Liudmila

Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява.

Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов!

Като чуеш гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината.

Любовта не се мами и никого не мами.

От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина. В нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава.

Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели!

Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава.

Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов.

В нея Безграничният живее!

Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви.

Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички!

Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!

Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея.

Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.

Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.

Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване.

Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.

„Чистите по сърце ще видят Бога.“

Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява.

Любовта говори на душите за радости и скърби.

Речта ѝ е кратка и съдържателна.

Любовта е пълна с Мир и Вяра, която превъзхожда всеки ум.

Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес.

Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство.

Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов.

Любовта познава само оня, Който живее в нея.

Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота.

Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада.

Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.

А само когато се роди човек отново, той не греши. Той живее в радостта, в която Бог обитава.

А радостта от Бога носи алчния(?) живот в себе си.

Любовта не се петни. във вечната Любов другояче действуват законите на живота.

Човекът на Любовта е ограден с жива светлина.

Благодатта на цялото небе се изявява в Любовта!

Знайте, че два пътя водят към Бога. Път на Любовта и Път на Мъдростта. Път на Любовта е приятен за ходене. По него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен, скалист и пълен с препятствия. Той минава през най-високите планински върхове, де буря цари. През този път ученикът може да мине само със своя Учител.

Оня, който мине по пътя на Любовта, е подготвен да възприеме Великата Божествена Мъдрост.

Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта.

Затова се казва: Любовта носи Светлина!

Веф=чният Завет на Духа