Jump to content

Донка

Модератор
  • Мнения

    104
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    17

Всичко публикувано от Донка

  1. Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата, "Като роди дете". Неделни беседи (1940–1941). Том I. Първо издание. Стара Загора, Издателство „АСК-93“, 1998. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Любов и безлюбие Отче наш. В начало бе словото. Ще прочета 13 глава от първото послание към Коринтяните. Една от най-хубавите глави, която е написал апостол Павел. Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любовь нямам, ще съм медь що звънти или кимвал що дрънка. (2) И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любовь нямам, нищо не съм. (3) И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любовь нямам, нищо не се ползувам. (4) Любовтьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се горди, (5) не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, (6) на неправдата се не радва, а сърадува се на истината, (7) всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. (8) Любовьта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. (9) Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; (10) но когато дойде съвършенството, тогаз това което е отчасти ще се прекрати. (11) Когато бях младенец, като младенец говорих, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъжъ, напуснах което е младенческо. (12) Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тога ще позная както съм и познатъ. (13) А сега остават тези трите, вяра, надежда, любовь; но най-голяма от тях е любовьта. Духът Божи. Ще говоря върху любовта и безлюбието. Любовта е смисълът на живота. Животът без любов няма смисъл. Когато животът изгуби своя смисъл, то е безлюбие. Когато безлюбието изчезне, тогава животът добива смисъл. Някой път се зароди дисхармония вътре във вас, искате да я обясните по кой и да е начин. Може да я обясните научно. Казват: Кръвта нечиста, че въздухът, че условията, че храната. – Може да обяснявате, как искате, но аз казвам: Щом има известна дисхармония, нарушен е закона на любовта, любовта ти някак си е намаляла у тебе. Сега любовта не е нещо статистическо в света. Тя е като въздуха, като светлината, тя не се дели. Казвате: Моята любов. – Любовта не може да бъде твоя. Казва: Женска любов. – Любовта нито женска, нито мъжка, нито детинска може да бъде. Любовта е само любов. Една е реалността на живота. Всичките противоречия произтичат в света от това, че ние искаме да турим един закон на любовта, да морализираме хората, как трябва да живеят. Без любов не може да се живее. Всички хора изобщо създават своето нещастие, когато започнат да морализират любовта. Един прост пример ще ви дам. По-малко хора умират от глад, отколкото от пресищане. Защото при яденето може да се задоволиш. Нищо като не ядеш, как ще се задоволиш? Много хора умират от пресищане. На вас казвам: Не бързайте, не се лакомете в любовта. Яж по малко, не мисли, че ще изчезне, че някой ще я вземе, че ще те лишат от нея, че не те обичат, и тям подобни неща. Колко заблуждения и примери са създадени от миналото, че този те обича, че онзи не те обича. Това са заблуждения. Не те обичат хората, ако идеш в някоя изба, слънцето не те обича, не те осветлява. Като излезеш навън, слънцето те обича, осветлява те. Ние не търсим от къде идат противоречията. Казва: Положението ми е лошо, сиромах съм. – Не че ти страдаш, не от сиромашия, но Любов нямаш. Не е причината знанието. Любов нямаш. – Не съм здрав. – Любов ти липсва – нищо повече. Изход нямаш. Любов нямаш. Сега не само да кажем, че любов нямаш. Ако в знанието виждаш любовта, на място е. Ако в здравето виждаш любовта, на место е. Ако в сиромашията виждаш любовта, на место е. Ако в злото виждаш любовта, на место е. И злото е на место. Ако в злото не виждаш любовта, и злото не е на место. Ако в доброто не виждаш любовта, и доброто не е на место. Тъй седи. Любовта има свой език, както всеки народ има свой език. Българите имат свой език. Всичките българи говорят български език, но има разни степени на говора. Ако идеш в село, земледелецът говори по един начин, ученият говори по друг начин. Българските жени говорят български по един начин, мъжете – по друг, децата – по трети. Различие има в говора. Всяка една дума не е един празен шум. За мене езикът не е празен шум, но шум, който има съдържание в себе си. Всяка една дума, за да я произнесеш, трябва да извадиш тапата, да опиташ съдържанието. Тогава от съдържанието ще дадеш на другите. Културни хора наричаме следователно хората, които каквото говорят и го правят. Некултурни наричаме ония, които каквото говорят, не правят. Аз наричам всички хора културни, които живеят по закона на любовта. Всички хора, които живеят без любов, ги наричаме некултурни. Казваме, че са диваци. Защото диващината произлиза от голямата любов. Да бъдеш дивак, е от голяма любов. Здравите хора, които се бият, се бият от чрезмерна любов. Здравите мъже се бият от чрезмерна любов. Ако биха били болни, не щяха да се бият, щяха да бъдат на леглото като светии. Когато хората се бият за една жена, то е неразбраната любов. Като се бият двама души за една печка, да застане едният от едната страна, другият от другата страна, какво има да се карат. Какво има да се борят за печката, и двамата могат да се топлят. Сега имате особено схващане, не това е любов. – Че кое е любов? – Това, което хората говорят, то е любов. – Аз не искам да влизам в спор. Спорът нищо не допринася. Нито пък искам да ви покажа, кое е новото. Аз искам просто да ви кажа: Оставете прозорците отворени да влезе пресния въздух да работи. Не вкарвам светлината, тя сама влиза, въздухът той сам влиза. Някой път ви казвам, че аз говоря за любовта. Някой казва: Аз донесох любовта. – Аз не говоря това. Любовта не е нещо физическо. Ти може така да говориш, че носиш любовта. Но да кажеш, че носиш любовта, е да кажеш се таки, че ти носиш слънцето. Може да нося светлината на слънцето. Може да нося и малко парченце от слънцето. Като запалят това парче, произвежда светлина, не че сам нося цялото слънце. То е въпрос. Туй, което се носи от слънцето, то е нещо постоянно. Тази любов, която хората носят, тя не е постоянна любов. Тя трае една секунда, една минута, две–три минути и после изчезва, заминава си, тъй както огънят като изгори, къде отиват дърветата? Често тази топлина се носи из въздуха, димът и той отива някъде и от всичките предмети, които са горяли, остава само малко пепел. Къде е реалността, която вие търсите? Тя ще се върне тази реалност от източника, откъдето е излязла. Всичките големи противоречия, от които ние страдаме, произтичат от онова криво наше разбиране , че ние сме в стълкновение със самата реалност. Искаме на реалността да и дадем друго направление. Питам: Ако на един българин му дойде на ум да каже, че нашият език не е хубав, друг език ни трябва. Какъв език ще тури? Ако рекат да го заменят, с кой език може да се замени българският? Аз не може да го заменя с английския, и с френския не може да го заменя, пък и с германски не може да го заменя, и с турски, и с китайски, и с японски не може да го заменя. Българският език си е на место. Ако турите един волски език на човека, какво ще стане? Или ако турите един човешки език на един вол, какво ще стане? Езикът е един резултат. Трябва да измените неговия манталитет, неговия ум, да се измени неговата мисъл, да се изменят степента на неговите чувства, да се измени волята му – тогава ще промените неговия език. Езикът е онова, което показва разумното в човека. И досега, като влезете някъде, децата изплезват езика си. Казват: Виж ми езика. Едно време хората се поздравлявали, като си допрат езиците, както сега си допират ръцете. Тогава са си допирали крайчетата на езика и показвали колко са добри. Ако сега си позволиш да целунеш езика на когото и да е, не е модно и цял въпрос ще стане. Ако турят един закон, ще стане мода. Какво значи мода? То е начин. Мода значи начин. Мода е един начин за обличане. Най-първо мъжете носеха шапките изпъкнали горе. После започнаха да ги смачкват отгоре. Преди години започнаха да си смачкват шапките отгоре, рекох: Всичкият фасон на мъжете ще се смачка. И тъй стана. Ако мачкаш шапката си отгоре, най-благородното на човека смачкваш. Сега гледам жените започнаха да ги мачкат. Не си мачкайте шапките. Или другояче казано. Не си мачкайте ума, пазете го да се проявява такъв. Не мачкайте сърцето си, не мачкайте и волята си. Казвате: Да възпитаме волята. – Оставете човешката воля да се проявява такава, каквато е. Оставете човешкото сърце да се проявява такова, каквото е. Оставете човешката воля да се проявява такава, каквато е. Защото всичките хора страдат, защото не оставят ума да се прояви такъв, какъвто е; не оставят сърцето да се прояви такова, каквото е и волята не оставят да се прояви такава, каквато е. Те се проявяват такива, каквито не са. Мислиш ли, че ти, когато имаш неразположение спрямо един човек, че това е естествено положение? Ти си му дал хиляда лева назаем, той не ги е върнал навреме и веднага се изменя твоето състояние, измени се ума ти за хиляда лева. Що са хиляда лева? Аз говоря сега от името на любовта. Любовта не взема нищо и нищо не дава. В любовта има един закон: Всичко взема и всичко дава, не наполовина. Тя като дойде, ще те обере, всичко ще ти вземе и къщата – всичко. Като дойде после, всичко ще ти даде двойно повече. Вие по някой път разправяте: Аз му направих едно добро. – Всички ние в света страдаме се от правене на добрини. Така не се прави добро. Казва: Аз съм го хранил. – Не е верно. – Аз съм го учил. – Не е верно. Някъде е верно, че съм му дал хляб на човека. Но житото се е мъчило. Хлябът излиза от житото. После слънцето е работило, въздухът е работил, влагата, много елементи са работили. Аз съм техен посредник, станал съм посредник на техните блага. И за знанието хиляди умове са работили. Ти си взел нещо, което хората говорили и казваш: Аз го научих. В Писанието се казва, че хората ще бъдат научени, когато ги научи Онзи, Който ги е създал. Аз искам да ме слушате и онова, което е верно – оставете се свободни, оставете ума и сърцето свободни – и онова, което е верно, приемете го. Сега може да ви дойде мисълта: Може да ни заблуди. – Тогава нямате понятие правилно заради мене. И аз като ви гледам, може да кажа: Може да ме не разбират. И моето мнение не е право. – Може да не ме разбирате. Вие се намирате в противоречие. Един много обичал правдата, че дето влизал се за правдата говорил и се го били. Един ден влязъл и се скрил зад една врата. Влязъл друг и го били. Битият викал: Правда, правда, къде си? Той казал: Тук съм, тук съм, но не смея да се изявя. Правото в света без любов не може да се приложи. Искате всичките добродетели, всичките мисли, всичките хубави неща без любов да ги приложиш. То е невъзможно. Ако приложим всичко в света без любов, ние ще създадем ада. Ние сме създали един свят, който е ад. На земята е адско положението. Някой казва: Какво е адът? Идете на бойното поле и ще видите какво е адът. Адът – то е едно състояние на безлюбие. Ако влезете в една къща, вие ще видите дали има любов или не. Щом влезеш в една къща, ще забележиш една тъмна атмосфера – лицата на всички са посърнали, лицата са опънати, очите не светят, устата свити, всички са недоволни в къщи. – Защо? – Не се обичат тия хора. Любовта не царува там. Знанието не царува. Доброто не царува. И тогава слушам да казва: Аз съм справедлив човек, искам да си кажа мнението. Всеки човек, който си изказва мнението без любов, неговото мнение не е право. Всеки един човек, който мисли без любов, неговата мисъл не е права. Всеки един човек, който чувствува без любов, неговото чувствувание не е право. Всеки един човек, който постъпва без любов, неговата постъпка не е права. За мене е тъй. И за самата природа туй е право. Аз като правя нещо, веднага се питам: Ти това с любов ли го правиш? Много пъти има се оправдавам. Не, не, питам се: ти с любов ли го направи или без любов? Никаква философия. – Без любов. – Без любов – нищо повече. Казвам: Туй трябва да се направи с любов. Имам една мисъл, казвам: Тази мисъл, ти с любов ли я изказа, или без любов. Ще изкажеш мисълта си с любов. Постави си едно просто правило, което работи много добре. Ако искаме да внесем правилото в себе си и мислим, че причините са други. Тук преди седмица иде едно младо момиче от София от едно богато семейство. Аз се чудя, защо е дошло, в какво може да и бъда в услуга. Казва: В голямо противоречие съм, в дома не ме обичат – нито баща ми, нито майка ми ме обичат. Майката не е сиромашка – два милиона има в банката. Казва: Обича брата ми, за него трепери, за него всичко прави; за мене – нищо, като че аз съм в къщи мъртва, не се интересуват за мене. Рекох: Ти се радвай, че майка ти обича брат ти, защото щом обича брат ти, може да обича и тебе. Ако не обичаше брата ти, въпросът е друг. Понеже сега обича брата ти повече, вие сте сега съперници. Брат и казвал: Ако аз съм на твое место, ще се хвърля от третия етаж. Трябва да умреш, да си вървиш. Така и казва брат и, но тя не знае да тълкува. Тя усеща, че майка ѝ не я обича, че и брат ѝ не я обича, но работата е, че и тя не ги обича. Казвам и: Обикни майка си, обикни и баща си – положението ти ще се подобри. Тя ме гледа. – Че как може да бъде? – То ти го знаеш, ти искаш да те обичат. Както ти искаш да те обичат, ти ще ги обичаш така. Ти искаш да те обичат, да те погледнат, да се усмихнат – ти направи това на тях. Ти искаш, когато някой се ръкува с тебе, ръката му да е топла. Вземи това правило за себе си. Никога не се ръкувай, когато ръката ти е студена. Стопли я на собата, че когато се ръкуваш, хората да почувствуват, че ръката ти е топла. Никога не се ръкувайте със студени ръце. Казват, че Мусолини никога не се ръкува. Какво ще кажете? Един държавник, който посреща, никога не се ръкува. Понеже ръцете на хората не са чисти, много заразителни болести се предават чрез ръцете. Мусолини е прав. Да оставим това – то са посторонни работи. Любовта не е нещо отвлечено. Любовта е съвършена. Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат. Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури. Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени. Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път. Всички приятели бяха недоволни. Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път. За една нощ може да го направят и да го изгладят. Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ. Те разбират техниката, много добре я разбират. Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат. Идете в полето и вижте как всичко магически из земята израства. Погледнеш там дето е било пустиня – след няколко деня всичко излезе из земята. Любовта на тези същества работи. Друго едно криво разбиране има, че ние мислим, че Господ ще дойде в света по един магически начин да поправи света, да обеси едни, да тури други. Когато Господ дойде в света, Той ще прости прегрешенията на всичките хора. Всичките хора като Го видят, ще се покаят и ще кажат: Господи, прости ни, ние до сега сме живели лошо. Понеже Те видяхме, ще живеем, както Ти искаш. Туй е по Бога. Това е новата религия в света. Аз бих проповядвал една религия, една религия на любовта, която ще бъде и за растенията, и за камъните, и за въздуха. Да не остане нито една частица да участвува без тази любов. Един камък няма да разбира любовта както нас, но се таки според съзнаието, което имат – камъните и те имат съзнание – много малък живот имат те. Не са мъртви, както мислим. Нищо не е мъртво. Тия камъни след хиляди години, като се търкалят по земята, те ще минат от едно състояние в друго. И за бъдеще от сегашните камъни, хората се ползуват, ще се ползуват от тяхната енергия, от тяхната опитност, която имат. Сега това, което ви разправям, то е новото. Казва Писанието: Като живи камъни градете се на дом Божествен. Едно време всичките хора, пък и вие, които сте тук, сте били такива камъни, които сега се търкалят. От тези камъни Бог направи първия човек. Всяка една майка по този начин и тя събира малко калчица и прави едно детенце, една дъщеря. Казвате: Как от кал? Казват, че Бог взе пръст и направи човека, дъхна му дихание и той стана жива душа. Сега мислите, че не сте направени от пръст. От какво сте направени? Не разбирайте думите буквално. Тази пръст не е такава, каквато виждате по земята. В Писанието се казва, че Бог взел ребро и направил жената. Откъде взел един чифт ребра – отгоре или отдолу? Чели ли сте, колко ребра имате? Мисля, че 12 чифта ребра има човек. Следователно, едно време човек имал 13 чифта ребра. Числото 13 е Божествено. От Божественото число взел човек и останали 12. Затуй сега мъжът обича жената. Божественото от него отишло в жената. Затуй я търси. Пък като не разбира закона – сърди и се, защо жената го е напуснала, че е излязла от онази служба, която е завземала. Казва: Може да те откраднат, по-рано беше в спасително положение, сега отвънка всеки може да те открадне, да те задигне. Всичките мъже ги е страх, да не би да им се задигнат ребрата. Туй е алегория. Няма да ви я тълкувам. Този слог ре, той е мощен. В български думата реч започва с този слог ре. Туй, което говори. Бог направи жената от това, което говори, от разумното в човека взел. Адам трябваше да се радва на това. Мисля, че той се радваше. Само сегашните хора не се радват. Мъжът сега, след като се ожени, не се радва. Докато не се ожени, се радва. След като се ожени, влезе един дявол, започва да я следи кого гледа. Ако беше сляпа, тогава щеше ли да гледа? Като гледа, той трябва да се радва. Една жена казвала тъй: Понеже вие, мъжете сте взети от пръстта, трябва да гледате пръстта, надолу трябва да гледате. Понеже ние, жените сме направени от мъжа, ние мъжа ще гледаме. Тя ще гледа мъжа – взета е оттам. От местото, дето е взета ще гледа. Ще кажеш: Много хубаво. Защо ще туриш в ума си една съблазън? Чудни са тия хора. Преди да имаше закон в света, грехът съществуваше. Не мислете, че грехът не съществуваше преди Адама. Понеже законът не съществуваше, затова и грехът не се явяваше. Не мислете, че грехът сега се е образувал. Грехът съществува от памти века като сила в света, но законът изявява присъствието на тази сила. Когато човек започне да се съблазнява от греха, той има някакъв обект. Вземете, какво престъпление има в парите, в златото. Ако откраднеш парите, считат, че си престъпник. Самата мисъл опорочава човека. Самата мисъл е, която ни опорочава. Щом започнем да мислим, че в света съществува някакво благо извън Бога, ние вече правим едно престъпление. Престъплението на първата жена седеше в това, че онова, което Бог вля в нея, не е всичко. Има нещо, което Бог не е вложил в нея. Като гледа плода, тя мислеше, че Бог е вложил повече, отколкото е вложил в него. Там е нейната погрешка. Ева не погледна на плода с любов. Единственият плод, който изяде без любовь, то беше този плод. Единствената храна, която Адам изяде без любовь, то беше този плод. Те не мислеха за Бога, понеже мислеха да станат като Бога. Казва: Ще станеш като Бога. – Бог направил света, дал всичко на хората, искаш ти без да си дал нещо, искаш да станеш като Бога. Какво искаш от тия хора? Искаш тия хора да ти се покланят. Искаш тия хора да имат високо мнение. Че какво си им дал? Каква светлина си им дал? Нищо не си им дал, пък искаш всичко. По-глупаво от това в света има ли? Те са сега разсъждения, които са съществували преди нашата епоха хиляди години. Не мислете, че в миналото хората не са мислили. Мислили са, но тогава са имали криви съждения, както и сега имат. Може би векове ще минат, докато хората се научат да имат прави съждения. Сега онези от вас, които искат да оправят живота си, знайте едно нещо: Без Любовь вие нищо не можете да направите. Това може да го подпиша с двете ръце. Без любов нищо не може да се постигне. Не само да казват: „По дух“. Ще го помислиш, ще го почувствуваш и ще го направиш. Ако аз искам да лекувам един човек с една храна, най-първо ще опитам тази храна върху себе си. Какво влияние ще окаже тази храна върху мене, какво влияние ще окаже и върху другите. Никога не давай храна на друг човек, която не си опитал. От благото, което ти опитваш, дай и на другите. Казвате: Да се обичаме. Да се обичаме, както сега. Нима кокошките не ги обичаме? Нима ябълките не ги обичаме? Всичко обичаме, но има друга страна. Ако обичаш една ябълка и тя да те обича, тогава да я изядеш. Вълкът обича овцата и я изяда. Но къде е престъплението? Овцата не го обича. Той яде овцата без любов и затова си създава едно лошо бъдеще. Казва: В реда на нещата е, по любов всичко се яде. Но то е половината истина. Онзи, когото ти изядаш, и той трябва да има любов. Христос казва: Който ме яде, ще има живот. Но Той е Онзи, Който иде в света, Който има Любовь и иска да Го изядат. Казва: Който ме яде, има живот в себе си. Да не би сега да се оплетете. Съществено е онова, което ти храниш в ума за един човек. То е реално. Реално е само онова, което в даден случай храниш в ума си, в мислите си. Един човек, когото обичаш, ти му желаеш доброто. Каквото той направи, ти се радваш. Онзи, който те обича, пак е същият закон. По отношение на ума, това е Божествено. По отношение на чувствата то е вярно. Ти трябва да се радваш, че ти обичаш другиго. Щом усетиш, че ти обичаш другиго, то е печалба. Щом обичаш другите, любовта се увеличава. Ако обичаш само един, любовта ти е слаба. Ако обичаш двама, любовта ти е на раздор. Ако обичаш трима, то е равновесие. Ако обичаш четирима, петима, колкото любовта ти се увеличава, ставаш човек, докато дойде до онова положение да обичаш всички – ти вече замязваш на Бога. Аз по някой път съм наблюдавал като художник. Седат две моми и един момък. Той обича едната и тя е по-красива. Другата, понеже усеща, че нея не обичат – и тя първоначално е красива, но после лицето и погрознява, а другата, която обича, става два пъти по-красива. Онази, която не обича, скъсяват се мускулите на лицето и, и лицето и погрознява. На другата мускулите на лицето се отпускат, продължават се, добиват по-хубава линия. Очите и стават прозрачни, лицето добива особен цвят. При любовта лицето има особен цвят, не червен; червеният цвят не е любовта, той е цвят на раздорите. Той е като огън, който гори. Ако туриш ръката много близо, ще изгори. Онзи огън на любовта, той сгорещява, той не гори. Всеки един предмет, който се докосва до огъня на любовта, той добива жизнена енергия в себе си. Апостол Павел не беше човек на Любовта. С това не може да се похвали. Доста голям фанатик беше, като евреин ходеше да гони християните. Как смеят да вярват в друго учение? Йоан, може да кажем, че е на Любовта. Но и за него казват, че като го хванали за дрехата, той оставил дрехата, пък гол избягал. Сега да оставим тия противоречия, които съществуват. Противоречията ние не може да ги примирим в света. Никой досега, който се е занимавал с противоречията, не е могъл да ги примири. И с безлюбието никой не може да се справи. Защото и злото си има свое место. В злото човек добива повече сила. Много малко любов добива. В доброто добива повече любов, повече живот, по-малко сила. Тъй щото, може би за бъдеще, когато доброто и злото се влюбят едно в друго, злото ще даде от силата си на доброто, а доброто ще даде на злото от своята мекота. Тогава казваме, че всички силни хора са лоши. – Лошо какво значи? – Ако ти се приближаваш при огъня, той може да ти направи пакост. Но ако огънят не е запален, няма да ви причини добро, но и зло не може да ви причини. Туй, което тебе може да ти направи пакост, може да ти причини и добро. Трябва да бъдеш учен да се поставиш в такова положение, че да ти причини добро. Не мисли, като обичаш някого да го прегръщаш. Прегръщането не е Любовь. Не мисли, че и трябва да го целуваш. Целувката не е Любовь. Не само веднъж да го целунеш, но като светлината трябва постоянно да го целуваш. Слънцето откъдето мине, всичко целува, целува. Всеки ден то ни целува и ние не може да се освободим от неговите целувки. Ако искаме да се освободим, трябва да се скрием в някоя изба, и пак няма да избегнем съвсем целувките му, но по-малко. Вечерно време слънцето като залезе, освобождаваме се от неговите целувки, отиваме да си починем. Вие казвате: Само веднъж като целуна. Сегашните хора считат целувката престъпление. Че някой целунал някоя жена, или някоя жена целунала някой мъж, считат го за престъпление. Христос казва: Дойдох в дома ти и вода за краката не ми даде, целувка не ми даде. Сега нашият свят е свят на безцелувки, на безлюбие го наричам. Наричам целувката носителка на живота. Според моите наблюдения майката, която целува много детето си, то се подига. Майките броили ли са, колко пъти целуват детето си? Според количеството на целувките, такова ще бъде и детето. Майката в часа ще го целуне няколко пъти. Благодарение на тия целувки, които майката ги дала с любов, туй дете става велико. Онези деца, които майката не ги целувала, от тях нищо не излиза. Сега то е вярно. Ето какъв е законът. Ако хората мислят добре за тебе, то е целувка. Зависи от хубавата мисъл. Колкото мисълта е по-светла, толкота е по-добре за човека. То е целувка, която външно ти дава. Ако някой те обича, като насочи своите чувства, то е целувка на чувствата. В природата се обменят по Божествения закон. В света навсякъде Бог съществува. Когато ние искаме да избираме нещата само за себе си, ние създаваме това, което в света се нарича грях. Да допуснем, че държавата праща един стражар да те арестува. Този човек няма нищо против тебе, но по закона той трябва да те арестува. По закона този човек иде и изпълнява една чужда воля, не своята си воля. Този стражар може да ти каже: Ти си станал доста виден, съдиите искат да те видят. На еди кой си час, яви се да те видят. Остави те спокоен и ти като честен гражданин ще идеш точно навреме, ще се представиш пред тях. Каквото те питат, няма да лъжеш. Ти ще кажеш: Аз ще кажа истината, няма какво да се страхувам. Питат те: Еди коя жена целуна ли я? – Да, целунах я. – Колко пъти? – Два пъти. – Кой ти даде това право? Какво наказание? В Америка една богата американка в тъмно я целунал един мъж. Понеже не го вижда, не протестира. Вървят, но като излизат на един фенер, вижда, че е негър, предава го на властите и го глобяват десет хиляди долара за една целувка. Кой от вас не би обичал да му дадат десет хиляди долара за една целувка. Бихте ли съжалявали, че ви целунал някой? Сега всичката мъчнотия е не да ви оправя ума, но да имате една ясна представа за любовта. Аз искам вие да храните най-хубавото, което имате за любовта. Щом дойдете до любовта, да няма никакъв спор. При любовта и прости, и учени, и светии – всички еднакво стават. Щом дойдете до любовта, няма никакво различие. Един светия при любовта гледа на един грешник тъй, както на брата си. Един грешник и той не мисли, че е грешник. Той мисли като своя брат. Всички се споразумяват. Всичките външни различия изчезват, в тях се заражда едно чувство. Грешникът дава от своето богатство. Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък. Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли. Измъчен разрешава да си отмъсти. Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие. Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката. Котката бих дал пример за вашата обхода. Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично. То ми прави впечатление. Някои мислят, че малко пълничко да е лицето. Съдържанието не е в пълното лице. Пълното лице показва, че тия хора са жизнерадостни. Онези, на които бузите са хлътнали, те са критици. Казва: Критичен. – Критичен е, понеже е развалена стомашната система. Разположеният човек, който е здрав, мъчно може да го предизвикаш да се гневи. Щом се гневите, вие сте болен. Не казвам да не се гневите. Често дойде някой комар на ръката ми, аз го бутна с пръстта си, той хвръкне. По някой път тури хобота вътре, започне да изтегля кръв, прави сондажи, научни изследвания. По някой път го бутна, той отхвръкне. Като се върне при комарите, казва: Аз правих научни изследвания, пуснах една сонда да извади една червена вода, едно нещо като дойде, като ме удари, че отхвръкнах. – Пък то е моят пръст. Казвам: За твоите научни изследвания трябваше да ме питаш: Може ли аз на вашата ръка да направя един опит? Щях да ти кажа: Заповядай. Учен човек, нека си прави научните изследвания. Трябва той да ме пита. Когато ще правите нещо в природата, ще питате Господа. Вие ще се качите като този комар без да питате и тогава ще дойде Божественият пръст. И вие ще хвръкнете. Всяка хубава наша мисъл, всяко хубаво наше чувство и всяка добра постъпка, когато искаме да ги разбираме, трябва да се допитваме вътре в себе си. Туй го наричат интуиция, съзнание. Сега ви говоря искрено. Една жена види някой мъж, иска да го целуне, или пък той иска да я целуне. Аз да ви кажа, ако бях на ваше место, как щях да разреша въпроса. Правилно да се разреши въпроса. Защото без целувка не може. Без целувка ще бъде по-лошо. Най-първо ще попитам Господа, да го целуна ли. Ако Господ ми позволи, ще го целуна, каквото ще да става. Ако той иска да ме целуне, ще питам Господа, да му дам ли да ме целуне. А ако Господ ми позволи да ме целува, че да става каквото ще. Какво противоречие има в това? Ти ще запечаташ, че Господ е верен. Той ще те целуне, Божията любов ще мине през тебе. Господ ще се прояви. Ти ще възприемеш Божията любов. Ако ти го целунеш, тогава твоята любов ще се прояви, ще се проявиш и ти. И той ще се благослови. Ние в най-хубавите неща се осакатяваме. Като го целунеш някой, ще си трие лицето. То е неразбиране на живота. Да знаем, че във всички неща, в които Бог се проявява, то е благо – и във вземането, и в даването. Сега то е един социален въпрос. Никой не е господар. Грехът е вътре в човека. Ти може да не си целунал никого, но щом си го пожелал, ти си го направил. Ти може да не си откраднал, но в тебе желанието е и си казваш: Да ми се падне, ще го направя. Силен човек е онзи, който в ума си не се съблазнява. Видиш парите – да се радваш, че някой друг има тия пари. Ако ти си един верен син на Бога, всичкото богатство на земята е твое. Всичко, каквото има на земята, то е твое, ти можеш да разчиташ на него. Ако ние обичаме Бога, всичко е на наше разположение. Като не го обичаме, законът е друг. Понеже не Го обичаме, като живеем в един свят на безлюбие, Божиите блага не са еднакво разпределени. Когато дойде Любовта, когато Бог се всели в хората, или когато хората възприемат Бога вътре в себе си – както е казано в Отче наш – „да се свети Името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“; ако се освети името Божие в нашите умове, ако дойде Царството в нашите сърца и ако стане волята в нашите тела – тогава всички блага, от които ние имаме нужда, те ще дойдат. За бъдеще Царството Божие е това. Когато един ден се подигне човешкото съзнание, не само да дойде самосъзнанието, но да дойде свръхсъзнанието вътре във всички хора, да живеят по любов и големи и малки, и учени и прости – всички да се радват. Тогава ще имаме една култура съвсем друга от сегашната. Сега не се съдете, но всеки един от вас да разбира въпроса, да извърши волята Божия както е угодно на Бога. Внесъл ли си в себе си Царството Божие, турил ли си закона на Царството Божие, Той сам да е господар. Най-после да се освети Името Божие. Няма по-лошо нещо да се съдим. Светът е пълен само със съдии. Кого как срещне, се те критикува и те съди. Съдите повече, отколкото трябва. Христос казва: Не съдете, за да не бъдете съдени. Аз казвам тъй: Живейте в Любовта, отколкото в безлюбие. Онези от вас, които живеете без Любов, разрешението е да внесете Любовта. Сега пак употребявам думите: внесете Любовта. Обичайте Любовта. То значи да обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. То е законът. Но когато Мойсей предаде този закон, то за евреите беше едно учение непознато. Даже в сегашния християнски свят, Любовта я считат за нещо много дребнаво. Хората на любовта са великите хора, то са високите върхове. Това са гениалните хора в света, това са талантливите хора в света. Три вида любов има. Обикновена – ето какво разбирам. – Обикновените, които дават условие на човечеството да расте. Талантливите, които дават сила да побеждава и гениалните, които ги свързват с Божия закон в Божествения свят. Обикновеният човек, който дава условие за развитието на една култура. Талантливите, които побеждават и дават енергия. Гениалните, които образуват великия закон в света, дават светлина, за да може да работим. Някой казва: Обикновен човек. Заради мене обикновеният човек – това са условията; талантливите – това са енергията, която съдържат; и гениалните – това са ония хора, които работят за вечните закони на битието. В някои отношения желая да сте обикновени, в някои отношения желая да сте талантливи и в други отношения желая да сте гениални. Обикновените да дават условия, талантливите да внасят сила в себе си и гениалните да работят за постигането. Да внасят ония енергии, които въздигат човешкия дух и човешката душа. Сега може би ще остане мисълта, че тези неща са отвлечени. Не, постижими неща са това. Аз зная, които неща са постижими. Следното нещо трябва да избягвате. Две съседки живели в един град. Едната била доста щестлавна, но не знаела как да готви. Отива при съседката си и я пита: Как готвиш картофите? Онази и казва как. Казва: И ние така ги готвим. Пита: Боба как го готвиш? – И ние така го готвим. Идвала и няколко дена все питала – другата се и казва. После казва: Чакай да и устроя една шега. Пита я: Как готвиш охлювите? Казва: Турям ги в хавана и ги начуквам с черупките и после ги варя с ориз. Тя казва: И ние така ги готвим. – Ами мидите? – И тях ги турям в чутурата и после като ги смачквам ги готвя. Отива в къщи и слага мидите в чутурата. Сготвя ги, както онази и е казала. Мъжът като се върнал я пита как е сготвила мидите. Казва: Сготвих ги както ми каза съседката. Така не се готвят. Така не се разрешава въпроса. Тя като питаше своята съседка, трябваше да каже: Не зная да ги сготвя. И като и каже да каже: Много ти благодаря, ще ги сготвя както ми каза. Един от европейските царе бил много сприхав. Иде един, който заеквал, да иска нещо. Започнал да заеква. Царят, за да не избухне, му казал: Можеш ли да пееш. С пеене ми кажи онова, което искаш. Той започнал да пее. Първата просба на царя изпял и излязло много добре. Казвам: Когато дойде онзи, който заеква при вас, накарайте го да пее. Като идеш при съседката, как се готвят картофите, боба – слушай я, но като дойде до охлювите и мидите – не я слушай. Сега престанете да чукате охлювите и мидите. Престанете да заеквате, но пейте. Сега да остане само едно правило, което важи за мене. Хранете винаги хубави мисли, хубави чувства и хубави постъпки към всяко нещо! 16 беcеда, дъpжана на 2.II.1941 год. Неделя 10 ч. c. Изгpев
  2. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четвърти урок Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г. IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва. Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение. Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината. Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“ Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината. Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен. (Беседата е недовършена) Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.
  3. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Където е Любовта, там е Бог Лекция от Учителя, държана на 6 юли, 1923 г. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА ! петък, 6 часа сутринта (Присъствувахме 13: Паша, Савка, Еленка, Марийка, Дафинка, Виктория, Пенка, Цветка, Олга, Василка, Невенка, Марийка, Сийка, Сотирка - във Варна, а сестра X. Гоигорова не се яви.)'' „Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина." Ще прочета няколко стиха от Евангелието на Марка - 15 глава, от 6 до 15 стих. Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се отличават по следующите белези: в неразумното всичко е без план, необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е добре обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене и то е място на вечно недоволство. Разумното се отличава с растене, живот. И тогава ще ви приложа тези три думи: Чистосърдечие, Искреност и Откровеност. Чистосърдечието изключва всяко гниене. Да бъде човек чистосърдечен, значи да няма в душата си никаква материя, която да гние. Това, което се разлага, това, което гние, се разваля. Чистосърдечният човек има живот в себе си. Това, което гние, няма чистота, няма живот. - Чистота без гниене и разваляне! Думата „искреност" аз я заменям с правилен процес на растене, без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. А думата „откровеност" значи човек да има достатъчно светлина и влага, за да може да расте свободно. Отворен значи откровен. Когато някой път аз говоря да бъдете чистосърдечни, значи да няма никакви гниещи вещества. Когато говоря да бъдете искрени, значи всякога да растете, без да изсъхвате. Когато кажа да бъдете откровени, значи да имате достатъчно светлина и влага, да подкрепяте този растеж. Много пъти искате да знаете какво искам да кажа с думите чистосърдечие, искреност, откровеност, затова с няколко думи сега ви ги поясних. Този живот, в който сега сте тръгнали, за него трябва да имате ясна представа. Под ясна представа не разбирам тъй, както в университета учите, но пътят, по който вървите, цялата местност трябва да е очертана пред вас, при това и други трябва да са минавали оттам преди вас, да имате точни сведения за този път. Сега вие влизате тук да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучавате живота на душата. И тъй трябва да знаете, че вашият живот на сърцето не засягам, нито ума ви, там вие сте меродавни, специалисти. Какво има в сърцето, какъв му е животът, вие знаете, а и в ума ви какво има, пак вие знаете. Но какво има във вашата душа, сега тепърва трябва да учите. Новият живот е там - в душата. И за да го разберете, трябва да слушате, защото то е една присадка. Ако аз присадя нещо, а вие го бутате по десет пъти, и ако това, което аз присадя, вие искате да го развързвате, ще развалите всичко и тогава няма какво да си губим времето. За пример у вас може да се зароди едно желание: искате да знаете дали новата присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите умове и сърца. Тъй ще си зададете въпроса: Дали новата присадка може да ви направи щастливи? Аз ви питам: Вашите сърца и умове направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади, а колко пъти досега сте плакали! Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Вашият ум дал ли ви е някога спокойствие? Може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето, и то и да иска, не може да даде спокойствие на човека. По аналогия ще ви дам едно сравнение защо не могат. Може ли да изкарате вода на по-високо място, отколкото е самият извор? - Не. Значи може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тези извори горе, в Душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в Душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата. Научно да обясня: това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в Душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в Душевния свят, ще станат най-големите експлозии. (От безумие това можем да го сторим.) - Не от безумие, а от любов. Това все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка, без да разбира, може така да нахрани детето си от любов, че да го умъртви. Тук преди година една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка и после голям въпрос стана. Казах й да му даде очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха, и бебето престана да реве. Мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, не може да влезе в душата?" - Не че не може, може, но ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този прашец влезе в окото ви, там може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразни. Затова ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в Душевния свят, да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачите, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Това е отчасти филосовската страна на въпроса. Сега думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл" аз разбирам божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по право си има свое приложение по божественому. По това се отличават божествените мисли от човешките. Ще ви обясня пак в какво стои разликата. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Това, което е божествено, навсякъде може да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго, божествените мисли никога не губят своята стойност. Колкото повече минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, а обратно: колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Значи Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за божествените идеи. Аз замествам тук божествените идеи с божествени чувствувания. Защото по някой път вие казвате: „Аз съм разположен" или „Не съм разположен". В Божествения свят не може да имаш неразположение, такова състояние там няма. В Бога няма неразположение. Кога един човек може да бъде разположен или неразположен? Когато човек се разгневи, той иска това, което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го или удари едно дърво, отсече го. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви подобно състояние, да се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро, да създаде нещо друго. Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня да го пречисти, да го поправи. При човека не е така. Това състояние у Бога как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а впоследствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. В хората има една друга тактика. Когато човек иска да те измъчи или да те набие, а се усеща по-слаб от тебе, той ще си послужи с хитрина: ще те нагости първо, ще те почерпи с винце, с това-онова и ти мислиш, че ти е приятел. Но щом те свърже хубаво, ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!" Това е човешкото - първо благите думи, а после отзад тоягата. Тези неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва - почвате да се налагате. А то е връзване. Одумването аз наричам тояга и връзване, а индусите го наричат карма. Хората са свързани с кармата си. Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? - Могат. Може да запитате: „Защо трябва да се занимаваме с Душевния свят?" Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега соковете на душата да се прекарат в сърцето и ума, за да могат тези сокове да се повдигнат или тъй да се каже на човешки език, да се облагородят. Ние не застъпваме въпроса да се развиват сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и повдигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Подразбира се да се развие умът и да се облагороди сърцето. Вие наричате този клас „клас на добродетелите". Отлично. Така го наричате, но знаете ли какво значи „добродетел". В този смисъл, в който аз съм употребявал тази дума, значи клас, в който се дава най-добрият, най-великият, най-възвишеният метод за облагородяване на човека. Най-добрият, най-лесният, без много разноски. Но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост. И ще ви кажа защо именно хората си остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем, че някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от десет милиона лева. Дават реклами, обявления, всичко продават, но след десет години всичко изяждат, остава един милион дефицит отгоре. Това е великото предприятие, че като са изяли десетте милиона, остават един милион дълг отгоре. В края - никакъв резултат. Вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш десетина дървета - ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам." Обаче ги посаждаш. Представете си, че тези дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма плод. Десет дръвчета по сто килограма плод, всеки килограм по десет лева, ето ви десет хиляди лева. На седмата, на осмата година плодът се увеличава и приходът се увеличава. Кой е спечелил? - Вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разширите разсадника си. Това нищо няма да ви струва, понеже земята и светлината имат достатъчно енергия да хранят тези семенца. Така в Божествения свят работите са по-лесни. Защо? - Ти ще боднеш семенце в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така, работата е сто пъти по-мъчна, отколкото в Божествения свят. И тъй мнозина, които са влезли сега в Духовния свят, те са влезли да изучават Духовния свят с човешки методи и вследствие на това имат трудности. По човешки вие не може да изучавате Духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, са фалирали без изключение. Затова в Божествения свят, в света на душата, ще имате божествени методи, ни помен от човешки методи не трябва да има. „Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце, или круша, или ябълка, да изкарат тези сокове от тях, и нека ги сравнят с естествените. Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа. Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. (Ако и ние влезем така?) - С кои стават такива експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влезат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най- учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпели това, а с простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят експлозии. Сега да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е така. Представете си, че имате стотина яйца на малки птиченца, но те се оказали яйца на някоя усойница. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяйте на другарката си за тях. Влезте в стаята на душата и оставете кутийката да я напече слънцето. След известно време какво ще стане? Яйцата ще се превърнат на змийчета и вие ще бъдете първата жертва. Те ще искат да ядат, а в света на душата за тях няма храна и те ще се качат първо на вас, ваши деца са и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем!" Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идеи, мисли, гениални мисли! Те тук, на земята, са хубави, като яйца не са опасни, но като им дадете живот, тогава тези елементи аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията е създадена като едно оръжие, да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е отрова, чрез която някой иска да те трови, за да използува това благо, което притежаваш, за себе си. Затова всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще бъде обновен. Като израстнат тези семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Тези семенца не трябва да носите в света на душата.Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: „ До моите роднини, света на сърцето и света на ума." Там може да растат, понеже в света на ума и на сърцето има храна за тях. Законът е верен - щом човек влезе в духовния свят, той става по- добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън, и той расте. И лошото, и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, соковете на които няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е хубаво, как хората впрягат бубите сега на работа. Значи и една змия, и нея, след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят. И тогава ще се постараят да отвият по обратен път нейните нишки. В това отношение взимам бубата като една предачка. Змиите в този смисъл пък са емблема - представляват формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Някой път я използуват като котка. Има змии, които седят да пазят деца и да ловят мишки. Тя е по-голям майстор от котката в ловенето на жертвата си. Котката пази отвън - стратегия има, а змията влиза и излиза свободно. В какво седи злото? Ако мишката влезе в един съндък, ще прояде всичките дрехи; тя прави това, защото предните й зъби растат много бързо и е принудена да гризе било дрехи, било дървета и книги, за да спре растенето на зъбите. С това искам само да покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо си е на своето място. Вие не трябва да правите размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния - с душевния, да размествате местата на тези проявления. Тогава няма да имате представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „Откакто сме влезли, станали сме по-лоши." По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи са нужни. Ето къде седи малката опасност. Имате малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички, също и воденични колелца, които хубаво се въртят. Ако обаче тази малка струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга машина - с по-голяма пара, с друг акумулатор. Значи първата изгубва своята сила. Сега, ако прекарате вашата физическа сила в духовния свят, това колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затова ние казваме: Божественото у човека с човешки усилия не става. Понеже сте в един уреден свят, вие ще отидете на станцията, ще си купите билет и като удари звънеца, ще влезете в първа, втора или трета класа на трена. И няма да го тикате или да мислите дали върви или не върви. Тренът сам си върви, а вие само ще изпълните вашите условия. По аналогия в Божествения свят също сте пътник. Понякога може да не знаете къде да влезете, но питате: „В кой вагон да вляза?" Все ще влезете, дали в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. Дотук какво разбрахте? Какво ви направи най-силно впечатлете? (Паша: По никой начин да не се домогнем до Божественото по човешки начин.) (Савка: Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.) (Олга: На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия за живот.) Понеже вие влизате в душевния живот, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите. Не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер друго какво може да научи? Може ли той да научи какви са новите теории за откриването на звездите? - Не, той има само тефтерите и парите в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват." Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? Едно изяснение. Да допуснем, че вие сте била слугиня при някоя господарка, която ви е биела по десет пъти на ден. Приблизително 3 600 удара на година, а може и повече. За десет години - 36 000 удара. Това е един почтен капитал, нали? Вие влизате в Душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара." Добре, но ако тези удари сте ги понесли според правилата и сте казали: „Е, такава е била Волята Божия", то след като влезете в Душевния свят, тази ваша господарка с тези 36 000 удара е разработила вашата градина. Тя е разработила почвата и вие само ще забодете семенцата. Тази господарка е разорала почвата. Вашите страдания са били потребни. Страданията, които в света на ума и сърцето са ви причинили големи поражения, в Духовния свят са приготвили добра почва. Иначе трябваше вие сами да разоравате, да се трудите, а така ще намерите почвата разорана, а вие само съзнателно ще посаждате. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в Душевния свят, са намирали готова почва, веднага са прогресирали, а тези, които не са страдали, трябва много да работят. Страданията са почва, приготовление за пътя ви. И в Душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу. Господ всичко добре е направил. Значи ударите не са отишли напразно." Ако някой ви удари веднаж, дваж, но силно, вие ще извикате: „Господи, избави ме!" В Душевния свят Господ благославя този удар. Втори път пак ви бият, пак се молите, пращате удара горе. Господ пак го благослови. Щом си прекарал удара горе, изпратил си го на Господа, молиш се, значи си прекарал тази енергия в Душевния свят. Тогава Господ казва: „ Понеже ти мен викаше, когато те биеха, аз благослових тези удари." Ето ти богатството. Ти искаше Той да те избави, хубаво, Той те избави. Господарката, като те е удряла, с всеки удар се е понижавала в Душевния свят, губила е. И втори път като дойде, съгласно кармичния закон, тя ще бъде една слугиня при теб. Това е разликата. Като правиш зло, това ще придобиеш, а като правиш добро на другите, ти ще станеш господарка. Значи, като издържиш, като се молиш, ще бъдеш господар на себе си. Някои хора, като издържат страдания, тогава са господари. (Учителят разглежда листа, на който е написан реда на добродетелите за всеки месец на ученичките.) Това е значи програмата за петте месеца, която ще имате в Душевния свят. Сега вие ще изучавате какво нещо е добродетел и трябва да си представяте живо какво нещо е всяка добродетел в приложението й в живота. Аз ще ви обясня какво са добродетелите, приложени в живота. Ако вие сте един пътник или един странник, и пътувате, и ако дойдете при мен с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път, ще ви покажа пътя. Това е добродетел. Добродетелта е, която ви служи. Правдата се състои в следното: ще ви упътя най-подробно да не би да се изгубите по пътя; за да не се заблудите, ще пратя хора да ви придружават. Истината - то е да ви осведомя за цялата местност, да ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта - то е да ви запозная с всички хора, които ще срещнете по пътя, както и с техните характери и т. н. За Любовта много съм ви говорил, вие я разбирате. По-нататък - жертвата. С жертвата как работите сега? Най-напред трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността - дървото трябва да расте. След това идват милосърдието и щедростта. А жертвата почти ще я оставите. Законът на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчно. Лесно може да изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието (фиг. 1), но дойде ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затова трябва да усвоите този закон много добре, защото не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка. Една змия е застанала на пътя ви, гладна, месец не е яла. Можете ли да отворите една артерия и да й дадете малко кръвчица? (Виктория: Няма да бъде благоразумно.) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, но тук тази змия ви се моли на пътя. Вие трябва да знаете, че жертвата в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното. Жертва може да се даде само за Бога. Този,който разбира закона, трябва да знае - само за Бога може да се даде жертва - нищо повече! Казват, че майката се жертвува. То е, защото любовта е в нея. Жертва без Любов не става. Само за Бога може да се даде жертва. То се подразбира - само дето е Любовта, там е Бог. А жертвата подразбира изобилие. В Духовния свят е така: ще жертвуваш, без да умираш. Не само че няма да умираш, но ще печелиш. Затова Христос казва: „Който пожертвува живота си, придобива живот вечен, а който не жертвува живота си, ще го изгуби." Тук, на земята, не е така, тук жертвата е закон на загуби и затова малцина могат да се жертвуват. И в религиите виждаме, че може да принасяш всичко в жерва само на Бога - и овце, и гълъби, но само за Бога. Някой пита: „Да жертвувам ли нещо за хората?" Не, за хората нищо няма да жертвуваш, само за Бога. А щом е дадена жертва за Бога, Той обхваща хората и може да даде вашата жертва комуто иска. Да кажем, че обичате един ваш приятел и му дадете сто хиляди лева. Ще му се месите ли къде ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. В ума ви да залегне този принцип: жертва трябва да се даде само за Бога. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще го научите. Иска ли братът да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Това са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува. Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм - значи без упрек към себе си. Като свърших тази работа, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал. После, милосърдието значи тази работа да я свърша с разположение на духа си, на сърцето си, тъй - с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от едно бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата. Тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си. Онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, а печели. Тъй като се занимавате с тези добродетели, мислете винаги за Бога. За Бога ще мислите, че Той е най-добрият и най-благият. И като мислите по този начин, всички тези добродетели може да ги приложите. Вие един ден ще съзнаете, че всякога може да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствувате Неговата мисъл, а като дойдете дотам, успокоявате се. Състоянието ти се отличава по това, че щом дойдеш до Бога, веднага всичко у тебе расте и се осмисля. Дойде ли Божествената светлина в душата ти, веднага се въодушевляваш, животът има смисъл за тебе, имаш подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, не ти ли проговори Бог, отвън може да ти говорят много нещо - нищо нямаш. На вътрешното въодушевление трябва да обръщаш внимание. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. Та постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате да развивате тези добродетели. Пак ще повторя: Божественият живот е най-лесният, най-лекият, най-приятният. И най-лекият път, по който може да вървите, това е Божественият път - с най-малко разноски. И ако някой път ви се вижда мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете, ако някой път имате мъчнотии, ще кажете: „Ние хванахме пак човешкото." Човешко с Божествен надпис. Имате мъчнотии, затруднения. Дойде ли светлината, Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезват. Вие се учудвате как така лесно е станало всичко това? Това показва, че сте в Божественото учение. А в човешкото не е така. Един пътник пътувал зимно време и легнал върху снега да си почине. Но като го затрупал новият сняг отгоре, той си рекъл: „То, моето, свърши вече." - Останал половин метър под снега. Но като пекнало слънцето, снегът се стопил. Та всичките мъчнотии, които ви натискат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще пек- не слънце и ще се постоплите. Когато дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре ви, то е друго нещо. Някои казват: „Е, то религиозният живот се видя вече какво струва." Не е така. Аз зная това правило: Божественото, това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествен път, а има религиозни, които вървят по човешкия и обикновен път. Човешкото всякога е мъчно. Това е общо правило. Когато имате мъчнотии, падания, ставания, пак падания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път, няма падания. Там падаш като на пружини, не стават никакви контузии. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божественият живот, който водите, а това е старият ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влезнах в Божествения живот, а пък мъчнотии, колкото щеш." - Не, то е старото, което се проявява. „Добрата молитва." Лекция от Учителя, държана на 6 юли, 1923 г.
  4. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Методи и насърчения за хармонизиране Лекция от Учителя, държана на 25 април, 1923 г Какво бихте искали? (Паша: Бихме искали да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни? Как да създаваме отношения на искреност? Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата си?) Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек преди всичко е едно индивидуално същество, което живее само за себе си. Това е в едно отношение. После той живее за дома и обществото, живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са две стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Дойде ли се до обществото, тогава идват моралните чувства. Но за да се разбирате, вие трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание един към друг - без друго! Например някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се уважавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога! Всеки трябва да почиташ като себе си и на всеки ще дадеш своето място и гама да се месиш в аурата на когото и да е. Няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес" - не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме!" То те разбира. После вие трябва да се стремите не да се изолирате, но кръгът на вашата дейност трябва да стане широк, значи да живеете за всичко, да имате един широк полет, стремеж да се подмладявате. Защото иначе вие вземате такива идеи, които ви състаряват и тогава казвате, че нищо не ви интересува в света. С такива идеи нито на небето имате приятели, нито на земята имате приятели и тогава за кого живеете? Ще увиснете във въздуха. И тогава на какво ще мяза вашето положение? Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега вие казвате: „Да живеем за Бога". И какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е Любов." Каква е тази Любов? Давали ли сте си отчет каква е тази Любов? Ето как може да я намерите. Да кажем, вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, объркали сте пътя, ожаднели сте, отчаяли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам-нататък, нещо ви бутне при някой извор. Но сте гладни, а няма хора. Същото това нещо пак ви подтиква, пак ви завежда до някоя круша или ябълка. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето ти ядене". Седнеш, слънцето тъй те напекло, хапнеш си една, две, три. След това те хване дрямка, изкараш един сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине един овчар с овцете си, издои ти малко млекце. Ето Господ! Най-напред Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. В това съчетание е Господ, Това е Божественото. Аз имам един пример. Един ден ще ви го дам, не сега и вие ще си го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. За пример написвате: „Аз ви любя". Любовта в написаното „Аз ви любя" ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка („Аз ви любя") по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой преди две хиляди години го е написал, то може да не е за тебе. Туй изречение - „Аз ви любя", е написано преди две хиляди години и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаеш, може ти да си бил този, за когото е било написано това изречение. То е написано за тебе, а сега го срещаш и казваш: „Гори ми сърцето". Това е било преди две хиляди години, а сега казваш „Колко силно ми тупти сърцето" - познаваш го. Този, който ви е писал, той ще се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той се крие така, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита, че да го види. Всякога, когато наблюдаваш, да го видиш. Той се крие. Виждаш Го и после пак Го загубиш. Намериш се в трудно положение и казваш: „Сега ще го намеря". Той ти помогне и то тъй го направи, че ти не го забелязваш дори. Казваш: „Толкова глупав съм бил!" В друго трудно положение се намираш. Казваш: „Сега, като ми помогне, ще го видя." Той Ти помогне и пак се скрие, ти пак не можеш да Го видиш. Този момент, когато ти помогне, Той си вдигне ръката и се скрие. В момента, когато ти помага, не го виждаш. Тъй е, вие имате малки опитности в това отношение. За пример ето къде е слабата ви страна. Когато се запознаете с някой човек, най-напред вие искате да намерите неговите грешки. Това е крива философия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намерите нещо добро у него, една правилна черта. Ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате и то не само за един-два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да трае по 10 - 15 години, един живот и повече животи. Ще намерите такава връзка. Ако вие десетте не намерите една такава връзка, не можете да образувате едно звено. Допуснете, че искате с някоя ваша сестра да създадете тази връзка и казвате: „Искам да обичам тази сестра." Искате Господ да ви покаже такава сестра. Ето какво става. Един ден тя си върви по брега на една река, някой я бутне и тя почва да се дави. Ако вие се хвърлите и я извадите, между вас се образува връзка. Та мъчнотиите, които може да срещнете, ще ги използувате, за да се образува тази връзка. Защото ако във време на мъчнотии не си помогнете, къде е любовта? Ако всинца сте богати, не ще можете да си помогнете и тогава връзка не може да се образува. Но ще използувате малки случаи, които образуват вътрешните връзки. Ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връзка. После някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте проучили законите. Има хора, с които вие пряко нямате връзка, не може да ги обичате. Ще ги обичате по един околен път. Те са тъй свързани, че трябва да обичате 4-5 души техни близки, та тогава да обичате и тях. Ето как ще го обясня (фиг. 1). Допуснете, че вие обичате лицето П. Вие сте лицето А и съставлявате най-вътрешния кръг. Следователно най-напред трябва да имате връзките на другите кръгове. Тук на следващите кръгове има няколко лица - лицата Б, С, Д... Трябва да минете през тях и тогава да дойдете до П. (Защо В кръг, а не В права линия?) - Това са все радиуси - АБ, АС, АД, АП. (В различни системи ли са те?) - Да, влиянията са различни; в една система са, но отношенията са различни. Този кръг, на й-външният - /7, е отдалечен най-рано, следователно е най-далечен, най-стар е, а кръгът А е най-младият, най-после е отделен от общия център. Следователно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите те как са учили. Направо не можете да отидете. Той е пуснал десет випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият характер, какво е неговото учение, закон е това. Значи най- голямо развитие имат тези, които са най-далечни, а най- близките имат най-голямата интензивност, те имат най- голямата възвишеност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете тези дарби, които имате. Хората, които се обичат, всякога имат взаимни стремежи. Те са едно съдружие, взаимни стремежи имат. За пример има обич между корените и клонаците. Защо? - Едните - корените, имат интерес от клонаците и те едни без други не могат. Следователно между един корен долу в почвата и един клон горе във въздуха има съответствие, подобие има и те може да се обичат. И обратното: от клоните можеш да изкараш корен и от корените можеш да изкараш клон. Ако се отреже един клон и се постави в почвата, като се полива, започва да пуща корени. Значи, ако отрежеш един клон от зокум и го поставиш във вода, след време ще пусне корени. Клонищата съдържат и корените в себе си. Следователно плътският човек съдържа духовния човек в себе си в зародиш и духовният човек съдържа плътския в себе си в зародиш. Законът е такъв. Да не мислите, че духовният човек се е освободил от плътския. Не мислете, че съвършено може да се освободите от плътта. Само при известни условия плътта пак ще се прояви, ще изникне като корен, ще се спусне надолу в материята. Не мислете, че може да се освободите от нея. Плътта ще я подчините на духа, да работи и ще я възпитавате, ще й кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз, ще го направиш, ще работиш. Без моето позволение нищо няма да правиш." Тя, като те слуша, ще каже: „Мога ли туй и туй да направя? Искам малко винце да си пийна." - „Не може." - „А какво да пия?" Даваш й вода. - „Е, тя била хубава, водата." После дойде, каже ти: „Месце искам". Казваш й: „Не може." - „А какво?" - „Е, хубав хлебец и крушици ще ти дам." - „Че какво е туй хлебец и круши?" - „Вкуси." - „А, хубаво, може. Много било хубаво." Иска ти друго, ще й донесеш по-хубави неща. Значи тя видя, че и по друг начин може да се живее хубаво. Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбъбря, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива. Сегашното състояние на хората какво е? После плътта ти не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знанието, хубаво нещо е музиката." Че някой път тя през ушите слуша и одобрява. После, като направиш една изкуствена картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я е направил". Но тя мисли, че и тя може да я направи. - „Хубави работи!" - И почне да се радва. Това е Божествен живот. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Те са души от вечността, заспали са и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, а пък други никога не заспиват. (Има ли духове, които никога не са спали и някога ще заспят ли? Тогава тези, които не са спали, ще заспят, а тези, които са спали, ще се събудят. Ще минат в една по-висока еволюция. (Това не е ли връщане назад? ) - Не. Това е почивка. Засега само Господ е, който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казва: „Отиде светът". Даже, като се задълбочи в някоя мисъл, като тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом Той се отдалечи малко в работа, хората веднага почват да се държат за косите или както казвате вие, изгубват идеала си. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш. Тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин". (Какво трябва да направим, за да се сплотим?) - Аз ще ви приведа сега един пример. Може да се направи така, че двама души, които най-много се мразят, да се обичат(фиг. 2). Представете си, че тук точка С е върхът на голяма височина, на която е поставена една дъска. Представи си, че те поставят на единия край на тази дъска, а на другия край поставят някого, когото не обичаш. На една хеска- ница сте. И двамата не се обичате. Погледнете надолу - пропаст, погледнете се един друг - ще се обичате ли? Ще се обичате. Тогава и писма ще си пишете. - „Сестро, какво поведение имаш?" И тогава знаете ли как ще започне вашата еволюция? - По следующия начин: Плоскостта се върти и вие сте си разменили местата. Единият от вас е точка n, другият е точка m (фиг. 3); после m отива на мястото на n и обратно. След това n се връща на първото си място, като взема нещо от m и става mn. Същото става и с m. Отново n се връща при т m, nm. Същото е и с другата страна. Най-после ще се съберете при точка С и ще се обичате. Сега математически разрешавате въпроса. Вие сами ще намерите какво представлява триъгълникът ABC. АС представлява чувствата Ч. ВС представлява мисълта М. АВ представлява волята В. АС е любовта Л. ВС - Божествената мъдрост Б.М. АВ - Божествената воля Б.В. Тези окръжности всякога , показват движението. В страните АС, СВ и АВ v У те се движат и представляват радиуси. И трите линии са в движение едновременно. Ето посоката на тяхното движение (по часовата стрелка). Окръжностите се допират една до друга със своите периферии (фиг. 4А и фиг. 4Б). Триъгълникът и пирамидата представляват една малка отсечка от тесаракта, а кубът представлява една страна от тесаракта. Как се проектирате във вашия свят? Ето една малка отсечка. Значи горе, на туй поле П—Ш седи един цял невидим свят за вашето зрение. (Каква е тази пропаст?) - Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постепенно потъва надолу. Следователно това С се е видоизменило и в точка m е станало въздухообразно. В това движение нагоре то издига n, което е водно; m е въздухообразно, n е парообразно. Тази линия АВ в тесаракта е дори перпендикулярна, но този перпендикуляр пак е плоскост (фиг. 5), плоскост на движение. По този перпендикуляр ние не може да се качим, когато в тесаракта той е една плоскост, по която можем да ходим. Онова същество, което живее в тесаракта, може да върви по перпендикуляра тъй, както ние вървим по една плоскост. Да ви представя тази идея. Тези кръгове C1, С2, С3, С4 и т.н. са еднакви по големина, но понеже се отдалечават от нас, изглеждат по-малки и за нас те имат конусообразна форма. А всъщност не е така. Този перпендикуляр се е образувал от безброй кръгове, по които може да се ходи свободно. Следователно едно същество, което се движи по Фиг. 5 перпендикуляр, ходи по кръгове.То се движи толкова бързо, че като минава в тези точки, те светят и нам се вижда, като че се образува права линия. Понеже тесарактът обема едно по-голямо пространство, гдето пресича физическия свят, в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Вследствие на бързината вие го схващате като права линия, само че пресича вашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А вие, като влезете в този свят, веднага се движите в кръгове, но с такава светкавична бързина се движите, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години. А вие може да извървите този кръг в една минута, в една секунда. Казвате: „Не можем да се движим по този перпендикуляр." Но ако направите един хубав конус, тия кръгове ще се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (Ние не се ли движим по такъв кръг?) Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Имате една приятелка, обикнете я, усетите, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далече от вас, но дали е близо или далече от вас по разстояние, тя се приближава към вас толкова, че един ден вие се усещате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване. А някой път тя е близо до вас, но вие я усещате все по-далече. Значи едно вътрешно отдалечаване и едно вътрешно приближаване, т. е. тя се движи или в същата посока, в която вие се движите, и вие чувствувате, че се приближавате, или някой път се движи в противоположна посока на вашето движение и вие се отдалечавате. В първия случай имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата целта П. Този триъгълник (фиг. 5А) показва посоката на движението. Щом е турен така, обърнат, показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако триъгълникът се обърне с върха нагоре, (фиг. 5Б) става сближаване. Когато две същества излизат от един център и отиват към разни посоки на периферията, те се отдалечават (фиг. 5В). Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да обикнете, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го отпущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навън, но най-после ще се съберете в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, то да бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се помежду си. (Нали се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се състаряваме, както казвате вие?) То е, защото в стремлението си към Бога имате предвид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра (фиг. 6). Аз ги наричам двуцентрови стремежи, трицентрови и т. н. (Олга: Всичко разбрахме, но пак остана нещо недоразбрано, недоразрешено) . - Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено. (Как да разбираме пропастта под нас?) Представете си, че се давите във вода в някоя река, море, океан, в който един плувец, когото вие не обичате, когото мразите, а и той ви мрази, ви улавя и ви спасява. Вие ще кажете: „Остави ме!" - ще потънете долу. Това е пропастта. Ти си на единия край на дъската, той е на другия край на дъската (фиг. 7). Каква е тази пропаст? - Той е на ТП, ти си на П. Така пазите равновесие. Ти си на противоположната страна и ако кажеш „Не искам", веднага дъската ще се повдигне и ти ще паднеш. Щом той ти помогне, ти ще кажеш: „Виж, досега мислех, че той ме мрази, а той има сърце." Друг случай. Да кажем, че ти го мразиш, а той - не. Той казва: „Аз ще те избавя, а ти пак ме мрази". Ти ще го мразиш ли? - Не. Той се учудва и ти се учудваш как става това, че той да ти помогне. Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в миналото. Ще намериш това състояние, този материален предмет, който е станал причина за омразата и ще върнеш предмета на този човек. Някой човек те мрази сега на земята, ти не знаеш причината за тази омраза, а тя може да е следующата. Той имал дете, ти си го удавил във водата и си избягал. Той те намира в този живот и те пита: „Кажи ми, аз те зная, преди толкова и толкова години имах дете, ти го удави, къде е сега моето дете?" Ти ще отидеш, ще намериш детето и ще му кажеш: „Ето твоето дете." Той ще ти благодари и омразата ще изчезне. Като те мрази някой, каквито и страдания да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш погрешката си. Как ще я поправиш? - „Не зная как да му помогна." Като зная законите, аз ще се моля за него. Да кажем, че той е мъж. Тогава един дух, който иска да ти помогне, привидно ще дойде във формата на жена, която той много ще обикне. Той ще се увлече и ще даде за нея всичко. В друг случай ще дойде друг дух във формата на дете, което той много обича. Туй дете ще се разболее и той ще трепери за него, но никой не може да го излекува. Има само един, който може да го излекува. Казвам: „Аз мога да го излекувам." Отивам, той гледа детето, гледа и мене, мрази ме, но казва: „Понеже ти си единственият човек, който може да избави детето, то, ако го излекуваш, аз ще те обичам, ще ти простя всичко". Ето где е лекуването. Това е начин за лекуване на омразата. От невидимия свят ще се намесят да оправят тази работа. Те ще съчетаят всичко така, че туй, което е сторено и е създало омраза, така да се разреши, че този, който е изгубил нещо, да придобие повече от всички. Значи този човек, когото считам за един голям враг, той ми даде живот. Тогава тези духове си отиват нагоре, оставят работата, освобождават ни. Кар- мата е разрешена вече. Омразата и любовта вървят заедно, както денят и ноща, както тъмнината и светлината. (Олга: Ние се презираме даже.) Не, вие не сте, които мразите, други мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами, ако сега взема твоята глава (към Олга) и с нея мушна Мариината глава, и тя, като не вижда моите ръце, ще те мрази тогава и ако не знае причината, ще каже: „Олге, ти ме удари, че ми пукна главата!" Ти ще й кажеш: „Аз не зная." - „Що ме лъжеш!" А пък аз съм, който те бутна. Но как ще докажеш това, че аз съм причината, а ти си само едно средство. Затуй трябва да бъдем будни. Няма да си даваш главата на другите. Такива уроци ще ви се дадат вътре в школата. Най-първо ще ви дам една задача да примирите двама, които се мразят. От тях ще почнете да учите примиряването. Тъй ще намерите лек и за вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. За пример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си". Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другият, като се огледа, казва: „Я дай и аз да се очистя." И двамата, които се мразят, са едно огледало. Затуй най-първо да се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старание, с усилие любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, той губи любовта. Като забравиш любовта, тя сама идва. Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов. А като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си." Любовта е закон. Тя действува без закон. Вие сега искате да знаете колко обичате. Ето къде е вашата погрешка. Имате едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал. Значи малко светлина влиза в него. Где е погрешката? - В това, че вашето прозорче е малко. Погрешката не е външна, но е вътрешна. Направете по-голям прозореца си, увеличете светлината. И тъй само давайте възможност и любовта постоянно ще влиза. Не се мъчете. Ако се мъчите насила да влиза светлината през вашия малък прозорец, не ще може. Трябва да се разширите. Този прозорец, това са вашите чувства и ако те са малки канали, а искате всичката вода да влезе и да изтече през тях, не ще може. Колкото е по-малък крана, толкова по-малко вода ще влезе. И сега слушайте, вие искате за пример някой да ви обича, а същевременно пред него се показвате тъй горди. Аз ще ви обясня това философски, че и най-невежият да го разбере. Допуснете, че искате във вашата градина да никнат и сливи, и круши, и всички плодове, всичко да имате, но при вас има един планински връх А (фиг. 8). Добре, да кажем, че вие сте една долина О. Каквото се събира на този връх, сняг и друго, всичката тази енергия той я праща надолу в долината. Тя се надуе. Този връх ви обича и казва: „Тук имате условия". И ви ги праща отгоре. Вие се надуете и казвате: „Не, аз сама ще си доставя условията и всички блага. Сама ще се кача горе." Е хубаво, вие се надуете и станете по-висок връх от този (Ау). Тогава ще кажете: „А, изстина сърцето ми, заледи се. Заледено е сърцето ми." Тогава ще слезете в долината да се смирите. И тогава ще започнат да извират извори, да текат рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, училища. И благодарение на тези отгоре, които пращат от върха благата, идва и любовта. „На горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат." Не овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у вас ще се даде място. Дойде някой, който те обича. Ще кажеш: „От Бога иде това нещо. Бог е, който се проявява." Когато от някой извор идва вода, на какво се радвате? Когато аз отида при някой извор, на какво ще се радвам? На водата му, на камъчетата около него. И след туй ще спра там, умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам откъде е дошъл, искам да намеря откъде е излязъл. От снеговете, след това го търся в океаните, после в слънцето, в пространството. Оттам си прекарвам мисълта и виждам отгде е дошъл този извор. Намеря го и казвам: Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл малкият извор. Спра се при нето и казвам: Славна работа е той. През колко слизания, през колко мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор.Тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще се дойде само до буквата им. Ще намериш произхождението на този извор и най-после ще намериш един ангел, застанал там, който ще ти се усмихне и ще ти каже: „Намери ли ме тук?" Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространства на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на земята от тия пространства, употребяват 10 - 15 дни. От много далечни системи идват. Докато дойдат на земята, доста време им трябва. (Какви са признаците, по които можем да познаем, че един такъв ангел е дошъл?) - Когато дойде един такъв ангел, има разширение, светлина. Човек е доволен вътре в себе си, радостен е. Леко му е на душата. Където и да ходи, който и да го срещне, всеки иска да му направи услуга. (Значи този ангел озарява?) - Да, Той озарява и ти си като една хубава местност, всички искат да разработват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Ако е някоя камениста почва, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, защото тя представлява много добри условия. (Може ли по някакъв начин да постигнем това разширение?) - Може, има окултни начини, но трябва да бъдете постоянни, със силна воля. Често може да се хванете за ръцете си, да образувате кръг и така по някой път да прекарате в мълчание около 5,10,15,20 минути. Но така ако постъпвате, трябва да имате силна воля. Иначе ако някой от вас изневери, може да си причините голяма пакост и вреда. Това е опит. Тогава где са тези връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели или разкъса? Може да имате много други връзки, но тия вътрешни връзки да останат незасегнати. Имате двама души приятели, съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и после станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал в началото. Туй е благородство. А не да мине покрай него и да се престори, че не го вижда; и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Това са неизменните чувства! Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел". Това е характер, това е идейното! Може всички да направите това. Но като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно, че го вижда, да го вземе в автомобила, да постави приятелството с този човек по- горе, отколкото сегашната си служба. Защото Любовта седи по-горе от всички материални неща. Нека се увеличават у вас добрите ви желания. Тогава всичко ще се урежда по-добре. Но най-първо гледайте вие лично да сте богати. Всяка една от вас да се стреми да бъде богата, поне зародиши да има, възможности за работа. Между вас да има разнообразие, да се допълвате една друга. Новото не се е оформило още у вас. И най-после, като мислите, мислите, казвате: „По световному не ни се живее, по Божественому не знаем как да живеем". Тогава как ще живеете, оставате във въздуха да висите. Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладявате, това е Божественото, а постоянно да остарявате, това е да бъдете в светското. Да нямате нито пет пари, но да считате, че имате всичкото богатство. Обезсърчили сте се, веднага да отмахнете туй състояние. Да нямате пет пари в джоба си и да сте радостни и весели. (Олга: Ами които са родени в събота?) - Вашата събота може да се измени. Има човешка събота, има и Божествена събота. Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас. После, ако искате да добиете мъжество, посещавайте възвишени характери, например някой мъж, който действително се бори в живота, онази жена, която устоява на всички трудности в живота. Представете си и старостта, и старите хора, но тези, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие се спирате на грохналите стари, на изпадналите. Гледайте човека във всичките негови хубави проявления. Представяйте си ангелите - същества стройни, хубави, интелигентни, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете, като любите Бога. Бог е всичко. У Бога няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у него е вечният живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот" подразбирам пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за него. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона на подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи, великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Смешен е човекът в своето състояние на безверие, толкова е смешен по някой път! Има известни съчетания, известни съвпадения, наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждение. Дружете с хора оптимисти. Защо ще дружите с хора на отрицанието? В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим?" - Не, ще отидете в някоя градина. Няма защо да стоите да слушате цял ден тракането на воденичните колела. После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите. Ще отидете при кошер на пчели, да видите чистотата, какъв ред и порядък има в тях. Те ще ви научат на деятелност. Ще отидете при някое цветенце, то ще ви каже: „Какво си се обезсърчила, за какво ти е увиснала главата надолу. Моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък твоята глава е излязла навън и си се обезсърчила." Силните контрасти трябва да изпъкнат в ума. Без контрасти животът ви не може да се поправи. Сега вие си създавате понятие. Казвате: „Това не мога да го направя." Не можете да го направите по отношение на времето и пространството, но се искат знания, искат се условия, за да можете всичко да направите. Изкуство е това! Можете да направите и следующия опит: Да кажем, че вие сте двадесет сестри. Една от вас иска да се назначи учителка или чиновничка, но сама не може. Ако вие двадесетте съсредоточите ума си интензивно върху онзи, който й противодействува, с вашата мисъл други същества ще го заставят да я назначи. Ще му наложите, нищо повече. На физическото поле всеки един недъг се дължи на духовни причини. За пример мразите някого - това е възможност да пострадате от гръдоболие. Завиждате, стяга ви се сърцето от завист, тогава има възможност да заболее черният ви дроб. Обичате да угаждате много на себе си - има опасност да заболее стомахът ви. Гневите ли се, ще дойде запичането. Често обещавате нещо, не го направите, друго, трето обещавате, много работи, но не ги правите - ще дойде главоболието. И тъй всички физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намерите причината, ще се възстанови равновесието, ще се възстанови хармонията. Взели сте нивата и къщата на някоя вдовица и след това ви заболи коремът. Аз не мога да лекувам корема ви, освен ако върнете нивата и къщата на тази вдовица. Върнете ли ги, веднага болестта ще изчезне. Написали сте една книга, която заблуждава хората, веднага у вас се явява главоболие. Изповядайте се, напишете друга книга с вярно съдържание и главоболието ви ще изчезне. Това са разни методи в школата, но за да се приложат, се изисква много нещо. Сега няма да остарявате преждевременно. Щом човек изгуби своята цел, своите идеи, той остарява. Никога няма да мислите, че сте стари. Ще казвате: „Ние ще работим за Бога." Ще имате една велика, славна работа. Ще имате една жива цел пред очите си, няма да остарявате. Ще имате пред очите си само хубави работи. Как ще се подобри бъдещото поколение, каква ще е бъдещата култура, какви ще бъдат градовете, селата? Всичко това ще си го представяте в хубави краски. Светли идеи трябва да вълнуват ума ви и непрестанно да творите. А сега, като изкоренявате насаденото, а не посаждате ново, ще останете една пустиня. Не, ще насадите новото и, от една страна, ще имате ново, което ще расте, а от другата страна, ще изкорените старото. А сега изкоренявате и не посаждате. Всичките недостатъци, които имате, ще ги изкорените. Не изкоренявайте всичките недостатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като изкорените един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си." Като влезе в търговеца Божественият Дух, той пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, да прави усилия. Та у всеки човек влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естеството на човека, но само му дава подтик. Той казва: „Сега можеш да работиш."На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще впрегнеш своята нервозност на работа." На флегматика казва: „Ти със своето постоянство ще можеш да работиш и нещо полезно да направиш." Духът ще подтиква всички ви към работа. Като дойде този тон на Любовта, всеки ще вземе толкова, колкото е голям неговият съд. Някой път малкият съд може да ви свърши повече работа, зависи как ще се използува. Сега това, което считате невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е хубаво, ако жената престане да бъде жена и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава няма ли да се оправи светът. (Олга: Но те нямат представа за това нещо. ) - Но то ще стане. Има възможности в природата, има всичките възможности и онзи, който ги разбира, като преведе сегашните символи, ще разбере, че сегашният мъж ще се измени и сегашната жена ще се измени. Сегашният мъж и сегашната жена ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, има да се чуди какво нещо са били хората. Ще се учудват, ще ги гледат, както сега гледаме големите риби. Ами представете си, че един ден вие стигнете до такова едно състояние: тъй както сега сте остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце. Може вие сами да правите мислено това. После може да станете възрастни. Каквото поискате, ще можете да станете. Питам ви тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота? Някой път ви стане скучно в живота, между хората. Имате силата да станете невидими. Скривате се, събирате енергия и после отново ще се проявите в света. (Как може да се изменим?) - Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За изменение на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии. В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, вървите тромаво. Ще се научите да вървите леко, да имате пластични движения. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии. Тази тромавост се заражда от застояване, не се движите. Всички мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у вас да е пластично, живо. Страдате от ревматизъм - ние имаме наука за лекуване. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да придойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще ги приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и три отделно и т. н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате мисълта, ще усилите волята си. Ако пръстите ви са по- къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст, да станат още по-дълги. Тъй се работи. Винаги ще имате по един проект, върху който ще работите. Ще мислите, за да създавате нова форма. (Към Олга) - Щом пръстите ви са по-къси, ще ги продължавате мислено с още 1-2 см, ще се упражнявате. Така ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. И палецът ще проточите нагоре, и по-широк ще го направите. Всичко можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, но ще турите в ума си този идеал и клетката, като го види, ще каже: „Ето какво иска моят господар." И ден след ден пръстите ви ще се изменят. Ако е къс носът, проточи го. Тесен ли е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Ако носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се прилепват към твоята мисъл. Ако твоята тръбица е много тясна, малка, и малко водица ще събира. Представете си един нос тъй хубав, правилен, дълъг около 6 см, с широки ноздри - то е хубаво и за дишането, и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистът, като свири, не му мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаел да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточи човек носа?" Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мисловни форми, а сегашните мисловни форми ще бъдат мисловни форми на бъдещето. Създайте си сега чела хубави - високи и широки. Отначало трябва да се създадат известни форми. И не бързайте, върху тях човек трябва дълго време да работи. Сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши. Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и подобри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега имате достатъчно материал. Какво е това? (Нарисувано лале) (фиг. 9). Аз създадох половината цвят от лалето, а другата половина вие ще трябва да я завършите. Какво означават С и Л при лалето? Слънцето и Любовта всичко постигат. Слънцето произвежда цветовете, а Любовта произвежда плодовете. (От тези букви, които Учителят написа, се опитвахме ga образуваме думи) - Образувахме думата „паун". Значи не трябва да бъдете горделиви. После образувахме думата: „опита" - „Той ни опита". То е достатъчно. След като ви опита, то е хубаво. Значи толкова нещо ви даде, отлични неща ви начерта, има много неща да учите. „ Тайна молитва." „Молитвата на Духа." Лекция от Учителя, държана на 25 април, 1923 г.
  5. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЛЪНЦЕТО И ЧОВЕКЪТ Лекция от Учителя, държана на 9 февруари, 1923 г. Геройството е в това - когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят. Не се бойте за тези малки къщи, които имате. Гледайте да запазите душата си чиста и свята. Един ден, когато тръгнете за небето, няма да вземете тялото си, ще тръгнете с душата си. Аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от понятието, че сте смъртни. Сега ни обвиняват, че сме поклонници на слънцето. Не, хората гледат това слънце и пак не се оправят. Но който е видял онова, истинското слънце (фиг. 1), веднаж, той никога няма да го забрави. В неговото сърце ще трепти такава светлина и топлина, Която ще го преобрази. И като се върне от този изгрев, вие ще го познаете. Велик изгрев идва. За да запиташ какво нещо е Бог, ти трябва да учиш. И след като завършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса: „Какво нещо е Бог." И знаете ли какво ще ви отговорят: „Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си." Ако си мъртъв, ще оживееш, щом Го намериш. И тогава ще дойде обратен резултат. Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, из евангелската църква, из мохамеданската, из будистката; ще излезеш из българския народ, ще излезеш от английския народ, френския, немския и прочее народи и тогава ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както „майка го е родила". Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то израстне, пелените отпадат. Запишете си следните няколко изречения и помислете върху тях: „Що проумява от любов оня, който не смогва да презре любеното?" Христос казва: „... а който ненавиди живота си, за вечен живот ще го опази. - Ако люби някой мене, да вземе кръста и да ме последва". „ С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее". „Вечното не може да се измери с късата мярка на времето." Човек, който владее своите чувствени влечения, увеличава умствените си способности. Бог му дава светлина пропорционално на неговите достойнства и го поставя в условия да проникне в най-дълбоките мистерии на битието. Лекция от Учителя, държана на 9 февруари, 1923 г.
  6. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свещеното правило Лекция от Учителя, държана на 9 февруари 1923 г. Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не - само така може да се постигне. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? За да влезеш в музикалния свят, трябва да знаеш да свириш с тях. Но ако на 20 движения на лъка правиш 10 отклонения на цигулката? Има известни изкуства, като ги знаеш - добре дошъл. А у вас има едно понятие, понеже сте родени царски дъщери с царска кръв, трябва да се извиняват всичките погрешки. Не е тъй, и царският син и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които аз не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше." Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна." Израства и опада. Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени. Сега ще имате пред вид, че не сте само вие фактори в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие и те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област и каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите. И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона. Всичките тия обещания се дължат на тази зона, то са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, афиши, лесни начини за обогатяване, за подмладяване, това било, онова било. Трябва човек да ви прекара през много големи страдания, вие още не сте плакали тъй, че като заплачете, вас да ви заплаче и сърцето ви и душата ви до дъното, тогава може у вас да се пробуди съзнанието. Аз ще ви попитам, вие сте на Добродетелта. Ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертва ли е? То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение. Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане", в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта." И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена." И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ." И той повярва привидно. Какво сте спечелили? Тези принципи в добродетелта вие трябва да ги разрешите, по който и да е начин. Една ученичка на Добродетелта никога не трябва да има връзки, тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да загуби своя Учител. Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което произтича животът, върху което е обоснован човешкият разум, върху който почива човешката душа, то трябва да бъде нещо свещено за вас и за нищо в този свят вие не трябва да го жертвувате. И целият свят да се обърне, не жертвувайте, то е измама. За нищо не жертвувайте Божественото в себе си. Има едно свещено правило, върху което не трябва да се разисква: Божественото у тебе няма да го жертвуваш заради нищо! Ако туй Божественото само може да се жертвува, ако Господ, Той поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако ...(В този момент почука отвън сестра Магдалина, искаше Учителя да излезе за малко навън да му съобщи нещо важно. Учителят каза, че не може да излезе и каза) : Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка. За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. Toe великия закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Съвременния свят, аз го уподобявам на бит-пазар с хиляди дюгени, дрехите са боядисани, но дрехите са все по-вехти и по-вехти. И като ги туриш още на първия ден, ще се нацепят и на втория ден, на третия ден ще бъдат скъсани. В който дюген да влезете, каквото и да вземете, все такъв ще бъде резултатът и затуй е падението. Всички стремежи и идеи на съвременното човечество те са изложени на бит-пазар, няма какво да уповаваш. Аз бих желал някой от вашия клас на когото вие можете да разчитате не само при един случай, но във всички случаи, кажете ми го. Аз имам една книга на великите ученици на добродетелите, там са имената на тия велики ученици. Кажете ми такъв, който и след 20 години като ви срещне, като ви види изоставена на пътя, да бъде същия, да не се измени. А той, като мине, ще каже: „Едно време ти беше много млада, а сега си остаряла." Да дойдем до вас. На вас може ли да се разчита? Обръщам.сега закона върху вас. Вие как сте? Може ли да разчитате? Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини [знания] са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание придобито със закона на Любовта, то остава като един скъпоценен камък, той не се разваля. Те са живи отношения. Сега представете си едно време сте били царици, аз съм ви срещнал, вие казахте, че ще оправите света и виждам такива присъди, интриги и най-после дойдохте до туй обедняване, в което сега се намирате. Питам ви: Придобихте ли опитност? Вие казвате: „Сега пак да станем царици." Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Трябва да бъде човек силен и мощен по дух. Как бихте разбрали един от най-видните пророци - Исайя 25 глава, 6 стих? (Учителят го прочете.) Сега стремежите на съвременните хора, ето как Господ го описа на пророка. През последните времена такова ще бъде положението -15 глава, 5,6,7 стих от Исайя. „Моав" всякога значи хора, които са без морал, нямат никакъв принцип, които живеят днес за днес. Каквото са скътали хората им се взема, такъв е животът на хората. 60-та глава 1 - 6 стих онези, които възприемат истината. Сега аз искам от вас нещо по-определено, ако може да излезе, да почнете една по-определена деятелност, разумна. Не е в голямата деятелност, но да имате една малка опитност, едно малко семенце, върху което всякога да базирате опитността си. И тази малка светлинка нищо да не е в състояние да я засени. През тази светлинка да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласът да каже: „Не бой се, тук съм!" Няма по-хубаво от туй състояние. И в гроба да си; и в пространството да си; и в дъното на замята да стоиш - не бой се, ще излезеш! Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота." - Защо? Смисълът на живота е Любов. Бог е Любов. Той е Мъдрост, Той е Истина. Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко на направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото трябва да живее само от изобилието на Божественото. Но когато Божественото ще стане у вас жертва за човешкото, вие сте на един крив път. В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема." Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на изпитания, ще паднете, ако Бог ви постави на изпитание и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великия принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни. Туй е Божественото, от тук никъде не се мърдам. Сега, ако вземете първия принцип, ако сте внимателни на моите думи, те са тъй силни, тъй мощни - Аз ви говоря една велика истина. Първият принцип, ако сте готови да служите на Бога, Бог може да трансформира живота ви, най-нечистия живот ще го трансформира моментално, ни помен да не остане и вие ще мязате на един скъпоценен камък. Но нямате ли този принцип, човек с хиляди години ще пада, ще стане; в другия живот пак ще падне - пада, става. И ще ни убеждават нас, че опитност трябва. И дойде опитността - ще кажат: „Дойдоха водите до устата ни и се обърнаха към Господа." Там е човешкото знание. Има друго знание да познаем Господа. Най-великата наука е Той в света. Аз се чудя на някои, казват: „Да познаем света!" Някой си разрязва умрял вол. Какво ще научи от този вол? Неговите миризми. Добре, след като сме изрязали 100 вола, какво сме научили? Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането. Ще кажете: „Как се разширява човешкият мозък, какви химически процеси стават, пречистването на мозъка? Де се зараждат възвишените благородни мисли, де се намират излишъците?" Онези, които не виждат със своя нож, ще кажат: „Аз не съм намерил душата." Но трябва едно свещено правило. Едно само трябва да имате, но свято да е. Светлината вие може ли да я огорчите или обидите? Някоя пакост може ли да й направите? - Не може. Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате, казвам: Станете светлина, никой не може да ви огорчи. Тя дори има предпочитание, защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч. И там злото е изключено. Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие." Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. (Паша: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате. Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него." Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя." Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други. Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува." И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост. Как ще си обясните? Значи той е опитен в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев. Матея, 5 стих. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Сега, ако ви попитам, мнозина имат понятие за кротките хора, че те са тихи хора, не работят. Не, кротките хора са най-деятелните. Каквото работят вършат го добре, безпогрешно. Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потай- ните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят. Трябва голямо геройство, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ... Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт. Ако Богсъизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате» Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: Какво искате? Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое е най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание, което се издига като висок планински върх. (Паша: „ Чисто сърце"; Мика: „Да станем проводници на Бога".) Трябва да ви изведа на екскурзия, дето бях аз вчера. Там ще ви предам един урок. Там до пояс като газите през снега и като излезнете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави. Тогава утре ще се стегнете четирите ученички, трябва да направя един опит с вас. Или утре (събота) или в понеделник. Аз ще ви преведа през едно страшно време, до пояс сняг ще има. Понеделник е по-добре, но ще се спретнете, ще ви задигна на едно място дето до пояс ще газите сняг и то на Витоша отгоре. Ще ви задам една задача на четирите по снега, да видим как ще я разрешите. Опитната страна ще покаже. Опитът е доста сериозен. Като погазите до пояс сняг, пък поседите из снега, после пак. Ако снегът се втвърди дотогава, ще ви улесни. Тогава опитът остава за следующия петък - 16.02.1923 г. Ще газите сняг най-малко един километър. Опитите са необходими. То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето." (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза) : „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25страница." Падна се от беседата „Плачът") Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат." [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде." [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод" от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите. Кажете ги кои са и тях ще ги турим в снега. (- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет. Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг." В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си, ще си направим един голям огън. Може да си вземете една тенджерка и картошки всяка ще носи. Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число. Ще си вземете двойни чорапи и по една фанела в запас. Имате една доста сериозна работа, защото няма да вървите по отъпкан път. Гледайте да оправдаете, да използувате условията, които ви се дават. Използувайте добрите условия, понеже те всякога не идват, те идват рядко. Когато Господ зове някого, той трябва да е навреме тук. Горе ще се разведрите, много от вашите идеи ще останат в снега, много от вашите неразположения ще останат там. Щом като прегазите един и половина километър до пояса сняг ще ви хрумне една светла идея, как да работите и тогава аз ще ви попитам знаете ли как се работи? - Знаем. На другите сестри ще им кажете: Ние ви каним в опитния клас на добродетелите, ще направим един опит да видим колко може да издържите. Ще им кажете, че има да газят сняг до пояса, някъде до колене, 60 см до 1 м височина. Там не е за слаби хора. Ще минем през най-мъчния път, а ще се върнем през най-лесния път, с песни. Колко смешен става човек като затъне в снега и няма почва под краката си! Добрата молитва Работа за следующите пет сестри по същия начин Сотирка - жертва Паша - равновесие Савка - свобода и простор Мария - знание и светлина Мика - чистота Vl-ти месец до 22. 02.1923 г. Добродетел - Василка Правда-Дафинка Истина - Олга Мъдрост - Виктория Любов - Елена l-ви месец до 22. 02.1923 г.
  7. Донка

    1922_09_19 Едно с Бога

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Едно с Бога 19 септември 1922 год., 6.30 ч.сутринта Първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява чрез Любовта. Ние сме едно с Любовта, ние сме едно с Бога. „Само чистите по сърце ще видят Бога." Без чистота няма любов. Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето. Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло цвете или на геометрически символ - на кръг. Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят • това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето пентаграмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентаграмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентаграмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта. Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма ограничение. Те изграждат човека. Петте върха са пет места, през които може да се влезе в пътя.   Будя - изгрява моето слънце в моята душа. Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето Буди - изгрява живото Слънце на моя Дух. Будим - изгрява мировото Слънце на Отца нашего на светлините Будите - изгрява Слънцето на великия Господ на Мира в нашите души. Будят - изгрява Слънцето на всички Слънца в нашите души и духове, носители на живота.
  8. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Формули и молитви ПЪТЯТ 14 юли 1922 г., Чам Кория Дадено на Шумнатица 1. Божията любов изразява пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията любов. 3. Пълният живот и пълната любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни. 6. В Духът Ти ние познахме любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят.  15. Да бъдем едно с Тебе през всичките векове. 16. Благословен си Ти нашия Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Тебе. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъде в нас. (Дадено на Шумнатица)
  9. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Движение нагоре. Тръгни към Бога Тръгни нагоре 12 април 1922 г. Под думата Бог разбирам движение в правилна насока на битието. В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на . Какво показва числото 6? В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността. Шест е дясно число, мъжко и показва проявление. Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2. „Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата. Пред КАР седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по законите и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност. MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа. Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
  10. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева. По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка. В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание. Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Той показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне. Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага (фиг. 1 ) изчезва. Коя е причината. гдето изчезва това неразположение? (Формата.) Колкото ябълката е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва. Същото става и в духовния свят. Тези триъгълници са форми на разумния свят. (Фиг.2) Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях, защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем, ще загубите равновесието. Знаете ли кога се дава под наем? Когато започнете да мислите за нещата с чужд ум. Значи, всяко нещо трябва да мине през вашия ум. Не мине ли през вашия ум и възприемете ли нещата по друг начин, непременно ще дойде падението. Вторият закон е: не давайте сърцето си под наем на никакви кираджии*. И то е същият закон. Всяко чувство, всяко желание трябва непременно да мине през сърцето ви. Така е и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си. Тази фигура е свързана с три свята, които се намират в Божествения свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате образувалия се тук триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху него, веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огънят. Третата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на великата окултна Школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С. Понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в душата ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват. Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва. Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане. Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която да може да ви извади от него. Сега, зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас. Втората фигура, това е Божествената душа, която помага. Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес. При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което и е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на тази окултна Школа. Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по Пътя? - Да, готови сме! - Без никакво колебание? - Без никакво! Аз мълчах, но душата ми говореше. 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. * Кираджия (тур.) - наемател, съкартирант, превозвач на чужда стока (Бел. ред.)
  11. Донка

    1924_09_08 Най-малкото

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЙ-МАЛКОТО Лекция от Учителя, държана на 8 септември, 1924 г. Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. За пример, когато човек се разболее, става инертен. Въобще всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността. После, когато човек си тури една, каквато и да е благородна мисъл в ума, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престават отвънка, ще дойде съпротивлението отвътре. Това може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии или отвънка, или отвътре. Затова е по-добре да дойдат най-напред мъчнотиите отвънка, да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. Има случаи в училището, деца се учат добре, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва учение, я си играй, докато си малък, пък като остарееш, тогава ще учиш.“ То послушва този глас, но като остарее, пак нещо отвътре му каже: „Що ти трябва учение, ти си стар, не е за тебе.“ Та две положения има, които са несъвместими в живота. Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които ще срещне в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите добре. За пример за уякчаване на волята кажете си тъй: „Десет сутрини наред аз ще си махам ръката напред-назад; после краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупав да го правя!“ Аз пък казвам: Защо не! - Това е за уякчаване на волята. После променете положението. Кажете си: „Десет сутрини аз ще се наведа напред и после ще се изправя назад.“ Та ще видите в какво смешно положение ще се поставите. Ще изпитате този вътрешен закон. Ще чувате някой да ви говори така: „Защо ги правиш тези работи?“ Като ти каже някой отвътре, „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него. Ще му кажеш: „Приятелю, ти може да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча.“ Сега ще ви дам две упражнения. Те са следующите: (Учителят прав показа упражненията). 1. Дясната ръка отзад в кръг, напред и нагоре (1 -2-3). Десният крак хубаво изопнат напред, малко нагоре (1-2-3). Дясната ръка бавно надолу, спира се о крака (1-2-3). Кракът и ръката се свиват заедно (1-2-3). Същото се прави с лявата ръка и с левия крак. Движенията ще правите бавно, отмерено. Проектирайте ума в ръката си, да има присъствие на волята, после вдигнете крака си и т. н. Това са известни положения. Те ще събудят у вас известни енергии, които ще дадат резултати. Упражненията, които сега ви давам, ще правите по седем пъти. 2. Десният крак се издига настрани (1-2-3). Дясната ръка, във вид на кръг отляво - нагоре (1 -2 - 3) и отгоре настрани опира о десния крак (1-2-3). Кракът и ръката се снемат заедно долу (1-2-3). Същото се повтаря с левия крак и с лявата ръка пак седем пъти. По възможност гледайте всички ония глупави удоволствия и занимания, които идат по наследство от ред поколения, да ги реформирате, т. е. да ги извадите от себе си и да ги замените с други. Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или черни лачени. Какво значи това? Ще вземете това желание за жълтите обуща в духовно значение - краката, това са добродетелите, значи във вашия добродетелен живот ще искате жълти обуща. Това значи в добродетелта да турите разумност. Ако искате черни лачени обуща, черният цвят показва, че не трябва да пресилвате работите. Значи, когато някой е пресилил положението или почне да боледува и дойде черният цвят, тогава той носи черни лачени обуща. На умрелите нали им турят черни папуци? Човек, за да се опълчи против природата, трябва да има идея. Сега в Париж се явила някаква мода - на шапките от дясната страна да има по едно перце. В Париж, Франция, Германия, цяла Америка - навсякъде ще си турят перце отдясно на шапките. Това е мода. После в Париж ще сменят перцето, ще го сложат от лявата страна - и всички го слагат от лявата страна. Само в Париж ли се създава модата? Защо и ние да не си създаваме мода? Ще спазвате един вътрешен закон. Има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена, не е съгласна с Божествения свят, вие ще усещате едно стягане на слънчевия възел и трябва да я измените. Когато носите дреха, която не е естествена, много е тясна, неудобна или от изкуствена материя, пак чувствувате такова стягане; тогава на тази дреха ще направите едно преобразува- ние. Или носите обуща и те са ви неудобни, - ще направите преобразувание. Или четете някоя книга.... Туй вътрешно стягане е едно предупреждение - ще слушате този вътрешен глас. Помислете малко и направете промяна. Това е и усилване на волята. Упражнение за през тази година: Започнете първо правилно общуване с физическия свят. Като станете сутрин, помислете 5, 10, 15 минути за всички добри хора по лицето на земята. Добри в пълния смисъл на думата. Те са ученици. Съзнанието на всички добри хора е всякога будно на земята. Те имат пълнота в себе си. И те мислят за добрите хора. Всички добри хора мислят един за друг. Има ги навсякъде, по цялата земя. Нека тази мисъл мине през вас. След като тази мисъл мине през ума ви, тогава вдигнете мисълта си нагоре - помислете за ангелите и за още по-издигнатите същества, които са завършили своята еволюция на земята; те са извън земните сфери, извън земния живот. Ангели, архангели, серафи- ми, херувими, сили, власти, началства, духове - ще си представяте тези същества като образци на интелигентност от най-висше естество, на чистота и доброта. И най- после помислете и за Бога като израз на мисълта, която обхваща всичко в себе си. Той е над всичко отгоре. Започнете тази година с добродетелта. Имате пет добродетели. За тази година ще имате мотото: „В изпълнението волята на Бога чрез добродетелта е силата на моята душа.“ Или: „В изпълнението волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа.“ Пентаграмата показва пътя на човешката душа, пътя на нейното развитие, пътя на малкия свят, малките мистерии и великите мистерии - Соломоновия знак, два вплетени триъгълника. Ще употребявате формулите на добродетелите с движение на ръка. Тъй ще оживите пен- таграма: 1. В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. 2. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. 3. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. 4. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. 5. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. И която формула употребите, ще обърнете съответния връх нагоре. За пример, когато искаш да се бориш за доброто, искаш да победиш известни мъчнотии чрез Истината, ще насочиш нагоре в пентаграма върхът на ъгъла с Истината. После искаш да победиш нещо в себе си с ума си. Тогава ще насочиш върха на ъгъла с Мъдростта нагоре. С ума си ще работиш. И с другите добродетели ще направите същото. Тъй пентаграма ще се върти. Ще оживите движенията. Любовта - ще работиш със сърцето си. Мъдростта ще работиш със силата си, със знанието. Добродетелта ще работиш със своите морални чувства. (Може ли Всеки един да има картината на изгряващото слънце за концентриране и размишление. Въобще желаем нашият ум да представлява една уредена библиотека. Всяка една мисъл да е на мястото си. Тези картини ще ни помогнат да изчистим ума си от ненужен товар.) Да, може да я имате. После, забелязвайте си известни ваши добри мисли, които ви идват. И каквито хубави работи срещнете, забележете си ги. Започнете с малкото, да не се претоварвате. Туй, което имате сега, то е достатъчно. Ще се срещате да си говорите, ще се осветлявате една друга. Направете тъй, че всеки един месец една от вас да ръководи цялата работа на всички. Всеки един месец една от вас ще бъде ръководителка - ще урежда програмата за всички. Може в кратце да си съобщавате това писмено. Всякога пишете неща, които сте преживяли, които са верни. Пишете едно писмо, то да бъде естествено. За пример минали сте през някое място, искате да съобшите това на другите, гледайте да намерите кои са най-важните моменти. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек аз наричам „красивия Божествен човек“ - Божественото да се прояви у човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че имате една кесия. Тази кесия става интересна според онова, което съдържа в себе си. Така е с всеки предмет. Имате една тетрадка, отначало в нея няма нищо написано, тя не буди интерес у вас, но щом напишете едно предложение, тя става интересна. И колкото повече пишете в нея, толкова повече тя е интересна, докато дойде ден, когато не може да се разделите с нея. Така се образува и приятелството. Срещате се с един човек. Най-напред той не ви интересува, но вложите ли някоя добра мисъл в този човек, вие вече се интересувате от него. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянното. (Сега, като седим пред Вас, Учителю, струва ни се, като че няма нищо, за което да питаме. Иска ни се само да ни говорите, а ние само да възприемаме. Преди да дойдете, си мислехме това ще питаме, онова ще питаме, а сега всичко забравихме и се радваме, че сме при вас и може да ви слушаме.) Вие като отивате при Учителя си, казвате: „Ще видя какво може да кажа там.“ Не си уговаряйте предварително, защото много мислите какво да кажете предварително, но после го забравяте. То е, защото сте го казали вече веднаж и няма защо втори път да го казвате. Една идея е силна, когато може да расте при най- неблагоприятните условия. Следователно вие ще работите при неблагоприятните условия. Мислите, които сега ви занимават, те са божествени, с тях може да работите. За пример силна е следующата мисъл: Представете си, че едно живо същество е гонено от друго, по-голямо, което го измъчва. Но това малко същество си направи крилца и подхвръкне. Другото може да е мечка, вълк... Седи отдолу и го гледа, върти се, обикаля и му казва: „Слез долу!“ Затуй мисълта на човека трябва да бъде крилата, да може да се избави. Вие често правите следната погрешка. Почнете да пишете едно писмо, дойде един ваш приятел и ви каже: „Я ми дай аз да довърша писмото.“ Вие му давате писмото. Мислите ли, че той ще довърши писмото, както вие искате? Сега туй, което искам да обясня, е следното: Вие искате да изучавате Божествената Любов. Дойде едно друго същество и ви каже: „Чакай да туря моята любов, ти спри, пък аз да довърша твоята работа.“ Не, вие сам ще довършите вашата работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото по божественому. Щом разделите работата си, няма да има никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега в съвременната култура има някои, на които остава излишък от храната. Казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната да му го даваме.“ Но като вземете туй прасе, то си има една особена миризма. После то ще рови по двора и цялата ви градина ще бъде разровена. Защо ви трябва тогава да имате излишък от храна - помия? Това е едно зло. Че имате прасе, това е второ зло. Не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега някои ще хранят прасе с нечистотии, а после ще ядат това прасе и ще прокопсат много. Някои казват: „Божественото може да се прояви по кой и да е начин.“ Не е тъй. Казвам, ако имате една вмирисана делва и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистотата? Само в чистото сърце любовта може да се запази чиста, ако човек иска да разбере Божествената Любов. Ние туряме правилото: Не пийте вода от стара делва. В умствен смисъл: от един покварен човек, който е грешил, грешил, че той съвет да ви даде..., - съвет не вземайте. Това значи: от стара делва вода не пий. Ако някой ви казва: „Ходих в Европа, тук-там.“„, но колко пари е задигнал, не казва. Трябва ли това да ви въодушеви? Това е положението: Вода от стара делва не пий. Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ядем ли?“ - Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси.(От кого да искаме помощ?) - Ще искате помощ от разумния човек. И всеки човек, който може да ви помогне, е разумен. Сега станете прави и направете това упражнение: Пентаграмата с движение на ръката и произнасяне на формулите на добродетелите, както посочих по-горе. Това, което ви казах, е достатъчно за днес. Вие ще прилагате. Числото три образува триъгълника, а пет - пентаграмата. Три е отвътре, пет - отвънка. Човек има пет чувства, с които работи във външния свят, а има три, с които работи вътре: умът, сърцето и волята. Щом тури разграничение на каквато и да е мисъл на Божественото в себе си, той се поставя на хлъзгав път. Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено. Веднага отпусни душата си. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но доброто ги изпълня, те са богати, изпълнени така с доброто, че лошото за тях не е лошо. Ще живеете всякога с разумната любов. В любовта, вътре в разумното, има хармония. Някой път, като се свири на пианО, то почва да се дезакордира. Като работите, не трябва да се преуморявате, всичко да е с мярка. Човек има да преодолее в себе си някои желания. За пример у някого апетитът е много развит, каквото и да му говорите на такъв човек, той си мисли само за ядене. Има хора, които много обичат риба и все за риба си мислят, други за хляб, трети за дрехи, за обуща, за шапки, чепичета. Всички тези неща пречат за една духовна работа. В такъв случай, когато стомахът иска много да яде, няма да го задоволявате, ще му дадете само малко и ще му кажете: „Стига ти толкова.“ Удоволствията отвън не са естествени работи, те са изкуствени. Но естественото за някого не е естествено за другиго. Естественото за овцата не е естествено за вълка и обратното. Законът за свободата ще прилагате върху себе си. (Но това е много трудно.) Да се прилага законът на свободата върху другите, това не е свобода. Кажеш на слугата си: „Свободен си.“ Но не му плащаш. Това не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - това е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете? (Не знаем.) - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар, товар; в това седи неговата свобода. Вие искате да образувате концерт от пет души. Трябва да се хармонирате. Трима свирят хубаво, а двама не. Вие ги викате. Оставете ги. Те като дойдат, ще ви помогнат ли? Божествената работа разбира: онези, които дойдат, сами да дойдат. Да са подготвени, че като дойдат, каквито парчета да им дадете, да ги изсвирят. Ако ги викате тук за приготовление, изисква се дълго време. И певицата дълго време пее едни и същи вариации хи, и, и..., докато после може да изпее цялото парче. Има хора, които специално развиват волята си. Много методи се ползуват за това. Някой си има два джибура , единият е пълен, другият - празен. Като стане сутрин,той изсипва водата от единия джибур в другия. На следната сутрин водата от втория джибур прехвърля в първия. Това е един добър начин, но аз казвам така: далече някъде има извор, аз ще отида с каната си да взема вода, ще я занеса в къщи за пиене. Това ще правя известно време, за да упражнявам волята си. И след десет дни ще видя какви резултати ще имам. Сега, пазете се от това. Започнеш отначало жежко, а след десетия ден кажеш: „Ей, не искам вече!“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. Това е естественото - да почнеш с малкото усърдие и да свършиш с голямото. Всички прави с Учителя тихо прочетохме „Отче наш“. Лекция от Учителя, държана на 8 септември, 1924 г.
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Разумният труд28 Сегашния свят, както е устроен, ние трябва да го превземем. Всички, нашите приятели, трябва да минете през търговията. Една мелница можем да я превземем, вместо нова да правим. Ние сме за разумния труд. Поетът, като го накарате да работи само физическа работа, ще огрубее. Всеки ще работи, но според способността си. 2 септември 1924, вторник, 20.30 ч.
  13. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕ САМО АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА, НО И АБСОЛЮТНО ДОВЕРИЕ 1 септември (19 август стар стил) 1924 г., понеделник София, ул. „Опълченска“ 66 В 6 ч. влиза Учителят при събраните 16 души. УЧИТЕЛЯТ: Ще ви прочета 105 псалом. Той е в повече от преди 3 000 години. Законите, които са действували тогава, действуват и сега. Условията са все същите. Стих 1-7. Да се хвали човек в името на Бога – то е да има сила, да придобие сила. Иначе без подобно хваление няма никаква сила. Стих 8 – Всякога помни завета Си, Словото, което заповяда на тисящи родове. Всичко, което Бог е обещал, го изпълнява. Словото, което заповяда на тисящи родове – това Слово всякога се изпълнява. Мнозина от вас се намират в крайно противоречие. Смятате, че всичко ще ви тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа, трябва да го пречистят. Вземете Йосифа (стих 17 – Изпроводи пред тях человека, Йосифа, продадения като роб), братята му го продадоха, баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се отеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! – Защо така? Имате две тела, които са в противно движение – едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш. Това е праведният, а който слиза надолу – това е грешният. Кое е по-добре – да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас – другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в живота, света. Стих 32 – Даде им град вместо дъжд, и огън пламенен в земята им. Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята, конника – в коня, търговеца – в кесията и т.н., бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа. Този псалом в буквална смисъл не е така, както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата – праведните ще управляват. Този псалом засяга и политически работи. Сега ще прочетем и 125 псалом. Стих 1 – Които се надеят на Господа, са като гората Сион, която няма да се поклати. Стих 3 – Защото жезълът на нечестието няма да пребъде върху дела на праведните – а то е управлението на жезъла, значи управлението на нечестивите няма да бъде над праведните. Стих 5 – А които се уклоняват в кривите си пътища, ще ги отведе Господ с онези, които правят беззаконие. Мир на Израиля! – значи „Мир на избраните!“ Преди 3000 години не е имало тази светлина. Виждате тоя брат колко е бил утеснен – колко се е повдигнал, та пише това! И вас, като ви поставят натясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов (Йордан) или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря (вашият син) се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг крушата? Един повече водата, друг повече винцето? Един хляба, а друг месцето? И т.н. Виното е било първоначално сладко, но човекът го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години – оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват. Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели. Така се е вкиснало постепенно и виното. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената? – Абсолютно чисти! Абсолютно чисти един към друг! Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно честни. Това аз наричам чистота. Нечистотата в един дом води към разрушение. А в едно духовно общество не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. В религиозното общество считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята – то било морално! Тя е религиозна, но послъгва, покрадва, просията е изучила. Три години аз опитвам доколко мога да я търпя. Три години е това, разбирате ли? И ако и другите имаха моето търпение, тя щеше да се оправи. Тъкмо се пооправи, дойде някоя и й каже: „Защо не отиваш да работиш?“ Тя кипне и всичко се развали. Оправя малко един навехнат крак, дойде някой и го повреди наново. Е, може ли да се оправи при това положение! Тя идва в стаята ми и се оплаква, че имала дяволи, с които се борила. Сплашва някои, че ще им се схванат краката, те се уплашат, страх ги е от нея. На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагане. Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое е, което ви продиктува тия отношения? Отговарям: Ако сте ученици, стояли сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча урока и ми е потребна свещ.“ Дойде един, носи свещ, а вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите урока. Тия опитности, които добивате, са все уроци. Сега ще ви отворя 135 псалом. Стих 1-2 – Алилуя. Хвалете името Господне: Хвалете, вие, раби Господни, Които стоите в дома Господен. Дом е вече нещо устроено, в което има ред и порядък. Стих 6 – Господ прави всичко, което Му е угодно на небето и на земята, в моретата, и във всичките бездни. Угодно Му е да те постави на изпит. Пренася те от едно място на друго – какво има от това? За да ти даде по-добри условия и, разбира се, като те вади, ще се скъсат някои коренчета. Стих 10 – Който порази големи народи, и изби крепки царе; Сиона царя Аморейски, и Ога царя Васански, и всичките Ханаански царства... – това са все грехове; царе – разни грехове, които Господ ще изкорени. Царете са символи на грехове, престъпления, които този цар е направил на своите поданици – ще ги изкорени Господ. Тук имате един человек от преди 3000 години, който пее и слави Господа. Какви сили е имал в душата си, да благославя Господа! Питам ви: Вие след 3000 години ще бъдете ли по-слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже, и стремежът е вие да увеличавате нишките на това въже с постепенно завъртване – а то е увеличаване капитала си. Е, дойде синът ти и отреже от тоя конец-то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех? Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е затворена. Е, вие можете ли да бъдете една затворена каса? – „Можем!“ – Без силата Божия касата нищо не струва. Сега на всеки ще дам по една задача. През тая година ще прочетете първите четири серии от„Сила и живот“. Всеки три месеца ще прочитате по една серия. В първите три месеца – I серия беседи и ще извадите най-важното от тях, от съдържанието им, което ви е обърнало внимание. Във вторите 3 месеца – II серия. В третите 3 месеца – III серия. В четвъртите 3 месеца – IV серия. Което намерите, което ви обърне внимание от всяка беседа, най-важното ще написвате в една тетрадка, тъй чистичко, хубаво, красиво. Всеки ден ще се чете. Начало – новолунието сега, от сряда, 10-ого. В специална тетрадка (отделна от тая за извадките от беседите) ще отбелязвате времето: сутрин, обед и вечер – всеки ден, когато сте чели. Време: добро, облачно, дъжд, хубаво, вятър, буря и т. н. – с една-две думи. Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума: някой проект или мисъл, ще отбележите в тетрадката за извадките от беседите. Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа – това само Бог може да стори. Вие служете на Господа, а оставете и Той ще оправи вашите работи! Работите двама, орете, сеете, завършите вашата работа, но после ви трябва дъжд. Можете да работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, трудът ви е загубен. Търговец сте – също. Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма да имате. Абсолютно искрени, чисти. Извинения не приемаме. За нас важи свършването на работата, а не времето кога си дошел и започнал работа – може и сутрин, и обед, и вечер. Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение. Целия ден ще работите, ако имате човешко разположение. Десятъкът се състои в брутото печалба. Искаме да опитаме едно правило. Человек от камъка не може да извади храна, но мъхът може. Той чопли и сега той знае повече от вас. Затова знания трябват. Ние не сме за външното. Спокойствие трябва и ще видите как всичко ще се уреди. Сумата, която ще се събере у вас, идната година като се съберем, ако даде Бог, ще видим за какво може да се употреби – за най-полезната работа. Много работа няма да ви дам. Това ще ви е достатъчно. Ще имате моето съдействие, да се не смущавате. На много места колата ще се затегне – не се смущавайте. На Мойсей колата не се ли затегна, докато извади евреите от Египет? Непременно затягане ще има. С мен какво бе: владици, попове плетоха паяжини, мина слонът и с опашката си омете всичко – отиде по вятъра тяхната паяжина. Няма народ, който да не е пометен заради противението си на Божието дело: Асирия, Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалният свят, то са наводнения, бури и прочие стихии – ще ги има. Идната година условията ще бъдат по-благоприятни. Ония, дето ходиха на манастира, дъждът ги опра – нека ги измие, то не е за нас, за тях е. Катастрофата на 29 август с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер. Работата иска абсолютна чистота – да се не разколебаете. То е много опасно разколебаването! Без разколебание – Бог присъствува, с разколебание – Бог отсъствува! Имате пример: Петровден – екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето! В България всички добри хора трябва да си насочат мислите към един център – към Бога. Забърканите им работи да си ги оправят сами, а ако искат ново, ще им го дадем. Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен. Прехвърлянето от една партия в друга не ще оправи работите. Основа трябва. Оня, който идва да оправя света или една работа, трябва да носи свещ, да бъде пълен. Ако идва празен, какво ще даде? Аз не искам да ви извадя от вашето положение, вие сте поставени в разни положения – там, в това или онова положение, имате да изучавате някоя мъчнотия. Ако ви поставя в друго положение, ще имате по-големи мъчнотии. (Тук се заведоха разговори и изказаха мисли заради разните личности в обществото ни – маниаци.) Учителят каза: Не може в едно общество да няма подобни лица. – (Но умножават се! Рецептата е да се игнорират и тук, и във всеки град, и да се не приемат.) – Това приятелите могат да сторят, но аз, Учителят ви, не мога това да направя. Аз всекиго трябва да търпя и да приемам. Търпение трябва и на вас и очакване – всичко ще се поправи някой ден. – (Ако са навън пръснати, добре е, но като са вси там, в „Опълченска“ 66! Идващите хора за среща с Учителя срещат тях и какви са първите им впечатления за нашето учение, и какви са хората ни!)... Учителят: Това са хора с духовна гордост – ще ги сринат, търпение трябва. – (Раздават си имотите. Ще раздадеш всичко, това е добре, но гладът ще дойде, с него как ще се разправим!? Има вътрешни нужди.) – Раздаването, то има вътрешно значение, което те не разбират. По въпроса за трудовия час – има досега резултати. Добре е да се продължава. Трябва да се изучава някое занятие, специална професия. Сега, материалните въпроси ще гледате да ги уредите вие: салона в София и други някои. Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота. Пчелите и мравките никога нищо не внасят – те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава? Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи! От Варна има една нова сестра – Иванка Бабаджова, тя е ученичка на Балтова. Георги Сотиров (от Сливен) – оставете го него, нека народи деца и те ще го възпитат. Отче наш Часът е 8 ч. и 15 мин. [символи (*)] Из разговора на обед – 13 ч. Кръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения: вертикално и хоризонтално, и всяко от тях има две отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно + и през тая врата на движението му [символ], което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта, и затова Кръстът – страданията, се провождат само с любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е. любовта е пред кръста. Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизмът – спираловидно. Там, гдето има много електричество, земята е гола – голо е, камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква, а под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там, гдето има магнетизъм, има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха, спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността. 1 септември (19 август стар стил) 1924 г., понеделник София, ул. „Опълченска“ 66
  14. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Каляване на материята 12 август 1924, вторник, 10 ч., Рила, при Сухото езеро до в. Мусала Всички пеят. Учителя обърна внимание на вибрациите на разните тонове от гамата. В тона до има слизане надолу – Божественият Дух слиза. В тона ре има качване, в тона ми – равнина; във фа – слизане надолу; в сол – равнина, в ла – качване; в си – равнина, в до – слизане. Графически това може да се представи по следния начин: Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва „война между боговете“, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите – в друго направление, и веднага се започва разделянето. Така са се образували тези развалини. Значи, за да станат тези развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията – надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат, ще образуват върхове, високи до 10 000 м, но все пак някои от тези върхове ще си останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тези върхове, какво ще стане с хората по тези места? – Ще пропаднат. Когато боговете строят великите неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалече от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили. Има истина в света, която не може да се каже, защото всички ще се скарат помежду си и ще се разделят. Помнете две неща: не казвай кой е най-добрият и кой е най-лошият! Ще си мълчиш. Това ще запазиш за себе си. Защо? – Защото най-добрият човек не е на Земята и най-лошият човек пак не е на Земята. Това са две свещени идеи, не ги говорете на Земята. Ние казваме за някого: „Той е най-лош.“ – Да, така е, но най-лошият за един е най-добрият за друг, и най-добрият за един е най-лошият за друг. Абсолютно вие не знаете кой е най-добрият и кой е най-лошият. Нещата са най-добри и най-лоши само по време и пространство. Истината не може да се каже, защото във вашия език няма дума, с която може да се изрази. Изковете си една дума и аз ще ви я кажа. Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица да ª турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена. Ето защо аз не искам да засягам някои неща, защото ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъкът. Нервната енергия в човека не е в състояние да изнесе Истината. Дойде някой, казва: „Е, аз съм глупав.“ – Не, нямаш гръбнак, за да изнесеш Истината. Страданието е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии. Тези енергии, които идват от долу на горе, произвеждат страданията, в които трябва да се каляваш. Тези енергии, които идват от горе на долу, това са радостите, в които също трябва да се каляваш. Значи ти ще се каляваш едновременно за енергиите, които идват от горе на долу и от долу на горе. Някой ден много страдаш, ще кажеш: „Каляват ме сега, Божия работа е това!“ Това каляване ще трае един-два часа. След това Бог те извади из пещта, изглади те. После пак те тури, докато хубаво се опечеш. Извади те – ти си радостен, ухилиш се. Пак се окаляш – тури те в друго корито. И така, радостите и скърбите се сменяват в живота ти. След като научиш процеса на радостите и на скърбите, само тогава ще се приближиш при Бог, защото животът не е в радостите и в скърбите. Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. У хората има друг един метод за каляване – той е индиферентността, дето нищо не интересува човека, но този метод е вреден за някои натури. Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава. Отчаеш се, но не можеш да се самоубиеш, не можеш да си направиш някоя пакост. В отчаянието нищо не се ражда. То е само за тебе. Отчаяният човек не иска никой да го бутне. Той казва: „Моли се само на Господ, да не ти дойде това нещо до главата!“ Като дойде надеждата у човека, той казва: „Знаете ли, тъй ми иде целия свят да обгърна.“ – Да, но и това нищо не ни дава. При този процес човек няма място откъде да ти даде нещо. Той няма пътища и съобщения. А ние, като видим всяко нещо, казваме: „Дай го!“ Да се говори за тези работи, това е много нещо. В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и учителят му ударил един такъв юмрук, който той завинаги запомнил. А новото не седи там. Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: „Слушай, когато се говори Истината, на дървен чук не се седи. Ще седиш горе, но щом чуеш това дрън-н-н, ще слезеш долу.“ Когато кажа на някого: „Слез долу!“ – долу трябва да слезе. Смирение трябва. Гледай камбаната, тя удря: не стой горд, влез в църквата да се молиш. Глашатай е тя! Така че според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава как стават нещата. 12 август, вторник, 10 ч., Рила, при Сухото езеро до в. Мусала
  15. Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1 9 1 2 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА Тази среща и тази година стана в Търново. Поканите за срещането са отличаваха тази година с това, че бяха написани само с инициали и по форма еднакви за всички. Забележително беше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени неколцина от братята да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха вече разнесени. При откриване на срещата, 15 август, ден Св.Богородица, времето бе ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Събранията ставаха в миналогодишните места ― колибите на Ан. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов; от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови; от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен: Цани Боздуганов; от Айтос: Георги Куртев; от Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров; от Сливен: Димитър Добрев; от Казанлък: д-р Хр. Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Хр. Тончев; от Панагюрище: Боян Боев; от Пловдив: Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Тлъстее и Дечко Милев; от Стара Загора: Панайот Ковачев; от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев; от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя. Присъствува: г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий; после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. и всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. И ако не стане нещо от онуй, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй. Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим. Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и е един много голям работник: всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното.“ Той никога не е присъствувал така, както що тази година присъствува, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми — само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Примерете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4 Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. И често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например, тялото на Йоан Рилски има известен обем, но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло, а духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползува от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът — чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, па каквото и да е то. Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи, на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем. само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Днес заседанието се започна в 10 часа сутринта. Времето намръщено и дъждовито. В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза: — За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте!“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на человечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска. Почитта също. (Чете съответствуеащите стихове за краските.) Аметистовата краска — тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на смирението. (Чете подходящите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта също принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие. (Чете) „Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява умственият човек, а Израил — чисто духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет пръста, а за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използува по-ниския живот, за да го предаде на по-високи вибрации. Всякой се чуди, как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение щом не е заченат с нищо, той се чувствува нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенствуваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа — зло и добро — ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде Християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка. Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух, според нашата възраст: гащите ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят. Същият закон е, който действува в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ. И от чисто Негово становище у вас трябва да се пръкне, роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнанието, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому — не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали!“— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа. ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, Който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемеме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, Който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща своите лъчи на живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече — това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни юхожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с небето и следователно — полезни за България. И когато се молим: „Да бъде волята Божия!“, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за теб, който така се молиш. Ние като въглен трябва да се запалим. Аз мога да ви говоря на два езика — на някои с прост език, и на други с научен, защото на нас ни трябва една гимнастика за ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исус Христос имаше 12 души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи — от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят. Християнството е дълбока мистична школа и в нея ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства. Те са наистина потребни в живота, също както са потребни за дърветата плодовете, но има винаги условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..“ — Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги върху нас и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действуват. Когато например искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч. Затова твърде уместно е едно наше старание да можем да упознаваме коя именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме коя именно мисъл е отрицателна и коя положителна, нужен е опит. Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам, но няма да сторя това дотогава, докато не можете да унищожите една лоша мисъл у себе си. За мен не са важни доказателствата — аз не искам доказателства да прославям себе си. Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мене; защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие в друга, а докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът. Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще може да се ползувате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от книгата Господня за лъчите и краските. В нашето общество са три закона, които ни свързват: първият закон е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, воля, душа.“ Вторият е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, а третият — „Да бъдеш съвършен, както Отец Наш е съвършен!“. Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва, освен този закон. Във всичките ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор, аз се ползувам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им.“ Ето на, тая е силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа. И докато действува Бог, всичко върви на добро; докато напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действува. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улегчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например, виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си, а ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего Еднороднаго, а като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като принесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и други. И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види Лицето Му — Лицето Божие — това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното подигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че ида, че настъпва нещо важно. Та вие сте между този народ, за да работите за неговото подигане и спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо. а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова. ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва. След като изпяхме „С нами Бог“, каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 часа сутринта и че след вечеря днес, в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година. След вечерята в 9 часа, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза: — Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви — добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие; истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина щото Черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не изправите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода; тогава дайте и мене свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния свят (мир). С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и вас си. Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова решете в себе си какво ще правите — това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква сръдня. Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си замина; а бих могъл да остана за още повече години, само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работите мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и чувствувате, само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си и тези няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили. Защото това, което нас ще подигне, то е истината и самата истина — никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мене. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? А за мене пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа — това е всичката моя задача и ако сполуча, добре, ако не сполуча, пак добре. Един человек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова, подигнете се като хора разумни и благородни. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас, която причинява редица пакости. Така по причина на ланските недоразумения и свади, почина зетят на г-н П. Тихчев, замина детето на г-н Н. Ватев и се ослепи детето на г-н П. Дойнов. Виждате, значи, печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мене. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 год. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото, освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стожание5 ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия6 около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие, може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната — отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мене ме държи небето отговорен. Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя. Тук се споменаха имената на тия, които са скарани и пр. Подир известни обяснения настана помирение и г-н Дънов продължи: — Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България — присъствува и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа. Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в невидимия свят съдействува в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползувате. Тази година изключително ще работим за вътрешното укрепване на Веригата. В Арбанаси ще направим нещо от рода на колонии и приюти. Каза се, че от утре ще започнат нашите бдения в тайната стаичка, и то от 7 часа напосле, цялата нощ. След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ. 17 АВГУСТ, ПЕТЪК Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни): Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата. На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи: — Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може и да присъствуваме на такива събрания по 7 дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъствуваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вътре или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:/i> — Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото. Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота. След като изпяхме „Господи мил, с нами буди“, г-н Дънов продължи: — Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този кошмар на вечния живот. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, от гдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най-силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове — и те са същества, искат да живеят. Често пъти и те са базиргяни9 и искат да живеят както хората от тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа?“ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите. Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат. Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните. А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили Египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност,изпортили сте я, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много не. Най-после Братството ви изпраща между тоз народ, за да го подигнете. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. Най-напред дойде Христос да помогне на тия ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са се отказали да помогнат на человечеството и тези са именно ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите. Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето развитие. В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го подигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта. В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно. 18 АВГУСТ, СЪБОТА Събранието днес подкачи е 11 часа сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи. Господин Дънов каза: — Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответствува, та да знаете в кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате, защото всеки един ден съответствува на известна краска. Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух хляб и маслинки. Само сутрин, на обед и вечер може да ядете чай с маслинки и то по един или по три чая. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. После, ще ви се каже реда на градовете, по който трябва да става молението. Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и да протекат благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответствуващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод, защото има и други, по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимо са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с Братството, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало. Но вие след св. Кирил и Методий сте пратени били да просвещавате този народ, обаче, като по-рано — както ви вече и казах — сте били в Египет, от гдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето — станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа. Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодействува, защото тя има по-голямо знание и мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ― Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: ― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: „Амин!“ ― Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно. Събранието се подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза: — В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат — даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“. Ако това струваме, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по-голям труд, обаче, нека започнем с най-елементарните работи — именно, да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши приятели между нас. Не се плашете, че понякогаш някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и земат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно, тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза. Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза: — Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!“ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от подсъзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците — именно, да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая — това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа. Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. И затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие; няма разногласие и между тях и духа. Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на живота и затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи, но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, Когото трябва да имате в себе си в трите елемента, а именно: в правда, истина и живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели Христос във вас. От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте, те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности, но и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен. Сега настъпва една епоха най-важна, та не трябва да изпускаме един от най-добрите случаи, който ни предстои. А сега, като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат вашите сметки, та като се изравнят те, тогава пак ще се гледа сметката на света, който, когато бъде съден, ще участвувате и вие. Когато дойдат мъчнотиите, те са само, които разкриват какви сме ние. Мъчнотиите са, които безпогрешно посочват изпълнителя на волята Божия. При мъчнотии често пъти вие усещате тази самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. Това не е една човешка хитросплетня12, а е Духът Христов, Който ни обединява с всичките наши братя. Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25. Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: — Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза: —Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това — те започват много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне. Да, Истината за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години. А вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?“ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!“, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат. Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да ги повикат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да управим света. Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината? И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствувате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват тоже за Истината. В 6 часа подиробед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза: — В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят!“ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света. Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване. Но вие имате тия условия. Според мен, никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и от 20 кила падат. Никога да не ангажираме нашето време в непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, та на България ще потръгне като по мед и масло; а пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е, въпросът с Турция е вече въпрос свършен — тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което аз зная. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия. На България до 1914 и 1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от Горе се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи.“ Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява. Така говори се за някой си офицер, който като искал 40 дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас. Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава где отиде неговата сметка? Тук нека ви явя, че аз искам да опитам един закон как работи по отношение на материалните неща. Този закон е секретен, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направя, а за мене си не искам — мен парите ме спъват. Искам да употребим влиянията на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимнообразие. Трябват ми измежду вас десет души, от които имам вече неколцина, да дойдат при мен, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит. На зададени въпроси г-н Дънов отговори: — Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение. — Първото условие, което се иска при приложението на един закон, е голямо спокойствие. — Нито човек да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: — Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място. Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото на другите. Гдето любовта царува, там дяволът не идва, а любовта липсва ли, дяволът я замества. — Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да помагаме един на друг. Всички сте в света и ще работите както Господ ви ръководи и учи; и за в дадени случаи ще избирате методите, които ви лягат. Но на първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто — себе си; а най- после, слушайте другите хора. — Сега, след като се върнете, обърнете внимание на четивата, които се дават тази година и които, възможно е, да ви се дадат поотделно на всекиго. И законът постепенно ще ви се разяснява, защото сега колкото и да ви се каже, ще го забравите, та ще е безполезно. 21 АВГУСТ, ВТОРНИК В десет и половина часа се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща. И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: — Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко. — Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има?“ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.) 8 Главоче (диал.) — попова лъжичка (Бел. Ред.) 9 Базиргян (тур.) — търговец, търгаш (Бел. Ред.) 10 Черв (диал.) — червей (Бел. Ред.) 11 Меншество (рус.) — малцинство (Бел. ред.) 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
  16. Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 10 АВГУСТ, СРЯДА Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означеният тук ред. Върху масата бяха постлани три ленти — синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи и двете от тях — синята и портокалената — се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу. На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с масни краски, а другата картина бе великата емблема — Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено). В 9 часа и 35 минути се откри занятието с изпяването от всички „Возкресение Твое, Христе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „ Добрата молитва“ и изпиването на „Великото славословие“. Г-н Дънов след това произнесе: — Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца.. Отец на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата истина. Тази истина ще ви направи свободни. В тази истина Аз пребъдвам; така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите — това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите — това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир з душата си; не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете, не сте свои си. Вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе Си вам. Само тогава ще Ме познаете, както Аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъдва във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз Съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине. Помнете — този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие. Молете се да възтържествува Божията добродетел; да възтържествува Божията правда; да възтържествува Божията Любов и да се прояви; да възтържествува Божията мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела; да възтържествува Божията истина и чрез нея Господ да озари света; да възтържествува Божият живот и чрез него да ви се дадат всичките блага; да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и Бога вашего — да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего. Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете!“ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите: Всякой от вас, освен даденото слово, ще прочете и 14 глава от Евангелието на Йоана. И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне. Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов, всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“. Затова, който от вас се почувствува недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там, да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. „Религиозен живот“ не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете — но те са и, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Тази година ще ви са раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях. С нашите мисли трябва да окръжим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си — към това се стремим и то е намерението ни. Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м. то наново се продължи. В това събрание присъствува и баба Венета от Търново, а така също и Ив. Русев, който започва да присъствува на събора. Г-н Дънов говори върху следното: — Тази вечер ща ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва: „Бдете и молете се!“. Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на небето. А пък за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянствува дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага — молите се, а не получавате отговор. В такъв случай приличаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го повдигне. Някогаш такъв може да се нуждае от помощта и на един-двама, трима и повече човеци. Та следователно, и ние при несполука в молитва ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри — според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко можете да го приложите на практика. Като свърши горното слово, съобщи ни се, че утре, 11-того, ще се говори: „Как трябва да се работи. Начините за работа в света“. Ще ни се дадат някои упътвания за работа. Изпяхме „Возкресение Твое“ и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта в Псалом 19, ст.5. Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта. 11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим?“ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в небето е служенето — това е една от най-почтените длъжности на небето. Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“. Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото подигане. Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. И да се научим, и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господ, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце; а пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да действуваме с нашето сърце. И затова нашите чувства са, които ще повикат хората. Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за посвещение. Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате истината у хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората mot a mot1. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас и в нас ще се яви сила Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие. Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате борбата не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа; и със силата на Духа, с ножа на Голиата отряза главата му. Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос. Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас?“ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим от опитността на светските хора в това отношение. Не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасяме свещта, а после се предаваме на страдания, когато не би трябвало да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат на Господа, обаче, току ги видиш дряхли и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябва да не изпущат, докато не намерят друга. Друго: някои казват, че в книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време“. Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та, преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. На въпроса, зададен от Сим. Драганов, г-н Дънов отговори: Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде. Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век. На въпроса от Ан. Бойнов г-н Дънов отговори: Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света. И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови до довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума и със сърцето си. Станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска, какви ще са следствията, ако го удовлетворите. И като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във височините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно мисли да върши. Въобще, държете това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа с махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува в къщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните на време и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате „как“ и „защо“. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и безкраен; а ние нека изпълним което можем — да премахваме из нас лошите мисли. Аз желая през годината да схванете добре и разберете що е вяра, надежда и любов, какво нещо са те и да можете да ги развиете. Вярата е първата стъпка в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у вас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълно ще дойде и вярата. Постарайте се през тази година да усилите вярата. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон. Най-първото нещо в живота е послушанието: затова, когато чуеш Господа, винаги тръгни без да се съобразяваш с другия глас в тебе, който ти внушава, може би, „Стой, стой!“. Всички вие трябва да слушате и с осторожно внимание да слушате, защото няма случай в живота, гдето за една лоша постъпка Господ най-малко три пъти да не предупреди. Той предупреждава всекиго три пъти за лошата му постъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят. Да, аз искам тук, на физическото поле, да бодърствуваме. И аз много добре зная защо сега, в този момент, вие спите. Спите, защото искате с това да се оправдаете. Но за вас е по-добре да бъдете будни. (И действително, за забелязване е, че почти всички дремехме и с усилено напрежение слушахме важните истини, които се даваха тази вечер. Причината за това се обяснява, едно, от непоносимата топлина и задуха тази нощ и друго, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато им беше ред да участвуват в учреденото бдение. Но най-вярната причина изглежда да е не физическа, а психическа.) Прочее, размислете и вижте дали всинца вие пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито в същност сте си. Нито се увеличавайте, нито пък се намалявайте. А през годината гледайте да развивате вярата, без никакво съмнение. Вяра без съмнение, то е абсолютното право в Бога. Заседанието се свърши в 11 часа през нощта. 12 АВГУСТ, ПЕТЪК В 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме изчитането от всички заедно, дума по дума, „Добрата молитва“ и „Отче наш“. Господин Дънов съобщи: — Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята. Четвъртия — за очистването на човешкото сърце. Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото. Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате откогато искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа. Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил. За 12те петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 часа; а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часове, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12те петъка и другите 40 петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, от гдето желаете на книгата Господня. Само че, това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате. А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят които могат 36 часа, а които не могат — 24 часа. За четиво им дайте цялата книга на Битието и което не стига, вземете от „Изход“ — двете глави. Те са свободни през всичките петъци да се молят и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате. На един човек може да се посочи пътя и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледахме да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе оставяме ли на нас, има препятствие. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор. Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно. Тия хора не бива да ги знаете — лошите хора са „мерзост на запустението“ и с тях даже да се не срещате. Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-неискат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ви страдания откъде идат? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той аслъ трябва да стане тор. Христос ги нарича такива „псета“ и „свине“. И тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне. Да, но грешникът, който има душа. Обаче, ако няма душа, то как ще ги обърнеш? Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение2, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някой ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби.“ А ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла. Виждате: това лято последваха 5 милиона, напр. загуби, а 20 милиона други дадоха. Заради нас, които живеем добре в и между този народ, Господ го държи и поддържа. И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът, като се благослови, благославяме се и ние. А пък че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас; опитайте Го и ще видите, че е благ. И според степента на вашето развитие вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен. Вие търсите къде е Христос. Но аз Го виждам във всички вас, защото никой друг не ви е довел тук, освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мен? Министри в света не мога да ви направя. А защо тогава сте тук? Защото Господ ви е събрал и затова Той, Господ, Който ви е събрал, ще ви благослови. Вие дължите Нему тази светлина и тази благодат. Той в дългото минало ви е крепил и подкрепвал, грижил се е за вашите родители, самите вас и вашите деца и винаги е работил над вас, докато ви доведе в това състояние. И така, Христос е в България, между вас и с вас. Той е, Който подига българския народ. Един ден ще Го видите; Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всичките, а милосърдието — специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи. Заседанието се отложи до довечера, в 9 часа. В 9 часа вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Ив. Русев, който с позволение отсъствува. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела. В трите тия тела — във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят любовта се показва като разум, в духовния — като правда, а в Божествения свят се показва като истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на земята? По-добре да си седеше в небето. Той е дошъл тук на земята да се подига, а пък ще се подига само чрез страдания, също както страда и Господ. А че страда Господ явствува от това, че ние Го наричаме дълготърпелив. И така, първата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е любовта. Тия три стъпки съответствуват в Християнството на седем стъпки: първата е пътят към обръщането, което значи да изменим посоката. Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в живота, е покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е., да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да изпълни. Третата стъпка — то е спасението, т.е., придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането. Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени. Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред. Шестата стъпка, това е освещението. В тази сфера на състояние се намират така наречените Holiness people3, хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като примине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на человечеството. Но за тия 49 стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на Християнството человек еволюира, страда, а в другите три се възражда; т.е. в четирите человек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки, за четирите полета например: те са 28 стъпки — за всяко поле по седем. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Да, да, нужен е добър живот, добри человеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето духовно тяло и затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре градите своето духовно тяло. Така, в 360 дни ако проектирате една добра мисъл, ще имате 360 добри мисли в годината. И тези мисли, като се съединят с другите мисли, те оживяват и добиват динамическа сила за човешката еволюция. А щом изпращаме лоши мисли, ще дойде лош дух и ще се въплоти в тях. Та, за да имаме съобщение с добрите духове, непременно трябва да бъдем чисти, а за тази чистота Господ постоянно праща Своята сила и помощ, ако ние постоянно и да се каляме. Но ако се решим да не грешим, то Господ ще очисти старите ни грехове. После, ако живеем добре, то добрите наши дела ще ни съпътствуват до хиляда поколения, докато лошите мисли следват само до четвърто поколение. А от туй излиза, че доброто върви хиляда поколения, а лошото — в четири поколения. Значи, четири само добри мисли и желания са равносилни на хиляда лоши. Виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на земята; напротив, благодарни бивайте, че сте дошли. Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят. Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде4 по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 13 АВГУСТ, СЪБОТА В 9 часа сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот“, г-н Дънов започна: — Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“. Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов. И когато вие схванете истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете, например, едно дете в тъмнина. То ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на истина. Гдето няма истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само истината е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“. Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни. Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея.“ Значи, истината е врата за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния в материалния — през нея влизат и излизат. На мнозина от вас тия думи не са живи, но тия думи ще оживеят, когато призовете истината на помощ и тя започне да действува във вашия ум. И ако искате да знаете дали истината е във вас, питайте себе си дали сте мирни и дали не се колебаете — това е мерилото. Истината не е нещо, което се натрапва, а моментално се появява и изчезва. И при най-малкото неразположение тя се оттегля, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна и не се плашим от бъдещето. Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще. Но на този въпрос само истината може да ви отговори. Призовете Истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си напомните вашето минало и вашето бъдеще. Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър — призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват. Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате: аз свързвам и материалното благословение с възприемането на истината. После, друго важно нещо трябва да знаете, а то е, че краят на работата е важен, а не началото. Може да подкачите зле, но ако свършите добре, само тогава работата ви се приема. По-добре е да се върнем към Бога като слуги послушни, като чада послушни, които са готови да искат от Бога да им прегледа сметките. Да се стремим всякой ден, като се уединим и търсим Господа. Ако така действувате, аз мога да ви съдействувам. Мнозина искат да им съдействувам, но те не са съгласни с мен, не действуват в съгласие с мен и тогава как ще им помагам? Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете й същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе, ще наложите данък. Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме. Съвременните хора са обезсолени, защото те са изгубили истината у себе си, а знаем, че които се обезсоляват, изхвърлят се навън, за да се тъпчат. Сега, истината е киселината, която трябва да реагира в човека, за да причини осоляването. Щом ние изгубим истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да се не засмърдяват. Следователно, причината за падането на човешката душа е защото е изгубила истината в небето. Затова мисията на Христа е да осоли хората. А пък човек, който не се нагорещи отдолу и не влезе огън под него, не може да се осоли. Страданията в живота са едно кипене, в което се извършва реакцията, която причинява осоляването на човешкия дух. Прочее, сега трябва да ви поосолим. „Но — казват някои от вас — нека се поспрат малко страданията!“ Не. Една реакция трябва да стане, и то да стане напълно, цялата, само до половина няма полза. И ето сега Христос ви пита: „Мога ли да ви осоля, ако вие вярвате в Мене?“ (Всички отговарят: Може!') Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето пак ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце?“ (Всички отговарят „Може, може, доверяваме се“) Христос казва: „Ще ви опитам.“ Десетият човек от вас да избере едно число. (Н. Ватев, който на масата бе десетият человек, избра числото 793) Много твърдо число избрахте. Нека 12-ят человек избере. (Ив. Русев избра числото 705) — Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света?“ и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат.“ Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме. Ние можем и имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействуват да се задържи осоляването. Вие имате нужда постоянно да ви осолява Христос. Той много пъти ви е осолявал. Има нужда постоянно да Го призоваваме, за да ни осолява, защото има опасност всякога да се обезсолим. През тази година вие ще трябва да палите — да бъдете като един въглен, с който постоянно да палите другите, да може огънят да се задържи у вас като въглен. А думата „запалите“ остава за вас една загадка, която вие трябва да си разгадаете. Виждате, че тази година Христос ви даде един много добър план за работа. Той ще ви научи как да работите. Не се безпокойте, защото Господ ще работи във вас и когато е Той с вас, не бойте се. Не мислете, че само сега е Той с вас, а като излезете оттук, не ще бъде с вас. Не, напротив. Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува. През годината и вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят — вчерашната хала е знак за това. От това ще познаете, че през годината България ще има някакви изпитания, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже сега каква именно ще е тя и в какво ще се състои тая буря, защото винаги, когато съм казвал, последствията са били нежелателни. При все че не ви се казва това, казвам ви: въоръжете се и готови бъдете на своите позиции. Сформирайте всякой от вас по една мисъл върху вчерашната буря и през годината като стане, ще проверите дали сте били близо до истината. Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир, спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината във вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат. Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде. На зададени въпроси г-н Дънов отговори: — Сатана (лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които дохаждат, изпратени от Него, работят в сърцето. Мисълта е форма, а желанието е съдържание. Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. А ако на някоя молитва не се отговори, то е, щото е била само с ума или само със сърцето принесена. Еволюцията е правилна и успешна само когато сърцето и умът са съгласни и когато душата духът са тоже съгласни. Настроение и съсредоточение с ума и сърцето в молитвата — това е, което се изисква от всинца ви. През тази година гледайте да снемете излишния товар, що тежи върху вас, и в моменти на съмнение, материални утеснения и прочее, почнете да размишлявате и кажете: „Ако Господ е искал тоя товар да го нося, ще го нося и износя; ако ли не, тогава нека се отмахне товарът.“ В 9 часа вечерта събранието се продължи. Изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот“ и „Яко с нами Бог“ и се молихме за всички братя и сестри, които имат нужда от нас. Господин Дънов съобщи: — Понеже утре ще имаме нашата вечеря, аз искам да разгледате у вас всички неща по сърце и по ум и ако намерите затаени прегрешения, изпъдете ги навънка. С това искам да кажа, че когато Господ хлопа, оглушки да не си правите, а отворете да влезе във вас и да очисти сърцето ви, защото само с чисто сърце имате мир и истината всякога ще се отразява във вас. Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мен сърцето си“? И затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство в Него е складирано. Пък и когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Утре, най-късно в четири и половина заранта, всички трябва да бъдете тук. Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени. След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха. Разотидохме се в девет и половина часа вечерта. 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб. В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния салон в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете. Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете каза: — Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действуват върху г-н Голов и Симеона. Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всинца ви за Господа. Как? Ето как: Симеон, например, не питаше ли пред всички може ли да проповядва в Търново, като пренесе горяща с тамян кандилница през града и с това предизвика слушателството да му говори. Да. но за да излезе с кандилницата си, Симеон трябва да има сила. Подир Голов и Симеон иде М. Георгиев. Затова сега, за да ви освободим, вие трябва да станете активни. Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват. На въпрос от Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: — От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си. Никой, ама абсолютно никой да не знае — няма нужда да знае. Обещание, каквото например Яков даваше Господу и което е писано в „Битие“ гл. 28, стихове: 20, 21, 22; гл. 31, ст. 13, за каквото четем в Книгата „Съдии“ гл.11 ст.30 и 31 и във „Втората книга на Царете“ гл.15, ст.8 и пр. Аз често пъти не посещавам някои приятели и от това им е криво, но не бива да им е криво, защото често пъти аз воювам и съм заобиколен с лоши влияния и лоши духове. Та тогава, ако направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай вместо полза, вреда може да се нанесе с посещението. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и по-щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне, за да се подигне. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи; и като е с вас Той, ще ви помогне. Обаче, предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици от Горе тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен. „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас.“ В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на силата Божия. Бог ще бъде силата, а ние проводниците. По отношение на шегите между вас, ще кажа да държите правилото: каквото н е искате да ви правят хората, не го правете и вие тям. Всичко това, което се говори сега, се санкционира от Бога чрез постоянните гърмежи. (Навън постоянно вали и гърми.) А че това е тъй, явствува обстоятелството, че винаги годишните наши събрания са се отличавали с ясни и чисти дни — никога не сме имали гърмежи като тази година. Всички по-стари приятели знаят това. Днешният ден е ден на благословение. Господ присъствува. Това, което става, Той ще го обърне за добро. Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота ви. Такъв случай рядко става. Имайте, прочее, вяра, защото Господ е близо, та ще ви чуе и помага. Тази година гледайте да я не изгубите: гледайте да приемете всичките благословения, които Господ иска да ви даде — благословение умствено, благословение материално, да помогне във всички мъчнотии в живота ви и да ви дари милост, благост и всички блага. Защото когато дойде Духът Господен върху человека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен. Изобщо, тази година искам да бъдете свободни и то дотам свободни, като както когато ви се дава царство, и да знаете, че Господ е с вас. А когато ви говори Той през годината, да се не плашите. Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действува във всички ви. Той, Духът, нарочно ви изпитва, да види какво ще мислите заради Него — това често става в живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни! Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата. Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги. И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде. Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям. Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте!“ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често пъти допускаме. Например, аз чувствувам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това, вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. А пък ако вие имате нужния нож, ножа на истината, тогава бягат всичките пъклени сили. Но ако седите в тъмнината, тогава виж, в тъмнината те са смели. Защо всякога, когато човек губи присъствието на своя дух, той става унил? Старите хора, например, като губят своите младенчески сили, стават дряхли и свидливи. Ние, обаче, не трябва да остаряваме. Човек, който губи вярата си — това значи човек да остарее; а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческата сила у нас и ни освежава. И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен.“ И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША.“ Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте и я отхвърлете от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца?“ По-добре умрете честни и почтенни, отколкото да умрете като един лъжец. Какво ще каже светът за нас е малко важно, най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ им я е дал. И всичките хора това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото тям се просто плаща за работата, те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите. Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз. 7;1), които представляват човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима; вяра, вяра, вяра и вяра. Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това. Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит. Но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого. Няма да правя опит за любопитството на който и да е. Аз искам да направя опит, който це бъде за в полза на България. Ама ще каже някой: „Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа?“ Всякой е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва дали съм пратен. Сега, измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга. Вие се допълнете един друг. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и ще следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на Конст. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 17, 18, 19, 27, 91 отбягвайте: те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте изобщо и числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18 и 19. Числото 100 е числото на ангелите общение с ангелите и светиите. Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. Духът Елохил, Който е Бог помазаник, е ръководител на българите; Той е Ангелът, Който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий. В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНА КОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ През 1911 г. във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното: Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците. Вергилий Кръстев От обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 1 Моt a mot (фр.) — дума по дума, дословно (Бел. ред.) 2 Прение (арх.) — спор (Бел. ред.) 3 Нoliness реор1е (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.) 4 Пойде (диал.) — тръгна, отида (Бел. ред.) 5 Йоан Кронщатски — руски православен свещеник (1829-1908) (Бел. ред.)
  17. От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание Приложение към протокола от 1911 г. 1 януари 1911 г., Велико Търново, събрание в дома на г-н А. Бойнов. В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение.
  18. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание Приложение към протокола от 1910 г. На 13 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на Елохим, което е женско име. Иехова е Христос, а Елохим е Света Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства: Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане – това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва – да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат. Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят. Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас. Още навън от нас – дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша.“ Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират. Вам е необходимо Знание, за да може да се борите. Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Па и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. Отсега нататък вие сами ще си водите събранието, защото аз имам работа. Духът е, който ще ви ръководи. 27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза: Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашното си стремление и сегашните си прояви с миналите прераждания. У човека има две еволюции – лошите качества и добрите качества. И които качества взимат преимущество у човека, такъв е и той, такава е и еволюцията му. Събрание на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 ч. сутринта, на което присъстваха: ние с Гина, П. Епитропов, Арнаудов, Спас Димитров, И. Тачев, Величко Граблашев и Д. Голов. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза: Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия – силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“ За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си. На 8 октомври 1909 г., четвъртък, бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, който между другото каза: Мъчнотиите – това е Божествената ръка, а страданията – това е Божествената оран. На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у нас от Д. Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее – какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят – духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава. В същия момент на запад, над дефилето на с. Княжево, се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава. 18 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у дома; присъствахме ние двамата, Д. Голов, И. Тачев, Арнаудов, Сп. Димитров. Прочете се глава 16-а от Йоанна, след което г-н Дънов между другото каза: Само в две неща не трябва да се съблазняваме: първо, в Бога и второ, в Духа, който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов – тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите. Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище. Какво нещо е търпението – неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта – това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете“ – значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете. На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обяд в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли: Тези, които умират, ги пущат в Чистилището (Пургаторум). Тези, които [ги] бракуват (тези, които заспиват), те чакат прераждане. Тези, които заминават, отиват в Рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенстват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят. На 8 ноември 1909 г., неделя, Архангеловден, в присъствието на Д. Голов, И. Тачев, Т. Бъчваров, Сп. Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза: Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук. На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И. Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д. Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов – Еклисиаст 12:9-10, Г. Гумнерова – Псалом 63:3-4, С. Димитров – Псалом 71:7 8, а за онези, които отсъстват, се прочете от Притчи 7:1-8. На 20 юни 1910 г., неделя, в 11 ч. преди обед, на събрание в стаята на г-н Дънов ни се дадоха следните стихове: Иван Тачев прочете Псалом 22, 10, 14 и 25 стих; В. Граблашев – Иезекиил, 11 глава, 5-8 стих и 16-17 стих; П. Гумнеров – Иоанна, 4 гл. 1-7 стих; Г. Гумнерова – Исаия, 36 гл., 6 стих, 37 гл., 27 стих; Сп. Димитров – Лука 9 гл., 3 стих, 59 стих; Д. Голов – Иезекиил – 6 гл., 11 стих, 8 гл., 3 стих. И най-после В. Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет. Преди срещата. Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите й два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето – тихо и много приятно.
  19. Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание Още едно място с текста с пояснения ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА - 1910 14 АВГУСТ, СЪБОТА Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни. В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места. И человек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува. Така и горделивите хора са, които не могат да се ползуват. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така е с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долини, върху които животът ще расте. Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас. Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта. Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в най-добри най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта. Слугувайте, прочее, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора. Човек, който не помага и не услужва (слугува) на страдащите пред очите му, как ще помага на хора, които са далеч от него? Законът е такъв, че трябва да послужите на тия, които са най-близо до вас, та да се отдалечат и ви не препятствуват. Тази е заповедта, която ще приложим през тази година: да започнем да слугуваме. Това е, което Господ иска от вас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдействува. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както от Горе нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12 гл. от Йоана и нека през време на прочитането й, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та от тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12 се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: — Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене — не“. Това значи, че сиромасите и грешните хора са едно и също. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник, например, е като един вълк: колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса. Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието Христово, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали в едно с тях: „Разпни Го, разпни Го“. Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се родило във вас, то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците — това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса2. А семитите Го не приеха. Виделината е с вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“. Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“ Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж. Но и двете са едно — разумността и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 часа насетне. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето, но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си. Тук г-н Дънов обстоятелствено уясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: — Тези пет ленти представляват пет кольора4, пет цвята. Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека. И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая: — Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост. 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа и 25 минути сутринта всички бяхме на местата си, както с ме наредени в началото. След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: — Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват „еволюция“. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са правдата, любовта, добродетелта, истината, мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно, тази пръчка — емблема показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап. Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза: — Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила — този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в кръстообразна форма. От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза: — Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си. След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа. В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на живота, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила. То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В астралния мир половете не са както на физическия. Там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте духовния.свят от физическия, за щото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по 32 милиона хора, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, македонците ако умират, нека умират. Тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив, тя е Божествена, но все таки пак не бива да се бърза. И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът, хората около вас, нека ви лапнат; вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата проядат коремите им. Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т. Бъчваров — грозде, Д. Голов — круши и вино, П. Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К. Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме. 16 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Времето-— ясно навсякъде, но атмосферата — някак омарна, като че ли слънцето прониква през мъгла, която не само че не се вижда, но не се съглеждат и облаци. В 10 часа заранта всичките сме по местата си, определени в началото. След като се молихме с „Добрата молитва“, г-н Дънов ни продиктува, та си записахме една молитва, която каза, че се именува „Молитва на Духа“ за която ни обясни, че не можем да я даваме на никого. - Тази молитва — каза той — ще четете само при много голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, пред когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и ще ви напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, свети и послушни, защото знайте, че се приближаваме към Същество, Което е безгрешно и чисто, и свято. В края на тази молитва има като че ли 4, но те са 5 букви — четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат ... ( Тълкуването, дадено на тия букви, не може да е достояние на тази протоколна книга. Това е заповед.) — Всичките молитви са лозинка7, пропуск, и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи. А следобед, в 5 часа, двама по двама с мен ще продължаваме реда на нещата — ще имаме молитва. Така щото, в 5 часа трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата. Снощи някои от вас направихте една грешка. Такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте някои от вас по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате. Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се един други и се шегувате. Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има чистота. Аз искам от всички вас да ми не пращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре е да си седи у дома. И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна среща. другите си стоят и се употребяват там, гдето Духът изисква. Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които ви не мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега де почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2. Срещу думата „смирение“, написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3. Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха по отделно на 29 книжки, от които всякой от нас взема по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: — Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото — това с а духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза о т Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. С това число се е появило и второто лице — правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото две, което трябва да страда, защото винаги този, който седи между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че майка ми ме е научила така“. В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь“ имаме буквите „ю“ и „б“, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2x3. В него са и майката, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява майката. На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост. Осемнайсет означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове. Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено развитие. Двайсет — то представлява любовта. Двайсет и едно. Три пъти по седем са 21. Това е числото на славата. з начи, човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава. Двайсет и две е пак преповторение. То представлява пак животните. Числото двайсет и три е от 2 и 3, което е равно на 5. Значи човек трябва д а има винаги любов. Двайсет и четири. 2+4=6. Там е сърцето. Двайсет и пет. Това число е числото седем. То е животът, истинският жи вот, Божественият живот. Двайсет и шест. 2+6 е равно на 8. Това е светът, в който ние живеем. Двайсет и седем. То е числото 9. Значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. Двайсет и осем. Това пък число е числото 10. То е преповторение на човешкото политическо развитие. Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се г-н Т. Бъчваров и Н. Ватпев да препишат книжката с 29-те думи в 29 екземпляра — за всекиго по един. Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий. Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответствуващата дума, г-н Дънов каза: — Това сте сторили без позволение. Всички сте побързали, а с това сте и съгрешили. Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си урок.“ Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори: — Снощи, при осветяването на хляба, на четирима нищо не се каза от Духа. Донякъде вървя всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се изправи грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквите се кланят? Защото при кланенето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон никога не бива да се прави, гдето виждат хората. Гдето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Никога не се молете, когато лежите, Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да се не създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения, защото, както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е — православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре — в права посока си. Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква, например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкоз, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново. Значи, 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още. Първо възкресение и второ възкресение. В първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат. Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже. После, дали вие ще бъдете с тия си тела или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас, да може да се пазите, за да с е не загнезди дяволът някъде в или измежду вас; защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас — ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални. Ако някой има против някого нещо, нека отиде и да му го каже лично, та по този начин да се предотврати злото. И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши. Това е то предупреждението на Духа. Той иска да ви предпази, за да останете и работите, защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно положение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се не открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и любов. И любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа днес, подир пладне. В 5 часа след пладне бяхме по местата си, определени още от началото. Т. Бъчваров и Н. Ватев бяха написали 29 книжки с 29-те думи, според както бяха се задължили. Съобщи се на всички, че като вземем по една от написаните книжки с 29-те думи, ще отиваме в олтара, гдето ще ги оставяме да се осветят. При отиването ще се съблюдават правила, които понеже не бива да се знаят, не се и протоколират. — Ще се молите — добави г-н Дънов — за себе си, за домашните си, за приятелите си, за българския народ и цялото човечество. Размишлението и молбата няма да трае повече от 4 минути. С всичко това ще се изкупи вчерашната грешка на някои приятели. Като свършихме всички горната заповед, позволи се да препишем схванатата молитва, с която се молихме в олтара и за която не се позволява да се възпроизвежда тук. Г-н Дънов каза: — Освен тази молитва, ще ви се даде и друга утре, 17-того, вторник, и да знаете, че тези молитви се дават много рядко и те са за изгонване лошите духове из себе си и да се самомагнетизираме. А тези молитви винаги се придружават с поклони. С тези две молитви, заедно с дадената днес предобед, ще си служите само в краен случай, когато например се чувствувате изолирани отвсякъде, безнадеждни и безпомощни. Само тогава ще си служим с тези молитви. Тези молитви, дадени сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, Който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й да се запазят вибрациите й. И в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук Дим. Голов разказа един свой сън — как нощем Ст. Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, гдето имал свои воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: — Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4 минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: — Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате Волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят, Господ Саваот.“ 17 АВГУСТ, ВТОРНИК В 10 часа сутринта се събрахме по местата си, когато, след като изпяхме „ Ангел вопияше“, г-н Дънов прочете 14 гл. от Евангелието на Йоана, като между прочетеното се спираше и поясни: — Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът. „Пътят“ — то са всички человеци, „истината“ — това са духовете. А „животът“ — това са Синовете Божии. Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното. Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: — Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18-того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега. После, тия книги, които ви дават тази година, ще ги пазите чисти, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист ще има да се пише и друго нещо. Особено да внимавате никой от вас да не изгуби плика и книгата, защото тогава е лошо. Подир обед, в 5 часа, ще започнете да влизате вътре в олтара, за да до вършим с третата лента. Ще влизате по шест души и това, което е отредил Духът, ще ви се каже. Сегашното ви влизане ще е за да имате любов, сила и дух да работите. Трябва да се радвате сега, че имате мир, да не изгубвате това, което ви е дадено. Да имате мир, съгласие и любов помежду си и тази любов да проявите навсякъде. А пък въпросите, за които се загатна вчера преди обед, ще ги оставим за утре, сряда, 18-того, когато ще се съберем по-ранко. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление който струва това и подлежи на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията. Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света — не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както земята спрямо слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници. Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него. Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо. Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание. Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни. Пътят, в който вървите сега, е най-добрият и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така си само вредите. Защото щом се раздразните, свързвате се с всичките лоши духове — настане у човека една суматоха и се чувствува някак си, че е в ада; па и действително в ада е. Сега, опитайте следното: намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето, че вие се свързвате с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете човек, който винаги говори истината и вие ще си помогнете. Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък. Аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с чене. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднено положение и за които Веригата трябва да пожелае, но не само че трябва да им пожелае; но дълбоко да пожелае, щото на всякой един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората. От това, което имаме, трябва да дадем — да им дадем онзи стимул, който да ги подигне и помогне. По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист и по този начин се въздействува. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли? ( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.) — При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна. Това е волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от друго нищо да се не плаши. Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото попроси който вярва, ще му бъде“; разбира се, ако не се усъмни. Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми?“ —Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философствуваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр. и пр. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятствуват. Васил Узунов: „Тази година детето ми се разболя, Молих се, глас обаче в мене ми дума: Няма да те послушат, няма, няма. Питам аз: мое ли е с ъмнението или чуждо?“ — Това е чуждо. Законът е следующият: ние трябва да дадем всякога. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да имате фокус и ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглюване нагоре и ще ти помогне. При употребяването на разните окултни школи, разни са и начините. Но най-безопасен начин е този, който употребяват християните; защото ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н. Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия и днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа. Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имат утаени11 мисли, да ги изпъдят и да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между вас, защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум, и воля и тогава само ще бъдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също, както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“ Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската свобода в света и иска всякой да Му слугува със свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от Него са се научили как да слугуват. То се знае, че и Той има известни несгоди, и Той страда, но всичко това се обръща на добро. Най-подир, искам всичките членове на Веригата да правят упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно, поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да свързваме ума за работа за тялото. Така щото, ще имате тогава здраво тяло, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някой от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако вие не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да уякне вярата ви. Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо — трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест“ и се молихме с „Отче наш“. 18 АВГУСТ, СРЯДА Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата — това ни се обяви още вчера преди обед. Времето е отлично — ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обед всинца бяхме по определените от началото места. Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата. Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем правила: 1). Ръцете, опънати назад и надолу с дланите, се движат кръгообразно от зад нагоре и се навеждат заедно с тялото, докато по възможност опрат до земята, след което се повдигаме нагоре, като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Три пъти. (Това упражнение е за стомаха.) 2). Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат обърнати към земята. Три пъти. (Туй упражнение е за гърдите) 3). Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от кръста надясно и навеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг. Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти. (Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. (Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе: — Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа. И ще ги правите всякой петък — или сутрин, или преди обед, или преди лягане, на гладно сърце, по половин час. Когато ги правите, всичките минути, докато траят, умът ви да е съсредоточен в тях. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации. Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер, както и Духът повели. Подиробедното време е най-неблагоприятното време за тия гимнастики и Духът него не препоръчва. Тия упражнения ви се дават, за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействуват тия упражнения върху вас тази година, защото те се дават и за концентриране на ума ви. Продиктува ни се и молитвата, с която се молихме снощи подир обед, когато влязохме в олтара по 6 души, но тази молитва не може да се изложи тук. Освен това г-н Дънов прочете на всеослушание, пред всички, и ни продиктува, та си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед. Това послание гласи: „ Аз Съм Господ ваш, верний и благий, Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на Мира — Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. ВТОРИ ВЪПРОС: 1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? 2. Има ли опасност от минаването на холерата в България? ОТГОВОР: Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата. Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? ОТГОВОР: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. — това не са нищо друго, освен астрални картини, видяни от него тук на физическото поле. А че това са картини, явствува от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане. Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все таки ще принесат известна полза. Забележете, че във Веригата се дават 12 петъка и ако някой пости повече, той е свободен, но няма да го ползува нищо. Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво в