Liudmila

Човек, който не познава своята храна, всякога ще боледува. Яж само онази храна, която е необходима за здравословното състояние на тялото ти. Ако ти не познаваш своите приятели, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако не познаваш майка си и баща си, всякога ще се натъкващ на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Може да се направи едно възражение: Баща ти може да е беден, той не може да бъде баща - категорично невъзможно е бедният да бъде баща. Защото беднотията, сиромашията раждат много пороци в света. Сиромашията, това е едно изкуство само за мъдреци. Само мъдрият може да преживее този лукс - сиромашията. На бедния е немислимо да се позволи това. Срещнеш един беден човек, който казва: Сиромах съм. Сиромашията не е лъжица за твоята уста. Тъй аз гледам. Един светия, един мъдрец може да си позволи да бъде сиромах...

Вие ще кажете: Нима ние не разбираме? Разбирате. Има положения, които може да не разберете. Например вие не разбирате състоянието на един беден човек. Вие може да го разберете само когато боледувате. Няма да разберете и един невежа, ако не сте в неговото положение. Вие не можете да разберете състоянието и на един паднал, грешен човек, ако не сте в неговото положение. Докато ти не влезеш в неговото положение, не можеш да разбереш условията, при които той се намира. Следователно, не можеш да говориш за греха. Твоето определение за него ще бъде механическо.... 

Вие считате болестите за нещастие, нали? Така е за този, който не разбира. Болестите са една от най-големите привилегии, които човек може да има на земята. Ще ви приведа един пример. Когато човек вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат да го целуват, ще го прегръщат. Щом оздравее, всички се отдръпват настрана. Но щом е болен, прижълтял, с хлътнали очи, всички казват: Горкият човек! Само тогава се проявява истинската любов. Истинска любов има онзи, който те хване за ръката, мило те погледне и има само едно желание - да ти остави своето благословение. Българите казват, че при големите страдания можем да удостоим близките си с нашата любов. Най- големите открития в историята на човечеството са ставали само при страдания. Най-големите промени, най-големите открития са ставали при най- големите нещастия в света. Има един велик закон в света: истината не може да се открие на хората при материално благополучие. То трябва да дойде след това....

Казвам: Лицето на човека е единственото място, където може да се прояви истината. Само там е истината. В животните лицето е покрито с козина, там няма истина, а у човека има зародиш на истината. Това е неговото лице. Следователно, дотолкова, доколкото лицето на човека е правилно - трябва да се знае какво нещо е правилното лице - дотолкова истината е проявена в него. Абсолютно никаква измама няма. Казваме, че лицето не лъже. Има дегизирани лица. Има известни линии на човешкото лице, може да се провери това, там никаква лъжа не може да съществува. Аз говоря за живите линии, за подвижното лице, а не за маската, с която някои прикриват истинското си лице. Но има лица, които постоянно се менят. Голямо разнообразие има в някои човешки лица. Когато забележа това разнообразие в някое лице, аз го наричам красиво. Красотата зависи от вечното разнообразие, което дава израз на великата природа. Нашето лице е дотолкова красиво, доколкото то е израз на онази жива, велика, разумна природа. От това гледище, физиогномически ние можем да съдим за степента на истината: Умствената страна на истината, сърдечната страна на истината и волевата страна на истината. Умствената страна е в челото, сърдечната страна е в носа, а волевата страна е в устата. Долу в лицето на човека е волевата страна. Най-хубавото място и най-опасното е човешката уста.

Казвам: Аз познавам истината. Как? - Истината може да я познаваш със сърцето си, с ума си, с волята си. Под думата воля, аз разбирам приложение на истината. Под думата чувства, аз разбирам дълбочина, сила, а мисълта е онази форма, дето истината може да се приложи и служи за обект, за който аз ви говоря. Тази теория съществува....

Казвам: Истината има приложение. Вие трябва да започнете. Човек трябва да пази своето лице. Ако искате да имате успех в света, ще ви дам едно правило: Считайте лицето за свещено, нищо повече. Не оставяйте никакво петно на своето лице. Никакво умствено петно, никакво сърдечно петно не оставяйте, никаква лоша постъпка да не се отрази на лицето ви. Аз не говоря за деформациите. Но щом в твоя умствен свят има едно петно, непременно ще се опетни твоето чело. Щом има петно в твоята душа, ще се опетни носа ти. Щом има петно във волята ти, непременно ще се опетни устата ти. А щом те се опетнят, функциите на тялото не стават правилно, понеже лицето е свързано с душата, а душата е свързана с природата....

Псалмопевецът казва: “Когато видя Твоето лице, ще бъда задоволен.” Вие всякога искате да видите един човек не зад гърба си. Защото един човек, който е зад гърба ви, той не ви обича. Туй всички трябва да знаете. Онзи човек, който ви обича, той всякога ще ви погледне, ще бъде пред лицето ви. Един човек, който си навежда очите надолу, казва: Не съм си свършил работата, не ме закачайте. Аз съм още от земята, аз съм свързан със Земята. Онзи, духовният човек направо поглежда. Нали като се молим ние не гледаме надолу. Непременно трябва да станете, да гледате право, нищо повече, и даже не трябва да го гледаш, но само ще хвърлиш един поглед за една десета от секундата, това е достатъчно. Погледни на него и направи една крива линия. Той като погледне, да види, че окото ти се движи нагоре. Туй е хубавата любов. Като го погледнеш, не да наведеш погледа си надолу. Това е лошо. Който има дълг, банкерът като го погледне, присвива очите си. Иска да каже: Всичко е хубаво, но ти имаш да ми даваш. Изважда тефтера и казва: Толкова лихва имаш, може да направиш проверка. Ако този банкер мисли да ти прости лихвите или половината от това, което ти е дал, като те погледне и направи един кръг нагоре, ще знаеш, че той е готов да го направи. Извърне ли очите си надолу, значи че джобът ти трябва да бъде пълен. Сега, като говоря това, вие ще гледате кой къде си движи очите. Но внимавайте и вашите очи накъде се движат. Този опит трябва да направите със себе си. Аз съм срещал хора, които несъзнателно правят това. Гледа ме и за да покаже, че е скромен, срамежлив, обръща очите си надолу. Туй е навик. Учете се да си движите очите нагоре. Движението на очите нагоре е благословение. Много важно нещо е човешкият поглед: Ако вие знаете, като срещнете някого как да го погледнете, на какво разстояние да застанете, ако знаете на какво разстояние да застанете от едно дърво, много добре ще е....

Всяка постъпка, която ти искаш да направиш, например, да обичаш някого, върху тази твоя постъпка невидимият свят, всички съвършени същества спират поглед и гледат какво ще направиш. За тях ти си един цвят, който е напъпил. Всички те гледат как ще цъфнеш. И ако цъфнеш хубаво и издадеш благоухание, всички в Божествения свят се радват. Те ще те полеят. Ако видят, че си един магарешки трън, ще пратят някой да те ашладиса. Няма в света скрито покрито. Всяко едно желание, всяка една мисъл, всяка една постъпка, тя е вече достояние на разумния свят и трябва да се радваш, че е вътре в твоята мисъл. Някой е мислил за мене. Ти казваш: Кой мисли за мене. Ти направиш тайно в живота си едно дело, а вече в невидимия свят Христос казва: За такава душа всички ангели се радват, всички разумни души се радват и ние вашите приятели се радваме. Някой казва: Колко време вървя в този път, никой не се сеща за мене....

Беседа "Познаването на истината"

9 април 1933