Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'общ окултен клас'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е добавен от Диянъ Николаѣвъ Димитровъ ) ВИСОКИЯТЪ ИДЕАЛЪ Природата обича само ония,които иматъ високъ идеалъ.Тя ги нарича свои възлюблени дѣца и по име ги знае. А ония, които нѣматъ никакъвъ идеалъ,тѣ не сѫ написани въ нейната книга.Тѣ сѫ бракувани,оставени въ нейнитѣ изби за далечни дни,за далечни врѣмена. Тъй щото,ако вие нѣкой пѫтъ се усѣщате,като че никой не обръща внимание на васъ,като че вие сте изоставени отъ Бога,отъ природата, ще знаете,че погрѣшката е въ васъ,нѣмате високъ идеалъ.Туй е,другояче не може.И слѣдователно,всѣки единъ отъ васъ може да поправи своя животъ,своето нещастие, всѣки ще излѣзе отъ тази забравена изба.Даже единъ отъ най-забравенитѣ въ дъното на тази изба,ако единъ день създаде единъ високъ идеалъ,той ще почне да пъпли като единъ охлювъ и нѣма да се мине дълго врѣме,ще се намѣри на повърхностьта отгорѣ.И природата ще каже:„Ето едно отъ моитѣ дѣца,което възкръсна". Що е смъртьта въ свѣта? - Смъртьта,това е нещастието на забравенитѣ дѣца,на дѣцата безъ идеалъ.Възкресението,това сѫ дѣцата на високия идеалъ,които излизатъ изъ дъното на тия изби на материалния свѣтъ.Сега, за да изпѫкнешъ, или да изпъплишъ отъ такава изба ,се изисква воля,се изисква безпримѣрна вѣра,която съ нищо не може да се сравни. Има извѣстни хора въ свѣта ,които казватъ: „Азъ нося каквото и да е,ямъ каквото и да е,всичко ямъ". Не е тъй. Човѣкъ,който казва,че всичко яде,е човѣк съ низъкъ идеалъ. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трѣбва да яде най-избрани храни въ природата,които дѣйствуватъ най-хубаво. Нищо повече ! Когото и да е отъ васъ, природата ще го познае. Какъ го познава? Тя всѣки день прави своитѣ изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави ? Тя, за да изпита какво се крие вѫтрѣ въ гънкитѣ на вашата душа, какво се крие въ гънкитѣ на вашия умъ, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате, и какво може да стане отъ васъ,тя създава въ градината си най-прѣкрасни плодни дървета, и ги окичва съ плодове отъ разни качества. Ще те пусне въ тази градина, и ще внимава кой плодъ ще вземешъ. Ако имашъ високъ идеалъ, и намѣришъ най-хубавия плодъ, тя ще каже- „Ето едно мое умно дѣте". И веднага ще отбѣлѣжи въ своята книга: „Отъ тебъ човѣкъ може да стане.“ Но помързи ли те да се качишъ горѣ,тя има друго мнѣние за тебъ. Сега, тоя плодъ на дървото, трѣбва да е най-добриятъ. Може да ти костува живота, за да ги вземешъ,но, ако ти се качишъ и го откѫснешъ, тя ще каже: „Смѣло е това дѣте взема най-хубавото“. Но, ако туй дѣте погледне нагорѣ, и каже: „ Кой ще се качва сега“ и погледне долу да види, дали не е паднала една круша,и послѣ посѣгне отъ близкитѣ клонища да си вземе,тя казва: „Това е едно отъ забравенитѣ дѣца,отъ него човѣкъ нѣма да стане“.Сега, забѣлѣжете всички, тя гледа само на вашитѣ вѫтрѣшни стремежи. Тя само констатирва фактитѣ, само ги наблюдава, и споредъ каквото вижда, така и бѣлѣжи. Слѣдователно, ако тя е отбѣлѣзала най-хубавото заради васъ, причина на тази бѣлѣжка сте вие. И ако тя е хроникирала нѣщо, което не ви прѣпорѫчва, причина сте пакъ вие. Тя не е турила нито повече,нито по-малко. Тя е отбѣлѣзала просто факта,и отъ този фактъ тя изважда своитѣ заключения. Сега, кои сѫ тия заключения, които ще повлияятъ на вашия животъ? Тѣ сѫ вашиятъ изборъ, който вие сте направили. Азъ ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ за пояснение на тази идея, за една египтянка, която се наричала Елтамаръ. Тя била дъщеря на най-бѣдния селянин въ Египетъ,но била много умна и интелигентна , добродѣтелна и много скромна.Когато тя постѫпила въ училището,запиталъ я нейниятъ учитель:„Ти ще се оженишъ ли,или дѣвица ще останешъ?“ Тя казала:„Азъ имамъ само единъ идеалъ на земята.Азъ съмъ рѣшила тъй:само за царския синъ може да се оженя.Който и да е другъ,ако не е царскиятъ синъ,ще го върна.Единъ изборъ имамъ,пъкъ,ако той не дойде,азъ съмъ рѣшила да остана дѣвица.“Ще кажете вие : „Глупава работа!“ Не ,идеалъ има тя.„Ако дойде царскиятъ синъ,ще се оженя,ако не ,не ми трѣбва никаква женидба.“ Гдѣ е сега приложението на този великъ идеалъ вѫтрѣ въ свѣта? Ако ще имашъ едно вѣрую,ако ще имашъ една мѣрка,ако ще имашъ единъ образъ,ако ще имашъ едно сърце, ако ще имашъ единъ умъ,ако ще имашъ една душа, единъ духъ, този духъ да е синътъ на Истината. Сега,ще пристѫпимъ къмъ сравнението.‎Отивашъ да посрѣщашъ слънцето. Не отивай да го посрѣщашъ,когато то вече е излѣзло четири пръста надъ хоризонта. Ти трѣбва да си на първия лѫчъ, който се покаже.Той е най-важниятъ.Той е царскиятъ синъ.Не си ли тамъ,другитѣ не струватъ.Не видишъ ли него , ти си изгубилъ изгрѣва на слънцето . Него хвани, другитѣ не ти трѣбватъ.Ти вземи него,и се върни дома.‎Сега нѣкои казватъ:„Ходи ли на изгрѣвъ?“--Ходихъ,Видѣхъ какъ изгря слънцето.Азъ казвамъ:ти не си видѣлъ първия лѫчъ. Другитѣ лѫчи сѫ послѣднитѣ плодове на това велико дърво.Отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане! Ако отивашъ въ планината да не казвашъ:„Азъ пия каквато и да е вода.“ Не , ако намѣришъ най-хубавия изворъ,и отидешъ да пиешъ отъ центъра, отъ тамъ дѣто извира най-чистата вода,ти си човѣкъ съ високъ идеалъ. Отивашъ ли ти къмъ края,и кажешъ:„И отъ тукъ може да се пие“ имашъ единъ низъкъ идеалъ. Казватъ нѣкои отъ васъ:„Мога и отъ тукъ да пия.“ Не, това не е характеръ.Ученикътъ на окултната школа трѣбва да се отличава отъ всички. Отидешъ ли тамъ,при извора,макаръ че има мѫчнотии,отъ центъра ще пиешъ.Който и да е,ще вземе отъ най-чистата вода.Идеалъ имашъ вече. Ако се качишъ на нѣкой планински върхъ,пакъ сѫщия закон. Нѣкой казва:Кѫдѣто и да е азъ мога да се кача.“Не,на този планински върхъ ще изберешъ най-хубавото мѣсто,най-красивото мѣсто,да остави въ душата ти най-дълбокитѣ впечатления. И като слѣзешъ, този върхъ трѣбва да го носишъ въ сърцето си като единъ живъ върхъ. Ако четешъ книги, сѫщиятъ законъ е. Прочети най-знаменития списатель,на най-видния философъ,на най-видния проповѣдникъ! Ако отивашъ да видишъ нѣкои картини, иди и разгледай на най-видния художникъ,не на посрѣдствения- на най-видния. А пъкъ,тия,обикновенитѣ картини ще видишъ,когато наблюдавашъ хората:кой кога яде...тѣхъ като наблюдавашъ, ще видишъ обикновенитѣ картини. Но като правишъ изборъ, ще идешъ да видишъ само една картина. Първата картина в свѣта , тя е достатъчна. Когато избирашъ приятель-сѫщия законъ.Избери най-благородния,най-умния,най-интелигентния,най-добрия,съ най-чистото сърце. Мѫжъ избира ли жена- същия закон; жена избира ли мѫжъ,пакъ същото. Не отстѫпвайте отъ това правило! Отстѫпването отъ това правило ражда хилядитѣ страдания въ този свѣтъ. Сега,азъ говоря идейно върху нѣщата, върху принципитѣ, които трѣбва да прилагате ежедневно. Нѣкой пѫтъ вие ще кажете ,че вашиятъ идеалъ е кривъ.Хубаво,Сега е кривъ,но слѣдниятъ моментъ какъвъ идеалъ ще изберете? Да допуснемъ,днесъ вие сте пропуснали деня - не сте посрѣщнали първия лѫчъ.Но утрѣ пакъ трѣбва да го посрѣщнете.Ако посрѣщнете по сѫщия начинъ, вие пакъ сте изгубили деня; но, ако днешниятъ день вие сте били примѣренъ,посрѣщнали сте първия лѫчъ,и утре ще посрѣщнете първия лѫчъ.Така цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни. Когато дойдемъ да поправимъ живота си,пакъ сѫщиятъ законъ.Ако искашъ да поправишъ живота си,хвани най-голѣмата погрѣшка,не се занимавай съ дребнитѣ.Хвани оная най-голѣмата погрѣшка, не се занимавай съ дребнитѣ.‎Хвани оная най-голѣмата погрѣшка,дръжъ я день,два,три,седмица,мѣсецъ, година, 10 години ,и най-послѣ тази погрѣшка да знае,че има човѣкъ прѣдъ себе си,и да каже:„Азъ капитулирвамъ. Ти заслужавашъ да бѫдешъ на туй положение,на което се намирашъ“.Има нѣкои ученици,като клѣкнатъ 2-3 пѫти,като ги повалятъ 2-3 пѫти на земята, казватъ:„ Отъ насъ хора нѣма да станатъ“,напуснатъ полесражението. Това сѫ хора безъ идеалъ. Ами че защо сте повикани вие на земята? За угощение ли ? - Не. Васъ сѫ ви повикали да опитатъ,какъвъ е характерътъ ,умътъ ви. И като ядете на трапезата на природата,тя наблюдава, очи има, гледа, какъ постѫпвате. Вилушкитѣ,лъжицитѣ,кърпитѣ,всичко вижда,и отъ туй сѫди,какво ще стане отъ васъ. Ако ви поканятъ на угощение,и ви турятъ на втората смѣна,и ви дадатъ една паница,отъ която другитѣ сѫ яли,вие мислите ли ,че сте съ високъ идеалъ? Ще ми кажете вие сега:„Тогава какво да правимъ?“ Ще носите паницата съ себе си . Ще кажетe : „Моля, у васъ ще има ли една чиста паница?“ - Нѣма. „Азъ си нося моята паница“. Ще я дадешъ да ти сипятъ въ нея. Тъй ще ядешъ. Послѣ ще питашъ: „ Съ вашата лѫжица другъ ялъ ли е?“ Ще си извадите лѫжицата,ще си извадите вилицата, вашия ножъ...Разбирате ли? Това е правило за окултнитѣ ученици. Ама вие ще кажете сега : „Като ни поканятъ на гости,какъ ще го приложимъ това?“ Ето азъ какъ бихъ угостилъ моитѣ гости. Единъ день, като ви повикамъ на гости, знаете ли,какъ ще ви гостя? Ще зарѫчамъ 10 пити хлѣбъ хубаво направени,хубаво опечени,при единъ майсторъ фурнаджия, най-видниятъ, най-спретнатиятъ,най-умниятъ,най-добриятъ,най-благородниятъ фурнаджия.Него ще намѣря,той ще пече хлѣба. Тъй ,ако искамъ да ви дамъ едно угощение. При това,на моята трапеза нѣма да има никакви паници, никакви ножчета,никакви вилушки. Ще туря тия 10 пити хлѣбъ,ще ви донеса грозде избрано отъ най-хубавитѣ чукани на лозето си, разбирате ли,отъ най-отбранитѣ чукани. Послѣ,ябълки,отъ най-хубавите си ябълки. И тогава, ще взема по единъ гроздъ и ще го дамъ въ рѫката ви. Вашитѣ паници са вашитѣ рѫцѣ. Хлѣбътъ ще го разчупя,и ще ви дамъ по едно парче. Тъй ще ви угостя.Разбирате ли ? По единъ гроздъ,по една круша,по една ябълка,по едно парче хлѣбъ,и ще си приказваме сладко,както „сладко-медено“.И мърдане нѣма да има ,търкане на вилици...безъ шумъ ще мине.И кърпи нѣма да ви дамъ.Защо?Знаете ли,нѣма да ви дамъ кърпи.Щомъ си изцапате рѫцѣтѣ,ще ви заведа при най-хубавата си чешма,ще ви кажа:измийте се тукъ,извадете си вашитѣ кърпи,и се избършете. Туй е единъ идеалъ на съзнателния животъ.Запр. много богати хора има,които сѫ взискателни къмъ храната,но тѣ въ морално отношение, въ умствено отношение нѣматъ такъвъ идеалъ.Азъ харесвамъ единъ богатъ човѣкъ. Той е много внимателенъ къмъ хлѣба,къмъ яденето,но въ друго отношение,да открадне - не е тъй внимателенъ. Казвамъ: добрѣ започвашъ,злѣ свършваш. Идеалътъ ти на физическото поле е добъръ,но въ духовния свѣт- отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣкой казва: „Азъ мога да любя когото и да е.“‎Не,вие не говорите истината.Азъ бихъ желалъ единъ отъ васъ да ми каже,че той може да люби когото и да е.Не само тъй да кажешъ. Ние трѣбвада поставимъ любовьта на единъ вѫтрѣшенъ опитъ.Като кажешъ думата „любовь“,въ нейния пъленъ смисъль, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на любовьта? Въ свѣта ние можемъ да любимъ само Бога,нищо повече.То е великата истина! Великата истина е тамъ.И онзи човѣкъ,който не започва съ Бога,отъ него човѣкъ не става.Ако моитѣ думи на сѫ вѣрни,прѣглѣдайте цѣлата човѣшка история ,и намѣрете нѣкой,който,като е постѫпилъ другояче,да е станалъ човѣкъ. Всички велики хора,всички светии,гении,учители на човѣчеството сѫ били хора,които сѫ любили само Бога. Сега,нѣкои правятъ възражения: ако е тъй учението, ние ще забравимъ хората.Не,не ще ги забравимъ,ние ще дадемъ на хората единъ идеалъ. Ако всички хора се стремѣха къмъ първия лѫчъ на слънцето,ако всички хора се стремѣха къмъ идеала на Божествената Любовь,какъвъ щѣше да бѫде съврѣменниятъ свѣтъ и съврѣменнитѣ ваши души?Щѣха ли да бѫдатъ така хилави?-Не. Добрѣ. Азъ ще ви дамъ едно възражение на всички онѣзи,които казватъ тъй: „ Азъ мога да любя когото и да е,азъ любя човѣчеството.“ Казвамъ : добрѣ,за да любишъ всички, трѣбва да познаешъ човѣка. Значи, щомъ любишъ човѣчеството, ти познавашъ хората, а щомъ познавашъ хората , ти можешъ да изправишъ тѣхнитѣ погрѣшки. Питамъ: ти имашъ една жена, и тя е членъ отъ човѣчеството,а ти съ нея не можешъ да живѣешъ.Защо? Имате синъ,не се разбирате.Трѣбва да се обичате. Имате дъщеря,трѣбва да се спогаждате. Отъ гдѣ познавашъ дъщеря си ? Значи,лъжливо е твърдѣнието. Тъй сѫдя азъ. Казвате: „ Много лесно е то. Моето сърце гори,умирамъ зарадъ тебъ“. Да,да,вие сте въ любовьта,която уморява хората. Това не е любовь,това е смъртъ,това е смрадъ. Това е любовьта на черната свѣтлина,която разлага и осмърдява,и опетнява, и развращава, и помрачава човѣшката душа. И не мислете,че този великиятъ вѫтрѣ въ свѣта...Въ Бога има едно велико качество.Богъ обича въ насъ най-доброто Богъ люби въ насъ най-доброто. Вие ще намѣрите този стихъ в Писанието: „Възлюбилъ е истината вѫтрѣ въ човѣка.“Най-възвишеното,най-чистото вѫтрѣ въ насъ,това Богъ обича. Нѣкой иска да знае дали Господь се интересува за тѣхния обикновенъ животъ.За вашия обикновенъ животъ може да се интересуватъ хиляди други хора хора,но не и Богъ. Ако азъ съмъ слуга при нѣкой виденъ господарь,и наоколо си имамъ 10 души слуги на разположение да ми обуватъ чорапитѣ,да ми чистятъ обущата, ще дойде ли господарьтъ ми и той да ме обува ?‎Ще бѫде ли умно? - Не.Той не се интересува за моитѣ чорапи, кой ще ги тури,той казва: „ Има 10 души,които ще ги турятъ“.Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми.Защо? Сума ваксаджии има ,щомъ имъ дадешъ 5 лв.,тѣ сѫ готови,както искашъ да ти ваксатъ обущата. Нѣкои питатъ : „ Дали Господь днесъ е доволенъ отъ моитѣ обуща?“ Че защо Господь да е доволенъ отъ твоитѣ обуща? Той може да е доволенъ отъ онзи ваксаджия , който си е турилъ за идеалъ;първиятъ човѣк ,който дойде при мене,азъ ще му лъсна обущата най-хубаво. И ти идешъ,възприемешъ идеята на ваксаджията,казвашъ: „Дали ‎Господь се интересува отъ моитѣ обуща?“ - Не. Той се интересува отъ ваксаджията. Идея има въ него. Той ти е лъсналъ обущата най-хубаво,тъй както той разбира.Сега ще ви говоря за единъ идеалъ. Ако една жена шие риза на мѫжа си ,и даде пари,и вземе какъвъ да е платъ,и я мине отгорѣ-отгорѣ,тя не е жена! Не,тя трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да намѣри най-хубаво платно,тънко,копринено или най-здраво ленено,да му ушие една риза,и да си каже: „Веднъжъ ще му ушия една риза,но да я помни.“Тя трѣбва да вложи всичкото си изкуство - това е жена съ идеалъ. Мѫжътъ отива да купи платъ за своята жена. Не да вземе една басма,и да каже: „Скѫпи врѣмена сѫ,да я позалъжа малко“.Това не е мѫжъ.Той трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да купи най-хубавия платъ,да нѣма подобенъ на него.Това е идеалъ въ него! Него день природата записва за жената и мѫжа, че тѣ сѫ направили най-добрия изборъ.Това е характеръ въ тѣхъ. Избирашъ една книга за своя приятель,ще му изберешъ по възможность най-хубавата книга и ще му я дадешъ подаръкъ.Да те помни! Даде ти нѣкой от своя албумъ да му напишешъ за споменъ нѣколко реда, ти седнешъ и казвашъ:„Хайде нѣщо отъ Петко Славейковъ:„Парице,парице,всесилна царице,...“-- ти ще идешъ въ дъното на тази изба. Това не е идеалъ. Ти ще изберешъ,най-хубавото каквото има, ще му напишешъ,че като прочете той тия думи,да се забрави. Най-хубавото ще вложишъ.Веднъжъ ще напишеш,ама ще напишешъ най-хубавото,което имашъ вѫтре въ себе си. Щомъ го запишешъ така,пакъ пише природата:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане.“ Послѣ, обичашъ нѣкого,нали? И тамъ се познава каква е любовьта. Нѣкой казва:„Азъ обичамъ моя приятель“.Защо? „Ами че отлични вѣжди има,а очитѣ му тъй, да се ненарадвашъ“. Той не е разбралъ любовьта. Низъкъ идеалъ има. Другъ пъкъ казва: „Носътъ му да видишъ...устата му какви сѫ“.Другъ казва:„ Мустачкитѣ му какви сѫ“. Тия всичкитѣ хора иматъ низъкъ идеалъ.Ще намѣришъ вѫтрѣ въ своя приятель онова качество,което го отличава отъ всички други хора.Ще кажешъ:„ Въ него има една чърта,която другитѣ я нѣматъ.Еди-каква е тя.“ Тя не е отвънка. Тя не е въ неговитѣ очи,не е въ неговия носъ,нито въ неговата уста. Тя е най-високото мѣсто въ тия клонища. И като я намѣришъ,ще я откѫснешъ,ще я държишъ вь своята душа,ще я запишешъ в своята паметь,и природата ще пише пакъ:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане!“ Имате учитель,казвате:„ Нашиятъ учитель е много ученъ,той по химия ,по физика,по астрономия,по философия,по това,по онова,много знае.“ Не,това не е вашиятъ учитель.Това е натоварена камила.Това,което отличава вашиятъ учитель не седи въ туй.Това сѫ панделки, това сѫ украшения,но гдѣ е шапката? И тогава,знаете ли какъ се прѣиначаватъ идеалитѣ? Учительтъ казва на ученичката тъй:„ Ще си вземешъ най-хубавата шапка безъ панделки “.Тя отиде при шапкарката,която ѝ каже:„ Той,вашиятъ учитель каза тъй,но не може безъ панделки. Ако туримъ една малка панделка,шапката ще стане по-хубава“.Добрѣ. Турятъ една панделка. Но тамъ има и други,тѣ казватъ:„И отъ другата страна,ако туримъ още една панделка,ще стане още по-хубава“.И тя каже :„ И менъ ми се струва,че учительтъ ще бѫде доволенъ“.Мислите ли,че тази шапка стана по-цѣнна?-Не,тя изгуби своята цѣна.И да ви докажа защо изгуби своята цѣна.Прѣдставете си,че моятъ учитель ми дава едно красиво перо,съ което може да се пише отлично. Дойде нѣкой мой приятель,каже:„ Чакай,азъ имамъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ,като едно кокоше яйце,ако го туримъ на върха на писалката ,по-хубава ще стане“.Съ синджирче,тъй го туря.Азъ пиша.Дойде другъ,казва:„ И азъ имамъ единъ диамантъ,като паче яйце,да го туримъ отгорѣ,още по-хубава ще стане“.Тури го.Питамъ: този писатель ще може ли да пише хубаво съ тѣзи скѫпоцѣнни камъни?- Не. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ ученици,това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ религиозни хора,които не разбиратъ онази велика Божествена искра,която трѣбва да проникне дълбоко вѫтрѣ въ нашитѣ души. Нѣкой пѫтъ вие казвате тъй:„ Да има нѣкой да ми закачи единъ диамантъ“. Хубаво, ако азъ река да закача нѣкому единъ диамантъ, трѣбва да намѣря най-голѣмия въ свѣта. Ако го намрѣря,ще го закача. Ако не го намѣря,никакъвъ диамантъ не закачамъ на врата. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ и за васъ.Най-хубавото въ свѣта! Именно,по този вѫтрѣшенъ вашъ изборъ,всичкитѣ вие ще се отличавате отъ другитѣ хора. Сега,схващате ли накѫдѣ отива моята мисъль? Схващате ли накѫдѣ отива тази рѣка,която тече сега? Толкова врѣме не съмъ ви говорилъ. Тази вечерь азъ рѣшихъ ,казахъ: тази вѣчерь на тия ученици ще имъ говоря , ще имъ говоря най-хубавото,най-хубавото,което мога да имъ дамъ! Ако сте схванали първиятъ лѫчъ,който излѣзе отъ Божественото, отъ васъ ученици и човѣци ще станатъ.Ако сте закъснѣли, и не сте схванали този първия лѫчъ,ще ви кажа,ученици,една горчива дума:вие ще бѫдете забравенитѣ дѣца въ дъното на тази изба. Любящиятъ говори за любовьта,а страхливиятъ-за страха! Кой печели въ свѣта? Който говори за любовьта ли ,или който говори за страха? Умниятъ говори за мѫдростьта, а глупавиятъ - за блудкавитѣ работи въ свѣта. Кой печели отъ двамата? Умниятъ гради,а глупавиятъ - разсипва. Умниятъ пише,а глупавиятъ - разписва.„Азъ“, казва, „съмъ се научилъ само да се разписвамъ на записа,който баща ми праща“.Все се разписва. Има хора,на които цѣлиятъ животъ е само разписване.Все се разписва,че взелъ нѣщо. И когато природата погледне това нѣщо, казва:„Отъ това дѣте човѣкъ нѣма да стане“. То се научило само да се разписва,а никога нищо не написва. И тъй,всичкитѣ възвишени сѫщества,всички онѣзи братя на Всемирната Бѣла Школа,сѫ минали по този пѫть. Въ тѣхъ има великъ идеалъ. Тѣ всички все така мислятъ. И когато нѣкой братъ отъ тѣхъ рѣши да дойде на земята,какво казватъ? Той ще дойде при най-добрия.И сега,може да ми цитиратъ кой е най-добриятъ. - Който има стремежъ,който има идеалъ,най-високиятъ идеалъ. При него той ще дойде. Онзи ученикъ,на който душата трепти,всѣки день мисли за своя Учитель,при него ще дойде Учительтъ. А онзи ученикъ,който мисли за това-онова,Учительтъ ще мине покрай кѫщата му,и ще каже : „ Тукъ седи единъ отъ забравенитѣ ученици,“ и ще си замине.А щомъ мине покрай дома на първия,ще каже:„Тукъ седи единъ отъ ученицитѣ,когото трѣбва да посѣтя тази вечерь.“ Това е то великиятъ идеалъ,високиятъ идеалъ, който всички трѣбва да имате. Най-хубавото,най-възвишеното,най-красивото,най-силното,най-мощното,най-доброто,най-умното,най-правдивото,най-истинолюбивото - всичко отъ първа степень! Вложете,този идеалъ,и вижте какъ вашиятъ животъ ще се измѣни.Но приложение трѣбва! Седишъ,падналъ си духомъ,кажешъ:„Празно е сърцето ми,нѣма я любовьта.Какво да правя?“ Кажи: „Утрѣ ще ида да посрѣщна слънцето,и ще гледамъ да хвана първия лѫчъ“. Вие правили ли сте наблюдение сутринь,като се събудите,да видите,каква е първата ви мисъль? Природата въ туй отношение е крайно взискателна. Щомъ се събуди едно дѣте,веднага тя се спре прѣдъ него съ единъ трепетъ,задържа дишането си ,и се вслушва за какво ще помисли това дѣте.Ако веднага като се събудишъ отправишъ ума си къмъ Бога,и помислишъ за тази велика Любовь,която, е изпълнила твоята душа съ всички блага, тя казва: „Отъ това дѣте великъ човѣкъ ще стане!“ Благославяй,душе моя, Господа! Т.м. 8. ч.в.
  2. От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣра и съмнѣние Кратко съзерцание. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Ползата отъ прѣдметното обучение”. Прочете се резюмето върху темата: „Отличителни чърти на младостьта и старостьта”. Тема за слѣдующия пѫть: „Разликата между добро и правда”. Ще опрѣдѣлите какво нѣщо е доброто, не само теоретически, но какво вие схващате подъ „добро”. Послѣ, ще опрѣдѣлите, какво нѣщо е правда, а не какво нѣщо е право, защото правото е излѣзло отъ правдата. Добро и правда, това сѫ два принципа, които докосватъ материялния и духовния свѣтъ. Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа”. Сега ще направя малки бѣлѣжки върху „вѣра и съмнѣние”. Вие всинца се спъвате отъ съмнѣния и отъ вѣра. Вѣра, която носи слѣдъ себе си съмнѣния, е прѣсилена вѣра. Запримѣръ, вие като дѣте, може да мислите, че вашиятъ баща е най-силниятъ, най-умниятъ човѣкъ, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вѣра, Но, при единъ изпитъ вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъвъ, какъвто сте го мислили. Вашата вѣра прѣтърпява едно малко отклонение, и започвате да се съмнѣвате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Злото не е тамъ, че можемъ да се осъмнимъ въ Бога, въ нашитѣ близки, и въ приятелитѣ си, но въ това, че можемъ да се осъмнимъ въ себе си и да се спремъ въ развитието си. Ние мислимъ, че всичко можемъ да направимъ, но при единъ голѣмъ изпитъ, осъмнимъ се, падаме духомъ и веднага изгубваме половината отъ своята вѣра. Вие, като ученици, ще помните единъ фактъ: на земята нѣма силенъ човѣкъ. Човѣкъ, облѣченъ въ материално тѣло, е едно слабо сѫщество. Туй е първото нѣщо. Не по душа, но по тѣло човѣкъ е едно слабо сѫщество. Туй трѣбва да го знаете и винаги трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Силенъ може да бѫде човѣкъ само тогава, когато е свързанъ съ онѣзи вѣчни принципи на живота, когато е свързанъ съ Бога. Тогава неговиятъ духъ владѣе законитѣ на живата материя, защото ние сега сме въ мъртвата материя, а трѣбва да я одухотворимъ. Трептенията на тази мъртва материя сѫ много слаби. Като влѣземъ въ нея, нашиятъ духъ веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината отъ своитѣ знания, Когато слѣземъ на земята, прѣдъ очитѣ на нашитѣ по-напрѣднали братя ние ставаме като малкитѣ дѣца. Нѣкой може да е билъ голѣмъ човѣкъ, да е писалъ голѣми книги, да е свършилъ 10 факултета, но послѣ, като слѣзе на земята, той е като малко дѣте и трѣбва наново да се пробужда. Майката го кѫпи, и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че той нѣкога си билъ старъ философъ!... Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. А сега, той е едно слабо дѣте. Защо? Щомъ единъ ученикъ прѣстѫпи духовнитѣ закони турятъ го въ закона на забравата. Това е наказанието му. Влѣзешъ ли въ закона на забравата, върху ти ще дойдатъ всички слабости на свѣта и ще изпиташъ всички несгоди на живота. Ще изпиташъ всички закони на необходимостьта върху си, за да се учишъ постепенно да служишъ на Бога. Често, у васъ има едно криво понятие. Схванали сте, че може да изнасилимъ нѣщата, че можемъ да направимъ това онова. Не, истинскитѣ нѣща въ свѣта ставатъ точно на своето врѣме. Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни; хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се-събуди точно на врѣме, когато сѫ най-хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички иерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята, Всички тия иерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. Затова астролозитѣ казватъ, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурнъ има къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да влияе върху него или Венера или Юпитеръ. Като ви говоря по този въпросъ, вие ще кажете: ние сме родени вече. Тъй, физически вие сте родени, Да допуснемъ, че досега вашиятъ животъ е билъ нещастенъ, отсега нататъкъ вие можете да го направите щастливъ. Какъ? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по-висшитѣ иерархии. Туй е което Христосъ нарича „новораждане” — може да се родите безъ да умрете и пакъ да живѣете въ тѣлото си. Цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни, всичкитѣ нещастия ще ви напуснатъ, и отгорѣ започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, подъ рѫководството на тия висши иерархии, които да се заинтересуватъ отъ васъ, вие трѣбва да намѣрите вашия Учитель и да нѣмате абсолютно никакво съмнѣние въ Него. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. Защо? Ученикътъ, като оглашенъ, има право да се съмнѣва, да мине този периодъ на съмнѣние. И като мине съмнѣнието, ще добие знанието. Какво има да се съмнѣвате? Съмнѣватъ се само онѣзи, които нѣматъ истински познания. Които иматъ познания. нѣма какво да се съмнѣватъ. Идете въ Америка, тамъ има двама-трима видни френолози, тѣ могатъ съ завързани очи да ви опрѣдѣлятъ всичко. Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия характеръ, че вие ще се очудите. Ще опише, каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище или не. Значи, всичко е написано вѫтрѣ въ човѣка, нѣма нищо скрито-покрито. Най-първо всички вие трѣбва да се научите да изучавате себе си, Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ себе си въ обективна смисъль. Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби, Туй, което спъва сега ученицитѣ, азъ намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание. Питамъ: тъй, както сте поставени тази вечерь, има ли по-учени хора отъ васъ въ България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора отъ васъ има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но въ себе си всѣки мисли, че знае нѣщо, Тъй седи истината. Ако нѣкой, по нѣкаква слабость, не признае вашето учение, вие веднага се докачвате. Какъ трѣбва да се прояви туй зачитане на вашето учение Вие дойдете тукъ въ салона, поставили сте си единъ столъ на едно мѣсто, дойде другъ, прѣмѣсти стола ви, вие се докачвате, казвате: азъ съмъ ученъ човѣкъ, не смей да отмѣствашъ стола ми, не смѣй да коригирашъ моите работи! На какво основание правишъ това? И веднага почвате да спорите. И дѣйствително, като дойдете въ окултната школа, споредъ законитѣ на висшата математика, всѣки единъ ученикъ, въ даденъ моментъ, не може да седи на кое и да е мѣсто въ този салонъ. Отъ невидимия свѣтъ отъ тия по-висши иерархии има опрѣдѣлени течения за всѣкиго едного, и всѣки единъ трѣбва да намѣри своитѣ течения. Когато отидете въ единъ салонъ и намѣритѣ тамъ своитѣ подходящи течения и седнете на това мѣсто, то като започнете да си мислите веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо мѣсто, веднага усѣщате каточе нѣщо ви стиска и виждате, че не сте на мѣстото си. Този законъ, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хлѣбъ. Отъ всѣка фурня не можете да си купите хлѣбъ. Ако разбирате закона, трѣбва да знаете, че на всѣки единъ отъ васъ, като окултенъ ученикъ, е опрѣдѣлено отгдѣ може да си купува хлѣбъ. Защо? — Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление, И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате: нашитѣ работи не вървятъ добрѣ. Нѣкои ще кажатъ: а това не зависи отъ тия нѣща. Не, туй е сѫществено въ свѣта. Има и други важни нѣща. Запримѣръ, всѣки день ти е опрѣдѣлено, съ кои хора ще говоришъ, и съ кои не. Не можешъ да се срещнешъ съ когото искашъ, опрѣдѣлено ти е съ кого да се срещнешъ, и съ кого не. Ти можешъ да прѣстѫпишъ закона, да го измѣнишъ и можешъ да се срещнешъ съ когото трѣбва, и съ когото не трѣбва, но щомъ прѣстѫпишъ закона, веднага усѣщашъ една тѫга, една скрѫбь, че деньтъ не е миналъ тъй, както си желалъ. Сега, вие ще кажете: много тънки работи сѫ тия. Дѣйствително, много тънки сѫ, но сѫ много сѫществени работи, и вие трѣбва да ги проучите, за да може да се ползувате. Сега, азъ като ви говоря върху този прѣдметъ, искамъ да ви избавя отъ вашия старъ страхъ, да не се безпокоите, какъ ще прѣкарате деня. Вие ще учите онази велика наука, въ която нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени За всѣки день е опрѣдѣлено какво трѣбва да направишъ, но е оставено на твое разположение, да възприемешъ и изпълнишъ или не. Този законъ е тъй, както въ училищата. Баща ти те праща въ училище. Въ училището има опрѣдѣлени прѣдмети, които ще учишъ днесъ: история, география, математика, старобългарски езикъ и други нѣкои прѣдмети, но ти изклинчвашъ, не ходишъ на училище. Отидешъ си въ кѫщи, баща ти те пита. ходи ли на училище? — Е, малко бѣхъ боленъ — излъгвашъ. Излъжете баща си една лъжа. Послѣ излъжете учителя си — втора лъжа, Двѣ лъжи казвате, и тогава всичко изгубвате. Въ живота ви ставатъ много такива пропущения и вслѣдствие на това нашиятъ сегашенъ животъ е съграденъ върху множество такива малки погрѣшки. Затова днесъ сме дошли до това състояние. Запримѣръ, на нѣкои отъ васъ челата сѫ много малки. Защо? — Причини има. Изклинчвали сте да учите въ Божественото училище и сте слѣзли надолу, челото ви е слѣзло надолу. У нѣкои религиозни хора главитѣ имъ горѣ не сѫ развити. Защо? — Не сте ходили въ миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на нѣкой човѣкъ е станала такава, каквато не е трѣбвало да бѫде. Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея, Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши иерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а животътъ на земята е скаченъ съ тия иерархии. Ние не можемъ да прогресираме, безъ да спечелимъ благоволението на когото и да е отъ тѣхъ. Да не мислите, че можете въ свѣта да си пробиете пѫть друго яче. За да си пробиете пѫть въ свѣта, въ каквото и да е направление, непрѣменно трѣбва да имате едно горещо желание за това. Освѣнъ туй трѣбва да придобиете закона на пълното смирение, и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Нѣкой отъ васъ иматъ горещото желание да сѫ богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ добри и ставатъ добри; нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ чистосърдечни и ставатъ чистосърдечни, Не мислете, че добродѣтелитѣ, че учението може да се добие въ единъ животъ — нито въ единъ, нито въ два, нито въ десеть, нито въ двадесеть живота. Това е единъ дълъгъ процесъ. Туй знание, което сега добиете, то ще е за въ бѫдаще като основа на други едни знания, които ще се добиятъ. Та, казвамъ: при сегашното състояние, въ което сте, ще се явятъ много съмнѣния у васъ. Напримѣръ, тия съмнѣния често се зараждатъ и у теософитѣ, и у спиритиститѣ. Послѣднитѣ често извикватъ духоветѣ и се разговарятъ съ тѣхъ. Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма, въ плъть, и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия, азъ бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да отидете въ Мадагаскаръ, тамъ, ще ви открия голѣми работи. Това е единъ действителенъ случай. И наистина, около десетина души, видни теософисти, продаватъ имането си. „Яви се”, казватъ тѣ, „въ нашето общество единъ махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме въ Мадагаскаръ, а слѣдъ това ще реформираме Англия”. Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ, и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни но идете въ Америка, и въ Индия при индуситѣ, които съ хиляди години сѫ развивали своитѣ способности, та дано ви разкриятъ много нѣща. Ще отидете тамъ да придобиете своето първо посвѣщение. Какво ще бѫде то? За да ви приематъ въ школата си, какво ще ви правятъ? Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. Нѣкои ще отидатъ, ще се върнатъ въ Европа така инициирани ще кажатъ: ние минахме прѣзъ кръста. Индусътъ може да види нѣщо на този камъкъ, но европеецътъ само ще се въодушеви, че стоялъ на него 5 — 6 деня, ще си мисли, че е посвѣтенъ, че е видѣлъ нѣщо, но на този камъкъ нѣма никакви знания. Тия посвѣщения, които могатъ така да се дадатъ, това сѫ външната страна. Туй посвѣщение на този камъкъ изисква да знаешъ свойствата на органическата, твърдата материя, за да можешъ да видоизмѣнишъ своитѣ кости. Първото посвѣщение се дава, за да можешъ да научишъ онѣзи закони, чрѣзъ които да видоизмѣнишъ своитѣ кости, и мозъка, който се намира въ коститѣ. Слѣдователно, при този новъ строежъ на твоя мозъкъ, въ тебе ще нахлуятъ нови енергии. Знанията ти ще се разширятъ, умътъ ти ще се опрѣсни. Туй състояние наричатъ „възраждане” или, опрѣсняване на човѣка. А така, можешъ да седишъ и 10 дни на кръста и нищо да не научишъ. Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, но слѣдъ като слѣзе отъ него, възкръсна и тогава научи нѣщо. Кога? — Като слѣзе въ ада. Тамъ Той научи една отъ великитѣ тайни на живота. И Христосъ не бѣше самъ, двама бѣха. Този, Който То учеше, Учительтъ Му, Го заведе тамъ долу въ ада, да научи първитѣ уроци. Христосъ, като слѣзе долу на земята, каза: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратилъ долу въ ада”. Той слѣзе долу, въ ада, и Неговиятъ Учитель Му прѣдаде първия урокъ. По какво? — Първиятъ урокъ на абсолютна забрава, а то значи да дадешъ живота си напълно въ рѫцѣтѣ на Бога, и да не се роди въ душата ти никакво съмнѣние. — Господъ да постѫпва съ тебе тъй, както иска. Ни капка съмнѣние! Ако Учительтъ ти, те заведе въ ада и ти се осъмнишъ, ти си затворенъ тамъ, и тамъ ще останешъ. Слѣдователно, въ душата си Христосъ бѣше чистъ, и тъй чистъ излѣзе отъ ада. Ако не си чистъ, не можешъ да излѣзешъ. Докато човѣкъ не слѣзе долу въ ада, той нѣма да се качи горѣ. За да се качимъ на небето, необходимо е да слѣземъ долу, да оставимъ тамъ своитѣ съмнѣния. Мѣстото на съмнѣнията е адътъ, тамъ ще ги оставимъ. Слѣдователно, всички ние имаме съмнѣния. Азъ зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено. Пѫтьтъ, по който вървите има толкова съвпадения, та, мнозина отъ васъ, като иматъ толкова прозорливъ умъ, нека видятъ, дали туй, въ което се съмнѣватъ почива на нѣкакъвъ вѣренъ законъ или не. Не трѣбва само да се съмнѣвате, но трѣбва да опрѣдѣлите причината на туй съмнѣние. Туй съмнѣние се явява като една спънка въ вашето развитие, а сѫщеврѣменно става спънка на общия вървежъ на развитие съ извѣстни души, съ които сте свързани. Съ вашето съмнѣние, по нѣкой пѫть вие косвено въздѣйствувате и на Христовото тѣло, понеже сте удове на това тѣло. И Павелъ казва на едно мѣсто тъй: „На мѫки съмъ азъ още, докато се образува у менъ Христосъ”. Какъ ще се образува Христосъ? — Докато Любовьта вземе надмощие, понеже Любовьта е първиятъ Божественъ образъ. Щомъ Любовьта вземе надмощие, тя остава като единъ господствуващъ законъ надъ васъ, и всѣко съмнѣние ще се изхвърли навънъ. Щомъ дойде Любовьта, идва и свѣтлината, и тогава ние познаваме нѣщата тъй, както сѫ. Като ученици на школата, ще знаете, че въ която школа и да влѣзете, принципитѣ сѫ едни и сѫщи. Въ черната школа, въ черното братство ако влѣзете, тамъ пакъ не търпятъ съмнѣние. Вие нѣма да се съмнѣвате въ вашата кауза. Въ черното братство искатъ, като правишъ зло, да мислишъ, че то е необходимо, че то е доброто въ дадения случай. Ти нѣма да се съмнѣвашъ върху принципитѣ. Тѣ казватъ: ,,Ти трѣбва да вѣрвашъ и да не се съмнѣвашъ”. Щомъ се осъмнишъ, тѣ веднага те хващатъ и ти налагатъ най-голѣмото наказание, ще оковатъ ума и Сърцето ти въ вериги, докато се примиришъ. Въ Бѣлото Братство като се осъмнишъ, нѣма да те изключатъ, но ще те извадятъ навънъ, да понесешъ послѣдствията на своитѣ съмнѣния Въ всичкитѣ спиритически сеанси сѫ провѣрили този фактъ. Дойде на сеанситѣ една душа, която е излѣзла отъ черното братство и като каже нѣкоя истина, оплаши се и казва: „Идватъ, ще ме затворятъ сега”. Издала е нѣкоя истина. Слѣдователно, не мислете, че въ свѣта, въ който живѣете, можете да бѫдете свободни. Не! Този свѣтъ, дѣто живѣемъ е свѣтъ на борби, такива прѣплитания ставатъ, че вие не можете да бѫдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бѫдете самостоятелни въ вашата мисъль. Не, вие се лъжете. Борбата е отъ толкова векове, отъ толкова хиляди години, и вие можете да бѫдете подъ хиляди прѣплитания. За васъ е важно само да знаете, кои влияния да използувате. Тукъ е вашето спасение. Или казано на християнски езикъ, за васъ е важно да познаете въ дадения случай, една мисъль на вашия Учитель ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. Тази сутринь азъ ви казахъ, че задъ всѣко явление седи една разумна сила. Ако искате да използувате каквато и да е сила въ природата, въ окултната наука на Бѣлото Братство, трѣбва да имате разрѣшение, дали да употрѣбите тази сила или не, Може да я употрѣбите, но непрѣменно трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разрѣшение. Сега, азъ ви говоря върху този въпросъ и той трѣбва да се разрѣши между васъ. Знаете ли защо? Ако въ школата се допусне една мисъль противна на другитѣ веднага отвънъ, отъ противоположния лагеръ ще дойде едно течение, на което мнозина отъ васъ ще станатъ жертва Коя бѣше причината, че Христосъ стана жертва? — Юда, който внесе отвѫтрѣ отрицателни идеи. Отвѫтрѣ стана прѣдаването. Защо трѣбваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го прѣдаде той. Не можеше ли другъ нѣкой да прѣдаде Христа? Прѣдаването на Христа бѣше единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Крѣпостьта се прѣдаде отвѫтрѣ. Слѣдователно, въ школата, въ която ние живѣемъ, трѣбва да има единство въ принципитѣ. И тия принципи не сѫ наложени, азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти. Туй е по свобода. Знайте че ако вие злоупотрѣбите съ тази свобода, вие ще злоупотрѣбите спрѣмо вашата душа. Туй, за което ние сега работимъ е за Бога. То не е нито за менъ, нито за васъ, нито за България. Ние работимъ за една Божествена кауза. Ние имаме единъ планъ, за който сме дошли на земята и казваме: вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т. н. Дава ви се една задача, която, дали ще свършите или не, дали ще приемете или не, то е другъ въпросъ, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назадъ ще ви питатъ: защо не изпълнихте задачата? Въ тази задача, азъ съмъ казвалъ, ще имаме всичкото съдѣйствие на невидимия свѣтъ, на видимия свѣтъ. Азъ сега желая между васъ да се създадътъ по-меки отношения. Знаете ли по какъвъ начинъ? Запримѣръ, вие не можете да търпите нѣкои братъ, нали? Азъ ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ. Азъ не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни и двамата сте съ излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намѣритѣ единъ братъ, когото той обича, и ще му кажете: Моля, запознай ме съ този братъ. Той ще ви запознае съ него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо съ него нѣма да имате съобщения. Направете опитъ. Нека тия братя и сестри, които иматъ антагонизъмъ помежду си си дадатъ тайно кандидатурата. Ще направимъ единъ опитъ, да видимъ до колко е сполучливъ. Ще туримъ една срѣда, втора срѣда, да видимъ тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодѣйствие трѣбва да се прѣкарватъ прѣзъ тия благотворни срѣди, за да се породи една вѫтрѣшна хармония. Има и другъ начинъ, той е духовенъ начинъ, за да можешъ да търпишъ брата си. Той е слѣдующиятъ: ще се обърнешъ къмъ Христа и ще кажешъ: Господи, заради тебе, застани сега между менъ и моятъ братъ, прѣвърни неговото и моето сърце, да се опознаемъ. Този е най-добриятъ методъ. Само така ще се обърнатъ сърцата ви, душитѣ ви ще просвѣтнатъ, става ви леко и вие се поляризирате. Единиятъ става положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Веднага почвате да се измѣняте, и между васъ се поражда почить и уважение. Въ какво седи почитьта? Ето, азъ ще ви моля едно нѣщо. То е слѣдующето: понеже желанието на всѣки ученикъ въ школата е, той да бѫде изслушванъ, когато говори, то щомъ двама измежду васъ водите разговоръ, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влѣзете въ думитѣ и да се разберете. Туй е едно отъ условията за почить. Изкаже ли се единиятъ и бѫде внимателно изслушанъ, то като говори вториятъ, първиятъ ще има желание да го слуша. Прѣкѫснешъ ли го и казвашъ: чакай азъ — у него се явява едно подпушване. И той „чакай азъ”, и ти „чакай азъ”, чакай, чакай, излѣзе едно „пфиу”. Ще стане само на „чакай”. Трѣбва да бѫдете много внимателни помежду си! Говорите ли на нѣкой братъ, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срамъ да ви каже. Тогава у васъ пъкъ се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: братко, другъ пѫть ще продължимъ разговора, ще извините, че може би говорихъ повече, отколкото трѣбваше. Въ училището непрѣменно трѣбва да се отнасяте вѣжливо помежду си, ако искате да бѫдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, които ще ви наведатъ на голѣми неприятности въ живота, Азъ съмъ казалъ много пѫти на годишнитѣ събрания, че това ще направимъ, онова ще направимъ, но трѣбва да пристѫпимъ къмъ единъ опитъ. По нѣкой пѫть, като погледна лицата ви, хваща ме една тѫга. Знаете ли защо? Лицата ви сѫ тъй омърлушени, като че казватъ: то нашето се свърши, насъ нѣма да ни бѫде. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте подъ закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисьль да ви казва, че отъ васъ нищо нѣма да стане, при васъ седи другъ единъ великъ законъ, вие сте при единъ вѫзелъ на най-голѣмитѣ възможности, и отъ черната ложа искатъ да ви отнематъ възможностьта, да ви отвлѣкатъ вниманието. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ ми разказваше: „Идва ми една мисъль, зная, че не е моя, но ми подшушва: излѣзъ отъ това братство, не ти е тукъ мѣстото”. А, казвамъ, тѣ знаятъ, че тъкмо сега трѣбва да си тукъ. Тѣ ти казватъ да излѣзешъ, че като изгубишъ условията, пакъ да влѣзешъ. Не, не, ще седишъ вѫтрѣ и ще чакашъ. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия Учитель въ живота? Сега, между по-младитѣ, и по-старитѣ ученици, азъ искамъ да се установятъ едни правилни отношения. Има философски работи, които азъ съмъ зачекналъ, нѣкои отъ младитѣ слѣдъ 4 — 5 години ще бѫдатъ въ състояние да ги разбератъ. Нѣкои отъ по-старитѣ ученици, като мислятъ, че знаятъ, че разбиратъ великия законъ, тѣ сѫ на друга опасность, Ще започнемъ отъ А, В, това да го знаете. Не считайте, туй за докачение. Всички отъ А, В! Въ Бѣлата школа е тъй. Нѣкой може да е свършилъ три факултета, нищо отъ това — ще почне отъ божественото А, В — и бързо ще прогресира. Ще започнете основно, и нѣма да пропущате нищо Всичко въ вашето съзнание ще бѫде тъй, че да не става никакво пропукване Ще кажете; Учительтъ ни връща къмъ А, В. Не, не ви връщамъ, азъ ви тикамъ напрѣдъ. Знаете ли какво нѣщо е Божественото А, В? Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ тази, да придобиешъ съзнанието, че Богъ е съ тебе! Да знаешъ, че като седишъ на бойното поле, Той ти казва; ,,Стой, не бой се!” Изпитва те Господъ. Господъ казва: „Стой!” Гранатитѣ падатъ прѣдъ тебе 4 — 5 — 10 м, — ще стоишъ, нѣма да те поврѣдятъ. Около тебе навсѣкѫдѣ редъ гранати падатъ, но ти ще седишъ и ще чувашъ Божия гласъ: „Не бой се!” Да не бѣгашъ! Слѣдъ туй ще ти каже: „Прѣмести се на 100 крачки!” Веднага ще се прѣместишъ. Ще ти каже: „Стой тукъ!” Веднага започва другото обстрѣлване. Пакъ ти казва: „Прѣмести се на още 100 крачки|” Пакъ обстрѣлване, но отъ тебе нѣма да падне мито единъ косъмъ. Ще опиташъ единъ великъ законъ. Питамъ: слѣдъ като те прѣкара Господъ прѣзъ бойното поле, минешъ презъ тия шрапнели и останешъ здравъ, въ тебе нѣма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можешъ да разчиташъ? — Ще се зароди туй съзнание. Втори опитъ. Ще прострятъ единъ тънъкъ конецъ отъ макара, който само отъ тяжестьта на 1/2 клгр. може да се скѫса, и ще ти кажа: „Мини прѣзъ този конецъ!” Ти ще минешъ безъ да се скѫса той. Ще минешъ единъ пѫть, ще минешъ два пѫти, три пѫти, ще се хоскашъ на конеца, и той нѣма да се скѫса. Десеть пѫти ще минешъ прѣзъ конеца. Питамъ: слѣдъ като направишъ този опитъ, нѣма ли у тебе да се засили вѣрата, че има нѣщо въ свѣта, което въ най-слабитѣ случаи въ живота ни подържа? Трети опитъ Господъ ще те прѣкара да минешъ прѣзъ всичкитѣ твои неприятели, всички те вардятъ съ пушка, всички се ококорили, и ти казватъ: „Не можешъ да минешъ отъ тукъ”. Ще минешъ единъ пѫть, два пѫти, и никой нѣма да те види. Питамъ: нѣма ли у тебе да се зароди вѣра, че има сила, която те пази? — Ще се зароди, Туй е положителна вѣра, положително знание. Нѣма да се съмнѣвашъ, ще минешъ, а като ти каже: „Спри!” ще спрешъ и ще опиташъ че въ думитѣ Му нѣма никакво изключение. Ще знаешъ, че ти си свързанъ съ Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ. И отъ главата ти нѣма да падне нито единъ косъмъ. Азъ бихъ желалъ, като ви каже: ,,Направете това”, и вие да го направите. А сега, често опитътъ излиза несполучливъ, защото, когато Господъ ти говори, ти не слушашъ, а послѣ се зароди желание да изпълнишъ волята Му, но Той казва: „Сега ще чакашъ”. Знаете ли какво е туй говорене? Азъ ще ви говоря нѣкой пѫть за него. Нѣкои казватъ: Духътъ ми говори. Въ Цариградъ, на единъ осиромашелъ евангелистъ проговорилъ Духътъ и му казва: „Ще отидешъ при единъ отъ мисионеритѣ, ще му поискашъ 3,000 лв., и той ще ти даде”. Отива при единъ мисионеръ и му казва: „Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.” — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така, азъ щѣхъ да имамъ 3,000 лв, а въ сѫщность нѣмамъ такива. Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не, азъ нѣмамъ пари, ти не си разбралъ”. Най-послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?” — Остави се, Духътъ ми говори да отида при единъ отъ мисионеритѣ да ми даде 3,000 лв., но не мога да разбера при кого да отида. „А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ” — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую. Туй не е право схващане. Единъ ходжа срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне. Та, ние, трѣбва да различаваме Божественото отъ човѣшкото. Има начини, на различаване. Божественото не говори отъ горѣ, отъ главата ти. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане”, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане. Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби. Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”. Този, на когото стана гарантъ изяде паритѣ. ,,Е, нѣма нищо”, казва: „духоветѣ тъй казаха, ще го търпимъ”. Дойде онзи книжарь, който му давалъ книги, казва му: „Или да платишъ, или да се закълнешъ”. Щомъ духоветѣ казватъ ще, платя, нѣма да се кълна. Азъ харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра. „А” казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ азъ, че не съмъ ги разбралъ право”. Той не казваше „тъй рекълъ Господъ”, но — ,,тъй рекли духоветѣ”. Блажени вѣрующитѣ! Азъ бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра. Той бѣше отличенъ човѣкъ, въ всѣко отношение, разсѫждаваше философски, но дойдеше ли до духоветѣ, казваше: „Тукъ разсъждения нѣма. На насъ говорятъ по-висши сѫщества, азъ съмъ ученикь и ще изпълня всичко”. Щомъ нѣма духове, той казваше: ,,Азъ съмъ лѣкарь”, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове. Щомъ дойдатъ духоветѣ, пита ги: какво да се даде на болния? - Намагнитисана вода. „Слушай”, казва на болния, ,,има една медицина по-висока отъ нашата, тя е медицината на духоветѣ. Като пиешъ намагнитисана вода ще оздравѣешъ. И дѣйствително, той лѣкуваше добрѣ. Дойде нѣкой боленъ при него, даде му намагнитисана вода, и слѣдъ единъ мѣсецъ оздравѣва Той казваше: „Трѣбва да знаете, че когато духоветѣ намагнитизиратъ водата, всичкитѣ болести се лѣкуватъ”. Той лѣкуваше по два начина. Всѣкога запитваше духоветѣ: какъ да лѣкувамъ, по научно-медицински начинъ или чрѣзъ намагнитисване? Ако му се кажеше, че трѣбва да лѣкува по медицински начинъ, той даваше хапове, доста вещъ медикъ бѣше, но щомъ му казваха да лѣкува по начина на духоветѣ, веднага даваше магнитическа вода, безъ никакви хапове. И казваше: „Тази магнитическа вода е хиляди пѫти по-силна отъ нашитѣ лѣкарства”. Слѣдователно, съмнѣнието се заражда още отъ неразбиране на нѣщата. Съмнѣнието ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влѣзете въ примката му. „Всичко изпитвайте” казва Писанието, „доброто дръжте”. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си, Но, за успѣха въ науката е потрѣбно сила въ мозъка, За успѣха въ всѣко, едно искуство, за успѣха въ каква и да е область на живота се изисква сѫщо сила. Вие, ученицитѣ въ тази школа, напразно харчите излишна енергия Запримѣръ, ученицитѣ, съ речено — казано, харчатъ грамадна енергия. Туй е демагнитизиране. Щомъ одумвашъ единъ човѣкъ, ти му правишъ услуга. Ти се свързвашъ съ него и се демагнитизирвашъ. Защо? Защото когато говоришъ за него, законътъ те свързва. Когато обичашъ, и когато одумвашъ, законътъ те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате, колкото искате, то е за васъ, за мене е безразлично. Азъ зная, че нѣма да се откажете, поне въ най-минималната степень, то е пакъ полза. Да кажемъ, че днесъ можешъ да одумашъ десеть души постарай се утре да одумашъ само едного. И азъ забѣлѣзвамъ, често правя опити, отивамъ въ нѣкоя кѫща, и опитвамъ, дали тамъ хората одумватъ или не. Има единъ законъ на противодѣйствие. Едва седна, почне нѣщо да ме шишка да ми казва: Кажи де, кажи де. Първото нѣщо: ще се въздържашъ. Има нѣща, които трѣбва да казваме, но има нѣща, които не трѣбва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди въ слѣдующето: Направете опитъ! Седнете за 1/2 часъ тихо и спокойно и си кажете: Нѣма да мръдна. Веднага почва щипене отъ тукъ — отъ тамъ. Не правите ли никакво обѣщание, нищо нѣма да ви щипе. Дадете ли обѣщание да сте спокойни за 1/2 часъ или 20 минути и седнете на столъ, всичкитѣ щипения ще дойдатъ. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути врѣме ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате съ тѣхъ ще изброитѣ колко щипения сѫ били. Туй щипене е на физическото поле. Ако успѣете да не му се подадете, то ще влѣзе въ вашето астрално, тѣло, и ще ви подшушне: кажи, кажи онова, което ти казаха. Туй подшушване ще бѫде нито въ кленъ, нито въ рѫкавъ. При съмнѣнията се явява и нѣщо друго. Ние направимъ една погрѣшка и търсимъ причината извънъ себе си, казваме: азъ я направихъ, защото тъй и тъй бѣше. Не, ти просто ще констатирашъ една своя погрѣшка и ще кажешъ: азъ, въ дадения случай, имахъ слаба воля, не устояхъ. Сърцето ми не устоя, умътъ ми не можа да схване нѣщата. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрѣшка, защото нѣма да се мине много врѣме, ще дойде и втора погрѣшка. За нея трѣбва да бѫдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пакъ се помолете. Молете се за всѣка една грѣшка. Цѣль день ще водишъ борба, 99 сражения ще имашъ и като направишъ 99 сражения ще кажешъ - победата е моя. Но, 99 пѫти трѣбва да се молишъ, да се свържешъ съ Бога. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да бѫде като ахтапода — ти пущашъ, той не пуща. Сега, нѣкои отъ васъ искатъ да влѣзатъ като ученици, но като прѣтърпите 10 несполуки вие сте готови да се осъмните. Даже и вънка въ свѣта да сте, вие ще имате сѫщитѣ изпити. Нима Стамболийски нѣмаше изпити? Нима неговитѣ рѫководители не му подшушнаха: напустни властьта! Колко пѫти му подшушнаха: но той не слушаше. Той се самозабрави въ властьта, мислеше, че е силенъ, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята сѫ слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате прѣдъ най-голѣмата опасность. Туй да го имате като законъ. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голѣмото Божие благоволение. Затуй въ Писанието се казва: ,,Господъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи”. Провѣрявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървѣлъ по пѫтя на Христа, ако въ своето управление не би допусналъ нито една капка кръвь, нѣмаше да има никакво отклонение, и неговиятъ животъ нѣмаше тъй да се изложи, но понеже той допустна това, допусна се и този край. Казвамъ, въ школата: допущатъ се тия нѣща, обаче не трѣбваше да го убиватъ, защото българитѣ се свързватъ съ него и за въ бѫдаще ще изплащатъ. Тѣ нѣмаха право да го сѫдятъ. Ако бѣха просвѣтени, трѣбваше да оставятъ да го сѫди невидимия свѣтъ, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне къмъ Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля”. А при това разрѣшение на въпроса, което дадоха българитѣ, отъ чисто окултно гледище, той влиза сега въ невидимия свѣтъ, и тамъ може да направи сума пакости, до като дойде въ съзнание. Сега, вие може да имате и други изкушения, такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всѣки може да попадне въ тѣхъ, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се въ Писанието: „Отмъщението е мое”, Вие ще живѣете безъ отмъщения! Свѣтътъ може да живѣе по свои закони, тѣ иматъ право да постѫпватъ тъй, но ние ще поспѫпваме споредъ нашия законъ. Нашиятъ законъ е законьтъ на Любовьта, ние трѣбва да вървимъ по този законъ и ще имаме Божието благословение. Ако вървимъ по Божия законъ, нито единъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ни. Защо? — Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи въ свѣта седятъ въ рѫката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, до сега въ школата трѣбваше да воюваме съ редъ съмнѣния. Послѣ, друго нѣщо трѣбва да знаете и да го спазвате. Азъ не мога да говоря, когато вие искате, или когато азъ искамъ. Това е по човѣшки. Азъ искамъ да спазвамъ онзи Божественъ законъ, споредъ който мога да ви говоря въ най-благоприятни случаи, тогава когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да ви предамъ една Истина, която да ви ползува, защото, ако въ вашитѣ умове и сърца не е този Божественъ Духъ, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли свѣтлина, за да се ползувате, тогава говореното нѣма да има смисъль. Туй е Божествено. Щомъ нѣма този Божественъ Духъ да ви говори, сѣмето е паднало на лоша почва. Не само азъ, но и вие трѣбва да спазвате този законъ. По нѣкой пѫть вие ме виждате не такъвъ, какъвто искате да бѫда. Защо? Вие още не разбирате какво нѣщо е отговорность въ свѣта. Да кажемъ, имате отговорность за нѣща, които сѫ важни, и въ единъ даденъ моментъ се рѣшава една такава важна сѫдба въ свѣта, дѣто азъ трѣбва да внимавамъ, а вие се занимавате съ посторонни въпроси. Има врѣме за философскитѣ въпроси въ свѣта. Та и вие, като ученици въ школата, всѣки си има свои задължения. Казвамъ ви: втори пѫть когато влѣзете въ този салонъ, седнете тихо и спокойно на единъ столъ, споредъ това, гдѣто е влѣчението ви. Всѣки да седне тамъ, гдѣто теченията сѫ най-благоприятни за него. Нека се намѣсти всѣки кѫдѣто иска, за да видимъ какъ ще излѣзе работата. Е, тогава, стенографитѣ кѫдѣ ще бѫдатъ? — Стенографитѣ ще си прѣместятъ и мѣстата и маситѣ, кѫдѣто искатъ. И тѣ могатъ да се мѣстятъ. Азъ искамъ всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използувате закона. По този начинъ ще се избавяте отъ много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трѣбва да се калите, да бѫдете силни, защото слѣдъ тия 10 години ще има единъ такъвъ великъ изпитъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Вие ще трѣбва да бѫдете герои. Този изпитъ ще бѫде не само за васъ, но и за цѣлия свѣтъ. Вие трѣбва да бѫдете герои, да посрещнете този моментъ. Ще има едно такова силно проявление на духовния свѣтъ, такова мощно сътресение по цѣлия свѣтъ, и вънъ и вѫтрѣ, че всички глави ще узрѣятъ. Даже и най-заспалитѣ хора ще се пробудятъ. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече въ края на тази епоха и всички ще минете прѣзъ 35,000,000° топлина. Разбирате ли? Този токъ ще прѣмине прѣзъ този свѣтъ, и той ще бѫде прѣчистенъ. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на свѣта. Ще мълчите, то е за васъ. На свѣта може да кажете: ние знаемъ нѣщо много хубаво, което ще се случи слѣдъ 10 години. Ами че хубаво е, какъ не! Свѣтлина ще дойде! Затуй именно сега ние въ школата искаме да ви калимъ, геройски да посрещнете нѣщата и да се ползувате отъ тѣхъ. Нѣма да казвате: ще умремъ. Не, ще минете отъ едно съзнание въ друго и пакъ ще се срещнемъ. И тукъ, и тамъ пакъ ще се срещнемъ. Не мислете, че втори пѫть като дойдете на земята, пакъ ще се трудите да ме намѣрите. Не, и тукъ на земята, и тамъ горѣ въ духовния свѣтъ, свѣтътъ е единъ. Горѣ и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: добрѣ издържахте изпита си, радвамъ се, туй е хубаво. Азъ желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпитъ. Ако не е така, азъ не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малкитѣ спънки, които ще дойдатъ, тѣ сѫ като тия щипения, не ги считайте за нѣщо голѣмо. А това, речено-казано, това сѫ малки закачки. Ще вървитѣ напрѣдъ. Въ тия 10 години вие трѣбва да научите нѣщо. Въ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдемъ слаби. Ние ще воюваме, Какъ? Ако вие бѣхте готови ученици, щѣхме да прѣкараме една електрическа вълна отъ нѣколко милиона волта и съ нея да нагорещимъ всички пушки и топове на неприятеля Какво ще правятъ тѣ слѣдъ това, какъ ще воюватъ? — Ще отстѫпятъ настрана, и ние ще бѫдемъ свободни. Ще нагорещимъ всички камъни по пѫтищата. Какъ ще минатъ? Ще нагорещимъ всички земни течения, че като минатъ, краката имъ ще се спънатъ. Кого ще гонятъ? Никого нѣма да гонятъ. Тъй ще бѫде, като дойде Бѣлото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Бѣлитѣ Братя ще пуснатъ такава артилерия, каквато свѣтътъ не е виждалъ. Ще пуснатъ тия подземни токове, та всички хора да познаятъ, че има единъ Великъ Законъ, на който всички сѫщества трѣбва да се подчинятъ. Нѣма да остане човѣкъ, който да не каже: Господи, да бѫде твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние до сега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататъкъ трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи. Такова желание трѣбва да се зароди у всички хора, у жени и мѫже, у млади и стари, у професори и всички на единъ гласъ така ще викатъ. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. На всѣкѫдѣ трѣбва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултнитѣ братства въ Индия, и въ Англия — навсѣкѫдѣ сега се обединяватъ. Туй обединение става вече въ духовния свѣтъ, а за тази физическа връзка, тѣ ще почнатъ да пращатъ свои депутации да се опознаятъ. Опознаването сега ще става бързо. Дойде единъ братъ отъ Чехия и разказва, че тамъ се интересуватъ за окултнитѣ братя въ България. Запитватъ какво е нашето вѣрую. И отъ Америка вече се интересуватъ. Единъ нашъ братъ ми разправя, че намѣрилъ тамъ братя. Азъ му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намьрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ. Но сега ми пише вече, че ги намѣрилъ, какъ ги намѣрилъ, какво е тѣхното мото и т. н. Тѣ му казватъ тъй: „Ние държимъ запалени нашитѣ факли на пѫтя, по който ще минатъ нашить братя, за да може да ни видятъ и дойдатъ при насъ”. Слѣдователно, Бѣли Братя има навсѣкѫдѣ, но ще ги търсите. Ще ги намѣрите, ще се запознаете съ тѣхъ, но трѣбва да бѫдете добри, примѣрни ученици, да изправите живота си, да провѣрите, да опитате всичко. Азъ искамъ да опитате всичко туй, което ви говоря и да кажете: всичко туй което нашиятъ Учитель говори, е вѣрно. Искамъ да се увѣрите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се увѣрите въ истиностьта на думитѣ ми, да кажете: Учительтъ е билъ нѣщо по-хубаво, отколкото въ постскриптума. Сега разбираме вѫтрѣшния, скрития смисъль на живота и можемъ вече да започнемъ една нова работа. Само по този начинъ ще се осмисли вашия животъ. И въ душата на млади и стари нѣщо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете радостни и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най-послѣ добихме това, което търсихме. Сега ще работимъ за Господа. Не само тогава, но и сега ще работимъ за Господа. Азъ ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ! Азъ трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство. Вие още не го познавате Искамъ всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Въ себе си тъй ще кажете: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство , на което Христосъ е глава. И на другитѣ сѫщото ще казвате: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Бѫдете смѣли въ себе си, и ще видите дали ще пострадате или не. Пъкъ на външния свѣть може да казвате, че сте окултисти. Теософитѣ казватъ: „Ние сме ученици на Бѣлата Ложа”. Кое е по сѫществено, Бѣлата Ложа или Бѣлото Братство? „Бѣлото Братство”, това е първото име, но то има по-свещено име, което сега не смѣя да го произнеса. Дръжте туй име въ себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасятъ. Кѫдѣ е туй Братство? Ще ви кажемъ кѫдѣ е. Църквата казва: „Вие сте еретици”. Не, ние сме членове на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Ако Христосъ е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, нѣма какво да ни злословитѣ, нѣма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. — Слѣдователно, една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние — глава на Всемирното Бѣло Братство. Кое е по-ефикасна дума? Всемирното Бѣло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя” означава живи сѫщества, а „църквата” подразбира хора на съдържанието. И едното и другото сѫ важни. Тогава ще имате прѣдъ видъ слѣдното: въ Всемирното Бѣло Братство употрѣбяватъ три метода за работа. Единиятъ методъ е методътъ на Любовьта, по който методъ Христосъ сега работи. Вториятъ методъ е методътъ на Мѫдростьта, а третиятъ методъ е методътъ на Истината. Това сѫ три метода, три школи, които Бѣлото Братство употрѣбявя едноврѣменно. Слѣдователно, ние боравимъ и съ Любовьта, и съ Мѫдросьта, и съ Истината едноврѣменно. Христианитѣ боравятъ само съ Любовьта, теософитѣ — съ Мѫдростьта, а йогитѣ употрѣбяватъ Истината за услуга на волята въ нейното физическо проявление. И тъй, въ Бѣлото Братство изучаването на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ методи за работа, за да се образуватъ онѣзи духовни връзки за служене на Бога. Казва Христосъ: „Търсете Царството Божие въ Неговото проявление, и всичко друго ще се приложи”. Тази е идеята. Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ”. Бѣлитѣ Братя сѫ служители на Бога, тѣ сѫ ангелитѣ. Това е, което се подразбира въ стиха. И азъ ще се отрека отъ него не прѣдъ Бога, но прѣдъ тия братя. Вие трѣбва да казвате: ние се готвимъ за ученици, да влѣземъ въ туй Всемирно Бѣло Братство, на което Христосъ е глава, и въ стремлението си нѣма да отстѫпимъ нито една крачка, нѣма да се отречемъ отъ принципитѣ Любовь, Мѫдрость и Истина. Само така ще станемъ Негови членове. Станемъ ли Негови членове, и ще започнемъ истинския животъ. Азъ ще се спра нѣкой пѫть да ви поговоря върху Бѣлото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете съ законитѣ на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъжъ. Ако бѣхте готови, трѣбваше да ви приведемъ между тия Бѣли Братя, да ги видите, но тѣ не пущатъ когото и да е. Разбирате ли? Та, сега нѣма да се обезсърчавате. Имате една велика задача, и не трѣбва да напуснете живота си. Азъ съмъ билъ толкова снизходителенъ, толкова внимателенъ, никога не съмъ изисквалъ да напуснете жена си и дѣцата си. Но, единъ день ще кажа нѣкому да напусне жена си, дѣцата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгорѣ. Каже се нѣкому да напусне жена си. „Какво ще правя?” Ще идешъ да извършишъ такава и такава задача. Че щѣли да станатъ раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отдѣлишъ самъ и ще отидешъ въ Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мѫжътъ и жената поотдѣлно, но, като дойде този моментъ, трѣбва да бѫдете готови да изпълните една заповѣдь Ако дойде този важенъ моментъ и се даде тази заповѣдь, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. Запримѣръ, на нѣкой ученикъ азъ заповѣдвамъ да си извади единъ билетъ и да отиде въ Америка. Дава му се единъ затворенъ пликъ, и макаръ, че не знае езика, казва му се; „Ще отидешъ!” Нѣма по велико нѣщо отъ това! Какъ, на Иоана, запримѣръ, Господъ каза: „Иди въ Ниневия да проповѣдвашъ!” Можа ли да избѣга? Отиде въ Испания и послѣ се върна. Казваше: „Мѫчно е да риташъ срѣщу остенъ”. Послѣ отиде въ Ниневия и много врѣме проповѣдваше тамъ. На всѣки единъ ученикъ ще се даде една задача, и въ тази задача се рѣшава неговото иницииране, да мине отъ една степень въ друга, да мине отъ единъ класъ въ другъ. Будни трѣбва да бѫдете сега, та ще учите. И тия нѣща ще дойдатъ, за нѣкои ще дойдатъ по-рано, за нѣкои по-късно, но все-таки ще дойдатъ въ живота ви. И казвамъ: да се не обезсърчавате, много минало, малко останало Апостолитѣ, които живѣха прѣди 2000 години, казваха; „Близо е деньтъ Господенъ”, а това бѣше прѣди 2000 години. Какво търпѣние имаха тѣ! И пророцитѣ, и тѣ сѫщо. А сега ние казваме: „Деньтъ Господенъ е на нашия прагъ”. Братя, първиятъ звънецъ е ударилъ, оставатъ още два! И като ударятъ послѣднитѣ два звънци, всичкитѣ царства на земята ще бѫдатъ царства на Бѣлото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всичкитѣ хора тогава ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога. Тия сѫ великитѣ мисли, великитѣ идеи, които бѫдещето носи въ себе си. За сега имаме още нѣкои мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолѣемъ. Азъ ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ. Тѣ сѫ извѣстни задачи, които трѣбва да рѣшите. Другъ пѫть ще ви кажа, какви задачи има да рѣшавате и трѣбва да ги рѣшите правилно, разбира се, всѣки човѣкъ споредъ това, което има — нѣкой повече, нѣкой по-малко. Размишление! 30 лекция на общия окултенъ класъ (II година) 17.VI. 1923 г. Печатница Малджиевъ - Русе.
  3. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКАТА РАДОСТЬ Размишление Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. Изпѣхме упражненията “Духътъ Божи” и “Богъ е Любовь”. За идущия пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ качества на Божията и човѣшката любовь.” Ако посѣтите днесъ кой и да е европейски градъ, разбирамъ тия голѣмитѣ градове, ще намѣрите едно противоречие, т. е. въздухътъ тамъ не е чистъ, кѫщитѣ сѫ почернѣли, като негри сѫ черни. Ако ви попитатъ, кои сѫ причинитѣ за почернѣването, вие ще кажете: “Фабрикитѣ и кѫщитѣ, отъ които постоянно излиза димъ, сѫ причина за това нѣщо.” Питамъ, безъ кадежъ не може ли? Засега това е най-практично. Съврѣменната наша култура и съврѣменниятъ ни животъ носятъ отпечатъкъ на този кадежъ. Кѫдѣто и да влѣзете, въ която кѫща и да влѣзете, все ще намѣрите остатъкъ отъ чернило. Огъньтъ и кѫщата не сѫ тъй чисто нѣщо. Казватъ, външнитѣ условия налагатъ тѣзи нѣща, безъ фабрики не може. Може, но за сега не може. Днесъ тѣ сѫществуватъ като фактори въ живота на хората. Може да питате: “Безъ огънь не може ли?” - При сегашнитѣ условия не може. Сега ние прѣнасяме алегорично - огъньтъ - къмъ сѫщностьта на живота, понеже той е потрѣбенъ за нашето тѣло, а не за нашата душа. Фабрикитѣ сѫщо тъй сѫ потрѣбни за нашитѣ тѣла, за да се обличаме; тѣ не сѫ потрѣбни за душитѣ ни. Отъ тукъ изваждамъ заключението: когато служимъ за нашето тѣло, все ще има чернило, все ще има огънь. Този огънь нѣкой пѫть ще бѫде приятенъ, нѣкой пѫть нѣма да бѫде приятенъ, зависи въ какво положение ще се намѣришъ. Сега мнозина отъ ученитѣ, вие още не сте отъ ученитѣ, понѣкой пѫть обичатъ да критикуватъ. Обаче, не всѣки е роденъ да критикува. Критиката трѣбва да оставите за мѫдрецитѣ, за адептитѣ, за най-ученитѣ хора, а ученикътъ - ни дума за критика. Започне ли ученикътъ да критикува, отъ него нищо нѣма да излѣзе, защото ще се ангажира само въ една посока. Критиката не донася никакво благо за човѣка, особено за ученика. Да допуснемъ, че ученикътъ се съмнѣва, често има такива примѣри, и казва: “Нали имамъ право да се съмнѣвамъ?” Не, понеже животътъ ни на земята е кѫсъ, ние нѣмаме врѣме да разискваме, да разсѫждаваме съ години, съ вѣкове, да се съмнѣваме, дали нѣкой въпросъ е правъ, или кривъ. Единъ въпросъ може да се разреши въ 2-3-5 минути, дали е правъ или кривъ. Ще ви дамъ единъ примѣръ: прѣдставете си, че вие вървите по пѫтя, носите една чанта съ скѫпоцѣнности, отъ които зависи материалния ви животъ и се страхувате за нея. По едно врѣме виждате единъ познатъ човѣкъ отъ вашата народность и се зарадвате, че идва да ви помогне. Но той не ви вдъхва довѣрие - гледате чантата, гледате него, започвате да се съмнѣвате, казвате: “Ами, ако ме обере, като се научи какво нося?” Вие се съмнѣвате, дали този човѣкъ ще ви обере, или нѣма да ви обере. Този въпросъ може да разрѣшите въ двѣ минути. Какъ? - Щомъ се съмнѣвате, дайте му чантата да я носи! Ако избѣга съ нея, правъ сте, значи вие сте намѣрили истината. Ако пъкъ, слѣдъ като ви вземе чантата и послѣ ви я даде, вие ще познаете вашата погрѣшка, ще видите, че вие сте кривъ. Този въпросъ може да се разрѣши въ двѣ до петь минути: ако не донесе чантата правъ сте; ако я донесе, кривъ сте, нѣма защо да седите, да разрѣшавате този въпросъ философски. Такова душевно състояние, на съмнѣние, имаме когато теоритизираме само, дали нѣщо е право или не. Човѣкъ лесно може да се опита, правъ ли е или не. Въ такъвъ случай ще му дадете чантата, за да го изпитате. Казвате: “Еди-кой си говори лошо за тебе.” Щомъ говори лошо, задигналъ е чантата; щомъ говори добро за тебе, донесълъ ти е чантата. Тогава мисли за него, че е добъръ човѣкъ. Въ всички положения се радвайте! Ако говори лошо, ще знаете истината; ако говори добро, пакъ ще знаете истината. Не трѣбва да съжаляваме за нищо. Защо трѣбва да съжаляваме? Защо се радваме за хубавитѣ работи, а скърбимъ за лошитѣ, за онѣзи работи, които мислимъ, че намъ сѫ неблагоприятни? Ние не знаемъ крайната цель на онова Божествено проявление въ свѣта; ние не знаемъ, каква е крайната цель на живота. Има догадки, които философитѣ правятъ, но има нѣща, които не знаемъ. Всички твърдятъ, че въ доброто, което изживѣваме, седи човѣшкото блаженство. Туй можемъ да прѣдполагаме. Има съврѣменни религиозни хора, които казватъ, че човѣкъ се спасява чрѣзъ благодать. Спасение чрѣзъ благодатъ не е учение, то е методъ. То е учението на апостолъ Павла - чрѣзъ благодатъ се спасява човѣкъ. Той взима за основа въ живота вѣрата. Благодатьта е второстепенъ методъ. Що наричаме благодать? Ето какво подразбирамъ подъ благодать. Слѣдъ като насадя 200-300 ябълчни дървета, череши, сливи и ги оградя наоколо, това означава, че сѫ подъ моя грижа, въ благодать сѫ тѣ. Обаче, каква е сѫщностьта на въпроса? Туй е материалната страна. Слѣдъ това ти питашъ: “Ама по кой начинъ сега да се спася?” Веднъжъ ти си спасенъ, като си ограденъ, какво има сега да кажешъ за благодатьта? Какво остава слѣдъ благодатьта? Кое иде слѣдъ нея? - Нѣщо по-дъблоко иде слѣдъ благодатьта. Тя е външенъ изразъ. Вие казвате: “Ние сме прѣдъ прага на новата година.” Въ свѣта има само една нова година и една стара година. Ние ще започнемъ новата година, както сме започнали и старата година. Началото и на двѣтѣ знаемъ. Края не знаемъ. Старата година край нѣма и новата година край нѣма. Ние познаваме само началото, посрѣщаме само началото на всѣка година. Тази година може да бѫде нова година на радость, а може да бѫде и нова година на скръбь; тя може да бѫде нова година на подигане, а може да бѫде и нова година на падение. Всичко може да се случи. Отъ какво зависи падението на човѣка? То зависи отъ самия него. Когато видимъ хубавитѣ, красивитѣ нѣща въ свѣта, ние трѣбва да имъ се радваме, но не и да искаме да ги обсебимъ. Не е позволено да пипаме красивитѣ нѣща, а трѣбва да се учимъ отъ тѣхъ. Отъ свѣтлината на красивото, на хубавото ще се учимъ. А ако вие дойдете при мене, ето какъ бихъ постѫпилъ. Идвате да ме питате нѣщо върху нѣкой философски въпросъ. Ако азъ ви кажа туй или онуй, каквото и да ви говоря, ще се роди нѣкакво съмнѣние въ васъ и вие ще кажете: “Това е негова философия, той си мисли така, пъкъ и азъ съмъ свободенъ да мисля, както искамъ.” За да се избегне туй противорѣчие, казвамъ, ти имашъ свещена книга, ела да четешъ на моята свѣщь, да прочетешъ еди-коя си глава на моята свѣтлина и като я прочетешъ, ще видишъ, че има нѣщо ново. Слѣдъ това иди и мисли върху туй новото, което прочете отъ твоята книга. Туй е Божественото. Всѣки день Богъ отваря листата на твоята книга. Мисли върху великото, което Богъ е вложилъ въ душата ти, нова глава си прочелъ. Прочети я и нека тази малка радость да се всели въ душата ти Сега казвате: “Да ни нагостятъ нѣкѫдѣ!” Любовьта не седи въ нагостяване; любовьта не седи въ сладки думи; любовьта не седи въ правене кѫщи. Любовьта седи въ нѣщо много малко: като видя нѣкого на пѫтя, да се зарадвамъ заради него, безъ да се разговарямъ съ него, менъ да ми е приятно, че съмъ видѣлъ единъ свой братъ. Туй е Любовь! За този, за когото се радвамъ, безъ да му говоря, всичко мога да направя за него. Туй е Божественото! Когато получа едно малко благо, отъ Бога или когато нѣкой ми направи нѣкое добро, азъ се радвамъ. Или пъкъ азъ се радвамъ, щомъ видя, че нѣкой прави добро. Казвамъ: “Колко се радвамъ, че видѣхъ туй добро!” Наскоро дойде при мене единъ младежъ, който ми разправи една своя опитность, отъ която неговото сърце трепнало, зарадвало се. “Азъ, казва той, отъ дълго врѣме бѣхъ изгубилъ впечатление за Бога, сърцето ми бѣше закоравѣло, изпълняше се отъ недовѣрие, съмнѣние. Четохъ всички по-видни философи, но никѫдѣ не можахъ да намѣря разрешение на въпроситѣ, които ме вълнуваха. Една вечерь се връщамъ отъ работа, сега наскоро бѣше това, гледамъ едно куче на трамвайната линия, сгушило се, трепери. Азъ се спрѣхъ, казахъ си: Горкото куче, и то страда като мене, азъ страдамъ като човѣкъ, то страда като куче и нѣма кой да се погрижи заради него. Отъ толкова врѣме не бѣше се смѣкчавало сърцето ми! Изведнажъ ми потекоха сълзи. Взехъ кучето, занесохъ го въ кѫщи и една малка радость изпълни сърцето ми. Като направихъ тази услуга на това куче, то се зарадва и азъ се зарадвахъ.” Казвамъ ви, внимавайте на малкитѣ работи! Ние търсимъ великитѣ работи, а прѣнебрегваме малкитѣ. Дойдемъ нѣкой пѫть до третото небе, търсимъ ангели, светии, а не знаемъ, може би, чрезъ най-малкото куче Божиятъ духъ ще ни проговори. Той, като работи въ насъ, ще даде единъ потикъ на душата ни, тя ще затрепти, ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко сѫщество, чрѣзъ което се проявилъ духътъ Божий. За въ бѫдаще, отъ тази нова година нататъкъ, отдавайте внимание на слабитѣ, не ставайте съблазънъ никому! Да съблазнишъ е лесно. Не съблазнѣвайте никого, бѫдете тъй искренни въ душата си, да носите Божията видѣлина! Отвънъ може да имате съмнѣния, но въ душата си трѣбва да бѫдете крайно искрени. Туй е великото! Когато Богъ види, че ние вършимъ волята Му, за Него нѣма двѣ мнѣния, Той всѣкога е готовъ да ни благослови и даде онази вѫтрѣшна радость, която е въ Него. Сега всички страдате. Понѣкой пѫть страдате отъ човѣшки работи. Общи сѫ тѣ. Като ви наблюдавамъ, вие страдате отъ сажди, но неизбежни сѫ тѣ, но все таки, имате практически начинъ за чистене на саждитѣ. Приложете този начинъ за новата година въ вашия животъ! И прѣзъ тази нова година, когато отворите този новъ листъ, четете новата глава, въ която пише, че Богъ се намира и въ малкитѣ нѣща. Ние не оцѣняваме Любовьта, която иде чрѣзъ малкитѣ нѣща, напримѣръ чрѣзъ единь портокалъ. Като видишъ този портокалъ, трѣбва да се зарадвашъ, да ти стане приятно. Вие казвате: “На голѣми нѣща може да се радваме, но не и на малки.” Който се радва на портокала, на всичко ще може да се радва, който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва. И тъй, обръщамъ ви внимание, като ученици, да се радвате на малкитѣ работи. Като видите единъ вашъ приятель, да трепне сърцето ви. Нѣкой пѫть не можешъ да го видишъ, чувашъ гласа му само, но пакъ да се зарадвашъ, че си чулъ гласъ. Ами тази малката мандаринка какъ е дошла? По каква причина е дошла на нашата маса? Ами тази ябълка изкуствена ли е? Тази круша, тази мандаринка, туй малкото орѣхче, тѣзи сливи сѫ минали прѣзъ пещьта, животъ има въ тѣхъ. И на тѣхъ трѣбва да се радвате. И въ тази малката смокиня сѫщо тъй има животъ. Тя се радва и казва: “Какво ли ще правятъ тия братя и сестри тукъ?” Казвамъ, ще се помолимъ на Бога, и ти, както и всички други плодове, ще се помолите съ насъ. Послѣ ще ви приемемъ на гости у себе си, ще ви дадемъ приемъ, ще ви покажемъ каква любовь имаме. Радватъ се тѣ, казватъ: “Ние сме готови на всичко онова, което вие ще направите; у насъ нѣмаме двѣ мнѣния, едно мнѣние имаме, затова сме дошли на земята, да изпълнимъ благата Воля Божия.” Ние сме пратени на земята да се учимъ. И нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да се учимъ. Учишъ ли се, ще дойде Любовьта да те подкрѣпи. Като дойде любовьта, ще дойде Истината и ще ти донесе свободата. Откажешъ ли да се учишъ, нѣма да дойде Любовьта. Не дойде ли Любовьта, нѣма да дойде Истината и нѣма да има радость. Нѣкои казватъ: “И въ апостолскитѣ врѣмена имаше три течения: Павель бѣше човѣкъ на Мѫдростьта, Иоанъ бѣше човѣкъ на Любовьта, а Яковъ - човѣкъ на волята, на Истината. Той искаше да докаже, че не трѣбва само вѣра, но и воля. Тия три течения сѫ три мнѣния за живота. Въ тѣхъ нѣма противоречия. За всинца ви има три мнѣния. Нѣкои отъ васъ сте Иоановци, нѣкои сте като апостолъ Павла, а нѣкои сте Яковци. Послѣднитѣ казватъ: “Само любовь не струва, и работа трѣбва! Работа на ума трѣбва!” И Павелъ е на мѣстото си, и Иоанъ е на мѣстото си, и Яковъ е на мѣстото си. Пъкъ и ние сме на мѣсто. Ще кажатъ нѣкои, че Господь говорилъ на хората прѣди хиляди години. Този Господь говори и сега. Казватъ нѣкои: “Внимавайте, защото въ последнитѣ дни ще се яви антихристъ и лъжепророци.” Когато Христосъ бѣше на земята, казаха, че тия сѫ последнитѣ дни на века. И въ Негово врѣме бѣха последнитѣ дни, и въ наше врѣме сѫ послѣднитѣ дни, все сѫ послѣднитѣ дни. Кой е послѣденъ день? Послѣденъ день е този, въ която можемъ да извършимъ волята Божия. Слѣдователно, ние сме въ последнитѣ дни, когато можемъ да извършимъ волята Божия. Та казвамъ, ще си създадете единъ потикъ. Нѣкои отъ васъ много бързатъ. Тѣ сѫ седѣли, седѣли, а сега се надпрѣпускватъ. Знаете ли тази приказка за заяка и костенурката, които се хванали на басъ, кой по-скоро ще стигне мѣстоназначението. Заякътъ хукналъ да бѣга, но се уморилъ скоро и останалъ да почива, да спи, а костенурката все пѫтувала, бавно, но сигурно. Успѣхътъ не седи въ многото работа, не и въ многото припкане, но въ постоянството, въ непрѣривностьта на работата. Нашиятъ умъ трѣбва постоянно да бѫде свързанъ съ онзи висшъ, съзнателенъ свѣтъ надъ насъ. Каквото и да работимъ, каквото и занятие да имаме, въ каквито условия на земята и да сме, всѣкога трѣбва да бѫдемъ свързани съ онзи разуменъ невидимъ свѣтъ, който съдържа Духьтъ въ себе си. Ние трѣбва да бѫдемъ свързани съ Божията Любовь, съ Божията Истина, съ Божията Мѫдрость, каквото и да правимъ: ядемъ ли, работимъ ли, спимъ ли, копаемъ ли, пишемъ - всѣкога и въ всичко да влагаме Божественото. Вложимъ ли Го, ще имаме Божието благоволение. Не го ли вложимъ, може да изпълнимъ и най-хубавитѣ работи, пакъ нѣма да имаме Божието благоволение. Богъ гледа на това, кой какъ изпълнява работата. Сега, азъ вѣрвамъ, че сестритѣ замазаха добрѣ кухнитѣ си. Азъ се радвамъ на това. Отгорѣ погледнаха благосклонно, пъкъ и врѣмето бѣше чудесно. Невидимиятъ свѣтъ отгорѣ казва: “Ако така си мажете и стаитѣ отвѫтрѣ, всѣкога свѣтло ще ви бѫде. Небето ще бѫде свѣтло, чисто, слънцето ще грѣе. Любовьта ще дойде, Истината ще дойде и свобода ще дойде.” Тъй казватъ отъ невидимия свѣтъ. Тѣ се зарадваха, и вие се зарадвахте. Много отъ братята казаха: “Много добрѣ направи Учительтъ, дѣто застави женитѣ да изчистятъ кухнитѣ ни. Много благодаримъ на Учителя.” Това е тѣхно съображение, но азъ по друго съображение го направихъ. Всичко, което вършимъ за Бога, е хубаво. Когато измажете вашитѣ кухни отвѫтрѣ, все ще изпитате едно приятно настроение, не само настроение, но ще изживѣете едно вѫтрѣшно вдъхновение. Сега, прѣдъ васъ седи една отъ малкитѣ работи: вложете въ себе си тази година като принципъ, всички да бѫдете абсолютно послушни! Нѣма нищо по-хубаво отъ това, човѣкъ да бѫде послушенъ! Можемъ да бѫдемъ послушни само по отношение на великата, Божествената Мѫдрость. Понѣкой пѫть слушаме себе си много хубаво, но има едно послушание, което носи знание, мѫдрость - азъ употрѣбявамъ думата “мѫдрость” като практически методъ, чрѣзъ който животътъ може да стане по-сносенъ. Подъ “знание” разбирамъ силата, която може да даде мѣдрость. Та, като ученици на тази Божествена школа, гледайте да я използувате. Не казвамъ, че не използувате, но бѫдете по-ревностни, още по-ревностни въ себе си. Ще видимъ, като се съберемъ идущата година, какво ще кажете. Тѣзи ябълки, всички тия плодове сѫ свидѣтели на нашия животъ, че всички ние сме дошли на земята, като ученици, да оправдаемъ онова благоволение, което Богъ ни дава. Понеже Богъ ни е далъ живота и Той се радва, когато види, че Неговитѣ дѣца живѣятъ съобразно Неговата воля. И въ Господа има единъ видъ вѫтрѣшно веселие. Писанието казва: “Да се весели Господь въ дѣлата си!” Понѣкой пѫть Онзи, Който ни е пратилъ на земята, оставя работата си да понадникне, да види какво правятъ Неговитѣ дѣца, какъ се учатъ. И Той се весели, когато се учите. Въ Бога има едно качество: въ Него нѣма противоположности, въ Него има само единъ принципъ - каквото и да види, Той всѣкога се весели. Богъ вижда само добрата страна. Когато хората се биятъ, Той не вижда това, пакъ се радва. Щомъ утихнатъ хората, плачътъ, недоволството прѣмине, тѣ започватъ да се молятъ, казватъ: “Ние ще се учимъ.” Тогава Господь казва: “Много хубаво, сега азъ ще ви дамъ всичко каквото искате.” Той, като погледне на тия хора скѫсанитѣ дрѣхи, казва на слугитѣ си: “Дайте на тѣзи дѣца нови дрѣхи, да се облѣкатъ! Хайде сега на разходка, да си поотпочинете малко, да се повеселите, да се порадвате.” Щомъ взематъ обратното положение, Той пакъ се оттегля, не мисли за хората никакъ, само слуша, докато дойде този зовъ на човѣшката душа. Това е едно отъ великитѣ качества на Бога. Нѣкой пѫть казвате: “Защо Господь не ни слуша?” Богъ чува само когато Го потърсимъ съ всичкото сърце и кажемъ: “Господи, азъ ще извърша Твоята воля!” И тъй, по-добро учение отъ това, никѫдѣ не може да намѣрите. Ние сме на земята. Нашитѣ кѫщи не сѫ, които даватъ животъ; не сѫ и хората, които създаватъ условията. Условията се прояваватъ чрѣзъ хората, благото се проявява чрѣзъ хората, но не сѫ хората причина за благото у насъ. Нѣкой пѫть чрѣзъ хората се проявяватъ нѣкои неприятности, страдания, но тѣ не сѫ причина. Причината седи по-далече, ние само си правимъ криви заключения. Когато онзи желѣзарь вземе желѣзото, тури го въ огъня, започва да духа съ своя мѣхъ, нагорещава го, какъ мислите, какво ще бѫде положението на това желѣзо? Ако то отначало е било спокойно, а сега, като го нажежатъ, казва: “Какво зло съмъ направилъ, защо ме биешъ?” - Коватъ те, не те биятъ. Турятъ ли те на тази Божествена наковалня, пекатъ те, ти ще се стопишъ. Турятъ ли те въ наковалнята, чукане има. Ако този методъ не ти е приятенъ, Господь ще те тури въ другъ калъпъ, ако и на този методъ не си доволенъ, ще те прѣвърне на течность, слѣдъ това - въ парообразно състояние, а послѣ обратното. Има хиляди методи, прѣзъ които Господь може да те прѣкара. Ако нѣкой мисли, че може да се освободи отъ Божествената реторта, той е на кривъ пѫть. Азъ не съмъ намѣрилъ досега нито едно сѫщество, което да е избѣгало отъ тази Божествена реторта. Всички ще минете прѣзъ нея. Като минете, ще кажете: “Господи, първата реторта е отлична!” При първата реторта какво има? - Гладъ. Ще се молите. Гладниятъ човѣкъ по-лесно се моли. Азъ съмъ виждалъ гладни хора, които казватъ: “Господи, хлѣбъ!” Усърдно се молятъ тѣ! Онзи, който се е нахранилъ, той спи, а състоянието на гладния е за прѣдпочитане, понеже може да се моли. Въ живота си ние се молимъ само при страдания. Когато сме радостни, даже не ни идва на умъ да се молимъ. Не ви упрѣквамъ съ това, но казвамъ, че щомъ сте скръбни, затваряте се въ стаята си, обърнете ключа, молите се на Господа. Докато се оправи работата, все се молите, казвате: “Послуша ни Господь.” Тази опитность ще имате всички, а мнозина я имате вече. Тогава, ако едно страдание те свързва съ невидимия свѣтъ, ако едно страдание внася толкова хубави желания въ тебъ, трѣбва да скърбишъ. Сега, азъ не насърдчавамъ страданията, та да кажете: “Ако е така, чакай да мушна тази сестра, да й причиня едно страдание!” Ако трѣбва да ви мушкатъ, отвънъ има майстори въ свѣта за това нѣщо. Господь има приготвени такива духове, нѣма защо вие единъ другъ да се мушкате. Когато дойдатъ да те изпитватъ, ще пратятъ майсторъ, най-първо вие не сте майстори. И като те изпитатъ, тия духове, като се върнатъ при Господа, казватъ: “Изпитахме го, Господи!” - “Е, какъ е?” - “Много коравъ е, издържа.” Сега, желая всички да бѫдете твърди, да бѫдете постоянни, да не сте като вѣтропоказатели - който вѣтъръ ви духне, натамъ да се отправяте, ту на сѣверъ, ту на югъ, но да имате опрѣдѣлена идея. Ще имъ кажете: “Ние сме пратени на земята да служимъ на Бога.” Всѣки, който ви даде нѣщо хубаво, всѣки, който ви потикне къмъ Бога, приемете го! Всѣки, който ви задържа, кѫсайте и напрѣдъ вървете! Всѣки, който ви потиква нагорѣ - “добрѣ-дошелъ”, но всѣки, който ви задържа - не се свързвайте съ него, защото той нито на себе си прави добро, нито на васъ. Ще кажете: “Ела ти съ насъ въ пѫтя, въ който вървимъ. Това ще бѫде добро и за тебе, както и за насъ.” Азъ искамъ да се зарадва сърдцето ви, да трепне малко и да забравите всички тѫги и страдания! Много работи човѣкъ трѣбва да забрави. Писанието казва, че и Богъ забравя. “Ще хвърля грѣховетѣ ви задъ гърба си, ще ги залича и нѣма да ги помѣнавамъ.” И ние, както Господа, ще хвърлимъ всичко задъ гърбоветѣ и ще заличимъ всичко, а ще туримъ въ умоветѣ си хубавото, великото, ще гледаме нагорѣ, докато Богъ въ насъ извърши всичко. Защото Богъ е, който извършва спасението. Спасението не става отъ насъ, то става отъ Божествения Духъ. Учението, което учимъ, трѣбва да го придобиемъ отъ нѣкого, все трѣбва нѣкой да ни го прѣдаде. Божествениятъ Духъ може да ни води по тѣзи стѫпки. И тъй, ако учите, трѣбва да учите правилно. Само така ще станете силни, вѣра ще придобивате, Любовьта ще придобивате. Любовьта пъкъ ще усили вашата надежда, а надеждата ще стане като основа, въ която ще придобиете онази свобода, отъ която всички се нуждаете. Вие ще кажете, че това ви пожелавамъ. Не, азъ ви пожелавамъ да се учите! Усърдно всички да учите и каквото и да ви се случи, всичко използувайте за добро! Имайте вѣра! Така ще опитате, че въ Бога нѣма промѣна, както у насъ. Той е всѣкога вѣренъ на своитѣ обѣщания и въ края на краищата туй, отъ което се нуждаете, Той ще ви даде. Не, че не ви е далъ, но ще ви даде начинъ да използувате Неговото благословение. Това е необходимо за вашето растене. Учите ли се, Богъ самъ ще вземе участие въ вашето растене. Изпѣйте упражнението “Вдъхновение”. Добрата молитва Отче нашъ 12-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 31.XII.1924 г. София
  4. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКТО ПРИРОДАТА ПИШЕ Размишление Изпѣйте “Махаръ Бену Аба”, “Изгрѣва Слънцето”, “Ходи, ходи”, “Тѫги, скърби”, “Сладко медено”. За да бѫде извѣстенъ прѣдметъ полезенъ, колко качества му сѫ необходими? Колко качества сѫ необходими на човѣка, за да бѫде човѣкъ? Не питамъ колко сили му сѫ потрѣбни, но колко качества. Вие ще кажете: “Умъ.” Умътъ качество ли е? - Той е сила. Послѣ ще кажете: “Сърдце.” Сърдцето качество ли е на човѣка? Най-послѣ ще кажете: “Воля.” Волята качество ли е на човѣка? Не се стѣснявайте отъ това, дали можете да разрѣшите въпроса, или не. Великитѣ въпроси въ свѣта никога не се разрѣшаватъ. Не мислѣте, че въпроситѣ се разрѣшаватъ. Въпроситѣ всѣкога се усложняватъ. Ще каже нѣкой: “Свѣтътъ е много простъ, съ прости числа се занимава.” Да, но простотията е страшна, сиромашията е страшна, а не богатството. Защото, само сиромахътъ мисли, а богатиятъ никакъ не мисли. Сиромахътъ човѣкъ какво ли не мисли! Той прѣкарва всичко прѣзъ ума си. Въ сѫщность, сиромаситѣ хора сѫ богати, а богатитѣ хора сѫ сиромаси. Богатитѣ сѫ богати физически, а сиромахътъ е богатъ вѫтрѣшно, той е богатъ съ въображение. Той казва: “Азъ, ако имамъ пари, ще направя толкова църкви, толкова училища, толкова бѣдни ще нахраня, толкова сираци ще прѣгледамъ”, хиляди планове има той. Прѣдставете си, че вие имате единъ приятель и искате да му напишете едно най-съдържателно, най-кратко писмо. Какво трѣбва да му пишете? Ще му пишете тъй, както природата пише. Напримѣръ тя написала ли е нѣкѫдѣ, че Богъ обича, че Богъ люби? Има ли нѣкѫдѣ написано нѣщо съ нашата азбука? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ по канаритѣ или по небето написано нѣщо съ нашата азбука? Най-простото и най-съдържателното писмо, което можете да напишете нѣкому, е да напишете два концентрични крѫга. Това писмо е много съдържателно, но трѣбва да се знае какъ да се изтълкува и какво да се отговори. Азъ бихъ отговорилъ на това писмо, като напиша сѫщитѣ тия крѫгове и прѣкарамъ въ тѣхъ радиуса, общъ и за двата крѫга. Така е направено вашето око. Така пишатъ ония хора, които иматъ знание. Нали и вие знаете, че само онѣзи хора пишатъ, които иматъ знания? Това сѫ двѣ отлични писма, въ които всичко върви по медъ и масло. Колелото се търкаля тъй, като че ли никакви спѫнки въ живота нѣма. Сега, отъ гледището на живата геометрия, какво означава крѫгътъ? - Крѫгътъ означава жива сила, която може да работи. Крѫгътъ опрѣдѣля границитѣ, до които една сила може да дѣйствува, или границитѣ, до които едно владение може да се простира, или възможноститѣ, които сѫ заключени въ крѫга. Какъ сѫ построени двата клѣпача у човѣка? - Образуватъ една елипса. Клѣпачътъ не е крѫгъ. Тогава, парабола ли е той или хипербола? Въ клѣпачитѣ има прѣсичане на двѣ хиперболи, при което прѣсичане се образува елипса. Значи, единиятъ клѣпачъ прѣдставлява Божествената възможность, която твори, която сѫществува въ битието. Вториятъ клѣпачъ показва възприятието. Значи, долниятъ и горниятъ клѣпачи показватъ възможноститѣ, които сѫ вложени у човѣка. Дали окото е по-отворено или по-затворено и дали тази елипса е по-протегната, това има значение. Колкото повече тя се приближава до крѫга, има едно значение; колкото повече крѫгътъ се разтѣга и се приближава къмъ елипсата, има друго значение. Изобщо, очитѣ на гениалнитѣ хора не сѫ отворени, понеже тѣхниятъ умъ е концентриранъ навѫтрѣ, тѣ не се занимаватъ съ външния, съ физическия свѣтъ, затова очитѣ имъ сѫ малко отворени. Онѣзи хора, които гледатъ само на физическото, тѣхнитѣ очи сѫ отворени и валчести. Когато кажатъ за нѣкого, че е”ачигьозъ”, разбираме човѣкъ съ отворени очи за този свѣтъ. Такива хора, дѣто и да влѣзатъ, дѣто и да сѫ, всѣкога сѫ съ отворени очи. Каквото и да учатъ тѣ, каквито хора и да станатъ, дали набожни ще станатъ, дали учени хора ще станатъ, дали писатели ще станатъ, очитѣ имъ сѫ всѣкога отворени. Слѣдователно, ние чертаемъ нашия пѫть по своитѣ очи. Тѣ сѫ символи, емблеми, които трѣбва да четемъ, за да изправимъ живота си. Лицето е една написана карта, по която ние трѣбва да прослѣдимъ тоя дълъгъ пѫть на нашето битие. Не мислѣте, че слѣдъ единъ животъ ще отидете въ небето. Не, вие имате да минавате великъ океанъ. Като го минавате, ще учите. Вие ще се спрете на единъ малъкъ островъ и пакъ ще продължавате пѫтя си. Но, докато прѣминете този голѣмъ океанъ, трѣбва да имате карта, да знаете пѫтищата, прѣзъ които ще прѣминавате. Чудни сѫ нѣкои хора, като мислятъ, че ангелитѣ ще дойдатъ и ще ги взематъ на небето съ параходъ. То е много хубаво, но когато човѣкъ започналъ да слиза въ материята, духътъ е миналъ по инволюционенъ пѫть и послѣ е взелъ да се възкачва, да върви по еволюционенъ пѫть. Горната часть на окото показва инволюцията, слизането на духа въ материята. Той е образуванъ тогава именно. Долната хипербола, т. е. долниятъ клѣпачъ на окото показва еволюцията, изкачването на духа. По долния клѣпачъ се опрѣдѣля пѫтя, по който има да минемъ. Инволюцията и еволюцията правятъ едно прѣсичане, при което образуватъ човѣка. Човѣкъ се намира между слизането и възлизането на духа. Лицето на човѣка е една карта, по която той трѣбва да наблюдава колебанията въ своето пѫтуване. Така трѣбва да гледа ученикътъ. Въ школата той трѣбва да ходи разумно. Не е необходимо той да знае всичко, но за всѣки день той трѣбва да разбира пѫтя, който е извървѣлъ. Това, което той е изучилъ, трѣбва да може да го прилага. Запримѣръ, каква добродѣтель научихте днесъ? Каква добродѣтель ви се падна за днесъ? Слушайте сега моитѣ разсѫждения. Ще ви дамъ една програма за работа презъ цѣлата седмица. Въ понедѣлникъ, като день на мѣсечината, ще очистите кѫщите си, ще измажете стаитѣ, ще измиете дъскитѣ, ще разтрѣбите всички разхвърлени работи. Въ вторникъ ще идете да копаете, ще сѣчете дърва - той е день на Марса, день за активна работа. Отъ когото имате да вземате пари, ще ги вземете, а комуто имате да давате, ще ги дадете. Въ срѣда ще учите. Въ четвъртъкъ ще се позанимаете малко съ своя характеръ, какъ да го облагородите; прѣзъ този день ще обиколите и своитѣ приятели. Въ петъкъ ще се занимавате малко съ Любовьта. Въ сѫбота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсѫждавате за Божествени работи. И най-послѣ, какво трѣбва да прави човѣкъ въ недѣля? Всѣки день, обаче, трѣбва да има опрѣдѣлени часове за работа. И всичкитѣ ви нещастия въ живота произтичатъ отъ това именно, че сте размѣнили днитѣ и часоветѣ за работа. Всѣкога, когато се прѣдприеме една работа ненаврѣме, има загуби. Всички работи, въ каквото отношение и да сѫ - въ наука, въ търговия, навсѣкѫдѣ, трѣбва да ставатъ въ точно опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме. Ако едно дѣте се роди наврѣме, ще живѣе дълъгъ животь; ако не се роди наврѣме, ще живѣе 4-5-10 години и ще умрѣ. Защо умира? Защото не се е родило наврѣме. Щомъ не се роди наврѣме, връщатъ го назадъ. И втори пѫть, ако не дойде наврѣме, пакъ ще го върнатъ. Дотогава ще го връщатъ, докато се научи, че не трѣбва да прѣскача, а да идва точно на врѣме. Понѣкой пѫть, въ свѣта се проповѣдва едно учение на насърдчение. Хубаво, отлично нѣщо е да насърдчаваме човѣка, но има една изгнила греда, но която може да издържи една котка. Да насърдчаваме обаче нѣкой човѣкъ, да мине по тази греда, умно ли е това? Ще му кажа: “Не, приятелю, ако минешъ по тази греда, ще паднешъ.” - “Ама защо не ме насърдчавашъ да мина по нея?” - “Не мога да те насърдчавамъ, тази греда е толкозъ гнила, че една котка може да мине по нея.” Сега, обратния процесъ, ако тази греда е толкозъ здрава, че единъ слонъ може да мине по нея, а азъ ти казвамъ да не минавашъ и те обезсърдчавамъ, тогава азъ върша прѣстѫпление. Слѣдователно, азъ трѣбва да насърдча приятеля си по следния начинъ: “Не бой се, не само ти можешъ да минешъ прѣзъ тази греда, но и цѣла кола.” Ако при този случай те възпирамъ, това не е насърдчение. Ако въ първия случай те насърдчавамъ да минешъ по гнилата греда, това насърдчение не е на мѣсто. Нѣкои казватъ: “Ти мини, не се бой, Господь ще те пази!” Не изкушавайте Господа! Господь ви е далъ умъ и трѣбва да постѫпвате споредъ него. Ако имашъ крила, като у птицата, мини, но ако си човѣкъ безъ крила, не минавай по тази гнила греда! Докато не туримъ здрава греда, не бързай, съ бързане работа не става. Когато човѣкъ има много отворени очи, ще мине по гнилата греда, ще падне въ водата и нищо повече! Много сѫ отворени очитѣ на този човѣкъ, но затова влиза въ водата. Или казано на простъ езикъ: Този човѣкъ не разсѫждава за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Казватъ: “Господь не може ли да прѣдотврати това падане?” На ученицитѣ казвамъ слѣдното нѣщо: Никога не се занимавайте съ това, какво Господь може и какво не може! Какво Господь е направилъ, това е Негова работа. Какво Той е наредилъ за насъ, то е важно. Каквото Господь е наредилъ да се прави, наредилъ го е безъ никаква погрѣшка. Но какво азъ трѣбва да направя, съ какво трѣбва азъ да се занимавамъ въ дадения случай - това е важно. Понеже Богъ е съвършенъ, въ Неговия умъ не влиза никакво съмнение. Азъ, като вървя по законитѣ, които Богъ е оставилъ, Той ще ми помогне - не може да има никакво изключение. Но ако азъ не спазвамъ правилата Му, тогава може да се родятъ много изключения. Всички изключения произтичатъ отъ нашитѣ прѣстѫпления. Колкото повече прѣстѫпления вършимъ спрѣмо Божия законъ, толкозъ повече изключения има. Изключенията се раждатъ отъ нашитѣ прѣстѫпления, а не отъ това, че въ Божия законъ има изключения. Ние създаваме изключенията. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който веднажъ е влѣзълъ въ школата, искамъ да работи надъ себе си. Като дойде понедѣлникъ, да каже: “Какво трѣбва да работя днесъ? - Ще очистя кѫщата си.” Нѣкой отъ васъ ще каже: “Дотѣгна ми все да чистя.” - Ако кѫщата ти е чиста, тогава влѣзъ въ сърдцето си, тамъ има работа. Ако сърдцето ти е чисто, влѣзъ въ ума и тамъ има мѣсто за чистене. Най-послѣ, има мѣста за чистене и въ тѣлото ви вѫтрѣ. Въ кой день вие правите прѣчистването на кѫщитѣ си? (-Въ сѫбота). Затова не ви върви. Сѫботата е день за Господа. Вие изопачихте нѣщата, Господниятъ день взѣхте за васъ. Българинътъ казва тъй: “Понедѣлникъ повседѣлникъ, вторникъ - потопорникъ, срѣда - не се сѣда, четвъртъкъ - несвъртъкъ, петъкъ - разпѣтие, сѫбота - ще ида на баня и въ недѣля, ако работятъ хората, и азъ ще работя.” Не, понедѣлникъ е день за прѣчистване. Когато искашъ да побѣдишъ нѣкой порокъ, ще изберешъ вторникъ - той е день на Марса. Ще видишъ и кои часове благоприятствуватъ за тази работа. Когато искашъ да изправишъ нѣкоя погрѣшка, ще изберешъ вторника, като марсовъ день и марсовъ часъ. Като я атакувашъ да се справишъ съ нея. Щомъ дойде срѣда, ще учишъ, ще разрѣшавашъ нѣкой наученъ въпросъ. Срѣда е добъръ день. Четвъртъкъ е день за реалигиозно повдигане на човѣка, ще разрѣшавате религиозни въпроси. Четвъртъкъ е отличенъ день за облагородяване на сърдцето. Петъкъ е отличенъ день за служене на Любовьта. На Любовьта трѣбва да се служи разумно. Сѫбота е день за служене на Бога. Щомъ живѣемъ разумно, този свѣтъ абсолютно нѣма да ни интересува, като че го нѣма. Ние живѣемъ на друго мѣсто. Като дойде недѣлята, тогава ще започнемъ новия день на живота. Недѣлята е день на Слънцето, день на науката. Който иска да се занимава съ изобрѣтения, нека употрѣби недѣлята. Когато искашъ да изобрѣтишъ нѣщо принципално, нѣкоя добродѣтель, избери недѣлята. Тя е день за прогресъ. Хубавитѣ часове, веселитѣ часове сѫ въ недѣлята. Който иска да избере веселъ день, да избере недѣлята - тя е день за веселие. Сега, вие ще ми кажете: “Кой да ни научи на всичко това?” Азъ не искамъ да ви уча. Защото, като казахъ да си миете главата съ хума, една сестра не могла да измие главата си, както трѣбва и дохожда да ми се оплаква: “Учителю, виждашъ ли твоето учение на какъвъ редъ ми докара косата?” Азъ й казахъ: “Двѣ нѣща трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или хумата не е била хубава, или ти не си знаяла, какъ да я употрѣбишъ.” Тя казва: “Още веднажъ не си мия главата съ хума.” Когато се дава нѣкое наставление, азъ искамъ да го правите по добра воля. Това сѫ опити, които вие ще правите доброволно. Ако е на сила, нѣма никакъвъ смисълъ. Който ви изпраща хумата, трѣбва да е вашъ приятель. Когато ви казахъ да си миете главата съ хума, имахъ предъ видъ, че сапунътъ, съ който се миете, може да е практиченъ, но не е чистъ, когато ученикътъ иска да постигне извѣстенъ резултатъ, той трѣбва да се съобразява съ живитѣ закони на природата. Ако човѣкъ не ги знае, може да си създаде много неприятности. Та сега, ще направимъ единъ опитъ съ сестритѣ. Всички сестри съгласни ли сѫ, три понедѣлника наредъ да чистятъ кѫщитѣ си? Като дойде понедѣлникъ, всичко, каквото има да мажете, ще го измажете, ще го изчистите и измиете. Идущиятъ понедѣлникъ всички ще измажите кѫщитѣ си. Да се разберемъ! Ако имате кухня, която се маже съ варъ, ще я измажете. Други пъкъ, ще изчистятъ стаитѣ си. Ще направитѣ този опитъ! На васъ братята ще дамъ друго едно упражнение. Отъ слѣдющия петъкъ, три петъка наредъ отъ 7 - 8 ч. в[ечерта] ще се събирате въ салона да разисквате върху Любовьта. Ще засегнете Любовьта въ всички нейни прояви. Онѣзи отъ васъ, на които дойдатъ нѣкои свѣтли идеи, ще ги кажете. Ще посѣдите единъ часъ да се поразговорите. Ще съсрѣдоточите ума си, ще се помолите и слѣдъ туй ще се поразговорите всички заедно и млади, и стари братя. Тия събрания въ класа, които ставатъ всѣка срѣда, влияятъ само върху извѣстни способности, други събрания ще влияятъ върху други нѣкои способности. Цѣльта на всички събрания е да се засѣгне цѣлото естество на човѣка, всичкитѣ му способности, да се събудятъ много идеи и висши, и нисши, да се засѣгне и висшия, и нисшия умъ на човѣка. Всичко въ човѣка трѣбва да се засѣгне, всичко трѣбва да заработи, да не остава никаква излишна енергия. Човѣкъ трѣбва да работи въ всички направления, цѣлото му естество трѣбва да работи. Работите ли така, ще се избѣгнатъ всички дисхармонични състояния въ васъ. При сегашнитѣ условия при еднообразнитѣ работи често се събира въ васъ излишна енергия, която създава натѣгнати състояния, криви разбирания. Всѣки има излишна енергия, която иска да похарчи нѣкѫдѣ. Сега мнозина отъ васъ страдатъ отъ отлагане на нѣщата. Тѣ казватъ: “Не може ли това нѣщо да се отложи? Не може ли това да стане така?” - Нѣщата могатъ да станатъ по много начини, но щомъ започнешъ да отлагашъ едно нѣщо, никакъвъ резултатъ не можешъ да имашъ. Когато дойде една Божествена мисъль, трѣбва да стане тъй, както е дошла. Тя трѣбва да се приложи въ нейната простота. Само тогава има резултатъ. Отложишъ ли я, или туришъ ли й нѣкакво украшение, цѣльта, която си поставилъ, не може да се постигне. Та първото нѣщо: Щомъ дойдете до Божественото, отъ васъ се изисква да имате единъ необикновенъ идеалъ, не такъвъ, както на другитѣ хора. Вие трѣбва да имате единъ високъ идеалъ, да изпълните волята Божия въ всичката нейна простота. Подъ думата “простота”, разбирамъ чистота безъ никакво изопачаване. Защото Божиитѣ идеи, които идатъ въ насъ, сѫ отъ такъвъ характеръ, че всѣки отъ васъ може да ги изпѫлни. Нѣкой казва: “Азъ съмъ чиновникъ.” Божествената идея не иска да жертвувашъ голѣма часть отъ врѣмето си. Кѫдѣто и да си, ти можешъ да я изпѫлнишъ. Не може да се каже, че тукъ има условия, а тамъ нѣмаме условия. Казва се въ Писанието: “Човѣкъ трѣбва постоянно да се моли!” Нѣкой възразява на тия думи: “Нѣмамъ врѣме, азъ съмъ чиновникъ.” Чудни сте! Вие като чиновници, като учители, не се ли почесвате често по главата, не посѣдате ли малко въ почивка? Това не е ли врѣме? Въ това врѣме не можете ли да се съсрѣдоточите, да се помолите на Бога? Колко врѣме се изисква да се помолите? Даже една минута не се изисква, за да отправишъ ума си къмъ Бога. При това, когато ние спѫваме нашитѣ идеи, ние спѫваме себе си. Всѣка идея, която рѣшимъ да изпѫлнимъ въ себе си, ще се изпѫлни. Щомъ обаче кажемъ, че нѣмаме врѣме, ние спѫваме себе си, спѫваме и другитѣ. Ще кажешъ: “Имамъ врѣме.” Врѣмето принадлежи на Бога, не е наше. Слѣдователно, щомъ Богъ казва, ти разполагашъ съ врѣмето. Всички вие, които сте чиновници, кой ви назначи за такива? Хората ли ви назначиха? Сами ли се назначихте? - Не, Богъ ви назначи, после тази идея, да станете чиновници, отдѣ дойде? Вие пожелахте това и желанието ви се изпѫлни. Богъ дава всички възможности. Животътъ, който имате, е Божий. Вие принадлежите на Бога, умътъ, сърдцето ви не сѫ ваши. Тѣ сѫ взети подъ наемъ. И волята ви сѫщо не е ваша. Единственото нѣщо, което имате, е една гола душа. Вие сте безъ умъ, безъ сърдце, безъ воля, имате само една душа. Духътъ сѫщо тъй не е вашъ. Човѣкъ е само душа. Богъ е украсилъ тази душа, турилъ е една велика сила въ нея - умътъ; турилъ е и друга велика сила - сърдцето; турилъ е и трета велика сила - волята. Така е украсилъ Той душата! За тия украшения на душата си, вие трѣбва да бѫдете признателни да извършите нѣщо. Казвамъ, туй, което огрубѣва хората, то е това, че тѣ мислятъ постоянно само за себе си, само за себе си уреждатъ работитѣ. Не помагашъ ли на другитѣ, ще те задигнатъ. Вие не знаете, кой часъ може да ви повикатъ горѣ. Казвате: “Не говори така!” - “Ще те повикатъ!” - “Дано не е сега!” Ако не днесъ - утрѣ, все ще дойде единъ день, когато ще те повикатъ. Може би това да е слѣдъ сто дни, слѣдъ хиляда дни, слѣдъ петь хиляди, но ще те повикатъ и то точно наврѣме. Като дойде това врѣме, да бѫдешъ готовъ, та като те повикатъ въ другия свѣтъ, да започнешъ работа, да ти е приятно, че влизашъ. Азъ искамъ така да свикнете съ идеята за другия животъ, та като ви кажа, че утрѣ трѣбва да направите една разходка, викатъ ви горѣ, вие да се засмѣете, да кажете: “Азъ заминавамъ горѣ.” А сега, ако кажа нѣкому, че утрѣ ще замине, ще му протекатъ четири реда сълзи. Ще дойде жена му, дѣцата му да се молятъ, да казватъ: “Не може ли да се отложи?” Въ васъ не е проникнала още идеята, че другиятъ животъ е красивъ. Казватъ: “Нѣма вече виждане!”- Не е така! Да се върнемъ на въпроса. Искамъ всички вие да се стремите къмъ една правилна философия, къмъ приложение на Божественото, въ което Богъ се проявява въ настоящето, въ което Богъ се е проявилъ въ миналото и въ което ще се прояви за въ бѫдаще. Защо? Понеже ние ще бѫдемъ образци на бѫдащето поколѣние. Ние трѣбва да оставимъ нѣщо на свѣта! Както онѣзи, които сѫ заминали прѣди насъ, сѫ оставили нѣщо за насъ, така и ние, по сѫщия законъ, трѣбва да оставимъ нѣщо за другитѣ слѣдъ насъ. Като влизаме така въ другия свѣтъ, тамъ ще ни посрѣщнатъ много добрѣ, много добъръ приемъ ще ни дадатъ. Не мислѣте, че тамъ ще бѫдемъ неканени гости. Азъ зная добрѣ, че въ онзи свѣтъ приематъ много добрѣ, не сѫ като тукашнитѣ хора, по-културни сѫ. И тъй, сестритѣ разбраха ли задачата си - три понедѣлника наредъ чистене на стаитѣ. Ако нѣкоя сестра нѣма какво да замаже, ще помогне на друга своя сестра, която има 3 - 4 стаи за чистене и мазане. Прането спада къмъ друга категория. Азъ искамъ сега да направите опита съ мазането. Послѣ ще разправите резултатитѣ, които ще имате отъ този опитъ. Ако нѣкоя сестра е учителка или чиновничка, ще свърши тази задача прѣзъ свободното си врѣме. Ще стане рано, въ 4 часа и въ 7ч. ще отиде на работа. Вечерьта като се върне, ще продължи работата си от 6-10 ч. Значи ще употрѣбите само три часа за мазане, нѣма да мажете цѣлия день. Вие ще си разпрѣдѣлите добрѣ врѣмето. Това е най-малката задача, която ви давамъ. (Направихме едно упражнение за трансформиране на енергиитѣ.) Често въ лѣвата или въ дѣсната часть на тѣлото се събира повече енергия. Това, което изтича отъ лѣвата и дѣсната рѫка, сѫ особенъ родъ токове. Едната страна е отрицателна, другата е положителна. Ако нѣкой пѫть сте разтревожени, това зависи отъ напрѣжението на силитѣ, които работятъ у васъ. Въ всички школи на Изтокъ и на Западъ, сега и въ древностьта, ученицитѣ не сѫ размишлявали само, но сѫ правили и редъ упражнения. Напримѣръ, когато нѣкой искалъ да се концентрира, той си затварялъ очитѣ. Това значи, че той се изолирвалъ отъ външния свѣтъ. Когато искалъ да наблюдава, той си отварялъ очитѣ. Тогава, щомъ Богъ е създалъ тѣлото на човѣка, какво е прѣдназначението на това тѣло? - Всичко у човѣка има своето прѣдназначение. Рѫцѣтѣ иматъ свое прѣдназначение, устата, носътъ, очитѣ, ушитѣ, мозъкътъ, кръвьта, стомахътъ - всички удове иматъ свое прѣдназначение. Всѣко нѣщо трѣбва да се употрѣби за цѣльта, за която е прѣдназначено. Ние трѣбва да упражняваме всѣки органъ за неговото прѣдназначение. Изпѣйте упражненията “Вечерь - сутринь” и “Вдъхновение”. Музиката е единъ методъ за изясняване нѣкои окултни истини. Цѣлиятъ човѣкъ не е въплотенъ въ тѣлото си, голѣма часть отъ него е извънъ тѣлото му. Слѣдователно, човѣкътъ на земята трѣбва да черпи вдъхновение отъ този още непроявенъ човѣкъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми къмъ Бога. Божествената енергия улѣснява този процесъ. Вземѣте кой и да е цигуларь, двойникътъ му прѣминава въ цигулката и той се вдъхновява. Ако двойникътъ на единъ цигуларь не може да мине въ цигулката, той е обикновенъ цигуларь. В него тоноветѣ сѫ груби, сухи. Влѣзе ли двойникътъ въ цигулката, тази цигулка оживѣва, тонътъ се мѣни и той се вдъхновява. Нѣкои казватъ: “Не можемъ ли ние сами да мислимъ?” Тия хора мислятъ, че всичко е въ тѣхъ. Ако всичко бѣше въ насъ, въпросътъ би билъ свършенъ. Ние постоянно черпимъ отъ великия складъ на живата природа. Този складъ постоянно трѣбва да влага и да прѣработва. Ако ние всѣки день не прилагаме по нѣщо отъ Божественото, да растемъ и да се облагородяваме, ако днесъ сме такива, каквито сме били вчера, животътъ нѣмаше да има смисълъ. Днесъ трѣбва да бѫдемъ нѣщо повече, съвсѣмъ малко да е, но все таки да сме приложили нѣщо ново. Въ нашия животъ, въ нашитѣ чувства и въ нашитѣ мисли всѣки день трѣбва да се влага по нѣщо ново, колкото и да е малко то. Сега, може би у мнозина отъ васъ се заражда срамъ. Срамътъ е хубаво нѣщо, но кой срамъ? Нѣкой пѫть срамътъ е на мѣсто, нѣкой пѫть срамътъ не е на мѣсто. Да го е срамъ човѣкъ да прави зло, този срамъ е на мѣсто; да го е срамъ да не прави зло, този срамъ не е на мѣсто. Да го е срамъ човѣкъ да прави добро, този срамъ не е на мѣсто; да го е срамъ да прави зло, този срамъ е на мѣсто. Тъй щото, страхътъ, срамътъ е на мѣсто, когато е за зло, не е на мѣсто, когато искашъ да правишъ добро и се спѫвашъ. Слѣдователно, ние трѣбва въ даденъ случай да употрѣбяваме всички сили, дарби и качества на тѣхното мѣсто. Сега, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: “Ние сме слушали видни цигулари.” Хубаво, като сте ги слушали, какво сте придобили? -“Ама, хубаво свири.” Дѣ е хубостьта на неговото свирене? -“Той свири отлично Бетховенъ.” Какво отъ това? Запомни ли нѣщо? - “Не съмъ запомнилъ нищо”. Такива възхищения нѣматъ никакво основание. Та ще трѣбва да дойдете до реалнитѣ нѣща. Тѣ сѣдятъ въ малки придобивки, които внасятъ нѣщо ново въ живота ви. Тази вечерь, запримѣръ, имахте много хубави условия да пѣете. Врѣмето отвънъ е хубаво, невидимиятъ свѣтъ е добрѣ разположенъ и вие можете да пѣете добрѣ. Ако нѣкой отъ васъ не може да пѣе, това показва, че той не е разположенъ. Казвате: “Защо трѣбва да пѣемъ?” - Ще докарате двойника въ гърлото си и ще придобиете вдъхновение. И тогава, като пѣете, като говорите, гласътъ ви ще бѫде мекъ, благороденъ, нѣма да е рѣзъкъ. Всички ученици, въ една школа трѣбва да иматъ мекъ, приятенъ гласъ. Нѣкои казватъ, че упражнението “Сутринь вечерь” е въ народенъ мотивъ. Дѣ е народниятъ мотивъ? Всички български пѣсни въ далечното минало сѫ били религиозни мотиви, но сега сѫ изопачени. Изопачени сѫ, понеже българитѣ сѫ снели тия пѣсни отъ невидимия свѣтъ, само за постигане извѣстни врѣменни цѣли на земята, вслѣдствие на което, пѣнието е изгубило своя първоначаленъ смисълъ. Българитѣ най-първо сѫ били високо-духовни. Тѣ пѣятъ, играятъ, докато сѫ млади, докато се оженятъ. Послѣ пѣятъ, само когато се напиятъ. Трѣзви ли сѫ, казватъ: “Азъ не пѣя. Казвамъ, азъ мога да накарамъ всѣки едного отъ васъ да пѣе. Какъ? - Ще обѣщая 10 000 лева награда на този, който излѣзе да пѣе тази вечерь. Ако обещая 20 000 лева, ще пѣете и то какъ! Въ свѣта цигуларьтъ свири хубаво, защото има пари. Я, накарайте онзи свирачъ да свири безъ пари, ще видите има ли стимулъ. При сегашното състояние паритѣ сѫ единъ стимулъ. Вие сега за какво ще пѣете? Все трѣбва да имате единъ стимулъ - или пари, или нѣкакъвъ идеалъ. Все трѣбва да имате нѣщо, за което да пѣете, не може иначе. Казвате: “Животътъ не е само пѣние, той е и работа.” Каква работа? Ако азъ прѣкарамъ цѣлия си животъ да копая на лозето съ мотиката, какво съмъ направилъ? Казвамъ: трѣбва да се работи, да се прѣде. Хубаво, цѣлъ животъ прѣкаранъ въ прѣдене или тъкане, какво ще ви придаде? Нѣкой казва: “Трѣбва да говоримъ.” - Хубаво, ако говоришъ цѣль животъ, какво си придобилъ? - Все се добива нѣщо. Но това сѫ крайности. Всѣкога извѣстна енергия трѣбва да се употрѣби за единъ по-високъ смисълъ. Казвамъ, бихъ желалъ сега въ класа да се зароди желание да пѣете, защото пѣнието подмладява човѣка. При това, всички ония вѫтрѣшни окислявания на живота, трѣбва поне врѣменно да ги прѣмахвате. Тогава човѣкъ е по-разположенъ да мисли. Той може да не пѣе, но като взима участие съ своята мисъль, съ своето сърдце, той пакъ е полѣзенъ. И прѣзъ врѣме на пѣнието не трѣбва да пѣете пѣснитѣ еднообразно, безъ никакви модулации, тъй равно, гладко, както запримѣръ, пѣете песеньта “Вечерь сутринь”. Каква идея трѣбва да дадемъ на “вечерьта”? Думата вечерь е слаба по изражение “Вечерь дойде” - това, което иде, трѣбва да донесе благо. Сутриньта е физически по-силна, но тя отнася нѣщо. Сутриньта, като дойде, послѣ си отива. Слѣдователно, благото, което имаме сутриньта, като заминава, причинява ни една малка тѫга. Вечерь слънцето като заминава, причинява скръбь. Въ вечерьта имаме духовна придобивка. Тогава, можемъ да кажемъ, че скръбьта идва вечерно врѣме. Като дойде скръбьта, Духътъ Божий иде да ни утѣши. Той донася вѣрата, повръща ни смисъла на живота. Изпѣйте сега “Вечерь сутринь”! Изпѣйте още “Блага дума”! Човѣкъ като пѣе, трѣбва да бѫде естественъ. Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 11-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 24.XII.1924 г. София
  5. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ХАРМОНИЧНА ДѢЯТЕЛНОСТЬ Размишление Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Най-важната мисъль за мене отъ 9-та лекция на общия класъ.” Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”. Ще ви задамъ два въпроса, да видимъ какъ ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа въ алгебрическа форма, но това ще остане на по-послѣ. Нѣкой си богатъ човѣкъ “А” обича да си попийва, затова често отива при господинъ “К”, който е кръчмарь, има хубаво винце. Всѣки день той изпива за сто лева винце. Другъ нѣкой си господинъ е много набоженъ човѣкъ. Той всѣки день отива въ църква при свещеника “Д” и тамъ похарчва по сто лева, купува свѣщи, това - онова. Слѣдъ 20-та година и двамата осиромашаватъ: единиятъ изхарчва всичкитѣ си пари за пиене, а другиятъ - за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единиятъ давалъ, и другиятъ давалъ - единиятъ на кръчмаря, другиятъ на църквата. По какво се отличаватъ? - По едно нѣщо, а именно: единиятъ ще развали здравето си, а другиятъ ще бѫде здравъ. Онзи, който е ходилъ въ кръчмата, ще разсипе тѣлото си, а онзи, който е ходилъ въ църква, ще има здраво тѣло - нищо повече. Тогава питамъ: каква е придобивката на онѣзи, които служатъ на Бога? - Ще иматъ здраве. Онѣзи пъкъ, които служатъ на дявола, ще изгубятъ здравето си. Какъ ще прѣведете тия величини въ алгебрата. Сега нѣкой ти казва, че нищо не струвашъ, т. е. че ти си нула. Ами и нищото е пакъ нѣщо. Нищото е тъй голѣмо за себе си, както и другитѣ числа. Казвашъ: “Нулата не струва нищо.” Прѣдставете си, че имате 10 000 лева мѣсеченъ приходъ, но харчите 5 000 лева мѣсечно. Колко ще ви останатъ? - Ще ви останатъ 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пакъ 10 000 лева, колко ще ви останатъ? - Нищо. Ако, обаче, имате 10 000 лева приходъ, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останатъ? Това вече е по-лошо отъ нула, отъ нищо, защото ще имате минусъ 10 000 лв., значи ще имате дългъ. И тъй, въ висшата, въ Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалнитѣ числа сѫ излезли отъ въображаемитѣ. Наричатъ ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число. Сега, да вземемъ другъ факторъ. Да кажемъ, че имате единъ топломѣръ и единъ барометъръ, който показва температура 10 градуса надъ нулата. Тия 10 градуса показватъ, че въ атмосферата имаме 10 кубически метра влага. Слѣдъ врѣме живакътъ въ барометъра спада на 10 градуса подъ нулата. Значи въ атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата въ единия и въ другия случай? Едното число е отрицателно, а другото - положително число. При първото число имаме 10 градуса влага, а при второто липсва 10 градуса влага. Обаче, отношението между тия числа е едно и сѫщо: 100 нагорѣ, 100 надолу. Този законъ, по който се прѣдѣля атмосферното налѣгане, а отъ тамъ и промѣнитѣ въ врѣмето, има извѣстно приложение и въ науката. Какво приложение обаче, има той въ живота? Какъ го прилагате тамъ? Може ли при спадане на вашия барометъръ да не се измѣни и вашето състояние? - Не може. Имайте прѣдъ видъ, че нѣкой пѫть присѫствието на влагата въ въздуха е по-полезно, отъ колкото отсѫствието. Нѣкой пѫть е обратно: присѫствието на влагата въ въздуха е врѣдно, а отсѫствието е полезно. Прѣди да ви обясня единъ въпросъ, ще ви попитамъ слѣдното нѣщо. Да кажемъ, че 10 килограма ледъ, водата вѫтрѣ въ леда ли е? Не, ледътъ се състои отъ вода. Какъ? - Чрѣзъ сцепление частицитѣ на водата замръзватъ въ ледъ. Водата и безъ леда може да сѫществува, но ледътъ никога не може да сѫществува безъ вода. Ледътъ е едно случайно явление. Водата въ леда никога не се намалява. Омразата е ледътъ въ живота. Тя е нѣщо случайно. Животътъ не излиза отъ омразата. Тогава, какъ е произлѣзалъ този ледъ! Допуснете сега, че отъ Слънцето падатъ лѫчи на земята. Ако всичкитѣ части на земята се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, какъ ще се образува ледътъ? Колкото едно тѣло е по-далечъ отъ Слънцето, толкозъ по-малко топлина ще има и толкозъ по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога тѣлата замръзватъ? - Когато се отдалечатъ отъ Слънцето. Кога хората изгубватъ любовьта си? - Когато изгубватъ паритѣ си, или когато изгубватъ живота си? Когато се отдалечаватъ отъ Бога. Това е най-вѣрната философия. Господь не те е турилъ да живѣешъ на северния полюсъ, то е по твой капризъ. Ще се върнешъ отъ тамъ и ще си изберешъ мѣсто, дѣто слънчевитѣ лѫчи могатъ да те топлятъ. Вие може да изпратите на северния полюсъ всичката знаменита английска флота, но нищо да не остане отъ нея, тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане тамъ. Този ледъ е по-силенъ отъ англичанитѣ, по-силенъ е и отъ германцитѣ. Ако пратите дори и флотата на цѣлия свѣтъ да бомбандира този ледъ, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? - Докато дойде лѣтото. Тази флота не трѣбва да ходи на северния полюсъ, защото ще остане още на пѫтя. Слѣдователно, ѫгълътъ, който се образува отъ лѫча на падането, опрѣдѣля степеньта на замръзването. Въ съврѣменната наука вие трѣбва да се стремите да прѣвеждате нѣщата отъ видимия свѣтъ къмъ появяването на вашия вѫтрѣшенъ животъ. Вие седите сега и си казвате: Господь не може ли направи самъ всичко това? - Господь всичко е направилъ, няма какво да прави. Той всичко направи толкозъ хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Богъ е направилъ свѣта толкова хубаво, че животътъ въ него си върви като часовникъ, но понеже въ нашия свѣтъ има нѣщо дисхармонично, та мислимъ, че и цѣлиятъ свѣтъ е тъй нехармонично устроенъ. Вие казвате тогава: “Защо Господь е създалъ така свѣта?” Това е илюзия въ нашия умъ. Запитвате, защо хората се биятъ? Колко души се биятъ! Това, че се биятъ нѣколко милиона хора на земята, не е нищо. Що сѫ тия нѣколко милиона хора прѣдъ онова грамадно множество сѫщества, които живѣятъ на други слънца, на други планети и прѣкарватъ единъ тихъ, миренъ, въ чисто братски отношения животъ? - Слѣдователно, хората на земята сѫ малко анормални, живѣятъ единъ анормаленъ животъ, за което си има причини, по-далечъ сѫ тѣ отъ Слънцето. Хората сѫ далечъ отъ Слънцето, затова се биятъ. Кога се биятъ тѣ? - Биятъ се хората само при известни условия. Пролѣтно врѣме, когато слънцето започне да грѣе по-силно, ледоветѣ захващатъ да се пропукватъ тукъ-тамѣ, раздробяватъ се на по-малки и на по-голѣми парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува единъ вѫтрѣшенъ шумъ, единъ вѫтрѣшенъ пукотъ. Слѣдъ туй, тия едри парчета се надробяватъ на по-дребни, които започватъ да се мушкатъ помежду си. Раздробяватъ се, мушкатъ се, докога? Докато се стопятъ. Щомъ се стопятъ, протичатъ обилно води - животътъ се явява. Питамъ, като се стопятъ всички парчета, какво ще изгуби свѣтътъ? Ще изгуби ли нѣщо? - Нищо. Я, ми кажете, ако изгубимъ всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губимъ въ сѫщность? - Това не е загуба, то ще бѫде една печалба. Нѣкой пѫть загубата на нѣкои нѣща сѫ истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: “Духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ много умни.” А днесъ какво виждаме въ свѣта? Съврѣменниятъ свѣтъ страда отъ учители, които не сѫ приготвени да учатъ. Единъ гимназистъ отъ Варна отишълъ прѣзъ едно лѣто да прѣкара ваканцията въ нѣкое отъ близкитѣ варненски села. Влѣзалъ да живѣе въ кѫщата на единъ отъ тамошнитѣ селяни. Единъ день селянинътъ го запитва: ”Ти, като си ученъ, ще можешъ ли да ме острижешъ?” - “Ще мога, какъ не!” Обаче този ученикъ никога не билъ стригалъ. Той взелъ ножицитѣ и вмѣсто да остриже косата на селянина, просто я накълцалъ, направилъ я само на стѫпала. Запитватъ го другаритѣ му: “Кой ти накълца така косата?” - “Е, онзи седмокласникътъ, ученикътъ отъ гимназията.” Има хора въ свѣта, които по сѫщия начинъ накълцватъ мислитѣ на другитѣ. Трѣбва да знаемъ, обаче, че отъ нашитѣ криви понятия Божиитѣ пѫтища нѣма да се измѣнятъ. Ще ви прочета нѣколко стиха отъ Посланието на Павла къмъ Ефесянитѣ, четвърта глава. То се отнася до светиитѣ въ Ефесъ и вѣрнитѣ въ Христа Исуса. Често вие мислите, че светиитѣ седятъ много високо, но ето какво пише апостолъ Павелъ: “И тъй, азъ узникъ въ Господа, моля ви да ходите достойно на званието, въ което бидохте призвани съ всѣко смиреномѫдрие и кротость; съ дълготърпѣние да си прѣтърпѣвате единъ другъ съ любовь, като се стараете да увардите единството на Духа въ свръзката на мира: едно тѣло и единъ Духъ, както се и призвахте съ една надежда на званието ваше: единъ Господь, една вѣра, едно кръщение, единъ Богъ и Отецъ на вситѣ, Който е надъ всички, чрѣзъ всички и въ всички насъ. А всѣкиму отъ насъ се даде благодать по мѣрката на Христовото даруване. Затова казва: “Като възлѣзе на високо, плѣни плѣнъ и даде давания на човѣцитѣ. А това “възлѣзе”, що е друго, освѣнъ че е и слѣзълъ по-напрѣдъ въ най-долнитѣ страни на земята? Този, който е слѣзълъ, Той е и Който възлѣзе по-горѣ отъ всичкитѣ небеса да изпълни всичко” отъ 1 до 10 стихъ. Разбира се, Той изпълни не материални нѣща, а нѣща небесни, а то е вѫтрѣшния животъ. “И Той даде едни да сѫ апостоли, други пророци, други пъкъ благовѣстители, а други пастири и учители, за усъвършенствуването на светиитѣ въ дѣлото на служенето, въ назиданието на тѣлото Христово” - ст. 11, 12. Значи, светиитѣ трѣбва да се усъвършенствуватъ. Той далъ едни да сѫ апостоли. Какво подразбира апостолъ Павелъ по думата “апостолъ”? - Апостоли сѫ били всички ония, които сѫ имали прѣмо съобщение съ Христа. Апостолитѣ сѫ имали видимо съприкосновение съ Христа на земята, а пророцитѣ сѫ имали духовно съприкосновение. Тѣ виждатъ по духовенъ начинъ, духовно се съобщаватъ съ невидимия свѣтъ. “Други сѫ благовѣстители” - благовѣститель е този, който има откровения отъ Духа и дѣйствуватъ по духовенъ начинъ. “Други пастири” - тѣ ходятъ, наставляватъ. Нали знаете каква е цѣльта на пастира, който гледа стадото? “И учители за усъвършенствуване на светиитѣ”. Значи, светиитѣ, като сѫ дошли на земята, трѣбва да се учатъ. Сега мнозина мислятъ, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаятъ много малко. Тѣ сѫ свети хора, но се нуждаятъ отъ познание. Съврѣменниятъ християнски свѣтъ страда отъ едно голѣмо заблуждение: тѣ мислятъ, че като се обърнатъ къмъ Бога, като имъ се простятъ грѣховетѣ, не имъ трѣбва нищо друго. Не е така. Въ врѣмето на апостолъ Павла имало сѫщия споръ. Не, всички хора трѣбва да се усъвършенствуватъ, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човѣкъ трѣбва да постигне. Процесътъ, който твори, който построява, постоянно трѣбва да се увеличава. Творческиятъ духъ у човѣка трѣбва непрѣкѫснато да се проявява. Този духъ е сѫщеврѣменно и духътъ на природата. И въ такъвъ случай, разликата между едно човѣшко проявление и едно природно е тази, че при първия процесъ нѣщата постоянно се смаляватъ и изгарятъ, а при втория - нѣщата постоянно се увеличаватъ и разширяватъ. Въ Божественото значи всѣкога има увеличение и разширение. Тамъ, дѣто нѣма увеличение, тамъ, дѣто нѣма разширение, този процесъ не е Божественъ. Всички трѣбва да си съставите за себе си, за своето поведение едно правилно понятие, защото отъ това ще зависи вашия вѫтрѣшенъ растежъ. И до толкозъ вие ще успѣете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нѣщо, съ което човѣкъ трѣбва да започне, това е Словото. Второто нѣщо, това е Истината. Третото нѣщо, това е Божествениятъ Духъ. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духътъ слиза въ Истината; Истината слиза въ Словото, а Словото засега е главата. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто въ Писанието, че главата на църквата е Христосъ. Въ сѫщность Христосъ е Словото, а глава на Христа е Богъ. На много мѣста въ Писанието думата Господь е замѣнена съ думата Богъ. Въ тази книга на евреитѣ само на четири мѣста е употрѣбена думата “Богъ”, а въ българския прѣводъ думата “Господь” е заместена съ думата “Богъ”. На друго мѣсто апостолъ Павелъ казва:“Съблѣчете се оть вехтия човѣкъ и облѣчете се въ новия.” Това е една фигура на рѣчьта. Какъ може човѣкъ да се съблѣче отъ вехтия човѣкъ и какъ да се облѣче въ новия? Ако тия думи не се отнасятъ до мисъльта на човѣка, какъ ще се разбератъ? Значи, човѣкъ трѣбва да изостави всички стари, вехти мисли и да се облѣче съ нови, съ Божественитѣ мисли, които идатъ само отъ Бога. Мисъльта на човѣка е единственото нѣщо, което го опрѣдѣля какъвъ е. Сега, ще дойда до главната, основната идея, върху която щѣхъ да ви говоря. Нека излѣзе нѣкой отъ васъ да нарисува на дъската една лодка съ двѣ лопати! може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите, какво ще излѣзе отъ лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужимъ съ тази лодка, за да изяснимъ единъ законъ. Прѣдставете си, че въ тази лодка се намиратъ двама души, мѫжъ и жена, които искатъ да се разходятъ съ нея по море. Седятъ тѣ единъ до другъ, мѫжътъ хваналъ една лопата, жената хванала другата, разхождатъ се по морето. По едно врѣме, като се разговарятъ, мѫжътъ казва на жената: “Азъ и безъ тебе мога.” - “Хубаво като можешъ, толкова по-добрѣ.” Вдига тя лопатата си, прѣстава да гребе. Мѫжътъ гребе самъ, но какво става съ лодката? - Започва да се върти отдѣсно на лѣво, не върви напрѣдъ. Защо? Това показва, че мѫжътъ безъ жената не може. Послѣ пъкъ жената казва: “И азъ мога безъ тебе.” Мѫжътъ сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? - Лодката се върти отлѣво надѣсно, не върви напрѣдъ. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мѫжътъ, като работи самъ, лодката се върти - никакъвъ прогресъ нѣма. Но ако тия двама души се впрегнатъ заедно да каратъ лодката, да гребатъ едновремѣменно, тогава движението е правилно и цѣльта се постига. Сега, изходътъ от тази лодка е слѣдниятъ: нѣкои хора даватъ прѣимущество на ума, като прѣнебрегватъ сърцето, а други - обратно, но уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. За движението на тази лодка има нужда отъ двѣ лопати. Ако я оставимъ само съ една лопата, човѣкъ ще се върти въ водата като гѫска, т. е. този, много умниятъ човѣкъ, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали съ сърцето си и казва, че има много любовь, а прѣнебрегва ума и той се върти на друга страна въ водата, безъ да върви напрѣдъ. Нито онзи, който работи само съ ума си, нито онзи, който работи само съ сърцето си, постигатъ нѣщо. Тѣ образуватъ само едно крѫгообразно движение около себе си, създаватъ си едно хаотическо състояние. Слѣдователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли живота на човѣка, непрѣменно умътъ и сърцето трѣбва едноврѣменно да хванатъ тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, въ което може да се постигне цѣльта. И тъй, вие ще поставите на мѣсто вашия умъ и вашето сърце. Въ този свѣтъ ще работите и съ ума си и съ сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само съ ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само съ сърцето си, вие пакъ до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трѣбва да бѫде пълно съ мислитѣ на ума, и умътъ трѣбва да бѫде пъленъ съ желанията на сърцето. Ние говоримъ за “сърце и умъ” не въ тази смисъль, както ги разбиратъ днесъ. Подъ “сърце и умъ” разбирамъ тия два принципа, които Богъ поставилъ като разумни сили въ насъ. Човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа трѣбва едноврѣменно да се слушатъ и да си помагатъ. Затова ние казваме: Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умътъ, или сърцето спира своята дѣятелность. И тукъ именно е всичката съврѣменна опасность за човѣчесвото. Нѣкой човѣкъ казва: “Счупено ми е сърцето, не искамъ да работя. Трѣбва да работя само съ ума си, трѣбва само да мисля.” Той мисли, мисли, не може да измисли нищо, все на едно мѣсто се върти, докато най-послѣ реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето като работи, ще се излѣкува. Той си казва: “Само съ мисъль тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа!” Много мисли изтощаватъ човѣка. Други нѣкой, като чувствува много, и той се върти само на една страна. Какво трѣбва да направи той? - Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божествениятъ пѫть. И всѣки от васъ, който работи така, ще бѫде успѣшенъ въ школата. Единъ отъ великитѣ закони на развитието е слѣдниятъ: Божествениятъ Духъ слиза да работи въ насъ само тогава, когато сърцето и умътъ работятъ правилно. Щомъ единиятъ принципъ се откаже да работи, Духътъ не слиза. Тогава ти само ще се въртишъ на едно мѣсто. Щомъ имашъ нѣкаква горчивина въ сърцето си, пакъ си взелъ само една лопата. Туй трѣбва да знаете! Често нѣкои ме питатъ, защо не прогресиратъ. Защото работите съ една лопата. Като работите съ двѣтѣ лопати, работата върви напрѣдъ. Казвате: “Ама трудя се!” Трудишъ се, но само съ една лопата. Двѣ лопати трѣбватъ. Никакво съмнѣние въ ума, никаква горчивина въ сърцето! Нѣма какво да спорите, кой има прѣимущество. Нѣкой казва: “Азъ не съмъ ли уменъ човѣкъ?” Другъ казва: “Безъ сърце ли съмъ?” Щомъ имашъ отличенъ умъ и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си, подкарай съ тѣхъ своята лодка, че като стигнешъ на брѣга, ще можешъ да помагашъ и на другитѣ. При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга Библията по единъ новъ начинъ. Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единиятъ начинъ е материалистически, другиятъ е духовенъ, а третиятъ е Божественъ. Тъй щото, нѣкой може да чете Библията по първия начинъ и ще каже, че тя е обикновена книга; нѣкой може да я чете по втория начинъ и ще каже, че въ нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начинъ и да се вдъхнови отъ тази книга. Слѣдователно, третиятъ начинъ е най-полезенъ. При изучаването на свещенитѣ книги, всички трѣбва да минете и прѣзъ първия, и прѣзъ втория, и прѣзъ третия начинъ. Изучаването на тия книги е необходимо, понеже тѣ съдържатъ въ себе си опитноститѣ на ония хора, които сѫ минали прѣди насъ и сѫ завършили своето развитие. Тѣ сѫ работили и съ ума, и съ сърцето си. И тъй, ако нѣкой пѫть се спрете въ пѫтя на живота си, трѣбва да знаете, че причината за това се намира или въ ума ви, или въ сърцето ви. Затуй именно всѣки ученикъ трѣбва да си служи и съ двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ и ви каже, че не сте на правия пѫть. Вие трѣбва ли да го повѣрвате и да се разколебаете? Мнозина сѫ идвали да ми казватъ, че азъ не съмъ въ правия пѫть. Казвамъ: “Ти, който ми казвашъ това, ходилъ ли си на небето?” - “Не съмъ.” -“На тебе лично Богъ говорилъ ли ти е?” - “Не ми е говорилъ, но азъ съмъ челъ Библията.” Ако е въпросъ за четене, и азъ съмъ я челъ. Такова четене е като четене на вѣстницитѣ. То е вѣстникарска работа. Ако искашъ да ми разправяшъ ония новини, които се пишатъ по вѣстницитѣ, това не е наука. Вземешъ нѣщо отъ тукъ, нѣщо отъ тамъ, скърпишъ го, но това не е наука, това е компилация. Всѣки може да направи една компилация. Не, всички трѣбва да бѫдете разумни. Защо? Защото само разумнитѣ хора могатъ да служатъ на Бога. Трѣбва да знаете, че за да служите на Бога, трѣбва да се подчинявате на единъ основенъ принципъ. Въ всички школи по свѣта, отъ каквото вѣрване и да сѫ, има само единъ основенъ, Божественъ принципъ, който трѣбва да се спазва. Този основенъ принципъ включва три начина, т. е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методитѣ, а въ сѫщность основния принципъ е единъ. По какъвто пѫть и да ходимъ, както и да вѣрваме, ние ще дойдемъ до този принципъ. Всички трѣбва да изпълнимъ туй, което Богъ е опрѣдѣлилъ въ края на краищата. Въ това именно седи дълбоката наука. Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: “То е лесна работа!” Не, тази лодка трѣбва да я прѣвърнете, да оживѣе въ васъ. Ами утрѣ ще се намѣрите въ бурното море, тогава? Нѣма да се минатъ и 5 - 6 дена и ще ви турятъ въ морето. Какво ще правите тамъ съ една лопата? - Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: “Чакай, ще взема и двѣтѣ лопати!” Да, напрѣдъ и нищо повече! Щомъ нѣкой отъ васъ каже: “Чакай да видя, само какво ще каже еди-кой си авторъ и тогава да утвърдя вѣрата си.” Кажешъ ли така, ти си човѣкъ съ една лопата. Имашъ ли побуждение да направишъ нѣщо добро, изпълни го! Искашъ да приложишъ Божията Любовь, но казвашъ: “Чакай да видя, какво е писалъ един-кой си авторъ върху Божията Любовь!” Кажешъ ли така, ти си вече човѣкъ съ една лопата, сърцето ти седи на едно мѣсто, а умътъ ти отива да провѣрява нѣщата. Сърцето ти е на едно мѣсто, а умътъ - на друго. Въпросътъ е много простъ. Усъмнишъ ли се въ нѣщо, вземи и двѣтѣ лопати, тури ги въ водата и греби напрѣдъ! Каква друга философия се изисква? Ако трѣбва да потегля лопатата надѣсно, трѣбва ли да питамъ нѣкой виденъ философъ, какъ да направя това? Или, ако трѣбва да греба съ лопатата налѣво, нужно ли е да питамъ нѣкой виденъ моралистъ, какъ да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня нѣкакъ? Не, не се смущавай, ще плѣскашъ съ лопатитѣ по водата, както знаешъ, докато се научи[ш]. Грѣхътъ не е въ това, че плѣскашъ по водата, но грѣхъ е, ако бездѣйствувашъ, грѣшка ще е, ако пуснешъ една отъ лопатитѣ. Казва нѣкой: “Ама да се не вдига много шумъ.” Стига да върви лодката напрѣдъ, та нека се вдига шумъ. Ние сега казваме: “Полекичка, тихо ще карашъ лодката!” Да, така е за онзи, който е майсторъ да пѫтува по море, но за онзи, който се учи, не е прѣстѫпление, че плѣска съ лопатитѣ. Единъ день и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напрѣдъ. Та казвамъ, всички вие трѣбва да имате широки разбирания за нѣщата, една твърда и непоколебима вѣра въ Бога, защото въ Писанието се казва: “Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде Своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.” И въ замѣна на тази Любовь, Богъ не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовьта на земята, Богъ не изисква отъ васъ любовь, а първото нѣщо, което иска отъ васъ, е да се учите. Вѣрата е законъ на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само единъ ученъ човѣкъ, само единъ уменъ човѣкъ може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любовь започне да дѣйствува, да работи въ сърцата ни, когато живата вѣра въ Бога събуди нашия умъ, нашата душа и нашия духъ, само тогава умътъ и сърцето ще могатъ равномѣрно да теглятъ тази лодка по вълнитѣ на морето и ние ще се движимъ напрѣдъ. Тъй щото, не се стремете най-първо да събудите въ себе си любовьта. Вие имате Любовьта. Щомъ Богъ ви е възлюбилъ, противоположното на туй, което Богъ обича, е да имате беззавѣтна вѣра въ Божията Любовь. Ще имате вѣра въ Божията Любовь, че тя ще ви изведе на добъръ пѫть. Нѣма да се съмнѣвате въ нищо! Туй подразбира законътъ на вѣрата: да се не съмнѣвашъ въ тази велика Божия Любовь, която ти е дала животъ. Тогава какво ти остава друго? - Да влѣзешъ въ тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учишъ. Вие трѣбва да учите, защото като отидете въ нѣкоя школа на невидимия свѣтъ, тамъ ще ви изпитватъ. И тамъ иматъ голѣми черни дъски, ще ви изкаратъ на дъската и ще ви накаратъ да сметате. Вие всички тукъ минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излѣзе нѣкой отъ васъ на дъската да рѣши нѣкоя задача, нѣма да може, а другитѣ ще му се смѣятъ. На какво е равно, споредъ васъ а+аi? Първото “а” е реално число, а второто “аi” е едно имагинерно число. Знаете ли на какво мяза “а”? Ще ви дамъ по моему едно изяснение. Буквата “а” прѣдставлява единъ търговецъ, който седи дома си и си казва: “Азъ ще вложа въ търговия единъ капиталъ отъ 500 000 лева и въ скоро врѣме ще спечеля отъ този капиталъ по 10%, значи ще имамъ печалба отъ 50 000 лева”, това е “аi”. Той нѣма нито петь пари въ джеба си, а работи съ въображаеми, съ имагинерни числа - 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да замяза човѣкъ и на онзи циганинъ, който носилъ на главата си едно гърне съ млѣко и си мечтаелъ: “Ще продамъ това млѣко и съ паритѣ отъ него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, отъ които ще се излюпятъ малки пиленца. Тѣ ще ми израстнатъ, ще ги продамъ и отъ паритѣ имъ ще си купя едно агне. То ще порастне, ще се размножи, ще имамъ цѣло стадо овци. Ще ги продамъ и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножатъ и тѣ, че ще забогатѣя много. Като стана богатъ, виденъ човѣкъ, ще отида при царската дъщеря, тя ще се ожени за мене, ще си имаме едно хубаво дѣтенце и т. н.” Зарадвалъ се, подскочилъ, но гърнето пада отъ главата му и се строшава, млѣкото се разлива, а съ това и всичкитѣ мечти се разпръсватъ. Питамъ: това, въ каквото е вѣрвалъ този циганинъ, реално ли е? - Не е реално. Така и вие често правите въ ума си събирания, получавате голѣми печалби, по 50%, но въ резултатъ нѣма никаква печалба. Въ този процесъ на мислене вие изхарчвате извѣстна енергия, но какво придобивате? Буквата “а” означава енергията, която е излѣзла отъ ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число - 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питамъ ви сега: това нѣщо може ли да се реализира въ дѣйствителния животъ? Човѣкъ, като си мисли само, че е праведенъ, може ли да стане праведенъ? - Не може, човѣкъ и когато чувствува, че е праведенъ, пакъ не може да стане праведенъ. Той трѣбва да живѣе праведенъ животъ, нищо повече. Човѣкъ, който счита, или чрѣзъ чувствуване може да стане праведенъ, той се занимава съ въображаеми величини. Правдата у човѣка произтича отъ живота му. Казвате: “Да бѫдемъ добри!” Животътъ е, който ражда доброто. Животътъ носи доброто въ себе си. Ние казваме: “Всички трѣбва да придобиемъ живота, за да бѫдемъ добри.” Всѣки животъ е великъ, добъръ, защото излиза отъ Бога. Животътъ носи доброто, защото излиза отъ Любовьта. Ако животътъ се яви, следъ като станемъ добри, ние ще мязаме на онзи, който мисли, че водата се образува отъ леда. Колкото е възможно да направишъ водата отъ леда, толкозъ е възможно да направишъ живота отъ доброто. Затова апостолъ Павелъ казва, че не чрѣзъ доброто се спасява човѣкъ, философски той е правъ. Не чрѣзъ добро се спасява човѣкъ, но чрѣзъ Божествения животъ. Въ дадения случай доброто ще бѫде едно послѣдствие отъ великия Божественъ животъ. Азъ ви казвамъ тия нѣща, понеже вие се намирате въ свѣта, дѣто ще срещнете много учители, та да ги разберете отъ кои сѫ. Ще гледате да не се оплитате. Казва се въ Писанието: “Всичко изпитвайте и доброто дръжте!” Азъ бихъ казалъ тъй: “Всичко изпитвайте и Божествения животъ възприемайте въ себе си!” Има нѣщо пропуснато въ този стихъ. Тогава доброто само по себе си има смисълъ. Приемете ли Божествения животъ и доброто само по себе си ще дойде. Тѣзи правила ви давамъ, за да се пазите. Всѣки отъ васъ има неприятели, видими и невидими. Ако бѣхте учени хора, и да разбирате астрология, щѣхте да знаете въ кой мѣсецъ, въ коя седмица въ кой день и часъ тия духове ще ви нападнатъ и ще можете да се пазите отъ тѣхъ, но понеже не знаете пазете кѫщитѣ си всѣкога! Казва Христосъ: “Ако стопанинътъ би знаялъ кога ще дойде крадеца, буденъ би стоялъ.” Нѣкой пѫть заспите, дойде този видимиятъ крадецъ и ви обере. Невидимитѣ крадци сѫ интелигентни. Нѣкой пѫть могатъ тъй майсторски да ви оплетатъ, да ви подкопаятъ кѫщата, да ви обератъ и да си заминатъ, като ви оставятъ наново да събирате. Като дойде при васъ нѣкой духъ, ще го запитате: “Кога си въ нѣкоя лодка всредъ морето, съ двѣтѣ гребла ли гребешъ или само съ едното?” Ще го запиташъ това, но ще криешъ мисъльта си. Ако той ти каже, че можешъ и съ едно гребло, че може да ти покаже единъ по-лесенъ методъ, като издигнешъ нагорѣ въ лодката си една върлина, обтегнешъ на нея платното, ти не оставяй лопатитѣ си. Дръжъ се за тѣхъ! Да, може би и безъ лопати да отидешъ на другия брѣгъ, но когато има вѣтъръ. Ами когато нѣма вѣтъръ. Има гемиджии, които съ такива платна пѫтуватъ по три, четири деня по морето, когато съ лопати щѣха да стигнатъ на сѫщото мѣсто по-скоро. За всѣки случай, когато пѫтувате, по вѣтъръ или безъ вѣтъръ, трѣбватъ ви двѣ гребла. Разумниятъ човѣкъ е параходъ, който съдържа въ себе си динамическа сила, която може да използува разумно на всѣко врѣме и мѣсто. Такъвъ параходъ всѣкога върви. Той не чака вѣтъръ. Дали ще духа вѣтъръ или не, за него е безразлично. Умниятъ човѣкъ нѣма да търси платно, което да обтѣга на кораба си. Той ще употрѣби лопатитѣ. Лопатитѣ работятъ много хубаво. Затуй вие дръжте лопатитѣ. Снемете вашитѣ платна! По нѣкой пѫть може да имате и по една върлина за всѣки случай, но знайте, че на онѣзи, които работятъ съ платна, лодката лесно се обръща въ водата. Сега, какво разбрахте отъ тази лекция? Азъ нѣма да ви кажа като нѣкой си, който питалъ нѣкого какво разбра отъ еди какво си? - “Нищо не разбрахъ.” Той му отговорилъ: “Че ти ли ще разберешъ нѣщо?” Има наистина, нѣща неразбрани, но вие дръжте основнитѣ нѣща, основнитѣ принципи! Пъкъ що се отнася до методитѣ, до приложението, всѣки отъ васъ постепенно ще ги изработи въ живота си. Изпѣйте “Кажи ми ти Истината” и упражнението “Вечерь, сутринь”. Вие трѣбва да се упражнѣвате въ пѣнието. Пѣйте за себе си! Вие не се упражнявате да пѣете за себе си, да си давате мислено концерти. Пѣнието има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пѣнието неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да прѣмахнете тѫгитѣ и скѫрбитѣ въ себе си, пѣйте. То е единъ методъ. Защото често човѣкъ се заобикаля отъ такива мисли, които могатъ да го смажатъ. Ако не гласно, то поне мислено въ душата си човѣкъ трѣбва да пѣе. “Пѣйте и възпѣйте Господа” - казва псалмопѣвецътъ. Изпѣйте “Въ начало бѣ Словото” и упражнението “Вдъхновение”. Тайна молитва “Любовьта ражда доброто”. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 10-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 17.XII.1924 г. София
  6. Ани

    1924_12_10 НЕРАЗБРАНОТО

    "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕРАЗБРАНОТО Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Разлика между умножение и дѣление”. Сега ще ви дамъ нѣколко правила. Едно отъ тѣхъ е слѣдното: Не всичко, което се говори, трѣбва да разбирате. Щомъ не разбирате нѣщо, това показва, че то не е за васъ. Когато излизате на пазарь въ града, съ цѣль да купите нѣщо, всичко ли ще купите? - Ще купите само туй, което ви трѣбва. Всичко, което е изнесено на пазаря не е за васъ. Това е практическото положение. И въ науката не е всичко за васъ. Въ дадения случай, така трѣбва да гледате на въпроса. Нѣкой казва: “Азъ не разбирамъ това нѣщо.” Кое можешъ да разберешъ? Азъ ще ви дамъ една формула: (cosQ + i.sinQ)n = cos(n.Q) + i.sin(n.Q). Какво разбрахте? Това е една теорема отъ единъ французинъ, азъ ще ви напиша името му, пъкъ вие ще го прочетете: De Moivre. Питамъ, ако вие знаете сега тази теорема, какво ще сполучите? Разбира се, въ математиката тази теорема има своя цѣнность, но за васъ каква цѣнность има? Онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ математика, ще кажатъ: “Ние не разбираме математика.” Не, всѣки отъ васъ разбира нѣщо отъ математиката, но по своему. И животнитѣ разбиратъ по своему. Тѣ не разбиратъ математическитѣ формули, но има извѣстни математически проблеми, които тѣ разбиратъ и рѣшаватъ много добрѣ. Понѣкой пѫть тѣ правятъ много точни изчисления. Напримѣръ, една котка изчислява, съ каква сила да подскочи на разстояние отъ 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това сѫ математически изчисления, да знае какво направление да даде на енергията. Защото, ако надскочи, ще прѣскочи жертвата - може да попадне прѣдъ нея или задъ нея. А да попадне точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление? Това е математика, но интуитивна. У животнитѣ изобщо работи най-разумната математика. Сега да ви задамъ друга задача: 1 х 1 х 1 х 1. Какво разбрахте отъ тази задача? Тукъ имате единица, умножена четири пѫти сама на себе си. Това обаче “i” е единица, това е буквата “i”, която означава въображаемитѣ, имагинернитѣ числа. Да умножимъ една въображаема единица четири пѫти, за да даде една реална единица. Това значи, отъ нищо да направишъ нѣщо. Това нѣщо има ли нѣкакво приложение въ живота? - Има разбира се. То значи: безъ брашно да направишъ една погача. Тази задача прѣдставя положението на онази домакиня, която безъ брашно може да направи погача. Сега, това положение може да се вземе и въ обратенъ смисълъ. Когато извѣстно положение се тълкува буквално, може да се изпадне въ смѣшни положения. Всѣко положение има разумно обяснение на нѣщата. Азъ имамъ една величина отъ 500 лева: + 500 + + 500 + 500 - 500 Тази величина, въ дадения случай, за тебе може да е отрицателна, а въ другъ случай, за другъ някой, тя става положителна. Едно малко изяснение: прѣдставете си, че азъ имамъ да давамъ нѣкому 500 лева. Азъ имамъ тия 500 лева въ джоба си, но тѣ сѫ съ знакъ минусъ (- 500 лв.) Онзи, който взима тия 500 лева, той има тази величина съ знакъ плюсъ, туря ги въ кесията си. Значи, моятъ минусъ става неговъ плюсъ. Тогава, плюсъ и минусъ какво даватъ? Тъй че, въ единиятъ случай положителната величина за едного, става отрицателна за другиго. И обратно: отрицателната величина за едного, става положителна за другиго. Има величини, обаче, които сѫ положителни за всички и отрицателни за всички. Природата има много методи, чрезъ които говори на хората, но главнитѣ, основнитѣ методи сѫ два. Всѣкога, когато природата говори на човѣка, ние разбираме, че Богъ чрѣзъ нея говори. Единиятъ методъ е, когато природата говори на сърцето на човѣка, а вториятъ методъ е когато говори на неговия умъ. Слѣдователно, когато говори на сърцето, учи го да бѫде духовенъ, религиозенъ; когато говори на ума му, учи го да бѫде ученикъ, да придобива знания. Ние често казваме: “Човѣкъ трѣбва да бѫде религиозенъ.” Като че, ако човѣкъ стане религиозенъ, всичко ще придобие. Не е така. Религиозниятъ човѣкъ понѣкога може да бѫде толкова голѣмъ фанатикъ и толкозъ ограниченъ, да мяза на нѣкоя крава. Той може да си състави за Бога такава смѣшна идея, такова обикновено вѣрую, че иди следъ туй да му кажешъ, че не е така. Сега всичкитѣ идеи, които срѣщаме въ живота, сѫ излѣзли все изъ човѣшкия умъ. Казватъ нѣкои: “Исаия казалъ тъй.” Да, но Исаия нали бѣше единъ човѣкъ? Казвате: “Ама той билъ вдъхновенъ отъ Бога.” Вѣрвамъ да е билъ вдъхновенъ, но що отъ това? Казвате: “Ами нали сѫ дохождали редъ пророци, нали дойде и Христосъ, Синъ Божий?” Да, дохождали сѫ и пророци, дойде и Христосъ, но слѣдъ Христа нито пророци има, нито синове Божии има. Тогава дѣ е логиката? Какъ ще докажете, че въ Исаия дѣйствувалъ Духътъ Божий? Ти тамъ ли бѣше? - “Така сѫ писали.” Че и азъ мога да пиша. Кои сѫ основитѣ на туй вдъхновение? Значи, този, който е билъ вдъхновенъ, у когото Духътъ Божи е работилъ, той всѣкога е живъ. Значи, Исаия, който живѣлъ прѣди хиляди години, и днесъ е живъ. Христосъ, Който живѣлъ прѣди 2000 години, и той е живъ. Нѣщата сѫ видими въ тѣхното проявление. Ако имаме една свѣщь, която слѣдъ една минута изгасне, реална ли е нейната свѣтлина? Не е реална. Тя ще бѫде реална, само ако отново се запали. Казвате: “Прѣди нѣколко хиляди години еди-кой си пророкъ, или еди-кой си ученъ писалъ нѣщо.” Каква полза имаме отъ това? - Ползата ще бѫде, ако тази свѣтлина и днесъ свѣти. И тия учени, пророци, светии и днесъ свѣтятъ, затова и свѣтлината имъ е реална. Свѣщьта, която прѣди 2000 години е свѣтила, и сега трѣбва да се запали. Защо? Ако ви дамъ една свѣщь, която днесъ не може да гори, реалность ли е? - Не е, вие не можете да учите на нея. Но ако ви дамъ една свѣщь, която можете да запалите и да учите на нея, тя е реалность. И днесъ има пророци, както и едно врѣме, само че днесъ пророцитѣ иматъ други костюми, другъ фасонъ. Едно врѣме било на мода, като се яви нѣкой пророкъ, да бѫде съ боси крака, съ голи рѫцѣ, разчорленъ, гологлавъ, брадясалъ, страшенъ на видъ. Днешния пророкъ ще видишъ съ подрѣзана брада, хубаво облѣченъ и пакъ е пророкъ. Защо? Ще кажете: “Щомъ той си рѣже брадата, не е пророкъ.” Възможно е. Ами ако е жена пророчица и нѣма никаква брада? Чудни сѫ хората! Пророкътъ трѣбвало непрѣменно да бѫде съ брада! Не е брадата, която го прави пророкъ. Брадата е нѣщо случайно. И безъ брада може. Ето по този начинъ ние правимъ второстепеннитѣ и третостепенитѣ нѣща въ живота си за най-важни. Не, въ живота ни има такива маловажни инциденти, за които не трѣбва ни най-малко да се спираме. Нѣкой казва: “Азъ не съмъ ученъ.” Щомъ не си ученъ, можешъ да станешъ ученъ. Учи! -“Ама азъ не съмъ силенъ.” - Можешъ да станешъ и силенъ. Работи! -“Ама азъ не съмъ богатъ.” - Можешъ да станешъ богатъ. Труди се! -“Азъ не съмъ красивъ.” - Можешъ да станешъ красивъ. -“Менъ хората не ме почитатъ.” - Може да те почитатъ. Туй сѫ нѣща, които може да придобиешъ. Знание, красота, власть, почить, всичко туй може да придобиешъ. Какъ? - Отъ тебъ се изисква да учишъ, да се изпотишъ от учене. Нѣма да спишъ по 10 часа, но по 3 - 4 часа. Ще четешъ, ще мислишъ, ще прилагашъ. Не само да помнишъ нѣщата и да мислишъ, че това е наука. Това, което е запомнено, всѣки може да ти го вземе. Знаете ли на какво мяза заученото на паметь? Като написано нѣщо на пѣсъка край морето. Дойдатъ вълнитѣ, всичко заличать. Казвате: “Какво бѣше, дѣ остана знанието ми?” - Не трѣбваше да го пишешъ на пѣсъка край морето. Нѣкой си извади едно тефтерче, запише нѣщо, мисли, че го знае. Като вземете тефтерчето и търсите записаното, тогава ще мязате на онзи проповѣдникъ, който мѫчно намиралъ отдѣлнитѣ мѣста въ Евангелието, та, за да ги намира лесно, когато му потрѣбватъ, турялъ на тия мѣста по единъ празъ лукъ. Жена му, като не знаяла, защо е този празъ вѫтрѣ въ Евангелието, извадила го. Дохожда попътъ, търси мѣстото, което означилъ съ праза, не може да го намѣри, нито празътъ е на мѣсто. Това сѫ анекдоти, които често се случватъ въ живота ви. Не основавай твоето знание на този празъ, не ти трѣбва такова знание. Ти трѣбва да имашъ нѣщо положително въ главата си, което никой не може да ти го вземе, то е Божественото знание. Не казвамъ, че не трѣбва да записвашъ нѣкои нѣща, но тѣ сѫ второстепенни. Има нѣща, които трѣбва да знаешъ, които трѣбва да сѫ написани вѫтрѣ въ сърцето ти. Казвамъ, всички ще учите! Не е необходимо всички да сте философи, но трѣбва да учите. Желателно е да сте всички философи, пророци, но като не сте, и то не е лошо. Всѣки отъ васъ трѣбва да придобие толкова знание, колкото му е необходимо за сега, пъкъ въ великото бѫдаще ще има условия да придобива още много знания. Сега, кое е най-важното за васъ? ( - Какъ да се въдвори Царството Божие на земята.) Да, нека направимъ единъ малъкъ опитъ, да въдворимъ Царството Божие между насъ! Казватъ, че като дойде Христосъ, ще нареди закони, споредъ които всички хора на земята ще живѣятъ братски. То е външно положение на нѣщата. Защо ще чакате това врѣме? Христосъ и днесъ е на земята. Царството Божие може да се приложи още днесъ между трима, може да се приложи между петима, между 10, 20, 100, 1000 и повече души. Какво ви прѣпятствува да приложите Царството Божие въ себе си? Вие чакате да дойде Царството Божие слѣдъ нѣколко хиляди години. Царството Божие отдавна е дошло, но вие сте закъснѣли. Слънцето на Царството Божие е изгрѣло вече. Нѣкои още спятъ и се запитватъ дали е изгрѣло слънцето. - Не е изгрѣло още. Казвамъ, кепенцитѣ на тия хора сѫ затворени. Тѣ гледатъ навънъ, но нѣма свѣтлина. Отворете прозорцитѣ, слънцето е изгрѣло вече. Станете, измийте очитѣ си и хайде на работа! Каква е тази работа? Ще ви прѣдставя друго едно положение. Въ физиката се говори за скаченитѣ сѫдове. Азъ нѣма да ви прѣдставя тия скачени сѫдове, както въ физиката, да се намиратъ на еднаква височина, но ще ви прѣдставя два скачени сѫда, единиятъ С по-горѣ, а другиятъ - Д, по-долу поставенъ. Значи, тѣ сѫ на различни височини. Азъ ви поставямъ положението на тия скачени сѫдове въ малко по друга форма. Да допуснемъ сега, че вие напълвате сѫда С съ вода. Щомъ този сѫдъ е скаченъ съ сѫда Д, тогава дѣ ще отиде водата? - Водата ще се прѣлѣе въ сѫда Д, а сѫдътъ С ще се изпразни. Да кажемъ, че С и Д не сѫ сѫдове, а двѣ съзнания. Тогава, какво ще каже съзнанието С на Д? То ще каже: “Защо ми взе водата?” Вѣрно ли е, че съзнанието Д взе водата на С? Туй сѫ скачени сѫдове и по силата на този законъ става прѣливане на водата отъ единия сѫдъ въ другия. Има ли право съзнанието С да каже, че туй, което ми е дадено, то ми принадлежи и никой нѣма право да ми го вземе? Тази вода слиза въ Д по закона за скаченитѣ сѫдове. Ако този сѫдъ е запушенъ отдолу, а въ сѫда С постоянно се налива вода, какво ще стане най-послѣ? - Слѣдъ като се напълни сѫдътъ Д и сѫдътъ С ще се напълни, нѣма кѫдѣ вече да се излива. Щомъ сѫдътъ С се напълни и нѣма накѫдѣ повече да се изтича, водата отъ него ще започне да прѣлива, ще настане едно повръщане. Затуй казва Писанието: “Онуй, което дойде на врѣме, ще влѣзи, ще се употрѣби въ работа и ще излѣзе. Послѣ отново ще дойде и пакъ ще излѣзе.” Трѣбва да има непрѣкѫснато движение. Каквато и колкото енергия си изразходвалъ, такава и толкова ще ти се върне. Въ природата има крѫгъ на движение. Каквато енергия е изпратила твоята мисъль въ свѣта, тази енергия на твоята мисъль, като обиколи, като направи единъ крѫгъ на движение, пакъ ще се върне при тебе. Слѣдователно, ние често се безпокоимъ, мислимъ, че губимъ. Не, този, който приема водата въ сѫда С, трѣбва да бѫде свободенъ, да не се безпокои отъ нищо. Той трѣбва само да възприема и да дава. Има извѣстни положения въ живота, при които ние само възприемаме и даваме, само се изпразваме. Тогава ние имаме свойствата на мѣсечината. Какво е свойството на мѣсечината? - Да се пълни и изпразва. Тя е паница, която трѣбва да възприема и да дава. Всинца сте по една мѣсечина. Но мѣсечината има двѣ свойства: тя възприема и дава. Слѣдователно, този процесъ сѫществува и въ природата. Не мислете, че всѣкога може да ви даватъ. Не, и вие ще давате. Сега нѣма да обяснявамъ този въпросъ повече, понеже ще настѫпимъ въ една область, за която не сте уравновѣсени и ще направите криви заключения. Щомъ ти даватъ, непрѣменно трѣбва да давашъ. Ако не давашъ, ще има подпушване, а подпушването е най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това да се подпушишъ. Знаете ли на какво мяза подпушването? Единъ отъ турскитѣ султани билъ много уменъ и пожелалъ да намѣри начинъ, чрѣзъ който да излѣкува ония цариградски дембели отъ тѣхния недѫгъ. Дохожда му на умъ слѣднята идея. Въ стаята, дѣто седѣли дембелитѣ, пущали толкова много вода, че да ги застраши съ удавяне. Сѫщеврѣменно оставятъ въ тази стая лопати, кофи за гребане и изливане на водата, та по този начинъ да заставятъ дембелитѣ да работятъ. Пущатъ водата и стаята се изпълва съ вода до колѣнѣ, но тѣ още лежатъ, не се дигатъ. Най-послѣ, когато водата вземе още по-голѣми размѣри, стигне до пѫпа имъ, започва да се изкачва и по-нагорѣ, въ тѣхъ вече се събужда енергия за животъ, тѣ сграбчватъ кофи, лопати и започватъ да изхвърлятъ водата навънъ. И ние сме отъ тѣзи дембели, но като ни турятъ въ тази стая, взимаме тази рѫчка и започваме да работимъ. Казва нѣкой: “Азъ работя.” - Ще работишъ и оттатъкъ ще минешъ. Ние сме заставени на сила да работимъ. Нѣкой казва: “Азъ съмъ много работенъ човѣкъ.” Азъ виждамъ, колко си работенъ. Хваналъ тази рѫчка, билъ много работенъ. Работишъ, защото имашъ зоръ. Ние не сме дошли до онова свободно положение да работимъ отъ любовь. То е бѫдащата ни работа. Сега, вие трѣбва да се съвземете, да учите. Учението е една необходимость, една потрѣба за ума ви. Трѣбва да разсѫждавате, като учите, а не само да запомняте. Човѣкъ трѣбва да помни нѣкои нѣща, а други да забравя. Често вие казвате: “Човѣкъ трѣбва да събира.” Хубаво, но какво трѣбва да събира? - Хубавитѣ работи трѣбва да събира. И въ знанието - сѫщо. Потрѣбното знание трѣбва да събирате! Вие трѣбва да се стремите къмъ онова класическо знание. Вие сега идвате да се учите, но започвате съ една наука на съмнѣнение. Гледате, дали еди-кой си е праведенъ или не е праведенъ, дали той върви по Христовия пѫть или не върви. Вие не може да знаете, дали единъ човѣкъ върви по Христовия пѫть или не. Това сѫ ваши външни предположения. Вие не може да видите, какво е разположението на неговото сърце и на неговия умъ. Послѣ, вие не можете да се произнесете, дали нѣкой човѣкъ е праведенъ или не. То не е достѫпно за мнозина отъ васъ. Не казвамъ, че не може да се знае, кой човѣкъ е праведенъ. Въ дадения случай, това може да се знае, но онзи човѣкъ който иска да се произнесе, дали нѣкой е праведенъ или не, той трѣбва да разбира висшата Божествена математика. Може да се знае за единъ човѣкъ, дали е добъръ, или не въ даденъ случай, т. е. не сега дали е добъръ, но дали е живѣлъ добрѣ въ миналото, [...] но има у тѣхъ признаци, които показватъ, че тѣ сега започватъ да живѣятъ добрѣ. Мнозина отъ васъ не сте живѣли добрѣ въ миналото. Нѣкой отъ васъ сега не живѣете добрѣ, казвате: “То толкозъ тънко не може да се кара, ами да му пуснемъ края малко.” Природата не обича да пущашъ края на нѣщата. Ти, ако живѣешъ за Бога, трѣбва да живѣешъ по всичкитѣ правила на Неговитѣ закони. Тѣ сѫ разумни закони. И цѣлиятъ нашъ животъ е основанъ отъ тия правила, които Богъ е положилъ. Всички трѣбва да мислитѣ, да разсѫждавате, да учите, да усвоите тия правила. Нѣкои казва: “Търпѣхъ, търпѣхъ, но съ търпѣние работа не става.” Вие не сте научили още, какво нѣщо е търпѣнието. Търпѣнието е най-красивото нѣщо, което човѣкъ може да придобие на земята. Ние считаме търпѣнието за една отлична черта. Да може човѣкъ разумно да търпи, това е една отлична черта! Виждашъ, че нѣкой човѣкъ плаче. Нека плаче! Ама защо трѣбва да плаче? Защото Господь иска да плаче. Нѣкой ходи босъ. Казвате: “Горкиятъ човѣкъ, босъ ходи!” Казвамъ, Господь иска той да ходи босъ. Ще се радвашъ, че е босъ. Ако мнозина отъ васъ бихте ходили лѣтно врѣме боси, сега щѣхте да бѫдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки сѫ полезни. Не, лѣтно врѣме те ни лишаватъ отъ едно благо. Затова лѣтно време ние трѣбва да се събуваме боси, за да можемъ да възприемаме енергия отъ земята. Вие срещнете нѣкое босо дѣтенце и казвате: “Горкото дѣтенце, останало е безъ баща и майка, да му купимъ едни обуща!” Не, милостьта не седи въ туй, нека си е босо! Казвате: “Ама, голичко е!” Злото не е въ това, че е голичко туй дѣте. Чудни сѫ хората въ разсѫжденията си! Ако е зимно врѣме, разбирамъ, но лѣтно врѣме, ако рѫцѣтѣ и краката на това дѣте сѫ голи, то е благословение заради него. Послѣ казвате: “Този човѣкъ е загазилъ въ сиромашия до колѣнѣ.” Каква сиромашия? Той си има кѫща отъ двѣ стаи и кухня, които му даватъ приходъ 500-600 лева месечно. И послѣ казвате: “Сиромахъ човѣкъ е.” Питамъ, дѣ му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на единъ човѣкъ? Въ България кого считатъ богатъ човѣкъ? Коя е нормата за това? Въ Америка за да бѫде човѣкъ богатъ, трѣбва да има нѣколко милиона долари. Тамъ работятъ съ голѣми цифри. Ако имашъ 100 000 долари или 200 000 долари, ти минавашъ за обикновенъ човѣкъ; ако имашъ единъ милионъ долари, ти си богатичъкъ, а отъ петь милиона долари нагорѣ, ти се считашъ за богатъ. Каква е българската норма за опрѣдѣляне кой е богатъ човъкъ? (- Нѣма такава мѣрка.) Не, богатството на хората се опрѣдѣля отъ тѣхната кръвь. Дали човѣкъ може да бѫде богатъ, това е точно математически опрѣдѣлено. Елементитѣ на кръвьта показватъ, дали нѣкой човѣкъ ще бѫде богатъ или не. Като разложите кръвьта, ще видите, какви елементи се съдържатъ въ нея. Нѣкой вѣщъ химикъ, по състава на кръвьта въ нѣкой човѣкъ може да опрѣдѣли, доколко е богатъ този човѣкъ. Елементитѣ на кръвьта показватъ, какво е богатството му. Когато кръвьта ти е бѣдна и цѣлъ свѣтъ да ти дава пари, ти пакъ сиромахъ ще си останешъ. Онова, което човѣкъ може да изяда, и да се ползува разумно отъ него, онова, отъ което човѣкъ се радва, като го възприеме, то е неговото богатство. Другото азъ наричамъ товаръ. И така, въ физическия свѣтъ истинското богатство на човѣка е въ кръвьта. Въ духовния свѣтъ богатството му е въ живота, а въ Божествения свѣтъ, богатството му въ духа. Слѣдователно, кръвьта, животътъ и духътъ съдържатъ всичкото богатство на човѣка. Ако искашъ да бѫдешъ богатъ на земята, богата кръвь трѣбва да имашъ; ако искашъ да бѫдешъ богатъ въ духовния свѣтъ, животъ трѣбва да имашъ; ако искашъ да бѫдешъ богатъ въ Божествения свѣтъ, духъ трѣбва да имашъ. Нѣкой казва: “Духъ трѣбва да имашъ.” Духътъ е богатството на Божествения свѣтъ. “Животъ трѣбва да имашъ.” Животътъ е богатството на духовния свѣтъ. “Кръвь трѣбва да имашъ.” Кръвьта е богатството на физическия свѣтъ. Сега нѣкой ще каже: “Ами ако моята кръвь е бѣдна?” - Тогава ще се молишъ, ще знаешъ, че си бѣденъ. Тъй ти е опрѣдѣлено, да живѣешъ въ бѣднотия. И тази бѣднотия ти трѣбва да я възлюбишъ! Като възлюбишъ бѣднотията, за въ бѫдаще, въ друго сѫществувание Господь ще ти даде по-богата кръвь. Пъкъ и сега има нѣщо хубаво вложено въ кръвьта ти. Значи, животътъ е тѣсно свързанъ съ кръвьта. Духътъ пъкъ е тѣсно свързанъ съ живота. Така вървятъ тия положения. Не мислете, че вие можете да станете отвънъ, механически богати. Всѣки носи въ себе си и духътъ, и животътъ, и кръвьта. Отъ тия три фактора зависи богатството на човѣка, а не отъ насъ. Тѣ не сѫ механически нѣща, не сѫ опрѣдѣлени по единъ фаталенъ законъ, но тѣ сѫ опрѣдѣлени отъ единъ разуменъ законъ. Какъвто животъ сме живѣли въ редъ сѫществувания и както днесъ живѣемъ, съобразно съ това и Богъ постѫпва. Той ни знае отъ дѣца. Ти на едно твое разумно дѣте давашъ повече. Защо? Защото то е разумно, добро. И Богъ е опиталъ всѣки отъ насъ, знае, че нѣкои сѫ умни, разумно сѫ живѣли, работили и затова имъ дава повече. Има нѣщо добро, вложено въ тѣхъ още отъ миналото. Нѣкой отъ насъ сѫ карали много на широко. Богъ ги познава, знае какво има да се случи съ тѣхъ. Сега всѣки, който иска да обогати своята кръвь, ще започне чрѣзъ живота си. Животътъ е, който обогатява кръвьта. Който иска да обогати своя животъ, той започва съ духа. Това сѫ процеси, които трѣбва да знаете. Вие започвате и казвате: “Азъ имамъ знания, виждамъ всичко.” -Че като виждашъ, какво ще направишъ? Само ти ли виждашъ? -“Азъ имамъ знания, чувамъ”. -Че като чувашъ, какво ще направишъ? Само ти ли чувашъ? Ти може да виждашъ всички тия хора въ свѣта, но всички не виждатъ ли? Колко отъ тия, които виждатъ, ставатъ учени? Колко отъ тия, които слушатъ, ставатъ музиканти? Ние слушаме единъ концертъ, но не можемъ да го запомнимъ, а другъ като слуша, запомня цѣла пѣсень. Значи, плюсъ слушането има нещо друго. Ти минешъ покрай нѣкое мѣсто, но другъ види и запомни. Ти си миналъ и веднажъ и дважъ прѣзъ сѫщото мѣсто, но като минешъ, казвашъ: “Дали това мѣсто е сѫщото или не е?” Защо? Има нѣщо, което липсва въ този човѣкъ. Та сега вие казвате, че не сте съвсѣмъ запознати съ Господа. Азъ ще ви направя едно възражение. Това е все едно, че казвате: “Азъ искамъ да се запозная съ Слънцето.” Та нима всички хора не сѫ запознати съ Слънцето? Всичката енергия е заета отъ Слънцето. Всички хора сѫ запознати съ Слънцето. То грѣе всичкитѣ. Ама нѣкои сѫ хилави. Че какъ тъй? Нѣкой се грѣе на Слънцето и става здравъ, а другъ се грѣе на Слънцето и нѣма здраве. Защо е това? Значи, има нѣщо, което липсва на този човѣкъ. Главното, което се изисква отъ всички, е да изпълнимъ волята Божия! Ние трѣбва да възприемемъ туй Божествено благо, Слънцето, въ което се крие този Божественъ животъ, и да го използуване разумно. Само този животъ е въ състояние да ни повдигне. За това нѣщо е потрѣбно знание. Въ школата ние искаме да апелираме на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата воля, всички заедно да работятъ. Най-много се апелира къмъ вашия умъ, да работи, да мисли. Въ неделнитѣ бесѣди пъкъ се засѣга главно вашето сърце: ще чувствувате и прилагате. Умътъ ще разбира и учи, а сърцето ще чувствува и прилага. Необходимо е всѣко нѣщо да се разбира. Ако ви покажа една малка линийка, какво означава тя? - Тя може да прѣдставлява една прѫчица. Малкитѣ дѣца знаятъ прѫчката. Добрѣ. Сѫщеврѣменно на тази прѫчка може да туримъ една малка сиджимчица, една малка връвчица. Такава прѫчица дѣцата я взиматъ и съ сиджимчицата удрятъ. Съ тази прѫчица майка имъ ги удряше, тя ги учеше на първия урокъ въ живота - на послушанието. Дѣтето, като обича тази прѫчица, взема я и започва да размахва съ нея изъ въздуха и накѫдѣто мине, всичко засѣга. Но защо дѣтето туря една малка сиджимчица на тази връвь? Отдѣ му дойде тази идея? Тази връвь показва, че отъ нея излиза пластична енергия. Ако срещнете единъ магъ, ще видите, че и той има такава една пръчица, само че отъ леска. Още отъ старо врѣме магитѣ сѫ държали своитѣ прѫчици въ широкитѣ си рѫкави, които носили, каквито свещеницитѣ носятъ днесъ. Нѣкой магъ, като извади тояжката си, отъ нея излиза огнена енергия и той воюва. Дѣтето, като не може да изпрати такава огнена енергия, чрѣзъ тояжката си, казва: “Азъ съмъ магъ!” И като мине покрай кокошкитѣ и размаха прѫчицата, тѣ познаватъ, че то е магъ. Като дойде до воловетѣ и този волъ нашари, онзи волъ нашари, всички волове трепватъ. Отъ онзи истински магъ е излѣзло нѣщо невидимо и дѣтето, като изважда малката си пръчица, въ неговия умъ се заражда идеята за магъ, за мощность, затова то реализира тази идея и казва: “Азъ съмъ магъ!” Ето защо, дѣтето, като си направи такова камшиче, играе на магъ. Всички, които махатъ камшикъ, сѫ все магьосници. Нѣкой пѫть ние разглеждаме малко отвлѣчени въпроси. Казвате: “Сега животътъ ни налага нѣкои по-реални нѣща, не е врѣме до тия отвлѣчени въпроси.” Добрѣ, кажете ми, кои сѫ реалнитѣ нѣща, които сегашниятъ животъ налага? Въ какво се заключава тази реалность? - Сегашниятъ животъ се отличава по своята голѣма интенсивность. Въ пѫтуването на железницитѣ има по-голѣма интенсивность. Отъ тази голѣма интенсивность сѫ произлѣзли всички съврѣменни нервни болѣсти. Голѣмата интенсивность на живота разклаща нашитѣ нерви. Понеже не разбираме законитѣ, тази интенсивность, тази голѣма възбуденость дава обратни резултати, става подпушване, което се отразява въ ума и въ сърцето. Човѣкъ, който иска бързо да прѣживѣе, който иска да израстне изведнажъ, който иска много нѣща, той бързо остарѣва. Който бързо расте, бързо и остарѣва; който бързо остарѣва, бързо и осиромашава. Такъвъ е законътъ въ природата. Наблюдавайте явленията въ природата, ще видите, колко е послѣдователна. Колко врѣме е живѣла онази тиква, която въ продължение само на шесть мѣсеца е пуснала десеть метра стъбло? - Малко е живѣла тя. Но защо? - Понеже въ нея има голѣмо желание въ едно кратко врѣме да израстне. Скоро израства, но и скоро умира. Дѫбътъ, който расте полека, дълго врѣме живѣе. Сто години трѣбватъ на дѫба, за да израстне. Значи процеситѣ, които ставатъ въ насъ, не трѣбва да бѫдатъ бързи, но медлени, послѣдователни, методични, за да могатъ да произведатъ въ насъ онази необходима стабилность. Не се радвайте на вашата избухливость, на вашата експансивность! Казвате: “Азъ съмъ много радостенъ.” Тия чувства въ човѣка сѫ прѣходни. Тѣ моментално изникватъ въ човѣка и скоро прѣминаватъ. Тѣ сѫ резултатъ на едно разширение, на единъ приливъ въ човѣка. Тази енергия трѣбва разумно да се използува. Това показва, че твоитѣ снѣгове, ледове започватъ да се топятъ. Използувайте тѣхната енергия, тя не е постоянна. Бързитѣ радости носятъ и бързи скърби. Сѫщото нѣщо е и въ любовьта. Който скоро се влюбва, комуто скоро се запалва сърцето, скоро и угасва. Любовьта трѣбва да дойде по единъ послѣдователенъ, бавенъ начинъ, тъй както бавно медлено идва и свѣтлината: най-напрѣдъ се зазорява слабо и постепенно слънцето се издига до обѣдъ на най-високата си точка. Такъвъ е и процесътъ на Любовьта. За да се прояви Любовьта, трѣбва да се изрази поне четвъртъ отъ крѫга. Не съдържа ли тази четвъртъ, това не е любовь. Тя не е любовь, ако нейниятъ ѫгълъ е 10, или 100, или 200. Не, тя трѣбва да образува ѫгълъ най-малко отъ 900, за да се счита Любовь. Любовьта въ духовния свѣтъ не залѣзва никога. Тамъ тя прѣдставлява единъ непрѣкѫснатъ процесъ, никога не спира. Когато твоята любовь на земята достигне до своя зенитъ, тогава духовната любовь ще започне своето зазоряване. Значи, ти ще се покачишъ на едно по-високо поле въ вѣчностьта. Слѣдователно, ти ще проявишъ една по-голѣма стабилность, едно по-голѣмо разширение. Нашата любовь на земята загасва, но истинската любовь никога не загасва. Това трѣбва да знаете. Ако разбирате обикновения процесъ на загасване, това сѫ обикновени разбирания, това сѫ обикновени, прѣходни проявления на любовьта. Сега, тия идеи, които прокарвамъ тукъ, сѫ потрѣбни за васъ, за да придобиете една стабилность въ живота си. Вие се борите съ едно противорѣчие, което възниква отъ сблъскването на старитѣ съ новитѣ идеи и казвате: “Новитѣ идеи сѫ неприложими въ живота.” Защо да сѫ неприложими? Има правила, които могатъ да се приложатъ още днесъ. Едно е вѣрно, че новитѣ идеи не могатъ да се приложатъ изведнажъ, въ своята пълнота, но Любовьта напримѣръ, всѣки може да приложи въ себе си. Нѣкой казва: “Азъ не виждамъ любовьта между менъ и васъ.” Дали ти виждашъ тази любовь, това важи за тебе. Ти не трѣбва да я виждашъ, а да я чувствувашъ въ себе си. За мене е важно, какво азъ чувствувамъ въ даденъ случай. Любовьта важи само заради васъ. Всѣки отъ васъ самъ за себе си трѣбва да чувствува тази любовь. Ще бѫде смѣшно, ако вие ме питате, дали азъ имамъ любовь. Щомъ питамъ, дали имамъ любовь, това показва, че ти нѣмашъ никаква любовь. Всѣки отъ васъ си знае дали има любовь, или не. Любовьта се чувствува, не се говори за нея. Тя е единъ въпросъ, върху който, колкото по-малко се говори, толкозъ по-добрѣ. За любовьта не трѣбва да говоримъ. Тя още не предстои на научно изучаване. Речешъ ли да я изучишъ, тя си заминава и те оставя, Тя е единъ отъ ангелитѣ. Тя заминава и ти оставашъ да изучавашъ сѣнката й. Нѣма да буташъ Любовьта, ще я пазишъ свещенно. Заради нея нѣма и да говоришъ. Като я виждашъ, ще се радвашъ на нейното присѫствие. Тя, като дойде въ дома ти, ще ти донесе слѣдното: сиромашията ще изчезне, страданията ще изчезнатъ, мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ и ще внесе миръ, радость, спокойствие, потикъ, инициатива. По това се познава Божията Любовь. Сега, нѣма да туряме въ контрастъ свѣтската любовь и Божествената Любовь. Не правете такова сравнение! Има ли нужда да сравнявате единъ малъкъ чучуръ, който едва цицерика, който едва капе съ единъ голѣмъ изворъ? Не ги сравнявайте! Божията Любовь е онзи голѣмъ, обиленъ изворъ, отъ който ти ще си вземешъ толкозъ, колкото ти трѣбва. Понѣкой пѫть вие сте лакоми, искате да вземете двоенъ дѣлъ. Не ви трѣбва много. Взимайте отъ Любовьта по малко, ако искате дълго врѣме да ходите на извора. Ще вземате отначало по-малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите на тази Божествена сила, която действува въ васъ. Това сѫ научни методи, съ които вие трѣбва да се справите. Прѣстанете да се съмнѣвате! Казвате: “Ама това е невъзможно!” Оставете настрана, кое е възможно и кое невъзможно. Възможно и невъзможно, това сѫ нѣща относителни, нереални. Невъзможни сѫ, докато не ги знаемъ, докато не изпълняваме волята Божия, но когато изпълнимъ волята Божия, Богъ ще има всичкото благоволение къмъ насъ. Когато изпълнимъ волята Божия, кредитъ имаме, а когато не я изпълнимъ, нѣмаме кредитъ. Такъвъ е законътъ. Това, че нѣкои отъ васъ сѫ по-умни, а нѣкои не сѫ тъй умни, то зависи отъ васъ. Всички можете да учите. Нѣкои ги е срамъ да попитатъ, когато не знаятъ или не разбиратъ нѣщо. Казватъ: “Какъ тъй, азъ 45-годишенъ човѣкъ ще отида при това дѣте, да го питамъ нѣщо. При това, имамъ такова обществено положение. Какъ ще му кажа, да ми разправи нѣщо?” Азъ глѣдахъ единъ дѣдо, казва на внучето си: “Я, дѣдовото, ми кажи, каква бѣше тази буква?” - Ето единъ благодаренъ човѣкъ! Дѣтето е малко момченце, но дѣдото го пита, каква е тази буква и то пише. -“Ха, дѣдовото, утрѣ пакъ ще ми покажешъ нѣкоя буква.” Днесъ, дѣдовото, една буква, утрѣ, дѣдовото, друга буква и току погледнешъ, слѣдъ двѣ години дѣдото чете и пише. А нѣкой голѣмъ, горделивъ човѣкъ казва: “Този малкиятъ ли ще ме учи?” Какво има въ това, стига да добиешъ знание, нека те учатъ и дѣцата. Смирение ви трѣбва! Туй малко дѣте на земята е единъ голѣмъ ангелъ въ малка форма, то е по-старо отъ дѣдото. Казвамъ, малко дѣте! Въпросъ е, кой е по-старъ: дѣдото или дѣтето? Казвамъ, туй дѣте е по-старо отъ дѣдото, затова има право да го учи, а ти ще кажешъ: “Ела дѣдовото, покажи ми тази буква!” Смирение трѣбва на ученика! На всинца ви трѣбва смирение, за да се учите. По този начинъ само ще добиете знание. Нѣма да помислите, че сте остарѣли - ще учите! Затуй казва Христосъ: “Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.” Това е по отношение на науката, по отношение на Мѫдростьта. Царството Божие е мѣсто за наука. Туй, което вие знаете, турете като основа на туй, което сега трѣбва да учите. Тукъ има нови нѣща, които трѣбва да 160 учите. Ако е въпроса да прѣповтаряме миналитѣ работи, ние можемъ да ги намѣримъ въ коя и да е библиотека. Ние трѣбва да приложимъ нѣкои отъ новитѣ положения. Азъ желая сега, да внесете Царството Божие между васъ! Всѣки отъ васъ най-първо да внесе Царството Божие въ себе си. Внесе ли го въ себе си, ще го внесе и въ околнитѣ. Ще кажете: “Възможно ли е?” - Опитайте! Азъ имамъ единъ методъ, който винаги прилагамъ въ живота си. Той седи въ слѣдното: никога не отричамъ нѣщата. Защо? Ще ви обясня. Да кажемъ, че прѣдъ мене се намира тиня. Какво правя? Азъ не взимамъ лопата да изхвърлямъ тази тиня навънъ, но гледамъ, дали може отъ тази калъ да стане нѣкое гърне, или дали може да се употрѣби като торъ за нивата. И най-послѣ, като се увѣря, че за нищо не може да се употрѣби, взема маркуча, пусна изобилно вода върху нея и така я измета навънъ. Пуснете вашия маркучъ съ вода вѫтрѣ въ васъ! Нека тече въ васъ новиятъ животъ, той ще изчисти лошото, нечистото въ васъ. Не се борете съ лошото! “Не противи се злому”, е казано въ Писанието. Не се борете съ злото, пуснете доброто да тече въ васъ, то ще уравни всичкитѣ нѣща въ живота. Азъ ще ви попитамъ: кой е най-важниятъ въпросъ въ живота? Вие не можете да отговорите, защото единъ мисли, че едно е важно, другъ мисли, че друго е важно. Въ това отношение не сте едномишленици. Или ще кажете: “Най-важниятъ въпросъ е да вѣрваме въ Бога, да слѣдваме Христа.” Всички тия нѣща сѫ важни, но кой е най-важниятъ въпросъ въ тозъ моментъ за васъ? Ако те бѣсятъ, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да те освободятъ отъ въжето. Ако се давишъ, кой е най-важниятъ въпросъ - да те извадятъ отъ водата. Ако те биятъ, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да прѣстанатъ да те биятъ. Ако нѣмашъ пари, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да имашъ. Тъй щото, най-важниятъ въпросъ, той е въпросътъ на необходимостьта, отъ какво имашъ нужда въ дадения моментъ. Всѣки човѣкъ има нѣщо най-важно въ дадения случай. Ако нѣкой мисли, че една мисъль е най-важната, тя е тази, която е потрѣбна за него. Ако тази мисъль ни съединява прѣмо съ Бога, тя е най-важната, защото ни съединява съ първия източникъ на живота, като изглажда всичкитѣ ни отношения. Тази е най-важната ни мисъль, която ще послужи за основа при разрѣшението на другитѣ мѫчни въпроси въ живота ни. Не искайте да разрѣшите всичкитѣ въпроси! Азъ не искамъ да разрѣшите всичкитѣ въпроси. Ако разрѣшите единъ въпросъ, десеть ще се повдигнатъ, ще останатъ въ ума ви неразрѣшени. Така е въ Божествения свѣтъ. Вие мислите, че ако разрѣшите всичкитѣ въпроси въ духовния свѣтъ, то е другъ въпросъ, но на земята не е така. Ако на земята разрѣшите единъ важенъ въпросъ на деня, може той да е микроскопически, радвайте се, то е достатъчно. Като сте разрѣшили този въпросъ, на другия день ще разрѣшите другъ. Разрѣшаването на всѣки въпросъ ще внесе една малка радость въ душата ви. Радвайте се, че можете да разрѣшите малкия въпросъ! И тъй, ще учите! Пъкъ всичко, което се учи въ училище, не трѣбва да го разбирате, не се стремете да разберете всичко! Какво заключение ще извадите? Азъ зная, какви ли не противорѣчиви възгледи ще има. Нѣкой ще каже: “Учительтъ ни учи, че всички въпроси не трѣбва да се разрѣшаватъ.” Другъ ще каже: “Учительтъ каза, че ние не трѣбва да бѫдемъ богати.” Ама стига ви на умъ да просите пари. Хубаво, защо просишъ? Иди работи! Като каже човѣкъ, че не иска да бѫде богатъ, трѣбва да бѫде послѣдователенъ, пари никога не трѣбва да проси. Ще отиде нѣкѫдѣ и ще каже: “Имате ли работа?” Той трѣбва да си каже: “Ако мога да изработя нѣщо съ рѫцѣтѣ си, ще ямъ; ако ли не, нѣма да ямъ.” Ти ще изкарашъ съ поть на чело прѣхраната си. Нѣма да постишъ, но ще работишъ. А сега нѣкой ще каже: “Азъ пари не приемамъ, не искамъ да се опетнявамъ.” Хубаво, онзи твой приятель може да се опетни, той може като копае земята да се окаля, а ти не можешъ. Ти можешъ послѣ да му кажешъ: “Азъ не работя, защото не искамъ да се петня съ паритѣ, но дай ми ти 100 лева отъ тия оцапанитѣ!” Затова умътъ ти стига, много си майсторъ! Каква философия е тази? Не, труди се и ти като него! Колко изкушения е миналъ този твой приятель, докато спечели тия пари! Не искашъ да вземешъ неговия товаръ, а искашъ да участвувашъ въ благата. Не, трѣбва да бѫдемъ справедливи! И между васъ нѣкой пѫть съ тия разсъждения ставате нахални. За нѣкой по-богатъ братъ казвате: “Този братъ е богатъ, той трѣбва да дава, не ги е спечелилъ съ трудъ, той все е пооткрадналъ нѣщо.” Не говорете така! Да мълчите! Че кой не е кралъ? Ако приложимъ принципа тъй, както трѣбва, кой е билъ послѣдователенъ? Кой отъ насъ е живѣлъ тъй, както трѣбва? Не говорете така! Радвайте се на този богатъ братъ, мислете, че е добъръ, не мислете за богатството му! Оставете богатството настрана! Така трѣбва да мислите, другояче не може да се разрешатъ въпроситѣ. Господь ще сѫди работитѣ. Богатиятъ е кесия на Бога. Пари ли туря Богъ, вода ли туря, то не е наша работа. Има ли право външната публика да сѫди онзи касиеръ, когото господарьтъ на банката сѫди? Нали въ банката има инспекторъ, той ще прегледа касата, ще види, дали касиерътъ е злоупотрѣбилъ, или не. Казватъ за нѣкого: “Ама той обича да бърка въ касата.” Инспекторътъ дойде, провѣри, нѣма никаква кражба. Като говоримъ за богатитѣ хора, ние ги взимаме принципиално, разбираме богатъ човѣкъ въ всѣко отношение: богата кръвь, богатъ животъ, богатъ духъ. Три вида богатство различаваме: или богата кръвь, или богатъ животъ, или богатъ духъ. Кое ще изберете? - Богатъ духъ, нали? Нѣкой отъ васъ сте богати духомъ. Тогава защо взимате пари? Противорѣчия изпъкватъ навсѣкѫдѣ въ свѣта. Гледайте най-първо да се справите съ противорѣчията. Има едно математическо положение, че въ свѣта сѫществува единъ разуменъ законъ: Всичкитѣ енергии, които сѫществуватъ въ съзнанието ни, сѫ съизмѣрими и разумно опрѣдѣлени. Азъ говоря за съзнанието. Всичкитѣ разумни енергии, които обитаватъ въ нашето съзнание, тѣ сѫ, които ни правятъ богати. Слѣдователно, не отричай разумностьта, която Богъ ти е далъ! Отричашъ ли я, ставашъ бѣденъ. Не ставай богатъ набързо! Ти признай и разработи онова, което Богъ е вложилъ въ ума ти, и богатството ще дойде. Затова човѣкъ трѣбва да има едно благородно сърце. Въ дадения случай вие трѣбва да бѫдете благодарни на туй, което имате, на тозъ животъ и на всички блага около него, които Богъ е вложилъ въ васъ. Благодарни ли сте, за въ бѫдаще ще дойде по-добро положение. Туй е философия, която ще приложите като ученици въ всичкитѣ области на живота си и ще опитате резултатитѣ й. Защото човѣкъ не може да бѫде добъръ, докато не е уменъ. Първо се започва съ ума. Коя е най-важната мисъль, която ви остана отъ всичко казано досега? (- Да въдворимъ Царството Божие въ себе си.) Какъ ще дойде това Царство Божие? Вие искате да въдворите Царството Божие на земята чрѣзъ кръвьта - то е невъзможно. Вие искате да въдворите Царството Божие чрезъ живота - и то е невъзможно. Ще започнете отъ духа, послѣ ще слѣзете въ живота и отъ тамъ ще прѣминетe въ кръвьта. Отъ Духа излиза Любовьта, а отъ Любовьта излизатъ послѣдователно всички други блага. И когато не успѣваме, то е защото започваме за Царството Божие отъ кръвьта. Царството Божие трѣбва да започне отъ духа. Този духъ, който понѣкой пѫть ни говори, туй не е Духътъ Божий, но то е Словото. Значи, туй, което ни говори, то е словото, а глава на Словото е Истината. Глава на Истината пъкъ е Духътъ Божий. Разбрахте ли сега? Тъй че първо ти ще дойдешъ до Божественото въ тебе и отъ това Божествено начало ще слѣзешъ въ разумното начало на твоя умъ. Вие искате да постигнете всичко изведнъжъ, тъй както въ 1001 нощь, съ единъ замахъ, магически. За идущата срѣда ще напишете коя мисъль е най-важна за всѣки едного отъ васъ отъ тази бесѣда. Сега, изпѣйте тоновете: “до, ми, соль, до”! Силата, смисълътъ на единъ тонъ зависи отъ туй, да внесемъ въ този тонъ нѣщо разумно. Щомъ внесемъ разумното въ единъ музикаленъ тонъ, добива се едно малко трептение, една мекота въ гласа. Да изпѣемъ упражнението: “Вечерь, сутринь отиде дойде.” Изпѣйте сега упражнението “Вдъхновение”! Тѣзи упражнения ще употрѣбимъ за тониране. Ние трѣбва да употрѣбимъ музиката като срѣдство за тониране, за възобновяване на организма. Когато обновимъ организма си, ние вече не ще можемъ да взимаме обикновенитѣ тонове. Защото трептенията на обикновенитѣ и тия на окултнитѣ тонове сѫ различни. Има малки класически парчета, които, слѣдъ като се свирятъ, образуватъ съответни цвѣтове на тоноветѣ. Силата на пѣсеньта зависи отъ цвѣта, който се произвежда отъ нея. Дѣйствително, при сегашнитѣ условия, при които живѣемъ, човѣкъ трѣбва често да се тонира. Въ нѣкои случаи, у нѣкои хора се заражда духовенъ мързелъ; други нѣкои ставатъ индеферентни, песимисти, искатъ да умратъ, да заминатъ за другия свѣтъ. Това, че искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да смѣнятъ едно състояние съ друго. Той е недоволенъ отъ това състояние, въ което се намира, и иска да го видоизмѣни въ едно по-хармонично. Туй подразбирамъ подъ думата “смърть”, която човѣкъ желае - да прѣмине въ по-хармонично състояние, да забрави своитѣ тѫги и скърби. И нѣкой пѫть хората дѣйствително умиратъ, при което ставатъ такива промѣни съ тѣхъ. Но при бързитѣ промѣни, които ставатъ съ човѣка, не идва благословение. Всѣки отъ васъ ще си избере по една дума отъ Писанието и ще я произнася. Ще изучавате Писанието. Тия думи въ Писанието сѫ магически. Като намѣришъ нѣкоя дума, която е приятна за тебъ, ще я произнесешъ веднажъ, дважъ, ще видишъ какво влияние оказва върху тебе. Като се изучава единъ стихъ, положението е сѫщото, както когато човѣкъ изпитва изворитѣ въ природата, докато намѣри нѣкой изворъ съ хубава, чиста вода. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 9-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ учителя на 10.XII.1924 г. София
  7. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ НА РАВЕНСТВО Размишление Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Разлика между събиране и изваждане.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между дѣлене и умножение.” Когато имаме между двама души два процеса, при които единиятъ събира, взима, а другиятъ дава, какъ ще можемъ да примиримъ тия двама души? Заемодавецътъ, който взима пари отъ тебе - събира. Нали? Ти, който давашъ - изваждашъ отъ кесията си. Слѣдователно, между онзи, който събира, и онзи, който изважда, се ражда едно чувство на неразположение, едно неприязнено чувство. Какъ ще примиримъ този вѫтрѣшенъ резултатъ? При обикновеното събиране на числата, резултатътъ върви много добрѣ, но при живото събиране, резултатътъ е другъ. За изразяване на дѣйствието събиране азъ ще употрѣбя другъ знакъ, не плюсътъ, т. е. кръстътъ, съ който си служимъ, а слѣдниятъ знакъ: Ще обърна този знакъ нагорѣ, и тогава, като искам да събера 2000 лв., съ 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Какъ ще примиримъ сега тия двама души, отъ които единиятъ има да дава, а другиятъ да взима? Въ математиката сѫществува единъ законъ, споредъ който ще съберемъ тия числа, ще ги раздѣлимъ на двѣ и по този начинъ тия хора ще се примирятъ. Значи 3000:2 = 1500 лв. Учительтъ пита ученицитѣ: “Можете ли да съберете една овца и една крава, или единъ волъ и една овца?” -“Не, Господинъ учителю.” -“Ами една свиня и една крава?” - “Пакъ не може. Господинъ учителю, въ нашето село събиратъ водата и млѣкото.” -“Какъ?” -“Като събератъ едно кило млѣко и едно кило вода, ставатъ двѣ кила млѣко.” Значи, водата може да се събере съ млѣкото. Въ природата, обаче, законътъ за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото въ обикновения животъ. Сега, вие сами ще намѣрите, какво отношение иматъ дѣлението и умножението къмъ първитѣ двѣ дѣйствия. За да боравите въ даденъ случай съ себе си, съ своето естество, трѣбва да имате извѣстни правила извънъ врѣмето и пространството. Всички вие трѣбва да се научите да дѣйствувате извънъ врѣмето и пространството и докато не научите този законъ не можете да изправите вашия характеръ. Защо? Защото характерът на човѣка не се изправя въ врѣме и пространство. Нѣкой казва: “Утрѣ ще бѫда добъръ.” Не, кажешъ ли веднажъ, че ще бѫдешъ добъръ, то е казано и свършено. Вие трѣбва да дѣйствате извънъ врѣмето и пространството, а въ врѣмето и пространството ще се проявятъ само резултатитѣ. Изявяването на твоя характеръ ще стане въ врѣмето и пространството, а изправянето му става извънъ врѣмето и пространството. То е резултатъ отъ духовния свѣтъ. Запримѣръ вие не можете да опишете, не може да прѣдадете едно ваше чувствувание на земята по никакъвъ начинъ съ никакви знаци. Какъ ще ми предадете за примѣръ, една ваша скръбь? По сълзитѣ ли? Може би да е духалъ вѣтъръ и да сѫ ти потекли сълзи. Сълзитѣ не сѫ всѣкога признакъ на скръбь. Нѣкой пѫть може да сѫ признакъ, но нѣкой пѫть не сѫ признакъ. Когато духа вѣтъръ, текатъ сълзи, когато имашъ хрема, пакъ текатъ сълзи, но всичко това още не показва, че имашъ нѣкаква скръбь. Има скръбь, която съ сълзи не може да се изрази, обаче има извѣстни черти на лицето, които показватъ скръбьта. При скръбьта мускулитѣ всѣкога се съкратяватъ, свиване става. Човѣкъ, който скърби, сърцето му се свива. При радостьта има едно малко разширение на сърцето. Слѣдователно, човѣкъ, за да разбере тия два процеса - радостьта и скръбьта, трѣбва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко и да е свиването на сърцето, въ духовния свѣтъ все ще произведе извѣстна дисхармония, която ще се отрази въ една или друга скръбь. Всѣко разширение на сърцето, както и всѣко разширение на съзнанието, е резултатъ на радостьта. Сега, защо, като означавахъ събирането и изваждането, азъ не употрѣбихъ обикновенитѣ за тия дѣйствия знаци? Знакътъ плюсъ пишемъ, като теглимъ отгорѣ надолу една отвѣсна права, послѣ друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакътъ плюсъ, т. е. кръстътъ при всички случаи произвежда противодѣйствие. Затова вие всѣкога не пишете кръстъ! Кога се пише кръстъ? Казватъ за нѣкого: “Тури му кръста!” Кръстъ турятъ на умрѣлитѣ. И когато човѣкъ дойде до кръста, той трѣбва да се спре, да концентрира ума си, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Защото, като се напише кръста, иде ангелътъ съ меча. Щомъ си туришъ кръста, ти викашъ този ангелъ. Той идва и ти казва: “Какво искашъ отъ менъ.” Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говоришъ нѣщо лошо за нѣкой човѣкъ, ти му туряшъ кръстъ. Ти прѣдизвиквашъ двѣ противоположни сили, въ които можешъ самъ да се вплетешъ. Ако си силенъ, можешъ да избѣгнешъ това, но ако си слабъ, не прѣдизвиквай върху себе си изкуствено силитѣ въ природата. Това, което ви говоря, е за васъ, но не и за хората извънъ училището. Вие нѣма да имъ казвате нищо, тия хора, които още нищо не знаятъ, могатъ да си играятъ съ кръста, този кръстъ е за тѣхъ. Но когато нѣкой отъ васъ, на когото съзнанието е просвѣтено, напише знака кръстъ, този знакъ вече има смисълъ за него, той указва извѣстно влияние върху него. Щомъ нѣщо прониква въ съзнанието ти, щомъ го разбирашъ, ти не можешъ вече да си играешъ съ него. Когато произнасяшъ нѣкоя свещена дума, например думата “любовь”, ти нѣма да я изкажешъ набързо, но ще се спрешъ въ себе си, ще се концентрирашъ и тогава ще я изговоришъ. Тя трѣбва да означава нѣщо. Когато изговаряшъ думата “истина” пакъ ще се спрешъ, ще се концентрирашъ въ съзнанието си, свещена дума е тя. Има извѣстни думи, които като изговаряме, ще трѣбва постоянно да се спираме въ себе си, защото само така тѣ ще ни прѣдадатъ своята сила. Казваме: “любовь”, “истина”, “вѣра”. Какво нѣщо е вѣрата? И при изговаряне на думата “вѣра” пакъ ще се спрешъ. Думата “вѣра” въ български езикъ е силна дума, а думата “любовь” не е толкозъ силна. Думата “вѣра” започва съ буквата “В” - първиятъ принципъ - Богъ. Тя изразява символъ на Бога. Тази буква “В” е образувана отъ една права линия и два полукрѫга. Тия два полукрѫга, обърнати нагорѣ, означаватъ малкото сѣменце, което, посадено въ земята, се разпуква, развива и започва да расте. Отъ него излизатъ клончета и листа. Така сѫ се образували растенията въ материалния свѣтъ. Този знакъ прѣдставлява буквата “вав” въ еврейски езикъ. Отъ тази буква е излѣзла българската буква “Т” [m], гръцката буква ε - епсилонъ, българската буква “З” и цифрата “3”. Значи, нѣколко букви сѫ произлѣзли отъ тази еврейска буква. Всѣка буква изобщо прѣдставлява извѣстни течения въ природата. Тѣзи течения постоянно се мѣнятъ. Въ буквата “w” (вав) теченията отиватъ нагорѣ, въ “Т” теченията отиватъ надолу, защото тази буква изразява коренитѣ на живота, които се загнѣздватъ въ Божественото. Затова именно около буквата Т се прѣплита знака на безкрайното или вѣчното. Змията, въ този случай, не е нищо друго, освѣнъ единъ разтворенъ крѫгъ. Всѣки крѫгъ, който се разтваря, става змия. Всѣки човѣкъ, въ който става пропукване, става на змия. Слѣдователно, щомъ змията отново захапе опашката си, става пакъ човѣкъ. Значи, човѣкъ може по 10 пѫти на день да става змия, само че, безъ да има нейната външна форма. Ако човѣкъ не върви правилно въ живота си, може да става змия, само че безъ да има нейната външна форма. Ако човѣкъ не върви правилно въ живота си, може да става змия. Въ змията липсватъ крака и рѫцѣ, т. е. въ нея нѣма воля, нѣма и характеръ, но умъ има. При това, въ змията нѣма добродѣтели, крака нѣма. Защо дяволътъ влѣзе въ змията? Защото той има умъ, но воля нѣма. Слѣдователно, въ дявола нѣма разумность, затова може да кажемъ, че въ него нѣма глава, т. е. нѣма Божественъ принципъ. И въ това отношение, ако дяволътъ ти вземе рѫцѣтѣ, силенъ става, ако ти вземе краката, силенъ става. Не му ли дадешъ обаче, нито рѫцѣтѣ си, нито краката си, той е слабъ. Ако змията се обвие около тебе, може тъй да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трѣбва да оставишъ живота си да се разпукне. Не трѣбва да пропуквашъ този Божественъ крѫгъ около себе си, затова ще държишъ съзнанието си постояннно будно. Всѣки грѣхъ, всѣка лоша мисъль е пропукване. Колкото този крѫгъ се повече пропуква, толкова повече той се прѣвръща въ зѫбчесто колело. Ще кажете: “Какво отъ това, че се образува такова зѫбчесто колело?” Трѣбва да знаете тогава, че това колело нѣма да мине по гърба на другитѣ, но по вашия гръбъ и вие ще почувствувате всичката острота на неговитѣ зѫбци. Та въ окултната наука, като застѫпваме нѣщата разумно, показва ни се, защо не трѣбва да пропукваме живота си, ние сами ще страдаме. Не сѫ важни външнитѣ отношения, на живота, а именно: какъ съмъ облѣченъ, доколко съмъ ученъ, какъ говоря, какъ се проявявамъ външно и т. н. Всички тия нѣща сѫ повърхностни, а важното за менъ лежи скрито въ дълбочината на моята душа. Този, скритиятъ човѣкъ вѫтрѣ, човѣкътъ, който не се мѣни, това съмъ азъ. Този човѣкъ може да контролира благата, които Богъ му е далъ. Не е лошо когато става извѣстно пропукване въ живота на човѣка, но веднага трѣбва да се съедини този крѫгъ. И тъй, като дѣйствувате по този начинъ, като се насърчавате, вие ще направите вашия животъ по-сносенъ. Ние постоянно се оплакваме отъ страданията, оплакваме се, че имаме недоразумения, но трѣбва да знаете, че всичко това не е нищо друго, освѣнъ пропукани крѫгове. Всѣки отъ васъ може да поправи своя крѫгъ. Какъ? - Ще помислишъ за Бога и ще се съединишъ съ великия Божественъ крѫгъ. Обикни Бога и въпросътъ лесно ще се разрѣши. Туй пропукване ще се съедини и ще дойде разширение въ съзнанието ви. И въ растенията ние виждаме този крѫгъ. Най-напрѣдъ прѣдставлява едно малко крѫгче, което постепенно се разширява, безъ пропукване. Отъ него послѣ се образуватъ нѣколко концентрични крѫгове. Такива крѣгове се образуватъ и около съзнанието на човѣка. Тия крѣгове постепенно се разширяватъ и всѣко разширение носи живи, разумни сили въ свѣта. Вие казвате, че може да живѣете, както искате. Не можете да живѣете както искате. Въ този крѫгъ влизатъ крѫговетѣ на хиляди други сѫщества, тъй щото вашиятъ крѫгъ е прѣплетенъ съ тѣхъ. Казвате: “Азъ намислихъ нѣщо.” Нищо не сте намислили. Може да си намислилъ да вземешъ отъ мене двѣ хиляди лева. Но съ това ти ми ставашъ учитель и утрѣ азъ ще ти взема 10 000 лева. Слѣдъ това ти ми вземешъ 20 000 лева. Послѣ пъкъ азъ ти взема 30 000 лева и т. н. Какъвъ ще бѫде резултатътъ въ края на краищата? Надхитряването въ лъжа не е наука. То може да ти развие ума, но не и да те подигне като човѣкъ. Единъ отъ турскитѣ султани казва на единъ отъ своите везири да му доведе най-голѣмия лъжецъ отъ Цариградъ. Той му довежда единъ такъвъ лъжецъ и султанътъ му казва: “Искамъ да ми кажешъ една голѣма лъжа.” - “Азъ прѣстанахъ вече да лъжа, но за да се каже една такава лъжа, каквато ти искашъ, трѣбва да се купятъ алати.” -“Колко ти трѣбватъ?” -“Трѣбватъ ми 500 лири.” Султанътъ му дава 500 лири и праща съ него единъ от своитѣ слуги. Лъжецътъ започва да ходи отъ дюканъ въ дюканъ, докато най-послѣ мръкнало. Султанътъ го чакалъ да се върне, но той му пише едно писмо: “Тази е послѣдната лъжа, която ти казахъ.” Алати му трѣбвали! Какви алати му трѣбватъ? Алатитѣ за лъжата сѫ у него. Често вие казвате: “Азъ ще направя добро, но ми трѣбватъ пари.” Вие не сте ли този лъжецъ, който търси алати за лъжа? Той иска да направи добро, но му трѣбватъ алати, трѣбватъ му пари. Че доброто съ пари ли се прави? Ще знаете, че доброто нито съ знание става, нито съ пари става. Знанията ни трѣбва да сѫ за съвсѣмъ други работи. Паритѣ ни трѣбва да сѫ за съвсѣмъ други работи. Понѣкой пѫть вие си правите илюзии, че доброто може да се направи съ голѣмъ умъ. Ако това е вѣрно, тогава гениалнитѣ хора трѣбваше да бѫдатъ най-добритѣ. Доброто седи надъ всѣка гениалность. Нѣма по-голѣма гениалность отъ тази, щото човѣкъ да бѫде добъръ. За да бѫде човѣкъ добъръ, трѣбва да бѫде уменъ. Да дадешъ пари нѣкому, това не е добро. Това е само единъ разуменъ актъ, само едно приятно хармонично дѣйствие на ума, или една благородна постѫпка на сърцето. Да дадешъ пари нѣкому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро. Какво е доброто само по себе си? - Доброто, това е едно цѣлокупно проявление на Любовьта въ даденъ случай. Въ правенето на добро ти трѣбва да дадешъ всичко. Вие сега мислите, че за да бѫдете добри, трѣбва да бѫдете умни. Казвате, че нѣкой човѣкъ е зълъ, защото е глупавъ. И то не е вѣрно. Глупостьта не ражда злинитѣ. Най-често умнитѣ хора сѫ зли. Глупавият човѣкъ не може да бѫде зълъ. Злото не се е родило отъ глупавитѣ хора, но отъ най-умнитѣ, отъ гениалнитѣ, отъ ангелитѣ. Злото, грѣхътъ се родиха между тѣзи хора. Отдѣ е произлѣзло злото, нѣма да го закачаме, но трѣбва да знаете, че отъ тамъ се е родило. Дѣ се роди доброто? - Въ онзи актъ на Любовьта, когато Словото излѣзе отъ Бога. Доброто е излѣзло отъ Бога заедно съ Любовьта. Казвамъ: умътъ на човѣка трѣбва да бѫде слуга на доброто; паритѣ трѣбва да бѫдатъ слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши съ пари. Всичко външно въ свѣта може само да спомогне на доброто, което вие трѣбва да изнесете, но въ сѫщность, всичко ще извършатъ вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля. Паритѣ ви, знанието ви, това сѫ само спомагателни срѣдства. Ако мислите тъй, вие ще може да се самовъзпитате. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ много учени, ще мислятъ, че тѣ не могатъ да вършатъ добро. Да допуснемъ, че имате въ математиката слѣднитѣ изрази: а+в =с и а-в=с. Може ли а-в да е равно на с? Въ дадения случай а-в не може да бѫде равно на с. Защо тогава ученицитѣ пишатъ а-в=с? Да, вѣрно е, че а-в=с, но при извѣстни условия. Ето защо, всѣки учитель по математика провѣрява погрѣшкитѣ, които ученицитѣ му правятъ. И въ живота сѫщо така ние правимъ хиляди такива съчетания, като доказваме, че а-в=с. Казватъ нѣкои: “Не струва да правимъ добро.” Защо така? Защото нѣкой правилъ добро, та не му вървѣло, че казва: “Не струва да се прави добро, зло трѣбва да се прави, та да ти тръгне напрѣдъ.” Че каква наука е тази? Други пъкъ казватъ тъй: “Не струва всѣкога да говоришъ истината, и лъжа трѣбва.” Значи, животътъ съ истина не се подтиква напрѣдъ, ами трѣбва малко лъжа, като масълце, тя да го понамаже, че да тръгне. Това е едно неправилно математическо уравнение. Какъ мислите, съ туй математическо уравнение, може ли да тръгне животътъ напрѣдъ? Хората мислятъ, че чрѣзъ лъжа ще уредятъ живота си. Има хора, които отричатъ лъжата, но щомъ дойдатъ на тѣсно, пакъ поставятъ своитѣ математически отношения и съ тѣхъ се оправдаватъ. Нѣкои отъ тия хора не виждатъ тия отношения, не виждатъ дѣ е грѣшката въ тѣхъ, защото въ математиката има редъ такива сложни отношения, въ които всѣки може да се обърка. У нѣкои хора умътъ не е тънъкъ, за да може да схване отношенията, които сѫществуватъ въ математиката и да ги използува разумно. Сега математицитѣ казватъ, че могатъ да се събиратъ само еднородни величини. Величинитѣ а+в могатъ да прѣдставляватъ два коня, два вола, двѣ ниви и т.н., но същеврѣменно могатъ да прѣдставляватъ двѣ сили, на които резултатътъ да е равенъ на с. Да кажемъ, че двама души теглятъ едно вѫже. Може ли да се опрѣдѣли на какво е равна тѣхната сила? - Може, въ физиката има извѣстни закони за това. Каква тяжесть могатъ да изтеглятъ? Да кажемъ, че единиятъ може да изтегли 50 килограма, а другиятъ може да изтегли 10 килограма. Тогава казваме: като теглятъ двамата, работата имъ се равнява на 60 килограма. Значи, тѣ могатъ да повдигнатъ заедно 60 килограма тяжесть. Така може да се опрѣдѣли силата имъ. Ако азъ изтегля 25 килограма вода и другъ изтегли 50 килограма вода, каква ще бѫде разликата между силитѣ ни? Ние казваме, че човѣкъ трѣбва да бѣде силенъ. Каква сила е тази? - Физическа. Да вземемъ другъ примѣръ: двама души иматъ градини, но тази на втория е по-малка. Градината на първия е два декара, а на втория - единъ декаръ, затова вториятъ изтегля 25 килограма вода, а първиятъ - 50 килограма. Какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ обработването на тия градини? Ще има ли вѫтрѣшенъ духовенъ резултатъ? - Ще има физическа разлика. Но, ако тия градини прѣдставляваха тѣхния характеръ, щѣше да има една сѫществена разлика въ обработването имъ, както и въ тѣхнитѣ резултати. Слѣдователно, отъ това ние изваждаме слѣдния законъ: Материалнитѣ блага не могатъ да направятъ човѣка добъръ. Тѣ сѫ условия за него. Тия условия можешъ да използувашъ за добро, но тѣ не могатъ да направятъ човѣка добъръ. Друго твърдение: Материалнитѣ лишения не могатъ да направятъ човѣка зълъ. Богатството не може да направи човѣка добъръ, сиромашията не може да направи човѣка зълъ. Тѣ сѫ двѣ положения, които се изключватъ. Ние, съвременнитѣ хора, вѣрваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда злото. Не е вѣрно. Въ сиромашията се раждатъ злини отъ единъ родъ, въ слабитѣ натури обаче, и въ богатството се раждатъ други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своитѣ добрини; и богатството има своитѣ злини, и сиромашията има своитѣ злини. Слѣдователно, нѣма да влагате въ ума си слѣдната мисъль: Азъ съмъ богатъ, значи, мога да бѫда добъръ. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ, но не уповавай на богатството. Пъкъ сиромашията ти да не бѫде една спънка, да кажешъ: азъ съмъ сиромахъ, какво може да стане отъ мене? Не, ти въ сиромашията ще си държишъ главата високо, ще мислишъ ясно, както когато си богатъ. Когато си сиромахъ, трѣбва да мислишъ тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинския човѣкъ. Ако азъ мога да уповавамъ на Бога, ако имамъ благоволението Му, то и сиромахъ да съмъ на земята, пакъ ще имамъ всичкото богатство, т. е. вѫтрѣшно въ себе си ще се чувствувамъ богатъ. Какво по-голѣмо богатство отъ това, да мога да се изложа на слънцето и да се ползувамъ отъ неговитѣ лѫчи? Това не е ли богатство? Кой е богатъ човѣкъ? Може ли да се нарече богатъ този, който има пари, но е хилавъ, парализиранъ, та трѣбва други да го изваждатъ на слънце? Какво му струватъ пълнитѣ съ пари кесии? Какво му струватъ тогава пълнитѣ съ жито житници? Богатъ ли е този човѣкъ? Не, сиромахъ е той. Кое е за предпочитане въ този случай: да си бѣденъ, но здравъ, или богатъ и боленъ? И сиромахътъ може да бѫде парализиранъ, хилавъ и да каже: “Господь ме направи сиромахъ.” Не вѣрвайте въ това! Богъ не прави хората нито сиромаси, нито богати. Ние сами ставаме богати и сиромаси. Това сѫ положения само на земята. Туй, което Богъ прави съ насъ е, че Той ни изпълва съ своята Любовь и иска да живѣемъ, да бѫдемъ Нему подобни. Любовьта Му се внася въ насъ като единъ великъ законъ и ражда доброто. Слѣдъ това, като слѣземъ ние на земята, доброто става условие, основа, за да се прояви човѣшката интелигентность, човѣшкия умъ. При тази интелигентность по-нататъкъ можемъ да използуваме благата, които сѫществуватъ на земята. И тъй, нѣма да ставате богати, нѣма да ставате сиромаси, тѣ сѫ относителни положения, съ които вие трѣбва да се примирите. Отъ васъ зависи да бѫдете богати или сиромаси. Ако нѣкой отъ васъ е сиромахъ, той самъ е рѣшилъ да бѫде сиромахъ; ако нѣкой отъ васъ е богатъ, той самъ е рѣшилъ да бѫде богатъ. Всѣки трѣбва да е доволенъ от своето положение. Ако нѣкой е рѣшилъ да бѫде ученъ, той ще бѫде ученъ. Ако нѣкой е решилъ за себе си да има малко знания, малко и ще знае. Всѣки човѣкъ има туй, което си е пожелалъ. За въ бѫдаще може да промѣните положението си. Всѣки отъ васъ може да стане ученъ. Ала кога? - Не сега, слѣдъ врѣме. Туй може да ви се вижда противорѣчиво, но е фактъ. Да допуснемъ, че вие имате баща, който разполага съ сто декара земя. Вие сте петима братя и петь сестри. По колко ще ви се падне отъ тази земя? - По 10 декара. Ако ти искашъ да бѫдешъ богатъ, ще трѣбва да оберешъ братята си, иначе други външни условия нѣма. Тогава какво ще правишъ! (-Не трѣбва да се дѣлятъ.) Да, не трѣбва да се дѣлите, а да се съберете всички заедно и така, като работятъ 10 души задружно, работата ще върви. Тогава законътъ е слѣдния: Човѣкъ, понеже има десеть пръсти на двѣтѣ си рѫцѣ, всички ще се подчиняватъ на главата и така той ще бѫде богатъ. Понѣкой пѫть вие се докачате, че нѣкой билъ на по-голѣмо почитание отъ васъ. По-голѣмо почитание отъ това, съ което се ползува голѣмия пръстъ, има ли? Палецътъ подкрѣпя всичкитѣ пръсти, но има нѣщо, по което всички си приличатъ, въ което всички сѫ равни - то е, че всички еднакво страдатъ. Дѣто и да заболѣятъ, голѣмиятъ или малкиятъ пръстъ, въ болестьта имъ нѣма разлика. Като те заболи малкиятъ пръстъ, тъй го пазишъ, както ако би тѣ заболѣлъ и голѣмиятъ пръстъ. Само въ страданията си пръститѣ сѫ равни. Слѣдователно, ние си мязаме въ свѣта само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трѣбва да страдаме. Щомъ страдаме, всинца сме равни. Господь, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания и тогава се приравняваме като страдаме, спомняме си и за своитѣ братя. Голѣмиятъ пръстъ, като заболѣе, казва на другитѣ пръсти: “Мълчете вие тамъ, не говорете!” Щомъ заболѣе малкиятъ пръстъ, показалецътъ не се показва, той се свива. Кѫдѣто и да ходите, вие показвате все малкия си пръстъ, него сочите навсѣкѫдѣ, значи, малкиятъ пръстъ заповѣдва, всички му се подчиняватъ, и голѣмиятъ, и показалецътъ, всички му се подчиняватъ. Значи, въ свѣта има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щомъ дойдатъ страданията въ свѣта, въпросътъ е разрѣшенъ. Всѣко страдание въ насъ трѣбва да внесе въ душата ни една велика Божествена мисъль. Пръстъ те боли - разрѣши единъ основенъ законъ, да прѣмахнешъ всички прѣгрешения, които си сторилъ и които стоятъ като тъмни петна въ съзнанието ти. Като видя, че нѣкой прѣвързалъ пръста си, азъ казвамъ: Добрѣ, че му е дошло това страдание, защото всички хора и богати, и сиромаси сѫ равни при страданията си. Затуй трѣбва да благодаримъ на Бога за страданията, които ни праща. Въ този случай, какво означава знака на равенството? На какво може да се уподоби знака равенство? - На страданието. Значи а+в = с, т. е. “а” и “в” страдатъ, при което сѫ равни на “с”. Когато пъкъ имаме а-в, което не е равно на “с”, това изразява голѣмия пръстъ, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнатъ нагорѣ. Тази величина отвънъ е отрицателна, но вѫтрѣ въ живота е положителна величина. Слѣдователно, при събирането хората сѫ равни, а при изваждането не сѫ равни. Да извадишъ нѣщо, значи да го покажешъ навънъ. Изваждането не е взимане. Ти изваждашъ нѣщо, за да го покажешъ, но то пакъ си остава въ тебъ. Изваждашъ нѣкой недѫгъ или извѣстна добродѣтель, но не я давашъ - изваждашъ я и пакъ я държишъ за себе си. Изваждаме една английска лира и пакъ я туряме въ кесията си. Изваждането още не показва, че нещата сѫ отишли вънъ отъ насъ. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдания въ себе си, тогава кога ще се роди недоволството, когато събирашъ или когато изваждашъ? - Когато изваждашъ, т. е. по-право, когато ти взематъ нѣщо. Когато ти даватъ нѣщо, ти не се дразнишъ, но когато ти взематъ нѣщо, ти се дразнишъ. Ако ти взематъ дрехи, пари или изобщо когато насила изваждатъ нѣщо отъ тебе, тогава се раждатъ всички неприятности въ живота ти. При събирането, въ правия смисълъ на думата, всички ние сме равни. Вие можете да опитате този методъ, безъ да го вземете като абсолютна истина. Това е математическа вѣроятность, която трѣбва да опитате. На земята ние ще си служимъ съ математически вѣроятности, съ абсолютни истини не можемъ да си служимъ. Когато нѣкой пѫть повдигаме такива въпроси, трѣбва да ги разглеждаме като математически вѣроятности, като допустими. Това е процесъ, който трѣбва да стане и въ ума ви, и въ сърцето ви, да се научите да разсѫждавате правилно. Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намѣрите въ природата. Тѣ сѫ символи. Буквата “Т” напримѣръ, може да я намѣрите изразена въ човѣшкия носъ. Вѣждитѣ, това сѫ противоположни сили, които постоянно се поляризиратъ. Истинскиятъ човѣкъ, това е носътъ му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силитѣ, които се проявяватъ въ веждитѣ, ставатъ понѣкога противодѣйствуващи сили, които постоянно се измѣнятъ. Ето защо разумното, Божественото трѣбва да пази равновѣсие между тѣзи сили, защото тѣзи вѣзни може да се наклонятъ въ една или друга посока, но не могатъ да се завъртятъ. Тѣ могатъ да се завъртятъ само въ такъвъ случай, ако носътъ изчезне, т. е. ако разумностьта у човѣка може да се прѣмахне. Само тогава може да се образува единъ крѫгъ на движение. Значи носътъ показва, че дотогава, докато ние мислимъ, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване въ живота ни. Тогава ние ще имаме едно равновѣсие. Слѣдователно, ще имате прѣдъ видъ слѣдното правило: Когато сте развълнувани, сутринь или вечерь, концентрирате ума си или къмъ края на носа, или къмъ центъра на вѣждитѣ. Защо? Въ вѣждитѣ вѫтрѣ, между космитѣ има празнина, наречена: “Празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения умъ”. Ще се концентрирашъ, ще държишъ ума си буденъ, докато ти дойде една свѣтла мисъль, едно просвѣтление. Да кажемъ, че ти рѣшавашъ единъ важенъ въпросъ. Спри ума си върху него и следъ малко ще проблесне една малка свѣтлина, ще ти дойде една свѣтла мисъль, която ще тѣ напѫти къмъ този пѫть, въ който трѣбва да тръгнешъ. Понѣкой пѫть, когато на хората имъ дойдатъ голѣми страдания, свиватъ вѣждитѣ си. Когато човѣкъ свие вѣждитѣ си, той несъзнателно концентрира ума си къмъ центъра на вѣждитѣ. Щомъ концентрирате ума си нагорѣ, вие го проектирате отъ центъра на главата си къмъ слънцето, т. е. къмъ централното слънце на духовния свѣтъ. Ние опрѣдѣляме, че Богъ е надъ главата ни. Не мислете кѫдѣ е Богъ. Щомъ проектирате ума си къмъ вѣждитѣ, нагорѣ, непрѣменно твоята мисъль ще донесе нѣкакво благо въ живота ти. Да не мислитѣ, че ще рѣшите нѣкакви важни въпроси. Не, това сѫ малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че съ този методъ нѣма да имате нужда отъ нищо. Не, това сѫ малки опити. Сега, разбрахте какъ седи работата. Сега, нѣма да завършваме въпроситѣ. Вие си мислитѣ, какъвъ ли ще бѫде краятъ. Тази работа нѣма край. Ние сме все въ началото. Не чакайте края. Въ пѣнието, което прилагаме тукъ, моето желание не е да ви направя пѣвци, да ви прѣподавамъ музика, защото, ако искате да станете пѣвци, трѣбва да влѣзете въ музикално училище. Тия елементарни работи трѣбва да ги знаете. Ний засѣгаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлѣчение. Като нѣма какво да правимъ, ще пѣемъ малко. Ние нѣма да пѣемъ много правилно. Азъ не искамъ правилно пѣние, защото споредъ менъ, правилното пѣние е въ училищата. Тамъ има правилно пѣние. Запримѣръ, плачътъ е неправилно пѣние. Нѣкой плаче, за да произведе ефектъ; нѣкой пѣе, за да произведе ефектъ, но такова пѣние сѫщо тъй е неправилно. Такъвъ пѣвецъ не пѣе за себе си, не пѣе за самото изкуство, затова именно не пѣе правилно. Азъ искамъ всички вие да пѣете за себе си. Пѣнието въ този случай е единъ видъ тониране. Сега, можете ли да изпѣете упражнението “Кажи ми ти Истината” на друга нѣкоя мелодия? Мислите ли, че този начинъ, по който я изпѣхме, е най-правилниятъ? Коя дума е по-хубава, животъ или свобода? (Учительтъ пѣе “Ще ходя въ Твоя пѫть на Истината и живота, Господи, Боже мой!” Всички ще се стремите да освободитѣ душата си. И щомъ се освободи душата ви, вашитѣ гласове сами ще се развиятъ. “Ще ходя”, какъ? - Ще ходя съ онази Божествена Любовь, която е вложена въ нашитѣ души. Само при този случай може да се каже на човѣкъ Истината. Това е отговорътъ на “кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа” или “кажи ми ти Истината, която носи животъ за моята душа”. Отъ тия двѣ думи, коя бихте избрали? Животъ или свобода? - Животъ, защото слѣдъ него ще дойде свободата. Ако искате да употрѣбите музиката като средство за възпитание, ще употрѣбите низкитѣ тонове за подкрѣпа, за засилване на характера си. Тѣ даватъ стабилность на душата. А пъкъ високитѣ тонове даватъ интенсивность, движение. Когато искашъ да мислишъ бързо, да се движишъ бързо, високо пѣй, но когато искашъ да дадешъ стабилность на характера си, да издържашъ страданията, употрѣбявай низкитѣ тонове. Пѣйте вѫтрѣшно, но така, че като пѣете, самъ да се харесвате. Всѣки отъ васъ самъ трѣбва да бѫде и пѣвецъ и слушатель. Най-първо пѣйте тихо, умствено, на себе си. Който пѣе така, следъ мѣсецъ, най-много слѣдъ 2-3 мѣсеца туй пѣние ще слѣзе въ сърцето, отъ сърцето въ гърлото и гласътъ постепенно ще се подобрѣва. Вие трѣбва да пѣете! А сега, ставате сутринь, не пѣете, а си казвате: “Тежъкъ е животътъ!” Кѫдѣ му е тежестьта? Колко тежи животътъ? - Никаква тяжесть нѣма животътъ. Той е само едно благо. Тежесть е когато нѣмашъ животъ. Затуй започни да пѣешъ. Първото нѣщо е това. Казва се, че ангелитѣ винаги пѣятъ. Първото нѣщо у тѣхъ е, че като се събудятъ, започватъ да пѣятъ. Събиратъ се заедно около 50, 100, 200, 500 хиляди ангели и всички започватъ изведнажъ сутринната си молитва. Тѣ оправятъ своята тиха утринна пѣсень нагорѣ къмъ Бога. Тѣ, макаръ и да живѣятъ на небето, отправятъ се пакъ нагорѣ, защото и надъ тѣхъ има небе. Надъ тѣхното небе пакъ има друго небе и т. н. Пѣете ли и вие, ще забравите свѣта, ще забравите и материалнитѣ работи. Само по този начинъ душата ви ще се разшири и ще кажете: “Струва си да се живѣе между тия ангели, които така хубаво пѣятъ.” Като свършатъ пѣнието си, пакъ съ пѣние тръгватъ на работа. Тѣ пѣятъ толкозъ тихо, че никой не ги чува. Трѣбва да имашъ ухото на единъ ангелъ, за да ги чуешъ. И ние, като се събираме, трѣбва да пѣемъ, за да изразимъ душитѣ си въ трептението на пѣсеньта. Нѣкои отъ васъ казватъ: “Пѣнието е за младитѣ, за глупавитѣ хора, но ние старитѣ, не трѣбва да пѣемъ.” Не, старитѣ трѣбва да пѣятъ повече отъ младитѣ. Младитѣ и безъ това пѣятъ, човѣкъ, който пѣе, не остарява скоро. Стани сутринь, изпѣй една малка, хубава пѣсень! Пѣй тихо, безъ да безпокоишъ другитѣ. Въ това отношение бихъ желалъ да приличате на ангелитѣ. Вие какво правите? Слушате какво казватъ песимиститѣ. Слушамъ нѣкой казва: “Сериозна работа, страшна работа, какво да се прави?” Какво ще правишъ? - Изпѣй една пѣсень и всичко ще се разреши. Знаете ли какъ ще се избавите? Ако те срещне на пѫтя нѣкоя мечка, спри се, започни да пѣешъ. Като пѣешъ дълго време и мечката слуша. Най-послѣ тя се оттегля, отбива се. Успѣешъ ли да направишъ това, ти си отъ онѣзи пѣснопѣйци, които и мечката разбира. Ще кажете: “Какъ ще ми дойде на умъ да пѣя?” Страданието, това е мечката. Седни отгорѣ на страданието, попѣй му, отправи ума си къмъ Бога нагорѣ и тази мечка току изведнажъ ще се отбие и ти ще се освободишъ. Ето дѣ е смисълътъ на живота. Приложи пѣнието като благо въ сѣмейния животъ. А изкуството да пѣешъ, то е привилегия само за малцина, да бѫдешъ пѣвецъ, да излѣзешъ на сцената, всички нѣматъ тази дарба. Такъвъ пѣвецъ можешъ да станешъ въ друго нѣкое прѣраждане. За себе си, обаче, можешъ да пѣешъ. Сутринь излѣзъ на сцената, пѣй колкото искашъ, но за външния свѣтъ кредитъ трѣбва. Има пѣснопойци родени, изпратени специално за свѣта. Тѣхното мѣсто е опрѣдѣлено. Такъвъ пѣвецъ нека взема пари, стига да пѣе хубаво - това нищо не значи. И цигуларьтъ сѫщо нѣка взема пари, стига да свири хубаво. Той все ще внесе нѣщо хубаво и благородно въ хората. Хубавитѣ нѣща съ пари не се купуватъ. Че сме дали 50, 100 или 1000 лева, нищо не значи. Едно хубаво свирене струва повече отъ хиляда лева. Едно хубаво свирене съ нищо не се заплаща. Казвамъ, пѣйте по новия начинъ! Нѣкой пѫть вие се смущавате. Не, ще се борите, вие можете да пѣете добрѣ. Ще се молите на ангелитѣ, ще кажете: “Моля ви се елате, научете ни да пѣемъ тъй, както вие пѣете!” Тѣ все ще ви дадатъ малко отъ своето изкуство, поне отъ трошицитѣ ще ви дадатъ малко. И тъй, пѣнието е необходимо за васъ, за да бѫдете добри и весели. Като пѣешъ можешъ да вземешъ метлата и да метешъ. Като дойде пѣсеньта работата навсѣкѫдѣ е лесна. Днесъ напримеръ, имашъ работа съ много хора, работата ти върви трудно. Какво трѣбва да направишъ? - Пѣй! Щомъ пѣешъ, като се върнешъ, ще кажешъ: “Слава Богу, днесъ прѣкарахъ много добрѣ.” Плюсътъ и минусътъ по този начинъ се уравняватъ. Хората ще сѫ равни и въ плюса и въ минуса. Размишление. Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 8-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 3.XII.1924 г. София
  8. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЕЛЕНИТѢ НА ЖИВОТА - РАДОСТИ И СКЪРБИ Размишление За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между събиране и изваждане.” Има едно живо събиране и едно живо изваждане. Нѣкой пѫть изваждането е приятно. Напримѣръ, приятно е когато изваждашъ картошки изъ земята. Понѣкой пѫть, като наблюдавамъ хората, намирамъ особени състояния въ тѣхъ, които се дължатъ на неразбиране на ония основни положения, които сѫществуватъ въ живота. Така и вие всинца, имате особени възгледи за живота. Всѣки отъ васъ има особени възгледи и иска споредъ неговитѣ възгледи да се нареди и самия животъ. Вие искате нѣщата въ природата да вървятъ тъй, както вие мислите. Допуснете, че вие сте въ Индия, една тропическа область и тръгвате отъ тамъ леко облѣченъ, както сѫ облѣчени индуситѣ - само съ една тънка дълга дреха и съ една чалма. Тъй облѣченъ, тръгвате за Хималаитѣ, тия високи планини. Какъ мислите, докѫдѣ ще стигнете? Съ такива дрѣшки, прѣзъ които се виждатъ рѫцѣтѣ, каквито дамитѣ често носятъ, докѫдѣ ще достигнете? Такива тънки дрѣхи за единъ топълъ климатъ, разбирамъ, но трѣбва да знаете, че всички области въ живота не сѫ топли, има и студени области; не всички области сѫ тихи, има и бурни области. Слѣдователно, вие трѣбва да бѫдете разумни, да знаете, че въ пѫтя на живота ще срещнете най-разнообразни промѣни и когато ги срещнете, трѣбва да кажете: “Това е въ реда на нѣщата - вѣтърътъ може да бѫде по-силенъ или по-слабъ, студътъ може да бѫде по-силенъ или по-слабъ и топлината може да бѫде по-голѣма или по-малка.” Вие казвате: “Ние знаемъ тия работи!” Между знание и прилагане на това знание има разлика. Отъ неразбиране на нѣщата, понѣкой пѫть въ васъ се заражда една индеферентность, изгубва се интересътъ. Защо? - Вие сте еднообразни. Ако излѣзете сега на Витоша или пѫтувате прѣзъ нѣкоя планинска область цѣла покрита съ снѣгъ и не пазите съзнанието си будно, щомъ не сте добрѣ облѣчени, краката ви започватъ да истиватъ и у васъ се заражда желание да си починете. Седнешъ да си починешъ и току погледнешъ, заспалъ си и тъй останешъ. Значи снѣгътъ хипнотизирва съ своето еднообразие, но трѣбва да знаете, че щомъ заспите ще пострадате. Слѣдователно, за да не заспиваме на земята, идватъ редъ промѣни въ състоянията ни: страдания и радости. Това сѫ промѣни, които ставатъ и въ самата природа. Ако на земята всичко бѣше радость, или ако всичко бѣше страдание и въ двата случая бихте заспали. При радоститѣ вие щѣхте да се стопите, а при скърбитѣ щѣхте да замръзнете - нищо повече. Сега вие искате радости, но не разбирате законитѣ на природата. Ако пъкъ искате скърбитѣ, резултатътъ ще бѫде сѫщиятъ. Но когато съедините скърбьта и радостьта, ражда се великото въ свѣта, ражда се животътъ. Радоститѣ и скърбитѣ, това сѫ пеленитѣ, които обвиватъ човѣшкия животъ. Това сѫ двѣ различни състояния. Азъ не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това сѫ отживѣли схващания. Страданията, тъй както ние ги знаемъ, тъй както сѫществуватъ, това сѫ обвивка на самия животъ, тѣ сѫ една необходимость, една неизбѣжность. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате. Като казвамъ и да ги разбирате, и да не ги разбирате, въ философската смисъль на думата подразбирам: и да ги искате, и да не ги искате, тѣ пакъ ще дойдатъ. Всички сѫщества, които сѫ минали прѣди насъ, все сѫ страдали. Ние искаме да минемъ прѣзъ сѫщия пѫть, но като царски синове, безъ страдания. За никого не се прави изключение. Азъ искамъ да срѣщна нѣкого, комуто се е направило изключение. Привидно може да се показва, че нѣкой не страда, но въ сѫщность не е така. Всѣки ще си плати данъка. Кой какъ дойде на земята, ще страда. Има извѣстни правила, на които всѣки трѣбва да се подчини. Неизбѣжно е това! Тия двѣ положения въ живота - радость и скръбь, ще помните, за да не се ражда индеферентность у васъ. Нѣкой казва: “Животътъ не ме интересува.” Казвамъ, настанало е еднообразие въ васъ. Голѣмата скръбь е родила еднообразието. Какво трѣбва на този човѣкъ? - Малко радость. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма нито петь пари. Дайте му 100 - 200 лева, веднага ще внесете въ него една малка топлинка и той ще каже: “Животътъ сега има малко смисъль.” Ако му дадете още 400 - 500 лева, сърцето му ще тупа още повече. Ако му дадете 2 - 3 - 5 - 10 - 100 - 300 000 лева, той ще каже: “Сега вече съмъ напълно осигуренъ”, и ще започне да си урежда живота. Вземете ли му паритѣ, по обратния пѫть ще дойде въ него сѫщото състояние. Ние, хората на земята, сме забавление за по-висшитѣ сѫщества на небето. И азъ мога да ви кажа, че тѣ правятъ опити съ васъ, опитватъ вѫтрѣшния животъ, който се развива въ васъ. Тѣзи думи, които ви казвамъ, сѫ вметнати. Тѣ сѫ само едно положение, което трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ въ ума си, за да се радвате вѫтрѣшно въ себе си и при най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания. Сега напримѣръ азъ, турямъ си едната рѫка на масата, а съ другата държа верижката на часовника си. Защо? Вие казвате, че тия движения сѫ несъзнателни. Ако сѫ несъзнателни, питамъ ви: защо именно въ този случай едната си рѫка турямъ на масата, а съ другата държа тази верижка? Азъ нѣма да обяснявамъ причината на това нѣщо, тя е скрита, вѫтрѣшна, но само ви нахвърлямъ тази мисъль, да размишлявате върху нея. Ще ви прѣдставя другъ единъ примѣръ: Допуснете, че имате три ябълки: едната отъ тѣхъ расте въ топлия поясъ; втората - въ умѣрения, а третата - въ студения поясъ. Тия ябълки се срѣщатъ и се разговарятъ. Какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ отношения? - Различни. Защо? Коя отъ тѣзи ябълки е най-красива? - Която е отъ топлитѣ страни. Какви особености ще има тая ябълка, която расте въ умѣрения поясъ, както и тази, която расте въ студения поясъ? Тази ябълка, която расте въ студения поясъ, има по-малки условия за развитие отъ другитѣ двѣ ябълки. Съ ябълкитѣ е така, но съ хората е обратно. Хората, които живѣятъ въ тропическитѣ мѣста, споредъ този законъ би трѣбвало да сѫ най-интелигентни, да иматъ най-висока умствена култура, а тия хора, които живѣятъ въ умѣрения и студения поясъ, би трѣбвало да иматъ по-слаба култура. Обаче ние виждаме, че по-висока култура иматъ хората въ умѣрения поясъ, отколкото тия въ топлия поясъ. Туй, което е вѣрно за растенията въ дадения случай, не е вѣрно и за хората. Общото заключение е слѣдното: Туй, което въ дадена епоха е вѣрно за животнитѣ, не е вѣрно за човѣка; и туй, което е вѣрно за човѣка, не е вѣрно за животнитѣ, има едно вѫтрѣшно различие. Туй показва, че растенията, животнитѣ и човѣкътъ се намиратъ въ разни области на битието, дѣто животътъ циркулира по разни начини. Всичкитѣ нѣматъ еднакви условия, не могатъ да се развиватъ по единъ и сѫщи начинъ. Запримѣръ, ако на земята има благоприятни условия за развитие, въ астралния свѣтъ е обратното. То значи: когато имате приливъ на живота въ физическия свѣтъ, въ астралниятъ свѣтъ имате отливъ. И когато имате въ астралния свѣтъ приливъ, материалния свѣтъ и въ умствения свѣтъ имате отливъ. Тия състояния на живота се редуватъ непрѣкѫснато. Слѣдователно, възвишенитѣ души, които разбиратъ този законъ, избѣгватъ страданията. Щомъ изгубятъ условията на единъ свѣтъ, отиватъ въ другъ. Тѣ постоянно се качватъ и се връщатъ. Тѣ отиватъ тамъ, дѣто има условия. Това сѫ богати хора. Вие всички трѣбва да станете умни! Само по този начинъ ще може да регулирате радоститѣ и страданията. Когато настане периода на страданията, на мѫчнотиитѣ на земята, трѣбва да знаете начинъ, какъ да се прѣселявате въ нѣкой другъ свѣтъ, за да започнете новъ животъ. Сега, да се повърнемъ къмъ главната мисъль. Въпросътъ се отнася до сегашния животъ, а не до бѫдещия. Взимайте урокъ от природата! Ако вземете да дъвчите хлѣбъ, но нѣмате плюнка, можете ли да го сдъвчите? Ако нѣмате плюнка, какво ще правите? - Ще го сдъвчите, но ако речете да го глътнете, плюнка ви трѣбва. Ако нѣмате никакъ плюнка, ще ви трѣбва поне малко водица. По аналогия на какво ще уподобите тази плюнка? Растенията, за да израснатъ, трѣбва имъ вода. Значи, за живота на растенията водата е плюнка, която улеснява условията имъ. Общото заключение, отъ което трѣбва да се ползувате въ живота си, е слѣдното: Не се стремете да корегирате природата въ нейните дѣйствия! Това е едно отъ правилата, които трѣбва да спазвате. Всѣки, който се е опиталъ да корегира природата, си е създалъ една отъ най-голѣмитѣ злини. Щомъ помислишъ, че въ природата има извѣстни дефекти, ти си създавашъ една отъ най-голѣмитѣ дисхармонии въ живота. Азъ говоря за Божествената природа. Нѣкой пѫть ние считаме нашитѣ прояви за природни, но трѣбва да знаемъ, че въ Божественитѣ прояви всичко е въ хармония или най-малко въ съгласие. По възможность ще си мислите, че вашиятъ животъ е поставенъ въ хармонични условия и ако има извѣстна дисхармония, тя се дължи на нѣкакви ваши състояния. Туй ще пазите като правило въ живота си. Въ свръзка съ това, ще ви прочета 12 глава отъ Посланието Евреемъ Апостолъ Павелъ се обръща съ тази глава къмъ онѣзи окултни ученици, които сѫ разбирали законитѣ. “Слѣдователно и ние, като сме обиколени отъ такъвъ облакъ отъ свидѣтели, да отхвърлимъ всѣка тегота и грѣха, който ни лесно сплита.” Грѣхътъ, външнитѣ погрѣшки често ни спъватъ. Ние се спъваме отъ това - отъ онова. Допуснете, че вие минавате покрай гората и питате, защо това дърво е паднало на една страна, защо друго дърво е паднало на друга страна? Мислите ли, че ако философствувате така, ще стигнете въ скоро врѣме вашето прѣдназначение? “И съ търпение да тичаме на прѣдлежащето намъ поприще, като гледаме на Исуса, началникътъ и съвършительтъ на вѣрата, който заради прѣдлежащата Нему радость, прѣтърпѣ кръстъ като прѣзрѣ срама и седна отдѣсно на прѣстола Божий.” Сега мнозина християни си представляватъ този прѣстолъ нѣкакъ особено, а той означава онова любовно отношение, което трѣбва да имаме къмъ Бога. Той означава поглъщане или хармонизиране съ първия принципъ. “Отъ дѣсно на Бога” подразбира мѣсто въ Любовьта Божия. “Защото мислете за Тогозъ, Който прѣтърпѣ на себе си таквозъ противорѣчие отъ грѣшнитѣ, за да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.” Често, студенти, които следватъ въ университета, като видятъ нѣкой ученъ професоръ, искатъ да бѫдатъ учени като него, безъ да взематъ подъ внимание, колко страдания е прѣтърпѣлъ този ученъ, докато стане такъвъ - мислятъ, че тази работа е много лесна. И вие можете да бѫдете учени, но ще имате прѣдъ видъ усилията на този ученъ човѣкъ. “Не сте се съпротивили още до кръвь, като се борите срѣщу грѣха. И забравили сте увѣщанието, което ви говори като на синове и казва: Сине мой, не прѣзирай наказанието Господне, нито да ослабѣвашъ, когато те изобличава.” Вие сте много весели, когато бащитѣ ви даватъ дрешки, но като ви турятъ на работа, като ви дойдатъ лишения, тогава около васъ не се минава вече. Неразположени сте духомъ, веднага добивате песимистично настроение и казвате: “Животътъ нѣма смисълъ, трѣбва да си замина за небето.” Не, човѣкъ лесно излиза отъ небето но мѫчно се връща. Щомъ иска да се върне въ небето, трѣбва да има приготвено мѣсто за него. Небето не приема човѣкъ, за който нѣма отредено мѣсто. Щомъ му опрѣдѣлять мѣсто, той може вече да отиде на небето. Дохождатъ пратеници отъ тамъ и го задигатъ. Като нѣма опрѣдѣлено мѣсто за тебе, може съ години да плачешъ, но ще седишъ и ще чакашъ врѣмето си. Казватъ ти: “Нѣма още мѣсто за тебе, тукъ ще седишъ.” Щомъ ти приготвятъ мѣсто, ще те повикатъ. “Защото, когото Господь обича, наказва го.” Защо го бие? Ще кажете: “Само за бой да не става дума!”Ами по-голѣмъ бой отъ смъртьта има ли? Кой светия не е битъ? Светиитѣ сѫ били бити така, че всичкитѣ имъ кости сѫ били строшени на парчета, не е оставалъ здравъ ни мускулъ, ни нервъ. Разбирате ли какъвъ бой е билъ този? Чудни сѫ хората днесъ, когато все за любовь говорятъ. Не, трѣбва да знаете, че такъвъ прѫтъ сѫ яли светиитѣ, какъвто не можете да си прѣдставите. И вие ще ядете такъвъ прѫтъ. Какво мислите? Прѫтъ има, ще играе той и по краката, и по рѫцѣтѣ, хубаво шибане ще има и слѣдъ като минете туй шибане, тогава у васъ ще остане истинскиятъ животъ и вие ще възкръснете. Така ще се освободите отъ стария човѣкъ и ще остане новия. Това е фигура на рѣчьта. Страданията ще дойдатъ, това да знаете! И ако нѣкой мисли, че ще мине въ другия свѣтъ безъ бой, той се лъже. Единъ древенъ царь ималъ единъ тронъ, на който поставилъ единъ остъръ ножъ, който се свивалъ и изваждалъ навънъ съ помощьта на нѣкаква пружина. Никой не знаялъ за този ножъ, обаче, кой какъ дохождалъ, като сядалъ на трона, ножътъ го бодвалъ и той веднага подскачалъ. Всички придворни опитали този тронъ и затова той седѣлъ празенъ. Хапливъ билъ този тронъ. Такива столове има и въ свѣта, затова на тѣхъ не се сѣда. Има положения въ свѣта, които не се заематъ. Тѣ сѫ хапливи. Такива условия има въ живота и човѣкъ не трѣбва да ги желае. Та казвамъ, смъртьта е една отъ голѣмитѣ прѣгради. Тя е само за силнитѣ натури. Казва се въ Писанието: “Който побѣди смъртьта, ще влѣзе въ Вѣчния животъ, въ Царството Божие.” Но, за да се побѣди смъртьта, изискватъ се юнаци. Ето какво казва Писанието: “Ако търпите наказанието, Богъ се докарва съ васъ като съ синове, защото кой синъ е този, когото не наказва баща му? Ако ли сте безъ наказание, на което всички участвуваха, то сте прѣлюбодѣйчица, а не синове.” Ако Господь не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, отъ васъ нищо не става. Сега вие можете да философствувате, да казвате, че животътъ трѣбва да бѫде другояче устроенъ. Вие, идете при нѣкой грънчарь и вижте, коя пръсть става за грънци! Не е ли най-пригодна онази хубава пръсть, която е добрѣ омѣсена, добрѣ отъпкана, която грънчарьтъ хубаво набилъ, направилъ на тѣсто и тогава едва използувалъ за различни грънци? За да излѣзе хубаво гърне, пръстьта трѣбва да бѫде добрѣ омѣсена. Ако искате да стане нѣщо отъ васъ, трѣбва да минете прѣзъ този процесъ. Вие искате като синове Божии да ви взематъ на рѫцѣ отъ земята, да ви поносятъ малко и хайде, право на небето. Вие искате да ви поносятъ малко на рѫцѣ, тъй както ораторитѣ ги носятъ, тъй както ученицитѣ носятъ своитѣ учители. Не, нѣма такава леснина. “Освѣнъ това, бащитѣ си по плъть имахме наказатели и почитаме ги. Не щемъ ли се повече покори Отцу на духоветѣ и да живѣемъ?” Щомъ човѣкъ не приеме туй наказание на радо сърце, щомъ той е недоволенъ, прѣставатъ да го наказватъ. Ако слѣдъ като сѫ го били, той е доволенъ и казва: “Азъ съмъ на вашето разположение.” Той е разбралъ вѫтрѣшния смисълъ на страданията и на наказанията. Азъ мисля, че вие трѣбва да бѫдете умни, поне колкото онзи българинъ, който искалъ да даде писмо на единъ въстаникъ, но не знаялъ какъ. Каратъ го двама заптиета. Този българинъ се приближава до тѣхъ, пита ги: “Какъвъ е този, когото водите? - “Комита.” - “Комита ли?” Започва да го мушка тукъ, да го мушка тамъ, удря му плѣсница, докато най-послѣ мушналъ и писмото му въ джеба. Заптиета виждатъ това, казватъ на този българинъ: “Браво!” Въ този свѣтъ, за да турятъ нѣщо въ джеба, трѣбва да ви биятъ, защото заптиета има слѣдъ васъ. Тѣ сѫ неизбежни нѣща. Ще кажете: “Ама тѣзи нѣща могатъ да се избѣгнатъ, за насъ има такива изключения въ свѣта.” “Защото тѣ за малко врѣме сѫ ни наказвали, споредъ каквото имъ е било угодно, а то е за наша полза, да станемъ съучастници на Неговата святость. И всѣко наказание по настоящемъ не се вижда да е на радость, но на скръбь, а послѣ принося миренъ плодъ отъ Правда на тѣзи, които сѫ обучени чрѣзъ Него. Затова стегнете ослабналитѣ рѫцѣ и разслабенитѣ колѣнѣ и направете на нозѣтѣ прави пѫтища, за да не се изкриви хромото, но повече да изцѣлѣе. Търсете миръ съ всички и светость, безъ която никой нѣма да види Господа.” И тъй, скърбитѣ, страданията въ живота сѫ едно разнообразие, за да бѫдете всѣкога въ будно състояние, та да можете да разберете Божиитѣ пѫтища. Упражнение: Лѣвата рѫка напрѣдъ, неподвижна. Съ дѣсната рѫка правимъ крѫгообразни движения надъ лѣвата рѫка, най-напрѣдъ бавно, послѣ постепенно усилване и пакъ забавяме бързината. Сѫщото движение, но само че въ лѣва посока - обратна на първата. Какво усещате? Това упражнение е споредъ относителната теория на Айнщайна? Ако продължаваме туй движение около 10 часа, този салонъ ще се подвижи отъ мѣстото си, затова въ ума си всѣкога трѣбва да държите едно възходящо движение, т. е. едно хармонично движение, за да намалите силния ефектъ на това упражнение. Какво произвежда вѫтрѣ това упражнение? Какво забѣлѣзахте? Направете сѫщото движение, само че много бавно. Когато правите крѫговетѣ, единъ пѫть ще минава дѣсната рѫка надъ лѣвата, а вториятъ пѫть обратно. Сега, въртете рѫцѣтѣ си една около друга, най-първо навънъ, съ постепенно усилване и послѣ постепенно отслабване. Слѣдъ това, движете рѫцѣтѣ навѫтрѣ къмъ тѣлото си, пакъ съ постепенно усилване и постепенно отслабване. Всички движения, които правите, трѣбва да бѫдатъ разнообразни. Отъ 1 - 2 минути размишление. Музиката има несъизмѣрими тонове и прѣливане въ тактоветѣ. Несъизмѣримостьта не може да се обясни напълно. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Когато занесатъ вълна на нѣкой даракчия, тази вълна въ музикално състояние ли е? Всички влакна на вълната първоначално сѫ разхвърляни, но като прѣмина тя прѣзъ дарака, той постепенно ще изправи всичкитѣ й влакна - всѣко отъ тѣхъ ще дойде на своето мѣсто. Вие я оставете на разположението на дарака, той ще се справи съ нея. Сѫщото е и съ васъ. Както и да сѫ разхвърляни вашитѣ мисли и чувства, прѣдайте ги на дарака на природата, тя ще ви ги върне изправени. Прѣдоставете се на природата, тя ще оправи обърканитѣ ви работи! По нѣкой пѫть не е необходимо да пѣемъ правилно. И отъ неправилното пѣние природата създава нѣщо хубаво. Не се смущавайте отъ безпорядъка, който сѫществува въ живота! Да изпѣемъ упражнението: “Въ начало бѣ Словото”. При сегашното схващане на музиката, въ какво седи силата на пѣнието? Една пѣсень или едно упражнение може да се изпѣе по различни начини. Въ музиката има само единъ правиленъ начинъ, той е идейниятъ образъ, когато музикантътъ се усѣща щастливъ, че е схваналъ този първообразъ при пѣнието или свиренето изобщо. Запримѣръ, вземете слѣдното упражнение: “Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!” Това е едно просто изречение. Какъ бихте го изпѣли? - По различни начини. Всѣки отъ васъ би го изпѣлъ по особенъ начинъ. Отъ кой тонъ бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате. Азъ ви давамъ това упражнение, като образецъ на несъизмѣримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата. Дѣ е отговорътъ на пѣсеньта? Кой ще е отговорътъ, какъ мислите? Отговорътъ е настроението, което вие ще получите. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, за да възприема нѣщата чрѣзъ слушане. Може да ти се каже нѣщо, което трѣбва или да го направишъ, или да го напишешъ, или отъ Писанието да го научишъ, или най-послѣ да го изразишъ чрѣзъ живота си. Това сѫ нѣколко различни положения. Слѣдователно, ако ти се каже да напишешъ Истината или да я научишъ, или да я изразишъ чрѣзъ живота си, въ всички случаи ще имашъ разни положения. Коя е най-силната дума въ туй изречение? Истината и свободата вървятъ заедно. За кого? - За душата. Сега, ако тия думи се изкажѣха само, ще иматъ едно влияние; ако се изпѣятъ, друго влияние, различни чувства ще прѣживѣете. Щомъ се изпѣе, другъ ритмусъ се внася. Значи, всички силни, всички свещени думи трѣбва да се произнасятъ музикално. В говора човѣкъ сѫщо не трѣбва да бърза. Говорътъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Ако всички говорѣхме музикално, по-малко дисхармония щѣше да има. Отмѣренитѣ тактове не допринасятъ много за музикалностьта. Напримѣръ, тази пѣсничка може да се направи съ строго отмѣрени тактове, но ще изгуби половината отъ своя изразъ. Въ най-хубавитѣ пѣсни не трѣбва да има никакво прѣкѫсване. Прѣкѫсването влияе върху изразителностьта. Прѣдставете си, че единъ пѣвецъ изпѣе една пѣсень безъ прѣкѫсване, безъ паузи, знаете ли какъвъ ефектъ ще произведе? Ако една пѣвица изпѣе единъ куплетъ на една вдишка, тя ще мине за силна пѣвица. Изпѣйте упражнението ”Кажи ми Истината”. Всѣки отъ васъ може да нареди едно изречение въ музика, да направи едно малко упражнение. Не искамъ да съчинявате, но пѣсни да съчините по едно упражнение, да изкажете музикално нѣкоя дума. Размишление Любовьта ражда доброто. Доброто носи за нашитѣ души животъ, свѣтлина и свобода. 7-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 26.XI.1924 г. София
  9. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕСЪИЗМѢРИМИТѢ НѢЩА Размишление Когато ще проучвате бесѣдитѣ, нѣма да цитирате нѣщата, но съ свой езикъ, вкратцѣ ще изнесете основнитѣ мисли. Цитирането не е изразяване на основнитѣ мисли. Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Основнитѣ мисли отъ първата лекция на третата година: Високия идеалъ.” Нашата цѣль е да има разнообразие въ работата ви, умътъ ви, да се привикне да работи, а не да копира. Всѣки отъ васъ може да извади отъ лекцията една основна мисъль и върху нея да съгради нѣщо. Отъ много цитати нѣма нужда. Като пишете нѣкое съчинение, тамъ може да доказвате, колкото искате, но на менъ нѣма нужда да ми цитирате, нѣма какво да ми доказвате. Азъ искамъ да зная, какво схваща всѣки отъ васъ подъ думитѣ “високъ идеалъ”. Човѣкъ не може да има два идеала. Само единъ идеалъ може да има. И тъй, споредъ васъ, въ какво седи високиятъ идеалъ? ( -Да любимъ Бога.) Какъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на онзи, който се жени? Ами какъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на онзи, който става попъ? Ами на онзи, който става търговецъ, или на онзи, който става естественикъ, какъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ? Всѣки човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ! Какво подразбирате подъ думата Богъ? Тази дума “Богъ” е толкозъ опрѣдѣлена, че почти нѣма смисълъ. Високиятъ идеалъ за живота е любовьта, понеже животътъ произтича отъ Любовьта. Кой е високия идеалъ за свѣтлината? - Животътъ. Защо? Защото свѣтлината произтича отъ живота. Кой е високия идеалъ за свободата? - Свѣтлината. Защо? Понеже свободата произтича отъ Свѣтлината. Тъй щото, високиятъ идеалъ за свободата е свѣтлината; за свѣтлината - животътъ, а за живота - Любовьта. Вие не можете да кажете, че Богъ е високиятъ идеалъ за свѣтлината. Защо? Свободата не може да разбере Бога. Тя най-първо трѣбва да разбере свѣтлината. Свѣтлината после ще ви заведе до живота, а животътъ ще ви заведе до Бога. Последователность, йерархия трѣбва, не може изведнъжъ. Нѣкой може да каже: “И азъ мога да ида еди-кѫдѣ си.” Не, не можешъ да отидешъ кѫдѣто искашъ. Единъ авиаторъ може да се качи съ аеропланъ на осемь километра височина въ въздуха, но ти безъ аеропланъ можешъ ли? Ще се помолишъ на авиатора, той ще те вземе съ своя аеропланъ и само така ще можешъ да се качишъ на височина осемъ километра въ въздуха. -“Ама азъ мисля, че мога да се кача на осемь километра височина.” Да помислишъ за осемь километра и да се качишъ на осемь километра, това сѫ двѣ различни понятия. Това сѫ само разсѫждения. Казвате: “Трѣбва да се вѣрва въ Бога.” Богъ е и въ живота, и въ любовьта, и въ свѣтлината, и въ свободата, навсѣкѫдѣ е Богъ. Сега, за втория пѫть разбрахте ли какъ ще стане работата? Нека всѣки си извади кратко, хубаво резюме. Прѣдставете си, че всѣки ученикъ би направилъ такова резюме, за прочитането на което би трѣбвало половинъ часъ. Значи, въ единъ часъ ще може да се прочетатъ темитѣ едва на двама души, а пъкъ смисъльтъ е въ съкращението, да се извади само ядката. Когато вие сте много гладни, че ви тупа сърцето, като отидете нѣкѫдѣ, за високъ идеалъ ли ще мислитѣ? Не, ще кажете: “Моля малко хлѣбъ!” Нѣма да кажешъ: “Господине, ще ме послушате да ви разправя туй-онуй.” Не, ще кажешъ: “Хлѣбецъ!” Високиятъ идеалъ въ този случай е хлѣбътъ. Той се намира само при голѣма нужда на човѣка. А кога иде разговорътъ? Най-напрѣдъ ти ще бѫдешъ съ високъ идеалъ и слѣдъ като се понаядешъ, слѣдъ като си пийнешъ винце, тогазъ ще разправишъ кѫдѣ си ходилъ. Най-първо ще изкажешъ високиятъ идеалъ и той, като влѣзе въ стомаха ти, ще се разширишъ, ще пратишъ навънъ своята свѣтлина и ще започнешъ да разказвашъ живота си - откѫдѣ идешъ и накѫдѣ отивашъ. Природата не обича да се доизказва. Тя показва пѫтя на човѣка, рѫководи го, но не изказва своитѣ цѣли, своитѣ крайни заключения. Това е единъ Божественъ методъ. Така и всѣки човѣкъ, който е дошелъ въ свѣта, не трѣбва да доизказва всичко. Всѣкога човѣкъ трѣбва да изказва само основнитѣ нѣща. Представете си, че имаме един крѫгъ А, който прѣдставлява човѣшкиятъ животъ. Азъ уподобявамъ човѣшкиятъ животъ на разливаща се вода. Щомъ водата се разлива, този крѫгъ прѣдставлява едно поле, което постепенно се разширява все повече и повече и отъ първоначалния крѫгъ ще се образуватъ вторъ, трети, четвърти концентрични крѫгове. Значи силата или материята, която дѣйствува въ живота, е водна. Може да се образуватъ три крѫга А, В и С. Тия крѫгове показватъ разширението на водата, какво пространство е заела тя. Ако крѫгътъ А означава човѣшкия животъ, той ще се разшири ли по сѫщия начинъ? До извѣстно врѣме този крѫгъ ще се разширява по сѫщия пѫть, както и водата. Онѣзи, които сѫ изучавали биология или развиването на човѣка въ неговото първоначално състояние, знаятъ, че той се развива крѫгообразно само до извѣстна степень, но слѣдъ това този крѫгъ изгубва своята форма, прѣвръща се въ елипса. Значи, крѫгътъ А1 се превръща въ елипса В1. Сега, ние можемъ да си прѣдставимъ човѣка въ центъра на този крѫгъ, а теченията на живота да го обвиватъ наоколо въ видъ на елипса. Тия течения го обикалятъ, но и проникватъ вѫтрѣ въ него. Има течения въ човѣшкия организъмъ, които минаватъ прѣзъ центъра, но има течения, които минаватъ и по периферията. Или казано другояче: има течения централни, има течения и перефериални. Всѣкога въ живота си, когато искаме да изкажемъ една мисъль въ нейната пълнота, ние ще усѣтимъ една празнота въ себе си. Нѣкои запитватъ: “Какво трѣбва да правимъ тогава?” - Ще пазите извора, който извира, нѣма да изхвърляте всичката си вода изведнажъ, но ще изтичате равномѣрно. Щомъ ти мислишъ да изкажешъ всичко наведнажъ, ти не си изворъ. Онзи, който иска да изкаже всичкитѣ си идеи на единъ пѫть, той не е идеен човѣкъ, той е едно напълнено шише съ вода отъ единъ, два, петь или десеть килограма, или пъкъ една каца пълна съ вода. Едно механически напълнено съ вода буре, като го отворишъ да тече, то изказва всичкитѣ си идеи и не остава вече нищо въ него. Безидейниятъ човѣкъ може да бѫде най-много единъ голѣмъ джобуръ, но човѣкъ трѣбва да се стрѣми къмъ възвишени идеи. Значи, има единъ съизмѣримъ и единъ несъизмѣримъ животъ. Съизмѣримиятъ животъ е въ канитѣ, въ буретата и въ всѣки джобуръ, а несъизмѣримиятъ животъ е Божествениятъ животъ. Той е животъ, който не може да се измѣри. Идея, която не може да се измѣри, е истинска идея. Мисъль, която не може да се измѣри, е истинска мисъль. Чувство, което не може да се измѣри, е истинско чувство. Воля, която не може да се измѣри, е истинска воля. Сила, която не може да се измѣри, е истинска сила. Но тази сила, която се е събрала въ една малка машина и която може да пръсне машината, тя е сила само докато е затворена вѫтрѣ на тѣсно, но като я пуснете навънъ изгубва силата си, нѣма вече тази активность. При живата мисъль, обаче, при несъизмѣримата мисъль, въ каквото условие и да поставишъ човѣка, той си остава всѣкога единъ и сѫщъ. Затуй именно въ духовния свѣтъ всички ние трѣбва да се стрѣмимъ къмъ несъизмѣримата мисъль. Мнозина отъ васъ ставате песимисти. Защо? То зависи отъ това, дали вашето подсъзнание, или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свърхсъзнанието, опрѣдѣлятъ вашия животъ. Отъ това се ражда единъ вѫтрѣшенъ песимизъмъ. На всички философи песимисти, като Шопенхауера, мислитѣ сѫ били съизмѣрими. Тѣ казватъ, че въ свѣта сѫществува една голѣма скръбь. Отъ малката скръбь, която Шопенхауеръ опиталъ, прави заключение за голѣмата скръбь, но голѣмата скръбь той не я опиталъ. Нима като ударятъ нѣкому 25 тояги, а азъ чувамъ само ударитѣ, разбирамъ болката? Ако ударятъ поне петь тояги и върху менъ, тогава ще разбера, колко е страдалъ той. Всѣки човѣкъ знае нѣщата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казватъ, че иматъ скръбь. Какво нѣщо е скръбьта сама по себе си? - Тя е загуба на нѣщо, или недоимъкъ отъ нѣщо, или спънка къмъ извѣстна цѣль, къмъ която се стрѣмишъ. Ти можешъ да скърбишъ за изгубената си сила, за изгубенъ живъ прѣдметъ. Значи, ние скърбимъ само за живитѣ прѣдмети, за прѣдмети, които сѫ свързани съ жива сила. Тогава, ако азъ скърбя за единъ свой приятель, който е заминалъ, какво показва тази скръбь. Колко нѣща може да показва скръбьта въ даденъ случай? Може ли въ даденъ случай да се опрѣдѣли голѣмината на скръбьта? Законитѣ на природата сѫ слѣднитѣ: За единъ и сѫщъ случай нѣкои хора скърбятъ, а за други се радватъ. Запримѣръ нѣкоя майка скърби, че дъщеря й се оженила, че напуснала дома й, а въ сѫщото врѣме други хора се радватъ за нея, че отишла при тѣхъ. Слѣдователно, ние имаме двѣ равнодѣйствуващи сили. Скръбьта на майката се прѣвръща на радость на друго мѣсто. Тогава, каква скръбь е тази? Понѣкога обаче, радостьта на извѣстни хора се прѣвръща на скръбь у други. Вие сте майка, давате дъщеря си нѣкому и скърбите. Въ слѣдующия животъ обаче, този, който днесъ е възлюбенъ на дъщеря ви, става нейнъ баща или нейна майка, а ти се явявашъ като нейнъ възлюбенъ и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радвашъ, а тѣ скърбятъ. Питамъ: колко голѣма е тази скръбь? Нѣкой казва: “Моята скръбь е толкова голѣма, че ме направи серсеминъ.” Това, че ти си станалъ серсеминъ, може ли да опрѣдѣли голѣмината на скръбьта? Ако скръбьта на нѣкого прѣдизвиква въ него изгубване на ума му, намаление силата на неговия умъ, тогава причината за това седи малко по-далечъ, другадѣ се крие причината. Това не е скръбь, това е нарушение на извѣстенъ Божественъ законъ. Има скърби въ свѣта, които не сѫ истински скърби, но страдания, прѣдизвикани отъ нарушението на извѣстни Божествени закони. Слѣдователно, подъ думата “скръбь” ние прикриваме своитѣ погрѣшки. Въ такъвъ случай казвамъ: Ти не трѣбва да скърбишъ, трѣбва да изправишъ живота си. Ще ви приведа единъ анекдотъ за дъщерята на единъ български свещеникъ. Тя направила следната погрѣшка: изяла сладкото на баща си. Баща й рѣшилъ да я бие, но майката, за да освободи дѫщеря си отъ боя, турила я въ леглото да мине за болна. Баща й приготвилъ тояжката си и като дошълъ, вижда дъщеря си на легло, запитва: “Какво има?” - “Трескава е”, отговаря майката. - “Щомъ я тресе, нѣмамъ право да я бия, нека остане тази пръчица за другъ пѫть.” Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си подъ булото на треската, се обличаме съ името на скръбьта и все скърбимъ. Дъщерята е болна и бащата казва: “Да оставимъ пръчицата за другъ пѫть.” Да, но сладкото е изядено. Треската не поправя работитѣ. Тия философски разсѫждения не поправятъ работитѣ. Ние казваме: “Всички нѣща трѣбва да бѫдатъ съизмѣрими.” Въ нѣкои случаи трѣбва да бѫдатъ съизмѣрими, но въ нѣкои случаи не трѣбва. Азъ бихъ попиталъ кой да е отъ васъ, може ли да опрѣдѣли, какъвъ ще бѫде неговиятъ растежъ слѣдъ хиляда години? Споредъ сегашнитѣ данни, което има за себе си, може ли да изчисли, какъвъ ще бѫде неговиятъ ръстъ, неговото лице, очи, вѣжди, голѣмината на пръститѣ си, колко напримѣръ ще бѫде дълъгъ палецътъ му, колко дълги ще бѫдатъ рѫцѣтѣ, краката му, каква форма ще иматъ и т. н. Нека даде данни за тия нѣща, а не да казва съ общи думи: “Великанъ, герой ще бѫда.” Какво означава думата “герой”? И тъй, когато дойдемъ до несъизмѣримитѣ и съизмѣримитѣ нѣща, трѣбва да знаемъ, че тѣ сѫ двѣ идеи въ живота, които се напълно различаватъ. Всичко онова, което радва човѣка, което го подмладява, то е несъизмѣримо, а всичко онова, което отчайва човѣка, което го кара да се чувствува старъ, то е съизмѣримо. Такъвъ човѣкъ казва: “Остарѣхъ вече.” Той дойде най-много до числото петь или шесть и свършва, по нагорѣ вече не може да се качва. Нѣкой професоръ училъ, училъ редъ години и най-послѣ казва: “Всичко завършихъ, по-нататъкъ не мога.” Нѣкой писатель, нѣкой музикантъ работятъ извѣстно врѣме и послѣ казватъ: “До тукъ бѣше, по-нататъкъ не може.” Значи, идеята имъ станала измѣрима, затова се спиратъ. Слѣдователно, съизмѣримитѣ идеи сѫ идеи на замръзването. Тѣ достигатъ до най-високата точка на триѫгълника и отъ тамъ започватъ обратенъ процесъ. Въ всѣки обратенъ процесъ въ природата седи и обратно движение. Първото движение е въ възходяща степень, а второто - въ низходяща степень. Като се дойде до втората възходяща и низходяща степень, какви ще бѫдатъ тѣ, по-високи и по-низки ли отъ първитѣ? Слѣдователно, въ този смисълъ всички процеси въ природата, като говоримъ за Божествената природа, сѫ безконечни, не може да имъ се тури никакъвъ прѣдѣлъ. Човѣчеството ще се увеличава безконечно. Увеличаването нѣма да седи въ голѣмината. По какъвъ начинъ ще се увеличава? Какво ще стане съ васъ? Допуснете, че Богъ направи единъ козмосъ, въ който има десеть милиарда души. Този козмосъ, слѣдъ като прѣмине единъ периодъ отъ милиарди, милиарди години, ще завърши цикъла си и ще се създаде въ него една нова душа, значи ще има въ него десеть милиарда и една душа. Слѣдъ това Богъ ще създаде другъ единъ козмосъ, който съ милиарди години сѫщо ще се върти около себе си, докато се придобие още една душа. Така се придобива въ вѣчностьта една душа. Тъй щото, въ края на краищата, отъ сегашния животъ ще се яви само една душа, само единъ човѣкъ. Цѣлото небе очаква да види, какъвъ ще е този човѣкъ, който ще излѣзе отъ сегашния козмосъ. Цѣлото небе, всички ангели работятъ за този човѣкъ, но не се знае, каква ще бѫде формата му, какво ще бѫде лицето му, нищо не се знае. Всички ангели очакватъ съ нетърпѣние да видятъ, какъвъ ще бѫде този човѣкъ. Като се създаде този новъ човѣкъ и слѣдъ като живѣе милиони, милиони години, този новъ човѣкъ ще каже: “Нека направимъ сега другъ свѣтъ, да дойде новъ човѣкъ!” Вториятъ ще бѫде още по-красивъ, отколкото сегашния. Това сѫ несъизмѣрими нѣща. Това сѫ прѣдположения, хипотези, възможни нѣща, близо до ума, за които турцитѣ казватъ: “Тия нѣща могатъ да станатъ, пъкъ могатъ и да не станатъ.” Казвамъ, това, което въ твоя умъ не може да стане, въ моя умъ става. Нѣкой казва: “Това нѣщо не става въ моя умъ.” Казвамъ: Да, но въ моя умъ става, а ти трѣбва да се потрудишъ, да разберешъ тази работа, че и въ твоя умъ да стане. Всички ще се стремите да обхващате нѣщата. Дойде ли една скръбь, вие имате една несъизмѣрима величина; дойде ли една радость, вие имате една съизмѣрима величина. Любовьта е една несъизмѣрима сила. Мѫдростьта, Истината, всички добродѣтели сѫ несъизмѣрими величини. Всичко онова, къмъ което се стремите, трѣбва да бѫде несъизмѣримо, защото щомъ го придобиете, вие изгубвате вашия идеалъ. Казвате: “Това ли е било всичкото?” Не, има нѣща извънъ видимия свѣтъ, въ който живѣете. Извънъ вашитѣ тѣла, извънъ вашитѣ умове има нѣща, по-далечни, по-идеални, нѣща непроявени, по-високи отъ това, което човѣкъ може да схване. Така трѣбва да гледате на вашия животъ! Не трѣбва да мислите, че сте остарѣли. Тѣ сѫ съизмѣрими идеи. Привидно човѣкъ може да остарѣе, привидно човѣкъ може младъ да стане, но и едното, и другото сѫ измѣрими величини. Младиятъ човѣкъ се отличава съ малъкъ рѫсть, стариятъ човѣкъ се отличава съ голѣмъ ръстъ. Значи, два противо-положни процеса ставатъ: младиятъ човѣкъ се увеличава, голѣмъ става, а стариятъ човѣкъ се смалява, малъкъ става. Единиятъ постепенно расте, другиятъ се смалява. Единиятъ се приближава къмъ насъ, другиятъ се отдалечава. Това е оптическа идея. Младиятъ е много далечъ, стариятъ е близо. Стариятъ се отдалечава отъ менъ, затова изглежда малъкъ, а младиятъ, понеже иде къмъ менъ, той изглежда голѣмъ. Тъй щото, въ сѫщность и младиятъ, и стариятъ сѫ еднакво голѣми. Какъ ще докажете това? Вие ще кажете: “Ти ли ще ни убѣждавашъ въ това? Ние не виждаме ли, че това дѣте е малко?” Вие виждате дѣтето малко, пъкъ азъ го виждамъ голѣмо. То е оптическа измама. Любовьта, за да обикне едно сѫщество, смалява го. Не можешъ да обичашъ голѣмитѣ нѣща. Любовьта обича само малкитѣ работи. Затова Любовьта, за да обикне единъ герой, или единъ ангелъ, ще го направи като малко дѣте. Майката ще тъкми това малко ангелче, ще го наглежда и ще си казва: “Моето ангелче!” Това ангелче послѣ ще стане голѣмо, т. е. не е станало голѣмо, но тя, като го обича, разширила го и го вижда голѣмо. То, като хитро, смалява се, но когато трѣбва, започва да се разширява, да става голѣмо. То е като онази голѣма топка, въ която влиза друга по-малка, въ нея влиза още по-малка и т. н. Тъй се събиратъ редъ топки една въ друга. Ние наричаме, този процесъ растежъ, т. е. свойство на човѣшкия духъ да се развива и да се навива вѫтрѣ въ себе си или тъй нареченъ уголѣмяване и смаляване на самия човѣкъ, на неговата външна форма. Това сѫ опити, които прави човѣшкия духъ да се смалява и уголѣмява. Туй смаляване може да бѫде вънъ отъ неговото съзнание. За сега това е процесъ, който се управлява отъ други сѫщества. Голѣмината на едно парче захарь зависи отъ шекерджиятъ, а не отъ самата захарь. Колко голѣма ще бѫде една кукла, не зависи отъ нея, а отъ онзи майсторъ, който я прави. Обаче, всички онѣзи процеси, които сѫ съзнателни, тѣ сѫ несъизмѣрими, тѣ сѫ подъ нашата власть, ние боравимъ съ тѣхъ. Та не се изказвайте напълно! Азъ съмъ противъ всѣко изказване докрай. Кажи само началото, а края - никога. Когато нѣкой ме пита за края на нѣщата, азъ бихъ казалъ: “Азъ мога да казвамъ само началото, но краятъ не зная, не съмъ го намѣрилъ и не искамъ да зная кѫде е.” Когато ние се обезсърчаваме, то е, понеже знаемъ края. Нѣкой ученикъ държалъ изпитъ и пропадналъ. Какво ще го радва? Той знае края. Може ли да го радва такъвъ край? Тукъ имало единъ гимназистъ, който свършилъ училището съ отличие, получилъ първокласенъ дипломъ, но слѣдъ това нигдѣ не могълъ да намѣри работа. Като не могълъ да намѣри никаква работа, купилъ си едно точило за ножове, турилъ дипломата си върху камъка на точилото, съ което искалъ да покаже, че не е глупавъ. Този ученикъ, който се радвалъ, че свършва съ отличие, какъ мислите, радва ли се като носи точилото на гърба си? Благодарение на неговата силна воля, той точи ножове. Точи ножоветѣ и си казва: “Бѣхъ пръвъ въ училището, а тукъ съмъ послѣденъ, точа ножове.” Като нѣма какво да прави, ще точи ножове. Какъвъ ще бѫде краятъ? Нѣкой казва: какъвъ ще бѫде краятъ на моя животъ? Казвамъ, не питай за края, мисли за началото. Този животъ има начало, но край нѣма. Ако искашъ, ти можешъ да туришъ край на живота си, но това е твой край. Господь ти опрѣдѣлилъ да живѣешъ 120 години. Ти може да туришъ края на живота си, когато искашъ - още на първата, на втората, на петата, на 10-тата, на 50-тата, на 60-тата година, отъ тебе зависи. Богъ създава началото, а ние създаваме края. Вие ще цитирате нѣкои стихове отъ Откровението, напримѣръ стиха: “Азъ съмъ алфа и омега.” Защо се взима буквата омега? Колко букви има гръцката азбука? - 24. Послѣдната буква, омега ли е? Краятъ ли е тя на гръцката азбука? Азъ мога да направя буквата омега началото на азбуката. Чудни сѫ хората! Думитѣ “начало и край” сѫ привидни положения. То е само по отношение врѣмето и пространството. Единъ човѣкъ се проектира по врѣме и пространство. Само тогава има начало и край. Но прѣдставете си едно сѫщество, което сѫществува извънъ врѣмето и пространството, ще има ли край и начало? - Никакъвъ край, никакво начало. Какво ще има тогава? Той ще усѣща, че влада всичко, че е едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Когато ние говоримъ за край и за начало, подразбираме, че можемъ да бѫдемъ и въ края, и въ началото. То значи, че когато съмъ билъ въ началото, билъ съмъ и въ края. Един день, когато ще живѣя извънъ врѣмето и пространството, мога да бѫда въ цѣлия крѫгъ на дѣйствие и да прониквамъ нѣщата. Та сега, трѣбва да схванете добрѣ мисъльта. Казва нѣкой: “Дали ще ида въ онзи свѣтъ? Какъвъ ще бѫде краятъ на живота ми?” За края на живота не мислете. Мислете за небето, като начало на новия животъ; мислете за Любовьта като начало на живота. Мислете за Бога, за Мѫдростьта, за Истината, за всички тия нѣща, като начало. Какъвъ ще бѫде краятъ на Любовьта затова не мислете. Поставите ли си този въпросъ, ще дойде песимизъмътъ у васъ. Като повикали Паганини да свири, запитали го: “Можешъ ли да свиришъ на четири струни?” - “Мога.” Явява се на концертъ. “Можешъ ли да свиришъ на три струни?” - “Мога.” Явява се и въ този случай да свири. Послѣ му казватъ: “Можешъ ли да свиришъ на двѣ струни?” - “Мога.” Явява се пакъ. Казватъ му, най-послѣ: “Ами можешъ ли да свиришъ на една струна?” Паганини повече не се явилъ. Щомъ остане само една струна на цигулката, онзи, който свири на нея, нѣма вече да се яви. Така е и съ всички хора, които искатъ да знаятъ, каква ще бѫде крайната цель на тѣхния животъ. Вие не трѣбва да знаете това нѣщо. Хубавото, красивото нека остане като една загадка въ живота ви. Нека има нѣщо въ цѣлата вѣчность, което да не знаете за себе си. Сега вие ще ми цитирате старитѣ гръцки философи, които сѫ казвали: “Познай себе си!” Съгласенъ съмъ съ това, но да познаешъ себе си, значи да познавашъ, че въ тебе има нѣщо несъизмѣримо, че има нѣща въ тебе, които ще останатъ непознати. Въ непознаваемото ще дойде всичкото щастие, всичката радость за прѣзъ всичкитѣ вѣкове на вѣчностьта. Какво подразбираме подъ знание? Ние казваме: “Този човѣкъ е ученъ, а онзи невѣжа.” Човѣкъ може да бѫде невѣжа само по онази материя, която не е прѣдадена. И ученикътъ може да знае онова, което му е прѣдадено. Ако ученикътъ не научи онзи урокъ, който му е прѣдаденъ, остава невѣжа. Слѣдователно, ние можемъ да бѫдемъ невѣжи само по онова, което не ни е прѣдадено, а за онѣзи нѣща, които ни сѫ прѣдадени, тѣхъ можемъ да знаемъ. За онѣзи нѣща, които не сѫ ни прѣдадени, за тѣхъ не сме отговорни. Тогава, никой нѣма право да казва, че азъ съмъ невѣжа, че не зная. Нѣкой ме запитва: “Знаешъ ли колко атома има въ слънцето?” - “Не зная.” -“Ами ти, който ме питашъ, знаешъ ли?” - “И азъ не зная.” Слѣдователно, човѣкъ може да пита, безъ да знае. Можемъ ли да отговоримъ на всѣки въпросъ, който си задаваме? Често хората питатъ: “Кой е създалъ Бога?” Казвамъ, създаде Го единъ по-голѣмъ Господь. “Ами Него кой го създаде?” - “По-голѣмъ Господь.” -“Aми Него?” - Най-голѣмиятъ Господь, Когото никой другъ не можеше да създаде. Той е послѣдниятъ Господь. Този човѣкъ казва: “Щомъ всичко това е станало така, докажи го! Нали си философъ.” Казвамъ, добрѣ, щомъ не е тъй, докажи ти! Какъ ще докажешъ? И той може да ми докаже това нѣщо толкозъ, колкото и азъ мога да му го докажа. Ти знаешъ толкозъ, колкото и азъ зная. Ти ще започнешъ да отричашъ моето знание, азъ пъкъ твоето. И какво ще придобиемъ? Хубаво, азъ казвамъ, че въ тази кесия има четири монети. Първата монета е турена отъ Драганъ Стойчевъ, втората отъ Михалчо еди-кой си, третата отъ Петканчо, нѣкой си, а четвъртата отъ Стоянчо. Този господинъ, на когото е кесията, иска да ми докаже, че четиритѣ монети не сѫ въ кесията, затова, изважда ги отъ тамъ и казва: “Празна е кесията ми.” Какво ще докаже като извади четиритѣ монети изъ кесията? - Кесията е празна, но той е пъленъ. Четиритѣ монети, като излѣзатъ изъ кесията, все ще идатъ у нѣкого. “Ама, докажи ми, че не сѫ въ кесията!” -Трѣбва да доказвамъ, че ти извади четиритѣ монети отъ кесията и ги тури въ джоба си. “Докажи, че тази кесия е празна!” Това не сѫ никакви доказателства за нѣщата. Ако ние изпразваме и пълнимъ, азъ турямъ, той изпразва, кой е на правата страна: който туря, или който изпразва? Питамъ, защо този господинъ не иска да ми докаже, че въ тази кесия не сѫ четири монети? Защо има туй желание, азъ да му доказвамъ? Нѣкои хора казватъ: “Животътъ нѣма смисълъ, нѣма Богъ въ свѣта, нѣма Любовь, нѣма Истина, всичко е празна работа.” Този човѣкъ не мѣза ли на онзи, който изпразва кесията? Защо животътъ нѣма смисълъ? Той самъ изпразва кесията, а послѣ казва, че животътъ нѣма смисълъ. Казвамъ, едно врѣме ти имаше четири монети. Той казва: “Докажи!” Когато вашиятъ животъ е билъ смисленъ, пъленъ и послѣ се е обезмислилъ, това не е ли едно доказателство, че въ вашия животъ е имало нѣкакво щастие, което се е изгубило? Казватъ: “Щастието е празна работа.” Питамъ, туй щастие, което бѣше въ васъ, изгуби ли се нѣкѫдѣ? Загубата на едно малко щастие, което човѣкъ ималъ, е отъ привидната благодарность, която ималъ за това щастие. Слѣдователно, онзи, който не е благодаренъ на малкото щастие, той изгубва и голѣмото. Ние въ свѣта ставаме нещастни, понеже търсимъ по-голѣмо щастие. Имашъ малко, търсишъ по-голѣмо. Съ скръбьта всѣкога се провѣрява закона, че ние не сме доволни на онова, което Богъ ни е далъ, и вслѣдствие на това страдаме, скърбимъ. Имаме единъ приятель, намѣримъ въ него единъ недостатъкъ, туряме го настрана и намираме другъ. Въ този новъ приятель намѣримъ двѣ погрѣшки - турямъ и него настрана и намираме трети. Въ него има три погрѣшки. Първиятъ приятель имаше само една погрѣшка, той бѣше най-добъръ. И колкото повече оставяме старитѣ приятели и ги замѣняваме съ нови, толкозъ повече грѣшки намираме въ тѣхъ. Ето какъ се явява нашата скръбь! По такъвъ начинъ се загубва нѣщо. Слѣдователно, ако азъ съмъ поетъ, ще пиша поезия само за себе си, за свѣта нѣма да пиша. Най-първо ще кажа: “Азъ пиша поезия за себе си, азъ ще я чета.” Защо? Защото не мога да намѣря по-добро лице, отъ менъ, което да пише за мене. Само азъ мога да пиша за себе си, само азъ мога да чета и да оцѣня своята поезия. Ако други дойдатъ да четатъ туй, което съмъ писалъ, на радо сърце ще слушамъ. Ако азъ чета нѣщо на свѣта и той ме оцѣнява, непрѣменно ще имамъ малка скръбь, все ще кажатъ нещо лошо за менъ. Ако се намѣрятъ нѣколко души да кажатъ, че поезията ти е отлична, ще се намѣрятъ други, които ще я разкритикуватъ по всички правила на критиката, ще те насолятъ. Едни ще те изкаратъ отличенъ поетъ, други ще те изкаратъ, че нѣмашъ понятие отъ поезия. Тъй че, всичката скръбь въ свѣта иде отъ това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено въ насъ. Божественото въ всинца ни е едно и сѫщо. Ние уповаваме на онова, което се мѣни и промѣня, и вслѣдствие на това усилваме своитѣ страдания. Каквито изпити и да ни дойдатъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да понесе всички скърби, да извади опитность отъ тѣхъ и на края да придобие една малка радость. Защо не? Имашъ малко скръбь, зарадвай се; имашъ загуба, зарадвай се! Не си само ти, който губишъ, който страдашъ. Едноврѣменно съ тебе страдатъ и много други. Туй е велика философия. На всинца ви трѣбва философия, разбиране на онзи вѫтрѣшенъ, идеенъ живот. Всички трѣбва да се стремите къмъ това, което е несъизмѣримо. Въ стремлението си къмъ Бога, само тамъ ще видимъ тази идея за несъизмѣримото. Богъ ни се открива, но понеже ние имаме желанието да Го обхванемъ, изгубваме възможностьта да Го познаемъ. Въ Бога има едно качество: Той показва само лицето Си, но не и гърба Си. Какъ се откри Богъ на Мойсея? Намѣрете туй мѣсто въ Писанието и го прочетете! И тъй, всички наши идеи трѣбва да сѫ несъизмѣрими! Да започнемъ съ великото начало, което носи живота! И ще знаете, че край има само тамъ, дѣто има дисхармония. Дисхармонията въ кое и да е сѫщество, образува едно пресичане, затова се явява и краятъ. Такива прѣсичания ставатъ у всички сѫщества. Само у Бога има една непрѣривность, а у всички други сѫщества, има едно изкривяване, съзнанието не е будно и тогава настѫпва умирането, смъртьта, която наричаме край. Казваме: “Отиде този човѣкъ.” Да, този човѣкъ прѣстава да живѣе тукъ, но въ другия свѣтъ живѣе, тамъ се разговаря весело. Тукъ е старъ дѣдо, съ бѣла брада, съ тояжката си въ рѫка, ходи прегърбенъ, а въ онзи свѣтъ го виждаме младъ, на 33 години, веселъ, засмѣнъ човѣкъ. Тукъ плачатъ за този старъ дѣдо, а като попитаме въ онзи свѣтъ за този дѣдо, казватъ ни: “Тукъ нѣма дѣдовци.” Въ онзи свѣтъ нѣма нито баби, нито дѣдовци. Като идешъ въ онзи свѣтъ, вмѣсто баба си или дѣдо си ще видишъ единъ възвишенъ духъ, или нѣкой ангелъ, който е дошелъ на земята, като твой дѣдо или като твоя баба, облѣчени въ тази материя, дошли тукъ, за да свършатъ нѣкоя работа. Тогава ще паднатъ люспитѣ отъ очитѣ ти, като на апостолъ Павелъ и ще видишъ, че въ невидимия свѣтъ нѣма дѣдовци и баби, а чисти и възвишени духове, които идатъ на земята да се пожертвуватъ за благото на другитѣ. Тази идея сѫществува навсѣкѫдѣ. Хубавата музика сѫщо така трѣбва да бѫде несъизмѣрима. Вие не можете още да пѣете безъ тактове. Знаете ли какво значи да пѣете безъ тактъ? Да кажемъ, че вземете тона ДО, четвъртъ тонъ, или половинъ, или цѣлъ. Мислите ли, че слѣдъ като изпѣете този тонъ споредъ неговата трайность, прѣстава да звучи? Не, има извѣстни тонове въ природата, които постоянно звучатъ. Има планети, които сѫ настроени специално въ тона ДО. Има слънца, които издаватъ тона СОЛЬ. Тази музика постоянно се възпроизвежда въ природата. Нѣкой пѫть ние вземемъ единъ тонъ и слѣдъ това го прѣкъснемъ. Прѣстава ли той да звучи? Не, онази планета, на която принадлежи този тонъ, напримѣръ тона ДО, непрѣкѫснато се качва и слиза по тия крѫгове отъ горно ДО до долно ДО. Обаче въ този тонъ ДО има голѣмо разнообразие. Кои сѫ най-хубавитѣ пѣсни въ музиката? Онѣзи пѣвци, които изучаватъ музиката, първоначално започватъ да възпроизвеждатъ тоноветѣ механически, но когато навлѣзатъ въ окултната музика, трѣбва да гледатъ на всѣки тонъ като на живъ и да знаятъ, че слѣдъ като прѣкъснатъ пѣнието, всѣки тонъ продължава да звучи. Слѣдъ като сте слушали нѣкой музикантъ, нѣкой виденъ цигуларь, като се върнете дома си, вие още ще продължавате да слушате неговото свирене. На сцената свиренето е прѣстанало, но ти вечерь, сутринь - цѣла седмица наредъ - си възпроизвеждашъ. Значи, тия гласове се прѣповтарятъ непрѣривно, докато се изгубятъ нѣкѫдѣ. Тъй щото, въ окултната музика тоноветѣ трѣбва да продължаватъ. И всѣки отъ васъ трѣбва да пѣе вѫтрѣшно. Докато не се научите да пѣете вѫтрѣшно, въ душитѣ си, вие не можете да се научите да пѣете. Слѣдователно, нѣкой отъ васъ сѫ по-добри музиканти, повече сѫ учили въ миналото, затова по-лесно се проявяватъ, а други не сѫ се учили, сега трѣбва да се учатъ. Музиката е потрѣбна за единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Тя е почивка. Само чрѣзъ музика може да си дадете почивка на душата. Сега, да изпѣемъ: “Въ начало бѣ Словото”. Отначало ще започнете тихо: “Въ начало бѣ Словото”. “И Словото бѣ у Бога” - ще го изпѣете тихо, за себе си, а не за свѣта. “То въ началото бѣ у Бога” - значи, туй Слово, което бѣ въ начало, което е въ мене, у Него бѣше. Щомъ дойдемъ до стиха: “Всичко чрѣзъ Него стана” - трѣбва да се пѣе силно, творчески актъ е то. Сега, да кажемъ, че бихъ ви задалъ да разработите слѣднитѣ нѣколко изречения въ пѣсень, какъ бихте ги изпѣли? “Синътъ Божи, роденъ бѣ отъ Господа. Той бѣше истинната видѣлина, която освѣтлява всѣкиго человѣка, който иде въ свѣта. Въ свѣта бѣ и свѣтътъ чрѣзъ Него стана, и свѣтътъ Го не позна. При своитѣ си дойде, и своитѣ Му Го не приеха, защото Го не познаха.” Какъ ще изпѣете това? (Учительтъ го изпѣ нѣколко пѫти.) Какъ ще прѣведете сега тази мелодия? Тя спада къмъ несъизмѣримитѣ величини. Ако тя би се изпѣла другояче, на тактове, щѣше да излѣзе друго нѣщо отъ нея. Не, че въ окултнитѣ пѣсни нѣма тактове, но всѣкога, когато вие искате да дадете изразъ на една окултна пѣсень, непрѣменно трѣбва да вложите въ нея несъизмѣримитѣ тактове, т. е. такива тактове, които да не сѫ точно опрѣдѣлени въ ума ви. Въ тази пѣсничка нѣма да гледаме тактоветѣ, а смисъла. Когато тактоветѣ въ една пѣсень взематъ надмощие, пѣснята изгубва своя смисълъ. Тактътъ трѣбва да бѫде вѫтрѣ. Той е една несъизмѣрима мѣрка. Размишление Любовьта ражда доброто. Доброто носи за нашитѣ души животъ, свѣтлина и свобода! 6-а школна лекция на Общия Окултенъ Класъ държана отъ Учителя на 19.ХII.1924 г. София
  10. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАБРАВЕНИТѢ НѢЩА Размишление За слѣдния пѫть като тема (№ 4) ще извадитѣ основнитѣ мисли отъ първата школна лекция на III-та годишнина. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Съзнание у насѣкомитѣ.” Тази вечерь ще ви говоря върху забравенитѣ нѣща. Помнете слѣдното правило: Единъ окултенъ класъ, отъ какъвто характеръ и да е, не е мѣсто за забавление, не е мѣсто и за игра. Понеже вие искате да съградите разумно вашия животъ, понеже искате да създадете нѣщо благородно въ характера си, питамъ ви: отдѣ ще вземете този материалъ? Когато хората искатъ да съградятъ една кѫща, все трѣбва да взематъ отнѣкѫдѣ материалъ: ако е отъ камъни - камъни трѣбва да намѣрятъ; ако е отъ тухли - тухли, ако е отъ пръсть или отъ дървета, или просто отъ каль, все трѣбва да взематъ този материалъ отнѣкѫдѣ. Каква ще бѫде тази кѫща, ще се опрѣдѣли отъ материала, който се взима, както и отъ това, какви майстори я правятъ. Сега вие, запримѣръ, понѣкой пѫть мислите, че можете да дойдете въ класъ и можете да не дойдете, като се извинявате, че нѣмате врѣме. Че нѣмате врѣме, това не е вѣрно. Това е една квадратна лъжа - нищо повече! За да направи човѣкъ едно добро, може да има спънки, но тия спънки ни най-малко не показватъ, че той не може да направи доброто. И извиненията, че обстоятелствата, че условията били такива - онакива, че врѣмето било студено или дъждовно, че жената нѣкому се разболѣла, че коремътъ го боли, че дрехи нѣмалъ, че обуща нѣмалъ и редъ други причини, това не сѫ извинения. Азъ ще ви докажа това. Прѣдставете си, че твоитѣ панталони сѫ скѫсани и ти седишъ въ кѫщи, но по едно врѣме дойде неприятельтъ ти въ кѫщи, какво ще правишъ? Нѣма ли да бѣгашъ? - Веднага ще избѣгашъ вънъ. Или ако баща ти е умрѣлъ, а въ това врѣме неприятельтъ ти дойде въ кѫщи, ти нѣма ли да оставишъ баща си и да офейкашъ? - Ще го оставишъ разбира се. Значи, въ врѣме на мѫчнотия можешъ да оставишъ всичко, само и само да спасишъ живота си. Въ такъвъ случай, можешъ ли да се извинишъ съ нѣщо, че не си дошълъ въ класъ? Имайте прѣдъ видъ, че ония велики сѫщества, които държатъ смѣтка за този окултенъ класъ, си иматъ каталогъ, въ който сѫ записани имената ви и слѣдятъ за всѣко ваше отсѫствие, отбѣлѣзватъ тамъ. Тѣ отбѣлѣзватъ сѫщо, писали ли сте темитѣ, които ви давамъ или не сте ги писали. Вие често казвате: “Азъ не разбирамъ тази тема, нѣма да пиша нищо по нея.” Дали разбирашъ или не, то е другъ въпросъ, но ти трѣбва да мислишъ върху тази тема, защото тия разумни сѫщества ще те питатъ: “Ти помисли ли върху темата?” Дали ще я разрѣшишъ, то е другъ въпросъ, но ще мислишъ върху нея. То е важното. Като излѣзешъ сутринь и погледнешъ на слънцето, ти нѣма да мислишъ върху това, ученитѣ хора какъ разрѣшаватъ въпроса за слънцето, но само ще го погледнешъ и ще се замислишъ малко. Това мислене е необходимо за живота ти. То ще ти внесе нѣкоя хубава мисъль. Нѣкоя вечерь може да погледнешъ небето, звѣздитѣ, но съ това нѣма да разрѣшишъ великия въпросъ за звѣздитѣ, обаче важното въ дадения случай за тебе е, че ще възприемешъ нѣкоя свещена мисъль. Ти трѣбва да подигнешъ очитѣ си нагорѣ къмъ небето! Не само това, но окултниятъ ученикъ като излѣзе вънъ, ако небето е ясно и той не погледне нагорѣ, държатъ му смѣтка. Това вече е отбѣлѣзано за него. Отгорѣ ви наблюдаватъ, слѣдятъ, какво ви интересува въ живота и какво не. Вие, запримѣръ, като излѣзете вънъ, не гледате нагорѣ. Когато врѣмето е хубаво, това не ви прави впечатление. Но когато трѣбва да дойдете въ класъ; тогава обръщате внимание, дали врѣмето е лошо или хубаво и казвате: “Днесъ врѣмето е кално, ще се изкалямъ, не съмъ разположенъ, нѣма да отида въ класъ.” Не, човѣкъ трѣбва да образува една черта на постоянство въ характера си. Вие трѣбва да си създадете една свещена мисъль. Никога не трѣбва да има прѣкѫсване на вашитѣ мисли, на вашитѣ желания. Една Божествена мисъль или желание не търпи прекѫсване, тѣ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Може да се явятъ спънки отъ различенъ характеръ, но желанието трѣбва да си продължава. Спънкитѣ въ живота иматъ съвсѣмъ другъ характеръ, съвсѣмъ друго прѣдназначение, а вашето желание да се учите има другъ характеръ. Сега вие искате да идете на небето, да бѫдете служители тамъ, но небето е мѣсто само за добри хора, азъ взимамъ доброто въ неговата сѫществена черта. Единственото нѣщо, което отличава човѣка като човѣкъ, е доброто, което живѣе въ него. Ние казваме: “Любовьта ражда доброто.” Отъ това добро пъкъ, отъ благото на Любовьта се подкрѣпя животътъ. Само доброто може да подкрѣпи живота. Когато доброто изчезне отъ свѣта, смъртьта иде на негово мѣсто и тогава земята се покрива само съ кости. Като ви говоря за забравенитѣ нѣща, едно отъ тѣхъ е слѣдното: Вие искате да създадете доброто въ себе си сега, а сте забравили, че доброто не се създава, но се ражда. Когато въ вашата душа се зароди великото желание да служите на Бога, тогава се явяватъ и условията за доброто. За да може да служите на Бога, трѣбва да имате разумно знание. За да дойде туй знание, трѣбва да дойде разумниятъ животъ. Знанието трѣбва да се прѣдшествува отъ живота, защото само ония сѫщества могатъ да иматъ стремежъ къмъ знание, които живѣятъ съзнателенъ животъ. Като говорите за съзнание въ насѣкомитѣ, азъ опрѣдѣлямъ: насѣкомитѣ иматъ прѣдметно съзнание. Човѣкъ има образно съзнание, а ангелитѣ иматъ идейно съзнание. И тритѣ думи за васъ сѫ почти неразбрани. Прѣдметно съзнание значи, да имашъ едно огледало, въ което да се оглеждашъ. Какво ще гледашъ? Какъ наричате това оглеждане? Ако поставите едно огледало прѣдъ една маймуна да се оглежда, какво ще разбере тя? - Ще се опита да хване тази маймуна вѫтрѣ въ огледалото, защото ще мисли, че друга нѣкоя маймуна се е скрила задъ огледалото. Значи, туй, което маймуната вижда въ огледалото, счита го за реално. Това показва, че и маймуната има прѣдметно съзнание. Когато вие се оглеждате въ нѣкое огледало, знаете, че това е отражение на самитѣ васъ; маймуната, обаче, мисли, че въ огледалото вѫтрѣ има друга маймуна и се чуди какъ тази маймуна се е вмъкнала тамъ. Тя ще се огледа веднъжъ, дважъ и ще напусне огледалото, ще избѣга. Ние сме дошли до тамъ, че съзнаваме, какво онова, което виждаме въ огледалото, е наше отражение, нашъ образъ. Съзнанието на ангелитѣ е идейно, понеже тѣ нѣматъ този навикъ да се оглеждатъ, тѣ нѣматъ нужда да се оглеждатъ, понеже и безъ огледало се виждатъ. Единъ ангелъ може да се огледа самъ въ себе си, а вие не можете сами да видите лицето си, маймуната пъкъ съвсѣмъ не познава своя образъ. Човѣкъ чрѣзъ отражение познава, че образътъ е неговъ, а ангелътъ идейно може да се види много хубаво и безъ огледало. Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е високо, тѣ ще започнатъ да усѣщатъ съзнанието на ангелитѣ. Има нѣкои хора, които виждатъ вѫтрѣшно своя образъ. И когато се появи този духовенъ образъ на човѣка, тогава се поставятъ два образа единъ срѣщу другъ, като че двѣ лица се гледатъ, но тия сѫщества не сѫ като въ огледалото, тѣ сѫ живи сѫщества. Тѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшния, идейния животъ на човѣка. В тази почва, между тия двѣ сѫщества въ идейния свѣтъ, се ражда доброто. Тази мисъль е толкова отвлѣчена, че за разбирането й трѣбва свѣтлина въ душата ви. Това показва, че самата тази идея принадлежи къмъ Божествения свѣтъ. Голѣма свѣтлина се изисква, за да може човѣкъ да разбере този вѫтрѣшенъ духовенъ животъ. Не е лесна работа да разберете дълбочината на тази идея. Не само вие, но има и ангели, които не разбиратъ тази идея. Ангелитѣ сѫ раздѣлени на двѣ царства: ангели, които принадлежатъ къмъ сѫщинския Божественъ свѣтъ, тъй наречения небесенъ свѣтъ и ангели, които принадлежатъ къмъ духовния свѣтъ, тѣ сѫ отъ една по-нисша йерархия. Разликата между тѣхъ е, че еднитѣ възприематъ своето знание вѫтрѣшно, по интуиция, тѣ сѫ въ пъленъ контактъ съ Бога. Предъ тѣхния духъ, прѣдъ тѣхния зовъ Божественото съзнание веднага имъ разкрива всички нѣща въ тѣхната пълнота. Прѣдъ тѣхъ разкрива всичкото си сѫщество. А другитѣ, по-нисшитѣ ангели въ това духовно царство, черпятъ своята духовна сила външно, чрѣзъ първитѣ. Еднитѣ черпятъ своитѣ знания отъ центъра, а другитѣ черпятъ своитѣ знания отъ периферията. Пъкъ, като дойдете въ човѣшкото царство, понеже то е трето по редъ, човѣцитѣ трѣбва да взиматъ своето знание отъ горнитѣ два разряда. Каквото знание е минало прѣзъ ума на ангелитѣ, то слиза и при човѣцитѣ, дѣто за трети пѫть се прѣчупва. И тъй, имате единъ божественъ лѫчъ, който е прѣтърпѣлъ три прѣчупвания. Той е лѫчътъ С, който прониква съзнанието на първитѣ ангели - Д. Тукъ този лѫчъ се пречупва и преминава къмъ съзнанието на по-нисшите ангели въ точка n. И най-послѣ имаме трето прѣдаване на този лѫчъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Значи, този лѫчъ се прѣчупва и мисъльта се приема отъ съзнанието на човѣка “m”. Тъй щото всички ваши идеи, които имате, не сѫ излѣзли отъ васъ. Даже нѣкои отъ тѣхъ не сѫ много сѫществени за васъ. Че не сѫ толкова сѫществени, това ни показва опита на живота. Напримѣръ, нѣкои нѣща лесно захвърляте. А туй, което е сѫществено, което е идейно, никога не напуща човѣшкото съзнание, защото идейнитѣ образи сѫ живи. Ти не можешъ да напуснешъ единъ идеенъ образъ. Той е живъ, той не е отражение само. И тъй, животътъ е само единъ филтъръ. Той филтрира вашитѣ мисли чрѣзъ радоститѣ и страданията, които прѣтърпѣвате. Вие сега носите само радости и разочарования въ живота си. Отъ какво? Отъ вашитѣ идеи. Да кажемъ, че обичате нѣкого, но слѣдъ една или двѣ години вие се разочаровате въ неговата любовь и казвате: “Азъ мислихъ, че този човѣкъ има любовь, но той нѣмалъ никаква любовь.” Питамъ, защо си мислилъ прѣди двѣ години, че той има любовь, а сега мислишъ, че нѣма любовь? Значи, ако твоятъ умъ, съ който тогава си мислилъ, не е билъ Божественъ, то и умътъ, съ който сега мислишъ, пакъ не е Божественъ. Божествениятъ умъ не прави два скока, двѣ отрицания. Нито първото ти заключение било вѣрно, нито послѣдното е вѣрно. Ти трѣбва да съзнаешъ, че разсѫжденията ти и въ двата случая не сѫ Божествени. Твоятъ умъ, като на човѣкъ, откакъ се родишъ, докато умрешъ, постоянно ще се мѣни. И турцитѣ казватъ: “Хайванъ дошелъ, теле си отишълъ.” А българитѣ казватъ: “Крава дошелъ, волъ си отишелъ.” Въ Божественитѣ нѣща нѣма никаква промѣна. Като говоря за интуицията, трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ има интуиция, повече или по-малко развита. Всѣки единъ отъ васъ може да знае това нѣщо за себе си. Вие, запримѣръ, какво знаете за себе си? Азъ ще оставя въпроса, какво мислите за другитѣ, но какво мислите за себе си. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте много добъръ, съзнавате туй, нали? Но слѣдъ 5-6 години вие казвате: “Не съмъ добъръ.” Съзнавате, че не сте добъръ. Питамъ, какъ тъй, прѣди 5 години мислихте, че сте добъръ, а сега безъ никакво основание, мислите, че не сте добъръ? Вие ще кажете: “Азъ сгрѣшихъ, изопачихъ живота си.” Какъ тъй? - “Ама външнитѣ условия на живота ме заставиха.” Това е само едно математическо прѣдположение, това е една вѣроятность, азъ го опрѣдѣлямъ съ минусъ “а” (-а). То прѣдставлява едно сѫщество, което се движи отъ центъра къмъ периферията и срѣща по-голѣмо съпротивление, по-гѫста срѣда, вслѣдствие на което туй сѫщество постоянно губи отъ своята сила. Минусъ “а” подразбира единъ човѣкъ който се раздѣля, постоянно придобива знания, но нѣма сили, затова остарѣва. Този човѣкъ е придобилъ много, всичко знае, но всичко въ него е изтощено, мозъкътъ му е изтощенъ, стомахътъ му е изтощенъ, затова не може да се ползува отъ знанията, отъ придобивкитѣ си. Значи, “-а” е движение отъ центъра къмъ периферията. Тогава имате и “+а”, което показва движение отъ периферията къмъ центъра. Туй слабо сѫщество (-а), като се движи къмъ центъра, постоянно придобива, не срѣща никакво съпротивление, понеже срѣдата, къмъ която отива става все по-рѣдка и по-рѣдка, докато най-послѣ, като влѣзе въ центъра, туй тѣло е придобило всичката своя пълнота. Слѣдователно вие, които сте се родили на земята, сте “-а”, изгубили сте нѣщо. А всички, които заминаватъ за другия свѣтъ, сѫ “+а”, сирѣчъ могатъ да придобиятъ нѣщо. Сега вие вѣрвате ли въ туй мое твърдение? То трѣбва да се докаже. Питамъ, по кой начинъ можемъ да докажемъ, че “-а” е движение отъ центъра къмъ перферията? Съврѣменнитѣ астрономи иматъ единъ уредъ, нареченъ спектроскопъ, съ който опрѣдѣлятъ къмъ кои звѣзди се приближаваме и отъ кои звѣзди се отдалечаваме. Той е основанъ на единъ простъ законъ: свѣтлината, която иде отъ звѣздитѣ, къмъ които се приближаваме, обхваща по-широко мѣсто. Туй по-широко свѣтло поле показва, че се приближаваме. Всѣка звѣзда дава една отъ свѣтлинитѣ на спектъра. А когато свѣтлитѣ линии на спектъра се стѣсняватъ и ставатъ по-малки, туй показва, че ние се отдалечеваме отъ тия звѣзди. Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ: ако всичкитѣ прѣдмети, къмъ които се движимъ, се увеличаватъ прѣдъ насъ, ние сме “-а”, защото множеството е въ периферията. Когато единъ човѣкъ обича живота, обича природата, когато се интересува отъ всичко външно, той е “-а”, той се приближава към физическия свѣтъ. И тъй трѣбва да бѫде. Щомъ дойде до периферията и направи единъ крѫгъ, щомъ изучи всичко и нѣма какво повече да го интересува, въ неговото съзнание се образува обратно движение. Тогава всичкитѣ прѣдмети въ духовния свѣтъ, отъ които по-рано не се интересувалъ, всички тия образи сега изпѫкватъ въ неговото съзнание и той става духовенъ човѣкъ, става “+а” и започва да се движи отъ периферията къмъ центъра. Или на простъ езикъ ще кажемъ: онзи човѣкъ, който се интересува отъ духовнитѣ работи, не само тъй привидно, но отъ сърце, той е “+а”. Този човѣкъ, като стане сутринь рано, вземе Библията, чете по 2-3 часа, усърдно размишлява и прилага. Онзи човѣкъ пъкъ, който взема Библията, поразгърне на 2-3 мѣста и каже: “И тѣ сѫ били хора фанатизирани, не ме интересува това, тази книга не е за сегашнитѣ врѣмена.” Той е човѣкътъ “-а”. Посокитѣ “+а” и “-а” показватъ само посока на движение. Тъй щото, за сега знанието на всички хора се опрѣдѣля отъ посоката на тѣхното движение. Запримѣръ, ние употрѣбяваме думитѣ “височина и дълбочина”, за да опрѣдѣлимъ посоката на движението. Има и други опрѣдѣления, но азъ се спирамъ на тия двѣ. Височината, това е движение къмъ центъра, движение навѫтрѣ. Нагорѣ или навѫтрѣ, е едно и сѫщо нѣщо; надолу или навънъ и то е едно и сѫщо. Надолу да се движимъ и навънъ да се движимъ, понятията сѫ едни и сѫщи. Щомъ се движишъ отъ центъра къмъ периферията, твоята памѣть непрѣменно ще отслабне. А щомъ се движишъ отъ периферията къмъ центъра, твоята паметь ще се усили. Щомъ се движишъ отъ центъра къмъ периферията, твоето съзнание непрѣменно ще потъмнѣе, ще изгубишъ свѣтлината си, щомъ се движишъ отъ периферията къмъ центъра, ще дойде свѣтлина въ съзнанието ти. Слѣдователно ние сами хвърляме тъмнина въ съзнанието си, зависи отъ нашето движение. Запримѣръ ти можешъ да кажешъ: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ.” Не е достатъчно да кажешъ, че си лошъ човѣкъ, но защо си лошъ, какъ се обяснява твоята лошевина. Ти имашъ братъ, баща ви оставилъ и на двамата наслѣдство, но ти взимашъ всичкото наслѣдство, а изпѫждашъ брата си. Или, имашъ и сестра, вземашъ и нейния дѣлъ и я изпѫждашъ. Най-послѣ изпѫдишъ и майка си, останешъ самъ, ядешъ и пиешъ. Сега вече има извѣстно потъмнѣване въ твоето съзнание. Защо? - Братъ ти, сестра ти, майка ти, баща ти, това сѫ все тъмни тѣла, които се движатъ около твоето съзнание и хвърлятъ сѣнка. Казвашъ: “Какво трѣбва да правя, за да се избавя?” Ще повикашъ брата си, ще отворишъ сърцето си и ще дадешъ неговото наслѣдство. Тогава братъ ти ще свѣтне въ тебе, въ твоето съзнание като една свѣтла запалена свѣщь. Ще повикашъ сестра си, ще върнешъ нейното богатство, ще възвърнешъ любовьта си къмъ нея и тя ще светне въ твоето съзнание, като една запалена свѣщь. Ще повикашъ най-послѣ и майка си, ще я приемешъ въ дома си и тя ще свѣтне прѣдъ тебъ, въ душата ти, като една запалена свѣщь. Като свършишъ всичко това, ще повикашъ и баща си вѫтрѣ въ тебе. Тогава той ще се зарадва и всички ще се наредятъ около тебе. Ти ще чувствувашъ една голѣма свѣтлина въ твоето съзнание. Всѣкаква тъмнина около тебъ ще изчезне. Сега, мнозина отъ васъ не разсѫждаватъ така. Тѣ все търсятъ лесниятъ пѫть, като евреитѣ. Като направятъ едно прѣгрѣшение, ще заколятъ едно агънце, една гургулица и ще ги прѣнесатъ въ жертва на Господа. Съ едно агънце или съ една гургулица работата освѣнъ, че не се оправя, но още повече се забърква. Всички вие се занимавате съ една философия, която нѣма никаква основа. Запримѣръ, отъ нѣколко години азъ правя единъ опитъ и то следния: посадихъ една отлична градина, съ хубави овощни дървета. Тия дървета израстнаха, дадоха много хубави плодове. Азъ ги дадохъ на едни отъ ученицитѣ си, да разполагатъ съ тѣхъ и съ градината въобще. Но тѣ, слѣдъ като ядоха, наядоха се, прѣситиха се и почнаха да правятъ вино отъ тия ябълки. Тогава окрѫжаващитѣ хора ги видѣха, че ученицитѣ пиятъ и се напиватъ и взеха да казватъ: “Какъ тъй! Учительтъ не знае ли, не вижда ли това, защо не имъ забрани, ами имъ позволява да правятъ вино отъ ябълкитѣ и да се напиватъ?” На другитѣ ученици дадохъ едно хилаво мѣсто, незаградено, което нищо не ражда и ги оставихъ безъ всѣкакви срѣдства. Поставихъ ги при най-лоши условия, да нѣматъ съ какво да работятъ. При това, оставихъ ги сами да работятъ. Казватъ: “Учителю, дайте ни сѣменца!” Казвамъ: “Нѣма сѣмена.” Слушамъ отъ тѣхъ недоволство, казватъ: “На онѣзи дава, н[а] насъ нищо не дава.” Питамъ тогава: дѣ сѫ резултатитѣ? На които дадохъ, пиянствуватъ, пиятъ, пъкъ на които не дадохъ, тѣ се оплакватъ, казватъ: “Жестоко е това!” Кое е по-хубаво сега, да ядатъ ябълки и да пиянствуватъ или да стоятъ гладни и да просятъ? Азъ бихъ прѣвелъ по-ясно това сравнение, но сега ви го давамъ само като една гатанка, искамъ вие да разсѫждавате. Азъ ви казвамъ, че всѣки отъ васъ може да попадне въ такива двѣ противорѣчия. Богъ може да те постави въ най-хубавитѣ условия въ живота и да не ги използувашъ; пъкъ може да те постави и въ най-лошитѣ условия и тѣхъ да не използувашъ. Нѣкой пѫть става и обратното. Защо? Защото ти можешъ да използувашъ добритѣ условия по единъ начинъ, пъкъ и лошитѣ условия въ живота съдържатъ друго благо, което можешъ да използувашъ по другъ начинъ. Тукъ именно е дълбоката философия. Вие казвате: “Господь е несправедливъ.” Това не е философско разрѣшение на въпроса. Ти още не си влѣзалъ въ небето, не си видѣлъ още дълбокитѣ Божествени замисли, не знаешъ защо Богъ те поставя при тия условия. Богъ може да те постави при най-лошитѣ условия, че да кажешъ: “Косата ми настръхна!” Защо ти настръхва косата? Защото не разбирашъ. Разбира се, ако ходите вечерно врѣме по мѣста, които не познавате, косата ви ще настръхне; ако ходите денемъ, нищо нѣма да ви стане. Вечерно врѣме всичко ще ви се вижда като страшилища и ще мязате на онзи турчинъ съ кобуритѣ си, съ ножоветѣ си, върви вечерно врѣме съ коня си прѣзъ нѣкоя гора, вижда единъ голѣмъ дънеръ, стресва се, казва: “Хей, гяуръ, махни се отъ пѫтя ми, юнакъ арнаутинъ да мине!” Не се маха той. “Тебе казвамъ, махни се отъ тамъ!” Най-послѣ казва: “Ако ти не се махнешъ оттамъ, арнаутинътъ знае и другъ пѫть.” Та и вие сега, вървите съ кобуритѣ си и казвате: “Ние знаемъ и другъ пѫть.” Значи, като се изпрѣчи сиромашията прѣдъ васъ, като единъ голѣмъ дънеръ, ще минешъ покрай нея, ще я заминешъ. Пъкъ ти мислишъ, че тя е жива, че е нѣкое голѣмо страшилище и казвашъ: “Ще мина по другъ пѫть!” Кой е другиятъ пѫть? Държавнитѣ мѫже въ България знаятъ кой е другиятъ пѫть. Тѣ, като дойдатъ на власть, въ първо врѣме сѫ много благородни, чувалитѣ имъ сѫ празни, напълнятъ ги и послѣ, хайде отъ другия пѫть. Този пѫть е лесниятъ пѫть, той е спасение по благодать. Единъ евангелистъ говори за Христа и започва да плаче, да скърби, че Христосъ умрѣлъ на кръста. Но, като дойде нѣкой неговъ братъ да му иска пари на заемъ, казва: “Ще ти дамъ пари, но ще дадешъ 25% лихва, другитѣ, както знаешъ, взиматъ 50%, но азъ, като вѣрвамъ въ кръвьта Христова, взимамъ само 25%.” И вие, окултнитѣ ученици, нѣкои отъ васъ, взимате по 25% лихва. Слушайте, отъ всинца ви се изисква една права мисъль. Разбирате ли какво значи права мисъль. Въ школата всички ученици трѣбва да бѫдете абсолютно изправни въ своята мисъль! Безпощадни ще бѫдете въ това отношение къмъ себе си. Всѣка погрѣшка, която имате, ще я извадите прѣдъ себе си и ще кажете: “Ще я изправя!” Нѣкой ще ти каже, че си такъвъ, онакъвъ. Нищо да те не безпокои, ще си кажешъ: “Ще се изправя”, нищо повече! Това се казва герой човѣкъ. Въ свѣта има два вида герои: едни, които правятъ добро, не грѣшатъ, тѣ сѫ герои ученици и други, които изправятъ своитѣ погрѣшки. И послѣднитѣ въ моитѣ очи сѫ герои, защото тукъ даже се изисква по-голѣмо усилие. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ на нашето съзнание. Само така невидимиятъ свѣтъ ще ви се усмихне. Вие ще правите добро и ще изправяте вашитѣ погрѣшки, а нѣма да правите само на половина добро. Защото, половинъ добро е на половинъ зло, а цѣлото добро въ свѣта, е законъ за намиране Божията Любовь. Като намѣришъ Любовьта, тя осмисля живота, а като осмисли човѣкъ живота си, ще придобие онова, за което неговата душа копнѣе. Сега, нѣкои отъ васъ ще запитатъ: “За кого ли говори Учительтъ тази вечерь?” - Специално за никого. За мене, въ свѣта сѫществуватъ само ония души, у които има добродѣтели, а ония души, въ които нѣма никакви добродѣтели, това сѫ души мъртви, а ние за мъртви души не говоримъ. Ученикъ, който се учи, подразбира една жива, будна душа. И най-малкото нѣщо, което трѣбва да има въ този ученикъ, то е да има една отъ най-малкитѣ добродѣтели, заради която добродѣтель ще го пуснатъ въ училището. Сега вие искате да ви пуснатъ да влѣзете въ тази школа. Но знаете ли, че за всичко у васъ държатъ смѣтка горѣ? Нѣкои отъ васъ дошли тукъ, седятъ нѣколко години и слушамъ ги, послѣ казватъ: “И тукъ нѣма нищо.” Смѣшно е вашето положение! Знаете ли защо? Ако вие дадете на една маймуна ноти, тя ще ги разбере ли? Ако вие дадете на една маймуна да чете Библията и Евангелието, тя ще ги разбере ли? - Нищо нѣма да разбере. Тогава, питамъ ви, вие разбирате ли дълбочината на окултната наука? Какво съдържа тя въ себе си? Отсега нататъкъ ще се яви въ васъ желание да изучавате окултизма. Нѣкои казватъ: “Тази наука е за младитѣ, не е като за насъ стари хора.” Чудни сте вие, кои сѫ младитѣ хора? Младитѣ пъкъ казватъ: “Туй учение е за старитѣ хора, тѣ иматъ знания и мѫдрость, то не е за насъ.” Кои сѫ старитѣ хора? Споредъ тази теория азъ наричамъ младъ човѣкъ този, който изучава закона на самопожертвуването. Непроявеното сѣме, което се посажда въ почвата, това е младиятъ човѣкъ. Обърнатиятъ триѫгълникъ съ върха надолу, това е младиятъ човѣкъ. Той показва сѣмето, което трѣбва да се посѣе въ почвата, да се пожертвува, да страда. Слѣдъ тия страдания младиятъ човѣкъ се прѣвръща на старъ, т.е. израства, при което върхътъ на триѫгълника се изправя нагорѣ. Младиятъ човѣкъ прѣдставлява едно движение отъ центъра къмъ периферията, а стариятъ човѣкъ едно движение отъ периферията къмъ центъра. Значи, стариятъ човѣкъ прѣдставлява растенето нагорѣ отъ почвата. Слѣдователно, младиятъ и стариятъ човѣкъ живѣятъ едноврѣменно въ съзнанието на човѣка. Тъй че, всѣки лѫчъ на съзнанието, който излиза отъ центъра къмъ периферията, това е младиятъ човѣкъ, а всѣки лѫчъ, който се повръща като отражение отъ периферията къмъ центъра, това е стариятъ, проявениятъ човѣкъ, който расте нагорѣ. Той прѣдставлява триѫгълникътъ, обърнатъ нагорѣ съ върха. Слѣдователно, младиятъ човѣкъ, това е слизане на духа въ материята, а стариятъ човѣкъ, това е излизане на духа отъ материалния свѣтъ или обладаване на материята. Млади и стари, това сѫ двѣ състояния на съзнанието на мислящия, на духовния и на Божествения човѣкъ. Ето защо, едноврѣменно въ всѣки мигъ ти ще бѫдешъ и младъ и старъ. Имашъ извѣстна идея, която трѣбва да реализирашъ - ти си младъ; почнешъ ли да я реализирашъ, ти си старъ. Въ слѣдующия моментъ иде нова идея, ти си младъ, започвашъ да я реализирашъ, ти си старъ. Младъ - старъ, младъ - старъ, това е единъ вѣченъ процесъ въ развитието на човѣка, който постоянно се повтаря. Ако вие имате тази мисъль въ ума си, нѣма да се раждатъ въ васъ разни противорѣчия и нѣма да казвате: азъ остарѣхъ вече, отъ мене човѣкъ нѣма да стане. Ще разбирате, че старостьта е само единъ мигъ. Не, въ васъ има извѣстна хитрина, която вие съзнателно прикривате. Ще ви разправя единъ анекдотъ, който ми разправи една ученичка, чела го нѣкѫдѣ. Отива единъ много ученъ философъ на небето при Бога и иска да Го надхитри. Казва Му: “Господи, какъ схващашъ цѣлата вѣчность?” - “Вѣчностьта прѣдъ мене е една секунда”, му отговорилъ Богъ. -“А какво е за тебе единъ милиардъ?” - “Единъ милиардъ за мене е петь стотинки”, казва Господь. “Тогава, Господи, дай ми петь стотинки!” - “Почакай ме една секунда”, му казалъ Господь. Не мислете, че ние можемъ да бѫдемъ по-умни отъ този великъ законъ въ свѣта. Не мислете, че можемъ да надхитримъ Бога. “Почакай ме една секунда”, въ това има скрита една велика Истина. Една секунда, това е цѣлата вечность, въ която ти трѣбва да работишъ и да се развивашъ. А що означава вѣчностьта? Това е онуй интенсивно вѫтрѣшно желание, съ което ще могатъ да се реализиратъ ония свѣтли идеали, ония свѣтли мисли на живота. Че какъ мислите вие? Въ васъ трѣбва да има едно непрѣодолимо желание, което нищо въ свѣта да не е въ състояние да му попрѣчи. Вашето желание трѣбва да е толкова интенсивно, толкова непрѣривно, че и на малки парченца да ви нарѣжатъ, туй желание да си остане пакъ живо въ васъ. Та казвамъ, за васъ е важна основната добродѣтель на вашия характеръ. Всички вие, като ученици, трѣбва да бѫдете изправни прѣдъ този великъ Божественъ законъ. Ако вървите така, само по този начинъ може да развиете дарбитѣ, които сѫ заложени въ вашата душа. Ние не можемъ да престѫпимъ законитѣ, които живата природа е поставила въ живота. Трѣбва да знаете, че развитието ви върви по единъ правиленъ начинъ. За да се изпълнятъ копнежитѣ, които имате сега, може само тогава, ако спазвате тия закони. И всичко това, което желаете, ще придобиете, но трѣбва да бѫдете абсолютно изправни. Досега азъ съмъ говорилъ много пѫти върху закона на Любовьта, който сѫществува въ живота и се прилага къмъ идеитѣ, къмъ живитѣ сѫщества, къмъ Бога. Въ тази Любовь влизатъ всички ония сѫщества, които сѫ свършили своето развитие и образуватъ едно цѣло съ Бога. Тѣ образуватъ тъй да се каже главата на цѣлото битие. Тази Любовь трѣбва да бѫде съсрѣдоточена къмъ този вѫтрѣшенъ центъръ на всички наши мисли и желания. И тогава ще се появи едно движение на Любовьта отъ Бога къмъ насъ. Тъй че, ако имаме тази непрѣривна Любовь къмъ Бога, тогава отъ Него ще излѣзе единъ лѫчъ, който ще се отправи къмъ нашето сърце, и ще изпълни живота ни. Такъвъ е законътъ. За да познаешъ дали обичашъ Бога. Щомъ отправишъ Любовьта си къмъ Него, ще почувствувашъ тази вѫтрѣшна свѣтлина, но не въ ума си, а въ сърдцето си, при което ще се образува едно вѫтрѣшно разширение, едно вѫтрѣшно задоволство. Тогава и най-малкитѣ нѣща въ живота ти ще се осмислятъ и нѣма да прѣдставляватъ дреболии за тебе. Въ всѣка дреболия въ живота си ще виждашъ една Божествена мисъль. Всички вериги, които те спъватъ, ще паднатъ, ти ще се почувствувашъ свободенъ като пеперуда, която излиза отъ пашкула си и свободно хвърква съ крилцата си въ безграничното пространство. Казвамъ, сега всички трѣбва да изпратите вашата мисъль нагорѣ. Вие ще кажете: “Азъ я изпращамъ.” Хубаво, но по-интенсивна трѣбва да стане вашата мисъль! Отъ день на день вашата мисъль трѣбва да става по-интенсивна. Стремлението ви къмъ Бога отъ день на день сѫщо трѣбва да става все по-интенсивно и по-интенсивно, докато обратното движение на Божията Любовь проникне въ вашето сърце. Тогава важниятъ въпросъ за живота - Любовьта къмъ Бога - ще се разрѣши въ душитѣ ви и вие ще придобиете свободата, която търсите. А тази свобода носи блаженство и всички добри възможности на живота. Само при Свободата вие можете да развиете вашитѣ мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си. Туй е цѣла наука! Това именно е задачата на окултната наука. Тъй щото, ще знаете, че всички сте на категории. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че като присѫствуватъ въ школата, не сте на категории и степени. Не е така. Нѣкои отъ васъ разбиратъ повече, други разбиратъ по-малко; нѣкои прилагатъ повече, други по-малко, но всички трѣбва да се стрѣмите споредъ възможноститѣ на душата си. Можешъ да прилагашъ малко, приложи го! Можешъ да прилагашъ повече, приложи го. Всѣки день прави по едно малко добро. Нѣкой пѫть вие рѣшите да направите нѣкое малко добро, но послѣ казвате: “Хайде днесъ не мога ще го отложа.” Не трѣбва така. Колкото и малко да е доброто, направи го, не го отлагай! Запримѣръ, у нѣкой ученикъ се роди силно желание да иде и да каже една много хубава дума на майка си, но като дойде до вратата, спре се, казва си: “Дали ще ме разбере майка ми?” Поколебае се и отложи да изпълни мисъльта си. Другъ случай: рѣшите да станете сутриньта рано, въ 4 часа на молитва. Обаче, въ 4 часа сутриньта, когато трѣбва да станете, казвате си: “Нима като стана сега, ще свърша нѣщо? Хайде да си поспа още малко!” Или, рѣшилъ си друго нѣщо: “Ще стана рано сутриньта, ще си напиша единъ хубавъ стихъ.” Но послѣ казвате: “Е, сега ли ще пиша?” Всички тия противорѣчия въ живота сѫ ви докарали до това изопачаване въ разбиранията. Ние сме хора на изопаченитѣ идеи. Всѣко възвишено и благородно дѣло, въ какъвто и да е смисълъ, прилагайте го, не се срамувайте! Колкото и да е малко, прилагайте го! Ако не прилагате, отдолу ще дойде затъмнѣвание на съзнанието и единъ день вие ще се намѣрите подъ земята, тъй както едноврѣмешнитѣ пирамиди сѫ днесъ дълбоко заровени въ земята. Всѣки день трѣбва да прилагате, постоянно трѣбва да прилагате. Тъпанътъ трѣбва постоянно да се бие, защото иначе ще се опраши, а като се бие постоянно, прахъ не остава по него! Оралото, което оре земята, не рѫждясва, то лъщи, свѣтло е. Сѫщо така и човѣшкиятъ умъ, който постоянно мисли е свѣтълъ, не затѫпѣва, човѣшкото сърце, което работи, постоянно отхранва възвишенни и благородни чувства, облагородява се и човѣшката воля, като се тури въ дѣйствие укрѣпва. Това сѫ елементарни правила. Казвате: “Тия работи ние ги знаемъ.” Какъ ги знаете? Знаете ли какво нѣщо е да мисли човѣкъ? Слушайте сега! Въ човѣшкото съзнание има една малка лампичка, която не е запалена. При тази лампа има само една Божествена клечица. За запалването й има правила, които опрѣдѣлятъ, колко пѫти трѣбва да драснешъ тази клечица, за да се запали. Щомъ запалишъ тази лампичка, ти веднага ще почнешъ да мислишъ. Нѣкои отъ васъ обичатъ само да пипатъ лампичката и не могатъ да мислятъ. Разбира се, безъ свѣтлина не може да се мисли. Свѣтлината е едно отъ необходимитѣ качества за мислене. Свѣтлитѣ духове и отвънъ и отвѫтрѣ иматъ свѣтлина, а ненапрѣдналитѣ духове, които живѣятъ въ ада, нѣматъ отвънъ свѣтлина, но иматъ само отвѫтрѣ. Тѣ държатъ тази свѣтлина само за себе си. Тѣхната лампичка още не е изгаснала, тѣ не сѫ изгубили още тази способность да я палятъ. Та казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непрѣривно. Щомъ веднъжъ се запали тази лампичка, тя е непрѣривна въ нея не може да става прѣкѫсване, затова при тази свѣтлина мисъльта се разширява и човѣкъ не остарѣва. Той всѣки день е и младъ, и старъ. Тъй седи въпросътъ. Азъ бихъ желалъ тази лампичка въ ума на всѣки едного отъ васъ да бѫде запалена по всички правила. Това се отнася за този, който не я е запалилъ, а който я запалилъ вече, нека върви по слѣдитѣ на тази лампичка, защото тя се движи, не седи на едно мѣсто. Всѣки ще върви напрѣдъ, по нейнитѣ стѫпки. Туй наричатъ “рѫководна звѣзда” въ живота. Всѣки човѣкъ си има такава рѫководна звѣзда въ живота. Наполеонъ казвалъ, че си ималъ своя рѫководна звѣзда, която никога не потъмнявала. И наистина, докато неговата звѣзда мъжделѣеше, въ всичко му вървѣше, въ всичко имаше сполука. Тя е живата звѣзда или тъй наречената “малката свѣщица” въ съзнанието на човѣка. И тъй, като сте дошли на земята, забравили сте много нѣща отъ това, което сте знаели, и сега трѣбва да си ги спомняте. И вие чакате да си ги спомните. Тъй като чакате, знаете ли на какво мязате? Единъ старъ български чорбаджия въ село ималъ жена, която била много голѣма аристократка, та все слугитѣ й служѣли; дърва й носили, сѣчѣли ги и т.н. Обаче, случва се, че мѫжътъ й умира и всички слуги я напущатъ. Като останала безъ дърва, отишла при сѫсѣда си и го помолила: “Можешъ ли да ми донесешъ малко дърва?” - “Ами, защо ти не си донесешъ?” - “Не съмъ научена.” - “Ще се научишъ. Ще вземешъ едно двойно вѫженце, ще отидешъ въ гората, ще натуряшъ дърва въ него, ще ги завържешъ хубаво, ще си направишъ единъ товаръ и туй то.” - “Ама кой ще ми го вдигне?” - “Ще викашъ въ гората, ще почакашъ малко. Тамъ има една жена, горската богиня, ще дойде да ти помогне.” - “Е, дано Господь я прати да ме научи.” - “Като викашъ, тя ще те научи.” Отишла въ гората, събрала си дърва и взела да вика. Викала, викала, но никой не се явилъ. Най-послѣ си казала: “То се е видѣло, че нѣма да дойде горската богиня, ами азъ сама да си вдигна товара.” Така и вие ще викате: “Богиньо, богиньо, Господи, Господи…” и най-послѣ ще си вдигнете дръвцата на гърба и хайде вкѫщи. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, да вика: “Господи, Господи” - и най-послѣ да си вдигне дръвцата на гърба. Богинята, обаче, е дошла. Жената е разбрала вѫтрѣшния смисълъ на викането. По сѫщия начинъ и вие ще разберете великата Истина въ живота. Сега да изпѣемъ упражнението “Въ начало бѣ Словото.” Въ изречението “Въ начало бѣ Словото”, коя дума е силна? ( - Словото.) Какъ ще ми докажете да разбера това? Какъ ще се произнесе думата “слово”? Дѣ ще турите ударението? Има силни думи, които, като се изговарятъ, за да се подчертае силата имъ, турятъ на специални мѣста ударенията. Вземете думата “разумъ”, “разумъ”. Тя е сложна дума и не е отъ славянско произхождение. Коренътъ “омъ” или “умъ” е една свещенна дума. На английски езикъ се пише “eum” (еум), а се произнася “омъ”. Значи умътъ е, който съдържа въ себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата “раз”? Руситѣ казват “раз”, което значи единъ пѫть, веднъжъ, едно, първо. То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човѣка и което съдържа всичко въ себе си. Човѣкъ трѣбва да се стрѣми да разбира нѣщата. Отъ разума, отъ първоначалното, отъ Божественото е излѣзло Словото, разумното, т.е. обвивката на нѣщата, която е приела първия образъ, за да направи Словото видимо и чуто. Защото Словото въ невидимия миръ и се вижда, и се слуша. Като кажемъ “Въ начало бѣ Словото”, веднага въ нашия умъ трѣбва да изпъкне великата идея за онова живо сѫщество - Словото, което е излѣзло отъ Бога. И вие, като пѣете това упражнение, трѣбва да се прѣнесете, а не да сте тукъ на земята. И музиката, както и математиката, има свои математически правила, но тѣ не мязатъ на сегашните правила въ музиката. Тия правила съставляватъ тъй наречената “математика на музиката”. Тамъ, дѣто човѣкъ не може да вземе тоноветѣ на душата, високитѣ тонове, които спадатъ къмъ Божествения свѣтъ, съврѣменнитѣ музиканти поставятъ паузи, а дѣто могатъ да ги взиматъ поставятъ тонове. Въ окултната музика нѣма мълчание, пѣнието тамъ е непрѣривно, никакви прѣкѫсвания нѣма. Тамъ, дѣто има паузи, пакъ се чува звукъ, само че по-финъ, по-високъ. Ако азъ бихъ композиралъ една пѣсень за хоръ, не бихъ турилъ никакви паузи. Всички гласове трѣбва да пѣятъ. Басоветѣ ще започватъ отдолу, а сопранитѣ ще идатъ отгорѣ, т. е. ще отиватъ нагорѣ, високо ще пѣятъ, но тихо, едва да се чуватъ. Гласоветѣ трѣбва да се допълнятъ единъ другъ. Алтътъ трѣбва да придружава, басоветѣ ще подкрѣпятъ отдолу, пъкъ сопранитѣ и теноритѣ ще се посрѣщатъ горѣ. Тъй трѣбва, гласоветѣ да си пѣятъ единъ на другъ. А сега музикантитѣ казватъ: “Сопранитѣ ще мълчатъ, а другитѣ гласове ще пѣятъ.” Значи, ти мълчи, пъкъ азъ ще говоря. Не, и двама ще пѣемъ и двама ще говоримъ. Ще се стремите къмъ окултно пѣние. Езикътъ, на който е прѣведенъ този стихъ, не е образенъ, но е идеенъ езикъ, затова се изисква и дълбочина въ пѣнието. Този стихъ е най-дълбокиятъ стихъ отъ Евангелието, но езикътъ, на който е прѣведенъ, не е образенъ, затова, като чуешъ или като прочетешъ този стихъ, ти не можешъ да се забравишъ, не можешъ да се прѣнесешъ отъ този свѣтъ, за да може великото въ свѣта да оживѣе прѣдъ тебе. Като произнесешъ стиха: “Въ начало бѣ словото, и словото бѣ у Бога”, тъй трѣбва да го произнесешъ, че да прѣживѣешъ това начало. Послѣ: “всичко чрѣзъ Него стана, и което е станало, нищо безъ Него не стана”. Произнесешъ ли тѣзи думи, трѣбва да видишъ цѣлия този процесъ, да прѣживѣешъ това, че всичко чрѣзъ Него е станало. Като изговоришъ думитѣ: “въ Него бѣ животътъ, и животътъ бѣ видѣлина на человѣцитѣ”, този животъ и тази видѣлина трѣбва да ги изпиташъ. Като изговоришъ стиха: “И видѣлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе”, всичко това трѣбва да го видишъ, да разберешъ тази борба между видѣлината и тъмнината. Ако вие пѣехте по този начинъ, гласътъ ви би треперилъ, щѣше да бѫде мекъ и звънливъ, па и душитѣ ви щѣха да трептятъ. А сега, гласътъ ви е тѫпъ, защото нѣмате въодушевление отвѫтрѣ, не прѣживѣвате думитѣ. Старайте се, като пѣете у дома си, да се вдълбочавате въ думитѣ, въ идеитѣ, които тѣ изразяватъ, за да можете да пѣете окултно. Като пѣете упражнението, “Въ началото бѣ Словото”, изпѣйте го веднъжъ, два, три, четири, петь пѫти, докато вие сами го харесате, докато почувствувате, че пѣете съ животъ, сила и вѫтрѣшно разбиране. Днесъ врѣмето е малко влажно, но то не е извинение за пѣнието, не е извинение и за цигулката. Наистина, когато врѣмето е влажно, влагата запълня поритѣ на цигулката, но има едно срѣдство противъ влагата. Ти можешъ да запоишъ поритѣ на цигулката, като вложишъ нѣщо отъ душата си въ нея. Тя ще изгони влагата навънъ. Това можемъ да направимъ всѣкога, когато искаме, пъкъ когато не искаме и душата нѣма да вземе участие въ свиренето. Сѫщо така и при пѣнието, душата ви може да вложи нѣщо въ гортана.* Душата ви може да влиза и да излиза свободно въ васъ. Ще се помолишъ на душата си и ще й кажешъ: “Моля ти се, влѣзъ въ гърлото ми, да чуя твоя сладъкъ гласъ, че да се науча и азъ да пѣя.” Двама ще пѣете тогава: ти и душата ти и ще видишъ какъвъ гласъ ще излѣзе отъ тебе, какъвъ пѣвецъ ще станешъ! Въ това седи силата на пѣвеца. И азъ желая, всички ученици на окултната школа, като пѣете, да се отличавате, да зная, че сте пѣвци. Гласътъ ви да нѣма меденъ тонъ, а да се отличава съ голѣма мекота и изразителность. Ще пѣете отъ сърце, безъ правила, не че нѣма да има правила, но тѣ не мязатъ на сегашнитѣ. Ще спазвате тѣзи бѣлѣжки. Азъ зададохъ на младитѣ ученици въпроса: Защо българитѣ турятъ въ рѣчьта си глагола отпрѣдъ, а германцитѣ на края на изречението? Защо начинътъ на говора у германцитѣ е единъ, а у българитѣ другъ? И еднитѣ сѫ хора, и другитѣ сѫ хора, защо иматъ различна граматика? Тѣ ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германцитѣ, като си свършатъ 100 работата, тогава я съобщаватъ, затова глаголътъ у тѣхъ е накрая, а българитѣ най-първо ще кажатъ, какво ще правятъ, а послѣ започватъ да работятъ, затова турятъ глаголътъ въ началото на изреченията. Послѣ, вземете англичанитѣ, тѣ постоянно скѫсяватъ думитѣ, когато германцитѣ ги разширяватъ. Защо? - Има си причини. Та и вие въ вашата граматика, нѣкога поставяте глагола отпредъ, а другъ пѫть отзадъ. Кой е правилниятъ начинъ за пѣнието? “Въ начало бѣ Словото” - вижъ много добрѣ започва пѣсеньта. “Въ” е съюзъ. Това сѫ първитѣ чувства, съ които човѣкъ започва, които не може да изрази. Съюзитѣ, това сѫ първитѣ думи, съ които човѣчеството е започнало. Най-послѣ идатъ сѫществителнитѣ. Те иматъ най-новъ произходъ. Сега, да изяснимъ значението на думитѣ “Вѣ начало бѣ Словото”. Тѣ означаватъ, че въ най-голѣмата красота и хубость, въ това Божествено начало на нѣщата е излѣзло Словото. Божественото начало подразбира най-благоприятнитѣ условия за създаване. Въ живота, за създаването на всички Божествени нѣща, има опрѣдѣлено врѣме. Ако вие дадете на единъ астрологъ невѣрна дата на рождението си, той ще ви каже, че споредъ колкото ви познава, вие не може да се родите въ това врѣме. Въ астрологията не може да има безразборность въ ражданията; има опрѣдѣлени закони за възможноститѣ на ражданията. Този астрологъ ще ви каже: “Въ този день и въ този часъ вие не сте родени, понеже този моментъ, тъй както е съчетанието на планетитѣ, изключва вашето раждане.” Значи и Словото, за което пѣемъ, е излѣзло въ едно опрѣдѣлено Божествено начало. Ще кажете: “Отдѣ да знаемъ кога е било това начало?” Че вие бѣхте вѫтрѣ въ това начало. Какъ сте забравили една такава велика Истина? Вие бѣхте въ сѫщия тренъ. Ще кажете: “То бѣше отдавна, прѣди толкова години, забравили сме.” Ще си спомните. Защо ви говоря азъ сега за забравенитѣ нѣща. “Въ Начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога.” Този стихъ е много важенъ. Като станете сутринь, ще го прочетете, ще го изпѣете и ще мислите върху него. Докато въ ума ви се хвърли една свѣтлина и вие възприемете тази велика идея. Тогава вашето сърце ще се прѣобрази, ще стане по-меко, умътъ ви сѫщо ще се прѣобрази, ще почне да мисли по-другояче и ще можемъ, като влѣземъ въ този салонъ, да се занимаваме и безъ лампи. Като дойдемъ тукъ, безъ лампи да се разнася свѣтлина отвсѣкѫдѣ. Като концентрирате мисъльта си върху този стихъ, ще имате по-хубава, по-приятна и по-мека свѣтлина. И азъ, като влѣза въ салона, ще кажа: “Ето ученици, съ които може да се разискватъ Божествени нѣща!” А сега, когато свѣтлината иде само отвънъ, отъ лампитѣ, какъ могатъ да се разискватъ такива въпроси? Отвѫтрѣ трѣбва да дойде тази свѣтлина! Тя е свѣтлината на Духа. Тайна молитва Любовьта ражда доброто! Доброто носи животъ, свобода и свѣтлина за нашитѣ души. 5-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 12.XI.1924 г. София ------------------------------------------ *гортана - книж.остар. (рус.) гърло
  11. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКИ ВЪ ГЕОМЕТРИЧЕСКИТѢ ФОРМИ Размишление Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Най-силното чувство вѣ човѣшката душа.” Тема за слѣдния пѫть: “Съзнанието въ насѣкомитѣ.” Често нѣкои въпроси, които се задаватъ, сами по себе си, се виждатъ безъ връзка и безъ смисълъ. Нѣкои нѣща отдалече се виждатъ, че иматъ връзка, други нѣща отблизо се виждатъ, че иматъ връзка. Тъй щото, двѣ противополож-ности има въ природата. Запримѣръ, ако гледате на мѣсечината съ просто око, вижда се единъ образъ, една жена, която гледа къмъ земята. Но ако вие погледнете мѣсечината съ далекогледъ, този образъ се изгубва. Съ просто око тази жена е прѣкрасна, изглежда на англичанка, седи горда, непристѫпна. Слѣдователно, има връзки, които ние виждаме отдалече, има връзки, които ние виждаме отблизо. Прѣдставете си една пружина, каквато е тази на часовника, но навита милиони пѫти около своя центъръ и способна да се развъртва и завъртва. Каква идея може да ни даде тя? Тя изразява пѫтьтъ, по който човѣкътъ е вървѣлъ - неговиятъ произходъ. Значи, човѣкъ започва своя животъ отвѫтрѣ, като постепенно се развъртва навънъ. Туй развъртване наричатъ еволюция. Ако пъкъ си прѣдставите единъ остъръ ѫгълъ, съ върха нагорѣ, на какво ще го уподобите? - На човѣшкия носъ. Така, само съ нѣколко линии вие може да нарисувате и човѣшкото око, и човѣшката уста. Помислете, какво отношение сѫществува между окото и носа. Устата е първоначалното проявление на човѣшкото сѫщество. Окото е необходимо на човѣка, за да ходи правилно, да вижда дѣ ходи. Носътъ е необходимъ на човѣка, за да може въ природата, въ която живѣе, да намира приятнитѣ и полезнитѣ за себе си храни. Той ги познава по миризмата. Въ устата се намира езикътъ, съ който човѣкъ вкусва. Задъ окото, задъ носа, задъ езика, въ човѣка седи нѣщо още по-високо. Окото прави човѣка свободенъ. То е емблемъ на свобода. Който има очи, той е свободенъ. Човѣкъ, у когото обонянието е развито, показва, че и умътъ му е развитъ. Той е свободенъ човѣкъ въ умствения свѣтъ. Щомъ човѣкътъ е започналъ да обонява, започналъ е да мисли, започналъ е да прави разлика между единъ прѣдметъ и другъ. На човѣшката глава има начертана още една крива линия, която изразява човѣшкото ухо. Отъ човѣшкото ухо е образувана българската буква “З”. Питамъ тогава, отъ какво произтича злото въ свѣта? - Злото произтича всѣкога отъ човѣкъ, който не знае да слуша. Вървишъ нѣкѫдѣ, но не слушашъ, не чувашъ, не обонявашъ, не виждашъ - всѣкога ще направишъ зло. Слѣдователно човѣкъ, който иска да върви правилно, трѣбва да вижда правилно, да обонява правилно, да вкусва правилно, да чува правилно. Отъ тукъ може да извадимъ едно правило, едно естествено или едно Божествено мѣрило за живота, споредъ което трѣбва винаги да мѣримъ своитѣ постѫпки. Тъй както днесъ животътъ се развива, ние се намираме на прѣдставление. Животътъ ни е много изкуственъ, той е животъ на сцената. Виждате на сцената мѫжъ и жена се каратъ. Жената напада мѫжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: Азъ съмъ силно обиденъ, не мога да живѣя повече - взима ножъ и го забива въ сърцето си. Подъ дрехата си има мѣхуръ пъленъ съ червена вода. Потича тази вода въ видъ на кръвь и той пада на сцената. Казвате: “Този актьоръ играе много добрѣ ролята си.” Тия хора, обаче, прѣдставляватъ на сцената. Утрѣ ще видите този човѣкъ пакъ живъ. Той се убива на сцената, а въ дѣйствителность е живъ. И сто пѫти да се мушне съ ножа, виждате го пакъ здравъ и живъ. Виждате и двамата примирени. Сегашниятъ нашъ животъ е подобие на такова едно прѣдставление. Виждате нѣкой човѣкъ тѫженъ, казва: “Много съмъ скърбенъ.” Този човѣкъ, отъ когото днесъ текоха четири реда сълзи, утрѣ го виждате веселъ. Какъ е възможно, човѣкъ, който до вчера е билъ така неутѣшимъ, сега да е веселъ. Казвамъ, той е билъ на сцената, подъ дрехата си ималъ мѣхуръ, пъленъ съ червена вода. Удари мѣхура съ ножъ, но той остане здравъ и читавъ и казва на жена си: “Хайде, жена да си пийнемъ малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна отъ насъ. Хайде да си пийнемъ по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.” Този моралъ задъ сцената е прѣкрасенъ, понеже е взетъ отъ реалния животъ на сцената, но сегашниятъ ни животъ е взетъ отъ единъ по-висшъ животъ. Животътъ, който ние сега живѣемъ, тъй както сега се проявява, въ него влизатъ елементи отъ единъ по-висшъ животъ и ние искаме да прѣдставимъ този животъ именно. Нѣкои казватъ: “Нѣма моралъ въ свѣта.” Не, моралъ има! За онзи, който има очи, свѣтлината сѫществува, т. е. проявява се. Онзи, у когото тия органи липсватъ, това ни най-малко не показва, че свѣтлина нѣма. Въпрѣки, че той не вижда свѣтлината има понятие за нея. Нѣкой човѣкъ може да не чува звука, обаче той има понятие за него. Въ този човѣкъ има силенъ копнежъ да чува. У нѣкой човѣкъ може да не е развито обонянието, но той има понятие за него. Тия нѣща сѫществуватъ за него като копнежъ и единъ день тѣ ще се проявятъ. И тъй, всички вие трѣбва да се стремите къмъ онова Божествено начало въ васъ, чрѣзъ което да схващате реалнитѣ нѣща въ живота. Прѣдставете си, че вие влизате въ една зала и отвънъ още чувате, че нѣкой вика до Бога. Защо? - Не знаете още. Като влѣзете въ залата, виждате вѫтрѣ двама души. Единиятъ отъ тѣхъ хваналъ рѫцѣтѣ на другия и вика, колкото гласътъ му държи, а той му вади зѫбъ. Ако не знаете какво става, какво ще кажете? Ще си кажете: “Колко грубъ е този човѣкъ, какъ грубо вади зѫби!” Прѣдставете си, че този човѣкъ е единъ виденъ лѣкарь, а другиятъ е боледувалъ 3 - 4 седмици отъ зѫбъ, инфектиралъ се зѫбътъ му и лѣкарьтъ казва, че ако зѫбътъ не се извади, този човѣкъ ще пострада. Какво зло има въ това! Кой е виновенъ, лѣкарьтъ ли или този човѣкъ, който не е пазилъ добрѣ зѫбитѣ си? (-“Болниятъ.”) Не е виновенъ само болниятъ, виновни сѫ още баща му и майка му, които сѫ му дали такова хилаво тѣло. На майка му и на баща му зѫбитѣ бѣха развалени, затова и неговитѣ сѫ развалени. Тогава държатъ като отговорни лица баща му и майка му. Майката казва: “И на моята майка бѣха развалени зѫбитѣ.” Бащата казва: “И на дѣдо ми бѣха развалени зѫбитѣ.” Кога се развалиха зѫбитѣ на тия хора? Значи, причината на тия нѣща се крие още въ далечното минало. Нѣкой пѫть ще ви задамъ да пишете върху темата: “Кога се развалиха човѣшкитѣ зѫби?” Или: “Кога хората започнаха да боледуватъ отъ зѫби? Кога се появи зѫбната болесть?” Тъй ще дойдемъ до ония естествени правила въ живота. Божествениятъ животъ самъ по себе си е красивъ. Сега, разбира се, ако азъ река да ви обясня всичко онова, което става въ свѣта, ще се яви друга опасность за васъ: вие ще извадите най-криви заключения за живота. Питамъ: ако нѣкой отвори прѣдъ васъ едно шише съ отровенъ газъ и азъ се затека да го затворя, зло ли ви правя? Прѣдставете си, че въ туй шише има съзнание и като види, че го затварямъ, ще бѫде недоволно и ще ми каже: “Защо не ми отворишъ да дишамъ чистъ въздухъ? Защо си толкова жестокъ?” Жестокъ съмъ за шишето, но за другитѣ не съмъ жестокъ. Казвамъ, по-добрѣ ти да страдашъ а другитѣ да благуватъ, отколкото ти да благувашъ, а другитѣ да страдатъ. Слѣдователно, ние казваме, че въ този свѣтъ сѫществува единъ моралъ, общъ за всички и единъ частиченъ моралъ, само за нѣкои. Въ свѣта сѫществува още физическо право и право на душата. Законътъ е слѣдниятъ: Когато тѣлото страда, то е за благото на душата. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: Не жертвувайте никога благото на душата за благото на тѣлото! Защото душата сама по себе си е толкова благородна, тя знае какъ да се грижи за тѣлото. Но остане ли тѣлото да се грижи за душата, работата е злѣ. Тази вечерь ще ви прѣдамъ едно ново музикално упражнение, съ единъ новъ ритъмъ, да видимъ, какъ ще го схванете. Текстътъ е взетъ от Евангелието на Иоана, 1 гл., Стихове 1 - 5: Въ начало бѣ Словото: И Словото бѣ у Бога, И Словото бѣ Богъ. То въ начало бѣ у Бога. Всичко чрѣзъ Него стана. И което е станало Нищо безъ Него не стана. Въ Него бѣ животъ И животътъ бѣ видѣлина на человѣцитѣ, И видѣлината свѣти въ тъмнината, И тъмнината я не обзе. Първитѣ два стиха отъ главата изразяватъ дѣйствие на Духа. Третиятъ стихъ изразява дѣйствие на ума. Четвъртиятъ стихъ изразява дѣйствие на сърцето, а петиятъ стихъ изразява материалния свѣтъ. Тъмнинаната прѣдставлява материалния животъ и прѣзъ нея прониква свѣтлината. Това упражнение е снето отгорѣ. Значи, първиятъ актъ, дѣйствието на духа има разширение; вториятъ е на ума, третиятъ на сърцето и най-послѣ иде заключението, то е актъ на физическия животъ, тъй както сега живѣемъ. Като учите упражнението сега, ще спазвате ритъма и такта, които много се измѣнятъ. Сега, да направимъ едно упражнение: Рѫцѣтѣ се движатъ напрѣдъ въ полукрѫгове навънъ и се приближаватъ високо надъ главата, при което едноврѣменно се изговарятъ думитѣ: “Въ силата на Божията Любовь”, обратно движение надолу, като се произнасятъ думитѣ: “Въ силата на Божията Мѫдрость”. Първото движение на рѫцѣтѣ: “Въ силата на Божията Истина”, движение рѫцѣтѣ надолу въ крѫгове: “Да се освѣти името Божие”, движение на рѫцѣтѣ нагорѣ въ крѫгове: “Да дойде Царството Божие”; рѫцѣтѣ се движатъ надолу въ крѫгове: “Да бѫде волята Божия!” Въ живата природа сѫществува единъ методъ извѣстенъ почти на всинца ви; може би мнозина отъ васъ сѫ го наблюдавали: природата изобщо започва съ много слаби действия. Нѣкой пѫть виждате слабо едва забѣлѣжимо полюлѣване на листата и слѣдъ туй постепенно усилване, докато нѣкога се изрази въ видъ на буря. Малкитѣ пиленца, когато започнатъ да хвъркать, най-напредъ се повдигатъ на краката си, послѣ си поразперятъ крилцата и отново се връщатъ въ гнѣздото. На втория день пакъ подскочатъ, подхвръкнатъ наблизо нѣкѫдѣ съ крилцата си, послѣ малко по-далечъ, докато ги видишъ най-послѣ изхвръкнали отъ гнѣздото си, добили самоувѣреность. Всѣки, който не спазва този законъ на природата, пада долу и прѣзъ цѣлия си животъ съжалява за това. Въ тази школа вие ще правите всѣко упражнение, което ви се задава. Казвате: какво ще ни ползуватъ тѣ? Азъ ще ви запитамъ: ако тия упражнения не ви ползуватъ, защо пиленцата постепенно упражнѣватъ крилцата си? Отъ упражнението на крилцата зависи всичкото бѫдаще на една птица. Отъ тѣзи упражнения ще се развиятъ мускулитѣ, с които ще лети, да си набавя храна, да се избавя отъ своитѣ неприятели. Всѣко движение, което правимъ, се отразява благотворно върху ума ни. Има хармонични дѣйствия, които се отразяватъ благотворно върху органитѣ на ума. Въ старо врѣме, когато искали да накажатъ нѣкой упоритъ, своенравенъ човѣкъ, отрѣзвали му палеца и съ това парализирвали волята му. Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си всѣка сутринь като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подѣйствува върху волята ви тъй, както дѣйствуватъ упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение день, два, недѣля, мѣсецъ, ще забѣлѣжите едно разположение, едно малко засилване на волята. Палецътъ трѣбва да се движи хармонично. Забѣлѣзано е, че у онѣзи хора, които се умопобъркватъ, палецътъ не се движи, остава изправенъ. Нѣкой казва: “Ще се умопобъркамъ!” Казвамъ, докато движишъ палеца си, нѣма да се побъркашъ, но започнешъ ли да го държишъ неподвиженъ, има опасность. Можешъ ли да движишъ палеца си нагорѣ-надолу, никой не може да изкара ума отъ главата ти, освѣнъ ти самъ. Нѣкой казва: “Ти ме подлуди.” Не, Богъ е турилъ ума ти на мѣсто и никой не може да ти го изкара, освѣнъ ти самъ. Ако нѣкой го изкара, ти си виноватъ. Умътъ е твой, ти ще се разправяшъ съ него, никой не може да го изкара отъ главата ти. Палецътъ прѣдставлява Божествения свѣтъ и той указва благотворно влияние върху човѣшкия умъ. Чрѣзъ палеца се проявява Божествения, висшия свѣтъ и умътъ трѣбва да черпи вдъхновение отъ него. Като се движи палецътъ, образува едно крѫгообразно движение. Всичко въ свѣта е крѫгообразно. То е едно непрѣривно движение. Нѣкои нѣща намъ се виждатъ прѣкѫснати, но тия прѣкѫснати мѣста сѫ отъ единъ по-висшъ свѣтъ. Запримѣръ, носътъ е проекция на единъ много по-съвършенъ образъ, отколкото той прѣдставлява. Човѣшкото око е проекция на друго едно око, още по-съвършенно отъ това, което виждаме. Бога винаги изразяватъ съ едно око. Защо не Го изразяватъ съ двѣ очи? Значи, Божественото око, като се проектирало въ физическия свѣтъ, се раздѣлило на двѣ. Туй, което ние виждаме въ нашия организъмъ: лѣвата рѫка, дѣсната рѫка, това сѫ проекции отъ духовния свѣтъ, проекции на сили, които работятъ и се изявяватъ на физическия свѣтъ въ една или въ друга форма. Моята рѫка, напримѣръ, е сгѫстена сила. Вашата рѫка, вашата глава, вашето тѣло, като се разложатъ, ще се върнатъ въ Божествения свѣтъ като сили, а не като материя. Какъвъ изгледъ ще имате тогава? Вие ще бѫдете турени въ центъра на единъ голѣмъ крѫгъ. Отъ тамъ вие ще виждате навсѣкѫдѣ и всичко, което става, ще бѫдете всевидещъ. Сега, понеже сте навънъ, по периферията на тази окрѫжность, вие се мѫчите да виждате малкитѣ работи. Вие сте засега ученици. Това е единъ периодъ, който трѣбва да минете. Казвамъ, великото благо въ свѣта седи въ изучаване малкитѣ нѣща, затуй трѣбва да се поправятъ малкитѣ погрѣшки. Малкитѣ погрѣшки произлизатъ отъ слѣдното: щомъ не усвоимъ една малка, микроскопическа добродѣтель, ражда се една малка погрѣшка. Азъ ще ви прѣдставя следния примѣръ отъ чисто морално гледище. Прѣдставете си, че вие сте три сестри, родени отъ една майка и отъ единъ баща. Баща ви е чистокръвенъ и майка ви е чистокръвна. Подъ “чистокръвенъ” разбирамъ, че не сѫ смѣсъ. Баща ви и майка ви се обичатъ и вие тритѣ сестри сѫщо се обичате. Единъ день, по едно съвпадение, двѣтѣ сестри се скарватъ, казватъ си по една обидна дума, тъй както между дипломатитѣ. Едната сестра поглежда сестра си невнимателно, накриво, а другата се разплаква. Третата сестра трѣбва ли да каже на разплаканата си сестра, че поведението на нашата сестра не е хубаво или трѣбва да й каже: “Сестро, не плачи, сестра ни не те е обидила, ти криво си я разбрала.” Ами какъ ще докаже, че сестра й я погледнала накриво? Знаете ли, какво нѣщо е криво поглеждане? То е една проекция. Ако нѣкой пѫть небето се заоблачи и слънцето се скрие, настане тъмнина, това значи ли, че природата измѣня спрѣмо менъ своето разположение? Ще кажете ли, че природата се разгнѣви заради тебъ? Не, тя си прави нѣкакви маневри. Азъ ще се скрия въ нѣкоя пещера или подъ нѣкое дърво и ще наблюдавамъ проявитѣ й, ще се уча като дѣцата. Който не знае тия нѣща, мисли, че всѣки гърмежъ, всѣка буря е за него. Ще си каже: - “Отидохъ вече!” Слѣдъ туй небето ще се разведри, слънцето отново ще изгрѣе и той ще каже: - “Врѣмето е много хубаво, отлично!” Слѣдъ онзи проливенъ дъждъ, слѣдъ гръмотевицата въздухътъ е освѣженъ, чистъ. Когато слънчевитѣ лѫчи падатъ върху насъ или върху кое и да е по-низше сѫщество отъ насъ, тѣ се отразяватъ благотворно, но ако сѫщитѣ тия лѫчи биха паднали върху нѣкой ангелъ или върху нѣкой възвишенъ духъ, биха имъ причинили нѣкаква врѣда. Те за тѣхъ сѫ силни, неприятни удари. Значи, Божествениятъ свѣтъ трѣбва да има специални начини за изявление по отношение различнитѣ сѫщества. И наистина, онази свѣтлина, въ която ангелитѣ живѣятъ е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствували. Слѣдователно, приятнитѣ нѣща за насъ, сѫ неприятни за други сѫщества, по-висши отъ насъ и приятнитѣ нѣща за тѣхъ, сѫ неприятни за насъ. Ако ние влѣземъ въ ангелския свѣтъ, свѣтлината, при която тѣ живѣятъ, е толкозъ възвишена, че ние ще се намѣримъ въ тъменъ свѣтъ. Този свѣтъ ще ни бѫде безпрѣдметенъ, не ще можемъ да работимъ въ него. Затова, въ дадения случай, тъй както сме поставени въ този крѫгъ, свѣтлината, която иде отъ слънцето е много приятна за насъ. По-приятна сила от слънчевата нѣма за нас. По-приятна свѣтлина отъ слънчевата за насъ нѣма, особенно сутринната, когато слънцето изгрѣва. Тогава въ въздуха нѣма много влага, но се чувствува мека, приятна атмосфера. Тази мека слънчева свѣтлина, като че масажира, като че прониква чрѣзъ нея нѣкакъвъ животъ въ тѣлото. Едно е важно за васъ: Пазете съзнанието си всѣкога будно! Както и да се проявите отвънъ, вѫтрѣ въ съзнанието си пазете единство, вѫтрѣ да нѣма раздвояване. Съзнанието ви никога не трѣбва да бѫде разнородно. Не пропущайте прѣзъ съзнанието си абсолютно никаква покварена мисъль, никакво лошо чувство! Душата си сѫщо пазете чиста, свята! Христосъ казва: “Само чистиятъ ще види Бога.” Въ външния свѣтъ, въ материалния свѣтъ ние сме поставени неизбѣжно да минемъ прѣзъ една кална срѣда. Не сме птици да прѣхвръкнемъ, но ще гледаме, по възможность по-малко да се окаляме. Ще стѫпваме внимателно, ще избираме мѣста, дѣто по-малко ще затънемъ. Слѣдъ като минемъ това мѣсто, ще си изчистимъ краката отъ кальта. Тѣзи работи ставатъ постоянно въ този свѣтъ. Тѣ не трѣбва да ви смущаватъ. Вие, като ученици, въ съзнанието си трѣбва да бѫдете еднородни. Това е Божественъ законъ за всички. Никакво раздвоение! Силата, красотата, хубостьта на човѣка зависи отъ единството, отъ еднородностьта въ съзнанието му. Щомъ имате туй единство, щомъ съзнанието ви е еднородно, вие сте едно съ Бога, а щомъ сте едно съ Бога, Той вече ви помага. Не мислете, че ние сме силнитѣ на свѣта. Щомъ сме чисти, Богъ има възможность да дѣйствува чрѣзъ насъ. Той е всесиленъ, Той само може да ни пази. Но и у насъ трѣбва да има туй съзнание, тази мисъль да бѫдемъ чисти. Ако вие сте чисти, само тогава Богъ ще работи чрѣзъ васъ. Слѣдователно, когато Богъ се проявява въ всинца ни, ще дойде и тази Божествена хармония, това единство. Само така Богъ ще се прояви въ менъ и въ васъ. Въ всинца ни Богъ нѣма да се прояви по единъ и сѫщъ начинъ, ще има разнообразие. Въ еднообразието има разнообразие. Красотата седи въ разнообразието. Сега, виждаме да ставатъ нѣкои малки пертурбации, но тѣ сѫ въ физическия свѣтъ. Всички трѣбва да се стремимъ къмъ чистотата. Ние можемъ да бѫдемъ чисти! Всички ще се стремите къмъ чистота. Тази вечерь вие бѣхте писали върху темата: “Най-силното чувство на душата.” Кое е това чувство? - Най-силното чувство е това, което още не е проявено. Всѣко чувство, което е проявено, е слабо. Това, което е проявилъ човѣкъ, ние знаемъ какво е. Дѣ сѫ нашитѣ силни чувства? Можете ли да извадите изъ историята нѣкои хора съ силни чувства? Колко хора знаете, които сѫ устояли въ своитѣ чувства? Ако въ едно отношение сѫ устояли, въ друго не сѫ устояли. Влизали ли сте въ потънкоститѣ на човѣшкия животъ? Казватъ за нѣкого: - “Той е много устойчивъ човѣкъ.” Да, въ едно отношение е устойчивъ, но въ друго е неустойчивъ. Нѣкой човѣкъ е любезенъ спрѣмо васъ, но ще го видите, колко е грубъ спрѣмо други. Какъ ще си обясните тия нѣща? Спрѣмо нѣкои хора трѣбва да бѫдешъ грубъ, не можешъ да бѫдешъ мекъ, любезенъ. Когато вашата кѫща гори, спрѣмо огъня може ли да бѫдете деликатни? Ще вземете толумбата, ще го загасите. Огъньтъ казва: “Защо не ми дадете възможность да се проявя?” Ще му кажешъ: “Моята кѫща не е мѣстото, дѣто трѣбва да проявявашъ силата си. Щомъ искашъ да проявишъ силата си, ще те туря вънъ. Азъ съмъ работилъ върху моята кѫща толкозъ години, затова ти нѣмашъ право да я смъкнешъ!” Този огънь, който гори и изгаря, ние ще го изгасимъ, а този, който гори, безъ да изгаря, ние ще го духаме, постоянно ще го поддържаме. Азъ искамъ да извадите отъ огъня хубавото, красивото. Всички ще се стремите къмъ хубавото, къмъ възвишенитѣ образи, които Богъ е създалъ. Трѣбва да се пазите отъ свѣта! Слѣдили ли сте всѣки день за себе си да бѫдете безпристрастни? Всѣка вечерь ще туряте на теглилкитѣ свойте постѫпки и ще ги измѣрвате точно. Тѣ сѫ чувствителни вѣзни, вѣрно теглятъ. Ще теглитѣ погрѣшкитѣ си на тия вѣзни и ще отбѣлѣзвате, дѣ е мѣстото на рѣзката. Точно ще мѣрите! По отношение себе си ще бѫдете по-строгъ, отколкото къмъ другитѣ хора. И като ученъ човѣкъ, ще туришъ книгата прѣдъ себе си и ще отбѣлѣзвашъ, колко тежи всѣка погрѣшка. Научни данни сѫ това! Като направишъ такъвъ прѣгледъ на постѫпкитѣ си прѣзъ този день, ще изпратишъ тази статистика въ небето, въ архивата на твоите учители, да знаятъ какъ си прѣкаралъ деня. Тѣ ще гледатъ какъ си мѣрилъ, ще провѣрятъ всичко това и ще видятъ, доколко е развито въ тебе съзнанието на онази вѫтрѣшна справедливость. Всѣка вечерь ще рапортирашъ. Вие пращали ли сте рапортъ? Вечерь ще изпращате рапорта си, а сутринь ще чакате отговоръ, ще получите едно писмо. Ако сте дали вѣрни данни, ще погледнете писмото, ще се позарадвате и прѣзъ цѣлия день ще бѫдете радостни и весели. Това не е илюзия, въ това седи красотата на живота. И тъй, вечерь ще пращате вашето писмо горѣ, сутринь ще дойде отговорътъ. Ще прочетете писмото и ще започнете новия животъ. Това е Божественото, което трѣбва да се приложи за въ бѫдеще въ живота ви. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 4-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 5.XI.1924 г. София
  12. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТЕМПЕРАМЕНТИТѢ Размишление Прочетоха се нѣколко работи върху темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовенъ животъ.” Тема за слѣдния пѫть: “Най-силното чувство въ човѣшката душа.” Тази вечерь ще ви говоря върху темпераментитѣ на човѣка. Човѣкъ трѣбва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние. Ние не знаемъ, какво нѣщо е билъ човѣкътъ първоначално; ние не знаемъ, какво ще е за въ бѫдеще. Това сѫ нѣща, които можемъ да прѣдполагаме, но ние трѣбва да проучаваме човѣка тъй, както го виждаме, както го знаемъ днесъ, а знае се човѣкъ, понеже всѣки отъ васъ е човѣкъ и знае нѣщата по себе си. Нѣкои хора сѫ бързи, вървятъ по пѫтя бързо, лесно се движатъ. Други нѣкои сѫ бавни, едва се движатъ, клатятъ се като гемии. Защо е това различие? Нали и единиятъ и другиятъ сѫ човѣци? Това сѫ малки прояви, но ние ще обърнемъ внимание на малкитѣ прояви. На какво се дължатъ тѣзи прояви? Защо нѣкой човѣкъ върви бързо, а другъ полека? Още отъ старо врѣме, щомъ нѣкой стане чорбаджия въ селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? - Работитѣ му сѫ уредени вече. Онзи човѣкъ пъкъ, на когото работитѣ не сѫ уредени, той върви бързо, стреми се. И единиятъ и другиятъ не съзнаватъ кои сѫ подбудителнитѣ причини. Ако попиташъ единия, защо върви полека, той ще ти каже: “Всички отъ нашия родъ вървятъ така. Дѣдо ми, прадѣдо ми вървѣха така и азъ не мога да се отклоня отъ своя пѫть. Това е въ моето естество, въ моето разположение, азъ не обичамъ бързия ходъ.” Ако попиташъ другия, защо върви бързо, той ще ти каже: “Азъ не обичамъ да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.” И единиятъ е правъ, и другиятъ е правъ. Още отъ старо врѣме, старитѣ окулисти-алхимици сѫ опрѣдѣлили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояния. Отъ тѣзи четири състояния тѣ сѫ извадили четири темперамента на човѣка. Въ сегашната наука, като основни, най-важни елементи за живота опрѣдѣлять четири отъ тѣхъ, а именно: вѫглеродътъ, водородътъ, азотътъ и кислородътъ. Тѣ не сѫ единственитѣ важни елементи, но тѣ се намиратъ въ по-голѣмо количество въ природата. Тѣзи четири елемента донѣкѫдѣ съотвѣтствуватъ на четиритѣ състояния на материята, които старитѣ алхимици опрѣдѣлятъ, както и на четиритѣ темперамента въ човѣка. Тѣ сѫ казвали, че въ човѣшката наука се срѣщатъ слѣднитѣ четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически - нѣкои го наричатъ меланхолически и нервенъ или умственъ темпераментъ. Така сѫ класифицирали старитѣ алхимици темпераментитѣ въ човѣка, но тѣ не сѫ обосновани на строго научни начала. Въ по-новитѣ врѣмена, ученитѣ хора на западъ намиратъ, че въ човѣка сѫществуватъ само три темперамента, които почиватъ на три основни системи, сѫществуващи въ човѣшкия организъмъ. Първата система е тъй наречената “жизнена система”, въ която влизатъ кръвоносната система, дробоветѣ, стомаха и жлѣзитѣ. Отъ тази жизнена система тѣ сѫ извадили жизнения темпераментъ или тъй наречения “видивния” темпераментъ, отъ латинската дума “vitea”, която значи “животъ”. Слѣдъ това иде костната система, съ мускулитѣ и лигаментитѣ, тя е динамическата система. Отъ тази система се образува двигателниятъ или мотивниятъ темпераментъ. И най-послѣ, имаме третия темпераментъ, нареченъ умственъ или нервенъ, съ прѣобладаваще влияние на мозъка и нервната система. Тъй че, когато въ тѣлото прѣобладаватъ силитѣ на ума, на мозъка, прѣобладава и нервната система. Тогава имаме хора съ умственъ темпераментъ, които се занимаватъ съ умственъ трудъ. Тѣ се интересуватъ отъ умствения свѣтъ. Всички онѣзи, у които прѣобладаватъ силитѣ на стомаха, гърдитѣ и кръвоноснитѣ сѫдове, сѫ хора повече на живота, на удоволствията, на свѣта, тѣ не обичатъ тежката работа. Повече отъ тѣхъ сѫ търговци, дипломати, актьори, а нѣкои художници. Хората съ мотивния темпераментъ сѫ най-дѣятелни. Отъ тѣхъ излизатъ военоначалници, генерали, водители на партии и др. Отъ тия три темперамента сѫ произлѣзли още четири. Първиятъ темпераментъ е родилъ други два. Отъ бѣлитѣ дробове се е създалъ сангвиническиятъ, а отъ стомаха и жлѣзитѣ - флегматическиятъ темпераментъ. Отъ мотивния темпераментъ, въ връзка съ жлъчния темпераментъ се е създалъ холерическиятъ. Въ него прѣобладаваще влияние иматъ коститѣ, а донѣкѫдѣ нервната система, черниятъ дробъ и жлъчката. Отъ умствения темпераментъ е произлѣзълъ нервния или меланхоличния темпераментъ. Тъй щото, има три основни темперамента и четири производни. Въ най-ново врѣме, обаче, науката приема седемь темперамента въ човѣка, които отговарятъ на седемьтѣ системи въ него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна. Въ всѣки темпераментъ прѣобладаватъ извѣстни качества отъ материята. Споменахъ, че материята въ физическия свѣтъ се срѣща въ четири състояния, които понѣкога се проявяватъ въ човѣшкитѣ темпераменти. Първиятъ темпераментъ, сангвиническиятъ е нареченъ още въздухообразенъ. Нека химицитѣ кажатъ, кои сѫ важнитѣ свойства на въздуха (-“Той е въздухообразна смѣсь, която се състои главно отъ азотъ и кислородъ.”) Въ него влизатъ всички онѣзи вещества, на които е свойствено разширението. Вслѣдствие на това, онѣзи хора, които иматъ сангвинически темпераментъ, иматъ свойството да се разширяватъ силно. Въ тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия има силно разширение. Тѣ сѫ експанзивни, всѣкога прѣувеличаватъ нѣщата. Най-малката радость въ тѣхъ се силно изживѣва. Тѣ скачатъ, радватъ се като дѣца. Не минава половинъ часъ слѣдъ това, въ тѣхъ става смѣна. Тѣ сѫ хора, подобни на врѣмето. Ще ги видишъ радостни, скръбни, слѣдъ това гръмотевици, прахъ, всичко се смѣня бързо. Вториятъ темпераментъ, тъй нареченъ флегматическиятъ, прѣобладаваще влияние въ него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздуха, хората съ такъвъ темпераментъ сѫщо така не сѫ много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклонъ. Тѣзи хора се отличаватъ съ студенина и мудностъ, въ тѣхъ прѣобладава водното състояние. Изобщо тѣ обичатъ жидкитѣ, течнитѣ вещества. Хора съ такъвъ темпераментъ сѫ хладнокръвни, самообладанието е силно развито въ тѣхъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много мързеливи. За такива хора турцитѣ казватъ: “И свѣтътъ да изгори, тѣ не искатъ да знаятъ.” Турцитѣ иматъ много анекдоти за тѣхъ. В Цариградъ имало много такива хора, съ този темпераментъ наречени “тембели”, които били на разноски на Султана, той се грижилъ за прѣхраната имъ. Обаче, въ скоро врѣме се наплодили толкова много тембели, че султанътъ се видѣлъ въ чудо. Извиква своя везирь и го пита: “Какъ да се освободимъ отъ тѣзи хора, които не сѫ толкова умни, а съставляватъ товаръ на хазната?” Везирътъ отговорилъ: “Ще запалимъ тембелхането да гори и колкото души отъ тѣхъ останатъ въ това врѣме, когато гори, тѣ сѫ истинскитѣ тембели, за тѣхъ ще оставимъ извѣстенъ приходъ. Тия отъ тѣхъ, които избѣгатъ, ще пратимъ на работа.” И дѣйствително, запалили тембелхането. Всички се разбѣгали, съ изключение на двама. Единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: “Хайде да бѣгаме, тембелхането гори!” Другия му отговаря: “Какъ не те мързи да говоришъ!” Отъ една страна това хладнокръвие е добро нѣщо. Така постѫпвайте и вие. Като ви дойде нѣкоя беля, кажете на този, който ви говори: “Какъ не те мързи да говоришъ!” Иначе, онзи, който иска да урегулира своя темпераментъ, трѣбва да научи свойствата на водата. Главнитѣ съставни елементи на водата сѫ водородъ и кислородъ. Третиятъ темпераментъ е холерическиятъ, дѣто прѣобладаваще влияние има жлъчката, черниятъ дробъ, нервната система и коститѣ. Хора съ такъвъ темпераментъ понѣкой пѫть сѫ високи, съ черни коси, много енергични, изобщо динамически. Въ тѣхъ прѣобладава вѫглеродътъ. Значи, има натрупване на вѫглеродни вещества, които като се запалятъ, прѣдизвикватъ пожаръ. Човѣкъ трѣбва да пази да не се запалятъ тия вещества. Тѣзи горителни материали сѫ като сухи клечки. Запалятъ ли се, трѣбва да стоишъ далечъ. Най-после иде меланхоличниятъ темпераментъ съ прѣобладаваще влияние на нервната система. Въ този темпераментъ има огънь. Хора съ такъвъ темпераментъ сѫ въ постоянни вѫтрѣшни безпокойствия. Вѫтрѣшнитѣ процеси не ставатъ правилно въ тѣхъ, вслѣдствие на което се образува повече топлина. Въ този темпераментъ нѣма достатъчно азотъ, който да регулира горенето. Нѣкои казватъ, че азотътъ спира живота. Не, азотътъ регулира горенето. Той не дава възможность да се прояви животътъ изведнъжъ. Ако животътъ се прояви изведнъжъ, човѣкъ бързо ще се изтощи, затова животътъ трѣбва да се проявява постепенно. Да допуснемъ, че въ вашето естество се набератъ повече динамически сили, какво става? - Явява се, значи, повече кислородъ, който усилва дѣятелностьта, усилва живота и човѣкъ става активенъ въ своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Той скача, радва се, но тази радость е прѣходна. Тази радость е както когато нѣкой човѣкъ пийне малко винце, или спечели пари. Тукъ азотътъ е необходимъ като регулаторъ. Меланхолията се явява у хора, които иматъ чрѣзмѣрни желания. Крайно меланхоличнитѣ хора сѫ крайно амбициозни. Тѣ сѫ меланхолични, защото желанията имъ не могатъ да се осѫществяватъ. Напримѣръ, у нѣкои хора се явява желание да станатъ светии. Това не е желание на душата имъ, а желание да блѣснатъ прѣдъ хората. Това не е онзи вѫтрѣшенъ огънь на душата, не е онзи Божественъ огънь, който произлиза отъ дълбочината на съзнанието, отъ нѣкакво убѣждение. Азъ различавамъ въ свѣта два вида огънь. Като се запалишъ отъ единия огънь, горишъ и изгаряшъ, а като се запалишъ отъ другия, горишъ и не изгаряшъ. Напримѣръ, тази вѫтрешна топлина, която е у насъ, отъ която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36° - 37°, която придава една приятность. Докато сме въ здравословно състояние, тази топлина е приятна, но щомъ се набератъ въ насъ ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започватъ химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40° - 41°, става триене между клѣткитѣ и нервната система се разтройва, т. е. онѣзи сѫдове, които служатъ въ организма като проводници на живота, се блокирватъ, задушаватъ и ние казваме, че тия хора умиратъ отъ задушаване. При това задушаване, става едно напрѣжение въ нервната система и човѣкъ умира. Затова, най-първо се изисква човѣкъ да се изпоти, за да се отворятъ тия сѫдове и така да се спаси. Само чрѣзъ изпотяване тѣлото ще дойде въ своето естествено състояние. Сега, мнозина отъ васъ искатъ да урегулиратъ живота си и казватъ: -“Господь ще уреди всичко.” Не само, че Господь ще уреди всичко, но Той е уредилъ всичко. Господь нѣма да ходи по нашитѣ умове. Какво мислимъ ние е едно нѣщо, а какво мисли Господь, това е друго нѣщо. Ние, които сме дошли на земята като ученици да ходимъ по ума на Бога, ще изпълняваме неговитѣ закони. Тѣзи закони нѣма да се измѣнятъ заради насъ. Ние мислимъ, че тѣзи закони могатъ да се измѣняватъ заради насъ, но не е така, и затова виждаме, че понѣкога тѣ носятъ за насъ нѣщо добро, а по нѣкога зло. Когато сме въ хармония съ тѣхъ, носятъ нѣщо добро; когато сме въ разрѣзъ съ тѣхъ, носятъ нѣщо лошо за насъ. Слѣдователно, всѣки ще има въ организма си толкова кислородъ, колкото е необходимо за горенето; толкова азотъ, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова вѫглеродъ, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водородъ, колкото е необходимо за влага на организма. Значи, нѣма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онѣзи, които разбиратъ живота. Ние говоримъ сега за ученика, който разбира живота, защото всѣка една идея, всѣка една мисъль въ духовния свѣтъ има своя тяжесть и може да се прѣтегли. Всѣка ваша мисъль, за която вие мислите, че [е] безъ тяжесть, при ония чувствителни вѣзни тя може да се прѣтегли, има своя специфична тяжесть. Ако имате една любовна мисъль и тя си има своя тяжесть, защото и силитѣ могатъ да се теглятъ, могатъ да се опредѣлятъ и качествата на силитѣ, които действуватъ въ мислитѣ. Та каквото чувство, каквато мисъль и да имате, тѣ се опрѣдѣлятъ споредъ действуващитѣ въ тѣхъ сили. Казвате: мисъльта е нищо. Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тяжесть, има извѣстно съотношение. Мисъльта може да действува равномѣрно, безъ да става каква и да е експлозия. Има мисли, които могатъ да предизвикатъ експлозия. Ако въ нѣкоя ваша мисъль се изгуби азотътъ, тя става взривна. Азотътъ е, който урегулирва силитѣ на мисъльта, на живота. Това не е споредъ сегашната химия, но споредъ старитѣ алхимици, които считатъ азота за единъ отъ най-старитѣ елементи, отъ най-уравновѣсенитѣ, затова въ него нѣма тѣзи прѣходни състояния, както въ другитѣ елементи. Той е много консервативенъ. Въ него нѣщата ставатъ систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа въ азота, е свързана съ нервната система и съ мозъка. Ето защо, щомъ почне да се намалява или да се губи азотътъ, въ ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че нѣкои хора полудѣватъ, или получаватъ апоплексически удари, се дължи на липсата на азотъ, липса на неговитѣ сили въ мозъчното вещество, вслѣдствие на което се изгубва равновѣсието на организма. Щомъ се изгуби равновѣсието, кръвообръщението вече не става правилно въ мозъка, явява се приливъ на повече кръвь въ главата, която кръвь, като не може да се оттегли назадъ, блокирва извѣстни центрове на мозъка, предизвиква ударъ и тия блокирани органи се парализирватъ. Та, първото важно нѣщо за насъ: ще знаете, че силата на вашия животъ зависи отъ състоянието на вашия мозъкъ. Не е важно, какво е състоянието на външния свѣтъ, важно е състоянието на вашия мозъкъ - отъ него зависи вашето бѫдаще. Вие ще ми възразите: “Не, отъ моя духъ зависи моятъ животъ.” Добрѣ, но твоятъ духъ може да се прояви само чрѣзъ твоитѣ здрави рѫцѣ и крака. Ако се отрѣжатъ рѫцѣтѣ и краката ти, какво ще остане? Първиятъ органъ, чрѣзъ който може да се прояви човѣшкиятъ духъ, това е мозъкътъ. Слѣдователно, вие ще пазите този единственъ органъ, чрезъ който може да се проявявате, нѣма да излизате отъ него, нѣма да го залагате на никѫдѣ, нѣма да разрушавате туй красивото въ мозъка си. Запримѣръ, имате едно гнѣвно състояние. Казвате: “Какво отъ това, че съмъ гневѣнъ?” Да, но задъ ушитѣ, въ васъ става силно прииждане на кръвь, вие се силно зачервявате. Щомъ придойде толкова много кръвь въ мозъка, събуждатъ се извѣстни разрушителни сили и тогава виждаме много хора въ такова гнѣвно състояние чупять прозорци, блъскатъ врати и като изразходватъ тази енергия, казватъ: “Азъ съмъ малко нервенъ, малко съмъ възбуденъ.” Не, ти си допусналъ да се прояви въ тебе единъ разрушителенъ центъръ. Така е и въ врѣме на война. Като се възбуди единъ разрушителенъ центъръ, става търкане между въглероднитѣ частици и тѣ се запалватъ. Така се образува въ организма това неестествено горене. Затуй, когато човѣкъ се разгнѣви, усѣща нѣкакъвъ огънь на сърцето си. Не мислете, че съ тѣзи разгнѣвявания, викания вие ще оправите живота. Вие имате единъ слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но единъ день и той ще стане уменъ като васъ и ще ви набие. Бащата може да бие дѣтото си и то да плаче, но единъ день то ще стане голѣмъ момъкъ и нѣма да плаче вече. Азъ виждамъ - нѣкое малко дѣте пораснало, станало момъкъ на 25 години, хване баща си, поразтърси го малко и му казва: -“Татко, я седни тукъ!” Бащата сѣда. Синътъ му казва: “Свѣтътъ не се управлява съ сила, но съ умъ. Азъ не съмъ говедо да ме биешъ. Кажи ми съ думи, ще те разбера, а не да ме налагашъ съ тояга. Ще ме извинишъ, но ти трѣбва да измѣнишъ правилата, законитѣ на своята държава, на своята камара. Ти ще прѣкарашъ малко по-миролюбиви закони.” Синътъ си извоюва правата, а мѫжътъ казва на жена си: “Бабо, нашиятъ синъ не се покорява, както по-рано. Нѣма да бѫде по старому вече. Днесъ ме хвана, разтърси ме малко.” Разтърсили го! Писанието казва: “Когото Богъ обича, наказва го.” Наказанието има смисъль. Богъ наказва само разумнитѣ хора, безумнитѣ никога не наказва. Безумнитѣ хора ги тѫпчатъ само - нищо повече. Може да се наказва само умниятъ човѣкъ. Казвамъ, въ тия състояния вие трѣбва да опрѣдѣлите, какъвъ темпераментъ сте, какви вещества прѣобладаватъ у васъ. Ако прѣобладава вѫглерода, вие ще имате ламтежъ къмъ материалния свѣтъ, вие ще имате чрѣзмѣрни желания и много материя натрупана, но трѣбва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, нѣма да се мине дълго врѣме и знаете ли какво ще стане съ васъ? - Благоутробието ви ще изкочи, гърдитѣ ви ще изпѫкнатъ, навсѣкѫдѣ ще имате натрупване, отлагане на материя и ще бѫдете като нѣкое прасе. Всички ще мислятъ за васъ, че сте много разположени, но това не е нищо друго освѣнъ натрупване на излишни материали. Но виждашъ, дойде слѣдъ врѣме нѣкоя болесть, смъкнала този човѣкъ. Пълнитѣ хора изобщо не могатъ да издържатъ. Слабитѣ хора издържатъ повече. Пълнитѣ хора не могатъ да издържатъ и въ духовно отношение, защото духовниятъ животъ, в който сте влѣзли, изисква единъ уравновѣсенъ организъмъ, съ единъ мозъкъ отъ най-фина, еластична, пъргава материя, издържливъ на всички напори въ живота. Сѫщеврѣменно се изисква една отлична дихателна система, единъ стомахъ, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използува правилно. И най-послѣ, коститѣ и мускулитѣ му да бѫдатъ така подвижни, че да свършватъ всѣка работа съ най-малко разноски. Ние, съврѣменнитѣ хора, които не разбираме този законъ, работимъ много. Нѣкой казва: “Азъ днесъ работихъ 12 часа.” Да се работи 12 часа, това е заблуждение. Тази работа за 12 часа всѫщность е работа само за 3 часа. Но като работишъ при неразположение на духа, разбира се, че ще работишъ много. Онзи кроячъ шие нѣщо, развалилъ го. Шие разпаря, шие - разпаря и най-послѣ казва: “Тѣзи дрехи работихъ цѣли три дни, скѫпо ми струватъ тия три дни.” Да, при неразположение на духа работитѣ се усложняватъ. Това е при писане поезия и при свирене, при всички работи изобщо не се успѣва. Ние сега сме направили живота си нехармониченъ, вслѣдствие на тази дисхармония, която сѫществува вѫтрѣ въ насъ. Дойде нѣкой, казва: азъ съмъ хладнокръвенъ човѣкъ. Какво подразбира той подъ хладнокръвие? Хладнокръвниятъ човѣкъ е синонимъ на разумния човѣкъ. Въ какъвъ смисълъ? - Разумниятъ човѣкъ не може да се изненада отъ нищо. Той е прѣдвидливъ въ всички случаи. Разумниятъ човѣкъ, ако е земедѣлецъ, нѣма да остави житото си неотѫпкано, неожънено. Сега ще направя едно малко сравнение, да видите, какъ разнитѣ хора правятъ погрѣшки. Нѣкой запитва: “Ами не трѣбва ли да имаме едно малко удоволствие въ живота си?” Азъ обяснявамъ това нѣщо по следния начинъ. Прѣдставете си двама слуги, които живѣятъ при единъ много добъръ господарь, който има пълно довѣрие въ тѣхъ. Тѣ се много обичатъ. Праща ги господарьтъ имъ на нивата да оратъ, но цѣлиятъ день тѣ си говорятъ за любовь и не оратъ, нивата остава неразорана. Връщатъ се дома си, господарьтъ ги пита: “Изорахте ли нивата?” - “Изорахме я.” Господарьтъ не провѣрява, вѣрва ги. На другия день той ги праща да посѣятъ нивата. Отиватъ тѣ, но цѣлиятъ день пакъ си говорятъ за любовь. Връщатъ се. “Посѣхте ли нивата?” - “Посѣхме я.” Нищо не сѫ посѣли, цѣлъ день се разговаряли. Послѣ ги праща да я оплѣвятъ, слѣдъ врѣме да я пожънатъ, но тѣ си приказвали пакъ за любовь, нищо не работили. “Ожънахте ли житото?” - “Ожънахме го.” Не, нищо не сѫ направили тѣ. Най-послѣ нѣкой казватъ: “Насъ не ни трѣбватъ тия работи, ние и безъ хлѣбъ можемъ.” Добрѣ, дайте ми примѣръ, дѣто нѣкой духовни хора могатъ да живѣятъ 80 дни безъ хлѣбъ. Вие казвате: “Христосъ е прѣкаралъ 40 дни постъ.” Оставете Христа, покажете ми нѣкои духовни хора, които сѫ гладували толкова врѣме и да не отслабнатъ, да останатъ пакъ така здрави, съ червени лица, каквито сѫ били по-рано. Значи Богъ е създалъ човѣка така, че трѣбва да яде, защото яденето има смисълъ. Яденето е любовь. Когато човѣкъ яде, безъ да разбира смисъла на яденето, той върши прѣстѫпление. Нѣкои казватъ: “Трѣбва да се яде много.” Колко трѣбва да яде? Единъ чувалъ ли? Единъ слонъ изяжда петь крини оризъ. Смѣтали ли сте, какво е отношението по тежина между слона и човѣка? Кажете ми тогава, какво е отношението между храната на слона и на човѣка, като имате прѣдъ видъ тѣхната тяжесть? Нѣкои подържатъ, че ние трѣбва да ядемъ много. Хубаво, колко хиляди мухи могатъ да се нахранятъ съ единъ човѣшки обѣдъ? Аз мисля, че съ този обѣдъ ще се нахранятъ повече отъ 200 000 мухи и пакъ ще остане нѣщо отъ яденето. Питамъ тогава: коя е нормата, която опрѣдѣля, кой колко трѣбва да яде? Ако се събератъ слона, човѣка, мухата и пчелата, по колко трѣбва да яде всѣки отъ тѣхъ? Опрѣдѣлено е, колко трѣбва да яде единъ човѣкъ. Сегашнитѣ учени хора сѫ опрѣдѣлили, каква храна и по колко храна трѣбва да се яде отъ тази или отъ онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вѣрно, добрѣ е тогава. Питамъ: онѣзи млѣкопитающи, които пасатъ само трѣва и онѣзи животни, които живѣятъ на северъ и се хранятъ пакъ само съ трѣва, дѣ намиратъ различнитѣ елементи, необходими за организма си? Значи, въ трѣвата се намиратъ всички необходими елементи за подържане на организма. Ако ние знаехме какъ да употрѣбяваме храната, нѣмаше да ни трѣбва абсолютно никаква друга храна, освѣнъ житото. Да знаешъ какъ да се хранишъ съ жито, трѣбва да знаешъ, какъ да измѣняшъ своитѣ състояния. Като се хранишъ всѣки день съ жито, нѣма да имашъ едно и сѫщо състояние. Като промѣняшъ своето състояние, ти ще привличашъ всички онѣзи елементи, които се съдържатъ въ житото. Да допуснемъ, че искашъ да извлѣчешъ елементи за ума си. Какво ще направишъ? - Ще впрегнешъ азотнитѣ вещества на работа, като мислишъ постоянно за духовния свѣтъ, за Бога на Любовьта. Само така ще извлѣчешъ тия необходими за тебъ елементи отъ житото, които слънцето е вложило въ него. Ако искашъ да извлѣчешъ енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнешъ кислорода на работа. Защо? Защото въ дробоветѣ, при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа въ себе си тѣзи благородни чувства, които могатъ да ви повдигнатъ. Ще мислите, че всичко въ свѣта е хармония, че всичко, което става е хармонично. И въ болести и въ страдания, и въ смърть, и въ землетресения, въ всичко ще виждате Божията Любовь. Като разглеждате нѣщата така, не може да не извлѣчете отъ житото всички онѣзи елементи, необходими за вашитѣ чувства. Онзи човѣкъ, който разсъждава, защо Господь създаде свѣта така, а не иначе, той е анормаленъ, нищо повече. Слѣдователно, ние нѣма да изучаваме свѣта въ неговата анормалность, а ще го изучаваме въ неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човѣшкия животъ. Ние се стремимъ къмъ повече животъ, а сѫщеврѣменно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много животъ, изгубва и малкия си животъ. Азъ съмъ наблюдавалъ тия нѣща, слѣдилъ съмъ и тѣхната статистика. Колко случаи съмъ наблюдавалъ въ живота! Единъ господинъ отъ Шуменъ казваше: “Азъ ще живѣя 200 години.” Но този човѣкъ умрѣ слѣдъ двѣ години. Животътъ не седи въ лакомията. За да запазишъ живота си, трѣбва да си благодаренъ на малкия животъ, който имашъ. Животътъ седи въ първичния животъ на клѣткитѣ. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ не умиратъ. Той умира, а тѣ си отиватъ на своето мѣсто. Когато човѣкъ умре, клѣткитѣ отъ неговото тѣло започватъ да живѣятъ своя първиченъ животъ. Сѫщото е съ нашитѣ чувства. И теософитѣ прокарватъ една подобна теория, че човѣкътъ може да умре, т. е. неговото схващане за нѣщата, но неговитѣ чувства постоянно продължаватъ живота си, защото чувствата на човѣка съставляватъ неговия животъ. Докато човѣкъ контролира всички свои клѣтки, той живѣе, но когато загуби този контролъ, въ него се започва обратенъ процесъ. Та когато казваме, че трѣбва да живѣемъ единъ чистъ и святъ животъ, подразбираме онзи правиленъ животъ, онѣзи правилни мисли. Ако искате да живѣете въ духовния свѣтъ, темпераментитѣ си и тамъ ще носите. Не мислете, че тамъ нѣма темпераменти, че тамъ нѣма особени състояния, та ще може да се освободите отъ тѣхъ. Въ духовния свѣтъ ще има още по-фини състояния на човѣшкия духъ. Изобщо, много окулисти твърдятъ, че въ духовния свѣтъ има еднообразие. Не, тѣ не сѫ ходили въ духовния свѣтъ да видятъ, че тамъ има разнообразие хиляди пѫти по-голѣмо отъ това на земята. Ако единъ човѣкъ отъ този свѣтъ отиде въ онзи, той нѣма да види разнообразието, а еднообразието. Какъ си прѣдставлявате духовния свѣтъ? Азъ съмъ говорилъ съ много стари българи, питалъ съмъ ги, какъ си го прѣдставляватъ. Тѣ си го прѣдставляватъ, като свѣтъ на абсолюбно мълчание, дѣто всички хора, седятъ и мълчатъ и всѣка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила въ живота си, което е изпатила. Не е така, това сѫ анормални схващания на единъ физически животъ, схващания на единъ болезненъ свѣтъ. На сѫщото основание много религиозни, духовни хора, до извѣстно врѣме мислятъ, че всички хора сѫ добри, но щомъ заболѣятъ, мислятъ, че всички хора сѫ лоши. И едното и другото състояние не е вѣрно. Добри хора сѫ само разумнитѣ, а лоши хора сѫ само безумнитѣ. Това зависи отъ състоянието ти, какъ ще постѫпишъ. Ако азъ увредя интереса на своя ближенъ, азъ ще страдамъ, нѣма да страдатъ другитѣ. Ако дѣсната ми рѫка не може да познае, че има отношение къмъ лѣвата и вземе единъ ножъ и я мушне, нѣма ли и тя да почувствува болката? И лѣвата рѫка ще почувствува болка, и дѣсната рѫка ще почувства болка. Нѣкой казва за нѣкого: “Азъ ще му направя нѣщо лошо, ще му напакостя.” Добрѣ, слѣдъ като го мушнешъ, слѣдъ като му направишъ нѣкаква пакость и ти ще я почувствашъ, ще разберешъ, че си свързанъ съ него. Ти ще почувствашъ, че не трѣбва да нарушавашъ Божия законъ. И тъй, темпераментитѣ сѫ свързани съ по-важнитѣ елементи. Азотътъ напримѣръ е регулатора въ живота. Сангвиническиятъ темпераментъ ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия животъ. Витивниятъ темпераментъ е необходимъ за нарастване на коренитѣ, за тѣхното засилване, а холерическиятъ темпераментъ прѣдставлява онѣзи динамически сили - вѣтъръ, дъждъ, бури - необходими да разклащатъ растението, защото ако не са разклащатъ, соковетѣ не могатъ да текатъ правилно отдолу нагорѣ. Промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, способствуватъ за развитието на растенията, иматъ предъ видъ цѣлото растително царство. Слѣдователно, всички страдания сѫ необходими за разтърсването на вашия организъмъ. Нѣкой пита: “Защо ми дойде това разтръсвание?” - То е необходимо за разпращане на всички елементи изъ организма ви. И действително, слѣдъ като сте страдали морално, вие се усѣщате обновени. Даже и слѣдъ като сте боледували извѣстно врѣме физически, вие пакъ се усѣщате обновени. И тъй, физическитѣ болести и моралнитѣ страдания въ човѣка, това сѫ все упражнения на холерическия темпераментъ въ живота ви. Нѣкой пѫть, когато трѣбва да отслабнете, когато вашето благоутробие трѣбва да спадне, това показва, че водата въ вашия организъмъ трѣбва да отиде отъ едно мѣсто на друго, тази енергия да се трансформира. Слѣдователно, никакъвъ излишекъ отъ енергия не трѣбва да има въ вашия организъмъ. Трѣбва да има точно толкова енергия, колкото е потрѣбно. Излишната енергия трѣбва да се върне въ природата. Изобщо, природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ въ организмитѣ. И всички страдания на съврѣменнитѣ хора се дължатъ все на тия излишеци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: “Ами нали трѣбва да се погрижимъ за себе си!” - Трѣбва, но какъ? Какъ се грижатъ пчелитѣ за себе си? Пчелитѣ, слѣдъ като влѣзатъ въ единъ кошеръ, започватъ да си приготовляватъ медъ толкова, колкото имъ трѣбва за прѣзъ зимата. На 50 000 пчели, напримѣръ, колко медъ имъ трѣбва? - Най-много 30 килограма. Толкова си приготвятъ тѣ и на пролѣть, когато цвѣтята цъфтятъ, тѣ отново си събиратъ медъ. Добрѣ, ако това е вѣрно за пчелитѣ, то и ние, като въ единъ кошеръ, колко медъ, колко бюджетъ ни трѣбва за прѣзъ годината? И пчелитѣ знаятъ този законъ. Ако вие турите въ единъ кошеръ много рамки, тѣ ще напълнятъ само толкова, колкото годината позволява. Сѫщото е и за човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Слѣдователно, ако ти искашъ нѣщо повече, трѣбва да видимъ, колко позволява твоятъ бюджетъ, колко ти е опрѣдѣлилъ той. Нѣкой има 500 лева, другъ 1000 лева, трети 2000 лева, толкова е тѣхниятъ бюджетъ, а други иматъ 10 000 лева, 20 000 лева, 500 000 лева, но и първитѣ не живѣятъ ли? - Живѣятъ. Но българитѣ казватъ, че сиромахътъ живѣелъ кучешки животъ. Добрѣ, ами ако богатиятъ краде и живѣе съ кражби, този животъ не е ли кучешки? Казватъ: “Сиромахътъ се мѫчи.” Да, ако сиромахътъ се мѫчи, лошо е, но ако сиромахътъ живѣе по Бога, животътъ му е блаженъ. Ако пъкъ богатиятъ, при своето богатство, не живѣе по Бога, тогава и той се мѫчи и неговиятъ животъ е неестественъ. Слѣдователно, ние трѣбва да се стремимъ къмъ онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ, да знаемъ нормата на нѣщата. Въ насъ има една опрѣдѣлена норма, която регулира отношенията въ живота. Азъ съмъ правилъ различни опити, които сѫ ме убѣдили въ това. Отивамъ при нѣкой търговецъ да си купя нѣкакъвъ платъ. Питамъ го: “Колко струва този платъ?” - “Толкова.” Дамъ му колкото иска и не правя никакъвъ въпросъ повече. Отивамъ при втори търговецъ, купувамъ и отъ него платъ, като му плащамъ два пѫти повече отколкото струва плата. Азъ съмъ провѣрилъ, зная колко е истинската стойность на плата и ако струва 200 лева, давамъ на търговеца 400 лева. Той казва: “Господине, много ми давате, платътъ не струва толкова.” Взима точно колкото струва платътъ и ми връща останалитѣ пари. Вие казвате, ами този човѣкъ може да ви излъже. Не, всички хора не лъжатъ. Щомъ влѣза въ единъ дюканъ и искамъ да изхитря търговеца и почвамъ да се пазарявамъ съ него, той схваща мисъльта ми и казва: “Чакай и азъ ще те излъжа!” Ти трѣбва да влѣзешъ въ такъвъ дюканъ, дѣто търговецътъ има темпераментъ съотвѣтствуващъ на твоя. Ще кажете: “Какъ ще позная въ кой дюкянъ да влѣза?” Като вървишъ, нѣщо вѫтрѣ въ тебе ще ти каже: “Влѣзъ въ този дюкянъ!” Като влѣзешъ въ този дюкянъ, ще усѣтишъ едно приятно разположение. Влѣзъ въ този дюкянъ, който ти се посочва, глава нѣма да те боли! Излѣзешъ ли да си купувашъ платъ, но нѣмашъ вѫтрѣшно разположение, вслушай се въ себе си, ще чуешъ, че нѣщо вѫтрѣ въ тебе ти казва: “Върви си въ кѫщи, не купувай нищо сега!” Искашъ да си купишъ яйца, нѣщо ти казва: тѣзи яйца не сѫ за тебе, не ти трѣбвать сега. Чуешъ ли този гласъ, върни се. Другъ день имашъ разположение, купи тия яйца, за тебе сѫ. Всѣки день ти ще опитвашъ този Божественъ законъ. Ако хората го спазваха, добрѣ щѣше да имъ бѫде. За всѣки день има опрѣдѣлено меню, кой какво ще яде. Днесъ е опрѣдѣлено за тебе картофи, утрѣ баница, послѣ месо, слѣдъ това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега, ние сами си нареждаме менюто. Ти станешъ сутриньта и казвашъ на жена си: “Жена, ето какво ще наготвишъ днесъ” и започвашъ да изреждашъ. Не, ти ще кажешъ на жена си: - “Каквото меню ми е опрѣделено за днесъ отгорѣ, това ще сготвишъ.” Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: “Господи, кажи ми какво меню си опрѣдѣлилъ за днесъ!” Това е новата философия на живота. Дойдемъ ли до това положение, ние ще имаме общение съ много по-учени сѫщества отъ насъ, които сѫ прѣживѣли нашитѣ сѫстояния и сѫ дошли до едно по-високо разбиране на живота. Тѣ разбиратъ безсмъртието и ще ни въведатъ въ единъ правъ пѫть. Сегашнитѣ хора желаятъ това нѣщо, но като не разбиратъ езика на тия сѫщества, правятъ грѣшки, правятъ криви прѣводи и вслѣдствие на това страдатъ. Затова трѣбва нѣщата да се провѣряватъ. Ти четешъ едно съчинение, ще провѣришъ въ себе си, доколко сѫ истинни тия положения, които се прокарватъ въ него. Ти имашъ възможность да провѣришъ това нѣщо интуитивно. Интуицията провѣрява нѣщата моментално, а умътъ действува въ врѣме и пространство. Та азъ се спирамъ върху този въпросъ, именно, защото нѣкои казватъ, че това или е вѣрно, или не е вѣрно. Не, азъ казвамъ, че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е разуменъ, той не е двусмисленъ свѣтъ, нѣщата въ него сѫ точно опрѣдѣлени. Какво нѣщо е духовниятъ свѣтъ, по какво се различава отъ физическия, какви сѫщества има въ него, азъ ще ви кажа. Въ духовния свѣтъ има фонографи, заведени да свирятъ и тъкмо минавашъ покрай нѣкой фонографъ, чувашъ да ти пѣе: “Парице, парице, всесилна царице!” Ти мислишъ, че нѣкой поетъ пѣе. Вървишъ по-нататъкъ, виждашъ, че едно сѫщество се разхожда, замислено въ себе си и ти казвашъ: - “Видѣхъ едно духовно сѫщество.” Не, това не е никакво духовно сѫщество, това е само една мисъль, форма въ духовния свѣтъ. Ти прочетешъ нѣкѫдѣ една мисъль и си казвашъ: “Тъй казва този ангелъ.” Не, това не е никакъвъ ангелъ, това е само обявлението на нѣкоя мисъль. Най-послѣ ти ще влѣзешъ още по-навѫтрѣ въ духовния свѣтъ и дѣйствително ще видишъ нѣкое разумно сѫщество, което, ако запиташъ, какъ трѣбва да се живѣе, нѣма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прѣмо на въпроса и като се върнешъ отъ този свѣтъ въ физическия, ще видишъ, че всичко, което ти е казало това сѫщество излиза точно така, безъ никакво изключение. Ако ти си се прѣнесълъ и останалъ за по-дълго врѣме въ духовния свѣтъ, това сѫщество ще ти каже: “Ти трѣбва да се върнешъ вече въ твоя свѣтъ, защото около тѣлото ти сѫ събрани много хора и ако не се върнешъ, ще те погребатъ. Ти ще видишъ при леглото си майка си, баща си, брата си. Ти следъ една година ще постѫпишъ въ училище, ще свършишъ гимназия успѣшно. Послѣ ще постѫпишъ въ университетъ и него ще свършишъ успѣшно и най-послѣ ще станешъ писатель.” Туй сѫщество опрѣдѣля цѣлата програма на живота си. Ако всичко това се сбѫдне, питамъ: има ли въ какво да се съмнѣвашъ? Но ако туй сѫщество ти каже много работи и нищо отъ тѣхъ не се сбѫдне или се сбѫдне само 1/100 отъ всичко, ще трѣбва да се пазите. Мнозина отъ васъ иматъ такива шепнения и казватъ: “Духътъ ми говори отвѫтрѣ!” Че кому не говорятъ отвѫтрѣ? Всѣки апашъ може да ти каже: “Иди открадни това нѣщо!” Нѣкой казва: “Учительтъ ми каза да напиша това.” Че и нѣкой писатель може да каже: “Духътъ ми казва да напиша тази работа.” Много духове може да ви говорятъ, но кой е истинскиятъ Духъ, това е въпросътъ. Вие излагате името Божие на позоръ. Не излагайте името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори съ духовния свѣтъ, трѣбва да познава поне едно интелигентно сѫщество, трѣбва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано прѣдъ тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Нѣкой те пита: “Ами ти видѣ ли го?” - “Не, гласътъ му чухъ.” Че кой не го чува? Вечерно врѣме спишъ и нѣкой те вика: “Иване, Иване!” Станешъ, никого не виждашъ, никого не чувашъ. И българинътъ казва: Не се обаждай на такъвъ гласъ. Това сѫ хора отъ улицата, които те викатъ. Та казвамъ, като ученици на окултната школа не трѣбва да бѫдете лековѣрни хора, не казвамъ безвѣрници, но искамъ да бѫдете любители на великата Божия Истина и да не допущате въ сърцата си никаква измама. Нѣкой пѫть една измама може да влѣзе несъзнателно - нищо отъ това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. Прѣзъ васъ може да прѣмине нѣкоя невѣрна мисъль, но докато не я провѣритѣ веднъжъ, дважъ, не й давайте ходъ! Ами че ако азъ ви дамъ двѣ съврѣменни бомби и ви кажа: “Занесете тия бомби въ еди-кои си кѫщи и ги запалете, ще видите, каква хубава миризма иматъ тѣ”, трѣбва ли да изпълните тази моя заповѣдъ безогледно? Влѣзете въ кѫщата на Драганъ Стояновъ, поставите нѣкѫдѣ тази бомба, запалите я и си излѣзете. Отидете на друго мѣсто, поставите втората бомба нѣкѫдѣ, запалите я и си излѣзете - изпълните заповѣдьта. Да, но слѣдъ 20 минути тѣзи бомби експлодирватъ. Питамъ: Какъ ще се оправдаете? Ще кажете: “Такава била волята Божия.” Не е била такава волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислимъ разумно, да чувствуваме разумно и да дѣйствуваме разумно. Първото нѣщо: ще се пазите отъ заблуждения! Искамъ всички да бѫдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Дѣйствувайте сами, но сѫщеврѣменно ще употрѣбявате вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Чрѣзъ тѣхъ ще урегулирате вашия темпераментъ, вашия стомахъ, вашата нервна система, вашето кръвообръщение, вашата костна система, за да бѫдете единъ здравъ човѣкъ, способенъ за животъ, а не човѣкъ истерикъ, който да се заблуждава отъ всичко мимолѣтно минало край него. Ако ви дойде нѣкоя болесть, нѣма да се плашите отъ нея. Защо нѣкои пострадватъ? Защото не изпълняватъ. На мнозина отъ васъ съмъ давалъ извѣстни съвѣти, какъ да се лѣкуватъ, казвамъ имъ: “Тъй и тъй ще постѫпите.” Тѣ, слѣдъ като взематъ моитѣ съвѣти, отиватъ още при десетина души да се съвѣтватъ, какъ да постѫпятъ. Положението им се влоши и като дойдатъ до умиране, викатъ ме, молятъ се: “Учителю, спаси ме, азъ и дома ми ще повѣрваме.” Не, това е единъ изпитъ за тебе, ти самъ ще опиташъ силата си. Между тебе и Бога нѣма да викашъ никого. Кажи си: “Между Бога и себе си не пущамъ никого! Ако е да умра, никого нѣма да викамъ, къмъ никакъвъ лѣкарь нѣма да се обръщамъ.” Щомъ е да умра и безъ лѣкарь ще умра. Ако Господь ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господъ ми каже да повикамъ еди кой си лѣкарь, то е другъ въпросъ. Но ако не ми каже, никакъвъ лѣкарь не ми е нуженъ. Нѣкои, едва се разболѣятъ, казватъ: “Викайте еди-кой си лѣкарь, еди-кой си свещеникъ, еди-кой си пророкъ.” Това може да е единъ изпитъ за тебе, затова ти ще се поставишъ така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка и ще кажешъ: “Господи нека Твоята воля да действува върху мене, азъ ще изпълня волята Ти.” Казвамъ, мнозина отъ васъ боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болесть - треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте, обаче, че ако се натрупа у васъ повече вѫглеродъ, напримеръ, отколкото отъ другитѣ елементи, у васъ ще се яви единъ видъ болесть. Ако се натрупа повече азотъ, ще се яви другъ видъ болесть. Отъ натрупването на извѣстни вредни вещества въ човѣшкия организъмъ се раждатъ хиляди болести. Слѣдователно, никакъвъ излишъкъ не трѣбва да остава въ вашия организъмъ. Всичко онова, което употрѣбѣвате, вие трѣбва да го провѣрявате. Избѣгвайте всѣкакви недоразумѣния, всѣкаква дисхармония между васъ! Защо? Защото ако кѫщата на сѫсѣда ми се запали и моята ще се запали, близо е. Вие сте двама души, живѣете заедно, имате еднакви темпераменти и щомъ се натрупатъ вѫглеродни вещества въ единия и той почне да боледува, нѣма да се мине дълго врѣме и другиятъ ще започне да боледува. Еднообразнитѣ вещества носятъ еднакви резултати. Тия неестествени състояния носятъ всички нещастия въ живота. Вие, като ученици, ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но какъ ще прогресирате съ тия знания, които имате? Вие трѣбва да направите крачка напрѣдъ. Азъ забѣлѣзвамъ въ васъ единъ критически духъ. За да критикувате когото и да е, трѣбва да знаете подбудителнитѣ причини въ свѣта. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а отъ чуждитѣ грѣшки се поучавайте. Азъ искамъ всички да учите. Само така ще се създадатъ правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква отъ васъ? - Да се запалите отъ желание да учите. Въ васъ трѣбва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остарѣете прѣждеврѣменно и животътъ ви ще се обезсмисли. Такъвъ човѣкъ, като премине 40 - 50 годишна възрасть, ще каже: “Азъ остарѣхъ вече, животътъ нѣма смисълъ за мене.” Не, за човѣка, за ученика, който учи, нѣма старость. Старостьта, това е една привилегия за човѣка, да използува своето знание; младостьта е друга привилегия за човѣка, да използува силата, която Богъ е вложилъ въ него. Защото сегашниятъ старъ човѣкъ, слѣдъ като се новороди, може да бѫде младъ и сегашниятъ младъ, като живѣе дълго врѣме и придобие знания, може да бѫде старъ. Това сѫ само смѣни на състояния. Та онѣзи отъ васъ, които ме разбирате, ако искате да бѫдете здрави, използувайте това, което ви казвамъ. Външнитѣ хора започватъ да ни сѫдятъ, казватъ: “Тѣзи хора взеха да боледуватъ много.” Да и между васъ ще има заболѣвания, но единъ на хилядата. Такъвъ е процентътъ въ окултната школа. Щомъ има двама, трима, петима, десеть, сто души на хилядата, това е единъ неестественъ процесъ. И тогава ако заболѣвашъ, ще се запиташъ: единъ отъ хилядата ли съмъ азъ? Ако си единъ отъ хилядата, това е благословение, но ако не си единия, а отъ мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледувашъ. И тъй, у всинца ви трѣбва да се зароди желаниято да бѫдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения законъ, само за обмѣна. Трѣбва да туримъ въ себе си мисъльта, всички да бѫдемъ здрави по умъ, по сърце, по воля и по тѣло. И когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да викаме лѣкари, казвамъ: Този въпросъ е рѣшенъ вече. Ако вървите по законитѣ на старата култура, викайте лѣкари, но ако вървите по законитѣ на окултната школа, не викайте лѣкари. Лѣкаритѣ сѫ изпратени да лѣкуватъ свѣта, а за единъ окултенъ ученикъ болестьта не е нѣщо случайно, тя има свое прѣдназначение. Казвамъ за себе си, за своята душа всѣки ще търси своя вѫтрѣшенъ лѣкарь. За всички има единъ вѫтрѣшенъ лѣкарь. Той е лѣкарь надъ всички лѣкари. Като намѣрите този главенъ лѣкарь, него ще питате, кой асистентъ да викате. Тъй трѣбва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трѣбва да гледа на въпроса и всѣки лѣкарь окултистъ! Когато повикатъ единъ окултенъ лѣкарь при нѣкой боленъ, той трѣбва да се обърне към Бога и да Го запита: “Господи, да отида ли при този боленъ?” Има много съвѣстни лѣкари, които като ги повикатъ при нѣкои болни казватъ: “Азъ не съмъ разположенъ, нека дойде другъ лѣкарь.” Какъ се повдига авторитетътъ на единъ лѣкарь? Когато на 100 души болни лѣкарьтъ излѣкува 99, а само единъ не може, авторитетътъ му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а единъ излѣкува, авторитетътъ му се губи. Ако този лѣкарь иска да възстанови авторитета си, трѣбва да излѣкува на 100-тѣ най-малко 70, 80 души. Ако спазва законитѣ на темпераментитѣ, ще има отлични резултати. Сегашнитѣ болести, обаче, се дължатъ и на други причини, за които нѣкой пѫть ще се спра да ви поговоря. Сега, туй прѣсѣване между васъ е необходимо. Азъ ви казвамъ, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква отъ васъ едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но съ това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорностьта за васъ е по-голѣма. За всичко това, което съмъ ви говорилъ, невидимиятъ свѣтъ изисква поне 1/1000 часть от него приложение. И ако тази 1/1000 часть не се приложи, никакво извинение нѣма. Не искамъ 1/1000, но искамъ само 1/1000 часть приложение. Ако приложите само 1/1000 часть отъ всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви, напримѣръ хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете единъ малъкъ опитъ съ нея. Въ деня, въ който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човѣкъ когото намѣрите и ще видите, какво ще стане съ хремата. Хване ви главоболие, гърдоболие или каква и да е друга болесть, направете най-микроскопическото добро и болестьта ви ще изчезне. Направете този опитъ, да видите, вѣренъ ли е или не. Вие като заболѣете, казвате: “Идете кажете на Учителя да се помоли заради менъ.” Знаете ли на какво мязате вие въ този случай? Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Въ Америка имало единъ много духовитъ проповѣдникъ, който тъй проповѣдвалъ, че цѣлата публика се кѫсала отъ смѣхъ. Той разправялъ единъ случай отъ своя животъ, като проповѣдникъ. Викали го при единъ много богатъ човѣкъ, членъ на църквата, който сериозно заболѣлъ, искалъ да се помоли за него. Проповѣдникътъ отива при болния и му казва: “Не мога да се моля за тебе, ти не си направилъ никакво добро, азъ не мога да колѣнича прѣдъ Господа за тебе, нѣма какво да Му кажа”. -“Моля ти се, ще умра!” -“Не, докато не дадешъ нѣщо за Господа, ако не обѣщаешъ поне половината отъ имането си, азъ не мога да се моля за тебе. Не мога да колѣнича на голата земя. Ще дадешъ нѣщо и то много, за да ми бѫде меко, като вълна подъ колѣнетѣ. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човѣкъ даде нѣщо. Иначе, колкото и да се молишъ, ще умрешъ”. Казвамъ, отъ всинца ви се изисква такава вѣра, която и планина да прѣмѣства. И Христосъ не казва да имате вѣра голѣма като камилски яйца, но казва: “Ако имате вѣра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се прѣмѣсти, ще се прѣмѣсти.” Туй малкото зрънце, това е 1/1000 часть, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да прѣмѣствате. Не трѣбва да бѫдете лековѣрни, но да ходите вѣ живота си съ непоколебима, разумна вѣра. Тази вечерь ще ви дамъ едно правило, съ кои хора да дружите и отъ кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които сѫ много добри и ония които сѫ много лоши. Тѣ сѫ безопаснитѣ хора. Ония пъкъ, които сѫ малко добри и малко лоши, тѣ сѫ опасни хора, защото като се смѣси отъ доброто малко и отъ лошото малко, отъ тѣхъ става една каша, една амалгама. Лошиятъ човѣкъ поне си казва: “Да знаешъ, азъ съмъ лошъ, пази се отъ мене.” Онзи пъкъ, който се вие като змия, мѣси и доброто и лошото, пази се отъ него! Такива лѫжци не приемамъ въ кѫщата си. Такива ученици въ школата не обичамъ да има. Прямота трѣбва да имаме въ отношенията си! Два вида герои има въ свѣта. Ако единъ човѣкъ бѫде постояненъ въ Добродѣтельта, постоянно прави добро, но направи ли една погрѣшка, има доблестьта да я изповѣда, това е герой човѣкъ! Другъ човѣкъ, който грѣши много, но кае се, изповѣдва се прѣдъ Бога и се изправя и това е герой човѣкъ. Онзи човѣкъ, обаче, който служи и на дявола и на Бога, той е най-опасенъ човѣкъ. Та казвамъ, ще слушате когато Господь ви говори. Когато Господь говори, Той товори едноврѣмено и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасность да не изпаднете въ едно вътрешно заблуждение. Казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде крѣпъкъ, силенъ. Азъ искамъ принципътъ на Любовьта да проникне въ васъ, да бѫдете достойни да носите това учение въ неговата пълнота. Тайна молитва Мото прѣзъ цѣлата седмица: “Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.” 3-та школна лекция на Общия Окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 29.Х.1924 г. София
  13. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРАТА ПОСТѪПКА Размишление Ще имате за слѣдния пѫть темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовния човѣкъ.” Въ всички вѣкове ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, безъ обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама отъ това жито, да се храни съ него или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко[то] жито въ хамбара ли или въ стотѣ грама жито, турени въ стома-ха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието, могатъ да бѫдатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкои казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде добъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото въ слизането, не е доброто и въ качване-то. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ целъ да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкои казватъ: “Да се качваме!” Качването не е всѣкога добродѣ-тель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: “Той слѣзълъ.” Туй още нищо не доказва. Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: Защо се е качилъ? Нѣкои отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: “Учительтъ казва да се качваме.” За какво да се качвате, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да функционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо - набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ и кой - добъръ. Само Богъ има право, привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни резултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкарьтъ не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: “Той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ.” Ние, обаче не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря. Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частность една постѫпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Азъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този - на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайна-та сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употрѣбяваме думитѣ “може да бѫде добъръ”. Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагогията, или въ етиката? (- Утилитарното схващане: доброто това полезното или най-голѣмото благо за по възможность най-голѣма часть хора.) Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмъ добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣма ли тия три качест-ва, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ Любовьта; свѣтлината иде чрѣзъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате, не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ нас. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро. За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото азъ, като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хора ще разбератъ това нѣщо или не, за Божествения свѣтъ е безраз-лично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти предизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ нас въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по-великъ актъ отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да действува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени сѫщества взиматъ участие. И тъй, всѣка постѫпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: “Сега имамъ по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.” Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постѫпка. Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бѫдатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? - Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута, която изживѣваме въ сегашния си животъ, е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете съ живота. Вие не можете да кажете: “Азъ сега си имамъ работа. Ще върша това - онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла.” Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ сѫщества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: “Това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра!” Добрѣ, вие, които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна кѫща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия. Какво ще правите? - Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ, защо не останете да си градите кѫщата? Нали имате друга филосо-фия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприя-тель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате: “Ние сме сериозни хора!” Кажете ми, дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсѫждение. Мислите ли, че Господь не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? - Може. Както градите кѫщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо? Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратиха на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра, не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайность, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по-важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта. Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисъль. Азъ искамъ всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? -Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармо-нично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той, дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става, мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: “Дѣ е пѫтьтъ за Ситняково?” Казва му: “Ще държишъ все лѣвата страна.” Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: “Ситняково ще е това”, обаче то излѣзло Якоруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече, замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли. Молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, следъ четиридневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: “Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има”. Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не ходете сами въ този свѣтъ, трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия, или Господь, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: “Чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрихъ пакъ на сѫщото мѣсто. Започнахъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ или действително съмъ на земята.” И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якоруда. Въ Писанието се казва: “Въ доброто не трѣбва да има отлагане.” Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията въ насъ сѫ външни, физически. Всички физически неразполо-жения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ, това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2 - 3 дни, като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: “Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ.” И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата сѫществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ неща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: “Какъ да забравимъ?” Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата “мразя”. Качили сте омразата тъй високо и казвате: “Слушай, слѣзъ отъ тамъ!” Вие й заповѣдвате, но тя слиза ли? - Не слиза. Омразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбва да направите? - Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума “мразя”. Воля трѣбва, рѫка трѣбва - нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата “мразя”, а послѣ съ думи казвате: “Искамъ да се махне тази дума отъ тамъ.” Значи, вие й заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ ваша-та рѫка и трѣбва да се изтрие пакъ отъ вашата рѫка, а не да й се казва съ думи: “Слѣзъ долу!” Съ думи тя не може да се махне, но съ рѫка - може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща отъ 7-8 етажа, обаче забатачите съ 5-6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отивате въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, отъ тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: “Стоянчо, какъ върви тази кѫща?” -“Забатачихъ.” -“Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхъ.” Питамъ, този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята омраза? - Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: “Заповѣдайте въ дома ми.” Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи омразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постѫпка въ свѣта, ние заличаваме омразата. Не е достатъчно само да кажете нѣкому: “Азъ те обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра”, но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правите, е слѣдното: написвате на дъската думата “любовь”. Казвате: “Гори ми сърцето за тебе.” Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духъ, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ; щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ. Слѣдователно Любовьта ангажи-ра всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? - Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ “новораждане”. Това “новораждане” не е обикновеното раждане. Новороди-лиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души, като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духъ нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ, безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте или въ формата на птичка, нѣкое животно или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ - изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ духове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други - въ формата на най-хубавото растение; трети - въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети - въ формата на нѣкой ангелъ - изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да дѣйствувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употрѣбите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкои нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане. Христосъ казва: “Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога.” Та казвамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ духове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣхнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? - Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдеще щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдова-телно въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: “И безъ добро може.” - Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате: “Ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая.” - Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣделени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истинскитѣ философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка: вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкои работи, но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣвате въ моята искреность. Допуснете обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣне, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовностьта ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? - Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакатъ съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? - Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене на доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхъ не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: “Сърцето ми гори.” Туй горене не е отъ Божественъ произходъ, Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнятъ лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатилъ главата. Това е актьорство. Когато страдашъ трѣбва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте колко сѫ смѣшни съврѣмен-нитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: “Съ този кръстъ всичко побѣждаваме.” - Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнесe. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ насетнe не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десеть пѫти ще се изпотишъ, докато го изнесѣшъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдатъ, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ те. Казватъ: “Турихъ кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!” Чакай да видимъ силата ти де, дали кръстътъ е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посвѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ: не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мѫчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ, като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драга-новъ казалъ на Петко Стояновъ една обидна дума. Какво означава това? - Турилъ му едно малко кръстче и той казва: “Знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ?” Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество и като се намѣ-ришъ въ тази тъмна нощь геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсѣмъ самъ, кажи въ себе си: “Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се измѣня. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ.” Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволътъ те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, непобѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобедими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да те намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ, както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придо-биемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣ-тели. Това е законъ. Сега, ако вие на усвоите този законъ, каквито други планове и да имате всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гизо, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? - Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? - Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: “Азъ за такива страдания ли съмъ роденъ?” Не, азъ ви пи-тамъ: кой отъ васъ е роденъ за страдания като Христо-витѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? - Ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на Христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: “Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите.” Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпитания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти за страда-нията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача и вие току отивате да питате този - онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1-2 задачи нерѣшени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: “Ние сме хора отъ новото учение.” Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкои казватъ: “Несъгласие има между насъ.” Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣдизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възви-шенитѣ духове се учатъ въ небето и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: “Хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра?” Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раздѣляте това число на 2 и получавате 50,5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби, въ едната нося празно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захаръ въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: “Знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение?” - “И моето учение!” - “Да, ще ти докажа.” Изваждамъ празното шише и му казвамъ: “Това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него.” Отваря той шишето, гледа, празно шише. Казва ми: “Азъ празно шише ли съмъ?” Питамъ го: “Ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ?” - “Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ?” Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му: “За втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Разликата е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно, а моето пълно, иначе и ти си човѣкъ като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига.” Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо търси нѣкой да го обича - празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкои отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкои отъ васъ правятъ такива опити и нека продължаватъ. Нѣкои сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: “Какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше?” Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: “Много хубаво бѣше и брашното, и дрѣхите и обущата, всичко излѣзе много хубаво.” Вие отивате при нѣкого и го запитвате: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ брашно.” На тази дума, на тази любовь сега вие трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата “брашно”. Ще го запиташъ пакъ: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ обуща.” Пакъ написвате на дъската думата “обуща”. Казвате: “Азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ.” Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бѫде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега, споредъ старото учение, ще се събератъ въ камарата, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назнача-ватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцата на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния, а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престѫпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не [е] въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, затова казвамъ: вложете капитала, който имате! Вложете го въ Божествената банка. Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние, като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божественна свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовь по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто, тъй както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимъ, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава да мисли, че е силенъ. Запримѣръ, военниятъ, докато носи шашка* е силенъ, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ, докато кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ, докато има перо, е силенъ; сѫдията, докато носи гердана съ знака на правосѫдието на врата си, е силенъ; пълководецътъ, докато има войници задъ него, е силенъ, но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ. Важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Всѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно, за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно, то е случайно въ вашия животъ. Туй, което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хора, има и слѣднята мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и досега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хора не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ - като старъ. Добро-то се отнася еднакво и за младия и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро, което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? - Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се подвигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като й каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употрѣбяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 - 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ употрѣбяватъ нѣкои възбудителни средства като опиумъ и други, но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: “Този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба.” Хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почувствувалъ, че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него, за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: “Като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ.” Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерата, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на другаритѣ си: “Оставете се, този човѣкъ оживѣ.” Америка-нецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: “Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ.” Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главата-рьтъ казва: “Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо.” Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество, за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва: “Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.” Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря: “Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно!” Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на хотела, дето живѣялъ. Какво било учудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: “Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ!” Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опасности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще продаватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии, тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: “Не плащамъ нищо за балсамиране.” И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкои казватъ: “Отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫть и нищо не придобихъ.” И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? - Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Хората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ, на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоя-телность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ. Това е приятното въ живота. Тази лоша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжалявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдрость, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротость и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади и между стари. Всичко друго което правите вънъ отъ туй, е отъ лукавого. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате, да имъ ставате суфльори и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме отгорѣ да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ отгорѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, има нѣкои отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ и между старитѣ има такива, да не могатъ да се молятъ. Ами че молитвата е първия актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкои хора, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, но безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да влиза и да излиза гладко, тихо, като че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най-великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: “Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.” Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: “Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?” Господь казва: “Тукъ не става въпросъ за грѣхове.” За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно, нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ, ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква празна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь и то каква любовь? - Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: “Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫть ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга. Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението [за] нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе ни. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: Влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: “Като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка.” Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пуснатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младо-женикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите, единъ часъ ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ, животътъ има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, пос-тоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: “Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа.” Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление 2-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 22.X.1924 г. София --------------------- *шашка - сабя
  14. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ Размишление Да се изпѣе “Духътъ Божий”. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба. Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.” Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна. Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга. Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще