alexamsterdam

Аудио - чете Цвета Коцева Любовь – колективность (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ЛЮБОВ – КОЛЕКТИВНОСТ Десета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 24 ноември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление За следващия път пишете върху някоя свободна тема. Сега ще задам няколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа!" Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!" Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е придал нещо. Сега ще напиша нещо на дъската. Ето написвам линийката А. Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов. Казвате: Защо съществува любов между хората? Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване? Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта. Земята е напоена с човешка кръв все за любовта. И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности. Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек. На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек. Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря. В този смисъл никой никого не може да представи, т. е. да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение. Тонът остава същ, светлината и звукът – също. Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук. Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви. За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тъга. Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее. По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл!" Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата!" Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате. За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба. Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига. Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага. С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии. Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата. За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план. И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод. Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена. Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право. Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън. И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях. Казвам: Тази е истинската философия на живота. Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат. Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов? От безлюбие човек умира, но от любов – никога. Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота. Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си. Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява любовта във време и пространство. Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон! За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре. Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони. Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма. Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов. И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си. Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си. Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации. Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща! Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени. Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно. Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не?" Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях. И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне. Питам: Прогресивна ли е думата любов? Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени. Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни. В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече! Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление. Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. Той казва: „Аз искам да започна отново да работя." Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното. Мнозина се запитват дали са на прав път. Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички. Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия. Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога. Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере. Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си. И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе. Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин. Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл. Всеки може да провери тази истина. Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си. Любовта е онази велика, мощна сила в света, която е в състояние да се справи с всички мъчнотии, противоречия и разочарования в живота на човека. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Устои на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето УСТОИ НА СЪЗНАНИЕТО Девета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 17 ноември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Чете се темата: „Разлика между детско и старческо съзнание". Представете си, че имате една жива единица, повдигната във втора, в трета, в четвърта степен: 12, 13,14. Какво ще стане с тази единица? В каквато степен да се повдигне, единицата винаги си остава единица, не се увеличава. Ако съберете една единица с още една, ще получите две единици: 1 + 1 = 2. Питам: Може ли единицата да се събере с единица? Може ли цялото да се събира? В математиката събират и цели числа, както и части от целите, обаче в природната математика цялото никога не се събира. Събират се само части от цялото. В този смисъл човек като цяло нито се събира, нито се изважда, нито се умножава, нито се дели. Това е твърдение, но дали вие сте съгласни с него, то е друг въпрос. И тъй четири велики закона има в света, от спазването на които зависи щастието на човека. Те са законите за събиране, изваждане, умножение и деление. Ако човек не се събира, изважда, умножава и дели, винаги сам остава, т. е. винаги ще бъде свободен. Само свободният човек живее вън от противоречията на живота. Забележете, когато двама души се съберат на едно място, между тях непременно ще се яви някакво стълкновение. Докато кучето е само, не лае. Щом види друго куче, започва да лае. Ако поставите огледало пред някое куче, то вижда образа си в огледалото, но мисли, че друго куче има там и започва да лае, да се хвърля върху него. С кого се бори това куче? – Със себе си. По същия начин и човек се запитва: „Преди да съм дошъл на земята, съществувал ли съм?" Казвам: Човек е съществувал и преди да е дошъл на земята. В това отношение той представя отражение на друг някакъв образ, който е съществувал преди слизането му на земята. И днес човек се бори, но с кого? – Със себе си, със своето отражение, което вижда в огледалото. Като знае това, той не трябва да се бори със себе си, но да се изучава, да се опознава. Какъв е смисълът частите да се борят с цялото? Какъв смисъл има човек да се бори с Бога? Ако вие се борите със себе си, това показва, че се борите с Бога, но тази борба няма да ви изведе на прав път. Каквото и да правите, цялото ще си остане цяло и частите ще си останат части. С други думи казано, единицата ще си остане единица, а множеството ще си остане множество. Някой казва: „Мирът ми се отне." Кой отне мира ти? Никой не може да ти отнеме мира освен ти сам. Мъжът казва, че жената го изтезавала; жената пък казва, че мъжът я изтезавал. Казвам: Мъжът не съществува вън от жената и жената не съществува вън от мъжа. Те са части на цялото и като части на цяло живеят и се развиват в него. Мъжът и жената са проекции на цялото, което се изявява в пространството в множество форми. Казвате, че трябва да обичате всички хора, всички живи същества. Каквото и да говори човек, той обича само себе си. Че това е така, забележете, когато човек е разположен, той обича всички хора; щом не е разположен, той никого не обича. Обаче това не отрича любовта. Казано е: Бог е Любов. Следователно душите представят различни състояния, в които Любовта, т. е. Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко може да изчезне в света, но Божественото съзнание – никога. То вечно е съществувало, съществува и ще съществува във време и пространство, както и извън времето и пространството, в своите микроскопически и грандиозни размери. Това е отвлечена философска мисъл, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи всички души заедно образуват Божественото съзнание. Ние живеем и се движим в Бога. Щом е така, кой може да ни извади от Божественото съзнание? И след всичко това, някой се оплаква, че е нещастен, забравен, изоставен. Не, това е лъжливо учение, крива философия. Никой не може да извади човека от Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастен. Докато човек вярва, че живее в Бога и е свързан с Неговото съзнание, работите му вървят добре и той е доволен от живота си. В деня, в който човек помисли, че е особено същество и подобен на него няма, той сам се отделя от Бога и страданията, нещастията, противоречията тръгват след него. Който иска да управлява другите хора, да разполага с тях, той сам създава нещастията си. Не е лесно човек да управлява хората, да задоволява техните нужди и изисквания. Да управляваш ближния си, това значи преждевременно да остарееш и побелееш. И тъй като цяло единицата не се събира. Бог е единица. С кого ще Го събереш? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,10 и т. н. до безконечност представляват части от цялата единица. Следователно те изразяват безкрайни състояния или възможности, които се включват в Бога, в единицата, във вечността. Сега аз ще дам ново определение за вечността. Ако начертаете една окръжност, вие казвате, че тази окръжност затваря един вечен кръг. Защо този кръг е вечен? Защото окръжността никъде не е прекъсната. Щом се прекъсне някъде, и кръгът се прекъсва или пропуква и тогава казваме, че кръгът е временен. Тогава от едната страна на кръга тече положителна енергия, а от другата страна – отрицателна. Плюсът означава посоката, отдето минава Божествената енергия. Минусът означава мястото, дето Божествената енергия започва да изтича. Плюсът и минусът представляват течения на сили в две успоредни посоки, които се срещат някъде във вечността и образуват окръжност, затварят един кръг. Следователно вечни неща са тия, които нямат нито начало, нито край. Който иска да стане знаменит човек, той трябва да опише около себе си една окръжност, да образува кръг, който няма начало, няма и край. Ако знаменитият човек е недоволен от положението си, иска да се прослави, той разкъсва някъде окръжността и в нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човек иска да се представи пред хората, да им заповядва, но ще се намери в положението на човек, който се оглежда в огледало. Каквото върши отвън, това ще види и вътре в огледалото. Ако отвън е сериозен, и вътре ще бъде сериозен; ако отвън е весел, и вътре ще бъде весел. В края на краищата този човек заповядва на себе си, прославя се пак пред себе си. Един ден, когато осъзнае това, той ще разбере комичното положение, в което се е намирал. Съвременните хора понякога изпадат във фалшиво положение в живота. Те се боят от сиромашията и казват: „Как ще преживеем старините си, когато не можем да работим, а сме бедни?" Казвам: Няма защо да се страхуват от сиромашията, защото след нея ще дойде богатството. Богатството е плюс, а сиромашията е минус в живота. Те са полюси, между които животът се движи. Който иска да бъде богат, той трябва да се въоръжи, да е готов да изхвърли всичките си снаряди и после отново да ги спечели. Ако кесията не се празни, тя не може да се пълни. Сиромашията и богатството са временни състояния. Те могат да траят момент, а могат да траят и години – от човека зависи. Човек трябва да мине и през двете състояния, да научи нещо от тях. Сиромашията дава едни уроци, богатството – други. Някой казва: „Трябва ли да бъда богат?" – Трябва да бъдеш богат. – „Трябва ли да бъда сиромах?" – И сиромах трябва да бъдеш. – „Трябва ли да бъда учен?" – Трябва да бъдеш учен. „Трябва ли да бъда невежа?" – И невежа трябва да бъдеш. Учението е богатство; невежеството е сиромашия. – „Трябва ли да бъда праведен, добър човек?" – Трябва да бъдеш праведен. – „Трябва ли да бъда грешник?" – Трябва да бъдеш грешник. Добротата е богатство; греховността, лошавината е сиромашия. Това е правата философия в живота. Следователно права философия е тази, която създава силни, устойчиви хора, които разбират всички прояви на живота и лесно се справят с противоречията. Мнозина, които не разбират живота, се обезсърчават, отчайват и казват: „Няма щастие на земята." Днес и млади, и стари търсят щастието и, като не го намерят, казват: „Щастието е непостижимо." Питам: На какво се дължи щастието и на какво – нещастието? Всеки иска да бъде щастлив. Ще ви дам една рецепта, да знаете как може да придобиете щастието. Първото условие за щастието е любовта. Когато придобиете любовта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовта, и щастието ще изгубите. Ако някой казва, че няма щастие в света, подразбирам, че между хората няма любов. Хората искат без любов да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нямате любов, не можете да бъдете щастливи. Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да бъде доволен от знанието, от мъдростта си, но и той не е щастлив, ако няма любов. В щастието човек изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовта, която го е посетила. Щастливият човек има връзка с Бога, вследствие на което той чувствува пулса на всички живи същества. Няма по-голямо блаженство за човека от това да чувствува този пулс! Само този човек живее съзнателно и разумно. И тъй, който придобие любовта, той придобива и щастието. Хванете ли щастието в ръцете си, всички ваши ближни – мъж, жена, деца, приятели тръгват след вас. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставят. Щастливият човек не боледува, нито умира. Някой казва, че еди-кой си умрял от любов. Който люби, той не умира. От безлюбие хората умират, но от любов – никога. Казват за някого, че като видял майка си и баща си, които отдавна не бил виждал, не могъл да издържи от радост, вследствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбен видял възлюбената си и от любов към нея сърцето му се пукнало. Това не е вярно. Хората умират от безлюбие, но не от любов. Любовта не умъртвява, но възкресява човека. Ако в сърцето на умрелия може да се събуди любов, той става силен, мощен и оживява. Хората мислят, че когато умре някой, с него всичко се свършва. Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил любовта си. Докато човек има любов в сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свят, както хората на земята заминават от едно място на друго, но не умира. Когато някой казва, че еди-кой си умрял, това значи, че той съблякъл старите си дрехи и облякъл нови. Можете ли да кажете, че някой е умрял само защото съблякъл старите, скъсаните си дрехи? Можете ли да кажете, че някой е умрял само защото костите му били разхвърляни по гробищата? Тялото на човека е дреха, от която някога може да се откъсне ръкав, гръб, предница или друга някаква част. Отделните удове на тялото представят теркове, от които може да се определи каква е била формата на цялото тяло. Ръката е един терк, кракът – друг, белите дробове – трети и т. н. Казват: „Великолепно нещо е човешкото тяло!" Да, физическото тяло е оригинална дреха. И ако съвременните учени изучават тази дреха и я намират толкова сложна, какво ще бъде положението им, ако един ден се заемат с изучаването на самия човек? Засега учените изучават колко влакна, колко клетки има в дрехата на човека. Тези клетки представят тухлите, от които е съградено човешкото тяло. Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна и нищо не е в сила да я ограничи. Тази вечер ще ви дам следното музикално упражнение: ”Любов ме озари, Душа ми разшири, Духът ми укрепи И благост в мен всели ". Сега на тези думи трябва да се даде някаква мелодия. Тия думи са положителни. Казано е, любов ме озари. Значи любовта озарява човека. Някой казва, че е скръбен, понеже изгубил онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубиш човека, когото любиш. За пример Бог, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубим онзи, който ни люби и когото ние любим, подразбира да изгубим Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубиш Бога, значи да умреш. Отсъствието на Бога в един дом внася смърт. Следователно дисхармонията в света се дължи на кривата философия, която съществува между хората, че могат да изгубят Бога. Второто неправилно твърдение е, когато някой казва, че никой не го обича. Казано е, че Бог е Любов. Значи Бог не може да измени на себе си. Ако приемем, че Бог може да измени на себе си, тогава трябва да допуснем, че има сила вън от Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовта е неизменна, тя всякога ни озарява. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в любовта, в която има светлина и радост. Необходимо е човек да премине през тия промеждутъчни състояния като условия за неговото повдигане. И в тия преходни състояния той пак се намира в областта на любовта, но облаците на неговото съзнание му пречат да вижда тази светлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнанието в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Когато ученикът се натъкне на тия състояния, той не трябва да се безпокои, но да мисли. Някой казва: „Големи страдания имам!" Колкото по-големи и продължителни са страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бъдат състоянията на радост и на любов, които ще дойдат като последствия на първите. Това всеки може да провери. Това не е теория, то е наука. Ще кажете, че съвременната наука не разглежда тия въпроси. Това нищо не значи. Съвременната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краен развой. Но и ние няма да я кърпим с нови ями, ще я оставим да върви и да се развива по естествен път. Ако й турим нови ями, нови кръпки, дупките й ще станат по-големи. Старите дрехи ще кърпим със стари ями, а от новите дрехи ще съградим новата философия за живота. Ако речем да реформираме света по стария начин, ние ще се натъкнем на още по-големи мъчнотии. Ако религиозният човек види, че някой се оглежда в огледало, той ще го счита за голям грешник, ще му наложи епитимия в пост и молитва, в разкаяние и т. н. В това отношение турците са по-свободни. Те казват: „Благословение е да гледаш красивото!" И тъй всяко съзнание като част от Божественото има условия да расте и да се развива. Щом знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мъчнотии и противоречия. Понякога човек се отчайва, обезсърчава и казва: „Дотегна ми да живея. От мене нищо не може да стане, аз ще се самоубия." Не, невъзможно е човек да се убие. Той е част от цялото, част от Божественото съзнание, на което по никой начин не може да посегне. Ако къщата на някой човек се запали и изгори, мислите ли, че той не може да си направи нова? Ако дрехите на някой човек се скъсат, мислите ли, че той не може да си направи нови? Следователно, каквото и да направи човек със себе си, той не може да докосне нито на йота своята душа. Тя е част от Бога, а на Божественото никой не може да посегне. Човек може да изгори къщата си или да скъса дрехата си, но каква разумност има в това? Ще изгориш къщата си, ще скъсаш дрехата си, но душата си не можеш да докоснеш. Тя е недостъпна за тебе. Под „душа" ние разбираме групировка или съвкупност от множество същества или съзнания, всяко от които представя известна степен на интелигентност или известно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзнание. В този смисъл в момента на своето проявление всяка душа не е нищо друго освен израз на едно от състоянията на Божественото съзнание. За пример искате да ядете – това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите – това е състояние; искате да станете велик човек – това е състояние. Всички тия състояния, събрани в едно цяло, представят стремежи на една душа. Стремежите на всички души пък се съединяват и се вливат в кръга на Божественото съзнание. Това е дълбока философия, за разбирането на която се изисква голямо умствено напрежение. Както мехурът може да се пръсне от надуване, така и нервната система на човека е в състояние да се пропука от силите на злото. По същия начин човек трябва да тонира своята нервна система и за Божествените енергии, да ги възприема правилно, да издържа на тях. В този смисъл ученикът трябва да гледа на живота не като на нещо механическо, а като на съвкупност от разумни сили, които го ръководят. Щом е така, той от нищо не трябва да се плаши. Човек трябва да бъде смел и решителен да върши волята Божия като едно от състоянията на Божественото съзнание. Затова именно Бог мисли за човека само добро. Като мисли доброто на човека, Той мисли доброто и за себе си. За Бога злото е абсолютно изключено. Значи злото в света иде от неразбиране на условията, в които се намираме. Сега ще помните следното положение: никоя сила в света не е в състояние да ви извади от Божественото съзнание. Никоя сила в света не е в състояние да ви направи пакост, да вземе щастието ви. Ако нямате щастие, трябва ли да плачете за него? Защо плачете за нещо, което не познавате? Кой от вас е бил щастлив? Досега аз не съм срещнал човек, който да е изгубил щастието си. Бих желал да срещна такъв човек. Говорят някои, че са изгубили щастието си. Да, това са само философски или поетически изрази. Който има щастието в себе си, той не може по никой начин да го изгуби, защото щастието произтича от любовта. Който има любов, той не може да я изгуби, защото като душа, той е състояние на Божественото съзнание. Тази мисъл трябва да държите постоянно в ума си, ако искате да запазите своя вътрешен мир и добро разположение на духа. Мнозина от вас са добри певци, добри музиканти. Опитайте се да съчините някаква мелодия на четирите стиха, които ви дадох. Нека това бъде задача за всички, да видите, дали мажорна или миньорна гама ще подхожда повече. Ако се опитате да дадете някаква мелодия, вие ще се натъкнете на мисълта какво ще кажат другите, ще я одобрят или не. Това е преходно състояние, през което всички минават. Не се смущавайте от това кой какво ще каже. Всяко нещо, което е направено с любов, не може да не се хареса. При това вие трябва да знаете, че се намирате в процес на развитие. Ето и аз ви дадох една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи в незавършените процеси. Ако искате, вие можете да измените текста, да разместите думите така, че да съответствуват на мелодията, която ще дадете. Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуща поне един дисонанс. Всички поети и музиканти, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умрели. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страдания, при дисонанси животът е по-устойчив, а материята – по-издръжлива. Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянията. Ако дисонансите са много на брой и на малки разстояния един от друг, те предизвикват разпокъсване в нервната система. Обаче, ако са бързи, т. е. кратки и на голямо разстояние един от друг, те са необходими за смяна на състоянията в живота. Сега аз забелязвам, че вие малко пеете, вследствие на което губите гласа си. Човек трябва да пее, за да се научи правилно да говори. Правилният говор трябва да бъде музикален. Значи пеенето е музикален говор, а говорът е пеене. Човек не може да пее, докато не се научи да говори музикално. И обратно, той не може да говори, докато не се научи да пее. Но човек все трябва да има на кого да пее и да говори. На кого ще пее? – На висшето в себе си. – За кого ще учи? – За висшето в себе си. Човек може да бъде обект сам за себе си, но и друг някой може да му бъде обект. Изобщо обектът може да се мени. Когато човек даде ход на Божественото в себе си, тогава обектът на неговите стремежи е постоянен. Тогава той разбира нещата моментално. Защо? – Понеже дохожда в състояние на вътрешно прозрение или предвкусване и бързо се ориентира върху нещата. Божественото начало в човека носи разширение за сърцето, светлина за ума и разнообразие и красота за духа. При всичко това пак има нещо неизменно в живота на човека. Божественото е неизменна мярка, която физиономистите търсят в лицето на човека, но не могат да я намерят. Френолозите я търсят в главата, но не могат да я намерят. Хиромантиците я търсят в ръката, но не могат да я намерят. Астролозите я търсят някъде в съчетанието на планетите, но и там не могат да я намерят. Тази мярка се среща и на главата, и на лицето, и на ръката на човека, но тя е неуловима. Всеки я чувствува, но не може да определи мястото й. Срещате един човек, виждате, че лицето му е светло, сияе. Друг път срещате същия човек, но тази светлина я няма на лицето му. Той е тъй обикновен както всички хора. Следователно Божественото в човека не се проявява всякога. В това седи красотата на живота. Туй не значи още, че когато човек е облечен със старите си дрехи, е грозен. Наистина новите дрехи придават на човека нещо хубаво, тържествено, но и със старите си дрехи той пак обръща внимание на околните: всички го търсят за работа, всеки се нуждае от него. Ако сте облечени в нови дрехи и срещнете на пътя си човек, който е гладувал няколко дена, вие ще поприказвате с него, но не можете веднага да му услужите. Ако сте със старите си дрехи и срещнете този човек, веднага ще го заведете дома си, ще измиете краката му, ще го нагостите добре и след това ще го запознаете с домашните си. Значи не само вие ще направите връзка с него, но целият ви дом. Ако пък Божественото ви покани дома си и ви нахрани, това ще бъде още по-добре за вас. И Божественото има свой дом, домашни, с които може да ви запознае. Няма по-велик момент за човека от този да бъде поканен в дома на Божественото, да се запознае с домашните му и да направи връзка с тях. Казвам: Пазете връзката си с Божественото! Ако Божественото дойде във вашия дом, вие трябва да го приемете като велик гост, да му послужите със свещен трепет. Този гост иде от далечен път. Той ще ви разправи за своето пътешествие, за красивото, за великото в живота, а вие само ще слушате и ще се учите. Като поседи малко при вас, той ще ви остави благословението си и ще замине, като обещае, че от време на време ще ви пише по едно писмо. Питам: Ако вие не сте готови да послужите на Божественото, за какво друго ще бъдете готови? Това значи: дойдете ли до Бога, вие трябва да бъдете готови на всякакви жертви, без никаква философия. Вън от Бога можете да философствувате, колкото искате. Във философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила с цел да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? -Защото там всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъж стават ясни. В човешката философия нещата се извършват във време и пространство, затова човек има нужда да доказва, да разсъждава, да съпоставя. В Божественото всички неща се извършват извън времето и пространството, следователно те са ясни, разбрани, не се нуждаят от никакви доказателства, от никакви разсъждения върху тях. И тъй не се безпокойте, че не можете изведнъж да постигнете желанията си. Бъдете доволни от това, което днес имате. Да бъдете доволни от това, което имате, не значи, че не трябва да се стремите. Вие трябва да бъдете доволни от най-малкото, защото в него се крият условия за голямото. В малкото се крие Божественото, което е носител на красивото в живота. Който се радва на малките придобивки, той ще дойде и до големите. И Бог се радва на малките придобивки. Той има всичката сила и власт да застави хората да Му служат, както иска, но ги оставя свободни, сами да дойдат до съзнание да Му служат. Той има търпение да чака с векове тяхното пробуждане и да се радва на микроскопичните усилия, които те правят. Човек е оставен свободно да се развива, сам да поеме правия път, да разбере и прецени неговата красота. Когато човек влезе в този път, той започва да вижда навсякъде само красивото, възвишеното. Бог вижда само хубавото, само доброто. С лошото, със злото Той не се занимава. Когато стане въпрос за изправяне на някои криви страни в човека, с това се занимават ангелите и архангелите. Следователно страданията на хората се дължат на корекциите, на ремонта, който ангелите правят върху тях. Когато болката им се увеличи, те викат: „Господи, защо ни измъчваш?" Трябва ли комарът, смачкан от човека, да пита Господа защо му е отнел живота? Бог ли отне живота на комара? – Човекът отне живота му. Когато комарът се оплаква, че отнели живота му, Бог казва: „Направете му нова дрешка!" Дойде някой и се оплаква, че къщата му изгоряла. Бог казва: „Съградете на този човек нова къща, по-хубава от старата!" Някой се оплаква, че го изпъдили от служба. Бог казва: „Дайте нова служба на този човек, по-добра от старата!" Следователно Бог използува всяко нещастие, всяко страдание, на което хората се натъкват, за да им покаже правата посока в живота. Сегашният живот е приготвяне за онова, което предстои да дойде. Апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло, нито око е видяло онова, което Бог е определил за онези, които Го любят", т. е. за онези, които са готови да възприемат Неговата Любов. Казвам: Понеже много съм говорил за любовта, ще ви дам задача всеки от вас да определи поне по едно отличително качество на любовта. Едно от качествата на любовта е, че тя не се съблазнява, нито се подкупва. За пример, когато младата мома намери своя възлюбен, тя от нищо не трябва да се съблазнява. И царският син да дойде при нея, да й обещава целия свят, тя да не се съблазни, да не се подкупи с нищо. При това всяка жертва, която е направена от любов, трябва да се оцени правилно. Любовта не се колебае. Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, в душата на когото има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. В своите прояви любовта е вечна. Когато любовта минава от един свят в друг, тя създава страдания на хората. Който не разбира този закон, той може да преживее някаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърчава. Ако чешмата в двора на някой човек дава малко вода, това не е за обезсърчение. Утре водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цветята и дърветата. Това са фази, през които любовта минава. Човек трябва да разбира тези фази и да не се смущава. Когато човек съблече старите си дрехи, той трябва веднага да облече нови, да не остане гол. Ако е лято, може да мине както и да е; но когато зимата настъпва, човек трябва да бъде готов с новите си дрехи веднага да ги облече. И тъй, когато ученикът иска да добие знанието, което любовта носи, той трябва да хвърли старите си дрехи, т. е. всички ненужни страдания, да се откаже от своя егоизъм. Егоизмът е препятствие на човека да види светлината на деня. Мнозина от вас сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своите страдания. Такъв човек мяза на болен, който мисли само за болестта си. Казвам на болния: Ти приеми любовта в себе си, а за болестта не мисли. Любовта е сила, която е в състояние да те излекува. Любовта лекува всички болести. Тя повишава трептенията, вибрациите на човешкия организъм и с това го прави способен да издържа на външните влияния и на влиянията на микробите. Когато човек се демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболява. При всяко демагнетизиране става пропукване на известни места в двойника, отдето изтича голяма част от жизнената енергия на човека. Когато това пропукване се запуши, човек оздравява. Всяка дума, която излиза от любовта, служи като мазилка, с която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Когато кръвоносните съдове в човека губят своята пластичност, своята пъргавина, той заболява от артериосклероза. Това се случва най-много със старите хора. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайките, които се образуват при храненето. От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване, при което чрез потта се отделят токсините от организма. Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните хора. И тъй човек трябва да бъде здрав! Защо? – Това е необходимост на организъма. Човек трябва да бъде богат! Това е необходимо условие за неговото развитие. Човек трябва да бъде учен! Това е необходимост за ума. Човек трябва да бъде красив! Красотата е израз на Истината. Само свободният човек може да бъде красив. Само свободният човек може да се домогне до истинското знание, до знанието на природата. Той чете направо от книгата на природата, защото знае нейната азбука. Като види човека, той гледа на него като на библиотека. Ще влезе в тази библиотека, ще отвори една книга – ушите, ще отвори втора книга – носа, ще отвори трета книга -устата, четвърта книга – очите и т. н. Той ще чете и ще превежда. Човек е отворена книга, по която може да се чете за небето и за земята. Който не може да чете тази книга, той ще ходи да учи в Англия, във Франция, в Германия, ще прекарва там, но в края на краищата тази книга ще остане пак затворена за него. Апостол Павел казва: „Вие сте написана книга." Велики и славни работи са написани в човешката душа, които за в бъдеще ще се четат и препрочитат. Първо човек ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-после до човешката душа, в която се крие истинското Божествено знание. В душата е съсредоточен реалния свят, който нито се изменя, нито се променя. Докато изминем този свят и дойдем до определеното място, ние ще се разговаряме едни с други, ще учим, ще прилагаме и ще се радваме, че дълъг е пътят, който ни предстои да минем. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Доброто сърце (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ДОБРОТО СЪРЦЕ Осма лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 10 ноември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Четоха се някои от темите за цветовете на дъгата. За следния път пишете върху темата: „Детско и старческо съзнание." Съвременните хора трябва да се научат да мислят като природата. Те мислят по изкуствен начин, съвсем различен от този на природата. Когато хората се научат да мислят правилно, тогава те ще разбират значението на всяко движение на човека, както и на всяка написана от него буква. Ако разгледате почерка на някой човек, виждате, че буквите в началото са дебели, а накрая стават тънки. Защо пише така, вие не можете да си обясните. Ако дадете това писмо на някой графолог, той веднага ще го изтълкува, ще каже: „При започване на своите работи този човек е твърд, смел и решителен, но в края губи тази твърдост и решителност, на тънко свършва. В началото на работите си той обещава, говори за хиляди левове, а на края завършва едва със сто лева." Същото може да се каже и за човешкия нос. Носът на някой човек при основата си, под веждите, е дебел, масивен, като колона, а надолу става тънък. Какво означава такъв нос? Архитектът, който го е построил, знаел какво означава, но важно е вие да го разберете. Дебелината на носа горе означава голямо налягане. Значи в началото на живота си този човек е минал под голямо налягане. Когато колоните на едно здание са големи и дебели, какво показва това? Това показва, че върху тях лежи голяма тежест. Носът на друг човек при основата си е тънък, надолу върви като права линия, а на върха се завива като човка. И това има значение. Казвам: Вие трябва да изучавате формите на човешкия нос и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисълта на човека определя формата на неговия нос. Както времето влияе върху барометъра и той се повдига и спада, така и мисълта влияе върху носа, като го видоизменя. В това отношение човешкият нос е барометър за мисълта. Значи има известно съотношение между мислите на човека и линиите на неговия нос. От формата на носа се съди за природния ум на човека. Следователно, колкото носът на човек е по-масивен, а цветът по-тъмен, толкова по-гъста е средата, през която този човек е минал. Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите. Щом дигнете червеното знаме, то означава война." За портокаления цвят казват: „Човек трябва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добре, на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле." За зеления цвят казват: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е в материята." Щом дойдат до жълтия цвят, те казват: „Човек има интелект, но трябва да го използува само за себе си. Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо." За виолетовия цвят казват: „Като човек, ти имаш сила, но ще я държиш само за себе си, няма да я изразходваш за другите хора." Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг. По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора. Тъй щото голямо е значението на цветовете и тяхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. За пример много болести могат да се лекуват с цветовете. Една болест може да се лекува с червения цвят, друга – с жълтия, трета – със синия, с портокаления, със зеления, с виолетовия и т. н. Когато някой човек има идея, иска да живее за Бога, тогава червеният цвят оказва добро влияние върху живота му. Божественият живот започва да се влива в него. Докато човек е егоист, мисли и служи само на себе си, Божественият живот не може да мине през него. Егоизмът е преграда, препятствие за този живот. Някой казва: „Човек не трябва да бъде егоист." Да, човек не трябва да бъде егоист, но трябва да има представа за своето висше аз, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. Какво е понятието на съвременния човек за неговото аз, когато, едва прекарал 60 години на земята, го понесат с тарга на далечен път? След това поставят върху него паметник, на който пишат: „Тук лежи и почива един „аз" от високо произхождение". Не, това не е аз. Азът не умира. Господ казва за себе си: „Аз, Господ." Значи Той е Азът, който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т. е. висшето „аз" в себе си, той е ученик на новото учение, носител на новите идеи. И тъй казах ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У вас е точно обратното: малко мислите, много говорите, много се тревожите и в резултат на това работите ви не вървят добре. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отде знаете, може би някои от вас да станат велики оратори, да държат речи пред народа? Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора. Обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути. Когато някой иска да предаде идеите си на другиго, той казва: „Аз ще говоря много, да напълня главата му." Да, ти ще напълниш чуждата глава, но твоята ще изпразниш. Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако с водата на твоята стомна напълниш друга някоя, ти ще останеш с празна стомна. На същото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, без да приемате отнякъде ново знание, в скоро време ще се изчерпите. И най-видните професори, след като преподават лекциите си, в няколко години се изчерпват. И ако продължават още да преподават, те могат да направят в лекциите си малки, едва забележими корекции. Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нещата, това е лесна работа. Според законите на говора само онази мисъл е права, която задоволява както говорителя, така и слушателите: говорителят се ползува по един начин, а слушателите – по друг. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателите, е обикновена реч. И тъй вие трябва да имате положително знание за линиите на тялото, на лицето, на ръцете си и да ги разбирате. Като знаете това, ще намерите де се крият вашите дефекти и вашите добри страни. По този начин ще можете да изправяте дефектите и слабите си страни. Някой казва: „Аз съм свободен, мога да мисля, да чувствувам, да действувам, както искам. Не е така. Свободата се определя от силите в човека. За пример, ако носът на някой човек е дълъг 4 см, той показва какво е количеството на силите, вложени в мозъка му. Това количество сили пък определя интелигентността на този човек. Мислите ли, че ако един човек има чело, високо 4 см, а друг – 2 см, и двамата ще имат еднаква интелигентност? Те няма да бъдат еднакво интелигентни. Значи дължината на линиите на челото определя количеството енергия, вложена в мозъчното вещество. Човек трябва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. Тя се прахосва, намалява от страх, от омраза, от злоба, от отрицателни мисли и чувства, от разни пертурбации в живота му. Следователно, като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към своя мозък. Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е Божията Любов. Тя е първото условие за проява на интелигентността в човека. Положителната, права мисъл се изявява само при влиянието на великата Божия Любов. Когато тази любов напусне човека, той става обективен, мисълта му – прозаична, повърхностна като тази на животните. Мислите ли, че богатият човек, който яде по няколко ястия на ден и се грижи само за ядене, седи по-високо от птицата, която кълве гроздето по лозята или хваща пилците и ги изяжда? Ние се отвращаваме от сокола, който граби кокошките от дворовете, а не се отвращаваме от себе си, когато вадим нож и колим кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колим животните, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички същества, които по интелигентност седят по-долу от нас и следователно можем да разполагаме с техния живот. Казвам: Много от погрешките на хората се дължат на известни дефекти в линиите на тяхното тяло, лице, крака, ръце и т. н. За пример физиономистите са намерили седем линии в човешкия нос, които считат като дефекти, вследствие на което те казват, че на някой нос е изразена черта на страхливост, на друг – тщестлавие, на трети – гордост, на четвърти – любопитство, на пети -търговски дух и т. н. Ако човек разбира тази наука, той ще се оглежда често и при съзнателна работа с мисълта си ще изправя дефектите си. Може ли да се нарече художник онзи, който не умее да коригира своята картина? Той турил някъде по-силни, някъде по-слаби сенки или очите не са достатъчно изразителни и всичко това сам трябва да коригира. Ако човек сам не може да изправи дефектите на своето лице и тяло, има ли право да казва за себе си, че Бог живее в него? Казвате: „Лицето на човека е израз на душата." Питам: Може ли едно криво лице или лице с дефекти да представя душата? Може ли душата да живее в неорганизирано тяло? И след това казвате, че като умре човек, всичко с него се свършва. Как е възможно човек, в когото душата живее, да умре? Невъзможно е да умре човек, в когото душата живее! Апостол Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно." Тяло, в което душата е облечена, не може да умре. Това тяло е дете на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дете? Значи ще излезе, че душата живее в хижа, която всеки момент може да се събори и изчезне. Това са стари разбирания, отживели времето си. Само грехът може да живее в хижа. От осем хиляди години насам той си е направил една хижа, един затвор, а иска да убеди хората, че тук живее душата. Ясновидецът вижда тази хижа около човека във вид на тъмна, черна обвивка, която някога прониква дълбоко в него и го стяга, ограничава. Та усилията, борбите на човека не са нищо друго освен стремеж на духа да се освободи от тази тъмна сянка, от това черно покривало. Това може да се постигне само чрез светлина. Казвам: Човек не трябва да търси само дефектите си, но трябва да учи, да различава нормалните линии от анормалните и да знае как да ги изправя. Значи анормалност има в очите, ушите, устата, носа, челото, веждите на човека и той трябва да работи съзнателно за своето изправяне. Много от съвременните физиономисти твърдят, че най-лесно стават промени в черепа на човека. Той може да претърпи някаква промяна в черепа си даже в продължение на три месеца. Това зависи от интензивността на мисълта. Колкото по-интензивна е мисълта за човека, толкова повече изтънява неговият череп. За пример, ако вземете черепа на човек, заминал за онзи свят, у когото мисълта е била много интензивна, ще видите, че черепът на този човек на много места е тънък и светлината на свещта лесно минава през тия места. Обаче, ако турите една свещ в черепа на човек, който малко е мислил през живота си, ще видите, че светлината не прониква през неговия череп. Следователно, колкото по-разработен е бил мозъкът на човека, толкова и костта на черепа му ще бъде по-тънка. Това показва, че мисълта е динамическа сила, която заставя мозъка да работи, да се развива. Гърците наричат българите „дебели глави". Това отчасти е вярно, както отчасти е вярно твърдението на някои физиономисти, че моралните чувства у гърците са недостатъчно развити. И тъй, колкото повече се развиват вътрешните чувства и способности на човека, толкова повече се развиват и неговите морални чувства; вследствие на това става повдигане на горната част на черепа. Голяма енергия, голяма интензивност се изисква от човека, за да може да придаде на черепа си горе красива крива линия. Голяма е придобивката на човека, ако той с усилието на духа си може да направи някаква промяна в своите удове. Ако линията на ухото в средната част е издута, това показва активност в чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човек е външно пасивен, а вътрешно активен. Същите линии имат значение и за носа на човека. Когато носът е малко вирнат нагоре, това показва любопитство; ако е малко завит надолу, това показва търговски дух. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да предаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилните линии на носа говорят за равновесие между човешките способности. За всяка своя постъпка човек трябва да мисли. Съвременната култура трябва да даде методи за работа, чрез които хората да постигнат пълно равновесие между силите на своя организъм. Тези методи са сложни, но рационални. При тях може да се постигнат известни резултати, които ще се отразят както вътрешно, така и външно върху човека. Тази промяна ще се отрази върху лицето, ушите, очите, носа, както и върху цялото тяло на човека. Той трябва да изучава чертите на лицето си, да работи върху тях, да ги изправя. Ако срещнете човек с правилни черти на лицето, вие трябва да го изучавате, да се сравнявате с него, за да знаете какво ви липсва. И младият, и старият обичат да се оглеждат. Защо? Всеки желае да бъде красив. В красивото лице е изразено всичко, което Бог е вложил в човешката душа. Затова Бог казва: „Огледай се и виж какво съм вложил в твоята душа. Ако има нещо, което си нарушил, работи върху него, докато го изправиш." Някой се оглежда и казва: „Аз нямам никакви дарби." – Това не е вярно. Който няма никакви дарби, той има чело едва 1 – 2 см високо. Всъщност така ли е? Твоето чело е високо пет сантиметра, а казваш, че нямаш никакви дарби. Даже котката проявява известна интелигентност, а колко повече човек! Красиво е човешкото лице! Като погледнете брадата на човека, в нея има една красива черта. Дето е добре развита тази черта, тя говори за голяма устойчивост на човека. На хиляди парчета да разрежете този човек, той няма да се откаже от убежденията си. Който няма тази черта на брадата си, още при първия удар е готов да отстъпи. Някой казва: „Аз те обичам." – Добре, съгласен съм с тебе, но първо ще погледна на брадата ти. Ако имаш тази специфична черта на брадата си, тя доказва, че ти си прав. Това е написано в книгата на твоята брада. Ако нямаш тази черта на брадата си, ти си неустойчив човек и аз не мога да се возя на твоята кола. Чувствата и мислите на хората не са еднакво устойчиви. Казвате: „Бог всичко може да направи." Да, вярно е това. Бог всичко може да направи за онези, които Го слушат и обичат. Но ако искаме Бог да върви по нашия ум и по нашето сърце, Той нищо няма да направи. Докато човек се излежава, Бог нищо няма да направи за него; ако работи, той ще има помощта и съдействието на Бога и на всички разумни същества. Който нищо не работи, а цял ден заповядва на слугите си, той в един живот само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очите си, да атрофира вътрешните си органи и после да се чуди как и отде му дошло нещастието. Мързелът, непослушанието са причина за неговото нещастие. Когато човек повдигне ума си в култ и мисли как повече знания да придобие, стомахът в него ще пострада. Когато пък той повдигне стомаха си в култ, главата му ще пострада. Следователно между стомаха и главата на човека има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. Тъй щото стомахът се наказва, за да се изправи мозъкът на човека; мозъкът се наказва, за да се изправи стомахът. Разумният ученик всяка сутрин трябва да се оглежда в огледалото, да види има ли някаква най-малка промяна в чертите на лицето си и, ако има такава, дали тя е правилна или не. Някой казва: „Остарях вече, лицето ми се набръчка." Казвам: Ако по лицето се явяват бръчки, те трябва да бъдат на място. Всяка бръчка трябва да е резултат на някаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчките по лицето на стария човек се подчиняват на един общ закон. Тия бръчки показват, какво е постигнал старият човек. Те са индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчките по лицето на старите хора са наредени според законите на природата, те са нормални и на място. Ако не са наредени по законите на природата, те са анормални, не са на място и са резултат на известни патологически състояния. Същото може да се каже и за линиите на носа. Линиите на носа трябва да бъдат правилни. Изобщо човек трябва да развива линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Той трябва да развива и очите си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда. Казвам: Човек трябва да бъде искрен. Природата обича искреността. Когато човек погледне на носа, на ушите, на веждите, на очите си и види нещо изкривено, деформирано в себе си, той трябва да си каже: Имам нещо деформирано в себе си, но ще работя да го изправя. Смелост и решителност се изисква от съвременните хора. Те носят ръкавици, пазят кожата си от слънце, от вятър, от природни влияния. Много хора, без да съзнават, с ръкавиците прикриват дефектите на ръката си. Питам: Какво благо могат да донесат на човека ръкавици от кучешка кожа, които той туря на ръцете си? Може ли да стане културен човек ескимосът, който се облича с дреха от меча кожа? Могат ли да донесат някакво благо за човека птичите пера на шапката му или лисичата кожа на врата му? Дрехите на разумния човек трябва да бъдат направени от растителни материали. Донякъде за препоръчване са и вълнените дрехи, направени от вълната на овците. Ако се облечете с вълнена дреха и отидете при някой кошер, пчелите могат да ви нажилят добре. Те не обичат миризмата на овцата. Ако се облечете с ленена дреха, пчелите са спокойни. Като знаеше този закон, Мойсей забрани на левитите, Божиите служители, да се обличат с вълнени дрехи. Той им препоръчваше да се обличат с ленени дрехи. Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен характер, той трябва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничните движения. Тя обича разумните постъпки. Тя ще научи човека по вътрешен път как и в какви дрехи да се облича, как да ляга и да става, как да се храни, как да диша и т. н. Природата казва на човека на коя страна да ляга и как да става, но ако не слуша и легне, както намира за добре, той цяла нощ ще се върти в леглото, без да спи. Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмяна между силите. Легне ли на дясната страна, цяла нощ няма да спи. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. Следователно човек трябва да знае, дали енергиите на повърхността на земята са положителни или отрицателни. При това енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време на друго място на земята енергията е отрицателна. Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях. Съвременните хора често се обезсърчават, че не могат да постигнат копнежите на своята душа? Питам: Какви са техните копнежи? Нека всеки конкретно да си отговори какво иска да постигне. Като наблюдавам младите, виждам, че някой иска да стане виден писател, да напише някакъв роман, с който да внесе нещо ново за човечеството. Друг иска да стане поет, да пише такива стихове, че всеки четец да се забравя от тях. Трети иска да стане знаменит музикант или певец и т. н. Всеки иска с нещо да обърне внимание на хората. Тия стремежи са на място, но човек трябва да развива дарбите си за слава Божия. Каквото направи, той трябва да има предвид славата Божия, а не своята. За да стане човек виден поет, писател, философ или музикант, той трябва да се е родил при специални условия. Първото условие за това е любовта. Любовта трябва да влезе като основа в живота на човека. Две раждания има в света. Едното е физическо раждане, по плът, а другото – духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция. Който има добро сърце в себе си, той има особена, специфична черта на лицето. Тази черта придава пластичност, подвижност на мускулите на лицето. От лицето на такъв човек излиза светлина и дето мине, той обръща внимание на хората, привлича ги. Всеки може да има добро сърце. Да бъде човек талантлив или гениален, това е мъчна работа, но да има добро сърце, това е лесно постижимо. Да бъде човек учен, философ, поет, музикант, това е непостижимо в един живот, но да има добро сърце – за това се изискват най-леки условия. Следователно започнете с най-малките усилия да проявите доброто сърце в себе си. Проявите ли добро сърце, всички останали дарби сами по себе си ще дойдат. Мнозина говорят за велики постижения, за велики добродетели, а при това не познават себе си. За пример кой от вас е изучавал подробно лицето си, да знае колко сантиметра са дълги и широки неговите чело, вежди, нос, уста, уши И Т.Н.? Кой от вас е изучавал формата на своите очи, уши, нос, брада, уста, да знае какво означава всяка форма? Вземете едно огледало, наблюдавайте, изучавайте удовете на своето лице и след това ги нарисувайте. Нека всеки се заинтересува от себе си и се изучава, както естественикът изучава минералите, растенията, животните до най-малките им подробности. Когато човек е боледувал известно време, той изгубва част от своята жизнена енергия и за да я възстанови, търси лекари или различни медикаменти, с които да си помогне. Ето какво може човек да направи в този случай. Нека от време на време хваща с два пръста долната, месестата част на ухото си и леко да я опва надолу. След това да разтрива подутината зад ухото и да следи за промените, които настъпват в неговия организъм. Правете и вие тия опити, не само когато сте болни, но и при неразположение на духа. Когато учителят иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Учениците винаги са недоволни от учители, които дърпат ушите им. Защо? – Защото те не знаят как да ти дърпат. Някой учител хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване. И майките не знаят как да хващат ушите на децата си. Дърпането, опъването на ухото трябва да се прави с любов, а не с гняв. Когато направиш някаква погрешка, хвани леко едното си ухо, после другото и кажи: „Ако искаш да станеш човек, ти трябва да слушаш какво Бог ти говори." Казвате: Малко работа имаме, че ще се занимаваме с ухото си. – Това е метод за усилване на жизнеността в човека. Който иска да бъде здрав, да има добро разположение на духа, той трябва да приложи този метод, да опита неговите резултати. И животните прилагат този метод. Когато се усещат слаби, те нагаждат ухото си между клончетата на някое ниско дърво или на някое колче и го търкат, докато възбудят своята жизнена енергия. Другояче те не могат да си помогнат. Те нямат ръце, да си дръпнат ухото, затова си служат с груби начини. И тъй всички линии, всички движения в природата имат своя стойност, свое определено място. Дали дадена линия ще бъде дълга или къса, права или крива, тя има дълбок смисъл. Зад всяка линия се крие една разумна сила. В този смисъл външният човек още не е истинският човек. Той представя само една микроскопическа част от неговия минал, настоящ и бъдещ живот. Човек трябва постоянно да учи и прилага. Знание без приложение е суета, както е казал някога Соломон. Той бил мъдър човек, имал много знания, но казал: „Многото знание е товар за човека." Той подразбирал много знание без любов е тежест; много знание с любов е бодрост. Соломон живял разкошно, ял и пил, но любовта не седи в ядене и пиене. Царството Божие не седи в ядене и пиене. Знание без любов е тежест за човешкия дух. Знание с любов е благословение. Казвам: Дръжте в ума си мисълта, че всеки трябва да работи за усъвършенствуването на своя душевен живот, за хармонизиране на силите в своя организъм. Ако човек работи съзнателно, с усилие на своя дух, без смущения и безпокойствия, в продължение на три месеца даже той ще може да измени в минимална степен живота си, да внесе микроскопическо подобрение в линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вяра. Мнозина от вас имате пъпки по лицето си – работете за премахването им. Мнозина се оплаквате от ревматизъм и ред други болести – всичко това трябва да изчезне от вас. Всички болести, недъзи са резултат на чужди вещества, наслоени в организма ви. Тези утайки трябва да се изхвърлят навън! Само Божественият живот е в сила да освободи човека от тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добрият живот е метод, чрез който човешката мисъл може да се освободи от ненужния прах, натрупан от вековете. Този прах е изопачил мисълта на съвременния човек, вследствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човека за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене са станали на каша. Ако го питате какво трябва да яде, и той не знае; какво трябва да пие – не знае; в какво трябва да вярва -не знае; какво да учи – не знае. И при всички блага, които хората имат днес, те не знаят какво да правят, кой път да поемат и в края на краищата вършат глупости. Един американски милионер пожелал да се качи на аероплан, да опита какво нещо е да се качиш нависоко във въздуха. Качил се най-после на аероплан, но изпитал голям ужас и страх, струвало му се, че умира. Той си казал: „Кой ме кара да се качвам на аероплан? Втори път няма да помисля за аероплан." Казвам: Който иска да се качва на аероплан, той трябва да знае кое време благоприятствува за качване. Човек не може всякога да се издига нагоре с аероплан. За всяко нещо има специално време и място. Ще говориш, когато е време за говорене; ще мислиш, когато е време за мислене; ще правиш добро, когато е време за правене добро; ще ядеш и пиеш, когато е време за ядене и пиене. Правилният живот се заключава в това човек да прави всяко нещо на своето време. Някой казва: „Сега не ми се учи, не ми се ходи на работа, нямам разположение." Казвам: Ако е време за учене или за работа, ти ще станеш и ще свършиш всичко, каквото е необходимо. Щом станеш, разположението ще дойде. Ако не е време за работа или за учене, и да имаш разположение, ще го изгубиш. За изяснение на мисълта си ще приведа следния факт: един търговец отишъл на борсата да печели. В 10 – 15 минути той спечелил 500 000 лв. След това продължил още да играе, но започнал да губи и в половин час всичко изгубил. Защо в първо време печелил, а после губил? -Защото нито навреме е започнал, нито навреме е свършил. Според мен не е умен онзи, който в началото печели, а накрая губи. (В оригинала вероятно има грешка, която тук е поправена. Там е казано : Според мене не е умен онзи, който в началото губи, а на края печели.) По-добре е в началото да губи, а накрая да печели. Още по-добре е, когато човек не взима участие в борсата. Природата не обича борсата. Тя казва: „Не влизай в борсата, докато не ти кажа. Когато ти кажа да влезеш, послушай ме. Ако ме послушаш и влезеш, богат ще излезеш. Когато ти казвам да не влизаш, не влизай. Ако не ме послушаш и влезеш, последен бедняк ще излезеш." Природата на никого не прави отстъпки. Когото хване в непослушание, на онзи свят го изпраща; който я слуша, тя го благославя. Това не значи, че трябва да станете страхливи, да не смеете да предприемете нещо. Смели бъдете, но се вслушвайте в своето добро сърце. Ако е дошъл часът да мислиш, мисли! Ако е дошъл часът да правиш добро, прави добро! Ако е дошъл часът да се качиш на аероплан, качи се! Обаче не е ли дошъл часът за всичко това, чакай, докато доброто сърце ти каже какво да правиш. Следователно учениците на новото учение трябва да се вслушват в гласа на доброто сърце, в гласа на Божественото начало в себе си. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Човѣшкиятъ духъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ЧОВЕШКИЯТ ДУХ Седма лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 3 ноември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление За следния път пишете нещо за цветовете на дъгата. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо човек трябва да учи? Мнозина казват, че науката напътва човека в живота. Право ли е това? Ако се качите на един автомобил, можете ли да кажете, че той ви напътва? Колкото автомобилът напътва човека, толкова и науката го напътва. Какво представя всъщност науката? По този въпрос има две мнения: едното мнение е, че без наука не може; другото мнение е, че без наука може. Значи и с автомобил може, и без автомобил може. Науката е произведение на човешкия дух, а човешкият дух седи над всички науки. От хиляди векове насам човешкият дух е създавал и продължава да създава науките. Едни от тях са изчезнали, а други и досега продължават да съществуват И съвременната наука един ден ще изчезне; от нея ще остане само най-ценното, а всичко друго, което е служило като забавление за малките деца, ще се забрави, ще се заличи. Мислите ли, че един ангел може да се занимава със съвременна математика и със съвременно счетоводство? Мислите ли, че един ангел може да се занимава със законодателство, по което се управляват съвременните общества и народи? Мислите ли, че в бъдещето съвременната физика и химия ще се намират в същото положение, в каквото са днес? Сега, като говоря по този начин, мнозина мислят, че аз отричам науката или че не признавам учените хора. Нито науката отричам, нито учените, но казвам, че всички учени хора са черпили познания от източник, по-висок от тях, и то всеки се е домогвал до тези знания според степента на своето развитие. В този смисъл аз не признавам учени, които черпят своята наука от земята. Кант беше учен, но отде черпеше знанията си? Пророците отде черпеха знанията си? Тъй че когато някой мисли, че знае много неща, това значи, че преди това той е бил невежа. И преди да е свършил университет, човек все е знаел нещо. И след като свърши, пак знае нещо. Важно е човек да не се заблуждава, да мисли, че като свърши университет, всичко знае. Колкото да учи, човек все остава невежа по отношение на това, което се разкрива пред него. Ученият знае, че земята се върти около своята ос, но как именно се върти, той не може да докаже. Ученият знае, че земята се е отклонила на 23° от оста си, но как е станало това отклонение, не може да докаже. Следователно ученият трябва да бъде като художника. Щом нарисува една картина, той сам трябва да знае вярна ли е картината му, има ли дефекти, добре ли представя природата и т. н. Ученият трябва да бъде първият критик на себе си. Всяко нещо, което знае, той трябва да докаже, да го обоснове. Това е знание. Когато музикантът свири, той трябва да изразява нещата, както са. Ако свири нещо от Бетховена, той трябва да го изпълни както самият Бетховен. Всеки трябва да прилича на себе си. Ако представяте Бетховена, така трябва да го изразите, че той сам да се познае. Обаче много хора, като приличат на себе си, искат и другите да бъдат като тях. Няма по-голямо нещастие за хората от това да мязат едни на други. Природата обича разнообразието. Докато всеки човек представя особен екземпляр, той е ценен; щом се явят два еднакви екземпляра, цената им се намалява. Казвате, че в света има безброй учени хора. Не, в света има само един учен човек – космическият. Всички останали учени са негови секретари, които ходят тук-там, събират материал, какво казал този или онзи учен и го разгласяват. За пример може ли съвременната наука да обясни произхода на живота и да създаде човека? Знае ли тя онзи елемент, който създава безсмъртието? Съвременната наука обяснява нещата все от гледище на физическите закони. Вън от тях тя нищо не може да докаже. Питам: Други закони освен физическите не съществуват ли? Освен физическите закони има и други, които учените не са открили. Това, което учените наричат закон, е проявяване само на истинския закон. В абсолютния закон няма никакви изключения. Закон, в който има изключения, не е истински закон. В законите на живата природа няма никакви изключения. Следователно, кажете ли за нещо, че е закон, в този закон не трябва да има изключения. Щом има изключения, той е правило. Казват, че логиката изучава законите за правилното мислене. Ако в мисълта на човека има изключения, какви са тези закони? Какво ще се каже тогава за отрицателните мисли на хората, върху които се съгражда живот само на страдания и разочарования? Какво ще кажете за любовта на съвременните хора? На какви закони почива тя? С това не искам да разрушавам идеалите ви, но искам да ви извадя от заблужденията в живота. За пример някой седи пред една стена и казва: „Зад тази стена няма нищо." Не, зад тази стена се крият много неща, които ти не виждаш. Ако ти не виждаш нищо, това още не значи, че наистина нищо друго не съществува. Следователно положението, до което е дошла съвременната наука, е само въведение към истинската наука. С това авторитетът на учените не се подценява. Напротив съвременните учени имат цена и то толкова по-голяма, колкото по-близо седят до истината. Всяка теория е ценна дотолкова, доколкото тя съдържа истината в себе си. И музиката, и художеството трябва да съдържат истината в себе си. Всяко нещо, върху което работим, трябва да съдържа истина. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека трябва да съдържа истината в себе си. Истината е същественото в живота, към което трябва да се стремите. Ако турите истината като основа на своя живот, всички недоразумения между вас ще изчезнат. В отношенията на хората липсват допирни точки. Защо? -Защото всеки живее в специален център на мозъка си и вън от него не излиза: един живее в центъра на своите лични чувства, друг – в своите религиозни чувства, трети – в обществените чувства и т. н. Всеки от вас за пример знае ли в кой център на главата си живее? Знаете ли коя станция на мозъка ви е отворена? Слушате някоя хубава сказка или беседа, но в това време ви занимават други въпроси; други желания се събуждат у вас. Някой казва: „Дано по-скоро свърши сказчикът, че да отида на концерт." Друг казва: „Дано по-скоро се освободя, че ме чака важно търговско предприятие." Това показва, че интересите на човешкия дух са различни. Какво се ползува духът от музиката, от религията или от науката във всичките им области? Кой кого учи: духът се учи от музиката или музиката се развива от духа? Цигулката ли учи цигуларя или цигуларят развива цигулката? Цигуларят учи цигулката да свири, но не обратното. Следователно човешкият дух учи човека на всичко. Някой извърши едно дело и после казва: „Аз постъпих според природата си, другояче не мога да постъпя." Друг казва: „Аз трябва да лягам рано. Само по този начин мога да почивам." Питам: Право ли е това? Истинската почивка не се постига с много спане. Когато човек иска да почине, той трябва да освободи ума си от всички непотребни мисли, сърцето си – от всички непотребни тягостни чувства и желания. Те изчерпват енергията на човека, без да му дадат нещо. За да почине, художникът трябва временно да изхвърли всички бои от ума си. За да почине, ученикът трябва временно да изхвърли всички книги от ума си. Докато приеме необходимата енергия от природата, умът на човка трябва да бъде съвършено свободен от всички външни пособия. Щом приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трябва да бъдете внимателни както към себе си, така и към другите. Никога не се налагайте със своето мнение върху приятелите си, да не ги обремените, нито се оставайте други да ви обременяват. Пазете се от пресищане. Човек може да се пресити от музика, от наука, от религия. Няма по-опасно нещо за човека от пресищането. Човек може да се пресити и от живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се преситите от живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете. Някой казва: „Аз зная всичко." Онези хора, които знаеха всичко, днес са заровени в земята. Учените слязоха долу, в земята, а невежите останаха горе да учат. Учените създадоха световете. Вярно ли е това? Туй е теория, която се нуждае от доказателства. И да се докаже, всеки ще запита: „Кой е присъствувал при създаването на световете, че да знае, как е станало това?" Казвам: Истината не се нуждае от доказателства или от демонстрации. Някой човек е тъжен, скърбен, отчаян. Как ще докажете това? Ако можете моментално да смените състоянието му, това е истинска наука. Едно е важно за човека: сърцето, умът, волята, душата и духът му да бъдат съвършено свободни, т. е. да могат всеки момент да се проявят. Правата мисъл може да се прояви само при свобода. Вън от свободата тя не се изявява. Когато умът, сърцето и волята на човека се проявяват правилно, той има ценни придобивки. Тия придобивки се складират в душата. Тя е съкровищница на човешкия дух. Тя носи в себе си всичко онова, което човешкият дух е придобил от незапомнени времена до днес. В този смисъл казваме, че нищо в живота не се губи. Богатството, което човешкият дух е придобил, е скрито в душата му, и един ден, когато потрябва, то ще се даде като дар, като наследство на онзи, който го е изработил. Един ден това знание, това богатство ще бъде достояние на всички души. Ще дойде ден, когато и невежите, без да са работили, ще имат на разположение науката на миналото. Не става ли това и днес? Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате речта на някой учен. Той не съществува вече на земята, заминал е за онзи свят, но преподава, развива, обяснява своите формули. Може ли при това положение да наречете плочата учена? Колкото плочата е учена, толкова учен може да бъде и онзи автомат, който механически решава най-трудните задачи. Може ли да се нарече учен човек онзи, който от създаването на света до днес е изчислил, колко хора са се родили и колко са умрели? Учен е той, но какво ще допринесе неговата ученост за човечеството? След него ще дойде друг учен, ще изнесе причините за умиранията, ще доказва на хората как трябва да се изменят условията, за да се намали смъртността. Добро е всичко това, но то е само теория. Кой от тия учени ще бъде най-авторитетен? Ако тези учени дойдат при вас и чрез изчисления ви покажат какви страдания ще минете през живота си, при какви условия ще ви сполетят, как можете да ги избегнете, вие ще се замислите малко. В края на краищата ще кажете, че това е теория. Обаче натъкнете ли се на страданията, вие започвате сериозно да мислите. Значи истинският авторитет за вас е животът. Казвате: Айнщайн е учен човек, Дарвин, Кант също така са учени, понеже внесоха нещо ново в света. Айнщайн е някъде в Германия, Дарвин – в Англия, Кант – в Германия, обаче всеки човек включва в себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живеят във вас. Цялото човечество се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество. Като кажете ябълчна семка, вие разбирате зародишите на всички ябълки. Една ябълчна семка съдържа в себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човек трябва да разглежда живота като нещо цяло. За тази цел той трябва да се проникне от онази непреодолима вътрешна любов към знанието, към истината. Духът подтиква човешката душа към знание. Слушали сте да казват: „Копнее ми душата." Духът подтиква ума към пластичност, към просветление, а сърцето – към облагородяване. Защо е нужна наука на човека? – Науката развива дарбите и способностите. Тя разработва, оформява главата на човека. Като погледнете челото, черепа на човека, ще познаете с кои области от науката най-много се е занимавал. Ако духът на някой човек не намери условия да се прояви, главата му постепенно започва да се деформира, носът му се изкривява. Като наблюдавате хората, ще видите, че всеки от тях все има някакъв дефект: на едного очите са изкривени; на другиго – носът е крив, ноздрите сплеснати; на трети – веждите са неправилни; на четвърти – лицето е асиметрично. Добре е от време на време да се оглеждате, да видите какъв дефект имате на лицето или на главата си и да работите за неговото изправяне. Ако човек не се огледа да види дефектите си, той ще мисли, че е безпогрешен, че е абсолютно добър. Добър човек в пълния смисъл на думата е онзи, който няма никакъв дефект нито във физическо, нито в умствено, нито в сърдечно отношение. Физически той трябва да бъде здрав, но не пълен, дебел. Пълнотата още не показва здраве. Кръстът, или талията на човека по мярка трябва да бъде два пъти по-дебела от врата; вратът трябва да бъде два пъти по-дебел от ръката. Ако мерките на кръста и на врата на даден човек са по-големи от определените, значи има известна анормалност в него. Като говоря за положителна наука, аз я сравнявам с музиката. Математиката, физиката, химията са музикални изрази. Механиката например се занимава с движението на телата, със силите. Значи тя се занимава с живи тела. Само живите тела се движат. Движението не е механически процес. Само разумните тела се движат; само разумните тела биват тъмни и светли; само разумните тела биват твърди, течни и въздухообразни. Енергиите, силите пък са достояние на човешкия дух. Когато човешкият дух иска да направи сянка, да се освободи от вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Следователно той е в сила да сгъстява и разредява материята. В това отношение земята представя образец на твърда, гъста материя, а слънцето – на рядка материя. Слънцето е светещо тяло, а земята – тъмно. Може би след милиони години и земята ще свети като слънцето. Някога и тя е била светещо тяло, но е изгубила светлината си. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, там пак ще тече." И човек минава през състояния на тъмнина и светлина. Някога той свети като слънцето, а някога е тъмен като земята. Това са състояния, през които човек минава, за да научи нещо. Тъй щото човек ще се качва в рая, ще слиза и в ада. Като слезе в ада, той казва: „Страшно нещо е адът!" Казвам: Страшно нещо е адът, когато човек не знае, отде да излезе. Иначе може ли да излезе сам от ада, нищо страшно няма там. Ако човек попадне между жителите на слънцето, без да разбира езика и реда им, без да е готов за тяхната култура, а при това не може да слезе на земята, той и там ще бъде нещастен. Мнозина мислят, че ако отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощения. Да, ако са готови за това, ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде. Ако съзнанието им не е будно, и в рая, и в ада да са, все е страшно. Христос казва: „Голяма е радостта на небето за грешника, който се разкайва за греховете си, който се обръща към Бога и прилага Любовта, Мъдростта и Истината." И тъй, ако искате да се ползувате от знанието, което сте придобили, трябва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото от нея. Ако прочетете една книга, без да приложите нещо от нея, по-добре да не сте я чели. Същото се отнася и до Библията. Малко четете от нея, но прилагайте. Казвате: „Как можем да познаем коя книга трябва да четем?" Ще ви дам следното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я пред челото си, отправете мисълта си към разумния свят и запитайте Божественото в себе си да я прочетете или не. След това останете спокойни за една-две минути и ще чуете един тих глас отвътре ви отговаря да четете книгата или не. Слушайте този глас! Той никога не лъже. Човек трябва да знае какво да чете. Това четиво, което е полезно за едного, не е полезно за другиго. Има смисъл да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човека. Когато човек чете по този начин и се съветва със своя вътрешен глас, той ще развие в себе си интуицията, чрез която ще познава соковете, които текат в живота и оттам ще задържа за себе си полезните, а ще се предпазва от отровните. Вие трябва да се предпазвате от отровните сокове на книгите. Четете някоя философска книга или някой роман и цяла нощ не можете да спите.Казвате: „Тази книга съвсем размъти ума ми!" Значи човек всякога трябва да бъде буден. Чете нещо или говори с някого, той всичко трябва да поставя на критика, на вътрешна анализа. Материалистите казват: „Всичко в света е материя." Следователно друг свят освен материалния не съществува. Значи и Бог не съществува. И едното, и другото твърдение представят външната страна на живота. Като говорите за материалния свят като единствен свят, тогава и Бог ще бъде за вас материален. Всичко, което е извън вас, е материално; всичко, което е вътре във вас, е духовно. Следователно външното е отражение на вътрешното. Когато човек говори за душата си, а живее изключително във времето и пространството, това показва, че той още не се е въплътил напълно, все още му липсва нещо. Вследствие на това човек още не е господар на положението си. Трябва да минат хиляди години още, докато душата на човека остане завинаги да живее в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек става господар на положението си, той става светия. Засега човек е в положението на растение, не е пуснал дълбоко корени в окръжаващата среда, вследствие на което няма условия за дълъг живот. И при това положение хората казват: „Ние имаме свободна воля, това ще направим, онова ще направим." Да, съвременните хора са толкова силни, толкова умни, че още на 60-годишната си възраст те губят силите си, губят знанията си и казват: „Едно време бяхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха и всичко изгубихме." Питам: Как е възможно това? Значи, като остарее човек, мисълта му изчезва. Ако започне да мисли, филмът му се измества, не може да се появи на платното. Казвам: Ако човек иска да запази и на старини знанието, способностите, богатството си, които е придобил на млади години, той трябва да е живял съвършено чист вътрешен живот. Без чистота човешкия дух не може да се прояви в силата си, не може да запази богатството, което е придобил на младини. Човек много пъти ще изучава едни и същи неща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-после те станат в него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека. Според теорията на прераждането вие сте дохождали много пъти на земята и в някое от своите прераждания може да сте били виден адепт в Индия, да сте имали последователи, да сте учили хората на великото знание, а днес нищо не помните. Защо? – Отклонили сте се от правия път, вследствие на което всичко сте изгубили. Сега трябва отново да работите, да придобиете старото си знание. Някои разправят, че Ледбитер, водител на теософите, в някогашното си минало е бил пророк Амос. Ледбитер сам се чуди как е забравил всичко от миналото си знание. Днес той е лишен от пророчеството на Амоса, който е бил прост говедар: малко нещо знаел, но всичко това е знаел добре и го е прилагал. Амос предсказвал много неща, а Ледбитер едва запазил от миналото си разположението към духовен живот. Следователно, ако човек не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трябва да живее абсолютно чист живот. Само при такъв живот човек може да запази знанието си, да даде простор на духа си и да работи в съгласие със законите на живата природа. Съвременните хора мислят, че много знаят. Те не трябва да забравят, че са проводници на Божественото знание. Докато държат връзка с Бога, те могат да бъдат носители на Неговите мисли. Щом прекъснат връзката си с Него, и знанието им ще се прекрати. При това, каквото знание придобият, те трябва да го обработят в себе си и част от него да дадат на другите. И тъй няма по-красиво състояние за човека от това да има добро разположение на духа си, да има онази детска възприемчивост, да се ползува от всичко, което слуша. При това той трябва да бъде свободен да изказва мнението си, като счита, че всички хора знаят поне колкото него. фиг. 1 Сега ще напиша числото 111, което е съставено от три единици, т. е. от три прави линии. Като разглеждате този профил, виждате, че и той е образуван от прави линии, на брой седем: 1111111. Значи имаме числото 1 111 111. Този профил струва ли един милион? Представете си, че тия единици са силови линии, от които може да създадете цял образ и да придвижите света напред. Обаче, за да поставите тия сили на мястото им, изисква се знание. В тези линии се крие цяла наука. Когато се говори за единицата, за двойката, за тройката и за другите числа, трябва да се знае де се намира всяко от тях по лицето и по тялото на човека. Единицата например е поставена на носа; тройката – на веждите (1); петте – на пръстите. Тройката е поставена още и на човешката уста, разгледана в профил (2). Устата представя халка, фиг. 2 която ни свързва със земята посредством въже, което постоянно влиза и излиза, пренася храната (3). Котвата пък представя очите, свързани с носа и устата като халка. Устата ни спасява от трудните положения в живота. Ако халката се скъса, сама за себе си котвата нищо не струва. Въжето представя вярата в човека, че винаги ще има храна да поддържа организма си. Храната представя живите сили, които влизат в устата и после излизат навън.Устата извършва няколко функции: първо, в нея влиза храна, която се сдъвква от зъбите; после през нея влиза въздух за дробовете. И най-после устата говори, произнася се за всичко, което е опитала. Питам: Коя е основната мисъл в тази лекция? (- Човешкият дух като автор на всички неща на земята.) Щом човешкият дух е автор на всички неща, които виждате по лицето на земята, трябва ли да се кланяте на това, което той е създал? Затова и в Писанието е казано: „Да не се кланяш на никакъв идол нито на земята, нито на небето." Като казвам, че човешкият дух е създал всичко, аз го разглеждам в неговата първоначална сила и чистота. Човек трябва да се стреми към това състояние на духа си, да възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава от заблужденията на своето минало. Щом човешкият дух през времето на своя живот е създал и доброто, и злото, той може да ги използува, да бъде господар и на едното, и на другото. Казвате: „Ами тогава де остава волята Божия?" Казвам: Духът на човека винаги изразява волята Божия. Той върши това, което от Бога е научил. Той е разумното начало в живота на човека. Следователно да вършим волята Божия, това е проява на разумното в нас. Да се противим на волята Божия, това значи да изразим нашата воля. Когато човек се противопоставя на Божията воля, той се изявява негативно. В това отношение хора, които минават за волеви натури, са изложени на повече страдания от онези, които нямат своя воля, а изпълняват Божията воля. Такива хора минават за безволни. Според мене пък безволните хора именно са разумни. Казват за такъв човек: „Голям глупец е този, ще го набия." Питам: Кой учител, като е бил и наказвал учениците си, е имал тяхното уважение? Кой баща, като е теглил ушите на децата си, е имал тяхното уважение? И след всичко това казват, че пръчката е излязла от рая. За каква пръчка се говори? Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? – Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат. Тъй щото, като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда. Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази пръчка. Магическа пръчка е тя! Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисълта се придружава с тревоги, тя се осакатява. Както халките в една верига вървят непрекъснато една след друга, така и мисълта трябва да върви гладко, непреривно. Всяка тревога внася прекъсване на мисълта. Ако се извади само една халка от веригата, последната постепенно почва да се разпада. Следователно, когато и от мисълта се извади само една халка, тя губи своята непреривност и се превръща в механическо действие или мислене по калъп. Правата мисъл винаги се придружава с радост и човек се чувствува господар на положението си. Като мислят, много хора хващат главата си, разтърсват я, движат се, сядат, но това не е права мисъл. Някой поет сяда да пише, но не му върви. Хваща главата си, почесва се, става, сяда, движи се, докато най-после се обезсърчи и каже: „Поет от мене не може да стане!" Щом каже така, Божественото в него се събужда и му нашепва: „Седни и пиши! От тебе поет сега именно може да стане, защото призна в себе си, че не си ти, който можеш да направиш нещо." Този поет веднага се вдъхновява и започва да пише. Значи духът диктува на поета какво да пише и после му казва: „Хайде, сега вече можеш да се подпишеш вместо мене." Същото става и с учените хора. Някой учен иска да пише по даден въпрос, но не може. Става, сяда, движи се, докато най-после каже: „От мене учен човек не може да стане!" Щом каже така, духът го подкрепва и казва: „Седни да пишеш! Ще пишеш, каквото ти казвам, и ще видиш, че учен човек ще станеш. Хайде, подпиши се сега." За тези случаи англичаните имат следното изречение: Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога. С други думи казано, там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи." Следователно всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита невъзможно. Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат духа си, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на волята Божия. Имайте високо мнение за духа си като велик автор, като авторитет, като тълкувател и изпълнител на волята Божия. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Устойчиви съединения (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ Шеста лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 27 октомври 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Четоха се няколко теми върху: „Произходът на златото." Изпейте песента: „В зорите на живота." За следния път, който може, нека напише в поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото в живота." Питам: Защо някои пишат, че златото има отношение към слънцето? Златото произлиза ли от слънцето? Има известно отношение между златото и слънцето, но златото не е произлязло от слънцето. Като казвате, че златото е произлязло от слънцето, кажете тогава, отде е произлязло слънцето? Това е въпрос, върху който трябва да мислите години наред. Не е лесно с един калем да се разреши този въпрос. Какви свойства има златото? Златото не се окислява, вследствие на което е известно като благороден метал. Същото свойство има и платината. В това отношение златото минава за голям аристократ, който не се влюбва лесно. То избира с кого да влезе в отношение. Желязото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се с много елементи. Към кислорода желязото има голямо разположение, лесно се влюбва в него и вследствие на това леко, безогледно влюбване ръждясва. Въпреки това, че златото мъчно влиза в съединения, все пак са известни редица златни съединения. Сега вие трябва да изучавате превръщането на материята. Трябва да изучавате различните теории за произхода на златото. Интересно е защо златото, което минава за благороден елемент, създава такива спорове между хората? Хората страдат, карат се, убиват се все за златото. Двама братя делят наследство, карат се, бият се, не могат да разделят златото помежду си: единият иска повече и другият иска повече. Много хора страдат от нямане на злато в организма си; много болести се дължат също така на отсъствие на злато в кръвта им. Значи необходимо е по алхимически начин да се внесе злато в човешкия организъм. Изобщо, каквито елементи съществуват в природата и каквито реакции се извършват между тях, същото става и в човешкия организъм. Кажете една от основните мисли на миналата лекция. (- За любовта.) Казах ви, че който люби, той трябва да е готов да бъде оплют за любовта. Това е противоречие, но така е в обикновения живот. За да се обясни това противоречие, вие трябва да изучавате живота, като започнете от неговите обикновени прояви и стигнете до целокупния живот, т. е. от проявеното към непроявеното. Забележете, момък или мома се влюбват, но веднага родителите се противопоставят на тяхната любов. Младите настояват, родителите пречат на любовта им и по този начин се създават скандали, възникват недоразумения. Много хора страдат от любовта и за любовта. Днес любовта е един от най-жизнените въпроси в живота. Питам: Как е възможно най-хубавото нещо в живота – любовта – да създава такива страдания на хората? Срещате някой мъж или някоя жена, на които сърцето е пълно с любов, готови на всички хора да дават. В този се влюби, в онзи се влюби, но веднага след това хората се опълчват срещу него, започват да го критикуват. Значи има нещо криво в любовта на съвременните хора, което произвежда недоволство, спор и недоразумения. Всички казват, че без любов не може. Като дойде любовта, намират пък, че не трябвало така да се прояви. Значи без любов – лошо, с любов – пак лошо. Какво да се прави тогава? Казват за някого: „Много далеч отиде той." Питам: Колко близо трябва да бъде? Ако е много далеч, не е добре; ако е много близо, пак не е добре. Този въпрос е важен и трябва да се разреши. Съвременните хора оставят важните въпроси настрана, не се занимават с тях и казват: „Тези въпроси ще се разрешат сами." Не, тези въпроси са жизнени и трябва да се разрешат час по-скоро. И тъй едно трябва да знаете за любовта: тя образува най-устойчиви съединения. Няма сила в света, която може да разлъчи, да разедини онези два елемента, които любовта е свързала. Тъй щото това, което хората наричат любов, не е любов. Защо? Защото тези два елемента, които тяхната любов е съединила, лесно се разлъчват и лесно влизат в нови съединения с други елементи. Значи има друга сила, която свързва два елемента, но не образува от тях устойчиво съединение. Тази сила хората погрешно наричат любов. Дето любовта свързва два елемента, там разединение не съществува, понеже между тях Бог присъствува. Всяко съединение, образувано от два елемента, между които Бог присъствува, е разумно и устойчиво. Всяко съединение, при образуването на което Бог не присъствува, е неустойчиво, неразумно и носи след себе си ред страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва, че Христос, като се влюбва в хората, страда. Защо? Понеже грехът влиза като клин между Него и хората, които не издържат на любовта Му и в края на краищата Го разпъват. Той говори за вътрешната връзка с Христа. Външно Христос се е освободил от страданията, но духовно още не е свободен. И досега още съществува вътрешна борба между Бога и хората. Бог иска да освободи душите на хората, потънали в гъстата материя, но те все още се съпротивляват. Засега добрите, напреднали братя, светиите, ангелите правят съединения с хората, но получените съединения не са много устойчиви. Ще дойде ден, когато тези съединения ще бъдат устойчиви, и тогава човешките души ще излязат от гъстата материя, ще се освободят от страданията и противоречията в живота. Тези устойчиви съединения ще се образуват първо горе, а после ще се пренесат на земята. Влюбването на съвременните хора е повърхностно и нетрайно. Те се влюбват във формите на нещата, но при това влюбване не се образуват устойчиви съединения. Едно от свойствата на това влюбване е желанието за владеене. Това желание създава всички страдания. Обаче при образуване на устойчиво съединение, двата елемента, т. е. двете души образуват една по-голяма душа с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две, съединяват се с тях и образуват още по-голяма душа. Тия четири души, като срещнат още четири, пак се съединяват с тях и образуват още по-голяма душа и т. н. Тъй щото в Божията Любов всички души се съединяват в едно цяло, като образуват сложно тяло, но толкова устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да го разкъса, да го разедини. Когато хората се обичат по форма, те винаги се индивидуализират. Обаче, когато се обичат по смисъл, те виждат себе си в лицето на всеки човек и се радват в неговото присъствие. На окултен език казано: ти трябва да живееш в душата на другите и те да живеят в твоята душа, т. е. единството да се включва в множеството и множеството в единството. Докато ученикът не живее с това съзнание, той винаги ще страда в любовта си. Значи любовта трябва да свързва душите, да образува устойчиви съединения между тях. Съвременните хора говорят за любовта, но се съмняват в нея. Това не е любов. Досега нито един поет или писател не е описал любовта в нейната същност. Преди всичко едно от качествата на любовта е, че тя никога не отпада. Бог е Любов. Следователно, когато човек се свързва с любовта, едновременно с това той се свързва и с Бога. Той е силата, която свързва две души в едно цяло. Когато двама души се съединят в името на любовта, Бог е третият, който присъствува между тях. Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Този стих, преведен, означава: Дето са двама или трима, събрани в моята любов, там съм и аз. Думите „мое име" се заместват с думите „моята любов". И двата израза са верни. Име има само в любовта. Без любов нещата нямат име, те са безименни. И безсмъртието се дължи на същия закон. Дето е любовта, там е и безсмъртието. Вие искате да влезете в Царството Божие, да придобиете Вечния Живот. Как ще го придобиете? – Чрез положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогнал до основния закон на любовта, той е придобил вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж." Това подразбира: нито ум без сърце, нито сърце без ум. Умът и сърцето са два полюса на едно цяло. Мнозина искат да знаят, какви ще бъдат в другото си прераждане, мъже или жени. Казвам: Ако ти днес, на физическия свят си мъж, на астралния свят си жена; ако в умствения или в менталния свят си мъж, в причинния свят си жена. И обратно, ако на физическия свят си жена, на астралния си мъж; ако в менталния свят си жена, в причинния си мъж. Следователно не е само външната форма, която определя човека като мъж или жена. Това показва, че няма чисти типове мъже или жени. Ако в едно отношение сте мъж, в друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свята оказват влияние върху човека: физическия, астралния, умствения и причинния. Тъй щото не е достатъчна само формата на човека на физическия свят, за да се определи той като мъж или жена. Някоя жена казва: „Аз искам да бъда мъж." -Ти си мъж в астралния свят. Какво искаш повече? Мъжът пък казва: „Аз не искам да бъда жена." – Искаш или не, на астралния свят ти си жена. Значи мъжът и жената са полюси, без които не може да се работи. Съвременните хора се заблуждават от формите на тия полюси на земята. Обаче тия форми днес са изродени, те не са нито истински мъже, нито истински жени. Какъв образ на мъж или жена може да представя съвременният човек, който от преди осем хиляди години е претърпял голямо падение и се е отдалечил от Бога? И полът на съвременните хора е изопачен. Какъв мъж е този, който цял ден се занимава със своите мустаци пред огледалото, за да го харесат жените? Това не е мъж. Мъжът не се характеризира с мустаците и брадата си. Или каква жена е онази, която цял ден мисли за мъжа, как да го увлече и задържи за себе си? Днес нито мъжът е истински мъж, нито жената е истинска жена. Ако е въпрос за мъж или жена, друго определение може да се даде за тях. Мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Но понеже съвременният живот на хората представя голяма сцена, на която се играе една велика драма, то мъжът и жената се явяват там главните актьори. Те играят роля на мъж и на жена, но далеч са още от първообраза на мъжа и на жената, каквито някога Бог ги е създал по образ и подобие свое. Днес всичките хора са актьори, представят това, което не са. Гледате някой човек се изправил, взел благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Каква молитва е тази, когато всички виждат, че се молите? Когато търговецът се моли, той трябва да забрави търговията си, всички взимания – давания. Когато учителят се моли, той трябва да забрави своите ученици, своите приятности и неприятности в службата. Когато домакинята се моли, тя трябва да забрави, че има мъж, деца, задължения. Във време на молитва човек трябва да се чуствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. Казват: „Как можем да познаем Божията Любов?" Едно от свойствата на Божията Любов е, че тя образува устойчиви съединения между душите. Казват за някого: „Този човек люби няколко моми." Смешно е да се говори така. Ако този човек е свързан с Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора. Той трябва да каже: „Аз обичам Бога и заради Него обичам душите на всички хора." В какво ще обвините този човек? Някой пита: „Обичаш ли ме?" На такъв човек аз отговарям: тебе не обичам, но Бога обичам. Щом Бога обичам, аз не мога да не обичам и тебе, защото всички души влизат в Бога. Единственият, който може да каже, дали обичам хората, това е Бог. Ако аз сам трябва да доказвам това, вие ще се усъмните. Как мога да докажа на някой човек, че го обичам? Ако му дам пари, или ако му направя една къща, или ако му дам добър прием в дома си, това доказателство ли е за любовта ми към него? Не, това не са прояви на истинската любов. Те са прояви на обикновената любов в живота. Защо? Днес даваш пари на някой човек, приемаш го добре в къщата си, правиш големи жертви за него, но утре не искаш да го знаеш. В Божията Любов обаче има нещо велико, което постоянно гради. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрекъснато трансформира и съгражда. Който се домогне до любовта в истинския смисъл на думата, той забравя вече себе си, забравя световното и живее според както тя изисква. Когато хората започнат да живеят според законите на Божията Любов, всички противоречия в живота изчезват. Казвам: Противоречията в живота се дължат на обстоятелството, че всеки живее само за себе си или за един малък кръг от хора. Обаче, докато човек живее сам, той не е в сила да извърши нещо. Каквото направи, то ще бъде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединят в името на любовта, всяко тяхно начинание ще даде добър плод. Защо? Защото Бог ще бъде между тях. Каквото пожелае този човек, той всичко ще направи, защото в неговото желание седи на първо място волята Божия. Такъв човек нито се заблуждава, нито се съблазнява. Съвременните хора говорят за любов, но се плашат от нея. Жената се бои, да не би мъжът й да обикне друга някоя. Мъжът се бои, жена му да не се влюби в друг мъж. Родителите се страхуват за дъщеря си или за сина си да не се влюбят някъде и да пострадат. Питам: Каква е тази любов, от която хората се плашат? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Какво страшно има в това, когато човек се влюби? Под влюбване трябва да се разбира съединение на две души в името на Бога. При такова влюбване на хората се създават хармонични отношения. Те се въодушевяват, започват да учат, да пишат, стават писатели, поети, учени хора. Трябва ли тогава да осъждате тази любов и да се плашите от нея? Тъй щото вие трябва да различавате любовта от чувствата на човека. Ако някой млад момък идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица от великата любов, която осмисля всичко. Тя прави хората разумни. Едно особено качество на любовта е, че тя не приема чужди съвети. Тя върши всичко, както отвътре й се диктува. Когато хората искат да посъветват в нещо любовта, тя се затваря и нищо не дава. Ако не я съветват, тя е готова много да даде. Коя майка или кой баща досега са могли да убедят сина или дъщеря си как да постъпват в любовта? Каквото са им говорили, те всичко са вършили на своя глава. Всички синове и дъщери, на които родителите са правили опити да ги съветват в любовта им, по-скоро са се настроили срещу тях, отколкото да са ги послушали. За предпочитане е да се оставят младите да пострадат малко в любовта си, отколкото да се подпуши в тях този извор. Извор е любовта, тя не може да се подпушва. Задачата на родителите е само да направляват течението на този извор, но не и да го подпушват. Като говоря за любовта, аз нямам пред вид човешките чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи светлина на ума и разширение на сърцето. Тъй щото, ако вашият син или вашата дъщеря се влюбят по този начин, те ще носят радост и за себе си, и за вас. При това положение влюбеният мяза на цар, той става щедър, на всички дава. Всяко влюбване, което не носи радост и светлина, не е проява на истинска любов. В Божествената Любов човек е готов да жертвува всичко за Бога. За да дойде до тази любов, той трябва да започне от малкото и постепенно да върви към голямото. Който е силен, той може да започне по обратен път: отгоре и постепенно да слиза надолу, т. е. от голямото към малкото. Когато видите един човек на земята, той още не е това, което всъщност представя. За да кажете, че някой човек е идеален, вие трябва да видите какво представя в причинния свят. Причинният свят е жилище на душата. Ако видите един човек на физическия свят, вие ще намерите някакъв дефект в него; ако го видите в астралния или в умствения свят, и там ще му намерите някакъв дефект. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите душата му, в която няма никакъв дефект. И тъй смисълът на живота седи в съединението на душите с Бога. От това съединение произтича любовта, която ражда живота. Когато любовта посети човека, тя коренно го преобразява. И най-силният, и най-ученият тя превръща на дете. Той всичко забравя и остава само с Божественото в себе си. Любовта разрешава всички противоречия в живота. Тя е Божественото начало в човека. Днес всички хора говорят за любовта, искат да разрешат този въпрос, но още на са успели. Ще дойде ден, когато те ще разберат любовта и ще влязат в Царството Божие. Тогава ще разберат стиха, в който Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Сега ще ви дам един метод за приложение, чрез който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнат тежки чувства и неприятни мисли. Щом дойде в сърцето ви някое неприятно чувство, представете си, че живеете в първата епоха на християнството и ви измъчват за убежденията ви; преследват ви, изтезават ви, докато най-после ви турят на кладата, дето жив ви изгарят. И всичко това вие понасяте с твърдост. Кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи на убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство?" Бъдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако някоя неприятна мисъл ви измъчва, извадете я от ума си и разгледайте формата й. Вижте какво иска тя от вас и се поразговорете с нея. Човек трябва да се упражнява, да наблюдава какво се крие в съзнанието и подсъзнанието му, да знае какво става в него. Някой прави известни движения с ръцете, с краката си и като го запитат, какво означават тия движения, той дига раменете и казва, че не знае и не разбира смисъла им. Всяко движение, което човек прави, трябва да се осмисли. При това движенията му трябва да бъдат естествени. Когато човек е нервиран, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се владее. Тези движения са неестествени, дисхармонични, затова той трябва да се съсредоточава, да регулира силите на своя организъм. Когато сте нервни, направете следното упражнение: седнете на стол пред масата, изправете тялото си добре и турете ръцете си на масата. Дръжте ръцете си в това положение около 10-15 минути, като концентрирате мисълта си първо към палците, после към показалците, след това към средните, към безименните и най-после към малките пръсти и на двете ръце. После турете дясната си ръка върху лявата; след това – лявата върху дясната и пак концентрирайте вниманието си върху пръстите. Като съсредоточите вниманието си към пръстите, свържете се в съзнанието си с всички добри, здрави хора, които имат чисти и благородни сърца, философски умове, с дълбоко разбиране на живота. Щом се свържете с тия хора, повдигнете мисълта си към Бога и всички заедно се помолете. Който направи този опит, той ще има резултат, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голямо благо за човека от това, да се свърже с всички добри хора по лицето на земята и заедно с тях да отправи молитвата си към Бога? Тази молитва непременно ще бъде приета. Когато човек се моли по този начин, до него седи един ангел, който занася молитвата му до Бога. Само чистите души пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които молитвите отиват нагоре. Духът на човека е проводник, чрез който душата предава своите молитви. Казано е, че Бог живее в човека. Това подразбира, че Той живее в причинното му тяло. Обикновено душата на човека живее в причинното тяло, вследствие на което на физическия свят той често се усеща изпразнен. С тялото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на време само го посещава. Тогава той се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва в причинния свят, отдето го наблюдава какво върши. Докато човек държи връзка с душата си, той има сила и желания да работи; щом прекъсне тази връзка, силите му го напущат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго. Сега ще представя графически движението на човека в живота посредством тъй нареченото въртящо колело. Вие се намирате в центъра А на това колело, което е в постоянно движение. След това вие излизате от центъра А и се движите по периферията на окръжността, като започвате от точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В. Тази точка е мястото на най-голямото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. От точка В вие постепенно слизате към N, като губите по-малко радостта си. От N минавате в а2 и пак се изкачвате към В. Оттук слизате към М и навлизате в а3. От а3 пак се изкачвате към В, но скоро след това слизате към N, навлизате в а4. По същия начин вие постепенно слизате в долната половина на колелото и се приближавате към точка А2, която представя ада, най-ограниченото съзнание, дето изживявате големи страдания, обезсърчения, противоречия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвам: Имайте търпение, не се обезсърчавайте. Колелото на живота се движи и вие много пъти ще се качвате в В и ще слизате в А2, дето ще придобивате големи опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането. Сега вие трябва да изучавате законите на живота, за да можете да се развивате правилно. Който се свързва с материалния свят и го обикне, той неизбежно ще слезе в ада. Когато придобие известни опитности там, човек излиза от гъстата материя на ада и постепенно отива до границите МN и започва да се движи по друго въртящо колело на живота в посоките а1, а2, а3, а4, дето отново се връща в В, в рая. Посоката а1 представя физическия свят; а2 – астралния; а3 – менталния и а4 – причинния свят. Когато човек влезе в причинния свят, той е абсолютно свободен от влиянията на ада. Да влезеш в причинния свят, това значи да се примириш с Бога в себе си. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова повече предмети го занимават и той, без да иска, влиза в света на противоречията. Тогава колективният живот на хората, тъй нареченият колективен монархизъм започва да го измъчва. Значи съществува колективен монархизъм както и единичен монархизъм; съществува колективно съзнание на доброто и на злото, съществува и единично съзнание на доброто и на злото. На това основание, когато човек споделя еднакви идеи с някои хора или с някоя партия, той се свързва в съзнанието си с тях. Затова той трябва да внимава с какви хора прави връзки. И в Писанието е казано: „Не се свързвайте с грешни хора!" Следователно чистота и разумност се изискват от човека, когато прави връзки с хора, защото всеки човек има своя орбита на движение, която може да го завлече. Обаче вие трябва да имате предвид следното положение: никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Дръжте тази мисъл в ума си като аксиома. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Щом един човек се докосне до друг, т. е. до неговия център, той влиза в известно съприкосновение с този център на физическия свят и започва да се влияе от него. Едновременно с това и той оказва влияние на този човек. Това влияние е временно, понеже тия двама души се движат по орбитите на своите души и се отдалечават един от друг. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог бди над душите. Той регулира техния път. Той зорко следи за всичко онова, което е създал. Светът, който Бог е създал, лежи в Негови ръце, а не в ръцете на ангелите или в човешки ръце. Следователно, ако става дума за поправяне на света, само Бог е в сила да го изправи. Когато някой казва, че са го заробили, той не говори истината. Никой не е в сила да го зароби освен той сам. И когато някой казва, че хората не го обичат, той пак не говори истината. Питам: Преди всичко има ли нужда този човек от любовта на хората? Той има любовта на Бога и не е доволен от нея, а търси любовта на хората, която не само че няма да го задоволи, но и нещастен ще го направи. Всеки човек, като душа, излязла от Бога, има своя специална орбита, по която се движи; той има ум, сърце, воля, с които работи на физическия свят и пак не е доволен. Който иска любовта на хората, нека се съедини с техните души, да образува едно устойчиво съединение и да влезе в една слънчева система с тях. Невъзможно е да се обичат двама души, докато всеки от тях живее в отделна слънчева система. Мнозина поддържат ред отрицателни мисли в ума си и казват: „Животът няма смисъл; аз съм отчаян, от мене нищо няма да излезе." Питам: Защо си отчаян? – „Обиден, излъган съм." – Как си излъган? – „Аз обичах еди-кого си, дадох му всичката си любов, а той не ме обича, лъже ме." – Не, ти никаква любов не си му дал. Бог е Любов, а ти играеш с Неговата любов. Вашите чувствания и настроения вие наричате любов, без да са израз на любовта. Хората сами се заблуждават, играят с любовта, вследствие на което страдат. Магическа сила се крие в думата любов. Достатъчно е някой да ти каже, че те обича и ти веднага се отваряш. Не се минава много време, ти виждаш, че си се излъгал. С любовта игра не бива. Единственото нещо, което не търпи никаква лъжа, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да нагрубиш, да нараниш, нито да подчиниш, това е любовта. Когато някой казва, че сърцето му е наранено от любов, той се самоизлъгва. Любовта нито се наранява, нито другите наранява. И тъй, като ученици, вие трябва да имате нови разбирания за любовта, за да не изпадате в изкушения и съмнения. Само при такива разбирания вие можете да бъдете силни. Някой казва: „Едно време аз вярвах, но сега вече не вярвам." Не, ти всякога трябва да вярваш. Ти ще вярваш в любовта, която Бог е вложил в твоя живот. Щом вярваш в тази любов, ти ще вярваш и в любовта на хората. Ако някой е отчаян от сиромашията, той трябва да отвори Свещената книга на живота – Библията, и да чете. Иначе, ако се предаде на отчаянието си, той може или да посегне по някакъв начин на живота си, или да открадне известна сума от някой свой приятел. Ако рече да открадне хиляда лева например, ще бъде неспокоен, съвестта му ще го измъчва. Какво трябва да направи тогава? Най-напред трябва да се изповяда пред Господа за направения грях. Бог ще му проговори тихо: „Не направи добре, но щом съзнаваш погрешката си, занеси парите на приятеля си и помоли го да те прости." Докато не се изповяда пред Господа, той всякога ще бъде неспокоен и място няма да си намери. Щом се изповяда, ще олекне на душата му и той е готов да отиде при приятеля си, да признае погрешката си. Ще каже: „Приятелю, изслушай ме. Аз откраднах от тебе хиляда лева, но не можах да намеря мир в душата си. Изповядах се пред Господа, пред лицето на Когото направих погрешката, а сега идвам и при тебе да върна парите ти и да кажа какво съм направил. Моля те да ме простиш." Приятелят ти ще ти прости, но и ти ще имаш една опитност, за която скъпо си платил. Ученикът трябва да бъде изпълнителен в това, което е намислил да прави. По този начин той ще кали характера си. За пример някой път казвате, че трябва да станете точно в 5 часа сутринта. Като дойде този час, вие казвате: „Кой ще става толкова рано? Мога и по-късно да стана." Обръщате се на другата страна в леглото и заспивате. Друг път намислите да направите някаква жертва, но като дойде момента да извършите тази жертва, казвате: „Не може ли без жертва?" Казвам: И без ранно ставане може, и без жертва може, но трябва да знаете, че постижението на великите работи зависи от изпълнението на малките. Човек трябва да бъде изпълнителен в малките обещания, които дава. Който не е точен в малките обещания, той не може да бъде точен и в големите. Когато някой човек се намери натясно, той веднага решава да излъже. Преди да излъже, нека хване средния си пръст и да помисли малко. Ако му дойде мисълта да не лъже, нека послуша този съвет, който иде от разумните сили в този пръст. Казвате: „Кога ще се освободим от страданията?" -Страданията са привилегия за хората. Питам: Ако Бог се открива на хората чрез страданията, не заслужава ли да се понасят с радост? Всяко страдание е отворена врата към познаване на Бога. Без страдания хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на земята. Ангелите се приближават до Бога чрез радости, а хората – чрез страдания. Ако се радваш, ти не можеш да се приближиш до Бога, защото не си ангел. Ако скърбиш, ти ще се приближиш до Бога. Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия са вратата, през която ще отидеш до Бога. Страданията са пътят, по който човек върви, за да развие Божественото в себе си. Изучавайте живота на светиите, на великите и добри хора и ще видите, че всички са минали през големи страдания. Много от учениците мислят, че като влязат в Школата, ще ги посрещнат с букети и цветя. Не, това е невъзможно. Ако турят на някого венец на главата му, той ще бъде не от цветя, а от тръни. И съвременните булки носят венци на главата си, но това са залъгалки само. Едно от качествата на ученика е справедливостта. Досега аз не съм срещнал нито един ученик, който да предава фактите точно, както са. Той или ще ги преувеличи, или ще ги намали. Благородството на човека изисква той да бъде справедлив. Освен това, когато видите една грешка в ближния си, не бързайте нито да я осъждате, нито да я коригирате. Защо? Ако осъждате или коригирате погрешните на своите ближни, няма да мине много време и вие ще направите същата погрешка. Утре пък вас ще осъждат. Тъй ще върви животът без никакво постижение. Ако искате да имате успех в живота си, не съдете. Считайте, че този, който е направил една погрешка, е болен. Вие съдите ли болния за слабостта, в която изпада? Болният не може да се владее и вие му помагате, къпете го, без да го съдите. Ако той оздравее и прави същото, което е правил като болен, тогава го съдите. На болния всичко прощавате, а на здравия не прощавате. Следователно, който несъзнателно греши, той е болен. Простете на този човек, без да го съдите. Ако го съдите, тази болест ще дойде и при вас. И вие като него сте войник на бойното поле и вас може да ви сполети нещо. Някой казва: „Мене не ме е страх." – Не говори така, картечен огън има около тебе. Достатъчно е един куршум да те засегне и да се търкулиш на земята. Тогава трябва да дойдат санитарите от тила да те пренесат с носилка, да ти превържат раната и т. н. Земята е бойно поле, дето хората се бият с ангелите. Който взима участие в тази война, той непременно ще пострада. Ангелите остават незасегнати, но хората винаги пострадват. Не е било случай кавалерия да взима участие във войната и конете да не са пострадали. В този смисъл конете са хората, а хората представят духовете, които се бият. И като резултат на тази война, хората биват убити, а духовете минават незасегнати. Съвременните хора воюват за една велика кауза – за идването на любовта. Дали те съзнават това или не, то е друг въпрос. Щом се воюва за любовта, трябва да се дадат жертви. Досега са дадени много жертви, остава още малко да се дадат. Щом се даде и последната жертва, Царството Божие ще дойде на земята. И сега ние, съвременните хора, които сме вече пред вратата на Царството Божие, ще откажем ли да дадем последните жертви? Най-малките жертви се искат сега. Ще откажем ли да дадем тия най-малки жертви? И тъй всички трябва да бъдете готови за най-малките жертви. Затова трябва да се молите, да бъдете силни, да издържите последното сражение. Колективна, сърдечна молитва се изисква от всички хора да премахнат недоразуменията и стълкновенията помежду си. Хората се хулят, карат се помежду си, без да знаят, че неприятелят е отвън. Той е силен и чака само момент да ги нападне. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете." Днес всички хора се нуждаят от Божието благословение, от Божията подкрепа и Любов, от Божията Мъдрост и Истина. Казвам: Имайте търпение да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слязат в ада, но нека разчитат на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттам. Давид казва: „И в ада да сляза, аз зная, Господи, че и оттук Твоята десница ще ме извади." Дето и да отиде човек, в каквото положение да изпадне, той трябва да знае, че Бог е навсякъде и, ако Го призове, Той ще му помогне. Ако следвате Бога, ако уповавате на Него, Той ще ви избави от всички вътрешни противоречия, от всички неуспехи и страдания. Следователно свържете се с Любовта, направете с нея едно устойчиво съединение, за да се освободите от външните и вътрешните противоречия на живота. Щом се съедините с Любовта, знайте, че Мъдростта и Истината сами по себе си ще дойдат. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Най-голѣмото веселие и най-малката радость (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ Пета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 20 октомври 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Четоха се някои от свободните теми. За следния път пишете върху темата: „Произход на златото". Сега ще задам следния въпрос: Защо всички хора искат да бъдат богати? Защо всички хора бягат от сиромашията? Ще кажете, че хората се стремят към богатство, защото то им дава условия да се развиват, да се облагородяват, да станат щедри. Питам: Всички богати хора развити ли са? Всички богати хора благородни ли са? Всички богати хора щедри ли са? Най-после всички богати хора безсмъртни ли са? Съвременните хора се стремят към някаква висша философия, към висша наука, с която да разрешават велики проблеми, например как е създадена вселената, как е произлязъл светът, а при това цял живот мислят как да станат богати, да натрупат повече пари. Мнозина даже казват: „Бели пари за черни дни." Те поставят за идеал на своя живот парите. Достатъчно е да помислят само за сиромашията, за да настръхнат космите им от ужас. Какво по-голямо противоречие от това човек да се стреми към разрешаване на велики проблеми, а едновременно с това да постави парата като идеал на своя живот? Питам: Как е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дете? При това тази майка, като всички други счита своето дете за ангелче. Какъв процент, т. е. колко на сто от нейното твърдение е вярно? Ако майката мисли, че нейното дете е ангелче, с това въпросът разрешава ли се? Какво означава думата „ангел"? Ангелът подразбира служител на Бога. Едно от качествата на Божиите служители е, че те носят светлина. Има ангели на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта, на милосърдието, на кротостта, на въздържанието, на братолюбието – цяла градация от ангели има. Специфичните добродетели се представят от съответни ангели. Често хората се запитват защо Бог ги е поставил при толкова трудни за тях условия. Бог е поставил всеки човек точно при такива условия, каквито са необходими да развие в себе си известна добродетел. Питам: Можете ли да сеете ориз на сухо бърдо? Не можете, разбира се. Оризът се сее там, където има много вода и то на равнище, на поле. Житото може ли да се сее при същите условия, при които и оризът? Това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Следователно всяка добродетел се развива при специфични за нея условия. За пример една добродетел се развива при сиромашията, друга – при богатството и т. н. Който иска да придобие любовта, да я научи, той трябва да заеме най-долното положение в живота, да стане последен бедняк. Ако заеме най-високото място, той няма да разбере любовта. Турите ли любовта при богати условия, от нея нищо няма да остане. Казвам: Когато хората не разбират законите за развитието на добродетелите, те се опитват да дават съвети на разумните същества от невидимия свят как да постъпват с тях. Някой казва: "Как смеят мене, човек от високо произхождение, да ме поставят при такива трудни условия на живот? За такова долно място ли съм дошъл на земята?" Казвам: Защо се оплакваш? Нали искаше да родиш ориз? Щом плодът ти е ориз, ще те турят на ниско място, в блатата. Друг иска да роди жито – ще го турят малко по-високо от първия. Трети иска да роди тиква – ще го турят при специални условия, за шест месеца да израсте, да цъфне, да завърже плод и да узрее. Четвърти иска да бъде дъб, бук или друго дърво – ще го турят в гората. Който не разбира тези неща, ще каже: "Ето тиквата я поставиха при благоприятни условия и в няколко месеца даде плод, а пък аз 20-25 години вече работя и нищо не съм направил." Кой е виновен за това положение? Ти сам направи този избор. Ако беше избрал да станеш тиква, и ти щеше да бъдеш при същите условия. Твоят избор е такъв. Кой е виновен: законите на природата или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошъл, това ще даде. Някои окултисти казват, че още при слизането на земята човек сам си нареждал програма на действие. Следователно за всеки ден човек има определена програма, какво трябва да извърши. Ако работата, определена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере какво непременно трябва да свърши и какво да отложи. Някой човек става рано сутрин и казва: „Днес искам да позная Божията Любов." От невидимия свят за този ден тъкмели по някакъв начин да му изпратят пари. Обаче, щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислили да му изпратят. Любов и богатство са несъвместими неща. Обаче сиромашия и любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра. Богатство и грях също така вървят заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздор между тях, направете ги богати. Искате ли да се помирят, направете ги сиромаси. Като говоря по този начин за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроят, както учениците се настройват срещу учителите си. Учителите съветват учениците си да ги почитат, но така ли е всъщност? Когато някой учител обича учениците си, работи усърдно с тях, той получава тъкмо обратното. Кога става това? -Когато учителят иска да бъде обичан от учениците си. Докато учителят изисква от учениците си любов, той всякога ще бъде оплют и подигран от тях. Защо? Защото той е избрал крив път; той мисли за себе си. Друг е случаят, ако този учител обича учениците си и нищо не иска от тях. Той казва: „Аз желая да работя върху умовете на учениците си, да се просветят, да придобият знание и мъдрост." До това време учителят ще бъде изложен на подигравки, на оплюване от учениците си, но един ден те ще съзнаят грешката си и ще я изправят. Като знае законите, разумният учител винаги прощава на учениците си. Христос е казал: „Който много греши, много люби. Комуто много се прощава, много люби." Според този стих в края на краищата учителят ще получи любовта на учениците си. Първо той се заема с изкореняване на плевелите, за което ще бъде оплют от учениците си. Впоследствие, когато насади доброто семе на мъдростта в техните ниви, той ще получи любовта им. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат." Щом си направил този избор, ти ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ученик, който отива на училище и желае да бъде обичан от учителите и от другарите си, ще срещне големи противоречия. Вместо да бъде обичан, той ще бъде от всички подиграван, осмиван; вместо да бъде пръв ученик, той ще бъде последен. Кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари. Докато излезе от училище, главата му ще побелее. Значи, който влезе в училището, той трябва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичат или не, това не е негова работа. Да обичат някого значи да му дават нещо. Кому дават? Обикновено на просяците се дава. Кой дава на просяците? – Бедните. Рядко ще видите богат човек да се спре пред някой просяк да му дава помощ. Един американец казвал, че всяка минута му струвала десет английски лири. При това положение кой просяк ще се осмели да спре такъв богат човек да му иска един шилинг? Богатият ще му каже: „Ти имаш ли ум да мислиш, че за един шилинг, който бих ти дал, ще спра една минута при тебе да изгубя десет английски лири?" Освен това богатият може да каже на този просяк някоя обидна дума. Ако много просяци го безпокоят, най-после той може и бастуна си да вдигне срещу тях. Ето защо преди да поиска нещо от богатия, просякът много ще мисли. Съвременните хора се оплакват от несгоди, от противоречия в живота. Питам: На какво се дължат противоречията? Причината за противоречията е тази, че хората търсят лесния път в живота. Материалистите казват: „Икономическите условия са причина за всички противоречия. Ако условията се подобрят, и животът ще стане по-лек." Религиозните пък казват: „Господ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи." Питам: Знаете ли как Бог урежда работите? Вие взимате една изкривена ос и казвате: „Майсторът ще изправи тази ос." Как ще я изправи? Първо той ще накладе огън и след това ще тури изкривената ос в огъня, дето ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добре, ще вземе чука и ще удря отгоре, докато се изправи. Майсторът пита ли оста, колко е страдала? Той не иска да знае за нейните страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господ ще оправи всички работи. Ако гръбнакът ти е изкривен, Бог ще го оправи. Изкривеният гръбнак означава изкривения ум на човека. Бог ще вземе този изкривен ум, ще го тури в огъня, ще го обръща натук-натам, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: „Хайде сега на работа!" Казвате: „Няма ли друг начин за оправяне на работите?" Има един начин, той се заключва в следното: никога не оставяйте Бог да оправя работите ви. По-добре е вие сами да оправите работите си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трябва да спираме Бога в работата Му? Знаете ли какво нещо е да спрете вниманието на Бога за един момент само върху някоя ваша погрешка? Мнозина мислят, че Бог трябва с часове да се занимава само с тях. Това са детински разбирания за Бога. Трезва мисъл се изисква от всинца ви – мисълта на мъдреца! Някой казва: „Защо Господ не ми даде това, което ми е нужно?" Той ти е дал повече, отколкото можеш да използуваш. Не искайте повече от това, което можете да носите. Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак, да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв. Мома пристава на някой момък – тя го обича и той я обича. Щом се обичат, те трябва да бъдат готови на всички поругания от страна на майка, баща, близки и далечни познати. Момата и момъкът ще понесат големи страдания за любовта. Как са описани главните герои в романите? Като дойде до любовта, авторът излага героите си на големи страдания. Сега аз разглеждам тия неща мимоходом, но като се говори за любовта, трябва да знаете, че тя е велика сила, която приижда в нервната система на човека във вид на приливи. За да се приспособи организмът към нея, за да се кали, човек трябва да стане естествен. Човек е проводник на любовта, но тя не живее в неговия организъм. Любовта може да мине през мозъка на човека и да се предаде, да се разпредели по целия организъм. Някой казва: „Цял ден сърцето ми беше топло от любов." Не, това е невъзможно. Едва мъдрецът може да издържи една минута на любовта, а що се отнася до обикновения човек даже една хилядна част от секундата е много за него. Това, което хората наричат любов, то са последствия на любовта. Тя ги е засегнала с нокътя си само. Ако любовта обхване човека изцяло, животът му моментално ще се промени: той ще стане безсмъртен, всички страдания и нещастия ще го напуснат. Едно от качествата на любовта е това, че тя никога не отпада. Човекът на любовта не може да каже, че едно време е имал повече любов, а сега по-малко. Когато някой казва, че любовта отпада, той трябва да има предвид онези временни настроения в живота, които хората неправилно наричат любов. Ап. Павел, който беше окултист, казваше: „От всички добродетели най-велика е любовта." Следователно, ако любовта отпада, на какво ще уповаваме в живота? Казано е при това, че Бог е Любов. Когато търсим Божията Любов, ние трябва да изучаваме нейните закони. Някой казва: „Слаб човек съм аз." Само ти не си слаб – целият свят е слаб, понеже не е готов още да приеме любовта в себе си. Само любовта прави човека силен. Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи", Той каза: „Никой не е благ, освен един Бог." Значи и Христос, велик Учител, не прие да Го наричат благ. Когато влезе в Ерусалимския храм, Той взе камшик и изгони всички търговци навън. Питам: Любовта съгласна ли е с камшика? Любовта не работи с камшик. Вземете ли камшик в ръка, любовта излиза навън. Някой казва, че от любов набил някого, да го поучи в нещо. Не, това е залъгване. Дето играе тоягата, там действува правдата, но не любовта. Законът на правдата казва: „На пътя на силния не стой!" Стоиш ли на пътя на силния, той ще те прегази. Законът на любовта се проявява по друг начин. Когато слабият стои на пътя на силния, на пътя на любовта, тя заобикаля да не го прегази. Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от любов към него, да се изправи." Не, по този начин любовта не постъпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грях за нея не съществува. Когато хората виждат грешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на правдата. Когато обидите някого, и това става по същия закон. От хиляди години насам хората живеят по закона на правдата, но светът не се е поправил. По този начин светът не само, че не се поправя, но земята се е покрила с кости. Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с техния живот, с техните вярвания. Ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живейте съгласно Божиите закони. Нека Бог бъде идеал в живота ви! Щом е ваш идеал, Той ще спре вниманието си върху вас и ще каже: „Ето една велика душа!" Тази душа се отличава с красота; дето мине, тя пръска светлина. Ако някой богат княз види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка в живота си. Но какво ще бъде мнението му за нея, ако я види у дома й, между близките й, да се кара с майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче? Той ще вземе шапката си и ще каже: „Довиждане!" Мислите ли, че Бог ще остане да живее във вашето сърце, ако при влизането си в него намери всичко в безпорядък? В сърцето ви владее пълен хаос: вие сте се скарали с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, с приятелите си и само чакате някой да ви каже нещо, да го нахокате. Като влезе в сърцето ви, Бог веднага ще излезе и ще напише: „Да се секвестират всички имущества на този човек, да се вземат майка му, баща му, близките му, да остане сам и след това да се прати на заточение." Когато човек остане сам, без майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере какво е направил. Днес болниците са пълни все с такива самотни хора, изпратени на заточение. Това не става по желанието на невидимия свят, но по злата воля на човека, по неразбиране дълбокия смисъл на Божиите закони. Всеки иска животът му да тече гладко, спокойно, обаче това е невъзможно. Човек трябва да работи, да прави усилия да преодолее мъчнотиите и да постигне желанията на душата си. Мнозина са ме питали защо идат страданията в живота? Тази вечер ще отговоря на всички, които се интересуват от този въпрос. Една от причините за страданията е неприложеното знание. Много от вас не могат да използуват знанието, което получават. Всяко знание произвежда известна реакция в човека: той или губи, или печели. Представете си, че имате две динамически тела, А и В, подобни на слънцето. Енергиите, които излизат от тялото А във вид на лъчи, минават в пространството и след време се връщат в тялото В. Тялото А представя едната страна на слънцето, а тялото В – другата страна. Следователно лъчите на слънцето, които излизат от едната страна А, след време пак се връщат в слънцето, но от другата страна – В. Значи между едните и другите сили има известна връзка. Въз основа на същия закон всяка сила или всяка мисъл, която излиза от човека, отива в пространството и след време пак се връща в него, но вече с известна придобивка, с един малък плюс. Като се знае това, може да се изчисли математически след колко време дадена мисъл ще се върне обратно в своя източник. Някои мисли се връщат в своя източник след 10-15 минути; други – след един час; трети – след един или няколко дена; четвърти – след месеци и години. Изобщо известен е най-късият, както и най-дългият период, през който една мисъл може да се върне, отдето е излязла. Излизането на мислите от едно тяло и връщането им пак в това тяло се подчиняват на известен закон. Това не е произволно. Този закон се отнася до целия органически свят, а не само до човека. Мислите биват единични и колективни, затова човек трябва да ги различава, да знае с какъв материал има да работи. В този смисъл и човек е единично и колективно същество. Следователно той борави с капитал, който не е напълно негов. И тъй талантите, за които Христос говори в една от своите притчи, представят мислите, които Бог е вложил в човека за обработване. На това основание, когато една добра мисъл дойде в ума ви, дайте й място, дайте й подтик да се прояви. Щом й дадете възможност да се развие и прояви, и вие ще получите съответен дял от благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисълта от тялото А, и тази, която се връща назад в тялото В, има известно отношение. В този смисъл както добрите, така и лошите мисли, излезли от човека, след известен период от време пак се връщат към него. Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него. Тези четири поколения включват един период от сто години. Значи тази мисъл, излязла от А, след сто години най-късно ще се върне в В, дето ще се намирате по това време. Това става по закона на прераждането. Вън от него има друг закон, който регулира промените, които постоянно се извършват в нашето съзнание. Често хората се натъкват на големи страдания и, като не разбират причините за тия страдания, дохождат в състояние на заспиване. Те чувствуват, като че нещо се руши в тях, едва издържат този момент. След това иде пробуждане на съзнанието и те се обновяват. Страданията и противоречията изчезват и те се чувствуват като новородени. След това състояние на нов живот, на светлина, хората навлизат в друга тъмна зона, която продължава няколко дена. Те пак се намират в противоречия, страдания, докато отново заспят. След това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, ново раждане. Тези промени в съзнанието на човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен да устоява, да не се съмнява в Бога. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите. Някой казва: „Дотегнаха ми тези състояния. Искам да се освободя от тях, да отида на небето." Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човек да заспи с тази мисъл, за да може за едно кратко време да се пренесе там. И като умре, той пак може да отиде на небето. Не е въпросът само да отиде човек на небето, но там той трябва да научи нещо, да се върне богат с опитности и знания. Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо. Обаче, върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили. Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва!" – „Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече. Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече. Едва отсякъл клона и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин. Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала. Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си. Като изкопал гроба си, легнал в него и чакал да дойдат от онзи свят да го вземат. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта. На третия ден той чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат." Той надигнал малко главата си да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си. Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци. Камиларите го хванали, набили го и го пуснали да върви дома си. Като се върнал при жена си, тя го попитала: „Какво има на онзи свят?" – „Остави се, само главата си да подигнеш и боят е готов." С това той искал да каже: „Всичко е хубаво на онзи свят, но ако подплашиш камилите, бой те чака." Казвам: По същия начин много хора си създават неразумни страдания, без които могат да минат. Значи има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни. Когато човек иска да се освободи от неразумните страдания, той трябва да изучава законите, които регулират живота. Сега ще ви дам няколко правила за приложение. Като ставате сутрин, успокойте се добре и вижте каква мисъл ще дойде в ума ви. Първата добра мисъл, която дойде в ума ви, приложете я. Не философствувайте дали да я приложите или не. Вслушвайте се в интуицията си и ще бъдете близо до истината. Когато разсъждавате и философствувате много, по този начин вие можете да уредите само материалните си работи, но не и Божествените. Божествените работи се уреждат само чрез интуицията. Първо ще повикате Божествената интуиция, а после разума като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работите в Божествения свят, а за физическия свят тя ще събира сведения от разума, който ще играе служба на секретар. Божественото показва новите пътища, през които човек трябва да мине. Великите хора, на които работите винаги са вървели успешно, са минали по вътрешния път на интуицията. При страдания и мъчнотии в живота си, те винаги са се справяли с интуицията си. Следователно, когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствувайте много защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята интуиция и оттам ще получите съвет какво да правите. Не бързайте да викате лекар. По-добър лекар от интуицията няма. Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите. Като прекарате болестта, все ще имате някаква придобивка – по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло. Не, болестите са привилегия за човека; привилегия е, когато не можете да ядете и трябва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бедни. И тъй, който търси закона на любовта, във всички противоречия той трябва да вижда добро. Този поглед на живота ще го направи свободен. Окултният ученик трябва да бъде свободен. Чрез свободата той ще се прероди, ще влезе в новия живот. Това е необходимо за всеки ученик, защото сега е краят на старата култура, и той трябва да държи своя последен изпит, матура. Без този изпит ученикът не може да влезе в новата култура, която иде вече. Който издържи матурата си, той ще бъде записан за ученик на новата култура. Като се запишат учениците, ще им дадат отпуск за един-два месеца, след което ще започне приложението на новата наука. Съвременните хора се интересуват от новата култура, каква ще бъде тя, какви ще бъдат нейните хора като представители на шестата раса. Всеки иска да знае ще бъде ли приет в шестата раса. Мнозина питат какви ще бъдат очите на хората от шестата раса. Казвам: Ако очите им са сини, те ще бъдат студени хора; ако очите им са черни, те ще бъдат горещи натури; ако очите им са кестеняви, те ще бъдат хора с мек, благ характер; ако очите им са зеленикави, те ще бъдат хора с научни възрения. Съвременните учени са крайни материалисти, на тънко предат. Те главно изреждат фактите, констатират ги, дават им научни обяснения, но тия факти са разместени, не са поставени в строго определен ред. Да се констатира например, че даден череп принадлежи на един или друг род животно, това още не е наука. Истинската наука се заключава в това да може по даден череп да се определи точно степента на умственото развитие на един индивид и по този начин да се възкреси неговото първоначално състояние. Обективната наука трябва да си служи с Божествената интуиция като метод за издирване и обяснение на фактите. Ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния живот, ако не може да мине от ограничения живот във вечния, каква наука е тя? Под думата вечен живот се разбират безграничните условия на любовта, която носи живота на безсмъртието; на мъдростта, която носи светлина и знание, и на истината, която носи свобода. Ако вие не успеете да превърнете вашия ограничен живот в безграничен, той завинаги ще остане обикновен материален живот. Когато човек влезе в безграничния живот, той ще бъде обиколен от най-добрите си приятели. Този е Божественият живот, за който всички хора мечтаят. Докато дойде това време, много усилия, много работа се изисква от съвременните хора. Сега, като разглеждате човека внимателно, ще забележите, че двете му очи не са еднакви. Едното око е алчно, иска да владее целия свят, а другото иска малко, вследствие на което двете очи не виждат еднакво. Човек сам не знае кое от двете очи е алчното, обаче когато поглежда към нещо, незабелязано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа с лакомото. У някои хора пък става обратното: те гледат със скромното си око, а затварят лакомото. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той плаче. Защо плачат хората? Често хората плачат, за да дадат ход на събралата се в тях енергия да излезе навън. Ако искате да знаете какви са сълзите ви, на какво се дължат, събирайте ги в едно шишенце и после ги анализирайте. От анализа на сълзите си ще разберете дали скръбта ви е била приета или не. Ако скръбта ви е обърнала внимание на някое разумно същество, сълзите ви ще бъдат лековити. Как ще познаете дали сълзите ви са лековити? Ще сипете няколко капки от сълзите си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху някоя рана. Ако раната оздравее, сълзите ви са лековити; ако не оздравее, сълзите ви не са лековити. Тогава Господ ще каже: „Още трябва да пълниш шишенцето си, докато сълзите ти станат лековити." Това е опит, който всеки окултен ученик трябва да направи, за да знае колко е страдал и какви са страданията му, дали те са излезли от дълбочината на душата или са повърхностни. Някои хора страдат, но страданията им не са засегнали дори и сърцето. Човек трябва да се изучава и в това направление. Казвате: „Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме с такива дреболии да събираме сълзите си и да ги анализираме." Казвам: Ученикът трябва да започне от малките работи и постепенно да отива към големите. Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи. Когато дойде денят да събирате такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви. По-свещен ден от този няма. Всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой ви пита, какво носите в шишенцето, кажете: „Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде." -„Можете ли да дадете и на мене?" – „Ако имате нужда, ще ви дам, но ако днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера." Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде до положение всяка сълза да бъде свещен лек. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени и в шишенцето си ще има винаги по десет капки. Някой казва: „Аз съм окултен ученик." Лесно е да се каже, че си окултен ученик, но имаш ли качествата на този ученик? Окултният ученик трябва да има гръбнак, по-силен от този на слона, за да издържа, да понася трудностите и мъчнотиите в живота. Издръжливостта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бъдете ученици, да влезете в Школата на Бялото Братство, трябва да ликвидирате със стария живот. Старият живот има ред прояви, от които човек трябва да се освободи. За пример някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си." Едно трябва да знаете: докато не уредите правилно сметките си с това лице, вие никога няма да се освободите от него. И на онзи свят да отидете, то ще бъде първият човек, който ще ви срещне, ще ви попречи да вървите напред. Каквито неуредени сметки имате, изплатете ги още тук. Достатъчно е да имате само една неуредена сметка, за да не можете крачка нагоре да поемете. Това е изказано в Писанието със следния стих: „Който не се отрече от себе си, той не може да бъде мой ученик." Самоотричането е велика наука. Щом бъде готов човек да се отрече от себе си, той ще каже: „Господи, отсега нататък да бъде Твоята воля!" Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на любовта, мъдростта и истината. Казвате: Този човек ми изгори сърцето. – Как горите тук, не зная, но помирете се с този човек, докато сте на земята, за да не горите на онзи свят. Страшен е огънят на земята, но по-страшен е огънят в онзи свят. Казано е в Писанието: „Примири се с неприятеля си, докато си на път, за да не би той да те предаде на съдника, а съдникът на слугата си да те затвори, докато не дадеш последния си кондрант". И в рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш. Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва, както иска. Ако влезеш в рая, той и там ще те намери и ще каже: „Понеже си станал голям човек, аз ще дойда да прислужвам." И тъй вие трябва да се освободите от мисълта, че и без да се примирите с хората, можете да влезете в Царството Божие. И затова казвате: „Господ не можа ли да създаде света по друг начин?" Господ е създал света много добре и ние трябва да изпълним волята Му, както Той иска. За никого не се правят изключения, за никого няма привилегии. Ние трябва да изпълним Божия закон не по буквата на нещата, но по дух. Строг е този закон. Когато дойде слугата на съдника, вие трябва да бъдете готови да се отречете от себе си, да приложите закона на любовта. Казвате: „Готов съм да дам всичкото си имане, само да се освободя от този слуга." Не, и това няма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: „Любете враговете си!" Щом възлюбите врага си, Божията воля ще бъде закон за вас. Тогава ще придобиете ново просветление правилно да разбирате Божиите пътища. Иначе и по десет пъти на ден да се молите, Бог няма да измени закона си за своите своенравни деца и ученици. Който изпълни и приложи Божия закон, той ще получи голямо благословение, подобно на онова, което една бедна вдовица получила чрез пророк Елисея. Той отишъл у дома й и казал: „Какво имаш у дома си?" – „Нищо освен една масленица с елей." – „Иди тогава у съседите си и вземи от тях назаем много празни съдове. След това налей от елея в празните съдове и като се напълнят, туряй ги настрана." Като се напълниха съдовете и нямаше други празни, елеят престана да тече. Тогава Елисей й каза: „Иди продай елея, та плати дълга си и живей с остатъка, ти и чадата ти." Мнозина искат още днес да бъдат съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за вас. Докато е на земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега поне в цялата история на човечеството не се е срещнал подобен пример. Казва се, че и боговете се състезавали. Ако боговете се състезават, какво остава за обикновените хора? Следователно не се заемайте със задачи, които не са по силите ви. Човек трябва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бъдещето, дето се крият велики възможности. Стремеж към съвършенство се изисква от всички, без да мислят кога ще го постигнат. Едно трябва да имате предвид: всяка минута човек може да направи едно добро, колкото малко да е то. Когато говоря така, вие не трябва да се обезсърчавате. Който иска да постигне съвършенство, той трябва непреривно да носи в ума си тази идея. Обаче, който седи на ниско умствено стъпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога Той да извърши всичко заради него. И това е възможно, но този човек ще плати скъпо за своето съвършенство. Възможно е да дойдат светии, напреднали братя, да го носят на ръце, но възможно е и на земята да го оставят. Възможно е те да го окъпят в корито, изведнъж да го направят чист, но възможно е и да го набият. Възможно е да го нахранят, но възможно е и гладен да го оставят. И едното, и другото е възможно. Който оставя другите да работят за него, той трябва да счита и двете положения за привилегия. Тези възвишени същества не вършат нищо от зла воля. Колкото късно и да ви дадат храна, пак трябва да благодарите. Ако останете последни, ще имате по-голям апетит и ще ядете по-сладко. Сега, като имате толкова знания, трябва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина от вас са постили по четири, пет и десет дена, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад. От друга страна, чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае това. Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази. Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи? При това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет, и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дена. Геройство е наистина човек да пости -нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмеят малко. Какво от това? Поне ще има някаква опитност. Питам: На какво се дължи смехът? Ангелите смеят ли се? Смехът се дължи на силни контрасти, на голямо несъответствие между две явления или между две мисли, чувства или постъпки. Когато човек се посмее малко, става трансформиране на тежкото състояние, в което се е намирал. Хора, у които центърът на веселието е силно развит, много се смеят. При смеха се изразходва енергия, но едновременно с това силите в човешкия организъм се уравновесяват. Тъй щото здраво е, когато човек се смее. Добре е понякога човек да се посмее и на себе си, че е страхлив, че се съмнява и т. н. Някой път хората се плашат от това, че няма да постигнат желанията си. Казвам: Всичко е постижимо за човека през дългия период на неговия живот, но за даден момент само едно нещо е възможно и постижимо. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията както и върху поста, за които говорих в тази лекция. Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, да внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно; който нищо не е придобил, той напразно е изразходвал енергия. Този човек мяза на търговец, който купува и продава, но никаква печалба няма. Който иска да отиде при Господа, той трябва да пости. Когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена. Постът е сила и затова Христос казва: „Този дух не излиза освен с пост и молитва". Значи, за да се освободиш от някое лошо състояние в себе си, ти трябва да постиш и да се молиш. Казвате: „Не може ли без пост и молитва да постигнем всичко онова, което желаем? Защо светът е създаден така, че всичко да се постига с големи усилия? Защо хората се мъчат едни други?" Аз не се интересувам от този въпрос. Защо? Защото другояче светът не би могъл да се създаде. Това, което Бог е създал, е най-доброто. Хората пък постъпват по един или друг начин, защото другояче не могат да постъпят. Що се отнася пък до любовта, тя не иде от хората, но от Бога. Ако някой юнак ви хване с пръстите си и ви стиска, пръстите ли са виновни за това? Когато юнакът измени мнението си за вас, и пръстите му ще станат по-нежни, по-деликатни, няма да стискат. Пръстите на всеки човек могат да стискат, но могат и да милват. Някой казва: „Огрешихме се в този живот." Едно трябва да знаете: при всички условия на живота човешката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прекара през песъчливи пластове, за да се пречисти. По същия начин и грехът не може да проникне в същината на душата. Човек се цапа външно, но не и вътрешно. Душата на човека винаги остава чиста. Които не разбират този закон, казват: „Нали се говори в Писанието, че всяка душа, която греши, умира?" Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до греха, тя се освобождава от него и влиза в друго, чисто тяло. Ако и това тяло стане нечисто, душата го напуща и отива в трето тяло. Следователно душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тялото, но никога нечистото тяло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислите и чувствата ви. Щом мислите и чувствата на човека са чисти, и тялото му чисто ще бъде. Сега ще ви дам едно упражнение. Като ставате сутрин, не мислете нищо за себе си. Станете с мисълта, че отивате да служите на Бога, да вършите Неговата работа. После мислете за себе си. Тъй щото мислите ви трябва да бъдат наредени в естествен ред. Вие мислите за Бога, но мислите ви са толкова разхвърляни, че нищо не ви ползуват. Несвързаните мисли мязат на разхвърляни халчици, които някоя разумна сила трябва да съедини, да образува от тях една цяла верижка. Мисълта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки в едно цяло. Днес всички хора са недоволни, нещастни, защото на всеки липсва нещо: някой няма пари да си купи хляб; втори няма средства да наеме стая, да следва университет; трети няма дрехи за зимата, няма дърва, въглища и т. н. Всички очакват да им помогне някой. Казвам: Ако тия хора са болни, немощни, всеки ще им помогне, но ако са здрави, силни хора, те трябва да се впрегнат на работа. Щом работят, те ще имат всичко и недоволството ще ги напусне. Някой се оплаква, че страдал. Погледна го, виждам, че е здрав момък, юнак и му казвам: Радвам се, че страдаш. Страданието ще те повдигне. Казано е в Евангелието: „Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се." Следователно радвай се, че страдаш, за да дадеш плод. Скръбта и радостта са два полюса на живота: когато един човек страда, друг някой се радва; когато някой се радва, друг страда. Това може да се докаже математически. Не всяка радост е истинска радост; и не всяка скръб е истинска скръб. Ако имаше истинска радост в света, тя би донесла най-голямото веселие. Веселието е по-високо от радостта. Значи хората се радват, а Бог се весели. Как иде веселието? – По закона на мъдростта. Между тези два закона има голямо съответствие. Когато Бог погледне на противоречията, които съществуват в целия космос, Той се развеселява, защото вижда доброто като плод на всичко това. Хилядите години за Бога са като един ден. Следователно радвайте се за противоречията, които имате и които не можете да разрешите! Оставете Бог да се весели за тях. Когато вие най-много страдате, Господ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господ най-малко се весели. Когато радостта ви е на върха, веселието на Господа едва започва. Когато скръбта ви е на върха, тогава Господ работи за вас. Това означава стихът: „И скръбта ви ще се превърне в радост." Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще постави като венец на главите им. За в бъдеще страданията на човека ще красят неговата глава. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Свободно движение (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ Четвърта лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 13 октомври 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Изпейте упражнението: „В зорите на живота". Прочете се резюме от темата: „Защо Истината е глава на Словото?" За следния път пишете върху някоя свободна тема. Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени. За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място. Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести. Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите. Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши. Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия. Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения. Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н. Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно. Сега бъди благодарен и на това, което си заварил." Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема. Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото. За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило. Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица. Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?" Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история. Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи." Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага. През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша. Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести. Мнозина от учениците боледуват. Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас. Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим. Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме. Закон е: добрият живот прави кръвта чиста. Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас. Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората. Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания?" Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си. Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа. Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред. Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици. Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши. Това е метод на старата култура. Новата култура обаче изисква нови методи. Казвам: Новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове!" – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си. И двете неща са възможни. И двете положения се срещат в живота. И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му. След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек. Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек. Всички хора искат да бъдат обичани. Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов. Тя е залъгалка в живота на обикновения човек. Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си. Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука. Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат. Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа. Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен. Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера. Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе. Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн. Този човек е крайно подозрителен. Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение. Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са. Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат. За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже. Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота. Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения. Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес. Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие. Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение. И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих!" Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли. Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне. Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал. Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура. Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл. Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел. Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички. Богатството е свързано с разумността. Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром?" – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш!" Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек. Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи." Тези са едни от задачите, които ви предстоят като на ученици. Правилното разрешаване и прилагане на тия задачи ще определи положението ви като хора, носители на новото. Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред. Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото. Същото се прави и с лявата ръка. После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете. И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Двата полюса (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ДВАТА ПОЛЮСА Трета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 6 октомври 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Размишление Прочете се резюме на темата: „Най-мощното в човека". Четоха се някои от работите върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?" Сега, като се четоха темите, въпросът остава пак неразрешен. Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота седи в това, което не се разрешава. Като се четоха темите за истината, естествено изникна и въпросът за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата са къси". Според мен лъжата няма никакви крака. Защо хората лъжат? За да вземат нещо. Когато някой иска да вземе пари от банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари от него. Щом вземе парите, пак ще го лъже, дано някак не ги върне. Лъжата съществува само в материалния, във физическия свят. Значи, за да лъже някой, все трябва да има някакъв материален обект като причина за лъжата. В духовния, в Божествения свят лъжа не съществува. Докато човек се намира при добри, при благоприятни условия, каквито са в невидимия свят, той не се познава, не знае, дали обича да лъже или не. Когато слезе в материалния свят, при по-трудни условия на живота, тук той се проявява такъв, какъвто е. Характерът на човека се изпитва повече при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. Днес считат благороден човек този, който проявява велики дела и качества. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убий!". Кого да не убива: човека ли? Питам: Може ли тогава да се нарече морален човек онзи, който коли кокошки, агнета, волове или който убива мухи, сече гори и т. н.? Ако истинският морал се заключава в спазване правилото „Не убий", този морал трябва да се прилага по отношение на всичко живо, от най-малкото до най-голямото. Не се ли прилага той в целокупния живот, това не е морал. Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен за това убийство? Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Питам: Какви трябва да бъдат качествата на духовния и на Божествения живот? Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството. Физическият живот обаче се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. Следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или в лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият – на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и от Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота, както искат. Те имат най-малко четири полюса. Ако едно от тия същества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това същество ще се качи в духовния свят. Когато и там изгуби условията, това същество ще се качи още по-нагоре. Така то ще се качва от една област в друга, по-висока, докато най-после не среща никакви препятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свят, като не познават духовните закони, ще се раждат и умират, ще минават от един полюс в друг, докато най-после научат тия закони и могат да ги прилагат в живота си. Казвам: От хиляди години насам Божественият свят работи върху хората да ги научи на онези методи, чрез които ще могат по свое желание да минават от един полюс в друг. Пожелае ли човек да влезе в Божествената Школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с изпитите на тази Школа. В Божествената Школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Мнозина мислят, че като влязат в някоя окултна школа, работите им веднага ще се наредят, всичко ще им тръгне напред. Те мислят, че ще живеят като галени деца: слугини ще ги обличат и събличат, ще ги водят по разходки, песни ще им пеят и т. н. И ако не излезе така, те казват: „Да знаехме, не бихме влезли в тази школа." Питам: Ако не влезете в Школата и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде? Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Има ред статистики, които показват какво се върши в света. Там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света! Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. И ако много добри хора даже се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. Нищо в природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползуват. Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот. И тъй в природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Някои учени твърдят, че едно време слънцето е било по-голямо, отколкото е днес. Те казват, че слънцето още ще се смалява. Същото се твърди и за нашата земя. Някога тя е била много по-голяма, отколкото днес. Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Сега, като говоря по този начин, искам да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Той трябва да се отнася с хората така, че и те да останат доволни от него, и той да бъде доволен от себе си. Някой, като говори с хората, вади кърпата си срещу тях, изтрива носа си, пръска слюнки от устата си и т. н. Щом говорите с някого, трябва да спазвате известно разстояние между него и вас и никога да не нарушавате това правило. Някой казва: „Дребни работи са тия, няма какво да им се обръща внимание." Не, ако човек обръща внимание на малките работи, той ще бъде внимателен и към големите. Някои хора обичат да говорят много за това-онова, за каквото им дойде на ума и после казват: „Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно." Какво разбирате под думите обективно и субективно? Ще кажете, че обективният свят е външен, а субективният – вътрешен. Обективният свят е широкият, големият свят, а субективният е малкият, ограниченият свят. Както и да разглеждате нещата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа вие трябва да имате добра обхода. Обходата не се предава, тя се придобива със съзнателна работа. Има ред методи за това, но те не са механически. Човек трябва да мине през най-големите изпитания, но същевременно трябва да мине и през най-големите блага; той трябва да мине през най-голямата сиромашия, а също така и през най-голямото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-после ще изработи начин на обхода както към себе си, така и към другите. И тъй, казано е от Псалмопевеца: „Глава на Твоето Слово е Истината." След него много пъти е повтаряна тази мисъл, но разбрали ли са хората каква идея имал в главата си Псалмопевецът? За да се разбере идеята, която той имал, човек трябва да се постави на неговото място и да преживее неговата опитност. Когато човек разбира и преживява опитностите, страданията и изпитанията на хората, той става по-мек, по-снизходителен и по-добър към тях. Питам: Защо човек не е мек, не е добър, не е снизходителен към хората? Някои хора не са меки, понеже нямат достатъчно пространство в себе си да се разширяват. Мекотата се развива при известни условия. Какво е нужно на желязото, за да стане меко? Топлина му е нужна. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата представя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато човек изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. Той е недоволен от хората, недоволен е и от себе си. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. В тази култура човек е крайно индивидуализиран. И ние виждаме как днес всеки човек иска да подчини другите, той да стане център, около който те да се движат. Вследствие на това силно индивидуализиране между хората започва една вътрешна борба за първенство. И в заключение тази борба свършва с катастрофа, обща за всички и лична за всеки, който участвува в нея. Това нещо става и в държавите. Днес избират едного за цар, благославят го, коронясват го, но утре се обяви някаква война, която не даде очакваните резултати, и този цар се вижда принуден да напусне престола. Възцарява се друг цар, събират се около него други хора и започва пак същата история. Коя държава, кой народ и кой цар досега са реализирали своите идеали? Резултатите на всички държави, на всички царствувания са само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н. Казвам: Когато хората се бият, това показва, че те са млади. Само младите се бият. Старите подтикват младите да се бият, а те сами седят настрана. Гледате някой млад момък седи у дома си, работи нещо, но дойдат старите, баща му, майка му и казват: „Синко, какво си се затворил в къщи? Я излез вън, иди на хорото да си поиграеш с момите." Той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днес му говорят така, утре му говорят, докато най-после му внушат, че трябва да излезе, да си избере някоя мома, да се ожени за нея. Той си хареса някоя мома, но друг я обича и гледаш, че един ден тия двама момци се сбили. След това старите започват да ги критикуват: „Гледай тия луди-млади какви глупости вършат!" Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Когато свързваш съдбата си с някой човек, ти трябва да се изпиташ не само външно, но и вътрешно – можеш ли да живееш с този човек и какви трябва да бъдат отношенията ви. Това е задача на човека при всички случаи в живота му. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Защо? Защото старата култура разрешава тия въпроси по един начин, а новата култура ще ги разреши по друг начин. Сега аз искам да ви дам няколко нови правила, но който приеме тези правила, трябва да ги приложи. От всички се изисква приложение. Някой седи и очаква, каквото Господ даде. И това е добре, но във всичките си работи този човек напълно уповава ли на Бога? Отде знае той, че каквото му се случи, все от Бога е дошло? Преди всичко съвременният свят от Бога ли е нареден? Има някои неща, създадени от Бога, но повечето от тях са от хората. Всички отклонения в този свят са резултат на човешките мисли и чувства. Първоначално Бог създаде света и после го даде под наем на хората. Един ден Той ще дойде при тях и ще им иска сметка за всичко, което те са развалили. Цялата инсталация на този свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Като погледнете лицата на хората, те са асиметрични. Дядо ви е изкривил носа, баба ви – очите, прадядо ви – устата, прабаба ви – веждите, и в края на краищата, като се погледнете в огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмерност между частите. Вашите деди и прадеди, благодарение на редица неправилни животи, развалили къщата, която им бе дадена на времето, в която днес и вие продължавате да живеете, но плачете, не сте доволни от положението си. Защо плачат хората? Хората плачат по разни причини. Един плаче, че не се отнасяли хората добре с него. Когато хората се отнасят зле с него, той плаче; когато пък той се отнася зле с тях, не плаче. Някоя жена плаче, че мъжът й я бие. Утре пък тя бие мъжа си, той плаче. Казвам: Докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач. Ако единият бие, другият трябва да отстъпи, да покаже благородство на характера си. Ако единият се гневи, сърди, нагрубява, нека другият постъпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че в него има велика мисъл, която го движи към по-висок свят, дето няма полюси, дето няма противоречия и страдания. Сега, като ученици на окултната Школа, от вас се изисква да развиете своята чувствителност. Чувствителност ви е необходима, за да влизате в положението на хората, да разбирате техните страдания. Наистина, когато човек е чувствителен, той е изложен на по-големи страдания, но като ученик, той ще разбира законите и ще може по-лесно да се справя със страданията си. Представете си, че вие живеете в един град и със своята чувствителност долавяте, че след няколко месеци този град ще потъне или ще се разруши от някакво голямо земетресение. Какво ще бъде вашето положение? Можете ли да бъдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днес са радостни и весели, след няколко месеци само ще се намират под развалините на този град или под вълните на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда за пример, че след десет години земята ще се сблъска с някоя планета в пространството и ще се разруши. Какво ще бъде положението на хората, ако им се каже за пример, че земята ще претърпи такава катастрофа? Мнозина ще повярват и ще се уплашат, ще живеят със страх, а някои няма да повярват и ще бъдат спокойни. Казвам: Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. За пример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото и да е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Ако човек замисли нещо лошо, този дух веднага му нашепва: „Бъди внимателен, мисли, какво правиш." Ако те обиди някой, ти искаш да му отмъстиш, но духът пак ти нашепва: „Не бързай, не се тревожи. Аз ще уредя тази работа. – Не, аз ще му дам да разбере! Как смее той да ме обижда?" Питам: Кой на кого досега е дал да се разбере? Колко хора избесиха, колко войни станаха, но това поправи ли света? Всички тия средства са палеативни. Светът така не се поправя. Хората трябва да работят съзнателно върху себе си, естествено да се смирят, а не чрез насилие. И тъй, ако човек иска да се самовъзпитава, той трябва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметта на човека отслабва благодарение на големи тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоят за нищо и никакво. Каквато неприятност им се случи, те се ожесточават, намират, че Провидението е несправедливо към тях. Провидението е абсолютно справедливо. Миналият живот на човека определя настоящия, а настоящият живот определя бъдещия. Тъй щото, каквото днес преживяват хората, то е резултат на техните минали действия. Страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот. Това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се изчисти от утайките на миналото. Често тия утайки така засипват хората, че става нужда невидимият свят да се заеме да ги освободи от тях. Докато ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието. Вследствие на това помрачение на съзнанието, много хора губят вярата си, менят убежденията си и казват: „Не вярваме вече в Бога." – В какво вярват тия хора? Това са състояния, които личността преживява. Следователно всяка обида, която човек преживява, показва, че в него е засегната личността. Според мен само старият човек се обижда. Старият човек е крайно честолюбив. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи последният му час, тогава той е готов да се помири с всички, с които е имал някаква неприятност в живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: „Аз отивам вече при Господа, искам да се простя с вас, да не ви остана длъжен." Много старци, и като умират, пак не са готови да простят, да се помирят с ближните си. У децата е точно обратно, ако днес се скарат с някого, утре ще се помирят. Те не задържат обидата за дълго време в сърцето си, вследствие на което са безгрижни. Затова е казал Христос: „Станете като децата!" И между религиозните хора, и между учениците на Школата се срещат такива стари дядовци и баби, които се обиждат и никому не прощават. Гледате някой млад човек, едва има 20 години, обидил се, надул се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнение. Не, по този начин работите не вървят. Достатъчно е Бог да мръдне само палеца си, и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Ако влезете в небето с тези разбирания, с това съзнание, там ще ви освиркат така, че ще се чудите какво да правите. Тогава ще кажете: „Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали!" Какъв по-голям шамар от това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповядвате. Щом влезете в онзи свят, там ви посрещат със смях, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате в каква заблуда сте били и пожелавате час по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си. Казвам: Докато човек е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, пет-шест часа за ума, за душата, за духа си и след това ще помисли за ядене и пиене. Един ден, когато човек съблече телесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине в друга фаза на работа. Той няма да оре, да копае, да готви, защото няма да има вече ръце и крака. И като дух, той пак ще работи, пак ще оре и копае, но в друга област, в друго поле. Някоя религиозна сестра казва: „Аз завърших вече своето развитие, няма повече да готвя. Бог не ме е пратил за готвачка." Ето какво трябва да каже тази сестра: До днес аз готвих само за децата и за мъжа си, само за тях се грижих. Обаче осъзнах, че трябва да поработя малко и за Бога. Затова днес, като наготвя на своите деца, ще отида в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца, ще й наготвя, ще си поприказвам с нея и ще си отида. На другия ден ще посетя друга бедна къща, ще опера, ще ушия нещо. Така ден след ден ще обикалям бедните къщи в София, ще помогна, дето с каквото мога. Това е работа за Бога. Някой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи от къща на къща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другите. И тъй животът изисква взаимопомощ. Науката, която ще дойде, ще бъде свързана с живота. Днес хората са готови само да се критикуват. Срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой великан. Какво излиза всъщност? На ръст сте едва 1,60 м, гърдите ви са тесни, изобщо нямате внушителен вид." Гледате друг някой – строен, добре поставен, главата – правилно сформирувана, всичко е както трябва, а всъщност тази глава нищо не ражда. Значи съвременните хора се лъжат в своите преценки, понеже не познават онези абсолютни мерки, по които могат да определят кой човек е обикновен, кой е талантлив и кой – гениален. Кои са отличителните черти на гениалния човек? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човек е гениален. Трябва точно да се определи кое в човека е гениално – носът, очите, ушите, устата, брадата или челото. Истински гениален човек е този, на когото всички удове на тялото са гениални. Ако един от удовете му не отговаря на изискванията на гениалността, този човек не може да бъде гениален. Погледът на гениалния човек е дълбок. Той е свързан с цялото Битие. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи. Той е толерантен към всички. Казвам: Като ученици на окултната Школа, вие трябва да бъдете толерантни едни към други. Какво означава думата толерантен? На български тя означава търпелив, снизходителен човек. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. И при изгрева на слънцето няма по-красив момент от зазоряването. Псалмопевецът казва: „Господи, на ранина Те повиках!" Действително човек най-добре размишлява сутрин преди изгрев слънце. Щом слънцето изгрее, вниманието му се отвлича на разни страни. От изгрева на слънцето до залеза – това време е определено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни действия. Тъй щото за всяка работа има точно определен час от деня. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. Някой спи късно сутрин и като стане, усеща се неразположен, недоволен и започва да размишлява защо Господ е създал така света. Казвам: Стани рано, излез вън преди изгрева на слънцето и постарай се да видиш поне част от мантията или от гърба на Бога в светлината на хоризонта. Красиви неща се крият в изгряващото слънце! Ако човек излиза редовно сутрин да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, все ще му се открие нещо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрез молитва. Той дълго време се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка с Бога, с разумния принцип в света. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си и Той ще ви научи на всичко". Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин. Молитвата изисква вътрешна свобода. Тя трябва да става по дух, по разположение. Дето има свобода, там има разнообразие. В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има разнообразие, но и при най-голямото разнообразие от всинца ви се изисква единство. Всички хора говорят за любовта. Те търсят любовта, но трябва да знаят, че любовта не може да се изяви в живот, дето хората умират. В живота на съвременните хора любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат, плачат, разочароват се. Всички хора страдат все за изгубената любов. Обаче това не е изгубване на любовта, но лишаване от условията, при които тя може да се прояви. „Глава на Твоето Слово е Истината". Питам: Хората имат ли глава? Според старата митология някои животни са имали по седем глави. Ако животните са имали по няколко глави, може ли хората да нямат поне една глава? При това в каква глава може да се вмести Истината? През цялата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината". Каквото и да мислите, чувствувате и вършите, винаги се вслушвайте във вашия вътрешен глас. Съпоставяйте външното с вътрешното в себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите от старите навици, да съблечете смъртната си дреха и да остане във вас само ценното, Божественото. Каквото се яви на пътя ви, не се обезсърчавайте. Условията, в които се намирате сега, са най-добри за вас като ученици. По-добри условия от сегашните никога не сте имали. Не се безпокойте, че някои от вас сте стари. В новото учение старите моментално могат да се подмладят. Как? Като изменят стария начин на мислене и на чувствуване. Светли мисли в ума и възвишени чувства в сърцето са условия за подмладяване. Обаче и младите могат да остареят, когато изгубят своите светли мисли и благородни чувст-ва.Който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява. Свещената идея е светлина в ума на човека. Какво представя слънцето за човек, който няма зрение? Какво представя звукът, говорът за човек без слух? Какво представят чувствата за човек без сърце? Какъв е смисълът на движението, ако човек изгуби душата си? Такова нещо е свещената идея за човека. Изгуби ли тази идея, целият му живот се обезсмисля. Като говоря за ум, сърце, душа и дух, аз имам предвид задачата на всеки ученик да се разбере и познае като ум, сърце, дух и душа. Мнозина се оплакват, че са остарели, че нищо не са научили. Ако Мойсей, който минаваше за адепт на времето си, търсеше помощта на евреите, за да спечели едно сражение, какво остава за вас? Защо трябваше евреите да се избиват едни други? Ако между тях е имало грешници, не можа ли Бог да се справи с тях, а трябваше сами да се избиват? Всичко това беше необходимо, да видят евреите и доброто, и злото, което съществуваше в самите тях. За пример всеки човек е добър, докато никой не го засегне. Засегнат ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гневи се, готов е да се откаже от убежденията си, от Бога. Той казва: „Аз не вярвам вече в нищо." Да се гневи човек на Бога, това нищо не допринася. Той само губи. Някой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали и казва: „Не искам вече да живея! Не искам да гледам слънцето, не искам да излизам. Ей тъй ще седя в къщи." Питам: Какво е виновно слънцето? Едно трябва да знаете: досега никой никого не е обичал. Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен залъгалки. Едно от качествата на любовта е постоянство, неизменност. Който истински обича, той никога не се мени. Щом вие страдате от това, че хората не ви обичат вече, че са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. Господ казва: „Записах ги на дланта си". Това значи: Онези, които Бог обича, те са написани на дланта Му и Той никога няма да ги забрави. Христос казва: „Благ е само Бог". В Божията Любов няма никаква измяна, нито промяна. Когато човек се намери в трудно положение, той мисли, че Бог го е напуснал, изоставил. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил?" Обаче оставянето не подразбира, че любовта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя детето си вкъщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учителят бие непослушния ученик, това не показва, че той не го обича. Когато майката затваря детето си, което обича да взима яйца от полозите, да краде ябълки, круши, сливи от дърветата на съседите, не го ли обича тя? Майката обича детето си, но го възпитава, дава му уроци да не ходи по чуждите дворове да прави пакости. Следователно, дойдете ли до любовта на Бога, трябва да сте напълно убедени, че Той е неизменен. Когато имате страдания, мъчнотии, трудности, трябва да знаете, че провидението, Бог ви възпитава да не ходите без позволение по чуждите дворове. Казвате: „Не съществува ли любов на земята?" Любовта има известни прояви и на земята, но вие не сте доволни от нея. Вие търсите друго нещо, искате друга любов. Ходите, хлопате тук, хлопате там и се домогнете до някакво благо. Радвате се на това благо, но радостта ви скоро изчезва. Защо? Не е тази радост, която сте търсили. Туй, което търсите, на земята няма да го намерите. Това не трябва да ви обезсърчава. Вие живеете в преходен свят, между смъртта и живота, но един ден, когато придобиете безсмъртието, любовта ще се изяви в своята пълнота. Тя чака този момент. Засега хората са в дълбок сън, те още не са се пробудили. Те сънуват само за любовта, но в действителност още не са я придобили. Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си." Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му." Значи дясната страна е почетно място. Следователно, ако срещнете някой ваш приятел, от коя страна трябва да върви той, отляво или отдясно на вас? Щом знаете, че почетното място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна. Сега ще ви дам следното упражнение за една седмица: като си лягате вечер, турете в ума си мисълта да станете точно в 12 часа през нощта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 часа, станете, помолете се тихо в себе си и кажете: „Господи, да дойде Твоето благословение върху мене." Прекарайте няколко минути в размишление и се запитайте да си легнете или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си две билетчета с думите „да" и „не" и извадете едното от тях. То ще определи да си легнете или не. Ако не трябва да си легнете веднага, останете около 15 – 20 минути в размишление и си кажете: „Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращаш." Наистина Божиите благословения винаги са били върху вас, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тях. След това можете да си легнете пак. Който се е помолил добре, той ще заспи леко и ще има някакъв хубав сън. Когато хората сънуват страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата им не е приета. Добрата молитва веднага се приема. Тя дава вътрешен мир на човека. Като правите упражнението една седмица, следете какви резултати ще имате. Който не може сам да става навреме, някой от домашните му да го събужда. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Стремежъ къмъ съвършенство (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Втора лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 22 септември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Изпейте упражнението: „Тъги, скърби дигай, слагай!" Четоха се работи върху темата: „Най-мощното в човека". За следния път пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?" Всички съвременни хора живеят в 20 век и говорят за културата на този век, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Същевременно се говори, че тази култура вече залязва. Следователно вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват. Старият се оправдава с думите: „Какво да правя? И аз искам като младите да работя, но краката не ме държат." Питам: Оправдание ли е това, че краката му не държат? Нека старият си отговори защо преди години краката го държаха, а сега не го държат? Той казва: „Едно време, като млад, бях юнак, всичко работех, но сега остарях, краката ми вече не държат." Затова той казва на младия: „Синко, едно време аз работех, а сега ти ще работиш." Да се говори и мисли така, то е все едно да излезе някой виден, но стар професор пред студентите си и да им каже: „Господа студенти, едно време аз бях млад, учен, пълен със сили, но сега вече съм изветрял малко, ще ме извините!" Какво ще кажат студентите на този професор? Те ще му кажат: „Щом си изветрял, време е вече да слезеш от катедрата. Нека на твое място дойде някой млад професор, готов за работа и труд." И тъй всички хора казват, че имат желание да работят, но не могат да работят, както едно време са работили. Питам: Защо не могат да работят? Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно. Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко. Като казвам, че човек може да направи всичко, разбирам, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумният човек може да направи нещо. Глупавият нищо не може да направи. Ако някой човек пренесе хиляда пъти една сламка от едно място на друго, това работа ли е? Ако ученикът напише десет хиляди пъти подред една и съща буква, това работа ли е? Може ли това да се нарече наука? Този ученик може да каже, че има голям прогрес в него, след като написал толкова пъти буквата. Той може да каже, че е започнал да пише тази буква много красиво. Казвам: Каквото и да е постигнал този ученик с многото писане на буквата, това още нищо не значи. Тази буква е само начало на нещо. Тя е начало например на една дума. Значи както хората са на различна степен на развитие, така и чувствата, и мислите на всеки човек са на различна степен на развитие. Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са няколкогодишни, а има и такива, които са вече на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото процесите на раждане и смърт се извършват непрекъснато в човека. Често слушате някой да казва: „Аз имах едно свещено чувство в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, но изгаснаха вече. С тях заедно и моят живот свършва." Питам: Как е възможно твоят живот да се свърши само от угасването на един лъч или на една свещена мисъл? Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Какво трябва да правиш тогава? Обърни се точно в обратната посока на твоето движение, отдето слънцето изгрява, и твоят изгаснал лъч отново ще светне. Това се отнася до окултния ученик или до човека на трезвата мисъл, който иска да се добере до Божествения свят. Само окултният ученик или само човекът на правата мисъл се стреми към правата посока в живота. Питам: Какъв е смисълът на живота? Към какво трябва да се стреми човек? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към доброта. – Не. Към правда? – Не. Към истината? – Не. Към какво трябва да се стреми човек? -Към съвършенство. Любовта, мъдростта, правдата, истината, добротата са качества, сили, способности, присъщи на безсмъртния живот. Докато човек живее в смъртта, докато тя го следва, всички добродетели за него са без смисъл и съдържание. Следователно, който е изгубил любовта си, той се намира в свят, дето всичко умира. В болния човек има ли здраве? В безумния човек има ли мъдрост? В лъжата има ли истина? В човека на безправието има ли правда? Какъв е смисълът на живот, лишен от добродетели? Трябва ли да се ровим в този безсмислен живот? Мнозина казват: „Ние трябва първо да уредим земния си живот, а после ще мислим за духовния. "В какво седи уреждането на земния живот? Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали, но дали са го наредили? Хиляди и милиони ученици са учили преди нас в земните училища, но какво особено са научили? Който е научил нещо повече от другите, той е минал в нова област на живота – в живота на безсмъртието. Който влезе в безсмъртието, той се стреми вече към съвършенство. Не е въпросът, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенство, а що се отнася до великите добродетели на живота – любов, мъдрост, истина, правда, доброта – те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек. Някой казва: „Аз искам да любя." Не, ти никога не можеш да любиш. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, а после ще любиш. Защо? Несъвършеният не може да люби. Второ, : съвършеният не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде от една дъска, на която са опнати четири ненагласени струни? Може ли на тези струни да се изсвири някое парче от Бах или от Бетховен? Нищо не може да се изсвири. Съвършеният човек има само един идеал – към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Стреми ли се човек към съвършенство, всички добродетели ще му дойдат в услуга. Те ще бъдат неговите вътрешни подтици. Без съвършенството Бог остава непонятен за хората. И в такъв случай, колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като любов. И тогава, щом Бог е любов, и човек ще люби. Може ли човек да люби, едновременно с това той ще придобие необходимата свобода. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенство. Те ще го подкрепят в неговия път, ще му помагат, докато най-после той постигне своя идеал. Питам: Какви трябва да бъдат отношенията на Бога към вас? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята или ви направи учен, знатен човек или светия, та вие ще бъдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пак няма да бъдете щастливи. Били ли сте в положението на някое божество, да знаете какви отговорности носи то и как се справя с тях? Знаете ли колко тежко е положението на учения, към когото всички погледи са насочени? Знаете ли каква отговорност носи той за всяка направена погрешка? Вие искате да заемете положението на светия, но знаете ли колко тежък и отговорен е неговият живот? Той трябва непрекъснато, ден и нощ, да бъде буден, да свети с фенерчето си, та кой как мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нещо от нея и да си замине. Отговорен пост е този на светията. Той постоянно трябва да дава от своята енергия, без сам да се ползува от другите. Какво ще научи той от книгите на обикновените минувачи? Нищо няма да научи, но длъжен е да осветява пътя на всички, които минават покрай него. Мине някой млад човек, получил писмо от майка си, отвори го на светлината и чете: „Синко, ние се намираме в голяма беднотия. Три дена вече как не сме турили хапка хляб в устата си. Ако имаш пари, прати ни малко, защото рискуваме да умрем от глад." Свещта слуша това и мълчи. Мине един млад студент, който следва в странство, и чете: „Синко, баща ти внезапно заболя и умря. Ти знаеш вече в какво положение се намираме. Не можем повече да ти изпращаме пари. Не остава друго освен да напуснеш университета и да се върнеш при нас." Този студент затвори писмото си, тури го в плика, просълзи се малко и продължи пътя си. Свещта пак слуша и мълчи. Така всички хора се изреждат един след друг при светлината на тази свещ да четат писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата са все такива, от нещастни по-нещастни. Какво ще се ползува светията от тия писма? Че бащата умрял, това е остатък от старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професор, който изветрява, не може да се нарече професор; той не може да заема професорска катедра. Светия, свещта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да осветява пътя на хората. Божество, което не може да понесе греховете на света, нека си върви! Хората не се нуждаят от такива божества. Ученик, който не може да учи, да си върви! Човек, който не може да търпи, да си върви! Де трябва да вървят тия хора? Да вървят в пътя на съвършенството, дето могат да научат търпението, дето могат да научат какво нещо е любов, мъдрост, истина, правда, доброта и т. н. Там ще намерят те смисъла на живота. В този път трябва да върви всеки човек! Който търси музика, изкуство, да върви в пътя към съвършенство! Който иска да осмисли живота си, да върви в пътя към съвършенство! Мнозина искат животът им да тече тихо и спокойно, без бури, без мъчнотии и страдания. Казвам: Идете при някой стар дъб, който е живял няколкостотин години, и го питайте без бури ли е минал неговият живот? Вижте онази кротка овца, покрита с хубава, бяла вълна, и я запитайте какво е преживяла, докато най-после е създала този тип, който днес стои пред вас. Големи страдания и мъчнотии е прекарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение. Колко скъпо е платила овцата за уроците си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защитава от околната среда със своите рогчета! Какво ще кажете най-после за културата, с която съвременните хора се хвалят? Скъпо коства тази култура! Тя е изградена от усилията и труда на миналите поколения. Тя ще се досъгради с усилията на сегашните и бъдещите поколения. Трябвало е всеки да плати по нещо и всеки трябва да плаща по нещо, за да може да се ползува и радва на придобивките от своите усилия и труд. Едно време в рая имаше една култура, на която Адам беше родоначалник. Дойде Ева, и тя донесе със себе си друга култура. Културата на Адама замина, остана културата на Ева. Казват, че Адам бил учен, че той турил имената на всички животни. Вярно е, че Адам е бил учен, но питам: Каква писменост остана от неговата култура? От културата на Ева все е останало нещо, но и тя вече е на залез. Съвременната култура е продължение от културата на Ева, т. е. от културата на жената. Досега Божественият чук е работил само върху жената. До днес само жената се е възпитавала. До днес навсякъде е изпъквала майката. Бащата го няма още. Тук-там ще се яви мъжът като гост и веднага след това изчезва. Още с явяването си на земята, жената е внесла в света елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво същество от жената няма. Тя е благородна, деликатна, фина, с тънка психология. Казвам: Не си играйте с жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието в света, аз имам предвид префинената жена, която пред нищо не се спира. Колко мъже е продала тази жена! Колко войни са станали за нея! Войните стават само за жените. Те раждат повече, отколкото трябва, и като не могат да отхранят тия деца, казват: „Трябва да стане една война, да се поизтребят малко хората." Защо вълкът напада овците? – Да се храни, да поддържа живота си. Сега нека разсъждаваме обективно. Вие казвате: „Господ създаде света." Питам: Когато грънчарят направи десет хиляди грънци и казва, че Бог го е накарал да ги направи, говори ли той истината? Преди всичко грънчарят не се нуждае от толкова хиляди гърнета. Десет гърнета му са достатъчни. Ако той беше направил само десет гърнета, те щяха да бъдат хубави, добре опечени и всеки щеше да ги хареса. А между тези десет хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой как дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На същото основание и аз казвам: Господ наистина е създал света, но само онова, което всеки търси, от което всеки е доволен, а именно – здравото, красивото – то е Негово създание. Всичко останало – изпочупено, изкривено и пукнато, е човешко изобретение. Бог ще ви държи отговорни за тия непотребни неща, за изхабените материали, както ще държи отговорен и грънчаря за голямото количество глина, която е изразходвал напразно. Всяко производство трябва да бъде разумно. Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен. И тъй първото правило: малко, но хубаво. Понякога и аз говоря много, защото живея във вашата култура, дето правилото е точно обратно на първата култура. Днес всеки се стреми към възможност повече, по-много и т. н. Аз говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пак ще дойде някой при мене и ще ми каже, че не разбрал това, не разбрал онова, ще иска още обяснения. Много неща могат да се обяснят, но време се изисква за тяхното разбиране. Тъй както животът се изявява, той има своето математическо, своето геометрическо изяснение. Той крие в себе си ред възможности. И когато животът на някой човек достигне своята най-висока точка на развитие, този човек трябва да напусне живота си; той трябва да се откаже от своята форма, в която е бил досега, и да мине в нова среда, в нова фаза и нова форма на живот. На съвременните хора предстои още дълго време да се развиват. Когато някой човек изгуби нещо в живота си, той не трябва да съжалява. Това са неговите стари мисли, чувства и желания, с които трябва да се прости като с нещо старо, отживяло своето време. Човек трябва да постави новото като основа на своя живот. Затова казвам: Поставете за основа в живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете, без да се оплаквате, без да мислите, че едно време сте били по-добри, отколкото сега. Ако наистина по-рано сте били по-добри от сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човека е да се усъвършенствува, да става все по-добър. Затова е пратен той на земята. Това е задача, дадена на всички същества без разлика. В Божествената програма е поставен на първо място стремежът към усъвършенствуване на всички същества, като цел в живота. Понеже всички същества влизат във великия живот, то и великите сили – любов, мъдрост, истина, правда, добродетел – служат като подтик към усъвършенствуване. Щом този стремеж е вложен във всяко същество, рано или късно то ще намери правата посока на своето движение -пътя към съвършенство. Питам: Какво прави житното зърно, когато го заровят в земята? То започва да разсъждава, да определя посоката на своето движение: нагоре ли да върви или надолу. Веднага то се поляризира и тръгва в две посоки: надолу – за развитието на корените си, нагоре – за развитието на клоните си. След това житното зърно пристъпва към работа. То разрешава една трудна задача в живота. Следователно, когато и вас поставят като житното зърно в земята, първата ви задача е да определите посоката на своето движение, посоката към съвършенство и след това да започнете работата си. Намерите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. От вашата съзнателна работа към съвършенство зависят и вашите постижения. Ако вървите правилно в този път, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила. От вас зависи вашето щастие. Не вървите ли, както трябва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава от вас. Вие ще го постигнете едва след хиляди години. Колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно, без отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влезете в безсмъртния живот. Влезете ли в безсмъртния живот, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, безсмъртният живот изисква още повече работа, усилия, отколкото временният живот. Защо? – Защото ако не работите, вие можете да го изгубите. И в безсмъртния живот нещата не се постигат моментално. И там човек трябва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъж да обхване този широк свят около себе си. Работа се изисква от всички. Някой казва: „Аз не искам да се влияя от никого." Казвам: Влиянието в живота е неизбежно. Слънцето не влияе ли на земята? Луната не влияе ли на земята? Влиянието е закон: ще влияеш и ще ти влияят. Чрез влиянието става вливане от един човек на друг. Благодарение на влиянието хората си помагат взаимно. Мнозина се плашат от влиянието, защото мислят, че ще изгубят свободата си. Не, това е криво разбиране. Истински свободен човек е онзи, който може разумно да използува влиянието на хората върху себе си. Питам: Ако някой не иска да се поддава на влиянието на хората, защо той иска да им влияе? Който иска да не се намира под ничие влияние, нека се изолира, да живее отделно от хората. Тогава нито те ще му влияят, нито той ще им влияе. Иначе, докато човек живее между хората, той винаги ще се влияе от тях, пък и той сам ще им влияе. Само умрелият човек от никого не се влияе и никому не влияе. Когато някой ви казва да се пазите от неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете от влиянието на хората. Защо? – Защото само Божественото в човека е в сила да влияе. Здравият, разумният човек трябва да използува това влияние, а не да се пази от него. Няма по-страшно нещо за хората от това, да престане Божественото да им влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката престане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата престане да му влияе; опасно е положението на всеки човек, когато приятелят му престане да му влияе. Радвайте се, докато сте под влиянието на моята свещ. Какво лошо има в това, когато вие сте сред гората в тъмна, мрачна нощ, и аз ви светна с моята свещ? Лошо ли е влиянието на моята свещ в този момент? Какво ще бъде вашето положение, ако в тази тъмна нощ аз изгася свещта си, за да не ви влияе? Не, спасително нещо е влиянието на хората. Всяко влияние представя запалена свещица. Вие трябва да схващате влиянието като разумен процес в природата и правилно да го използувате. Знайте, че когато се намирате под влиянието на лоши мисли, едновременно върху вас ще дойде влиянието и на добрите мисли. Влиянието на добрите мисли винаги е по-силно от влиянието на лошите мисли. Следователно винаги ще имате пред вид следния закон в живота: дето е злото, там е и доброто. И обратно: дето е доброто, там е и злото. Ако не се пробуди злото в човека, и доброто няма да се пробуди. Ако не се пробуди доброто, и злото няма да се пробуди. Тези са признаците, по които се познава, че човек се стреми към съвършенство. Щом дойде злото, то ще влияе върху човека. Злото ще иска да вземе човека на своя страна, да го убеди в своите методи. Обикновено крадците си служат с методите на злото. Когато крадецът се приближава към някой дом с намерение да обира, той пристъпва тихо, без светлина, да не го види никой. Щом се настани пред касата, отдето ще вземе пари, той запалва свещта си. Когато свърши работата си, изгасва свещта и излиза навън също така тихо, без всякаква светлина. Питам: Защо крадецът влиза без свещ, а когато обира, запалва свещ? За изяснение на това положение ще приведа следната аналогия. Преди да отиде да обира, крадецът е облечен със скъсани дрехи, минава за последен бедняк. Щом обере някоя каса, той веднага си купува нови дрехи, шапка, обуща и никой не може да го познае. Между онзи беден човек със скъсани дрехи и облечения с нови, хубави дрехи има голяма разлика. Тази е причината, дето крадецът, преди да обира касите, не запалва свещта си, а когато я обира, запалва свещта, да му свети, да вижда какво прави. Той трябва да мине незабелязано за хората, да не го видят, да не го познаят. Можете ли да кажете, че крадецът със скъсаните дрехи е скромен човек? Не, той ходи скъсан, за да не обърне внимание на хората, да мине незабелязан. Същото прави и лихварят, който обира бедните вдовици. Той ще отиде на черква хубаво облечен, ще запали голяма свещ, ще мине за благочестив човек. Каквото и да прави, той не може да излъже Бога. Бог не се нуждае нито от неговата голяма свещ, нито от хубавите му дрехи. Този лихвар все пак ще си остане отвътре нечист. По-добре е човек да бъде отвън нечист, а отвътре чист, отколкото отвътре нечист, а отвън чист. И тъй, като навлизате в мъчнотиите на живота, за да ги преодолеете, вие трябва да се стремите към съвършенство. Каквото да правите, каквато философия и да имате, мъчнотиите неизбежно ще дойдат. Те са определени за всеки човек, бил той прост или учен, сиромах или богат. Ти може да си свършил и десет факултета, но мъчнотиите и за тебе ще дойдат. Има определени неща, които непременно трябва да станат. Това обаче не е фатализъм. Закон е: мъчнотиите, страданията са неизбежни, понеже са условия за развитие, за разрешаване на задачи. Нима Христос, който беше гениален човек, не понесе ред мъчнотии и страдания? Той всичко предвиждаше, знаеше какво ще стане, но въпреки това се подчини на закона. Един от учениците Му Го посъветва да приложи своята сила, да прати един легион войници да унищожи римската войска и да се избави от страданията. Христос можа да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да мине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст, не разбирам. Оттук нататък вие го носете." Христос не искаше да носи дървения кръст и го свали на земята, а хората в Негово име и днес още носят кръстове на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове. И защо не вървят работите им напред? – Защото те туриха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос. Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към любов, мъдрост, истина. Време е да се откажат от дървените и металическите кръстове. Представете си, че един свят човек целува един златен кръст, който веднага се разтопява от целувката. Ще бъдете ли доволни от тази целувка? Когато Христос дойде на земята, Той ще целуне всички кръстове. От тези кръстове няма да остане никаква следа. Те ще се превърнат на прах и пепел. Това именно подразбира стихът: „Ще обърша сълзите им, ще хвърля престъпленията им настрана и никога повече няма да ги помена." Един от апостолите казва: „Ще се похваля с кръста си." Това значи: ще се похваля със страданията, които понесох за Господа. Ще се похваля със страданията, чрез които Бог ме изпита. Ако страдаш и с радост понасяш страданията си, имаш любов. Ако страдаш без радост, нямаш любов. Следователно страданията са пробен камък за изпитване на човешкия характер. Казвам: Мислете право и не се натъквайте сами на противоречия. Не се плашете от влиянията. Ако влиянията на хората са добри, приемете ги без страх. Ако влиянията на хората са лоши, пак ги приемете без страх и размишлявайте. Понякога човек може да се ползува и от отрицателните влияния. Да се влияеш от лошото, от отрицателното в човека, значи, след като видиш погрешката, която той прави, да бъдеш внимателен, ти да не я направиш. Като постъпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използувате нито добрите, нито лошите влияния, вие ще се натъквате на противоречия. Когато човек се намери в противоречие със себе си, той постоянно губи. Да влиза човек в противоречие със себе си, това значи да пробива стена с главата си. Може ли човек да пробие стена с главата си? – Не може. Турят едного в затвор и той казва: „Какво да правя в този затвор? Как да изляза оттука?" Казвам: Почакай малко, приложи търпението. Все ще се намери отнякъде една желязна пила, с която ще можеш да пробиеш стената. Твоят приятел ще се погрижи за тебе. Той ще ти опече един хубав хляб и в него ще тури една желязна пила. Като разчупиш хляба, ще намериш пилата и ще си послужиш с нея. Защо трябва да се мъчиш с главата си да пробиваш стената? Вземи пилата и стържи. Тя представя един от начините за разрешаване на въпросите. Питам: Какъв начин знаете за разрешаване на проблемите в живота? Някой казва: „Един от начините за правилно разрешаване на всички трудни задачи е всякога да се говори истината." Добре, ще ви дам един пример, да видим как бихте постъпили: истината ли ще кажете или ще излъжете. Неприятели или стражари гонят един от добрите ви приятели. Той се скрива в дома ви. Стражарите тичат по следите му и влизат във вашия дом, като ви запитват: „Тук ли се скри един човек?" Ако кажете истината, че приятелят ви е у вас, вие ще станете негов предател, ще го предадете в ръцете на стражарите. Ако кажете, че не е у вас, ще излъжете. Как ще разрешите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си; ако кажете истината, ще го предадете на стражарите. Това са двата начина, по които може да постъпи обикновеният човек. Но човек с дарби, с ясновидство ще постъпи по друг начин. Преди още да са дошли стражарите да търсят приятеля му, най-малко един ден по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си с хляб и ще му каже: „Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си място, прекарай там 24 часа. След това можеш да се върнеш пак при мен." И после, когато стражарите дойдат да търсят приятеля му, той свободно ще каже: „Да, тук беше човекът, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишъл някъде из горите." Този е начинът, по който едновременно и приятелят си ще спасите, и истината ще кажете. Следователно наука се изисква, да знае човек кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината? -Само на Бога. Кога ще Му говорите истината? – Всякога. На Бога всякога ще говорите истината. Истината може да се говори само на Бога. Когато говоря истината, аз имам предвид Бога, а не хората. Да говориш истината на Бога, това е смисълът на живота. Този трябва да бъде идеалът на всички. Дойде ли въпрос до истината, ще се вдълбочите в себе си и Бог ще ви научи как и какво да говорите. Ако говорите истината на хората в името на Бога, Той ще ви научи какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Бог няма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понякога вие искате да угодите на хората, да им кажете истината, без да сте запитали Бога в себе си трябва ли да им се каже и ако трябва, как да им я кажете. Представете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражар или разбойник, който иска да хване приятеля ви. Трябва ли да му кажете истината? Казвате: „Аз да си кажа истината, а той, ако е прав, нека се защити." Ами ако те го пребият от бой, без да му позволят да каже дума за свое оправдание? Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятел с казването на истината? Предадохте го, нищо повече. Преди да сте казали истината, трябваше да влезете в тайната си стаичка и да се посъветвате с Бога, да ви каже какво да направите. Този въпрос лесно се решава от човек, който следва Божия път. Как може да го реши? Той разполага с магическа пръчица. Като влязат стражарите в дома му, той ще махне с пръчицата си и ще им каже: „Търсете, да видите ще намерите ли човека, който ви трябва. Те ще гледат натук, ще гледат натам, ще търсят, ще обикалят, но нищо няма да видят. Те ще изпитат голямо вълнение, тъй щото и да видят човека, няма да посмеят да кажат. И като ги питат дали са намерили онзи, когото търсят, те ще кажат, че не са го намерили. Казвате: „Има ли право този човек да си служи с магическа пръчица?" Питам: Имат ли право стражарите да преследват човека? Кога стражарят има право да арестува един човек? – Когато му е дадена за това заповед от Бога. Това се потвърждава и от стиха: „Всяка власт е от Бога дадена." То значи: всяка разумна власт е от Бога дадена. Сега, като ученици на окултната Школа, вие трябва да разглеждате законите в техния дълбок смисъл. И затова, когато ученикът съди някого, той трябва да върши това не по свое желание или по свой интерес, а по заповед, по власт, дадена му от Бога. Ако постъпва по този начин, той винаги ще бъде доволен от себе си. Само по този начин вашите ум, сърце и воля ще се развиват правилно. Следователно не влизайте в противоречие с Божественото, не отстъпвайте от него. Ако искате мъдрост, обърнете се към Бога. Той ще изпрати най-видните професори да ви учат. Ако искате сила, обърнете се към Бога. Той ще изпрати най-добрите учители да ви покажат как се придобива сила. Ако искате да разберете любовта, истината, правдата, добродетелта, обърнете се към Бога, Той ще ви изпрати съответни учители. Не един учител ви е нужен през деня, но хиляди, милиони учители ви са нужни всеки ден. В това седи красотата на живота. Докато човек живее, той всякога ще се намира под закона на влиянието. Силните ще влияят на него, а той ще влияе на по-слабите от себе си. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви от тази лекция, е мисълта за съвършенството. Каквото и да правите, трябва да държите тази мисъл в ума си, докато напълно узрее. Тя трябва да ви дава непреривен импулс, да осмисли живота ви. И след това, като ви пита някой какво представя новото учение, ще отговорите: „Новото учение води към съвършенство." Казвате: „Ние сме слушали от мнозина да говорят за съвършенството." Не е достатъчно само да се говори, но то трябва да се опита. Който е влязъл в пътя на съвършенството, в него едновременно ще потекат три струи: едната струя ще мине през сърцето и ще създаде в човека разширение на чувствата; втората струя ще мине през ума и ще възбуди в него безброй светли мисли; третата струя ще проникне през душата и ще подтикне човека към свобода на неговите действия. Следователно този човек ще се движи безпрепятствено в три направления. Когато човек се домогне до пътя на съвършенството, Божественото се пробужда в него. Съвършенството представя идеал, за постигането на който Бог всякога е готов да ни помага. Когато ние се стремим към обикновени работи, Бог ни оставя сами да работим. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния случай из живота. Това било още в първите години след освобождението на България. Един млад българин, родом от Свищов, отишъл в Америка да следва. Като свършил образоването си, той се върнал в България и се явил при княз Александър Батемберг да иска служба. По това време нямало много учени българи, затова князът бил готов да го назначи пръв министър в България и го запитал: „Искаш ли да те назнача за министър на България?" – „Не, аз искам да стана директор в една от софийските гимназии." – „Щом е така, ще отидеш при министъра на просвещението. Той се грижи за тия работи. Аз мога да ти дам по-висок пост." Такова е често положението, в което изпадат много от съвременните хора. Бог иска да ги назначи министри, а те се отказват, искат да станат директори. Тогава Бог им отговаря: „Щом искате да станете директори, идете при министъра на просвещението, той се грижи за тия назначения." Като отидете при министъра, той обещава, че ще ви назначи, но от ден на ден отлага, докато най-после се убедите, че и директор не можете да станете. Тъй щото, докато княз Батемберг ви предлага да станете министър, вие се отказвате, искате директорско място. Обещават ви днес, утре, че ще ви назначат директор, но в края на краищата и това място не получавате. Следователно, търсите ли служба, намерете такава, която да води към съвършенство, което е вашият идеал. Казвате: „Ние знаем какво нещо е съвършенството." Вие знаете какво нещо е съвършенството, говорите за него, но същевременно говорите за млади и за стари. Ако говорите за съвършенство, а едновременно считате, че сте стари и не можете да учите, вие сте в културата, която залязва. Тя е култура на западните народи. Ако сте славяни, влезте в новата култура, която води към съвършенство. Човекът на новото знае, че има смърт, но той знае, че има и възкресение. Човек може да легне в гроба, но той знае, че пак ще стане. Той ще отиде при Господа, но пак ще се върне, с лице по-светло от това, с което е отишъл. Не става ли същото и с житното зърно? Когато посеят житното зрънце в земята, никой не знае за това. Когато то израсте, цъфне и даде плод, всички знаят за него и се радват. Желая на всички да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него се стремете. Имате ли този идеал, вие всякога ще бъдете добри, весели и силни. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Отношение на проститѣ истини къмъ човѣка (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА Първа лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 22 септември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Размишление Изпейте песента „Fir-fur-fen" За следния път пишете върху темата: „Най-мощното в човека". Една от задачите на човека е да разбира отношението на простите истини в живота. Не е въпросът за великите истини, но за простите истини и тяхното взаимоотношение. Когато говорим за отношението на истините, ние подразбираме отношение на разумни същества според степента на развитието им. Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични. Тези живи, разумни същества дават цена на целия космос. Ако земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човекът е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му като живи сили и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Тъй щото под живо нещо разбираме същество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото същество не можем да уподобим даже и на съзнанието, защото и съзнанието понякога се помрачава. Живото същество обаче никога не се помрачава, защото животът е в него. Сега да оставим този въпрос настрана. Не се занимавайте с въпроса как ще прекарате старините си или какъв ще бъде крайният резултат на живота ви. С този въпрос се занимават само фалиралите търговци или само западналите чиновници. Който е закъсал, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работите вървят добре, той мисли за развиващия се живот. Следователно всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? – Защото в човека едновременно стават два процеса: Бог се проявява чрез него и човек се проявява чрез Бога. Представете си два квадрата, страната на единия да е един метър, а страната на другия – два метра. Нека тези квадрати представят прозорци на две стаи. Единият прозорец ще има страни, дълги по един метър, а другият – по два метра. Коя от двете стаи ще бъде по-хигиенична? По-хигиенична ще бъде стаята, която има прозорец със страни, дълги по два метра. През този прозорец ще влиза повече чист въздух, повече светлина и топлина. Значи в ума ви трябва да залегне идеята, че колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот. Като се говори за светлина на съзнанието, аз имам предвид онази светлина, която всеки ден се увеличава. Тази светлина носи живот. Обаче светлината, с която светът си служи, не носи живот. Тя разкрива само външно света, очертава неговите външни форми, без да прониква в дълбините на тези форми. Дойде ли въпрос до светлина на съзнанието, ние разбираме онази светлина, за която Христос е казал: „Аз съм виделината на живота." Колкото повече имаме от тази светлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умът, сърцето и волята на човека се намират при благоприятни условия за развитие. Това са факти, които не се нуждаят от никакви научни доказателства. Който е опитал помрачение на съзнанието си, той разбира какво нещо представя тази светлина. Някой казва: „Докажи, ако искаш да повярвам." Не, вярата предшества знанието. Без вяра никакво знание не може да се придобие. Знанието представя опитани, проверени факти. Хиляди неща има в живота, които вие не знаете, но те оказват известно влияние върху вас. За пример срещате една мечка в гората и веднага се уплашите. Отде се яви този страх? Досега мечка не ви е нападала, но въпреки това вие се плашите от нея. Коя е причината за този страх? Казвате: „Не зная какво ми стана. Не зная защо се уплаших, но факт е, уплаших се от мечката." И животните се страхуват от вас. Казвам: Когато вибрациите на две тела не са еднакви, онова тяло, чиито вибрации са по-силни, оказва влияние върху другото, на което вибрациите са по-слаби. Ако се срещнат две тела с еднакви вибрации, те напълно си хармонират. Ако човек се отзове много близо до някой голям водопад, той непременно ще изпита страх. Защо? – Този човек разбира, че водопадът е в сила да завлече всичко, което попадне на пътя му. Водопадът казва: „Ако искате да ме гледате, да се възхищавате от мене, стойте надалеч. Дойдете ли близо до мене, аз ще се разправя с вас по всички правила на моето изкуство." Този закон се среща и в живота. Има мисли, чувства и желания у човека, които по сила са подобни на водата във водопадите. Щом попадне човек пред такива мисли, чувства и желания, нека стои далеч от тях, по никой начин да не влиза в техните течения. Следователно водопадът е символ на мощни сили в природата. Който попадне неподготвен в течението на тия мощни сили, те ще го завлекат, т. е. ще спрат временно неговото развитие. Това спиране на развитието пък ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дете, което едва е тръгнало на училище, спрете го от училището, т. е. забранете му да ходи на училище. Отнемете ли на човека храната, необходима за поддържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания. Забраните ли търговията на човека, който изкарва прехраната си от нея, вие ще му причините страдания. Тъй щото, когато лишите човека от някакво благо, вие му причинявате страдания. И когато давате на човека повече блага, отколкото му трябват, вие пак му причинявате страдания. Ето защо човек трябва да изучава висшата геометрия, да я прилага в живота си, за да знае в какви размери да се ползува от величините и как да ги съпоставя. Представете си, че ви е даден един квадрат като основа на вашия живот. Вие можете да вземете квадрата като единица мярка, според която да определите вашите отношения в Битието. Прекарвате двата диагонала в квадрата АВ и СD като две равнодействащи сили. Диагоналът АВ представя отношението на положителните сили в природата, или отношението на мъжа към Битието. Диагоналът СD представя отношението на отрицателните сили в природата, или отношението на жената към Битието. Щом знаете тези отношения, вие ще намерите какво могат да постигнат хората. В ума на човека са вложени идеи, разположения, от които по никой начин той не може да се освободи. За пример един мъж бие друг. Колкото и да ги възпират отвън да не се бият, те не обръщат внимание на никого, боят продължава. Обаче, яви ли се една жена между тях и дигне ръка за помирение, боят веднага престава. Тъй щото мъж на мъж мъчно може да въздействува. Ако някой мъж иска да застави тия двама мъже да не се бият, с думи той не би могъл да стори това. Би трябвало той да бъде физически по-силен от тях, ако иска да ги примири. Жената би могла с няколко думи само да ги примири. Питам: Кое е мощното в жената? Жената съдържа в себе си примирителен елемент, с който въздействува върху мъжа. Жената разбира условията, при които мъжът се укротява. С една дума само жената може да укроти мъжа. И обратно: с една дума само мъжът може да укроти жената. Законът е такъв. Ако мъжът и жената разбират този закон, отношенията между тях ще бъдат правилни. Ако не разбират този закон, те винаги ще се разправят по обикновен начин: с грубости, насилие и бой. Сега, като говоря за мъжа и жената, аз нямам предвид техните външни форми. Аз разглеждам мъжа и жената като принципи, които действуват в човека. Диагоналът АВ представя още отношението между силите на дясното полушарие на мозъка и цялата дясна страна на човешкия организъм. Диагоналът СD представя отношението между силите на лявото полушарие на мозъка и цялата лява страна на човешкия организъм. Силите от дясната страна на човешкия организъм и тия от лявата страна трябва взаимно да се уравновесяват. Тия сили се проявяват както чрез тялото на човека, така и чрез неговите мисли и чувства. Това е цяла наука, цяла философия, върху която трябва да размишлявате. В първо време, колкото и да размишлявате, във вас, във вашите мисли и чувства ще се образува една каша. Не се плашете от кашата, нищо лошо няма в нея. Когато грънчарят взима глина, какво прави с нея? Преди да видим хубавите грънци, ние виждаме кашата, от която грънчарят вае своите красиви форми. Какво прави домакинята с брашното? Тя взима брашното, замесва го с вода и образува от него каша. После туря в тази каша малко квас, замесва го добре и кашата се превръща в тесто. Тя оставя тестото да втасва, след което го разделя на няколко хляба, които носи на фурната да се пекат. Щом хлябът се опече, всички се нареждат около масата и започват да ядат. Ако домакинята не може да меси хляб, тя ще остави брашното настрана и то ще се разпилее. Който знае да меси, той ще превърне брашното в каша, от която после ще опече хубав, топъл хляб. Който не знае да меси, ще остави брашното да го разпилее вятърът. Та когато идеите на човек се превърнат на каша, той правилно се развива. Щом има каша, ще има и тесто. Щом има тесто, и хляб ще се пече. В такова положение се намира и ученикът в училището. Влиза учителят в клас и започва да предава урок. Урокът е мъчен, задачите са мъчни и в главата на ученика става цяла каша. Връща се дома си и започва да учи; размишлява върху задачите 10-15 минути и незабелязано умът му се прояснява и той започва да разбира. Сега да допуснем, че имате един ъгъл АСВ, на върха на който седите вие и чрез тръбата D наблюдавате в пространството. По едно време забелязвате, че едно микроскопично тяло се движи пред вас и образува дъгата АВ. Ако дъгата на този ъгъл се увеличава, това показва, че тялото се приближава към вас. Ако пък дъгата се намалява, тялото се отдалечава от вас. Такива заключения може да направи само умният човек. Обаче невежият не вади никакви заключения от това, че ъгълът се увеличавал или намалявал. На същото основание ние можем да правим заключения за отношенията на хората едни към други, според това дали те се приближават или отдалечават. Какви са отношенията на хората към вас, ако те постоянно се отдалечават? Когато едно тяло се отдалечава от земята, то е неприязнено настроено към нея. И обратно: когато земята се отдалечава от едно тяло, тя не е разположена към него. Колкото повече телата се приближават едни към други, толкова по-голямо е взаимното им разположение. Когато се говори за разположение на хората едни към други, това не подразбира разположението на апаша, който има предвид да обере някой човек. Да бъде един човек разположен към друг, това значи да бъде той в хармония с него; между мислите, чувствата и постъпките на тия двама души трябва да има съответствие и съгласие. Само такива хора могат да се приближават един към друг. Всяко приближаване между двама души представя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звездите на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звезда. Защо? – Понеже една от звездите привлича вниманието ви повече от другите. При това една звезда привлича вниманието на един човек; втора звезда привлича вниманието на друг човек и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звезда например и даден човек има известно съответствие. Тази звезда е свързана с дадения човек и взима участие в неговия живот, помага му. Казват за Наполеона, че той имал определена звезда, която винаги му помагала. Казвам: Всички живи, разумни същества във вселената, които съдействуват за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, са в съгласие с нас. Щом знаем това, ние трябва да се пазим да не разваляме отношенията си с тях. С други думи казано: „Не разваляйте това, което Бог е съчетал." Ето защо целта на Школата е да помогне на учениците да разбират вътрешния смисъл на Божествения живот. Това разбиране пък ще разшири съзнанието им, а щом съзнанието им се разшири, Божествената светлина ще проникне в техния живот. Щом животът им се осветли и осмисли, те ще придобият вътрешен мир. Много учени и религиозни хора казват, че имали светлина в ума си, топлина в сърцето си, мир в душата си, но тази светлина и топлина, този мир, за които те говорят, са обикновени състояния у тях. Те днес имат светлина в ума си, утре я изгубват; днес имат топлина в сърцето си, утре я изгубват; днес имат мир в душата си, утре го изгубват. Когато Божествената светлина и топлина дойдат в ума и сърцето на човека, те не го напущат, докато той сам не затвори кепенците на своите прозорци. Съвременната наука е само един метод за човека да му покаже как да нареди живота си по-добре, да му услужи, но не и да просвети съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъка и способностите на човека. Всяка наука упражнява известно влияние и върху чувствата на човека. И тъй, когато се говори за наука в широк смисъл на думата, се разбират методи, които навеждат човека към права мисъл, към правилни схващания за живота. Казвате: „Какво да правят ония, които не са учили, както и ония, които нямат възможност да учат? Според мене всички хора учат и всички хора имат възможност да бъдат учени, само че някои хора минават през официални училища и ускоряват учението си, а други минават само през практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелите, обществото са учители за човека от най-ранната до най-късната му възраст. Светлината, топлината също така са учители за човека. Когато малкото дете изгори пръста си на огъня, втори път то не посяга към него. От книга ли се е учило то? – От опит. Вземете животните например, и те правят дрехите си съобразно климатическите условия. Кой ги е научил на това? Природата, самият живот ги учи какво да правят, как да се предпазват от лошите условия. Птиците, без да ги е учил някой, разбират от астрономия, познават кога какви промени ще станат с времето. Пчелите пък, хиляди години преди човека, са знаели изкуството да правят мед и днес дохождат с готово изкуство в себе си. Сега, като се наблюдава развитието на съвременния човек, вижда се колко обикновен живот той прекарва. Съвременният човек се занимава с обикновени работи: колко години ще живее, отде да намери средства за по-добър живот, как ще прекара старините си, кога ще умре, как ще го погребат и т. н. Тези въпроси развиват обикновени способности. Време е вече човек да работи за събуждане на висшите способности на своя мозък. Иначе, да се живее с обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелят житните зърна, от Бога ли им е заповядано? Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно. Меленето на житото е човешко изобретения. В бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото, това не представя някаква наука. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово,но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Казвате: „Де ще се намери толкова време, всеки ден да се вари жито?" Вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари. Умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари часове. Умният човек лесно се справя с мъчнотиите, с неблагоприятните условия, в които животът го поставя. Глупавият, обаче, не може да се справя с мъчнотиите в живота. Като се оплете в тях, той прилича на петел в кълчища, не може да се освободи. Понякога и съвременните учени мязат на петли в кълчища. Те влизат в кълчищата и с години не могат да излязат навън. Казвам: Не туряйте краката си в кълчища. Ако не сте научили някой закон, стойте вън от кълчищата и предете. Ако влезете в кълчищата с краката си да изследвате, ще се оплетете в тях. И тъй нужно е повече светлина за ума, повече топлина за сърцето и мир за душата, за да може да се внесе по-голяма широта в живота, да може човек да работи правилно и хармонично. Тази година трябва да започнете с разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината. За тази цел трябва да се молите да придобиете повече светлина в съзнанието си. Казвате: „Защо трябва да се молим? Бог знае всичко. Той разбира нашите нужди." Аз взимам молитвата като условие за придобиване нещо. Не може човек да придобие нещо, ако не се моли. Вървиш по пътя, но си много уморен. Една кола те настига и ти веднага се обръщаш към коларя с думите: „Моля ти се позволи ми да се кача на колата ти. Много съм уморен. Ще платя, колкото искаш." Гладен си, отиваш в гостилница и казваш на гостилничаря: „Моля дай ми нещо от това, което си сготвил." Дето отиде човек, каквото пожелае, той все трябва да се моли. Молитвата е разговор, общение с Бога. Отиваш на училище, но не можеш да разбереш някои работи, обръщаш се към Господа и казваш: „Господи, моля Ти се изпрати ми Духа си чрез някои от моите напреднали братя да ми помогнат да разбера уроците, които се преподават в училището. Някои ще кажат, че и без молитва може да се живее добре, че и без молитва може човек да учи. Така е и без молитва може. Молитвата не е задължителен акт, тя е свободен акт на човешката душа. Само свободният, само разумният човек може да се моли. Лудият моли ли се? Лудият не се моли. Той се отличава по това, че непрекъснато повтаря една и съща история. Той не внася нищо ново в съзнанието си. Как полудяват хората? Оберат някой човек, вземат парите му и той започва да повтаря: „Отидоха парите ми! Нямам с какво да живея, гладен ще умра, ще се съсипя и т. н." Като държи все тази идея в ума си, най-после той се умопобърква. Кажете на този човек, че ще му върнат парите, че след няколко месеца ще има още една къща, и той ще се поправи. Значи, щом внесете една нова идея в ума на побъркания човек, той дохожда на себе си. Бог, който е всемъдър, така е създал света, че условията на живота постоянно да се променят, да не остане съзнанието на човека заето само с една идея, но постоянно да се обновява. Не съсредоточавайте мисълта си на едно място, но гледайте на всичките условия като на възможности за вашето развитие. Ако изгубите едно, ще спечелите десет; ако изгубите десет, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т. н. Такъв е законът в разумния живот. Сега мнозина ще ви привеждат стихове, че еди-кой си пророк казал това, еди-кой си казал онова и т. н. Да, всеки пророк е казал нещо, но това, което е казал, се отнасяло за специални случаи. Много от казаното представя временни условия на живота. То не е нещо абсолютно, за вечни времена. Има неща, казани от пророците, които се отнасят за вечността, но човек трябва да различава тия неща от временните, преходните. Как ще изтълкувате думите на майката към детето: „Слушай, да не ходиш на реката да се къпеш; убивам те, ако се удавиш!" Питам: Как може да се бие удавен човек? С това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се изменят. Тя не ще може вече да изпраща силите на своя живот в неговия. Тя иска с това да му каже: „Не отивай на реката да не се удавиш, защото ще прекъснеш условията на живота си. Прекъснеш ли тия условия и връзката между моя и твоя живот ще се прекъсне." Тези думи днес са изопачени. Затова всеки трябва да си каже: „Аз не трябва да върша глупости, необмислени работи, с които да прекъсна връзката между разумния живот и своя живот." Между Бога и човека има връзка, която не трябва да се прекъсва. Щом тази връзка се пази, между мислите, чувствата и постъпките на Бога и човекът ще има постоянен прилив, постоянен живот. Животът трябва да тече непрекъснато от Бога към нас и от нас към Бога. Казвам: Вие трябва да бъдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щом сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се дават. Щом ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава. Който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползува. Вие можете да го използувате, имате всички условия за това. Обаче молете се да дойде повече светлина в умовете и сърцата ви. Работете усърдно да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърчавате по-малко, отколкото миналата година. Изпейте сега „Махар Бену Аба". „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Здравословни условия (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светлина на мисълта“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Здравословни условия Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Следващия път пишете върху някоя свободна тема, по вътрешен избор. Като пишете темата, не се мъчете да измисляте това-онова, но постъпвайте като естественика, който изучава минералите, растенията и животните. Като пътува по планинските места, той се вглежда в камъните и ги изучава. Щом намери някой хубав, скъпоценен камък, той го взима, разглежда свойствата му и се произнася за него. Той вече може да говори за него като за познат минерал. По същия начин и вие правете; не пишете върху даден въпрос, докато в съзнанието ви не се роди някаква красива мисъл. Много хора обичат да си служат с чужди мисли по известни въпроси. Такива мисли има напластени в ума на човека от неговото минало, които някога са били ценни, но днес не струват нищо. Има стари мисли, чувства и желания, много от които не струват нищо. От тях, именно, се зараждат всички наслоявания, всички болезнени състояния в организма на човека. Някои от учениците в школата мислят, че много знаят. Наистина, те знаят много неща, но трябва да имат предвид, че ние още не сме засегнали най-важните и основни въпроси. Тези въпроси се предшествуват от опити. Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака?“ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия. Учените казват, че някои бръмбари имали по 25,000 очи. Има светии пък със 100,000,000 очи. Можете ли да се представите какво нещо са тези светии? Разбира се, това се отнася до същества с висока напреднала култура. Съвременните хора, за пример, имат само по две очи. Ще кажете: „Не е възможно човек, бил той даже светия, да има повече от две очи“. Това е символистичен израз на речта, но не и действителен. Питам: Как е възможно тогава хиляди лъчи да се събират в един фокус? Вие знаете, че има огледала, едни от които събират лъчите – събирателни, и други, които ги разпръсват – разсейвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъв начин, именно, лещата може да събира лъчите, когато всъщност те вървят паралелно? Съвременните физици говорят само за способността на лещите да събират и да разпръсват лъчите, но как става това, те нищо не обясняват. Да се казва, че човек може да събира лъчите с ръце, това разбирам, той поне е живо същество; обаче да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лъчи, това не разбирам. Преди всичко странно е, как е възможно мъртво тяло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лъчи. Много от съвременните учени искат да подчинят природата под себе си, да впрегнат силите и да заповядват. Човек може да заповядва на природата само при три условия: най-първо, сам той трябва абсолютно да се подчини на закона на Любовта; след това той трябва абсолютно да се подчини на закона на Мъдростта и най-после, той трябва абсолютно да се подчини на закона на Истината. Подчинява ли се сам той на тези закони, ще може да заповядва и на природата, колкото и когато иска. Не се ли подчинява човек на тези закони, тогава той ще бъде подчинен от природата, и то по всички правила и методи, с които тя разполага. Тя ще го хване с щипците си, ще го свали до дъното на ада, където ще го прекара през всички свои гърнета. Природата има милиони гърнета и реторти, през които прекарва всеки човек, който иска да заповядва. Там тя ще го държи с милиони години, докато го възпита. Не мислете, че природата е слаба, мекушава майка. Ако тя прекарва ангелите през такива реторти, колко повече хората! Ония ангели, които не се подчиняват на нейните закони, тя по същия начин, както и хората, прекарва през своите реторти, не да ги мъчи, но да ги учи на ум и разум. Тя ги учи как да заповядват и как да слугуват. В природата съществува пълен ред и порядък. Тя не търпи безредие, вследствие на което всеки, който се опитва да наруши с нещо реда, строго се наказва. Когато хората грешат, те нарушават законите на природата и се крият, не искат хората да знаят, че са сгрешили нещо. Казвам: Правилно е Бог да не знае, че вие грешите. Аз бих желал Бог да не знае, че вие грешите. Щом Бог не знае вашите грехове, това показва, че вие сте праведни хора. Ако хората живеят чист и свят живот, Господ няма да знае техните грехове. Ученикът трябва да дойде до положението да не греши, а не да се крие от хората и от Бога. Ученичеството не се състои само в посещаване лекциите на учителите и развиване на теми. Ако е така, тогава това става и в църквите. Отивате в една църква, там някой проповядва за отношенията между снаха и свекърва. Няма защо да се разисква върху този въпрос. Вижте как се разрешава този въпрос в практическия живот. Ако снахата е по-силна, тя набива свекърва си и въпросът се изчерпва. Отивате в друга църква, там се говори за пътя от небето до земята. Всички се интересуват да чуят нещо за този път. Отивате в трета църква, там разглеждат стиха, върху който е говорил апостол Павел: защо мъжете носят къси, а жените дълги коси. Той е казал: „Мъжът, който носи дълга коса, той е безчестен. Жена, която има къса коса, тя е безчестна. Мъжът трябва да носи къса коса, а жената – дълга“. Природата не обича еднообразието. Късите коси съдържат електричество, а дългите – магнетизъм. По този начин между мъжа и жената ще става правилна обмяна на силите, които те съдържат. Ако мъжът и жената носят дълги коси, между тях не може да става правилна обмяна. Затова, именно, Павел казва, че жените трябва да носят дълги коси, а мъжете – къси. Този въпрос се решава от психофизиологически причини, а не от модата. Ако се разглежда този въпрос буквално, защо рисуват Христа с дълга коса? Пророците с къси коси ли ходеха? Светиите с къси коси ли бяха? Много от тях не се подчиняваха на правилото, че мъжете трябва да носят къси коси. Мъжът и жената са принципи, те не са само форми. Щом е така, този въпрос трябва да се разглежда принципиално, а не по форма. Главният въпрос обаче се състои в следното: Къси коси ли трябва да носим, или дълги? Човек може да носи и дълги, и къси коси. Който иска да развива ума си, при известни условия той може да носи къси коси. Има периоди в живота на човека, когато той трябва да носи къса коса; има периоди в живота му, когато той трябва да носи дълга коса. Това нещо особено много се спазва у българите. Докато българинът е млад, той бръсне мустаците си, реже косата и брадата си. Щом дойде на възраст от 40 години нагоре, той устройва угощение, поканва на него своите роднини и от този ден си оставя дълга брада и коса. Това е български обичай, който почива на разумни закони. Дългите коси говорят за здравословно състояние на организма. Колкото кръвта на човека е по-чиста, а организмът – по-здрав, толкова и мисълта се развива по-правилно. При болезнено състояние на организма мисълта не се развива правилно. Когато някой човек става нетърпелив, в кръвта му се явяват чужди вещества. Най-първо, трябва да се създаде психофизиологическа наука за здравословното състояние на човека, за да се знаят причините на всички негови прояви. По този начин ще се различават здравословните от болезнените състояния. За пример, здравословно състояние е желанието на човека да учи. Болезнено състояние у човека е мисълта му, че всичко знае. Необходимо е човек да учи! При това естествено е, когато научи нещо ново, да се радва. Болезнено състояние е, когато някой, като напише няколко стихотворения, ходи тук-там да ги чете, да иска хората да се произнесат за тях. Това положение е еднакво с положението на онзи човек, който има цирей и ходи от лекар на лекар да показва цирея си, да иска съветите им. Здравият човек не пита как трябва да се живее. Само болният пита как трябва да се живее. Поетът пита: „Хубаво ли е моето стихотворение?“ Питам: Ако ти сам не знаеш, че това, което си написал, е хубаво, кой друг ще знае? Някой писател пише нещо и пита: „Вярно ли е това, което съм написал?“ Ако ти не знаеш дали това, което си писал, е вярно, кой друг ще знае? И тъй, ще знаете, че Бог е Бог на мира, на вечната светлина, на вечната радост и веселие. Когато някой човек скърби, той мисли, че и небето е скръбно като него. Той казва: „Господ не вижда ли, че аз съм скръбен?“ Бог не се занимава с вашата скръб. Като види някой скръбен човек, Той го запитва: „Какво ти липсва?“ – „Гладен съм.“ Господ се обръща към своите помощници и им казва: „Дайте на този човек да яде!“ – „Господи, нахраних се, но пак съм тъжен.“ – „Какво още искаш?“ – „Трябват ми 50,000 лева, да си направя една малка къща.“ – „Дайте му 50,000 лева!“ – „Господи, сега съм още по-тъжен.“ – „Защо?“ – „Жена ми умря.“ – „Дайте му друга жена!“ – „Много съм натъжен, детето ми умря.“ – „Дайте му друго дете!“ – „Господи, още едно нещастие ме сполетя. Бях професор, но ме уволниха.“ – „Назначете го отново на същата служба!“ Както виждате, щом ви задоволят в това, което ви липсва, и скръбта ви изчезва. Питам тогава: Вашите скърби съществени ли са? Не са съществени. Дойде някой при мене и се оплаква, че го обидили, казали му, че не живее според законите на Божественото учение. Казвам му: Както ти живееш, няма подобен на тебе. Той се зарадва, казва: „Значи това, което говорят другите за мене, не е вярно“. Казвам: Ако този човек не ти е казал истината, той трябва да се разкае, но ако ти, като се оплакваш, не говориш истината, ти трябва да се разкаеш. – „Ама защо трябва да казва така за мене?“ Казвам: Ако ти намираш, че този човек, като те обижда, не постъпва правилно, и ти не постъпвай като него. Извлечете поука от неговата постъпка и не правете като него. Ученикът трябва да се учи от всичко, което среща в живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви поверят големи задачи и длъжности. Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате и казвате: „Ние трябва да бъдем свободни!“ Не е лесно човек да бъде свободен. Даже и пророците в миналото не са били абсолютно свободни хора. За пример, за пророк Елисея се казва, че като го видели децата, започнали да викат подир него: „Плешивия, плешивия!“ За да се освободи от техните подигравки, той измолил небето да изпрати някакво наказание върху тези деца. Не е лесно да носиш подигравките на хората. И светиите на времето си са били подигравани. Не е благороден човек онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравките трябва да се избягват. Турците по този случай имат една поговорка, смисълът на която е следният: „Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“. Видиш ли някаква грешка някъде, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Ако някой мъж и жена не живеят добре помежду си, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Не казвай, че те са глупави, не се смей на погрешките им, защото няма да мине дълго време и същото нещо ще се стовари върху главата ти. Как ще отговорите на въпроса защо човек се ражда, расте, развива, остарява и умира? Вие ще кажете, че след като човек мине през фазите на растене, развитие и остаряване, най-после той трябва да умре, защото е грешил в своя живот. Този отговор не е правилното разрешение на въпроса. Ако вашият отговор е верен, тогава защо умират малките деца? Ние виждаме, че еднакво умират и младите, и старите хора. Питам тогава: Защо се ражда човек? Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ, и затова Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота. Днес много неща са излишни за човека. Той трябва да се откаже от излишните, от ненужните работи. Ако Бог поставя човека в такава малка форма, каквато е клетката, и от това му положение изкарва велик философ, защо му са нужни големите работи? Когато Бог работи, от малките неща Той може да изкара велики работи. Когато човек работи, и от най-големите неща нищо не излиза. За пример, някой голям, виден философ може да напише 100 тома, които нищо да не струват. Според мене истински философ, писател или поет е този, който сам представлява написана книга. Не представлявате ли вие сами написана книга, от която хората, като четат, да се учат, всичко друго, което на хартия сте написали, след вашето заминаване от този свят ще остане на земята, където след години ще изчезне, ще се заличи. Това, което човек пише, трябва да бъде написано вътре в него, че като отиде на онзи свят, ангелите да дойдат при него, да отворят написаната книга и да четат от нея. Питам: Колцина от вас сте такава написана книга? Апостол Павел казва, че е написан свидетел. Че не сте написани книги, не е грях, но идеалът ви трябва да се свежда към това, всеки да бъде написана книга. В тази книга трябва да са писали най-великите духове, ангели, светии, които са минали през вас. Щом сте написана книга, от нея можете да правите колкото искате съчетания. В нея ще намерите и проза, и поезия, и музика, и изкуство – всичко, каквото пожелаете. Така трябва да разбирате нещата – и млади, и стари. В това се състои великата философия на живота. Време е вече да се простите с миналото. Не го забравяйте напълно, защото от него сте научили много неща, но оставете го настрана и внесете в живота си нещо ново. Представете си, че ви донесат пълен чувал със сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. В това време излизат пресните, нови плодове, току-що узрели. От кои плодове предпочитате да ядете: от сушените, или от току-що узрелите? Разбира се, че ще предпочетете пресните плодове пред сушените. Сушените плодове имат смисъл само тогава, когато няма пресни. Тогава дори те са благословение за човека, ако ги има. Излязат ли обаче пресните плодове, те са за предпочитане пред сушените. Ако разбирате нещата по този начин, вие сте разумни хора и ще живеете в разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живеете в пълно еднообразие, където преобладаващо влияние има положителното електричество. Вие знаете от физиката, че когато се срещат само положителни електричества, настава отблъсване. В това отношение, като ви наблюдавам, виждам, че много от вас са станали еднообразни, вследствие на което взаимно се отблъсквате, не можете да се търпите. Разнообразие е нужно на хората! За пример, разнообразие има в следните постъпки на хората. Представете си, че се съберат трима поети, но единият от тях знае да свири, а другият знае да рисува. Първият започва да чете някои от своите стихотворения. Другите двама го слушат. Вторият поет няма да чете свои произведения, но ще вземе цигулката си и ще изсвири нещо хубаво. И третият поет няма да чете свои работи, но понеже знае и да рисува, той ще вземе четката и ще нарисува набързо някоя хубава картинка. Рекат ли и тримата да четат произведенията си, колкото хубави да са те, с това ще създадат голямо еднообразие помежду си. Резултатът на това еднообразие ще бъде отблъсване, отдалечаване. За всички хора в света има определено място и определена работа, която всеки трябва да извърши. Намерят ли хората своите места и своята работа, те винаги ще живеят в пълно разнообразие. Да работите за себе си, т.е. да задоволите себе си, това е едно от здравословните състояния за човека. Да се стремите да задоволите хората, това е болезнено състояние. И тъй, като дойдете следващия път в клас, от всинца ви искам да имате в торбите си пресни, узрели, току-що откъснати плодове – ябълки, круши, грозде, сливи и др. Старите торби със сушени плодове оставете настрана. Те вече не трябват. Ще кажете: „Изтълкувайте ни това нещо!“ Няма какво да го тълкувам. През цялата седмица мислете по този въпрос, че като дойдете следващия път в школата, торбите ви да бъдат пълни с пресни, узрели плодове, а не със сушени. Никой да не дохожда с празна торба! Който носи празна торба, той е опасен човек. Това значи: Всеки, на когото умът и сърцето са празни, той е опасен човек. Всеки човек, на когото умът е пълен със светли идеи, а сърцето – с възвишени и благородни чувства, той е благороден, разумен. Може ли човек с празна кесия да влезе в някакво търговско предприятие или сдружение? – Не може, разбира се. Аз мога да ви дам хиляди примери от живота, да видите, че навсякъде се изисква пълнота. Главата на човека трябва да е пълна с възвишени и светли идеи, че където мине, всички да му се радват. Сега, като развивам този въпрос пред вас, не взимайте отрицателната му страна, да мислите, че вие нямате нищо в себе си, че сте празни глави и сърца. Не, с това аз подразбирам следното: Ако имате чешма, през която тече хубава вода, но чуете, че нейде наблизо има още по-хубава вода, не щадете труда и средствата си, прекарайте в двора си още една чешма от по-хубавата вода. Чуете ли, че има още по-хубава и от нея, опитайте я и ако се уверите, че наистина е по-хубава, прекарайте в двора си и трета чешма, от която да черпите още по-хубава вода. Ще кажете: „Какво да правим с тези три чешми в двора си?“ Щом са много за вас, дайте първите две на съседите си, които нямат нито една. Нека те се ползуват от водата на тези чешми. Сега вие имате една чешма в двора си, останала от дядо ви и баба ви, и казвате: „Свещена е тази чешма!“ Не е свещена тя. Човешките работи не са свещени. Свещени неща са само тези, които излизат от Бога и в които няма нито измяна, нито промяна. Свещени неща са тези, които Бог сега създава. Старите неща, които някога са били свети, а днес са вече износени, развалени, не могат да бъдат свети. Днес всички религиозни хора се хвалят с Христовия кръст. Питам: Този кръст спаси ли света? И Апостол Павел е писал много велики, свещени неща, но къде са те днес? Някои от тях изнесоха пред света, а повечето скриха. Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и апостол Павел, са писали. Много от апостолските Послания са скрити, но някога те ще излязат налице. В Бога всичко е записано, Той държи сметка за него. Тези Послания, които са скрити, ще се дадат някога на разумните, на готовите ученици. Как ще им се дадат? – Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези Послания и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите Послания. Упражнение: Ръцете напред, с дланите навътре. Ръцете пак напред, но с дланите навън. Ръцете настрана, нагоре и пак напред. Когато изнасяте ръцете напред, първо дланите ще бъдат навътре, а после навън. Когато поставяте ръцете си напред, с дланите навън, това движение влияе върху лицето ви, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на лицето и главата. Дланта на ръката е отрицателна, а горната част – положителна. Когато поставите ръцете на гърдите си, с дланите на тях, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на гърдите. По този начин се уравновесяват силите в организма. Когато човек заболее, той се пипа по главата, по лицето, по гърдите. Защо прави това, и той сам не знае, но изпитва известно облекчение. Значи по един несъзнателен начин човек може сам да си помага. Обаче той трябва да знае методи и начини за лекуването си, за възстановяване здравословното състояние на своя организъм. Знае ли тези методи за лекуване, той ще си служи с тях, като приложи вяра, но не вярвания и суеверия. Има начини, чрез които Божествените закони могат да се сложат в действие. Ръцете, за пример, представляват два полюса, през които Божествените енергии минават. Според вас коя от двете ръце е катод и коя – анод? Това са въпроси за учени хора. През лявата ръка на човека преминава светлината. Каква енергия минава през дясната ръка, не се знае точно. Знае се само, че енергията на дясната ръка се прелива в лявата. Засега само лявата половина на мозъка е в действие, а дясната половина е в запас, в почивка. В нея се събират излишното количество електричество, магнетизъм и ред още сили. В това отношение дясната страна на мозъка представлява само един трансформатор. В бялото вещество на човешкия мозък се прекръстосват много сили, които работят за съграждането на човешките мисли и чувства. Изпейте упражнението: „Махар Бену Аба“! Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Лекция от Учителя, държана на 28 април 1926 г. в град София.

Аудио - чете Живка Герджикова Три вида съзнание (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светлина на мисълта“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Три вида съзнание Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление (Чете се темата: „Защо човек трябва да се учи?“) Следващия път пишете върху темата: „Да се обичаме, и защо трябва да се обичаме?“ Питам: Защо трябва да се върти колелото? (– „За да кара колата.“) Въртенето на колелото не подразбира всякога и каране на кола. Когато точилото, което има форма на колело, се върти, какъв път извървява? Точилото видимо не извървява никакъв път. Значи често ние говорим думи само, които нямат съдържание. Та и когато казваме, че трябва да познаем Бога, да се приближим към Него, да намерим пътя, който ни води към Него, и това са думи само. Всеки, който говори, че трябва да намери пътя, той не го е намерил; всеки, който казва: „Познай Бога“, той не Го е познал; всеки, който казва, че трябва да се придобие светлина, той не я е придобил; всеки, който мисли, че има знание, всъщност той няма знание. Ако ние сме придобили истинското знание, трябва да имаме вътрешен мир. Какво е предназначението на знанието? Ще ви задам още един въпрос: Защо бащата кара сина си да учи? Ако искате да отговорите на този въпрос, най-първо ще предположите някаква физическа причина; след това ще намерите духовната причина, а най-после и Божествената. Като се намерят тези три причини, заради които бащата изпраща сина си да учи, ще дойдете до ред още обяснения. Казвам: колелетата се въртят, конете вървят, а човек какво прави? – Човек кара конете, а те теглят колата. Питам тогава: Колата спечелила ли е нещо? – Нищо не е спечелила; напротив, тя е изгубила нещо от себе си. Конете спечелиха ли нещо? – Нищо не спечелиха. Те даже изгубиха част от своята сила. Човекът спечели ли нещо? – В цялата работа само той е спечелил нещо. У човека има две неща: едно, което винаги губи, и друго, което винаги печели. Това, което печели, е Божественото. Това е закон за трансформиране на енергиите. Животът в Божествения свят произтича само след като се трансформират енергиите. Божествените енергии трябва да се трансформират, да се приспособят към човешката душа, да може тя да живее във физическия свят. Веднъж душата слязла на земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божествените енергии. Вземете, за пример, рибата; щом рибата излезе от водата, тя веднага умира. Излезе ли човек от въздуха, и той не може да живее. Влезе ли човек в среда, в която ангелите живеят, и там не може да живее. Това, което занимава ума на ангелите, не може да занимава и ума на човека. Някой казва: „Много неща ни се откриват“. Аз пък виждам, че това, което ни се открива на земята, е почти нищо в сравнение с това, което трябва да ни се открие. Казвате: „Голям простор се откри пред очите ни и ние се качихме високо някъде“. Питам: На каква височина стигнахте и какво видяхте там? – „Видяхме един ангел.“ – Запознахте ли се с него и какво говорихте? – „Нищо не говорихме.“ Казвам: Има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание има и друго, което говори малко, по една–две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен мир. И най-после, в по-напредналите души има и трето съзнание, което щом проговори на човека, той чувства вътрешно разширение в себе си и свобода. Такъв човек е освободен от гнета на материалните нужди и ограничения. Когато човек не е готов за това съзнание, успее ли по някакъв начин да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човек при развитието на неговата нервна система. Когато светиите говорят за това състояние, те казват: „В изстъпление дойдох“. Петър, Йоан и много други са дохождали в изстъпление. Тъй щото искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете в изстъпление. Днес, когато някой дойде в изстъпление, казват за него, че е полудял. Окултният ученик никога не трябва да гледа по този начин на въпроса. Той не трябва да прави прибързани заключения в ума си, защото всяко прибързано заключение ще му причини известна пакост. Всеки изопачен образ, който човек внася в ума си, причинява големи вреди. Който мисли, чувства и действа правилно, той сам се ползва от тези добри условия. Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т.е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, с което се създава ада в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на небето, т.е. в рая, ту на земята – в ада. Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. В първия случай животът на Бога хармонира с духа на човека, а във втория случай – не хармонира. И тъй, вие трябва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Бог трябва да живее у вас; второто положение е, че вие трябва да живеете у Бога. Ако Бог живее у вас, и вие ще живеете у Бога. Ако Бог не живее у вас, и вие не можете да живеете у Бога. От това, че едни хора искат да живеят у Бога, а други не искат, се е създал раят и адът. Оттук, понеже много от човешките мисли и желания не искат да живеят като вас, вследствие на това и у вас се е създал рай и ад. От една страна вие сте добри, а от друга – лоши. Вие, като не разбирате този закон, казвате: „Много лош човек съм станал“. Лошавината ви се дължи на онези чужди желания, които минават през вас и не ви познават. Желания, които ви познават, са щастливи; желания, които не ви познават, са нещастни. Следователно, когато вие се чувствате щастливи или нещастни, това се дължи на едните или на другите желания, които минават през вас. Този закон е неизбежен. Казвам: Първо, Бог трябва да живее у човека, а после, човек у Бога. Даде ли човек достъп на Бога да се прояви и да живее в него, Божественият закон ще се наложи над човешкия и животът на човека ще се реализира напълно. Щом нашият живот на земята се реализира, ще дойдем до висшия живот, който включва живота на всички същества. Велика наука е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и висшия, т.е. човешкия и Божествения. И когато човек се изучава и наблюдава, той не може да каже, че не знае тези неща, а още по-малко може да се оправдава. Човек не може да знае всичко. Това, което в даден случай знае, е достатъчно, за да постъпва правилно. Силата на човека не се състои в многото знание, но в приложението на това, което знае. Знанието на човека не се състои в това, което той е учил през течение на годината, но в това, което той знае и прилага за всеки даден момент. В продължение на цяла година човек може да пренесе хиляда килограма жито от един хамбар в друг. Тук той изразходва силата си последователно, в продължение на цяла година. Обаче неговата реална сила зависи от това колко килограма той може да вдигне в даден момент. Човек може да разчита именно на тази сила в себе си. Силата на човека се състои и в това, което той сега, още в настоящия момент, възприема, разбира и прилага. Когато пък се говори за силата на човека за в бъдеще, подразбира, че той може да разработи добрите заложби, които се крият в него. Знанието, за пример, може да се разработи и увеличи. Ако Божественият живот се увеличава, и човешкият ще се увеличава. Между тези два вида живот у човека има известна съразмерност, известно съотношение: колкото Божественият живот нараства, толкова нараства и човешкият; колкото Божественият живот се намалява, толкова и човешкият се намалява. Тъй щото първата ви работа е да видите расте ли у вас Божественият живот. Ако Божественият живот у вас расте, тогава растенето на човешкия се явява като абсолютно естествено последствие на първия живот. Не расте ли Божественият живот у вас, вие ще знаете, че и вашият живот – вашите блага, идеали, няма да растат, няма да се постигнат. Вън от Бога щастие няма – нито на небето, нито на земята. Човек може да постигне своето щастие само в Божествения живот. Следователно вие трябва да имате ясна представа за тия два принципа – Божественото и човешкото – и да работите с тях, докато постигнете вътрешни резултати. В това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си. Човек може да спъва само своите най-близки, децата си, но далечните той никога не може да спъва. За пример, ако майката и бащата са даровити, те предават дарбите си на своите деца. Това не показва, че децата сами нямат вложени дарби в себе си, но освен своите те придобиват известни дарби и от родителите си. Майката предава някоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, от своя страна, предава нещо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна. При друг живот ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята дъщеря. Синът пък, който в този случай ще стане баща, ще предаде нещо от себе си на своя син. Който нищо не предава, той нищо не може да придобие. Някой казва: „Веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята“. Питам: Защо искате да се освободите от земния живот? Господ иска да живее на земята, а вие бягате от нея. Господ работи на земята, а ти искаш като ангел да отидеш на небето и там да благуваш. Това е невъзможно! Щом Бог работи на земята върху душите на хората, и ти ще работиш. Отидеш ли на небето, и там ще работиш. Значи и на земята да си, и на небето да отидеш, все ще работиш. Писанието казва: „Ние сме съработници на Бога във великото дело“. Значи тази идея не трябва да бъде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъж, но човек трябва да прилага всеки ден по малко, докато при някакъв благоприятен случай той почувства присъствието на Божественото начало в себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всеки се стреми към този живот. Мнозина, които не разбират Божествения закон, казват: „Ние ще работим за Бога, ще бъдем Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това“. Благоприятните условия не са нищо друго, освен Божественият живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия. И да не иска човек, то пак ще се прояви. Колкото да рита човек, Бог все ще се прояви и чрез него. Наблюдавали ли сте какво правят с упоритите коне? Някой упорит кон рита, скача, дърпа се, не иска да го впрягат на работа. Обаче господарят му взима камшика, удря го и насила го закарва в разорана нива, да се подвижи там, докато се поумори, че тогава го използва за работа. В това отношение човешкото тяло представлява един такъв кон, на когото трябва да изпратят някаква болест – сърцебиене, гръдна болест, главоболие, разстройство в стомаха или друга болест, за да се укроти той и тръгне на работа. И тъй, основната задача на човека е да даде ход на Божественото в себе си и да го разработи. Много от съвременните християни са дали ход на Божественото в себе си, вследствие на което живеят добре. Практически те са разрешили този въпрос. Като ви се говори така, не считам, че нито един от вас не живее по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвам, че ви трябва нещо повече от това, до което днес сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днес, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонена плоскост, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаят от растене, от развитие, от разширение на душата и повдигане на духа. Човек не трябва да казва, че това, което има, е достатъчно. Ако някой мисли, че това, което днес има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трябва да се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти можеш да ми дадеш каквото искаш, но или много, или никак. И после, след като ми дадеш това, което искам, и не го изпълня, да има поне за какво да ме бият и наказват“. Щом дойдат наказанията, ти ще си кажеш: „Наистина, страдам сега, но има защо. Бог ми даде дарби, таланти, добри условия, но аз не ги заслужих – нищо не разработих и не приложих в живота си“. И така е всъщност: ако е въпрос да придобия богатство, поне голямо да бъде; ако е въпрос за знание, поне истинско, положително знание да имам; ако е за сила, поне силата ми да е голяма; ако е за сиромашия, поне голяма да е, че да я запомня и разбера веднъж завинаги. Смисълът на живота не се състои в придобиване на много големи работи, но в определената мярка за нещата. Смисълът на живота не се състои и в придобиване на големи богатства. И това е невъзможно. Защо? – Защото владеенето на големи богатства зависи от науката. Колкото по-учен е човек, толкова по-богат е той. Питам: Защо впрягат коня в кола? – Да ни вози. Въз основа на този закон и ние трябва доброволно и разумно да служим. Сега ще ви дам едно упражнение, но трябва да знаете, че при всяко движение вие се свързвате с теченията на природата. Щом обтегнете ръката си и държите ума си концентриран, вие имате вече контакт с тези течения. И тогава при всеки даден случай вие можете да имате връзка или с електричеството на земята, или с електричеството на слънцето. При всяко обтягане на ръката вие можете да имате още контакт или със земния, или със слънчевия магнетизъм. Магнетизмът пък изобщо е свързан с праната, т.е. с жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на ръцете и краката и при концентриране на ума човек използва жизнените енергии на природата и той става здрав и силен. При халтаво държане на ръцете, природните сили не могат да се използват. Упражнение: Ръцете вдигнати нагоре, добре обтегнати и с допрени краища на пръстите. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевите енергии да минат през ръцете ви, да потекат по целия ви организъм. В това положение на ръцете си изговорете формулата: „Аз съм в хармония с живата природа. Нека Божественото благословение потече през мене!“ Ръцете спуснати надолу. Едно трябва да се знае: всяко движение, което човек прави, трябва да бъде точно определено и да съдържа в себе си известен смисъл. Обаче много хора правят безсмислени движения, които повече им пречат, отколкото да им помагат. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на природата, които представляват нейния език. Човек може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нещо разумно. Обаче това обяснение не е меродавно за самата природа. Дали ще хванем ухото си отгоре или отдолу, това има смисъл, но резултатите са различни. Изобщо има разумни, има и неразумни движения. Разумните движения представляват наука, към която някога хората ще се върнат. Върнат ли се днес, когато още не разбират нейните закони, те ще изпаднат в големи заблуждения и суеверия. Някой казва, за пример: „Играе ми лявото око, ще ми се случи нещо лошо“. Друг казва: „Играе ми дясното око, ще ми се случи нещо добро“. Тези обяснения не са достатъчни. Когато лявото око на човека играе, то иска да му каже: „Ти трябва да облагородиш сърцето си. Не го ли облагородиш, в него ще растат само треви и бурен“. Когато дясното око на човека играе, то иска да му каже: „Твоят ум се нуждае от повече светлина; ако не придобиеш тази светлина, мисълта ти ще се изопачи“. В подсъзнанието си вие носите науката за движенията, но външно още не сте я изразили. В движенията има разумност, те не са механически, както мнозина ги схващат. Казвате, че като играе лявото око, ще се случи нещо лошо. И така става. Като играе дясното око, ще се случи нещо добро. Така става. Като ви сърби дясната ръка, казвате, че пари ще давате. Като ви сърби лявата ръка, казвате, че ще получите пари. И така става. Значи има разумност в проявите на живата природа. Аз превеждам: когато ви сърби дясната ръка, това показва, че при вас ще дойде някой добър човек, на когото трябва да направите една услуга, чрез която ще изявите Божията Любов. Когато ви сърби лявата ръка, това показва, че някой добър човек ще дойде при вас, да ви помогне в нещо, а вие ще трябва да му благодарите, защото Бог го е изпратил при вас. Като ви сърби дясната ръка, вие казвате: „Откъде се намери този човек сега, да ми иска пари?“ Като ви сърби лявата ръка и се надявате да получите пари, на същото основание трябва да кажете: „Откъде се намери този човек сега, да ми дава пари?“ Казвам: Колкото взимането е хубаво, толкова и даването е хубаво. Писанието казва: „По-добре е да даваш, отколкото да взимаш“. Такава е опитността на миналите векове. При съзнателното даване човек упражнява своята разумна воля. Обаче съвременните хора са обърнали този стих и казват: „По-добре е да взимаш, отколкото да даваш“. Това са ред правила, които трябва да спазвате, ако искате да постигнете съвършенство. Човек трябва да изработи от себе си модел, от който и другите хора да се ползват. Мнозина говорят за Царството Божие, но не работят за неговото идване. Каквото говорите, трябва да го оправдаете. Иначе ще приличате на онзи турчин, който постоянно говорил за своите подвизи в Багдад. Той казвал: „Когато бях в Багдад, прескачах дълбоки трапове, широки от 10 до 15 метра“. Като го слушали да говори така, казвали му: „И тук има такива дълбоки и широки трапове. Прескочи един от тях, да те видим как прескачаш“. – „Не, само в Багдад мога да прескачам тези трапове, никъде другаде.“ И вие често казвате: „Като дойде Царството Божие на земята, ще прескочим трапа“. Не отлагайте работата за утрешния ден! Днес прескочете трапа, а не утре. Чуете ли Божия глас, още днес изпълнете Неговата воля. Не се съмнявайте, не се ожесточавайте, не отлагайте за утре! Някои казват: „Не е дошло още времето за идване на царството Божие на земята“. В 1905 г. в Англия се е образувало едно религиозно християнско общество, за задачите на което писали в няколко окултни вестници. Писано било за една опитност на една от членките в това общество. Тя дълго време се молила на Христа да ѝ се даде някаква дарба, с която да бъде полезна на своите ближни. Една вечер Христос се явил и казал: „Ще отидеш на еди-коя си улица, еди-кой си номер, при своята сестра – която назовал по име – и ще кажеш, че тя се определя да свърши работата, за която ти се молиш от няколко години насам“. Тази християнка, членка на споменато общество, като чула думите Христови, натъжила се малко, но рано сутринта отишла при своята сестра според посочения адрес и предала възложената от Христа работа. Обаче сестрата веднага отговорила: „Тази работа не е още за мене. Аз не мога да я извърша“. – Добре, щом ти не можеш да я извършиш, аз ще се заема с изпълнението. Следователно всеки от вас може да бъде извикан на определена работа, която той трябва да извърши. Извърши ли тази работа, с това той изпълнява волята Божия, за което ще получи и съответно благословение. Откаже ли се от възложената му работа, друг някой ще я извърши, но и благословението ще получи. Ние всякога трябва да изпълняваме волята Божия и да Го слушаме. Като ви наблюдавам, у всички виждам добри желания, стремеж към изпълнение волята Божия. Имате ли този стремеж, каквито изпитания, колкото падания и ставания да преживеете, вървете напред! Често нещата не стават, както ние желаем, не вървят по определения от нас път. За пример, някой ученик е учил урока си цяла нощ, наизуст го е научил и си мисли, че сутринта, като го изпита учителят, ще получи 6. Обаче като го вдигне учителят, той се смути и отговори едва за 3. Друг ученик е прочел урока си само веднъж и сутринта, като го вдигне учителят му на урок, получи 6. Защо стават тези неща? Ние имаме същото положение, когато някой беден човек се моли по 3 пъти на ден, а получава храна само за обяд. Друг пък се моли само веднъж на ден, а получава много пари и живее богато. Първият е получил едва тройка, а вторият е получил шестица. Защо работите на първия не се уреждат, а на втория се уреждат? И Псалмопевецът се озадачава от тези факти в живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живее по-добре от мене“. Когато Псалмопевецът влезе в светилището, където животът му се развива добре, той разбира вече първите противоречия и казва: „Поставил ги е Господ на хлъзгава почва“. Тъй щото, когато ученикът е прочел урока си само веднъж и учителят му е писал шест, с това той го е поставил на хлъзгава почва. Казвам: Всички имате възможност да преодолеете малките мъчнотии и препятствия, които ви се поставят на пътя. Тези препятствия са необходими, за да видите как Бог действува в света. Като влезете в света, добрият учител ще ви пише първо единица; втория месец ще ви пише двойка; третия месец – тройка; четвъртия месец – четворка; петия месец – петица; шестия месец – шестица. Като съберете последователно всички тия числа, ще получите числото 21. Като разделите 21 на 6, ще получите 3 и половина. С такава бележка вие минавате в по-горен клас. Това се отнася само за първите 6 месеца. Вторите 6 месеца положението ще се подобри. След една година положението ще се подобри още повече. Колкото повече време минава, и положението става все по-добро. Когато ученикът започне училището с единица, с това учителят иска да му обърне внимание на единицата като на най-важна величина в живота, чиито свойства той непременно трябва да научи. След това двойката ще дойде и ученикът ще започне да плаче. Двойката е хубаво нещо, защото тя показва, че само с два вола може да се оре. Ако става въпрос за коне, човек може да впрегне само един кон в колата си и по този начин да преживее. Оттук виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учителят пише единица на някой ученик и той се обезсърчи и каже, че от него нищо няма да излезе, той не разбира закона на единицата. Казвам на този ученик: Впрегни единицата, т.е. своя кон, в колата и гледай си работата! Ако имаш два мършави коня, какво ще правиш с тях? Пусни ги на паша и след като се изхранят и засилят, впрегни ги на работа, за да преживееш заедно с тях. И тъй, числата изразяват сили в природата. Ако човек може да впрегне единицата, двойката и другите числа на работа, той ще може да се ползва от тях. Числата са още и символи, които съдържат известни подтици в себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужат с тях при разрешение на елементарните житейски въпроси. Изобщо природата започва с най-простата, с най-елементарната величина. Дойдем ли до духовния живот, и най-ученият човек започва с най-елементарните величини. Някой професор може да е свършил 4 факултета, но от кроене, от шивачество, например, той нищо не разбира. Каквото майсторът каже, това ще бъде меродавно за професора. Царят управлява цял народ, но като заболее, сам не може да си помогне. Той веднага вика лекар и каквото лекарят каже, това царят върши. Лекарят казва: „Ще лежите постоянно на легло, ще взимате всеки час по една лъжица лекарство“. И царят изпълнява. Щом царят стане от леглото си, той пак е господар. Често в живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трябва да разрешим правилно. Затова от всички се изисква благоразумие. Тези изключителни случаи се дължат на това, че Бог или живата природа ни подлагат на известна дисциплина, на която безусловно трябва да се подчиним. Това положение трае кратко време. Щом се подчиним на тази дисциплина и я приемем без протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начин как да живеем правилно в този сложен Божествен живот. На земята живеят същества от разни еволюции, с разни стремежи, и ние трябва да се хармонизираме с тези същества. Защо? – Защото ние сме свързани с всички тия същества като проявления на Бога. Понякога хората, като не разбират Божествения път, влизат в стълкновение с Божията воля и по този начин сами се спъват. И тъй, най-първо ще си кажете: „Бог трябва да живее в мене. После, аз трябва да живея в Бога. Щом Бог живее, щом аз живея, и моите ближни ще живеят“. Съзнавате ли това, няма сила в света, която може да ви препятства. Това е, защото вие вървите по един закон, на който нищо не може да препятства. Обърнете ли този закон и кажете: „Първо, моите ближни живеят, после, аз живея и най-после, Господ живее“, законът вече няма никаква сила. Разумният ученик трябва да прилага този закон в първия му смисъл. В това се състои волята Божия. Изпълните ли този закон, и Божието благословение ще дойде върху вас. Дойде ли Божественото у човека, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива в хубост и великолепие. След това в Божественото възниква и живота на отделния човек като оазис всред безводната пустиня. Разбере ли и своя живот, най-после човек вижда и отношенията, които има към своите ближни. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Лекция от Учителя, държана на 7 април 1926 г. в град София.

Аудио - чете Росица Пармакова Право мисли! Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ПРАВО МИСЛИ! “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление Какво показва скърцането на някоя кола? Ако влезете в една държава, на която колата много скърца, сигурна ли е тази държава? Съвременните хора са изгубили правилния начин на мислене. Най-трудното нещо е човек да мисли право. Обаче една от важните задачи на съвременните хора е да се научат да мислят право. Да мислиш право, това е изкуство, това е наука. Ще ви задам още един въпрос: Какво е мястото, през което реката, която тече, става по-широка и по-плитка? – Равнина. Какво е мястото, през което реката, която тече, става по-дълбока и по-тясна? – Планинско. В такъв случай питам: Ако вашият живот се стеснява, какви са неговите условия? – Планински. Ако вашият живот се разширява, какви са неговите условия? – Полски, равнинни. Щом е така, вие трябва да проучавате условията, при които живеят планинците, както и условията, при които живеят хората по полетата, защото животът на едните се различава коренно от живота на другите. Казвате: “Това са обикновени работи, които не ни интересуват много.” Да, но ако вие изучавате обикновените работи от гледището на вашия вътрешен живот, тогава бихте разбрали смисъла, който се крие в тях. Казвам: Всеки ден носи със себе си по една велика мисъл, по едно велико чувство и по едно велико действие, които трябва да се обработят. В това отношение всяка велика мисъл, всяко велико чувство и всяко велико действие представляват камъни, върху които, ако не друго, човек трябва да напише поне датата на тяхното явяване на земята. Значи всеки ден изисква от вас да обработите в себе си по една важна мисъл, по едно важно чувство и да извършите по едно важно дело, колкото и да са микроскопически. Не изпълните ли това нещо, денят е минал незабелязано, с нищо не ознаменуван. Засега стремежите на съвременните хора са много общи. Те искат изведнъж да израснат, да придобият много неща без усилия. Към това се стремят и малките деца. Те имат силно желание да станат големи, високи. На каква височина най-много може да израсне човек? В България например средната височина, до която човек може да достигне, е 175—180 см. Питам: Какво постига човек с това, че е израснал на височина например 175 или 180 см? Ако височината прави хората велики и гениални, тогава какво бихте казали за онези вековни дървета, високи десетки метри? Ако височината е мярка за величието на нещата, тогава тия дървета трябва да бъдат велики и гениални. Всъщност така ли е ? Мнозина казват: “Човек трябва да стане голям, да порасне на височина и широчина, при това да бъде строен и деликатен.” Според вас кой е по-строен: стогодишният дъб или някой висок, снажен човек? Вековните дървета се хвалят със своята дебелина и устойчивост, а хората се хвалят с пластичността на своето тяло. Цялото тяло на човека трябва да се отличава с подвижност, с пластичност на мускулите. Например, ако разгледате лицето на човека, всеки мускул на лицето му трябва да изразява идеите, които го вълнуват. Също така в движенията си човек трябва да бъде изразител на своите идеи. Неговият ход, неговият вървеж трябва да изразява напълно идеите му. Ако наблюдавате хода на някой човек и видите, че при движението си той прави криви, счупени линии, като лъкатуши ту на една, ту на друга страна, вие ще познаете и характера на неговите идеи. После виждате, че някой човек върви с наведена глава, друг – с изправена, трети – с увиснала надолу устна, с разчорлени вежди и казвате: “И така може.” Не, така не може. Това е дисхармония на линиите, която по никой начин не може да се допусне в небето. Как мислите, може ли да съществува такава дисхармония между ангелите? Когато някой човек се стреми към съвършенство, към светли идеи, линиите на неговите движения трябва да бъдат хармонични, плавни и пластични. Аз не говоря за тялото като форма, но като израз на светли и свещени Божествени мисли. Ако линиите на движението в човека не са хармонични, той е осъден на заболяване от различни болести. Изобщо всички болести се дължат на изтощаване на нервната система у човека. Когато човек се грижи повече за придобиване на материални блага, отколкото за разработване на своите мисли и чувства, той заболява от туберкулоза. Човек трябва да знае, че той не е длъжен да носи света на гърба си, нито пък светът е длъжен да се грижи за него. Много от съвременните хора искат другите да мислят за тях, да ги славят, да им дават букети и венци за техните придобивки. Казвам: Тези хора взимат само едната страна на това положение. Те не знаят на какво могат да се натъкнат от грижите на хората към тях. Няма по-голямо нещастие за човека от това, хората да мислят за него и да го славят. Представете си, че вие вървите по улицата и срещате хора, които се грижат за вас и постоянно ви мислят. Какво трябва да направите? Вие трябва непрекъснато да ги поздравлявате, вследствие на което ще бъдете постоянно с наведена и в движение глава. Ако пък тия хора ви дойдат на гости, вие трябва да ги посрещнете добре, да ги нагостите, да им поговорите малко. Лесно ли е да се справите с хиляди хора? Тъй щото, като взимате облагите от хората, трябва да имате предвид и задълженията към тях. Съвременните хора са взискателни към правата си, а немарливи към задълженията си. За пример някой човек се моли на Бога за някого, да му помогне Бог, да го благослови. Щом получи благословението от Бога, този човек трябва да поеме известни задължения към онзи, за когото се е молил или поне да му занесе Божието благословение. При това той сам трябва да занесе благословението на своя ближен, а не слугата. И тъй, като ученици, вие трябва да се спрете върху положителния живот, върху хармоничното в него. В това отношение вие можете да се учите и от светските хора, които също така имат своя школа и свои учители. Нима търговецът не учи как да търгува? От невидимия свят изпращат учители за хората от всички професии и занаяти. От способностите на учениците зависи и правилното положение на една или на друга професия в живота. Същото може да се каже и за религиозните хора. И религиозните хора имат свои учители, които ги учат как и в какво да вярват. За пример от невидимия свят устройват някакво видение на някой религиозен човек; на друг пък внушават някаква възвишена идея, която той със ставането си още трябва да приложи. Чрез своите ангели Бог работи върху всички добри хора, явява им се, подтиква ги към дейност. Затова и в Писанието е казано, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава как мислите, Бог може ли да живее в сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.” Той живее само в сърца, дето има любов, вяра и надежда, т. е. в детските сърца, в които няма никаква скръб, никакво отчаяние. Това се отнася до висшия, до съзнателния живот на човека. И в този живот има скръб, но такава, която повдига човешката душа. Страда ли човек съзнателно, той е близо до Бога. Казано е в Писанието: “Призовете ме в ден скръбен!” Страда ли човек, без да разбира смисъл на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-после Бог изпрати някой от своите служители да му помогне. Дойде ли Божият служител, той ще остане при вас само за няколко моменти и ще ви напусне. Какво ще прави цял ден при вас? Има ли смисъл той да слуша вашите оплаквания, че този ви казал нещо обидно, или че не сте се нахранили както трябва, или че нямате обуща, дрехи и т. н.? Духовният човек е доволен от всичко. Велик човек може да се нарече този, който, след като претърпи една загуба от сто хиляди лева, той се обърне към Бога с всичкото си смирение и каже: “Господи, благодаря Ти за това, което спечелих чрез загубата на тия пари.” Казвам: Само такъв човек е в състояние да се радва на петте лева, които би му дал някой. Материалните блага, към които хората се стремят, имат значение за ненапредналите още души. И затова ще видите, че на такива хора Бог дава къщи, ниви, богатства, пари, които им служат като средства за забавление. На напредналите души Бог казва: “Вие не се нуждаете от пари, от богатства, от ниви; вие трябва да обърнете погледа си нагоре, към необятния небосклон и там да наблюдавате и проучвате звездите, луната и слънцето.” Някой от учениците, който иска да работи за Бога, хваща едно от децата в света, което още се забавлява, и го довежда в школата да го направи ученик, като му казва, че трябва да се откаже от всички свои кукли и забавления. Мислите ли, че това дете може да се задоволи с работата в школата? То скоро ще се отегчи и ще излезе вън, в широкия свят. Това дете още не се е наиграло, няма защо да му отнемате игрите преждевременно. Оттук аз вадя следното заключение: ученикът, който страда за пари, за богатства, това показва, че той е още дете, което преждевременно са заставили да учи. Спорът между учениците днес се свежда именно към това да придобият повече пари, да придобият повече материални блага и кой от тях да вземе първо място. Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у вас няма никакво смирение, никакъв копнеж за ученичество. Смирението се придобива отвътре, а не отвън. Сега от всички се изисква чистота, искреност, да не се представяте такива, каквито не сте. Може ли да се нарече духовен човек този, който се занимава изключително с материални неща в живота си? Съвременните хора минават за християни, но търсят само материални блага. Те минават за християни, но искат от Бога здраве, което да използуват, както те разбират. Едно нещо трябва да помните: Христос дойде в света да научи хората да познават Бога и да Му служат, а не да придобиват богатства и щастие. Какво виждаме в сегашните хора? Щом не постигат това, което желаят, започват да критикуват Бога, да се съмняват в Него. Никой няма право да критикува Бога, нито да се съмнява в Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добър урок за своите постъпки. В това отношение небето е безпощадно. Свещено трябва да пазите Божието име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на душата. Освободите ли се от критиката, вие ще имате вече условия за създаване на вашия характер. Ако е въпрос за критика, и аз мога да ви кажа, че сте обикновени хора, направени от пръст. Какво става с вашите синове и дъщери? Като поживеят няколко години на земята, умират. Тогава какво може да се каже за хората, които умират? Казвате: “Като умрем, поне ще отидем на другия свят, който е по-добър от земния.” Казвам: Каквото е заслужил човек на земята, такова ще получи и в другия свят. Нищо не се дава незаслужено. Казвате: “Култура трябва на съвременните хора!” Какво означава думата култура? – Обработване. Представете си тогава, че някой съвременен човек си направи една хубава къща с градина, в която посажда много цветя, между които се развъждат голям брой червеи, мухи, бръмбари и др. Питам: Ако цветята се развалят, изсъхват от тия червеи, какво ще се ползва той от тази градина? При това той развъжда кокошки, които цял ден ровят цветята да търсят червейчета. Какво ще го ползва тази градина? След това този човек се облича с хубави дрехи, модерно ушити, и влиза – излиза от богата, скъпо направена къща, която служи за съблазън на хората. Питам: Какъв смисъл имат хубавите дрехи и богатата къща? Може ли да се нарече това нещо култура? Хубавите дрехи, богатите къщи имат смисъл само тогава, когато в тях могат свободно да влизат нашите братя, Божиите посланици. Днес някоя светла мисъл слиза от Божествения свят и хлопа на вратата на една от тия хубави къщи: “Моля, отворете ми, аз съм посланница от висшия свят, искам да погостувам у вас. Пътница съм, от далечен край ида.” – “Не мога да те приема днес. В този момент аз се обяснявам с моя мъж. Господ ми е дал лош мъж, с когото постоянно се караме. Никого не приемам, не съм разположена.” Щом тази мисъл – Божията посланница, се връща назад, на другия ден Бог изпраща в тоя дом болестта дифтерит. Той казва на болестта: “Ще отидеш в еди-кой си дом и ще хванеш за гърлото детето на тази жена, която вчера не те прие, и ще го задигнеш в онзи свят.” След няколко дни Бог изпраща друга мисъл – посланница в този дом, но вече при мъжа. Посланницата хлопа на вратата и казва: “Моля, приемете ме във вашия дом. Аз съм странница, ида отдалеч, искам да погостувам малко при вас.” – ”Не мога да приема никого, не съм разположен, защото днес не можах да спечеля толкова, колкото трябваше за нуждите на жена ми. Иди на друга място!” Не се минава много време и в работата на този господин настъпва криза: той изведнъж изгубва една сума от 100 000 лева. Питам: Разбирате ли сега на какво се дължат страданията и нещастията, които сполетяват съвременните хора? Тъй щото всички страдания, изпитания на човечеството се дължат на факта, че хората не приемат Божиите посланици в своя дом, но ги пъдят, връщат ги назад. Това значи да не приемате Божественото в себе си. И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, ще знаете, че причината за това сте самите вие. Кой от вас не с хулил Божието име? Кой от вас не е критикувал Бога? Кои от вас не се е съмнявал в Него? Ще кажете: “Ние не сме хулили Божието име.” Казвам: Да хулите Бога, това не подразбира направо да хулите Неговото има. Достатъчно е да хулите и да критикувате всеки, който служи на Бога. Какви думи, какви измислици се носят по негов адрес! Всичко това се върши зад гърба му. Смелост трябва да имате! Ако искате да кажете за някого нещо, излезте пред лицето му и кажете всичко, каквото искате. Няма по-грозно нещо от това да се говори зад гърба на човека. И затова казвам: Ако искате Бог да ви благослови, да вървят работите ви добре, да учите хубаво, да имате добри деца, мислете добре за всеки човек, който върши Волята Божия и Му служи. Когато ви казвам, че трябва да мислите добре за такъв човек, това подразбира, че трябва да мислите добре за Бога, Които живее в него и Комуто той служи. Същото се отнася и до мене. Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм аз и защо съм дошъл. Аз не говоря за себе си, но казвам, че съм дошъл на земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете първо при Бога, а после елате при мен, да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Ако намерите друг, който може да ви покаже пътя, идете при него. Някой казва: “Христос ще ни покаже пътя.” – Радвам се, че можете да намерите Христа. Безразлично е кой ще ви покаже пътя, дали Мойсей, Христос или Мохамед; все трябва някой да ви покаже пътя. Един е този, който може да ви покаже пътя, не са двама. Тъй е наредил Бог. И когато казвам, че ще ви покажа пътя към Бога, вие трябва да знаете, че аз не съм самозваник. Самозваникът никога не може да покаже пътя на хората към Бога. И затова казвам: Първо научете се да любите Бога, ако искате да отидете при Него. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила”. Днес кои може да каже, че люби Бога, Христа или своя Учител по този начин? Какво сте пожертвали вие за Господа, за Христа или за своя Учител? Истинската жертва не седи в материалното, което можете да дадете някому. Ако е въпрос за материални облаги, Христос нито на времето си е имал нужда от тях, нито днес се нуждае. Христос беше един от най-добрите лекари: Той отваряше очи на слепи, възкресяваше мъртви, а освен това Той разполагаше с наука, каквато днес никой не познава. Питам: Може ли такъв човек да остане гладен и необлечен? Затова всеки, който и днес работи с Христа, с Неговото име, той е в сила да направи това, което и Христос правеше. Сега да оставим този въпрос настрана. Едно е важно за мене: ако аз след толкова годишната си работа в България успея да науча българите да любят Господа, както е казано в Писанието, това ще бъде първата светла страница в моя живот. Тъй щото, аз ще имам две важни страници в своя живот: едната тъмна, черна страница, пълна с хули и лоши думи за мене, защото съм се осмелил да кажа Истината в очите на хората. Втората страница ще бъде светла, красива страница на моя живот, защото съм научил хората да любят Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Казвам: На вас, като ученици на виделината, предстои задачата да различавате Божия Дух от духовете на онези малки ненапреднали души, които могат само да спъват хората, но не и да ги напътват към Бога. И затова, ако искате да напредвате като ученици, трябва за изхвърлите всяка лоша мисъл от ума си и всяко лошо чувство от сърцето си. И тогава, търсите ли Христа, ще ви покажат де е. Търсите ли Буда, Мохамеда, Кришна или Мойсея, ще ви покажат де се намират. Ако търсите ангелите, и тях ще намерите. Обаче, отидете ли да живеете между тях, ще станете два пъти по-нещастни, отколкото сте били. Защо? – Защото ангелите са красиви, те живеят абсолютно чист живот, с който вие не бихте могли да се справите. И затова те скоро ще ви пратят на земята, там да завършите своето развитие. Всеки ангел има определена мисия в космоса, тъй щото, ако рече да дойде за малко при вас, то е само да ви предаде някакво благословение от Бога. Щом свърши работата си, той веднага ще ви напусне. Рече ли да остане дълго време при вас, в космоса ще настане вътрешна промяна, вътрешна дисхармония. Ангелите идват при човека само да донесат някаква Божествена мисъл или едно Божествено чувство, което той трябва разработи. И затова, ако вие искате да подобрите своето сърце, своя ум и своята воля, едно ви е потребно: да възлюбите Бога. Сега важната мисъл, която ви оставям, е: познайте Бога, любете Бога! Досега никому не съм казвал, че трябва да продаде имането си и да го раздаде на бедни. Това други са ви проповядвали. Нито съм казвал, че не трябва да се жените. Който иска да се жени, свободен е, но който иска да познае Бога и да Му служи, той не е свободен да се жени. Рече ли такъв човек да се жени, още вечерта неговата невяста ще бъде задигната. Той сам е дал обещание да служи на Бога и трябва да изпълни обещанието си. Бъдете свободни в своите действия, но във всичко бъдете честни, справедливи, добри и умни. Някой иска да стане търговец. Свободен е да стане търговец, но като такъв, той трябва да бъде честен, умен, справедлив и добър. Друг иска да стане адвокат. Нека стане адвокат, но да бъде честен, добър, умен и справедлив. И затова, който иска да се жени, свободен е, но трябва да носи всичко с благодарност. Когато мъжът дойде неразположен, кисел, жената трябва да благодари на Бога за това положение. Така ли правят днешните жени? И жената, и мъжът в изпълнение на своята служба трябва да бъдат честни, добри, умни и справедливи. Постъпват ли по този начин помежду си, ще дойде ден, когато Бог ще ги освободи от това положение и те ще се намерят в по-висока фаза като ангели, за които се казва, че те нито се женят, нито за мъж отиват. Те са същества на възкресението. Що е женитбата? Женитбата е акт, който Бог е допуснал първоначално още за подобрение живота на падналите души, да им даде възможност да се върнат отново на земята, да продължат работата си и да достигнат своето усъвършенствуване. Животът на съвременните хора е живот на страдания. Всеки, който се е оженил, знае какво нещо представлява бракът. Да се ожени човек, това значи да мине през най-гъстата материя. Засега обаче това състояние е необходимо, то представлява преходна фаза в живота на съвременния човек. Ще дойде ден, когато отношенията между мъже и жени ще бъдат отношения между души. Тогава, ако мъжът е на земята, жената ще бъде на луната или на слънцето; ако жената е на земята, мъжът ще бъде на луната или на слънцето и оттам ще си телеграфират, ще влизат във взаимни отношения и разбирания. Те могат от време на време само да се срещат заедно или на земята, или на луната, или на слънцето и после пак да се разделят. Може ли да има по-хармоничен живот от този? Какво пo-идеално съчетание между две души от това? Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мъжа и жената? Те ще трептят, ще очакват момента да се срещнат и да си разменят няколко хубави мисли и чувства. Само при такива отношения може да съществува любов между мъжа и жената. Този вид съчетание представлява идеал за всяка душа. Ще дойде ден, когато хората ще живеят така, но сега те трябва да преминат през гъстата материя, да преодолеят известни трудности и мъчнотии и когато разрешат правилно своите задачи, ще опитат истинската любов, истинския живот, към който сега всички се стремят. Казвам: Всички трябва да влезете в новия живот, да живеете с нови мисли, с нови чувства и всеки акт да бъде осветен от Бога. Вършете всичко за слава Божия! Ако се жените, момата и момъкът предварително трябва да отидат при Бога, да Го възлюбят и ако получат Неговото благословение, да се женят. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина трябва да взимат участие във всеки акт, който вършите на земята. Идея трябва да имате! Сега вие питате: “Какво нещо е Господ?” Аз ще ви отговоря на този въпрос. Това, без което не можем да живеем, е Господ. Ако за миг само Бог престане да мисли за нас, нашият живот съвършено се прекъсва и ние се намираме в положението на изсъхнал цвят, лишен от вода, въздух и почва. Благодарение на това, че Божията мисъл е постоянно отправена към нас, ние живеем, движим се, мислим, чувстваме и действаме. Неговата мисъл не е нищо друго освен Божествен ток, който тече през нашия живот. И затова казвам: Изчистете ума си от всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си от всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече през вас Божия живот, Божиите блага и благословения. Казано е, че Бог ще заличи греховете ни и никога няма да ги спомене. Кога ще стане това? – Когато ние изчистим умовете и сърцата си. Казвате: “Възможно ли е Бог да ни освободи от всички грехове?” – За Бога няма невъзможни неща. Ако вашите грехове са тежки, като планина, Бог ще ги дигне с малкия си пръст като перушинка и ще ги разпръсне из пространството. Сърце смирено и дух кротък се изисква от вас, за да имате Божиите блага. Тогава всичко ще се превърне за ваше добро. Сега, като говоря така, мнозина ще помислят, че имам предвид някого. Не, аз говоря за всинца ви. Животът на всички трябва да се измени. Идеите ви трябва да бъдат строго определени. Чувствата ви също така трябва да бъдат насочени към една определена посока, да възлюбите Бога. Този е пътят на Истината, към който трябва да вървите. И тъй време е вече да се внесат нови мисли в умовете ви, защото те носят живот и разнообразие. Еднообразните мисли раждат хипнотични, тягостни състояния в човека. Разнообразието е основа на новия живот. Влезете ли в Божествения живот, първото условие, което се иска от човека, е доволство, от всичко да е доволен и за всичко да благодари. За пример, като бяхте това лято на Мусала, там прекарахте много положения, чрез които невидимият свят ви даде условия да развиете в себе си доволството. Там ви валя дъжд, брули ви вятър и вие изнесохте това с радост и доволство в себе си. Изложени на открито, без палатки и особени приспособления, вие прекарахте няколко дни с песни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту от едната, ту от другата страна, макар че дъждът непрестанно валеше. Това беше една от важните задачи, която като ученици трябваше да прекарате. За мнозина това положение служеше за съблазън, защо Бог да не послуша молитвата ви, дъждът да престане, да се поизсушите и стоплите. Обаче от невидимия свят ви поставиха на изпит да понесете тези условия, да се калите, да погледнете на нещата от дълбочина, да разберете, че всичко иде от Бога. Нали е въпрос за разнообразие? Какво по-голямо разнообразие искате от това? Ту дъжд, ту слънце, ту вятър. Тия преходни състояния във времето не са нищо друго освен условия за развитие на човешката мисъл и чувства. Често хората казват: “Ние трябва да живеем добре.” Казвам: Престанете да говорите така и кажете, че всичко, което става в живота ни, е добро, понеже иде от Бога. И тъй красотата на живота седи в разнообразието. Ядеш или постиш, благодари на Бога; страдаш или се радваш, благодари на Бога; боледуваш или си здрав, пак благодари на Господа. Кажи си: “Добър е Господ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Аз не съм от много добрите хора, имам нужда малко от Божията корекция.” Нека остане в ума ви мисълта да бъдете благодарни от всичко. Само по този начин вие ще създадете в себе си нов свят от идеи и чувства. Защо? – Защото идеите, които се градят, почиват на известни закони, които вие трябва да знаете. Същото нещо се отнася и за физическия свят. Речете ли да построите една къща, вие можете да я построите по три начина: или по физически начин, като поставите основите й на физическия, на материалния свят; или по духовен начин, или по Божествен начин. И затова, като построите една къща на физическия свят, тя трябва да съдържа в себе си и трите елемента – физически, духовен и Божествен, ако искате да имате Божественото благословение. Като съградите къщата по този начин, непременно ще се роди един добър човек. Иначе, не се ли спазят тия закони при съграждането на една къща, непременно някой човек ще умре. Тъй щото всяка къща трябва да бъде съградена при такива правилни съотношения, че да се роди един добър човек. Тази къща трябва да бъде израз на този добър човек. Казвам: От вас, като ученици на Любовта, се изисква устойчивост в убежденията. При каквито изпитания и да ви подложат, вие трябва да издържате. Поддавате ли се на съмнения, няма да издържите изпитите си. Трябва ли да се съмнявате в Бога? Някой казва: “Бог не ме обича, на еди-кого си е дал повече благословения.” Като говорите така, то е все едно някоя долина да се оплаква, че слънцето не я огрява както съседната долина. Вярно е, че една долина може да дава повече плодове от друга, но затова нито долината, нито слънцето са виновни. За да може една долина да дава повече плодове от друга, причината за това се крие в почвата, в самите плодове и т. н. Може ли планинският връх да страда от това, че не ражда плодове? Всяка долина и всяка планина приема толкова, колкото й трябва. Тъй щото в това отношение слънцето на живота дава всекиму толкова, колкото му е необходимо. Бог обича всички еднакво, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. За пример върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност, обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по повърхността на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичат. Който има твърдостта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любов. Казвате: “Какво трябва да направим тогава?” Станете меки, подвижни като водата. Второ важно положение е да създадете добри отношения помежду си. Дойде ли някой брат у дома ви, приемете го сърдечно, искрено, предложете му да си измие краката, да си почине, а после се разговаряйте с него братски. Бъдете свободни, искрени, без стеснение помежду си. В това отношение много помагат екскурзиите. Когато отиваме на Мусала например, аз изпитвам удоволствие да се разговарям със себе си, с камъните, с околната природа и с вас. Като ви наблюдавам на това място, аз ви изучавам такива, каквито сте. Всред природата човек отваря сърцето си и за своите ближни, и за околната обстановка, като приема повече или по-малко от Божието благословение. Животът всред природата е един от методите за подмладяване на човека. И тъй, ако искате да бъдете ученици на Всемирното Братство, откажете се абсолютно от съмнението и от подозрението. Какъв смисъл има да се съмнявате в някой човек? Ако този човек е свързан с Бога, не се съмнявайте в него. Той и без това е под зоркото око на Бога. Няма мисъл или чувство у него, в които Божието око да не прониква. И тогава вярвайте, че този човек ще ви даде най-хубавото и красивото, което се крие в неговата душа. Затова, дойде ли в ума ви някаква мисъл на съмнение, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла някъде отвън. Затова именно и Писанието казва: “Молете се един за друг”. Аз пък казвам: Мислете добре и бъдете така добри, както Бог е добър и както Той иска да бъдете добри. Сега ще кажете: “Защо Бог, който е толкова силен, допуща лоши мисли, лоши чувства и лоши постъпки у нас? Той не може ли да спре тия промишления?” На тези въпроси вие сами ще си отговорите. Нали и вие имате някаква философия за живота? Отговорете според нея. На същото основание можете да запитате: “Защо Бог допуща Учителят да изнася грешките ни и по този начин да ни обижда?” Да се обижда човек, това подразбира, че той намира, че всичко, което му се казва, не отговаря на действителността. Значи на този човек се приписват качества и деяния, които той не притежава. Щом вие се обиждате и мислите така, казвам: Криво мислите и криво чувствувате. Като ученици, вие трябва да мислите право. И затова на всички ви желая да имате топли сърца и светли умове. При това на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени в отношенията си. Знайте, че всичко, което става в този свят, е за добро. Казвам: Млади или стари, всички трябва да бъдете скромни и смирени. Смирение се иска от всинца ви. Смиреният човек познава Бога, познава своя Учител. Той не се съмнява, нито се колебае. Едно трябва да знаете: вие ще срещнете много учители, но за вас е важно кой е истинският Учител. Много учители има в света, но един е Великият Учител. Много майки има в света, но една е Великата Майка. Много бащи има в света, но един е Великият Баща. Всеки може да бъде учител в света, но той не трябва да заеме мястото на Великия Учител, мястото на Бога. Кой обикновен човек може да играе ролята на слънцето? И коя запалена свещ може да осветли цялата земя както слънцето? Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажат: “Каква цел има Учителят да ни говори по този начин?” Казвам: Единствената цел, която имам, е да ви помогна да станете достойни синове или членове на Всемирното Бяло Братство. Някой ще каже: “Тук се говори за членове на някакво ново общество.” Бялото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е съществувало от памтивека, но продължава да съществува и до днес. За да се удостоите за това благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и ветрове, всички вълнения на морето в него да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето слънце, ще стане светъл ден за вашето небе, без облаци и без сенки. Изгрее ли слънцето на вашия живот, и сърцето ви ще трепне, защото ще чуете гласа на Божия Дух, на всички ангели, на всички напреднали братя. И тогава вие ще влезете във Великия Град, между възвишени и разумни същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде неописуема. Засега всички сте в пустинята, дето дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. Преодолеете ли веднъж мъчнотиите, вие ще бъдете бодри и весели. Защо? Защото зад вашия гръб не е нито държавата, нито индивидуалният живот, нито семейният живот, нито общественият живот. Зад вашия гръб е Бог. Досега вие сте живели за себе си, живели сте за дома си, живели сте за обществото, живели сте за народа си, живели сте и за човечеството, но казвам: Отсега нататък живейте вече само за Бога! Живеете ли за Бога, вие ще придобиете светлина да разберете това учение, да се разбирате с хората и със своите ближни. Живеете ли за Бога, вие ще възкръснете. Живеете ли за Бога, ще има единство в разбиранията и в схващанията на всички хора. Казвам: Знанието, което се проповядва в Школата, не може да се повери на профани хора. Ако нямате чист ум, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и с готовност в себе си да пожертвуват всичко за Слава Божия. Нямате ли тази чистота, аз ще занеса със себе си новото знание, никому няма да го поверя. Един ден то ще се повери само на готовите от вас. Казвате: “Христос даде много знания на учениците си.” Наистина Христос повери известно знание на своите ученици, но то беше малка част от това, което Той носеше със себе си. Христос казва: “Още много знания могат да ви се дадат, но не сте готови за тях. Затова, когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито в мене”. Кога ще дойде Духът на Истината? – Когато бъдете готови. Същото мога да ви кажа и аз, като ви преведа тези думи и на научен, и на религиозен, и на философски език, както и в проза, и в поезия. Изобщо аз мога да ги преведа на какъвто език искате, било от модерните или от старите езици. На кой език искате да ви ги кажа, да ме разберете най-добре? Навярно ще искате да ги преведа на български език. Обаче аз съм решил отсега нататък да говоря на Божествен език, а вие сами да си превеждате, всеки според своя близък матерен език. Засега аз едва съм намерил съответни символи в българския език, чрез които превеждам Божествения език. Ако хора от други народи искат да слушат Божието Слово, те трябва да дойдат тук и сами да си намерят символи, с които да Го превеждат. Западните народи ще приемат Божието Слово от изток. Изобщо мисълта на западните народи е аналитична, когато тази на източните народи е повече символистична. Сега в тази лекция ви дадох много правила и методи, които трябва да спазвате, ако искате да бъдете ученици на виделината. Някой ще каже, че е женен и не може да се занимава; друг ще каже, че е прост; трети, че не е добър човек и т. н. Казвам: При каквото положение и да се намирате, нищо не ви препятства да бъдете добри ученици и да изучавате, каквото ви се проповядва в Школата. И като женени и неженени, и като прости и учени, и като бедни и богати, нищо не ви липсва да бъдете ученици. Във всички има вложен добър материал, който трябва само да се обработва. Не работите ли, той ще остане суров и вие ще мязате на зелени плодове. Работите ли, вие ще узреете, от вас ще излязат и учени, и философи – каквито пожелаете. Ще кажете: “Остаряхме вече, не е време за учение.” Казвам: Утре вие пак ще се родите. Днес приготовлявате условия за вашия бъдещ живот. Ако днес не работите, утре ще се родите като зелена, недозряла краставица. Тъй щото, не работите ли върху себе си, краставици, тикви, пъпеши, дини ще станете и то зелени. Казвате: “Каква е тази философия? Как така ще станем краставици, тикви и т. н.?” Аз ще ви обясня тези символи. Какво означава краставица? По форма краставицата е дълга и тясна. Тя е символ. Следователно, ако не работите, вашата глава ще стане тясна и дълга като права линия. Тиквата пък подразбира, че в скоро време ще станете голям, велик, но след шест месеца всичкото ви величие ще изчезне. В края на краищата градинарят ще продаде и тиквите, и краставиците, ще вземе пари от тях, ще яде и ще пие, а от вас нищо няма да остане. Питам: Какво остана сега в ума ви от тази лекция? Важната мисъл е да намерите пътя към Бога, да отидете при Него и Той да ви разправи нещо за вашия Учител. Като намерите Бога, ще Му служите с всичката си любов. Като казвам, че Бог ще ви разправи кой е вашият Учител, аз разбирам думата Учител в широк и дълбок смисъл. Когато бъдете готови, може да ви се поговори нещо повече върху смисъла на тази дума. Като се говори за единство между Бога и Учителя, това единство се изразява с думите: “Един е вашият Отец, един е вашият Учител”. Разберете ли тези думи, вие ще разберете и мисълта: “Дето е Духът Христов, там съм и аз”. Сега една от задачите, която ви е дадена като ученици, е да уравните всички сметки, всички спорове и недоразумения, които съществуват между вас. Ще се молите, ще работите, ще решавате задачите си, докато най-после се обърнете към Бога с думите: “Господи, трудна е задачата, която си ми дал за разрешение, но ще направя всичко възможно да я разреша, да Ти покажа, че съм Те възлюбил”. Бог е вътре във вас, Той ви слуша и ви помага. Бог с никого не можете да сравните. Ще дойде момент във вашия живот, когато вие ще се изявите във всичката си чистота; в този момент вие ще бъдете подобни на Бога. И когато се разгневите, от гледището на Божествената Правда вие ще мязате на Бога. Защо? – Защото в Стария Завет е казано: “Бог твори доброто и злото”. Тогава как ще примирите това противоречие? Преди всичко вашето зло не е зло и за Господа; и вашето добро не е добро и за Господа. Запример, ако вие дадете 100 000 лева на някое бедно, благочестиво семейство, с тия пари вие можете да го тикнете в кривия път. Значи вашето добро не е добро и за Господа. Този беден човек се разваля, развалят се и домашните му, отричат се от Бога и не искат повече да работят. И обратното може да стане: вие взимате тези 100 000 лева от някой богаташ и ги давате на едно бедно семейство, което от този час се повдига: децата започват да работят, да учат; родителите също така работят, предприемат някаква работа, от която се ползват още много бедни. Питам: Злото, което причинихте на богаташа, като му взехте парите, сега не е ли добро за бедния човек и за неговото семейство? Тъй щото първата ваша постъпка беше добра за вас, но за Бога – зла. Във втория случай постъпката беше зла за вас, а за Бога – добра. Обаче има постъпки, главно от духовен, а не от материален характер, които и пред Бога са добри, а пред хората са добри; има постъпки, които и пред Бога са зли, и пред хората са зли. Сега на всинца ви трябва светла мисъл, чисто сърце и силна, свободна воля. Всички трябва да бъдете бодри и весели. Всеки трябва да се проявява разумно, по Божествен начин. Това ще стане, когато придобиете светли мисли и чисти чувства. Тогава ще можете да постъпвате като ангелите. Сега от вас искам Словото, което ви говорих, да не падне на песъчлива почва, но да го приложите през течение на годината. Трябва да бъдете будни в мисълта си: всяка вечер, като си лягате, и всяка сутрин, като ставате, дръжте в ума си мисълта да приложите това, което тази вечер ви говорих. Изправете се пред Господа и кажете: “Господи, заради Тебе искам да направя това, макар и сто пъти да падна. Ще работя, ще прилагам, докато постигна идеала, който си вложил в моята душа.” Не казвайте, че не можете да направите това, което Бог иска от вас. Всичко, което Бог иска да направите за себе си, е възможно. Всички можете да изпълните това, което тази вечер ви говорих. Знанието трябва да се разработи и асимилира от вас така, че да стане ваша плът и кръв. Изпаднете ли в гневно състояние, не се сърдете на Бога. Бог не е виновен за трудностите и ограниченията, в които изпадате. Усилено трябва да работите, да се молите, докато изправите своите погрешки. Вземете например еврейския народ. Бог даде на еврейския народ много обещания, но въпреки това, той пропадна. Защо пропадна този народ? Защо разпна Христа? Вие ще започнете да философствате, че така било писано в книгите на пророците. Преди всичко в книгата на пророците е писано Христос да бъде разпнат от римската империя. Обаче евреите, за които Христос дойде, те Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: “Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: “Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да Му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на земята. Евреите не послушаха Мойсея и разпнаха Христа. Мнозина от вас ще кажат, че така е било писано в книгите на пророците. Така се оправдаваха евреите, така можете и вие да се оправдавате, да кажете, че е писано вашият Христос да бъде разпнат. От кого? – От самите вас. Казвам: За вас е писано във вашия закон да станете ученици на Христа, Той да ви покаже пътя към Бога. Затова именно Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз съм Пътят към Бога. Аз съм Пътят към Истината. Аз съм Пътят към Живота.” Това значи: всички трябва да минете през Христа, да ви покаже пътя към Бога. И като отидете при Бога, пак се върнете при Христа. Тогава аз ще ви кажа, защо пак ще се върнете при Него. Бог е верен и истинен. За Неговата слава трябва да извършите всичко. Който е ходил при Бога и се е върнал при своя Учител, той вече е намерил Истината. Каквото сте научили и разбрали от Бога, ще го проверите на земята. И ако сте научили добре уроците си, ще ви пратят между хората да проповядвате. Моята задача сега е да ви покажа пътя към Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даром. Има три начина, по които хората работят в живота. Първият начин е служене, работене за пари. Запример имате един земеделец, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели от него. Вторият начин: земеделецът обработва нивата си, а житото раздава на сиромасите даром. Третият начин: земеделец обработва нивата си и освен, че раздава житото си на сиромасите даром, но той отваря безплатни училища за тях и ги просвещава. Засега най-достъпно служене за вас е това на втория земеделец. Започнете с него! Един ден, когато напреднете повече, ще служите на Бога по третия начин, като третия земеделец. Учениците на Любовта трябва да работят абсолютно безкористно и с любов. Дойде ли при мене някой, който продава житото си с пари, аз зная от коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава житото си на сиромасите даром, и него зная от коя категория е. И най-после, дойде ли трети, който постъпва като последния земеделец, раздава житото си на сиромасите и ги просвещава, той е истинският ученик. Когато ученикът дойде при своя Учител, те се разбират напълно. Тогава и небето е готово да направи много нещо за ученика. И тъй всички трябва да живеете в Мир! Глава на вашия разумен живот ще бъде Истината. Глава на вашето разумно сърце ще бъде Любовта. Глава на вашата воля ще бъде Мъдростта. Когато волята ви се ръководи от Мъдростта, когато сърцето ви се ръководи от Любовта и когато умът ви се ръководи от Истината, няма по-добър живот от този. Казвам: Всички трябва да бъдете свободни, през цялата година да работите за Царството Божие, за благата Божии и за реализиране Волята Божия. Същевременно ще работите за идване на Божията Любов и Божия Мир у вас. Само така ще можете да придобиете знания във всички отрасли на Божествения живот. Сега ще ви дам следното мото: „Милостта Божия да пребъдва в нас през всичките дни на нашия живот!” „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 32. Лекция от Учителя, държана на 14 юли, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Специалниятъ законъ Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СПЕЦИАЛНИЯТ ЗАКОН “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление От какво зависи успехът на ученика в този свят? Три отговора могат да се дадат на този въпрос. Едни поддържат, че успехът на човека се дължи на неговия ум; други поддържат, че успехът на човека се дължи на неговото сърце и трети поддържат, че успехът на човека се дължи на неговата воля. Значи, ако успехът на човека зависи от ума му, той има връзка с умствения свят; ако успехът зависи от сърцето му, той има връзка с чувствата, с религията; и ако успехът зависи от волята му, той има връзка с физическия, с материалния свят. Изобщо, за да има човек успех в живота си, той трябва да си създаде характер. Какво нещо е характерът на човека, вие знаете това, няма защо да се обяснява. Всеки човек, всяко животно има свои характерни черти, по които се различават едно от друго. В това отношение характерът представлява външна придобивка, спечелена през вековете. Успехът на човека, колкото и малък да е, той е свързан както с неговото минало, така и с настоящето, и с бъдещето му. При това и минималният успех на човека не е нещо единично, индивидуално, но представлява колективен резултат, т. е. резултат на множество същества, които са работили в известно направление. Въпросът за успеха на човека е философски. Някои може да се интересуват от този въпрос, а някои може да не се интересуват. Обаче всички хора трябва да се интересуват от този въпрос, защото те искат да имат успех. Успехът подразбира вътрешно благо за човека. Сега всички вие минавате за ученици. Според вас кой е ученик? Кои са характерните черти на ученика? Преди всичко ученикът трябва да има връзка с живата природа, да разбира нейните закони, да ги спазва правилно и да ги прилага в живота си. Има два вида ученици: едните са ученици на Всемирното Бяло Братство, а другите са ученици на Всемирното черно братство. Между тези две категории има и трета категория, които не са нито бели, нито черни, но примиряват и двете категории. За третата категория няма да говоря нищо, понеже те спадат извън рамките на сегашния живот. Учениците на Всемирното Бяло Братство, както и тия на Всемирното черно братство се различават коренно по методите на своите действия. За да има успех ученикът, от която категория и да е, той непременно трябва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодействие или изненада може да наруши равновесието му, той не може да се надява на успех в работата си. За пример много хора се влияят от времето, от условията на живота: ако времето е облачно, и те стават мрачни; ако са икономически затруднени и нямат пет пари в джоба си, те веднага се смущават, изгубват присъствието на духа. Действително икономическият въпрос е от голяма важност за човека. Този въпрос е голям изпит за ученика, докато той го разреши правилно. За правилното му разрешение се изисква необикновен ум. Не е лесно човек да се справи с мъчнотиите в своя живот. Когато човек не може лесно да се справи с известна мъчнотия, той оставя всичко на Господа и казва: “Господ ще промисли за мене.” – Това е само предположение. Бог може да промисли за теб, а може и да не промисли. В мъчнотиите човек ще научи законите, по които се придобиват благата на живота. Има специален закон, според който Бог определя и раздава благата на всички хора. Питам: Вие знаете ли кой е вашият специален закон? Ето едно нещо, което не знаете. За всеки човек има специален закон, по който той получава благата на своя живот. От този закон зависи неговото щастие, неговият успех. По този закон той може да се домогне и до тайните на природата. Този закон представлява модерно наредена инсталация с ключовете и с всичките си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите с вашата инсталация. Казвам: На всички ви е необходима светлина, за да може всеки отделно да се добере до специалния закон. Ученикът трябва да знае специалния закон, който се отнася до самия него. Някой казва: “Колко е щастлив моят приятел! Всички блага се сипят около него: жена има, деца има, къща има, богатства има.” За този човек казвам,че той само седи и като някой свещеник чете редица заучени молитви и нищо не работи.Този човек трябва да потърси в архива на своя живот специалния закон, който е определен изключително за него и да го научи. Специалният закон гласи: във всяка работа, която предприемаш, пръв започвай и последен свършвай! Мнозина казват: “Нека първо другите хора започнат работата, аз ще започна последен.” Значи ти обръщаш този закон в обратен смисъл: последен започвай, а пръв свършвай! Мислите ли така, действувате ли така, вие никога няма да научите специалния закон. Ако сте от хората, които започват всяка работа първи, вие сте вече в рамките на специалния закон. Дойдете ли до преддверието на този закон, лесно можете да го придобиете и да се ползувате от него. В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек. Всички хора проявяват любовта си по различни начини. Някой казва: “Аз искам да обичам всички хора.” За да обичаш всички хора, ти трябва да си намерил специалния закон. Като ученици на вас предстои великата задача, да намерите през тази година своя специален закон. Сега, ако се напише дробта 1/2, какво представлява тя? Числата едно и две, които са числител и знаменател в дробта 1/2, представляват в дадения случай две живи същества. Единицата означава сина, а двойката – майката. В дробта 2/3 двойката представлява майката, а тройката – сина; в дробта 3/4 тройката представлява детето, а четворката – бащата; в дробта 4/5 четворката представлява бащата, а петорката – майката. Тъй щото вие можете да започвате с една от дробите: 1/2 , 2/3 , 3/4 и 4/5. Ако преведете дробта 4/5 в реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но с мъжки качества: гласът й е силен, гърлен; по лицето и брадата си има косми като у мъжа и т. н. Често има и обратни прояви на първото явление: срещате мъж с мустаци и брада, но с женски качества: говори нежно, по характер е чувствителен, мекушав, при всяка мъчнотия плаче, обезсърчава се и т. н. Питам: Коя е причината, че в женската форма влязоха мъжки качества, а в мъжката форма влязоха женски качества? Мъжът представлява кварцова канара. И наистина в Битието е казано, че първият човек, Адам, беше направен от пръст. Значи Адам беше мощен човек. Жената пък, Ева, беше направена от плът, вследствие на което тя представлява меката, нежната страна в естеството на Адама, т. е. на мъжа. Питам: Щом жената е направена от плът, как е възможно в това нежно същество да влязат мъжки качества? И щом мъжът е направен от пръст, от твърда материя, как е възможно в него да влязат женски качества? През 40-50-те години на своя живот човек няколко пъти изменя характера си. Аз познавах един ученик от варненската гимназия, който се отличаваше с необикновена женственост. Той имаше лице, нежно като на девица. После той свърши за доктор и след 20 години го видях в София, но вече коренно изменен: глас груб, мъжки, лице загрубяло, няма помен от онова нежно, приятно лице. Питам: Де отиде предишната му нежност? С какво се замести? Кое е неизменното в човека, което при никакви условия не се губи? Коя е постоянната единица, неизменната величина в човека? Кое го прави в младини един, а в старини друг? Наистина човек трябва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също. Иначе без промени няма прогрес. Ако човек не се изменя, той не би могъл да се освободи от своите грешни състояния, в които днес се намира; ако човек не се изменя, той не би могъл да се възпитава. Всички промени, които стават с човека, се отнасят до неговото външно, т. е. физическо естество, при което се изменя и съставът на материята в неговия организъм. За пример, ако в кръвта на някого се натрупа желязо повече, отколкото трябва, той ще огрубее. Същият резултат ще се получи, ако човек подхранва в себе си някаква користолюбива мисъл или, ако чрезмерно развива центъра около слепите си очи, зад ушите. Този център се развива в някои хора повече, отколкото в други, благодарение на това, че там се изпраща повече енергия; затова, ако човек иска да се освободи от тази излишна енергия, той трябва да потърси начин да я трансформира. Един от начините за трансформиране на тази енергия е физическата работа, например копане, рязане на дърва и т. н. Не успее ли човек да трансформира тази енергия в себе си, той през целия ден ще бъде нервен, ще се сърди, ще се кара с този, с онзи и ще бъде в положението на човек, за когото казват, че е разпасал пояса си. Той се извинява пред хората, като казва: “Извинете ме, аз съм малко нервен, не мога да търпя никого.” Казвам: Този човек не е нервен, но бентът му е слаб. Той трябва да каже: “Ще ме извините, бентът ми е малко слаб и понеже нямам пари да го поправя, в мене е станало наводнение, с което не мога изведнъж да се справя.” Някой се извинява, че бил нервен. Според мене аз бих съжалявал този, който не е нервен. Защо? – Защото няма нерви. Щом не е нервен, той няма нерви. Да бъде човек нервен, това е голямо благословение. Друг казва: “Аз съм много чувствителен, силно чувствам.” – Радвам се, че си чувствителен, защото иначе ще приличаш на камък. Колкото повече се развива чувствителността и нервната система у човека, толкова той е по-благороден, добър и отзивчив. – “Ама избухвам често.” – Кой не избухва? И слънцето избухва, и земята избухва. Представете си, че имате дете, което никога не избухва, кротко е, не мърда, нищо не иска, никого не безпокои. Питам: Ще ви радва ли това дете? Казват за някого: “Той е буен човек” – Според вас какъв трябва да бъде човек? – Кротък. – Какво разбирате под думата кротък човек? Кротък човек е този, който знае във всеки даден случай как да постъпва. Той е умен, досетлив, услужлив човек. Това, което обичаме в хората, е тяхната досетливост и услужливост. Какво обичате повече: изворите или щерните? Всеки обича изворите повече от щерните. Няма по-красиво нещо от това да наблюдавате как водата на някой извор тече чиста, прясна и подвижна, като жива. Погледнете ли водата на някоя щерна, вие веднага се отдръпвате, тя не ви предразполага, защото е мътна, плесенясала. Когато човек прилича на добре пречистен извор, всеки има желание да пие от неговата вода. И тъй, говори ли се за кротък човек, ние имаме предвид Христа, които казва: “Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце”. Христос беше кротък наистина, но като влезе в храма и видя как търгуваха там, Той взе един камшик и прогони всички търговци навън. Как мислите, ако Христос дойде днес на земята, няма ли да постъпи по същия начин, ако намери подобни неща? Нима и природата не постъпва по същия начин? Често ние виждаме, че небето става облачно, мрачно и след известно време се явява буря, цялото небе трещи, гърми, святка се – страх навява на човека. Не е ли хубаво това? Как би се пречистил въздухът, ако не стават тези естествени проветрявания? Ето защо, като срещнете някой нервен, раздразнителен човек, не се смущавайте, но го изучавайте да видите, че Бог е вложил нещо хубаво в неговите прояви. Проучите ли характера на този човек, видите ли неговите добри страни, вие никога няма да приложите върху него камшика. Нервният, раздразнителният човек е извор, който силно блика. Не подпушвайте този извор, но използувайте водата му да кара воденици или да полива градини. Той е деятелен човек, който може да извърши много полезна работа. Радвайте се на деятелните хора! Сега, като се говори за Божията Любов и за Божията Мъдрост, ние разбираме вода, която тече, а не застояла вода. Течащата вода представлява активен човек, а застоялата – пасивен човек. Обаче тази вода е застояла временно, няма да мине много и тя отново ще потече. Значи пасивният човек добре обмисля въпросите и след това действа. Ако погледнете на живота, било от човешко, било от Божествено гледище, вие ще разберете, че сте дошли на земята съзнателно да вършите Волята Божия, а не, както много хора, я извършват механически. Вършите ли съзнателно Волята Божия, в каквото положение и да сте, било като търговец, чиновник или професор, вие ще имате достатъчно светлина, за да можете правилно да изпълните своята служба. Казвате: “Грешно е за духовния човек да бъде търговец.” Питам: Кой занаят считате, че не е грешен? Ако учителят проповядва неверни неща на учениците си, нима това не е грешно? От гледището на разумните закони в Природата всяка работа, която човек извършва, е на място, ако с това той допринася нещо за общото благо, както и за свое благо. В това отношение всеки човек е роден да извърши известна работа. Според френолозите например някой човек е роден за учител, друг – за свещеник, трети – за лекар, четвърти – за земеделец и т. н. Всеки човек заема една или друга служба според наклонностите и дарбите, които природата е вложила в него. Ако вие не сте роден за писател или за поет, нищо не можете да напишете. Вие можете да дращите с перото си по цели дни, но никой няма да ви признае за поет. Ако не сте роден за музикант, може цял ден да стържете с лъка на цигулката, но никакъв музикант няма да излезе от вас. Ако не сте роден за учител или за художник, колкото и да се силите в това направление, никога няма да станете добър учител или добър художник. Питам: Знаете ли за какво сте родени? Ще кажете, че сте родени да служите на Бога. – Като какъв искате да служите на Бога: като поет, като писател или като учител? Казвам: Каквато служба и да изпълнявате в живота си, тя още не определя вашето служене на Бога. При всички служби вие можете да служите на Бога. Въпросът е, как изпълнявате службата си. Правилното изпълнение на службата включва в себе си и служенето на Бога. Дългият живот, през който човек минава, трябва да представлява сбор от всички служби, от всички професии. Има служби, които той е извършил вече, но има някои, по които той още не е работил, не се е специализирал, затова трябва да мине и през тях. Мнозина не знаят нищо по философия. Например какво ще ми отговорите на въпроса: как може да се дойде от причината на нещата към тяхното следствие? Или какво ще ми отговорите на въпроса: как е създаден светът и дали в действителност светът съществува? Представете си при това, че аз отричам съществуването на света. Мнозина ще отговорят, че светът е създаден от Бога и следователно той съществува. Обаче за мене този отговор не е достатъчен, аз искам да ми се докаже. Тези въпроси могат да се разрешат от философски глави, те не са за обикновени хора. Казвате: “Тези въпроси не ни интересуват, няма защо да ги доказваме.” – Възможно е тези въпроси именно да не ви интересуват, но има въпроси, които са общи за всички и те не могат да не интересуват всеки човек. Кажете тогава, кой е общият принцип в християнството, който обединява хората? Общият християнски принцип, който обединява хората, е Любовта. И ако днес хората още не са обединени, това показва, че на всички липсва тази Любов. Значи Христос е говорил за Любовта, която ще обедини хората. Казвам: От всички хора днес се изисква работа, усилия, да намерят специалния закон и начин за проявление на този закон. Домогнат ли се до начина, по който може да се приложи специалният закон, те ще могат да предизвикат в себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човек да прояви в себе си тъкмо това красиво чувство, което храни към някого. Представете си, че вие обичате едного, но той иде в дома ви в момента, когато сте изгубили 20 000 лева. Тогава вие сте разтревожен, нищо не виждате пред себе си и никакво любовно чувство не трепва у вас. Обаче, ако в дадения случай дойде човекът, който носи загубените 20 000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава баница. Едно трябва да знаете: всеки човек, който иде в дома ви, той носи щастие. Някога той може да дойде във форма на чужденец, когото вие не познавате, но и в тази форма той пак ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трябва да знаете как да го посрещнете. Ще ви приведа един пример, да видите какви са резултатите на добрите отношения. Един млад българин, свършил по музика в Берлин, дохожда в България да се назначи на служба. По едно време го поканват като частен учител по цигулка на сина и дъщерята на един богат чорбаджия. Той започнал да им преподава добре, но от време на време като млади хора те си поигравали. Бащата останал недоволен от неговото поведение и го изпъдил от дома си. Останал вън, на пътя, без служба, той прекарал три дена в глад и мизерия, през което време се намерил един свещеник, който го приел в дома си, нахранил го и му дал едно турско меджедие. Музикантът казал: “Много ти благодаря за тази услуга. Три дена прекарах без хляб, но ти ми дойде в помощ. Няма да забравя твоята услуга.” След време този млад човек се назначил за секретар на турския валия във Варна. В това време валията му дал да прегледа някакви писма и обвинения срещу един свещеник, когото считали за комита. Като прегледал тия писма, той видял, че те се отнасят именно до този свещеник, който в онзи тежък момент на неговия живот му дал турското меджедие. Той веднага прегледал писмата, които намерил за опасни, хвърлил ги в печката да изгорят, като си казал: “Отче, твоето меджидие те спаси от въжето.” След това той отишъл при валията и му казал: “Прегледах всички писма, които ми дадохте, и намерих, че този човек не е опасен, няма сериозни улики против него. Доколкото зная, той е добър, благороден човек.” Сега да пренесем този пример и във вашия духовен живот. За пример, дойде ви една Божествена мисъл, но толкова скромна по външен вид, че вие намирате, че тя не заслужава да употребите време за нейното реализиране и казвате: “Не е време сега за реализирането на тази мисъл.” Казвам: Ако вие се заемете с реализирането на тия малки, скромни мисли, за в бъдеще те ще създадат велики характери. Малките Божествени мисли създават характера на човека, а не големите, грандиозните. Затова заемете се с проучването на вашия характер, на вашето тяло, лице, очи и т. н. Като изучавате лицето си например, ще видите, че то е несиметрично. Почти на всички съвременни хора лицата са несиметрични. Някой път ще видите, че лицето ви напълнява, а някога отслабва. После често и коремът ви надебелява, а някога отслабва. Забележите ли такова нещо в себе си, веднага вземете мерки да стесните желанието, което иска да се разширява. Вие трябва да измервате всички части на тялото си със сантиметър, да знаете точно с колко сте се увеличили или намалили. Ако забележите, че гърдите ви се стесняват, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширят. Изобщо горната част на човека, гърдите именно, трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки. Сутрин, преди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълб, за да могат теченията на природата да циркулират правилно; после отправете мисълта си към невидимия свят, свържете се с Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успех в работата си, докато не сте нагласили своята нервна система. Мнозина от вас едва се пробуждат и започват да се обличат, да се чешат, да се нареждат. Така правят и светските хора, но ученикът никога не трябва да бърза. Обличането, измиването ще оставите за после. Първата ви работа е да прекарате 5—10 минути в съзерцание, в мисъл към Бога, към всички напреднали същества, да ги призовете в помощ, като кажете: “Господи, малко знания имам, просвети ума ми, да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си определил!” Кажете ли така, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва. Ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си. Постъпвате ли така, вие ще имате хармония в себе си и ще придобиете разположение, с което ще можете да работите. Оставите ли се на света и на неговите влияния, той може да ви изкара от релсите на вашия живот. Всички отрицателни състояния, които имате в себе си, както и помежду си, се дължат на влияния на същества от този преходен свят. Затова, попаднете ли под тяхно влияние, кажете си: “Заповядвам ви в името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и в името на Божията Истина да мълчите!” Може да кажете: “Дали и тези изпитания не са Волята Божия?” Ще знаете, че Волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любов, ако искате да бъдете мощни и силни. Сега мнозина очакват да дойдат ангели при тях, да им помогнат. Ако дойде при вас ангел, той ще ви дигне като чук в ръката си, ще ви удари върху някой предмет и вие ще се пръснете. Това ли трябва да получите? Не, човек трябва да работи, да прави усилия от своя страна, без да очаква всичко наготово. Казвате: “Трябва ли ангелите да постъпват с нас по този начин?” Вие запитвате по същия начин, както съвременните хора се питат за постъпките на Христа, на светиите или на истинските християни. Те често казват: “Не можа ли Христос да постъпи по друг начин с търговците в храма, ами трябваше да ги бие с камшик?” Вие считате, че Христос трябва да бъде мекушав човек. Казвам: Нито Христос, нито светиите, нито старите християни са били мекушави хора. Когато светията срещне някой разбойник, той го хваща за краката, издига го във въздуха и го разтърсва. Или, ако светията срещне човек, който иска да стреля, той махне с ръката си из въздуха и оръжието на стрелеца пада. Смели трябва да бъдете! Не сте ли смели, разбойникът, апашът ще дойде при вас и ще ви обере. Досега от някои хора са одрани по десет кожи, от които са направени хубави лачени обуща. И тъй всички трябва да се стремите към онази вътрешна велика наука, която дава самообладание на човека и създава неговия характер. Да се самовладее човек, това е Волята Божия; да обича, това е Волята Божия; да придобива знания, това е Волята Божия; да бъде свободен, това е Волята Божия; да познава Любовта, това е Волята Божия; да познава Мъдростта, това е Волята Божия; да познава Добродетелта, това е Волята Божия. Всички вие можете да бъдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този бил такъв, онзи бил онакъв, нищо няма да постигнете. Видите ли, че някой брат или сестра според вас не постъпват правилно, отправете към тях една добра мисъл, помолете се на Бога да просветли съзнанието им и ще видите, че те полека-лека ще се изправят. Срещнете ли след време този брат или тази сестра, те ще имат към вас по-голямо разположение. Казвам: Пътят, по който вървите като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите от утайките на миналото. В това отношение вие имате помощта на добрите хора, на светиите, както и на Учителите на човечеството. Те работят, борят се с недъзите на хората и по този начин помагат на цели народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на вас. Дойдат ли страдания в живота ви, поставете срещу тях самообладанието. Страданията представляват почва, в която плодовете зреят. Като знаете това, молете се на Бога да благослови страданията. Щом дойдат радости в живота ви, не искайте много радости, но кажете: “Нека моите радости бъдат за Слава Божия, за Името Божие.” Кажете ли Бог да благослови страданията ви, Божият Дух ще дойде и ще ги превърне в радост. Казано е в Писанието: “Бог всичко ще превърне в добро за онези, които Го любят.” Сега ние сме дошли на земята да вършим Волята Божия и то по начин най-добър, най-правилен. Дали ще се проявим в науката, в изкуствата, в музиката или в каква и да е област на живота, ние трябва да помним своята задача. За тази цел всеки трябва да намери онзи специален жив закон, по който става неговото развитие. Станете ли сутрин, кажете си: “Аз зная, че за мене има един специален закон, по който, ако вървя, ще бъда познат в небето.” За всеки човек има не само специален закон, но и специален тон от Божествената гама. Той може да бъде четвърт тон, половин тон, цял тон и т. н. Всеки трябва да изучава своя специален закон и своя специален тон, по който се различава от другите хора. Казвам: Освен специалния закон за всеки човек, има още и един общ велик закон за всички хора, който изисква от тях да се приготвят да бъдат носители на Великата Божия Любов. Велико нещо е Любовта, но човек трябва да знае как да я прояви. Той може да прояви Любовта само в един поглед, но трябва да знае как да погледне; някога Любовта може да се прояви само в едно движение, но той трябва да знае как да направи това движение; някога Любовта може да се прояви само в една дума, но той трябва да знае как да изговори тази дума; някога Любовта може да се прояви и в мълчание, но той трябва да знае как да мълчи. Любовта може да се прояви по хиляди начини, но трябва да знаете как да я проявите. Влезете ли в някое общество, вие трябва да знаете как да постъпите с това общество. За пример от невидимия свят могат да дадат на някоя сестра задача да отиде в едно общество от високопоставени личности. Тя трябва да знае най-първо как да се облече, с какъв цвят дрехи, а после как да си пробие път в обществото. Как ще си пробиете път в някое общество? Мислите ли, че насила ще можете да наложите своите възгледи на хората? Божественото учение може да се приложи само по специален път, определен от Бога. Вие не можете да го приложите на другите хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нещо върху Божественото учение, те сами трябва да признаят, че им говорите Истината. Божествената Истина може да се предаде само по специален начин. Ако е въпрос да заставяте хората да вярват в Бога, тогава и вас могат да заставят да повярвате в нещо. Когато железарят иска да стопи желязото, той предварително наклажда огън в огнището, взема чук и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правят от него различни изделия. Та и вие, ако се намерите в общество, твърдо като желязо, най-напред ще накладете огън на огнището си, ще турите желязото в огъня, ще вземете меха да духате, а с чука ще удряте върху смекченото вече желязо, докато образувате от него нещо ново. След това, като отидете в това общество, ще видите, че в него е станала някаква промяна. Затова всеки от вас трябва да владее някакво изкуство в съвършенство, та като иска да помогне някому, ще му помогне по един от най-добрите методи на своето изкуство. Отидете ли в един дом или в едно общество, първо ще видите, има ли там хора, които страдат от някаква болест; ако има такива, ще се заемете да им помогнете. Помогнете ли им, и те ще бъдат готови да ви приемат. Какво правят някои религиозни хора? Те отиват тук-там и казват: “Ние сме изпратени от небето да ви донесем новото учение.” Не, този метод е стар, днес той не може да има добри резултати. Ако искате да проповядвате новото учение, ето как трябва да постъпвате. Ще отидете в някой дом с торба, пълна със злато. Вие няма да разправяте, че носите торба със злато, но самата торба трябва да бъде такава, че от дупките й да се вижда златото. Който види торбата, сам трябва да се заинтересува от нея. Вие ще потропате на вратата на този дом и ще кажете: “Моля, търся еди-коя си госпожа, нося й наследството.” Те веднага ще ви приемат и вие ще започнете да разправяте за наследството на госпожата. Всички наоколо ви в един момент ще се заинтересуват. Както виждате, с един килограм злато може да се заинтересуват много хора. Вие оставяте торбата със златото и си отивате. Обаче на другия ден тази госпожа дохожда при вас уплашена, разтревожена и ви казва: “Знаете ли, че някой разбойник е дохождал снощи у дома и откраднал торбата със златото?” – Така ли? Не се смущавайте, снощи аз хванах този разбойник и взех от него торбата със златото. Ето, заповядайте, вземете си торбата назад! По този начин вие успявате да привлечете вниманието на тази госпожа и на хората около нея. Значи Божественото учение е торба със злато, което е в сила да заинтересува всеки човек без изключение, но зависи как ще му представите това злато. Първото нещо: вие трябва да се научите да услужвате. Знаете ли да услужвате на себе си, вие ще можете да услужвате и на другите. Човек не може да служи на другите, докато не е служил на себе си. От благата, които имате, вие ще носите и на другите. Това значи да бъдете носители на Божиите блага. Затова и Христос казва: “Даром сте взели, даром давайте!” И вие, както и съвременните хора, често не успявате, понеже още си служите със старите методи. Някой започва една работа, но друг му казва: “Остави тази работа настрана, сега не е време за нея.” Значи всяка ваша работа среща известно противодействие. Оставете всеки да се прояви, както той разбира, както той чувствува нещата. Като казвам, че всеки трябва да се прояви, както той чувствува, подразбирам разумните чувствания. Що се отнася до резултатите, не ги критикувайте. За резултатите Бог мисли; Той се грижи да тях. Като ученици вие не трябва да се спъвате едни други. Нека всеки работи, както той може. Оставете всеки да се проявява свободно, както може. Ако някой направи погрешка, кажете: “Наистина ти направи една малка погрешка, но тя ще се превърне в добро.” Вие еднакво трябва да се ползвате както от положителните, така и от отрицателните си качества. И едните, както и другите представляват страни на вашия характер. Остане ли отвън някой да изправя характера ви, нищо няма да постигне. Никой никого не може да изправи. Само Божият Дух, който работи в човека според Божия план, е в сила да изправи и преработи човешкия характер. Духът не изправя характера на човека изведнъж, но Той работи постепенно, последователно, като изправя неговите мисли, неговите чувства, а най-после коригира и неговите желания и действия на физическия свят. По същия начин и вие трябва да работите. Духът работи бавно, но сигурно. Не очаквайте бързи резултати. Достатъчно е човек да има добро желание да се изправи. Щом има това желание, той постепенно всичко ще постигне. Силното желание е вече крачка напред. И тъй насърчавайте всяка добра мисъл или всяко добро желание, които се явяват у вас или у вашите близки. Пожелае ли някой да се прояви в своите добри мисли и чувства, насърчавайте го. Ако някой философства, вие можете да се произнесете, дали неговото философстване е право или не, но рече ли той да се прояви, оставете го свободен. Ако спъвате добрите желания, вие ще мязате на онези хора, които един английски художник изобразил в една от своите картини. Картината представлява висок планински връх, към който се стремят много хора. В стремежа си нагоре всеки прави опити да се качи на самия връх. Обаче едва успее някой да се качи малко по-високо от другите и всички започват да го теглят да се върне назад. После виждате друг някой успял да се изкачи на една доста голяма височина, когато всички около него започват да го теглят назад да се върне при тях. При това положение никой не може да стигне до върха на планината. Всички хора се блъскат, сбиват, кой пръв да излезе на върха; обаче в края на краищата те се намират все в подножието на планината. Същите чувства се срещат и между учениците в школата. Всеки тегли другия да не излезе напред, като му казва, че от него човек няма да стане. Казвам: Яви ли се желание у някого да върви напред, оставете го, нека излезе напред! След него ще излезе втори, после трети и т. н. Ще дойде ден, когато всички ще стигнат върха. Ако един се подигне нагоре и стигне върха, и останалите ще вървят след него; ако един от тях се върне назад, и останалите ще се върнат. Такъв е законът. Смъртта на едного е смърт за всички; животът на едного е живот за всички. Казано е в Писанието: “Бог не съизволява за смъртта на грешниците.” Сега като ученици необходимо е първо да придобиете Божията Любов, която ще изпълни душите ви; после ви е нужна Божията Мъдрост, която ще просвети умовете ви и най-после всички се нуждаете от Божията Истина, която ще ви освободи от всякакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нещо, вие трябва да изучавате специалния закон, по който можете да се проявите, а после да разберете, защо сте дошли на земята и как трябва да работите. Ако имате някакви спънки, ще се молите, ще работите, докато победите. Дойде ли ви някаква болест, вие обещавате, че ще направите това – онова само да се освободите от болестта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви някоя болест, кажете: “Господи, благодаря, че ми даде тази болест, да се изпитам и Ти да ме изпиташ. Помогни ми да се освободя от нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пак ми изпрати болестта.” Обещаете ли нещо, трябва да го изпълните. Кажете: “Господи, сега съм болен, страдам, беден съм, нямам пет пари, но като оздравея, ще почна да работя и всичко, което спечеля, ще употребя в служене на Тебе. Аз имам възможност да стана богат, да придобия знания, затова искам да ми дадеш здраве.” Ученикът не трябва да бъде беден, нито безсилен. Той трябва да е богат, силен и здрав, да работи и за себе си, и за другите. Всички вие трябва да храните помежду си взаимно уважение и почит. Време е вече двама души от вас да дадат пример, да потеглят към върха. Аз виждам вече две сестри и двама братя, които са готови да потеглят към върха. Ще кажете: “Защо непременно трябва да тръгнат двама братя и две сестри?” – Защото светът е създаден от двойката. Тъй щото най-напред ще започнат двама, после четирима, осмина и т. н. В душата на всеки човек е вложено разумното безстрашие. Той трябва да има страх от греха, а безстрашие при правене на добро. Някои казват: “Ние сме се събрали тук разни чешити. Какво може да излезе от нас?” Казвам: Радвайте се, че сте чешити. В разнообразието е красотата на живота. Кой търговец не се радва на чешити стока? Колкото повече чешити има, толкова повече хора ще го търсят, ще влизат и излизат от дюкяна му. Казвате: “Ние искаме да бъдем учени, даровити хора.” Между вас има и учени, и философи, и музиканти, и художници – каквито желаете. Човек всичко може да постигне, но не трябва да се обезсърчава. Той ще пада, ще става, ще побеждава, ще го побеждават докато разреши задачите си. И Христос, който беше толкова силен, усети тежестта на кръста, на страданията. Христос не изгуби присъствието на духа си, но Той каза: “Господи, ако може, нека ме отмине тази чаша. Ако не може, нека бъде Твоята воля!” Когато човек вика, плаче от страданията, които му са дадени, това се дължи на второто негово естество. Значи човек има две естества: едното естество е Божественото начало в него, което понася всичко с радост; другото естество е човешкото, което и най-малкото не може да носи. То вика, плаче, иска да умре. Когато човек иска да умре, това подразбира, че той иска да промени условията на своя живот, да мине в новия живот. Лошото в човека трябва да умре, да се претопи и да израсте новото в него. Каквито изпитания и да ви дойдат, кажете: “И сто пъти да се обезсърча, Бог е верен, в Него няма нито промяна, нито измяна. Това, което Той е определил, ще стане.” Казвам: Първата работа на всички е да направите връзка с Божията Любов, после с Божията Мъдрост и най-после с Божията Истина. С Божията Любов ще свържете сърцето си, с Божията Мъдрост ще свържете ума си, а с Божията Истина ще свържете волята си. Свържете ли сърцето си с Божията Любов, ще имате живот; свържете ли ума си с Божията Мъдрост, ще придобиете светлина и знание; свържете ли волята си с Божията Истина, ще придобиете свобода, сила и мощ в себе си. Всички трябва да любите, но тази любов трябва да носи живот, а този живот да носи сила в сърцата ви. Искате ли да успеете в това, приложете закона за самообладанието; молете се един за друг и престанете да се критикувате. Срещнете ли някой човек, когото не обичате, вие непременно трябва да намерите една добра, специална черта в характера му, която никой друг няма, и за тази черта именно да го обикнете. Намерите ли тази черта в него, вие ще се свържете с душата му. Свържете ли се по този начин, вие ще можете да си помагате. Днес хората на първо място виждат своите лоши черти, вследствие на което те се индивидуализират и отделят един от друг. Вглеждайте се в страданията си и си помагайте. Днес хората се оплакват, че никой никого не поглеждал, не влизали в положението си и т. н. Срещнете ли някой, който плаче, спрете се пред него и му кажете: “Ти си на прав път, благословен си от Бога, затова не плачи.” После вземете едно малко мускалче и го дайте на този човек, да събере в него сълзите си и да не оставя да падат на земята. Свещено нещо са сълзите на човека. Пък и вие ще си вземете за спомен от сълзите на този човек. Днес хората казват, че се разбират, а оставят свещените си сълзи да падат на земята. Ако нямате малки шишенца, в които да събирате сълзите си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, с която да ги изтривате. После скрийте тази кърпичка някъде като спомен от скръбните ви състояния. Всички мъже и жени трябва да имат такава кърпичка. Свещено нещо са сълзите на човека. Който зачита свещеното в себе си, той ще си създаде добър характер. Зачита ли свещеното в себе си, ще зачита свещеното и у другите хора. Като видим, че някой плаче, ние казваме: “Този човек плаче.” Кой плаче? – Който страда. И сега, като знаете това, видите ли някой да плаче, обърнете се към Бога и се помолете: “Господи, дай светлина, знание, любов, живот и свобода на този човек, според както си определил в Своя план.” Ако постъпвате така, лицата ви ще издават светлина и вие винаги ще бъдете бодри, свежи, весели и засмени. Питам: Какво искате да приложите през тая година? Комисията отгоре се интересува да знае това нещо. Какво мислите да правите например утре сутринта, след като станете? Ако аз съм на ваше място, ето какво ще направя. Ще стана рано сутринта и ще си кажа: Искам да възстановя онова, което Учителят вчера ни говори в лекцията. Като се помоля, Духът ще ми помогне да си припомня, ако не всичко, то поне онази част от лекцията, която аз бих могъл да разбера и приложа. Това, което се изнесе в лекцията, представлява само една част, но Духът, който работи у вас, ще трансформира тези мисли по специален начин, по специален закон за всеки едного. Това нещо няма да стане изведнъж. Може да минат дни, седмици, а някога месеци или години, докато тези мисли се предадат по специалния закон. Специалният закон на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите действия са врати, през които Духът работи. Той ще влезе през една от многото врати и ще си свърши работата, както Бог е предвидил за всекиго специално. Значи висшето начало работи върху вас. То се изразява чрез по-напреднали ваши братя, чрез ангели, които работят за вашето усъвършенствуване. Следователно, дойдат ли тия работници на вашата нива, вие трябва да бъдете отзивчиви, да отговорите на техния зов и да се солидаризирате с тяхната работа. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 31. Лекция от Учителя, държана на 7 юли, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Срѣда и условия Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СРЕДА И УСЛОВИЯ “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление Представете си, че вие наблюдавате две съвършено различни явления в природата и следите какви състояния те ще предизвикат във вашата душа. Първо вие наблюдавате посаждането на една ябълчна семка в земята и постепенното й развитие, докато стигне до дърво. След това наблюдавате постепенното изсъхване на това ябълчно дърво. Как мислите, еднакви състояние ли ще преживеете, като наблюдавате тия два различни процеса? Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тези две явления стават и в душевния живот на човека. Те бързо се сменят едно с друго. За пример роди се у вас някакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и в няколко часа то израсте, цъфне, завърже плод; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много време и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва пред съзнанието ви и вие започвате да скърбите. Освен тези явления забелязано е в природата и друго явление: когато сте много жаден, вие пиете малко вода и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човек по необходимост трябва да приеме в по-голямо количество същата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Аз ще я обясня по следния начин. Докато водата се употребява като условие за поддържане на живота на човека, тя е безвредна за него. И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му. Обаче, превърне ли се условието в среда, то става вредно за човека. Значи, когато водата става среда за живеене на човека, той умира в тази среда. Тъй щото, ако човек се върне назад в своето развитие и условието направи среда за живеете, той непременно ще умре. Оттук вадим следния закон: когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно човек може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щом стане среда, той ще остави в нея своите нечистотии. Понеже водата е среда за рибата, тя не я цени; понеже водата е условие за нас, ние я ценим. Или на научен език казано: всяко нещо, което става среда, всякога се изцапва. И тъй, ако не приложите в живота си знанието, което ви се преподава, то е безполезно за вас. В това отношение вие трябва да правите малки опити, да прилагате. Оттук вадим следното заключение: когато човек се връща към стария си живот, той всякога е нещастен; когато навлиза в нов живот, той става радостен, щастлив. Това показва, че старият живот, в който той е живял преди години, днес става среда за него, а като среда той носи своите лоши последствия. Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се с Бога, вие ще възприемете Неговата мисъл и Неговите чувства. Ако не можете да се свържете направо с Бога, свържете се поне с един добър човек или с някой учен, дето и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармонират. Мъчнотиите, които срещате по пътя си, се дължат на това, че в преценките на вашите идеи вие нямате един и същ знаменател. За пример идеите ви за Любовта, за обичта, за милосърдието, за търпението и за всички останали добродетели се различават. Хубаво нещо е разнообразието, но когато се говори за търпението например, има идейно търпение, което в основата си е едно и също за всички хора. Има и обикновено търпение. Мнозина считат за търпение неволята, необходимостта. Някой търпи по неволя, друг – по необходимост, трети търпи идейно, когато той е така погълнат в мисълта си за възвишеното и красивото, че нищо наоколо му не е в състояние да го изкара от това търпение. Какво мислят хората за него, как се отнасят едни към други, всичко това минава и заминава край него, без да наруши търпението му. Този човек е на сушата, няма защо да се интересува от това, какво правят големите риби, като китове, сомове, тюлени и други. Ако той би бил някаква малка риба, то е друг въпрос. Този човек и да иска, не би могъл да запази своето състояние на търпение. В това отношение ние можем да направим аналогия, че лошите духове са също такива големи сомове, акули, китове. Астралният свят е воден като водата и затова, влезете ли в него, някой от духовете там може да ви погълне, както китът може да погълне човека. И тогава казваме, че вие сте направили този свят среда за живеене. Речете ли да минете през пищепровода на някой от тия духове, умът ви се обърква. Един англичанин бил погълнат от един кашалот. Първото, което усетил, било някаква топлинка, но скоро след това той изгубил съзнание. След като бил изхвърлен на брега, той вече нищо не помнел от това, което станало с него. Питам: Какво може да почувствува човек, когато влезе в корема на някой от тия астрални кашалоти? Казвам: И съвременният свят има такива примамки, турени като въдици по някои пунктове, да лови с тях своите жертви. За пример някой човек ви дава 5 000 – 10 000 – 20 000 или до 100 000 лева назаем. Вие се увлечете от тези пари, разпуснете се, но после изпитвате последствията на това богатство. Тези пари са въдицата, на която ви закачват. Хванете ли се веднъж на нея, веднага ви извличат из водата като някой сом и ви турят на огъня да ви пържат. Това не е за обезсърчение, но човек трябва да бъде внимателен, учен, да разбира кое е реално и кое не. Във всички окултни школи, през всички времена и епохи е забелязана една и съща мъчнотия за учениците. Тя се дължи на две противоположни състояния, които се зараждат в тях. Първото състояние се дължи на личния, на индивидуалния живот, който е силно развит в човека. Ако някой силно индивидуализирал се човек влезе в едно общество, той се усеща ограничен, стеснен и започва да се обезличава. Първоначално той е бил в положението на лъв в пустинята, който веднага се усеща ограничен в своята свобода и самостоятелност. Човек не трябва да се обезличава, но трябва да знае, как да се проявява. В обществото именно той ще научи начини и методи за правилни отношения, без да се обезличава. Другото състояние, което изпитва човек, е чувството на общественост. Запример има войници, които са привикнали да живеят групово. Такива хора на бойното поле се проявяват смели, като най-добри юнаци, но оставите ли ги да живеят сами, без общество, те изпитват небивал страх. Те не са привикнали на самостоятелен живот. Следователно груповият човек иска да бъде в общение с много хора, а индивидуалният човек иска да живее сам. На това основание понякога вие искате да бъдете в общество, да си помагате. Вие мислите, че когато се съберете много души на едно място, ще бъдете по-силни. Право е, че когато много души се молят заедно за едно и също нещо, молитвата им се приема, но когато праведният се помоли сам и неговата молитва се приема. Ако много души имат единство на духа, молитвата им винаги се приема, но и на един човек, ако той има единство в себе си, молитвата му се приема. Обаче някога се случва и обратното: ако сто милиона хора се съберат на едно място и нямат единство помежду си, те едва могат да извършат работата на един човек, а някога един човек, който има единство в себе си, може да свърши работата на сто милиона хора. Питам: Ако аз, като човек, работя съзнателно цял ден и ако милиони мравки работят цял ден, кой ще свърши повече работа? Мравките ще могат ли да свършат работата, която човек би свършил за същото време? Правили ли сте изчисления, каква част от грама може да повдигне една мравка? Вземете едни чувствителни везни и претеглете товара, който една мравка може да носи. Сега първата фаза на развитие, през която човек минава, е неговият физически живот и развитието на физическите му сили. Време е вече да влезе във втората фаза на живот – душевния живот. Значи съвременният човек има задача да развие своя душевен живот, както и силите, които се крият в него. Мнозина казват: “Бог ще ни помогне.” Те очакват помощта да дойде отвън. И това положение е възможно, но всъщност Бог работи отвътре и то само в ония души, които имат в себе си благородни пориви. Той ги подбужда към работа, към изпълнение на Неговата воля. Не изпълни ли човек Волята Божия, ще дойдат и несполуките в света. Бог всякога работи отвътре, а ние – отвън. За пример някой учен човек, свършил четири факултета, има нужда от пари, но не иска да работи, чака Бог да му помогне отвън по някакъв особен начин, без той да се впрегне на работа. Моли се постоянно на Бога и чака. По едно време идват при него няколко ученици и го молят да им преподава по някои предмети. Той им отказва веднага, като си мисли: “Как е възможно аз, толкова учен човек, да се занимавам с тези малки деца, да ги уча?” Казвам: Този човек се нуждае от средства за живеене, от пари. Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници?” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко. Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш. Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога. Бог не се лъже от никакви дрехи, от никакви бляскави одежди. Всичко хубаво се заключава в сърдечността и в чистия ум на човека: светли мисли и чисти чувства са в състояние да се възнесат нагоре към Бога и да получат своя отговор. Дрехите представляват само методи, които отпосле са дошли. Те са нещо случайно в живота на човека, поради което не играят важна роля. Добре е човек да бъде хубаво облечен. Хубавото облекло може да съвпадне с чистите чувства и със светлите мисли, но то не играе важна роля. Някога казвате: “Не съм разположен, не мога да се моля.” Ако чакаш разположение, това значи, че ти искаш да се облечеш с владишка одежда. Не чакаш ли разположение, ти ще вземеш цигулката си и ще отидеш да свириш в някой локал. Да се молиш на Бога, без да чакаш разположение на духа, е за предпочитане, отколкото да чакаш разположение. Всеки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли без разположение, с отпаднал дух. На масата на един богат човек сложили печена гъска. Той започнал да яде и казал: “Благодаря Ти, Господи, за дето си ми дал този обяд!” На другия ден нямало печена гъска на масата му и той не благодарил на Господа. На масата на един беден човек нямало нито гъска, нито дори насъщния хляб. Той седнал пред масата, повдигнал очите си към Бога и казал: “Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми дал!” Питам: На кого молитвата е била приета – на този, който на масата си имал печена гъска, или на този, който на масата си нямал парче хляб? И затова казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гъска. Казвам: Молете се и с гъска на масата и без гъска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша във вода. Само така ще разберете силата на молитвата. В първия случай ще дойде светлина на съзнанието ви, а във втория случай ще се издигнете поне с един пръст над водата. Всички ваши мъчнотии и препятствия не са нищо друго освен условия да ви се помага от невидимия свят. Някой се дави във водата като някоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощ. В това време край него минава един въплотен възвишен дух, който веднага му подава тояжката си. Давещият се хваща за тояжката и се отправя към брега. Този напреднал дух му казва: “Не бой се, Бог ще ти помогне, ще те спаси.” Давещият се излиза на брега, прекръства се, ако е православен, или си спомня някой стих от Евангелието, ако е евангелист, и казва: “Слава Богу, че се освободих!” Казвам: Благодарете на великите, на възвишените и разумни същества, които следят за вас като по-малки и по-слаби от тях и постоянно ви помагат. И тъй всяко добро в света е направено от разумни същества. Никое добро не е направено случайно. Няма случайни добрини. Все ще се намери някой, който да направи доброто. И при това името на този добродетел е известно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно, без участието на някое лице или на някое име. И затова често слушате някой да казва: “Кой ли ще ми помогне?” – Има кой да ти помогне. Като ви се говори така, вие често си мислите, че нямате никакви добродетели. Не трябва да мислите така. Когато учителят от второ отделение започва да преподава на учениците новия материал, нима той отхвърля знанията им от първо отделение? Не, знанията, които учениците са получили в първо отделение, служат като база, върху която ще се градят новите знания. Ако ученикът не е свършил първо отделение, той не може да следва второ. Значи върху знанието от първо отделение се поставя знанието от второ. Обаче знанието от първо отделение вече не важи за ученика, който е постъпил във второ отделение. Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че две по две правят четири? Какво ще получите, ако съберете на едно място една учена и една добродетелна жена? Или какво ще получите, ако съберете на едно място един мъдрец и един добродетелен мъж? Какво ще направят тия двама души, като се съберат на едно място? Те могат да преобразят целия свят. Какво могат да направят една крава и един петел, ако се съберат на едно място? Или какво могат да направят едно глупаво сърце и един глупав ум, ако се съберат на едно място? Затова, когато казваме, че трябва да имаме благородно сърце и светъл ум, ние разбираме Божествените прояви в света. Следния път, като дойдете, ще имате половин час размишление върху търпението; като свършите размишлението си, всеки ще стане тихо и, без да смущава другите, ще си отиде. При влизане също така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шум, ще се събуе вън и така ще влезе в клас. Кой когато дойде, сам за себе си ще започне размишлението и точно след половин час, без да чака другите, ще си излезе. По този начин ние искаме да създадем у вас свещени чувства, чрез които да се доближите до невидимия свят. Когато идвате в клас, желателно е всеки да е чисто облечен, с чисти ръце и крака, свещено да пази чистотата на класа, както външно, така и вътрешно, в себе си. Вземете например съвременните лекари, когато ще правят някоя операция, предварително измиват ръцете си добре и тогава пристъпват към операцията. Същото правят и химиците, и физиците, когато пристъпват към своите опити. Казвам: Колко повече ще трябва вие, като ученици на окултната школа, да спазвате абсолютно правилата на чистотата! Казвате: “Бог не гледа на външните неща, но на вътрешните.” Човек трябва напълно да се освободи от ония влияния, които са внесени в неговите обуща и дрехи. Например в обущата, които носите, са останали влияния на животните, от кожата на които са направени тези обуща. Освен това шивачът често оставя своите лоши разположения в дрехите, които шие. И тогава вие по незнание и по необходимост купувате едни или други обуща и дрехи и се натъквате на техните лоши влияния. Като ви говоря тия неща, пазете се да не изпаднете в друга крайност, в суеверие, да не смеете нищо да си купите или да носите всичко със страх. Аз само обръщам внимание върху тези неща, за да ви покажа, че окултният ученик трябва да бъде взискателен, но никога суеверен. Той трябва да си постави като задача в живота и външно, и вътрешно да бъде образец на Божественото. Стреми ли се непрекъснато към това, той най-после ще може да се добере до добри резултати. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 30. Лекция от Учителя, държана на 23 юни, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Оглашенъ, вѣрващъ и ученикъ Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ОГЛАШЕН, ВЯРВАЩ И УЧЕНИК “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди” Размишление Какви са отличителните качества на оглашения? Какво е вашето мнение по този въпрос? Как приемат ученика в прогимназията, в гимназията или в университета? Ученикът непременно трябва да държи някакъв изпит, за да влезе в прогимназията, в гимназията или в университета. Има известни предмети, върху които той непременно трябва да положи изпит. На същото основание какво трябва да знае оглашеният, за да влезе в окултната школа? Мнозина от вас са минали през тази фаза и те трябва да знаят какво се изисква от оглашения. Вие се стеснявате да кажете. Често хората се стесняват от неща, които ни най-малко не трябва да ги смущават, а са свободни там, дето трябва да се стесняват. После вие трябва да знаете кои са отличителните качества на вярващия, както и тия на ученика. Ако не знаете техните качества, още на първата врата ще ви спрат, няма да ви пуснат да влезете в школата. Не е достатъчно човек да мисли за себе си, че много знае, но той трябва да се е изпитал. Ако оглашеният иска да стане вярващ, той трябва да бъде най-малко десет пъти пъден и пак със смирение да седи пред вратата, да чака момента, когато ще го приемат в школата. Някой от вас, като го изпъдят един път, вече не се връща. Някой минава за ученик, а не може да понесе нито една обида. И в старо, и в ново време, когато искат да изпитат оглашения, дали е готов да мине във фазата на вярващ, пъдят го най-малко десет пъти от школата и той пак чака пред вратата да дойде часът на неговото приемане. Ако постъпилите за ученици в школата са готови да понесат всичко, в школата ще има хармония и порядък. Трябва да знаете, че истинско знание се поверява само на достойните. Достоен е онзи, който може разумно да използува своите сили. Оглашеният трябва да знае какво може да направи във всеки даден случай. Вярващият трябва добре да познава своите добри и лоши страни; изобщо той трябва напълно да познава своето естество. Ученикът пък трябва да се ползува както от погрешките, така и от добрите качества на оглашения и на вярващия и да работи усилено за развиване на своите добродетели. Тази е задачата на ученика. Ученикът никога не трябва да мисли, че Господ ще посади наготово всички добродетели в него. Бог е вложил всичко добро в душата на човека, на когото предстои да полива, да разработва и грижливо да отглежда посадените от Бога семенца. Представете си, че във вашата градина има посадени две круши: едната – стипчива, дребна, а другата – сладка, с едри, хубави плодове. При коя от двете круши вие бихте се спрели? Разбира се, че при хубавата круша. И затова казвам: Ученикът трябва да работи върху себе си, да придобива знания и добродетели, които да мязат на плодовете на добрата круша. Ако вашето знание и вашите добродетели приличат на плодовете на киселата круша, кой ще спре при вас да ви слуша? Сега ще ви дам една задача, с която вие сами да проверите своите знания. Тук, на фигура 1 имате ъглите ВАС и A2B2C2. Ако тези ъгли се разширяват и стесняват, коя е причината за това? Причината се крие в туй, че страните на тези ъгли се движат. Какво става с тези ъгли, ако страните им се движат в рядка или в гъста среда? Ако ъгълът ВАС се движи с раменете си нагоре в гъста среда, той се разширява, става по-голям. Ако в същото положение на раменете ъгълът се движи в рядка среда, страните се свиват, вследствие на което ъгълът става по-малък; ако ъгълът B2A2C2 се движи с върха нагоре в рядка среда, той става по-голям. Оттук можем да извадим следния закон: когато сърцето и умът на човека се движат в гъста среда, чувствата огрубяват, а мислите потъмняват. Значи огрубеят ли чувствата на човека и потъмнеят ли мислите му, той вече се движи в гъста среда, без разлика на това дали съзнава своето движение, или не го съзнава. Какво трябва да направи този човек, ако иска да излезе от това положение? Той трябва да измени посоката на своето движение. Ако у човека се зароди желание да стане красив, това негово желание се отнася към ума. Зароди ли се желание у него да има хубав обяд, това желание е присъщо на сърцето. Какво ще произведат тези две желания у човека: ще разширят ли или ще намалят неговия ъгъл на движение? Ако сте красив, всеки ще иска да вземе нещо от вас. Красотата може да се краде, вследствие на което красивият човек трябва да се брани. Грозният човек може навсякъде свободно да ходи, никой не го преследва. Обаче дайте в ръцете на малкото дете един красив диамант и вижте как ще се върне дома си. То ще се върне с празни ръце. Красотата и грозотата са символи, които вие сами трябва да преведете. Красотата е сила, която действа на повърхността; тя лесно може да се отбие. Тя е външен стимул, който действа върху душата на човека. Първо се създава външната красота, а после вътрешната. Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътрешната – при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работил върху себе си, той ще бъде външно грозен; ако пък при еволюцията си, т. е. при качването си нагоре не работи върху себе си, той ще бъде вътрешно грозен. Често вие очаквате да дойде някой ангел от небето, да вложи нещо у вас. Ако сте външно грозни и вътрешно грозни, как ще може той да вложи нещо у вас? Когато учителят проповядва на ученика, той може ли да вложи в главата му всичко изведнъж? Не, ученикът трябва постепенно да възприема и да асимилира преподаденото от учителя, който всеки ден му преподава по малко. На същото основание, когато ангелът дойде при някой човек, той ще му вложи нещо, което непременно трябва да се преработи. Като казвам, че трябва да бъдете красиви, разбирам, че вие трябва да сте работили в миналото, но и днес да продължавате работата върху себе си. Човек не може изведнъж да стане съвършен. Вземете за пример, когато Захарий служеше в храма, при него дойде ангел Господен и му каза нещо, но Захарий не повярва и онемя. Значи този ангел не само, че не му придаде нещо, но му отне нещо – говора. Както виждате, ангелите са много взискателни. Дойде ли някой ангел при вас да ви каже нещо и вие не повярвате, тогава или паметта си може да изгубите или разсъдъка си, или пък може да получите удар в сърцето си и т. н. Ангелът всякога носи със себе си своята тояжка, с която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави белег, че не сте го повярвали. Вие всеки ден преживявате тия неща. Някога изпитвате мъчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезсмисляне на живота, искате да бягате далеч от света, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тези състояния? – Защото не сте възприели това, което ангелът ви е преподал. Кога ученикът бяга от училището? – Когато не разбира някой предмет, а учителят му е много взискателен. Някой ученик бяга от музика, друг – от математика, трети – от геометрия, четвърти – от естествена история – все има предмети, които затрудняват учениците, и те бягат от тях. Има ученици, които никога не бягат от училище. Те са добрите ученици в класа. Казвате: “Ние трябва да бъдем добри!” Добродетелта е една от великите науки в Небето. Знаете ли колко предмета трябва да изучава добродетелният човек? Добродетелният човек трябва да разбира езика на минералите, на растенията и на животните; той трябва да разбира езика на водата, на въздуха, на светлината и на топлината; той трябва да разбира езика на добрите хора, на светиите, на ангелите и най-после той трябва да разбира езика на Бога. В такъв случай покажете ми един добродетелен човек между вас! Велика наука е добродетелта! Тя дава подтик, импулс на човека да учи, да работи върху себе си. От Невидимия свят често изпращат Ангели да се учат на Земята и тук да държат изпитите си. Тия ангели, които са живели милиони години на Небето в хармония и съгласие с Божиите закони, като дойдат на Земята, веднага пропадат. Има милиони ангели на Земята, които се държат още за материята, не могат да издържат изпитите си. Те стават слуги на този, на онзи, докато научат уроците си. Мислите ли тогава, че с вас ще постъпят по друг начин? Тъй щото и вие като тези ангели ще слугувате на добри и на лоши господари, ще ставате и ще падате, докато научите урока си. Казано е в Писанието: ”Онзи, който стои, да гледа да не падне; онзи, който падне, да стане.” Аз ви привеждам тези примери, за да ви послужат като стимул в живота да учите и да работите върху себе си. Често вие седите като някоя богата дъщеря, добре, модно облечена, с хубава шапка на глава, с пръстени на ръцете си и чакате да дойде някой да се ожените. Най-после намери се някой момък, хареса момата и се ожени за нея. Той е добър, докато бащата на момата има пари. Умре ли бащата, възлюбеният на момата започва по десет пъти на ден да я полива със студена вода. Възлюбеният представлява външните неблагоприятни условия. Тъй щото, седите ли и чакате като тази мома вашия възлюбен, той ще дойде един ден, но ще се отнася с вас грубо, жестоко, докато най-после ви изпъди от бащиния ви дом. Не взимайте думата възлюбен в лош смисъл. Възлюбен е всеки човек, когото Невидимият свят ви изпраща като учител в живота. Той някога ще ви обича, някога ще ви мрази. Казвате: “Господ е добър, милостив. Той ще ни избави от всякакво зло.” Така е за грешниците, но вие сте вярващи, вие сте ученици, това положение не се отнася за вас. Вие трябва да работите, без да очаквате на Божията милост. Тъй щото, ако сте грешници, съгласен съм с вас, че Господ е милостив и благоутробен; ако сте вярващи, Той е взискателен към вас; ако сте ученици, Той е строг към вас. На ученика Бог казва: “Стани и свърши тази работа!” Той ще му даде следната задача: Иди да занесеш това писмо на еди-кой си беден, страдащ човек! И ти ще трябва през девет гори и планини да минеш, да намериш колибата на бедния и да му предадеш писмото в ръка. Кажеш ли, че тази работа може и друг да я свърши, ти си пропаднал в изпита си. Някой казва: “Моята задача като ученик е да обръщам души към Господа.” Как ще ги обръщате? Преди години имаше един вярващ баптист, на име Трайко, който се занимаваше с обръщане на души към Господа. Как ги обръщаше той, не зная, но още на втората година всеки обърнат към Бога се обръщаше против самия Трайко. Той така ги обръщаше, като че ли червата им вадеше навън. Това не е обръщане. Да обърнеш един човек към Бога, като се стремиш за го направиш точно като себе си, това не е никакво обръщане. Да обърнеш човека към Бога значи да събудиш възвишеното, Божественото в него и да го оставиш по-нататък свободно да се развива. Този човек непременно трябва да се различава от тебе. Красотата на живота седи в пълното разнообразие. У вас разнообразието е само във време и в пространство, а всъщност то трябва да се заключава и в най-дребните прояви на живота. Виждате ли навсякъде разнообразието, вие ще привикнете да виждате и красивата страна на човека. Кое е по-хубаво: да отидете в някое общество и да видите добрата страна на хората там, или да видите само лошата им страна? – По-добре е да виждате добрата страна на хората, отколкото лошата страна. Когато Бог създаде света, Той показа на хората доброто. Злото, лошото дойде отпосле. Питам: Как разглеждате вие доброто и злото в света? Кое е добро и кое е зло? Представете си, че имате около 4000-5000 яйца и ги поставите един ден при добри условия всички заедно да се измътят. След три недели тези яйца ще се измътят, от тях пиленца ще излязат. Вие се радвате и отивате тук-там да се хвалите, че имате вече 4000-5000 малки пиленца; не минава много време и вие започвате да се оглеждате на една, на друга страна, виждате, че храна няма за всички пиленца. Добро ли е това, което сте направили? Какво ще стане с вас, ако приложите този закон и в живота си? Вие трябва да мислите върху тази идея. Преди да се наемете с известна работа, вие трябва да я обмислите добре. За пример много хора измътват всеки ден по хиляди мисли и желания, за които нямат храна. Тия хора изпадат в положението на този яйчар, който излюпил няколко хиляди пилци, които църкат, пищят наоколо му, но той няма с какво да ги нахрани. Тук именно се зараждат всички недоразумения, всички противоречия в живота. Вие трябва да се заемете с изучаването на пътя, по който се разнасят вашите енергии, както и начина за тяхното трансформиране. За пример как се движи енергията във вашия мозък не знаете. Според закона на еволюцията енергията във вашия мозък се движи спиралообразно, отгоре надолу и отдолу нагоре. Днес при степента на развитието, в което се намирате, центровете, с които вие можете да влезете във връзка с Невидимия свят, още не са развити у вас. Следователно вие трябва да правите малки усилия да развиете тези центрове, за да влезете във връзка с по-високи светове. Останете ли в това положение, в което се намирате сега, вие сте осъдени на осакатяване. Затова именно всеки ден трябва да имате по една основна мисъл в себе си и то такава, която да не прилича на вчерашната. Ако не можете да развиете физическите си сили на Земята, на същото основание вие не ще можете да развиете и висшите сили на Небето. На Земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулите си; на Небето ще се развивате духовно, а в Божествения свят ще се развивате по Божествен начин. Казвам: Във всяка област на живота има съответни правила, по които човек може да се развива. Запример четирите струни на цигулката се настройват по специален начин: едната трябва да издава по-нисък тон, другата по-висок и т. н. Също така и всяко движение на ръката има определен смисъл. Махате ли ръката си напред, това показва, че искате да отстраните някой човек от себе си. Махате ли ръката си към вас, това показва, че викате този човек при себе си. Всяко движение съответства на известно течение в природата. Първо човек трябва да разкопае почвата, после да посее нещо в нея и най-после да очаква тя да му даде плод. Следователно човек първо трябва да прояви вътрешна деятелност, а после да събира плодове от своята деятелност. Целият съвременен свят се занимава с физически упражнения и вие се занимавате с такива упражнения; обаче, като правите тези упражнения, трябва да знаете каква енергия излиза от всеки уд на вашето тяло и към кои центрове да я препращате. За пример вие трябва да знаете каква енергия излиза от всеки пръст на ръката, както и от цялата ръка; след това трябва да знаете към кои центрове отива и какво направление взима енергията, която излиза от ръката ви. Ученикът трябва да знае всичко това, защото в природата има закони на равновесие, които той непременно трябва да спазва. Когато човек насочи ръката си навън, с това движение той действа вече върху природата и тя му отговаря. Ако движението е неразумно, и природата отговаря по същия начин. Ако вие се почесвате трябва не трябва, и природата ще направи същото движение. Знаете ли какво значи природата да се почеше? Вие ще познаете, че природата ви е отговорила по същия начин, по който сте я предизвикали, по това именно, че на мястото, дето сте се почесали, ще излезе лишей, а косата на това място ще започне да окапва. Ако ангелът ви говори нещо, а вие се правите, че не го разбирате и се почесвате, на мястото, дето сте се почесали, ще излезе някаква бучка. Всеки лишей, всяка цирка, всяка бучка или какво и да е друго нещо по тялото, показват, че животът на даден човек е ненормален, не върви по законите на разумната природа. В това отношение природата е взискателна: и светия, и ангел да сте, ако не вървите според разумните й закони, тя ще ви бутне с пръчицата си и вие ще усетите мъка. Ако сте грешник, тя няма да ви обърне внимание, но ако сте ученик или праведен човек, който съзнателно работи върху себе си, тя ще ви бутне с пръчицата си, за да отбележи, че правите грешки. Сега вие чакате да дойдат благоприятни условия за вас и се намирате в положението на майка и баща, които имат голяма мома, но всеки ден очакват да дойде нейният възлюбен. Щом момата навърши 21 година, родителите й я оженват; скоро след това тя става майка, но започва да боледува. Родителите й, като се намерят в безизходно положение, викат лекар, който й направи операция, но с това я изпраща на другия свят. Тръгват след нея попове, родителите, близките й приятели и всички я оплакват, скърбят за нейната младост. Питам: Що е женитба? Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, той намира, че тя представлява велика наука, едно от великите тайнства. За съзнателния ученик женитбата е посвещение. Всяка душа трябва да мине през ред посвещения, ако иска да разбере великите тайни на Битието. Ако окултният ученик не разбира женитбата като велика наука, като посвещение, той и в рая да отиде, ще го хванат и ще го изхвърлят навън, до деветата сфера на ада. Казвате: “Ангелите са добри, те ще ни помогнат.” Казвам: От добрия човек именно трябва да се страхувате, не от лошия или от невежия. Добрият човек ще ви каже едно и също нещо 99 пъти, но ако не разберете и не изпълните, каквото ви е казал, той ще ви хване за главата и ще ви изхвърли навън. Той никога не повтаря нещата сто пъти. Това става само с учениците, но не и с грешниците. Ако ученикът си позволява да светотатства с великите и свещени работи, хващат го за главата и го сгромолясват от височината, на която се е намирал. Не си правете илюзии да мислите, че всичко ще мине по лесен начин. Ученикът трябва да има свещени мисли и чувства. Сега аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че светът, в който живеете, е пълен с разумни, с напреднали същества, които следят действията на всяко живо същество и му отдават заслуженото. Ученикът трябва да има свещен трепет към знанието, та като се приближи до вратата на школата, да изпита велики и благоговейни чувства. Той трябва да бъде чист в всички свои мисли и желания. Няма ли тази чистота, не съзнава ли положението си, той не може да носи отговорност. Има грехове, които са скрити в подсъзнанието на човека, за които той не носи никаква отговорност; обаче има грехове, които той съзнава в себе си и ги крие. За тия свои грехове той не може да се освободи от отговорност. И тъй едно от необходимите качества за ученика е чистотата. Казвате: “Ще дойде време да се постигне тази чистота, ще чакаме с търпение.” Не е въпросът в чакането, нито в отлагането на нещата. Чакането и отлагането не разрешават въпросите. Човек трябва да постъпва така, както Бог е определил. От всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава в придобиване на малки добродетели, които като малки нишки се сплитат в едно цяло. Малките добродетели трябва всеки ден да се прилагат към живота, за да се образуват от тях великите добродетели. Те служат като малки подтици във вашия живот. Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: “На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утеши.” Вие ще кажете: “Как мога да изляза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванат и ще ме затворят. При това в състояние ли съм аз да помогна на този човек?” Мислите ли по този начин, наистина стражар ще ви хване и ще ви заведе в затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тук можете да извършите някаква работа. В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в това време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите, да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото, попаднете ли между хора, проповядвайте! Казвам: Заповядат ли ви от Невидимия свят да станете, да излезете вън и да свършите някаква работа, вие не трябва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете там, дето ви посочват! Дойде ли Божественото у вас, вие трябва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човешкото ще ви подчини. Щом дойде Божественото, всички хора се противопоставят, като казват, че са на особено мнение по този въпрос; дойде ли човешкото, всички се съгласяват с него. Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва. Когато Христос влезе в Ерусалим, там Го посрещнаха с финикови вейки и викаха: “Благословен е този, които иде в името Господне!” После римските войници Го хванаха, биха Го, налагаха Го и след това Го разпнаха. Същият този народ, който викаше за Христа “Благословен, които иде в името Господне!”, после викаше: “Разпни го!” Питам: Как ще примирите тези противоречия? И какво ще кажете за свое оправдание, като се върнете на Небето? Страданията на Христа – това е скритата страна на Христовия живот, за която съвременните писатели нищо положително не могат да кажат. След всичко това хората плачат, скърбят, че Христос, който дойде да ни спаси, пострада от самите нас. Защо Христос дойде да спаси човечеството? В това се крие велика тайна, която хората ще узнаят едва след хиляди години. Мнозина казват, че да спасиш човека, това значи да го извадиш от вода или да го нахраниш да не умре от глад. Това е частично спасение. Питам: Като ученици от какво се нуждаете вие? – От вяра. Стремете се да не изгубите вярата си и знайте, че през каквито изпитания и да минете, в края на краищата пак няма да пропаднете: и в огън да ви турят, и във вода да ви хвърлят, и на бесилка да ви закачат, вие всичко можете да преодолеете. И целият свят да се опълчи против вас, едно трябва да знаете: от вас човек може да стане! Мислите ли обратно, вие вършите престъпление по отношение на вашата душа. Бог ви е дал условия и дарби да издържите на всички изпитания: на едно място ще ви гонят, на друго ще ви хокат, на трето ще ви презират, но вие трябва да имате вяра и силна воля, за да претърпите всичко. Каквото и да ви се случи, кажете си: “Аз зная, че това е велик изпит, които непременно трябва да издържа.” От изпитанията вие ще се учите, ще се калявате. Само така ще можете да изработите характер в себе си. Като наблюдавам учениците, и млади, и стари, виждам, че те вървят по един и същ терен. Често някой казва: “Мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщат.” Мисли ли ученикът така, той счита себе си за високопоставена личност, на която трябва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски син. Ученикът обаче никога не трябва да забравя, че е дошъл на земята да учи и от всичко, което му се случва, той трябва да вади поука за бъдещия си живот. Казвате: “Остаряхме, побеляхме; кога ще учим?” Казвам: Що се отнася до науката, до учението, нито старостта, нито белите косми могат да бъдат пречка. – “Ама ние се отчаяхме, обезсърчихме се.” – И това нищо не значи. Остаряването и побеляването се дължат на съвсем други причини. Защо остарява човек? – Защото не учи. Защо се подмладява човек? – Защото му дават условия да учи. Рече ли някой, че е стар, че е побелял, това показва, че той не иска да учи, вследствие на което са го изпъдили от училището. Разкае ли се, пак го приемат в училището, дето отново се подмладява и започва да учи. Вън от Божието училище има старост, а в Божето училище има младост. Ние говорим за старост, когато на човека не му се учи и животът му се обезсмисля, изгубва всякаква красота. Красота има само в училището! Звездите например представляват един от предметите за изучаване в Божественото училище. Кой от вас знае имената на 19-те първокласни звезди? Тъй както звездите са поставени на небето, те имат външен, а също така и вътрешен смисъл, който трябва да се проучва. Те са поставени на известни пунктове и всяка от тях има известно съдържание според светлината си, както и според положението, което заема в съзвездието. В това отношение цялото небе съставлява велик предмет за изучаване. Казвате: “Ние сега няма да ставаме астрономи. Един ден, когато тръгнем за другия свят, тогава ще се занимаваме с небесни светила.” Казвам: Тогава вие ще се разправяте с греховете си, с багажа, който носите, и няма да имате време да изучавате тези неща. Вие трябва да ликвидирате с дълговете си, ако искате да бъдете свободни, да учите. За това се изисква дълго време. Ученикът не трябва да мисли за смърт, но за учението. Който мисли за смъртта, той не е ученик. Не е позволено на ученика да мисли за старост. Неговият ум трябва да е зает с мисълта да свърши училището успешно, за да премине от по-ниска в по-висока степен. Щом мине през човешкия живот, той първо ще стане светия, после ангел, през което време ще се подмладява, ще придобива истинска красота, различна от тази на хората. Сега, като ви говоря по този начин, не мислете, че тук, във външната школа става приемането за оглашен, за вярващ или за ученик. Този въпрос се разрешава отгоре, там става приемането и то според това, дали ще ви намерят подготвени или не. Тъй щото не е въпросът за какви се мислите вие, но важно е за какви ви считат отгоре. Доколкото зная, горе сега вие сте още оглашени. Всеки от вас трябва положително да знае какъв е. И като се определи, той трябва да знае какво се иска от него от положението, в което се намира. Казвате: “Ние сме Синове Божии.” И Синове Божии да сте, и царски синове да сте пак трябва да седнете на училищната скамейка и да учите. Какъвто е законът на Небето, такъв е и на Земята; и обратно, какъвто е законът на Земята, такъв е и на Небето. Ако царският син не учи, той и овчар не може да стане; ако пък овчарят учи, той и царски син може да стане. Питам: Каква фигура се образува от съединението на двата ъгъла В2А2С2 и ВАС (фиг.2) – Паралелограм. Значи тук се образуват две течения: долно – инволюционно и горно – еволюционно. Този паралелограм показва изминатия път на тези две течения както в природата, така и в живота. Ъгълът ВАС е път на инволюция, а ъгълът В2А2С2 е път на еволюция. Следователно, когато ученият види един квадрат, той подразбира, че тук са работили и двата закона – на инволюция, и на еволюция. Квадратът е поле на противоположно действащи сили, едни от които слизат, а други се качват. Върховете в квадрата са допирни точки на тия сили. Двата ъгъла в квадрата са ъгли на доброто, а другите два ъгъла са на злото. Следователно, когато човек се намира в квадрата, у него се явяват желания на противодействия. Обиди ли ви някой, вие сте в квадрата. Мрази ли ви някой, вие пак сте в квадрата. Попаднете ли в тази сила на противодействие, вие трябва да приложите търпението си и ако Божественото у вас вземе надмощие, правилно ще разрешите задачата си. Не вземе ли Божественото надмощие в човека, той ще се гневи, ще се съмнява, ще губи вярата си и ще каже: Не искам вече да посещавам училището, не искам да посещавам тази църква или това общество и т. н. Казвам: Вие сте ученици и каквото да ви се случи, трябва да се учите. Докато сте в Школата, вие никому не трябва да се сърдите, нито можете да мислите, каквото искате. Излезете ли от Школата, свободни сте да мислите и да правите, каквото искате. Разумният човек не мисли, каквото иска, но мисли това, което е право. Глупавият човек мисли всичко, каквото му дойде на ум. Каже ли някой, че може да мисли, каквото иска, този човек е глупав – нищо повече. Когато човек иска да разреши един въпрос правилно или когато иска да разреши мъчнотиите си правилно, той трябва да избере и съответни методи за тяхното разрешение. Ученикът трябва да знае всеки ден, какво е възможно той да постигне. Всеки ден има и свои възможности. За правилното разрешение на една задача има само една възможност, но в тази възможност има много отклонения. Задачата на ученика е в тия отклонения именно да намери правия път към дадената възможност. Някой казва: “Условията на живота са тежки, те ни заставят да постъпваме по един или по друг начин, макар и неправилен.” Казвам: В каквото положение и да е, каквато професия и да има ученикът, той е в състояние да се домогне до тази възможност. Ако не би бил в състояние, не биха му я дали. За пример нека вземем една от благородните професии на човека – учителството. Каква възможност има учителят? Единствената възможност, която му е вложена, е да всади в учениците си Светлина, и то колкото може повече. Без Светлина знание няма. Първото нещо е човек да има Светлина върху тъмните точки, които го смущават. Тъмнината трябва да се огради със Светлина. Ако в мислите на човека се породят ред противоречия, те представляват нещо подобно на зародиши, които в силата на необходимостта ще се измътят, ще се развият. Те са резултат на кармически връзки от миналото. Вие не можете да се освободите лесно от кармата, но затова трябва правилно да я разрешите. Представете си, че вие се срещате с човек, който ви мрази. Тази омраза има произход от далечното минало. От хиляди години насам този човек ви мрази и търси някакъв начин на ви отмъсти. Тази омраза се дължи на това, че някога, в миналото си може би сте го убили и той сега иска да ви отмъсти. Обаче така се нарежда, че той не може да ви срещне на Земята: когато вие сте на Земята, той е в другия свят; после той слиза на Земята, вие сте в Невидимия свят. И така с хиляди години той ви търси, докато най-после ви намира на Земята, хваща ви за яката и казва: “Сега вече мога да си отмъстя!” Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: “Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар.” Кажете ли му така, той веднага скрива ножа в ножницата си, а вие туряте престилката, ставате негов слуга за цял живот. Като послугувате на новия си господар няколко години добросъвестно, честно, той започва да ви обиква, става доволен от вас и ви предлага да станете негов съдружник. През времето, докато сте съдружник с него, той дели богатството си с вас наполовина и след време се разделяте братски, приятелски. Този е един от примерите на лоши отношения, но има случаи, дето някой човек с хиляди години търси някого да му отблагодари за някакво голямо добро, направено от него в миналото. За пример някой човек е пожертвал живота си за друг и след това се разделят. Обаче този, на когото е направено това голямо добро, като дойде отново на Земята, той иска да благодари на своя благодетел и започва да го търси. Хиляди години го търси и не може да го намери: когато той е на Земята, благодетелят му е в Невидимия свят, после той отива в Невидимия свят, а благодетелят му слиза на Земята. Най-после и двамата се срещат на Земята. Този, на когото е направено доброто, хваща своя благодетел за яката и му казва: “Слушай, не зная защо, харесвам те, обичам те, искам да те направя свой наследник, да те осиновя. От толкова години търсих подходящо лице и най-после тебе намерих.” – “Добре, нямам нищо против, ще ти стана син, а ти – мой баща. Като остарееш, ще те гледам като син.” Какво подразбирате под думите, че ще гледате някой човек на старини? Това значи, че тези двама души ще се разговарят на Божествен език. Бащата ще говори за своите опитности и добродетели, които е развил през вековете, а синът ще разправя за своята младост, за красивото и хубавото в живота, за Божията Мъдрост, Истина и Любов. Няма по-красиво нещо от това двама души да обменят мисли за красивото, за възвишеното и за благородното в света. Сега тия, идеи трябва да залегнат в ума ви, да станат живи, плът и кръв за вас. Вие слушате и си казвате: “Дали тия неща са верни или не?” Оглашеният и вярващият могат да се запитват кое е вярно и кое не, но ученикът, като слуша, трябва да каже: “Всичко, което Учителят говори, е вярно.” Оглашеният и вярващият допущат нещата, те изказват и съмнения, но ученикът не може да се съмнява. Докато човек се съмнява, той не може да учи. Ако ученикът допусне, че професорът говори неверни неща, той вече престава да учи, престава да е ученик. Той трябва абсолютно да вярва в думите на професора си. Даже и днес, като се преподава официалната наука на учениците, те вярват в думите на своите учители и след време, когато се окаже, че известни факти не са верни, тези ученици дълго време трябва да се убеждават, че има някаква грешка в техните знания, докато най-после се убедят, че е така. Те казват: “Как е възможно този учен да е направил някаква грешка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правят погрешки?” Ако вярата е необходима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дето съмнението е изключено сто на сто. Усъмни ли се човек, той се намира вече в гъстата материя, в закона на инволюцията. Защо човек не трябва да се съмнява? – За да влезе в закона на еволюцията. И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гъстата материя и след това трябва да минат хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагоре, към Бога и започвате да еволюирате. Тъй щото, когато се говори, че съмнението трябва да се изхвърли навън, това твърдение има своя научна база. Някой седи, мисли, очаква нещо особено и казва: “Този предмет, върху който сега се разисква, не е толкова важен.” Да, предметът не е толкова важен, но паралелограмът е много важен. Аз мога да направя този паралелограм толкова интересен за вас, че и денем, и нощем да говорите за него. Той може да оживее в съзнанието ви. Представете си, че страните на този паралелограм са направени изключително от скъпоценни камъни и на някои от вас дам по една от тия страни. Питам: Няма ли да бъдете благодарни от този паралелограм? Ще бъдете благодарни, защото той ще ви осигури за цял живот. Този паралелограм ще осигури живота даже на четирма души. Какво би било, ако с написването на една от неговите страни, вие имате вече линия, образувана само от диаманти? Вие ще бъдете в положението на маг, който всичко може да направи. Магът се отличава от обикновените хора по това, че каквото каже, той може да го направи. Ако поиска плодове, плодове ще дойдат; ако поиска скъпоценни камъни, и те ще дойдат. Само с една дума той ще може да достави на когото и да е скъпоценни камъни. Ще му каже: “Отвори ръката си!” Той отваря ръката си и вижда в нея един хубав скъпоценен камък. После ще му каже: “Затвори ръката си.” Той затваря ръката си и камъкът изчезва. Магът е силен: каквото каже, всичко му се подчинява. Колкото вашата мисъл да не е силна и вие можете да направите много нещо. За пример, често вие казвате: “Това нещо няма да стане.” Кажете ли така, и камъкът изчезва от ръката ви. Кажете ли: “Ще бъде това нещо” – и камъкът е в ръката ви. Някой сънува, че е цар, че седи на трон, облечен с великолепна мантия и с корона на глава със скъпоценни камъни, от двете му страни стража, а той само заповядва. Събуди ли се сутринта, всичко това изчезва и той започва да се съмнява, дали наистина беше цар, или е сънувал. Щом се усъмни, всички неща пред него изчезват. Значи той беше маг на сън само, а сутринта изгуби силата си. Ако вие, като ученици, бихте повярвали, че сте цар, сутринта, като се събудите, наистина ще бъдете цар. Това зависи от силата на вашата мисъл. Казвам: Бог прави нещата обективни, видими отвън и вие трябва да имате същата сила, макар в микроскопически размер, за да има какво да работите. Имате ли тази сила, страните на паралелограма могат да оживеят, да станат само от скъпоценни камъни. Ако имате тази сила в себе си, вие ще можете всеки ден да привличате по една хубава мисъл от Невидимия свят, да я разработвате и задържате в ума си. Ще си кажете: “Мисълта, която днес възприех, ще я задържа в себе си и ще я поставя на специално място.” След това, като отворите ръката си, действително ще намерите там скъпоценния камък – мисълта. Усъмните ли се, и скъпоценният камък – мисълта – изчезва. Учениците на окултната школа през всички времена и епохи са имали един и същ характер – те са хора на абсолютната вяра, без никакви съмнения. Те се познават всички помежду си и се обичат. Не се ли обичат, те не са ученици – нищо повече. Същото може да се каже и за вас: щом се усъмните, вие не сте ученици; вие сте оглашени. Отношенията на Учителя към ученика са едни, към вярващия са други, а към оглашения – трети. Отношенията на Учителя към ученика са Божествени. Ако ученикът обича Учителя си и Учителят го обича; ако ученикът не се съмнява в Учителя си, и Учителят не се съмнява в него. Това е Божествен закон. Когато Учителят обича ученика си, той дава нещо от себе си. Когато ученикът обича Учителя си, и той дава нещо от себе си. Господ казва: “Ще скрия лицето си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина.” Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада, в тъмнина. Тогава той започва да се запитва: “Аз ли съм или не съм?” Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: “Не вижда ли Господ как страдам?” Господ го пита: “Научи ли урока си?” Същото прави и ученикът: той плаче, пъшка и се чуди как учителят му не вижда колко много страда! Той казва: “Сърцето ми ще се пукне от мъка!” С пукане на сърцето урок не се учи. Сърцето трябва да бъде здраво, да издържа, а ученикът трябва да научи урока си! Докато не научи урока си, учителят няма да го погледне. Така трябва да мисли ученикът и да не се поддава на никакви настроения. Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а идейният живот е планинско място с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят. Такъв трябва да бъде и вашият живот! В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия в добри. Само по този начин можете да напредвате. Като дойдете другия път в клас, ще направим следния опит: Ще излезе един от вас, който е мрачно, песимистически настроен, бил той от оглашените, от вярващите или от учениците, а след това ще накарам да излезе друг някой, който знае много, и ще го накарам да прекара ръцете си върху главата на отчаяния, да видим ще може ли да измени настроението му. Сега, като ви наблюдавам, намирам, че всички се нуждаете от повече вяра. Всички несъгласия, раздори, съмнения, подозрения, сиромашия и ред още отрицателни състояния у човека се дължат все на слаба вяра. Силната вяра произвежда изобилие. Ако хората на някое общество имат силна вяра, между тях ще излязат много учени. Дето има вяра, всичко расте; дето няма вяра, всичко умира, съхне. Наблюдавали ли сте запример в кой месец у детето се събужда вярата? В кой ден ученикът добива вяра в учителя си? Започне ли учителят да преподава трудни задачи и да ги решава, в ученика са заражда мисълта, че учителят знае много и от този момент той вярва на своя учител. Яви ли се вяра в ученика по отношение на учителя, между учителя и ученика се създава връзка. Ученикът не може да разбере трудните въпроси, докато между сърцето и душата му няма връзка. Ученикът не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата душа и тази на някое възвишено същество от Невидимия свят няма връзка. Следователно пробуждането на способностите у човека зависят от вътрешните връзки, които той има с възвишените същества. Има ли такива вътрешни връзки, веднага силите в организма му се трансформират и ако този човек е бил стар, постепенно започва да се подмладява. Изгубят ли се вътрешните връзки с разумните същества, и съзнанието на човека започва да потъмнява. Тъй щото при допирането на две точки всякога става поляризиране. Ученикът непременно трябва да знае седемте принципа на живота. Дойде ли до разумния живот, той трябва да бъде внимателен да не загуби връзката си с Бога. Много връзки има ученикът, но най-важна е връзката му с Бога. Непреривна ли е тази връзка, той ще забележи в съзнанието си разширение и светлина, вследствие на което ще е способен да учи. Лесно е да се учи, когато човек има очи. Такъв ученик, в каквото положение и да се намира, всякога ще има време и условия да учи и да се интересува от всичко, което става около него. Няма ли тази връзка или прекъсва ли я често, той ще се отчае и ще каже: “Моята работа се свърши, ще отложа за друг живот.” Казвам: Няма по-добър живот за вас от сегашния. Отложите ли работите си за друг живот, вие ще се намерите при по-трудни условия. Пропуснете ли условията сега, те никога няма да се върнат. Не пропущайте сегашния живот, ако искате да използувате разумно всички негови блага. Щом знаете този закон, от вас, като от ученици, се изисква будно съзнание, да не пропущате условията, които днес ви са дадени. Казвате: “Защо някои хора не са внимателни към нас?” – Защото и вие не сте внимателни към висшите същества, към Бога. Изправите ли отношенията си към Бога, всички хора моментално ще изменят отношенията си към вас. Бог живее в сърцата на всички хора. Той разтваря, Той затваря сърца. Някой казва: “Сърцето на приятеля ми е в моите ръце.” Не, сърцето на приятеля ти е в ръцете на Господа. Затова именно сърцето на приятеля ти ще се изявява така, както Бог диктува. Знаете ли това, няма от кого и на кого да се оплаквате. Господ държи сърцата на всички живи същества: на майки, на бащи, на деца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричат злото – всичко е в Божии ръце. Когато Бог държи сърцето на дявола в ръката си, и дяволът е мек към вас; отпусне ли Бог сърцето му, той веднага ви сграбчва. Такъв е великият закон на Вярата. Ученикът трябва да знае този закон. Когато учителят извади ученика от тялото му и го прекара през пожар, ако той знае законите, няма да се плаши и няма да пострада. Не знае ли законите, ученикът ще се върне с опърлени крака, тук-там ще има малки мехури. Ако ученикът е свързан с Бога и не се съмнява в Него, той ще мине през огън, без да пострада. Дойде ли съмнението, веднага се явяват мехури по краката му. Има хора, които правят опити в това направление – да играят в огън, да го прескачат, без да им действат пламъците, но те могат да издържат на тези опити най-много два-три дена. Мъчно се издържа това голямо нервно напрежение. Тези опити се основават на силна вяра и на силна мисъл. Вие можете да правите ред опити в това направление. За пример вържете някой човек с едно дебело гемиджийско въже и със силата на мисълта опитайте да скъсате това въже. Ако имате силна вяра и концентрирана мисъл, само с едно махане на ръката си вие ще можете да скъсате въжето. По същия начин можете с мисълта си, без големи усилия, да дигнете някакъв голям камък и после, като го ударите леко с пръста си, да го счупите. Имате ли такава силна вяра, с едно махане на пръста си из пространството вие ще можете да произведете гръм. Усъмните ли се, този гръм ще дойде отгоре ви. Силата на вярата и на мисълта седи в отсъствие на съмнението. Нямате ли съмнение, всичко можете да направите. И тъй съмнението е закон на инволюция; абсолютната вяра е закон на еволюция. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вярата си. Казвате: “Не може без съмнение.” Опитвали ли сте резултатите на съмнението? Кажете тогава какво сте придобили от съмнението? Българите често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а платното и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка? Възможно ли е преди всичко три лакта да изтъче, пет да разтъче? Отде ще вземе двата, които трябва да разтъче? Или ще кажете, че от съседите ще вземе. Значи такъв човек разтъкава не само своето платно, но и това на съседа си. Какво ще кажете за него? Какво ще придобие той в живота си? – Нищо. Казвам: Такива са резултатите на всеки, който живее със съмнение и подозрение. Затова хвърлете съмнението вън от себе си и се въоръжете със силна вяра. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 29. Лекция от Учителя, държана на 16 юни, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Усилване на вѣрата Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето УСИЛВАНЕ НА ВЯРАТА “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди” Размишление Сега ще ви дам следното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крепи! Ще съзерцавате пет минути, през което време мислено ще пеете горното упражнение. Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък – една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е. преследват и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката. Ако никой не ви гони и сте сиромах, тогава ще предпочетете златото. Той щото често в живота ценните неща се обезценяват, а малоценните се повдигат. Когато ви гонят неприятели, лодката е по-ценна от златото. Вие трябва да преведете символите, които се крият в лодката и в златото. Днес най-трудната наука е превеждане на символите на обикновен език. Почти всички хора до известна степен са запознати със символистиката в сънния си живот. Повечето сънища са символистически. Вие сънувате едно, а се подразбира друго нещо. Малко сънища са с буквално значение. Вие сте запознати със символистиката, но не знаете да тълкувате тези символи. За пример, какво означава конят на сън? Конят означава природния ум на човека. Ако конят е червен, черен или бял, различните цветове означават различни качества на ума. За предпочитане е да сънувате жив кон пред умрял. Умрял кон означава слаб ум, т.е. човек, който има слаб ум или почти няма ум, както казват на обикновен език. Когато някой сънува, че язди кон, това показва, че в умствения свят на човека ще стане някаква промяна, а не във физическия. Във физическия свят през това време пък ще станат други промени. За пример, ако в ума на човека стане някаква промяна във възходяща степен, а в душата му – някакво разширение, тогава и на физическия свят ще стане малка промяна – лицето на човека се изменя. Реши ли човек да заживее Божествен живот, тогава и в обкръжаващата среда ще настане малка промяна. Най-малкото, ако този човек е господар, той ще бъде изправен към слугите си и ще плаща повече, отколкото трябва. Реши ли той да не живее Божествен живот, всички негови близки, всички негови слуги ще почувствуват това положение. Слугите му ще бъдат онеправдани, защото господарят няма да им плаща дори и това, което им се пада. И тъй, когато говорим за вярата, ние разбираме онази реална сила на ума, чрез която нещата се постигат. Ако вие схващате понятието вяра субективно, тя е безпредметна. Изобщо вяра, която не включва Любовта в себе си, тя е безпредметна. Любов, която не влиза в живота, тя е безпредметна. Живот, който не се изразява в добродетели, и той е безпредметен. Аз много пъти съм ви говорил за усилване на вярата, но сега ще ви дам едно обяснение, при какви условия се усилва вярата. Представете си, че сте попаднали в дълбок кладенец. Гледате нагоре, докато се намери някой да ви помогне да излезете оттам, но никой не дохожда. Опитвате се да излезете, не можете. Седите така отчаян и обезсърчен, когато по едно време виждате да се спуща в кладенеца едно дебело въже. Вие хващате въжето, опвате го добре и започвате да се изкачвате по него. Какво се заражда в душата ви при този случай? – Вяра. Следователно, когато дойде доброто в света, ние трябва да го опнем, да се хванем здраво за него, за да се образува връзка с Бога. Доброто не се прави във време и пространство, то е извън времето и пространството. Следователно в съзнанието на човека трябва да има непреривен стремеж към правене на добро. Този стремеж ни свързва с Бога, а щом ни свърже с Бога, въжето се спуща отгоре, за да ни извади от дълбокия кладенец, в който сме паднали. По този начин именно и нашата вяра се усилва. Който иска да люби, той вече е започнал от опашката на живота. Свържете ли се с Бога, и животът се проявява; прояви ли се животът, и доброто ще се прояви; щом се прояви доброто, и вярата ще се прояви. И тъй, щом се прояви животът, проявява се и Любовта. Значи първо трябва да се роди животът, т. е. човек да се облече. И от тук под думата роден човек разбираме този, който се е облякъл в материята. Щом е роден, т. е. облечен в материя, той ще прояви и любовта. Човек на вярата може да се нарече този, който прави добро. Който не прави добро, той няма вяра. Извън доброто вярата е празна дума, но с доброто заедно вярата е сила и реалност. Извън живота Любовта е празна дума, но в живота тя е Божествена сила, която спасява. Сега ще ви приведа част от един разказ. В древността един ученик от тогавашните школи потърсил своя Учител, да му помогне по някакъв начин, защото се чувствувал много нещастен в живота си. Той намерил Учителя си, явил се при него и му казал: “Учителю, моля ти се, дай ми някаква свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си: дето и да отида, всички ме гонят; каквото стане, все върху мене налита, не зная как да се освободя. Бял ден не съм видял в живота си. Дай ми нещо, на което да разчитам.” Учителят му дал една малка пръчица и му казал: “Ето, вземи тази пръчица, но помни добре, че тя има два края. Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини; хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия.” Учителят му посочил, кой край да държи, като му казал да се пази много, да не хване противоположния, защото голямо зло го чака. Същевременно той му казал и две думи, които никога не трябва да забравя. Какви са били тия думи, няма да кажа. Ученикът казал на Учителя си: “Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам.” Ученикът обаче не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. Питам: На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябвало да се държи само за добрия край? Всяко благо, което се дава на човека, представя такава пръчица с два края. Ако имате знание, и то представлява такава пръчица с два края; ако имате добродетели, и те представляват такава пръчица с два края. В такъв случай човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи изпитания и страдания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко да е то. Скръбта и радостта също така представляват двата края на пръчицата. Когато сте скръбни, вие сте хванали опашката на благото, което ви е дадено. Хванете главата на това благо, за да дойде радостта. Това е, което Христос е изразил в стиха: “Сега скръб имате, но скръбта ви ще се превърне в радост.” Христос каза на учениците си: “Аз ще отида при Отца си, но пак ще се върна и тогава скръбта ви ще се превърне в радост.” Учениците Христови си казаха: “Щом Христос замине и нашата радост ще се свърши.” Същото казват и децата след смъртта на майката. Когато майката умре, те мислят, че и с тях всичко се свършва. Обаче, ако те повярват, че майка им пак ще се върне, скръбта им ще се превърне в радост. Нещата могат да изчезват, но могат и да се явяват. Затова казвам: Не се самозалъгвайте от привидни реалности. Има една реалност в света и тя принадлежи изключително на душата. Сега помнете следната максима, която и друг път съм ви привеждал: хората обикновено започват добре и свършват зле; ангелите започват зле и свършват добре; а Бог винаги започва добре и свършва добре. Ето защо между човешкия и между ангелския живот трябва да се образува връзка. Ангелите започват зле, а хората свършват зле; ангелите свършват добре, а хората свършват зле. Като се съединят тези положения, ще се образува едно цяло, което показва, че става обединение с Бога. Щом знаете това, питам: Как искате да живеете вие – като ангел или като човек? Когато дойде злото, вие искате да живеете като човеци, а накрая, като дойде доброто, искате да живеете като ангели. И затова ще чуете много хора да казват: “Сега ще потеглим малко, но дано на старини бъдем добре.” Не, вие трябва да живеете по Божествено: и в началото да започнете добре, и на края да свършите добре. Дойдат ли страдания в живота ви, това е човешката страна. Обаче в страданията, т. е. през човешкото преминава и Божественото. Когато вие се радвате, ангелите скърбят, страдат. Как страдат ангелите? Когато човек яде, пие, весели се и ликува в живота си, тогава ангелът, който го ръководи, страда и пъшка заради него. Обаче дойдат ли болести, сиромашия и страдания за този човек, най-после той се обръща към Бога да му помогне; тогава пък неговият ангел се радва, че тази душа се спасява. Така седи Истината. Казвам: Дойдат ли радости в живота ви, повикайте и ангелите си заедно с вас да ядат и пият. Не дойдат ли те на вашето угощение, откажете се и вие от него. За предпочитане е да се откажете от вашите удоволствия и да страдате заедно с ангелите си, отколкото да останете сами в своите удоволствия, а ангелите ви да страдат за вас. Яде ли ангелът с вас, яжте и вие; не яде ли с вас, откажете се и вие от това ядене и останете заедно с него. Дойдат ли радостите в живота ви, бъдете заедно с ангелите си. Пожертвайте вашите временни радости за вечните блага. И тъй, от едната страна, имате плюс – радостите в живота; от другата страна имате минус – скърбите в живота. Плюс и минус взаимно се уравновесяват. Човешкият живот в началото има плюс, ангелският в началото има минус; човешкият живот в края има минус, ангелският – плюс. Какво дават два плюса и два минуса? При умножението два плюса дават плюс и два минуса дават пак плюс. При събиране и при изваждане два плюса дават плюс, а два минуса дават минус. Представете си, че тази вечер се иска от всички да подпишете по един чек с някаква сума, без да мислите много; интересно ще бъде да се опита всеки, каква сума най-много може да даде, без да е мислил предварително върху това. Ученикът трябва постоянно да маневрира в себе си, да се изпитва на какво е готов. В Писанието е казано: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. В това отношение съществува следният закон: използвайте погрешките на хората, без да ги съдите, ако не искате да изпаднете в тяхното положение. Животът е колело: едни се качват, други слизат. Искате ли да не попаднете под закона на кармата, взимайте поука от погрешките на хората. Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той трябва да се помоли на Бога да не изпадне в тяхното положение. Казвам: Ако знаете дълбоките причини за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили. Някой запитват: “Как трябва да се живее?” Казвам: Вие трябва да живеете според разумните закони на света, в който сте дошли. Понеже днес се намирате във физическия свят, вие ще живеете според разумните закони на този свят. – “Ама ние искаме да бъдем силни.” – Щом искате да бъдете силни, трябва да се упражнявате, да придобиете тази сила. Как ще се упражнявате? Представете си, че някой от вас заболее от известна болест. Той трябва да съзнае в себе си, че тази болест му е дадена като задача за разрешение, която на всяка цена трябва правилно да се разреши. Разреши ли задачата си, той ще премахне от себе си и болестта. Премахни ли болестта и силата му вече е по-голяма. Какво правите вие, като ви дойде някаква болест? Уплашите се и бързате час по-скоро да отидете при лекар. Ученикът не трябва да се страхува от нищо. Той трябва да прави маневри, да се излага съзнателно на някои малки страдания, да привикне да понася, а същевременно да прави и научни изследвания. За пример, аз често ходя около кошери и оставям да ме ужили някоя пчела. Ще кажете: “Защо се оставяте да ви жилят пчелите и после да ви се подува ужиленото място?” Интересувам се от културата на пчелите. По ужилването, по забиването на жилото им, по-плитко или по-дълбоко, аз съдя за тяхната култура. По жилото на пчелата се съди и за жилото на човека. Аз имам ред математически изчисления, как са жилили пчелите преди хиляди години и правя изчисления, как жилят днес. Освен това по надутото място съдя, каква е била по сила киселината, която едно време са изпущали и каква е киселината, която днес отделят. Това се познава по количеството на възпалените клетки. Ако не ме интересуваше този въпрос научно, аз лесно щях да се предпазя от пчелите да не ме жилят. Какво правите вие, когато ви ужили някоя пчела? Веднага взимате мерки за премахване на отока. Вие не се интересувате научно от този въпрос. Казвам: Всичко, което се случва в живота ни, става с единствената цел да се калим, да привикнем към изненадите на живота. Ако се отнасяте съзнателно към страданията, вие ще намерите голяма философия в тях. Който не е минал по пътя на страданията, той не е развил в себе си никаква философия, никаква дълбочина. Ето защо съвременният човек не трябва да търси живот без страдания. При тези условия такъв живот е невъзможен. За в бъдеще, когато човек навлезе в Божествения живот, той ще бъде свободен от страдания, обаче докато е в тази епоха, той не може да се освободи от тях. За тази цел човек трябва да мине през ред страдания, да разбере вътрешния смисъл, който е скрит в тях. Сега аз напълно разбирам вашите изпитания, страдания и нещастия; разбирам и трудните условия, при които живеете. Без страдания е невъзможно, както е невъзможно да ви накара някой да се качите на Мусала и в това време да пеете непрекъснато, без да се заморявате и запъхтявате. Искате ли да пеете, трябва да се спрете, да не се качвате нагоре. Иначе да се качвате нагоре и да пеете, това са две несъвместими неща. Затова, дойде ли ви някаква мъчнотия, спрете на известна спирка за малко време и започнете да пеете. Продължите ли нагоре в мъчнотията, спрете пението. Когато слизате надолу, пак можете да пеете. При слизането е по-лесно де се пее, отколкото при качване. За вас е важно едно нещо: и при скърби, и при страдания да бъдете внимателни кой край на пръчицата да хванете. И тъй, когато се намирате пред голяма опасност, лодката е за предпочитане пред торбата със злато. Защо? – Защото животът е по-голямо благо от златото. Спасите ли живота си, като преплавате морето с лодка, по-нататък работата е лесна: злато можете да намерите навсякъде. Обаче, преследват ли ви в морето, вие ще гледате час по-скоро да излезете на брега с лодката. Излезете ли веднъж на брега, тогава лодката не ви трябва, златото е нужно. Тъй щото, докато сте в морето и бягате от неприятеля си, който ви преследва, лодката е за предпочитане; излезете ли на сушата, злато ви трябва. Питам: Кой е най-важният въпрос през тази, пета школна година? Не искам да отговаряте философски, но кажете ми един важен, практически въпрос, който да ви занимава тази година. (— Да правим добро). Да правите добро на хората аз разбирам така да уредите тяхното минало, че да изплатите всичките им дългове. Дълговете на хората представляват тяхното минало. Щом се уреди миналото им, настоящето влиза в своето естествено положение. И тогава трябва да се покаже на хората истинският път към бъдещето. В такъв случай всеки човек първо трябва да намери вън от себе си някакъв благодетел или пък вътре в себе си да чувствува сила и вяра, че може да ликвидира със своето минало. Щом той ликвидира с миналото, ще може разумно да използува условията на настоящето, за да може да си съгради добро бъдеще. Иначе, ако човек постоянно мисли само за това, какво ще яде и пие и как ще прекара старините си, той по нищо няма да се отличава от животните. И животните мислят за същото. Още от ранна сутрин животното започва да се грижи, да мисли отде и по какъв начин да си набави храна. Съвременните хора си служат с разни възпитателни методи за отглеждане и възпитание на младото поколение. Най-естественото положение, което човек може да заеме при сегашното си развитие, е служенето на Бога. Тъй щото, ако искаш да помогнеш на някой човек, свържи го с Бога. Щом е свързан с Бога, той ще бъде нахранен. Не е ли свързан с Бога, той няма да бъде нахранен. Отделите ли човека от Бога, нищо не може да стане от него. Каква е разликата между грижите, които полагаме за един вол да го отхраним и угоим, и тези, които господарят полага за своя слуга? И в единия, и в другия случай се постига едно и също нещо: и волът, и слугата хранят с цел да ги използват. Ако господарят може освен да храни слугата си, още и да го просвещава, неговите грижи имат смисъл. Някой казва: “Да имаме повечко парички да уредим живота си.” Какво ще правите с тези парички? Ще си хапнете, ще си пийнете добре и ще се поугоите като говедата. В това обаче няма никаква философия. Такъв човек светия не може да стане. Той е пълничък, червеничък, само за удоволствия мисли. Червенината на неговите страни показва, че Божественото не преобладава в него. Той за всичко друго мисли, но не и за Бога, и казва: “Аз съм благодетелен човек, грижа се за сиромасите, за благото на другите.” Не, това е грижа пак за себе си. Като урежда работите на другите, той едновременно урежда и своите. Казвам: Докато човек не се свърже с Бога, той не може да уреди нито своите работи, нито тия на другите хора. Свърже ли се човек с Бога, той ще знае вече не само временно, но и постоянно да урежда своите работи. Знае ли да урежда своите работи, той ще може да уреди работите и на своите ближни. Някой се заема да урежда работите и на ближните си, както и своите, защото се мисли много умен. Обаче не се минава много време, вижда, че всичките му усилия са отишли напразно. Това нещо се забелязва и в знанието, което съвременните хора придобиват. Виждате някой млад момък, способен, паметлив, многообещаващ. Обаче, дойде ли на възраст 45—50 години, паметта му постепенно започва да отслабва, знанието му се губи и като стане 60-70-годишен старец, той изгубва всичко и минава пред хората за изветрял. Правилно ли е това? Според новото учение колкото по-стар е човек, толкова повече знания и мъдрост трябва да притежава. Старият трябва да бъде по-силен, по-мъдър и с по-големи знания от младия. Сега обаче не е така. Защо? – Защото на съвременните хора липсва връзка с Бога. И тъй първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да възстанови своята вътрешна връзка с Бога. Той е имал някога тази връзка, но впоследствие тя е отслабнала. Някой ще каже: “Толкова усилия правя в живота си, толкова работя и пак нямам връзка?” Всички имате връзка, но слаба: най-малката мъчнотия, най-малкото страдание и изпитание в живота ви е в състояние да прекъсне тази връзка. Какво се иска от вас, за да усилите тази връзка? – Будност в съзнанието. Трудно е да се обясни какво значи будност на съзнанието, както и различието, което трябва да правите в степента, до която съзнанието на човека е достигнало. Често става пропукване на съзнанието, което се отразява вредно върху човека. Представете си, че съзнанието на някой човек по степен се равнява на един тънък конец, с който може да се дигне тежест от един килограм. Това положение е добро дотогава, докато този човек има изпитания, препятствия и страдания, които се равняват на тежест един килограм. Обаче този човек расте, развива се, вследствие на което и неговите страдания, изпитания и мъчнотия се увеличават. Какво трябва да стане с неговото съзнание, за да издържи на силата и на тежестта на тези страдания? Той постепенно трябва да удвоява и утроява силата или степента на своето съзнание, за да издържи по-голяма тежест, равна на два, на три и повече килограма. Не удвои ли степента на своето съзнание, непременно в него ще стане някакво прекъсване. Това именно подразбира усилване на съзнанието. Значи съзнанието на човека постоянно трябва да се усилва. Или, казано на духовен език, светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва. Каквото и да върши човек, навсякъде той трябва да вижда Божията интелигентност, сила, любов, мъдрост, знание. Мисълта за Божественото в човека трябва да тече у него непрекъснато като електрически ток. Всички трябва да държите в ума си мисълта за връзка с Бога, за да можете постепенно да усилвате и светлината на вашето съзнание на два, на три, на четири, на пет и на повече килограми. Питам: Знаете ли колко струва един килограм материя от светлината на съзнанието? За пример, материята, от която светът е създаден, струва повече от цялата земя. Значи първобитната материя, от която е направена Вселената, струва почти колкото цялата слънчева система без слънцето. Тази материя е много скъпа, понеже интензивността на движението на частиците й е много голяма. Оттук можете да си представите каква светлина трябва да има съзнанието, за да издържа на интензивността на тази материя. За да придобие човек тази светлина на съзнанието, той трябва да мине през страдания. Страданията, които хората преживяват, представляват ред алхимически процеси, а човешкият дух е алхимикът, който прави опити в лабораторията на човешките мозъци. Някой казва: “Не зная какво става в мозъка ми, но просто ще се пръсна.” Нищо няма да се пръсне, но ти трябва да мълчиш, да наблюдаваш как твоят професор, твоят учител, твоят дух прави опити в мозъка ти. Ученикът трябва само да слуша, да наблюдава и да учи. Рече ли да предизвика с нещо учителя си, ще понесе последствията на несполучливите опити. – “Ама не мога да търпя. Ако учителят ми постъпва с мене така, аз няма да служа на Господа, ще се откажа.” Когато ученикът се сърди на Господа, Бог го изпъжда навън. Няма по-глупаво и по-страшно положение за ученика от това Учителят му да го изпъди навън. Когато човек не иска да служи на Господа, това показва, че той има две глави. Щом има две глави, ще го изпратят в ада. Такъв човек и в ада не го приемат. Те го смятат за чудовище. Те казват: “Този човек с едната си глава служи на Бога, а с другата – на себе си.” Тогава ангелите казват: “Ние ще задържим главата, с която служи на Бога, а другата ще изпратим в ада.” Човек не трябва да се раздвоява в себе си, да се колебае да служи ли на Бога или не. Преди всичко хората още не служат на Бога. Бог им е давал досега и знание, и сила, и богатство, и живот, но какво са направили те срещу всичко това? Те казват: “За в бъдеще, при по-добри условия на живота, ще направим нещо.” Казвам: За да минете в новата раса, за която сте предназначени, за да се избелят дрехите ви, които тук-там имат петна, вие трябва да направите усилия още сега, при условията, при които днес се намирате. В Откровението се говори за 24 старци, облечени с бели дрехи. Отде дойдоха тези старци? Те преминаха през големи страдания в живота, чрез което се избелиха. Те минаха през земята, а съвременните хора още не са преминали земята, затова и дрехите им не са бели. Когато и вие преминете през Божествения огън и отидете на небето, там ще се видите с бели дрехи и ще се познаете. Апостол Павел казва: “Сега не знаем какво сме. Когато се яви Христос, тогава ще се познаем, ще бъдем подобни на Него.” Кога ще дойде това време. Ще кажете: “В следното прераждане.” Питам: Вие знаете ли действително кога и как ще се преродите? Направихте ли всичко, което трябваше в това прераждане? Ако вие сега не направите връзка с Бога, знаете ли какво ще бъде другото ви прераждане? В бъдещото ви прераждане ще имате съвсем нови задачи. При това то може да бъде или във възходяща, или в низходяща степен. Сегашното ви прераждане определя бъдещето. Сегашният ви живот ще послужи като основа на бъдещия, да реализирате стремежа на душата си, да се родите от вода и Дух. Всеки трябва да се роди от вода и Дух, ако иска да бъде сънаследник и Син на Бога. Докато не дойде това състояние, човек не трябва да си прави никакви илюзии. Някой казва: “Аз съм Син на Бога.” Че и циганчето може да каже, че е син на царя, но да казва, че е син на царя, е едно нещо, а в действителност да е син на царя, да тече царска кръв в него, е друго нещо. Тъй щото да казвате, че сте Синове Божии е едно нещо и в действителност да сте такива, това са две абсолютно различни неща. Тече ли Божият живот у вас, вие ще имате мисли, чувства и действия, подобни на Божиите, ще бъдете образ и подобие Божие. Казвам: Когато някой мисли, че е Син Божий, той трябва да отговаря на това име. Когато някой казва за себе си, че е добър ученик, той трябва правилно да отговаря на всички зададени въпроси и да решава добре задачите си. Досега нито един от учениците на Школата не е издържал изпитите си както трябва. Дойде ли някое изпитание, всеки казва: “Все на мене ли трябва да се струпат тези изпитания? Все аз ли трябва да нося този товар? Все аз ли съм длъжен да страдам?” Всеки човек е длъжен да живее по Божествен начин. Не живее ли такъв живот, той ще страда. Тъй щото и аз съм длъжен и вие сте длъжни да живеете според законите на Бога. – “Ама слабости имаме.” – Нищо от това, ще правите усилия да живеете чист и добър живот. А при това, ако си вълк, хората ще одерат кожата ти и ще си служат с нея; ако си лисица, хората ще одерат кожата и на вратовете си ще я носят; ако си вол, хората ще одерат кожата ти и цървули ще правят от нея; ако си свиня, хората ще одерат кожата ти и пастърма ще направят от нея; ако си охлюв, в тенджера ще те варят; ако си лук, ще те режат, ще те кълцат и ще те ядат. Казвам: Каквото положение да заема човек, той преди всичко трябва да служи на Бога. Като хора, вие казвате: “Нека уредим живота си, тогава ще служим на Бога.” Няма какво да уреждате живота си. Сегашният ви живот е уреден. Сега трябва да служите на Бога – нищо повече. – Ама еди-кой си ученик не учи. – Това е безпредметно за вас; вие трябва да учите! Преди всичко вие още не знаете, дали този ученик учи или не. Вие не сте влезли в неговото сърце, в неговото съзнание, да го разберете. Аз говоря само за външните прояви на съзнанието, а що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката душа, затова се изисква дълбоко, истинско познание. В душата се крие алхимическият закон за подмладяване; там е силата за лекуване. Когато човек реши в себе си да живее чист и свят живот, най-първо той ще се постави на ред изпитания и изкушения, да се провери неговата сила и готовност да издържи на всички изпитания в живота. Тук ще се познае как ще постъпи, дали ще критикува, или ще приеме нещата с чисто сърце като такива, които са допуснати от Бога. Ученикът няма право да критикува учителя си. И учителят няма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикът върши, не е право, не носи добро и благо за самия него. Учителят може да каже на ученика си, че пътят, по който той върви, не е добър и ще му донесе лоши резултати. Учителят може да каже на ученика си: “Слушай, там, дето си ял и пил, трябва да заплатиш!” – “Нямам средства.” – “Тогава да не си ял.” – “Ама ще страдам.” – “По-добре да страдаш ти, отколкото друг. Остави на брега златото, което носиш на гърба си, и свободен влез в лодката, а онзи, който остава на сушата, нека той вземе златото.” Сега, дето и да се намирате, вие трябва разумно да служите на Бога. Бог трябва да живее във всички хора като вътрешна светлина, като вътрешно благо. Само по този начин човек ще може да преодолее всички свои мъчнотии. Вън от това ще има падане и ставане без никакви блага. Връзката с Бога има значение и за Земята, и за Небето. Тази връзка се отнася едновременно и към материалния живот на човека, и към духовния, и към Божествения му живот. Тя представлява вливане, прииждане на Божествена светлина и в трите свята. Щом човек престъпи Божия Закон, това прииждане на енергия от Божествения свят спира. Вратите за ангелския и за Божествения свят се затварят и човек остава само с едно голо съзнание, в положението на животно. Дойде ли в това съзнание, той вече нищо не вярва. Затова именно човек трябва да се пази да не се затворят за него вратите, отдето изтича Божествената светлина. И тъй вярата се усилва чрез правене на добро. Като ученици, аз искам от вас да бъдете примерни във всяко отношение. Не мислете за себе си повече, нито по-малко от това, което сте. Ученикът всеки момент трябва да знае, какво именно той представлява. Щом човек съзнае една своя слабост, той може вече да се коригира и с това да придаде малко светлина на съзнанието си. Това ще го направи по-добър, отколкото е бил по-рано. Когато човек направи някаква погрешка или постъпи неправилно, той веднага изпитва мъка в душата си. Тази мъка не е нищо друго, освен жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото жилото на пчелата, за което често се говори, е вътрешна мярка, с която човек точно може да определи дали е постъпил правилно или не. И затова той трябва да бъде искрен по отношение на себе си. Щом усети в сърцето си някаква мъка, той трябва внимателно да извади жилото на тази мъка и да провери, колко дълбоко е забито. След това той трябва да намаже ужиленото място с нещо, за да премахне подутината и най-после трябва да вземе поука от това ужилване. Докато пчелите хапят хората, това показва, че те още не мислят добро. Престанат ли да ги хапят, те са се подобрили и стават приятели с тях. Когато пчелата жили човека, с това тя иска да му каже: “Ти трябва да ми донесеш мед.” Искате ли да не ви жилят пчелите, намажете се с мед, сладки да станете. Тогава и хората няма да ви хапят. Какъв начин знаете, за да не ви хапят хората? Казвам: Това са символи, които вие трябва да приведете и да внесете в живота си. Ако вие не използувате благата, които Бог ви е дал, пчелата ще забие жилото си във вашето съзнание. Често хората изгубват своята вяра, надежда, любов, обезсърчават се, съмняват се, паметта им отслабва, престават да мислят и разсъждават правилно и т. н. Всички тия отрицателни качества и прояви създават в тях големи пертурбации в съзнанието им и то за нищо и никакво. Ето защо човек трябва да търси методи да се освободи от тия отрицателни състояния. Сега важно за вас, като ученици на окултна школа, като братя и сестри, е да се надпреварвате в правене на добро и услуги един към друг. Онези пък, на които правят добро и услуги, те трябва да ценят това, което се прави за тях. И който дава, и който взима, трябва да бъдат доволни. Това е култура, това е истинско смирение. Когато слушате някой да ви разправя нещо, вие трябва да заемете положението на дете, което възприема, и след това да благодарите, че сте научили нещо. Само по този начин и стари, и млади ще се разбират взаимно. Ако детето не слуша, както трябва, и ако старият не знае да преподаде правилно своето знание, тия души не са се разбрали. Казвате: “Ние трябва да правим добро!” Питам: Как трябва да правите доброто? Представете си, че някой идва при вас и ви предлага една хубава круша, но по груб начин. Вие взимате крушата, обаче изпитвате едно неприятно чувство. Колкото и да сте издигнат, вие веднага чувствувате, че в даването на крушата не е вложено добро чувство. Ако този човек ви даде крушата с нежна, приятна усмивка и вие ще изпитате приятност към него. Друг случай. Иде един човек при мене, носи ми едно писмо и ми казва: “С това писмо искам да те изпитам.” – Тогава и аз ще те изпитам. Още сега да си вървиш! – “Как е възможно духовен човек да ме пъди?” – Ами как е възможно човек да изкушава и да изпитва Господа? Ако Господ ти е казал да ме изпиташ, на мене пък ми каза да те изпъдя. – “Защо трябва да ме пъдиш?” – Понеже не си разбрал Волята Божия. Щом имаш нужда от мене, ти трябваше да ми предадеш писмото и да кажеш: “Братко, имам нужда от твоята помощ. Бъди тъй добър да ми помогнеш! Оставям ти това писмо и след като го прочетеш, постъпи според както ти диктува твоята добра воля.” Смирение се иска от всички. Каквото знаете, не го изнасяйте навън. Нека хората не знаят какво мислите и какво предприемате. Като видят делата ви, от тях нека съдят. Покажете силата, знанието си, дето трябва. Дойде някой болен при вас, турете ръцете си на главата му и го излекувайте; дойде някои страдащ, кажете му няколко думи, помолете се за него и му помогнете; дойде някой сляп при вас, отворете очите му; дойде някой невежа при вас, отворете пред него една книга и започнете да го учите да чете и да разбира; дойде някой млад поет при вас, не му казвайте, че трябва да пише по този или по онзи начин, но напишете пред него нещо, прочетете му го и той ще разбере кой е правилният начин за писане. Само така ще можете да покажете на хората правия път. Работите ли така, и Духът ще дойде у вас. И тъй живеете ли по Божиите закони, ще имате нови поети, нови начини за правене добро и т. н. Да прави човек добро не се изисква много нещо. Направите ли едно добро, обърнете се към невидимия свят, към Бога и запитайте: “Бог доволен ли е от моята постъпка? Небето доволно ли е от моята постъпка? Ангелите доволни ли са от моята постъпка?” Ако никой не е доволен от вас, започнете отново да работите. Като се коригирате по този начин, най-после ще дойде ден, когато Бог ще се развесели, ще бъде доволен, че има готови хора в света да вършат Неговата воля. И между вас трябва да има готови хора, които да вършат Волята Божия. Сега, ако ви кажа, че сте много добри, това е един метод за възпитание; ако ви кажа, че сте лоши и от вас нищо няма да стане, това е друг метод за възпитание, друга крайност. Има едно естествено положение, в което всеки човек трябва да застане: да служи на Бога! Бог трябва да се весели у вас. Това можете да постигнете, като не внасяте никакви противоречия в Божественото съзнание. Постигнете ли това, вие ще придобиете и сила, и знание, и богатство – всичко, каквото желаете. И тъй вие трябва да възпитавате вашите мисли, вашите желания и вашите постъпки, понеже те са живи. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 28. Лекция от Учителя, държана на 9 юни, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Пѫтьтъ на желанията Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ПЪТЯТ НА ЖЕЛАНИЯТА “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление Как излезе опитът ви? Както виждам, той излезе несполучлив. Сега ще ви дам още един опит. Той е следният. Понеже Библията има 66 книги, давам ви възможност да изваждате всеки ден най-много до 66 листчета, докато познаете коя книга сте извадили. Най-напред ще извадите едно листче и ще се произнесете коя книга сте извадили. Ако не сполучите първия път, ще извадите втори, трети, четвърти, пети път, до 66 пъти; ако и след това не успеете, ще знаете, че опитът ви е излязъл несполучлив. На другия ден пак ще направите опита по същия начин. Който не направи този опит, той не може да се счита за ученик. Невидимият свят ще ви изключи от Школата и Бялото Братство няма да ви съдейства. Този опит е задължителен за всички. Ние не обичаме ученици, които седят на два стола. Ще правите опита в продължение на цяла седмица и след това ще бъдете свободни. Един закон има в света, на който всеки трябва да се подчини. Не се ли подчините на този закон, вие ще излезете от школата и ще отидете в широкия свят, дето искате или не искате, пак ще научите този закон. Тук ще го научите доброволно, там насила ще ви го наложат. В света вие ще опитвате много закони, докато най-после чрез ред страдания ще се домогнете до единствения закон – закон за послушание и изпълнение на Волята Божия. Ще кажете: “Ние знаем тези неща.” Какво знаете и доколко знаете, ще ви опитат. Как? Като ви дават мъчни задачи, които трябва да решите. Добрият ученик се познава по това как решава задачите си. Когато Бог ви задава задачи, вие трябва да ги решавате. С Него не можете да си играете. Казвате: “Не може ли да бъдем свободни?” Кога е свободен човек: когато греши или когато изпълнява Волята Божия? Когато изпълнява Волята Божия, той е свободен. Казвате: “Човек може да мисли каквото иска; той може да действа както иска.” – Не е така. Човек може да мисли само неща, които са възможни и приложими. Възможно ли е например той да мисли, че на главата си има четири крака, с които да ходи, или че на гърба си има десет ръце, с които да работи, или че на стомаха си има 4-5 рога и при това положение пак да се храни? Философия ли е това? След дълги размишления волът намери, че рогата могат да се поставят само на главата; след дълги размишления конят намери, че копитата могат да се поставят само на краката; след дълги размишления вълкът намери, че зъбите могат да се поставят само в устата. Ако е въпрос за рога, за копита, вие не можете да измислите нещо повече от вола и от коня. Когато българите искат да кажат за някой човек, че е лош, а при това дълго време се е криел, показвал се е добър, те казват: “Най-после този човек си показа рогата.” Какво разбирате от тези думи? За какви рога се говори? Мнозина мислят, че в новото учение няма наука, която може да се приложи. Те считат, че това, което тук се преподава, не е реална наука. Казвам: Покажете вашата наука! Де е вашата наука, де е вашата философия? Какви са резултатите от съвременното възпитание? Днес има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха те? Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи, като Платон, Аристотел, Кант, Бейкън и пр. Питам: Какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бейкън можа ли да преобрази Англия? При толкова много философски школи и системи човечеството днес се намира в положението на фалирал търговец. Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. Иначе, вървят ли по стария път, те ще имат старите резултати. Запример някоя жена казва: “Аз трябва да бъда майка!” Ако това, че ти трябва да бъдеш майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче какво разрешиха тези майки? Майката трябва да разреши въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да предаде и на него своите добродетели. Значи не е достатъчно жената само да бъде майка, но тя трябва дълбоко да разбира своето положение и да го използува разумно. Някои мислят, че знанието може да дойде отвън, да се присади по механически начин. Това е невъзможно. Всеки ще се заеме усилено да учи. Не е въпросът да станете философи, но трябва да работите според възможностите, които Бог е вложил у вас, за да развиете всичко, което ви е дадено. Това се изисква от вас като ученици. Питам: Защо сте дошли на земята? Да учите. Земята не е място за щастие, но за учение. Земята е велика школа на живота. Колко време ще седите в тази школа? Вие не сте изпратени на земята за вечни времена: може да седите 5, 10, 50, 100, най-много 120 години, след което време ще напуснете тази школа и ще отидете в някоя по-висока школа пак да учите. Ако имате силно желание да останете тук, вие можете да живеете и над 120 години, но ще ви назначат разсилни. Станете ли много възрастни, и като разсилни няма да ви оставят. Ще кажете: “Докато бях млад, държаха ме в школата.” Не, човек ходи на училище, докато учи, без разлика на каква възраст е. Сега ще ви задам няколко въпроса, на които да отговорите. Кажете ми какъв е коефициентът на живота? Коя е най-щастливата зодия, през която човек трябва да се роди? Както виждате, много неща има да се изучават. Някои от вас не искат да учат, не искат да правят упражненията и опитите, които задавам. Човек трябва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи от своите стари възгледи. Ако ви запитат в какво се заключава новото учение, вие трябва да отговорите по следния начин: “Новото учение се заключава в това, да научим, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи.” Докато човек не осъзнае дълбоко в себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира, докато човек не изпразни пълната стомна или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново. Съвременните хора се намират под влиянието на външния свят, на обикновения живот, вследствие на което не могат да се проникнат от новите идеи. За пример вие минавате покрай някоя хубава къща и казвате: “Хубава е тази къща! Добре е човек да има такава къща.” Вървите по улицата и виждате един господин, добре облечен и казвате: “Добре е човек да бъде така хубаво облечен.” След това срещате един министър в автомобил и казвате: “Добре е човек да бъде министър, да се разхожда с автомобил.” Питам: Министърът, който се разхожда с автомобил, по-щастлив ли е от тебе? Онзи човек, който има хубави дрехи, по-щастлив ли е от тебе? Онзи, който има хубава къща, по-щастлив ли е от тебе? Кога са хубави външните неща? Срещате някой пълен човек и казвате: “Колко е оправен този човек!” Истински оправен човек е този, който има мускули, а не излишък от мазнини. В тялото му не трябва да има никакви наслоявания; лицето му не трябва да бъде изпито, с хлътнали очи. Клетките на целия му организъм трябва да бъдат в хармония помежду си. Разумната природа е създала човека красив. И ако той е изгубил своята красота, причината за това не е природата, а той сам. Ако вие видите вашия пръв образ, пръв портрет, който Бог е създал, и го сравните с днешния, който имате, ще се учудите, че почти няма прилика между тия два образа. Сега човек трябва да се заеме с възпитанието на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-умно от човека. Клетките също са по-умни от господаря си. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания, които могат да се уподобят на обикновените семенца, попаднали в някоя почва. Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздават. Щом знаете това, вие трябва да разчитате на тялото си, а не на плътта си. Вие трябва да познавате своето тяло заедно с всичко, което е вложено в него; вие трябва да познавате вашите мисли и чувства, без които не можете. В тялото обитава от време на време душата. Тя създава етерната обвивка на тялото. Когато се говори за мисли, за чувства и за действия, ние подразбираме, че между тях непременно трябва да съществува вътрешна връзка, вътрешна хармония. Това е необходимо във вашия живот, ако искате да придобиете знания. Нямате ли вътрешна хармония в себе си, колкото и каквито знания да придобивате, ще ги забравяте. Някои от вас са свършили университет, други – гимназия, но помните ли всичко, което сте учили? Кажете например кой е главният град в Патагония? Или кажете кой е най-високият връх в американските планини, в северна и южна Америка, или в Африка, или в Русия? Или какво знаете от цялата история – стара, средна и нова? Много неща сте учили, но и много неща сте забравили. Това не е за упрек, но ви обръщам внимание да видите, колко много има да учите. Ако някой от вас се готви за изпит по история например, той е смел, защото сега учи, знае повече от другите; който е държал вече изпита си, той казва: “Аз знаех много неща, но ги забравих.” Представете си сега, че при вас дойде някой външен човек и ви каже: “Моля ви се, понеже сте окултен ученик и знаете добре законите, кажете ми какъв метод за възпитание трябва да приложа към своето дете, което е много своенравно, упорито?” Вие ще му отговорите, че детето трябва да се остави свободно. Обаче законът на свободата работи само при формулата Вп. Тази формула е вярна през всичките времена на вечността. Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път. За това обаче се изисква дълго време. Ето защо човек, оставен свободно да се развива сам на себе си, той ще може да се добере до правия път, но за това се изискват дълги лутания. Друго е, ако той знае законите и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати времето на своето развитие. Много от съвременните хора се учат от своите опитности. За пример, те знаят, че на лотария не може да се разчита, но това не им пречи цял живот да очакват и разчитат на лотария. Те с години очакват да спечелят нещо от някоя лотария и така си заминават от този свят с надеждата, че все ще спечелят някой ден. Дойдат ли отново на земята, тази идея в тях пак оживява. Мощен е техният билет, все ще им донесе някоя голяма сума и те очакват. И тъй, като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите със закона на свободата; по отношение на плътта ще приложите закона на вътрешното ограничение. Да се ограничава човек не значи, че трябва да се измъчва. Представете си, че днес не искате да ядете, имате желание да направите опит да дадете своето ядене за този ден на някой беден човек. Друг път ще постите два дена и ще повикате двама души да ядат вместо вас. Това е малък опит за съзнателно ограничаване желанията на плътта. Обаче, от една страна, да постиш, от друга – да спестяваш, това е престъпление, а не спестяване. Някой казва: “Да спестя някоя друга пара за черни дни, да се осигуря, да се спася от бедствия и нещастия.” Спасението, осигуряването на човека не се заключава в пестенето. Когато човек иждивява, харчи нещо, той нека свободно харчи, но разумно; и когато пести, пак разумно трябва да пести. Сега хората живеят в крайности: или много харчат, а малко пестят, или малко харчат, много пестят. Някой казва: “Богат е моят баща, аз мога да ям и да пия, колкото искам.” Значи, щом баща ти е богат, ти трябва да преяждаш и да пиянстваш. Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използва синът, дето трябва и не трябва. Бащата е богат, за да използва синът това богатство само там, дето трябва. И тъй, кажете ми един метод за приложение на Любовта. Досега аз съм ви говорил за Любовта, а тази вечер искам вие да ми говорите, да ми дадете един метод за приложение на Любовта. Приложете я само за седмица и наблюдавайте, дали под нейно влияние ще можете да преобразите хората около вас, да ги направите добри. Сега аз ще бъда ваш ученик, ще ви слушам, а вие ще бъдете учители, ще проповядвате за Любовта. Дали ще цитирате нещо от някой виден професор или учен, това е ваша работа, но едно зная аз: вие сами не вярвате в Любовта и методите за приложение, които препоръчвате. Вярата ви в това, което проповядвате, мяза на вярата на онзи много ревностен проповедник от Русе, който със своите проповеди успял да обърне много баптисти към Христа. Един ден, както проповядвал на слушателите си за отварянето очите на слепия от Христа, изведнъж почувствал присъствието на Духа Божий в себе си, Който му казал: “В този момент вън седи един сляп. Излез и му кажи в мое име да прогледа!” Проповедникът, вдъхновен от това посещение, веднага слиза от амвона и смело се запътва към вратата, да отиде при слепия и му каже: “В името на Господа Исуса Христа, казвам: Прогледай!” Обаче изведнъж той изгубва смелостта си, спира се пред вратата и си казва: “Ами ако кажа, и той не прогледа? Тогава ще отложа опита за друг път.” Слепият човек и досега още не е прогледал. Този проповедник не можа да приложи Христовото учение на опит. След този несполучлив опит той отиде в Русия и навярно е останал там, при болшевиките, но дали е приложил опита със слепия, не се знае. Казвам: Приложете опита, макар и да не успеете. Ако слепият не прогледа, кажете: “Братко, не успях сам, но ще повикам някой от моите братя на помощ.” Като дойде и той, двамата ще кажат: “В името на Господа Исуса Христа прогледай!” Не успеят ли двама души, ще извикат трети, пети, десети, докато отворят очите на слепия. Който служи на Бога, той не трябва да се страхува. Изобщо страхът е спънка в живота на всеки човек. Един американец, милионер, бил сляп и, за да се освободи от своето нещастие, той обещавал един милион долара на този лекар, който се наемал да го излекува. Имало един лекар, който лекувал слепи, но ги подлагал на големи страдания: правил им особени инжекции, операции и т. н. Един беден работник, също така сляп, като чул, че американецът трябва да се подложи на такива страдания, отишъл при него и му предложил следното: “Ако искаш, нека лекарят направи опита върху мене и, ако излезе сполучлив, тогава да го приложи и върху тебе. Няма защо ти да се подлагаш на такива страдания.” Милионерът веднага се съгласил на това предложение и бедният работник бил подложен на лекарския опит: правили му инжекции, операции, но нищо не помогнало. Една силно верующа жена, която научила за постъпката на работника, помолила се усърдно на Бога и работникът прогледнал. Обаче в същия ден богатият американец умрял. Защо умрял този богаташ? – Защото той искаше да придобие зрението си на гърба на бедния човек – без страдания. И тъй ние не трябва да бъдем страхливи. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само да Го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му. Как можете да се наречете окултни ученици, ако не постъпвате по този начин? Питам: Какво можете да направите, когато един ден свършите школата? Ще кажете: “Ние да получим диплом, че сме завършили окултните науки, после лесна работа какво ще правим.” Окултен ученик е онзи, който може да докаже на някой виден професор, че съществуват душа и дух в човека. Как ще му докаже? Той няма да спори с професора, но ще отиде при него и ще го запита: “Господине, какво е вашето мнение по въпроса за душата и за духа? Съществуват ли душа и дух или не съществуват?” Професорът ще отговори: “От последните научни изследвания за произхода и развитието на клетката се вижда, че душа и дух не съществуват.” – “Добре, седнете на стола, аз ще направя един опит, от който вие сами ще се убедите съществуват ли душа и дух.” Той изважда душата от тялото му и го пита: “Сега има ли душа или няма? Според твоите последни научни изследвания обясни, кой е вторият човек, който седи на стола, и кой си ти, който го наблюдаваш?” След това пък изважда духа от душата и последната се простира на леглото. “Кажи сега, кой е третият, който вижда едновременно и първия, и втория?” След това намества духа в душата и душата в тялото и професорът дохожда в първото си положение, като казва: “Видях и дух, и душа, и вярвам вече, че те съществуват.” Друг пример. Вие като окултни ученици отивате при един болен, който страда от тумор в дробовете и за когото всички лекари казват, че няма да оздравее, понеже съвременната медицина не е намерила лек за неговото лекуване. Един казва, че този болен така е роден, друг казва, че той ще живее само още един месец, трети казва, че повече време ще живее и т. н. Обаче отивате вие при този болен като окултен ученик, правите няколко паси, духате един-два пъти над него и той оздравява. Питам: Това магия ли е? Не, това е резултат на истинско практическо знание. Истински учен е онзи, който може да възвърне ума на един извеян човек. Ти духнеш три пъти над този човек и умът му се възвръща, той започва да разсъждава. Какво ще кажете на това? Туй е наука, която всички трябва да придобият. Апостол Павел е казал: “Ще се похваля със своята немощ.” Какво е разбирал той под думите “със своята немощ?” Това значи: Аз не се страхувам, но ще се подчиня, ще се подам на Бога да направи опит с мене. В този смисъл Писанието казва: “Силите на онези, които чакат Господа, ще се възобновят.” Някой казва: “Велико нещо е окултната наука, тя не може да се приложи, не е за обикновени хора.” Да се говори така, то е все едно да се казва, че слънцето е голямо нещо, не се отнася до всички хора, освен до велики, големи адепти. Не, както слънцето има значение и за най-малките същества, така и окултната наука има приложение и в най-малките прояви на живота. За пример, някой човек е болен, не може да спи. Какво трябва да направи? Ако се лекува по медицински начин, ще вземе някое наркотично средство и ще заспи, без да си е починал, както трябва. Ако иска да постъпи според методите на окултизма, ще си каже: “Ще си легна сега, ще заспя дълбоко и след шест часа здрав, хубав сън, ще се събудя.” Съвременната медицина препоръчва срещу треска хинин, а окултизмът препоръчва да употребиш мисълта си срещу микробите на треската. Ще кажеш на микробите: “Заповядвам ви в продължение на 25 минути да излезете вън от моя организъм, защото съм зает, отивам на работа.” Друг случай: имаш да дължиш някому 20 000 лева. Ако не си окултен ученик, ще тръгнеш при този, при онзи приятел да искаш пари назаем, да си изплатиш дълга. Тук те изпъдят, там те изпъдят, докато най-после някъде ти услужат. Ако си окултен ученик, няма защо да се молиш на този, на онзи, но ще вземеш магическата тояжка и мотичката си и ще отидеш да намериш, де има заровени пари. Ще разкопаеш, ще вземеш, колкото ти трябват, и останалите пак ще заровиш. Това значи наука! Някой казва: “Аз не съм глупав да тръгна с една тояжка из гората, да търся къде има заровени пари.” – Това е наука, именно! Аз считам по-глупав човек онзи, който тръгне да търси пари от банкер на банкер или да залага това-онова, отколкото да отиде в гората и да изкопае заровените пари. Казвате: “Какво ще помислят за нас, като ни видят да копаем в гората?” Вие трябва да отидете сами, никой да не ви види. Можете ли да определяте с помощта на лескова или на медна пръчица де има заровени пари? Не само това, но ако вие сте истински окултни ученици, като изпаднете в нужда, всеки ще ви помогне. Като вървите по улицата, някой богат човек ще ви спре и ще каже: “Господине, от две години насам съм определил една сума от 40-50 000 лева за някой честен, добър човек. Както виждам, вие сте един от тия хора, затова давам тази сума на вас, да я употребите, както намерите за добре.” Колко такива хора има днес, на които може да се даде тази сума още при първото виждане? Казвам: Тия са едни от най-близките задачи, които ученикът трябва да разреши. Вън от тия задачи има и по-велики. Какво по-хубаво от това да имаме доверието на невидимия свят, да ни даде възможност да разполагаме със силите на природата? Задача на ученика е да спечели доверието на невидимия свят, да му поверят известни тайни, да му открият известни закони и формули, които щом произнесе, да му се притекат на помощ. Обаче при разрешението на тази задача от ученика се изисква чистота. Той трябва да бъде чист и целомъдрен. Докато човек не е чист и целомъдрен вътре в себе си, да не допуща в съзнанието си никаква мисъл, която да го отклони от Бога, той не може да има велики постижения. Имате ли тази чистота и целомъдрие, и целия свят да ви обещават, да не се съблазнявате; вие трябва да знаете, че всичкото богатство за вас е присъствието на Бога в душата ви. Имате ли това богатство, всичко можете да постигнете. За да постигнете това богатство, от вас се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. Много опити трябва да направите, докато постигнете това богатство; някои от опитите ще бъдат несполучливи, но това не трябва да ви обезсърчава. За пример мнението на обществото, както и на вашите близки върху окултизма често ви влияе и вие постепенно започвате да отпадате духом и да се обезсърчавате в работата си. Мнозина външни хора казват: “Окултистите са извеяни.” В първо време вие не се поддавате на техните думи, но полека-лека започвате да се вслушвате в думите им, да се съгласявате с тях, докато започнете да вярвате, че те имат право. Сега ще ви запитам следното: Кой е най-важният и жизнен въпрос за вас? Всички ще отговорите, че най-важният въпрос за вас е изпълнението на Волята Божия. Така отговарят всички религиозни хора. Представете си, че вие отивате в Лондон и търсите някой богат човек. Кое е най-важно за вас в този случай? За вас е важно да знаете името на този човек, улицата и номера на къщата, в която живее, както и посоката. Докато се доберете до тези данни, знаете ли колко време е нужно? Не е лесно да се намери някой човек в такъв голям град като Лондон. Питам: Знаете ли, защо окултната школа се намира сега в България? Знаете ли, кой е председателят, кой е секретарят на школата, на коя улица и номер живеят те? Вие не знаете кой е председател и кой е секретар на школата, а искате да знаете, кой са членовете й. Често говорите за Всемирното Бяло Братство, но и тази идея не ви е ясна. Някой казват: “Дали наистина съществува някакво Бяло Братство или е нещо фиктивно?” Един наш познат в Америка от няколко години насам иска да намери някой от членовете на Бялото Братство, но не можe да ги намери. Защо не може да намери нито един от тях? – Защото те не се откриват. Ако срещнете един член от Белите Братя, той никога няма да каже, че принадлежи към Бялото Братство. Той нищо не говори за себе си, но дори минава за прост, за обикновен човек. С това той изпитва вашата прозорливост, вашето знание. Той носи знака на Бялото Братство, но вие сте сляп, няма да го видите. Ако имате вътрешна подготовка да схващате и разбирате, вие ще прогледате и ще видите знака, който Белите Братя носят. По този знак ще ги познавате. Ще кажете: “Защо не могат всички да прогледат?” Питам: Защо Христос не излекува всички слепи, а само един? Какъв беше този, на когото Христос отвори очите? Той беше човек на вярата. Кои болни излекува Христос? Които имаха вяра. И днес лекуването става въз основа на същия закон. Безверникът нищо не постига. Който има вяра, всичко може да постигне. Ние не говорим за вярвания, но за вяра, която произтича от душата и се изявява като непреодолим копнеж у човека към търсене на Истината. Като ви говоря по този начин, някои казват: “Ние не сме от напредналите.” Не, когато се сравнявате едни с други, вие намирате, че сте по-напреднали от този, от онзи; когато се сравнявате по знание с високо напредналите същества, които са завършили своето развитие, намирате, че нищо не знаете. Това именно трябва да ви дава подтик, импулс да вървите напред. Влезете ли в клас, всеки трябва да седне на мястото си, да се концентрира и да почне да размишлява. По този начин вие едни други ще се поощрявате и ще създадете атмосфера на хармония, която ще ви благоприятства в работата. Човек трябва да възстанови хармония в себе си отвътре, а не отвън. Трябва ли да дойде учителят отвън, за да застави учениците да мълчат? Влезе ли ученикът в клас, той трябва да повдигне мисълта си нагоре и да съзерцава. Той трябва да се абстрахира от всякакъв шум, нищо да не го смущава. Успее ли да се съсредоточи при тази обстановка, това говори за силата на неговия характер. Всички трябва да се упражнявате в това направление. Ако човек не придобие способността да концентрира своята мисъл, да се издигне над обикновените условия, той ще се чувствува изтощен, измъчен при условията, в които днес живее. Стане сутрин, главата го боли, цялото му тяло е уморено, мозъкът уморен. Коя е причината за това състояние? Когато човек не възприеме достатъчно прана от въздуха, той всякога се усеща слаб, измъчен, без живот и сили в себе си. Кой е виновен за това? Той сам. От него зависи да възприеме повече прана, понеже в природата я има изобилно. Всяка болест има свои причини. Виенето на свят например, крие причините си в стомаха; сърдечните припадъци, болките в слепите очи също така имат свои причини. Окултният ученик обаче трябва да си служи с окултна медицина, да борави с тайните сили на природата. Казвам: Моето желание сега е всеки от вас да има доверие към законите на разумната природа и да знае, че щом постъпва съобразно тях, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подем на духа. Който няма подем на духа, той не може да учи. Вдъхновение е нужно на всички. Някой седи с наведена глава и казва: “Отидоха младините ми! Работата ми не върви.” Казвам: Този човек още не е започнал работа, а се оплаква, че младините му отишли. Дойдете ли в това състояние, знайте, че вие сте във фаза, отдето наново можете да започнете. Който се счита стар, немощен, нека се обърне към няколко свои братя или сестри, които се чувствуват бодри, вдъхновени и ги помоли да му направят няколко паси. Щом му направят няколко паси и духнат три пъти, няма да мине много време и ще видите, че този стар човек се е подмладил и започнал да работи. Човек лесно може да се преобрази, но знание се изисква за това. Питам: Защо съвременният човек остарява лесно? Защото той мисли, че много знае. Днес знае много, но утре се намери пред някаква мъчнотия и се обезсърчи. Ден след ден той се обезсърчава, докато най-после се отчае, отпусне ръце и замине за онзи свят. Дойде след това свещеникът с кадилницата и започва да чете: “Упокой, Господи, душу рабу Твоему!” Господ не може да го упокои. Той трябва да знае какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човек трябва да прави опити със себе си, да знае, какво може и колко може. Станеш сутрин, виждаш лицето си набръчкано, остаряло, направи си няколко паси и се погледни после в огледалото, да видиш, какво си направил. Казвате: “Ще остареем, няма какво да се прави.” Думата “старост” подразбира мъдрост. Кажете ли, че остарявате, разбирайте, че ставате мъдри. Говорите ли за младост, за младостта си, разбирайте, че трябва да обичате, да любите. Любовта е присъща на децата. Старият, мъдрият човек знае много неща, разбира, а детето обича. То не се срамува от любовта. Детето ще отиде при дядо си, ще го прегърне и целуне. Любовта дава, а не взима. Затова децата са гъвкави, пъргави. Да обичаш някого, значи да влезеш в него, да му дадеш нещо и да се зарадваш, че си дал. Това подразбира млад човек. И тъй, младият е като топлината; старият – като светлината; младият топли, старият свети. Младият е извор, чешма, която постоянно дава; старият е свещ, която седи на едно място, пръска светлина надалеч и осветява пътя на минувачите. Старият човек трябва да свети като светия. Влиза ли вечер в някоя изба, той не трябва да си служи с лампа. Не може ли да ходи вечерно време без лампа, той не е светия. Светията изпуща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна. От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на лисицата и на вълка. Вечер очите на лисицата и на вълка светят като фенери. Когато някоя лисица влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята. Тя се доближава към тях, избира си по-тлъстичките и си заминава. Ако лисицата със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове. В Деянията на Апостолите се разправя за един случай, дето десет ученици на Христа били повикани някъде да изпъдят един лош дух. Те му казвали: “В името на Господа Исуса Христа ти заповядваме да излезеш!” Той не излизал. “В името на апостол Павла ти заповядваме да излезеш!” Той пак не излизал, но им казал: “И Христа познавам, и Павла познавам, но вие, които ме пъдите, вас не познавам”. На това отгоре този дух набил десетте Христови ученици и пак не излязъл навън. Питам: Геройство ли е това да те набият, да те изгонят и ти да не можеш да преодолееш и най-малката мъчнотия? Да проповядваш е едно нещо, да бъдеш окултен ученик е друго нещо. Ученикът трябва да бъде сигурен в успеха на това, което предприема да направи. И най-малкото нещо, което върши, той трябва да го направи така, че никой да не може да му конкурира. Това малко дело ще му послужи като подкваса за неговото мляко. Няма ли тази подкваса в живота си, млякото му ще остане неподквасено. Това значи: не прилагате ли новите идеи в живота си, вие няма да имате подкрепата на невидимия свят. Новото, което иде в света, е в сила да трансформира енергиите на ума, сърцето и волята на човека по нов начин, като му създаде и нов мироглед за живота и за природата. Това носи новото учение. Казвате: “Какво донесе Христовото учение?” То донесе Любовта и Вечния Живот. Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.” Това е окултна формула, с която може да се работи. Какво крие в себе си думата “Бог”? Ако изтълкувате думата Бог – Ешуа на еврейски език, в нея ще намерите метод за развиване на вярата. Ако разгледате буквите в думата “Богъ”, буквата “Б-б” означава растене, развитие на Божественото в човека. Такъв човек може да се нарече добродетелен. Буквата “о” показва условията, при които доброто може да расте. Буквата “г” определя посоката, към която трябва да расте доброто. Крайната буква “ъ” е закон за равновесие. Значи Богъ е това, което расте и се развива в човека в дадена посока, в резултат на което ще се получи плод. Да вярваш в Бога, това подразбира да използуваш разумно условията, да намериш смисъла и целта на живота и да знаеш, че никой не може да ти вземе това, което си придобил. Онова непреривно съзнание, което постоянно ни подбужда към деятелност, към работа, това е Бог. И като скърбим, и като се радваме, сме в Бога. И като вярваме, и като не вярваме, пак сме в Бога. При едно разбиране вие изпитвате скръб, при друго – радост; при едно разбиране вие изпитвате омраза, при друго – любов. Вие сами сте причина за контрастите в живот. Това са дълбоки философски въпроси, които ще ви подтикнат към работа, към занимание. Много от учениците в Школата са се индивидуализирали, всеки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живеят и животните. Гледате говедата на полето, всяко от тях мисли за себе си. Обаче, нападне ли вълкът някое от тях, всички тичат на помощ. Ако вълкът попадне в аурата на говедата, те ще го избодат; не попадне ли в тази черта, той ще избяга. По същия начин и вие трябва да си помагате. Дойде ли вълкът и хване едного от вас, останалите трябва да му се притекат на помощ. Помагате ли си взаимно, и Бог ще ви помага. Не си ли помагате, стоите ли настрана един от друг, вълкът ще дойде и ще вземе един от вас. За следния път ще дам на всеки от вас като задача да излекува един болен. Същевременно ще ви дам и някои упътвания, да видим колко от вашите опити ще бъдат сполучливи. Въпросите за подмладяването и за магическата пръчица са трудни. Те не се отнасят до всички. Малцина могат да правят опити с тези въпроси. Обаче всички могат да правят опити за лекуване на хората и за възпитание на децата. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 26. Лекция от Учителя, държана на 26 май 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Методи и пѫтища на идейния свѣтъ Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето МЕТОДИ И ПЪТИЩА НА ИДЕЙНИЯ СВЯТ “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление Прочетоха се резюмета от темите: “Защо трябва да учи човек” и “Да се обичаме и защо трябва да се обичаме”? Как излезе опитът ви? Колко души от вас познаха книгата от Библията, колко познаха главата от дадената книга и колко познаха стиха? Опитът на мнозина е излязъл несполучлив, защото имат неправилни схващания за някои неща. Вие мислите, че сте ясновидци. Ще ви поставят на изпит, да видите вие сами колко знаете. Човек трябва по алхимически начин да отделя своите положителни знания от отрицателните. Какви теории съществуват по този въпрос, то е друго нещо. Теорията сама не разрешава нещата. След като знаете теорията, вие трябва да имате и практика, приложение. В окултната наука има ред хипотези и теории, но преди всичко има съществени неща, които трябва да знаете. Някой казва: “Аз разбирам, аз зная много нещо.” Докато мислите, че много знаете и много разбирате, вие нищо не можете да постигнете. Решавате ли въпросите от гледището на личните чувства, не можете да имате големи резултати. И тъй, искате ли да развиете своята чувствителност, правете често опита с Библията. Развиете ли това чувство, вие ще можете свободно да четете Библията и при затворени очи. Между вас сега няма нито един, който може да чете Библията по този начин. Каже ли някой, че може да чете така, ще го подложим на изпит: аз ще отворя Библията пред себе си, а той ще чете от мястото си. Дойдете ли до положение да четете книги със затворени очи, вие сте ясновидци. От миналите векове още вниманието на всички хора е било насочено към развиване на физическото им зрение. И днес, понеже това нещо се е постигнало, вниманието на хората трябва да се насочи към постепенно развитие на вътрешното зрение. Този вътрешен орган не може да се развие изведнъж, но трябва постепенно да се развива, като се изпраща към него повече кръв и хранителна енергия. Всеки от вас може да развие в себе си интуицията, но той трябва да прави ред опити в това направление. Когато искате да познаете на кое място от Библията запример сте отворили, пипнете този лист с ръцете си. Учете се да познавате нещата чрез пипане. По този начин вие ще се освободите от ред ваши внушения. Някой казва: “Духът ми говори. Той ми каза да отида еди-къде си.” Духът казал на един да отиде на Горна Баня, на друг – на пазар, на трети – в еди-кой си град и т. н. Това са неопределени, двусмислени положения. Хората едни други си внушават различни неща и после се самозаблуждават, че Духът им е говорил. Казвам: Първо вие трябва да се освободите от закона на човешките внушения и да дойдете до внушения, които идат от свят, по-висок от вашия. Вие трябва да различавате от кой свят идат внушенията. Научите ли това, вие ще можете да въздействате на тия, които могат да ви спънат или да ви заведат в крив път. И учените хора си внушават едни други, влияят си. За пример, ако някой математик или астроном работи върху един научен въпрос, едновременно с него, без той да знае, работят още 10-20 души по същия въпрос, обаче от всички тях само един успява, а другите играят роля на помагачи. Запример когато Дарвин е работил своята теория, едновременно с него по същия въпрос е работил и друг англичанин, обаче Дарвин успя; той изнесе своята теория пред света, а другият остана като помагач в тази работа. Същото нещо е забелязано и в музиката, и в изкуството. Едно трябва да се знае: никога усилията на човека не остават безплодни. И тъй вие ще се стремите да регулирате чувствата си, да се поставите в положението на дете, което иска да учи. Опитът, който ви дадох, може да се изпълни от три страни: първо – механически, с пипане; понеже вие сте чели Библията много пъти, ще можете горе-долу да познаете на кое място сте отворили; второ – по чувство, и трето – по вътрешна светлина. Първият начин се отнася към физическия живот; вторият начин – към астралния и третият – към Божествения живот, дето се проявява висшето съзнание на човека. Вие можете да прилагате тия методи, когато решавате да предприемете ли някаква работа или не, както и когато искате да разберете, ще сполучите ли в някоя работа. Ако застанете тихо и спокойно в себе си, свободни от всякакви външни влияния, вие повече ще успеете, отколкото с бързане. Бързането всякога притеснява човека, поставя го в крива посока. Когато нямате успех в някоя работа, не се обезсърчавайте. Често несполуката в живота стимулира човека повече, дава му по-голям импулс за работа. Сега ще ви дам още един опит. Той е следният: на отделни листчета ще напишете всички книги от Библията и ще ги турите в някоя кутия, отдето по три пъти на ден ще вадите по едно листче, но вече с отворени очи. Целта на този опит е да развивате своята интуиция, да познаете коя книга сте извадили. Когато пишете листчетата, съзнанието ви трябва да бъде будно, да няма никакво прекъсване. Освен това, като ги пишете, ще гледате да оставите върху тях вашите вибрации, че като пипнете една от тия книжки, да познаете, коя сте взели. Например, като сте писали на едно от листчетата името на пророк Иеремия, при изваждане на това листче от кутията да познаете, че сте извадили именно него. Щом познаете какво е написано на листчето, вие ще изпитате голяма радост. Пишете ли листчетата механически, нищо няма да познаете. Като дойдете следния път в клас, пет възрастни и пет млади братя, както и пет възрастни и пет млади сестри ще кажат своите опитности. Като правите този опит, ще отбелязвате на тефтерче датата, часа и времето – дали е ясно или облачно и т. н. По този начин вие ще привикнете към точност. В духовния свят и при най-малките опити следят точно за часа, за времето. Започнете опита от утре. Можете да го правите или сутрин, или по обед, или вечер, по което време искате, но непременно ще отбелязвате часа и времето, през които го правите. В окултната школа на първо място се изисква дисциплина. Човек трябва сам да се дисциплинира, да се самовладее. Запример вие знаете нещо, но не искате да го изнесете пред други хора и мълчите. Обаче вътре нещо ви казва: “Кажи това нещо!” Защо трябва да кажете? Изкуство е сега да се самовладеете, да не го кажете. Има хора, които не могат да търпят да не кажат всичко, каквото знаят. В един анекдот се разправя за такъв човек, много разговорчив, който никога не мълчал. Той бил слуга при един селски чорбаджия. Дето и с когото се срещал, той веднага започвал да говори по разни въпроси и да ги разрешава по своему. Един ден той направил някаква голяма погрешка, заради което се скрил в един от селските плевници, да не го намери чорбаджията му, да го бие. След като го търсили на много места и не могли да го намерят, чорбаджията му прибегнал до хитрост. Той казал на двама селяни да тръгнат по селото и да спорят високо по някои въпроси. Тръгнали селяните по селото и започнали високо да разговарят. Като минали покрай плевнята, дето бил скрит слугата, той чул техния спор, веднага изскочил от плевнята и извикал: “Чакайте, аз ще разреша този въпрос.” Хитростта на чорбаджията дала своите резултати. Слугата не могъл да търпи да спорят върху известни въпроси, без той да бъде пръв в спора. Казвам: Вие трябва да знаете следното. Окултната наука казва, че човек трябва да говори на място и на време. Не е ли време да се говори, той трябва да мълчи. Някой казва: Може и навреме и без време да се говори. Глупавият може да говори и без време, но умният трябва да говори само навреме. Апостол Павел казва: “Проповядвайте и навреме и без време!” Това се отнася само до онези, които не знаят кога е време да се проповядва и говори. Затова те трябва да проповядват и навреме и без време, та дано от многото говорене да се хване поне малко. Казвам: Да се самовладее човек, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговите способности, както и за разработване на сърцето. В ръката на разумния човек самовладеенето представлява лост, мярка за впрягане на енергиите в човешкия организъм, за да усилят деятелността на неговата душа. Няма ли човек самовладеене, тези енергии ще минат и заминат през неговия мозък като през пукната стомна. Това явление само ще хроникира във вестника, който после ще се захвърли, без да остане следа от него. Обаче такива неща не трябва да стават. Това не подразбира, че вие, като ученици, нямате самовладеене, но степента вашето самовладеене не е достатъчна. Самовладеенето бива от разни качества и разни степени. Сега ще се спра върху въпроса как се реализират идеите. Представете си, че имате идеята “a” в умствения свят (фиг. 1), дето тя няма никаква реалност. Докато тази идея не слезе на физическия свят, тя не е реална. Същото може да се каже и за чувствата. Докато едно чувство или желание остава само в астралния свят, то не е реално. Слезе ли на физическия свят, то става реално. Следователно, когато идеята “a” слезе в астралния свят “b”, тя претърпява пречупване и се явява като отражение на някой предмет в огледалото. И тук идеята още не е реална. От астралния свят и тя слиза във физическия “c”, дето претърпява още едно пречупване. Тук вече идеята е реална. Значи всяка идея, за да се реализира, трябва да слезе на физическия свят и да претърпи две пречупвания. При всяко пречупване става известно отклонение на светлината. Да допуснем, че у вас се заражда известна идея. Речете ли да я реализирате на физическия свят, вие не можете да я реализирате, както искате. Казвате: “Трябва да обичаме всички хора еднакво!” Така се е зародила идеята в умствения свят, но щом пожелаете да я реализирате във физическия свят, вие виждате, че не можете да обичате всички хора еднакво. Правете опити в това отношение, да проверявате вашите идеи. Запример, като срещнете някой чужд човек, когото не познавате, опитайте се да го обикнете като свой брат и вижте колко сполучлив ще бъде опитът ви. После направете опита с двама души, единият от които ви е направил услуга, дал ви е 10 000 лева, а другият е взел от вас 10 000 лева. Дайте и на двамата по една богато угощение и следете какви ще бъдат отношенията ви към единия и към другия. Вие трябва да правите опити, а не само да говорите празни думи. Казвате: “Трябва да любим враговете си!” – Опитайте сърцето си, да видите какво ще ви каже то. – “Ама Господ е казал така.” – Какво е казал Господ, е едно нещо, а как чувствувате, как обичате вие, това е друго нещо. За вас е важно в състояние ли сте да приложите този закон и да живеете съобразно него. Велик е законът, който Бог е изрекъл, но за мене е важно как аз го прилагам. Приложа ли този Божествен закон в живота си, аз ще мога да се развивам правилно; не го ли приложа, ще остана на същото място. Някой казва: “Аз правя усилия.” Да правиш усилия, това значи при всяко усилие да се повдигаш една стъпка нагоре. Не се ли повдигаш, усилията ти остават напразни. Който не знае да слиза правилно от умствения свят в астралния и от астралния във физическия, той не разбира великите закони на живота. Не е достатъчно човек да знае да слиза, но той трябва да знае и да се качва. Щом става въпрос за слизане, там всички са майстори, но за качването малцина се отзовават. Запример можете ли да изчислите, колко време е необходимо на човека да слезе от невидимия свят на земята и после да се качи пак обратно там? Сега ще дам един опит само за един от възрастните и за един от младите братя. Опитът се заключава в следното: нека тези двама братя си изберат един хубав ден от идната седмица, да отидат до Черни връх и да се върнат. При това нека отбележат точно, колко време са употребили за качването до върха и за слизането от него. Братята, които ще се заемат с опита, трябва да го направят от любов. Ако не се намерят такива братя сега, ще отложим опита за друг път. Ако пък някои направят този опит, следния път те ще ни кажат как и за колко време са го направили. Могат ли да отидат и да се върнат за кратко време и да ни съобщят резултата от своя опит, това ние наричаме истинско знание. Някой казва: “Аз ходих на небето.” – За колко време? – “Не зная, но мисля, че мигновено.” – Това не е знание. Туй, което той нарича миг, всъщност е век. Мигът за Бога е век за хората. Казват: “Второто пришествие ще стане в един миг.” Този миг представлява векове за земята. Според Сведенборга и в духовния свят има време и пространство, както и във физическия, но там те не са като нашите, те са от по-особено естество. Когато казваме, че в духовния свят няма време, подразбираме, че времето там не е като нашето, разделено на часове, минути и секунди. И там има пространство, но не като нашето. Аз няма да ви обяснявам повече тези въпроси, защото много от вас сте учили математика и знаете, че да се живее в плоскост и да се живее в куб, това са две съвършено различни неща. Колко хора днес съзнават, че живеят в куб? Или колко хора съзнават, че живеят в тесеракт? Да живее човек в тесеракта, това подразбира да вижда нещата отвътре навън или отвън навътре, но в един определен център. От този център той може да вижда навсякъде, да се движи по радиусите на дадена окръжност. Той няма да вижда всичко, а само онези предмети, които ще попадат в зоната на неговата светлина. Човек не може да вижда всичко като Бога, но той има възможност някога да стигне до положение да вижда и това, което се върши зад гърба му. Съвременните хора виждат какво става пред тях, но какво става зад гърба им, те не виждат. Като седя пред вас, аз виждам какво прави всеки, който е зад вас. Защо? Понеже всеки от вас е огледало, в което се оглеждат предметите, които в този случай аз виждам. Същият закон е и в природата: ние знаем тия неща, които минават пред нас, но онези, които не са се проявили, те са зад нас и ние не ги знаем. Нещата идат отзад, чрез отражение в огледала, а не отпред. Обаче нам се вижда, че те идат отпред. Запример ние не виждаме светлината направо, но чрез отражение. Съвременната физика доказва, че светлината на слънцето иде на земята за осем минути. Мястото, на което виждаме слънцето, не е същинското негово място. В действителност слънцето седи малко по-високо от мястото, на което днес го виждаме. Значи ние не виждаме нещата на техните истински места. В такъв случай трябва да им се направи корекция, да се знае точно де се намират те. Някой казва: “Аз зная местата на всички неща.” Местата, които ти знаеш, не отговарят на техните действителни места. Да вземем запример няколко числа, повдигнати в десета степен, и да видим какви величини представляват те. Нека вземем числата 110, 1010 и 10010. Числото 110 = 1, 1010 е равно на число с 11 нули, 10010 – на число с 12 нули. То представлява закон за раздробяване на материята. Тогава частиците са много на брой, но дребни. От сто нагоре всички неща произлизат от общ център и като отиват към периферията, те се раздробяват. Може да се определи математически какви промени стават с даден предмет, когато той излиза от центъра и отива към периферията. На основание на същия закон може да се определи, какви промени стават с човека от деня на раждането до деня на заминаването му. За пример, ако някой човек е роден през месец март, известен ден и час, може точно да се определи, какви влияния ще окажат върху характера му разните планети. Планетите определят директивата на неговия живот. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тия съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използува разумно това, което те му носят. Когато Венера има влияние върху някого, тя събужда в него любовта; тя може да събуди в него възвишената любов, а може да събуди и любовта на противоречията, любовта в квадрата. Човек трябва да изучава геометрията, за да се справя със силите в себе си. Що е квадратът? Квадратът е бутилка, пълна и с добро, и с лошо съдържание. Човек трябва да знае алхимията, да може по алхимически начин да отделя доброто от злото. И в този случай диагоналът AC (фиг. 2) разделя квадрата на два еднакви триъгълника. Горният триъгълник ABC представлява доброто съдържание на квадрата, а долният ACД – лошото съдържание. Който живее в горното съдържание на квадрата, той е добър човек; който живее в долното съдържание, той е лош човек. Думата лош има съвсем друг смисъл от този, който обикновените хора схващат. Дето е злото, там пространството е празно. Следователно доброто може да се прояви в злото, понеже там ще срещне най-малко съпротивление. От физиката знаете, че енергията от положителния полюс минава в отрицателния. Знаете ли през какъв път минава положителната енергия? Тя обикновено излиза от дясното полушарие на мозъка, върви по повърхността му, минава под лявото полушарие, после извива над него и се връща под дясното полушарие. Тук, в отрицателния полюс, се образува светлина. Значи мисълта иде от дясното полушарие, минава през лявото и като резултат на това се произвежда светлина в съзнанието. Вие трябва да изучавате законите на мисълта. Казвам: Знаете ли законите на мисълта, вие ще можете правилно да трансформирате енергиите на вашия мозък. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, постарайте се да я изпъдите по течението на мисълта, която в пътя на движението си образува осморка –  . В центъра й се проявява мисълта. По същия закон на светлината са построени и очите на човека. Дължината на светлинните линии, които се приемат от двете очи, трябва да бъде еднакво голяма. По този начин се образува равнобедрен триъгълник. Обаче понякога лъчите от лявото око са по-дълги от тия на дясното, вследствие на което се явява раздвояване в образите. Който владее своите мозъчни енергии, той ще може да направлява посоката на очите си. Когато мозъчната енергия изгуби своето правилно течение, очите на човека стават разногледи, късогледи, далекогледи и т. н. Който иска да бъде ученик, той трябва да бъде пълен господар на своето тяло. Засега вие сте в положението на малките деца: дето минете, каквото видите, спирате се да гледате, без да си задавате въпроса, заслужава ли това нещо да му се обърне внимание или не. За пример някой яде бонбон, увит в книжка, и веднага проявява интерес, какво е написано на тази книжка. След това същият човек минава покрай някое цъфнало дърво или цвете и не му обръща внимание. Цъфналото дърво е по-важно, отколкото написаното в книжката. Казвам: Човек трябва да изучава закона на еволюцията. Не е достатъчно да каже човек, че разбира и съзнава нещата вътрешно. Това съзнаване е подобно на разбирането, което човек е придобил от прочитането на някоя научна книга. Да разбираш нещо, това не е истинско знание. Някой казва: “Аз разбирам малко математика.” – С малко разбиране работа не става. Сега, като ви говоря, че вие трябва да учите, някои от вас ще кажат: “Кога ще учим?” Ние сме хора на 45, 50, 55 и повече години, нашето време за учене мина вече. Представете си, че вие живеете на слънцето, дето 25 милиона наши години образуват една слънчева година. Питам тогава: Каква част от годината или от деня ще състаляватвашите 45, 50 или 55 години? Нашите 50 години на земята са равни на една минута и три секунди от слънчевата година. И след всичко това можете ли да се считате стари хора? Да сте поне на една слънчева година, разбирам. Това значи човек с познания. Какво бихте казали за човек, който е на възраст 100 слънчеви години? Тъй щото мащабът, с който мерим нещата на земята и на слънцето, не е един и същ. Например нашите понятия за знания се различават коренно от тия на по-напредналите същества. Знанието, което ние придобиваме на земята, представлява увод, приготовление към по-високо знание, което впоследствие ще получим. Ако вие не приготвите ума и сърцето си към разбиране на възвишеното знание, то няма да ви се даде. Никой не трябва да се обезсърчава, да мисли, че не е учен. Като влезете в духовния свят, всички ще бъдете поставени под общ знаменател. И най-ученият човек от земята, поставен на изпит в духовния свят, непременно ще пропадне. И простият, неученият човек също така ще пропадне в духовния свят. Ще кажете: “Ученият човек ще падне от по-високо място.” – Това нищо не значи. Туй са относителни положения. Обаче вън от тези знания има вътрешно, Божествено знание, което всеки човек може да придобие. То дава истинско просветление на човека. При тази светлина всички неща стават ясни. Малко хора са дошли до това Божествено знание, до това просветление на ума. Един английски автор, който пише върху космическото съзнание, е намерил в цялата история на човечеството само 19 души с пробудено Божествено съзнание. За в бъдеще има условия да се пробуди Божественото, космическото съзнание у повече хора. И тъй, иска ли човек да учи, да се развива, той трябва да има смирение. То дава импулс на човека да учи, да се радва и на малкото, което всеки ден придобива. Истински ученият се радва и на най-малките придобивки. Той работи цели години и се радва на малката придобивка, защото знае, че за в бъдеще тя ще му донесе грамадно богатство. Ето защо препоръчвам ви да работите върху себе си със съзнанието на учения човек. Размишление. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 25. Лекция от Учителя, държана на 19 май, 1926 г., София.

Аудио - чете Росица Пармакова Цѣломѫдрие и великодушие Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ЦЕЛОМЪДРИЕ И ВЕЛИКОДУШИЕ “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление Четоха се теми от зададената свободна тема. За следния път пишете пак върху някаква свободна тема. Сега ще ви задам няколко въпроса: кое е най-важното качество на идеалния мъж и кое – на идеалната жена? Както виждате, не е лесно да се отговори на тези въпроси. Някои ще кажат, че едно от важните качества на жената е справедливостта; други – нежността; трети – разумността и т. н. Справедливостта, нежността, разумността са общи качества, които не принадлежат само на жената. Любовта също така е общ принцип, общо качество, което не принадлежи само на жената. Кажете поне едно специфично качество на жената, което я определя в най-идеален смисъл като жена. Каква дума може да се употреби вместо думата жена? В българския език думата жена е изопачена. Някой ще каже, че тази дума може да се замести с подобната ней “майка”. Казвам: всяка жена не може да бъде майка и всяка майка не може да бъде жена в пълния смисъл на тази дума. Ако под понятието жена разбираме противоположния полюс на човека, тогава как трябва да наречем жената? В този смисъл понятието жена можем да заместим с думата дева, девица. От тази дума българинът е изкарал думата див, обаче думата дева в първоначалния език е означавала Божествена. Ако думите жена, майка, дева се наредят във възходящ ред по степен, първо място от тях заема девицата, после майката и най-после жената. И тъй думата дева означава истинското понятие жена. Питам сега: кое качество на девицата я определя като такава? (— Чистота, целомъдрие). Целомъдрието е качество, което определя девицата. Когато девицата изгуби своето целомъдрие, в ума и сърцето й настава голяма каша. С каква дума можете да заместите думата мъж? (- Момък). Тази дума в идейно отношение не е много изразителна, но може да се спрем върху нея. Кое е отличителното качество на мъжа? Някой ще каже, че мъжът трябва да отстоява правата си. Човек, който отстоява правата си, той всякога изпада в безправие. Идеалният човек е всесилен; той е над условията, вследствие на което няма защо да защитава, нито да търси правата си. Бог никога не воюва за своите права. Само слабите хора воюват за правата си. В този смисъл всеки, който защитава правата си, той е слаб. В света само слабите хора воюват. Хората, които светът счита герои, са повечето слаби натури. Някои считат истински мъж този, който се явява в защита на жената. Това не е мъж. Жена, която се нуждае от защитата на мъжа, не може да се нарече целомъдрена. Мъж, който се нуждае от подкрепата на жена, не може да се нарече силен. Най-голямото нещастие за мъжа и за жената се заключава в това, че те търсят помощ оттам, отдето я няма. Кое качество определя идеалния мъж? – Великодушието. И тъй турете в ума си идеята, че мъжът трябва да бъде великодушен, а жената – целомъдрена. Великодушен мъж е онзи, в ума на когото не влиза никакво съмнение по отношение на жената. Целомъдрена жена, девица е тази, която не допуща никаква нечиста мисъл или никакво съмнение по отношение на мъжа. Допусне ли нещо лошо в ума си, тя престава да е девица. Казвам: Ако вие, като ученици, не станете целомъдрени и великодушни, нищо няма да излезе от вас. Вие ще се раждате и умирате, както и обикновените хора. Вие ще говорите за Бога, за ангелите, за светиите, но това няма да ви ползва. Преди всичко всеки трябва да бъде целомъдрен и великодушен! Днес повечето хора се съмняват в Бога, в Провидението, в добрия ред и порядък в света, което показва, че те не са целомъдрени и великодушни. Щом се съмняват и не вярват в Бога, те не могат и да Му благодарят за живота, както и за всички блага, които Той им е дал. Съвременните хора са недоволни от живота и благата, които имат, затова от сутрин до вечер роптаят: това нямаме, онова нямаме, всички около нас са по-богати, всичко имат и т. н. Казвам: нека богатството на другите хора да не ви смущава, но да ви поощрява да работите върху себе си, за придобиване на онези блага и условия, необходими за вашето развитие. И тъй човек трябва да се освободи от своите лоши навици, да не вижда погрешките на хората. Той трябва да разглежда нещата обективно, а не субективно. Човек трябва да наблюдава как гори огънят, да изучава процеса на горенето. Когато запалите огън, отначало той е слаб, но постепенно се усилва и разгорява. Идейният човек знае, че огънят постепенно се засилва и разгорява, но за това се изисква време. Следователно, когато някоя добродетел у човека е слабо проявена, това показва, че тя е още в своето начало; тази добродетел ще се разгори и засили постепенно. Затова казвам: момците трябва да се стремят към великодушие, а девиците – към целомъдрие. Обаче човек трябва да бъде едновременно и великодушен, и целомъдрен. За пример, мнозина нямат търпение да се изслушват едни други; всеки търси своите права, а за правата на другите не мисли. Преди всичко правата на човека са в самия него, той няма защо да ги търси отвън, от другите хора. Щом човек има зрение, кой може да му забрани да гледа? Когато някой се качи на Витоша, може ли да му се забрани оттам да гледа на небето и на слънцето, което изгрява и залязва? Качил ли се е нависоко, той може вече свободно да се разхожда там и да гледа навсякъде. Друг е въпросът, ако този човек влезе в някоя гъста гора и дърветата му препятстват да гледа свободно. Трябва ли той да се сърди на дърветата, че му препятстват? Ако ги пита, защо му препятстват, те ще му отговорят: “Веднъж си влязъл между нас, ти имаш нужда от нашата помощ.” – “Как тъй, вие трябва да ми направите път, да ми дадете възможност свободно да гледам! Ако искате да се разберем, вие трябва да се разредите.” – “Не, ние няма да се разберем по този начин, както ти искаш. Щом искаш да гледаш небето, ще се качиш на някое високо място над нас и оттам гледай, колкото искаш; и ние имаме същото желание каквото и ти – да вървим напред и да гледаме нагоре. Ако пък си толкова умен, избери най-високото дърво измежду нас, качи се на върха му и оттам гледай! Искаш ли да гледаш небето отдолу, между нас, ти нищо няма да видиш.” Сега много окултни ученици искат да видят небето, да се домогнат до някои окултни закони, но въпреки това седят в някоя гъста гора и оттам гледат. Как могат да се домогнат до окултните закони? – Чрез целомъдрие и великодушие. Следователно целомъдрен мъж е този, чиито ръце не изгарят в огъня. Великодушен мъж е този, който във водата не се дави. Същото може да се каже и за жената: целомъдрена жена е тази, която никога не изгаря; великодушна жена е тази, която никога не може да се удави. Нещастието на съвременните хора седи в това, че мъжете, хвърлени във водата, се удавят, а жените, хвърлени в огъня, изгарят. Под думата вода в дадения случай разбираме света. За пример, някой човек става търговец, започва да лъже и в скоро време пропада. Някога хората се лъжат за няколко гроша само, а с това си причиняват големи пакости. Някое малко дете, момченце, напипа джоба на баща си и без негово знание взима един лев. Майката се радва, че нейният Драганчо сам взел от баща си един лев. Малкият Драганчо не трябва да пипа в джоба на баща си. Напротив, ако намери един лев, паднал от джоба на баща му, той трябва да му го даде и да не се учи сам да пипа. И след това, ако бащата иска, може да даде на детето си, колкото намери за добре. Следователно вие трябва да знаете, че Бог е безпощаден към всеки, който лъже, краде, убива, злослови. Някой казват, че Бог е милостив и всепрощаващ. Той прощава, но никога не забравя. Бог туря греховете на хората зад гърба си, но ги записва всякога в специална книга. Един ден, като види, че в тази книга има само грехове и престъпления, които не се поправят, Той зачерква всичко изведнъж и се заема да създаде нов свят, с нови хора. Не мислете, че Бог забравя греховете на хората! Според окултизма всички слепи, всички сакати хора, които днес срещаме по земята, са все ученици, които не са издържали изпитите си, вследствие на което са напуснали Школата. И ако вие днес не издържите изпитите си, за в бъдеще ще имате някакъв недъг. В света съществува вътрешна правда, правда на Любовта. Целомъдрието и великодушието трябва да бъдат основа във вашия живот. Не мислете, че ако не можете да издържите изпитите си в Школата, ще можете да преминете в някакво друго учение, било като теософ или евангелист, или православен и т. н. Дето и да отиде човек, той трябва да учи, да издържа изпитите си. Едно ще знаете: каквато каша дробите, такваз ще сърбате. Нямате ли целомъдрие и великодушие, нищо не може да излезе от вас, защото великите принципи на живота работят само при тия условия. Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението. Сегашните хора са хора на критиката. И в Англия, и в България, и във Франция, и в Германия всички хора критикуват, но английската критика в сравнение с българската, е по-фина. Българската критика е по-груба от тази на европейските народи. Французинът например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват. Мъчно може човек да избегне критиката. Тя се налага сама по себе си. По естество умът на човека е склонен към критика. Без да иска той, лошите работи на хората изпъкват в ума му. Влезе ли човек в окултната школа, понеже светлината е голяма, той започва да вижда повече от това, което хората вън от школата виждат. Не знае ли ученикът да се пази, той изпада в тежки положения и състояния. За да не се спъва в своето развитие, на ученика е особено необходимо целомъдрие и великодушие. Някой казват: “Любовта заличава всички погрешки.” В окултната наука съществува следния закон: Любовта не вижда погрешките, тя е снизходителна, прощава, но не плаща всичките дългове. Тя може да плати само половината от дълговете на хората, а другата половина те сами трябва да си изплатят. За пример, ако някой човек има да плаща 10 000 лева, Любовта счита за свой доброволен дълг да му плати 5 000 от дълга, а останалите 5 000 лева той сам ще си плати. Тя ще работи, оттук-оттам ще спечели 5 000 лева да изплати дълга на този човек, но нищо не може да я застави да изплати и останалите 5 000 лева. Ще кажете, че Христос изплати голяма част от дълговете на човечеството. На времето си Христос направи това, но от 2000 години насам човечеството забърка такава каша, че Той вече се отказа да плаща за него. Всички съвременни християни толкова се отдалечиха от Христа, че дойдоха до положение да изпратят 25 000 000 хора на бойното поле. Казвате: “Защо Христос днес не плати поне половината дългове на съвременните хора, а ги излага на такива страшни страдания?” Христос плати вече половината от греховете на хората. Те трябваше да бъдат разумни да изплатят другата половина и да не правят нови дългове. Те не запазиха това положение: и до днес не са платили старите дългове, а при това нови постоянно правят. Да мислите, че Христос е изплатил всички дългове на света, то е все едно да си служите с хиперболи и да казвате, както българинът например често казва: На еди-кое си събрание присъствуваха толкова много хора, че нямаше къде яйце да хвърлиш. – Не, толкова много места имаше, че сто яйца можеха да се хвърлят. Или пък, когато искат да кажат за някой човек, че е много бърз, те казват: “Бяга като куршум или като стрела”. Това са фигуративни, образни изречения. По същия начин хората казват за Христа, че е платил всички дългове на човечеството. Христос е платил само половината дългове на човечеството, а като се казва, че е платил всичките дългове, това подразбира, че Той е платил ония дългове именно, които са спирали човечеството по онова време да върви в правия път, да се развива. Като говоря така, мнозина ще кажат: “Щом имаме толкова дългове още, как ще ги изплатим, как ще се спасим?” Успехът на човека зависи от усилията, които той прави. Имайте предвид следния стих от Писанието: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен”. Ако разгледате този стих буквално, вие ще се намерите в положението на онзи американски мисионер, който тръгнал да проповядва на богатите, че ако искат да се спасят, те трябва да бъдат щедри, да раздадат богатството си на бедните. Един от неговите слушатели му възразил: “Как можа да се спаси разбойникът, който беше разпнат до Христа? Той нищо не даде, но повярва и се спаси.” Проповедникът му отговорил: “Този човек беше закован и в това положение нищо не можеше да даде. На него оставаше само да повярва, нищо друго не можеше да направи. Обаче ти си свободен човек, със свободни ръце и можеш да дадеш от своето богатство, ако искаш да се спасиш.” Много от вас казват, че са окултни ученици. Щом мислите така, кажете, кое е същественото качество на окултния ученик. Мъчно е да определите същественото качество на ученика. Само този ще го определи, който може да се постави в истинско положение на ученик, да познава добре окултните закони и да ги прилага. Щом сте окултни ученици, кой от вас може да се подигне една педя над земята? Ако между вас няма нито един, който да направи опита, ще признаете, че още не сте ученици, но сега учите. Тъй щото да признаете, че сега учите, е едно нещо, а да мислите, че всичко знаете, е друго нещо. Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече от тях. Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания: ще му завържат очите например и ще му покажат един предмет, да се произнесе какъв е цветът му. След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението. Как мислите, от какво произхожда съмнението? (— От безверие.) – Ами безверието от какво произлиза? (- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Как ще обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: В своя живот ученикът не трябва да се стреми само към реализиране на физически блага. В окултната школа всеки ученик трябва да работи за създаване на някое специфично качество в себе си, по което да се отличава от другите. Не си правете илюзия, че всичко знаете, или че всичко можете, или че сте достигнали края на нещата. Съвършенството е вечен процес. Който иска да знае докъде е стигнал, той трябва да прави всевъзможни опити, да провери своето знание. За пример превържете очите си с кърпа и със затворени очи минете известно разстояние без никаква чужда помощ. Правили ли сте опит да ходите със затворени очи, без да се спъвате? Добре е да се направи този опит на поле или в мъгливо време и да определите посоката, накъде е изток, запад, север и юг. Който е по-смел, той може да направи този опит до Витоша, но за всеки случай да си носи и компас; като повърви известно време, нека направи опит да определи посоката на своето движение. Определите ли посоката, ще погледнете компаса, дали вярно сте я схванали. Представете си, че като ученик, вие изпаднете в чужд град, нямате пари, нямате работа, нямате познати, ходите натук-натам, от никъде не можете да намерите хляб да си хапнете. Така прекарвате три дена. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и ще почувствате още колко време ще гладувате. Като се вдълбочите в себе си, отвътре ще ви се отговори, кога и по какъв начин ще получите хляб. Ако някой от вас заболее, нека съсредоточи мисълта си към болестта и да я изпъди вън от себе си. Не може ли по този начин да се освободи, той не трябва да лежи, да се подава на болестта, но да прави разходки, движения. Каквото и да е времето – сняг, дъжд, той не трябва да се плаши. Болестта намира благоприятна почва у страхливите хора. Дойде някой да ми се оплаква, че страда от стомах или от друга някаква болест. Казвам: Прави разходки! – “Ами като има сняг навън?” – Нищо от това, снегът няма да повреди. – “Ама не мога да ходя.” – Ще правите малки усилия. Казвам: От всички се изисква послушание. Ако ученикът няма послушание, той не може да успява. Той трябва да престане с критиката, със съмнението. Кой може да критикува разумния свят? Или кой можа да критикува Бога? В Бога няма абсолютно никакво користолюбие. Рече ли някой да критикува Бога, той ще стане на каша. За да не изпаднете в това положение, правете опити, проверявайте нещата, за да се утвърди вярата ви. Казва Христос: “Ще бъде всекиму според вярата.” Ученикът трябва да учи, да чете, да съпоставя нещата и да прилага това, което е научил. Всякакъв мързел трябва да се изхвърли навън. Като ученици вие трябва да четете и да размишлявате най-малко по два часа на ден. През това време за нищо друго не трябва да мислите. Работете и върху целомъдрието и великодушието. От тях зависи и силата на човека; от тях зависи и мира на неговата душа. Нямате ли вътрешен мир, вие не можете и духовно да се развивате. Днес никой не може да живее за себе си. Всеки трябва да бъде във връзка с невидимия свят, за да има неговата помощ. Иначе изоставен сам на себе си, човек ще се намери под влиянието на души, изостанали в своето развитие, и вместо да успява, всеки ден ще пропада. България, както и целият свят, е пълен с такива изостанали души – леморийци, които пречат на всички добри начинания на хората, на всичко положително. Казано е в Писанието: “Нашата борба не е против плът и кръв, а против лъжливите духове от поднебесния, които спъват хората в тяхното развитие.” Тези духове трябва да се уловят и затворят. Те хвалят, ласкаят, лъжат, обещават, но нищо не изпълняват. Пазете се от леморийците! Дето влязат, те създават каша. Дали ще влязат в някое общество, дали в някоя църква или в някой дом, навсякъде те създават каши. Видите ли, че двама души спорят помежду си и не се разбират, знайте, че между тях са влезли леморийци. Попитайте някой ясновидец какво може да ви каже за леморийците и той ще ги опише, както трябва. Тогава само ще разберете какво представляват те и каква опасност носят за човека. И тъй от всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултни сили. При условията, в които днес живеете, тези качества са необходими за вас, ако искате да минете благополучно през гъстата материя, която неизбежно трябва да прегазите. Болести, сиромашия, завист, омраза, невежество и ред още отрицателни качества у човека се дължат именно на отсъствието в него на целомъдрие и великодушие. Затова всеки трябва да знае, има ли целомъдрие в сърцето си и великодушие в ума си. Няма ли ги, той непременно трябва да работи, за да ги придобие. Христос казва: “Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите и на садукеите, вие не можете да влезете в Царството Божие.” Същото може да се каже сега и за вас: познанията, разбиранията, които имате сега, трябва да се увеличават всеки ден; към всичко добро и хубаво у вас трябва да се прибавя по един плюс. В природата съществува закон, който определя по колко пъти на ден човек трябва да яде, за да поддържа живота си. Обикновено по колко пъти на ден яде човек? По три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Питам: ако за поддържане на физическия живот употребяваме толкова много часове и енергия, не трябва ли на същото основание, за поддържане на духовния си живот да употребим поне приблизително толкова време? И тъй за придобиване на духовния живот се изисква силна вяра. Направете опит да придобиете в себе си вътрешен мир и светла вяра, да знаете, кога молитвата ви е приета и кога мисълта ви е в права посока. Вие трябва да чувствувате това нещо в себе си така, както чувствувате понякога дисхармоничните влияния на хората около вас. Човек трябва да живее духовно, ако иска да бъде хармоничен в себе си; има ли хармония в себе си, той ще може да живее и между дяволите в ада, както и между ангелите в рая. Дяволът може да мъчи човека, но не и да го изяде. Някой казва: “Ако дяволът не може да ме изяде, поне мечка или вълк могат да ме изядат.” Ако вълкът се приближи при някой човек, когото почувства като кобра, ще може ли да го изяде? Вълкът знае, какво нещо е кобрата. От кои кобри трябва да бъде човек? Отговорете сами на този въпрос! Казвам: Ако има слабост да краде, той ще може и да дава. Ако човек обича да разрушава, той ще може и да създава. И тъй като ученици вие трябва да правите опити. Някой се отказват да правят опити, защото са завършили своето развитие. Сега ще ви дам следния опит: сутрин, като станете, завържете очите си с една дебела кърпа и отворете Библията. Важно е за вас да познаете със затворени очи, на кое място сте отворили Библията. Като отворите Библията, не бързайте веднага да се произнесете, на кое място сте отворили, но спрете се за малко, попипайте книгата на това място, вдълбочете се в себе си и тогава кажете, на коя от книгите сте отворили: дали на Битие, Изход, Книга на Царете, Пророците, Евангелията и т. н. След това опитайте се да познаете, на коя глава сте отворили. Най-после направете опит да познаете и стиха, който сте посочили. Узнаете ли и трите неща вярно, опитът ви 100% е сполучлив. Направете този опит в продължение на седем дена. За следния път ще искам десет души от вас да кажат своята опитност. Някои от опитите могат да излязат сполучливи, а други – несполучливи, но това да не ви смущава. Този опит ще събуди у вас импулс да развиете своята чувствителност. Ще направите опита при разположение на духа си, при вътрешен мир. След като определите книгата, главата и стиха, тогава ще развържете кърпата и ще видите, дали сте познали, т. е. дали опитът ви е сполучлив и ще си напишете резултата. За следния път ще имате още една свободна тема, както и зададеното сега упражнение. Опитът ще започне от утре. Като си завържете очите, ще се помолите, ще забравите всичко наоколо и тогава ще отворите Библията. След това ще си запишете деня, датата и резултата от опита. Това е един хубав опит. Добре е понякога човек да е сляп за някои неща. Вързването на очи подразбира, че човек не иска да се смущава и увлича от външния свят. Това упражнение се отнася до онези, които имат силно желание да го направят, но не и за онези, които нямат разположение към опитите. Който се колебае, той не трябва да прави опита. Почне ли да мисли дали подобава на такъв сериозен човек като него да си завързва очите, аз напълно го освобождавам от този опит. Аз разчитам на десет души от вас да направите опита, а останалите нека бъдат абсолютно свободни. Ще кажете: “Не може ли да затворим очите си, без да ги връзваме с кърпа?” Ако затворите очите си, без да ги завързвате, има опасност от изкушение; без да искате, ще отваряте малко очите си. Отворите ли ги, опитът ви няма да излезе сполучлив. Ако вържете очите си и да ги отворите под кърпата, това няма да повреди на опита. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 24. Лекция от Учителя, държана на 12 май, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Росица Пармакова Условия за обикновения и за разумния човѣкъ Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Условия за разумния човек“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето УСЛОВИЯ ЗА ОБИКНОВЕНИЯ И ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление Ако умножите 2x2, колко ще получите? – Четири. Какво ще получите, ако съберете на две места по двама души? Какво действие ще извършите, ако умножите две ябълки по още две? – Умножение. Тъй щото 2 х 2 и 2 + 2 дават един и същ резултат. Два камъка по още два колко правят? – Четири камъка. Да смятате по този начин, това не е знание. Това е обикновена математика. Вие трябва да минете от обикновената към живата математика, т.е. към математиката на живите числа. Да допуснем, че искаме да съберем двама души на едно място. Какво ще получим, ако съберем тези двама души? В какво отношение двама души могат да се съберат? Представете си, че двама учени от Америка и двама от България тръгват за някаква научна експедиция. Всъщност колко души имате? – Четири. Значи числото четири е резултат. На какво е резултат числото четири? Какво могат да направят тия четирима учени хора? Ако те са астрономи например, каква работа могат да свършат? Тази мисъл е малко отвлечена, но може да се вземе в конкретна форма, по-близка за разбиране. Да вземем запример на четири места по един конец и да ги съберем: 1 + 1 +1+1=4. Какво ще стане с тези четири конци, ако ги усучите заедно? Ще се получи един конец със сила четири пъти по-голяма от тази на единия. Как ще проверите това? Ако с единия конец например, вдигнете тежест от един килограм, тогава с четири пъти по-дебелия конец ще трябва да вдигнете тежест от четири килограма. Опитът ще покаже дали това е така. И тъй, когато говорим за разумен човек, разбираме здрав човек, здрав конец, който не се къса. Разумният конец, като усети, че почва да отслабва вследствие на тежкия товар, веднага вика на помощ друг разумен конец. Ако тия два конеца забележат, че отслабват от тежестта си и могат да се скъсат, викат на помощ трети разумен конец. Ако трите заедно поотслабнат, викат на помощ четвърти, пети и т. н. Обаче разумните конци никога не се изненадват от външните условия, вследствие на което не могат да се късат. Следователно, колкото повече мъчнотиите се увеличават, толкова повече разумните конци се събират заедно и стават по-силни. Тогава какво показват дебелите въжета? Дебелите въжета показват, че външните условия са били неблагоприятни за тях. Тънките въжета показват, че външните условия са били благоприятни за тях. Ако конците в някоя държава са дебели като гемиджийски въжета, това показва, че хората в тази държава не са много културни. Тяхната култура е култура на ,дебелите въжета”. Мислите ли, че като влезете в ангелския свят, ще намерите въжета, дебели като гемиджийските? В ангелския свят няма следа от въжета. Ангелите шият с много малки игли. Те не се нуждаят от въжета. Достатъчно е да бутнат някое малко бутонче, за да дигнат с него тежест, каквато искат. Силите, с които те действат, са живи. Казвате: И ние искаме да живеем между ангелите, като тях. Който иска да живее между ангелите, той трябва да се освободи от своите слабости, като гордост, тщеславие и ред други пороци. За пример някой казва: Аз не мога да се примиря с еди-кого си. Казвам: Който не може да се примири с хората, той не може да служи на Бога. Защо? – Защото хората са излезли от Бога. Следователно, ако се опълчите срещу един човек, вие се опълчвате против Бога. Когато Бог въстава против някаква погрешка или някакво престъпление, опълчете се и вие тогава. Писанието казва: “Когото Бог люби, и вие трябва да го любите.” Човек трябва да създаде в себе си положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер. Който не може да се отрече от своя егоизъм, той няма достойнство. Човек трябва да побеждава вътрешните спънки и противодействия. Питам: По колко пъти на ден човек трябва да прощава? В Писанието е казано, че човек трябва да прощава на брата си 70 пъти по седем на ден. Той трябва да търпи, да прощава, ако иска да не вкисва. Може ли да се нарече истински проповедник този, който вкисва? Може ли да се нарече ученик този, който вкисва? Вие, като ученици, трябва да имате правилна връзка помежду си. Външно вие може да спорите помежду си, но в душата ви не трябва да съществува абсолютно никакво раздвояване. Изпитания, смущения могат да дойдат отвън, но съзнанието на човека трябва да бъде винаги будно. Когато някой се вкисне, Бог ще го изнесе на повърхността, вън да седи. Когато се разкае, Бог ще каже: “Повикайте това дете вътре!” Той ще го повика при себе си и ще го запита: “Синко, разбра ли сега смисъла на живота?” Ако можеш да служиш разумно, ще влезеш в Школата. И тъй, докато ученикът е в училището, той има задължения. Щом свърши училището и влезе в живота, той придобива вече права. Единственото право на ученика е да учи. Учи ли, има право; не учи ли, той няма никакво право. Единственото право на учителя в училището е да преподава. Преподава ли лекциите си, както трябва, разбира ли предмета си, той има право. Не преподава ли предмета си, както трябва, той е лишен от всички права. Ако учителят знае предмета си, учениците му го преценяват добре и казват: “Нашият учител преподава добре предмета си.” Правото на учителя е да знае. Правото на ученика е да учи. Това е най-простото определение за правата на учителя и на ученика. Който мисли, че знае повече от учителя си, той трябва да излезе вън от училището, да придобие права. Някой казва: “Толкова години вече уча, но какво особено научих?” Представете си, че някой придобие знание да носи земята на гърба си или да копае злато от земята. Какво ще спечели от тези свои знания? Той ще бъде най-богатият, но и най-нещастният човек в света. Мозъкът на този човек не ще бъде в състояние да издържи на голямото външно и вътрешно напрежение, пред което ще се намери. Златото е живо. То ще погълне целия живот на човека, ще го подчини и ще го направи нещастен. Хората ще го почитат, ще го уважават заради златото, но не и за самия него. Този човек ще се почувства отдалечен от Бога, от ангелите, от добрите хора, от цялото човечество и ще остане сам в света, като сух клон от някое дърво. Такова е положението на богатите хора. Някой казва: “Аз да съм богат, че каквото ще да бъде положението ми.” Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Има ли това вътрешно богатство в себе си, той ще придобие и външно богатство като благословение, като резултат на вътрешното. Няма ли богат ум, богато сърце, богата душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. Тъй щото, искате ли да бъдете богати, започнете отгоре, с богатството на душата. Запитайте се, имате ли този капитал в себе си. Ако го имате, търсете тогава външното богатство. Това е истинската философия на живота. В окултната школа е забранено да се говори за недъзите на учениците. Там оставят всеки да изпие чашата до дъното, сам да се учи. Този е един от методите в школата. Когато учителят види, че някой ученик прави погрешки, той го погледне само, поусмихне се и казва: “Върви напред, не бой се, ще си научиш урока!” Щом ученикът изпие чашата до дъно, той се връща пак в правия път. Обаче, когато Учителят си служи със закона на Любовта, той обръща внимание на погрешките на своите ученици, за да намали техните страдания. Този метод се прилага само по отношение на разумните ученици. Казвам: Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към разумен живот. Добродетелта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумният живот съставлява база за проявление на доброто. Когато казваме, че трябва да се живее добре, ние имаме предвид живота на миналите поколения, който представлява материал за обработване. У човека се крият сили, които са в заспало състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се обърне към Бога, у него се събуждат всички спящи сили и способности. Питам: Как се познава, че някой човек се е обърнал към Бога? Един от признаците, по който се познава, че човек се е обърнал към Бога, е неговата готовност да пожертвa за Бога всичко, каквото има. Каже ли, че дава само 10 000 от цялото си богатство, този човек още не се е обърнал към Бога. Това показва, че този човек иска да влезе в Царството Божие по лесния път. По същия начин и много от учениците искат да влязат в школата по най-лесен начин. Едно трябва да знаете: който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да мине непременно през тясната врата. Дойде ли пред тази врата, той трябва да каже: “Господи, всичко, каквото съм придобил от вековете, полагам пред Твоите нозе и съм готов да извърша Твоята воля.” Този човек се е обърнал към Бога. Каже ли той, че дава само половината от своето богатство за Бога и Бог толкова ще му даде. Значи, рече ли човек да пожертва живота, богатството си и всичко, каквото е придобил, за Бога, той вече се е обърнал към Него, не на думи, но дълбоко в себе си. Човек не трябва да убеждава хората да вярват в Бога, но себе си трябва да убеди. Не убеди ли себе си, той никога не може да убеди хората. Когато някой ви говори Истината, възвишеното “аз” казва: Така е. То абсолютно се съгласява с тази Истина. И тъй ще знаете, не се влиза лесно в Царството Божие. Христос е казал: “Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не може да влезете в Царството Божие.” Какво нещо е кръстът? Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този път. Какво по-голямо страдание от това да правиш добрини на хората, да служиш на ближния си безкористно и с любов и в резултат на всичко това да те разпнат на кръст? Какво по-голямо страдание от това да бъдеш пренебрегнат от всички хора, да бъдеш изпъден от дома на баща си и майка си и да нямаш де глава да подслониш? Дойде ли човек до това положение, няма друг път за него, освен да се обърне към Бога. Той ще каже: “Господи, всички ме изпъдиха, всички ме пренебрегнаха, но Ти ще ме приемеш. Аз възлюбих хората, но те ме изпъдиха. Всичко трябваше да изгубя, за да Те намеря. И сега, когато съм пред Тебе, моля Те, приеми ме и ме благослови!” Това е кръст. Някой казва: “Голям е моят кръст.” – Какъв е твоят кръст? – “Цели 36 часа не съм ял.” – Това е малко кръстче. Друг някой казва: “Снощи ядох само сух хляб.” – И това е малко кръстче. – “Нямам обуща, бос ходя.” – И това е малко кръстче. – “Нямам нови дрехи.” – Това е още по-малко кръстче. Ако се заемете да претеглите тези кръстчета, знаете ли колко малко ще тежат? За да се приготвят нашите копринени дрехи, знаете ли колко буби са пострадали? За да се изтъкат нашите памучни и вълнени дрехи, колко памук, колко вълна от овцете се е употребила? Обаче, когато хората живеят правилно и служат на Бога, всички тия жертви са оправдани. Тогава и бубите, и памукът, и овцете – всички се радват. Не живеят ли разумно, не служат ли на Бога, всички жертви отиват напразно. Аз ви говоря това, понеже искам да ви предпазя от излишни страдания. Много от вас сте добри, но достатъчно е да дойде някаква малка причина отвън и да развали доброто, хубавото у вас. Казват, че мухите развалят доброто миро. Една муха е в състояние да развали мирото. Затова казвам: Затваряйте херметически мирото си, за да не влезе в него някоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влезе в нея някакво горчиво чувство. Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е гордостта; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е безверието. Апостол Павел казва: “Коренът на всички злини е сребролюбието.” Луната е свързана със среброто. Много хора обичат да наблюдават месечината, но тя събужда злото в душата на човека. Защо апостол Павел казва, че коренът на злото е сребролюбието, а не любовта към желязото например или към златото? Освен това той казва, че двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища. В това отношение луната е символ на двоеумния човек. Луната е много непостоянна в своите проявления. Тя е причина за големи пертурбации в природата. Много хора са удавени от приливите и отливите, които стават в моретата. Тези приливи и отливи се дължат на влиянието на луната. Тя влияе и върху много хора, наречени „лунатици”, някои от които са пострадали в тези особени състояния. При все това мнозина казват: “Красива е луната!” Тя е красива само за умните хора. И тъй човек не трябва да бъде като луната двуличен, двоеумен. Едно лице, един ум трябва да има той! Бъдете с едно лице като слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички. Луната постоянно се мени: ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя представя нещо подобно на слънцето, но скоро след това започва да се намалява, докато се изгуби съвършено и казва: “Сега нищо не давам.” Не се минава много време и тя отново показва част от своето лице във вид на сърп. Учените хора се ползват от промените на луната за определяне на времето, а времето пък определя течението на живота. Добрият живот на човека се определя от слънцето, а лошият живот – от луната. В невидимия свят има по една книга за всеки човек, в която се отбелязва положението на луната, когато човек греши, и положението на слънцето, когато човек върши добро. По звездите пък се определя, как човек може да направи някое изключително добро. Всяка звезда служи като символ на това специално добро, което човек може да направи в своя живот. Коренът на злините е сребролюбието, т. е. коренът на злините е двоеумният човек, който е непостоянен в своите пътища. Оттук казвам, който иска да прогресира като ученик и да придобие повече знания, той трябва абсолютно да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, животът му ще се осмисли едновременно и в трите свята: в материалния, в умствения и в сърдечния, т. е. във физическия, в духовния и в Божествения. За да дойде човек до това положение, той трябва да има характера на Аврама и неговата готовност за жертва. Бог му каза да напусне бащиния си дом и да отиде в Ханаанската земя и той послуша. Бог му каза да отиде в Египет и той послуша. Най-после Бог му каза да принесе единствения си син Исака в жертва и той го принесе. Бог не прие тази жертва, но само го подложи на изпитание, да провери неговата вярност. Големи изпитания мина Аврам, но изпълни волята Божия. Той беше богат човек, имаше много овце и говеда, но зад неговото богатство се криеше светъл ум, благородно сърце, мощен дух и възвишена душа. Сара беше сериозна, умна и честолюбива жена. Когато ангел Господен дойде в дома й, той й съобщи радостната вест, че след една година тя ще роди син. Понеже Сара беше на преклонна възраст, тя не повярва думите на Божиите пратеници и се засмя. Те я запитаха: “Защо се засмя?” Сара отказа, че се е смяла. Значи тя си послужи с лъжа. Тя не можа да повярва, че на такава възраст може да роди. Божиите пратеници й казаха: “За да ти покажем, че ти се засмя, след една година ще родиш син, който ще се нарече Исак.” Какво означава името Исак? – Смях. Значи Бог й даде син с такова име, каквото тя направи. Сара се засмя, защото не повярва, че може да роди син. Сега аз говоря само за онези, у които съзнанието е пробудено, които са освободени от съмнение, от подозрение. Много хора се съмняват едни в други, обиждат се, че еди-кой си не ги поздравил. Представете си, че някой от вас е дълбоко замислен, наскърбен, отишъл далеч някъде в мисълта си, напуснал тялото си, решава някаква задача. Аз мина покрай него и не го поздравя. Питам: Трябва ли той да се обижда от това? Аз не го поздравих, защото този човек не беше в къщата си. Има ли смисъл тогава, като мина покрай вашата празна къща, да ви поздравявам? Който не разбира своето състояние, ще каже: “Учителят мина покрай мен, не ме поздрави. Той трябва да е недоволен нещо от мен.” Ето как човек изпада в съмнения. Това се дължи единствено на неразбиране на нещата. При това кой поздрав вие считате за най-добър? Подавате ли се на съмнения и подозрения, вие постоянно ще изпитвате вътрешна скръб, вътрешно недоволство; ще лягате и ще ставате, но няма да бъдете доволни от себе си; ще учите, няма да бъдете доволни от учението си. Първото правило в живота: бъдете доволни от най-малките неща, които Бог ви дава. Искате ли да бъдете богоугодни, този е пътят. Казано е в Писанието: “Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани!” Ученикът не трябва да огорчава Духа със своите мисли, чувства и действия. Всеки ученик има физически, умствени и сърдечни задачи, които трябва правилно да реши. Да се разрушава е лесно, да се гради е мъчно. Граденето е по-дълъг процес, отколкото разрушението. И двата процеса съществуват в природата, но благодарение, че тези, които градят, са повече от ония, които разрушават, в света има напредък, има еволюция. Ученикът трябва да води съзнателен живот. Натъкне ли се на някакви сили, на някакви течения, които са непотребни за него, той трябва да ги избягва или да ги трансформира. В живота на ученика трябва да има правилно движение, което може да бъде резултат само на сили, които го подмладяват, които внасят в него жизненост и подем нагоре. Влезе ли в клас, ученикът трябва да се спре за малко в себе си, да види, на кое място да седне. За тази цел той трябва да бъде в съзнателна непреривна връзка с напредналите същества от невидимия свят. Този е пътят към самоусъвършенстване. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, веднага повдигнете мислите си нагоре, свържете се с Бога и Той ще ви помогне да трансформирате вашите енергии, да минете от по-ниско на по-високо стъпало. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 23. Лекция от Учителя, държана на 5 май, 1926 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Крѫгъ и елипса (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - пета година, (1925 г. - 1926 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светлина на мисълта“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Кръг и елипса Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Следващия път пишете върху темата: „Защо човек трябва да се учи?“ (Чете се темата: „Произход на расите“.) По какво се отличава черната раса от другите раси? – Устните им са дебели, челюстите – издадени, брадата – малко полегата, челото недоразвито. В тази раса са силно развити низшите чувства и низшият интелект. Когато черната раса се е развивала, условията на земята не са били благоприятни, вследствие на което тя не е могла да се създаде такава форма, каквато е необходима за понятието „човек“ във висок смисъл на думата. В черната раса е добре развит черният дроб. По какво се отличава жълтата раса от останалите? Хората от жълтата раса са повече флегматични, крайни консерватори. Лигментите са силно развити у тях. Те работят повече със своя низш интелект. От висшето, от великото те много не се интересуват. Китайците, които днес представляват жълтата раса, те даже нямат понятие за Бога; те нямат име за Бога. За тях Бог е небето. Днес съзнанието в човешките раси не е еднакво развито. В това отношение мисионерите, които проповядват християнството между всички раси, срещат големи мъчнотии. Дълго време се изисква, за да се просвети съзнанието на хората. У българите се прекръстосват много типове. Българинът не е чист тип. В някои типове има остатъци от атлантската раса, а в някои преобладава влиянието на черната раса. В последните типове черният дроб има влияние. Когато черният дроб в някой човек е ненормален, той се лекува мъчно. Този човек пожълтява. Черният дроб в човека е свързан с малкия мозък. В бялата раса е силно развит творческият ум, висшият ум. Бялата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семитите, ще видите, че тя има силно користолюбив характер. За пример, псалмите на Давид представляват повече оплаквания. Единственият поет у семитите, който няма този користолюбив характер, е Исаия. Йеремия, Йезекиил пък се отличават с песимистичен възглед за живота. Сега иде нова вълна в света – вълната на шестата раса, за която всеки трябва да бъде готов. Тя носи благоприятни условия за развитието на човечеството; обаче такива вълни идват рядко в света. С идването си шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стъпало по-високо от сегашното. Всеки трябва да използва условията, в които днес се намира. Щом влезете в живота, вън и вътре във вас, ще се повдигнат известни бури и ветрове, като съмнения, безверие, подозрение, обезсърчаване и т.н. Тези неща са много естествени. Като влезете в океана, вие не можете да очаквате само тихо време. По същия начин живеете ли между хората, вие ще имате и приятности, и неприятности. Хората не са ангели. Учениците, които влизат в окултната школа, изискват от хората повече, отколкото те сами могат да дадат. Често вие виждате погрешките на другите, а своите не виждате. Не е лесно човек да постъпва идеално, чисто в своите мисли и желания. Ако е въпрос за погрешки, светът е пълен с такива. Земята, върху която живеем, е покрита с човешка кръв. Човешките мисли и чувства са наслоени върху почвата. Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик. Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, който действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини, както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини. В това отношение, когато ученикът изучава Евангелието, той трябва да го изучава и в малките, и в големите неща. От окултно гледище всички стихове в Евангелието нямат еднакво значение. Когато Христос казва, че трябва да се отречем, че трябва да възлюбим Бога, това са различни състояния, т.е. различни отношения, които човек трябва да има. Питам: Според вас какво значи да се отрече човек? От какво трябва да се отрече той? Когато става дума за самоотричане, ние трябва да разбираме вътрешната страна на въпроса. Разбираме ли така, ще се домогнем до нова светлина на съзнанието. Самоотричането не е механически, външен процес, но вътрешен, съзнателен процес в човека. Законът на самоотричането подразбира, че когато човек дойде до една фаза на своето развитие, където почвата, върху която живее, няма сокове за неговото развитие, той трябва да напусне тази почва. Сега, вие не се спирайте върху външните спънки. Те са необходими за вашето растене. За да преодолявате спънките в живота, вие трябва да имате връзка с Бога. За да имате връзка с Бога, идеите ви трябва да бъдат възвишени, да повдигат духа ви. Когато мислите за Бога или за висшите същества, вие се свързвате с тях. Щом се свържете с Бога, вие ще имате Неговите мисли, Неговите чувства, които ще ви повдигат. Често слушате някой да се оплаква, че го обидили. Ако е въпрос за обида, хората и без да им се каже нещо обидно, пак носят обидата в себе си. Когато на някого не му върви в живота, това не е ли обида? Завършиш университет, но нещо не ти върви. Молиш се на Бога, и никакъв отговор не получаваш. Тъкмо заемеш една служба, но и от нея те подгонят. И ти изпитваш срам, позор, унижение, ходиш от едно място на друго, дано някъде се установиш. И след всичко това чуваш да се говори в света, че с пълзене можеш да си пробиеш път. Ако речеш да пълзиш, губиш достойнството си. Питам: Кой човек досега е успял да се пробие път с пълзене? Имайте предвид, че вие служите на Бога, а човек, който служи на Бога, трябва да постъпва честно, с достойнство. Думата „пълзене“ има двояк смисъл. Изобщо всички думи могат да се превръщат, да им се придава различен смисъл. Ето защо, когато човек говори, той трябва да бъде внимателен, да избира думите, с които ще си служи. Светът, в който днес живеем, не е организиран. Ние не сме още в Царството Божие, но живеем в чистилището, в ада. Понякога човек е толкова чувствителен, че само едно махане на ръката е в състояние да му причини вреда. Ако махането с ръка може да му причини вреда, колко повече необмислено употребените думи в езика ни могат да го засегнат. Ако бяхме запознати със законите на човешката чувствителност, ние щяхме да бъдем по-внимателни в отношенията си едни към други. В такъв случай, щом някой човек е чрезмерно чувствителен, той не трябва да се явява между хората; ако се явява между тях, или трябва да се огражда, или трябва да търпи. За да търпи човек, той трябва да има воля. Някои казват: „Когато човек влиза между хората, той трябва да се затваря в себе си“. Какво се разбира под думите „да се затвориш в себе си“? Да се затвориш в себе си, значи да нямаш ненужни желания. Желай за днес само най-същественото! Имаш ли днес едно малко благо, повече не желай за деня. За всеки ден пожелавай само по едно благо. Не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Във вечността се крият всички възможности за постигане идеалите на човешката душа. В постигане на своите идеали човек ще се натъкне на ред мъчнотии и противоречия. Вземете, за пример, Христа, Който минава за Син Божий. Как Го приеха хората на земята? Светът трябваше да Го посрещне с венци и да приеме веднага учението Му, но така ли излезе? Казваме, че Бог е всесилен, че всичко може да направи, а при това виждаме, че Неговият Син на всяка стъпка беше преследван от садукеите и фарисеите, които Му възразяваха, противодействаха и т.н. Питам: Ако така постъпите с Христа, какво остава за вас? И след всичко това навсякъде се чуват оплаквания, недоволства, че не ви приели добре, че не били внимателни към вас и т.н. Вие проповядвате новото учение, а живеете по старому. Питам: Кой от вас е понесъл това, което Христос понесе? Наистина, всеки човек има кръст, но този кръст е от неговото минало. Той днес не страда за Бога, но страда за себе си. Казвам: Всичко нехармонично, всичко лошо, което днес съществува в света, ще изчезне, и помен няма да остане от него. Всички злини и престъпления ще се забравят. От съвременната култура ще остане само хубавото, красивото. Попитайте двама души, били те мъж и жена, или неприятели, които цял живот са прекарали в спорове, в караници и са си причинявали пакости един на друг, какво са спечелили от тези отношения? Цял живот те са били под влиянието на тъмните сили, под влияние на злото. Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят. Преди всичко има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? Преди няколко дена дойде при мене един млад човек и ми каза: „Аз искам да стана лош човек, не искам да бъда мек“. Казвам му: Преди всичко ти никога не си бил мек. Сега защо искаш да станеш лош? – „Искам да придобия опитности, да се противопоставям на хората, да не ме мачкат.“ Казвам: Никой не може да те мачка, освен ти сам. Какво ще спечелиш, ако станеш лош? Да бъдеш добър при всички свои изпитания, в това е твоята сила като човек. Вие още не сте добри, не знаете какво значи да бъде човек добър. Пуснете доброто да тече през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват. Представете си, че ви е дадена задача да изчистите по някакъв начин тинята от една вада, дълга 5–6 километра. Същевременно ви дават една лопата, ако ви потрябва, да си послужите с нея. Вие веднага взимате лопатата и започвате да гребете тинята и да я изхвърляте навън. Питам: Колко време ви трябва, докато изчистите вадата с тази лопата? – Много време ще ви е нужно. Като чистите така вадата, вие ще се уморите, ще се отегчите и ще напуснете работата си. Този е старият начин на работа. Кой е новият начин? Пуснете през тази вада водата на някой голям, буен извор и ще видите, че той, като минава от единия до другия край на вадата, ще завлече всичката тиня и ще я отнесе в морето. Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал от вашето дъно? Водата на този извор представя идейния живот, който протича през нас и отнася далеч всичко нечисто. Само този живот може да ни ползва. И затова казваме: Ако имаме живот, нека той бъде изобилен, да тече във вид на голяма струя, че да изчисти нашето дъно от тинята, да остави в него само сребристия пясък и хубавите камъчета. Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на целокупния живот. Изчисти ли се веднъж, пъстърва вече може да живее в тази вода. Едно нещо трябва да знаете: повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига; ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред невидимия свят за неизпълнение на вашата длъжност. Изпълните ли задачата си, както трябва, невидимият свят ще ви съдейства във всяко добро начинание. Не я ли изпълните вие, други ще дойдат. Вие знаете историята на Мардохей, който работи за избавянето на еврейския народ от царската заповед, според която всички евреи бяха осъдени на избиване. От този ден той стана по-силен, отколкото беше преди това. А вие понякога сте готови да развалите хубавите дела за някакви лични работи. Какво ще спечелите от това? Кой е онзи, който като се е борил с Господа, да е придобил нещо? Яков се бори с Господа, но окуця. Бог му каза: „Ти купи от брата си първородството за една чиния леща и после получи благословението на баща си, но това не беше Божествена постъпка. Сега, ако съвършено изправиш живота си, ще получиш моето благословение“. После Бог бутна Якова по бедрото и той окуця. По този начин Яков получи едно морално поучение. Всеки от вас може да има опитността на Якова, който цели 14 години страда при вуйча си Лавана. Но откак Бог му говори и му показа пътя, по който трябваше да върви, той измени живота си, измени и своето име. Мнозина от вас искат Бог да бъде благосклонен към тях. И това може, но вие слушате ли Господа? Вие очаквате всичко да ви тръгне по мед и масло и ако не стане така, казвате: „Откак влязохме в този път, откак се обърнахме към Бога, страданията ни от ден на ден се увеличават“. Ако искате да знаете, светските хора страдат повече от духовните. Знаете ли каква мизерия, какви страдания има в света? В Лондон, за пример, има един квартал, в който живеят около 50,000 души, жени, мъже и деца, последните от които не познават бащите си. Когато влезе някой чужденец в този квартал, той непременно трябва да бъде придружаван от стражар. Несигурен е животът на чужденците в този квартал. Там е цял ад. Обири, кражби, убийства стават не само в Лондон, но и в Париж, и в Берлин, даже и в малката София. Питам: Какво е вашето предназначение в света? Вие сте дошли на земята да възприемете новото и да го приложите. Бог иска да трансформира лошото в добро. Това ще се постигне чрез Любовта. От наше гледище злото никога не е взимало надмощие над доброто. Доброто е по-силно от злото. Любовта е по-мощна от омразата. Днес всички хора, и млади, и стари, има да разрешават свои специфични въпроси. Всеки може да разреши въпросите си при условие да запази вътрешната си връзка с Бога. Това се изисква особено от учениците. Вие ще имате вътрешна борба – това е в реда на нещата. Едно е важно при този случай: пазете връзката си с Бога! Вие трябва да имате само една свещена идея, а не две, и около тази идея да бъдат групирани всички останали идеи. Велико нещо е човек да има само една свещена идея! Един Бог ни трябва, а не двама. На двама богове не може да се служи. Служите ли на Единния Бог, вие правилно ще разрешите задачите, които ви са дадени в живота. Казва се в Битието, че Бог създаде първия човек по образ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: „Бог мене създаде, а аз – вас“. Адам може да каже, че Бог му е вдъхнал жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа? Кой от вас може да каже това? Който може да каже това, той е едно с Адама. При това същият човек, на когото Бог вдъхна жива душа, беше изпъден от рая. Защо? – Защото му липсваше нещо, вследствие на което не можа да запази връзката си с Бога. Когато Христос дойде на земята, Той носеше една свещена идея – да служи на Бога в Дух и Истина. Той носеше тази идея в себе си и я приложи. По същия начин и вие трябва да приложите поне част от идеите си. Вие можете да ги приложите, имате условия за това. За да можете, като ученици, да имате успех в живота си, едно е важно за вас: или умно да говорите, или да мълчите. Когато говорите нещо, съзнанието ви трябва да е будно, да помните, че имате една свещена идея. Съзнавате ли това, говорете, правете всичко това, което идеята ви изисква. При това, каквато и да е вашата идея, вие ще работите за реализирането по различни методи: като млад, ще работите по един начин; като човек от средна възраст – по друг начин, и най-после, като стар човек – по трети начин. По какъвто метод и да работите, важно е погрешки да не правите. Всяко учение има свои специфични методи за приложение. След като поговорите някому известно време, помолете се на Бога. Кажете: „Господи, нека Твоят светъл Дух благослови всичко онова, което тази душа може да възприеме и обработи в себе си“. Често вие искате да накарате хората да вярват като вас. Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но никога не издържате. Защо? – Защото търпение ви липсва. Гледам, някой ученик мълчи, всичко понася, но щом изгуби търпение, започва да се оплаква, да роптае и става недоволен от живота. Когато някой човек плаче, страда, причината на това е, че някоя заминала душа страда и изразява скръбта си именно чрез него. Щом знаете това, вие трябва да се пазите. В България, особено, има много изостанали души, които се привличат от вашата светлина, както и от светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а да не се оставяте те да ви въздействат. Когато спите, някой път те ще влязат в тялото ви и сутрин, когато станете, не ще можете да се освободите от тях. Те са живи същества, които все се налагат, и вие, без да искате, преживявате тяхното състояние и разположение. Вие трябва да знаете законите, чрез които да се освобождавате от тях. Тъй щото никой в света не е свободен. Човек се намира под влиянието не само на видимите същества, но под влиянието и на невидимите, на извънземните същества, които дебнат човека и му казват: „Ще ми помогнеш! Аз имам нужда от помощ“. И тъй, всички онези, които се приготовляват за работници в шестата раса, те трябва да знаят, че едно от качествата на хората от тази раса е братолюбието. Следователно, който иска да развие това качество, той трябва да създаде в себе си благоприятни условия за неговото придобиване, а разумни същества от невидимия свят ще му помагат да го придобие. За да постигне това качество, човек трябва да се справи с мъчнотиите в своя живот. Това не е трудна работа, но трябва да се знаят методи и начини за правилното разрешение на задачите. Иначе има ли смисъл човек да разреши една мъчнотия, а да се натъкне на по-голяма от нея? За пример, дават на един човек 50,000 лева да си направи една малка къща. Той започва да строи къщата, но докато я свърши, задлъжнява с още 100,000 лева. Какво спечели от първите 50,000 лева? – Спечели си по-голям дълг. При това ново положение той не може да изплаща дълга си, вследствие на което кредиторите му се принуждават да продадат къщата. В края на краищата той остава без къща, без пари, а с голям дълг. Питам: Какво излезе от това благодеяние? Дадоха на този човек 50,000 лева да си услужи, а го оставиха с 100,000 лева дълг. Сега, като имаме предвид тези положения, ние трябва да се учим както от своята, така и от опитността на другите хора. Има случаи, когато някои хора са вървели много добре в духовно отношение, и току изведнъж, по особено стечение на обстоятелствата, те пропадат. Много ученици са пропаднали, но и много ученици са се повдигнали. Онези от тях, които са спазили Божиите закони, са се повдигнали, а които не са ги спазили, те са пропаднали. Като ученици, от всички се изисква да бъдете търпеливи. Всичко, каквото зависи от вас, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможните неща за вас оставете на Бога. Има неща, които Бог ще уреди; има неща, които по-напредналите от вас същества ще свършат; и най-после, има неща, които вие сами трябва да изпълните. Друго важно качество на хората от шестата раса е силният стремеж към работа. Те малко говорят, много вършат. По този начин те ще донесат много блага в света. Искате ли да разрешите правилно мъчнотиите в живота си, занимавайте се с геометрията. Тя много ще ви помогне. На какво число, например, може да се уподоби кръга и на какво – елипсата? Кръгът е числото едно, единицата, а елипсата – двойката. Когато се говори за човека като единица, това подразбира, че всичката му деятелност се свежда към един общ център, т.е. тя нито се намалява, нито се увеличава. Когато пък се говори за човека като число 2, това подразбира, че става преливане, преминаване на неговите енергии от един център към друг. Следователно числото 2 може да расте, т.е. да се увеличава, когато единицата не може да се увеличава. Тъй щото, ако вие кажете, че ще живеете само за себе си, че никого не искате да знаете и от никого не се нуждаете, тогава вие сте единица. Значи вие сте богат в себе си, считате се за божество. Това подразбира още, че вашият вътрешен обем нито се увеличава, нито пък може да се намалява. Кажем ли, че човек може да се развива, да расте, той е в числото 2, в Божественото и в човешкото. Това, което може да расте и да се развива, е Божественото, което се прелива в човешкото. Тук се съединяват два принципа: Божественото преминава в човешкото, което под влияние на Божественото започва да се развива. Когато човек се развива, той започва да расте; щом расте, той се уголемява. И тогава ние казваме, че Божествената сила в човека расте. Когато хората растат и се развиват, те все повече и повече започват да познават Бога. Това весели Бога, защото ние просвещаваме умовете си, а с това се домогваме до великите закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Писанието казва: „Да се весели Бог в делата си“. Не разбираме ли великите Божии закони, ние ги нарушаваме, а с това и Божият Дух, Който живее у нас, се огорчава. Като ученици, вие трябва да научите закона на различаването, да правите разлика кои състояния са ваши и кои не. Същевременно може да ви посети една добра и една лоша мисъл. Това показва, че два принципа едновременно действат у вас. Вашата задача е да наблюдавате тези различни прояви, да ги анализирате и да ги ползвате разумно. Това, което наблюдава и примирява и двата принципа, то е човекът. Той трябва да бъде солидарен с доброто в себе си, защото само в него може да намери благоприятна почва за своето развитие. Дойде ли злото в човека, то всякога отнема нещо: понижава ума и сърцето, а отслабва волята и тялото. За да избегнете лошите състояния, вие трябва да се самонаблюдавате, без да се плашите. Някой казва: „Аз не искам да бъда лош човек“. – От вас зависи. Вие всякога можете да бъдете добър. Обаче ако лошото дойде у вас, това не показва, че вие сте лош човек. Опасно е, ако вие се хванете със злото ръка за ръка и го направите господар в своя живот. Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при вас, а не вие при нея. Вие можете да пуснете едно въженце, да покажете по кой път тя може да дойде при вас. По същия начин и хората се молят Бог да изпрати Духа си при тях. Духът по никой начин няма да дойде при вас. Той може да ви покаже пътя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко, ще ви научи на Великата Божия Любов, Мъдрост и Истина. Изобщо, всяка душа може да отиде при Бога. Това не е изключение. При каквото положение и да се намирате, вие можете да вървите по пътя, който Бог ви е предначертал. Вървите ли в Божествения път, вие ще знаете как да свършите работата, която ви е дадена. За пример, ако някоя майка отиде при Бога, като се върне оттам, тя ще знае вече как да възпитава децата си. Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Докато не бъдем научени от Бога, все ще вървим по човешките пътища, в които има спор, недоразумения, страдания, съмнения, подозрения и т.н. И затова пазете се от съмнението. Не давайте ухо на него, за да не ви измъчва. Телата, които Бог ви е дал, трябва да бъдат в изправност. Окултният ученик трябва да бъде здрав, мускулест, нормално развит. Той трябва да бъде работлив, издръжлив. Не е въпросът за чрезмерен труд, но ученикът работи с Любов, без измъчване, без напрежение на своята енергия. Той трябва да се отличава от светските хора със своето стройно, издръжливо тяло, с хармонични и възвишени чувства, както и с права и светла мисъл. Духовният човек трябва да се отличава във всичко, което върши: дали той ще се прояви в изкуствата, в поезията, в музиката, в готварството – във всичко трябва да се отличава, да внесе нещо ново. Ако искате да познаете дали един човек е добър, накарайте го да сготви. Добрият човек готви вкусно, сладко. Който яде от неговото ядене, се усеща бодър, разположен. Искате ли вие сами да разберете доколко сте добри, омесете един хляб и вижте какъв ще бъде резултатът, след като ядете от него. Някой казва: „Аз съм завършил своята еволюция, тези работи не са за мене“. Истински духовният човек е готов на всякаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той няма да става нито хлебар, нито готвач, но трябва да разбира от всички изкуства и занаяти, да научи и другите хора кой е най-правилният начин за месене, за готвене. Той трябва да внесе новото в света. Защото казано е: „Духът на Истината ще ви научи на всичко“. Ние говорим сега за хармоничния живот, но предвиждаме и мъчнотиите, които ще се явят. Великият цигулар свири добре, но много зависи и от атмосферата. Ако атмосферата е влажна, струните на неговата цигулка ще се разстройват и той няма да свири така хубаво, както би свирил при сухо време. Великият пианист ще свири с вдъхновение, ако има едно ново, добре разработено и здраво пиано, при добър, акустичен салон. Дайте му някое старо, разглобено пиано, и той не може да свири хубаво. Когато домакинята има светла, приветлива кухня, с чисти, здрави, добре калайдисани съдове, тя готви с радост и въодушевление. Оставете я в някоя мрачна, тясна кухничка, с некалайдисани съдове, с пробити тенджери, с изядени лъжици, тя или ще се откаже от изкуството си, или ще готви без разположение. Тъй щото, когато говоря и се произнасям за нещата, аз всякога имам предвид мъчнотиите, които изпъкват пред тях. Всеки има мъчнотии в живота си, които той непременно трябва да преодолее. В такъв случай, когато ще се произнасям за погрешките на хората, аз спазвам следния Божествен закон: на 100 погрешки аз отбелязвам само една, а 99 прощавам. Давам ли доклад за погрешките на хората, аз изнасям само тези, които съм отбелязал в книгата. Когато се произнасям за добрините на хората, аз се ръководя от друг Божествен закон, обратен на първия: на 100 добрини аз отбелязвам в книгата 99 от тях, а само една пропускам. Пропуснатата добрина отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси. Значи една добрина компенсира 99 погрешки. И вие спазвайте тези две правила в живота си, ако искате голяма част от мъчнотиите ви да се разрешат правилно. Само по този начин човек може да си създаде отличен характер, но той трябва да работи. Сега ние живеем при най-благоприятните условия, които трябва да използваме разумно. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Лекция от Учителя, държана на 31 март 1926 г. в град София.

Аудио - чете Живка Герджикова Мозъчни наслоявания (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светлина на мисълта“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Мозъчни наслоявания Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление (Четоха се резюмета от темите: „Произход на сините, на черните очи“ и „Най-старото дърво в света“.) (Чете се темата: „Мястото на сините и на черните очи“.) Въпросът за сините и за черните очи не е тъй повърхностен, както си го представяте. За да се пише по този въпрос, човек трябва да се справи с това, което физиогномистите пишат. Вие казвате, че хора със сини очи са умни, а тези с черни очи са горещи натури. Това не е всякога така. В България рядко се срещат хора със сини очи. Трябва да се проучват цветовете на земята. За пример, кой цвят преодолява на земята? – Зеленият. Много от цветовете действат психически, вътрешно върху човека, вследствие на което едни хора обичат повече синия цвят, други – зеления, трети – червения и т.н. Турците особено обичат червения цвят. Ако турчинът не тури червен фес и червен пояс, той не е турчин. Освен това хората в разните си възрасти обичат различни цветове. В младини те обичат едни цветове, в средна възраст – други, а в старини – обикновено тъмни, черни цветове. Често в разположението си към цветовете хората вървят по традиция, а не по убеждение. Традициите играят важна роля не само в живота на отделния човек, но и в живота на народите. За пример, у българите съществува убеждението, че младите хора не трябва да си пущат бради. Когато човек стане възрастен, от 40–50–60 години нагоре, може вече да носи брада. И тогава, като видят човек с брада, те му отдават почит и уважение като на възрастен. Англичаните и американците, напротив, не отдават никакво почитание на хора с бради и мустаци. Между тях ще срещнете човек на 70 години, дядо, но с обръснати брада и мустаци. Те се бръснат от хигиеническа гледна точка. Някои хора пък бръснат мустаците си, а остават брадата си. Други пък си остават бакенбарди. И тъй, въпросът за произхода на сините и на черните очи е особено важен. Цветът на сините очи не зависи от синия цвят, но интересен е неговият произход. Какви ще бъдат очите на детето, това в голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който слага цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива сини очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследствеността преодолява. И затова ще видите, че очите на детето по цвят са или като тези на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото. И тук традициите играят важна роля. Чрез кръстосване на расите могат да се създадат сини или черни очи. Дълбоките причини за произхода на цвета на очите не се знаят. Някои казват, че хората на север имат повече сини очи, а тези на юг – черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвета на очите. Защо? – Защото има хора на юг със сини очи, както има хора на север с черни очи. Сега ще ви дам друга тема, малко философска: „Произход на расите и на цветовете в тях“. Значи ще пишете върху въпроса кога, как и при какви условия са се появили расите. По този въпрос има писано много. Ще прочетете нещо от това, което хората са писали, а после ще кажете и своето мнение. Най-мъчното нещо за съвременните хора е да се освободят от своите стари, минали навици. В съзнанието на човека са наслоени наследствени навици, които от време на време се пробуждат. За пример, как ще си обясните следния факт: срещате един човек, когото познавате обикновено за тих, кротък, но виждате, че в даден случай той проявява нещо особено в характера си. Вие се чудите какво е станало с този човек. Казвам: Особените прояви в човека се дължат на известни наслоявания в неговото съзнание, които чакат само благоприятни условия, за да се проявят. Значи тези особености в характера или в темперамента на човека съществуват, но непроявени. Вземете например съмнението. То има далечен произход. Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние. Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение. Това са бури в живота на хората, които имат своите добри и лоши последствия. След всичко това човек трябва дълго време да работи, за да възстанови равновесието на своя душевен живот. Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в 100 години. Това е плод на усилена, продължителна работа. Обаче това нещо може да се постигне и моментално, зависи дали човек е работил в миналото и сега е готов да събира плодовете на своите усилия. За мнозина от вас се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекат Божествените сили, които действат във вас. Съвременните хора са дошли до една фаза, където всички трябва да работят за освобождение от своите навици. Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях. За пример, всички имате опитността едновременно да ви занимават две чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче нещо извън тези две чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, преценявате и решавате. Зад всяко едно от тези две състояния пък стоят разумни същества, които работят върху вас: едни от тях ви помагат да се освободите от отрицателните чувства, а други съзнателно ви задържат в тях. И тъй, тези от вас, които са влезли в школата и работят съзнателно върху себе си, трябва отчасти, а не напълно, да се освободят от своите лоши навици. Ако искат напълно да се освободят, това значи да се откажат от сегашния си живот. Да се освободите отчасти от лошите си навици, това представлява велика наука в живота. Тази наука ще ви въведе към изучаване миналото, настоящето и бъдещето ви. Велико и красиво нещо е човек да има всякога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдат, той да не се подхлъзне, да не се поддаде и чист да си остане! Паднеш ли няколко пъти в живота, ти губиш вече вяра в себе си, обезсърчаваш се и започваш да се плашиш от новите изпитания на живота. При това положение на душата човек казва: „Аз нищо не мога да направя“. Кажеш ли така, това показва, че ти се считаш като отделен индивид, а не като част от цялото. Ако човек се убеди, че е във връзка с Великото, със съзнанието на Бога, тогава в границите, в които той живее, много неща ще бъдат възможни за него. При сегашното развитие на човека, както и при устройството на неговото тяло, има известни органи, които не са развити, както трябва. Например ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшите трептения. Наистина, има музиканти, които могат да схващат тонове с трептения от 50–70,000 в секунда, но обикновените хора схващат тонове с трептения най-много до 32,000. Висшите трептения са недостъпни за тяхното ухо. Какъв щеше да бъде вашият живот, ако ухото ви беше тъй усъвършенствано, че можеше да схваща от 100,000–1,000,000 трептения? При такова развито ухо вие непременно щяхте да бъдете светия. Иначе щяхте да бъдете най-нещастният човек в света. Защо? – Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавите, и най-лошите работи в живота. Стремежът на съвременните хора е да развият в себе си голяма чувствителност, за да възприемат трептенията на висшия духовен свят. Обаче като спънка за постигане на този стремеж се явява техния краен материализъм. Онези от тях, които успяват да развият в себе си голяма чувствителност, се излагат на страдания, вследствие на материализма. Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява, често излиза вън от тялото. Ето защо на всички се препоръчва самообладание и будност на съзнанието, които да пазят двойника, да не излиза вън от тялото на човека. Не се ли пазите, отвън ще ви нанасят много рани, които ще ви създават големи страдания. За пример, погледнете някой човек накриво. Тези вълни падат под ъгъл, който причинява болка върху двойника на този човек, и той става недоволен и казва: „Защо ме погледна толкова лошо?“ Когато се доближавате до човек, на когото двойникът е излязъл вън от тялото, вие трябва да бъдете много внимателни с него, за да не му причините някаква вреда. Според съвременната наука всеки ден човек минава през три състояния, които отговарят на трите вида химически съединения. Например той може да бъде в съзнанието на висшите същества или като основа, или като киселина, или като сол. Следователно тези разумни същества ще правят с човека различни опити. Ако те искат да знаят какви са свойствата ви като елементи, ще ви подлагат на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мъчения, страдания, но тези същества не искат да знаят за това. Те си правят научни опити и наблюдения. Те ви хващат със своите щипци, слагат ви в ретортата си и след като свършат опитите си, пущат ви на свобода. Аз не говоря за адептите на злото, но за адептите на доброто, за адептите на Бялото Братство. Понякога и ангелите правят такива опити с хората. Всеки за себе си трябва да знае като какво участва в опитите: дали като елемент, като киселина, като основа или като сол. Много от съвременните хора се считат за господари на земята и говорят за свободата така, като че тяхната личност е напълно неприкосновена. Вземете, за пример, как постъпват хората с животните. Има ли закони за запазване живота на животните? Хората полагат ли някакви грижи за тях? Виждате, че някой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пътя си, без да го държи някой отговорен за това убийство. И тъй, когато искат да ви предадат някакви качества, каквито нямате, или пък когато искат да засилят някои качества у вас, ще ви превърнат или в киселина, или в основа, или в сол. Ако искат да ви предадат по-голяма активност, ще ви превърнат в киселина; ако искат да ви направят по-пасивни, ще ви превърнат в основа; ако искат да ви направят по-морални, по-устойчиви, ще ви превърнат в сол. Морални, въздържани, устойчиви хора са тези, в които преодоляват солите. И затова Христос казва: „Вие сте солта на земята; и ако солта обезсолее, тя се изхвърля навън“. Следователно всеки елемент, в края на краищата, трябва да влезе в състава на някоя сол, да смекчи или да видоизмени свойствата си. Докато човек е в състояние на елемент, той проявява само свои лични свойства. В това отношение всяка душа представлява известен елемент на Божественото съзнание. Питам тогава: Какъв елемент представлява всеки от вас по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете. Освен това човек трябва да знае с какви елементи и закони работи. Ако някой човек от детинство да зряла възраст е работил със закона на Любовта, трябва ли той, като остарее, да казва, че не съществува Любов в света или че Любовта е празна работа? Казва ли така човек, това подразбира, че той нищо не е спечелил в живота си. Трябва ли ученият човек, който е посветил целият си живот на науката, да казва, че науката е празна работа? Трябва ли общественикът, политикът, който е работил 20–30 години всред обществото, да отрича ползата от своята работа? В какво се състои тогава пълнотата на живота, ако Любовта, Мъдростта и Истината са празни работи? Под Истина се разбира само това, което човек носи със себе си и в младини, и в средна възраст, и в старини, и в този, и в онзи свят, и в тази, и в онази епоха, без то да се промени, без да изгуби нещо от своя смисъл. Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват душата му с опитности и засилват духа му. Такъв човек е винаги млад по душа, чист по сърце и крепък по дух. Сега всички трябва да се освободите от своите стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания в мозъка, от които трябва да се освободите. Като говоря за тези неща, мнозина се мислят възрастни, стари и казват: „Това не се отнася до нас. Ние сме 50–60-годишни хора, нашето се свърши вече“. Който се мисли за стар, той не може да бъде ученик. Човек трябва да се освободи от заблуждението да се мисли стар. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това са мисли на вашите деди и прадеди. Под думата „стар човек“ се разбира изтрит човек. Щом е изтрит, той не може да се нарече човек. Да считаш, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считаш човека изтрит, това е крива идея, която трябва да расте и да се развива. В този смисъл човек не може да бъде стар. Стар, древен човек е този, който е разширил съзнанието си и придобил много знания и опитности. Млад човек е този, съзнанието на когото е едва напъпило. Това са основни идеи, вложени от памтивека още в първоначалния език. На земята човек напъпва, но не може да узрее. За да узрее, той трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят. Тук той навлиза във висшия свят, в будическото поле, където под влиянието на Божествената светлина завързва и узрява. След това ангелите откъсват плода, опитват го, а семето хвърлят на земята, където има условия за неговото покълване, растене, напъпване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на човешката душа на земята във форма на човек. Значи сладостта на плода се опитва горе, а семето на плода се посажда на земята. И тъй, човек ще обикаля този кръг, ще слиза и ще се качва, докато разбере законите така, както ангелите ги разбират. Само по този начин той може да се освободи от кармическия закон. Дойде ли до това положение, човек излиза вече от фазата на дърво, което в един свят цъфти, в друг зрее, но ще бъде свободна душа. Така трябва да разбирате нещата и да се освободите от всички заблуждения, които ви спъват. Мнозина мислят, че като заминат за онзи свят, ангели ще ги вземат на ръце и ще ги занесат на небето, където ще им дадат най-големи почести и уважения. Тази идея е права само в едно отношение, а именно: вие ще влезете като растение в небето и, според разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много учен, много интелигентен. Първото нещо, което се изисква от вас като от ученици, е да развивате съзнанието, да концентрирате мисълта си, за да можете да владеете всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щом е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по-многобройни са тези нишки, толкова и съзнанието на човека е по-силно развито. У всички хора от по-нисък уровен, както и у всички животни, има такива нишки, но те са по-малко на брой и по-тънки. Когато човек работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едновременно с това се развива и тази мрежа от нервни влакна, орган на съзнанието. Веднъж човек е дошъл на земята, той трябва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материал, необходим за съграждане на неговите удове. Когато Христос казва: „Събирайте богатства на земята“, Той подразбира усилията, които трябва да прави човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който духът, душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в невидимия свят, където същества от висша йерархия го обработват. По този начин те преустройват човешкия ум и човешкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свят върху човешкия ум и върху човешкото сърце. И оттук вадим заключението: Колкото повече материал, годен за работа, изпраща човек в невидимия свят, толкова повече разумните същества ще строят в неговия мозък; колкото по-малко материал изпраща човек в невидимия свят, толкова по-малко и разумните същества ще строят. В този смисъл всеки човек все трябва да складира малко от този материал. Някой казва: „20 години вече как работя съзнателно“. Какво по-хубаво от това? Обаче ако ти работиш за себе си, ще имаш един резултат; ако работиш за ближния си, ще имаш друг резултат, и ако работиш за Бога, ще имаш трети резултат – зависи за кого работиш. От твоята работа на земята ще зависи колко и какъв материал ще изпратиш в невидимия свят. При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота. Тогава се хармонизират и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкав, по-пластичен. Тъй щото една от задачите на ученика е да развие Божественото в себе си. Сега всички се оплакват едни от други, сърдят се, че еди-кой си не ги приел добре. Кой може да приема добре хората? – Само Божественият човек. Божественото съзнание у човека е в състояние да ви разбере, да ви приеме в себе си и да ви помогне. Ако отидете в дома на някой човек, който е приготвил топъл обяд, той ще ви приеме добре и ще ви нагости. Отидете ли в дома на някой човек, който нищо не е приготвил за обяд, той ще повдигне раменете си и ще ви се извини, че няма ядене. Затова у всинца ви трябва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човека, той ще има вече правилни отношения с хората. Божественото съзнание придава мекота на сърцето и пластичност на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек. При това никога не изнасяйте пред хората недъзите на този, когото обичате. Да се занимавате с недъзите на другите хора, това значи да предизвикате ред наслоявания във вашия мозък. Тези наслоявания приличат на драскулките, които правят малките деца, преди да ходят на училище. Те драскат върху хартия и питат майка си: „Мамо, хубаво ли е това, което написах?“ – „Да, хубаво е, прилича на някаква стара азбука.“ – Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човешката глупост и на човешкото неверие. Казвам: Всички прояви на човека трябва да бъдат стройни, хармонични и строго определени. Те трябва да се диктуват от Божественото в него, което предизвиква дълбока вътрешна радост. Това, което обединява хората, е Божественото Начало в тях. Някой казва: „Аз мога да уча и вън от школата, както и вън от дома си“. Не, вън от школата ти нищо не можеш да научиш. – „Тогава Господ ще ме научи.“ – Не говори така. Веднъж ти си дошъл на земята между хората, Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брата ти, чрез обществото, чрез народа, чрез небето, чрез бурите и ветровете и т.н. И най-после, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. Чуеш ли Божествения глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. Това значи роден от Бога. Казано е: „Роденият от Бога грях не прави“. Някой казва: „Бог ми проговори“. Питам: Ако Бог ти е проговорил, ти новороди ли се? – „Не съм се новородил.“ – Тогава Бог не ти е проговорил. Може да са проговорили някоя възвишена душа или някой напреднал дух, адепт, или някой малък ангел, но не и Бог. Аз бих желал Бог да проговори на всички, но както не е станало някакво коренно преобразувание с вас, не се лъжете, Бог не ви е проговорил. Казвате: „Еди-кой си човек не е Божествен“. – Ами ти Божествен ли си? По този въпрос може да се произнася само този, който има Божественото в себе си. Няма ли Божественото в себе си, каквото и да говори този човек, всичко това е предположение. То е все едно да срещнеш някой човек в тъмнината и да казваш, че очите му са сини или че носът му е дълъг. Каквото и да кажеш за този човек, всичко ще бъде предположения, гадания. Запалиш ли свещта, ти ще виждаш ясно. Ако човек няма светлина на съзнанието си, как може да разбира духовния свят? Сегашният ви живот е предисловие на велик, красив живот. Ще дойде ден, когато Божественото у човека ще се пробуди и той ще се новороди. За този ден всички трябва да се приготовлявате. Често се оплаквате, че хората говорят против вас. Радвайте се, когато говорят против вас. Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото. То стои зад съзнанието на всички тези хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкресение“. И затова, докато майка ти и баща ти говорят, радвай се; докато брат ти и сестра ти говорят, радвай се; докато приятелите ти говорят, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне. По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. Станеш сутрин, скръбен си – радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима – радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат – радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш – пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всяко нещо си има свои причини. Има случаи, когато човек не знае защо идват радостите и скърбите. За пример, някой от нашите приятели дойде при нас радостен, весел и ние се настройваме радостно. Щом си отиде той, и радостта с него заедно излиза. Значи този човек се явява само като временен носител на радостта. Това положение може да се уподоби на следното: вие сте беден човек, с няколко деца. Дойде при вас един богаташ и казва: „Аз ще подаря за децата ви 100,000 лева, да ги изпратите в странство да учат“. Вие веднага се зарадвате. След 2–3 дена той пак иде при вас и ви казва: „Ще ме извините, не мога да ви дам обещаната сума, работите ми не вървят добре“. Вие веднага се наскърбявате. Защо трябва да скърбите? Преди всичко този човек никога не е могъл да ви даде нещо. Ако някой човек днес каже, че ви обича, а утре ви изменя, този човек никога не е обичал и не може да обича. Окултният ученик трябва да има устои, да издържа на думата си. Казвам: Ако искате да работите над себе си, вие трябва да имате положителни знания. До тези знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и ред още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днес, ще предизвикат в умовете ви известно стълкновение. Вие ще кажете: „Много от фактите на новите науки не са доказани. Те са въпроси на въображението и фантазията“. Колкото и да са фантастични за вас някои факти, те могат да се докажат, но доказването им подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажат тия факти, вие трябва да дойдете в съзнанието си на същия уровен, на който се намира и този, който ще ги доказва. В Божествения свят съществува закон за икономия на енергиите. Там не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човека да си играе със свещените си мисли и чувства. Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място. Гледате някой човек весел, радостен. Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си. Отиде ли на своето място, този човек ще бъде благословен. Писанието казва: „Словото няма да се върне на своето място, докато не принесе плод“. След колко време трябва да принесе своя плод, не е определено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето, може да се дава, колкото искаме: 100–200–300 и повече години нищо не са за нас; дойде ли до енергията, ние я теглим на везни до една стохилядна част от грама. Човек, който е изразходвал енергията си без сметка, той скоро остарява и казва: „Тежък е животът, остарях вече!“ Ние знаем как е остарял този човек. Той е изхарчил преждевременно енергията си и когато трябва да живее, той се намира вече пред фалит и затова умира. Така умират и стари, и млади. Не е въпросът човек да се самоизлъгва. Той трябва да знае как да иждивява време, а да пести енергия. Да пестиш Божествената енергия, това не подразбира, че трябва да бъдеш скъперник и да се страхуваш, но да я изразходваш на място, с широта в душата си и със съзнание, че живееш при Бога и Нему служиш. Казвате: „Ние не разбираме тези неща, не знаем как да пестим енергия и как да харчим време“. Когато съзнанието на човека не е будно, той не разбира нещата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Представете си, че вие спите, и дойде някой до ухото ви и ви пошепва: „Давам ви 100,000 лева“, или: „Подарявам ви една къща“. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? – Защото разбирате смисъла на тези думи. Когато съзнанието на човека не е будно за духовни, за възвишени неща, това показва, че белите нервни влакна в предната част на мозъка му не са достатъчно развити. Ето защо всички трябва да работите за пробуждане на съзнанието си. Сега, вие, като не разбирате този закон, вадите неправилни заключения за хората и казвате: „Този човек е духовен, а онзи не е духовен“. Има един особен цвят, по който се познава кой човек е духовно развит, и кой не, т.е. у кого е развито Божественото съзнание и у кого не е. Този цвят е важен признак за различаване на духовния от светския човек. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите как много се мени. Често вие се оглеждате в огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно и вие виждате неща, които в друго време не виждате. Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване. Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това се състои красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно спокойствие и равновесие на духа и ще знае как Господ работи и създава световете, как работят и неговите по-напреднали братя. Между съвременните хора, както и между учениците, се забелязва една черта – да критикуват. Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи. Да критикуваш, значи да направиш операция, абцес на човека. В такъв случай от вас се изисква да направите колкото е възможно по-малък абцес, и то на място. Видите ли, че някой човек има някъде по тялото си цирей, боднете цирея с игла, за да изтече от него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всеки да прави. Обаче не се позволява да оперирате здраво място. Тези операции оставете за света. Всеки може да носи по една островърха игла, с която да прави операции. Сега, като знаете какво нещо представлява критиката, пазете се да критикувате не на място. Ще кажете: „Какво трябва да правим, за да развиваме съзнанието си?“ Дръжте в ума си красиви и възвишени образи и старайте се да им подражавате. Ако си музикант, дръж в ума си образа на някой велик виртуоз, като идеал, към който да се стремиш. Великият музикант, великият художник ще намерите в самата природа. Всички художници и музиканти, които срещате в живота, са толкова по-велики, колкото по-вещо, по-майсторски копират природата. Вън от нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислят, че музикантите сами създават своите произведения. Не, те са добри възприематели. Това, което създават, те са го чули или насън, или някъде в природата. Разликата между музикантите, художниците и обикновените хора се състои в това, че музикантите имат силно развито музикално чувство, с което възприемат това, което другите не могат; художниците пък виждат такива краски, каквито обикновените хора не виждат. Художникът вижда не само цветовете ясно, но той различава добре формите, ъглите на един порок от ъглите на една добродетел. Обикновеният човек не вижда всичко това. Като дойдем до окото на светията и на ангела, те дори виждат дефектите в духовното тяло на човека. Ние, съвременните хора, сме обекти за проучаване от разумните същества, вследствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравките по отношение на нас, такова е и нашето положение към възвишените, напреднали същества. За пример, ние наблюдаваме как една мравка се бори да вземе трошицата хляб от друга мравка. Ние я бутнем настрана и взимаме трошицата хляб, за която се бори, даваме я на другата. Защо правим така? – Защото намираме, че първата мравка не постъпва право. По същия начин, когато и ние не постъпваме добре, същества от разумния свят ни наблюдават, бутнат ни, като ни казват: „Не е право това, което вършите“. Ние се сепнем, погледнем наоколо, не виждаме никого и казваме: „Никой няма около нас“. Пак продължим работата си. Съществата от разумния свят пак ни бутнат. Ние се спрем, замислим се, докато най-после съзнаем, че това, което вършим, не е право. И тъй, всеки трябва да създаде в себе си висок идеал, към който да се стреми. Имате ли този идеал, няма да се запитвате защо невидимият свят постъпва с вас по един или по друг начин. Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто, и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вследствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко. Упражнение: Всички прави! Ръце вдигнати нагоре, хубаво обтегнати, с допрени краища на пръстите. В това положение на ръцете бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави няколко пъти, през което време чрез волята силно ще владеете мускулите си. Ако не можете да владеете мускулите си, как ще владеете по-тънките сили? Правете това упражнение без пресилване на мускулите си. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Лекция от Учителя, държана на 24 март 1926 г. в град София.

Аудио - чете Живка Герджикова Редътъ на числата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светлина на мисълта“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Редът на числата Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление (Чете се темата: „Произход на сините и на черните очи“.) Следващия път пишете върху темата: „Области, в които живеят хората със сините и с черните очи“. Сега ще напишем на черната дъска числата от 1 до 10, но така, че да образуват само едно число, а именно: числото 1,234,567,890. Така наредени числата от 1 до 10, това представлява техния естествен ред. Колко пермутации могат да се образуват от тези числа? P(10)=1.2.3.4.5.6.7.8.9.10=3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможностите, които съществуват при пермутиране на числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Ако променим местата на едно от тези числа, ще получим числото 1,324,567,890. Естествено ли е това разместване, трите да бъде пред двете? Ако вие имате да взимате тази сума, във ваша полза е да поставите тройката пред двойката, но ако имате да давате, не е във ваша полза. Тогава за предпочитане е двойката да бъде пред тройката. Съвременните хора обичат да философстват и с това да намаляват своите погрешки. И затова ще видите, че някой, като написал тройката пред двойката, пита: „В какво се състои моята погрешка? Какво от това, че съм сложил двойката пред тройката?“ Ако погрешката е само като число, написано на хартия, тя не е голяма. Ще се заличи тройката и вместо нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрешка е в живота, в отношенията между хората, тя вече има своите по-големи или по-малки последствия. Представете си, че бащата в един дом предпочита сина си пред всички други и го слага веднага след себе си; това ще произведе голям скандал, голяма дисхармония в целия дом. Такъв е резултатът от поставяне на тройката пред двойката. Ако пък майката предпочита дъщерята пред сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това предпочитане на дъщерята пак ще произведе голяма дисхармония в дома. Такива пермутации на числата могат да стават и в духовните общества: да предпочитат едного повече пред другиго, да го считат по-духовен от останалите. В какво се заключава духовният живот? Духовният живот се изразява в изпълнение волята Божия. Питам тогава: В какво се състои изпълнението на волята Божия, ако вие всеки ден отстъпвате от вашия идеал и, като малките деца, предпочитате ту това, ту онова? Днес всички спорове между хората произтичат от това, че всеки търси своето право. В какво се състои вашето право? В какво се състои правото, за което се застъпвате? Някой казва: „Еди-кой си не постъпва право с мене“. Как определяте вие правата постъпка? Права постъпка е, за пример, като пишеш числата, да ги нареждаш в техния естествен ред. Ако имаш да взимаш пари от някого и слагаш тройката пред двойката, ти не постъпваш право; ако имаш да даваш и слагаш двойката пред тройката, пак не постъпваш право. Числата, както и идеите в света, имат естествен ред, по който се развиват. Числата представляват живи единици, отношения между живи същества. Какво означава, например, единицата? Тя означава известни сили, които действат в даден случай върху ума. Колкото по-интензивна е енергията, която нашият организъм съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интензивна е енергията, толкова по-вредна е тя. Следователно, когато в човека се повдигат бури, смущения, съмнения, това показва, че в неговия организъм има сили с малка интензивност. Понякога човек се настройва добре. Настроението е богатство, което зависи от другите хора. Когато се печем на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самите нас. Това разположение е дошло отвън. Щом престанем да се греем на слънцето, и доброто разположение изчезва. Мнозина мислят, че имат зрели възгледи за живота и казват: „Ние имаме много опитности“. Никой не отрича вашите опитности, но питам: Какво можете да направите с вашите опитности? Можете ли сами да си направите един хляб, като започнете от посяването на житното зърно и свършите до готовия хляб? Можете ли, като пророк Елисей, от едно гърне с елей да напълните още много гърнета? Ако можете от малкото да правите много, това значи опитност. Някой казва: „За каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша“. Добре, вземи едно гърне, в което има само 10 грама масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълниш цялото гърне с масло. Ако направиш това, значи Бог те е послушал. Питам: Колко от вас, които минават за духовни хора, имат подобна опитност? По този начин вие можете да се проверите докъде сте стигнали. Засега, както ви наблюдавам, вие сте разнебитена команда. Днес никой никого не почита, освен себе си. Обаче, който не почита другите хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вярно: Който не почита себе си, той не може да почита и другите. Ние говорим за съзнателния живот, за съзнателните хора, които искат да служат на Бога. За да служи човек правилно на Бога, той трябва, като математик, да изчислява дали постъпките му са прави, или не. Когато човек вдигне единия си пръст нагоре и казва някому: „Аз ти казвам! Ти трябва да ме слушаш!“, това показва, че този човек започва с единицата, т.е. с 100,000,000 атоми, които се намират в този пръст. Като вдигне и двата си пръста нагоре, той ангажира в работа 200,000,000 атоми. Като вдигне и трите си пръста, той ангажира 300,000,000 атоми; като вдигне четирите си пръста – 400,000,000 атоми. И най-после, като вдигне и петте си пръста, той впряга на работа 500,000,000 атоми и казва: „Знаете ли какво мога да направя аз?“ Ако този човек не вярва в Бога и не изпълнява Неговата воля, той може с вдигането на двете си ръце да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вярва в Бога и изпълнява волята Му, с вдигането на двете си ръце той може да направи 1,234,567,890 добрини. Вдигнеш ли единия си пръст, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, мога да направя това и това“. Вдигнеш ли двата си пръста, ще кажеш: „Аз, който съм свързан с Бога, не мога да изневеря на себе си“. Вдигнеш ли трите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, няма да изменя на себе си и на идеите, които Бог е вложил в мене“. Вдигнеш ли четирите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, ще мисля и ще действам като Него“. И най-после, като вдигнеш и петте си пръста, ще кажеш: „Аз и всичко в мене, съвкупността на всички атоми в моя организъм, ще служим на Бога“. Това значи да напише човек последователно числата от 1 до 10. Да допуснем, че напишете първата пермутация: 9876543210. Какво ще разберете от нея? Докато числата от 1 до 10 не оживяват във вас, вие мъчно ще схващате новите идеи, които идват в света и проникват във вашия ум. – Защо? Защото всяко число, като идея, има определена форма, определено съдържание и точно определен смисъл. За пример, идеята „Бог“ има определена форма. Тя същевременно представлява и определено число. За следващия път, според буквите, с които се пише думата „Бог“ на български език, определете числото, на което се равнява тази дума. Редът на буквите в думите не е произволен. Целият космос е създаден въз основа на известно съчетание от числа и идеи. Много години още ще минат, докато физиолозите и анатомистите се домогнат до идеята, какво нещо е човекът, как се движат енергиите из целия му организъм, как се зараждат идеите в него и т.н. Вследствие на това незнание и на голямото невежество на много от съвременните учени хора, те се осакатяват едни други. За пример, някой човек има изблик на чувства. Ако не знае как да се справи с тези чувства, той може да се осакати. Казвате: „И с духовния човек ли става това нещо?“ Дали вие сте духовен или светски човек, безразлично е това; има периоди в живота на човека, когато енергията в него се пробужда. Разликата, обаче, се състои в това, че духовният човек разполага с метода за превръщане на тази енергия от низша във висша. За такива случаи, именно, се казва в Писанието: „Възложете товара си на Господа!“ Това значи: Трудните задачи в живота си, които вие сами не можете да разрешите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги решите, вие ще се подпушите. Оставете спокойно да минават енергиите на природата чрез вас. Не приприщвайте пътя им! Обърнете се към Бога. Той да ви покаже път за тяхното канализиране. Щом се канализират, вие ще можете разумно да ги използвате. Често някой човек се усеща изоставен от всички. Той страда, мъчи се и казва: „Свърши се моят живот!“ Това е едно низходящо състояние на енергиите в неговия мозък. Какво трябва да направи този човек? – Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, няма да мине много време и състоянието му ще се повдигне, връзката му с Бога ще се възстанови. В света съществува Божествена разумност, която бди над всички, които се обръщат към нея и я призовават на помощ. Ето защо, всичко света е допуснато да става. И в този смисъл за разумния човек, който ходи в Божествения път, грешни неща няма. Защо? – Защото теченията на енергиите в неговия живот се сменят много правилно. За пример, енергията в неговия мозък се движи спиралообразно, като минава постепенно от едно в друго полушарие. Ако този човек не е страхлив, енергията протича спокойно от едното полушарие в другото, без той да изпитва някакви сътресения или неправилности. Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно. Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности. Дойдат ли човешкото и Божественото в стълкновение, тогава се зараждат ред страдания. Казвате: „Не може ли без страдания?“ Докато човек не изправи погрешките на своето минало, страданията са неизбежни за него. Само чрез страданията той може да изправи своя живот. Иначе смисълът на живота не е в страданията. Ние ще ви дадем методи, начини за издържане на страданията, за тяхното правилно използване. Днес повечето хора живеят в своето минало. Като прекарат този живот, те ще минат в настоящето си. Но за това се изисква търпение. Казвам: Щастието на човека е в неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начин как да бъдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говорим ли за миналото на човека, ние разбираме неговите нещастия и страдания. Говорим ли за настоящето, разбираме неговите радости и неговото щастие. Човек може да бъде щастлив сега, в настоящия момент, а Бог живее в настоящето. Значи в Бога, в Когото вярваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашите души. В Него няма противоречия, няма и скърби. Следователно, ако още този момент повярваме в Бога и изпълним волята Му, и душите ни ще се облагородят, ще се изпълнят със стремеж към възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика – всичко това ще бъде достъпно за нас. Ние ще се чувстваме мощни, ще разберем, че в нас има нещо велико, което разработва богатствата, които Бог ни е дал. По този начин ние ще разберем, че не работим за себе си и не живеем само за себе си. Павел казва: „Аз не живея сам“. Христос пък, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да изпълниш волята на Оногова, Който те е проводил, представлява велика и светла задача в живота на човека. Изпълнението на тази задача носи само радости и подем; неизпълнението носи само страдания и неуспехи. Като ви наблюдавам днес, виждам, че повечето от вас сте радостни. Друг път повечето биват скръбни. Изобщо, мнозина от вас минават за скръбни, за страдалчески души. Обаче малко хора съм срещал, даже и в цяла България, които да страдат за нещо велико, за нещо благородно. Да страдаш за великото, за красивото в света, това е тъй нареченото „морално страдание“. Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? – Защото са засегнати личните му чувства. Той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много. Казвам: Ти приличаш на яйце, което ако не се сложи под квачката, само ще се пукне. Аз искам всички, които ме слушат тази вечер, да слушат и разбират добре. Запомнете само няколко мисли, но ги приложете. Вие трябва да се освободите от заблужденията, които ви спъват на всяка крачка в живота. Мнозина ще кажат: „Защо ли ни се говори така?“ Аз ще представя мисълта си в конкретна форма. Да допуснем, че някой предприемач се наема да направи едно голямо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но един от зидарите, по невнимание, отпуснал някъде, дал по-голям наклон на мрамора. Той поглежда към работата си, вижда, че наклонът е с един сантиметър по-голям, но казва: „Няма нищо, и така ще мине“. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щом види, че една от страните на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градеж и казва: „Тази страна трябва да се коригира; тя трябва да бъде абсолютно отвесна“. Наклони ли се малко, симетрията на цялото здание се разваля. В това отношение и вашият организъм е такова здание, което Бог сам строи. Вие имате материала на разположение, а Бог е предприемачът на това здание. Това знание още не е окончателно завършено. Обаче вие седите около него, викате, вдигате шум, изявявате ред изисквания, като казвате: „Знаете ли кой съм аз?“ Кой сте вие? Бог ви е изпратил на земята, като ви е дал на разположение материал и пари за работниците – всичко 35 милиона лева. Вие трябва да надзиравате работниците, да се срещате често с инженера, да измервате линиите във вашето здание, да не би някоя от тях да се наклони с един сантиметър от отвесната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трябва да бъдете в постоянна връзка с главния предприемач на постройката. Бог е главният предприемач, от Когото зависи успешното завършване на зданието. Коя е вертикалната линия в човека? – Умът. Значи умът на човека трябва да бъде прав. Какво значи прав ум и право сърце? Вие ще кажете, че човек се движи по крива линия. Наистина, човек се движи по крива линия, но той сам не е крив. Това, че човек се движи по крива линия, не показва, че той трябва да бъде крив. Когато кажат някому, че е вълк, той става ли такъв? Когато на някое куче сложат благородно име, от това кучето става ли по-благородно, отколкото е в действителност? Значи думите не изменят характера на нещата. Тогава има ли смисъл човек да си служи с думи, които не оказват влияние върху нещата? Ние поддържаме правилото, че човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата истина. За пример, когато кажем „злато“, ние подразбираме злато; когато кажем „киселина“, подразбираме киселина; когато кажем „сол“, подразбираме сол. Това показва, че всяка дума съдържа точно определена, конкретна идея в себе си. Тогава каква идея се крие зад думата „добро“? Кое число е на доброто? И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щом Бог работи, и ние работим над великото Божествено здание. При съграждането на това здание някой е сложил злато, друг – мед, трети – олово, четвърти – дърва и т.н. Обаче казано е, че работата на всеки човек ще се изпита чрез огън. Представете си, че аз съм човек без работа, минавам покрай вас и виждам, че вие градите нещо. Питам ви: „Братко, какво ще направите, ако аз разруша вашата материална сграда?“ Ще ми кажете: „Остави се, не се шегувай, тъкмо съм взел малко слама и калчица, да позакърпя къщата си“. – Добре, но знаете ли, че това място, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрез огън? Мине ли огън през това място, тогава и вие, и домът ви ще отидете. Казвам: Взимайте думите ми в широк смисъл. Аз не говоря за същността на вашите добри желания, но понякога сте немарливи към себе си. И тогава казвате: „И без музика може, и без наука може, и без духовност може. Човек не трябва да бъде много духовен“. Питам: Каква е температурата на духовния човек? Преди всичко вие още не сте дошли до градусите на духовния човек, а казвате, че не трябва да бъдете духовни. Имайте търпение да дойдете до градусите на духовния човек, да изпитате благото на този човек, че тогава се произнасяйте дали трябва да бъдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човек, умът ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовният живот носи и радости, и скърби за човека, но в тези смени на състоянията се крият благата на живота. Който не може да издържи този живот, казва: „Я да му ударим малко нашироко; да поживеем щастлив живот“. Казвам: не е все едно да сложиш шестицата пред петицата, или тройката пред двойката. Това са пермутации в живота. Също така не е все едно да преживяваш щастлив живот вместо нещастен. И това са пермутации. Като напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред, ще имате различни отношения. Числото 3, за пример, означава законите, на които се подчинява първичният син, т.е. Божественото, или аз-ът в човека. Числото 6 означава отношенията между духовете. Числото 9 показва законите, на които трябва да се подчинява човекът. Двойката представлява великия Божествен Дух, който създава. Петицата е майката на човека. Единицата е първият Божествен принцип, който създава всичко в света. Четворката представлява отношения между ангелите, а седмѝцата – между хората. Значи имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8; 1, 4 и 7. По същия начин идеите и чувствата на хората трябва да преминат през три степени, през три категории. Имайте предвид следния закон: дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализира; каквито препятствия и да срещате по пътя си, ще ги преодолявате. Дойдете ли до числото 4, в съзнанието ви ще се зародят две идеи: за и против; щом дойдете до числото 7, у вас ще се яви вътрешна борба, защо сте дошли на земята в тази гъста материя. Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия. И тъй, помнете правилото: За вашите погрешки не считайте другите хора виновни! На физическия свят всеки човек е единица, едно съзнание. Той едновременно е свързан с още две съзнания: едното съзнание е в ангелския свят, а другото – в Божествения свят. Тези три съзнания са свързани в едно цяло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо, опитайте възможностите в първия кръг, във физическото съзнание. Ако тук не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането във втория кръг – в ангелското съзнание. Ако и тук не можете да успеете, опитайте всички възможности в третия кръг – в Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. Някой казва: „Тази задача е много трудна, не мога да я разреша“. Питам: Преди да кажеш, че не можеш да я разрешиш, опитал ли си възможностите на трите кръга? Питам: Как могат да се възстановят между хората истински отношения? За да се създадат правилни отношения между хората, първото нещо е да има помежду им уважение и почитание. Срещнете ли един човек, гледайте с голямо уважение и почитание към всичко, което Бог е вложил в неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползвате от хубавото, което е вложено в него. Вие минавате покрай някой човек, погледнете го и казвате: „Какво знае той?“ Друг пък казва за вас: „Какво знае той?“ По този начин въпросите не се разрешават. Много от съвременните хора, като влизат в някои религиозни общества, наместо да се сплотяват, те се индивидуализират. Не е лошо да се индивидуализира човек, но това индивидуализиране не трябва да стигне до своите крайни предели. Как познавате, че някой човек е силно индивидуализиран? Френологически такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди. За дявола казват, че имал толкова дебели вежди, та когато искал да види хората трябвало да повдига веждите си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трябва да дадете ход на Божественото във вас. Казвате: „Как може да се постигне това нещо?“ – Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертвува поне една трета от своя живот за Господа. Работи ли 9 часа на ден, той трябва да пожертва 3 часа за Господа, т.е. за Божествения свят, 3 часа за ангелите – за ангелския свят, и 3 часа за себе си – за физическия свят. Какво правят съвременните хора? – Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания. 3 часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват. За тези 3 часа той свършва толкова работа, колкото никога друг път не е свършвал. Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си. Сега ще ви дам следното упражнение. Напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред и в продължение на 10 дена, каквато погрешка или каквото добро направите, поставете го на мястото на едно от десетте числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размествате тези числа, ще имате различни резултати. За пример, ако вземете числата 1234, 2134, 3214 и 4321, еднаква стойност ли имат и четирите? Ако тези числа са пари, кое от тях ще предпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото от тях; ако имате да взимате – най-голямото. Числата от 1 до 10 показват отношенията на Божественото към нас. Тъй щото, когато искате да разрешите някакъв въпрос, ще извикате на помощ числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Това показва, че в Бога има 1,234,567,890 методи, по които могат да се разрешат мъчнотиите в живота. За да изправите една погрешка в себе си, или за да свършите някоя работа, Духът ще види кой от тези методи ще съответства най-много и него ще приложи. Казвате: „Духът може да направи всичко“. Под думата „Дух“ ние разбираме Бога, т.е. Бог може да направи всичко, но за това се изисква време. Бог се отличава от хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи време. Хората пък пестят време, харчат енергия. Ние харчим енергия, а пестим време, защото нямаме търпение; ние искаме в малко време много работа да свършим. Обаче това е невъзможно, защото, като хора, ние нямаме нито нужната интелигентност, нито необходимите знания, с каквито разполагат висшите същества от невидимия свят. Вследствие на тези неправилни действия, между хората се раждат ред противоречия, ред болезнени състояния. Всичко това се дължи на вътрешната дисхармония, която съществува в човека. Помнете следното положение: Школата е място на ред и порядък. Мнозина са влезли в Школата с цел да правят опити. Школата не е място на опити. Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта. Носи ли тези качества в запас, той още повече ще ги увеличи в Школата. Ако се учи добре, ученикът ще мине в по-висока фаза на духовен, на Божествен живот. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между вас ще изчезнат, и ще се възстановят правилни отношения. Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много от съвременните хора се приготовляват да влязат в тази раса. Аз бих желал и между вас да се явят работници в тази раса. Ако вие сега се мътите и се излюпите навреме, добре ще бъде и за вас, и за съществата от шестата раса, с които заедно ще работите; обаче, ако сега се мътите, но по някаква случайност не спазите срока за излюпването си и останете запъртъци, какво ще се ползва шестата раса от вас? Казват, че някъде в Америка имало вече типове от шестата раса. Какво по-хубаво за съвременния човек от това, да поддържа в себе си вътрешен стремеж към постигане идеалите на своята душа? Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост, като от вечен извор, да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно – винаги радостен. Бог, Който живее в душата на човека, никога не скърби. Бог допуска скръбта, но за Него тя не съществува. Той живее над всички противоречия, над всички страдания. За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и Той живее. Този е стремежът и на Божественото в човека. Казвам: За постигането на всичко това се изискват нови методи. Какви са новите методи, с които трябва да си служите? Един от важните методи за работа е следният: Когато се натъкнете на известно противоречие, не търсете причината вън от себе си, но помислете защо се явява това противоречие и какво можете да научите от него. За пример, вървите по пътя и се спънете в някой камък. Къде е противоречието: в камъка, или у вас? – У вас, разбира се. Вие трябваше да бъдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всред пътя, да се наведете и да го преместите малко настрана. Минавате през някоя дълбока река и започвате да се давите. Къде е противоречието: в реката, или у вас? – Пак у вас. Вие трябваше да знаете закона за плуването на телата, да станете по-леки и да преплувате ръката безопасно. Гъската може ли да се удави? – Не може. Гъската е разрешила въпроса за плуването, а човек, с всичкото си знание и с голямата си интелигентност, като влезе във водата, се удавя. Дойдете ли до някоя дълбока река, кажете: „Аз искам да имам опитността и знанието на гъската“. Свържете ли се с нея, вие ще преплавате реката, без да се удавите. И тъй, ползвайте се от опитностите, от знанията и от благата на всички същества, ако искате правилно да разрешите мъчнотиите на своя живот. За изяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. На един овчар умират две овци. Той не бърза да продаде кожите им, да спечели нещо, но ги одира и от кожите им направя два меха, които задържа за себе си. Където ходи, и меховете носи. Питат го: „За какво ти са нужни тези мехове?“ Той мълчи, никому нищо не отговаря. Един ден той се отзовава пред една дълбока река. Гледа натук-натам, никъде не вижда мост. Тогава той слага меховете под мишците си и спокойно преплува реката. Значи кожите на двете овци го спасиха. Питам: Каква е вашата интелигентност, ако, като този овчар, вие не можете да одерете кожите на вашите страдания и с тях да преплувате дълбоката река, пред която се намирате? Нима вашата интелигентност стои по-ниско от вашите страдания? И тъй, когато се запитвате защо идват страдания, ще знаете, че страданията на човека са изпратени, за да го спасят от някакво по-голямо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голямото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Когато невидимият свят иска да спаси човека от някаква глупост, която ще коства живота му, той му изпраща някакво страдание, за да се опомни. Обаче смисълът на живота не е в страданието. Смисълът на живота се заключава в постигане на вечното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието като идеал на човешката душа. Щом престана да говоря за страданията, ще започна да говоря за вътрешния смисъл на живота – за щастието. Истинската наука се състои в постигане на щастието. Време е вече да пристъпим към разглеждане въпроса за щастието, да видим как се придобива и запазва, какви са неговите основи, как трябва да расте и да се развива. Казвате: „По кой начин може да се придобие щастието?“ Много начини има за постигане на щастието. Още от най-древните времена са казвали, че щастлив човек може да бъде този, който седи пред дверите на Мъдростта. Христос пък е казал: „Мир ви давам, моят мир ви оставям. Аз не ви давам, както светът ви дава, но когато Духът на Истината дойде у вас, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите като овчаря да одирате кожите на страданията и страданията да умрат за вас, както двете овци на овчаря, вие не можете да влезете в царството на щастието. След Петдесетницата Христовите ученици влязоха в съборището да се помолят, но бяха нападнати и бити. Обаче те се върнаха у дома си весели и радостни. Това показва, че те са разбирали в какво се състои истинското щастие. Казвам: Като ученици, вие трябва да влезете във фазата на истинското щастие. Откажете се от това щастие, което се къса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отделите ли се от Божията Любов, скръбта ще дойде и щастието ще изчезне. Свържете ли се с Любовта, ще дойде радостта, която ще донесе щастието. Господ казва: „Не бойте се, напред вървете, аз съм с вас!“ Казвате: „Възможно ли е Бог всякога да бъде с нас?“ – Възможно е. Псаломопевецът казва: „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди отдясно ти, но при тебе няма да се приближат“. Хиляди нещастия може да преминете, по трупове да вървите, но няма да ви се случи никакво зло. Бог ще заповяда на ангелите си на ръце да ви носят, да не би да препънете в камък ногата си. Кога ще бъде това? – Когато изпълнявате волята Божия. И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трябва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. В света съществува само една воля – Божията. През всички времена и епохи, всички същества, всички хора, малки и големи, които са завършили своето развитие на земята, всякога са служили на тази свещена воля. Решите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между учениците се забелязва голямо непослушание. Обаче Божественият Дух изисква абсолютно послушание. Всеки от вас ще стане послушен, но важно е да стане такъв още сега, докато е на земята. Послушанието има смисъл още сега. Дойде ли после, когато заминете за другия свят, няма да ви ползва много. От всички се изисква доброволно послушание. Мнозина от вас ще кажат: „Всичко, което ни се говори, е добро, но как да се справим с условията на живота?“ – Условията на живота са в ръцете на Бога. – „Как да разрешим мъчнотиите си?“ Мъчнотиите са в ръцете на Бога. – „Какво да правим с лошите хора?“ – И лошите хора са в ръцете на Бога. Каквото и да се случва в живота ви, всичко е в ръцете на Бога. Чрез тези неща Той ви изпитва и калява. Той всеки ден ви проверява дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тези неща са привидни и преходни. Вие не трябва да се заблуждавате, както външните хора се заблуждават, но трябва да знаете, че Бог, тази висша интелигентност, царува навсякъде. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: „Кой ще промисли за нас?“ Бог е промислил за всички същества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напред върви!“ Кога се усмихва Бог? – Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около вас настава мрак и тъмнина, бури и гръмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили в природата ще се опълчат против вас и вие ще изпитате тежестта на целия ад върху себе си. Онези от учениците, които се мислят силни, ще кажат: „Ние искаме да направим връзка с Бога, да Му служим“. Казвам: Силните трябва да носят слабите. Учените трябва да носят невежите. Богатите трябва да носят бедните. Някои казват: „Искаме да ни се каже нещо ново“. Да кажеш нещо ново на хората, това значи да снемеш старите им дрехи и да ги облечеш с нови. Новите дрехи правят ли хората по-добри, отколкото когато са били със старите? И с нови дрехи да се облече човек, пак остарява. Това се отнася до физическия живот на човека. Влезе ли човек в Божествения живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж. Христос изказва тази идея със следния стих: „Аз съм живата вода и живият хляб“. В това отношение Той няма нужда от обнова. Христос е извор, който постоянно извира. Сега, желая ви през тази година, която идва, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радост, както и за най-голямата скръб, които ви сполетяват. Знайте, че Бог всичко ще превърне за ваше добро. Обърнете се към Бога с чисто сърце и кажете: „Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Това е великата задача, която всеки от вас трябва да реши. Реши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мъдрост, благородство, и животът му ще се осмисли. Помнете следното: Не изменяйте естествения ред на нещата! Когато наредите числата от 1 до 10 в техния естествен ред и ги приложите в живота си, вие ще разберете дълбокия смисъл на живота и отношенията между хората. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Лекция от Учителя, държана на 17 март 1926 г. в град София.

Аудио - чете Живка Герджикова Живитѣ закони на добродѣтелитѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Козативни сили“, Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светлина на мисълта“, 10 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки, изд. София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Живите закони на добродетелите Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Сега, мислено ще направим едно пътешествие до слънцето и назад: 5 минути отиване и 5 минути връщане назад. Ще вдигнете и двете си ръце нагоре, малко отворени, с дланите една срещу друга. Дясната ръка остава горе, а лявата сваляте долу. Тъй, както сте, тръгвате от земята за слънцето. Като започнете да се връщате назад, променяте ръцете си: лявата вдигате нагоре, а дясната сваляте долу. Като слезете на земята, сваляте и лявата ръка при дясната; двете ръце поставяте една срещу друга, за да се свържете с магнетическото течение, което постоянно иде от слънцето към земята. Във време на упражнението ще гледате да се освободите от всякакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето с всички ваши смущения, вие ще се свържете с известни отрицателни течения, които ще ви въздействат дисхармонично. Значи във време на цялото пътешествие, което ще трае всичко 10 минути, вие ще оставите багажа си на земята и на връщане ще си го вземете. (Четоха се темите: „Най-старото дърво в света“, „Колко клетки има в човешкия мозък“ и „Най-силната дума в българския език“.) Следващия път пишете върху темата: „Произход на сините и на черните очи“. Какво ще получите, ако повдигнете единицата и двойката на квадрат? Значи колко ще се получи, ако имате (1+2)2? Единицата, повдигната на квадрат, дава единица. Числото 2, повдигнато на квадрат, дава 4. Какво ще получите, ако вземете сумата от следния бином в квадрат: (2+4)2? Как ще представите геометрически 42? Когато се говори за окултна психология, трябва да знаете, че нейните възгледи и схващания за душевния живот на човека коренно се различават от тия на обикновената психология. Допуснете, че вие имате едно приятно, меко състояние. На какво се дължи това меко състояние в човека? При какви условия, например, оловото може да стане меко? – При нагряване. При какви условия човек става мек? – Човек става мек при топлина, но при специфична топлина. Физическата топлина не само че не предава на човека топлина, която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава. Ако поставите ръката си в огъня, тя непременно ще изгори; поставите ли я в специфичната топлина на живота, градусите на която са по-интензивни от тези на обикновената топлина, тя по никой начин няма да изгори. Кой огън е по-силен: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря? Огън, който гори и не изгаря, е по-силен от този, който гори и изгаря. Ако вашите чувства се запалват и изгарят, каква е тяхната топлина? – Физическа. Всички съвременни християни, или изобщо всички хора, искат да имат приятни настроения, но разумната природа, която е предвидила всичко, тя е поставила чувствата в зависимост от известни закони. За пример, човек не може да бъде милосърден, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бъде търпелив, нито добродетелен, ако не разбира законите на търпението и на добродетелта. Следователно специфични закони определят разните добродетели. Тези закони не са механически, но живи закони. За пример човек може да бъде милосърден само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този закон, той ще има метод как да придобие милосърдието; щом има метод, той ще знае елементите, чрез които ще прояви милосърдието. Когато някой човек плаче за страданията на другите хора, милосърден ли е той? Не, този човек с плача си само изказва съжаление към другите. Истински милосърдният човек не плаче, но влиза в положението на хората, разбира ги и им помага. Той има отзивчиво сърце към нуждите на хората. Дойде ли някой при него, той е готов веднага да му помогне. Например дойде при вас някой ученик, който не може да реши задачите си. Вие веднага отделяте част от времето си за него и му помагате в решението на задачите. Разположението на сърцето към услуга във всеки даден случай говори за милосърдие в човека. Ако след като направите услугата, започвате да разправяте какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Според този закон доброто, което правите, никога не се споменава. Защо? – Защото доброто, което сте направили някому, е написано, както на вашия, така и на неговия гръб. Следователно всеки, който знае да чете, сам ще разбере какво сте направили. Нека другите четат доброто, което сте направили. Не е нужно вие сами да го разправяте. Казвам: Всички неща трябва дълбоко да се проучват, за да се разбере техния вътрешен смисъл. Например някой човек чете свещеното Писание и казва: „Когато отида на небето, аз ще познавам ангелите, ще се разговарям с тях“. Това е обикновено разбиране на въпросите. Да познаваш ангелите, не е достатъчно само да си прочел нещо за тях. Да познаваш човека, не е достатъчно само да го срещнеш. Да познаваш мечката, не е достатъчно само да я видиш на картина или някъде в гората. Нещата се познават и разбират, когато се знае поне една от техните основни черти. Тогава кажете една от основните черти на ангела, на човека и на мечката. Казвате: „Една от основните черти на човека е разумността“. Обаче разумността е голяма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всяка от които има свое специфично качество. Значи разумността е качество. Питам: Какви са качествата на живота? Да оставим този въпрос неразрешен, защото често неразрешените задачи са най-приятни за човека. Кажеш ли обаче думата „човек“, ти разбираш положителна, абсолютна разумност, в която това живо същество, наречено „човек“, се движи и живее. Когато се говори за разумността, трябва да се разбира цялото, а не частите му. Първо човек трябва да има понятие за цялото, а после и за неговите части. За Бога ще знаете, че Той, като цяло, е неделима единица. Той създава света, без да зависи от него. Бог е извън всички неща и от нищо не зависи, от нищо и с нищо не може да се определи. Някои философи казват, че и Бог страда, като хората. Не е така. Веднъж Бог е създал света, Той знае, че хората трябва да работят. И когато страдат, Той знае, че те работят. В това отношение, колкото повече човек страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плод е дало неговото дърво. Бог гледа еднакво и на страданията, и на радостите, които хората преживяват. Хората, като малки частици от цялото, не разбират нещата, като Бога, и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази, именно, е разликата между Бога и нас. Ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва. Той само се весели. И тъй, едно от качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостта. И когато Бог иска да покаже своето доволство от хората, Той им изпраща повече благост, която се изразява в повече скърби и радости. Казвате: „Защо Бог ни изпраща толкова тежки страдания?“ Страданията, които вие наричате тежки, са от вас създадени. Тези, които Бог ви изпраща, са леки. За тези страдания Христос е казал: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на някое дете е изменила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви пред своето дете? Детето ще се уплаши от тази мечка, но това не е майка му. Тя е метнала отгоре си тази кожа само да го изпита, дали и в мечата кожа то ще я познае. Истински ли са страданията на това дете, което при вида на тази мечка започва да вика, да плаче? Тази мечка е неговата майка, която нито го е ухапала, нито одраскала. Тогава защо детето плаче? – Защото не познава майка си. Ако и ние, като това дете, не познаваме Божията благост, Божието присъствие, даже и под мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговите прояви. Какво ще получите, ако съберете числата 1+2? Щом казваме, че единицата не се увеличава, а само се дели, как ще я съберете тогава с числото 2? Възможно ли е да я събирате с разни числа? Вие измервате единицата с някаква определена мярка, например с аршин или с метър. Ако имате един топ плат от хиляда метра и го измервате с метъра, от това измерване платът изменя ли се? – Не се изменя. Метърът изменя ли се? – И той не се изменя. Ами вие каква работа сте извършили? – Почти никаква. Ако, като търговец, вие цял ден размервате този плат, духовният свят ще ви пише за тази работа една черна линийка, с каквато писателите задраскват някоя дума, която не са употребили на място. Срещу такива дни невидимият свят поставя черни линийки. Толкова е техният актив. Хиляди такива дни среща човек в своя живот, резултатите на които са черни линийки. Колко дни от вашия живот ще намерите незадраскани с такива линийки? Мнозина се мислят за много важни, за учени, за силни хора. Това е тяхно мнение, но не и мнение на небето. Невидимият свят мисли съвсем другояче за нещата. Ако някой човек отиде в духовния свят и се върне отново на земята, той коренно ще измени своите възгледи за живота. Ако вие направите някому добро и получите някакво възнаграждение за това добро, невидимият свят срещу него ще постави една черна линийка, а над нея ще пише: „Платено му е!“ Ако направите някакво добро, без да очаквате нещо, срещу него пише: „Сметката е отворена, да му се плати!“ Следователно, ако от деня на раждането до деня на смъртта си вие сте прекарали само страдания и скърби, без да видите някакво добро, срещу всеки изминат ден ще има написано нещо, без черни линийки. Като отидете на небето, вие ще се радвате на красив живот. Ако на земята сте живели добре, имали сте добра жена, добри деца, заемали сте високо обществено положение, като отидете на небето, там ще имате живот, пълен с черни линийки. Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено. Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания не са като вашите“. Мнозина считат, че и Бог мисли като тях. Това е едно от големите противоречия в живота. Човек може да мисли като Бога само когато живее чист, духовен живот. Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява чрез него. Човек може да води духовен живот, когато прилага законите на добродетелите. За да дойде до това положение, той трябва да изучава тези закони. Знаеш ли закона на милосърдието, например, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Знаеш ли закона на търпението, пак лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Обаче това не подразбира, че ти ще бъдеш свободен от страдания. Не, при сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необходимост за човека. За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него. И Христос, и светиите са се молили. Каква нужда имаше Христос да се моли? Каква нужда имаха светиите, пророците и апостолите да се молят? Всеки човек, малък и голям, светия и обикновен, трябва да се моли. Представете си, че имате да плащате полица от 25,000 лева, а нямате пет пари в джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при един свой приятел и ще му кажете: „Моля ти се, услужи ми с каквато сума можеш, защото утре имам полица от 25,000 лева“. – „Нямам повече, освен 1000 лева.“ – „Добре, ще благодаря и на тях.“ Взимаш тези 1000 лева, но ти остават още 24,000 лева. След това отиваш при втори приятел. Искаш и от него толкова. Той казва: „Имам само 1000 лева, с които мога да ти услужа“. Взимаш тези пари и продължаваш да ходиш от приятел на приятел; всички ти дават по 1000 лева. Вечерта, като се прибереш у дома си, преброяваш парите, въздъхваш си облекчен и казваш: „Утре ще мога да си изплатя полицата, но трябваше на 25 места да тичам и да се моля, докато изкарам тези 25,000 лева“. Питам: същото не е ли и в живота? Аз ви навеждам на тази мисъл, за да изучавате законите на добродетелите. Ако някой мисли, че има лесен път за небето, той се самоизлъгва. За децата има лесен път, но не и за възрастните. Слугините возят децата в колички, но за възрастните няма нито колички, нито слугини. Те сами трябва да стъпват на краката си. Децата и ангелите носят на ръце. Обаче мине ли детинската възраст за децата, оставят ги да ходят с краката си по техния определен път. Стъпка по стъпка те вървят по своя път. Тази е научната страна на живота. Всеки човек най-първо трябва да заработи за постигане на същественото в себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъж всичките добродетели. Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако работите съзнателно, за 25 години вие ще придобиете много нещо. За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания. Питам: Какво придобихте вие тази година? Почти нищо. Какво искате да придобиете през 26-та година? Някои казват, че през 26-та година светът щял да загине. Не се занимавайте с такива въпроси. Светът няма да се свърши нито в 26-та, нито в 27-ма години; през тези години няма да има нито земетресения, нито градове ще изчезват. Свършването на света се обуславя от греховете на хората. Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град. Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тези хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва, Бог е отменил присъдата. Казвате: „Ние искаме да знаем какво ще стане през 26-та година“. Щом искате, можете да знаете. През 26-та година ще станат много чудеса: много хора ще се родят; много хора ще се оженят; много хора ще възкръснат; много студенти ще свършат университет; много уволнени чиновници отново ще бъдат назначени на служба; много мъже ще се примирят с жените си. За да бъде човек пророк, той трябва да знае законите, на които се подчиняват всички явления. Един ден, обаче, ще станат земетресения, ще има големи бури, градове ще потънат и т.н. Кога ще стане всичко това? – Когато градовете умрат. Те умират така, както и хората. Истинският пророк трябва да предсказва бъдещето, но доброто, което идва. Той трябва да предскаже, например, че се създава нов континент, в който хората пак ще живеят. Значи те няма да умрат, но ще преминат от един свят в друг. Друг пророк трябва да предскаже, например, че някой параход ще потъне, ще претърпи катастрофа, но всички пътници ще бъдат спасени, друг параход ще им дойде на помощ. Такива предсказания имат ли смисъл? – Имат смисъл, разбира се, защото всички хора от потъващия параход, които са били спасени, или пък всички хора, които са се преселили в новия континент, са живи свидетели на пророчествата и ще кажат: „Така предсказаха еди-кои си пророци, и така стана“. Иначе, ако пророкът предскаже, например, че цяла Европа ще загине, или че еди-кой си параход ще потъне, и неговото пророчество се сбъдне, кой ще остане да свидетелства, че думите на пророка са истински и верни? Според неговите предсказания няма да остане жив човек на земята. Щом е така, и думите му ще останат непроверени. Когато апостол Павел пътувал с един кораб по Средиземно море, той предсказал, че този параход ще се разбие и ще потъне, но всички пътници ще бъдат спасени. И така излязло. Явила се буря, която разбила кораба, но пътниците били спасени. Тази случка е писана в Деянията на Апостолите. Ако всички пътници в този кораб бяха потънали, кой щеше да разправя за пророчеството на апостол Павел? Сега и вие, като предсказвате, пазете следното правило: гледайте всички пътници от потъващия кораб да стъпят благополучно на острова на спасението, за да разправят после за вашето предсказание. Много от окултните ученици са лековерни, както и светските хора. Те четат писаното по вестниците върху разни въпроси, слушат какво се говори в школата и от всичко това образуват каша. Казвам: Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори. Щом прочетете някой вестник, задръжте новините в себе си. Не бързайте да ги споделяте с другите, защото те още не са проверени. Днес четете едно, утре го опровергават. Къде е Истината тогава? Защо като четете новините от вестниците, бързате да ги споделите и с другите хора, а като прочетете нещо от Библията, не споделяте с ближните и с познатите си? Ако споделяте нещо от Библията, ще ви нарекат глупав, назадничав човек. Пълните ли умовете си с разни сензации от вестниците, вие няма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бъде зацапано от безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си от ежедневните новини на вестниците. Вестникарските съобщения оставяйте за хора, чийто мозък не е зает с по-високи интереси. Четете ли вестници, спирайте се върху хубавите неща от тях, както пчелите събират сладките сокове от цветята. Във вестниците има и хубави статии, които заслужават да бъдат четени. Всичко останало, било по вестниците, било в други книги, оставяйте вън от вашето внимание, защото тези неща нарушават мира и равновесието на човека, развалят общото му разположение, а понякога даже и от Бога го отдалечават. И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трябва да придобиете през тази година? – Търпение. Желая на всинца ви да придобиете търпение, защото то представлява гръбнакът в човека. Както знаете, хората спадат към гръбначните животни. Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността, като стълб на живота. За Бога се казва, че е дълготърпелив. През 27-та година трябва да придобиете милосърдие, а през 28-та година – любов към Бога. Значи днес ви давам програма за работа за 3 години. През тези 3 години трябва да развиете търпение, милосърдие и любов към Бога. Влязат ли тия добродетели във вашия дом, животът ви коренно ще се измени. Придобиете ли тези три добродетели, от 28-та година нататък няма да имате големи мъчнотии. Ако не ги придобиете, мъчнотиите ви ще се увеличат 27 пъти повече, т.е. 33. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мъчнотии среща човек в своя път, това показва, че той навлиза в по-гъста материя. Щом навлезе в по-гъста материя, и страданията му се увеличават. И тъй, готови ли сте за работа върху търпението? То не може да се постигне изведнъж, но постепенно. Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия. Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят, че трябва да бъде търпелив. Който му напомня, той го съди. Всеки трябва сам да съзнава, че работи върху търпението. Ако съдим някого, че не е милосърден, и това не е Божествена постъпка. Ако някой не може изведнъж да бъде търпелив и милосърден, това не значи, че той не работи. Напротив, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини как да постигне тези добродетели. Щом е така, бъдете внимателни към своите братя и сестри, да не накърните с нещо душата им. В това се състои благородството на човека. Какво се забелязва между учениците? Често някои ученици се оплакват, че другите ги нападали, и като не могат да понасят техните нападки, те започват да се нахвърлят върху тях, да ги наричат лицемери. Това са празни думи, които не позволяват на ученика да употребява. За всяка празна дума той ще дава отговор пред Бога. Много от учениците си позволяват голяма свобода, която граничи с понятието „слободия“. Те казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим истината право в очите“. Не, докато си вкъщи, говори, каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи. Да изобличиш брата си, това не е казване на истината. Ако искаш да кажеш на брата си истината, можеш да му кажеш: „Братко, ти имаш голям запас от енергия, която можеш да проявиш и като любов, и като милосърдие. Ти можеш да бъдеш и търпелив – от тебе зависи“. Ученикът трябва да има мек, сдържан, благороден език. Той може да превръща всички отрицателни мисли в положителни. Обиди ли те някой, кажи му: „Моля ти се, говори и на мене така, както говориш и на себе си. Аз зная, че ти си добър човек и можеш да говориш меко“. Ако дойде някой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: „Аз ще ти говоря, както искаш, но и ти ще ми говориш, както говориш на себе си“. Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако аз ви говоря, както на себе си, между нас ще има пълна хармония и разбиране. Бялото Братство изисква от всинца да приложите тази задача в действие. Казвам: Всемирното Бяло Братство изисква от учениците на окултната школа в България в продължение на три години да придобият трите велики добродетели – търпение, милосърдие и любов към Бога. Ако се заемете с тази задача, навсякъде ще имате тяхното съдействие, тяхната помощ. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдействието и на вашия Учител. Под думата „Учител“ ние разбираме великата Божия Мъдрост, която внася нови форми, нови идеи и чувства в живота. Следователно три основни неща ще трябва да придобиете за 3 години. Едновременно с тях ще се научите как да говорите. Ако говорите на другите, както говорите на себе си, по същия начин и на вас ще отговарят. Това значи да говорите и да ви се отговаря с езика на Мъдростта. Тогава всеки от вас ще представлява разумна душа, изпратена на земята да се учи. Щом сте разумни души, ще ви се проповядват Божествени идеи, ще ви се говори на Божествен език. Говори ли ви се на Божествен език, и вие ще говорите по същия начин. Да бъдеш разумна душа, това подразбира да водиш съзнателен, разумен живот. На земята най-гениалният израз на разумността е музиката. Разумността се обуславя от музиката. Когато човек стане разумен, в пълния смисъл на думата, всички негови прояви са музикални. Музиката внася радост и веселие в човешката душа. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Лекция от Учителя, държана на 10 март 1926 г. в град София.