта ми бе за Учителя и хубавите мисли, за сестрата Еленка, за Георги Събев днеска много мислих и за др. Лягам си, след като си посвирих, в ... ч. 18.VI.1929 год., с. Крепча. Станах тъкмо като завика ходжата. Измих се хубаво и започнах наряда. Известни мисли тия дни, особни, обземат ума ми и размътват чистите състояния на душата ми. Мисли на съмнения, борби, противоречия се гнездят, кацат като оси в съзнанието ми и трябва с тях да се справям. Нямам весело настроение на духа и това се дължи на това, че аз не устоявам на решенията си. Аз си обещавам, че ще започна да уча нещо сериозно - ето, например руски език да почна да го заучавам изначало, та постепенно да мога да се движа напред, но не почвам. Ето, стенография трябва да започна да изучавам, защото тя е много необходима, но и нея не почвам. Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася. Трябва да почна не всичките, а с един език, и да устоявам, докато усвоя основните положения, та тогава с други. Човек трябва да работи. В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия - религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато. Чисто бе съвсем на изток и изгревът хубав, приятен, тържествен, величествен. Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни. Не насилие, а с помощничество е нужно на земята. Чисто е небето, величествен е изгревът. Чисти са светлите души, велики са подвизите им из неспирния възход. Птичките сега пеят. Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта. Нека бъдем членове на този голям Божествен хор, на когото диригент е сам Бог. Станах ранко и след наряда дойде имамът Амиш, тъкмо като бях прочел 2 глава от Евангелието и четях 157-а страница от III серия и пишех някоя хубава мисъл. Преподписа отчетните книжа. Следобед ходих на Опака. Валя ме дъжд из пътя за Опака. Ходих при бирника за сведения, за данък занятието, за да се разхвърлят таксите за събиране за училището. Когато бях в Опака, къде 4- 5 ч. къде Крепча се святкаше и тресеше от дъжд. На връщане на долния край на селото видях плевоток** завлечени ниви и локосени*** посеви . Турци с по една върва нанизани риби, в които имаше много големи. Димитър Лазаровски ми замята ръка от Ангела Бобажанов. Отидох и вкъщи видях риба и то цял гювеч кюп. Имаше около 5 кила. Домашните му бяха дошли да копаят мисир. Той бе мокър много. Вечерта ходих на съвместна вечеря. Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба. 20.VI.1929., четвъртък, Крепча Станах, но се бях събудил още много рано, но не ставах, докато не завика ходжата, „о". Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето. Четох 3 гл. от Евангелието и 56, [страница] от III серия за „Неразделяй". Много хубави мисли от много съществен характер за сегашното тревожно разделено състояние. Тези хубави мисли, с едно препрочитане на подчертаните мисли из цялата беседа, ме трансформираха и настроиха, скачиха с главната станция - Бога, откъдето иде главният ток - на живота. Времето облачно, хладно, приятно. 21.VI.1929 год., петък, с. Крепча. Станах от сън. Набързо се измих, облякох, приготвих за Попово. При общината намерих Атипина, тъкмо заминава за Попово, и влязох в каруцата. Мъгла бе покрила цялата долина по Черния Лом. Слънцето вече бе изгряло и сетне таглан **** се подаваше през мъглата. Къде Опака - Гонево вече се разясни. В Попово ходих да взема разметателни списъци и др. неща и да питам за някои работи по счетоводството. Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча. Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето. Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие. Днес денят е най-голям, а нощта бе най-малка. От утре вече слънцето се повръща с по 3 минути и нещо, вече дните ще почнат да намаляват. Изгревът бе хубав, приятен. Така величествен, непреривен изгрев бих желал да имам. Работих списъците за разхвърляне таксите върху турците. Следобед дойде Селвестриев заедно с адвоката от гр. Попово. Взема някои сведения за състоянието на общината, за фондовете, за училището, даже дойде да види училището. След това ходихме до над селото, где е близо монастирчето. Обеща да ни даде тръби за през дола за чешмата и ред други мнения даде по тоя въпрос. След това се качи Енчо,Боляраите и заминаха за Горско-Абланово, като за вечерта ще отидат в Ковачевец. Мен, след като извадих списъка за бегликя и нивите, съвсем започна да ми се не работи. Искаше ми се да си поотида, но не потеглих, а останах да преспя. *имам - духовно лице при мюсюлманите, което завежда джамията, ръководи обществените дела е селото. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **плевоток - израснали много плевели на едно място. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ***погасени - полегнали на земята от дъжда. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **** таглан - едва. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 г. Къде обед се силно тресеше към север и голям дъжд се изля тамо. Също и към изток, но в Крепча само поваля малко. От пощата - нищо. Четох много хубавото резюме, което ми бе изпратено заедно с още 5 - 6 от последните от „Постоянно подмладяване" и колко хубави мисли, които опресняват душата и освежават всичко вътре в духовната природа. Тая заран изпратих едно писъмце на сестрата Еленка до София чрез Оборище гарата, защото препоръчано няма да може да го получи. 23.VI.1929 год., неделя, с. Крепча. Станах ранко. Измих се и направих утринната си молитва. Но изпърво разсеяното се бе втълпило в мен, но след упражненията състоянието се хармонизира в приятно. Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога. „И чрез Него да примири всичко със Себе си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговият кръст." „Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината." „Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в царството на Своя възлюблен Син" и др. * Четох и 48 страница нещо из „Разделено царство"* , в което научих, че не трябва да разделяме, а да обединяваме, не разделяй никого от хубавото, от добрите навици и от възвишения живот; не се разделяй и ти от хубавото и великото, което всякога говори в дъното на душата. Слушай великото в себе си, а не нисшото, което бушува. След това вземах цигулката, та 1 -2 часа свирене, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне. Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си. През целия ден не правих нищо друго, освен разрязах 9 книжки от списание „Училищен бюджет и администрация" IV година и прочетох по-важните статии, и извадих бележки из счетоводните решения на сметната палата и върховния касационен съд. Също четох из коментара за Б. О. и предприятията и правилник за учителското настоятелства. Тези правилници би трябвало да съм ги чел още за първата година, кога постъпих като главен учител, а не сега, след ред грешки и нередовности. Ако изначало бях ги проучил, то сега нямаше да претърпя такива морални терзания за някои неспазени формалности и изисквания в счетоводството. Ангел на мръкване се отби в училището, дохождайки си от с. Ковачевец, където ходи у Димитрови и да си поръча прозорците и врати за къщата. Повика ме да отидем на храна у тях. Ходих, гледах му лозенцето, бостаня. Кравата му се отелила. Ядохме бакляна чорба с коластра и мед, който донесе от Димитрови от Ковачевец. Вечерта говорихме със Савата Балабанов до късно и дойдох в училището. * „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд. 1920 г. ** кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча. Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми път. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета. Вечерта на мръкване се избръснах, изкъпах и се изпрах хубаво. На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от III серия, понеже беше ми много изморително. 25.VI.1929 год., вторник, с. Крепча. Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа. Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост, свежест и широта. Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ни съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи. Величествена ария като че разлива лъчите на животворното слънце. Аз вземах цигулката и около час свирих, и то бе нещо превъзходно! Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях. Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих. „Христовото слово да се вселява във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8). „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробудено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна?] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието. Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно." „Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволюцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката." Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим. За злото казва да не го правим, но ни оставя свободни. Това е хубавото, красивото вътре в света. Оставя ни свободни и затова ние си носим отговорностите за всичко." „Често пъти у нас се сменяват разположението и неразположението. Аз ги наричам закон за обнова на физическото поле. Тези две противоположни състояния причиняват обнова, вътрешно опресняване. Опресняване трябва да има всеки ден. Понеже, ако не се подмладяваме, ще остареем преждевременно." Вечерта си отпътувах късно за Водица. С пристигането си се видях с Петко Арабаджиев, Хр. Станев и Рачо Узунов и ми съобщиха, че са готови за екскурзия. Отидох до Рали Петров и си отидох. Нашите бяха легнали. 26.VI.1929 год., сряда. Станах ранко и се приготвих и [отидох] при Колю Бояджиев да чакаме каруцата на Лазар Бобев, който ни и закара до Попово. В 8 и 20 дойде пътнишкият влак и с него слязохме в Преслав. Приятно бе пътуването, пролетните посеви тук бяха добри, както и при нашите места, Поповско. С автомобил отидохме до Преслав и след като се наобядвахме, потеглихме за Патлейна. Отбихме се в църквата и из нейната градина. Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона. Голямо здание било някога си. Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена. След това отидохме на Патлейна. Разгледахме тамошните съборени сгради. Стара църква, в която се предполага, че цар Борис е умрял в нея и в нея прекарал последните си години. Място уединено, далеч от тогавашния град в горските пущинаци всред хубава, чиста, девствена природа. Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав. В 6 ч се качихме на влака и пристигнахме в Шумен. Спахме вечерта у Мара Узунова всички заедно. 27.VI.1929., четвъртък. Станахме в 2 ч сутринта и в 3 бяхме на гарата. В 3 и 20 се качихме на влака и на Мадара слязохме. Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив. Дошел преди 4- 5 месеца из Видинския край. За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция. Изпод скалите с югозападно изложение и западно място, запазено от да ходи добитък тамо, да не срути старите зидове и останки от стари постройки. Място до самите високи скали, при голям извор студен, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини. Тамо Омуртаг е курортувал и наблюдавал отвисоко голяма част от царството си. Има пещера, в която се предполага, че са туряли трупове на мъртвите големци, високи изкопи високо в скалите, които са правени като наблюдателници. По на север от рова - величествено място над стар храм и обширни постройки, които са били обществени, като казарми или подобно; над тях на скалата се намира Мадарският Конник, високо на скалата, от старите времена направен от Омуртага в чест на Цар Крума - баща си. Изкачвахме се също и по направени от инженерната рота стъпала на брой 360 над скалите, където се намира стара крепост - наблюдателница и охранителница на цялата Мадара на времето си, със запазени големи зидове и формата напълно оригинална на крепостта с наблюдателниците си. Поспахме си по малко и потеглихме за селото, където се наобядвахме и с една каруца за 100 лева ни откара в Абоба, старата Плиска. Вървяхме през нивя ечемени, в които 50 % няма със сърп да отидат, защото откак се снегът стопил, капка дъжд няма. Пролетните посеви също не станали по нямане на дъжд. Народът умислен. След разглеждане в Абоба старите останки от древния Плиска и царските дворци, съвещателната - един вид залата, дето са се вземали решенията между войводите, само тя е най-запазена. Строена е на времето си с големи блокове. Водачът тамо, Тодор Ботьов, ни разведе. След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово. Аз отидох в брата Петко Христов у дома. Вечерта свирихме, говорихме и къде 10 ч си легнахме. Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата лампа. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме. От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за Петър Пампоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят. Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света. Ново иска светът, а това новото ще дойде от чистите истински служители на Бога, какъвто е Учителят ни, на когото ние искаме да бъдем и сме ученици. Изкушенията в света са големи, съблазните - безкрайни, а ученикът не трябва да се заблуждава от временната световна привлекателност и ласка, ученикът не трябва да се съблазнява от нищо! След това направихме снимка на Стойчо, Иванка и Димитричка с цигулките, а сестра Куна при тях, в градинчето. Вземах сбогом и потеглихме за Училищната инспекция. Тамо ми казаха, че съм уволнен, не само аз, ами всички учители в Шуменски окръг, които сме назначени от Министерството, ни уволнявате една заповед. Питах за отчетите где да ги представим на преглед, също за излишъка, дали ще се утвърди протоколът от окръжния управител и за служебно свидетелство. Оттам - право на гарата. В 1 ч се качихме на бързия влак и в 1 и 15 - в Попово. Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци. А през нощта - в Попово. Из панаира хора няма. Нито един Осиковчанин или Цар-Асеновчанин, няколко Съдиганина и Ковачевченина. Народът отчаян от стихията, която опустошила всичко. Няма пазар. Аз останах да спя в Попово. Разхождахме се докъде 11 ч. Омръзна ми и се ядосвах, задето останах, но Сандю не си тръгва и аз аз заедно ходех с него. 29.VI.1929 год., събота. Станахме от леглото къде 6 1/2 ч., въпреки че аз се бях събудил къде 4 1/2. След разговор със Сандю, със стражар Гьоко и други, закусихме със Сандю и аз си вземах каквото ми бе нужно и потеглих за Крепча с автомобил до Опака. Градушка убила и из Попово, Паламарци, Гогово, Опака няма, в Крепча пак убила наполовин посевите. На обед се изкъпах, „о", преоблякох и заготвих хубава манджа от картофи и др. и Енчо къде 3 ч. дойде и заедно ядохме за обед. Енчо си отиде, Димитър още вчера, и аз сам останах в Крепча да пиша каквато работа имам. От Попово писах на Еленка с пощенска картичка, че съм уволнен от учителството. Днес: при проверка на депозитните суми, които са в пари, в мен възлизат на 2784 лева, които трябва да се повърнат на касиера. 30.VI.1929 год., неделя, с. Крепча. Станах, като се бе разсъмнало. Ходеше ми се в Попово на панаира - не за панаира, а за да се видя с тия, които имат да ми дължат, за да си взема парите, но не отидох. След молитва започнах да пиша, да доуреждам тия отчети, че вече много стана ги приготвям, но още не са готови. След като започнах да пиша, нещо ми бе тежко, доспа ми се, дремеше ми се, „о". Направих утринната закуска и след малко работа си поспах и започнах тогава да работя, след като Ангел ме разбуди. Към 11 1/2 ч. се промени настроението ми от четене резюмето от Учителя „Методи за работа", чувствувах се, че съм на беседа в София. Особено хубаво настроение имах следобед целия ден. Мислих добри мисли и чувства свети ме обземаха. Работих снимките на Еленка, които от 27 година дохожда, а аз още не съм й изпратил нищо. Работих също и тия, които правихме в Патлейна, Мадара, Абоба и ред други, също на П. Христовото семейство. В 11 и 15 лягам. 1.VII.1929 год., с. Крепча. Сърцето ми е пълно, душата - обширна, в ума - светлина, в сърцето - Божествена топлина. Велико преживяване изпитва душата, щом духът дойде до единение с Великото. За света фрази непонятни, за преживения опитност незабравена. „Вам е дадено", каза Христос, а на другите - не. Ще гледат и не ще виждат, ще слушат и не ще чуят. Няма да ви оставя, нито ще ви забравя." В Бога са скрити всички богатства физически и духовни. В Него са дарбите и изкуството да заживеем в Бога и Неговата пълнота ще изпълни празнотата, която съществува в нази. 2.VII.[1929 год.], вторник. Готвих отчетите си. З.VII.1929 год.], сряда. Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления. За подаване оставка доброволно. Така и сторих. Не успях в 11 да се кача на влака, та отидох у брат Петко Христов. Вечерта в 6 ч. потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева. Вечерта в Попово спах у Коля Иванов Стояноолу. Станах рано и потеглих за Водица, към 9 ч съм у дома. Мама тежко болна, лежи и пъшка и й се плаче, че не сме я уж лекували и да я караме по баби, по лекари и ред др. След това потеглихме за Крепча и към 2 ч. бяхме из Яира. Да свършвам всичката писмена работа, па утре, 5.VII., отивам в София на конгрес (събор) младежки. Много ми се спи, а трябва още да се работи и приготви каквото е нужно. Писмо от Пеню Ганев до братята му Писмо, залепено в дневника на Пеню Ганев. Върху писмото има бележки: „Получено на 07 август". (Бел. М. И.) 8.VII.1929 год. София Драги братя, Пиша ви, защото скоро може би не ще си дойда. Но пиша заради мама. Тук ми казаха едно нещо и то нека го сторите и ще видите резултата. Мама ще става рано, преди да е изгряло слънцето и ще стои да посреща слънцето като изгрява и ще стои на утринното слънце, доколкото може да търпи. После ще туряте вода на слънцето да се стопля и ще се изкъпва с нея. 40 бани като направи, ще оздравее. Сторете го това. Сутрин донасяйте вода и тя сама ще си изпира и изкъпва. Сега повече няма да ви пиша. Аз заминавам сега за Рила. [...] Пеню.

1929 година 27.I.1929 год. Сън: Срещу 27, ден неделя, на присъмване къде 6 и половина ч. сънувам сън-видение. Намирам се в голяма зала, която има две врати. Източна и западна. При мен се намираше една сестра. (Като че беше Еленка.) Искам да отида при Учителя, който се намира в южната стая от тая, в която сме. Хванах бравата, но се установи, че тя е заключена. Казахме ще повикаме да ни се отвори. Сестрата направи нещо с електрически ток и [два пъти] направи съединение, с което разбрахме, че непременно Учителят чу. И ето, чу се тропот от приближаващи се бързи стъпки. Хвана се ключът и хоп, вратата се изведнъж отвори. Със самото отваряне, избягаха тичешком много момичета млади, които били в стаята, от гдето ние звъняхме и с приказки, крясък, смях и тропот избягаха навън, на запад от тия две стаи, в голям обширен салон, също като църква, и даже аз го зная, че беше църква. Видях още с отварянето на вратата Учителя. Разтревоженото му лице, загдето са ни заключили и нещо друго. С отварянето, щом нахлуха кряскавите момичета, той се отдръпна къде големия салон няколко крачки. Сестрата посегна да му целуне ръка, той не позволи и гледаше към мен, защото скоро не сме ходили в София. Но аз чувствувах, че виновното лице бях аз за разтревожването на Учителя. След като изчезна за минутка глъчката бягаща, Той дойде в тая стая, в която бяхме, и имаше там черна дъска, на която написа с тебешир един кръг, на който написа 4 числа, от които като че помня само най-горното, което бе 22. Обърна се след това към мен и ми каза: „Докато ти бъдеш тук, в София, в турското училище, ти трябва да бъдеш много точен и навременен, без отстъпване." Остави тебешира и си замина все тъй разтревожен, и то беше разтревожен заради мен! 1.II.1929 год. Днес на този ден - петък, от сутринта от 11 ч пр. обед докъде 9 ч. вечерта писах писмо на Сестрата Елена X. Григорова, учителка в с. Равна - Царибродско. Аз писах за много работи, за моите вътрешни борби и пречки, за моите падения и необузданости. Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям студ, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от студ. През 1926 през лятото мен ме назначиха в турското училище в Крепча. При дохождането ми имаше големи пречки, от страна на турците, които не ми позволяваха да живея в училището, но аз преодолях. Запознах се нея есен с Опаченската учителска колегия. Където и през нея зима ходих често у Стефанка Пенева, която живееше с Хриска Драгнева от гр. Ески-Джумая. Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре. Към пролет Хриска ме много намрази и не искаше да ме вижда даже. Забраняваше на Стефанка да ме кани в квартирата си и да ходя у тях, но това - тайно, аз да не узная, и то аз сега ми откри Стефанка, че това тя е вършела, защото хората пуснали по нея дума, че аз съм ходел за нея, а фактически аз не съм и помислювал. Те живееха в Чоряка [?] Иван в с. Опака. 1927 и 1928 учебна година същите двете живееха у фелдшера ветеринарен; у Иван в Опака също ходех да споделям мисли и на разговори. През лятото 1928 год. къде 6 юлий потеглих за София на младежки окултен събор за пред Петровден и се завърнах на 10 септемврий и направо от Попово отидох в Крепча. През лятото на 11 юлий бяхме на Витоша цялото братство от София и гостите братя и сестри от провинцията и ходихме на Черни връх, откъдето има и снимки. Учителят остана на Големия резен, а повечето от братята и сестрите отидохме на самия Черни връх. На Петровден бяхме в София. И на 14й същия месец потеглихме за Мусала. Аз останах да чакам Рали Арнаудов и на другия ден Рали и Петко Арабаджиев пристигнаха и отпътувахме. Стигнахме братята при езерата Рилски. Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 - 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърлените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая. На 29 - на гара Симитли, където ни посрещна Гърнева. Спахме у дома й. Сутринта намерихме автомобили за Неврокоп и потеглихме по шосето по Гръдевската река към Предела. За Махамия и Банско. Слязохме в Банско. Тук бе военно положение, та в Махамия ни искаха и в Банско лични карти. От Банско потеглихме веднага за Ел-тепе, за хижа Бъндърица, намираща се под Ел-тепе, на Бъндеришката река изпод езерата, между Тодорин връх и Ел-тепе. На 29 вечерта спахме из под хижата из гората. На 30 по обед - на Ел-тепе. На 31 потеглихме за Папаз-гьол. През Василашките езера, река Дамяница, Тевното езеро, Момин двор, Кралев двор срещу Каменца превалихме в Папаз-гьолския циркус. Обширен и чудноват по своята обширност и околна структура. Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала. Вечерта спахме на 2й срещу 3й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория. На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ. На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-после на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам. Първите дни къде 21 септемврий всичко беше добре. Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов. Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея. Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича. Великото в хармонията и порядъка се проявява. Живейте със светли мисли, благородни чувства и любящи сърца Божественото в света - Божественото, вечното, неизменното в света. И нека тая жива връзка с Учителя бъде като скачени съдове, та всякога да допълням от по-високото, та в лишностда се не чувствувам. Чети и мисли: това е, което ни съветва Учителят. 4.III.1929год.] Получих писмо от сестра Еленка. Пише ми, че не й отговарям на всички зададени въпроси ясно. В събота, на 2-й т. м. й изпратих много дълго писмо, най-дълго от досегашните - от 25 страници. Писах й за моите балтавеници за съня, който сънувах за последното предупреждение от Учителя, че или да бъда строг, точен и изпълнителен, или ще ме изоставят и други много работи и най-долното си състояние й изложих. Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту висшо, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение. Изпратила или е днес и 2 резюмета от 2-ра януарска лекция от Учителя за „Втория ден, той е ден на послушание" и второто е от 9-й януари - Размишление върху Милосърдието. 5.II.1929 г. Понеже нощес легнах в 1 ч след полунощ, то и не можах да заспя до 1 1/2, че и повече, кой знай защо; затова тази сутрин спах до 7 и 15, станах и след утринната молитва и упражненията се заготвих за четене. Слънцето грее вече над селските скали, небето е ясно, има и облаци на запад. Вънка е студено. Земята замръзнала. Тънък сняг покрива земята. Снощи четох до 12 ч хубавата беседа „ Той дойде при Пилата", която сега излезе из печат и ми се изпрати от брата Влад Пашов. От нея научих много хубави и ценни за живота мисли, като например констатираните и описаните от Учителя мисли и факти в живота, които Той прави ясни и ги докарва ясно пред духовния ни взор. Напр.: „Съвременният живот е живот на реликвите. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята." И 105-ият Псалом е псалом за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязъл." „Човек сам прави кръста си тежък." „Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога." „Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света." „Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, които става в света, е на своето място и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите." „Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете. Казвам, само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои. Животът няма да бъде тъй тихи спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде нова култура." И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта - по-малкото благо за човека, и радостта - по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо!" Това са думи с магическо съдържание и смисъл, за пробудените души. Учителю, как освежително действуват Твоите Бисерни Живи Слова! Ти не преставаш от да ни будиш и като мила любяща майка все говориш, все учиш и вярата Ти безсмъртна в Живота Безкраен ни вдъхва все нови и по-нови струи на ентусиазъм и постоянство в пътя към Вечния Живот, към царството на Любовта. Ти окриляш слабите, насърчаваш обезверените в светлото бъдеще. Колко много са съдържателни Словата, излизащи из устата Ти, че ако всички будни души биха разбрали извора на живите слова, ако люспите биха паднали от духовните им очи, то те не биха Те на мира оставили, но всичко това за Славата на Бога, Който работа по незнайни пътища за избавлението и пробуждането на спящите души. Нека светлината на Вечния, от Която си лъч, непреривно осветява сърцата, умовете и душите на всички братя и сестри, та стремящи се към Вечния Източник на Светлините и светлите Духове да се съберат техните светлини и тогава в едно да осветят и озарят тъмната бездна, която е още в сън и неуредена! Днес прекарах повечето си време в общината. В 7 ч сутринта станах от сън и още немит, отидох да дам на Енчо Пеев, писаря-помощник на с. Крепча, 1300 лева, които отнесе в Попово, на Караганчев за бастоня ми и 300 лв. на Данаил Калев за скрина. Върнах се, уреждах подписите на председателя и на касиера на досегашната отчетна сметка каса. После закусвах със зеле и сирене. Ходихме с Боляр Мехмед, общинския кмет, и Димитър Лазаровски, секретар-бирника на селото, да мерим общинската мера за отдаването на селяните за фураж да си посеят детелина. На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски. И като пристигна хлябът от Попово, вземахме го и оставих моя и на Сандю занесохме. Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер. Силен вятър задуха. Сутринта беше шарено ясно небето, светло. Слънцето до обед грееше. Силен вятър от запада и следобед се заоблачи, Занаизскачаха от север тъмни облаци и сега, като пиша тия редове, вънка вали сняг. Изобщо тая зима станаха много големи студове, такива, каквито старите хора не помнят. От пощата днес получих 5 броя беседи от беседата „За това се родих", 9-а серия. Изпратени ми от София. От Еленка X. Григорова, моята любима сестра, нямам днеска писмо, но ми е драго, че тия дни тя така въздействува на живота ми, така съдействува, че Бог да ми даде светлина духовна, с която можах да изляза отлабиринта на създадената от мен катакомба. Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл. Време, в което нищо да не отива в пустота, а всичко в творба и ценно[?]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води. Макар и далеко физически, духом не толкова, тя ми е помогнала много в избавянето от паяджината на света, в която аз без малко бях влязъл и нямаше да изляза здрав. Бог ми я прати като ангел вестител, че трябва да си припомня светлите идеи, а не да забравя всичко свято и да се върна в блатото смрадливо на земния заспал живот. И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята студенина и скованост и ме прави подвижен. Тя ме зове всякога към жива връзка с Учителя. Зове ме към чистота на мислите, чувствата и желанията, къмто ред и порядък. Да не оставам свободен никога, защото свободното време е, което обезсмисля живота и човек се опорочава. Жива вяра в светлото бъдеще в Бога. Любов към Бога, то е най-важното и от Бога тогава любов към ближния - човечеството, обществото и най-после към себе. Нека Великият ни Баща и Водител я възнагради хилядократно за многоценния й труд и за скорошната й изпълнителност към дълга „за брата"! Тя ми припомни забравени слова на Добрия ни Учител: „Окултните истини с едно прочитане не се научават и изпълняват, те трябва да се четат, препрочитат и дълго да се съзерцават и мисли по тях, за да можем по вътрешен път да достигнем до същественото." Сега е 10 часът вечерта. При чисти мисли, с добро настроение, с добро разположение на духа, аз започвам да тегля [билетчета] за обед и вечер и да мисля по това, което ще ми се даде. 10.II.1929 г., неделя Станах в 6 1/2 ч. Времето бе облачно и дребен сняг валеше. Изобщо много голям студ. Нощес съм настинал и от лявата страна съм настинал и ме боли цял ден гърбът. Към обед се изясни и слънцето печеше, но дърво и камък от студ се пукаше. Четох вестници тая сутрин. „Съзнание" и политика и II серия 2 билетчета, по едно за сутрин и обед. Обядвахме с Лазаровски само с кисело зеле. Писах през деня в общината на топло допълнителните бюджети за увеличаване заплатите на учителите. Сега вънка турският рамзански даул бие за ядене. Часът е 1 1/2 след полунощ. Писах до инспекцията дали ще ме уволнят или не че да си туря пари в бюджета. Много е студено, така ми е нещо неприятно от студ и се чудя как ще легна да спя, та да не стана за смях сабахлента. 11.II.1929 г., понеделник, Крепча. Спах до 7 ч. Легнах в 1 1/2 след полунощ. Голям студ. Облечен с балтоня, стоя покрай печката. Отпреде топли, отдире вее. Настиналият гръб ме боли. Обръщам другата лява страна на печката. Прочетох тая вечер 3 вестника, даже 4 броя от „Съзнание", понеже отдавна ги бях изоставил, и научих много работи за борбите на Българския учителски съюз. Борбите и каузите, защищавани от него за доброто на учителството изобщо и за светлото бъдеще, в което той ще изведе изстрадалия ни български народ, като, държащ факела на правдата, обучението и възпитанието на подрастващото поколение, ще създаде утрешните бъдещи дейци и строители на бъдеща просветена България. Държавата се слави не с обширността и многолюдието си, а с културата си. Прозира се добрите идеи, които прокарва Интернационалният съюз на учителите от всички държави, че трябва да се започне бавно и всестранно, системно обучение и превъзпитание на младото поколение в духа на всесветовното побратимяване. Чувства се изпитват, какво че националните граници, пазени и отстоявани сега от въоръжени войници, са живи гробове, клетки на свободните, предани и любящи за работа и общителност широки души. Тая заран, със събуждането си, бях настроен много добре. Състояние на чисти мисли, под музикално пулсираща вълна, мен ми се пееше и свиреше. Чувствувах се близко до сестра Е. и брата Георги и др. Учителят като че ми шепнеше нещо хубаво. Умът ми бе светъл, душата летеше - рядко състояние. Приятно влияние на светлите Духове и велики души. Сега ми се доспа. От много четене ми натегна главата. Времето тая сутрин бе прозрачно, даже слънце бе огряло. Студ голям до неимоверност. На стъмяване пропаднаха тъмни облаци, които се избистриха и заваля сняг. Вятърът глухо вее сега вънка. 12.II.1929., вторник. Станах в 7 ч. сутринта. След утринната молитва четох 19 гл. от Апостолите и 216 стр, от Втора серия - „Блажените". Валеше сняг до следобед на големи парцали. Студ голям. През деня - добро състояние на ума и духа. Вечерта четох „Добро здраве и Свобода" и от беседите по нещо за размисъл. Легнах си в 1 ч след полунощ. 13.II.1929 год. Станах в 7 ч. Гърбът на плещите скован от студ. Правих ред гимнастики, за да се раздвижа. Небето облачно, не вали. Заприготвях след упражненията нещо за обед, без да закусвам, защото тия дни съм поизгладнял. На обед се надявах за писмо от Е., но няма. Вечерта отидох на разходка нагоре от селото. Снежната белина действуваше много добре върху очите, а чистият въздух - за гърдите и нервите. Отидох след това нагоре из долината и като заобиколих по поляната, спуснах се над селото из най-стръмната урва надолу, като турих изпод мен няколко вършини, клонки и като шейна бързо полетях надолу, весело и прекрасно. Вечерта, тъкмо кога четях и вадех нещо из беседите, дойдоха Демировите Енчо и Васил и ме заприказваха. Щях да чета новодошлата беседа, „Аз затова дойдох", но не успях, защото Енчо не си отиде скоро. Легнах си в 11 ч. 14.II.1929 г. Станах в 7. Времето шарено. Топъл вятър задуха от запад. Студът е счупен. Кога лежах, тежко ми бе някак си и не ми се ставаше, но като станах, се промени настроението ми, искаше ми се да пея, да скачам, играя. Измих се хубаво по правилата на миенето и след това започнах най-великото от живота -молитвата. Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят. Потеглих с Димитър Лазаровски. Почти през всичкото време ми се пееше. Аз се радвах на зимната снежна белина, чистият въздух ме освежаваше и нова жизнена енергия се струеше в тялото и духа. Вечерта останах да спя у сестрата Станка Чернева. Изобщо - стеснително положение, защото всичкият им интерес бе обърнат за оженването на Станка. Задаваха ми се въпроси, какво е станало със Стиляна Русева, с Мария, Магдалина, и че ако Станка и Недялка останели неженени, що ще стане, и че моето мнение по тоя въпрос. Ще се женя ли и т. н. Започнах след вечеря и дълъг разговор да им чета беседата „Той дойде при Пилата", обаче къде десета страница усетих, че всички дремят и прекратих четенето и започнах пак разговор. За мене - никакво настроение. В тях изпитателен дух, нещо делящо. Легнах с неприятни чувства още с лягането. 15.II.1929 г., петък, с. Ковачевец. Станах къде 6 и нещо, измих се, като ми полива Недялка. Стъкмих се за молитва и чаках да се приготвят Станка и Недялка. След това отидохме в стаята за целта и започнахме молитвата. Настроение тягостно. Песен неиздържана, трудна и докрай - не с дух. Изтегленото билетче за прочитане от II серия 11-о билетче, съдържащо важна мисъл: „Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона." „Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда." „ Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея." Това е вярно и невярно. Човек трябва да има много идеи, но те трябва да бъдат благородни. „На очите на конете турят отстрани капаци, да не виждат отстрани, а да гледат само напред, да се не плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен само към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много идеи благородни, имай поне една; нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави." „За да влезете в духовния свят, трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити, както гъсеницата. Не съблечете ли я, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете духовния свят, колкото го разбира гъсеницата." След това дадох някои обяснения и след закуска хубава си потеглих за село, само че във време на ядене им се съобщи, че братът Йордан Савов ги канил да се запишат за 9-а серия, а те отказали под предлог, че имат беседи още недоизчетени и борч за тях, и затова отказали да внесат нещо и се запишат за беседите и Савов им казал: „Дайте ми челиците да се обуя и да си вървя, защо аз стоя тук, вие не сте братя и сестри, щом не искате да се запишете за беседите на Учителя" и си отишъл. И аз си излязох, като им оставих беседата „ Той дойде при Пилата" и „Аз за това се родих". Отидох у сестрата Неда и към 1 ч следобед си потеглих за село. 16.II.1929 год., събота. Ставам къде 6 1/2 ч сутринта у Водица у дома. Сънувал съм, че мама извадила змии пепелянки из вехти парцали, уж сега е зима, а те, понеже били в парцали, останали живи, незамръзнали. После един вълк, който стана срещу мене, но главният инспектор Чучу Лаин го предотврати. * Отидох в основното училище. Разговарях се с учителите - нечистота и хаос в училището им. Рачо Узунов е главен, но не е чисто. Отидох в прогимназията. Разговарях се с прогимназиалните нови, с Рали Арнаудов. Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „Иван Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване". Държи се от дете, ученик на Григор Радославов. 17.III.1929], неделя Имахме общо годишно събрание на кооперацията. Ще се строи в селото амбулатория, детски колонии. Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв. за сметките ми, а 200 лв. - за 9-а серия, дадох на Георгя Иванов библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете. Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до Иван Петров в Цар-Асен. 18.II.1929., понеделник Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта. Измих се, нагласих се и четох нещо от Марк Аврелий и билетче от беседите и от „Деянията" 24. глава и точно в 6 ч. потеглих за Крепча. Сняг дребен вали. Със сняг е покрита цялата земя. Отдолу е много замръзнала и ледясала, та е хлъзгава. Тъмно беше отначало, но към Нерезий се развидели. Пътуването бе трудно, щото се потъваше из преспите. Ушите мръзнат, гърбът потен, [от] челото потта капе. [В] 7 и 20 се срещнахме с Лазаровски на Таванци и заприказвайки, си дойдохме в 9 и 40. Изморен бях. Следобед получих пощата в 3 ч. следобед. Само я прегледах откъде имам писма и не четох нищо, освен писмото на брата Петко Христов от с. Кочериново във фабриката на Балабанови. Препоръчано писмо голям плик от сестрата Еленка X. Григорова, вестници, списание „Възраждане" и др. от Шуменската инспекция. Отидох към общината да се разходя, че тогава, рекох, ще чета от сестрата писмото, тогава ще го разпечатам и чета, кога се завърна. И в 5 1/2 ч го разпечатах и започнах да чета. Четох това, което е писано в понеделник, на 11.II.1929 год., където най-обстойно излага сестрата, че ,Никое същество не ще те направи щастлив, а само Бог" и хубави мисли от Молиер - „Никой мъж не е станал по-щастлив, когато се е оженил." Сократ - „Ако се ожениш, ще съжаляваш, ако се не ожениш, пак ще съжаляваш." Бекон [Бейкьн] (Най-умният човек в Англия): - „Ако сте млад, не се женете още; ако се стар, не се женете никога." На 9 и 10 писала писмо, в което тя съжалява, че толкова години аз се подвизавам в това хубаво учение, чел съм тия хубави лекции от Учителя. Слушал съм толкова хубави слова, толкова много методи за възпитание и самовъзпитание, за определяне и самоопределение в живота, и досега ако не съм се определил, то всичкото ми време е изгубено. Иска свещеният час, ден, минута, година и месец да бъдат записани, когато в мен настане това определение и самоопределение. Това ще бъде Велик-ден за душата. Тя ме позовава за сериозно четене и много мислене, за жива връзка с Учителя. Да си уредя времето така, че никога свободно време да не ми остане. Да бъда в истинския смисъл на думата адепт и т. н. Към 8 ч вечерта се реших по влечение да отида в общината и заварих Д. Лазаровски да чете книжката „Аз за това дойдох", да я чете, а Енчо и бирникът Руси Георгев да слушат. След свършването на беседата ме питаха кой я е писал. Какъв е Дънов, колко годишен е, има ли общо между него и поповете. Що е разбиране на живота по форма и по дух. Що е материализъм и духовно разбиране на живота. И най-после, в 12 без 15 полунощ, завърших с вегетарианството от материалистична и етична гледна точка. Вземах си един куджак дърва оттам, защото в училищната ни канцелария бяха съвсем намалели и за утре съвсем няма. Вънка е студ, и то много голям. Месецът е в полулуние, свети на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг. Вятър вее тайнствено в нощната тишина. Часът е 12 и 20, лягам. Легнах в 1 ч. и половина точно. 19.II.1929 год., вторник. Станах в 7 ч. Накладох печката и след измиването започнах наряда си. Мислих върху много въпроси из живота на земята и Великия живот, който се открива пред духовния взор на окултния ученик. Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове. Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и целесъобразно. Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката. В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни. Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги Висшето и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми. Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25 февруари т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция. До следобед къде 2 - 3 ч. писах списъци. След като изпратих слугинята в Опака, по която изпратих на Донка нотния тефтер и за Стефанка няколко приветствени думи, започнах да си готвя за обед, но огладняването ми не дотърпя за манджа и купих си за 5 лева халва и с нея обядвах. Прочетох днес повторно писмата, писани ми от сестрата Еленка на 10 и 11 февруарий и искаше ми се да й пиша, но понеже тя поезия иска да й пиша с духовен сюжет, затова докъде 4 ч аз се не реших да пиша. Изобщо през деня съм неразположен, ей-така ми е тежко, неразположен, чете ми се, а иначе ми е тежко, така, не помня, каквото прочета. Прочетох... 20.II.1929 год., с. Крепча. Станах от сън къде 7 ч. Залових се с щателно почистване на стаята си. Ходих на общината и тогава чак се върнах и късно правих наряда си. В час влязох следобед на последния час във II отделение. После разпущането ходих на общината, получих от Георги Събев писмо с хубави резюмета от беседи неделни. Свирих, четох от II серия до 11 ч и легнах да спя. Студ голям е вънка и в стаята. 22.II.1929 г. Станах от сън в 7 ч. Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред. Първият е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората. Вторият сън, е: срещу четвъртък сънувах на призори, че си изгубих шапката, тая черната, новата, и останах гологлав. Третият сън е нощес на присъмване. Сънувам, че минавам по улица на някой град, където намерих братя и сестри и Учителя. Аз съм бързал да отида тамо. Като това беше пролетно време, имаше пътечки сухи, а на северните склонове имаше още сняг и изтръпчините. Сънувам, че намерих братята и Учителя и всички минават да му целуват ръка. Аз помислих да отида и аз да му целуна ръка и да се видим, обаче съгледах, че едина сандал на десния си крак съм го изгубил и ходя бос с него крак. Затърсих го, намерих един каревъл [калевър] голям, обух него, но той беше пълен с кал и ме изцапа; намерих, кога се върнах назад да го диря, още два сандала, но и те бяха кални, скъсани, едина го премерих, но го не харесах. От няколко дни съм с настроение недобро в духовно отношение. Днес преписах от изпратените от сестра Еленка резюме: „Права насока на живота", свирих с цигулката, след като разбутах нотите си, папките, и те ме настроиха да свиря. 24.III.1929 г., неделя. Станах [от] сън към 6 и 1/2 ч. До обед четох хубавата беседа „Раздай всичко" и тя ми направи такива реформи в духа, ума, сърцето и душата, че аз сторих за добре да си потегля за село, за да я занеса на сестрите в Ковачевец Станка и Недялка и на Рали Арнаудов и Георги Иванов, намислих и сторих и следобед в 2 1/2 ч потеглих, като из пътя препрочетох подчертаните важни мисли от беседата. Минах в Ковачевец и стоях при Недялка, стоях десетина минути и си потеглих за Водица. Оставих си бохчата у дома и тръгнах да диря Георгя и Раля. След като ходих в домовете им, найдох ги в основното училище. Предадох им ги и си отидох на сън. 25.II.1929., понеделник От село потеглих в 5 1/2 ч. Небето прошарено ясно, но почти ясно. Луната - пълнолуние свети ясно, така, че може да се чете на такава светлина. Пътувам, а в душата ми широта и духовна пълнота. Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства. Вятър нямаше, студът не бе голям. Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща. Като седнах, почувствувах, че съм се много изморил и че пътят ми много дошъл, да си отида и върна и то на бърз ход, а не както да престоя в село. Десният крак горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но предпочетох да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки. 27.II.1929., Сряда Станах в 6 1 /2 ч. След молитва написах хубаво писмо на сестра Еленка. Имах много хубаво настроение. До обед учих, а следобед отидох на Гарчиново [?], за да услужа на колегите тамо в даването на една вечеринка - „Майстори", от името на читалището. Пренощувах у Боню Кънев. 1.III.1929 год. Пренощувах у Боню Кънев. Станахме в 6 ч. Закусихме, говорихме по въпроси за разумно схващане на живота. Природа - Бог и пр. Къде 10 ч отидохме в основното училище, където разговаряхме със Собаджиева и Павлина Цанева. Обед правихме в училището, като бяхме Боню, Цоню, Денчо, Павлина и Надежда. Аз поисках цигулката на Боню да я донесе, за да свирим дуети с Павлина. Обаче при донасянето той паднал, и я счупил, пукнал капака й и я разлепил малко. Следствие на това Боню се закахъри за нея и дори ми каза, че ще я счупи съвсем, обаче аз му казах, че аз съм причината за нещастието й и т. н. 2.III.1929 г. Станахме къде 6 1 /2, измихме се. Аз си прочетох нещо из втората серия: „Растете в благодатта". Потеглих след това за Крепчаи в 8 1 /2 бях в Крепча. На втория час имах уроци във II отделение. Скарах се с учителя Мехмед Арифов, задето съм бил в отделението му и съм задържал децата му повече, отколкото трябва. И то с тон на омраза ми го каза това и ме упрекна, че това аз сам от само себе си съм правел, че съм си нареждал часовете както искам, а не под заповед. Следобед отидох за заплатата си в Опака. Заварих господин Славов при пунктовия. Вечерта Каменови, Йордан Миланови и Надежда, Георги и Рали, Стефанка и Кирушка бяхме заедно до 12 ч. Пренощувах у Георги Цонев. Сутринта се отбих да честитя на Деспа учителствуването в прогимназията в Опака, тя дохожда на [мястото на] Йордан (Донката) Марков от гр. Попово, а Данката отива в Ковачевец на мястото на Даскал Хаджи, който е подлудял. Каниха ме да отидем на църква, аз не отидох, а си вземах сбогом. Но при Йордана в пощата се забавих до обед, та обядвах у тях. На отиване ме видяха Кирушка и Стефанка. Кирушка ме покани у тях, че после щяхме да отидем у Стефанкини. У дома й нямаше майка й, затова тя се поизкара, че иска да бъде оженена, че не си харесвала, по сърце не й прилягали и със змийските си очи изпърво успя да [ме] хипнотизира, но й доказах, че аз не ще я удовлетворя и си потеглих. Направо отидох у Гърчинови. Вечеринката бе посетена. Играеха недобре актьорите по неподготовка, но хората са доволни. 4.III.[1929год.] Спах снощи у Боню Кънев и в понеделник си дойдох да уча. Вечерта дойде г-н Славов, разговаряхме с него до 12 ч. 5.III.1929 год. След закуска ме ревизира по четене и писане в III и IV. Следобед го отведох до [Утр]енджик [?] и след като нарисувахме картата на Поповска околия, се завърнах да спя късно. Изкъпах се и легнах. 6.III.1929 г. Станах, ходих за две стомни вода, измих се със студена вода. Но изобщо съм недобре духом, защото си губя времето. Ето часът е 12 без 20 и ние се завърнахме от Ангел и Бобаджанов и съм изморен и не ми се чете, а ми се спи. 7.III.1929 г., четвъртък. Приготовлявах се за село, защото ще кумувам. И книжата за делото по уч[илищните] ниви. 8.III,1929 год. Станах, вятър вее - бучи. Сняг вали, студено и то много. Дойде каруцарят и ме пита ще ходим ли. Потвърдих, въпреки времето, че ще трябва да отидем. Потеглихме аз, Ариф Дикогоклу, защото делото против Ибрям Кьосе Мехмедов той ще го завежда и упълномощава адвокат. Савата Ризвонов и още един. Дело не заведохме, а оставихме чрез агрономството да се заведе и изследва нарушението. Професор Асен Златаров вечерта срещу събота ще говори на тема „От маймуната до човека". Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато. Вечерта дойде покана от Сандю, Васил Острев от с. Паламарци и говорихме на тема: беседите, Учителят и подобни. Свирих им с цигулката. 9.III.[1929 год.], събота. Изпратихме Сандю Острев до Паламарския кантон и се върнахме, а аз с каруцата на Илия Пенев, след като купих за кумеца си една [...] за блуза за 200 лева и един бакър за 275 лева, си потеглих за Водица. Отбих се у сестра си в Ковачевец, И тя сгодила Георгя и заради мене отложила сватбата си за 13.III. Отидох си пеш до Водица. 10.III.[1929 год.], неделя. Станах рано. Свърших си наряда и четох нещо от „Бог е Дух" почнахме да се гласим за Ковачевец. Ходихме у Георги Хаджиев за каруцата му със седалка. В 8 ч потеглихме за Ковачевец. Дариха ме бушчилък ризи, гащи, пешкир много хубав и други 2 малки пешкиря. Вечерта си отидохме във Водица. 11 .III.[1929 год.], понеделник. Отпочивах си и прочетох „Житно зърно", вечерта го занесох на Рали Арнаудов в прогимназията и му предадох още някоя беседа. А на Георги Иванов - Началника, казах за последен път да ми определи иска ли да чете беседите 9 и 10 серии, за да го абонирам, и да препрочете тия, които съм му дал, и обеща. 12.III.[1929 год.], сряда. Четох беседите и потеглих за Ковачевец за какини. Вечерта спах на неудобно: върху рогозка две черги постлани и отгоре юрган кирляв - мръсен, тънък, та макар че легнахме в 12 и нещо, но в 4 ч станах и то недоспал. 13.III.1929 год., сряда. Станах в 4 ч. Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки. Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите. Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия. След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката. След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много. 14.III.1929 год., четвъртък. Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т. Иванов. 15.III.1929 год. Станах рано. Четох, приготовлявах се за Попово, отидох на пощата, но ме оставили и аз потеглих за Крепча през Шаванца. Времето бе ясно, а далечините замъглени. Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още? Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В гората бе много приятно пътуването. Мислих много за сестрата Еленка, разговарях се с нея по много въпроси. Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска. Стигнах в 11 ч. Стоплих вода. Изкъпах се хубаво, като от 2.II. т. г. до 15.III. не си бях позволявал „о", но преоблякох се и след това свирих, четох и се изпрах хубаво всичките ризи. Легнах в 12 ч. 16.III.1929 год., събота Станах ранка. Изкъпах се наново и преоблякох. Извърших си наряда и заприготвях писма за инспекция, Попово и потеглих след закуска за Опака. Занесох пощата, защото понеже снегът се топи, наводнение има и пощата не дойде да вземе писмата. Занесох и колет с V и VIII серии и I серия за Острев и ги предадох на Камбура от Паламарц» да ги предаде чрез Сандю, на лицето. Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя характер." Влязох при Стефанка Попова - заварих Иван фелдшера и Георги Цонев. Те си излязоха. Останахме със Стефанка двама. Четохме вестник „Братство" и говорихме по много работи. Че Янко, откак съм му казал, че обичам Стефанка, ме намразил, че Янко й предлагал, а тя отказала, максус* му правила политики, за да го изпита - преструвки. Григор - синът на фелдшера Цоню, искал да се ожени за Стефанка, и даже на 15й. Цоню сам дошел да говори със Стефанка, но тя с думи и обноски не дала съгласието си. Янко пък я ревнува, защото и той не знае от коя и за коя му се ... Ходих при Евтима за справка на някои работи по счетоводството и в 6 ч си потеглих за Крепча. Вятър от север - силен с виялица, сняг на парцали. Стигнах късно у Ангелови, вечеряхме у тях и говорихме. Минка си дошла с детето. Дойдох си и без да клам** печката, легнах. 17.III.1929 год.], неделя Станах в 5 ч. Весело ми бе. Изкъпах се и после - молитва. Четох от Евангелието и беседите II серия 20 страници за „Прилив и отлив" и след това свирих. От 9 и 40 започнах да чета новодошлата беседа „Неговата заповед", 9. серия. Четох я бавно и водих бележки докъде 12 ч. Следобед с праз и хубави пиперки, се реших да започна да пиша на любимата си сестра Еленка, понеже цяла седмица ми се иска да й пиша, а не успях от сватби и скитане. Ето, в 3 ч почвам да й пиша. До 7 ч вечерта писах и писмото не дописах, станах да отида у Ангелови да заговявам, понеже ме бяха канили снощи. Купих 300 грама халва от Сандю и потеглих. Понеже Демирова Васил ги бе излъгал, че съм си отишъл, то бяха почнали и почти довършваха яденето. Надойдоха след заговезни Васил Енчо Демировите и още едно момче от Горско Абланово и започнаха да играят на карти. Аз след продължителен разговор с Минка-сестрата на Ангела, си дойдох към 10 ч. Легнах да спя, с прилив във физическите енергии. 18.III.1929 год., понеделник Станах в 5 ч. Започнах да клам огъня. Съм с весело разположение. Стоплих вода, изкъпах се и после започнах наряда. След него започнах да пиша най-съществената част на писмото си до сестрата Еленка X. Григорова, писах й да ме не забравя, а подкрепя със своите огнени мощни съвети и много др. Към 10 ч изпратих Димка - слугинята си, да занесе писмото на Опака, като изпратих и до Ив. Коюмджиев сумата 80 лева за програмите. И до Ст. Дивитанов 55 лева за портрета на Учителя. Не дойде пощаджията в селото, защото Ломът е придошъл и задигнал всички мостове, затова отнесохме пощата в Опака. Следобед ходих след часовете при Сандю, който ми се изплака много и много, поради това, че жена му изневерила, едно, дъщеря му - друго, и син му не върви по добри пътища, а скита из Попово, а майка им го ограбва и дава на децата си. Вечерта след тия наслоения легнах „о". * максус - диал. нарочно. (Бел. М. И.) ** клам - диал. клада. (Бел. М. И.) Станах не съвсем добре разположен. Нещо ми тежко беше. След наряда четох падащото се. Следобед Димитър ми съобщи, че опачените щели да дойдат, колегията. Янко ми съобщил. 20.III.1929 год., сряда Станах от сън в 5 ч. Наспал съм се хубаво. Изчистих най-първо кюнците на печката, изчистих стаята хубаво. След това хубаво измих и почнах наряда. След наряда започнах да готвя, да се приготовлявам за гости. Сварих манджа с картофи и ориз, сютляш, като Димка даде млякото, и следобед турих ошаф да ври. На втория час следобед във II отделение дойдоха от Опака госпожиците учителки Деспа Георгиева, Посабка, Стефанка Пенева и млад господин от Свищов, братов син на Каменов от Опака. Дойдоха в часовете ми. Изпитвах да четат и пишат учениците ми, след това изпяхме някоя и друга песничка - останаха много доволни от учениците ми. След това ги отведох в I-о отделение и тамо изпяха нещо турско и пак българска песен. Най-после ги отведох в III и IV отделение. Където изпитах да четат и изпяха канона „Славейче" на два гласа. След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата. И после, още една при манастирчето. Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета. Аз нито едно не откъснах, но гостите не ги щадяха, а беряха букет. След това нагоре по поляните слязохме над селото къде училищните ниви и си дойдохме в училището. Часът бе 6. Нахранихме се хубаво, и към 9 ч, след като им лосвирих, си потеглиха за Опака. Димитър, Енчо и аз ги изпратихме до чешмата към Опака. След това, след като се отбихме в общината и лицемерно пред кмета - Боляра, си хапнаха. Юрдан, горският, Димитър и Енчо дойдохме в училището и те се нахраниха хубаво, та си отидоха да спят. През нощта сънувах, че съм при Стефанка. Тя беше гола съвсем... 21.III.1929., четвъртък Станах от сън рано в 5 ч. Главата като че ли ме боли от недоспане. Не съм си доспал поради неприятните и порочни сънища - силна възбуда на низшите чувства. Като че съм безсилен да се справя със себе си. „о" Отидох донесох една стомна вода. Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни. Времето пак студенко - прохладно. Главата ми тегне. Седнах да прочета което ми се падаше - 3 страници, които снощи не прочетох, но тежко ми беше. Ужасно положение е, кога човек се свързва и общува с хора от света, те го обират, вземат му всичко чисто от него и му оставят това, което те имат, чувства низки, желания груби, полови нагони и извратности и много подобни. Целия ден съм като обран търговец. Взема цигулката да свиря - не ми се свири, нищо не върви. Легнах в 11 ч. Пробудих се внезапно и часът удари 12 полунощ в паметта ми, разговарям със Стефанка, с лявата ръка съм я прегърнал. Заспивам и ето намерих се между нея, където говорихме на разни добри теми и приятни разговори. 22.III.1929., петък Станах в 4 1/2 ч. Измих се, приготвих, вземах нужните [пропусната дума] за тази-сутрешния ден, първият ден на пролетта от астрономичната година, и потеглих за височината. Небето бе ясно. Калта бе замръзнала. Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паднах на ръцете си, краката се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата. За да си не нараня ръцете, аз за миг се претърколих на гръб и се устремих чак долу. Бях се изплашил. Излязох горе и в 5 1/2 почнах наряда. Студено беше. След гимнастиките накладох огън. Огреях и затоплих се хубаво. Навлязох в гъсталака и насъбрах на една купчина много шума и тамо, заграден отстрани от вятъра и отдолу дебело постлано, четох, лежах, спах малко, пях, размишлявах за прочетените резюмета, които ми изпратили от София. На закуска и обед не си дойдох в училището, за да се нахраня. В 2 ч. без 20 минути съм заспал на хубавото слънце. Сънувах Стефанка пак при мене. Седнала на един стол и галено, свободно ми приказва, че пишман ще стана един ден за нея, ама когато се мине... След това препрочетох много от бележките си от тефтерчето си, пях, молих се за светлина и самоопределение в живота. В 3 ч. си потеглих. Опаченската прогимназия начело с Янко Сиврев и Деспа Георгиева дошли с децата на разходка. Като ме видяха отгоре, завикаха. Направих им две снимки. Ето, часът е 11. Трябва да си лягам. Тази вечер в 7 1/2 ч. според наряда трябваше да се нахраним, но във време на молитвите мен ми припадна, едва, едва, спресядане на стола дочетох определеното, но съвсем омаломощен. Изглежда, че едно дето бях вън на студено, изстинал съм, та и затова болката. Но след 1 - 2 - 3 часа се пооправих. Легнах си в 11 ч. 23.III.1929 год., с. Крепча. Събудих се къде 5 ч. Главата тегнеше, спомен от сън - никакъв. „o". Във време на молитвата ме завари Осман Кара Амедов, който дойде да вземе картичките, и ги отнесе до Стефанка Пенева, а тя ги раздаде на Деспа Георгиева и Свищовския господин... Писах кратко писъмце на Стефанка, да раздаде картичките, и й съобщих, че три пъти я сънувах от сряда, 20.III. т. г., три деня: три съня за нея, но й не съобщавам какви са сънищата ми. 24.III.1929 год., неделя, с. Крепча Станах в 5 ч. След молитва дойде в 6 и 10 Янко Сиврев, който отива да председателствува бюрото за избиране на училищни настоятели в с. Юрен-джика. Закусих и дойдоха кметът - Бояра, Янчо, Йордан Горския, и в 8 ч пристъпих към работа. Запечатах кутията и почна гласуването за избиране училищни настоятели. Много голяма скука ме хвана, особено до обед, не ми се стоеше, тъжно ми бе, като че бях болен. В тия часове, когато братствата из цяла България се молят или четат нещо хубаво, мен ми е тежко и не ми се стои. След привършването на избора избраха се Ибрям Ю. Дикулак, Ибрям К. Мехмедов и Салим Оджа. Дойде Янко в 9 и 15 вечерта, тъкмо се бях наканил да препиша лекцията, изпратена ми от сестра Еленка, държана на 18.1.1929 год. - „Значението на наблюдението и интуицията". Но гост ми дойде. Отложено. Заспахме в 12 ч сред нощ. 25.III.1929 год., понеделник Станахме с Янко в 6 и 10. Разговаряхме се с Янко по много въпроси. Закусихме и той потегли по-късно, за да може да учи някоя част от уроците си. Деня прекарах, като най-първо, след заминаването на Янко, допреписах резюмето и бързах да мога да ги пратя на сестра Еленка, но не ги изпратих, понеже не ми остана време да напиша писмо. Следобед ми беше хей-тъй, тежко, В очакване бях за писмо, но няма. Уведомиха ме, че ми изпращат лика на Учителя, от София Стефан Ди вити нов. Вечерта ми бе тежко. 26.III.1929 год., вторник. Вторник станах, изкъпах се и преоблякох. Четох, свирих, пях. Бях в почивка 36 часа от понеделник до сряда сутринта. 27.III.1929 год. сряда. Станах къде 6 ч от сън. Спал съм дълбоко. Бях между братя и сестри, спомен добър, но неясно. След наряда реших да пиша на сестра Еленка. Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъждам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен! Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите". Мъчно ми стана и ме налиташе след време да отида да стигна пощата чак за Опака и да взема да унищожа написаното. Аз не направих добре. Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание. Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро. Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата. Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия. Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3.III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек? Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света. Човек не е извор на доброто. Доброто е извън човека. И злото е извън човека. Доброто изтича из Бога." „Когато възприемем доброто от едно Божествено съзнание и го разберем и приложим в живота си и получим известни плодове, това добро е вече наше. Ние сме го взели от Бога. Доброто не е наше, но сме го придобили отнякъде. Храната сме взели отнякъде и което асимилираме от нея, то е наше. Това, което не можем да асимилираме, то е грях, зло. Добрата храна съставя условията за доброто, което ще вирее в тебе." „Добрата почва какво значи? Като преведем това на съвременен език, значи: Ще се постараеш да пречистиш кръвта си, да имаш кръв чиста. Когато кръвта съдържа най-малко нечисти вещества, тогаз тези възвишени, светли идеи ще имат почва да растат в тебе." „В какво се състои добрият живот? Да постъпваш така, както Бог постъпва." „Човек трябва да знае какво нещо е доброто и какво нещо е злото. Злото причинява страдание, а доброто причинява радост. Злото е тор за доброто." „Да кажем, че един българин не казва нито една лоша дума, защото всяка една лоша дума е отрова за житото. Цял ден като е орал, свещени песни е пял, това жито ще донесе благословение. И които яде, ще оздравее. Ако орачът е псувал, ти ще ядеш този хляб и човек ще станеш, тук има философия. Ние мислим, че добротата така ще дойде." „Ние трябва да пречистим своята кръв и да ядем малко." „Добрата почва, това е Бог; ако аз живея на тая почва, тогаз ще принеса плод стократен, тогаз ще има поезия, и музика, и проза, и наука - и всичко е там!" „Мисълта има смисъл само когато влезе в свръзка с живота и става мощен лост за доброто. Като станеш сутрин, трябва да бъдеш благодарен. Целият свят се прониква от едно разумно съзнание." „И всеки един човек ще бъде камък на това, което сега се гради. Когато се гради новата епоха, вие искате да бъдете зидари на новата епоха. Ако вие не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да ви разправям. Като влезете в новото, ще влезете в ангелското състояние. Ще напуснете човешката интелигентност и ще влезете в ангелската интелигентност и ще разберете вътрешния смисъл на живота, и ще кажете: „Едно време бях сляп, сега виждам; едно време не знаех, сега знам; едно време ходех в безлюбие, а сега ходя в любовта; едно време ходех в тъмнината, а сега - в светлината." Легнах си в 12 1/2 ч. да спя - радостен. 28.III.1929 год., четвъртък. Станах от сън в 6 ч. Преди да стана, „о". Тежко ми беше, защото снощи стоях много до късно, до 12 1/2 ч. След наряда, аз се трансформирах. Стана ми добре. Заглавих се с доуреждане касовата книга и сметководството. В часове не влязох, а писах до обед, че и до къде 2 ч. След това, към 3 ч се изпрах хубаво. Избръснах и измих, изкъпах хубаво. След като турих да се вари чорба за вечеря и я сварих. Излязохме аз, Енчо и фамилията и излязохме нагоре до над Арифова Ясок, воденицата дето е, и разговаряхме по важни въпроси: за живота, за Учителя, за дарби, за скрити заложби вътре в човека. След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел Иванов и му написах писмо до жена му във Враца, т. е. във фабриката в Мездра, във фабриката „Бахава". Работничка, а детето дала на други да го гледат и отхранват, а много се тревожи, че не му дават възпитание както трябва. Утре се каня да отида в Попово. Времето тая заран бе облачно, обед - ясно, сега, в 10 ч - ясно и приятна нощ. Но изобщо днес бе студено. 29.III.1929 год., петък. Станах рано. Веднага се приготвих и още в марчина [мрачина] потеглихме с Ариф Диколак [?] за Попово. През деня говорих със Сандю. Брои ми 100 лева за беседите. 9. и 11. серии. Хванахме Борис Теровски да води процеса с уч. ниви. Вземах школата за читалището, стъклата донесох на ръка. Вечерта се отбих в Опака за заплатата си. След получаването се отбих у Стефанкини, като поканих Стою Атанасов, Григор Цонев и Димитър - турския учител на Опака, да влезем. Срещнах се на външната врата с Марийка Иванова - здрависахме се. Тя си отиде, без да влезе. Пеню Глухия бе у Стефанкини. Постояхме малко. Стефанка ме кани с нещо да си хапна, отказах, защото голяма бе навалицата, а само меня канят. Въпреки волята на Стефанка и Кирушка, аз си потеглих. Стефанка излезе да ме изпрати. Предупреди ме, че голямо писмо - пълно с нещо много писано, съм бил изпратил на Еленка, а че какво съм й писал толкова и то така изпратено. Отговорих, че и ней бих писал, но тя всякога се е държала резервирано спрямо мен, от идеята ми, и не иска нищо да прочете, и което съм й дал да чете, тя през пръсти го гледа и консервативно отнася спрямо него. Потеглих си, тя сърдито, отчаяно сбогом ми не даде и по салона се разхожда насам-натам безпокойно и най-после извика: „Хайде, отивай си, че ще закъснееш!" Потеглих си, обаче от една страна ми мъчно стана: защо така грубо я аз разсърдих, и надменно се държах. Така ли трябва да се отнасям спрямо нея? Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа! 30.III.[1929 год.], събота. Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно. Балтоните бяхме оставили, но от Шаванци до село имаше голям студ. Отидох направо в пощата, постоях няколко минути. Отидох на кооперацията. Говорих с Никола Костадинов, че симпатизира на въздържанието и че преднамерява да стане въздържател. Говорих с Рали Арнаудов, спомена за венчавки и свободен брак. Попът ме пита дали познавам Любомир Лулчев. Отговорих, че го познавам. Вечерта стоях при Колю Ралев до 12 ч. Изплака ми се, че Ганю Иванов Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби Иванов му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза. След това за жени, женитба. Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка Иванова, че ако я харесам, ще се ожени за нея - тя му харесала. А мен насила и увещава цели часове за Стефанка. Отидох си след 12 ч. у дома и легнах гладен. 31.III.[1929 год.], неделя. Станах, като се разсъмна. След наряда четох. Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче. След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци. Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого. Излезе и Иван Старев и потегли за хорото, което бе на баира. Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов, Иван Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова. Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората. Късно се завърнах. 31.III.[1929 год.] Нищо особено. Бях във Водица и вечерта късно си дойдох. 1.IV.[1929 год.], понеделник Станах от едно „о". До обед учих и приготвих парите за вноски на бирника данък занятието. Следобед имах във II отделение и потеглих за Опака. Отбих се в Св. Кирил и Методий. Децата си мереха и бяха теглили. Ходихме аз, Стефанка и Кирушка и Евтим да видим томбулните ми билети от читалището им дали печелят. Вечерта дойде и Янко, Георги Цонев. Ходихме в Кирушкини, беше там Марийка Иванова. Вечерта до 12 ч. у Стефанкини аз и Янко и Стефанка и Кирушка. Преспах у Янко. 2.IV.1929., вторник. Станахме и се измихме. Дойдох си и се отбих у Ангелови и си вземах хляб за ядене, понеже моят се бе свършил. 3.IV.1929., сряда. Станах от сън, спомен за сънища „о". Залових се след наряда да чета III серия. След това заприготвяхме да мажем училището. Изпратих Димка и Мехмед за пясък, аз написах заявление за отпуска до Окрръжния училищен инспектор. И следобед започнахме да мажем. След часовете дойдоха Надежда Собаджиева и Павлина Бъчоварова - госпожа на Цоню Пенев и сестра й, свършила Поповската гимназия, но без работа - гостенка на кака си. Завариха ме киречен изцапан. Черпих ги с по един чай. Сготвих и малко зеле. Отпътуваха си на мръкване - стъмяваше се. Дохожда Еню, Димитър. Ангел ми донесе хляба. Лягам си в 11 без 15. 4.IV.[1929 год.], четвъртък. При събуждането ми от сън гледам - съмнало се. Спомен през нощта - същата песен „o". Вънка е бяло - земята покрита със сняг и вали. Снощи дъжд почна да вали, а сега го обърнало на сняг и вали. Пролет, а все така още студено, студено, студено. Голяма зима с големи студове незапомнени. Измих се и започнах с наряда. След часовете започнахме да мажем учебните стаи с учителите. Аз само изкърпвах изкъртеното, а те белосваха с четките. Вечерта с лампата доизкърпих. Следобед снегът се преобърна в дъжд и цял ден вали, сега до 10 ч, и изглежда, че ще вали още, защото небето е покрито с черни облаци. Мрак цари вънка. Спомних си днес и по много въпроси се справях с Еленка. Тя вече дълго не ми е писала. Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на спящите в тъмнина! Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот. Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе. Ти ме подтикваше и подтикваш към нови хоризонти. Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание. Хайде, Бог да те благослови и дано все така се възвърне погледът ти към мен и ме навестяваш все така с хубави мисли, добри съвети и внимателно будиш, да не. би да спя и се успя. Лягам в 12 и 7 след полунощ. 5.IV.1929 год., петък. Събудих се от сън къде 6 1/2 ч, но лежах до 7. Станах и гледам навън - белина. Вечерният дъжд се превърнал на сняг и цялата земя е покрита с 5- 6 сантима сняг. Вятърът престанал. Времето тихо. Небето е покрито с бели снежни облаци, така че изглежда като ясно от чистата белина. Сънувал съм, че Стефанка я очаквам у дома, но къщата не е тая, както у дома. Болна е била, та каруца ще я докара. Сънувах, че я очакват двама души, от които единият бе адвокат, а другият - млад човек, който ме разпитваше за нея и на тръгване ми съобщиха да я поздравя. Аз говорих нещо хубаво за нея. Спал съм много хубаво, без никакви тревожения от нищо. Мислих тая заран за доброто, за стремежа към чистота и правилни мисли и чувства. Да се не съблазнявам от женските примамки - от света. Да бъда така разположен към примамките, щото да дойде в мен състояние, при което всичко да се трансформира в добро и благородно. Емоциите да са за Великото, Любовта ми да бъде майчинска - Божествена, а не плътска. Да мисля всякога за Учителя, за Неговите хубави слова. Да се свързвам с Великите идеи, със Светлите души и духове, да обичам душата, която ме обича, и чрез нея - всичко друго, защото тя е любов, тя е искрена и стремежът чист, възвишен. Тя скърби по мен, че аз се заблуждавам, съблазнявам от разни ... и разни, и това трябва да ми е гласът на Бога, Който ме е свързал с нея и чрез нея да ме навестява и води към светли бъднини, без някакви физически, материални връзки и интереси. Да люби човек така безкористно, то е велико състояние и само тогава ще има пълното съдействие на Небето. Защото Небето е свят от разумни същества, свят на светлините и Светлите души. И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости. По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни! През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис. Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота. Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно. Измих се със студена вода. Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих. Влязоха учителите, започнах да пиша бюджетите. След това закусих с пирница* , от остатъка, от снощния пипер. От известно време не мога да употребявам захарта, втръснала ми се е. След това четох първа страница от III серия - „Солта". „Вие сте солта на земята." Какво велико съдържание и смисъл е вложено в това изречение. Животът без сол не може да съществува. В това понятие „Вие" Учителят влива велико съдържание, че това не се отнася само до вярващите, а до всички хора по лицето на земята, в които е пробудено Божественото съзнание. Всички хора, в които е пробудено съзнанието, са солта на земята. Окултисти, мистици в думата „Сол" подразбират „равновесие" - онзи елемент на сила, който поддържа нещата в равновесие. За да тръгнете да вървите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, турят на дъното им товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол" разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. След това изкарах три часа уроци. Неспокоен, очаквам за писмо от Еленка, отидох към общината. Мина преди час автомобил за одаята на Мюмюн Кьосе Османов. Дошел е Димитър X. Чакъров, за да подканя турците, които искат да се изселят, да отведе хора от с. Крепча двама души в Турция на негови разноски, да видят местностите и селото за закупуване и чак тогава да се върнат и продават. Ходих при Сава Багобонов. Видях как се правят козеняви въжета от един дядо Алекси, дядо на Александър Кирицов. Слязох на общината. Чаках час и половина, близо два. Излязох да си ходя да обядвам. Ето, иде пощата. Получих от 9-а серия - „Няма пророк", 5 книжки и Лекции на младежкия окултен клас от Учителя от 1925-1926 год. - V година - 1, 2, 3 книжки, изпратени от брата Владо в 3 броя. Получих от окръжния училищен инспектор отпуск за 10 дни, които искам да ги използувам, това ме много зарадва, че ще мога да отида към София. Ето и многоочакваното писмо от сестра си, от тая, която ме обича; разписах се, вземах го. Скрита радост, да не усетят Димитър и Енчо. Платих на пощаджията за „Училищен бюджет и администрация" сумата 120 лева и другата поща съм оставил на масата и си отивам. Иска ми се още по пътя да го отворя да чета. Поиска ми се пред училището навън, но рекох вътре да вляза. Гладът замря. Иска ми се да чета, разпечатах и то с очакване. Страхувах се, че ще прочета нещо отплата на недобрите си писма, егоистичните си отрови, които изпращах с някои си мои писма, писани от дъното на ада на тая чиста, идейна, стремяща се душа към нещо велико и възвишено. И с тоя усет чета: „Н.Л.К.П.Б.Л.** Любезни брат Пеньо. Честита Пролет! По случай новата астрономическа година поздравлявам те и ти пожелавам най-ценно, най-красиво, към което се стреми човешката душа." И се заредяват хубавите мисли. Излага сестрата, че с моето последно писмо получила от съседно село от един господин първо любовно писмо, предложение. Съобщава ми, че ще има увеличение на персонала през идущата година, та по Великден да се видим и разговорим, да питаме Янков дали ще може да действува да ме назначат тамо. От 4 ч. започнах да пиша писмо на Еленка. В 11 и нещо полунощ прекратих. Лягам си в 12 ч с хубаво и добро разположение. 7.IV.1929 год., неделя, с. Крепча. Събудих се, като зачух лопаща каруца. Дойде ми на ума, че ще отивам на Попово. Набързо се умих, облякох и потеглихме. Студено беше много. Времето облачно. Каруцарят Ризванг Ризов караше бързо, така че в 6 потеглихме, а в 8 и 10 бяхме в Попово. Аз отидох у сватята Никула. Изчистих си дрехите и обущата, похапнах си у тях малко хляб и потеглих за събранието учителско. Отидох най-първо на пощата да предам писмото на Еленка, но не приемате празничен ден. Отидох в училището „Св. Кирил и Методий". Имаше около 15 - 20 души учители събрани, а редовни членове са 110 - това е българска точност. След изказване срещнах се с господин Славов, после тръгнах да диря боя за училището за первазите. Срещнах се с Раднев, каза ми, че Острев - Васил Острев, в с. Паламарци учителят, бил тука, в Попово. Зарадвах се и влязох у Каиша. Нахраних се и излязохме заедно, говорихме много. Брои ми 150 лева за беседите 9 и 10 серии. Изпратих ги с Тончо до над Попово, до шосето, и се върнах да си допазарувам и си потеглих за селото Ксича. Между Опака и Ксича започна да вали дъжд. И той много добре ще дойде за пролетната трева и растенията всички изобщо. Дойдох си в 6 без 10. Учителите, колегите ми замазали училището хубаво с киреч и пясък, макар че първото не станало както трябва. Закахърих се, че не можах да изпратя писмото на Еленка, а трябваше да се изпрати. След прочитане на 6 страници си лягам в 12 ч. * пирница - манджа, направена с пържени пиперки. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Н.Л.К.П.Б.Л. - няма любов като проявената Божия Любов. (Бел. М. И.) 8.IV.1929 год., понеделник Станах къде 6 1/2. Вънка вятър вее и сняг вали. Снощи хубав дъждец ръмеше, а тая сутрин студ и сняг. Дълга зима и тя учудва много хората. Много овци измряха от глад, слабост, цяла зима на хранило. Агънцата и те мрат много поради слабостта на овцете. Четох след наряда си снощната [беседа], „Двама свидетели"; на стр. 196 - много важни мисли, които ме не допуснаха по-нататък да тегля тая заран друго билетче. Учителите дойдоха и се заловиха да мажат. Следобед аз започнах да пердаша изкърпеното и ударихме первазите със синя боя, смесена с черна. До тъмно мазах. А ето турих да си варя от зелена чорба и пиша бюджета на училищното настоятелство и на училището. Вънка е студено, облачно и пак нещо като дъжд вали слабо.

42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА На Изгрева всичко бе поставено на опит и наблюдение. Всеки от нас имаше лична съдба и карма, която трябваше да разрешава. Нашите взаимо­отношения в Школата също бяха предметно обучение за самите нас. Нашите отношения към Школата на Учителя бе съдба за нас. А Словото Му бе за нас и хляб и светлина. А Той ни даваше съвсем обикновени задачи. Така на Изгрева бе напра­вена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометър Прозрачната течност предвещава ясно време. Мътната течност предвещава дъжд. Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ. Мътна течност с малко звездички - буря. Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг. Конци в горната част на течността - вятър. Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха. Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла. Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.

40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам хиромантията. Това, което беше написано в една книжка-превод, бях научила наизуст за линиите на ръката. Изваждах всичко, което беше казал Учителят за хиромантията. Следващият етап бе да прове­рявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка. Смятах, че съм напреднала много. Така веднъж пожелах да видя ръката на художника Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут худож­ник в нашите братски среди както и в света. Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка. Гледах и що да видя - обикновени линии. Дори я няма онази линия на изкуството. А той вече е голям художник. Това ме смути и веднага отивам при Учителя и споделям моето разочарование. А Той ми каза: „На всяка ръка съществуват два вида линии. Едните са живи линии, по които минава космическата енергия и човек е про­водник на тия сили. Има и други линии, които се виждат, но са мъртви линии, по които нищо не протича. В миналото са били живи и затова са добре оформени. Но сега в този живот те са мъртви, както празно корито на пре­съхнала река. Коритото е на лице, но реката е пресъхнала и няма в нея вода -затова тези линии нищо не означават. Освен това има и невидими линии. Те са отдолу, които са действени и не се виждат. Те са отдолу под кожата. А има и такива линии, които са невидими и които са над кожата и които също не се виждат и които са живи и действени. Затова трябват отворени очи и отворени уши да се види и разучи космическия живот извън човека и вътре в човека". Поблагодарих на Учителя и си тръгнах. Вече имах друго знание за хиромантията. А Борис Георгиев продължаваше да рисува и да се изкачва по стъпалата на един преуспяващ художник. Неговите живи линии водеха по то­зи път.

37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ Учителят следеше всяка наша стъпка с невидимото си око, гледаше какви връзки образуваме, къде и с кого ходехме и когато долавяше опасност много тъничко и дипломатически подчертаваше така издълбоко, че изтръп­вахме под зоркото Му око. Имахме много интересни опитности. Най-важното в тези случаи бе послушанието на ученика към Учителя. Но това не всеки път ставаше, защото не всички бяха ученици, а бяха огласени или слушатели. Освен това Учителят бе говорил за закона на свободата как да бъде човек свободен по дух и това го възприемахме с нашето незнание по съвсем друг начин. Накрая излизаше една волност и една безотговорност към себе си, към Школата и Учителя. В първите години на Рила нямаше движение на туристи и стадата на ов­чарите бяха ниско. По-късно се закатериха туристи, овчарите тръгнаха наго­ре и планината се напълни с хора. Една година бяхме на лагер. Имаше една група геодези, които правеха своите измервания в планината. Бяха си разпъ­нали палатките в близост с нашия лагер. Ние бяхме млади, бяхме под вли­яние на Учението на любовта и смятахме, че всички хора са наши братя и сестри и ако не са такива, то трябва да ги направим. Ако не сме го сторили, то вината е у нас. Така смятахме тогава, когато бяхме млади. Имаше един мъж от геодезите, комуто бе разпрана винтягата и бе изцапана. Казах му да я даде да я закърпя. Той се съгласи с охота. Той я остави, аз я закърпих мно­го хубаво и накрая я изпрах и изсуших. Той беше много доволен. Предложи ми да излезем на разходка извън лагера. Аз се съгласих, защото бях свикна­ла да пътувам сама в планината и не се страхувах от нищо. След обед Учителят изведнъж каза: „Довечера всички ще бъдат около огъня". По тона, с който го каза разбрах, че е насочен лично към мене, че не ми се позволява да правя разходки с непознат мъж. Аз послушах и първа с наметало заста­нах до огъня, който се палеше всяка вечер, около който сядахме и пеехме. Учителят мина и само леко ме погледна. Нищо не каза. Разбрах, че нарежда­нето на Учителя лично се отнася за мене. Аз не знаех тогава, че нещо може­ше да ми се случи с този човек, като бъда сама с непознат човек на планината. На следващата сутрин се разхождах около Харамията и намерих мно­го хубави камъни-гранати. Показах ги на Учителя. Той сподели: „Това е огър­лицата на храма на Рила". Приятелите поискаха да им ги покажа. Извадих ги от раницата и те ги заобиколиха и ги гледаха с удивление. Точно в този мо­мент получавам едно силно внушение, че трябва веднага да отида в палатка­та си. Послушах. Влезнах в нея и изведнъж ми се приспа. Аз, която много трудно заспивах, легнах и заспах. Беше след обяд. Когато се събудих беше минал един ден и една нощ. Цели 24 часа в сън. Излизам и се чудя, какво е станало с мен и защо съм спала 24 часа и никой не се е сетил да ме събуди. Оглеждах се насам-натам и търсих причината. Тогава дойде една сестра и ми каза, че същият човек с винтягата ме е търсил няколко пъти, през два-три ча­са предния ден. Разбрах също, че този човек бе освободил своите хора да отидат до Самоков, бяха освободили палатката и той бе ме търсил вероятно да ме покани на гости в нея. А аз, без да му мисля, щях да отида в неговата палатка, защото тогава всички хора за мене бяха братя и сестри. Изтръпнах. Бяха ме спасили от неочаквано премеждие чрез съня, в който ме бяха поста­вили и който продължи цели 24 часа. Учителят бе сторил това. Отидох да Му благодаря. Чух от Него само това: „Те бяха решили да те пренесат като курбан. Е, размина се". Бяха решили да ме пренесат в жертвоприношение. Но ми се размина. За това благодаря.

35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ Две лета през 1933 и 1934 година ходихме на лагер на Витоша с Учителя в местността „Яворови присои" и по-точно вътрешния „Присой". Някои се бяха оплакали на Учителя, че летуването на Рила струва много скъ­по и той прехвърли лагера на Витоша. След две години престой на Витоша през лятото се оказа, че се харчат същите пари. Учителят ни изгледа: „Е, то какво излезе? Щом са същите пари, то ще си летуваме на Рила". За Витоша пътувахме с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си. По това време само каракачаните има­ха огромни стада, които летуваха по планините. Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години?" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар!" Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поля­на Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си. А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"? Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода. Под Негово ръководство започна да се каптира водата и да се прави чешмичка. Помагаха всички. Когато чешмичката бе готова, Учителят каза: „Трябва да се донесат декоративни камъни за облицовка". На коритото трябваше премяна. На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнах­ме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръ­ба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах ни­каква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех об­ратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето. Сложих го на рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу. Когато приближихме края аз ускорих стъпки­те си. В този момент се заби в окото ми суха клечка и се откъсна 20 см. от нея и тя увисна в окото ми. Аз извадих клечката и с ръка погладих окото. За моя изненада нямаше никаква кръв. Беше чудо. Детето ме погледна и каза: „Лельо Цанке, то само Бог ти помогна". Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата. Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха. Аз показах очертаната пъте­ка до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напъл­ня раницата с декоративни камъни. В това време аз потънах в размишление. Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи път. Мисълта ми се носе­ше около идеята за новото хранене, което е от светлина. Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше та­ка нямаше днес да останете живи!" Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха, идеята за новата храна от светлина. Аз мно­го добре разбрах всичко. Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена, особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и отговорността, която носех. Особено за неприятните последствия, които щях да донеса на целия лагер. Една вечер Учителят каза: „Тази обстановка от милиони години се е приготовлявала за нашето идване тук.'Това е било определено. Идването на Духа на Словото се определя само от Бога". Неповторими преживявания.

34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА Години наред ходехме с големи групи с Учителя на връх Мусала. Пътувахме с камиони до Чам курия и от там пеша през Царска Бистрица до хижата на Мусала. Багажът ни се изкачваше с коне. Повечето нямаха пари и си носеха багажа и храната на гърба. Първият бивак правехме до първото езеро до старата хижа, която бе дървена. Престоявахме един, два дни и след това отивахме към самия връх. При едно такова изкачване отсядахме на те­расата при вътрешното езеро, което е под връх Чадър тепе. Направихме от клекове ограда, за да се пазим от вятъра. Накладохме голям огън, нали има­ше клекове и насядахме около него да се топлим. Чайниците за гореща вода завряха. Всеки си носеше канче, поднасяхме го на дежурния по чайници, на­ливаше ни и пиехме до насита гореща вода. Захар си носехме в раницата. Аз бях седнала до Учителя, заметнат с пелерина. Чух гласа Му: „Утре ще отидем на връх Мусала". Пяхме около огъня, дойде време от умората да задремем всички около огъня. Беше късна нощ. Аз още не бях заспала. Изведнъж пред мен застанаха три същества, толкова грамадни, че аз в сравнение с тях за­емах големината на мравка. Съществата бяха с пелерини до земята с цвета на мъглите и с шапки с големи периферии като на средновековните маги. Изгледаха ме с дълбок поглед и казаха: „Утре няма да отидете на върха, ще има мъгли". След като казаха това и се убедиха, че съм запомнила всичко, те със своите разперени пелерини изчезнаха в пространството. Това не беше сън, а беше наяве. Това не беше и видение, а беше на яве. Постарах се да за­помня всичко и да не го смятам, че това е сън. Заспала съм. Сутринта, когато всички се пробудихме беше непрогледна мъгла, не можеше да се мръдне. Братята се суетяха около огнището, трябваше да се запали огън и с подвиквания и с подсвирквания се ориентираха в гъстата мъгла, за да секат дърва за огъня. Този ден престояхме с Учителя около огнището в плен на гъста мъгла. След това тя се разсея и ние се качихме на върха с Учителя. Там Той се обърна към мен и се усмихна: „Е, рекох, тримата мускетари си прибраха шапките, гдето ни ги бяха оставили долу при езерото". Разбрах, че Учителят споменава за онези три същества, които аз бях видяла с дългите пелерини и големите шапки. Тук на Мусала нямаше мъгли, бе слънчево и тихо.А какъв изглед имаше наоколо! Приказна и неземна красота! Дух и Битие се сляха в едно чрез Словото на Учителя. Друг път, след известно време отново отидохме на Мусала с малка гру­пичка приятели с Учителя. Преди да излезнем сутринта на върха, отсядахме при второто езеро до малката дървена хижа. Аз се унесох в размишление и в този момент планината оживя. От големите каменни блокове заизлизаха съ­щества в етерни тела, полупрозрачни в странни, старинни носии от различни епохи и култури: египетска, персийска, сирийска, старогръцка и пр. С тър­жествени и златни накити от съответните епохи. Тогава чух много ясен глас, който ми каза: „Това са водачите от тези епохи и култури, които не са си раз­решили правилно задачите като водачи и тези скални блокове са техните затвори". Беше изумително преживяване, защото само преди да тръгнем от Изгрева за Мусала, когато бях при Учителя, защото след всяко пристигане от Габрово имах среща с Него, Той ми каза: „Време е вече, когато планината ще ви разкрие съдържанието си". Тогава аз запомних това, но се учудвах, че това няма връзка с нашия разговор. Помислих, че това е някаква символика. А ето сега се оказа, че това изказване на Учителя не бе никаква символика, а една реалност, до която ми бе определено да се докосна и срещна на Рила. А това е едно необикновено преживяване в един друг свят, с други сетива и в друга реалност.

33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК Беше дошла 1951 година и майка ми заболя. Лекарите от гр. Габрово ми казаха няколко пъти, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул. Но ние отлагахме и я лекувахме по народна медицина и с лекарства. Но тя се влоши и един ден лекарят категорично ни наложи: „Аз заповядвам! Веднага заминавайте! Знам защо не искате да отидете. Заради снахите!. Това беше точно така. Имахме две снахи - жената на брат ми Николай бе Дора, а жена­та на Борис бе Мария. Едната допълваше другата и като цяло двете бяха пъл­ният завършек на думата „снаха". Решихме да я заведем със самолет. Точно тогава дойде големият ми брат Борис и той тръгна обратно с нас за София. Пристигнахме и аз помолих да ни отведе в ходел, но Борис бе категоричен и ни заведе във вилата на Симеоновското шосе. Малкият ми брат Стефан ни успокояваше, защото аз се притеснявах как ще съжителствувам с Мария. Домът бе много тесен, със­тоеше се от една стая, антре и кухня. В стаята имаше пиано, едно малко лег­ло за Мария и масичка. Тя бе три на три метра. Брат ми спеше в едно килерче, а слугинята им Станка спеше на тавана. Мария отиде да спи на та­вана и си отстъпи леглото. Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, къ­дето имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре. Но ви­ната бе в брат ми, защото се развиха невероятни положения. Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел про­дукти за вас и една каса със 100 яйца. И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имах­ме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да оти­де и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под крева­та има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пе­ша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме про­фесор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред барака­та на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава на­режданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката". Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз съ­що не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но на­реждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен. Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка. Отговори ми: „То не може така. Аз този лук съм го носила от града на гърбът си". Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря. Ако ми дадеш една глава лук, ще ти върна цяла чанта или куфар с лук". Тя кимна с глава: „Така може". И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита. На другият ден трябваше да отпътуваме. На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси. Но таксито се бави. Идва Мария, застава разяре­на и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на раз­ходка". Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси. Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас!" Мария си глътна езика от този обрат на нещата. Борис пътува с нас до Габрово. От Габрово аз върнах обратно по брат ми Борис цял куфар с лук, за да се разплатя за онази главичка, с която ми услужиха. Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева остана­ха за тях. Така бяха посрещнати и изпратени от едната снаха, наречена Мария Тодорова. След това тя разказваше, че ние нарочно сме дошли в нейния дом, за да можем да я изгоним от къщата, защото тя си била отстъпи­ла леглото за майка ми и се качила на тавана да спи при слугинята. А слугиня и господарка не могат да спят заедно от памти века. Това се знае от всички. А другата ми снаха Добра, жена на брат ми Николай изобщо не пожела нито да ни чуе, нито да ни види, нито пък да знае за нас. Така че Мария е по-благородна от нея, защото тя ни чу, тя ни видя, тя ни прие и тя ни изпрати по живо по здраво, за което получи възнаграждение от сто яйца, двадесет хиля­ди лева и един куфар с лук. Пито и платено. Сметката уредена.

32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА С моят баща ме свързваше особено приятелство. След като се омъжих, той бе единственият човек с когото можех да споделям отчасти онова, което преживявах. След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружа­ва дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска рабо­тилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после преми­на в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия. Той видя и разбра, че онова, което му казваше неговата дъщеря, че ще стане, според думите на Учителя, се осъществи. И то много точно. Дойде и това време, когато моят баща заболя сериозно от хипертрофия на простатата. Имаше аденом на простатата и не можеше да уринира. Лекарите от Габрово веднага ни изпратиха при най-големия уролог с частна клиника през 1945 година. Аз го придружавах в болницата, през нощите вся­кога бях над неговото легло. Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня. Бях много изморена, изтощена, измъчена от всичко, ко­ето се случваше с баща ми. След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, за­щото ще я замърсиш". Както винаги замълчах и с болка преглътнах всичко. Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от време­то и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката. А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка. А че така жестоко се отнасяше с мене това вече го разбирах, защото знаех вече мнението на Учителя за целия този случай. Затова си мълчах и търпях. След няколко дни баща ми получи емболия на болничното легло и почина, след ко­ето го погребахме. И какво стана по-нататък? На Изгрева всяко нещо има финал. Само че трябва да дойде времето, за да се види този финал. И той се видя. Няколко месеца преди да се оцени бараката на Борис и преди да се разруши Изгрева бараката се запали и изгоря. Там имаше един квартирант, който поради невнимание допусна пожар и бараката изгоря. Изгоря барака­та барабар с мивката. Така собственикът на мивката се оказа, че няма нито мивка, нито барака. Борис не получи обезщетение за изгорялата барака, но му дадоха една малка сума за отчужденото място, равняващо се на две пенсии. Всички се учудваха, как е възможно да се случи това, когато много свети хора са живели и спали в тази барака. И светиите изгарят, когато нару­шат окултните закони.

28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Бях пристигнала на Изгрева за един Петровден. Братският празник бе преминал преди няколко дни и гостите от провинцията още гостуваха на Изгрева. Обикновено вечер се събирахме на малка групичка приятели пред стаичката на Учителя. Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване. Учителят бе до­шъл при нас и някои споделиха пред него за чудният изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. Донесе след това един телескоп. Имаше на Изгрева два телескопа. Единият бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи. Учителят насочи телескопа и ни показваше много чудни неща. Ние се нареждахме един след друг, а Учителят стоеше до окуляра, по­казваше ни и ни обясняваше като отговаряше и на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подбран материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната, която по-къс­но изгря чрез телескопа. Кратерите се очертаваха, много добре. Учителят каза: „Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено постро­ени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на земята завършат еволюционния си път на земята, те трябва да минат през Школата на Луната. Там живеят 100 до 150 адепта". И през други години Учителят бе давал сведения за живота на Луната. При друга среща на Изгрева Той ни показа планетата Юпитер, като много ясно се виждаха четирите големи спътници. Учителят поклати многоз­начително глава и каза: „На тази планета има много религиозни заблужде­ния". Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза: „Тия канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала". При друг случай се обърна към мен и ме попита: „Какво желаеш да видиш?" Аз отговорих: „Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата ле­ща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, ви­дях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: „Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи колкото нашата планета земя. Един път надвечер съм на по­лянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: „Колко е интересен шрифта на облаците!" Той ме погледна и каза: „Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Имаше много срещи на Изгрева под звездното небе с Учителя. Тук ние се чувствувахме като прашинки от безкрая на Вселената. Имахме усещането, че възприемаме небето над Изгрева като начало и край на цяла­та Вселена, която бе сътворена от Духа на Битието, защото тук при нас бе Всемировият Учител Беинса Дуно, който бе повелител на тази Вселена.

27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА През време на Школата ние заварихме възрастните приятели, които съпътствуваха Учителя от началото на века до 1922 г., когато ние младите дойдохме при отварянето на Школата. В разговорите си те някой път ни раз­правяха събития или случки от онези времена. Споменаваха и някои неща за семейството на Учителя и за баща му дядо поп Константин Дъновски. Някои от тях го познаваха и бяха разговаряли с него. Но това бяха откъслечни данни. Жалко, че никой от нас не се сети да запише всичко това и да го раз­каже както трябва, защото Учителят пред нас младите не говореше за сво­ето семейство, детство и юношество. А това можеше да се събере от съвре­менници на Учителя, от Негови сродници, близки и роднини. Рождената сестра на Учителя се казваше Мария. Тя често беше гост на Изгрева и понякога ние младите я разпитвахме и тя ни разказваше някои неща от ранните години на брата си Петър. Учителят за тях не беше Учител, а беше Петър. За нея той беше рожден брат и толкоз. Думаше Му и се обръ­щаше към Него така: „Петре, кажи! Петре, направи! Петре, дай!" И все от то­зи род. Не можеха да прескочат родовата си бариера. А Учителят освен Мария, рождената Му сестра, имаше и още един брат, който ние не познавахме. Ето какво съм чувала лично аз от сестра Му Мария за своят брат Петър. Учителят или Петър, като малко дете е бил с много деликатно здраве, бил слабичък, но физически строен. Било е повечето мълчаливо дете. Когато е дошло времето да проходи е проходил по-късно. Когато е дошло време да проговори, не е проговорил. Отначало е казвал срички, но после е спрял. Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая троп­нали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собстве­ната си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирай­те снопите, защото иде буря!" Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не мо­жеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години. И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и за­почнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подре­дили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от след­ващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреж­дението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя. Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя. И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен чо­век и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско учи­лище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткри­тият параклис в собствения си дом и в църквата „Св. Димитър" във Варна. Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че си е имала друг на сърце и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор. На нея й дотегнало да слуша разни приказки, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче. А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ отделение. Като влязла Мария в неговата стая тя се хвърлила на кревата, захлупила си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш?" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още де­те и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много спли­тове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става го­лям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху ня­коя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата започнала да събира бързо царевиците, за­щото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това време на прага се показал мал­кия Петър и казал: „Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разту­ри и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път". Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи изречени по никое време и казани за някакви си царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво ста­ва с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи. Влезнала в другата тая и пред всички й било съобщено, че тя е вече сгодена за богаташ­кия син, който не го е имало и не е бил в тая стая, а годежа се обявил от ба­ща й и от годежарите. Приела всичко това, нямало какво да прави, но в себе си решила, че тя няма да се остави току-така да правят с нея каквото си ис­кат разните там годежари. На следващия ден, тя чула и получила вест, че он­зи момък, когото тя харесвала и комуто се е врекла да се сгоди за него и да тръгне подир него, бил пристигнал от Румъния, където бил известно време по работа и по търговия. Както й донесли вест, така и тя изпратила вест до него и вечерта тя избягва с него. Пристанала му. По ония времена българите са допускали и такъв начин за омъжване. Освен чрез сватове и годежари и уговаряне, има и още други два начина. Единият начин е било да откраднеш мома и тогава близките й отиват и я питат: „Ти иска ли да те откраднат?" И когато момата каже „искала съм", въпросът се уреждал със сватба и родите­лите присъствуват на сватбата. Но когато откраднатата мома каже „не съм искала", тогава откраднатата мома не може да се върне при бащата. Тя се омъжва за този, който я е откраднал, но родителите не присъствуват на сватбата. Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария. Пристава и избягва със своят любим. Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века. Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наслед­ниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуй­чо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване. Бележка на редактора: Баба Мария от брака си с протестантския евангелист Петър Стамов имаше 4 дъщери и един син. Единствено само една от дъщерите на име Люба стана последователка на Учителя, т.е. на вуйчо си. Заминаването й от този свят е описано в „Изгревът", том II под N 165, на стр. 292. Непосредствено след това Учителят изпраща писмо до Люба, което прилагаме. * * * Люба Чекалова. София. Любезна Люба, Майка ви си замина, за да си почине. Тя прекара добре живота си и се­га й остава да започне новия живот на Любовта. Ходете по нейните стъпки, носете нейните добри чувства. Пожелавам на тебе, на Юрдана, Добра, Ана и Костадина добър живот. София, Изгрев, Свещеният подпис. 25 декември 1940 г.

26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА С УЧИТЕЛЯ Когато отивахме на 7-те Рилски езера, отначало опъвахме палатките си на западното хълмче преди моста. Палатката на Учителя беше над моята. Веднъж както бях седнала до клека и до палатката си, Учителят мина покрай мен, спря се и ми каза: „Сестра, вашето идване тук е в резултат на дейността на много ангели, които Ви обичат". Станах и стоях като вцепенена от тези ду­ми на Учителя. Мислено се пренесох към Габрово и видях пред себе си всич­ки препятствия, които излизаха и се поставяха пред мен, само и само да ми се попречи да дойда на Рила. И изневиделица всички прегради падаха една след друга, но в последният момент, когато бях изстрадала всичко и бях из­държала до края. Знаех, че имам поддръжката и помощта на Учителя измо­лена чрез молитви, но никога не предполагах, че за мен са заангажирани много светли същества. Благодарих им и бях в молитвено състояние много дълго време за този случай. При една разходка към третото езеро с Учителя, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха да ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих до горе, показах им пътя, посочих им езерото и се върнах. Когато се завърнах в лагера Учителят ме запита: „Какво си говорихте?" Аз казах, че на туристите много им е харесал лагера при нас и като се завърнат в София възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: „Тук могат да дойдат само тези, които имат разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!" Обикновено, когато минаваха случайни туристи, те минаваха през лагера, на­шите ги посрещаха, бяха вежливи. Всички се опитваха да им покажат чудо­дейната сила на общия братски живот на планината и идеите на Учителя. Може би не сме били добри образци, защото едва ли от тези туристи, докол­кото си спомням, някой да се е приобщил към Братството. През цялото вре­ме на лагеруването ни, аз изчаквах дали онези туристи, които приведох до петото езеро ще се върнат отново при нас. Те не се върнаха. Разбрах, че те бяха само обикновени туристи. За да дойдат тук при нас трябваше да имат разрешение от Небето. Те го нямаха и затова не дойдоха. Този закон го за­помних много добре и затова бях много резервирана когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. За мен това бе изключено. Аз помнех думите на Учителя и проверих лично този закон следващите 30 години след заминаването на Учителя. При мен идваха много хора и преминаваха много хора. Аз работех с всички. Доверявах се и споделях с всички. Но само онези, които имаха раз­решение от Небето и бяха призвани за това, можеха да свършат онова, ко­ето ние не можахме да свършим и да продължат Делото на Учителя, защото те са призвани не от земни человеци, а имат разрешение от Небето и са призвани от Бога да свършат една работа за Божието Дело. Понякога играехме Паневритмия на полянката под връх „Харно, ми е" -над езерото на „Чистотата". Обикновено преминавахме по склоновете по ед­на крива пътека и след 30 минути излизахме на една голяма поляна. При ху­баво време тук се чувствувахме в едно с всички езера вкупом. След Паневритмия Учителят ни заведе на езерото на Чистотата, накара ни да съ­буем обувките си и да натопим краката си във водите на езерото. Водата бе студена, макар че беше месец август. Но това бе една задача, която трябва­ше да изпълним. Под Негово ръководство плискахме с ръце, загребвахме с двете ръце водата пред краката си, които бяха потопени до колена в езерото и плискахме навътре към езерото. С плискането произнасяхме формули, ко­ито Учителят ни даваше и казваше в момента. Когато излязохме и се обухме, Учителят с дълбок поглед погледна всички ни и каза: „В този момент присъст­вуват посветени и адепти от Хималаите и филмират нашия живот тук. Един ден ще се видите на този филм". Ние бяхме ощастливени от това изживяване с плискането на водата. Оглеждахме се, взирахме се наоколо, но нашите очи и сетива виждаха само човешките ни тела и нищо друго. Другото, което виж­даше Учителят, ние не виждахме и не можехме да усетим. То бе в едно друго поле, непознато нам за нашите сетива, а също и за една епоха, идваща, ко­ято трябваше да дойде и която също бе непозната нам. За утешение на прос­тосмъртните и за нас самите, то нашите приятели фотографи заснеха тази задача със своите апарати и вие можете да видите на снимки днес как ние като верига сме заобиколили езерото и плискаме с ръце водите му. Тези фотографии са за вас. А за адептите от Индия има други заснети неща от едно друго измерение, което е невидимо за нас и непонятно за нас. Но за нас ос­тана живият живот, който се вля в нас като опитности и преживявания на уче­ниците с Учителя на 7-те Рилски езера.

25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО След големи настоявания пред съпруга си Юрдан, ние си построихме къща на два етажа достатъчно голяма и обширна с много стаи. Бяхме пред­видили гостна стая, хол и една голяма стая, която бе определена за събрания на Братството в Габрово. По онова време във всички градове имаше братски кръжоци, където по определен график и спуснат наряд от Изгрева четяхме беседи от Словото на Учителя, пеехме песни, правеха се молитви. В тази стая беше сложено едно много хубаво немско пиано. Аз можех да свиря ху­баво на цигулка и добре на пиано, така че песните на Учителя имаха винаги съпровод и се изучаваха с пиано или цигулка. Имаше и други, които свиреха на цигулка. Аз бях основата на тази дейност и в моя дом се събирахме на Школа. Получавахме редовно писма и новини от Изгрева, така както и аз хо­дех редовно няколко пъти в годината в София. Веднъж получих видение, че Учителят ще дойде в Габрово, че ще влез­не през тази врата в моя дом, ще се насочи към онзи ъгъл, че ще седне на то­зи стол и т.н. Тази мисъл се вгнезди в съзнанието ми и работеше усилено. Наистина след известно време Учителят дойде в Габрово, влезна в дома ми, мина през същата врата, която го видях в моето видение и направи същите движения, същата походка и отиде та седна на същия стол в онзи ъгъл. Всичко се изпълни точно на яве, както бе във видението, което ми се даде. Не се изтърпях и казах това на Учителя, че за Неговото идване аз съм предупре­дена от Небето и за всичко това как ще влезне и къде ще седне. А в стаята имаше десетина стола, а Той седна на стола в определения от видението ъгъл. Учителят ме погледна и се усмихна утвърдително и доброжелателно. Имах вече не една опитност и знаех вече добре какво е видение и какво е Учителят. А това не е малко за ученика - да познаеш Учителя. По онези години Учителят трябваше отново да дойде в Габрово. Аз смятах, че не е достатъчно само Учителят да посети моят дом и да говори на 15-20 приятели от местното Братство, а че трябва да говори на гражданство­то на града Габрово. Така сметнах и реших в себе си, че Той трябва да гово­ри в големия салон на читалището в града, като щяхме да разгласим пред на­селението за беседата на Учителя. Направих постъпки за отпускане на сало­на като уведомих, че ще платим наем за салона. Те ме познаваха много добре, знаеха, че съм от Бялото Братство и знаеха още много добре, че съм платежоспособна и освен това съм дъщеря на фабрикант и съпруга на още по-голям фабрикант. За тях аз не бях случаен човек и щях да ги възнаградя и заплатя както трябва за салона. Но ръководството на читалището отказа. Други сили и фактори в града им внушиха за възбрана и непозволение да го­вори Учителят на публично място. Така и стана. Учителят дойде отново в Габрово, отседна у нас, държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме до­волни и щастливи, че Изгревът от София бе се преселил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен. Дори когато Учителят бе у дома аз направих нови постъп­ки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседа на Учителя. Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да полу­ча салона. Но искам да призная, че аз това реших да го направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание, че освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство на читалището. Влезнах и най-официално пред всички поднесох молбата си и казах причината, защо искам да наема салона. Отказаха ми. „Не разбирам защо ми се отказва." Обръщам се към мнозинството. А оттам дойде следни­ят отговор: „Вие не разбрахте ли най-сетне, че тук в читалището и в града ня­ма място за г-н Дънов." Аз се изненадах и без да искам им изстрелях отговора. Той дойде внезапно у мен и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това изчезна от моята уста: „Напротив, в този град има мяс­то за г-н Дънов и в този салон има място. Но както виждам някои от вас ня­мат място нито в този салон, нито в този град. А за това ще се убедите в най-скоро време". Казах това, обърнах се и им тръшнах вратата. Тя се затвори с трясък. И какво се случи по-нататък? Случи се най-неочакваното за мен. В най-кратък срок от три месеца всички от ръководството на читалището си заминаха. Погребенията им бяха през седмица. Веднъж един от читалищните деятели ме спря и ме пита: „Извинете, това което ни казахте на времето в са­лона за всички ли се отнася, които бяхме там или само за ръководството на читалището?" Пита ме човекът, целият трепери уплашен, а аз не разбирам за какво той ми говори. Накрая той ми разказа всичко, повтори моите думи и пророчеството, което съм изказала, че място за г-н Дънов в този град има, но за присъствуващите от онова заседание няма място в града. Тогава пред очите ми се разкри картината на пророчеството и разбрах, че друг някой бе­ше влезнал в мен и беше пророкувал чрез мен. Тогава аз направих сметка, че петима от тях си бяха заминали през седмица. А от ръководството беше останал още един.о Казах му: „Според пророчеството има да си заминава още един. А другите, вие сте свободни, но трябва да засвидетелствувате за това пророчество на останалите в града, че то бе изречено и че то бе изпъл­нено така както трябва". Той засмян и зарадван се спусна да ми целува ръка и да плаче. „Значи, ние останалите ще оживеем?" „Ще оживеете, за да бъде­те свидетели и да разказвате на всички останали за съдбите человешки и за Силите Господни". Онези человеци от ръководството на читалищния салон се опитаха да спрат и бяха спрели Божественото Слово да се изсипе над този град като благословение. Когато се спре да тече Божественото, то спира да тече първо в онези, които възпират и се противопоставят, защото това са скачени съдо­ве на живота и това е брънка от веригата, през която тече животът. Разкъса ли се веригата и ако спреш да протече Божественото чрез тебе, то друг ще спре да тече в тебе животът. Защото ти си част от веригата. Ако ти спреш, ти си причината Божието благословение да не премине у другите чрез законите на веригата. Ти си виновен пред другите. И тогава идва Божията правда, ко­ято трябва да възстанови закона и хармонията в живота. Аз бях свидетел и очевидец как това се извърши в Габрово. И други видяха и оцениха по дос­тойнство всичко това.

24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА Бяхме на лагеруване на 7-те езера на Рила. Моят съпруг Юрдан ме пус­каше сама, защото знаеше, че там съм с Учителя, а той имаше доверие само на Него. Аз имах хубава самостоятелна палатка. Обикновено след Паневритмия, аз тръгвах сама да се разхождам по планината. Обикновено тръгвах да се изчаквам направо към скалите като планинска коза и се кате­рех по-добре дори и от алпинистите. Бях млада, силна и пъргава. Имаше места, където се изчаквах сама и никой друг не смееше дори да погледне натам, където се бях изкачила. Приятелите замираха от страх. Говореха за моите подвизи, а на мене ми беше приятно да слушам това. А че постъпвах безразсъдно, аз и не подозирах. Веднъж се катерех направо по една скала. Беше много трудно и няколко пъти можех за миг да се откъсна и да падна в пропастта. Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите. Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки. А моето тибетско естество ме тег­леше към висините, дори към езерата. Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени, студени и през лятото. Бяха изминали няколко дни от построяването на лагера. Беше дошъл съпруга ми Юрдан Екимов на 7-те езера сам, за първи път. Смятах, че най-накрая беше дошъл и той, да бъде с мен в братския живот на Рила. Но се ока­за противното. Какво му бяха говорили или писали срещу мен не зная, но той беше дошъл изпълнен с ревност и искаше да се върна веднага в Габрово. А бяха минали само три дни, лагера бе готов, направен, палатките опънати и животът на Рила бе започнал, който водехме всяка година по един и същ начин. Юрдан идва при мен и направо казва: „Ако не се върнеш в Габрово, аз ще се хвърля от скалите и ще се разкъсам на парчета. Ще спра вашата Паневритмия и ще разтуря лагера, защото аз съм оставил писмо в Габрово, на което съм написал, да се прочете след моята смърт. И като причина за смъртта си аз обявявам Братството и всичко това ще се стовари върху Учителя. Край. Избирай сама. Или слизаш веднага с мен или ще ме видиш разкъсан долу на скалите. И после да му мислите!" Отивам при Учителя и му разказах всичко. Той посъветва големия ми брат Борис да му говори. Той му говори, но Юрдан си знаеше своето и не отстъпваше. Аз знаех, че щом той сега не отстъпва и чрез думите на Учителя, то трябва аз да отстъпя, защото бях сигурна, че той ще се хвърли от скалите, за да развали целият лагер. А за писмото оставено в Габрово изобщо не се и съмнявах. Знаех, че беше го написал. Знаех, че той беше решил на всяка цена да изпълни заканата и зап­лахата си срещу мене и Братството. Беше пощурял и обезумял от ревност. Тогава аз си взех само личния багаж и оставих всичко горе като палатка, храна, дрехи и други неща приготвени за летуването на планина. Тръгнахме си пеш до Самоков без да му говоря, а това е 6-7 часа път. В Самоков ме пи­та какво искам да си купя, а че той щял да го плати. А представете си, че през целия си брачен живот той ми е купил само една носна кърпичка. А той бе един от най-богатите фабриканти в Габрово. Той не разполагаше с пари, а боравеше и през ръцете му минаваха милиони левове. А аз всичко си бях спечелила с ръцете си и с ръцете си се издържах - себе си, че и семейството, в което домувах. Отказах категорично. Бях мълчалива и вбесена. Бях непри­мирима и не можех да му простя, че по такъв начин ме свали от Рила. Пристигнахме си в Габрово и наистина на масата в стаята ни ме посрещна написаното и оставено писмо на Юрдан, което трябваше да се прочете след неговата смърт. Аз го взех, разпечатих го и прочетох точно туй същото, с ко­ето той ме бе заплашил на Рила. Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край!" След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бин­тове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв?" Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си". Беше ме яд на това, че той успя да намери начин да се измъкне и този път чрез цитат от Словото на Учителя. Но нямаше как, аз не можех да се из­мъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си. И така той беше шест месеца на легло, та аз му бях болногледачката, която се грижи за ближния си по втората заповед на Учителя и бях онази, която трябваше да люби врага си по третата заповед на Учителя към ученика. Но след 10-15 дни аз не изтърпях и му казах, че отивам нарочно за няколко дни на Изгрева в София, да се срещна с Учителя и да го питам за неговото състояние и положение, дали ще го бъде или няма да го бъде. Говорих му направо, това му хареса и той се съгласи да замина за Изгрева. Аз съм пред Учителя и му разказвам всичко каквото се случи. А Учителят ми отговаря: „Това му се случи, защото горе на Рила заплашваше Братството, искаше да спре Паневритмията и второ искаше да разтури лагера и трето, той те отдели от лагера и те смъкна долу в града. Горе не се разкъса на скалите, но долу пък го разкъсаха нашите. Нашата охрана е по-силна. Нашата охрана е огън всепояждующ. Това е огън, който вечно гори, вечно се възстановява, не изгасва никога и всичко, което е отвън и отвътре изгаря". Аз сведох глава. Сълзи ми се отрониха от очите, целунах ръка на Учителя и обратно пристиг­нах в Габрово. Съпругът ми лежеше на кревата, измъчен и очакващ ме: „Какво каза Учителят? Ще оздравея ли, ще ме бъде ли?" Аз му предадох целият разговор с Учителя. Той мълчи, сърдит е, недоволен е от всичко - и от себе си, и от мене, разбира се и от Учителя. Аз бях безкрайно доволна, че случаят се раз­реши така. Цели шест месеца бях болногледачка, а той пъшкаше и охкаше на глас. Болеше го много, но и охкаше много, дори и силно. С това искаше да покаже, че срещу него е извършена неправда. Като болногледачка аз си из­държах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си. По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед". Той ве­че може леко да седи на кревата. Аз отивам в другата стая, донасям цигулка­та си и от пет месеца като болногледачка за пръв път почвам да свиря песни на Учителя. След половин час свирене, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага?" Отговарям му: „С това се започва, но се продължава с не­що друго". „Я да видим и покажи какво е това другото?" Той се облизва и очи­те му святкат като на котарак. Аз отивам в съседната стая, връщам се и му поднасям една беседа от Учителя. Казвам му: „Само с Божието Слово човек може да нахрани врага си и само чрез него и с него започва любовта на уче­ника към врага си и към Бога!" Той ме гледа втрещено. След няколко часа аз му поднасям редовните блюда с храна на леглото. Казвам му: „Преди два ча­са ти донесох беседа и духовна храна за душата. А сега ти нося храна за фи­зическото ти тяло.А след това съм ти приготвила друга храна". Той ме гледа учудено и кимва с глава, че е разбрал. След като прибрах посудата от легло­то аз взех цигулката, застанах пред него и започнах да му свиря песни от Учителя. Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съг­ласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се изви­сява и става молитва. През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам". След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерал­но сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед? Да обичаш ближния си или да любиш врага си?" Аз се стресвам и почвам да плача пред Учителя. След малко се успокоих и вдигнах очи към Учителя: „Е, рекох, да чуем сега и отговора?" „Най-голямата заповед е да любим Бога и да изпълняваме и трите заповеди на Учителя към ученика." Учителят каза: „Точно така! Сестра, вие правилно разрешихте задачата си и този път!" След много години когато Изгрева бе разрушен и Паневритмията спря­на и забранена, пред мен винаги изпъкваше този случай, когато един човек искаше да разтури и спре Паневритмията. Знаех закона. Но ще дочакам ли да видя как действува закона на Божествения огън, който е всепояждующ и гори отвън и отвътре хора, общества, държави и империи. Ако не аз, то вие след мене ще проверите това. Аз вече го проверих. Бележка на редактора: След 1989 година живите останали от разру­шения Изгрев го провериха. Беше точен и верен!

22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ Обикновено за Петровден аз пристигах на Изгрева за рождения ден на Учителя - 12-и юли, който бе празник на цялото Братство. Но така се случи, че онези служители на онзи змей в Габрово се оказаха в този момент по-силни от мене и по-находчиви и успяха да забавят моето тръгване за София. Когато пристигнах на Изгрева, бях закъсняла с няколко дни след Петровден. Приятелите ми казаха: „Този път ти закъсня. Учителят разпусна Школата и каза, че всички сме свободни и можем да отидем там, където желаем". Бях опечалена, смазана, съкрушена, защото това бе за мене най-важното ми преживяване тук при идването ми на Изгрева - да видя Учителя, да чуя Словото Му и да присъствувам на общия братски празник. Уви! Бях закъсняла. Онези там от Габрово бяха сполучили с плана си и бяха ми попречили. Приятелите на Изгрева сформираха група, която трябваше да се изкачи на Витоша до Черни връх. И аз се включих в групата с раница на гър­ба и с подходящо облекло. Аз тук имах оставен у една сестра екип за екскурзии. Из пътя към Витоша ние тръгвахме пеша от Изгрева, а аз си вър­вях сама в края на групата и ми беше много мъчно, че няма да чуя Словото на Учителя и Неговия глас. Та аз очаквах този ден година почти. Вървя, из­качваме стръмнините за Черни връх и през всичкото това време.ми звучеше в съзнанието: „Хималаите, Хималаите". Чудех се, откъде на къде, нали се кач­вам на Черни връх? Сметнах, че има някакво отношение и символ за изчаква­не на най-високия връх на Витоша. Когато стигнахме горе, на самия Черни връх моят вътрешен глас категорично ми каза да се върна веднага на Изгрева. Не се двоумях. Веднага си тръгнах сама без никакъв придружител, пеша надолу, а останалата група остана горе на върха. Аз бях от провинци­ята и бяха свикнали да се явявам изневиделица и да изчезвам никодим без следа. На следващия ден бе неделя и аз сутринта в 5 часа отидох в салона така както друг път се отиваше на утринна беседа на Учителя. Бяха само ня­колко сестри седнали на столовете, защото всички знаеха, че няма да има повече беседи това лято. А защо бяха седнали тези сестри на столовете не мога да ви кажа. В определения час за утринни Слова и беседи, в 5 часа сутринта, за изненада на присъствуващите Учителят дойде с Библията в ръка и застана на катедрата, както това правеше всякога, когато имаше беседа. Той заговори за моя голяма изненада и за моя радост. Със Словото си тази сутрин Той озари и осветли всички неразрешени въпроси в моя живот. Изваждаше примерите от моя живот и от там извеждаше и даваше законите на живота. Тази беседа бе определена за мен! Жалко, че нямаше стеногра­фи и никой не я записа, но всичко бе запечатано в съзнанието ми и бе пред­назначено за душата ми. След като свърши, Учителят ме погледна и моят вътрешен глас ми каза: „Излез на пианото и свири!" Аз се качих на подиума, Учителят извади от джоба си ключа и ми го подаде и с него отключих пианото. След това Учителят ми каза коя песен да изсвиря и под пръстите ми излизаше песен от Учителя. За пръв път в живота ми аз седях на този стол и на това пиано и свирех пред Учителя след Негова беседа. Обикновено на то­ва място седеше Мария Тодорова и тя никому не отстъпваше този стол и то­ва място пред Учителя. Няколкото сестри, които бяха в салона и чуха тази беседа пееха заедно с Учителя песента, която аз акомпанирах. След малко и аз запях. Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей. След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че бесе­дата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да ос­тави Библията в стаята си. Аз Го изчаквах долу, за да Му предам ключа от заключеното пиано. След малко Той слезна и заедно тръгнахме към поляната. Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнах­ме и видяхме изгрева на слънцето. То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто. Този изгрев остана за векове в съзнанието ми, незабравим и незаличим. Когато излезнахме на поляната около Учителя се събраха при­ятели и всички питаха: „Нали прекратихте беседите?" Учителят не отговори. Аз бях безкрайно благодарна, че за мене Учителят изнесе тази беседа. В десет часа същата неделя, сутринта дойдоха много от приятелите на Изгрева от града, макар че всички знаеха ,че Школата е разпусната за лят­ната ваканция. Учителят дойде с Библията и зае мястото на катедрата. Погледна ме, аз станах, отидох при Него и Той ми връчи ключа от пианото. Аз седнах до Него и след като Учителят ми подаде с шепот песента аз засвирих. Салонът пееше. Сълзи се наливаха в очите ми. Учителят бе така наредил нещата, че сега също в 10 часа не присъствуваше нито един от музикантите и аз отново свирих на пианото. Ако те присъствуваха нито един от тях не би изпуснал това място както и не биха ми позволили да седна на това място. И тази беседа беше продължение на сутрешната беседа. И отново нямаше ни­то един стенограф да я запише. Всички се учудваха на това, но не и аз. Когато Учителят завърши Словото си, почувствувах, че няма въпрос в моят живот неизяснен и че повече не мога и нямам право да го безпокоя. Приближих се до Учителя и Му благодарих за всичко и тогава Го попитах: „Учителю, защо на Витоша вчера непрекъснато ми звучеше „Хималаите, Хималаите"?" Учителят ме погледна издълбоко и ми каза: „Защото твоите сродни души са в Индия. Ти идваш от Тибет. Твоите сродни души и приятели са в Тибет". Да, разбрах защо тук бях сам, самотна, нямах никакъв вътрешен контакт с хората тук на Изгрева, макар че външно контактувах, но вътрешно беше много, много трудно, дори и невъзможно. По-късно моят духовен ръко­водител ми се яви от Хималаите във видение и ми каза, че Моето духовно име е „АЛИЕНА". Имаше години когато той ми се явяваше и ми диктуваше много неща, които записах в една тетрадка. Ето така бе изнесена специалната беседа на Учителя за една душа от Тибет, която се бе преродила тук в България и дошла в Школата на Учителя, за да извърви своя път на ученик.

37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО Един ден получих писмо от Емилия Вилумсон, чрез което ме помоли да попитам Учителя има ли условия тя да дойде в България, да се види с Учителя и с мене. Аз намерих време, отидох в София и поставих въпроса на Учителя. Той каза: „Ще й пишеш да не идва в България! Условия няма. И ако тя въпре­ки всичко дойде вашата работа за Бога, която провеждате с нея, веднъж за­винаги ще престане". (Аз не бях казал,нито писал на Учителя, че изпращам резюмета.) Разбира се, аз веднага й писах мнението на Учителя. Тя обаче, отговори, че въпреки това, пак ще дойде, но чувствувала, че като се срещнем, аз съм щял да се разочаровам от нея. Отговорих й, че ако тя дойде и се представи като някоя красива госпожица, може да се разочаровам. Но ако дойде в качеството на сестра, гърбава да е, добре дошла да бъде, не само за мене, но и за всички. През ноември 1931 година тя пристигна. Не отидох в София на посрещането, но изпратих пари на леля Гина Гумнерова да й ги даде, да разполага на първо време с български пари. В салона на Изгрева й устроили топъл братски прием. Емилия беше вече 8 месеца в София, но още не бяхме се видели. Само от време на време си пишехме. Първата ни среща стана на Езерата през август 1932 година. Бяха пристигнали от Латвия и сестрите N 11 - Анна Мазурс и N 12 - Амалия Вайланд. Заварих лагера на обяд. Емилия отдалече още ме познала и дойде да ме посрещне. След обяд веднага времето се влоши. Спусна се гъста мъгла и заваля дъжд. Ние четиримата - гостите от Рига и аз се оттеглихме в една палатка на разговор. Моята кореспондентка - Емилия Вилумсон от пребиваването си на Изгрева цели 8 месеца, получила големи разочарования от Братството също и от Учителя. „Това ли е, казва, - Учителят? Според Крижановская Учителят трябва да бъде вечно млад. А защо той е остарял, освен това му липсва един зъб, ко­сата му е побеляла?" Отговорих й: „Така, както поставяш въпроса за Учителя показва, че не си ученик. Защото, ако беше ученик ти непременно щеше да знаеш защо Учителят има вид на стар човек и пр. Това е, защото Учителят се раздава (жертвува) за нас. Също както Христос попита: „Кой се допря до мене?" Отговориха му: „Народът те притисна". „Не, каза Исус - почувствувах, че сила излезе от мене". Тогава жената, която се беше допряла до Исуса по­лучила изцеление се изправи пред Исуса и си изповяда постъпката. Това „си­ла излезе от мене" е своего рода даване, раздаване от себе си. Но тия неща може да ги разбере само ученикът, който познава Учителят си по дух". Разговорът ни продължи в този дух на есперанто около два часа. Не зная дали Емилия е останала доволна от обясненията, които направих, но другите две сестри бяха много доволни. „Това бе за нас, казаха те - извън­редно ценна беседа, която никога при други обстоятелства нямаше да чуем." Следващата ни среща с Емилия стана на Изгрева в София. През 1933 година когато поради прекратяването на работата при Горска индустрия, бях освободен от длъжността, на път за Арбанаси се отбих в София на Изгрева. Най-първо поисках да се срещна с Учителя и тръгнах към приемната му стая. Още отдалеч той отвори вратата и ме повика. Влязох. Първите думи на Учителя бяха за Емилия. „Тя, каза той - е дошла да се жени за тебе, но ти като ученик, ще трябва да й дадеш един добър урок. Между много други ней­ни слабости тя не спазва и закона за хармонията между вземането и даването. Тя всичко изисква и взема за себе си, а нищо не дава и си спечел­ва антипатията на Братството." Тъкмо излязох от стаята на Учителя и ето и тя насреща ми: „Kien viiras? „Еn la urbon". (Къде отиваш? В града). Тръгнахме заедно. Аз, имайки предвид казаното от Учителя се постарах да й поговоря, да я посъветвам. А тя ми отговори: „В тебе говори човешкото аз. Как да не работя? Нали пиша стихо­ве" и пр. С нея никога не можехме да се разберем. Накрая тя каза: „Аз имам не­що специално да ти говоря, но това ще стане, когато дойдеш в Мъглиж". Наскоро тя отпътува за Мъглиж. Отседна в дома на Станчев, дето прес­тоя близо една година. 1933 година, месец октомври. Отпътувах за Арбанаси. Но тъй като ос­танах без работа, а всички задължения от комуната бяха все на мое име, трябваше да работя и да ги изплащам. Писах на братовчед си - Петър Николов Камбуров дали бих могъл да отида да работя като словослагател в тяхната печатница. Той ми отговори да отида и аз веднага отпътувах. Бях настанен на квартира и пълен пансион у тях - у чичо ми Никола. На няколко пъти с приятели от Казанлък ходихме в Мъглиж, дето в са­лона на Братството се срещах и с Емилия. На два пъти там се състоя и брат­ска среща, в която участвува и брат Боян Боев. Имаше гости от Стара Загора, Ямбол и околните села. Тия срещи ще останат паметни завинаги. Не бих могъл да опиша ранните часове на зазоряване, когато от всички страни на селото, дето бяха разквартирувани, братя и сестри се отправяха през бо­ровата гора, към поляната, наречена „Равно". По пътеката, по която се изкачвахме ние с брат Боян и други приятели, настигнахме старата Мария от Мъглиж. 90-годишна, леко приведена, с бас­тун крачи към „Равна". „Добра стига, бабо Марийо! И ти си решила барабар с младите тази сутрин да излезеш на „Равна", подвикнах аз. „Е, синко, благодаря на Бога, рекох да дойда и аз да видя и чуя хубавкото. Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички. Е, благодаря на Бога, неграмотна съм, но квоту чуя." „Дерзай, бабо Марийо, ти си придобила една наука, каквато малцина познават." „Каква наука, бе сине, та аз съм неграмотна. Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен. Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси. Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките. На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка. Имаше мно­го песни, музика до късно вечерта. Научихме, че Емилия Вилумсон скоро щяла да отпътува за Латвия (Рига) и казанлъшкото братство събра известна сума. Аз и брат Цено Чугарски отидохме в Мъглиж да й предадем сумата- и да я изпратим. Чак то­гава тя пожела да ми говори насаме и да ми открие чувствата си: че имала намерение да се омъжи за мене и да остане в България. Но се сбъднало ней­ното предчувствие, за което ми беше писала: „Чувствувам, че ти ще се разо­чароваш от мене". На следния ден тя си отпътува за Латвия и както каза Учителят: „Вашата работа за Бога ще спре веднъж завинаги", се изпълни дословно. Повече нито се чухме, нито си писахме. А сестра Амалия Вайланд (N 12), за която Учителят каза най-хубави ду­ми стана ръководителка на братския живот в Рига.

36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК Като се върнах в Горското управление намерих писмо от тати, в което ми съобщава, че по моето предложение тия дни мама пристига при мен. Тя беше доста болна и аз писах да дойде при мене на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавия въздух и рилското слънце не й помогнаха да се съвземе. Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да заведе мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при него отишла с Таня (сестра ми) при най-про­чутия лекар - професор-гинеколог. И той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: „Ти как мислиш да се лекуваш?" „Учителю, аз ще изпълня онова, което ти ми определиш", отго­ворила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще ми­не без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)." Само за една минута, със силата на своя Божествен дух, Учителят из­лекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.