Liudmila

Лука, 14

16. А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
18. А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19. Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20. А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22. И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24. защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

Матей, 22

2. Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5. но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6. а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.