Jump to content

Борислава Ичова Бог-нова

Потребител
  • Мнения

    5
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Борислава Ичова Бог-нова last won the day on Януари 16 2017

Борислава Ичова Бог-нова had the most liked content!

Обществена Репутация

1 Bad

Относно Борислава Ичова Бог-нова

  • Ранг
    Потребител

Profile Information

  • Пол
    Жена
  • Отговорете на въпроса
    1864
  1. Борислава Ичова Бог-нова

    рисувана от Борис Георги­ев

    Портрет на Владимир Димитров - Майстора
  2. Борислава Ичова Бог-нова

    Очите - огледало на душата.

    Портрет на Мара Белчева
  3. Смоковницата се появява няколко пъти в Библията в различни моменти и накракто ще ги разгледам. Първо, когато Адам и Ева съгрешиха и Господ ги повика, и те скриха голотата си със смокинови листа. Т.е. те опитаха да прикрият греха и падението си зад смокинята и за това тогава тя послужи. Във втора глава от Евангелието на Йоан отново се появява смоковницата. Действието разкрива сцена, в която Филип намерва Натанайл и му казва, че са намерили този, за когото пророците са писали. Но Натанайл се съмнява и казва: „Може ли от Назарет да излезне нещо добро“. После се състой срещата между Исус и Натанайл при, което Христос му казва „Ето израелтянин в когото няма никаква лукавщина“. И Натанаил пак не вярва – а пита Господа : „От где ма познаваш?“ Тогава Исус му казва, че го е видял под смоковницата преди Филип да го повика. Натанайл е бил под смоковницата,под нейната сянка, под сянката на съмнението, при което вярата не може да израсте. Човек трябва да излезе от сянката й, за да види Господа. В Евангелието на Лука, 13 глава, Христос разказва притча за това, че някои си имал в лозето смоковница, която от 3 години не раждала плод и казал на лозаря да я отреже, защото заема място. Лозаря казва – остави я и това лято и ако роди плод – добре, ако ли не – отсечи я. Какво се крие в тази притча на Христа? Стопанинът казва „заема място“. Значи, че ако човек не върши волята Божия и не принася плод нему заема напразно мястото, което му е дадено от горе. И истина е – тялото ни е създадено да бъде храм на Бога, а не място, където да се раждат похотливи мисли, и такива свързани със задоволяване само на материални потребности, одумване, страсти и други. Там, в храмът на Бога трябва да се раждат мисли възвишени, да се множат и плодят чрез добродетелите – Плодът на Духът. Преди притчата Исус им говори за грешните израелтяни и казва им, че ако не се покаят също всинца така ще погинат. Това, което казва Лозарят на стопанина на лозето е „Остави я и това лято да видим дали ще роди“ е времето в което на човекът му се дава шанс (Господ е дълготърпелив), да се покае и да се обърне към Господа за нов живот – моментът на неговото Новораждане. И казано е:“ Плодът на Духът е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание …“ Към такъв плод трябва ний да се стремим да цъфне, да завърже, да узрее и да послужи. В Евангелието на Матей, 21 ва глава, в която са описани толкова важни моменти, отново се появява смокинята. В тази глава Исус влиза в Ерусалим оседлал ослица, магаре и хората го приветстват с думите „Осанна “ – Благословен в името на Господа. След това Исус отива в храма и изпъжда търговците и след това отива да изцерява страдащите. После излиза извън града, а на сутринта, след всички тези събития Той търси плод от смоковницата, за да се нахрани. И плод не намира и я проклина да изсъхне и тя намига изсъхва и после казва на учудените си ученици: „Ако имате вяра и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете „Дигни се и се хвърли в морето, ще бъде““. Споделям не моя мисъл, (просто много ми хареса): „Чрез този Евангелски пасаж Христос преди всичко осъжда евреите, които въпреки че очакваха Христос, имаха идеологията на монотеизма, но като тази смокиня бяха обвити с много зелени листа, но тяхната набожност не даваше плод и те не можаха познаят и да приемат Божият Син и не спазиха Божиите закони.“ – от интернет Значи необходимо е не просто да бъдем, да ходим в пътя, а чрез делото и животът си да носим плодовете на вярата и тогава ще имаме сила да сторим всичко, иначе оставаме сухи клони, които трябва да се отсекат. За да стигнем до даването на плод е нужно първо да израстем в Добродетелта, да възрастем в Божията Правда, да живеем в Божията Истина, да цъфтим в Божията Мъдрост, и да узреем в Божията Любов. Следователно, тогава ние сме в Пътя на Истината и Божествения живот. Туй право никой не може да ни го отнеме. То е наше собствено право. Дето е Бог, там сме и ние! 02.06.2016 г.
  4. Ще разгледам двете положения най-вече в техния материален смисъл. За положителна страна на богатството ще сметна това, че чрез него човек добива едно спокойствие, сила и увереност, които ще му дадат стабилна основа за неговия по-нататъшен живот. Когато човек живее чист и праведен живот, придобива своите материални блага с честен и почтен труд, вътре в неговата кръв се образуват микроскопически частици злато (алхимически процес), които започват да привличат като мощен магнит към себе си, богатство от външния свят. Това е един правомерен начин за забогатяване, при който човек има условия да се развива духовно. И колкото повече той има, толкова повече би могъл да дава. Чрез богатството си би могъл да развие качества като щедрост, милосърдие, отзивчивост, съчувствие, взаймопомощ, правене на добро, и така, чрез възможностите си да стане проводник на Бога, който да се изволява през него и в най-малките наглед дела. Богатството е и велика отговорност пред Небето. Има една опастност, която постоянно дебне всеки човек, допрял се до парите, и тя е скрита във това, че може да бъде допуснато да се роди алчността в сърцето - един от седемте смъртни гряха. И това е велик изпит. Така че, да не се радваме, когато видим пре много богати хора, а да се молим за тях и душите им. Отрицателната страна на богатството е скрита във възможността, че човек може да допусне в себе си мисълта, че това, което притежава е негово, а то не е, защото всичко принадлежи на Бог, всичко , което си мислим,че притежаваме е по милостта на Бога. Чрез богатството човек може да развие в себе си ред отрицателни черти на своя характер. За това е важно да познаваме окултната сила на златото, като метал на слънцето, за да може то безопасно да циркулира в нашия обществен и икономически живот. И така се намалява опастността от съблазън, която може да погуби душите ни. Никой не е защитен или ваксиниран. Опастността я има винаги и от нас се иска голяма и постоянна будност на съзнанието, за не може блясъкът на златото да ни ослепи, омагьоса и заблуди. За отрицателни страни на сиромашията можем да сметнем това, че постоянната липсаи недоимък на нещо, буди неспокойствието на ума и така това се явява пречка, той да се отдаде всецяло на Бога и с вяра да му служи. За обикновенния човек сиромашията е бреме, непосилен товар и страшна мъка, защото той смята, че това е крайно неспаведливо. Той не може да постигне своите цели, стремежи, мечти и копнежите на сърцето си, понеже мисли, че за това са му необходими средства. Не, нужна му е само и единствено вяра. И Господ, именно чрез тази немотия идва, за да изпита сърцето и вярата му. Истината е, че точно тези, привидно неблагоприятни външни обстоятелства, в живота на човека, оказват най-голямо въздействие вътре в самия него. Те се явяват условия, за да се научат великите уроци на смирение, на дълготърпение, на вяра, надежда, любов. Точно тези условия са най-благодатната почва за вътрешната работа. Майка Тереза е имала един чадър и едно одеало. Дали бихме могли да я наречем бедна? Или сиромах жена, при всичкото богатство, което душата и притежава. Как може да бъде беден човек, в когото Христа живее?! Каквито и условия да ни се дадат в живота - богатство или бедност, ние трябва да бъдем винаги разумни, за да можем да работим, да се повдигаме и да намираме скритите съкровища на Духа, които Той е приготвил за нас. Индусите, когато станат на по 50 години, оставят своя бизнес, оставят семействата си - жена, деца и всичко светско, и се отдават на духовен живот, служене на Бога и на проповядване. Т.е. те се освобождават от всичко материално и прексват всички връзки, които са ги спирали или ограничавали, за да не могат те всецяло да се отдадат Господа. Лично смятам, че не е нужно да чакаме да станем на по 50 години или повече, за да посветим живота си на Бог. Винаги можем да го направим. Още днес. Още дори сега. И такау човек може да гледа на сиромашията като на велико богатство, което го води към Бога. И както Христос казва: "Продай имота си и раздай парите на бедните и ела при мене", и също казва "По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Небесно". Всеки ден Христа ни подканя да се отречем от нашите стари навици, от живота ни на старозаветни, на новозаветни и праведни хора. Да дойдем при Него като ученици и да му служим в Дух и Истина.
  5. Преди, може би, около две години, се опитах да опиша всички думи в българския език, които започват с думата "благ". Стигнах до извода, че възможно най-красивите, чисти и възвишени неща, които можем да изразим се речта се родиха именно от тези думи. Ето и някои от тях: благословение, благодарност, благоразумие, благоухание, благозвучие, благоволение,благовидение, благовещение, благовремие, благовъзпитание, благоговеене, благост, благодетел, благожелание, благополучие, благородие, благосклонност, благосъстояние, БЛАГОСТ, благотворение, благоутробие, благочестие. И така, най-силна дума в българския език ще сложа думата "благ". В древните исторически летописи, срещаме да се използва думата "благари" като синоним на българи. Т.е. хора на благия Бог, а "ари" в превод от тракийски означава - "творя, сътворявам". И тук се сещам да приложа следния стих от Евангелието на Лука 18:18, когато изралтянина се обръща към Христа с думите: "Учителю, благи, какво да сторя, за да наследя Вечния живот? 19 А Иисус му рече: "Що ме зовеш благи? Благ е само един Бог". От тук следва, че благостта е качество на Бога, което е нужно да придобием чрез живота си по пътя към Вечния. Следва извадка от беседа на Учителя от НБ, "Благ", държана на 17.01.1926г., която намирам случайно, докато разсъждавам върху благостта на Бог: "...Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж у човека. Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта. ... Днес в българския език няма дума, която да означава проявлението на Бога, онова абсолютно проявление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си. В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. ... А в ляво дето е Духът на Благостта, Бог, на Когото се казва, че е благ, тази посока е възходяща: тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. ... Туй което може да внесе един здравословен живот в нас, това е Божията благост.Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се, не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите, до колко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение. Не подразбирам да пренесеш всичко с пасивно търпение, но с разумно търпение. Възприемеш ли и приложиш ли Божията благост, тя ще внесе в тебе едно добро качество. ...И тъй, Христос казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Как се изразява Неговата благост? – Той иска да ни предаде своята благост, да ни направи здрави. И апостол Павел Казва: “Бог иска да ни предаде своята благост, и ние да я възпоменем.” Тогава казвам: Любовта, благостта на вечния Бог е еднаква към всички същества, но всички не я възприемат еднакво, вследствие на това произтичат тия лоши разположения, тия дисонанси в тях. ... Аз ви оставам сега с мисълта: “Благ е тъкмо един Бог.” И Бог от Когото е излязъл нашия живот е благ. И Бог, към Когото отиваме е благ. И Бог, Който ни дава Мъдрост, Светлина и знание е благ. И този благ Бог, към Когото отиваме, има тази вечна свобода за развиване на човешката душа. ... Благ е Бог. И ние трябва да бъдем благи, или да носим Божията благост навсякъде, а като я носим, ще покажем, че аз вярвам в Бога. ... Желая сега всички да вървите към вечно възходящото, и душата ви да се пълни с Божията благост." За препоръчване е да се прочете цялата беседа.
×