Jump to content

astroarch

Потребител
  • Мнения

    8
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

astroarch last won the day on Януари 3 2012

astroarch had the most liked content!

Обществена Репутация

1 Bad

Относно astroarch

  • Ранг
    Потребител

Profile Information

  • Пол
    Мъж
  1. astroarch

    1925_04_21 Възкресение

    Аудио - чете Цвета Коцева Издание 2007 г., София КНИГА: Възкресение, Издателство Бяло братство Възкресение С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят. Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място. Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро. Някой кораб потъва. Аз, не че не съчувствам, но казвам на тия братя, които заминават: “Освободете се, излезте вън от тялото си и вземете знамето нагоре, знамето на Любовта.” Развейте горе знамето на Любовта. Вас пращаме мисионери сега, проповядвайте сега в България. Казват: “Горкият човек умря!” Не, ние го пратихме за мисионер. Всички, които заминават сега, стават мисионери. Които са вързани, развързваме ги, за да отидат на работа. Казваме им – ще работите. Това е правият път. А тия, които остават на земята, не трябва да чакат времето, когато умрат, та тогава да отидат горе да работят, а трябва да работят тук, тук да развеят знамето на Любовта. Тук-там ще намерите някоя душа, на която ще помогнете. Има нажалени, наскърбени, натъжени души. Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? – Те са оставили тука робошките, онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите. Ако някой те попита: “Как да повярвам в онзи свят?” – ще кажеш: “Аз ида оттам.” Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж. Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага. Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко. Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините си и вие виждате. Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви. Там, и хубавото и дяволското се размесват във вас, и умът ви се разбърква. Вие като минавате през тази зона трябва да имате будно съзнание. Ще замрежите очите си и тъй ще минете. Тъй че, всяка вечер вие ходите и се връщате от онзи свят. Въздушната власт със своя кинематограф ви размътва умовете. Онзи свят вие ще донесете в тоя свят. Всеки един човек има съобщение с онзи свят. Ако няма съобщение, той не може да живее. И между животните има ясновидци – те виждат духове. Гледаш някоя котка наближава някое кюше, вторачила се там, като че вижда нещо. Наежила се -вижда нещо. Ти гледаш – няма никой. Как ще си обясниш това? – Ясновидка е тя, вижда нещо. И конят е ясновидец. Често той вижда засадата, която ти не виждаш. Оставиш ли се на коня, той няма да те преведе през пътя на засадата, а ще те преведе през друго място. Мишките и плъховете също са ясновидци. Когато ще потъне някой кораб, всички мишки и плъхове изскачат предварително; преди да се разберат хората, мишките и плъховете са навън. Как узнават те това нещо? – Ясновидци са те. Когато видиш, че плъховете се разбягват от някой кораб, ти нямай доверие в този параход. Плъхът е ясновидец – вижда, че корабът ще потъне, а човекът не знае това нещо. Всеки един от вас може да узнае това нещо предварително – щом идеш до един кораб и се готвиш да влезеш в него, но сърцето ти се стяга, не влизай в него. Остави билета си и се върни. Щом отиваш до един кораб и сърцето ти е отворено, весело, тогава си купи билет и влез в кораба. Това е общо правило, то се отнася до всички случаи в живота, а не само до случая с парахода. Отиваш на станцията, искаш да заминаваш за някъде, но сърцето ти се стяга. Вземи си багажа и се върни назад. Като ви се стяга сърцето идат катастрофите в живота. Животните се подчиняват на това вътрешно чувство, а човек не се подчинява. Човек казва: “Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм си взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората? Какво ще помислят?” Тук имаме една мома от Македония, наречена Султана. Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през планината. Като вървяла, вътре в себе си чула един глас – не пътувай, спри се на това място и не мърдай. Спряла се там и стои. Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда. И на сутринта какво вижда – ако би направила две крачки, щяла да падне в пропастта! Когато чуеш този вътрешен глас да ти казва: “Спри се!”, спри се и нищо повече! Не философствай, намираш се две крачки пред пропастта! Ние казваме: “Защо да се спра, да ме духа вятърът, да ме вали дъждът цяла нощ?” По-добре е да те кваси дъждът, отколкото да паднеш в пропастта. Дъжд, вятър – ти ще спреш и ще се молиш. Сутринта Господ ще ти каже: “Не по този път, а по тази пътека трябва да вървиш!” Това трябва на всинца ви. Всинца имате добри желания, но знайте, че в света има шпиони, не само видими, но и невидими. Тъкмо ще направиш нещо добро и ще дойде някой веднага и ще ти каже: “Не, не прави това!” Не, Божия глас ще послушаш. И в старо време е казано – нашата борба не е с плът и кръв. Духовете не са хиляда, не са и един милион, но повече духове има. Има князе на 200 милиона войници; има князе на 400 милиона войници; има князе на 800 милиона войници и т. н. Ще се молиш на Бога. Това са милиарди духове, които, като те налегнат, че като почнат да ти шушукат със своята артилерия – ш-ш-ш-ш-ш... Отвсякъде шушукат – и отгоре, и отдолу. Християнинът трябва да бъде като един екипиран кораб, да има всички приспособления за пътуване. Вълните ще го блъскат, но корабът да си върви. Турците казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно да ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина. Аз я четох.” Последната новина е – “Бог е Любов.” Всяка друга новина е стара новина. “Бог е Любов”, в която няма никаква промяна, никаква измяна. Бог е животът, в който няма смърт. Това е новото, което аз зная, а всичко друго е стара новина. Някой от тия духове ще ти подшушне: “Да, но въпреки това, хора са умирали!” Не, ти не слушай това. Ти си го слушал милиони пъти. Новото, което трябва да знаеш, е, че Бог е Живот. Най-новото е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас. И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни. Умни сте, само че дяволът във вас е глупав. Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина. Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма. Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека. Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ. Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа. Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам! Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат? Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът. Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има. Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия. Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?” Ще приложите Божията Любов, нищо повече. Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията. Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение. Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението. Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно. Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво. Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?“ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: “Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката.” Тоя вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: “Аз не мога да дойда при тебе.” И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е, когато започвате с Името Божие. Някои казват: кога ще се оправи светът? Лесно ще се оправи, когато му дойде времето. Постъпиш ли така с един, ще тръгнат след тебе и втори, и трети и четвърти, и колкото повече вървиш нататък, все повече и повече ще се увеличават, ще станат 50, 100, 1000, 10 000, 100 000, 200 000 и т.н. За една година ще станат цяла армия. Най-голямата армия в света. И ако всеки един, който е излекуван, тръгне след вас, в скоро време ще се съберат цели армии. И само така може да се оправи светът. Това се нарича мобилизация! Ще влезете в света и ще почнете да мобилизирате. Ще отидете при някой болен и ще го лекувате. Най-първо ще го излекуваш физически. После ще го научиш да чете. За един час ще изучи цялата азбука... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае да срича. На другия ден ще мине I-во отделение, след това ІІ-ро отделение, след това Ш-то отделение и на четвъртия ден IV-то отделение. След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета. Ние говорим за онези, които са възприемчиви. Този, който е възприемчив, само той си припомня. Че колко пъти той е свършил университет? Аз ще му кажа: “Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря. Спомняш ли си?” – Спомням си. “А пък преди две прераждания ти свърши университет в еди-кой си град. Спомняш ли си това? След туй умря.” Той ще каже: “Да, спомням си...” “И когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.” Ще ви научи, значи ще ви припомни. Ще ви научи на всичко, ще ви научи на Силата Божия. Ние само ви припомняме нещата, които сте забравили. Беседа*, говорена от Учителя на 21 април 1925 год., III ден на Великден, вторник, 1 часа след обед, в София на улица „Опълченска“ №66, Преписано от оригинала, донесен от бр. П. Епитропов, Бургас, 28 май 1925 г., Възнесение. * Тази беседа не е отбелязана в нито един от каталозите и не е издавана досега. Може да се причисли към вида извънредни беседи. Ако се съди по различните каталози, в интервала от 15 април до 14 юни 1925 г. не са четени беседи. Причините за този факт не се отбелязват никъде. Беседа със заглавие “Възкресение” е четена на 22.02.1928 г., публикувана в книгата “Малки и големи придобивки” (ООК, г. VII, т. 2, изд. 1936 г.). Друга беседа със същото заглавие е четена на 30.10.1932 г., публикувана в книгата “Думи на правда” (НБ XVI серия, т. 2, изд. 1996 г., ИК “Сила и живот”).
  2. Добавяне на беседата ВЪЗКРЕСЕНИЕ, 19250421* - сканирана, проверена и добавена, но трябва да се качи и скенът и да дадем линк към него!! http://petardanov.com/index.php?/topic/12581-1925-04-21-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/#entry12864 * липсва в каталога на Елена Андреева
  3. Аудио - чете Диана "Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934 -1935) Том 2, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3 Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ „Отче наш “ Чете се резюмето на темите: „Разликата между птиците и рибите“. Четоха се темите: „Понятията добро и зло“. Пишете следващия път върху темата: „Отличителните черти на грозотата и хубостта“. Обективни и субективни разсъждения. Нещата в света се създават при известни условия. При какви условия се създават скъпоценните камъни, диамантът. Диамантът при обикновени условия не може да бъде създаден. Значи какво се изисква, за да се създаде диамантът. Голяма топлина и налягане. При какви условия се е явило доброто? Доброто се е явило при известни условия. Трябва да разсъждаваш. Вие вземате като дадени числата 1, 2 и т. н. Как ще определите свойствата на 1, 2, 3, 4, 5, 6. Нека всеки определи за числата 1, 2, 3, 4. При какви условия се е явило четири, или числото 3, или 2, или 1? Вие ще ги вземете в тази форма, в която сега съществуват. И оттам ще проследите техния произход. Сега представете си, че имате един съд, да кажем А (фиг. 1). Ако в този съд наливате вода и ако тази вода е чиста, тя няма да има никакви утайки. Но ако във водата има известни твърди вещества, какво ще стане с тях. Къде ще паднат? Ще се утаят на дъното. Значи най-тежките вещества падат на дъното, леките ще бъдат по средата, а пък най-леките горе. Ако турите пясък и налеете вода, какво ще стане? А ако налеете спирт? Нещата се утаяват. Кое се утаява − по-рядкото или по-гъстото. В тинестата вода водата ли се утаява или тинята? Водата ли напуща тинята или тинята водата? Кое пада? По-тежкото, нали? При дадени условия тежките частици, които са във водата, постепенно падат на дъното и се утаяват. Фактите са разпокъсани. Ще кажете: „Нас какво ни интересува сега, че водата се утаява.“ То е цяла наука. Има четири неща, които трябва да ви занимават: Светлината, въздухът, водата и храната. Тези четири неща никога не трябва да излизат от ума ви. Не да мислите за тях, но вие трябва да разбирате техните закони. Ако вие не разбирате законите на светлината, винаги ще се спъвате. Ако не разбирате законите на въздуха, винаги ще се задушавате. Ако не разбирате законите на водата, винаги ще съхнете. И ако не разбирате законите на храната, нищо повече. Ако някой от вас би казал, че без светлина може, без въздух може, аз бих желал да направя един опит. Някой може да каже, че и без вода може. Не може. Казвам: Когато едно вещество се утаява, къде се утаява то? Най-първо ние виждаме, че водата се повдига във въздуха във вид на пара. Когато тези пари станат на капчици, постоянно се утаяват от високите пластове на въздуха и водата постоянно пада във вид на капки. Сега ако въздухът не съществуваше, а водата беше съществувала, водата би ли се вдигнала горе в пространството? Не би се вдигнала. Но да допуснем, ако нямаше твърдо вещество, каквато е сега нашата земя, то къде би се събрала водата? Следователно твърдата материя е като основа за събиране на водата. Каква е основата на въздуха? Въздухът на какво се крепи? По аналогия ще кажете, че въздухът се крепи върху водата. Ако водата се крепи върху твърдата почва, то въздухът крепи ли се върху водата? Твърдото, течното, въздухообразното и светлообразното състояние, това са форми на едно и също вещество. Някой може да ви каже сега: „Твърдата почва, това е замръзнала вода.“ Какво трябва да разбираме под думите замръзнала вода. Според сегашните разбирания, според сегашната наука от какво е направен въздухът? (От кислород и азот.) А водата е съединение на кислород и водород. А пък твърдата почва, твърдото вещество? Когато се разглежда този въпрос има една щекотлива страна. Вие като че се намирате в едно състояние, както когато се събират много певци на едно място. Преди да са се опознали, всеки певец го е страх да стане да пее, защото може да го критикуват. Не иска да си създаде неприятност. Ако той е уверен 100 на 100, че ще пее добре, ще стане. Но ако има малък дефект, ще чака да станат другите. А като пеят първият, вторият и т. н., ще дойде разположение да пее. По-рано казва: „Не съм разположен да пея.“ Не че не е разположен, но го е страх. Неразположението показва страх. Когато казват „аз нямам вдъхновение“, то е страх.“ Страхът парализира всичките неща. При това неразположение той казва: „Среда нямам, вдъхновение нямам.“ Това са разни имена на страха. В дъното е страхът. Вас ви е страх. Защо ви е страх? Страх ви е от мечка, защо? Какво прави мечката? Страх ви е от нейните лапи и зъби. От какво ви е страх при змията? От нейната отрова. От какво ви е страх при човека? Страх ви е от някои писатели да не би да напишат нещо във вестниците срещу вас. Страх ви е да не каже някой обидни работи за вас. Страх ви е от силния, защото може да ви набие, да ви счупи ръката. За силния юнак е лесно да ви счупи крак, да ви разтърси. Казвате: „Добро и зло.“ Допуснете, че някой ви попита: „Какво нещо е обективно добро и обективно зло? Съществуват ли те?“ Някои от вас ще кажат, че съществуват, а други ще кажат, че не съществуват. Как е възможно това, което не съществува, да се говори за него. Злото и доброто имат отношение към човека, към разумното в света. Разумните същества са разделени на два лагера. Едните се занимават с рядката материя, с най-фината материя, която е възможна в битието. А пък другите се занимават с най-гъстата материя, която учените хора на земята изучават. А пък други се занимават с една гъста материя, която учените хора на земята не познават. Злото е най-гъстата материя. В тази материя нашата светлина е като смола. Аз ще ви дам сега тези контрасти. Злото е най-гъстата материя. По-гъста материя няма в света. А пък по-рядка материя, по-фина материя от доброто няма. Да бъде нещо по-определено, по-конкретно. Казва се в Писанието: „В който ден ядете от този плод, ще умрете“. Щом тази гъста материя влезе във вас, ще разруши вашето устройство. Това е истина. Ако ви дадат една доза отрова, какво ще стане с вас. Сега гъстата материя е тази, в която въздух не може да проникне. Водата може да проникне в твърдата почва, в твърдата материя. Въздухът може да проникне във водата, а пък светлината прониква във въздуха. Те се проникват едни други. Така че, ако вие сте умен човек, вие може да извадите вашата вода от твърдата почва. Може да извадите въздуха и светлината от твърдата почва, а пък ако сте глупав, при тази твърда почва ще умрете като един светия. Хората ще ви считат за светия, а пък вие сте умрели от недоимък на ума. Разбира се сегашното съзнание, което съществува в света, то е произволно. Количеството на водата, която съществува на Земята, не е произволно количество. И тежестта на нашата Земя не е произволно количество. Въздухът и той не е произволно количество. И светлината, която постоянно иде към Земята, и тя не е произволно количество. Те са определени количества. Сега този предмет не ви интересува, понеже в дадения случай вас ви интересува друг въпрос, по-съществен за вас. Аз разсъждавам. Вас може да ви интересува твърдата почва. Може да ви интересува възудухът. Може да ви интересува светлината. Ако някой се интересува от светлината, ще видите, че постоянно е пред огледалото. Маже се, кичи се. Щом се интересува от водата, постоянно е в банята, ще се мие, ще се чисти. Щом го интересува твърдата почва, турил си е крака и седи на някой стол. Вие учите сега свойствата на твърдата почва. Твърдата почва е устойчива. Като седнеш на нея, не можеш да потънеш, утайва се. Що е утайка? Веществото от някой планински връх е слязло и се е наслоило долу. Значи от горе е слязло към ниското. Една утайка отгоре надолу може ли да отиде? Сега интересно е, кое е онова във вас, което ви заставя да разсъждавате, кой е центърът, около който вие се въртите. Щом срещнете едно разумно същество ще видите, дали носи разумно число или не. Това щастливо чело ли е? Това щастливо чело ли е? Това щастливо чело ли е? Съществуват известни числа в природата, които са нанесени на човешкото лице. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 - всички са нанесени. Това е странно, нали? Как се пише думата „зло“ на български? Като разложим това, ще имаме следното (фиг. 5). Тук са трите букви з, л и о. Значи този човек има крака, но няма ръце. Човек без ръце. Злото е човек с крака, може да рита, но не може да работи. Значи липсва му нещо разумно. Ръцете всякога представят разумното в човека. Човек се отличава от животните по своите ръце. У животните има четири крака. А у човека има ръце, които изразяват неговата воля. В злото, както е на български, ръцете ги няма, а има само краката (фиг. 6). Следователно злият човек винаги има стремеж към добрия. Злият ще подири добрия човек, за да има на разположение неговите ръце. Един зъл човек, като намери добрия, какво ли няма да направи, само да го вземе на своя страна. И да се възползува от ръцете му. И всичките хора искат да подчиняват другите, те да заповядват, а другите да вършат. Питам тогава: Когато вие искате да заповядате други да направят нещо, вие добри ли сте или лоши? Вие искате да заповядвате, казвате: „Направете това!“ Сега да разложим думата добро. Това не е абсолютна истина, това са относителни неща. Да се намерим на думи, на разговори. Доброто, това е човек с ръце (фиг. 7). Съзнателен човек, който разбира вече законите. Доброто е онзи метод, чрез който човек може да прояви своята воля във висшите светове. И добрият човек, при каквито и условия да го поставиш, той може да излезе от най-мъчните условия. Добрият човек е онзи, който може да излезе от най-лошите условия. А пък лош човек е, който не може да използува и най-добрите условия. Той е лош. Лошият човек и като го турят при най-добрите условия, не може да ги използува. Някому искаш да напишеш: „Искам да бъдеш добър.“ Ще напишеш тази фигура. Той ще се посмее и ще каже: „Детински работи.“ Може някой художник да направи от това цяла картина. Някой учен човек ще се хване за корема от това и ще се смее, а един художник от това може да нарисува една отлична картина. Ще мислят другите ден, два, ще кажат: „Какво ли иска да каже?“ След десетина години мислене ще кажат, че е много дълбока работа. Когато знаеш как да го направиш, е дълбока работа, а пък когато не знаеш как да го направиш, става плитка. Разбраните работи са онези, с които в даден случай можеш да направиш един малък опит. Вие всинца сте имали опитност. Някой път седиш, искаш да отидеш някъде. Имаш желание да отидеш, но в тебе има нещо, което ти противодействува. Едно ти казва отвътре: Стани, тръгни еди-къде си. Станеш, погледнеш времето, облаци, вятър. Не че външните неща те спират, но казваш, че вътре нещо те спира да не ходиш. Един казва: „Ходи.“ А друг казва: „Спри.“ Спираш се и си казваш: „Няма да отида сега.“ След като решиш да отидеш някъде и отложиш, кое е правото положение: да отидеш или да отложиш? Аз говоря сега за един нормален свят. Според мен има състояния здравословни, има състояния болезнени, различават се. Здравословните състояния на живота представят една област, а нездравословните − друга област. Здравословните състояния представят една широка област, нездравословните състояния са болезнени. За пример, ако сте болен и лежите на едно легло, при вас ще дойдат лекари, сестри, ще се обхождат много добре с вас, но все таки в тая болница вие нямате условия. Ако седите в една болница десет години, какво ще научите? И там ще научите нещо. Ако десет години учите в университета или в една колегия, това, което учите там, и това, което ще научите за десет години в болницата, ще си приличат ли. Злото е болница. Да си лош, ти си в болница. А като си добър, ти си в училището. Та казвам: Изучавайте здравословните процеси. В човека има два процеса. Единият процес е болезнен. Болезненият процес всеки ден се случва. Ти вървиш, удариш си крака. Това е болезнен процес. Дойде комара и те ухапе. Това е болезнен процес. Мухата кацне някъде, това е болезнен процес, волът те мушне с рогата, това е болезнен процес. Някой учител ще ви скъса в училище, това е болезнен процес. Турят ви една ниска бележка, това е болезнен процес. Не ви приемат някъде, това е болезнен процес. В живота отделяйте болезнените процеси от здравословните. Не ви приемат някъде, в болница сте. Турили са ви слаба бележка, в болница сте, оплаквате се от живота си, в болница сте. Не сте причината вие за това. Погрешката е във вас, а причината не е във вас. Причината е в баща ви, в майка ви, а погрешката е във вас. Да обясня малко въпроса. Представете си, че вашият баща ви е дал тежък предмет да го занесете на работа. Той ви казва, че желязото е малко остро, да внимавате, да не го изтървете. Той става причина сега за вас. Казва да го занесете някъде. Но по невнимание от ваша страна това желязо пада на вашия крак и какво става? Вие казвате: „Ако баща ми не беше турил това желязо на гърба ми, нямаше да ударя крака си.“ Не казвате: „Ако аз бях внимавал.“ Това показва, че като отидеш при баща си, той ще ти каже, че си бил крайно невнимателен. Той ще ти каже: „Аз ти казах да го носиш внимателно.“ Вие може да носите злото на гърба си, без да ви причини някоя вреда. А може да носите злото и да ви причини голяма вреда. Можете да носите в торбата си една замръзнала кобра и да я бутате колкото искате. Няма опасност. Но ако тази кобра я стоплите малко, вие ще ù направите добро, но вече има опасност. Всички вие искате да направите добро на злото. Щом направите добро на злото, то ще прояви своето естество към вас. Ще си причините зло. Кобрата ще покаже как може да ви ухапе и ще ви ухапе. Ще се свърши работата. Когато имате едно неприязнено чувство, вие сте направили едно несъзнателно добро. Когато имате една несполука в живота, вие сте направили едно несъзнателно добро. Някой път не сте имали опитност, искате да направите добро някому. Някой път бащата иска да бие малкото дете, което стои зад майка си. И бащата ту от едната страна, ту от другата страна го гони с тоягата. Някой път удари и майката. Та и вие, като искате да направите добро някому, този баща като иска да даде морал на сина си, то може тази тояга да падне върху защитника на доброто. Всякога, когато имате неразположение, то е удар отнякъде, понеже сте искали да направите добро някому. Ударът, който щеше да падне върху злия човек, пада върху вас. Злото в света е, че майката крие зад гърба си детето. Тогаз нито майката, нито детето се научават. Това дете е страхливо. Не трябва да се крие. От него нищо няма да стане. Детето, което се крие зад гърба на майка си, от него нищо няма да стане. Самият син трябва да каже: „Татко, съгреших.“ Ако ти не искаш майка ти да те пази, баща ти няма да те удари много. Ще удари един път, два пъти, до десет пъти. И след като го удари десет пъти, синът ще каже: „Много ме удари.“ Ще започне да се разкайва. Като се крие синът, бащата казва: „Този страхливец няма да стане човек.“ Майката крие сина си зад гърба и се върти. Не крийте вашите погрешки зад гърба си. Извади тази погрешка и я тури отпред. Остави бащата да я бие. Погрешката е вашият син. Нека бъде налагана. Майката е сърцето, бащата е умът в дадения случай. Когато сърцето не работи съобразно с ума, то се раждат противоречия, от които идат всички неразположения. Имаш вътрешна борба между ума и сърцето, а с ума противодействуваш. Ако сърцето ти го прави, то умът трябва да бъде съгласен. И когато умът иска нещо добро, то сърцето трябва да го подкрепи. Имаш едно желание, което е право. Умът трябва да го подкрепи. Щом е право, ти с ума си го подкрепи. Макар това желание да струва милиони. Но ако желанието ти не е право, ти нищо не харчи за него. То е закон вътре в природата. Когато имаш едно право желание, ти за да го постигнеш, природата ще ти даде милиони. Природата не е никога против хубавите желания, които имаш. И ако ти противодействува, то желанията не са хубави. Или някой път тя се възмущава от нашата страхливост. Тя не иска да бъдем страхливи. Аз харесвам природата. Природата е най-добрата майка. Като отидеш при нея, тя те държи и бащата удря. Природата не позволява да се криеш, няма криене. Детето кое е? То е човешката воля. Тя трябва да бъде пердашена. Погрешките не са в човешкото сърце, нито в ума, а в човешката воля. Погрешката на сърцето е в това, че някой път защитава човешката погрешка на волята. Някой път ние с нашето сърце защитаваме волята си. Добър човек е онзи, който и при най-мъчните условия да го поставиш, той ще излезе от тях и може да ги преодолее. А пък лош човек е онзи, който при най-добрите условия не може да преодолее мъчнотиите. Не иска да ги преодолее. Сега вие трябва да измените вашите възгледи. Не е така лесна работа човек да се справи със себе си. Има някои вещества, за да се справиш с тях, трябва да ги разтопиш. Трябва да ги измиеш, трябва да туриш вода в тях. Вие трябва да изучавате свойствата на твърдата почва, на водата, на въздуха, на светлината, за да разполагате с тях. Ако имаш известни утайки от твърдата почва, ще употребиш водата. Ако тя не ти помогне, ще употребиш въздуха. Ако въздухът не ти помогне, ще употребиш светлината и топлината. Няма неща, които да не можеш да премахнеш, ако употребиш светлината. Вие казвате: „Да обичаме.“ Любовта е един метод, чрез който в бъдеще ще се справяте с най-мъчните работи в света. Когато има най-мъчни работи и не можеш да се справиш, употреби любовта. Любовта е един от най-великите методи за разрешаване на най-мъчните въпроси. Доброто е вечният огън, чрез който се разтопяват всички неща. Ще разтопиш нещо на огъня на любовта, ще бъдеш ковач. Най-гъстата материя, която не може да се разтопи при никакви други условия, при огъня на любовта ще се разтопи. Любовта е закон за освобождение. Вие трябва да търсите любовта като щастие. Любовта най-първо трябва да уреди онзи живот, от който сега имаме нужда. Знаете ли онзи, старият дядо, който е на умиране, на когото кръвта е изгубила жизнените сили, може да му се продължи животът, ако от млад момък му налеят 1/2 кило кръв. Значи само от любовта можем да вземем необходимата енергия, която може да продължи живота, а пък безлюбието скъсява живота. Ти трябва да любиш. Любовта е, която продължава живота. И любовта е, която скъсява живота, ако не знаеш как да постъпиш. Когато във вас се раждат добри и лоши чувства, аз не съм против тях. Добрите и лошите чувства са признаци. Добрите чувства показват, че имате добри условия, лошите чувства показват, че имате лоши условия. Тогава вие трябва да нагласите ума си според лошите условия. Лошите условия показват, че имате една материя, един свят, с който трябва да се справите. И ако не сте разумни, вие ще останете на същото място. След потъването на „Титаник“ сегашните моряци научиха един закон. Те бяха толкова самоуверени и казваха: „Няма нищо опасно за сегашните параходи.“ Щом усетят, че има ледена планина, айсберг, атмосферата на 4-5 километра е изменена, намалява се ходът на парахода. Капитанът значи трябва да намали хода на парахода. Той казва: „Да става каквото ще.“ Ще намаляваш бързината на движението. Понеже се намираш в една почва, където ще се сблъскаш с големи противоречия. Съдът, с който пътуваш, не може да издържи. Много пъти ние мислим, че нашето верую може да издържи всичко. Веруюто може да издържи при най-добрите условия. Но когато няма в ума светлина и в сърцето топлина, веруюто няма да може да издържи. Силата на волята зависи от светлината на ума и от топлината на сърцето. Тогава волята ще се прояви. По някой път у вас се заражда едно състояние; често човек го хваща дрямка, не го интересува нищо. Щом не те интересува нищо, щом започнеш да заспиваш, ти си станал еднообразен. В твоя ум няма разнообразие. Ти мислиш за едно и също нещо. Дадеш на един човек хиляда лева. Мислиш постоянно да ги вземеш. Ако мислиш за тях, ще си причиниш по-голяма вреда, отколкото ако ги забравиш. Обиди те някой, може ли да го биеш? Ако може да го биеш, възможно е да се опиташ да го набиеш. Ако не може да го биеш, забрави това. В това отношение бъди силен. Сега ти, идеш и казваш: „Защо ме обиди той. Той нямаше право.“ Питам: В какво седи обидата? Той ти казва: „Ти си едно магаре.“ Питам: В какво седи обидата в тези думи? Ти казваш: „Да, едно магаре съм.“ Разбираш качеството на магарето да пие вода. Аз никога не оставам на опашката на едно стадо, а го водя аз. Че де е слабата страна на магарето. Това магаре не е пияница, не се опива. Скромно е и е много самостоятелно. Казват за някой човек, че има магарешки характер. Хората страдат, че не са магарета. Ако хората бяха с магарешки характер, то светът щеше да се оправи. Де е лошото на магарето? То води овцете, не се захласва някъде да остане, но върви напред. Ако магарето имаше толкова долен характер, то Христос даже пръста си не би допрял до магарето, а Той избра магарето и го възседна. А ти казваш: „Обиди ме онзи, че ме нарече магаре.“ Обиди те в кривото разбиране. Има едно криво разбиране на нещата. Ако някой ти каже, че си много учен, умен няма да станеш. То е само един подтик. В живота трябва да се научите да мислите право. Трябва да бъдете много умни, за да отстраните някои удари. Когато искате да ударите някого, той си закрива главата. Вие го удряте по тялото. Т. е. той предпочита да страда във физическия свят, отколкото в духовния. Допуснете, че вас ви хванат, дойде някой художник и ви нашари със своята четка. Вие погрознеете. Той направил ли ви е някое зло? Физическо зло ви е направил, но вие може да се измиете. Но вътрешно нашарване може да стане, а именно в света на вашите мисли и чувства. Ако погрознее лицето на вашата мисъл. Как трябва да поправите тази грозота? За лицето на физическото поле водата ще помогне. Ако е грозна мисълта ви, ще приемете повече светлина да махне грозотата. Дишането е един процес, за да възстановите чрез правилното хубаво дишане процеса на светлината. А пък пиенето на вода е необходимо, за да пазим количеството топлина в нас. Ако правилно дишате, ще регулирате светлината във вас. Ако правилно пиете вода, ще регулирате топлината във вас. Животните неправилно дишат, неправилно регулират топлината. При един съзнателен живот да ви е приятно, че дишате. За пример, ако дишате и усещате, че приемате топлина, и като пиете най-чистата вода, усещате тази топлина на живота, която иде, вие ще имате едно най-отлично състояние, което с милиони не може да се купи. Това може да го опитате някой път. Когато сте гладували 2 − 3 дни, пийте най-хубавата вода на глътки и ще видите какво разположение ще имате. Най-хубавото разположение. Само човек може да жадува десет дни, за да оцени водата. Аз говоря за водата, която е свързана с разумния свят. Има една вода, която е свързана с обикновения материал, която вода никак не ползува. Във водата има вода и в живота има живот. Питам: Де седи силата на малкото семенце? Силата на това семенце седи в една микроскопическа частица. Тази микроскопическа частица, която, като почне да гние семенцето, ще организира силата на семката. Та казвам: Онзи живот, който ще приемете, той ще ви организира, като влезе във вас. Вие няма да му давате директиви. Не се мъчете да бъдете добри. Невъзможно да бъдете добри по този начин. Досега всички сте се мъчили да бъдете добри. И кой от вас е станал добър? Някои хора, вместо да станат добри, стават по-лоши. Ти си богат средна ръка. Искаш да станеш богаташ с 200 милиона. Като станеш такъв, ще бъдеш ли добър и справедлив човек? Не. Че ти хиляди хора ще лишиш от насъщния хляб, за да станеш богат. За твоето богатство ти си станал причина хиляди хора да страдат. Околните ще те хвалят, но хиляди други хора ще бъдат нещастни заради тебе. Има едно богатство в света, но трябва да знаеш начина, по който се добива това богатство. Когато един добър човек бие и когато един лош човек бие, каква ще е разликата? Има една разлика. Олге, каква е разликата? (Когато бие един добър човек, другият става светия, а когато бие един лош човек, другият се разваля.) Някой път и доброто те наказва. Някой път злото те наказва вътре. Някой път направиш някоя погрешка и се разкайваш. Някой път направиш добро и се радваш. Всеки един от вас е една държава. Всеки един от вас може да има няколко престъпни мисли и желания. Те са граждани на твоята държава. Една твоя мисъл, едно твое желание е гражданин на твоята държава. Ти мислиш, че една твоя престъпна мисъл няма нищо общо с тебе. Че тя е гражданин. Ще хванете тоя гражданин и ще го повикате, ще му проповядвате малко. Така човек може да се поправи. За следващия път направете едно резюме от онова, което сте разбрали досега. Едно резюме от 20 реда, може от 30 реда, но не повече от 100 реда. Искате ли да пеем сега? Има една музика, която носи светлина, топлина и нея трябва да проучвате. (Учителя извади цигулката и свири соло.) Ако вие пеете с цели ноти, каква музика ще бъде? Представете си, че имате седем цели плодове и от всеки плод вземете по едно малко парченце. Музикално вие искате да кажете: „Малко искам да ви дам.“ Как ще изпеете тези думи? Представете си, че има една премия от десет хиляди лева, която ще се даде на онзи, който изпее най-хубаво думите: „Малко искам да ви дам.“ Я, Олге, се опитай. Или да изменим думите в следното: „Искам да ви дам, но не зная как.“ (Учителя изпя тези думи няколко пъти.) Давай без страх! Учителя и ние изпяхме тези думи. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 14 лекция от Учителя, държана на 18 януари 1935 г., София, Изгрев.
  4. astroarch

    1935_01_11 Естествени положения

    Аудио - чете Диана "Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934 -1935) Том 2, Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3 Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето ЕСТЕСТВЕНИ ПОЛОЖЕНИЯ „Добрата молитва“ Пишете по темата: „Понятията добро и зло“. Човек еднакво се привлича от доброто и злото. Като гледа и двете, приятно му е. Даже един добър човек е склонен да направи някой път една пакост. Приятно му е. Допада на човека някой път и доброто, и злото да направи. Щом злото се отхвърля, то е за крайните последствия. Може да си послужите − те са двама пътници, които тръгват. Единият оставя пътя си, отбива се насред път, а другият продължава да пътува. Злото насред пътя оставя човека, досред пътя носи, после го оставя. Каква тема имате? − („Разликата между рибите и птиците“) Онези, които са естественици, да четат. Значи изкуството за плаването го създадоха рибите. Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите. Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение. Да допуснем, че външният кръг (фиг. 1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си. От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч. За пример вземете пчелите, какви са килиите им? Шестоъгълни. Защо? Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма. Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини. А сега всичко туй е запълнено. При сегашните условия, при които човек се намира, в тия, преходните форми, дали са риби или птици, този път, по който сега светът върви, то е губене на време. Ние сме заети с ежедневния живот за прехраната си. Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие. Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола. Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола. Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета. Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи. Има два начина за мислене. Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар?“ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър!“ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър!“ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми!“ Сега е въпрос за свобода. Не е въпрос за добро. Коя е основната идея на сегашната култура? Всеки търси свободата. В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето?“ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството. Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата. Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии. Искате да направите нещо, стягате се отвътре. Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение. Това е моралният крах, който сега претърпявате. Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е?“ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е. Повдигат се хората. В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има. Какъв беше основният въпрос? Отде започнахме? Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса. Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието. Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум. По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства. Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима. Сега от какво произтича лъжата? Произходът на лъжата какъв е? Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки. Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован. Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто. Но казвам: Създайте си едно естествено положение. В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение. Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя?“ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични. Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения. Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат по-правилно определени. За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии. Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи. Като турят уреда, те започват да се изповядват. И така хващат лъжата, кой е крал. Та казвам: Ще турите уреда. Срещнеш някого, трепне ти. Трепнало сърцето. Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство?“ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми?“ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри. Кафето говори. След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето. Всякога се старайте да имате едно естествено положение. Хубаво нещо е. Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека. Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли. На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива. Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат. Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят. (Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят. Някой път човек прави известни движения. Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки. Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства. Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни. Потребна е хигиена на устата. Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия. Някъде правим усилия безразборно. В цялото възпитание има безразборност. Коя е основната мисъл? За някого казвате, че е много сприхав. (Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си. Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент. Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има. Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка. Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът. 13 лекция от Учителя, държана на 11 януари 1935 г., София, Изгрев.
  5. Допълвам липсващи лекции от МОК ХІV (1934-1935): 2243. ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА, 19341102 2246. ЖИВИЯТ КВАДРАТ, 19341109 2250. ПРОМЕНЧИВИ ВЕЛИЧИНИ, 19341116 2254. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, 19341123 2258. КАЧЕСТВА НА РЕАЛНОТО, 19341130 2262. ПОМНИ ГО, 19341207 2266. ФИЛОСОФИЯ НА ТРЕПТЕНИЯТА, 19341214 2270. ЕСТЕСТВЕНИ ПОЛОЖЕНИЯ, 19341221 2276. ЕСТЕСТВЕНИ ПОЛОЖЕНИЯ, 19350111 2280. ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ, 19350118 2290. ЗАКОН ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ, 19350208 2294. ПЪРВОТО И ПОСЛЕДНОТО МЯСТО, 19350215 2298. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ, 19350222 2302. ГОЛЯМОТО И МАЛКОТО, 19350301 2318. ЗНАНИЕ И ВИЖДАНЕ, 19350329 2322. НАСОКА ОТВЪТРЕ, 19350405 2326. МАТЕМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ, 19350412 Номерата са по каталога на Елена Андреева
  6. Липсващи беседи от "Опорни точки на живота" - рилски беседи, 1942 г.: 3595 Красота и благост - добавена http://petardanov.com/index.php?/topic/12557-1942-07-01-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82/ 3596. Новата култура - добавена - http://petardanov.com/index.php?/topic/12572-1942-07-01-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/page__pid__12854#entry12854 3597. Красотата на живота - добавена - http://petardanov.com/index.php?/topic/12580-1942-07-02-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/page__pid__12862#entry12862 3598. Дом на блаженството - добавена - http://petardanov.com/index.php?/topic/12601-1942-07-03-%D0%B4%D0%BE%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/ 3616. Ценни добродетели - добавена - http://petardanov.com/index.php?/topic/12609-1942-08-05-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8/ 3619. Наследници на земята - добавена - http://petardanov.com/index.php?/topic/12612-1942-08-09-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0/ 3620. Силните - добавена 3623. На зазоряване - добавена 3624. Тайната стаичка - добавена 3625. Устойчиви връзки - добавена 3626. Постоянна благодарност - добавена 3627. Любов и обич - добавена 3628. Опознаване - добавена 3629. Добрият живот - добавена 3634. Малки възможности - добавена 1942_09_20 Смисълът на живота - добавена - http://petardanov.com/index.php?/topic/12633-1942-09-20-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/ Всички беседи от томчето - Опорни точни на живота, беседи при 7-те рилски езера и в София, Издание 1942г., София - са с оправени описания и линк към томчето (Албена) Номерата са по каталога на Елена Андреева.
  7. astroarch

    1942_07_01 Красота и благост

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красота и благост "Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от истината, слуша гласа ми". (Йоана, 18:37) Красива и блага е любовта. Красива и блага е мъдростта. Красива и блага е истината. Чрез тях Бог се изявява на света. – Бог е Дух, и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина. 9. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 1 юли, 5. ч. с. 1942 г.
  8. АЗ БЛАГОДАРЯ, БЕНДЖИ! още беседи: №/ Заглавие на беседата или лекцията/ Дата/ Място/ Серия/ Година на издаване/ ЗАБЕЛЕЖКА 998. Човешкият дух 03.11.1926 София О.о.к. 1948 София – Не се четат картинките. 2501. Което Бог е съчетал 22.03.1936 София утринни слова 1936 Задруга – Имам старото издание, доста различно е. 2128. Разумно разбиране 22.03.1934 София – Изгрев извънредна 1934 София – Липсва в сайта. - трябва да се сканира - сканирана, проверена и добавена, но трябва да се качи и скенът и да дадем линк към него!! http://petardanov.com/index.php?/topic/2843-1934-03-22-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%83%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5/ 596. Високият идеал 11.09.1923 София О.о.к. Севлиево – Различна е... 2815. Дигни одъра си! 22.03.1938 София – Изгрев Извънредна 1938 София – Липсва в сайта. - Ето тук я намерих (ако можеш да я сканираш и обработиш по-добре с файн ридъра - кажи, ако ли не ще я вземем от линка и ще я оправим) - добавена: http://petardanov.com/index.php?/topic/3540-1938-03-22-%d0%b4%d0%b8%d0%b3%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b0-%d1%81%d0%b8/#entry3549 1161. Пътят на героите 06.01.1928 София – Различна е... 121. Кръстът 22.03.1917 София извънредна 2003 София – Не е неделна, щом е дадена в четвъртък. Това е друга редакция на следващата беседа – “Без товар”. 2501. Което Бог е съчетал 22.03.1936 София – Изгрев утринни слова 1936 Задруга – Различна е... 1157. Отворените очи 31.12.1927 София извънредна 1928 – Липсва в сайта. - добавена 929. Чист и светъл! 05.04.1926 София извънредна 1926 Пловдив – Липсва в сайта. - оправено - Имаше я, но в заглавието беше въведена датата 1926_04_03 - 3 април 1926. А вътре в самата беседа датата си е 5 април 1926. (и в УИКИ-то е с тази грешка) 2314. Да мисли! 22.03.1935 София извънредна 1935 Задруга – Различна е... 2568. Баща и син 01.01.1937 София М.о.к. 1937 – Различна е... 1110. Обич към знанието 21.08.1927 София – Изгрев съборна 1927 Просветен к. – Различава се... но не много. 1518. Правият път. Един духовен опит. Беседа – наряд от Учителя 30.08.1930 София – Изгрев извънредна 1997 София Липсва в сайта. - добавена 297. Любовта 27.02.1921 София 1921 София – Различава се... но не много. Номерата са по каталога на Елена Андреева
×