Liudmila

1. Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
2. При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
3. А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
6. И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7. Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8. Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
9. защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10. ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
11. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
12. трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
13. като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

........

1 Коринтяне, 4