Нурия

Както казах, в Требника са описани три степени на Богомилството и начините за преминаване от една степен в друга, както ги предадох по описанието на Зигавин, който сравнително вярно ги е предал, затова сега няма да се спирам повече върху тях.

Трите степени, за които се говори при богомилите, се наричат в съвременната западна окултна наука подготовка, озарение и посвещение. Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани. Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици.

Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината и докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината иде от Бога и тогава той е уязвим от лошите духове. Тези седем стъпки са следните:

Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането към Бога човек трябва да обърне ума и сърцето си и да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Отца, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му посоча Пътя.

При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.

Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек.

Третата степен е спасението. При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират.

Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени.

Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите.

Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А то е велико нещо да бъде човек ученик на Христа. Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че Христовите ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди новораждането. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло и умът и душата се хармонизират и душата започва един нов път на развитие.

От казаното за новораждането се вижда, че това е началото на третата степен на богомилите и окултната наука — съвършенство и посвещение. В тази фаза има три степени — три степени на посвещение, които обхващат петата, шестата и седмата степен на първите християни.

Преди да дойде до петата степен, става голяма промяна в човека, стават такива промени, които не стават при другите степени. Понеже е пред посвещение, тук: човек минава през големи страдания и изпитания. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека — става вихрушка в него. След като дойде новораждането, след като мине през него, което е първата степен на посвещението, няма нищо вече да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и т.н. Той знае, че има това, което се нарича вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази вяра, при каквото и положение да се намира, той знае, че всичко това е за негово добро. При новораждането всички връзки няма да се скъсат, но се видоизменят.

При новораждането, както казах, човек минава през големи страдания и изпитания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря...

Новораждането е от Бога. В петата степен връзката с Бога никога не се губи, защото човек придобива абсолютната Вяра, Вяра над всички условия.

При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото.

Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил. Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и ученикът става посветен. В тази степен става изключителна трансформация на съзнанието и се влиза в друга, специфична област на съзнанието. Тук няма карма за изплащане, а ученикът носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен. В тази степен за окултния ученик не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен.

В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената. Тя не е лично притежание, тя идва от друго място. Дарбите са специфични енергии, чрез които Космическият Принцип излива една част от себе си в определено човешко същество, за да може то да помогне на хората да се включат в духовното развитие на човечеството и Вселената. Окултната наука казва, че освен явни, има и тайни дарби, те имат по-дълбока окултна мисия. Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа.

Това е последната степен на Земята, тук се завършва човешката еволюция. Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата. При възкресението долните тела — физическото, етерното, астралното, менталното и причинното — се свързват с Божественото тяло в много силен синтез.

Това са седемте степени, които показват колко е силен Пътят на ученика, той дойде до числото седем. Това е високият връх, в който ученикът ще извоюва своята свобода, в която той ще бъде зависим само от Бога. Това означава, че възкресението е връщане към Божествения свят.

Катарският требник, за който споменах, е единствената оригинална катарско-богомилска книга, която съществува понастоящем. Требникът е писан и употребяван от провансалските богомили, познати под различни имена: катари, албигойци, българи, новоманихейци и др. Требникът е написан на православен език от 13-ти век и принадлежи на катарското братство. Понеже откъслечните вести, които имаме за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник.

Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински.

Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща:

1. Службата на богомилите

2. Приемане на слушател за верующ

3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/

4. Молене при различни случаи

5. Духовно кръщение на болен вярващ.

При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули:

• Благословете, пощадете ни •

• Да ни бъде според Словото Ти, Господи •

• Отец, Син и Дух да опростят всичките ни грехове •

• Да се поклоним на Отца, на Сина и на Светия Дух •

• Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас •

При всички случаи са прочитали отделните стихове или първата глава от Евангелието на Йоана и са размишлявали върху тях.

От всичко това, което съдържа Требникът се вижда, че няма място за никакъв дуализъм, а едно чисто християнство, такова, каквото е практикувано от първите християни.

Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му."

От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни. От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение. Това обяснение е предадено и в Катарския требник.

Патриарх Теофилат говори също за три вида богомили. На първо място била една група от най-активни богомили, които били проповедници на учението. На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели. В Катарския требник тези три групи са наречени слушатели, вярващи и съвършени. Също и Зигавин говори за три вида богомили.

„На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин. В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро. Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени."

От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени.

Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението.

Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия."

По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите. Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение. Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр. Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал."

Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите. Кандидатът за вярващ трябва да премине определен период на въздържание, както това ставало и при богомилите. След това той се явява пред добрите хора, т.е. съвършените и найглавният от тях, старейшината му прочитал отделни текстове от Евангелията, от Посланията на Павел, след това му дава напътствия от нравствен характер и заедно с него прочитали молитвата Отче наш. Обредът завършвал с общо изпяване на тази молитва от страна на присъстващите членове на Братството.

С получаването на степента вярващ възможностите за напредване не се изчерпвали и желаещият можел да се домогне и до последната най-висша степен на съвършените. Пътят за получаването на тази степен бил продължителен и твърде тежък. Според Евтимий от Акмония той траел от една до две години. Според книгата на Константин Хризомола от средата на 12-ти век, последната изгорена богомилска книга, в която той излага богомилското учение, подготовката за приемане в степента съвършен траела три години. При подготовката за съвършен кандидатът бил въвеждан още по-пълно в богомилското учение и му били изяснявани и нови подробности. Вероятно тогава той се запознавал с главните схващания от космогонично и есхатологическо естество, с алегоричното тълкуване на Евангелията и т.н.

Наред с теоретичната подготовка кандидатът за съвършен трябвало да се въведе постепенно в един суров и аскетичен живот. Той трябвало да се моли по седем пъти през деня и нощта, да размишлява върху определени текстове от Евангелието на Йоана, да съзерцава и да медитира, да се облече само с една риза, да няма повече от една дреха, да изпълнява определените му пости и въздържание. След като продължителната и трудна подготовка била приключена, могло вече да се пристъпи към получаването на степента съвършен, което ставало чрез специален обред. Това е така нареченото посвещение, при което кандидатът се поставя във връзка с невидимия свят и неговите обитатели и неговото съзнание се разширявало. Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си призвание. След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана. Присъстващите мъже и жени го докосвали с ръцете си и пеели молитви за посвещение. На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие. И аз мисля, че истинските обреди, които се извършват при посвещението, не са изнесени навън, но все пак това, което разправя Зигавин, е част от тях. Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение.

Главният резултат от посвещението в степента съвършен била, според учението на богомилите, това, че в новопосветения се изливала благодатта на Светия Дух, дошла чрез полагане върху главата му ръцете на съвършените. А това водело до една пълна вътрешна промяна и прераждане на цялото му естество. /И Платон казва някъде, че след като човек мине през посвещението, той съвършено се изменя, става съвършено нов човек, става истински Човек./ Всички предишни грехове на новия съвършен се заличавали, изгорени като в огън и той ставал вече неподатлив към злото. Чрез него говорел вече Светият Дух, т.е. Словото на Христа и това му давало възможност да поучава хората, да пръска между тях истинската реалност. Получавал също така способността да предсказва бъдещето и да съзерцава Божествените видения, т.е. ставал ясновидец.

Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр. Твърдели, че само те образуват истинската Христова църква.

Голямото предимство, което богомилското учение определя на съвършените, като хора, скъсали с греховете, които ставали способни да поучават другите, да имат Божествени видения и откровения и пр. трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си. Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение. А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо. При тези сурови изисквания броят на съвършените богомили бил сравнително малък. Според Иречек през 12-ти век те били около четири хиляди.

Презвитер Козма казва за тях: „Еретиците са външно като овце, кротки и смирени, мълчаливи, на глед лицата им са бледи от лицемерен пост, дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение, и като мислят, че те са правоверни и способни да напътстват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душите... Учат, че месото и виното отдалечавали от Бога."

„Съвършените не се гневят, никога не лъжат, не се кълнели, отричали убийството, били против войната и смъртното наказание. Често се молели и живели аскетичен живот. Те казвали: „Ние прекарваме суров, скитнически живот. Преминаваме от град в град като овце посред вълци. Нас ни гонят като апостолите и мъчениците. Но това е леко за нас, защото ние принадлежим на друг свят." /из Катарски требник/

Съвършени могли да бъдат както мъже, така и жени, но по доброволно съгласие да живеят по учението на Христа и да се отрекат от всичко долно, извращаващо душата.

Простите богомили, както и самият народ, уважавали съвършените и смятали за щастие срещата и разговора с тях. Съвършените служели като образец на обикновените богомили. И всички се стремели да бъдат като тях.

Съвършените са тези, които в окултната наука наричат посветени. Те са на различни степени, в зависимост от степента, до която са достигнали в развитието на вътрешните си сили. Посветените са пробудили висшето Аз в себе си, което е Светият Дух, за което говорят християните и богомилите. Затова те могли да кажат, че чрез тях говори Светият Дух, говорят възвишените духовни същества, с които те са били в съзнателна връзка.

В своята сказка Християн Розенкройц и Буда Щайнер между другото казва: „На западния бряг на Черно море, на юг от Одеса през 10-ти век е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Понататък ще видим какво са поучавали тогава. Тук Щайнер има предвид окултната школа на богомилите, защото от всичко гореказано установихме, че Богомилството е едно окултно учение. Щом като е окултно учение, то има и своя окултна школа, както всички окултни учения от древността до сега. Част от принципите на окултната школа на богомилите са изложени в така наречения Катарски требник, а също така някои от тях са изнесени и от техните противници.

В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени. Същото твърдят и техните противници. Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените. За тези степени говорих в главата Богомилски степени.

Това разпределение на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици. Това в различни форми се подчертава във всички окултни школи. Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка, озарение и посвещение, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени. Същото деление е имало както в школите на Хермес в Древен Египет, така и в школите на Питагор, и на есеите, и в християнските окултни школи и въобще във всички окултни школи. И Христос е имал три категории слушатели: външният народ, на когото е говорил с притчи — това са слушателите. Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените. В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа. Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението.

Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата. Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наш е най-добрата молитва. Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове.

Богомилите също така практикували братската вечеря като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички. Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях.

Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници.

Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст. Богомилите устройвали своите молитвени събрания и срещи в своите къщи и там се молели, служейки си предимно с молитвата Отче наш. Те нямали храмове и не признавали духовната йерархия, проповядвали сами помежду си както мъже, така и жени.

Окултните школи съпътстват развитието на човечеството и го ръководят в пътя на неговото развитие. Всяка една школа се явява със специфична мисия и задача и оттам и методите, с които работи, са различни. Принципите са едни и същи, но методите са различни. Това може да се провери исторически, като се проследят методите, с които са работили различните школи в течение на човешкото развитие. Няма да се спирам на методите, с които са работили школите в миналото преди християнската епоха, но ще кажа, че богомилите, като окултна християнска школа, са имали свои специфични методи, които са се основавали на християнските принципи.

Почти всички автори споменават, че богомилите са отдавали голямо значение на Евангелието на Йоана. То им е било настолна книга. Но Евангелието на Йоана е една дълбоко мистична книга, която може да служи за ръководство на учениците на една окултна християнска школа. Богомилите не само са чели това Евангелие, но са работили с него като с помагало. Защото там са дадени ред методи, по които ученикът може да работа, за да влезе във връзка с възвишените същества и с Христа. Те са вземали определени стихове от Евангелието и са размишлявали върху него и с четене и размишление върху тези стихове те са организирали астралното си тяло и са изработвали органите в него. Но преди да направят това, те са работили за придобиване на морална чистота, за пречистване на астралното тяло, за която цел са употребявали ред методи. Най-първо те са били вегетарианци — хранели са се с чиста храна, хранели са ума си с чисти мисли и не са допущали в сърцата си нечисти чувства. Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее. С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари. След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали към следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание. Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си. Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието. По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави безсмъртна.

След тези бележки ще разгледам по-отблизо и по-конкретно окултната школа на богомилите

.

Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра.

От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква.

Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква.

Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо.

За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението.

При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен.

Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите.

Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него.

Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения.

Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин.

Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените.

Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат. При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто произнесена.

Както във всяко тайно общество особените празници, магично свързани, и церемониите на вътрешния ритуал са били установени здраво. За тях не може да се говори открито. Не може да се говори и по Малките и Големите Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особено в правилата на архиепископ Богомил. Даже в Синодика на Борила — паметник от 1210 година намираме сведения за тях. Ето какво е казано там: „На онези, които на деня 24 юни, на рождения ден на Йоана Кръстителя, извършват вълшебства и влачене на плодове и елика в тая нощ скверни извършват тайнства и елинство и подобни служби."

Като говори по това място Марин Дринов казва, че под елинство се разбира елевзийския култ — елевзийските Мистерии с всички обреди, които се извършват срещу Еньовден, което е още едно доказателство, че богомилите са окултно общество, защото елевзийските Мистерии са дело на окултната школа.

Знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от Розенкройцерството, а понеже последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от Богомилството. От друга страна се знае, че розенкройцерите и другите окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже оттам са излезли, пряко или косвено, всички импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действали ползотворно за прогреса на човечеството.

Розенкройцерите със своите идеи са проникнали във всички области на живота и навсякъде са действали обикновено като са вдъхновявали различни философи и учени, поети и художници и общественици. За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството."

Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.

Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука. В друга глава споменах, че друг един френски изследовател на албигойството е изследвал Божествената комедия и намира в нея отразени и предадени Древните Мистерии.

Също така от ръкописите на Леонардо да Винчи и от неговите гениални творби се вижда, че той е бил запознат с окултната наука, с езотеричното учение на албигойците и на гностиците. Това личи между другото и от неговите загадъчни думи: „Аз отново ще се върна на тази земя."

Хелчицски, духовен баща на Чешките братя, за него Толстой казва, че той е учил това, което са учили богомилите. От обществото на Чешките братя излиза знаменитият педагог Коменски, който също е бил запознат с езотеричните идеи. За него по-подробно ще се спра, когато разглеждам Розенкройцерството, защото той е бил розенкройцер.

Лайбниц и Спиноза също са били под влияние на розенкройцерските идеи. И за тях също ще кажа повече, когато разглеждам Розенкройцерството.

Лесинг също е бил във връзка с розенкройцерите и в своето съчинение Възпитание на човечеството изнася идеите на розенкройцерите. Той по собствен логичен път е дошъл до идеята за прераждането. За всички тези творци на европейската култура ще говоря по-подробно, когато разглеждам Розенкройцерството. Сега само споменавам, за да се види как се е проявило богомилското влияние в развитието на европейската култура.

Чрез Розенкройцерството Богомилството простря своето влияние и в Англия, където е работил Роберт Флуд, виден розенкройцер. Той е същинският изобретател на барометъра. Писал е много книги върху окултната наука, специално върху Розенкройцерството. От него има астрология, геомантия и др. И за него по-подробно ще говоря при разглеждане на Розенкройцерството.

Уилям Максуел е ученик на Флуд и е работил през 17-ти век. Той е написал важната книга Магнетична медицина, в която в някои неща е изпреварил съвременната медицина с няколко века. С това си съчинение се явява като предшественик на Меснер по разбиране на жизнения магнетизъм.

Също така Франциск Бейкоън, който е работил през 17-ти век и който е внесъл индуктивния метод в науката, също е бил знаменит розенкройцер.

Клод дьо Сен Мартен във Франция, знаменит мистик и окултист, е бил пряко или косвено във връзка с албигойците и розенкройцерите. Може да кажем, че обществото на мартинистите е родено от Розенкройцерството, а понеже последното е родено от Богомилството, от това следва, че и в мартинизма трябва да виждаме влиянието на Богомилството. А се знае, че Мартинизмът е играл голяма роля в културното развитие на Европа.

Лафатер, прочут физиогномист и френолог в Германия, в края на 18-ти и началото на 19-ти век е бил във връзка с окултните братства. А се знае, че Гьоте е бил приятел на Лафатер, следователно, и той е бил запознат с окултните идеи.

За Гьоте се знае, че е бил запознат с окултната наука. Неговото съчинение Фауст има голяма мистична дълбочина. Приказката на Гьоте Приказка за зелената змия и бялата лилия също е с дълбока мистична основа.

Месмер е бил член на едно мистично окултно братство и е присъствал на един негов конгрес в Париж.

Кеплер, един от най-видните астрономи, също така е бил запознат с окултните идеи, Той казва някъде в своите съчинения: „Аз на времето изучавах астрология в Египет, а сега продължавам работата, която тогава напуснах." И в сегашното си прераждане като Кеплер той е бил голям астролог. И е предсказал Тридесетгодишната война по астрологичен път.

Гладстон също така е бил във връзка с окултно-мистичните движения на Запад. Рихард Вагнер и Паганини също са били във връзка с розенкройцерското движение.

Тези исторически сведения за разпространение на Богомилството и връзката му с различните окултни братства на Запад вземам от книгата на брат Боян Боев Мисията на Богомилството във връзка с мисията на славянството. На края на този разбор на книгата има едно писмо от едно мистично братство в Германия, което се явява като непосредствен наследник на Богомилството, затова ще предам това писмо. То е получено лично от брат Боев. Ето извадки от това писмо:

"Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои съчинения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тази страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита / един от апостолите на Богомилството/, отново се явяват ученици на Богомилството. Нашето малко общество в Германия е единственото останало от стотиците и хиляди анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалната църква.

Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас — нашите братя в светлината на гносиса. Прилагаме тук един списък, който ни е предаден от нашите предшественици. Този списък показва по-добре, отколкото дългите изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.

17 октомври 1932 година"

В бележка към писмото се споменава, че Никита е починал в 1186 година. В тази бележка се изброяват много окултни движения на миналото. Те датират от времето на евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. В списъка се споменават: Богомилството, Албигойството, Розенкройцерството, Божиите приятели, Братята на Азия, Братята на Ефрат, Братята на свободния дух, Филаделфийци, Серафимски братя, езотерично общество и др.

Това те пишат по архивите, които са запазени у тях. Това още един път показва генетичната връзка между богомили и розенкройцери от една страна, а от друга страна — езотеричният и окултен характер на Богомилството.

От всичко гореказано се вижда, че всички възвишени духовни импулси в Западна Европа идват по линията на Богомилството, по линията на окултната наука на Бялото Братство, което ръководи човечеството. По-подробно на този въпрос ще се спра, когато говоря за розенкройцерите.

От всичко гореказано се вижда, че Богомилството произхожда от Третия клон на Бялото Братство, а не от някакви секти и религиозни групировки на миналото. От същия клон произхожда и Манихейството, което също представлява окултно движение със специална мисия. Но нито едното, нито другото са дуалистични учения, а са окултни учения.

Кое е онова в богомилското учение, което така ревностно се възприемало от средновековния човек и което го е подтиквало да умира с радост за това, което е по-ценно от живота му? — Това е въпрос, който трябва да си зададе всеки изследовател на Богомилството. Защото ако учението на богомилите било една заблуда и лъжа, както го изкарват съвременните му критици, или ако то е било преповторение на павликянството или манихейството, или на кое да е друго учение, то хората не биха били толкова глупави да приемат една лъжа за истина и да са готови за нея да жертват живота си. Ако това учение е било заимствано от други учения, то самите тези учения би трябвало да имат същия дух и разпространение, както Богомилството. Всеки знае от опита на вековете, че човек е готов да жертва живота си за един висок идеал, за една велика идея. Христос се пожертва за една велика идея — повдигането на човечеството. Мъчениците на християнството се пожертваха също за тази велика идея, а не за някаква заблуда и лъжа. В по-ново време Джордано Бруно, Ян Хус и още много други пожертваха живота си за една велика идея.

Тогава и жертвите, дадени от богомилите, трябва да са стимулирани от една висока идея, от един висок идеал, който ги е вдъхновявал и им е давал сила да пожертват живота си и да останат верни на идеала си.

Коя е тази идея, за която богомилите бяха готови да жертват живота си? — Това не може да бъде дуализмът, който се приписва на богомилите, защото това е една изопачена идея, която им се приписва, което се споделя от почти всички съвременни изследователи на Богомилството. Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването. Французинът Морис Maгр издава в 1930 година една книга, в която разглежда Богомилството в нова светлина, базирайки се върху новооткрити документи и факти. В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали."

Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си?

— Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги.

Това е външната страна на високия идеал на богомилите. Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и дисциплина. Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението.

Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него.

Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества. С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.

От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура

За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва:

„При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло.

Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго. Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните. Навсякъде във външната природа те все още са възприемали работата на духовните същества.

Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло. И когато Азът застане лице с лице срещу Космоса без никаква подкрепа и бидейки неспособен в настоящия си стадий да възприеме нещо, човек като заспи, престава да получава възприятия. И малкото, което изскача като сънища, е твърде разпиляно. Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло.

Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата.

Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата.

Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние.

Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.

Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век.

Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него.

Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух."

От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето. На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.

От всичко казано дотук е ясно, че социалното учение на богомилите, т.е. тяхното отношение към обществения живот и неговите форми в различни прояви е един второстепенен клон от дървото на тяхното светоразбиране. Обаче някои разглеждат Богомилството преди всичко като социално учение и там е тяхната грешка. Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.

Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството.

Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." От това следва, че те са плащали данъци. Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот.

Понеже живеели в задруги, те не са могли да не зачитат държавата, в която живеят, без да й служат. Те в някои случаи са сътрудничили с държавата, както е бил случаят при Самуила, за когото се твърди, че е бил от богомилски произход и се е стремил да прокара Богомилството като официално учение в държавата и държал страната на народа, затова на Беласица бил предаден от болярите, които били против тази му политика по отношение на народа. Същото отношение са имали богомилите към държавата и при Асеновци — Асен Първи, Калоян и Иван Асен Втори, когато богомилите са се ползвали с пълна свобода. Според някои сведения тогава те са участвали във войската. Те са които по времето на Борила, когато са били гонени и преследвани, напуснали страната и отишли в Русия, където бил в изгнание Иван Асен и са образували армия, с която той идва в България, завзема престола, където им дава пълна свобода да проповядват учението си.

За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение — политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа. И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука.

Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие.

Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно.

Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.

Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден. 13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа.

Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми.

Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота. Те са искали Любовта да проникне във всички области на живота и да бъде ръководна сила, ръководен Принцип във всичките им отношения, в целокупния им живот. Любовта да бъде подтик и основа във всяка работа. По такъв начин целокупният живот ще се одухотвори и трудът и работата ще бъдат приятни занимания, а не мъчение. Към това са се стремили богомилите, да направят живота приятен и щастлив чрез приложение на Любовта.

Ще приведа мнението на Христо Досев за социалните възгледи на богомилите. Той разсъждава по следния начин:

„Според богомилите, Йисус като дошъл в света, провъзгласил синовството ... * (* в оригинала не се чете) и свободата на всяка личност. Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците. Християнинът е син на свободата. И затова онеправданите и угнетените от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство. Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар."

„Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти."

Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта.

Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става.

И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел.

А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение.

Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия?

Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.

Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.

Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот. Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им.

Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите.

От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите.

Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент."

Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.

Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите.

Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият."

Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура."

„Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа."

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."

За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено."

Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята.

Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.

Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух."

Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието.

Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца."

Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство."

Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината.

Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти. Козма също казва, че богомилите били безумни. Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието. Те не се кълнели, не се съдели, основавайки се на думите на Иисуса Христа."

Богомилите, както вече казах и на друго място, не са били против брака. Те учели, че за основа на брака трябва да служи любовта и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака. Те, които живеели в братски общежития, самото братство санкционирало брака. Мъжът и жената се ползвали с еднакви права в задругата и са били равноценни. Те допущали развод по взаимно съгласие, без да има нужда двамата взаимно да се обвиняват. Двама добри, честни съпрузи, но с разни характери, взаимно се съгласявали да се разделят, за да не се тормозят. Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността.

У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция.

Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета.

Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа.

Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата.

Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.

С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката.

С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо.

Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери.

С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията.

С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество.

С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество.

С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда.

Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто.

Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."

Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.

За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора.

Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея:

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/

„Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/

„Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." /5/

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят."/6/

„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост." /7/

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." /8/

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." /9/

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно." /10/

„Блажени сте, когато ви хулят и гонят и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене." /11/

„Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на Небесата; понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас." /12/

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не убивай. И който убие, излага се на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд. И който рече на брата си рака /безумний/, излага се на синедриона. А който му рече: Бунтовния безумец, излага се на огъня пъклен." /22/

„Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/

„Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства. И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия."

„Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би искал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две." /40-41/

„Дай на оногова, който проси от тебе и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем." /42/

„Чули сте, че е било казано: Обичай ближния си и мрази неприятеля си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за тези, които ви гонят, за да сте Чада на вашия Отец, Който е на Небесата. Защото Той прави Слънцето Си да грее на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? Не правят ли същото и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец." /48/

„Недейте си събира съкровища на Земята, където молец и ръжда ги разяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/

Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни.

Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила.

Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски.

Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри."

Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали.

За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.

Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро."

„В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение.

Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед.

Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили.

Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество.

А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни."

Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.

Разказът за изкушението и Рая и за грехопадението,предаден в Библията най-първо отговаря на известен космичен факт, след това има свое историческо значение, и най-после, има и мистично значение. Защото това, което става в Природата, в Космоса, става и в човека, защото човек е микрокосмос и всичко, каквото съществува и става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. Богомилите са знаели тези неща и затова имат едно по-широко и по-дълбоко разбиране на библейските легенди.

Ще кажа няколко думи във връзка с Легендата за двете Дървета в Рая и след това за дейността на Каин и последвалите след това събития, като съм предал само съдържанието на една богомилска легенда.

Легендата разказва, че в Едем, който представя Храма на мировите Мистерии, растат две Дървета — Дървото на Живота, т.е. Мистерията в Космоса, и Дървото на познанието, т.е. Мистерията в човека. Около първото Дърво съска невидим Вятър, а около второто се вие Змията.

Легендата разказва по-нататък за дейността на Каин, който е изразител на творческия процес, който постепенно слиза от възвишения свят към Земята. Под Дървото на познанието той получава ключовете на Тайните от Сатанаил: седемте изпитания /Бездната/, чаровете на жертвата /земята/ и Пътя на страданието /подземията/, които са отражение на троичността на човека. Той получава от баща си и трите плода на познанието. Изяжда единия и тогава изпада в тежкия сън на прозрението. И ето как действат страшните Мистерии на вътрешното: Каин изпада в транса на постигането, Ева умира, а Каломела стига до копнежа за освобождаване.

Три са Пътеките на Мистерията — прозрение, смърт и устрем.

Каин — творецът, е допуснал Мистериите да бъдат възприети от външните, т.е. помогнал е на Божественото нещата да се отразят надолу. Прозрението ражда като свое паралелно прераждането и Тесния Път, и той е проклет.

И от седмия ден, денят на клетвата, започва творчеството на Каин. Той познава сестра си Ада, като я възбужда с червен корал, красота, шафран /магическа дума/, кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо.

Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред безсмъртен, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на живота му. Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание. И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса.

Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна.

На Първото Небе лежат съградени седемте Храма, седемте Ключове на Посвещението, седемте Загадки на Вратите, седемте Догми, седемте Ритуала, седемте Жеста, седемте Слова, седемте Завета на Висшата Магия. По тези неща не се пише на книга, всеки устно ще чуе, когато стане зрял.

На Второто Небе /по-горе от Първото/ лежи един Храм, синтетичната схема на седемте споменати Храма, където се намира Ключът на Седморката, образувана от четирите и трите и дванадесетте Първообраза на зодиакалната светлина и на Словото.

На Третото Небе /над Второто/ стои онзи, чието отражение е Небесният Хермафродит. Образът с отражението дават Соломоновият ключ — шестоъгълника. Четирите стълба и златният в средата дават Пентаграма, който е емблема на власт над елементите. Ясно е, че към Този, Който Е, се стига чрез Висшата Истина, разбулената и изявена Тайна, понеже страдалецът е разчел висшите начертания, овладял е равновесието на Змията и има яйцето на вечно неподвижното пребиваване в себе си.

Когато Висшият проклина Каин, Той казва: „Ата нарам". Четено кабалистически, проклятието на Бога е благословия към човека. Това е Пътят на мистичните Отражения.

Мистериите са изнесени от Храма — Ламнохар е мистична дума и мистичен град — той е Градът на Тайната. И иде първият йерофант — Енох. Той е син на Ада — Знанието, магичната дума. Енох хваща Огнения вихър, Червения Змей и го научава да му служи. Храмът на Мистериите отново е съграден. Един владее вече Ключа за Висшето знание и съвършенство. Той е активен йерофант.

А ето имената на четиримата жреци на примитивните Мистерии, образуващи заедно с Първожреца пентаграма или петорката на висшия култ:

Аамех е водачът на обществото, уредника на държавата. Обществото почива върху тайните на Любовта и очарованието.

Но Бел е основател на природната взаимопомощ. Той работи земята и отглежда растения и животни. Товил е основател на изкуството. Той извайва Небесния човек, както той се проявява в трите свята. А Мубал е основател на ритмиката — музика, танци и песни.

Това е накратко съдържанието на Легендата за двете Дървета и за дейността на Каин. С това богомилите са повдигнали малко завесата, която скрива езотеризма на библейския разказ и за грехопадението и дейността на Каин.

С казаното дотук върху богомилската космогония и тайната доктрина на богомилите, аз само нахвърлях някои мисли и идеи, които са само като жалони по пътя, който води към Храма на Тайното познание на богомилите.

Богомилите са имали две езотерични доктрини — за миряни, т.е. оглашени, и за верни и съвършени.

Понеже в първата група влизат хора, които изучават законите и методите за придобиване на чистота, учението има повече морално-напътствен характер. А понеже вторите са в Пътя на Посвещението, учението има чисто посветителен характер — изясняват се пътеките към Посвещението и самия характер на Посвещението.

Основата на учението е била навсякъде магична: необходимо е наред с усвояване законите на мировия ред не само да се живее съобразно с насоката на тези закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармонизиране с вечните закони на Живота и да се постига чрез оперативна магия насочването на обществения живот по тези закони.

Богомилите изучавали законите и пътищата на физическата и духовна терапевтика и теургия. Това било едно широко разбиране на законите и тяхната причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот — личен и обществен.

Тези закони са изложени в Евангелието на Йоана, което е било настолна книга на богомилите, които притежавали ключа за неговото по-дълбоко разбиране. Защото в това Евангелие е изложена цялата езотерична доктрина на християнството, която се споделяла и от богомилите, които били наследници на първичното езотерично християнство.

Какво са разбирали богомилите под името Сатанаил?

Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини.

Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични и мистични легенди и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов. Тя има девет пътеки на проява. Легендите и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки.

Ще предам накратко съдържанието на една легенда, която ни разкрива проявата на тази творческа сила

Първата Причина, Абсолютният Дух на Битието, след като разбудил Вселената от космичната Нощ, излъчва от Себе Си Словото, което произвежда от себе си седемте творчески Лъча, които са седем велики космически Същества, седемте духове Божии. Те възвестяват началото на света. Те формират седемте Първообраза в идейния Божествен свят. Но тези Първообрази трябва да се въплътят долу за осъществяването на седемте идейни образи в седморната многообразност на земните форми.

Така че, най-напред Всевишният излъчва от Себе Си Словото — Авенир — Бащата на творческата Светлина. Той излъчва седемте Лъча на творческата Светлина — седемте духове Божии. Авенир после хвърля своята сянка долу и се явява астралната светлина. По този начин светът е създаден горе в Божествения свят на Първообразите и трябва да се отрази долу, да се формира по Първообразите от Божествения свят. Затова Всевишният дава на Авенира седемте небеса, т.е. седемте архетипни сфери, които са Първообразите на седемте фази, през които ще мине космичното развитие. Това са седемте Деня от творението, седемте етапа на творческото Слово.

Авенир търси проводник за творчество, точка на опора. Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната субстанция, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя. Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят.

Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния.

В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено.

Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини.

Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух. За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна душа, т.е. устрем към съграждане на личността. Духът, т.е. Отческото Начало ще му се даде, когато мине седемте Бездни, т.е. изпитанията, когато мине през Посвещението.

Адам е онзи полюс на Космичния Човек, на Адам Кадмон, който се нарича Небесен Мъж. Ева е Животът, Небесната Жена, която се облича в слънце.

Така Проявеният Бог Сатанаил-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението. Третият акт е озаряването от Бога и човек влиза в Пътя на Посвещението.

Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане.

С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното.

Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят."

На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.

Легендите, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите. Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат Сатанаил. Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи.

Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца. Той слизаше от Небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до Престола на Невидимия Отец. И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния."

След това се описва, че Сатанаил слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл. След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила.

После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата.

След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.

След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него.

Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос.

Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска.

Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него.

Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар. Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца. Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.

Това учение е било познато на Древните Мистерии, но не е било изнасяно извън Школата. Богомилите го изнесоха, но то е било изопачено от техните противници с цел да се компрометира самото Богомилство.

За онези, които разбират езотеричните текстове, Мойсеевата и християнската космогония, изразени в Битието и в Евангелието на Йоан, говорят едно и също нещо. В тях всяка дума е пълна с мисъл и значение. Ако се разгледат на първоначалния език, на който са написани, и всяка буква има своето значение. Учителя казва, че в първата глава на Битието са вложени толкова идеи и такова знание, че може да се напише цяла книга върху нея. И френският окултист и познавач на древни езици Фабр д`Юливие е написал една голяма книга върху първите десет глави на Битието, като е. направил сам превода на тези глави от еврейски език.

Да се разгледа космогонията на Мойсей е сериозна работа, която няма да правя сега. Върху нея съм говорил малко във втория том на Историческият път на Бялото Братство през вековете. Сега ще кажа само това, че всеки Ден от творението представя цяла космична епоха и обгръща началото на създаването на нашата Слънчева система, но не само като материална система, но и като духовна. В Битието е казано: „В началото създаде Бог Небето и Земята." Това е първият космичен период, когато нашата вселена е съществувала в Ума на Бога. Тук Мойсей е установил първия херметичен принцип, че Умът стои в основата на света. За втория период се казва: „И Земята беше неустроена и пуста и тъмнина бе върху Бездната." Под Земя тук не се разбира нашата планета Земя, а се разбира целокупната проявена Вселена с трите нейни свята — физически, духовен и умствен. Това е онзи момент, когато идейният образ на Вселената се проектира навън от Божествения Ум, но не още във физическия свят. Това е вторият херметичен принцип, че Това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Тази Земя е била неустроена и тъмнина е била върху Бездната. Тъмнината е емблема на материята — тези светове са неустроени. И Духът Божий се е носил над тази неустроена и тъмна Вселена. „И рече Бог: Да бъде Виделина! И стана Виделина." Тук всяка дума е изпълнена със съдържание и смисъл. Но в случая това, което искам да изтъкна, е следното: при творението на всеки Ден е казано: „И рече Бог:" И рече Бог

— това е Словото, за което Йоан говори в началото на своето Евангелие. И със Словото Си Бог произведе най-първо Светлината и я разлъчи от Тъмнината. Виделината тук е емблема на висшия Божествен свят, а тъмнината е емблема на нисшия свят на материята, който не е организиран. Виделината Бог нарече Ден, а Тъмнината — Нощ. Тук не става въпрос за обикновени дни и нощи, защото Слънцето още не е съществувало. А имаме Виделината и Тъмнината като две реалности, от които трябва да бъде изграден светът. Това са двата Принципа, за които говорих по-рано. Виделината е това, което нарекохме Втори принцип, а Тъмнината е това, което нарекохме Първи принцип. Чак в четвъртия Ден Бог създава Слънцето, Луната и звездите. Четвъртият Ден, това е Четвъртият космичен период в проявлението на космичното Творчество, който в окултната наука се нарича Земя и Земен период, когато действително се явяват Слънцето и Луната и техните материални форми, тогава се явява физическата Вселена в съвременен смисъл на думата. Дотогава светът се е проявявал още в духовните полета и последователно, чрез постепенна кондензация, се появява физическата Вселена. В процеса на тази кондензация са участвали ред напреднали същества от духовните йерархии.

Първият период на космичното творчество, когато всичко е било още тъмнина и светът е бил неорганизиран в своите най-нисши прояви, в окултната наука се нарича Сатурнов период. Във Втория период, наречен Слънчев период, се явява Светлината, а в Третия период, наречен Лунен период, се явява водата и в Четвъртия период, наречен Земен период, се явява твърдата земя. Това е последователното появяване на четирите стихии в процеса на космичното творчество.

В Първия период се явява елементът Огън, който се проявява като топлина, зад който стои Принципът на Любовта. Във Втория период се появява елементът Въздух, зад който стои Принципът на Мъдростта. В Третия период се появява елементът Вода, зад който стои Принципът на Истината. И най-после в Четвъртия период се явява елементът Земя, зад който стои Добродетелта.

И когато Йоан казва: „В Начало бе Словото", той има предвид началото на космичното творчество, когато Бог е рекъл: „Да бъде Виделина" — когато Виделината се пробужда от космичната Нощ и минава в космичния Ден. Затова в Битието в първата глава е казано: „Стана вечер, стана утро, Ден първи". Най-напред е Вечерта, т.е. светът излиза от космичната Нощ и влиза в космичния Ден — във Виделината, преминава от Първия принцип във Втория.

Седемте Дни на творението, това са седемте етапа в процеса на космичното творчество. И Учителя казва, че всеки процес или явление и всяко нещо, което става в Природата и Космоса, минава през седем етапа на развитие, които са обусловени от седемте принципа на Природата. И Космосът като цяло не прави изключение на това. Така че седемте Дни на Творението, това са седемте етапа, през които минава космичното творчество, които етапи са проява на седемте принципа. И когато Йоан казва: „В начало бе Словото", той има предвид началото на проявата на творческия процес. Словото е израз на мисълта, която е била в Ума на Бога. Чрез Словото тази мисъл се проектира за обективно съществуване: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога." Това Слово, тази Мисъл първоначално е била в Ума на Абсолютния Дух и казва се още: „И Словото бе Бог." Това значи, че Бог се изявява чрез Словото, което също е Бог, изявление на Бога. Това е първият етап на космичното творчество, който отговаря на Първия Ден на Мойсея и на Първия космичен период на окултната наука. След това се казва: „В Него бе Животът." Това е вторият момент на космичното творчество, Вторият период, Вторият Ден. И после се казва: „И Животът бе Виделина на человеците." Това е третият момент на творческия процес, когато започва да се проявява принципът на вибрациите и се явява Светлината. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Това е четвъртият момент на творческия процес, когато започва да действа принципът на полярността — явяват се двете Начала — Светлината и Тъмнината, двата Принципа. Това е Четвъртият Ден, когато се явяват Слънцето и Луната — Четвъртият космически период — Земният.

По-нататък се казва: „И Словото стана плът и всели се между нас." С това е показано проникването на Словото в цялата Природа и в историята между човечеството, което става по принципа на ритъма. Словото постепенно се влива в живота и в историята. Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята.

Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата. Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята.

След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи". „Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят. Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя. А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа. Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци.

Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за Сатаната, като един елемент в космичното творчество. В Апокалипсиса е казано повече за него. Но и там той е победен от Архангел Михаил, който е външно проявление на Христа, и е хвърлен в Бездната. Навсякъде се подчертава преминаването на процеса от Първия към Втория принцип.

За да изясним богомилската космогония, трябва да знаем, че Богомилството, като учение, изхожда от Западната окултна традиция и има в основата си седемте херметични принципа и Християнството. И затова, когато искаме да изследваме богомилската космогония, ще изходим пак от тези принципи, защото, както видяхме от предшестващото, четвъртият херметичен принцип, именно принципа на полярността, е в основата на богомилското учение, а оттам и на тяхната космогония.

Също така, за да си изясним и разберем богомилската космогония, трябва да си припомним и изясним преди това космогонията на Мойсей за създаването на света в седем дни и християнската космогония, дадена в първата глава на Евангелието на Йоана, за която говорих в главата за Богомилството като християнско учение.

Всички тези йерархии в тяхната целокупност образуват това, което наричаме Всемирно Бяло Братство, Глава на което е Христос. Бялото Братство в своята целокупност, е израз на Втория принцип, в който сам Бог пребъдва.

Редом с Бялото Братство съществува и така нареченото Черно Братство, което е израз и служител на Първия принцип, глава на което е Сатанаил или Луцифер.

Двете Братства първоначално да били едно, но впоследствие, когато е започнал да действа принципът на полярността, са се разделили — едните са тръгнали наляво и надолу и под влиянието на Първия принцип образуват т.нар. Черно Братство. Другите са тръгнали надясно и нагоре и образуват Бялото Братство. Защо и за какво са се разделили, това е дълбока тайна, но във всеки случаи това е станало, когато е започнал да действа принципът на полярността и са се появили двата Принципа, които нарекохме Първи и Втори. Бялото Братство работа в главата и дробовете на Космичния Човек, а Черното Братство работи в стомаха, червата и черния дроб на Космичния човек. Черното Братство работи от пъпа надолу в Космичния Човек, а Бялото Братство работи от пъпа нагоре. Но понеже Херметичната мъдрост, която е основа на всяко окултно познание и мъдрост, казва: „Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това, което е горе, е подобно на това, което е долу." Затова и в земния човек работят тези два Принципа, тези две Братства. Силите на Бялото Братство работят в главата и белите дробове на човека, а силите на Черното Братство работят в стомаха, червата и черния дроб. Черното Братство работи в по-гъстата материя, в корените на Живота, а Бялото Братство работи в по-рядката материя, в клоните на Дървото на Живота.

Това е вътрешното богомилско учение, което Учителя е изнесъл сега в една строго научна форма. В миналото то е било изнесено във форма на легенди, и понеже нямаме оригиналните легенди, затова се създават карикатурни образи на нещата — представят се такива, каквито не са.

Тези същества са от десет степени или чинове. Те всички са от човешката раса и в безкрайността на времената са завършили своята човешка еволюция и сега са съработници на Бога и направляват целия Космос. Ще посоча имената, с които са известни в християнския езотеризъм и техните основни функции в Космоса.

1. Най-висшият чин от тези същества се наричат Серафими — Братя на Любовта. Те са толкова възвишени, че обединяват слънчевите системи в по-големи системи и ги направляват и ръководят в пространството.

2.. Вторият чин се наричат Херувими — Братяi на Хармонията и Мъдростта. Те хармонират и регулират движенията в една слънчева система.

3. Третият чин се наричат Престоли — Братя на Волята. Те дават импулса за движение на планетите, турят планетите в движение.

Тези три чина образуват първия клас на тези възвишени същества, които работят във великия Космос и са изразители на трите Велики Божествени Принципа — Любовта, Мъдростта и Истината.

4. Четвъртият чин се наричат Господства — Братя на Радостта и интелигентността. Те образуват колективната интелигентност в Природата.

5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето. Те дават силите, които действат в една планета.

6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета.

Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите. А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата планета, както и във всички форми, които съществуват на нея.

7. Седмият чин се наричат Началства — Братя на Времето, състоянието и такта, затова се наричат още Духове на времето и на епохите. Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една планета, респективно епохите в развитието на човечеството.

8. Осмият чин се наричат Архангели — Братя на Топлината и Огъня. Те ръководят отделните раси и народи в човечеството и са духове-ръководители на народите, духове, които управляват отделните народи.

9. Деветият чин се наричат Ангели — носители на Живота и растителността. Те са, които приготовляват живота. Ангелите са духове-ръководители на всеки отделен човек

Тези три чина образуват третия клас от ангелската йерархия и имат за задача да ръководят конкретно човешката еволюция.

10. Десетият, последният чин се заема от напредналите души на нашето настоящо човечество. Началствата, Архангелите и Ангелите имат по-конкретна връзка с човечеството и неговото развитие, защото те са завършили своето човешко развитие в трите предшестващи космични периода, през които човек е слизал от Божествения свят към Земята. Така Началствата са завършили своята човешка еволюция през Сатурновия период. Архангелите са завършили своята човешка еволюция през Слънчевия период, а Ангелите са завършили своята човешка еволюция през Лунния период.

От горните мисли на Учителя се вижда, че според окултната наука имаме две Начала — Отец и Син. Абсолютният Дух, Който е Любов, е Отец, а Синът — Проявеният Бог — е Божествената Мъдрост, която твори в света. Той е Душата на света, за която говори и Платон, че е разпъната на кръста на света. Това е Божественият Дух, който е създал целия Космос и на Когото Космосът представя тяло — всички системи, всички галактики в безпределното космично пространство, са органи на това велико космично тяло. Това е Космическият Човек, за който се говори в окултната наука. Но както всяко едно същество, както и всичко в Космоса, така и Космичният Човек, Божественият Дух, е колективно същество. Той е сбор от всички синове Божии, от всички възвишени съвършени същества, които са обединени от една централна монада — центъра на Божествения Дух. Всички тези възвишени същества образуват това, което Учителя нарича Живата Разумна Природа.

Но всичката тази история за Сатанаил е, както вече казах, едно изтъкване на четвъртия принцип на Хермес, принципът на полярността, като един принцип, който съществува в света и по силата на който се извършва космичното творчество под ръководството на Абсолютния Дух на Битието, на Върховния Разум, от Когото идва всеки първичен импулс и инициатива за дейност. От Него произтича първичната космична енергия, която служи като основа за създаването на света и проявата на живота.

Тази първична творческа енергия, която еманира, изтича от Абсолютния Дух в Християнството се нарича Син Божий. И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи разумен начин за използване на тази жива енергия индусите наричат пранаяма."

Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи. Защото сега между знанието и действителния живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да го приложиш и преживееш — това е друго нещо."

„Така че Синът е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в него. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта. Синът Божий е тази енергия, която излиза от Любовта и създава и движи цялата Вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни праща много приятни настроения. Този Божий Син е Великият Божи Дух, Който иде в света и иска да твори, той е Духът, Който иска да се изяви. Той стои пред вратата на всяка душа и хлопа. Само на онзи, у когото Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа."

„Тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Ако човек приеме без страх тази жива и разумна енергия, тогава тя ще произведе вътрешна светлина в него. Тогава човек ще бъде във връзка с Божия Син."

„Тази жива енергия иде от Слънцето. Със слънчевата енергия вие може да направите много опити. Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка. Значи, щом имате удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затова идва ударът. Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот."

„Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемате този живот."

„Приемете тази енергия и когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Божия Син, който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилният път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра в Божия Син, разбирам вяра в Божествената Мъдрост. Като дойде това Великото, съзнанието ви ще бъде един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият. Такава е тази велика енергия, която слиза от Слънцето и звездите, която изтича от Бога, но чрез видимия свят."

Учителя по-нататък изяснява идеята за тази жива творческа енергия по следния начин: „В Писанието е казано: „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им." Само чрез ума могат да се напишат тези закони. Тези закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат във вашия стомах и в симпатичната система. Но тези живи закони имат отношение към онази велика Жива Енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат Пракрити, а ние наричаме Дух. Духът, това е първичното. И казва апостол Павел на друго място: „Плодът на Духа е Любовта.'' Т.е. първото диференциране на Духа е Любовта. Та първото изтичане от Бога е Духът, а първото проявление на Духа е Любовта. Следователно, първият закон в света е Законът на Любовта. Това в индуската философия се нарича закон за татвическата енергия, от която праната е едно видоизменение. То е едно течение, което иде от Слънцето."

„Има две противоположни течения — вливане към Земята и изтичане от Земята. Това течение иде периодически, някога се усилва, а някога отслабва. Във всички закони има периодичност, и тази периодичност зависи от вътрешните закони на Битието. Известни неща се повтарят в известни епохи и времена, дни, месеци, години и векове, периодически идват. И съвременната наука почва да съзнава периодичността на елементите."

„Сега тази енергия в света, която произтича от Великия Космос, се е диференцирала досега в еволюционна и жива енергия. А душата на Вселената е минала през пет степени — тя се е диференцирала в три направления. Затова ние имаме пет сетива, които се проявяват в триизмерния свят. Това показва пътя, който е изминат. Остават още две сили от тази космична Душа да се проявят. Тази първична сила в света, която сега действа, това, което индусите наричат Акаша, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат Ваю, от санскритския глагол ВА, което значи да движиш нещата. Туй е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес — надолу. Тази енергия ваю, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото на чувствителността, с която човек си служи днес при сегашното състояние."

„И тъй, ако у вас чувствата ви са извънредно развити, ставате силни, значи тази енергия се усилва. Ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Ако мисълта се усилва, акаша или първичната енергия действа в ума ви и мисълта ви става по-ясна; ако мисълта ви отслабва, връзката ви с тази първична енергия не е силна."

И окултната космогония в това отношение твърди следното: Когато трябва да се създаде една система като нашата Слънчева система, известна група много напреднали духовни същества, които принадлежат на Втория принцип, образуват в пространството един силов център, от който проектират определени етерни енергии в пространството, които, като достигнат до определено място, срещат съпротивлението на други разумни същества, които принадлежат на Първия принцип. Там, където се срещнат, се образува едно небесно тяло.

Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на планетата Сатурн. Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната планета Сатурн. Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн. След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер. Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи.

Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.

Двата Принципа са необходими на Великата Разумност за съграждане на формите. Защото всяка форма в света , както планети и слънца, така и всички форми в Природата - растения, животни, хора — се образуват под въздействието на два Принципа, на две сили. Единият Принцип действа като напрежение, а другият действа като налягане. Там, където се срещат тези противодействащи сили, се изгражда формата. Така са се образували планетите, слънцата и галактиките, и цялата Вселена. До тази идея е дошъл и един съвременен френски астроном Емил Бело, който също казва, че за образуването на каквото и да е небесно тяло, е необходимо действието на две равни сили, с противоположно направление.

В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света.

Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип.

Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.

Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно."

Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос.

Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен.

Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух.

Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота. Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие.

Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод. Понеже това е важен въпрос, затова ще предам някои мисли от Учителя, които той изнася по този въпрос в „Двамата господари" от Трета серия.

„В света работят два разумни Принципа. В окултизма тези два Принципа се наричат Първи и Втори, а в науката положителен и отрицателен полюс на енергията. Положителният полюс е всякога по-силен, а отрицателният — по-слаб. Творческата сила се проявява предимно в слабия Принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, са всякога по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тия два Принципа у вас едновременно. Запример, когато станете активен, когато се разгневите и извикате: Тук трябва да има ред и порядък, това е Първият принцип. Но този Принцип не е творчески, той нищо не създава. Само като се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред.

Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип.

Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока.

Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава.

Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие.

Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки.

Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на Първия принцип. Само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от Първия принцип, защото законът е такъв. В Любовта имаме едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е — Незнайният Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. Само Той държи в Ръцете Си тези два велики Принципа, чрез които се проявява.

И тъй, понеже единият Принцип разрушава, а другият — гради, вие не можете едновременно да разрушавате и да градите. Когато мразите, вие разрушавате, а когато обичате — градите, създавате. Някои мислят, че Първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. Той казва: Обичам те, обичам те, но ще те изям — така както котката си играе с мишката и най-после я стисне и погълне.

Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип.

Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони.

И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен.

Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената.

Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява.

Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници.

Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши.

Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека.

Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото

— навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни.

Желанието на Христа, желанието на Втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение, на вечната Божествена Хармония.

Затова е създаден светът, за да минат умовете и сърцата на хората от Първия принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този Принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лявата страна. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба и само тогава ще има равновесие между Любовта и Мъдростта, между ума и сърцето.

Когато вашите косми станат остри и груби, Първият принцип е взел надмощие у вас. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас действа Първият принцип. Този Принцип ще ви погълне, както змията поглъща жабата. Когато Христос казва: „Любете враговете си", Той подразбира, че ти не може да победиш този враг, Първия принцип, с друго, освен с Любов. Зло със зло не се побеждава.

Философията в Любовта е да даваш и да вземаш едновременно, та обмяната да е правилна. Когато казвате: Той не ме обича, това е Първият принцип. Недоволен си — това е Първият принцип; съмняваш се — това е Първият принцип. Няма Господ — това е пак Първият принцип.

Първият принцип е във вечно движение. Но животът се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата. Всеки трябва да съедини тези два Принципа с Христа. Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог.

Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота.

Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало."

Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба.

Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.

Дуализмът съществува навсякъде в Природата и живота, но трябва да се знае какво се разбира под това понятие. Този въпрос може да бъде изяснен само в светлината на окултната наука, която изследва нещата по-дълбоко и в тяхната основа. Според херметичната наука, която е изградена върху седем принципа, които са седемте принципа на Природата, четвъртият принцип е наречен принцип на полярността, според който всички сили в Битието и Природата са поляризирани на положителни и отрицателни. Това е факт, познат и на съвременната наука, без да може да го обясни. Но тя го приема като факт, който съществува в Природата. Тази полярност съществува както в Природата, така и в човека. Затова във всеки човек се води една вътрешна борба между тези сили, която Гьоте гениално е изразил по следния начин: „В мен живеят две души. Едната ме тегли нагоре, към светлото и възвишеното, а другата ме тегли надолу към низките страсти и удоволствия." Това го преживява всеки човек. В Природата този факт е изразен с идеята за положителния и отрицателния полюс на енергията, и е ясно показан в електричеството. Доброто и злото в живота, светлината и тъмнината, както в съзнанието на човека, така и в Природата, са също израз на този принцип.

Ще скицирам най-първо накратко истината за дуализма, след което ще го разгледам по-подробно. Противниците на Богомилството, както и научните изследователи на Богомилството, наричат богомилите дуалисти, защото считали, че Сатанаил е творец на физическия свят. Да приемем, че това е така. Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие?

— Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия.

Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея.

Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят. Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание. Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със Сатанаил. Защото Сатанаил не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят.

Така са разбирали въпроса богомилите. И сам Христос казва: „Иде князът на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за княз на този свят. Това се отнася не само за разбирането на богомилите, за дуализма, но и за манихеите и за всички други, които примат принципа на полярността за обяснение на космическото творчество.

Преди да скицирам богомилското тайно учение, ще се постарая да изясня въпроса за дуализма, който се приписва на богомилите, по-подробно.

От краткото изложение на древните космогонии се вижда първо, че между всички има едно единство в разбирането за произхода на света, въпреки че са разделени по време с векове и хилядолетия и по пространство с големи разстояния. Това единство показва, че всички тези космогонични учения не са човешка измислица, а имат окултен произход, т.е. имат произхода си в окултната наука, която се изучавала в древните Храмове за Посвещение; и второ, всички без изключение учат, че светът е създаден от Логоса, който е изявление на Абсолютния Дух. Това също показва техния окултен произход. Значи, езотеричните учения на древността, раздалечени по време и пространство, имат едно и също разбиране за създаването на света, което не е заимствано, но навсякъде се явява в нова и оригинална форма.

И богомилите, като езотерично общество, не могат да правят изключение от това. И те, като окултна християнска школа, имат в основата на своята космогония учението, което е споделяно от всички езотерични школи на древността, а именно, че светът е създаден от Бога, от Логоса и чрез този Логос се проявява Абсолютният Бог на Битието. В следващите страници ще се опитам да покажа това. А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за Сатанаил, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността.

Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно. Но светът се развива отвътре навън, като всеки един жив организъм. Тази идея има нужда от обяснение, което в следващото изложение ще изясня, доколкото ми е възможно.

И Богомилството, като тайно учение, има своя космогония, която е дадена в легендите на Боян. Тя изхожда от западното предание, което има за основа седемте принципа на Природата и езотеричното християнство, изнесено в Евангелието на Йоана и Посланията на апостол Павел. Изхождайки от тези основни положения, ще се опитам да възстановя богомилската космогония, а оттам и богомилското тайно учение.