Liudmila

Радость и скорбь. 

Беинса Дуно

Я слышал о тебе печаль,

что ты был жесток,

что ты страдания причиняешь.

Не знаешь ли ты, что я бедный странник?

Скажи мне, какого горя ты требуешь от меня?

Говори, чего хочешь, пусть я буду знать это!

Вряд ли меня можно любить.

В том есть печаль! Кто любит

и принимает меня,

Лишь он может жизнь понять.

Труден и крут путь, по которому иду.

Трудно кому-либо следовать за мной,

а для смертного это почти невозможно.

Некоторые любят меня и хорошо думают обо мне.

Он, должно быть, житель совсем другого мира.

Радость и печаль  - таков путь

к пониманию Великой Жизни.

Любовь одинаково ценит и то, и другое.

Печаль и радость  - все одинаково, печаль и радость  - все одинаково,

Любовь однажды в них воцаряется.

Правда в печали ценится,

а добро в радости.

Их давайте примем, вместе пойдем вперед,

Любовь одинаково ценит обоих.

Дано дважды: 09.11.1933. и 16.11.1933.

Радост и скръб

Слушал съм за тебе скръб,

че жестока си била,

че страдания причиняваш ти.

Не знаеш ли ти, че съм беден странник?

Кажи, що искаш Ти от мене скръб, кажи?

Кажи, що искаш, нека аз това да знам!

Мъчно може мен някой да обича.

Там е скръбта! Който мен обича и приема

ме добре, само той може живота да разбира.

Труден е и стръмен е пътя по който вървя.

Мъчно може да ме следва някой там,

а за смъртния невъзможно е почти.

Някои пък да обича и добре да мисли за мен

трябва той да бъде жител съвършено от друг свят.

Радост и скръб, това са пътища да се разбира Великия Живот.

Любовта еднакво и двете цени.

Скръб и радост

все едно, скръб и радост все едно,

Любовта щом в тях цари.

Правдата в скръбта се цени, а доброто в радостта.

Тях да възприемем, дружно да вървим напред,

Любовта еднакво и двете цени.

Дадена на два пъти: 09.11.1933 г.

и на 16.11.1933 г.