Liudmila

Окултният ученик трябва да има нещо мистично в характера си! Изгуби ли се тази мистичност, живота става празен и безсмислен. Ако ние всички станем окултни ученици, трябва да бъдем слепи на погрешките. Аз забелязвам, че след като ви правя бележка, всичките бележки, които аз ви правя, ми костват много скъпо. Защо да ви правя бележки? Мога да оставя друг да ви направи бележка, защото не всякога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една окултна школа, едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всеки един ще намери една добра черта в другия и ще я държи в ума си и тогава той ще те обикне. И ако той намери у тебе една добра черта и ти ще го обикнеш. А сега, вие като се срещнете, търсите си най-лошите черти и ги държите в ума си. И тогава, започвате да се молите, ходите в окултната школа, но понеже сте избрали най-лошата страна, след като сте извършили молитвата, вие уж мислите добро за Ивана, Драгана, Петка, но изпъкне лошата му черта, и веднага развали твоето настроение придобито от мисълта за добрата черта. А вие окултните ученици, за да пазите характера си едно правило трябва да знаете за закон: да си намерите една добра черта. Всеки един от вас има една добра черта. Намерете тези добри черти по между си и дръжте ги в ума си. Само така ще може да си помагате и Господ ще ви помага, и ангелите ще ви помагат, и светиите ще ви помагат. Аз ще приведа един пример: Казах на една сестра, на една от ученичките: Кажи на еди-коя си сестра това и това. Тази сестра ѝ казала, а онази другата ѝ отговорила: Защо Учителят не каже на мене направо, а казва на друг? Какво аз съм казал, тя не иска да го изпълни, а се занимава с посторонни работи. Чрез когото и да е казано, трябва да се изпълни. Казвам ѝ: Не стойте на туй място! Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дето аз живея е много добре да живеете и вие. Но моето място е много опасно, при мене, който живее, той трябва да бъде герой. Ама Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелостта да издържи тия гранати. Аз искам да ви туря на тила – от зад, далеч. И при това, пазете се от едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е в техните души. Когато техните души вибрират еднакво, и когато Божията Любов прониква еднакво тия души може да се разберат. Запример, аз отбелязвам как някой от учениците развалят доброто настроение у другите, като се скарват. Слънцето оплаква ли се на нас? То си грее, обаче някой път облакът ще дойде и ще изопачи светлината му. За пример, аз дойдох между вас, говорих за някои предмети. Таман имате добро настроение, дойдат двама, скарват се, направят облаци. И в края на краищата остават тия двама, които се скарали. И всички ученици заминават и те си приказват: „Петко и Драган и Стоян право е казал“. Какво възпитание може да има в това? Та, първото нещо: учениците на окултната школа трябва да бъдат послушни, абсолютно послушни. Каже ли му се нещо, да го изпълни. Ама ще каже: Духът му казал. Кой Дух? Божественият Дух е Дух на смирение, мъдрост, правда, истина. Той е Дух, който заема всякога последно място, той не заповядва, където иде, последен ще бъде. Готов е да услужи на бедни. И този, у когото Духът работи, той последен ще седне на трапезата. Седне ли пръв, там Духът Божий не е. Тъй го зная аз.

Учитель
Живите сили в природата
Общ Окултен клас , Чамкория, 20 Юли 1922г.